Право

1. Понятие и предмет на Семейното право. Развитие на семейното право

I.Понятие за СП. Семейното право представлява съвкупност от правни норми, която се обособява по предмет на регулиране. Предмет на регулиране на СП са семейните правоотношения.
II.Семейни правоотношения.
1.Страни. Страни по семейните правоотношения могат да бъдат само физически лица. Юридически лица не могат да участват.
2.Юридически факти – чл.1 СК. СК урежда отношения, основани на брак, родство и осиновяване. Възможно ли е тези юридически факти, в частност бракът, да се сравнят с характерните за ГП юридически факти – сделките? Бракът сделка ли е?

Сделка
Брак
1.Волеизявление.
2.Насочено е към пораждане на правни последици между равнопоставени лица.
3.Съдържанието на правните последици се определя преимуществено от волеизявлението.
1.Основна част от фактическия състав на брака е волеизявление на мъж и жена за встъпване в брак.
2.Волеизявлението се прави с цел възникване на правни последици.
3.По действащия СК встъпващите в брак не могат да определят съдържанието на брачното правоотношение. Те са императивно посочени в закона.

    Следователно бракът може да се определни като еднороден с правната сделка – от рода на правомерните юридически действия, но като юридически факт има определени специфики. Проектът за нов СК предвижда въвеждане на брачен договор, с който може да се определят имуществените отношения на съпрузите по време на брака и след евентуалното му прекратяване. Когато новият СК бъде приет, съотношението брак-сделка ще се промени, а спецификите на брака ще бъдат редуцирани.
III.Съдържание на семейното правоотношение.
1.В СК превес има уредбата на неимуществените отношения пред имуществените. Основни неимуществени отношения са отношенията между съпрузи и между родители и деца. Чл. 15 визира отношенията между съпрузи, като предписва, че те следва да се основават на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Освен, че е нравствено правило за поведение, може ли да се приеме, че това е правна норма? За да има характер на правна норма, следва да е предвидена санкция при неизпълнението й и/или възможност за принудително изпълнение по предвиден в закона ред. В СК и ГПК такава възможност не е предвидена, но без съмнение е възможно да се приложи. Неимуществените семейни задължения са мислими само като доброволно изпълняеми, принудителното изпълнение не изглежда приложимо. Що се отнася до прилагането на правна санкция, то е възможно, но не е предвидено във всички случаи. Санкциите могат да настъпят само при развод, по исков ред, с произнасяне от съда за вината – тогава за виновния съпруг настъпват определени правни последици. Уредените в СК  неимуществени отношения следователно могат да се разглеждат предимно като нравствени норми, които в определени случаи придобиват правен характер.
2.СК урежда явления, правни институти, които изобщо са нетипични за ГП.
1)Съпружеска имуществена общност – възниква само при сключване на брак и има характер на особен вид съсобственост.
2)Издръжка – институт, при който има едностранно, безвъзмездно задължение за един член на семейството да предоставя пари за издръжка на друг член на семейството.
3)Деюридизация на определени отношения в семейството – отпада идеята за правния характер на определени услуги, които се дават в семейството.
IV.ГП и СП. В теорията се приема, че СП е частно ГП. Спорът е чисто теоритически, няма разлика. За неуредените в СК въпроси приложение може да намерят правилата на гражданските закони - §1 от Допълнителните разпоредби на СК. Това обаче важи само ако приложението им не противоречи на началата на семейноправните отношения, защото СП има собствени, специфични принципи, които не съвпадат напълно с принципите на ГП.
V.Историческо развитие на СП.
1.Първи етап – до 1945 г. :
1)Правната уредба на СП е разпръсната в множество нормативни актове, които уреждат отделни институти – Закон за лицата; Закон за извънбрачните деца и осиновяването; Закон за настойничеството; Наредба-закон за задълженията за издръжка.
2)Цялото българско брачно право няма светска уредба – сключването и прекратяването на брака се урежда от Екзархийския устав. До 1945 г. съществува само църковен брак. Отношенията между съпрузите се уреждат от обичайното право.
2.Втори етап – през 1945 г. се приема Наредба – закон за брака, която урежда брачното право, сключване и прекратяване на брака, отношения межди съпрузите.
1)Въвежда се гражданско правния брак като императивна правно валидна форма на брак.
2)През 1949 г. се приема ЗЛС  - съдържа уредба на цялата семейно правна материя. Отменят се дотогава действалите актове, включително и Наредбата-закон от 1945 г. ЗЛС урежда материята за брака и лицата.
3)През 1968 г. се приема СК, който кодифицира СП и изключва “излишната материя”.
3.През 1985 г. се приема новият СК, който действа и досега.
1)Обхваща цялата материя на СП – но  и в други нормативни актове се откриват норми на СП (ЗЖСК – чл.15, съдба на членственото правоотношение в случай на развод; ТЗ – при формиране на масата на несъстоятелност на ЕТ се взима предвид и съпружеската имуществена общност).
2)Дали СК урежда само семейно правна материя? Той включва и  норми, които нямат семейно правен характер, макар че имат връзка със семейното право (например процесуални норми в материята за осиновяването и относно произхода, чл. 109 – 128 – за настойничеството и попечителството).
VI.Източници на СП.
1.Конституция.
Чл. 46 и ч. 47 – отнасящи се до брака, равноправието на съпрузите; задълженията на родителите да отглеждат и възпитават децата си; задължение на децата за подпомагане на родителите, закрилата на жената-майка.
2.Конвенция за правата на детето
Ратифицирана е от ВНС през 1991 г.
3.Закон за закрила на детето от 1999 г.  това не е чисто семейно правен закон.
4.Закон за гражданска регистрация
Урежда материята относно акта за брак; за раждане; имената на съпрузите при брак и развод; на детето при осиновяване.
5.Подзаконови актове.
1)Инструкция на МС за медицинското освидетелстване преди сключване на брак.
2)Наредба за изплащане от детето на постановена от съда издръжка,
3)Постановление 38 от 1985 г. за установяване границите на издръжката на ненавършили пълнолетие деца.
2. Сключване на брак. Форма и процедура

4)Понятие за брак.
Бракът се определя като доброволен съюз между мъж и жена –чл. 46 от Конституцията на РБ. Това е доброволен и равнопоставен съюз между мъж и жена, сключен при условията и реда на закона, и пораждащ взаимни права и задължения. Станева: В това определение се смесват двете значения на брака.
4.Юридически факт, който поражда семейно правоотношение между съпрузи.
5.Вече възникнало брачно правоотношение.
Бракът е юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, подобно на сделката. Отграничения от сделката: сходството е, че и в двата случая има волеизявления, насочени към пораждане на правни последици. Отликата е, че докато при сделката правните последици се определят от страните, при брака правните последици се определят императивно от закона.
5)Форма на брака.
Това е редът, който е възприет за правно валиден – граждански или църковен брак. Това зависи от органа, който дава правната уредба – държавата или църквата и от органа, пред когото бракът се сключва. Чл. 6 ал. 1 – правно валидна форма е гражданския брак, но е допустимо да се осъществи и църковен ритуал, като се изисква обредът да следва сключването на гражданския брак. Тази последователност е осигурена дори с наказателно правна отговорност за свещенослужителя, който извърши църковен брак, преди да е сключен граждански. В проекта за СК тази задължителна последователност отпада, както и наказателната отговорност.

1.Държавен орган, пред когото се сключва брак е длъжностното лице по гражданското състояние – чл. 35, ал. 3 от ЗГС.
Това е кметът на общината, който може да възложи тази функция на кметовете на кметства или на други лица от общинската администрация. Възлагането се извършва чрез писмена заповед. Особени случаи:
3)При пътуване на кораб в открито море – длъжностно лице по ГС е капитанът. Но в териториалните води на някоя държава корабът се подчинява на законодателството на съответната държава – чл. 66 ЗГС.
4)Чл. 63 от ЗГС – брак между военнослужещи или между цивилни, съпровождащи войската – тогава длъжностно лице може да бъда военнослужещ, определен от командването.
5)При сключване на брак от български граждани в чужбина – имат право на избор дали да се венчаят по местното законодателство или пред дипломатическото представителство по българските закони (консулите и посланиците са длъжностни лица по гражданско състояние).
2.Участието на длъжностни лица е абсолютно задължително изискване за валидност на брака.
То трябва да: приеме волеизявлението на страните /съгласието/; да състави акт за граждански брак и да го подпише.Ако не се изпълни едно от тези две условия, формата няма да е спазена и бракът ще бъде нищожен. Длъжностното лице, което участва при сключване на брака трябва да е овластено иначе бракът е нищожен. Валидността на брака не се признава дори когато бракосъчетаващите се са били добросъвестни и не са знаели, че сключват брак пред лице, което не е овластено.Процедурата, която се спазва при сключването на брак е също елемент от формата на брака.
3.Формата на брака се отнася и до начина на материализиране на волеизявленията – съставяне на акт за гражданско състояние, който съдържа:
4.дата и място;
5.длъжностно лице;
6.лицата, които встъпват в брак;
7.волеизявления за сключване на брак;
8.волеизявления за имената на съпрузите.
Подписва се от двамата бракосъчетани; двама свидетели и длъжностното лице. Актът за граждански брак е вид акт за гражданско състояние с конститутивно действие /за разлика от актовете за раждане и смърт, които имат само установително действие/ - той е условие за валидност на брака.
6)Процедура по сключване на брак.
VII.Подготвителна част.
3.Чл. 8 СК  - подаване на заявление за встъпване в брак. Заявлението се подава до длъжностното лице по гражданско състояние, в което и да е населено място на страната. Ролята на това заявление е от една страна техническа – да укаже кога да се сключи бракът и длъжностното лице да бъде на разположение. От друга страна от деня на заявлението тече 30-дневен срок, преди изтичането на който брак не може да се сключи – чл. 10, ал. 1 СК.
4.Заявлението не е предварителен договор, то не поражда задължение за сключване на брак, всеки може да се откаже да сключи брака. Длъжностното лице може да допусне сключването на брака и преди изтичането на срока, ако важни причини налагат това – напреднала бременност, предстоящо заминаване в чужбина, влизане в казарма, болестно състояние на родителите и т.н. Длъжностното лице само прави тази преценка и тя не подлежи на контрол. Може да се допусне по-ранно сключване на брак и без да са налице важни причини – тогава пак ще има валидно сключване.
5.Встъпващите в брак трябва да представят два документа – медицинско свидетелство, че не страда от болести, които са пречка за сключването на брак и декларация от двамата, че не съществуват пречки за сключването на брак. Дали има пречки се преценява към датата на сключване, но обикновено тези документи се изискват по-рано по чисто практически съображения.
VIII.Място на сключване – чл. 9.
Бракът се сключва в сградата на общината. Мястото може и да е друго, ако има важни причини – в дома, в болница и т.н.
IX.Сключване на брак.
 Сключването на брак представлява фактически състав, който сключва следните елементи – съгласие и форма /акт за граждански брак/.
4)Чл. 10, ал. 2 СК – начини на изявяване на съгласието. Лицата, които правят волеизявленията трябва да са дееспособни. Чл. 7 СК съдържа изисквания относно съгласието, неспазването на които води до липсата на съгласие:
3.волеизявление на лица от различен пол – иначе бракът е нищожен;
4.волеизявлението трябва да се даде лично – не се допуска представител;
5.волеизявленията трябва да се дадат едновременно – непосредствено едно след друго.
5)След това се съставя акт за граждански брак, което се подписва от встъпващите в брак, свидетелите и длъжностното лице. Вече бракът е сключен и останалите ритуали са ирелевантни. Обичайно свидетели на брака са кумовете на младоженците.
X.Значение на свидетелите:
чл. 10, ал. 2 – те полагат подпис;
чл. 10, ал. 3 – актът ще е редовно съставен и бракът ще е валидно сключен дори и свидетелите да не са го подписали. Но ако в самата процедура не участват свидетели, длъжностното лице трябва да откаже сключването. Но ако и това изискване не се спази и брак се сключи, той ще бъде валиден. Могат да настъпят неблагоприятни последици само за длъжностното лице – дисциплинарна отговорност.
XI.Имена на съпрузите – чл. 11:
1)всеки от съпрузите може да изяви воля за запазване на собственото си име;
2)всеки от тях може да заяви, че приема фамилното име на другия;
3)всеки от тях може да добави фамилното име на другия към собственото си;
4)всеки от тях може да вземе или добави името, с което другият е станал известен в обществото – бащино име, псевдоним /който е приет по законния начин, по съдебен ред според ЗГС и е добавен като 4-то име/.
Според проекта за новия СК встъпващите в брак могат да избират дали да сключат брачен договор и да спазват законния режим – тогава трябва да представят декларация, че са сключили брачен договор.


3. Условия и пречки за брак
по проф. Ненова

3)Условия и пречки за брак – понятие.
Условията за брак представляват изисквания, на които трябва да отговарят встъпващите в брак лица. Това са материални предпоставки за сключването на брак. Българското СП не познава пречки за сключване на брак от верски, национален или расов характер. Изискванията на закона са сведени до минимум.
4)Видове.
1.Условия за брак.
Условията за брак са положителните обстоятелства, които трябва да бъдат налице, за да се сключи брак – чл. 12 СК.
2.Пречки за сключване на брак.
Пречките за сключване на брак са отрицателни предпоставки, при наличието на които брак не може да се сключи валидно – чл. 13 СК.
3.Абсолютни и относителни условия.
6.Абсолютни условия – при наличието им лицето не е способно да сключи брак с което и да е друго лице.
7.Относителни условия – при наличието им лицето не може да сключи брак с определено лице, с друг партньор бракът би бил допустим.
4.Условията за встъпване в брак са уредени изчерпателно в СК. Неспазването им води до възможност за прекратяване на брака по съдебен ред по процедурата за прекратяване на унищожаем брак.
5.Съзнателно укриване на пречка.
6)Съзнателното укриване на пречка е въздигнато в престъпление – чл. 176(1) СК.
7)Извършването на бракосъчетание от длъжностно лице по гражданското състояние, което знае за наличието на законна пречка за сключване на брака е въздигнато в престъпление – чл. 176(2) СК.


4. Пълнолетието като условие за брак. Наличието на друг брак като пречка
по проф. Ненова

8.Брачно пълнолетие.
5)Особености – чл. 12 СК.
Това е едно абсолютно условие за сключване на брак. Необходимата възраст е 18 г. Брачното пълнолетие съвпада с гражданското пълнолетие. Важи и за двата пола. Възрастта е законно установеният минимум, максимум не е предвиден. Законът не изисква определена разлика във възрастта между лицата, които сключват брак.
6)Брак преди пълнолетието.
4)Това е изключение от изискването на чл. 12 СК. Такъв брак може да сключи лице, което е навършило 16 г., с разрешението на РС, при наличието на три предпоставки:
7)Наложителност – законът не конкретизира какво се разбира под наложителност. Може да е наличието на предбрачно съжителство, бременност и др. Преценката на тази предпоставка е предоставена на съда. Той не е длъжен да даде разрешение.
8)Лицето да е навършило 16 г. Слизането под тази възраст е недопустимо при каквито и да било обстоятелства. Лице, което не е навършило 16 г., не може да сключи валиден брак.
9)Разрешение като завършек на охранителното производство по чл. 12(2) СК. Охранителното производство започва с молба до РС по местожителството на непълнолетния. Председателят на РС изслушва непълнолетния, неговите родители/попечители. Ако родителите са лишени от права, те не се изслушват. Изслушването има информативен характер, мнението им не представлява съгласие или несъгласие. Разрешението се отнася само за брак с определено лице. За това производство намират приложение общите правила за охранителното производство по чл. 424 – 435 ГПК. Решението на съда може да се обжалва в 7-дневен срок от постановяването му.
5)Последици – с встъпването в брак недееспособният става дееспособен. За разпореждане с недвижими имоти обаче следва да се иска разрешение от РС – чл. 12(3) СК.

9.Наличието на друг брак като пречка.
6.Еднобрачие.
Чл. 13(1), т. 1 СК постановява, че наличието на друг брак е пречка за сключване на нов брак. Изискването за липса на друг брак е отрицателно условие, което има абсолютен характер. СК постановява принцип на еднобрачието.
7.Наличие на друг брак – става дума за брак, който е валиден от гл.т. на закона и не е прекратен по предвидения в закона ред.
XII.Валиден е брак, сключен при спазване на материалните и формалните изисквания на закона.
10)Унищожаемият брак представлява брак, сключен в нарушение на материалните условия. Той поражда правните последици на редовен брак. Действието му се прекратява по съдебен ред. Чл. 96(2) СК посочва, че никой не може да се позовава на унищожаемостта, докато тя не бъде постановена от съда. Следователно унищожаемият брак е пречка за сключване на друг брак.
11)При брак с изчезнало или обявено за отсъстващо лице /чл. 8 – 9 ЗЛС/, бракът се прекратява само с обявяване на смъртта му.
XIII.Липса на друг брак – едно лице не е свързано с друг брак, когато липсва валиден от гл. т. на закона брак или пък съществуващ брак е бил прекратен по предвидените за това способи.
12)При неоформени фактически брачни отношения.
13)Сключен е нищожен брак.
14)Прекратен брак, поради смърт на някой от съпрузите.
15)При обявяване на смъртта на един от съпрузите – чл. 95(1) СК. Съдебното решение прекратява автоматично брака. Установяването, че съпругът е жив не възстановява брака.
16)Прекратен е с развод – след влизане в сила на съдебното решение.
17)При унищожен предшестващ брак – чл. 98(1) СК приравнява последиците от унищожаване на брака с последиците от развода.
8.Нарушаване на моногамията – последици.
5)Семейноправните последици са посочени в чл. 97(1), т. 3 СК – всеки от съпрузите може да иска унищожаване на брака, както и прокурора или съпруга от първия брак.
6)Наказателноправни последици – чл. 179 НК предвижда наказание за лицата, които сключват такъв брак, ако са недобросъвестни.


5. Болестта като пречка за брак. Родството и осиновяването като пречка за брак
по проф.Ненова

8)Болест.
7)Видове болести – чл. 13(1), т. 2 и 3 СК.
Става дума за болести, които се отнасят до валидността на съгласието или са свързани с опасност за съпруга или поколението.
XIV.Болест, която обуславя поставянето под запрещение – чл. 13(1), т. 2 СК. Лицето, което страда от някоя от посочените болести, е неспособно да изразява правно релевантна воля.  Лице, което вече е поставено пода пълно запрещение, е лице, което по смисъла на чл. 5 ЗЛС, не може да се грижи за своите работи. По реда на чл. 276 ГПК това лице е поставено пода пълно запрещение. Ограничената дееспособност може да е пречка за брак, но по чл. 258(2) ГПК такива лица могат да предявяват брачни искове, а на това съответства наличието на брачна дееспособност.
XV.Болест, която представлява сериозна опасност за живота или здравето на поколението или другия съпруг, чл. 13(1), т. 3 СК – забраната е продиктувана от здравословни съображения, целта е превенция. Във всеки конкретен случай трябва да се преценява дали дадено страдание съдържа посочените общи белези и може ли да се подведе под законовата категория. Може да става дума за физически, душевни, заразни или наследствени заболявания. Под поколение законът разбира поколения, затова пречка за брак са и рецесивните болести. Тази болест следва да е проявена у лицето, което желае да сключи брак. Опасността може да се отнася до съпруга, поколението или и до съпруга, и до поколението.
9)Родство – чл. 13(2) СК.
Родството представлява отрицателно условие за сключване на брак, което има относително действие. Забраната изхожда от две съображения – биологични /аномалии в потомството/ и нравствени /има отрицателно отношение към кръвосмешението/.
9.Мащаб на забраната.
18)Роднини по права линия, независимо от степента на родството.
19)Роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително.
20)При пълнокръвно и непълнокръвно родство.
21)Осиновяване – независимо от осиновяването, осиновените и техните низходящи не могат да встъпят в брак с роднините си по произход в установените от чл. 13 СК степени – чл. 61 – 62 СК.
22)Не съществува пречка за брак между доведени и заварени деца – липсва кръвна връзка.
10.Нарушаване на забраната – последици.
1.Последица е унищожаването на брака по чл. 96 СК.
2.До съдебното му прекратяване, бракът има действието на валиден брак. СК го толерира. НК обаче го третира като престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до 3 г. – чл. 154 НК.
3.Според някои автори бракът между роднини по права линия и братя и сестри следва да бъде недействителен по право /пълна недействителност/.
10)Осиновяване.
7)Чл. 13(2), т. 3 СК – постановява , че брак не могат да сключват помежду си лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри.
6)Осиновяването представлява отрицателно условие, относителна пречка. СК урежда два типа осиновяване – пълно и непълно. При непълното осиновяване не може да се сключва брак само между осиновител и осиновен. При пълното – между осиновения и роднините по права линия или братя и сестри, т.е. няма пълно покриване на общия мащаб на пречките, с роднини от трета и четвърта степен брак е допустим.
7)Нарушаване на забраната – бракът е унищожаем. При прекратяване на осиновяването пречките за брак отпадат – чл. 67 СК.
11)Сватовство.
Сватовството не е в системата на брачните пречки, регулирането на този проблем следва да се предостави на други житейски фактори.
6. Лични отношения между съпрузите. Имуществени отношения между съпрузите – обща характеристика на режима.

Лични отношения между съпрузите – чл. 15 – 18 СК.
11.Това са отношения, които нямат за предмет имуществени блага.
В правната уредба на тези отношения се наблюдава граничен случай между правни и идеални норми, защото в случая не съществува възможност за принудително изпълнение на задълженията, нито пък е предвидена санкция при неизпълнение. Например задълженията по чл. 15 и чл. 16 СК могат да се изпълняват само доброволно, принуда е немислима. Правна санкция се появява само когато поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на единия съпруг се стигне до развод.
12.Особености.
12)Задължение на съпрузите за съвместно живеене – чл. 16 СК. Изключение е налице, когато се налага от важни причини /например работа, здравословно състояние, социални причини/. За разлика от фактическата раздяла, при разделното живеене няма прекъсване на останалите съпружески задължения.
13)Свобода при избор на професия – чл. 17 СК.
14)Задължение за грижи за семейството и децата с цел осигуряване на неговото благополучие – чл. 18 СК. Този текст дава мярката на изискуемото от закона поведение от съпрузите – законът изисква равно полагане на усилията според възможностите на всеки от съпрузите. Не става дума за количествено равенство. Дали тези задължения се изпълняват се преценява при основанията за развод, когато се преценява степента на разстройството на брака на базата на позитивно изискуемото поведение от съпрузите.
Обща характеристика.
СК урежда само “отклоненията” от общите правила, които най-вече се отнасят до притежанието на придобитите през брака имуществени права и поетите задължения. Понятието “имущество” по смисъла на СК означава отделен имуществен обект /право/.
8)Режим на притежание на имуществата, придобити по време на брака.
10.До 1968 г.  
Съществува имуществена разделност, всеки придобива сам за себе си. Но при развод всеки от съпрузите може да поиска част от личното имущество на другия съпруг, ако докаже, че е допринесъл за неговото придобиване.
11.СК от 1968 г.
Въвежда се режимът на съпружеската имуществена общност, но продължава паралелно да се прилага и режимът на разделност. Тази двойственост на режима се запазва и със СК от 1985 г. Разделното притежание е там, където не може да се очаква съвместен принос, а където може – прилагат се правилата за съпружеската имуществена общност. Допълнителни критерии са видът на правото и видът на придобивния способ. Особености:
4.Тези режими са уредени в СК императивно, съпрузите не могат да разширяват нито общността, нито разделността.
5.СК от 1968 г. и от 1985 г. преуреждат имуществените отношения с обратна сила – действат за всички заварени бракове.
6.През 1985 г. обхватът на съпружеската общност е разширен – тя включва не само вещните права, но и паричните влогове.
12.Проектът за нов СК.
Предвижда се императивният характер на уредбата да отпадне. Съпрузите ще имат възможността да избират между три режима:
8)Разделност. Законовият режим на разделността е като режимът, който действа до 1968 г. – пълна разделност на имуществата, като дори и при развод не може да се претендира чуждо имущество.
9)Съпружеска имуществена общност.
Законовият режим на общността е като сега действащия режим, т.е. това не е пълен режим на общност, а осъществяване на паралелност на общност и разделност.
Разделността и съпружеската имуществена общност са законово регламентирани.
10)Договорен режим – брачен договор.
13.Брачен договор.
Може да се сключи само преди сключването на брака. Режимът на брачния договор няма да се прилага към заварените случаи.
8)Съдържание на брачния договор – с него се урежда:
XVI.притежанието на имущество, което всеки от съпрузите има преди брака. Брачният договор може да има прехвърлително действие по отношение на вече притежаваното имущество.
XVII.уредба на това, което ще се придобие по време на брака;
XVIII.дялове при прекратяване на брака;
XIX.урежда участието при поемане на задължения от съпрузите.
9)Форма на брачния договор – писмена форма с нотариална заверка на подписите. Договорът следва да се сключва лично. Подлежи на вписване в регистъра на брачните договори към службите по вписванията /имотния регистър/. Ако с договора се осъществява и вещно прехвърлително действие, той се вписва в съответните книги за недвижими имоти.
7. Общи имущества на съпрузите

9)Понятие за съпружеска имуществена общност - чл. 19(1) СК:
Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
10)Предпоставки за възникване на съпружеска имуществена общност:
15)Субект на общността е съпруг.  
Независимо за кой от съпрузите е осъществен придобивният фактически състав, другият съпруг се “прикача”.
16)Момент на придобиване.
“По време на брака”, т.е. след сключване на брака, докато той трае. Точният момент на придобиване не се определя от СК, а от другите гражданскоправни закони. В рамките на брака е придобито и това, което е придобито през т.нар. “фактическа раздяла”, при която няма юридическо прекратяване на брака, а само фактическо. Придобитото преди брака не става част от съпружеската имуществена общност.
9.Права, предмет на придобиване – не всички права, а само вещните права, правата върху вещи и паричните влогове. Паричен влог – право на вземане на влогодателя срещу влогоприемателя /облигационно право на вземане по договор за паричен влог/ - може и да не е банков влог. Останалите субективни права /вземания/ са извън съпружеската имуществена общност.
10.Съвместен принос на двамата съпрузи – това е основанието за въвеждането на съпружеската имуществена общност. Чл. 19(2) СК:
Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството.
Чл. 19(2) посочва формите на принос. Доказването на съвместния принос е трудно, затова чл.19(3) въвежда презумпция за наличието му до доказване на противното /налице е оборима презумпция/. Доказването на противното може да се осъществи по съдебен ред чрез отрицателен установителен иск като предмет на доказване е пълната липса на принос на единия от съпрузите във всяка една от формите по чл. 19(2) СК. Искът може да се предяви при прекратяване на брака или по време на брака. Чл.97(1) ГПК предвижда, че всеки може да предяви иск за съществуването или несъществуването на определени обстоятелства, ако има правен интерес. Следователно ако съпругът има правен интерес от установяване на липсата на принос, той може да предяви иска и по време на брака.
11)Правно естество на съпружеската имуществена общност.
Тя представлява общо притежание на вещни права и вземания по договор за влог.
23)Вещно притежание.
Съпружеската имуществена общност представлява особен вид съсобственост:
1) Съпрузите нямат дял – става дума за бездялова съсобственост. Дяловете се формират едва при прекратяването на брака – чл. 22(1), изр. 2. Тогава те стават обикновени съсобственици.
2) Разпореждането с общите вещи става само съвместно от двамата съпрузи.
3) Това е принудителна съсобственост.
13.Тя възниква по силата на императивни норми на закона, а не по волята на съпрузите.
14.Не подлежи на делба, освен след нейното прекратяване, когато съпрузите стават обикновени съсобственици.
4) Прекратяване на съпружеската имуществена общност.
15.Нормалният начин е чрез прекратяване на брака при смърт, развод, унищожаване. След прекратяването й тя се превръща в обикновена дялова делима съсобственост /притежание на идеални дялове/.
16.Ако кредитор насочва принудително изпълнение за личен дълг на единия от съпрузите към обща вещ.
17.Прекратяване на общността по време на брака по съдебен ред, ако важни причини налагат това.
18.При хипотезата на фактическа раздяла – когато реално вече няма съвместен принос.
Прекратяването на съпружеската общност може да засегне и отделни вещи или влог, а не само всички вещи, които съпрузите са придобили до този момент. Не е допустимо прекратяване на общността за бъдещо притежание на вещи или влог -прекратяването за в бъдеще не е възможно. С прекратяването на общността се формират дялове – чл. 27 СК, които са равни. Възможно е да се стигне до неравенство чрез предявяване на отделен иск за получаване на по-голям дял и то при прекратяване на брака поради развод и унищожаване. При смърт дяловете задължително са равни.
24)Общо притежание на паричен влог.
Двамата съпрузи имат общо вземане към влогоприемателя, т.е. те са кредитори на едно и също лице. Това наподобява активна солидарност, при която всеки от кредиторите може да поиска изпълнение от длъжника и при изпълнение към единия кредитор, дългът се погасява и спрямо другия кредитор. Чл. 22(5) СК – с влога се разпорежда съпругът, на чието име е открит. Третото лице-длъжник има задължение да изпълни само на съпруга, който е страна по договора за влог. Ако изпълни на другия, ще изпълни лошо.
8. Лични имущества на съпрузите

14.Понятие, видове.
Семейната имуществена общност съществува паралелно с личните имущества на съпрузите. Правната уредба за личните имущества на съпрузите се съдържа в чл. 19 – 21 СК. Личното имущество може да се разглежда в няколко категории според различни критерии:
17)Според време на придобиване на имуществото.
В личното имущество се включва всичко, което е придобито извън времетраенето на брака. Ако двамата съпрузи преди брака са придобили общо имущество, те са го придобили в съсобственост – чл. 20(1) СК.
18)Според придобивния способ.    
Става дума за имущество, придобито по време на брака, за което законът с оглед на придобивния способ предвижда, че това имущество е лично. Като такива придобивни способи законът определя дарението и наследяването – както по закон, така и по завещание. Логиката, от която изхожда законът, е че в случаите на дарение и наследяване не може да се говори за съвместен принос. В съдебната практика съществуват колебания относно дарението в случаите, когато едно лице извърши дарение в полза и на двамата съпрузи. Преобладаващото становище, към което се присъединява и Ани Станева, е че правилото на чл. 20 СК се прилага и в този случай, като между съпрузите възниква съсобственост. ВС се придържа към обратната теза – съсобственост ще възникне, само ако дарителят изрично е посочил дяловете в дарението.
19)Чл. 20(1) – когато кредитори насочат принудително изпълнение срещу обща вещ за лично задължение на единия от съпрузите.
В този случай съсобствеността се прекратява, имуществото се разделя на две равни идеални части. При движими вещи предмет на продажба е цялата вещ, но съпругът-недлъжник има право да изкупи ½ от вещта, която представлява дела на съпругът-длъжник. При насочване на изпълнението върху недвижим имот, на принудително изпълнение подлежи само идеална част на съпруга-длъжник.
20)Законът определя като лично имущество и определена категория движими вещи, с оглед тяхното предназначение – чл. 20(2) СК.
Обособяват се две подгрупи:
12)Вещи, които служат на единия съпруг за обикновено лично ползване. В случая “обикновено” се използва като контрапункт на “луксозно”.
13)Вещи за упражняване на професията от всеки от съпрузите – с оглед свободата за упражняване на професията. Личното притежание дава възможност на всеки от съпрузите да осъществява свободно професията си, независимо каква е стойността на вещите. Законът не се интересува от приноса за придобиването им. Не се ли ощетява единият съпруг за сметка на другия? Ако бракът се прекрати поради развод или унищожаване, съпругът, който има значителен принос за придобиването на тези вещи, може по исков ред да поиска паричната равностойност на вложеното в придобиването на вещта – чл.29 СК. Вещите, които са свързани с упражняването на търговска дейност, се вместват в понятието “упражняване на професия”. В проекта за СК е добавено, че лични са и вещите за осъществяване на търговска дейност, като към движимите са добавени и недвижимите вещи.
21)По аргумент от противното от чл. 19(1) СК се извежда, че всякакви други вземания извън съпружеската имуществена общност, могат да се квалифицират като лично имущество на съпрузите. Към тази категория могат да се включат права върху дялове и акции в търговски дружества.
22)Лично имущество, получено в резултат на преобразуване на друго лично имущество – 21 СК.
Например такова имущество може да се получи от продажбата на недвижим имот, придобит преди брака и покупката с тези пари на нов имот. Чл. 21 СК постановява, че вещ или влог, придобити по време на брака с лично имущество, се включват съответно към личното имущество на съответния съпруг. Видове трансформации:
10)Пълна трансформация – стойността на първоначално придобитата вещ покрива изцяло стойността на последващо придобитата.
11)Частична трансформация – стойностите са различни. Извършва се доплащане от съпрузите. Съпругът-собственик на първоначално придобитата вещ придобива лична собственост върху част от новата вещ, която като стойност съответства на стойността на старата. Върху останалата част възниква съпружеска общност. Налице е обикновена съсобственост между единия съпруг от една страна и двамата съпрузи – от друга.
12)Двустранна трансформация – и двамата съпрузи трансформират свое лично имущество за придобиването на нова вещ. Всеки придобива лична собственост върху новата вещ, пропорционална на стойността. Възниква обикновена съсобственост.
Последиците на трансформацията не настъпват винаги, когато едно лично имущество се трансформира в друго – чл. 21(1) СК, трансформацията настъпва само по отношение на имущество по чл. 20(1) СК или друго имущество, придобито по време на брака. Правата, за които говорихме по аргумент от противното по чл. 19(1) СК не са годни да се трансформират, както и преобразуването на вещите, свързани с обикновено лично ползване или упражняване на професия, чл. 20(2) СК.
23)Трудово възнаграждение.
До момента, в който трудовото възнаграждение съществува като вземане, то е лично. Възнагражденията, които произтичат от авторски права, могат ли да се включат към тази категория? Подобни въпроси дават основание на някои автори да делят личното имущество на:
11)Абсолютно лично имущество – то запазва личния си характер, независимо от трансформациите, които стават в него.
12)Относително лично имущество.
24)Пари в наличност.
Според Ненова парите като вещи не са “вещи” по смисъла на чл. 19 СК, защото нямат потребителска стойност. Те са лично имущество, а не съпружеска общност.
Станева: Парите винаги имат източник и затова притежателят им ще се определя от притежателя на източника. Ако идват от обща вещ, те ще са съпружеска имуществена общност. Иначе ще бъдат лична собственост.
15.Разходи и задължения за семейството – чл. 25 СК.
Чл. 25 СК провежда разграничение между разходи и задължения. Принципна разлика няма. В единия случай поетото задължение се изпълнява веднага – това е разход. За задължения говорим, когато изпълнението на задълженията се отсрочва във времето – разсрочено плащане или подлежи на изпълнение на определен падеж.
Разходите се поемат от двамата съпрузи, чл. 18 – всеки участва съобразно своите възможности. Чл. 25(2) СК – за задължения, поети от единия или другия съпруг, двамата отговарят солидарно, ако целта е задоволяване на нуждите на семейството /това са разходи за образование, лечение на децата, належащи потребности на всеки един от съпрузите.

 9. Управление и разпореждане с общи и лични имущества на съпрузите


25)Управление и разпореждане с лично имущество.
Чл. 24 СК съдържа принципа: Всеки от съпрузите може да се разпорежда свободно с имуществото си спрямо трети лица и спрямо другия съпруг.
1. Какво става в случай на прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане от единия на другия съпруг?
1)Според част от становищата договорът е нищожен поради липса на основание, защото издръжка и гледане се дължат по силата на закона. Щом се прехвърля имот, следователно не се изпълнява задължението за издръжка и гледане.
2) Превес има обратното становище – издръжка се дължи, но само в рамките на предвидените в СК основания – нетрудоспособност и невъзможност търсещият издръжката да се издържа от собственото си имущество. Следователно няма пречка да се осигури издръжка и при други хипотези, по аналогичен начин стои въпроса за осигуряването на грижи. Съпрузите си дължат грижи – 18 СК. За да си подсигурят повече по обем и по-сигурни грижи, няма пречка да се прехвърли имот. На базата на тези разсъждения се приема, че подобен договор може да се сключи между двама съпрузи.
2. Разпореждане със семейното жилище-лична собственост на единия съпруг – чл. 23 СК.
Семейно жилище е жилището, в което семейството живее. Като се отчита значението на тази вещ, чл. 23 СК създава изискване разпореждането с това жилище да става със съгласието на другия съпруг. Съпругът-несобственик може да злоупотреби със своето право да препятства сделката. Затова се предвижда вариант сделката да се извърши с разрешение на РС, когато липсва съгласие за разпореждане със семейното жилище. Съдът се произнася, ако сделката няма да е във вреда на децата и семейството.
Каква ще бъде сделка, сключена без съгласието на другия съпруг или без разрешението на РС? Законът не предвижда възможност за саниране на такава сделка. В теорията битуват две тези по този въпрос – нищожност и висяща недействителност. При нищожност сделката не може да се санира. При висяща недействителност такава възможност съществува /Станева застава зад това становище/. Не става ясно обаче как може да се даде последващо съгласие за сключване на сделката, тъй като формата е нотариална – на практика последващо съгласие не може да се осъществи.
26)Управление и разпореждане със съпружеска имуществена общност.
13)Управителни действия.
Управителни действия може да извършва всеки от съпрузите поотделно с общата вещ – чл. 22 СК. Счита се, че в този случай спрямо другия съпруг е налице особена форма на законно представителство. Особена е, защото:
XX.не са налице типичните предпоставки за законно представителство;
XXI.не се извършват представителни действия от името на представлявания, без да се ангажира собствената правна сфера, защото се ангажират и двамата съпрузи – чл. 25(2) СК, те отговарят солидарно за поетите задължения.
14)Разпоредителни действия.
Съпружеската имуществена общност представлява бездялова съсобственост. Принципът е, че разпореждането с вещи, които влизат в състава на съпружеската имуществена общност се извършва само от двамата съпрузи /лично или чрез представител/ - чл. 22(2) СК. Какво става при нарушаване на принципа? В предишния СК не е даден отговор на този въпрос, а това е било задача на съдебната практика – най-често се е постановявала нищожност. Настоящият СК съдържа две разпоредби, които се отнасят до действия с движими и недвижими вещи. Формулировката на разпоредбите е спорна.
14)Разпореждане с недвижима вещ без съгласието на другия съпруг - чл. 22(3) СК. То поражда действие за него, ако в шестмесечен срок той не го оспори по исков ред. Ако не атакува действието, сделката поражда действие и за него. Какво е правното положение на сделката преди и по време на атакуването? В теорията се приема, че сделката наподобява унищожаема сделка. Станева не приема това становище, защото действието на унищожаемите сделки отпада с обратна сила. Единственият приложим аспект от правния режим на унищожаемите сделки е, че сделката може да се атакува. Тази сделка всъщност поражда действие след изтичането на шестмесечния срок. До този момент в теорията се приема, че сделката е във висяща състояние и не произвежда действие. От другия съпруг зависи какво ще стане. От формулировката на текста на чл. 22(3) СК излиза, че за единия съпруг сделката има действие, за другия – няма. Налице е хипотеза на относителна недействителност. Ако бъде предявен иск, който след това бъде уважен, съпругът-ищец ще иска запазване на сделката в състояние на относителна недействителност – теорията обаче възразява, че относителната недействителност няма действие спрямо съпружеската имуществена общност. Станева смята, че не става дума за частична недействителност, а за действие спрямо лицата – без да се забравя, че предметът е неделим. Съпругът, който е сключил сделката, няма да може да изпълни задължението си да прехвърли собственост. Той се оказва в състояние на виновно неизпълнение на договора и следва да понесе отговорност за това. Ако се приеме друга недействителност, насрещната страна по договора няма да може да се защити.
15) Разпореждане с движима вещ без съгласието на другия съпруг – чл. 22(4) СК. При безвъзмездно разпореждане се прилагат правилата за разпореждане с недвижима вещ, без съгласието на другия съпруг – чл. 22(2) СК. С оглед на третото лице се разграничават две хипотези:
XXII.Ако третото лице е било добросъвестно – не е знаело или не е могло да знае за липсата на съгласие от другия съпруг, сделката има действие за другия съпруг. Тази хипотеза разкрива прилики с хипотезата по чл. 78 ЗС за придобиване на движима вещ чрез добросъвестно владение. По чл. 78 ЗС обаче става дума за придобиване от несобственик, а по чл.22(4) СК – от съпруг, който може да се нарече собственик, макар и в условен смисъл. По чл. 78 ЗС също така придобиването на собствеността е свързано с придобиване на владение, докато по чл. 22(4) СК такова изискване няма.
XXIII.Ако третото лице не е било добросъвестно – сделката не поражда действие за неучаствалия съпруг. Преобладаващото разбиране в теорията е, че в случая става дума за нищожност на сделката. Според Станева става дума за относителна недействителност.
Чл. 22(4) СК не предвижда стабилизиране на тази сделка, която е възмездна. Съображенията за това са с оглед на по-малкия интерес, по-ниската стойност на вещите, с оглед на недобросъвестното трето лице, което не заслужава защита.
Възможни ли са правни сделки между съпрузите с вещи от съпружеската имуществена общност? Що се отнася до личното имущество ограничения в това отношение няма. Бездяловият характер на имуществената собственост обаче е пречка за сключване на сделки между съпрузи. Изключение правят обичайните дарения /обичайни като повод и обичайни по стойност/.
3) Разпореждане с общия влог – чл. 22(5) СК. Характерно е, че от гл. т. на практическото удобство не се възприема общото разпореждане. С влога се разпорежда съпругът, който е сключил договорът за влог. Той може еднолично да тегли от него всякакви суми, включително да го закрие. Възможно е да се разглеждат следните хипотези:
XXIV.Когато с пари от влога се купи вещ, тя става част от съпружеската имуществена общност.
XXV.При прекратяване на брака – влогът се трансформира в две отделни вземания за всеки от съпрузите.
XXVI.Случаи, когато титулярът на влога злоупотребява с това свое право като извършва разпоредителни действия, които застрашават интересите на семейството или другия съпруг. Интересите най-често се свързват с целта, с която се събират средствата. В тази ситуация другият съпруг може да поиска от РС да разпореди съвместно разпореждане. Ако искът бъде уважен – разпореждането се осъществява съвместно. Само така може да се стигне до пряко общо разпореждане с влога. Това съвместно разпореждане обаче има действие за в бъдеще.
Може ли засегнатият съпруг да има претенции за изразходваната част? Единственият вариант е неоснователно обогатяване, но се приема, че искове за неоснователно обогатяване между съпрузите могат да се водят след прекратяване на имуществената общност, защото едва тогава се формират дялове и може да се определи кой от съпрузите наистина се е обогатил неоснователно.

10. Произход – понятие. Произход от майката

6.Понятие.
Произходът представлява биологическа връзка между детето и жената, която го е родила / мъжът, от когото е било заченато. От гл.т. на родителите произходът се разглежда като майчинство и бащинство. Става дума за биологична връзка, която не е правна. Произходът не представлява правоотношение. Произходът като биологическа връзка представлява житейски факт, който може да се превърне в юридически, ако биологическият факт се установи по някой от предвидените в закона начини. Тогава произходът може да се разглежда като правоотношение между родител и дете, като наследствено правоотношение, като право и задължение за издръжка, като пречки за брак, като правоотношения с останалите роднини. В Глава IV от СК под наименованието “Произход” са способите за установяване и оспорване на произхода.
7.Способи за установяване / оспорване на произхода.
19.Способите за установяване и оспорване на произхода представляват искове. Исковете за установяване и оспорване на произхода са установителни искове, за установяване на факти, не за права и правоотношения. Чл. 97 ГПК – установителни искове за права и правоотношения могат да се предявят винаги, когато има правен интерес. Установителни искове за факти са допустими само, когато са предвидени в закона. Разширяване на допустимите искове не е възможно.
20.Групи искове за установяване на произход.
XXVII.Положителни – чрез тях се цели установяване на произхода на детето от дадена жена или мъж.
XXVIII.Отрицателни – предмет на доказване е, че дадено лице не произхожда от определена жена или мъж. Чрез тях произходът се оспорва.
8.Схема на разглеждане на способите за установяване на произхода.
27)Предмет на доказване.
28)Легитимирани лица.
29)Срок на предявяване.
30)Естество на доказване.
31)Правни последици.
9.Принципи на произхода.
Те не са изрично уредени в СК. Станева ги разглежда в две големи групи /при Ненова принципите са подчинени на по-подробна класификация/.
1)Истинност – целта на законовата уредба е да се установи действителната биологична връзка между две лица. Това се осигурява чрез разнообразни способи, уредени в СК, чрез липсата на ограничение на допустимите доказателствени средства, чрез липсата на пречки от формално естество за установяване на извънбрачно бащинство.
2)Стабилност – на един вече установен произход се осигурява стабилитет. Произходът е основен елемент от гражданското състояние на лицата. Този принцип се оказва в противодействие на принципа на истинността. Стабилността се гарантира със следните правила:
15)Ограничаване на легитимността на лицата, които могат да предявяват искове до най-заинтересованите – майка, баща, дете.
16)Сроковете, в рамките на които исковете могат да се предявяват са преклузивни.
17)Чл. 43 СК – нов произход не може да се установява, докато не бъде оборен наличният.
10.Установяване на майчинство.
Произходът от майката се определя от раждането – чл. 31(1) СК. Следователно при установяване на майчинството, фактът, който подлежи на доказване, е раждането.
7.Способи за установяване.
11.Вписване на майката в акта за раждане.
12.Исково установяване на майчинство.
13.Припознаване.
8.Акт за раждане.
Актът за раждане е начин за установяване единствено на майката, независимо, че често се посочва и бащата. Ако бащата се установи в последствие, това се отразява в акта за раждане. Ако актът за раждане не бъде съставен в предвидения от Закона за гражданското състояние срок от 5 дни, този акт може да се издаде и по-късно. Проблем възниква обаче, ако с изтичането на 5-дневния срок приключи и календарната година. В този случай актът за раждане се издава въз основа на съдебно решение. По същия начин се процедира и ако актът бъде унищожен или загубен. Не става дума за исково производство, а за безспорно охранително производство.
9.Иск за установяване на майчинство – чл. 40 СК.
Установяването на майчинство по исков път се налага, когато майчинството не е установено с акт за раждане и охранителното производство не е могло да се развие.
16)Предмет на доказване - по чл. 40 СК се предявява положителен установителен иск, чийто предмет на доказване е, че дадена жена е родила определено лице.
17)Легитимирани лица – искът може да се предяви от детето, майката или бащата.
4.Детето предявява иск чрез представител – настойник, ако детето е с неустановен произход; ако няма настойник – представител, назначен ad hoc от съда. Производствата, свързани с установяване на произхода, се характеризират с особената процесуална дееспособност на непълнолетните, уредена в ГПК – дава им се право да извършват самостоятелни правни действия.
5.Майката – жената, която твърди, че е майка на определено дете.
6.Бащата – предявяването на иск за установяване на майката от страна на бащата е странно, предвид на това, че майката се счита за неизвестна. Бащата е съпруг на твърдяната майка, който би се считал за баща на детето, ако се установи майчинство на неговата съпруга –чл. 40, изр. 2. Бащата е и мъж, който е припознал дете, което до момента на припознаването е с изцяло неизвестен произход. Той също може да предяви иска за установяване на майчинство.
18)Срок за предявяване на иска – няма такъв срок. Възрастта на детето също няма значение, стига да няма вече установено майчинство.
19)Правни последици – ако искът бъде уважен, въз основа на съдебното решение се установява майчинството, което следва да се отрази в акта за раждане. При установяване на майчинство, както и при установяване на бащинство, в по-късен момент след раждането, правните последици възникват с обратно действие – от момента на раждането. Законът не е предвидил това изрично, но този резултат се приема за безспорен – не може дадено лице да става биологичен родител в последващ момент.
10.Оспорване на майчинство – чл. 31(2) и (3) СК.
Става дума за оспорване на майчинство, установено с акт за раждане. Това оспорване става по исков път, с отрицателен, установителен иск.
16.Предмет на доказване – посочената в акта за раждане жена не е родила детето. Може да се доказва, че жената изобщо не е раждала.
17.Легитимирани лица.
7.Детето – то към момента на предявяване на иска има майка, а вероятно и баща. Майката ще се яви ответник по иска и затова не може да представлява детето, поради колизия на интереси. Назначава се представител ad hoc.
8.Жената, посочена в акта за раждане; жената, която твърди, че е майка.
9.Съпругът на жената, която е посочена в акта за раждане или на жената, която твърди, че е майка.
18.Срокове – няма посочени срокове. В случая законът цели истинност, а не стабилност. Дава се по-широка основа за установяване на майчинството.
19.Правни последици – ако искът бъде уважен, майчинството отпада с обратна сила. Детето остава с неустановено майчинство. Това дава възможност да се предяви иск за установяване на майчинство.
Възможно е искът да е предявен от жена, която иска да оспори чуждо майчинство. След уважаването му обаче тя не продължава производството – какво става в този случай? Съдебната практика приема, че при такава хипотеза жената е задължена да предяви два иска, които са съединени – иск за оспорване на майчинство и иск за установяване на майчинство. Ако съдът уважи първия иск, след това ще разгледа и втория, чрез който ще установи майчинство.

11. Предположение за бащинство на съпруга

20.Презумпция за бащинство на съпруга – чл. 32(1) СК:
“ Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.”
21.Предпоставки за действие на презумпцията:
13)Раждане на дете.
14)Жената да се намира в законно сключен брак – включително унищожаем брак, преди унищожаването му.
15)Раждане:
18)по време на брака – не се поставя срок след сключване на брака. Не се третира въпросът за зачеването.
19)детето да е родено до 300 дни след прекратяването на брака. Презюмира се, че детето е било заченато по време на брака.
22.Конфликт на презумпции.
Хипотезата е: развод, който в последван непосредствено от втори брак. Жената ражда в рамките на 300-те дни от прекратяването на втория брак. В този случай презумпцията ще има действие по отношение и на двамата съпрузи – бивш и настоящ. Законът определя, че за баща се счита  съпругът на майката от втория брак – чл. 32(2) СК. Приема се, че това е по-вероятното положение и едновременно с това се смята, че презумпцията действа в полза на детето.
23.Оборване на презумпцията за бащинство – чл. 33.
Оборването се извършва само по исков ред, с отрицателен установителен иск.
25)Предмет на доказване е фактът, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга.
Оборването на презумпцията не е лесно. Използват се факти от медицината – невъзможност за оплождане, несъвместимост с кръвната група на детето. Допустими са всякакви доказателствени средства.
26)Право на иск имат две лица – самият съпруг и майката на детето.
Детето няма право на иск.
27)Срок за предявяване на иска – 1 г.
За майката този срок започва да тече от раждането – чл. 33(2) СК, за съпруга – от узнаване на раждането, чл. 33(1) СК. Срокът е преклузивен. Едно трето лице не може да се установи като баща, ако някой от съпрузите не обори презумпцията.
28)При оборване на презумпцията, бащинството отпада с обратна сила.
Бащинството може тогава да се установява чрез някой от другите способи. При хипотезата на чл. 32(2) СК, след като вторият съпруг оспорва успешно, детето не остава без баща – в действие влиза презумпцията по отношение на бившия съпруг на майката – чл. 33(3) СК. Той може да предяви иск за оспорване на бащинството в срок до 1 г. от узнаване на решението, но не по-късно от 3 г. от влизането му в сила.
29)Недопустимост на оспорване на бащинството – чл. 33(4) СК.
Майката е била оплодена изкуствено или е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена. Необоримостта се обуславя от следните факти:
21.Бащата предварително е дал писмено съгласие за съответната операция – така се е отказал от възможността за оборване.
22.Ако се даде възможност за оборване, детето ще е в много по-неизгодна позиция, отколкото друго дете с оспорено бащинство, защото не може да се установи кой е бащата, тъй като има донор.

12. Иск за дирене на бащинство

16)Приложно поле.
Исковият способ за установяване на бащинство се прилага, когато презумпцията за бащинство не действа.
24.Детето е родено от неомъжена жена.
25.Детето е родено 300 дни след прекратяване на брака.
26.Презумпцията е действала, но е била оборена и детето остава без бащинство.
17)Иск за дирене на бащинство – чл. 41 СК.
23.Искът е положителен, установителен.
24.Легитимирани лица – майката и детето.  Бащата не може да иска установяване на собственото си бащинство, защото по този иск той е ответник. Доброволен начин за установяване на бащинството е припознаването.
25.Срокове.
XXIX.За майката – 3 г. от раждане на детето.
XXX.За детето – от раждането му до 3 г. след навършване на пълнолетие. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.
 Грешка е майката в първите 3 г. да предяви двата иска едновременно – от свое име и като законен представител на детето, защото ако те не бъдат уважени, исковият способ се изчерпва. Следва исковете да се предявят поотделно.
26.Последици.
30)Отхвърляне на искането има действие само между страните в процеса.
31)Уважаване на искането има действие спрямо всички.
Ако произходът се установи по исков ред, съдът следва служебно да се произнесе за упражняването на родителските права. Законът подхожда с еднакво отношение към родителите. Приложение намира чл. 106 СК – упражняване на родителските права след развода.
        13. Припознаване

20)Понятие за припознаване.
Припознаването е общ способ за установяване на произхода. Той е свързан с волята на родителя. Може да се определи като едностранен, строго личен, формален, извънсъдебен, неконтролируем по същество акт, с който едно лице заявява, че дадено лице произхожда от него. Не е необходимо нечие друго съгласие. За да бъде действително волеизявлението, то следва да се направи само лично и само от лице, което е напълно дееспособно.
21)Форма на припознаването – чл. 36 СК.
11.Писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние. Това заявление може да се направи само при лично явяване.
12.Декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Това заявление може да се подаде и чрез трето лице.
13.Писмено заявление, подадено чрез управителя на заведението, в което детето се е родило. Заявлението е съставено пред управителя.
14.Проверка. На проверка подлежат следните факти:
XXXI.Проверява се самоличността на припознаващия – припознаването се извършва лично или волеизявлението се заверява нотариално.
XXXII.Проверява се дали детето е годно да бъде припознато – следва да няма установен произход.
XXXIII.Длъжностното лице не проверява истинността на волеизявлението, защото то е направено доброволно. Не е изключено припознаването на не-свое дете.
22)Кой може да припознава? Всяко лице – майка, баща, трети лица. Съществува изискване за дееспособност – чл. 35 СК.
23)Кой може да бъде припознат? Ограничения няма – всяко дете в широкия смисъл на думата. Всеки може да бъде дете на своя родител. Съществуват отклонения в две посоки – чл. 35 СК.
18)Може да се припознае заченато дете – за да няма период, в който детето ще бъде без бащинство.
Припознаването се извършва под отлагателно условие, защото до момента на раждането няма годен субект за припознаване. Припознаването се отнася до всяко дете, което жената ще роди в определен бъдещ момент. Припознаването произвежда действие от момента на раждане.
19)Припознаване на починало дете.
Припознаване на починало дете е възможно само ако то е оставило свой низходящ. Това припознаване е свързано с наследяването – низходящият наследява преди родителите.
24)Действие на припознаването.
Припознаването поражда в действие от момента, в който волеизявлението за припознаване достигне до крайния си адресат – лицето по гражданското състояние. Чл. 37(1) СК създава друго впечатление – припознаването се вписва в акта за раждане, ако в тримесечен срок от съобщението до другия родител /ако той е известен/ и до детето /ако то е пълнолетно/, тези лица не оспорят припознаването. Създава се впечатление, че припознаването влиза в сила след изтичане на този тримесечен срок. Станева: Припознаването влиза в сила веднага след извършването му и достигане на волеизявлението до лицето по гражданското състояние, иначе какво се оспорва? Отлага се само вписването в акта за раждане по практически причини – възможно е да има оспорване.
Друг текст, който създава съмнение е чл. 49 от Закона за гражданската регистрация – при припознаване, извършено преди представяне на акта за раждане, се вписват данните на бащата. Чл. 49 ЗГР урежда особен случай на припознаване – става дума за припознаване непосредствено след раждане. Майката и бащата, който припознава, искат да се извърши вписване веднага, без да има интервал. За да се впишат едновременно, майката дава предварително съгласие и се отказва от правото си да оспорва припознаването.
25)Оспорване на припознаването.
32)Оспорване на припознаването – чл. 37(1) СК.
Възможността за оспорване на припознаването принадлежи на другия родител и на детето – ако то е навършило пълнолетие. Тя възниква от момента на съобщението на длъжностното лице за извършеното припознаване – в тримесечен срок от съобщението всеки от тях може да оспори. Това оспорване не е съдебно оспорване, а се извършва пред длъжностното лице по гражданското състояние. Подава се писмено заявление, в което се изразява несъгласие с припознаването. Не се извършва доказване, че припозналият не е родител. Ако се извърши оспорване, припознаването се парализира – действието му отпада.
    След оспорване припозналият може в тримесечен срок от получаване на съобщението за оспорването да предяви иск за установяване на произхода, чл. 37(2) СК – припознаването се е изчерпало като способ след оспорването по административен ред. Съдебното установяване се извършва с положителен установителен иск. Предмет на доказване на този иск е раждането/ зачеването на детето. Произходът ще се установи по силата на съдебно решение, а не по силата на припознаването.  Този иск е особен иск за установяване на бащинство, който се различава от иска по чл. 41 СК, защото ищецът е различен, както и срока за предявяване.
33)Оспорване по исков ред – чл. 37(3) СК.
20)Оспорването се извършва чрез отрицателен установителен иск.
21)Легитимирани лица – само детето, ако то не е имало възможност да използва способа за оспорване по чл. 37(1) СК, защото е било непълнолетно.
22)Срок – 3 г. от навършване на пълнолетие или от узнаване на припознаването, ако то е станало по-късно.
23)Предмет на доказване – детето не е било родено от припознаващата жена/ заченато от припознаващия мъж.
24)Последици – ако искът бъде уважен, припознаването отпада с обратна сила като се заличава с особена забележка в акта за раждане.
34)Оспорване на припознаването от трети лица – чл. 38 СК.
Тази възможност разкрива специфика спрямо общите правила за произхода – за първи път се намесват трети заинтересовани лица. Тази възможност е предвидена поради лесния характер на процедурата по припознаване.
32)Оспорването се извършва чрез отрицателен установителен иск.
33)Легитимирани лица – лица, които имат правен интерес. Става дума за лица, чиито интереси биха били накърнени вследствие на припознаването, във връзка с право на издръжка или на наследяване. Ненова дава по-широко тълкуване на правния интерес – става дума не само за чисто имуществен интерес, родителите може да атакуват припознаването с чисто нравствени подбуди – защита на детето им.
34)Срок – 1 г. от узнаване на припознаването.
26)Унищожаване на припознаването – чл. 39 СК.
3)Легитимирани лица – припозналият, ако се установи порок при извършване на припознаването.
4)Предмет на доказване.
27.Грешка / измама – припознаването е направено при наличието на неправилна представа за действителността. Припозналият следва да направи оспорване на произхода – по предмет на доказване искът ще наподобява иск за оспорване на произхода.
28.Заплаха – волята за припознаване е изразена под въздействие на основателен страх. Фактът на заплашването има причинна връзка с извършването на припознаването.
29.Недееспособност – доказва се, че към момента на припознаването, припозналият е бил недееспособен. ВС в отделни решения постановява, че при заплаха и недееспособност не е достатъчно тя да се докаже, но следва да се твърди и че припозналият не е родител. Станева смята, че такова твърдение не е необходимо.
20)Срокове – 1 г. Унищожаване след изтичане на срока не е възможно.
14.При грешка / измама – тече от самото припознаване.
15.При заплаха – от прекратяване на заплахата.
16.При недееспособност – от придобиване на дееспособност.

    14. Родство. Сватовство

15.Родство – понятие, чл. 46 СК.
Родството е връзка между две лица, от които едното пряко или непряко произхожда от другото или лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото.
16.Видове родство.
35)По права линия – едното лице пряко или непряко произхожда от другото, чл. 46(1) СК.
36)По съребрена линия – връзка между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото, чл. 46(2) СК.
25)Пълнокръвни братя/сестри – имат общ баща и обща майка.
26)Непълнокръвни – имат само един общ родител. Ако е обща майката – едноутробни, ако е общ бащата – еднокръвни.
17.Отсъствие на родство.
XXXIV.Между втория баща/майка и доведените/заварените деца.
XXXV.Между съпрузите.
18.Степени.
21)Определение – степента е законно разстояние между двама роднини, изчислявано според броя на свързващите ги поколения.
22)Изчисляване.
17.Между роднини по права линия – чл. 47(1) СК. Броят се ражданията, необходими за създаване на родствената връзка, без да се брои родоначалника. Например: баща-син /първа степен/; дядо-внук /втора степен/.
18.Между роднини по съребрена линия – чл. 47(2) СК. Броят се ражданията, без да се брои родоначалника. Например: двама братя – втора степен; чичо-племенник /трета степен/; първи братовчеди – четвърта степен. Необходими са минимум две раждания, за да възникне такова родство, затова по съребрена линия липсва родство от първа степен.
19.Значение – съществува забрана за брак, има значение и относно задължението за издръжка.
5)По права линия значението не е ограничено със степен.
6)По съребрена линия – забрана за брак, чл. 13(2), т.2 – “братя и сестри, техните деца и други роднини по съребрена линия, до четвърта степен, включително.
20.Сватовство – чл. 48 СК.
Връзка между единия съпруг и роднините на другия съпруг, както и между роднините на единия съпруг и другия съпруг.
21.Видове.
27)Връзки между единия съпруг и роднините на другия съпруг.
28)Връзки между двете групи роднини.
29)Връзки между съпрузите на двама братя/две сестри.
22.Степени.
30.Степента на сватовство между единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя според степента на родство между последния и роднините му.
31.Степента на сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя като се съберат степените на родство, в което роднините на всеки съпруг се намират с него.
32.Съпрузите на двама братя/две сестри са роднини по сватовство от втора степен.
23.Значение – само в предвидените в закона случаи.
27.СП – не третира сватовството като пречка за брак или като основание на задължение за издръжка.
28.ГПК и НПК.
35)Сватовство до трета степен е основание за отстраняване от състава на съда.
36)Сватовство от първа степен дава право на отказ от свидетелстване.
37)Пречка е за назначаване като вещо лице.
Пречка е за извършване на нотариални действия от нотариус.

15. Осиновяване – условия и необходими съгласия

27)Понятие.
Осиновяването е правен акт, по силата на който между две лица се създава правна връзка, подобна на тази между родител и дете. Понятието за осиновяване може да се разглежда в два аспекта:
23)Юридически факт, който поражда връзката.
24)Самото правоотношение между родител и дете.
28)Правно естество на юридическия факт на осиновяването – то не е договор.
33.Прилики с договора. Налице са волеизявления, насочени към пораждането на правни последици.
34.Разлики с договора.
XXXVI.Правните последици, към които са насочени волеизявленията на лицата са императивно определени в закона. Лицата не могат да ги определят. Няма тенденция за въвеждане на договорни начала при осиновяването.
XXXVII.Волеизявленията са на двете лица, които встъпват в правна връзка – осиновител и осиновен. Осиновеният обаче не винаги дава съгласието си, чл. 54(1) СК – само ако е навършил 14 г. Родител дава съгласието си, но не като законен представител, а от свое име – като собствена воля. Съгласието му се изисква и когато лицето е навършило 14 г.
29)Предпоставки за осиновяване, свързани с лицата.
37)Кой може да бъде осиновен?
38)Чл. 49 СК – лице, което при подписване на молбата за осиновяване не е навършило 18 г. Възрастта се преценява към датата на подаване на молбата. Ако междувременно лицето навърши 18 г., това не е формална пречка за извършване на осиновяването.
39)Осиновяването дете вече да не е било осиновено – чл. 53 СК. Тази забрана няма действие, когато осиновяването се извършва от съпрузи, независимо дали те извършват осиновяването едновременно или последователно. Когато двама съпрузи осиновяват едновременно и осиновяването се допуска с едно решение, налице пак имаме две осиновителни правоотношения, които могат да се развият относително самостоятелно.
В проекта за СК се предвижда допълнителна предпоставка, която цели защита на деца, които се осиновяват от домове “Майка и дете”. За да се предотвратят злоупотреби, осиновяването може да се извършва само на базата на подготвен списък, който се изготвя от общинските служби за закрила на децата. На национално равнище съществува Агенция за закрила на правата на детето. Законът за закрила на детето предвижда изготвяне на списък за деца, които подлежат на осиновяване, но не се прави връзка с предпоставките за осиновяване.
38)Кой може да осиновява? Лицето, което осиновява следва да е дееспособно и да не е лишено от родителски права – чл. 50 СК. Осиновителят трябва да осигури грижи за детето.
39)Възраст между осиновяващ и осиновяван – чл. 51 СК. Разликата във възрастта между тях следва да е най-малко 15 г.
29.Когато осиновяват двама съпрузи, разликата във възрастта следва да е налице за единия от тях.
30.Когато съпруг осиновява родно дете на другия съпруг, разликата във възрастта не се изисква.
Това не означава непременно, че при наличие на тази разлика във възрастта съдът ще допусне осиновяването. Предпоставката следва да е налице, но съдът не е длъжен да допусне осиновяването. Съдът има право на преценка – чл. 59 СК. Законът предвижда гъвкав подход, съдът ще може да прецени.
40)Ограничение за осиновяване при наличие на определена по закон роднинска връзка – чл. 52 СК.
30)По права линия – родител не може да осинови своето дете. Допустимо е обаче биологичен родител, чието майчинство/бащинство не е доказано, да може да осинови, защото законът не го конституира като родител.
31)По съребрена линия – не може да се извършва осиновяване между братя и сестри.
32)Забрана за осиновяване от баба и дядо - тези лица се намират в достатъчно близка родствена връзка с детето. Ако се допусне осиновяване, ще се изкривят съществуващите между тях родствени връзки. Разрешава се обаче при определени хипотези:
7)детето е родено извън брак;
8)родителите на детето са починали;
9)когато е починал единият родител – съгласието на другия родител е необходимо. Съдът преценява интересите на детето.
По проекта за СК се предвижда да остане в сила само забраната за осиновяване между братя и сестри.
30)Предпоставки за осиновяване – във връзка с волеизявления.
24.Съгласие на определени категории лица – съдът не може да го пренебрегне. Необходими съгласия – чл. 54(1) СК:
19.Осиновяващ – изразява съгласието си в молбата за осиновяване. В повечето случаи той е инициатор на осиновяването.
20.Родители на осиновяваното дете – двамата, единия, който е жив/установен.
21.Осиновяван – ако е навършил 14 г.
22.Съпруг на осиновяващия – не е задължително двамата съпрузи да осиновяват заедно. Другият следва да бъде попитан, защото детето ще влезе в общото домакинство.
23.Съпруг на осиновявания.
24.Съгласие от управителя на общественото заведение, в което детето е настанено, когато:
10)родителите са неизвестни;
11)когато детето е оставено с предварително съгласие за осиновяване;
12)когато детето е оставено при условията на чл. 57(2) СК – за временно отглеждане, но след изтичането на срока родителят не се явява да го вземе.
25.Мнение за осиновяване – чл. 55 СК.
10.Осиновяваният дава мнение, ако е на възраст от 10 до 14 г., освен ако знае осиновяващия като свой родител.
11.Настойник / попечител – не се счита за достатъчно близък, за да дава съгласие.
12.Родителите дават само мнение в определени случаи:
13)ако родителят е поставен под ограничено запрещение;
14)ако родителят е лишен от родителски права.
13.Случаи, в които изобщо не се взима становище:
15)когато родителят е неизвестен;
16)когато родителят е с неизвестно местожителство;
17)когато родителят е поставен под пълно запрещение;
18)когато е дал предварително съгласие за осиновяване – тази хипотеза е различна от хипотезата отнемане на родителски права, защото той губи тези права едва с осиновяването. При предварително съгласие, то не се иска в конкретното производство по осиновяване. Вместо него съгласие дава управителя.
14.Осиновяване без съгласие на родителя – чл. 57 СК. Става дума за хипотези, които биха могли да доведат до лишаване от родителски права, но това все още не е станало.
19)Чл. 57(1) СК – ако родителят трайно не полага грижи за детето, не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за него начин. “Трайно” – става дума за продължителен период, който създава впечатление за окончателно оформила се ситуация. Тази ситуация и хипотезата на недаване на издръжка отделни хипотези ли са или следва да съществуват кумулативно? Граматическото тълкуване на текста създава впечатление, че става дума за отделни хипотези. Според Станева на основание чл. 75(1), т. 2 СК /Лишаване от родителски права/, в който тези предпоставки са посочени като кумулативни, следва да се приеме, че е необходимо и в хипотезата на чл. 57(1) СК те да са налице едновременно. Друг аргумент в подкрепа на тази теза е, че последиците от този състав са особено сериозни. Проф. Цанкова разглежда предпоставките като алтернативни.
20)Отглеждането и възпитаването по вреден начин представляват форма на активно поведение на родителите.
21)Чл. 57(2) СК – става дума за хипотеза на родителско бездействие. Детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителят не го е потърсил в срок от 1 г. от деня, в който е трябвало да го вземе. Приема се, че родителят се е “отказал” от детето си.
При хипотезите по чл. 57, родителят следва да бъде изслушан – чл. 57(3) СК.

16. Ред за извършване на осиновяването

31.Производство по осиновяване. Производството по осиновяване е охранително съдебно производство. То е безспорно производство, съдът не разрешава съдебен спор. Съдът следва да осигури еднопосочната воля на участващите лица и да окаже съдействие за постигане на желания резултат. Ако в хода на производството възникне спор, осиновяване не може да се извърши.
32.Подсъдност. Молбата за осиновяване се разглежда от РС по местожителство на молителя – чл. 58(1) СК.  Чл. 58 СК не уточнява кой е молител – вероятно става дума за кандидат-осиновителя, но няма пречка РС да бъде сезиран и от някой друг участник в производството.
33.Сведения. РС събира сведения за осиновявания и осиновяващия от общинските съвети по местожителството им – чл. 58(2) СК. Чл. 21, т.12 от Закона за закрила на детето предвижда, че общинските служби за социално подпомагане трябва да проучват кандидат-осиновителя и да дават писмено заключение пред съда за тяхната годност. Съдът е освободен вече от това задължение.
34.Преценка. Съдът има право на собствена преценка за интересите на детето – чл. 59 СК. Освен задължителните предпоставки съдът преценява семейното и имотното състояние на осиновителите, трудовото им положение, здравословното им състояние – физическа и психическа годност, разглеждат се възрастовите ограничения. Изслушва се заключението на общинските служби за обществено подпомагане. В заседанието задължително участва и прокурор, който се произнася със заключение. Осиновяването се допуска само ако е в интерес на детето – чл. 59(2) СК.
35.Обжалване на решението – чл. 60 СК. Обжалването се извършва по общия ред от прокурора и лицата, посочени в чл.54(1), т.1,2 и 4 /осиновяващ, родители на осиновяван, осиновяван, ако е навършил 14 г./. Срокът за обжалване е седем дни. Ако решението не се обжалва, то влиза в сила.

17. Действие на осиновяването. Видове осиновяване

25)Обща постановка.
До 1961 г. всички нормативни актове са уреждали осиновяване от типа на непълното по настоящем осиновяване. През 1961 г. след изменението на ЗЛС пълното осиновяване се налага като единствена възможност, като се преуреждат в тази насока и всички заварени случаи. През 1968 г. СК въвежда паралелно съществуване на двата вида осиновяване – пълно и непълно, като дава възможност в определен период заварените пълни осиновявания да се превърнат в непълни. По настоящем двата вида осиновяване действат паралелно. Различните видове осиновяване имат различни правни последици.
26)Пълно осиновяване.
41)Понятие. Целта на пълното осиновяване е максимално доближаване на положението на осиновеното дете с родното дете – чл. 61(1) СК. Между осиновен и неговите низходящи от една страна и осиновителя и неговите роднини, от друга, възникват отношения като между роднини по произход.
42)Последици.
XXXVIII.Бащиното и фамилното име се променят – чл. 18(1), ЗГС. Собственото име не подлежи на промяна, но може да се промени.
XXXIX.Съставя се нов акт за раждане, в който осиновителите се посочват като родители – чл. 61(2) СК. Първоначалният акт за раждане се съхранява, но престава да бъде публичен, пази се за случаи на прекратяване на осиновяването.
XL.За осиновителя възниква цялата съвкупност от родителски права и задължения /виж въпроса за родителски права и задължения/ . Може да бъде ограничаван или лишаван от родителски права в определени случаи, ако на спазва задълженията си. Поражда се задължение за издръжка по отношение на лицето.
XLI.Прекратяват се връзките с родителите на осиновеното дете – чл. 61(1) СК.
XLII.Възникват наследствени права по отношение на осиновителя и неговите роднини.
XLIII.Прекратяват се наследствените права по отношение на роднините на осиновения.
XLIV.Пречки за брак – осиновителното родство е пречка за брак поради родство, чл. 13(2), т.3 СК.
XLV.Пълно заличаване на правната връзка не е възможно.
33)пречките за брак по чл. 13(2), т.1 и 2 СК /между роднини по права линия, между братя и сестри, техните деца и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително/ се запазват. При опасност от нарушаване на тази разпоредба може да се наруши тайната на осиновяването.
34)рождените родители могат да искат прекратяване на осиновяването при предпоставките на чл.65 СК;
35)възможно е да има случай на пълно осиновяване, но на истинските въпреки това се дава възможност за оспорване на презумпцията за бащинство в рамките на сроковете по чл. 33 СК;
36)при причиняване на вреди от непозволено увреждане – ако детето почине вследствие на такива действия, извършени от трето лице. Поначало право на обезщетение имат родители, деца. Ако осиновено дете почине, рождените родители имат ли право на обезщетение? Според съдебната практика искът е допустим.
27)Непълно осиновяване.
36.Понятие – чл. 62 СК. Правна връзка се създава само между осиновения и неговите низходящи от една страна, и осиновителя от друга, но не и с неговите роднини. Правата и задълженията между осиновен и неговите низходящи с роднините по произход се запазват.
37.Последици.
35.Бащиното и фамилното име се запазват. Могат да се променят със съгласие на осиновителя и със съгласие на детето, ако е навършило 14 г.
36.Акт за раждане – прави се забележка за извършеното осиновяване. Чл. 78, ЗГР – когато се издават преписи и удостоверения от акта за раждане като родители се записват и родителите по произход, и родителите по осиновяване.
37.Родителски права и задължения – чл. 62 СК, осиновяването се извършва с цел осиновителят да полага грижи. Затова се предвижда, че родителските права и задължения принадлежат на осиновителя. Кой дължи издръжка? Роднините на осиновителя не дължат издръжка. Ако осиновителят не може да издържа детето, тогава издръжка се дължи от родителите и роднините по произход.
38.Наследствени права – детето наследява и в двете посоки, но не наследява роднините на осиновителя. В случай на смърт на детето наследява само осиновителя.
39.Пречки за брак – по отношение на рождените родители и роднините по произход пречките за брак се запазват. По линия на осиновяването съществува пречка за брак само с осиновителя, защото само с него детето има правна връзка.
Кога се извършва пълно и кога непълно осиновяване.
31)Задължително пълно осиновяване.
40)Когато родителите са неизвестни.
41)Когато е дадено предварително съгласие за осиновяване от родителите по произход.
42)Ако детето е оставено в обществено заведение за отглеждане – чл. 57(2) СК
43)Когато лицата, посочени в чл. 54(1) СК, дадат съгласие за това – съдът не може да постанови непълно осиновяване.
32)Право на избор – в останалите случаи. Лицата, които дават съгласието си, имат право на избор, но следва да са единодушни. При разногласия за вида на осиновяването, осиновяване не се извършва.
18. Прекратяване на осиновяването

37)При непълно осиновяване – чл. 65(2) СК.
Смъртта на единствения или двамата осиновители при непълното осиновяване прекратява осиновяването автоматично. Всички правни последици се връщат в изходна позиция с едно изключение. Законът приема, че осиновеният наследява осиновителя.
В закона липсва правна уредба на последиците при смърт на осиновеното дете – би следвало да са същите. Според Станева по тълкувателен път може да се стигне и до друго решение, защото е възможно осиновеният да е оставил низходящи. Тогава между осиновителя и низходящите на осиновения съществуват отношения между осиновител и внуци. В такъв случай със смъртта на осиновения отношението не става безсубектно и не е необходимо да се прекрати. При пълно осиновяване в тази хипотеза не настъпва прекратяване по логиката, че има и други субекти, извън основния субект. Същото може да намери приложение и при напълно осиновяване.
38)Пълно осиновяване – чл. 65(1) СК. При смърт на единствения или двамата осиновители пълното осиновяване не се прекратява автоматично. Прекратяване може да се иска по исков ред, пред съда. Право на предявяване на този иск имат осиновения, неговите рождени родители, настойник/попечител – които са назначени след смъртта на осиновителите, прокурорът. Съдът следва да постанови решение съобразно интересите на осиновения.
39)Чл. 64(1), т. 3 – визира хипотеза, при която от съществено значение е крайният резултат – дълбоко и непоправимо разстройство на отношенията осиновител-осиновен.
Връзката между осиновител и осиновен е изпразнена от съдържание. Причините за този краен резултат могат да бъдат всякакви. Техният анализ обосновава крайния резултат.
38.Разграничение между тежко провинение и останалите възможни причини: Тежкото провинение представлява противоправно, виновно поведение, което съществено нарушава изискванията за нормални отношения. Преценява се с оглед на всеки конкретен случай. Престъплението и деликтът представляват тежко провинение, но и всяко друго поведение, което отговаря на тези характеристики. От значение е авторът на деянието, но не и към кого е насочено то. Приема се, че малолетни лица не могат да извършат подобно деяние, защото тогава то ще се обяснява с оглед на полученото от осиновителя възпитание. При тежко провинение право на иск има невиновната страна.
39.Други обстоятелства – невиновни прояви или състояния на една от страните /малолетното дете/; обективни състояния, често са свързани със здравословното състояние на детето; прояви на трети лица; развод на родителите – не сам по себе си, а с оглед на конкретния случай. Искът може да се предяви от всяка от страните – осиновен или осиновител. Ако е засегнат обществен интерес, иск може да предяви и прокурор – чл. 64(3) СК. Такова засягане е налице винаги, когато страдат интересите на детето.
40)Прекратяване на осиновяването по взаимно съгласие – чл. 64(1), т. 2 СК. Прекратяването по взаимно съгласие се извършва от съда. Съдебното решение се основава единствено на общата воля. Законът изисква за да е съгласието валидно, страните да бъдат дееспособни. Прекратяването по този начин следователно е възможно след навършване на пълнолетие от детето. Подава се обща молба до съда да прекрати осиновяването по взаимно съгласие. Това производство е охранително – съдът не решава някакъв спор.
41)Прекратяване на осиновяването в случаи на унищожаемост – чл. 64(1), т. 1 СК.
Както и при брака, унищожаването на осиновяването има действие само за в бъдеще. Чл. 64(1), т. 1 СК изброява като основания за унищожаемост на осиновяването текстове, свързани с предпоставки за извършване на осиновяване. Нарушението на тези разпоредби води до наличие на порок на осиновяването. Прави впечатление, че в тази разпоредба липсват някои от текстовете, които уреждат предпоставките на осиновяването. Защо това е така?
28)Не е основание за унищожаемост чл. 50 – ако осиновяващият не е дееспособен или е лишен от родителски права, осиновяването ще бъде нищожно.
29)Липсата на съгласие на съпруга на осиновяван или осиновяващ – чл. 54(1), т.3 СК, не е основание за унищожаемост, защото тяхното съгласие не е решаващо, те не са страна.
30)Чл. 55 – невзимането на мненията на посочените в разпоредбата лица не опорочава осиновяването.
31)Формата за даване на съгласие и мнение – чл. 56 СК. Осиновяваният дава съгласието си лично пред съда. Останалите лица имат няколко възможности – лично; с писмено заявление с нотариално заверен подпис; чрез изрично упълномощено лице. Законът не посочва последици от неспазването на тази форма за даване на съгласието. Осиновяването няма да е нищожно поради липсата на форма на съгласието, защото само съгласието е нищожно. От своя страна обаче самата липса на съгласие е основание за унищожаемост по силата на чл. 64(1), т. 1 СК.
32)Посочена е ал. 2 на чл. 57, но не е посочена ал. 1. Според Станева ако има нарушение на ал. 1 или ал. 2 – т.е. не са били налице предпоставките на осиновяване без съгласието на родителя, тогава няма съгласие по чл. 54, следователно осиновяването е унищожаемо по силата на чл. 64(1), т. 1 СК. Чл. 57(2) СК е изрично посочена заради последното изречение на този текст – взимането на съгласие от управителя на заведението
33)Срокове за предявяване на унищожаемостта.
25.Искове за унищожаване, когато липсва съгласие от някое лице се подават само от лицето, чието съгласие липсва. Правото на иск следва да се упражни в срок от 1 г., който тече за родителите и осиновителите от момента на узнаване, а за осиновения – от навършване на пълнолетие.
26.В останалите случаи искове за унищожаване могат да предявят всички заинтересувани лица. В тези хипотези срок не е предвиден. Как следва да се определи този срок? Възможни са следните подходи:
43)общ давностен срок;
44)общ срок за унищожаване на сделките;
45)законът не е поставил срок, за да не ограничава това атакуване във времето. Станева застъпва тази теза, защото срок е посочен при липсата на съгласие. Освен това, ако се прави аналогия с другите случаи на унищожаемост в Семейното право – т.е. с брака, при него също не се посочва срок за упражняване на правото на иск за унищожаване.
34)Отпадане на пороците не е възможно – т.е. осиновяването не може да се заздрави.
42)Последици от прекратяване на осиновяването.
44)Прекратените връзки се възстановяват, нововъзникналите връзки се прекратяват.
45)Името на детето следва да се промени.
46)Акт за раждане – в новия акт се посочва, че осиновяването е прекратено. Изважда се първоначалния акт за раждане.
47)Последиците настъпват за в бъдеще.Осиновяването се зачита във времето – чл. 67 СК.

19. Отношения между родители и деца. Права и задължения на родителите по отношение на личността и имуществото на децата

43)Обща постановка на въпроса. Основното съдържание на отношенията между родител и дете са правата и задълженията. Правата на детето са по отношение на всички лица – те имат абсолютен характер.
44)Субекти на правоотношението.
15.Родител.
6.Рожден родител – майка и баща с установен произход на детето от тях.
7.Приравнен на родител е осиновителят и при двата вида осиновяване.
16.Детето – става дума само за ненавършили пълнолетие деца.
48)Родното дете.
49)Осиновеното дете.
17.Лица, които нямат качеството на родители – чл. 68(2) СК. Това са т.нар. втори баща и втора майка – съпруг на родител, който не е осиновил детето. Те обаче имат задължение за помощ при осъществяване на родителските задължения. Ако съдействие не се оказва, това ще бъде неизпълнение не към детето, а неизпълнение в рамките на съпружеското правоотношение.
18.Титуляри на родителските права и задължения. Това са родителите, когато са двама и двамата са титуляри. Всеки от тях притежава съвкупността от родителски права и задължения изцяло.
45)Естество на родителските права и задължения. Правата са и задължения, както е вярно обратното.
35)Ненова: става дума за своеобразно семейно правно явление – единство на правата и задълженията, при което има явни различия  с категориите субективни права в гражданските правоотношения.
36)Станева: следва да се търсят прилики с познати явления. Родителските права са от категорията на абсолютните субективни права, защото:
40.Титулярът на правото може да го реализира без чуждо съдействие.
41.От всички правни субекти се очаква да не противодействат при осъществяване на правата му. В подкрепа на тази теза се посочва чл. 71(1) СК, който третира частен случай на упражняване на правото на съвместен живот.
Положението на детето при упражняване на тези права – то не е приравнено на всички останали правни субекти, които дължат непротиводействие.
37)Родителски задължения. Те съществуват в рамките на едно относително правоотношение с детето. То е оправомощен субект на правото да бъде възпитавано, да живее с родителите си, да бъде представлявано от тях. Принудително изпълнение на родителските задължения е невъзможно. При неизпълнение обаче има санкция – така че наистина става дума за субективни права и съответстващи им правни задължения.
46)Права и задължения на родителите.
27.Чл. 68(1) СК: “Родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за обществено полезна дейност”.
От правилото на тази разпоредба следват следните права и задължения на родителите:
33)Да се грижат за децата си.
34)Да ги възпитават – тук се включва участие в духовното формиране на детето.
35)Да съдействат за образованието на децата – да осигурят възможността и да следят получаването поне на задължителното образование.

28.Чл. 71 СК – право и задължение за съвместно живеене.  Има се предвид до навършването на пълнолетие. Чл. 71(1) СК допуска отклонение от това правило при наличието на важни причини – те могат да бъдат от всякакъв характер /например лоши отношения между родител и дете/. Характерът на правото на съвместно живеене е ясно подчертан във второто изречение на разпоредбата на чл. 71(1) СК при отклонение от това задължение на детето, РС по местожителството, след като го изслуша, ако е навършило 10 г., издава заповед за връщането му при родителите. Налице е едно административно производство. Заповедта подлежи на изпълнение по административен, а не по съдебен ред. Съдът следва при издаването й да анализира конкретната ситуация, за да провери дали са налице причини детето да не живее при родителите си.
29.Право и задължение на родителя да представлява малолетното дете / да оказва попечителско съдействие – чл. 73(1) СК.
26.Родителят изразява правната воля на малолетното дете. Непълнолетното дете може да извършва определени правни действия самостоятелно – да сключват определени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди; да разполагат с това, което са придобили със своя труд – чл. 4(2) ЗЛС. За извършване на всички останали правни действия е необходимо попечителско съдействие на родител.
27.Чл. 72 СК предписва, че родителските права и задължения се упражняват заедно и поотделно. Какво става обаче, ако родителите са на различно становище относно даден въпрос? Всеки може да действа сам, предполага се, че действията им са предварително съгласувани. Ако родителят обаче извърши сделка от името на детето, а се окаже, че другият родител не е съгласен, нещата стоят малко по-различно. В теорията се застъпва становището, че сделката поражда действие, ако третото лице е било добросъвестно. Станева не поддържа това становище – закрилата на добросъвестното лице не е принципно положение в закона. От друга страна чл. 72 изрично посочва възможността родителите да упражняват представителната власт поотделно, тя не е предпоставена от съгласуваността на действията. Така че, независимо от добросъвестността на третото лице, сделката ще породи правни последици.
30.Ограничения на представителната власт – чл. 73 СК. Принципът е, че родителите представляват децата си и им оказват попечителско съдействие само в техен интерес. Ограниченията се отнасят до правни действия, които биха могли да накърнят този интерес.
40.Чл. 73 (2) СК – всякакви разпоредителни действия с имуществото на детето се извършват с разрешение на РС. Законът изброява някои разпоредителни действия, без това изброяване да е изчерпателно. Разрешителният режим за разпореждане се отнася както до недвижими, така и до движими вещи. Това правило намира практическо приложение най-вече, когато за извършване на сделката е необходима специална форма – нотариална форма или нотариална заверка на подписа. Разпоредителна сделка, сключена без разрешение на РС е унищожаема на основание на чл. 27 ЗЗД, защото представителят на недееспособния не е спазил изискванията, установени за сключване на договора.
Съдът следва да даде разрешение, само при наличие на нужда – потребност на детето, която следва да бъде задоволена, или при очевидна полза за него – от сделката ще последва облага, която ще бъде значителна. Втората хипотеза е доста нереалистична – би следвало да се посочи като изискване, сделката да не уврежда интересите на детето. При преценка на нуждата следва да се изходи от детето, чиято е вещта.
Чл. 15 от Закона за закрила на детето предвижда, че във всеки случай на административно или съдебно производство, по което се засягат правата на дете, то задължително следва да се изслуша. Тази разпоредба вече намира приложение за случаите по чл. 73.
41.Чл. 73(3) СК – с тази разпоредба се обособяват изрично определени разпоредителни действия, за които законът смята, че по определение не са в полза на детето. В случая не е необходима съдебна преценка – дарение, отказ от права, даване на заем, обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека, поръчителство. Според Станева и тази разпоредба търпи сериозна критика, защото може да се окаже, че такава сделка може да носи изгода.
31.Задължение за даване на издръжка – това е само задължение, не е право.
32.Особени права на детето – Закон за закрила на детето. В по-голямата си част тези права се основават на разпоредби от Конституцията, НК.
XLVI.Право на закрила – тя следва да се осигури от конкретни лица:
22)родителят – това негово задължение може да се изведе и от чл. 68(1) СК;
23)административни органи – специализирани служби за обществено подпомагане към общините и създадените към тях отдели за закрила на децата; полицейските органи;
24)съдът – в предвидени случаи, с определени процедури.
XLVII.Закрила срещу насилие.
XLVIII.Свобода на вероизповеданието – до 14 г. възраст формата на вероизповеданието се определя от родителите/настойниците. Между 14 и 18 г. възраст тя се определя по взаимно съгласие. Ако такова съгласие не бъде постигнато, детето може да се обърне чрез отделите за закрила на децата към РС.
XLIX.Право на участие на детето в определени процедури – детето следва да бъде изслушано в административни и съдебни производства, които се отнасят до неговите права, освен ако изслушването няма да е срещу неговите интереси. За дете, което не е навършило 10 г., се предвижда възможност да бъде изслушано – решението на съда дали да изслуша детето или не следва да бъде мотивирано. Този текст се отразява на някои разпоредби от СК. В случаите, когато съдът следва да прецени дали да изслуша деца между 10 и 14 г., такава преценка вече не се прави, изслушването е задължително.

20. Ограничаване на родителските права. Лишаване от родителски права

38)Обща постановка на въпроса.
Родителите може да не изпълняват задълженията си или да злоупотребяват с правата си. В тези случаи срещу тях могат да се предприемат мерки от различно естество – гражданскоправни, административноправни, наказателна отговорност. В СК и Закона за закрила на детето се предвиждат специални мерки, които са предмет на разглеждане в следващото изложение. Мерките по СК са предвидени с цел защита на детето от една страна и санкциониране на родителите – от друга. Тези мерки могат да се предприемат не само при виновно неизпълнение на задълженията, но и при обективна невъзможност за изпълнение – тогава нямат характер на санкции.
39)Предпоставки за ограничаване на родителските права – чл. 74 СК.
46)Виновно поведение на родител – чл. 74(1) СК. Поведението на родителя е очертано най-общо, за да обхване всякакви възможни прояви. Родителят застрашава с поведението си личните или имуществени блага на детето – достатъчно е наличие на опасност, за да се приложи ограничаването на родителските права. Законът дава възможност за своевременна реакция.
47)Обективна невъзможност за упражняване на родителските права и задължения – чл. 74(2) СК. Причините не са изброени изчерпателно. Продължителността на състоянието, причина за обективната невъзможност, се определя като трайно състояние, без изгледи за скорошна промяна. Законът не предвижда състоянието на родителя да създава опасност за детето. Според Станева такова изискване следва да се има предвид, иначе ограничаването може да е неоснователно.
40)Съдържание на мерките за ограничаване на родителските права.
25)Законът посочва само една от тях – настаняване на детето на подходящо място. Детето се отделя от родителя, който не може да се грижи за него. Отнема се правото на съвместно живеене, възможността за отглеждане и възпитаване на детето. Законът не отнема на родителя правото да представлява детето и да оказва попечителско въздействие.
26)Други мерки. Практиката показва, че други мерки не се постановяват, което означава, че родителят не само застрашава интересите на детето, но те вече са увредени – реакцията почти винаги не е своевременна. Теоретично е възможно да има по-лека степен на въздействие – да се отнеме възможността родителят да възпитава; ако родителите са разведени и отделно живеещият родител въздейства зле на детето, да се ограничат срещите с него и т.н.
41)Процедура.  
50)Процедурата по ограничаване на родителските права представлява исково производство пред РС.
51)Правото на иск принадлежи на другия родител, прокурора.
Законът предвижда възможност съдът да се сезира служебно – това не е типично за гражданското производство. Съдът рядко се сезира служебно, защото трудно достигат до него сведения, проверка на достигналите сведения също се извършва трудно.
52)Производството протича по предвидения в ГПК ред.
42)Лишаване от родителски права чл. 75СК. Това е по-тежка степен на засягане на родителските права, която е съответна на по-тежката степен на нарушаване на правата на детето. Предпоставки – чл. 75(1) СК.
33.При особено тежки случаи по чл. 74 СК – чл. 75(1), т. 1 СК. Предпоставките са същите като по чл. 74 СК, има степенуване на хипотезата -случаят да е особено тежък. Особено тежък случай – преценката зависи от това кое благо на детето е било застрашено /живот или имущество/; дали е застрашено едно или повече блага; дали опасността е само опасност или вече има и реално увреждане; степента на вина, мотивите – когато поведението е виновно.
34.Станева приема хипотезите на чл. 75(1), т.2 и 3 като разновидности на т. 1. Това са хипотези на трайно бездействие на родителя. Преди приемането на тази разпоредба, в практиката е съществувало съмнение дали мярката може да се приложи в случаи на бездействие на родителя. Законът сега в това отношение е изричен. Чл. 75(1), т.2 преповтаря хипотезата на чл. 57(1) СК, а  т.3 – хипотезата на чл. 57(2) СК.
43)Процедура.
28.Правото на иск принадлежи на другия родител, прокурора и също е предвидена възможност за служебно сезиране на съда. Особеност е, че е предвидено участие на съдебни заседатели. Това създава затруднения с оглед особеностите на този вид дела. Понеже съдът може да се сезира служебно, за него е предвидена възможността да постанови повече от това, което е поискано – например ако е поискано ограничаване, да се постанови лишаване, но пък в производството по лишаване от родителски права не е предвидено участие на съдебни заседатели и от това произтичат противоречия. Съдебните заседатели следва да се предвидят или в двете производства, или да не участват изобщо.
29.Последици от лишаване от родителски права. Отнема се цялата съвкупност от родителски права, а наред с тях и някои други възможности:
47)Не се иска родителят да даде съгласие за осиновяване на детето, а само мнение – чл. 55(2) СК.
48)Няма възможност да бъде осиновител – чл. 50 СК.
49)Не може да бъде настойник, попечител, член на настойнически съвет – чл. 116 СК.
50)Лишеният поради виновно поведение от родителски права родител няма право на издръжка от децата си, без да се освобождава от задължението да ги издържа – чл. 91(3) СК.
44)Закрила на детето по Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Тази закрила се прилага паралелно с режима, предвиден в СК. Мерките се прилагат чрез службата за социално подпомагане към общината, от специализираните отдели за закрила на детето. По ЗЗДет са предвидени следните групи мерки – чл. 4 ЗЗДет:
42.Съдействие и подпомагане в рамките на семейната среда – чл. 4, чл. 23 ЗЗДет. Мерките за закрила в рамките на семейната среда предвиждат осигуряване на помощ на семейството при наличие на проблеми във взаимоотношенията. Изброени са десет групи хипотези, като изброяването не е изчерпателно:
42.Осигуряване на педагогическа, психологическа, правна помощ.
43.Консултации, подпомагане на родителите и детето.
44.Съдействие при нужда за подобряване на социално-битовото положение.
45.Съдействие при конфликти в семейството.
46.Насочване на децата към подходяща за възрастта им работа.
43.Настаняване на детето извън семейството – чл. 26 и чл. 28 ЗЗДет.
L.Възможностите са: настаняване при роднини, в приемно семейство, в специализирана институция. Те следва да се прилагат в съответния ред.
LI.Приемно семейство – това са двама съпрузи или отделно лица. Фигурата на приемно семейство се появява при ограничаване/лишаване от родителски права, при развод. Детето е прието за отглеждане и възпитаване съгласно чл. 27 (достатъчно е съгласието на близките за приемане на детето – чл. 27 ЗЗДет). С лицата, които представляват приемно семейство се сключва договор съгласно чл. 27(3) ЗЗДет, с който се уговарят правата и задълженията на лицата, срокът за отглеждане, финансиране. Приемните семейства се включват в списъци към съответната общинска служба, като съществува и Национален списък към Агенцията за закрила на детето за потенциални приемни семейства. Когато отглеждането и възпитанието на детето се възлага на близки и роднини, те не се преценяват за годност да полагат грижи за детето. За приемните семейства обаче съществуват специални изисквания, на които следва да отговарят – чл. 32 ЗЗДет. Част от тези изисквания са формулирани като отрицателни предпоставки, някои от които имат юридически характер. Не могат да бъдат приемно семейство:
47.непълнолетни, поставени под запрещение, ограничени/лишени от родителски права лица;
48.лица, които са били настойници/попечители или са били приемно семейство, но са отстранени;
49.осиновители, чието осиновяване е прекратено по тяхна вина;
50.лица, които не могат да бъдат настойници – преповтаря се текстът на чл. 116 СК. Става дума за лица, които не са годни да изпълняват родителските си задължения, нямат условия да ги изпълняват.
Договорът за приемно семейство се прекратява при предпоставките, посочени в чл. 29 ЗЗДет:
51.Изтичане на срока на договора.
52.По взаимно съгласие на страните по договора – това са общинската служба и приемното семейство.
53.При виновно неизпълнение на задълженията – чл. 87 ЗЗД. За приемното семейство – неполагане на грижи за детето, за общинската служба – неплащане на уговореното възнаграждение.
54.При осиновяване на детето – в процедурата по осиновяване приемното семейство има право на мнение.
55.С навършване на пълнолетие от детето.
56.При смърт на приемното семейство.
57.При промяна на мярката на закрила – тя може да се промени по съдебен ред.
58.С отпадане на основанията по чл. 25 ЗЗДет, при които детето може да се настанява извън семейството (установяване на родител чрез припознаване; при отпадане на мярката за ограничаване/лишаване от родителски права).
LII. Мерките се налагат по съдебен ред. Компетентен е РС. Той може да се сезира от родител, прокурор или службата за социално подпомагане. Чл. 28 предвижда бърза процедура за реализиране на делото. Сроковете са кратки. Службата по социално подпомагане може да вземе административни мерки при спешни случаи. Основанията за предприемане на тези мерки са посочени в чл. 25 ЗЗДет като хипотезите са обособени в три групи:
36)Родителите са починали или са неизвестни; лишени са или са с ограничени родителски права. Станева: Следва да се отбележи, че в първата хипотеза такова дете следва да има назначен настойник или попечител. В тази хипотеза обаче този факт не се взима предвид. Би следвало тази хипотеза да има приложение само ако не е назначен настойник/попечител или ако той не полага необходимите грижи, до момента на назначаване на такъв/назначаване на нов, иначе се игнорира разпоредбата на чл. 109 СК /относно условията за учредяване на настойничество и попечителство/.
59.Родителите трайно и без основателна причина не полагат грижи за детето.
60.Родителите се намират в трайна невъзможност да полагат грижи за детето.
Втората и третата хипотеза на практика се отнасят до предпоставките за ограничаване и лишаване от родителски права, преди налагането му. По СК мярката, която се прилага при наличието на тези предпоставки е настаняване на детето в подходящо място- чл. 74(1) СК. При лишаване от родителски права тази мярка не е предвидена изрично, но в този случай се назначава настойник/попечител и тогава следва да приложим първата хипотеза. Прави впечатление, че съществуват две паралелни производства – по СК и ЗЗДет, за постигане на един и същи резултат. Ако се приложи ЗЗДет, детето ще бъде защитено, без да се засягат родителските права. По СК се постигат и двете. Процедурата, макар и да е съдебна и в двата случая, съдържа различия. По СК местната подсъдност е общата подсъдност за гражданския процес – общата подсъдност по местожителество на ответника, по ЗЗДет – РС по седалището на общинската служба за социално подпомагане. По ЗЗДет освен това не се предвижда възможност за самосезиране на съда.
44.Мерки на полицейска закрила – чл. 28 ЗЗДет. Целта е да се осигури закрила на детето в особено неотложна ситуация:
61.детето е обект на престъпление;
62.съществува опасност от въвеждането му в престъпление;
63.съществува опасност за здравето му;
64.оставено е без надзор.
Полицията следва да настани детето в “специално помещение” – тези помещения следва да са в полицейското управление, без възможност за контакт с други лица.

21. Задължение за издръжка – обща характеристика, кръг и ред на задължените и оправомощените лица, предпоставки, размер. Изменение и отпадане на издръжката.


19.Понятие за издръжка – строго лично, възмездно задължение на едно лице да осигури на определен от закона член на семейството право на средства за съществуване. Задължението/правото на издръжка се простира между роднините по права линия, по съребрена – до втора степен, между съпрузи, включително и бивши – при определени предпоставки. Съществуват общи правила за издръжката и особени случаи на издръжка – на ненавършили пълнолетие, на пълнолетни учащи се, на бивши съпрузи.
20.Белези.
65.Семейно правно задължение.
66.Законово задължение.
67.Строго лично задължение.
68.Безвъзмездно задължение.
69.Издръжка – отграничения.
8.От договор за издръжка и гледане – договорът не възниква по силата на закона; може да се уговори задължение за издръжка и гледане и между лица, които не са в семейноправни отношения.
9.От задължение за издръжка при непозволено увреждане – то не се основава на семейноправно задължение, а на обезщетение за причинени вреди.
21.Предпоставки за правото на издръжка – чл. 79 СК.
6)Нетрудоспособност на търсещия издръжка – нямат значение причините за настъпването й.
7)Невъзможност да се издържа от имуществото си. Имуществото в този случай се разбира като понятие, което обхваща цялата съвкупност от имуществени права на лицето. Не се поставя ограничение в обхвата на имуществото. В случая следва да се приложи корективно тълкуване, за да не се остане с впечатлението, че лицето следва преди да потърси издръжка да е изчерпало цялото си имущество. От кръга на това имущество се изключва необходимото жилище, покъщнина и необходимите за ежедневните нужди вещи.
22.Лица, които дължат издръжка – чл. 80 СК. Законът постановява поредност за търсене на издръжка.
LIII.Ред на лицата, които дължат издръжка – чл. 80(1) СК.
27)Съпруг/бивш съпруг.
28)Деца.
29)Родители.
30)Внуци и правнуци.
31)Братя и сестри.
32)Дядо и баба, възходящи от по-горна степен.
LIV.Липса на възможност за издръжка – чл. 80(2) СК.
45.При липса на възможност да се дава издръжка, тя се дължи от лицата от следващия ред. Липсата на възможност означава, че не остават свободни средства след собствената необходима издръжка. Възможността за даване на издръжка винаги е обективна и конкретна – определя се от доходите, имотното състояние, квалификацията на задълженото лице.
46.Ако в един и същи ред има повече от едно лице, всички дължат издръжка. Тук не става дума за солидарно задължение. Задължението за издръжка е разделно – дължи се частта от издръжка, която съответства на собствените възможности – чл. 80(3) СК.
23.Ред на лицата, които поучават издръжка – чл. 81 СК.
35.Няколко оправомощени да търсят издръжка от различни редове. Те следва да търсят издръжка съобразно законовата градация до изчерпване на възможностите. За незадоволените нужди по-далечните редове следва да потърсят издръжка от други лица.
36.Няколко  оправомощени да получат издръжка от един и същи ред. Издръжката следва да се разпредели съобразно техните нужди. За евентуалните незадоволени нужди следва да се обърнат към следващите задължени лица.
24.Размер на издръжката – чл. 84. Относителните критерии при определяне на размера на издръжката са нуждите на нуждаещото се лице и възможностите на задълженото лице. Нуждите на нуждаещото се лице могат да включват здравословно състояние, възраст, култура, обикновени условия за живот. Възможности – зависят от размера на собствените средства за задоволяване на собствената необходима издръжка.
25.Особени правила.
45)Издръжка за минало време – чл. 87 СК. Поначало издръжка за минало време не може да се търси, освен до една година от преди завеждане на иска за издръжка.
46)Отказ за издръжка за бъдеще време – чл. 88 СК. Такъв отказ е нищожен, не поражда правно действие. Допустим е отказ от издръжка за минало време, допустим е отказ от дължими вече суми по присъдената издръжка, това не е отказ от издръжка.
47)Доставяне на издръжката.
30.Ежемесечно плащане – чл. 89 СК. При забава се дължи законната лихва. Начинът на изпълнение се определя от съдът, чл. 183 НК.
31.Забрана на прихващане на вземане със задължение за издръжка – чл. 90 СК, чл. 105 ЗЗД.
26.Изменение, прекратяване, погасяване на издръжката.
51)Изменение на издръжката. Присъдената издръжка може да бъде изменена при изменение на обстоятелствата по чл. 86 СК. Налице следва да е трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Изменение може да настъпи и при изменение на обстоятелствата по чл. 79 и чл. 84 СК, възоснова на които издръжката е била определена. Двата елемента са променливи. Начален период на увеличаването/намаляването на издръжката е подаването на иска. По чл. 87 СК – за едногодишен период не може да се иска увеличение, защото нуждаещият се е получавал издръжка въз основа на влязло в сила решение.
52)Прекратяване – чл. 86 СК. В случая “изменение” на обстоятелствата означава отпадане на някое от тях. Това прекратяване се постановява от съда, със съдебно решение. Възможността за ново присъждане на издръжка обаче остава открита.
53)Погасяване.
37)Понятие – реализиране на юридически факт, вследствие на който правото на издръжка се погасява автоматично, без възможност за възстановяване.
38)Отграничение от прекратяване на издръжката – юридическите факти, които водят до прекратяване са изменение на обстоятелствата по чл. 70 и чл. 84 СК. Прекратяването се постановява със съдебно решение, погасяването настъпва автоматично. Прекратяването не води до окончателно и безвъзвратно погасяване на правото на издръжка.
39)Обстоятелства, които водят до погасяване:
48)смърт на задължения или оправомощения – във връзка с личния характер на издръжката;
49)навършване на пълнолетие от оправомощения;
50)отпадане на условията за даване на издръжка на пълнолетни учащи се деца;
51)пълно осиновяване на дете – тогава отпадат задълженията на рождените родители, от момента на влизане в сила на решението за осиновяване;
52)прекратяване на осиновяването – за осиновителя, от момента на влизане в сила на съдебното решение за прекратяването;
53)при развод/унищожаване на брака – отпада издръжката, основана на брачната връзка;
54)след изтичане на 3 г. от развода – правото на издръжка от бившия съпруг има срочен характер;
55)при встъпване на бившия съпруг в нов брак – погасяването е окончателно и при прекратяване на новия брак не се подновява;
56)при тежко провинение – чл. 91 СК. Липсва дефиниция на “тежко провинение”. Става дума за поведение на нуждаещия се от издръжка, при което поучаването на издръжка става противно на семейния и обществения морал. Поведението може да се изразява в различни форми – действие, бездействие, еднократна проява, трайна линия на поведение. Адресат на поведението е дължащият издръжката, негов съпруг, възходящи или низходящи. Вследствие на провинението, ако издръжката не е била търсена, правото няма да се породи. Ако издръжката вече се доставя, изпълнението следва да се прекрати.

22. Особени видове издръжка

57)Издръжка на ненавършили пълнолетие деца – чл. 82 СК.
70.Тази издръжка се дължи при всички положения – независимо дали детето е трудоспособно. Макар детето да може да работи, редно е да му се даде възможност да завърши образованието си нормално.
71.Детето може да има имущество, от което да получава доходи – издръжката се дължи независимо дали детето може да се издръжка от имуществото си. Станева: Това разрешение на закона не е справедливо, защото има деца под 18 г., които работят. ВС е направил опит за конструкция, при която се отчитат поне паричните доходи, които такива непълнолетни лица могат да изкарват – размерът на издръжката се определя чрез съизмеряване на нуждите на детето и възможностите на дължащия издръжката, чл. 84 СК. След приемането на чл. 82(2) СК обаче при съпоставка с ал. Ч се вижда, че издръжка се дължи винаги, без оглед имуществото на детето. Ако родителят няма средства, които да покрият издръжката, това не означава, че детето следва да се удовлетвори от собственото си имущество – по общите правил за издръжката когато родителят няма възможност за издръжка, то може да се обърне за издръжка към другите лица, които дължат издръжка. Тогава обаче детето следва да отговаря на общите изисквания за да има право на издръжка -–чл. 79 СК.
72.Има ли право да търси издръжка от родителя си лице, което е сключило брак между 16 и 18 г., или следва първо да се обърне за издръжка към съпруга си, който е на първо място в реда на дължащите издръжка? Родителят дължи издръжка, защото критерият при издръжката на непълнолетни е строго възрастов, а не е свързан с дееспособността. В противен случай на непълнолетния ще се отнеме облагата, която му е дадена по закон.
73.Размер на издръжката – чл. 85 СК. Размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжката – чл. 84 СК. Наред с това чл. 85 посочва, че размерът на издръжката, която се дължи от родителя на непълнолетното дете, се определя от МС. С ПМС 38 от 1985 г. границите на размера на издръжката са определени между 15% и 65% от минималната работна заплата за страната. Възможно е съдът да определи размер на издръжката над тези граници – при изключителни нужди на детето.

58)Издръжка на пълнолетни учащи се – чл. 82(3) и(3) СК.
40)Този вид издръжка е съществувала по СК от 1968 г. Отменена е през 1985 г. През 1992 г. е възстановена.
41)Предпоставки .
LV.Право на издръжка имат лица над 18 г.
LVI.Да са учащи се в средно или висше учебно заведение – формата на обучение следва да е “редовно”.
LVII.Ограничения за възрастта, до която се дължи издръжката – до навършване на 20 г. при обучение в средно учебно заведение; до навършване на 25 г. при обучение във висше учебно заведение.
42)Значение на имотното състояние. Пълнолетните лица следва да не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си. Във връзка с ал. 1 следва да се отбележи, че тук законът изрично упоменава доходите на пълнолетните, следователно по ал. 1 доходите на непълнолетните не са отчетени съзнателно.
43)Значение на имотното състояние на родителите. Издръжката се дължи, ако не представлява особено затруднение за родителя – чл. 82(3) СК. “Без особено затруднение” – приема се, че родителят може да я даде без да си променя обичайния начин на живот.

59)Издръжка на бивш съпруг – чл. 83 СК.
47.Предпоставки.
48)Важат общите предпоставки по чл. 79 СК – нетрудоспособност и невъзможност да се издържа от собственото си имущество.
49)Допълнителна предпоставка – чл. 83 (1) СК – да не е виновен за развода.
48.Срок на издръжката – до 3 г. след прекратяване на брака – чл. 83(2) СК. Този срок може да се продължи по взаимно съгласие на страните или от съда – ако получаващият издръжката е в много тежко състояние, а даващият издръжка може да я дава без особено затруднение.
49.Правото на издръжка се прекратява с встъпване в нов брак автоматично – чл. 83(3) СК.

23. Унищожаемост на брака – понятие о обща характеристика на режима

44)Понятие за унищожаемост на брака.
     Унищожаемостта на брака има прилики с унищожаемостта на правна сделка, доколкото един от аспектите на понятието “брак” е правна сделка.
Както унищожаемата правна сделка, така и унищожаемоият брак:
50)пораждат правно действие;
51)могат да се атакуват по исков ред и да се премахнат;
52)могат да се оздравят (саниране).
Разликите между двете понятия се наблюдават в основанията за унищожаемостта на брака и на правната сделка.
45)Основания за унищожаемост на брака – чл. 96 СК. Те са свързани с наличието на порок на волята.
8)При сключване на брака за нарушени чл. 12 и чл. 13 СК.
37.Чл.12 – нарушена е брачната възраст:
32.Бракът е сключен под 18 г. и без разрешение на председателя на РС;
33.Бракът е сключен преди навършването на 16 г.Според някои такъв брак е нищожен – лицето не е разбирало какво върши. Станева: такъв брак е унищожаем.
Неизслушването на родител не е основание за унищожаемост.
38.Чл.13 – нарушено е изискването за годност за осъществяване на брачните правоотношения:
50.двубрачие – вторият брак ще е унищожаем, т.е.поражда действие за известно време;
51.болести – болестта трябва да е съществувала към момента на сключването на брака;
52.родство;
9)Заплашване – чл. 96(1), т. 2.
10.По ЗЗД заплашването се свързва със създаване у лицето на основателен страх.
11.По СК страховите представи трябва да са свързани само с неимуществени блага (живота, здравето, честта на лицето или негови близки).

10)Основания за унищожаване на правна сделка и основания за унищожаване на брак – съотношение.
33)Липса на дееспособност – при брака се проявява косвено (чл.12) и  във връзка с болест, която е основание за поставяне под запрещение.
34)Заплашване – при брака става дума за заплаха над неимуществени блага за лицето.
35)Крайна нужда – както чл.13 е основание само за унищожаване на брак, така и крайната необходимост е институт, който се прилага само за правни сделки (бракът няма за цел заместване на имуществени блага).
36)Грешка/измама.
СК в параграф 1 от Допълнителните разпоредби предвижда, че гражданският закон се прилага субсидиарно за неуредените в кодекса въпроси. В случая обаче гражданският закон не намира приложение, защото става дума за съзнателно неуреждане на въпроса в закона. Чл. 96 СК не дава възможност да се прилагат и други основания, освен тези, които посочва, защото изброяването е изчерпателно. Освен това чл. 97 СК урежда цялостно процедурата по унищожаване на брака. Следователно СК дава пълна уредба на унищожаемостта на брака, която е изчерпателна и не съществуват празноти, които да налагат прилагане на гражданския закон.
Ако все пак налице има грешка или измама при сключване на брака, възможни са следните хипотези:
LVIII.Грешка/измама в лицето.
LIX.Грешка/измама в качествата на лицето.
При грешка до лицето – бракът не е унищожаем, а невалидно сключен, защото липсва съгласие (воля). Бракът е сключен в нарушение на чл. 10(2) СК, следователно е нищожен.
    При грешка в качествата на лицето – тази грешка е правно ирелевантна. Бракът е действителен и валиден. Тази грешка може да се релевира само при развода.

24. Причини и ред за унищожаване на брака

60)Основания за унищожаване на брака – чл. 96 СК.
LX.Недееспособност към момента на сключване на брака.
LXI.Двубрачие.
LXII.Наличие на болест.
LXIII.Родство.
LXIV.Принуда за сключване на брак чрез заплашване.
61)Ред за унищожаване на брака –чл. 97 СК.
74.Кой има право на иск за унищожаване на брака?
Това е потестативно право, което се упражнява по съдебен ред. При сделките законът провежда разграничение между заинтересована и незаинтересована страна – право на иск има само заинтересованата страна, чиято воля е опорочена. В семейното право не се провежда такова разграничение на страните на заинтересована /засегната/ и незаинтересована /незасегната/. Право на иск за унищожаване на брака имат и двете страни, а също така и прокурора. Прокурорът се намесва с оглед защитата на обществения интерес, когато не са спазени изискванията или реда за валидност или законност на брака. Особености:
54)При заплашване и при нарушение на брачната дееспособност право на иск има само засегнатият съпруг /заинтересованият/ - чл. 97(1), т.1 и 2 СК. Другата страна и прокурорът нямат това право.
55)При двубрачие право на иск имат двамата съпрузи, съпругът от предишния брак и прокурорът – чл. 97(1), т. 3 СК.
75.Срокове за предявяване на иска – по СК няма общ давностен срок за предявяване на иск за унищожаване на брака (за сделките общия срок за унищожаване е три години, при крайна нужда – една година). За всяко отделно основание за унищожаване на брака има срок до настъпване на определено обстоятелство, което е основание за саниране на брака.
76.Саниране на брака . Бракът се заздравява тогава, когато отпадне основанието за унищожаемостта. След този момент иск не може да се предявява.
53)При нарушение на чл. 12 СК – чл. 97(1), т. 1 СК предвижда, че искът се предявява не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетие, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна. Но искът може да се предяви и преди навършване на пълнолетие, на основание чл. 258 СК, който признава специално процесуална дееспособност на непълнолетните и другите ограничено дееспособни.
Ако се очакват или има деца от брака, правото на иск отпада. В този случай бракът е унищожаем, но съществува пречка да бъде унищожен. Ако пречката изчезне /бременност или дете не съществуват/, тогава искът ще може да се предяви. Бременността и наличието на дете не са саниращи за брака обстоятелства, а са само процесуална пречка за предявяване на иска за унищожаване. Проф. Цанкова смята, че тези обстоятелства са саниращи. Станева не приема тази теза.
54)Болести, които са пречка за сключване на брак – бракът се санира с отпадане на болестта /оздравяване/. Болестта следва да е съществувала към момента на сключване на брака и към момента на предявяване на иска, за да може да се предяви и уважи иск за унищожаване на брака. Болестите, засягащи възможността на лицата да правят правно валидни волеизявления, не санират брака след като отпаднат като обстоятелства, в срок от 6 месеца от оздравяването – чл. 97(2) СК. Този срок следва да се удължава с 6 месеца само за болния съпруг, но законът не провежда такова разграничение. При опасните болести няма такова удължаване на срока – с оздравяването бракът се санира, чл. 97(3) СК.
55)Двубрачие – ако първият брак се прекрати, вторият става действителен и валиден, без значение как е прекратен първият (развод, смърт на съпруга, унищожаване) – чл. 97(5) СК.
56)При заплашване бракът се заздравява и иск не може да се предяви след изтичане на 1 г. от сключване на брака – чл. 97(1), т. 2 СК.
57)При родство – заздравяване не може да има, защото биологичната връзка не може да се заличи. Така сключеният брак ще бъде унищожаем винаги, без ограничение във времето.
Ако роднините са брат или сестра по осиновяване, бракът е унищожаем, но е възможно родствената връзка (осиновяването) да отпадне. С прекратяване на осиновяването бракът се санира.
62)Действие на унищожаването – чл. 98 СК. Унищожаването няма обратно действие, бракът се прекратява за в бъдеще. Това правило се извежда чрез тълкуване от:
53.Мястото на уредбата за унищожаемостта в СК, която се намира в главата за прекратяване на брака (Глава девета от СК). Основанията за прекратяване на брака – смъртта и развода, имат действие за в бъдеще.
54.Унищожаемост.
46)Чл. 98(1) СК последиците на развода са същите като при унищожаване на брака. Щом последиците са еднакви, следователно и действието на унищожаемостта е за в бъдеще.
47)Заченатите/родените в унищожен брак деца се считат за брачни – чл. 98(2) СК. Щом се считат за брачни, следователно брак все пак е имало. Той се прекратява за в бъдеще.

48)25-26. Развод – общи положения, законодателно развитие на уредбата. Развод по исков ред

27.Основания за прекратяване на брака.
58)Смърт на единия от съпрузите – чл. 94, т. 1 СК.
59)С обявяване на смъртта на единия от съпрузите от съда – чл. 95(1) СК. С влизане е сила на съдебното решение, с което се обявява смъртта, бракът се прекратява. Ако обявеният за умрял, се окаже, че е жив, ЗЛС предвижда отпадане на правните последици от обявяване на смъртта. Бракът остава прекратен обаче, с оглед на това, че вдовицата може да е сключила друг брак – чл. 95(2) СК.
60)Унищожаване на брака.
61)Развод.
28.Законодателно развитие на уредбата.
LXV.Наредба-закон за брака, действала до 1949 г. Този нормативен акт възприема смесен режим с уредбата по Екзархийския устав. Като основание за развод се въвежда “дълбоко разстройство на брака” и се регламентира развода по взаимно съгласие.
LXVI.Със ЗЛС от 1949 г. и след промените от 1952 г. се премахва развода по взаимно съгласие.
LXVII.СК от 1969 г. – възстановява развода по взаимно съгласие и развода поради дълбоко разстройство на брака. Този режим действа и досега.
29.По настоящия СК.
34.Развод по исков ред – става дума за развод поради разстройство на брака, чл. 99 СК.
77.Право на иск има всеки от съпрузите от момента на сключване на брака.
78.Това право е потестативно – упражняването му предизвиква промяна и за другия съпруг.
79.Дълбоко и непоправимо разстройство на брака – няма определение в закона. Според съдебната практика на ВС дълбоко е разстройство на брака, което е довело да разкъсване на семейната общност, липса на доверие и уважение у съпрузите. Връзката между тях е формална, те са свързани само юридически. Неспазването на изискванията на закона по чл. 15 – 18 СК, бракът е изпразнен от съдържание. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака като правно явление, основание ли е за развод? То е основание на иск. При отхвърлянето му, втори път не може да се прекратява на същото основание – чл. 224 ГПК. Станева: Това е абсурдно, основание на иска са конкретно изброените житейски факти /изневяра, побой и т.н./, а не самата формулировка “дълбоко и непоправимо разстройство на брака”. Самото разстройство на брака е реално съществуващ факт, той се извлича от други съществуващи факти. Съдът след сезиране с иск първо преценява дали бракът е разстроен непоправимо, но същевременно разглежда служебно и други въпроси.
80.Вината за разстройване на брака – този елемент е въведен със СК от 1985 г. В предишния СК съдът се произнася по въпроса за вината, ако има искане на съпруг за такова произнасяне. Има възможност и съдът да не се произнесе по въпроса за вината – когато разстройството на брака не се дължи на нито един от съпрузите – чл. 99(2) СК, или ако те представят общо искане за това и представят споразумение по спорните въпроси – чл. 99(3) СК. Вината не се постановява изрично с решението на съда, само се прави извод.
81.Други въпроси, по които съдът се произнася са:
37)Относно упражняването на родителските права след развода, ако има деца.
38)Относно правото на издръжка на децата.
39)Относно правото на издръжка на съпруга.
40)Относно ползването на семейното жилище, в случай, че има ненавършили пълнолетие деца.
41)Относно фамилното име.
42)Съдът ще се произнесе и по имуществените спорове, ако има иск за тях.
35.Последици във връзка с вината в самия бракоразводен процес.
53)Виновният понася разноските.
54)Чл. 99(4) СК – развод не се допуска, ако виновното поведение е само на ищеца, а другият съпруг настоява за запазване на брака. Предварително е ясно, че бракът е разстроен, в случая виновният е един вид наказан с брак. Все пак в тази хипотеза развод може да се допусне, ако важни обстоятелства го налагат – те следва да са по-важни от разстройството на брака. Обикновено са свързани с децата – виновният чака или има дете от извънбрачна връзка. Тази разпоредба се очаква да бъде отменена.
55)Чл. 102 – продължаване на делото за развод от наследниците, когато единият съпруг умре, преди завършване на съдебния процес. Бракът се прекратява поради смърт. Наследниците имат възможност в двуседмичен срок да продължат процеса, но той няма да е бракоразводен, а установителен. Цели се установяване, че бракът е бил разстроен по вина на оживелия съпруг, за да се смята, че бракът е бил прекратен поради развод, а не поради смърт.
36.Последици от вината във връзка с развода. Има значение с оглед издръжката между бивши съпрузи. Само невиновният има право на издръжка. Има значение и с оглед ползване на семейното жилище, упражняването на родителските права, отмяна на даренията.
30.Процедура по прекратяване на брака чрез развод.
55.Предявяване на иск от един от съпрузите – става дума за особените искови производства по чл. 258 и 259 ГПК.
56.Помирително заседание. Целта на това заседание е да се избегне прекратяването на брака. Ищецът задължително трябва да присъства, ако той не се яви без основателна причина, законът презюмира отказ от прекратяване на брака и съдът прекратява производството. Може да има втори и трети помирителни заседания – по преценка на съда и страните. Ответникът не е задължен да присъства лично.
57.Същинско съдебно заседание. На него се взима решение за развод. То подлежи само на едно обжалване /едностепенно обжалване/.