Право

   История: Между 1 януари 1871 и 5 юни 1945 г. официалното име на страната е "Германски райх" [Deutsches Reich].
След свалянето на монархията на 10 ноември 1918 г., до 6 февруари 1919 г., когато е гласувана републиканската конституция ("Ваймарската конституция") се употребяват наименованията "Германска социалистическа република" [Deutsche Sozialistische Republik], "Германска република" [Deutsche Republik] и само "Германия" [Deutschland], без обаче те да имат конституционен статус. Времето, през което съществва Германския райх се разделя в историческата литаратура на два периода: "Ваймарска република" [Weimarer Republik] (1919-1933) и "Третия райх" [Drittes Reich] (1933-1945). След края на Втората световна война и разгрома на нацистка Германия страната е разделена на окупационни зони, които по-късно формират две отдерни държани. Съветската зона става Германска демократична република [Deutsche Demokratische Republik], а зоните на САЩ, Великобритания и Франция са обединени във Федерална република Германия [Bundesrepublik Deutschland], което име остава и след обединението на двете страни, след падането на Берлинската стена през 1989 г.
I.    Държавно устройство –
 Германия е федерална република с парламентарна форма на управление. Управлението й се гради на принципа на демократизъм и политически плурализъм,   разделение на властите, със силно изразено местно самоуправление. Системата на управление е сложна, многопластова и максимално децентрализирана.
Федераната република (Bundes Republik Deutschland) се състои  от 16 федерални провинции (Bundeslaender),  които са, както следва – Бавария, Баден-Вюртенберг,  Берлин, Бранденбург,   Шлезвих-Холщайн, Хамбург, Бремен, Северен Рейн-Вестфалия, Хесен, Рейнланд-Пфалц, Саарланд, , Мекленбург-Предна Померания, Тюрингия, Саксония,  Долна Саксония, Саксония-Анхалт.

Както повечето европейски демократични държави, в Германия има разделение на властите „по хоризонтала” – на основните звена - законодателна, изпълнителна и съдебна, всяка от които има свой върховен федерален представител и върховенство на федерална Конституция (1949). Паралелсно с тях, съществува вдно разделение на властите „по вертикала”, като всяко едно от горните звена на властта и неин върховен орган, съествува паралелно, независимо и самостоятелно на провинциално ниво във федералните провинции. Всяка една от 16-те провинции има собствена конституция, столица, правителство, начело с премиер – министър и  законодателен орган – еднокамарен Парламент, които се нарича Ландтаг (само в Бавария е двукамаерн) . Местното управление в Германия се характеризира със значителна пъстрота, обусловена от федеративното устройство на държавата, административно-териториалното деление на провинциите, а също и от фукционалното предназначение на този институт. Специфична особеност е високата степен на децентрализация, причина за която е и конституционно закрепената самостоятелност на местното управление, както и разпределението на държавната власт между съюза и провинциите.Управленска дейност в Германия се осъществява главно на три нива : федерално, провинциално и местно.
1.    Управление на федерално ниво  -
А) Глава на държавата - федералният президент, избиран от федерално събрание за 5 години. Изпълнителна власт - федерално правителство, начело с федерален канцлер. Върховен законодателен орган - парламент от две палати - Бундестаг (избиран за 4 години - 699 депутата) и Бундесрат (69 места, назначавани от местни правителства за срок от 4 години).

Разделение на Властта
Б) Законодателна
В Германия следните институции имат законодателни правомощия
•    Бундестаг
•    Бундесрат
•    Комисията по сътрудничество
•    Обща Комисия на избрани представители от Бундестага и Бундесрата
•    Велико Федерално Събрание
В) Изпълнителна  - федерално правителство.
a) Федералният президент е глава на държавата и се избира от специален орган – Федералното събрание за срок от 5 години. Той има типични правомощия за президент на парламентарна република. Той промулгира законите, участва в заседанието на правителството, представлява ФРГ в международните отношения. Повечето от неговите актове се нуждаят от контрасигнатура от страна на министър-председателя или на ресорните министри.

б) Законодателната власт се осъществява от парламента, състоящ се от 2 палати – Бундестаг и Бундесрат. 16 – ят Будестаг се състои от 614 депутати, избирани чрез преки, свободни и тайни  избори от цялата нация  за срок от 4 години. В състава на Бундесрата са 41 депутати. Те се явява членове на правителствата на провинциите. Всяка провинция има в Бундесрата от 3 до 5 представители в зависимост от големината си. Палатите избират свои председатели и образуват постоянни комитети.

Федералните закони се приемат най-напред от Бундестага, след което те се предават на Бундесрата. Ако той не одобри законопроекта, той може в течение на 2 седмици да поиска свикването на съгласителен комитет, в който участвуват членове на двете палати. Ако комитетът предложи някакви изменения в приетия законопроект, той трябва да бъде разгледан повторно от Бундестага. Законопроект, който е одобрен от Бундестага за втори път, може да бъде върнат от Бундесрата в течение на 1 седмица. Тогава законопроектът се връща в Бундестага за трети път и ако за него гласуват повечето членове на Бундестага, той се счита за приет.

Бундестагът контролира правителството. Той има право интерпелации, може да създава следствени комисии, може да гласува оставка на правителството.

в) Начело на изпълнителната власт стои федералното правителство, ръководено от Федерален Канцлер (Bundeskanzler) , който се избира от Бундестага. Министрите се назначават от президента по предложение на бундесканцлера
В състава на правителството влизат федерален канцлер, който е глава на правителството, вице-канцлер, министри, възглавяващи министерства, и министри без портфейл. Президентът предлага на Бундестага кой да бъде канцлер и Бундестагът го избира. Министрите се назначават и уволняват от президента по предложение на канцлера.

Правителството има право на законодателна инициатива, която е с приоритет спрямо депутатската. Ако даден правителствен законопроект не бъде приет от Бундестага, то президентът по предложение на правителството и със съгласието на Бундесрата може да обяви по отношение на този законопроект състояние на “законодателна необходимост” и тогава за да влезе в сила този закон е достатъчно неговото одобряване от Бундесрата.

Министрите отговарят само пред канцлера. Самият канцлер отговаря за цялата вътрешна и външна политика на страната.
 - Федералното правителство има изключителна законодателна власт в областта на външните работи, отбраната, телекомуникационните и пощенски услуги, железопътния и въздушния транспорт. Като правило, федералните закони се изпълняват от провинциалните администрации, въпреки че в някои политически сфери, особено външните работи и отбраната, федералното правителство носи пряка отговорност.

2. Управление на провинциално ниво - Всяка провинция има своя столица, конституция, парламент (Landtag)  и правителство.    В Германия няма федерален закон за местното управление. В чл.28, ал. 2 от Конституцията се гарантира на местните власти правото да регулират на своя собствена отговорност всички въпроси на местната общност в рамките на закона. Извън това местното управление е регламентирано от провинциалното право, което определя и широката гама от съществуващи форми.Нормотворчеството на органите на власт на провинциите, се разпростира върху всички основни страни от организацията и дейността на комуналните органи. Законодателните органи на провинциите приемат правилници за общините и окръзите : закони и правилници за общинскити избори ; закони за съюзите от общини в рамките на окръзите, както и закони за съюзи между общините на по- високо ниво.
   3. Управление на местно ниво Административно-териториалното деление в страната е двустепенно. Първото ниво е това на Oкръга / Kreis /  и Независимия град / Kreisfreie Stadt /. Второто ниво е Муниципалното / Gemeinde /, което включва главно муниципални асоциации и провинциални градове.Окръгът като териториално образование се представя от два вида административно-териториални единици : от една страна това е Kreis , който като звено на местното управление има представителен орган, а от друга страна, това са правителствения орган / Regierungsbezirk / и административния орган / Verwaltungsbezirk /, чиито органи се назначават от центъра и са подчинени само на него.Главното предназначение на правителственият окръг е с помощта на правителствният президент да служи като инструмент за координация на провинциалната администрация.Правителственият президент се назначава от изпълнителната власт на провинцията и е непосредствено подчинен на министъра на вътрешните работи. Той разполага със широки правомощия по въпросите на управление на окръга, включително и в областта на контрола и надзора върху органите на комунално управление - нему е подчинен главата на местната администрация в Kreis - ландратът / респ. Окръжният директор / , в случаите, в които действа като част от държавната администрация на ниво.На правителствения президент са непосредствено подчинени правителствен президиум, състоящ се от чиновници, назначавани по административен ред, имащи компетентност в областта на общото управление на окръга, а също и отраслеви органи на управление.
   В общините освен тясно специализираните отсъстват други органи на държавната администрация.Липсва единство в правната регламентация на Kreis. Федералният административен съд го разглежда като съюз на общини, а Федералната конституция, в чл. 28, ал. 1, предвижда създаването на представителни органи в Kreis, т. е.- бидейки  обединение от общини, той се явява самостоятелна комунална единица. Същевременно муниципално управление се предвижда и за съюзите от общини, които съществуват  в рамките на Kreis, като те са носители на самостоятелни управленчески функции и имат собствени служби за обслужване на населението.
   По-рано Kreis са създавани главно в селските райони, докато понастоящем по-малко от една трета са предимно селскостопански. Повечето общини обхващат индустриализирани и урбанизирани области.Като административна единица Kreis, от една страна, е част от провинциалната администрация, а от друга, е институция на местното самоуправление и в тази си роля се явява висшестояща инстанция на общините, които влизат в състава му.В Kreis са съсредоточени както низови звена на държавния апарат / в лицето на провинциалната администрация /, така и муниципални органи.Устройството на органите на местното управление на Kreis е аналогично на муниципалната организация на съответната провинция. Представителен орган на всички провинции е Крайзстагът / Окръжното събрание /.  Той включва между двайсет и осемдесет члена, които обикновено се избират за четиригодишен период. На своите заседания, които се свикват четири до шест пъти годишно, събранието решава предимно бюджетни и персонални въпроси.За извършване на ежедневната работа, събранието избира свой изпълнителен комитет, състоящ се от пет до дванадесет члена. Правомощията на изпълнителния кoмитет са различни в отделните провинции: в един той взема решения по всички въпроси, които не са специално възложени на представителното събрание, а в други, той служи като главна работна комисия на окръжния съвет. В провинцията Баден-Вюртенберг има специализирани комитети с решаваща власт, които заемат мястото на изпълнителния комитет.
   Отражението на двойната природа на Kreis е положението на шефа на окръжната администрация-ландрата / в Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия-оберкрайздиректора /. От една страна той е държавен чиновник и като такъв реализира делегирани задължения и контролни задачи, а от друга страна, е главен местен чиновник. Във второто си качество той носи отговорността за всички рутинни административни дейности, подготвя заседанията на съвета и осигурява изпълнението на решенията му. Няма еднообразна процедура за коституирането му : той може да бъде избран пряко от населението  / само в Бавария /, или да бъде определен от провинциалното правителство. Като правило ландратът е професионален администратор с висока квалификация и често притежава предишен опит във федералното, провинциалното или местното управление.По-голяма част от функциите на Kreis са делегирани провинциални работи : строителен контрол, социално осигуряване и др. Много важни функции обаче се осъществяват доброволно-така Kreis осигурява финансово подпомагане на институциите на допълнителното образование, за културни и спортни мероприятия, за жилища на възрастни, младежки центрове и местни транспортни улеснения. В тази сфера Kreis са свободни да развиват своите собствени инициативи в рамките на финансовите средства с които разполагат.Основна единица на местното управление в Германия са общините. Този вид комунални единици има във всички провинции.Разнообразието на местни традиции и конституционните условия в различните провинции обуславят значителни различия в местните управленски структури. Съобразно основните функции на главата на изпълнителния апарат и прилаганата избирателна процедура могат да се разграничат четири главни форми на местно управление.
   В Райнланд-Пфалц и в Саарбрюкен муниципалният съвет избира кмет , който , от една страна е председател на съвета, а от друга страна е глава на местната изпълнителна власт.В Шлезвиг-Холщайн и в Хесен съветът избира изпълнителното тяло-магистрат, измежду членовете на който назначава главата на изпълнителната власт. Избраният  е председател на магистрата. Друг член на съвета се избира  за негов председател.В Северен Рейн-Вествалия и Долна Саксония събранието назначава  професионален глава на изпълнителната власт за шест или дванадесетгодишен период, а измежду своите  членове  избира председател на съвета, който е церемониален глава на муниципалитета.Накрая, в Бавария и Баден-Вюртенберг главата на изпълнителната власт се избира пряко от населението, но основно измежду кандидати с професионална квалификация, предлагани от политически партии.При всяка от четирите форми главата на изпълнителната власт е отговорен  за ежедневната координация на административната дейност, за подготовка и изпълнението на решениятя на съвета. Във всички сфери на общинската дейност е забележим стремежът към засилване ролята на кмета.Като правило той е представител на съвета. Същевременно той има правото и задължението  да оспорва противоречащите на закона решения на съвета, както и да спира тяхното изпълнение. Той е правомощен да се разпорежда с финансите на общината. В негова изключителна компетентност се отнасят въпросите, делегирани на общината от апарата на провинциите. Доминиращото му положение се обяснва и с това, че той е не само висше длъжностно лице на местните органи на управление, но и представител на централната администрация на съответната провинция.И четирите главни форми на местно управление имат представителен орган, който се формира пряко от населението  за срок от пет години и представлява изборна колегия, която носи различни наименования : съвет / общински, градски /, представителство / общинско, градско /, градско събрание на депутатите и т. н. Избраните съветници  осъществяват своята дейност на обществени начала.
   Само в четири от провинциите действа иститутът на отзоваването. С други думи, концепцията за независимост на депутата на избирателите / отказ от императивен мандат / се разпростира  и върху членовете на представителните учреждения на муниципално ниво. Този принцип се съдържа  в общинския статут на повечето провинции, но той е в известно противоречие с практиката  общиските съветници да се избират чрез партийни листи и необходимоста при това положение да се подчиняват на партийната дисиплина.Административният апарат на общините е апарат само на конкретните единици на муниципалната система и формално е независим от федералната и провинциалната администрация. Но тези служители са под общия режим на Закона  за публично-правната служба.Правото да определи състава на целия муниципален административен апарат принадлежи на главата на административната власт.Изпълнителният апарат на муниципалните органи няма единна организационна структура. Числото на муниципалните управления, бюра и отдели е в пряка зависимост от броя на жителите, размера  и местоположението на общините.
   Освен изградените специализирани отдели, в общините има и комисии. При това създаването на финансова , контролна и планова комисии е задължително. При формиране  състава на комисията в повечето провинции се изхожда от пропорционалното представителство на партиите, представени в муниципалния съвет. Освен членовете на съвета, в състава им се включват и компетентни с оглед съответната дейност граждани, броят на които не може да превишава  една втора от общия брой на членовете на комисията.Отслабването на репрезентивния характер на местните съвети се компенсира от различни граждански инициативи, които са начин за изразяване на общественото мнение по отношение състоянието и политиката на местното управление.Готовността за присъединяване към този вид политическа активност е два три пъти по-голяма, отколкото интересът към една или друга политическа партия.Нерядко активността на населението на местно равнище е белег за отдръпване от политиката, тъй като хората се стремят към участие решаване съдбата на града, селището.Главна форма на гражданска инициатива е събранието на населението. Предложението за свикването му излиза от кмета. Той определя въпросите, които ще се обсъждат.
   Съдържанието на компетентността на общините е пряк резултат от ръста на законодателното регулиране от страна на федерацията и провинциите. В Конституцията липсва пряко изброяване на правата и задълженията на общинските органи.Възприет е принципа на  негативното регулиране  - позволено е всичко, което не е изрично забранено.Муниципалните органи имат три вида функции : планиране, обслужване на населението, контролни функции. Местното планиране зависи от регионалните планове за развитие, като програми за строителство, използване на територията, планиране на бюджета, транспорта, училища и т.н. Плановете могат да бъдат средносрочни и дългосрочни.  Под ръководството на общините са началните училища, гимназиите и някои професионални училища. В областта на здравеопазването общините финансират местните здравни учреждения, поликлиники, амбулатории, което води до намаляване на тяхната относителна самостоятелност. В сферата на социалното обезпечение дейността на общинските органи е ограничена от социалните служби на федерацията и провинциите. Контролната дейност на общинските органи са свързани със сътоянието на поземления фонд, замърсяването на околната среда, санитарния контрол, контрола върху частното предприемачество. Общинските органи осъществяват дейност и по охрана на обществения ред и безопастност, като издават нормативни и индивидуални актове.Съгласно федералната конституция, полицейската дейност в Германия е от компетентността на отделните провинции. Комунална полиция има само в четири провинции.
         В сферата на стопанската дейност на общинските органи се включват следните групи въпроси : обезпечаване нуждите  на населението от електрическа енергия, вода, транспорт, строителство, благоустройство и пътностроителство. Общинските органи финансират значителна част от разходите за подобряване условията на живот на населението на общината . Инвестициите се разпростират върху социалната сфера. Главните източници за годишен приход за местните власти  са данъци / местния дял от федералните и провинциални данъци /, общи и специални местни такси и мита, данъци формиращи общинския бюджет / поземления и професионалния данък /. Общините определят размера на местните данъци в рамките на закона. Професионалният данък се разпростира върху чистия, годишен доход на застрахователни компании, акционерни дружества и занаятчииски предприятия. Поземленият данък се плаща от селскостопански и дървопреработвателни предприятияСъщевременно главните източници на данъци за общините имат в общодържавната система второстепенно значение. Муниципалитетите нямат дял в данък оборота, в данък бензин, и в други данъци, които формират голямя част от бюджета на държавта.
   Общините могат да получават и кредити, но само за инвестиции и за плащане на дългове. За да получи кредит обаче, общината трябва задължително да има разрешение  от органа на надзора. Задължително условие е наличието на изключителна необходимост и отсъствие на възможност за решаване на финансовите проблеми по другначин.Финансите на муниципалните органи в Германия са относително самостоятелна система. Като цяло местното управление в Германия продължава да има според международните стандарти относително големи средства. То се радва на широка свобода на действие в определяне на приоритетите.

Общините в Германия биват градски и селски.В селските местности преобладават две форми на общинска администрация. От една трана това са обединения, представлявящи съюз от общини с две нива на администрация – на съюза и на всяка община. От друга страна, това са селски общини, състоящи се от няколко подразделения. Те имат различен статут в зависимост от блроя на населението.По-големите  градове във всички провинции са със статута на независими, “ свободни “ градове, т.е. не принадлежат към даден окръг и не са подчинени на съответните административни и окръжни служби. От своя страна, те се делят на окръзи. Управите на окръзите не се избират, а се формират по специални списъци издигани от партиите и от групи избиратели. Кметът на окръга не може да бъде председател на съвета или негов заместник. Принадлежащите към окръг общини, които не могат да бъдат отнесени към средните по величина градове , са най-многочислени. За тях е характерна стесненост на функциите и особено силна зависимост от центъра.Стремителното развитие на градовете и особено на големите промишлени центрове, води до образуването на градски агломерации. От своя страна това води до необходимостта от създаване на специални органи  за тях. Създаването на агломерации се постига по три начина : разширяване на границите на големия град, което води след себе си до поглъщане на съседните общини.
   Другити две форми са представени от “обединението на градове “ Саарбрюкен и окръжния съюз Франкфурт. Сааарбрюкен от една страна, представлява съюз от общини, а от друга, е единна община. Окръжният съюз Франкфурт е резултата от сливането на няколко градски агломерации. Основната задача на съюза е постигането на координация и съдействие по отнашение на планомерното развитие на района. Той има правомощия в областта на земеустройството, перспективното планиране, развитието на ифраструктурата,съгласуването на икономическите интереси, водоснабдяването и др. Управлението на съюза се осъществява от т. нар. “ общинска палата “, състояща се от представители- по един от всяка община и всеки град, включени в съюза, с право на един глас. Доколкото границите на агломерациите често не се вписват в границите на дадена провинция, възниква необходимост от участието на няколко заинтересувани провинции в разрешаване на проблемите на такива агломерации. В тези случаи, във взаимоотношенията между германските провинции се прилага института на самокоординацията. Този институт представлява еднообразно правно регулиране от членовете на федерацията  на едни или други важни въпроси от техния вътрешен живот. Ето как необходимостта от съвместно планиране на стопаското и социално-културно развитие на агломерациите води до създаване в Северна Германия от четири провинции на специален орган за тази цел – Северогермански парламентарен съвет, който се състои от представители на парламентите на провинциите.Идеите за междуобщинско сътрудничество са подробно правно регламентирани. Общините имат големи възможности да се обединяват както помежду си, така и с административно-териториални единици от по-висок ранг.    

II. Правна система
Основите на правната система на ФРГ са заложени след обединението в 1867 год. на редица държави, начело с Прусия в Северно-Германски съюз. През 1871 год. този съюз се превръща в Германска империя. До появата на общогермански закони, в Германската империя са продължавали да действат законите и правните обичаи на съставляващите я княжества, градове и други териториални образования. Водещо било правото на Прусия, Бавария и Саксония. Голямо влияние върху развитието на германското законодателство са оказали Пруския поземлен кодекс от 1794 год., баварския Наказателен кодекс от 1813 год., баварските съдебен и граждански кодекс от 1753 и 1756 год., саксонския граждански кодекс от 1863 год., хановерския гражданско-процесуален кодекс от 1850 год. и пр. Изключително голямо е и влиянието на френските кодекси, както и на германското общо право, представляващо сложна смесица от римско право, каноническо право и обичайно право на древните германци.

След образуването на Северно-Германския съюз се появяват Търговския кодекс от 1866 год., Наказателния кодекс от 1871 год., Гражданско процесуалния, Наказателно процесуалния и Закона за съдоустройството от 1877 год., както и Гражданския кодекс от 1896 год. Повечето от тези кодекси действат и до днес, разбира се с много изменения и допълнения.

Обединението на ФРГ и ГДР става на 01. 07. 1990 год. става на базата на държавен договор за икономически, валутен и социален съюз. Според този договор цялото законодателство на бившата ГДР се анулира и на негово място започва да действа законодателството на ФРГ. В последващи договори този процес се довежда докрай. След окончателното присъединяване на 03. 10. 1990 год. процесът завършва.

Най-важен източник на правото на ФРГ е Конституцията от 1949 год.

Освен законите важни източници на правото са и постановленията на федералното правителство, федералните министри и на правителствата на отделните провинции. Съдебната практика не е източник на правото. Но в момента се признава за такава практиката на Федералния конституционен съд. Обичаите не са източник на правото във ФРГ.

В периода 1958 – 1963 год. е публикуван т. нар. “Сборник на федералното право”, систематизирано на 9 главни области на право: държавно и конституционно право; управление; правосъдие; гражданско и наказателно право; отбрана; финанси; стопанско право; трудово право, социално обезпечение, връзки, пътища, воден транспорт.

 Структурата и организацията на съдебната система във Федерална
република Германия (ФРГ) е правно регламентирана на конституционно и законово равнище. Устройствени разпоредби с фундаментално значение се съдържат в глава IX от Основния закон от 1949 г. Тя е озаглавена “Правосъдие” и съдържа текстове относно общата структура на органите на съдебната власт, власт правомощията и състава на Федералния конституционен съд, видовете върховни съдилища, назначаването на съдиите в тях, възможностите за създаване на федерални съдилища, неуредени пряко в Основния закон, както и ред базисни принципи на правосъдието като цяло и неговите разновидности в частност. С други думи, Основният закон дава уредба на съдебната власт в структурен, функционален и съдържателен аспект.
На законово равнище третата власт е регламентирана в два типа закони – устройствени и процесуални. Част от немската теория и практика дефинира като устройствени не само законите, определящи структурата и организацията на органите на съдебната власт, власт но и законите, регламентиращи назначаването на магистратите и останалия персонален състав, финансирането на правораздавателната дейност и изпълнението на международноправните ангажименти на страната в областта на правосъдието и вътрешните работи. Ето защо към първата група закони, които се определят като устройствени, в широк смисъл биха могли да се причислят:
 • Закон за устройство на съдилищата (Gerichtsverfassungsgeset;
• Закон за Федералния конституционен съд (Bundesverfassungs
gerichtsgesetz);
• Закон за младежките съдилища (Jugendgerichtsgesetz);
• Закон за изпълнение на наказанията (Strafvollzugsgesetz);
• Закон за избиране на съдии (Richterwahlgesetz);
• Закон за германските съдии (Deutsche Richtergesetz);
• Въвеждащ закон към закона за устройство на съдилищата
(Einfuehrungsgesetz zum Gerichtsverfassungsgesetz);
• Закон за Съда на Европейските общности (EuGH-Gesetz);
• Закон за тълкувателния протокол на Европол (Europol-Ausleg
ungsprotokollgesetz);
• Закон за съдебните разходи (Gerichtskostengesetz);
• Закон за възможностите за избор на доброволна юрисдикция
(Gesetz ueber die Angelegenheiten der freiwilligen Gerichtsbarkeit)
и др.

В повечето от тези закони се съдържат само отделни разпоредби,
отнасящи се пряко до устройството на съдилищата. Като
устройствени в тесен смисъл биха могли да се определят само
Законът за устройство на съдилищата, Законът за Федералния
конституционен съд и Законът за младежките съдилища.
Процесуалните закони уреждат функционирането на органите
на съдебната власт, изпълнението на техните правомощия и
взаимодействието им с другите участници в съответния процес.
Такива са:
• Наказателно-процесуалният кодекс (Strafprozessordnung);
• Гражданско-процесуалният кодекс (Zivilprozessordnung);
• Законът за административното производство (Verwaltungsver
fahrensgesetz).
Смесен характер (както устройствен, така и процесуален) имат
Законът за Федералния конституционен съд (Bundesverfassungsgeri
chtsgesetz) и Кодексът за административните съдилища (Verwaltungs
gerichtsordnung).
Прокуратурата не е уредена в Основния закон. От основно значение
за регламентацията на нейната организация и дейност са съответно
Законът за устройство на съдилищата и Наказателно-процесуалният
кодекс.
Разследващите органи според правото на ФРГ са част от структурата
на полицията и са включени в изпълнителната власт. Ето защо тяхната
правна уредба е дадена предимно в Закона за федералната криминална
полиция/служба (Bundeskriminalamtgesetz), като отделни разпоредби
се съдържат и в Наказателно-процесуалния кодекс.
Норми относно органите на съда, прокуратурата и следствените
органи се съдържат и в някои подзаконови актове, но те имат преди
всичко техническо значение и са насочени основно към финансово и
материално обезпечаване на тяхната дейност.
Организацията на правораздавателните институции в Германия
е подчинена на определени принципи, които са исторически
обусловени, свързани са с ангажиментите на страната като
член на Европейския съюз и са обект на анализ в правната,
политологичната и социологическата наука. Такава e съдийската
независимост, независимост правото на всеки да бъде изправен пред независим
и безпристрастен съд в рамките на разумен срок, забраната
за извънредни съдилища, законоустановеността на всички
правозащитни институции и др.
Основните цели, които законодателството и теорията поставят пред
функционирането на правораздавателните органи, са справедливост,
ефективност, навременност, близост до потребителите на правни
услуги (както в териториален, така и в психологически план),
прозрачност и др.
Наред с това федерализмът, правовата държава и
разделението на властите като основни конституционни положения
дават своето отражение върху организацията на съда, прокуратурата
и разследващите органи.
2.1. Федерален конституционен съд
Специфична особеност на немското право е, че Федералният
конституционен съд е част от съдебната власт. Това е значима
разлика от повечето други страни, в които Конституционният
съд, респективно други аналогични нему органи за концентриран
контрол за конституционност, конституционност се намират извън класическата схема
на тройно разделение на властите на законодателна, изпълнителна и
съдебна. Параграф 92 от Основния закон на ФРГ изрично прогласява
Федералния конституционен съд за орган на съдебната власт, власт
заедно с другите федерални и провинциални съдилища. Параграф
93 и 94 регламентират съответно правомощията и състава на
Конституционния съд, а по-детайлна уредба на този държавен орган -
се съдържа в Закона за Федералния конституционен съд.
2.2. Организация на общите съдилища
Освен Федерален конституционен съд, германската съдебна система
включва няколко подсистеми, всяка от които се оглавява от върховен
съд на федерално равнище.
Системата на общите съдилища включва съдилища, разглеждащи
основно граждански и наказателни дела.
2.2.1. Районен съд
На най-ниското стъпало в системата на общите съдилища се намира
районният съд (Amtsgericht), който има аналогични на тези на
българския районен съд правомощия. Това е най-масовият съд, който
е най-достъпен в териториално отношение за населението - . Районният
съд се занимава с разглеждането на граждански и наказателни дела.
Правомощията му са подробно уредени в параграф 23 и следващите
от Закона за устройство на съдилищата. Делата в него се разглеждат
предимно от един съдия, освен в случаите, уредени в глава IV от
Закона за устройство на съдилищата. Там се предвижда възможността
наказателни дела, които не са от изключителната компетентност на
едноличния съдия да бъдат поверени на т.нар. “шофенски съд”.
Шофенският съд не само е разновидност на районния съд, но и се
изгражда именно към него. Шофенският съд разглежда наказателни
дела като първа инстанция в състав един съдия и двама съдебни
заседатели, наречени “шофени”. Положението на шофените е много
близко до това на съдебните заседатели по българското право. Тяхната
длъжност е почетна, а задачата им е да допринесат за житейската
справедливост на присъдата или решението, решението като предпазят съдията
от професионална едностранчивост.
2.2.2. Провинциален съд
На следващото ниво на съдебната система се намира провинциалният
съд (Landgericht), който в основни линии е аналогичен на българския
окръжен съд. Той се състои от председател на съда, председатели на
съдебни състави и други съдии. В него има гражданско и наказателно
отделения. Съществува и търговско отделение, което и съставна част
на гражданското.
Гражданското и търговското отделение са въззивна инстанция за
решенията на районния съд, доколкото те не подлежат на обжалване
пред върховния провинциален съд. Наказателното отделение
разглежда като въззивна инстанция жалби и протести срещу
определенията и решенията на районния и шофенския съд.
Както гражданското и търговското, търговското така и наказателното отделение
са първа инстанция по дела с предмет, предмет който е изрично посочен в
съответния процесуален закон. Принципът е, че основният и масов
съд, в който се разглеждат по-маловажни дела (с по-ниска цена на иска
и за по-леки престъпления - ) e районният, районният съответно провинциалният
съд.
По някои специални категории дела към провинциалния съд се
създават и специализирани отделения. Такива са отделението
за малолетни и непълнолетни (Jugendkammer), отделението за
икономически престъпления (Wirschaftsstrafkammer) и др.
По граждански дела провинциалният съд заседава или чрез
едноличен съдия, или в състав от трима съдии. По наказателни дела
се формира или т.нар. “голяма камара”, състояща се от трима съдии
и двама шофени, или т.нар. “малка камара” в състав един съдия и
двама шофени.
Търговските отделения не са задължителни, а само възможни, и
се създават по преценка на управлението на съдебната власт в
съответната провинция (Landesjustizverwaltung). Териториалната
компетентност на тези отделения може да се припокрива с района
на съответния провинциален съд, но може да се разпростира и
само върху част от него. Възможно е също така седалището на
търговското отделение да бъде в различно населено място от това на
самия провинциален съд. Причина за това може да бъде, например, например
наличието на градове, които са традиционни панаирни, борсови или
търговски средища и в които е желателно да се намира седалището
на търговското отделение. Друга възможна причина е желанието на
провинциалното правителство u1076 да стимулира равномерното развитие
на населените места под своя юрисдикция.
Към провинциалните съдилища се създават и т.нар. отделения за
изпълнение на наказанията (Strafvollstreckungskammern), при условие,
че в техния съдебен район съществуват затвори, поправителни
домове или други подобни институции, занимаващи се с изпълнение
на наказания и поправителни мерки. Задачите на тези отделения са
уредени в Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за изпълнение
на наказанията и Закона за устройство на съдилищата.
2.2.3. Върховен провинциален съд
Третото ниво в системата на съдилищата във ФРГ са Върховните
провинциални съдилища (Oberlandesgericht). Те правораздават
в отделните провинции и съставът им включва председател на
съда, председатели на съдебни състави и други съдии, които
формират гражданско и наказателно отделение. Чрез наредба
на провинциалното управление на съдебната власт могат да се
създават граждански и наказателни отделения с място на дейност
извън седалището на съответния Върховен провинциален съд и
чиято компетентност може да обхваща както цялата, така и част от
неговата дейност.
Върховният провинциален съд е въззивна инстанция или на
районния, или на провинциалния съд, в зависимост от това кой
от тях е бил първа инстанция, което се определя от цената на
иска по граждански дела и степента на обществена опасност на
престъплението по наказателни, или от други изрични разпоредби
на закона.
Върховният провинциален съд е първа инстанция по наказателни
дела относно изчерпателно изброени в параграф 120 от Закона
за устройство на съдилищата престъпления като например
държавна измяна, предателство и шпионство, шпионство престъпления срещу
представители на чужди държави и организации и др. От друга
страна, параграф 121 от Закона за устройство на съдилищата посочва
компетентността на Върховния провинциален съд като касационна
инстанция. Тя включва разглеждане на жалби и протести срещу
определени присъди на районния съд, срещу въззивни присъди на
малката и голямата камара на провинциалния съд, срещу решения
на отделенията за изпълнение на наказанията и др.
2.2.4. Федерален върховен съд
На върха на съдебната йерархия на системата на общите съдилища
стои Федералният върховен съд (Bundesgerichtshof) със седалище
в град Карлсруе. В неговия състав се включват председател на съда,
председатели на съдебни състави и други съдии, които формират
гражданско и наказателно отделение. Федералният министър на
правосъдието може да създава отделения и извън седалището на
съда.
Към Федералния върховен съд се създават т.нар. “голям сенат по
гражданскоправни въпроси” и “голям сенат по наказателноправни
въпроси”, които заедно образуват “обединените големи сенати”.
В основни линии те са аналогични респективно на гражданско
и наказателно отделение и на пленума на българския Върховен
касационен съд.
По граждански дела Федералният върховен съд е касационна
инстанция. Следва да се има пред вид, че на немското право е
позната т.нар. “прескачаща инстанция” както по граждански, така и
по наказателни дела. Тя дава възможност на страните по делото да
прескочат въззивното обжалване и да отидат направо на касационно
разглеждане на спора.
По наказателни дела Федералният върховен съд е касационна
инстанция за присъдите и решенията на върховния провинциален
съд, както и на окръжния съд в случаите, когато върховният
провинциален съд не е компетентен за това.
Двата големи сената, както и обединените големи сенати могат
да решават само правни, но не и фактически въпроси. Те могат да
постановят решение и без провеждането на устни прения. Решението
има задължителна сила за съответния сенат относно разглеждания
правен спор. Двата сената разглеждат и решават казусите в състав от
петима съдии. Изключение е наказателноправният сенат в случаите,
когато разглежда жалби и протести срещу присъди и решения по
конкретни дела. В този случай той заседава в състав от трима съдии.
Процедурата за разглеждане на делата пред Федералния върховен
съд се урежда от неговия Правилник за организация и дейност, дейност
който се приема от пленума u1085 на съда и подлежи на утвърждаване от
Бундесрата.
2.3. Специализирани съдилища
Наред със системата на общите съдилища, във Федерална републи-
ка Германия съществуват и няколко други паралелни системи. Те са
част от единната система на правосъдието, правосъдието но притежават тематична
специализация, чиято цел е подобряване качеството на правосъдието
и съсредоточаване на кадровия потенциал. Основният закон на ФРГ
предвижда четири специализирани подсистеми - административ-
ноправна, финансовоправна, трудовоправна и осигурителноправна,
възглавявани съответно от Федерален административен съд (Bund
esverwaltungsgericht), Федерален финансов съд (Bundesfinanzhof),
Федерален трудов съд (Bundesarbeitsgericht) и Федерален осигури-
телен съд (Bundessozialgericht). Със закон е създаден Федерален па-
тентен съд (Bundespatentgericht).
С оглед създаване на единна и непротиворечива съдебна практика,
Федералният върховен съд, Федералният административен съд,
Федералният финансов съд, Федералният трудов съд и Федералният
осигурителен съд създават т.нар. “Общ сенат”. Назначаването на
съдиите в тези съдилища става по усложнена процедура. Изисква се
решение на съответния федерален министър (например министъра
на труда за Федералния трудов съд, министъра на финансите за
Федералния финансов съд и т.н.), взето съвместно със специална
избирателна колегия, състояща се от съответните провинциални
министри плюс съответстващо на тях число от представители,
избрани от Бундестага. Въз основа на така взетото решение
президентът назначава съдиите.
Наред с посочените по-горе съдилища, Основният закон предвижда
възможността федерацията да създава и военнонаказателни съдилища
за въоръжените сили. Те могат да действат само при състояние на
война, както и по отношение на лица, принадлежащи към числения
състав на въоръжените сили и изпратени от тях в чужбина или
намиращи се на борда на военни кораби. Висша инстанция спрямо
военнонаказателните съдилища е Федералния върховен съд.
С федерален закон е създаден и Федерален дисциплинарен съд,
който разглежда като първа инстанция дела срещу лица, намиращи
се в публичноправни отношения с федерацията. Неговите решения
могат да се обжалват пред Федералния административен съд.
Основният закон на ФРГ забранява създаването на извънредни
съдилища.
2.4. Управление на съдебната система
Във Федерална република Германия не съществува орган,
подобен на българския Висш съдебен съвет. Текущото финансово и
административно управление на всеки съд се осъществява от неговия
председател, в някои случаи подпомаган от заместник председатели.
Общото ръководство в административно отношение се осъществява
от федералния министър на правосъдието и от провинциалните
управления на съдебната власт (Landesjustizverwaltung).
2.5. Назначаване на съдиите
Заемането на съдийска длъжност става по усложнена процедура.
Тя варира според вида на съда и мястото му в йерархията. Поради
федеративното устройство на Германия и относително голямата
автономия на провинциите, включително в областта на правосъдието, правосъдието
съществува значително разнообразие в процедурите за избор и
назначаване на съдиите. В някои провинции в тях вземат участие
представители на провинциалния парламент и съдебната власт
(Хесен, Шлезвиг-Холщайн - , Тюрингия и др.), в други – на парламента,
изпълнителната и съдебната власт (Хамбург, Хамбург Бремен). Изборът на
членове на Федералният конституционен съд се осъществява от
двете камари на Парламента (половината от Бундестага, а другата
половина – от Бундесрата), а на федералните върховни съдилища –
от изпълнителната и законодателната власт със съдействието на
президента по процедурата, посочена по-горе1. Изборът на съдиите в
съдилищата на ФРГ става с участието само на държавни органи и техни
представители, а не пряко от народа. Изборът на съдебни заседатели
е уреден в глава IV от Закона за устройство на съдилищата.

3. Административно – правна система и контрол
Има съществена разлика между “правораздавателен контрол” и „административно саморегулиране”. И двете форми са прецизно структурирани.
Втората съдържа една интересна процедура на възражения, която еможе най – добре да бъде описана като комбинация от вътрешно – административно преразглеждане и предсъдебен процес.
Съобщава се, че тази процедура на възражения (Widerspruch) има успеваемост до 90% от случаите., като демонстрира възможните практически ползи.
Германия няма истински еквивалент на правителствените схеми за омбудсман на парламентарно и местно ниво, които са разпространени из цяла Европа.
Има сравнително скорошно развитие на принципите на омбудсмана в частния сектор, във връзка с банковото обслужване, което е придобило гражданска подкрепа.
По същия начин, Германия отскоро усвоява и медиацията.
Съдебният процес и арбитражът са били предпочитаните методи за правораздаване в Германия. Отново, фактори на германската правна култура, могат да обяснят тези развития до известна степен.
Гражданският процес е бил широко разглеждан като надеждното и напълно достатъчно средство за разрешаване на правни спорове.
Немските граждани хранят дълбоко уважение и респект към независимостта и уменията на съдебната система.
Внезапният напредък настъпи едва в 1999г., когато един федерален закон въведе задължителна, съдебно - обвързана медиация за определени случаи и обект на множество изключения.

Съдебна и административна система

Конституцията от 1949г. Е поставила основите на германското административно право. Административното право може да бъде подразделено на общо и специално административно право.  Първото е кодифицирано в Закона за административните процедури (Verwaltungsferfahrengesetz) oт 1975г. И съответстващи местни закони.
Специалното  или „особено” административно право (Besonderes Verwaltungsrecht) се съставлява  от общото право, приложимо към специални сфери на административна активност.
Тя включва дейностите на общината и други органи на властта в сфери като полиция, обществена сигурност, социално осигуряване, обществено здравеопазване, социални помощи и околна среда.
Идеите и процедурите на германското административно право са детайлно структурирани и са изложени в клаузите на Закона за административните процедури от 1976г.

Съдебно регулиране – има два доста различни метода за регулиране , достъпни за да осигурят законосъобразността на административните действия – административно заморегулиране и съдебно регулиране.
Следствие на респекта към съдебното регулиране, в Германия, както и на много други места, е интензивността на преразглеждането предоставено от  административни съдилища.
Ако административният орган има само още една алтернативна форма на действие, то тя се нарича „обвързана администрация / управление” – gebundene Verwaltung”.
Административните съдилища са отделени, но еднакви  по статус с другите видове съдилища.
Разпоредба от Закона за Административните съдилища гласи, че достъп до съдебна форма на  обжалване на административни актове, е достъпен за всякаква форма на публично  - правни спорове, освен за тези от конституционен характер (които са разглеждани от конституционния съд).
Административното съдебно производство е триинстанционно.
(първоинстанционните) административни съдилища заседава  в 5 - членен състав от трима професионални и двама непрофесионални съдии (нещо като смесен състав от съдии и съдебни заседатели?!)
Апелативните административни съдилища (Oberverwaltungsgerichte oder Verwaltungsgerichthoefe) заседават в 6 – членен състав от трима професионални и трима непрофесионални съдии.
Всяка провинция (Бундесланд) има административен и апелативен административен съд, но не повече от един апелативен, като последният може да заседава и като първоинстанционен, когато се касае до административни въпроси с особена важност, като например построяване на ядрен завод или летище. (аналогия с българската наказателно и гражданско – правна система)
Решението на този съд би имало важно значение за управлението на провинцията (бундесланда).
Като последна инстанция действа Федералният административен съд (по рано със седалище в Берлин, сега в Лайпцих), с 5 – членен състав от петима професионални съдии. По принцип той е апелативен, но по изключение може да бъде и първа (, съответно последна) инстанция, когато има спор между провинцията и федерацията, който не е от конституционно естество.
Административно - правните съдии, както и останалите германски съдии, са независими, като тяхната позиция е строго защитена от конституцията.
Окончателно решение за импийчмънт на съдия се предоставя на Федералния конституционен съд.
Достъпът до административно производство е уреден от обща клауза – чл. 40 от Закона за административните съдилища, който дава право на всеки гражданин правото да обжалва пред административен съд решение на държавен орган, което е в негов ущърб (наличие на правен интерес).

Съдебната процедура е ръководена от принципа за устност и бързина .
Съдебно решение трудно може да бъде издадено без изслушване на устни доказателства, като то може да бъде издадено само от съдиите, които са участвали в процедурата по изслушването / събирането им.
Ищецът може да направи обжалване (Berufung), оплакване (Beschwerde) или молба за преразглеждане (Revision) срещо решението на по – нискоинстанционния съд.. Обжалването обикновено спира действието на обжалвания административен акт. Обжалването може да бъде по въпроси както за законосъобразност, така и за целесъобразност, докато преразглеждането касае само законосъобразност.
Административно саморегулиране – Вторият метод за осигуряване аконосъобразност на административните действия е чрез административното саморегулиране. Идеята на тази концепция е, че се дава възможност на администрацията „сама да си оправи къщата” преди да бъде разрешено съдебно разглеждане на въпроса. Адмионистративното саморегулиране може да бъде „формално „ или „неформално” . неформалното саморегулиране се подразделя на:
а) протест срещу определено действие (Gegenvorstellung);
б) оплакване; (Aufsichtsbeschwerde)
в) дисциплинарно оплакване към по – визшестоящия орган, за да издаде заповед към подчинения си орган. (Dienstaufsichtsbeschwerde)
Формалните средства за саморегулиране са:
а) възражение / забележка?; (Einspruch)
б) официално оплакване (formliche Beschwerde)
в) възражение  (Widerspruch)
При неформалните методи не е нужно спазването на някаква определена форма, но и  не дават право на претенция. Използването на формалните средства поражда задължението за административния орган да прецени, дали обжалвания административен акт е законосъобразен и целесъобразен. Формалните средства а и б  (забележка и официално оплакване) са повече или по –малко ограничени до въпроси от финансово – административен характер. Третата форма – възражение, е най – важната от средствата за формално административено саморегулиране.
Щом бъде подадено възражение, административният орган трябва да преразгледа своето решение, но ако не го отмени, визшестоящият му орган трябва да издаде постановление във връзка с възражението. Тази процедура, на практика, съчетава вътрешен административен контрол с досъдебно производство.
Административното саморегулиране облекчава административните съдилища , като осигурява възможност за саморегулиране преди да бъде разрешен достъп до съдебно разглеждане на жалбата (оплакването). Toва осигурява законова защита на правата на гражданите, като, същесвременно, покрива мерките за надзор върху дейността на адмнинистративните органи с уважение към органите на публичното право, т.е., надзора на общинското саморегулиране.
Възражението намира своята огромна практическа ползва в това, че бива приемано във всеки 9 от 10 пъти, което премахва необходимостта от съдебен процес.

Алтернативни методи за разрешаване на спорове
До 1990 граждански спорове са били решавани предимно чрез съдебен процес или арбитраж. Медиацията е била рядко срещана и използването й се е ограничавало предимно до областта на бракоразводни и екологични спорове. Германия е приела формата на Алтернативни методи за разрешаване на спорове сравнително късно в сравнение с други европейски законодателства. Факт, дължащ се на множество компоненти, най- вече на това, че германците хранят голямо уважение и доверие в независимостта и надежсдността на съдебната система като орган за разрешаване на спорове.
Развитието в това отношение дойде през 1999, когато федералният парламент прие законодателство, позволяващо на всичките 16 провинции да въведат задължителна, съдебно – обвързана медиация в случаите на :
А) финансови спорове на стойност до 750 евро
Б) определени съседски спорове и
В) спорове за клевета, когато претендираната клевета не е била разпространена чрез медиите.

На провинциалните парламенти се разрешава, по този начин, да приеме законодателство, задължаващо страните по такива спорове да участват в процеси по медиация като необходима предпоставка за по – нататъшно съдебно разглеждане на споровете им.







Ползвана литература:
1 Andersen U., W. Woyke (Hrsg.) – “Handwoerterbuch des politischen Systems der
Bundesrepublik Deutschland, 4.Auflage, 2000, Opladen, Leske+Budricht –S. 195.
2. European methods of administrative law redress: Netherlands, Norway and Germany – Trevor Buck – University of Leicester
3. http://. Info.ivconsult.bg