В много отношения съвременна Испания със своята конституционна система и стабилизиране на демокрацията е пример за подражание на страните, които през 90-те години на XX век поемат към сходни пътища на обществено развитие.
За подробното разглеждане на положението на законодателната, изпълнителната и съдебната власт в Испания следва да се спрем първо на Конституцията на страната.
Това е седмата по ред конституция в историята на Испания ( в сила от 27.12.1978г.), като предишните са приети съответно през 1812, 1837, 1845, 1869, 1876 и 1931 г.
Новата конституция съдържа в себе си ключовата политическа формула, която разкрива същността на установената обществена система. В преамбюла й се подчертава волята на нацията да „установи напредничаво демократично общество”, а впоследствие се провъзгласява, че Испания се конституира като „социална и демократична правова държава” (чл.1, ал. 1).
В чл. 1, ал. 2 е записано, че „националният суверенитет принадлежи на испанския народ”.
Най-същественото нововъведение, свързано с демократизирането на обществената система, е последователното въвеждане на принципа за участието. Идеята за участието на гражданите в политическия, социалния, икономическия и културния живот се повтаря многократно в конституцията
Преди разглеждането на основните конституционни органи е редно да се обърне внимание и на ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ПРАВОТО В ИСПАНИЯ.Те би трябвало да са регламентирани в Конституцията, но поради исторически причини в Испания са уредени в Гражданския кодекс.
Според чл.1 от Испанския Граждански кодекс източници на правото са:
- Законът (Следва да се разбира като всеки нормативен акт, създаден от държавата. Той е върховен източник на правото, а останалите са субсидиарни.)
- Обичаят Обичайните правила са приложими от съдиите само ако няма законодателни такива по даден въпрос и не са противни на морала и добрите нрави.
- Общите принципи на правото Те пронизват цялата правна система.
Прецедентът
Прецедентното право, създавано от Върховния Съд е допълнителен източник за тълкуване и приложение на закона. ВС може да решава не само дали съдебните решения са противозаконни, но и също дали са против установената юриспруденция. Те могат да бъдат обжалвани, ако не спазват прецедентите, издадени от Върховния съд по същия въпрос в поне 2 решения.
Доктрината
Нито едно приложимо правило не може да произхожда от доктрината. Тя не се споменава като източник на правото и Върховния Съд отрича това нейно качество. Тя само допринася за изясняването на другите правни източници.
Международните договори
Международните договори стават част от вътрешното право след като бъдат подписани, ратифицирани и публикувани в Държавен вестник. (чл. 96 Конституцията)
Според предходния член сключването на международен договор, който съдържа положения, противоречащи на Конституцията, изисква извършването на предварителна конституционна ревизия.
Европейското законодателство
Европейските договори и правилата, издавани от институциите на Европейската общност, са директно приложими като част от националното законодателство веднага след подписването, ратифицирането и публикуването им. Испанският Върховен съд и Европейският съд на справедливостта са взели решение, че противоречията между вътрешното законодателство и това на Европейската общност трябва да бъдат разрешавани по обикновения правораздавателен път съобразно принципите за върховенство на правото на Общността.
Формата на управление е определена в конституцията като „парламентарна монархия” (чл. 1, ал. 3).
Взаимоотношенията м/у държавния глава и законодателната власт са предимно церемониални по своята същност, тъй като кралят не оказва категорично въздействие върху хода на законодателния процес. Досегашната практика дава основание кралската санкция за законите в съответствие с чл. 62, б. „а” да се разглежда като номинално правомощие.
Функциите на краля по отношение на изпълнителната власт разкриват значително по-големи възможности за оказване на въздействие върху управлението на страната. Кралят участва в процеса на формиране на правителството, като след консултации с политическите сили „предлага” на парламента кандидат за председател на МС и след евентуалното му одобрение го назначава- чл. 62, б. „г” вр. чл. 99. Освен това кралят назначава и освобождава членовете на правителството по предложение на неговия председател. Монархът издава декретите на МС, като при това не е предвидена възможност за отказ от негова страна.
Кралят осъществява и „върховното командване на въоръжените сили”- чл. 62, б. „з”, докато правителството ръководи политиката на страната в областта на отбраната.
Актовете на краля се скрепяват с подписа на председателя на правителството или съответните министри- чл. 64, ал. 1.
Централно място в политическата система на Испания заемат Генералните кортеси.
По своята структура Генералните кортеси са двукамарна институция, която се състои от Конгрес на депутатите и Сенат. Водещата измежду двете камари- Конгресът на депутатите, се формира непосредствено от избирателния корпус въз основа на свободно осъществявано всеобщо, равно и пряко избирателно право при тайно гласоподаване, като провинциите изпълняват функциите на избирателни райони. Местата в камарата могат да варират от 300 до 400 и се разпределят в съответствие с принципа на пропорционалното представителство.
Горната камара- Сенатът, е определен в конституцията като „камара на териториалното представителство” (чл. 69, ал. 1), в която въз основа на различни съотношения е представено населението на отделните провинции и автономни области. По общо правило от всяка провинция или автономна област се излъчват по четирима сенатори в съответствие с мажоритарния принцип.
Легислатурата на двете камари е с максимална продължителност от 4 години, като всяка година камарите се събират на две сесии- от септември до декември и от февруари до юни. В периодите м/у сесиите или при разпускане на камарите продължават да действат постоянни представителства, които имат ограничени функции и са създадеи на пропорционална основа в зависимост от съотношението на парламентарните фракции.
Основната функция на Генералните кортеси е осъществяване на законодателната власт. Правото на законодателна инициатива е предоставено преди всичко на правителството и на двете камари, които го упражняват в съответствие с конституцията и регламентите. В тях последователно е направено разграничението м/у законопроектите на правителството и законодателните предложения на камарите, като първите се ползват с предимство пред вторите.
В чл. 87 на конституцията е предвидена възможност за предприемане на „народна инициатива”, за чието поставяне в ход се изискват най-малко 500 000 автентични подписа на политически дееспособни граждани.
Ролята на Сената в законодателния процес е твърде ограничена и има подчинено значение по отношение на Конгреса на депутатите. Сенатът разполага с 2 месеца, през които трябва да проучи, да внесе промени и евентуално да одобри или да наложи вето в/у текстовете, приети от долната камара. Ако в/у 1 текст бъде наложено вето от Сената, той се връща обратно в Конгреса на депутатите, за който е запазена последната дума. Двумесечният срок, предоставен на Сената, може да бъде съкратен до 20 дни за проектите, обявени за спешни от правителството или Конгреса на депутатите.
Според чл. 91, в срок от петнадесет дни кралят санкционира законите, одобрени от Генералните кортеси, промулгира ги и нарежда незабавното им публикуване.
Законите, приемани от парламента, са 2 вида: органични и обикновени. Органичните се отнасят както до основните права и обществените свободи, статутите за автономия и зибирателната система, така и до специално запазената по конституционен ред материя, свързана преди всичко с организацията и функционирането на публичните власти. За приемане, изменение, отменяне на органичен закон се изисква абсолютно мнозинство от членовете на Конгреса на депутатите при окончателното гласуване на проекта като цяло, докато в случай на обикновен закон е достатъчно обикновено мнозинство.
Правителството (или още Съветът на министрите) е институцията, в която се съсредоточават нишките на управлението на страната. Според чл. 97 от конституцията „правителството ръководи вътршната и външната политика”. Правителството в Испания разполага с широки и ефективни правомощия и може да бъде характеризирано като „силно правителство”. То разполага с право на законодателна инициатива и на практика е основният двигател на законодателната дейност. Освен това то може да издава законодателни декрети, т.е. норми със силата на закон, по реда и при спазване на изискванията на една добре уредена законодателна делегация от страна на парламента. В конституцията се предвижда, че законодателните правомощия се предоставят изрично по конкретен въпрос и за съответен срок. В случаите на извънредни и нетърпящи отлагане обстоятелства правителството е овластено да издава временни законови положения под формата на декрети-закони.
В съответствие с установената форма на управление правителството се образува по парламентарен път- чл. 99:
„След всяко обновяване на състава на Конгреса на депутатите и в конституционно предвидените случаи на смяна на Правителството, Кралят- след предварителни консултации с представителите на политическите групи, представени в парламента- предлага чрез председателя на Конгреса кандидат за поста председател на правителството.”
Т.е. Председателят се предлага от краля и се одобрява от кортесите. Другите членове на правителството се предлагат от председателя и се назначават от краля.
Председателят на МС се очертава като доминираща фигура в управлението на страната. Личната инвеститура и дискреционната възможност за промени в кабинета, която напомня германската „канцлерска демокрация”, укрепват авторитета на министър-председателя и го легитимират като едноличен шеф на изпълнителната власт.
Правителството идва и остава на власт дотогава, докато се ползва с доверието и подкрепата на депутатския корпус.
Парламентарният контрол е сърцевината на взаимоотношенията между правителството и Генералните кортеси. Предвидени са класическите техники за осъществяването му като отправянето на питания и интерпелации от страна на депутатите към правителството или към отделните му членове. Създават се дори комисии за разследване, които се сформират по всякакви въпроси от обществен интерес.
Правителството носи солидарна отговорност пред Конгреса на депутатите за политическата си дейност- чл. 108.
Възможни са два начина за поставяне на въпроса за политическата отговорност на правителството, регламентирани в чл. 112 и 113, а именно: искане на вот на доверие от страна на правителството и т.нар. „резолюция за порицание” (като тук е възприет моделът за конструктивния вот на недоверие- задължитено в резолюцията трябва да се предлага кандидат за поста Председател на правителството).
Важен текст е този на чл. 103, според който „публичната администрация служи безпристрастно на общите интереси и дейността й се ръководи от принципите на ефективност, йерархия, децентрализация, деконцентрация и координация при пълно подчиняване на закона и правото”.
В новата конституция за първи път в историята на страната се въвежда институцията „народен защитник” (“defensor del pueblo”) по подобие на омбудсмана в Скандинавските страни. Народният защитник се определя като „висш пълномощник” на Генералните кортеси за защита на правата и свободите на гражданите- чл. 54. Той упражнява надзор над дейността на публичната администрация (вкл. и министрите), като може да провежда всякакви разследвания, насочени към изясняване на актовете на представители на администрацията по отношение на гражданите. Народният защитник по повод на своите разследвания може да отправя до властите и служителите на администрацията предупреждения, препоръки и напомняния, да изготвя годишни и специални доклади до парламента, както и да сезира КС за обявяване на отделни закони за п/оконституционни или да предявява искания за защита. При изпълнение на функциите си действа самостоятелно; за дейността си се отчита единствено пред Генералните кортеси.
В конституцията се приема и нова формула на регионална автономия:
„Държавата се организира териториално в муниципалитети, провинции и учредените автономни общности. Всички те са автономни в осъществяването на своите интереси”- чл. 37.
Допуска се издаването на закони и от автономните испански области. Тези актове са на принципа на делегираното законодателство и се основават на принципи и директиви, указани в общодържавните закони. Те следва да съдържат изрично условия за контрол върху тях от страна на Генералните кортеси.
Предвидено е и кой осъществява контрол върху дейността на органите на автономните общности:
А) Конституционният съд по отношение на конституционността на техните нормативни актове, имащи силата на закон;
Б) Правителството, с предварително решение на Държавния съвет
В) органите на административното правосъдие по отношение на автономното управление и неговите регламентарни норми
Г) Сметната палата по отношение на икономиката и бюджета
Върховенството на конституционните норми се осигурява чрез специално създаден за целта Конституционен съд. Той се определя като „върховен тълкувател на конституцията”, който е независим по отношение на останалите конституционни органи. Контролът за конституционосъобразност по общо правило е абстрактен и последващ, макар че се допускат възможности както за инцидентен контрол чрез специални искания от страна на граждани, така и за предварителен контрол в/у м/ународните договори и статутите за автономия. Обявяването на закона за противоконституционен го прави невалиден; решенията на КС имат действие занапред, като по изключение се допуска преразглеждане на отделни категории наказателноправни и административноправни дела. Важно е да се отбележи искането за защита на фундаментални права от страна на граждани (“recurso de amparo”), което е в основата на 90% от заведените пред КС дела, като към него се прибягва обикновено след изчерпване на възможностите за защита пред съдебните власти.
Що се касае до съдебната власт, системата на съдилищата се възглавява от Върховен съд (Върховен трибунал на правосъдието). Той е най-висшата съдебна инстанция. Ръководи се от председател. Състои се от 6 камари (отделения). Във всяка палата са по 6-12 човека. Гледа също административни и трудови дела. Разглежда и провиненията на висшите държавни чиновници.
В страната съществуват и 15 висши териториални съдилища. Техните райони не се покриват с общото административно-териториално разделение. Те се занимават с въззивно разглеждане на решенията на по-долустоящите съдилища, както и с първоинстанционно разглеждане на по-тежките дела.
От 1988 год. по силата на Органически закон № 7 съществува нова съдебна инстанция – съдии по наказателни дела. Те гледат еднолични наказателни дела, за които наказанието е до 6 години лишаване от свобода. Във всяка провинция има няколко такива съдии. Най-сложните наказателни дела се гледат от специални главни съдии по наказателни дела.
Гражданските спорове с относително неголям размер и някои определени категории дела подлежат на разглеждане в съдилищата от първа инстанция. Тези съдилища разглеждат и жалби срещу решенията на мировите съдии.
Мировите съдии са най-низшата съдебна инстанция. Те разглеждат еднолично множество дребни спорове, а също и редица малозначителни престъпления.
Съдилищата със съдебни заседатели са въведени в Испания през 1886 год. за разглеждане на тежки престъпления. В периода на фашистката диктатура те са отменени. В момента се подготвя тяхното възстановяване.
В края на 1970-1980 год. е образувана система на стопанско-административните трибунали. Тя се възглавява от Централен стопанско-административен трибунал, състоящ се от председател, 11 члена и генерален секретар. Този трибунал разглежда като първа инстанция финансови спорове на голяма стойност и жалби срещу решения на икономическите министерства. Като втора инстанция той гледа жалбите срещу по-долустоящите стопанско-административни трибунали на регионалните автономни обединения и трибуналите на отделните провинции.
В Испания от 1918 год. има и съдилища за делата срещу непълнолетни. Те съществуват във всички провинции. Те разглеждат и някои семейни дела. Възглавяват се от Висшия съвет за защита на непълнолетните в Мадрид. Апелационните жалби срещу тези съдилища се гледат от специални комисии от 7 професионални съдии.
Съдиите са независими и несменяеми. Те се назначават от краля по препоръка на Генералния съвет на съдебната власт. Този съвет се състои от председателя на върховния съд и от 20 члена, избирани от съдиите за срок от 5 години сред съдиите (12 човека) и от Кортесите сред адвокатите и други опитни юристи.
Обвиненията в съда се поддържат от представители на прокуратурата, организирана на йерархичен признак и възглавявана от Генерален прокурор на Испания. Прокурорите могат да участвуват и по граждански дела, ако това се налага за защита на обществените интереси.
Интерес представляват и ТЕНДЕНЦИИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ специално на АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВНАТА СИСТЕМА на Испания. Като част от Европейския съюз (от 1986г.) страната е в унисон с тенденциите, характерни за самата общност.
Вече се говори за „европеизация” на административното право като доминиращ елемент на правното развитие. Това показва възникването на европейско административно пространство, което се отнася предимно до основни институционални рамки, процеси, общи административни стандарти и ценности. Идеята за такова пространство е взета от по-общите идеи за европейско икономическо и социално пространство, широко обсъждани в преговорите за устройството на ЕС. Тази идея се отнася и до европейската система за съдебно сътрудничество, което включва взаимна помощ пр прилагането на закона и известно сближаване в сходни сфери на правото.
Законодателната дейност на европейските институции е основен източник за самостоятелно европейско административно право, което ръководи страните- членки на ЕС, техните държавни администрации, съдилищата и гражданите.
Друг източник на административно сближаване е непрекъснатото взаимодействие на представители на страните- членки и между тях и представители на Европейската комисия.
Несъмнено особено важна роля в създаването на общите европейски принципи е Европейският съд.
Испания търпи въздействие в посочените области, като в законодателството й прониква правото на ЕО. Именно то до голяма степен определя бъдещото й развитие.
Литература:
• Конституция на Испания от 27.12.1978г.
• Близнашки, Г. „Характерни черти и особености на Испанската Конституция от 1978 година”, сп. „Съвременно право” 5/1993г.
• http://www.legaltheory.org/index.php?rid=19&id=148
• http://www.llrx.com/features/spain.htm#sources
• http://www.csd.bg/bg/fileSrc.php?id=263
