Право

Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура е създадена 16 ноември 1945г. в Лондон с договор, подписан от 37 страни, като една от 4-те „големи” специализирани организации на ООН. Уставът и влиза в сила на 4 ноември 1946г., когато е ратифициран от 20 страни. Главната квартира на ЮНЕСКО се намира в Париж. Организацията е създадена с идеята да установи интелектуално и морално единство на човевчеството и по този начин да предотврати избухването на следваща световна война. Нейни предшественици са Международният комитет за интелектуално сътрудничество, неговата изпълнителна агенция: Мегдународният институт за интелектуално сътрудничество и Международното бюро за образование. Основната и цел, както е заявно в конституцията и е: „да допринася за мира и сигурността като спомага за сътрудничеството между нациите посредством образованието, науката и културата, за всеобщото зачитане на справедливостта, господството на закона, човешките права и основни свободи, признати  на народите от света, без разлика на раса, пол, език или религия, в Хартата на ООН.”
ЮНЕСКО има 3 основни органа, направлващи политиката, управлението и администрацията и: генералната конференция, изпълнителния съвет и секретариата.  
Върховният орган  е генералната конференция. Тя се състои от представители на страните членки на организацията. Провежда заседанията си веднъж на две години. На тези срещи присъстват страните-членки, страните в процес на присъединяване и наблюдатели на други страни, междуправителствени и неправителствени организации. Като правило сесиите на Генералните конференции се провеждат в Париж. Изключенията са три – Найроби, Белград и София. Приема двегодишни планове и бюджет на Организацията, избира членовете на изпълнителния съвет(на всеки 4 години), назначава на всеки 4 години генерален директор и решава всички важни политически и административни въпроси, свързани с функционирането на ЮНЕСКО. Всяка страна-членка има 1 глас, назевисимо от големината и и от приноса и за бюджета. Работните езици на конференцията са 6: английски, арабски, испански, китайски, руски, френски.
Изпълнитеният съвет в известен смисъл осигурява общото ръководство на организацията. Той подготвя работата на генералната конференция и следи за надлежното изпълнение на решенията и. Функциите и отговорностите на съвета произтичат основно от конституцията и от правилата и директивите заложени от конференцията. Изпълнителният съвет заседава 2 пъти в годината. Състои се от 58 члена. Изборът на тези представители  е предимно въпрос на  разнообразието  на културите и техния географски произход.
Изпълнителен орган на ЮНЕСКО е секретариатът. Той се състои от генерален директор и персонал, назначаван от последния. От януари 2007 секретариатът предоставя работа на около 2100 цивилни служители от около 170 държави. Персоналът е разделен на главни и професионални служебни категории, а също така и на различни административни офиси и на 5 програмни сектора, които отразяват основните сфери, в които е съсредоточена дейността на организацията.
Генералният директор(избиран от генералната конференция за срок от 4 години) възглавява секретариата на организацията. Настоящият генерален директор е Коичиро Мацуура от Япония, избран на 12 ноември 1999г. и преизбран октомври 2005г.
Бюджетът на ЮНЕСКО се финансира от страните-членки с членски внос. Размерът на членския внос на страните-членки на ЮНЕСКО се определя от квотата, изчислена на базата на БНП в ООН.(За България, при досегашно редовно изплащане на членския внос, този процент за 2006 г. е 0, 017  възлиза на 22.814 щ.д. и 25.232 евро.) Също така той получава допълнително финансиране от:
-    програмата за развитие на ООН
-    сетовната банка и банките за регионално развитие
-    УНИЦЕФ
-    програмата за околна среда на ООН
-    световната хранителна програма

Понастоящем ЮНЕСКО има 193 страни-членки и 6 страни – членове за присъединяване. България е член от 17 май 1956г.
При ЮНЕСКО в Париж функционира постоянно представителство на Република България. Понастоящем посланикът на Република България във Френската република е и постоянен представител на страната ни при ЮНЕСКО.
За изпълнение на програмите на организацията в България, последната се задължава да създаде Национална комисия за ЮНЕСКО. Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО е създадена с разпореждане на Министерския съвет от 25 май 1956 г. и функционира на базата на МС Постановление № 147 от 30.06.2004 г. за статута на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО. Международно-правна основа за дейността на Комисията е Хартата на националните комисии, приета на 20-та Генерална конференция на ЮНЕСКО. Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО се състои от изтъкнати учени, дейци на културата и образованието, представители на главните министерства, ведомства и институти, вземащи участие в програмите на ЮНЕСКО. НК консултира МС по въпросите на ЮНЕСКО и решава главните въпроси по селекцията на българските проекти в ЮНЕСКО. Изпълнителни органи на НК за ЮНЕСКО са Бюрото и Секретариата. Бюрото на НК за ЮНЕСКО се състои от председател, главен секретар и членове. Съгласно правителствения акт, с който е създадена НК, ръководството й се възлага на министъра на външните работи или на упълномощен от него заместник-министър. Бюрото е колективен ръководен орган на НК и се състои от представители на държавните институции, научни и образователни организации, които имат основно участие в програмните дейности на ЮНЕСКО. Бюрото се събира по решение на председателя на НК за ЮНЕСКО или по искане на мнозинството на членовете на Бюрото. То възлага на главния секретар изпълнението на приетите решения по програмните и организационните въпроси.
Организацията разгръща дейността си в областта на образованието, естествените науки, обществените и хуманитарните науки, културата, комуникациите и информацията. Като приоритетни в съответните главни програмни области на ЮНЕСКО за България са определени:

Образование:
-        реформа на средното и висшето образование, използване на нови информационни технологии в средното образование
-         техническо и професионално образование
-        междууниверситетско сътрудничество, изграждане и участие в създадени вече мрежи на катедри на ЮНЕСКО /в България функционират 6 катедри на ЮНЕСКО при университетите в София, Благоевград и Бургас/
-         Асоциирани училища към ЮНЕСКО
-         функционална грамотност, особено на уязвимите групи
-         гражданско образование, права на човека, изграждане на “култура на мира”, толерантност и ненасилие
 
Естествени науки и екология:
-         нови източници на енергия                       
-         модернизиране на материалната база на българската наука      
-         сеизмологични изследвания – приоритет за региона на Балканите
-         създаване на програма за комплексни изследвания на Черно море
-         математика и нейното приложение в информатиката    
-         биоетика и биоинженерство, човешки геном
-         хидрология
-         подготовка на млади учени
-     Универсална декларация за биоетиката и правата на човека
 
Култура:
-        междукултурният диалог като средство за мир и разбирателство
-     културни политики /приватизация в сферата на културата, културно законодателство, културен мениджмънт/
-         модернизиране на материалната база на българската култура
-        създаване на база данни в областта на културата /музеи, фолклор, библиотеки/
-        запазване на културното наследство и особено на обектите, включени в Списъка на световното културно наследство
-         запазване на културната памет, включване на български обекти в “Паметта на света”
-         културен туризъм
 
   Информация и Комуникация:
-         плурализъм на средствата за масова информация
-         връзки с обществеността
-        модернизиране на комуникационните технологии; използване на модерните технологии за целите на образованието, науката и културата
-         регионални информационни мрежи
 
Социални науки, младеж:
-         утвърждаване на демократичните ценности, права на човека
-         проблеми на уязвимите младежки групи
-         изграждане на младежки мрежи за сътрудничество.

  Списък на български обекти под защита на ЮНЕСКО:

1.)    Материално наследство:
    
•    Боянска църква
•    Ивановски скални църкви
•    Казанлъшка гробница
•    Мадарски конник
•    Несебър — старият град
•    Рилски манастир
•    Свещарска гробница
2.) Нематериално наследство:
•    Бистришките баби
3.) Природно наследство:
•    Национален Парк Пирин
•    Сребърна