1. ЕЕА 1986

Въвеждат 2 нови процедури: на одобрение и на сътрудничество – разширява законодателните функции на ЕП.

Провежда се и съдебна реформа – създава се първоинстанционният съд. Това е възможност първо делата да се разпределят при него, а неговите решения да се обжалват пред съда. Първоинстанционният съд гледа спорове на частно-правни субекти.

Договорът е наречен “Единен Акт”, защото се появяват клаузи за обща политика. Говори се за външно-политическо сътрудничество.

Цел: създаване на вътрешен пазар до 01.01.93 г., разширяване на случаите на ГКМ

Официално съществуване на Европейския съвет.


2. Договор от Маастрихт 1992

Създаването на ЕС и „стълбовата” структура на интеграционния процес

Икономически и валутен съюз, уредба за въвеждане на Еврото

Уредба на европейското гражданство

Разширяване ролята на ЕП, въвеждане на процедурата на съвместно вземане на решения и разширяване приложното поле на ГКМ

Нови политики

Закрепва се принцип на субсидиарност – става общ

Допуска се тълкувателна компетентност на ПИС

Засилено сътрудничество вече не само в 1 стълб

Създава се Комитет по регионите


3. Договор от Амстердам 1999 влиза в сила

Реформиране на Втория и Третия стълб

Засилване на ролята на ЕП

Засилване механизма за защита правата на човека

Уредба на засиленото сътрудничество

Интегриране на Шенгенската уредба в Правото на ЕС

Председател на външната политика

Принцип на конструктивно въздържание

Визи, убежище и имиграция от 1 в 3 стълб


4. Договор от Ница – 2003 влиза в сила

Реформиране системата на ГКМ

Промени в уредбата на ЕК

Промени в структурата на съдебната система на ЕС – Съд на публичната служба

Промени в уредбата на засиленото сътрудничество

Харта на основните права


5. Договор за приемане на Конституция за Европа/ Европейска конституция/ Конституционен договор – 2001

Европейски конвент

Премахване на стълбовата структура

Реформиране на правния инструментариум

Прецизиране уредбата на компетентността на ЕС

Интегриране на Хартата на основните права в корпуса на първичното право

Въвеждане на постоянен Председател на Европейския съвет

Европейският съвет и ЕЦБ – институции на ЕС

Утвърждаване на ЕП като равен на СМ субект в законодателния процес

Намаляване състава на ЕК и засилване ролята на ЕП във формиране състава на ЕК

Реформиране системата на ГКМ

Засилване ролята на националните парламенти


6. Лисабонски договор

Нова текстова редакция – ДЕО= ДФЕС, ДЕС си остава

Премахване външните елементи на “конституционализиране”

Хартата на основните права – протокол към учредителните договори

Запазване на основните институционални и материалноправни решения

Разширяване формите на диференциация

Основни институции – 7 (+ЕЦБ, ЕСъвет)

Липсват стълбове и общности – само ЕС

Не се сменя инструментариума

Закрепват се критерий от Копенхаген

Обща процедура за съвместно взимане на решения, а отклоненията – специфични

ЕП ще избира председател на ЕС

Клауза за доброволно напускане на Общността


Съвет на Европа/ Съвет на министри – 1 стълб

Европейски съвет – 2 и 3 стълб

Основен законодателен орган, заедно с ЕП, решенията имат нормативен характер

Не е уреден в УД, не е институция, не е орган, въведен с ЕЕА, става орган с ДЕС

Координатор на политики

Състои се от държавни глави и правителствени ръководители

Сключва международни договори

Няма законодателни функции, няма бюджет, седалище и персонал

Титуляр на изпълнителната власт в ЕС

Не гласуват – има общо съгласие. Въпроси: обща външна политика и сигурност, бюджетни въпроси, ревизия на УД, други общностни материи.

С КД се изменя името на Съвет на Министри

С КД ще стане институция.


Конструктивно въздържание - в случай че дадена държава има някакви съображения против и пасува, решението няма да я обвързва. Чл. 205/3


Засилено сътрудничество – обхваща 3 стълба, 8 ДЧ, крайна мярка, цел - засилване на интеграционните процеси, отворено за всички ДЧ, всяка ДЧ може да сезира Европейския съвет с въпроса за допустимост на засилено сътрудничество. 2 стълб – единодушие, иначе – с квалифицирано мнозинство. Обща уредба – 43-45 ДЕС, специална – чл. 11А ДЕО, иначе в 2 и 3 стълб също е специална.


Структурни принципи между институциите:

  1. на институционно равновесие

  2. на автономия на институциите

  3. на лоялно сътрудничество

  4. прозрачност и достъп до документи


Принципи на Общностното право:

  1. Недискриминация – равенство на мъже и жени

  2. Правна сигурност – той се противопоставя на прилагането на общностен акт преди датата на неговото обнародване

  3. Субсидиарност - чл. 5. Принцип, регулиращ законодателната компетентност, предоставена на ЕО чрез УД. Субсидиарността цели да ограничи общностното законодателство до въпроси, които ясно изискват общоевропейско действие. Тя определя дали е възможно упражняването на съществуващо правомощие и по дефиниция не се прилага по отношение на изключителната компетентност. Общността може да действа само ако дадена цел може да се постигне по-добре на равнището на Общността, отколкото на отделната ДЧ. Всички общностни институции следва да спазват този принцип.

  4. Легитимно доверие – общностна администрация е породила у частноправен субект основателни надежди

  5. Пропорционалност – чл. 5/3: Дейтвията на Общността не превишават необходимото за постигане на целите на ДЕО. Принципът се състои в това, че средствата, които Общността ще използва, трябва да бъдат пропорционални на преследваната цел. Пропорционалността влиза в играта, след като решението за упражняване на компетентността (субсидиарност) вече е взето, за да се определи обхватът на законодателството.


Принципи на прилагане на Общностното право:

  1. непосредствена приложимостC-106/89, Marleasinig; 39/72 – Commission/Italy: Отнася се до начина, по който регламентът се интегрира във вътрешния правов ред. От нея следва, че националният съд трябва да третира регламента като правен акт, чието правно действие не е обусловено от вътрешни мерки по инкорпориране.

  2. директен ефект – 26/62 Van Gend en Loos – притежава го тази норма, която незабавно и пряко предоставя на ФЮЛ субективни права, които трябва да бъдат признати от националните съдилища. Нормата трябва да е ясна, точна, безусловна, пълна и юридически перфектна. Има вертикален и хоризонтален директен ефект.

  3. върховенство – 6/64 Costa v. ENEL, 106/77 Simmenthal; наднационален правен ред, който ДЧ са задължени да прилагат. ДЧ ограничават суверенните си права в определени области. Дава предимство на този правопорядък. То не може да се отмени от вътрешното право. Националният съд е длъжен да приложи общностната норма, дори ако тя противоречи на национална правна норма. Има предимство дори пред националните конституции.


Принципи на имплементация:

  1. лоялно сътрудничество – взаимодействие, съдействие, лоялност, солидарност

  2. процедурна автономия - транспонирането

  3. граници на автономията в ДЧ – еквивалентност и ефективност

  4. санкции и отговорност при нарушаване


Регламент: приема се от Съвет, Съвет + ЕП, ЕК и ЕЦБ. ЕП и Европейски съвет – не могат. базовите се приемат от Съвета, а изпълнителни – от ЕК, по делегация на Съвета.

Директива: Съвет, Съвет + ЕП и ЕК.

Решение: Съвет, Съвет + ЕП, ЕК и ЕЦБ.

Препоръки, мнения: всички институции и органи на ЕС.


Първично - Учредителни договори (Парижки, Римски договори – ЕИО и Евратом), ревизионните договори – Ница, Амстердам, Маастрихт, ЕЕА (+Лисабон и КД), договори за присъединяване и Вторично право – актове на интитуциите: регламенти, директиви, решения, препоръки, мнения, практика на СЕО, общи принципи на общностното право, международни споразумения, правния обичай.


Регламент

Решение

Има общ характер – erga omnes

Няма общ характер – ограничен брой адресати – ФЛ, ЮЛ, ДЧ

Винаги има директен ефект

ФЛ, ЮЛ – директен ефект, ДЧ – първо има акт въвеждане и прилагане.


Регламент

Директива

Има задължителен характер за всички елементи

Има задължителност за резултата

Директна приложимост

Има нужда от транспониране

Винаги има директен ефект

Може да има директен ефект в случаите: изтичане на срок за транспониране или лошо транспонирана, нормите имат императивен характер, ясни са и предоставят права на частни лица. Само вертикален! - не може частно лице да се позове срещу друго частно лице. Само срещу държава.

 

Непряк ефект: Националните юрисдикции са длъжни да тълкуват своето национално право в светлината на буквата и целта на директивата, за стигнат резултата, преследван от нея (Marleasing).




Регламент

Препоръки, мнения

Има задължителен характер

Няма


Непосредствена (директна) приложимост

Директен ефект

Отнася се до начина, по който регламентът се интегрира във вътрешния правов ред.

Отнася се до защитата на субективните права на индивида пред национален съд.

От нея следва, че националният съд трябва да третира регламента като правен акт, чието правно действие не е обусловено от вътрешни мерки по инкорпориране.

Той е способ за защита срещу действия и мерки, нарушаващи правото на ЕС, тъй като дава право на частни лица да се позовават директно на регламента.


Структура на преюдициално запитване:

  1. описание на ситуацията

  2. национална рамка

  3. въпроси

  4. становище на страните

  5. разноски


Какво означава лично засягане ? – Ако решението засяга определени субекти поради определени техни специфични качества или поради фактическо положение, което ги отграничава от всяко друго лице, като ги индивидуализира по начин, аналогичен на индивидуализирането на адресата. (25/62 – Plaumann, 375 стр. и 392 стр. сборник )


Какво означава пряко засягане ? – Даден акт засяга пряко ищеца като променя правното му положение – лишава го от субективно право или му налага задължение, трябва и причинна връзка между акта и правното положение на лицето. Да няма опосредяващ акт.


Компромис от Люксембург 1966 г. – въвежда ГКМ за почти всяка политика, свързана с вътрешния пазар на ЕО.


В основата на създаването на ЕОВС е в Декларацията на Робер Шуман: идея за постепенност на интеграционния процес – образуване на икономическа общност, основана на общ пазар, разрешаване на германския проблем, учредяване на нов върховен орган, чийто решения ще бъдат обвързващи за всички присъединили се страни.


План Фуше – цели обща външна политика и обща отбранителна политика. Решения – с единодушие.


План Плевен - Идеята е да се създаде единна европейска армия, като държавите могат да имат малки армии за охрана на държавния глава и за опазване на вътрешния ред, както и за реда в отвъд-морските територии (колонии на Белгия и Франция). Текстът предвижда обща външна политика. Това е крачка, която надхвърля икономическите сектори.


План Маршъл - американска програма за възстановяване на следвоенна Европа = 13 милиарда $. Стартира 1947 г. САЩ поставя условия на бенефициерите: 1) До края на 40те години, те да възстановят до-военната икономика; 2) да създадат организации за взаимопомощ.


Доклад Тиндеманс – доклад, съдържащ предложения, целящи засилването на вътрешното единство и външното измерение на Общността, остава без последствия.


План Давиньон – политическо сътрудничество по отношение на външната политика.


Цели на ЕС – чл. 2 ДЕС: развиване на икономическия и социалния прогрес, високо равнище на заетост, територия без вътрешни граници, сближаване чрез създаване на икономически и валутен съюз, отстояване на идентичност – обща външна политика и сигурност, засилване на защитата на правата и интересите на гражданите, да поддържа и развива Съюза като пространство на свобода, сигурност и правосъдие, да запази аки комунитер и да го развива.


Условия за членство: чл. 6 ДЕС: спазване на принципите на свобода, демокрация, ЗПЧ и основните свободи, на правовата държава.


Критерий от Копенхаген – 1. съществуване на стабилни институции, гарантиращи върховенството на закона, 2. съществуване на функционираща пазарна икономика и способност на страната кандидат да се справи с конкуренцията и пазарните сили, 3. способност на страната да поеме аки комунитер.


Критерий от Маастрихт – за включване в Еврозоната: 1. висока степен на ценова стабилност – инфлация, 2. Стабилност на държавните финанси, 3. Трайност на процесите на конвергенция в икономическата и валутната област, 4. Стабилност на валутата.


Права на европейския гражданин – 1. лично право на свободно движение и свободно пребиваване на територията на ЕС. 2. Избирателни права за участие в местни избори и в избори за ЕП, 3. Право на закрила от дипломатическите и консулски представителства на всяка ДЧ в трети страни. 4. Право на извънсъдебни средства за закрила (петиции до ЕП и жалби до европейски омбудсман). 5. Гражданите имат право да бъдат информирани за правата, които са им предоставени от общностното законодателство.

Свобода на движение, право на петиции до Омбудсман – пряк интерес – неевропейски граждани.


Харта на основните права – достойнство, свободи, равенство, солидарност, права на гражданина, правосъдие. Включва всички граждански, лични, икономически, политически и социални права, с които се ползват граданите на ЕС.


Видове правосубектност на ЕО – вътрешна (ЕК представлява, права на ЮЛ по вътрешно право) и международна (сключване на договори – ЕК и Съвета), ЕЦБ и ЕИБ имат собствена правосубектност. ЕС няма.


Компетентност:

1. Изключителна - принцип на субсидиарност е изключен; 1. обща търговска политика, 2. опазване на морските и биологични ресурси, 3. валутна политика, 4. митнически съюз, 5. конкуренция, 6. сключване на международни договори.

2. Паралелна – израз на принцип на субсидиарност; правосъдие и вътрешни работи, транспорт, околна среда, енергетика, социална политика, вътрешен пазар.

3. Допълнителна – здравеопазване, образование.


Клауза за гъвкавост – 308 ДЕО, Ако се окаже необходимо осъществяване на дадено действие от страна на Общността и в договора не са предвидени правомощия, то по предложение на ЕК, консултация с ЕП, и с единодушие на Съвета се приемат всички необходими разпоредби.


Процедури:

  1. законодателна – консултиране, одобрение, сътрудничество и съвместно взимане на решения

  2. бюджетна – задължителни (Съвета) и незадължителни разходи (ЕП)

  3. По приемане на изпълнителни актове – Комитология: Правомощията нa ЕК по имплементацията са обект на контрол от страна на представители на ДЧ в рамките на специална процедура. Тясно сътрудничество на ДЧ и Общността. * консултативни – необвързващо становище; *управленски – може да се отложи приемането (риболов); *регулаторни: одобряване на ДЧ (здраве).

  4. по сключване на международни споразумения – ЕП се консултира, одобрява.


ОВППС: 2 стълб: Съвет взима решения с единодушие, инициатива е на ЕК и ДЧ

СОПВР: 3 стълб: същото, но се консултира и ЕП.


По консултиране – чл. 250

ЕК с предложение –> Съвет (превод) -> ЕП -> парламентарни комисии -> резолюция (одобрява, иска промени, отхвърля). Съветът изпраща проекта на постоянните представителства на ДЧ, внася и в КОРЕПЕР. Светът се произнася окончателно – изменя предложението на ЕК с единодушие.


По сътрудничество – ЕЕА, чл. 252, има второ четене.

ЕК с предложение –> Съвет (обща позиция) и ЕП (1 четене) -> общата позиция се внася в ЕП за 2 четене -> ЕК решава -> Съвет може да приеме.


По съвместно приемане на решения (Със Съвета) – ДЕС, чл. 251

Не може да се приеме нормативен акт от ЕП без Съвета и обратно, 2 последователни четения в двете институции, процедура по помирение.

ЕК с предложение –> Съвет (1 четене) и ЕП (1 четене)

ЕП без промени: Съвет приема с КМ

ЕП с промени, приети от ЕК: Съвет одобрява и приема с КМ, АКО НЕ – С ЕДИНОДУШИЕ


Ако Съветът не е съгласен с ЕП: обща позиция (КОРЕПЕР)

ЕП – 2 четене, и ако е ок или ако не се произнесе до 3 месеца – приема се

Ако не е ок – с абсолютно мнозинство – отхвърля се

ЕП промени с абсолютно мнозинство – Съвет + ЕК – Съвет с единодушие – Съвет 2 четене

Съвет одобрява – приема се

Съвет не приема – процедура по помирение

Ако има общ проект – ЕП с ½ и КМ в Съвета

Ако не – процедурата приключва


По одобрение – ЕЕА, ЕП не може да изменя. Области: сключване на МД, бюджетни последици за ЕО, законодателни актове – гражданство, ЕЦБ и др.


При несъвместимост на интереси: единодушие, а ако всичко е ок, т. е. Няма възражения или изменения – квалифицирано мнозинство.


Разлики и прилики:

консултиране: 1 четене, становище не обвързва ЕК и Съвета.

одобрение: задължително мнение на ЕП при договори за присъединяване например, ЕП не може да изменя проекта;

сътрудничество: 2 четения в ЕП, ЕП може да променя;

съвместно вземане на решения: ЕП има реално право на вето, ако отхвърли: СМ не може да приеме без ЕП. Има помирителна поцедура и 2 последователни четения в двете институции. Общ проект.


Формати на Съвета на Европа – 1. общи въпроси и външни отношения, 2. икономически и финансови въпроси, 3. правосъдие и вътрешни работи, 4. Заетост, социална политика, здравеопазване, въпроси на потребителите, 5. Конкурентноспособност, 6. Транспорт, телекомуникации и енергетика, 7. Селско стопанство и рибилов, 8. Околна среда, 9. Образование, младеж и култура. 2 конфигурации – Джъмбо.


Корепер: 2 състава: 1. Мертенс: преговори с ЕП при процедура по съвместно приемане на решения, 2. Античи: подготовка на заседания на Европейския съвет.


Правомощия на ЕП: законодателни – процедури за взимане на решения + право на инициатива, бюджетни – незадължителни разходи, участие в сключването на международни договори, контролни – вот на доверие и на недоверие към ЕК, обсъждане на доклади, право на инициатива, право да бъде информиран. Временни анкетни комисии, петиции, омбудсман.


Правомощия на Съвета: основен законодател, осъществява бюджетна компетентност – задължителни разходи, координатор на икономически политики на ДЧ, външни отношения на ЕС, титуляр на изпълнителната власт, мерки във 2 и 3 стълб.


Правомощия на ЕК:


  • Право на инициатива/”Двигател на интеграционния процес”

  • Нормотворчески правомощия – управление на митнически съюз, прилагане на защитните клаузи, политика на конкуренция в обща селскостопанска политика, изпълнение на бюджета на Общността.

  • Изпълнителни правомощия

  • Правомощия по контрол/”Пазител на договорите”

  • Правомощия във външните отношения*


Законодателна инициатива:

ЕК – 1 стълб

ЕК + Съвет – 2 стълб

ЕК + ДЧ – 3 стълб.


Принцип на имплицитно предоставени правомощия: възниква в САЩ като средство за изменение на установеното в Конституцията на САЩ разпределение на компетентностите между федералната държава и отделните федерации в посока на разширяване на компетентността на федералното правителство. Принцип на предоставена компетентност: прехвърляне на компетентност от ДЧ върху Общността е само в областите, изрично указани е УД. СЕО не възприема такова ограничително тълкуване и възприема теорията за имплицитни, подразбиращи се правомощия – допуска в някои материи разширяване на общностната компетентност.


Международни съдилища

Съдебна система ЕС

Компетентността произтича от доброволна правна норма, споразумение м/у страните

Задължителна компетентност

Може да откаже

Не може да откаже да правораздава

Не може по принцип

Може пряко да се сезира от частни лица

Определенията имат обвързващ харатер само за засегнатите държави

Решенията на СЕО имат задължителна и изпълнителна сила на територията на ДЧ, няма екзекватура.


Основания за отмяна на актове: липса на компетентност, съществено процесуално нарушение, злоупотреба с власт, нарушение на Договора или на норма за неговото прилагане.


Юрисдикция на ПИС: всички искове на частни лица срещу институциите на ЕС, искове за отмяна и установяване на бездействие заведени от ДЧ срещу решения и актове на Съвета, спорове между ЕС и негови служители и персонал.


Бързо производство: може винаги по преценка на Председателя

Спешно производство: само по дял 6 ДЕС и чл.4 ДЕО, писмената част = електронна, може и без устна.


Компетентност на СЕО: искове за отмяна, когато са предявени от:

-общностна институция, ЕЦБ срещу ЕП, както и при процедурата по съвместно взимане на решения.

-общностна институция срещу ЕЦБ

-ДЧ срещу ЕК: 11а

-ДЧ срещу ЕП и Съвета

-34 ДЕС


Компетентност на ПИС: искове за отмяна, когато са предявени от:

-частни лица срещу ЕЦБ и общностни институции

-ДЧ срещу Съвета: 88/2/ал.3 ДЕО, 133 ДЕО, изпълнителни правомощия

-ДЧ срещу ЕК: засилено сътрудничество

-актове на ЕЦБ


чл. 241: възражение за законност: срещу регламент


Привилигировани ищци – ЕК, ЕП, Съвет, ДЧ.

По 35 ДЕС: само ДЧ и ЕК.


Чл 232: бездействие: компетентност между СЕО и ПИС:

срещу: ЕП, ЕК, Съвет, ЕЦБ

от: ДЧ, общностна институция (ЕП, Съвет, ЕК, Сметна палата, ЕЦБ), ФЮЛ


Чл. 226-228: нарушаване на договора: само СЕО е компетентен

срещу: ДЧ

от: ЕК и всяка от ДЧ


Чл. 288: иск за обезщетяване на вреди: национални съдилища: 1-ПИС, 2- СЕО

срещу: всяка институция.

от: ФЮЛ, може и ДЧ

Състав: нарушение на общностна норма, претърпени вреди, причинна връзка


В кои има досъдебна фаза? - при производства по нарушаване на договора и установяване на бездействие


СЕО – преюдициално запитване, ПИС – с Ница: тълкуване и валидност на общностни норми в определени случаи. Решава Съвет с единодушие.


Факултативно запитване – национални юрисдикции, които не са последна инстанция и задължително запитване – тези, които са последна инстанция.

Тълкуване: ДЕО, ДЕОАЕ, ревизионни договори, договори за присъединяване, ДЕС, актове на институциите.

Преценка за валидност на общностни норми: актове на институции и на ЕЦБ.

Допустимост: 1. да е за тълкуване или валидност, 2. да е от юрисдикция. Недопустими: ако са по симулативен спор, хипотетични, не са мотивирани.

ТР нямат сила на пресъдено нещо, но националните юрисдикции са длъжни да ги спазват, имат обратна сила. Преценка за валидност: имат СПН, erga omnes, има обратна сила.


Съвет на Европа: 47 члена

България членува в Съвета на Европа от 1992 г.

ПАСЕ: състои се от делегации на националните парламенти

Към Съвета на Европа: Конгрес на местните и регионални власти

Съдии в ЕСПЧ: 47

Парижки договор: влиза в сила 1952 г. ЕОВС

НЕ е орган на ЕОВС: Комисия

Испания и Португалия: 86 г.

БГ и Ро – пето разширение

ДА – 1 май 1999

Не е етап от интеграцията въвеждането на еврото

България ще председателства Съвета на Европа 2018 г.

Председателят на ЕК – пълноправен член на ЕСъвет

Органи, който не е постоянен – Корепер, СМ, Есъвет, ЕЦБ

Кой няма мандат – Икосоко, Корепер, ЕЦБ

Принцип на представителство на интересите – органи на ЕС

Не участва постоянно в Есъвет – Председател на ЕП, министри на външни работи (само специфични ситуации).

ЕП приема самостоятелно решения и декларации

В СЕО няма съдебен секретар

Директива и международен договор на ЕС може да противоречат на регламент

Директива – транспониране и изпълнение

Приматът на непосредствената приложимост: регламентите, директивата и решенията.

ЕС не се е присъединил към ЕКПЧ, защото няма правно основание – 2/94 СЕО

Екологията става обща политика с ЕЕА

Частноправни субекти могат да оспорват актове на институциите пред СЕО – правен интерес дазват – непривилигировани ищци, пряко и лично действие – Plaumann.

Преговори е водят от ЕК, сключване – от СМ.

Етапи на еволюция на правомощия на ЕП: Парижки и Римски договори: само консултативен, ЕЕА – процедура по одобрение и сътрудничество, Маастрихт – съвместно взимане на решения, с КД и Лисабонски договор – равнопоставен на СМ в законодателството.


Общностни политики?


1957 г. - Франция, Италия, Западна Германия, Нидерландия, Люксембург, Белгия

1981 – Гърция

1986 – Испания и Португалия

1990 – Източна Германия

1995 – Финландия, Австрия, Швеция

2004 – Полша, Унгария, Чехия, Словения, Естония, Кипър, Словакия, Литва, Латвия, Малта

2007 – България и Румъния


Защитни клаузи, общи за СЦИЕ:

  1. сериозни нарушения на функционирането на вътрешния пазар

  2. неизпълнение на задълженията в ПВР

  3. сериозни затруднения в областта на икономиката


За България и Румъния и 4: отлагане с 1 година членството при неизпълнение на задължения. Взима се по решение на Съвета (Румъния – КМ, БГ – единодушие)