Право

История

Правото на европейската общност е необичайно за досегашното право. То непрекъснато се обновява и всичко бързо остарява.
Европейските общности съществуват и днес в Европейския съюз. Правната характеристика на ЕС е неясна. Европейските общности, Евроатом и ЕС не са се сливали. Какво означава интеграционни формации?
Няма дефиниция за интеграция. Тя е непрекъснат процес. Но няма отговор на въпроса към какво е това движение. Някои смятат, че е нужно обединение от федерален тип, а други – че трябва да се запазят суверенните държави като основни играчи.
Жан Моне (роден в град Коняк - Франция) играе важна роля в процеса, участва и в кабинета на Де Гол.
В преамбюлите на международните договори от 1957г. Се казва, че се поставя началото на един „все по-тесен съюз : „Европейският съюз не е федерална държава, а федерация от държави и граждани.„

Декларацията Шуман - Робер – интеграционна форма предполага „сливане“, а иначе се разбира „обединяване”.
Следвоенният период е символ на разруха- нищо не функционира правилно, избита е работна ръка, няма транспорт, комуникации. Европите са две след Втората Световна Война – Желязната завеса, която през 1961г. се материализира в Берлинската стена. Географските понятия Изток – Запад стават и политически и икономически символи. Така се позволява на $ да стане световна валута.1945г. – атомната политика. В този период САЩ процъфтява на гърба на разрушена Европа. Появява се панацеята за Европа – това е Европа без граници, защото войните са водени за територия. Тази идея е изразена от Кант и Александър Дюма.
След ВСВ, Общността е увлечена във създаването на международни организации.
1948г. Брюкселски Пакт – създава западен съюз Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург. Това е военно - политическа организация срещу Германия.
1949г. - 12 Европейски Държави + САЩ, Канада, Италия, Португалия, Исландия, Норвегия се обединяват в Северно Атлантически Пакт във Вашингтон (НАТО).

Икономическа сфера:
Планът Маршал – американска програма за възстановяване на следвоенна Европа = 13 милиарда $. Стартира 1947 г. САЩ поставя условия на бенефициерите: 1) До края на 40те години, те да възстановят до-военната икономика; 2) да създадат организации за взаимопомощ.
Създава се Организация за европейско икономическо сътрудничество. Днес тя се нарича Организация за Икономическо Сътрудничество и Развитие.
Създава се Европейска Банка за Сътрудничество и Развитие, като в нея взимат участие и не-европейски държави.
Декларация Молотов - 1949г. Съвет за Икономическа Взаимопомощ – това е отговорът на Източна Европа.

Съветът на Европа 1949 г. подготвя Лондонския договор 1949 г.
1956г. Съветът на Европа има флаг и химн. България от 1992г. е член на СЕ. 12те звезди на флагът са символ на прогрес и просперитет. Брюксел гласува, знамето на ЕС да бъде същото като на СЕ – от това може да се породи объркване.
СЕ е международна организация – Комитет на министри, който се председателства на ротационен принцип; има секретариат, както и парламентарна асамблея – ПАСЕ
Приемат се множество конвенции:
1) Европейска Конвенция по правата на човека. По силата на тази конвенция в се създава Съдът правата на човека в Страсбург (Елзаз)
2) Европейска Социална Харта;
3) Рамкова Конвенция за Защита на Малцинствата;
4) Конвенция за Защита на Естествените Хабитати (хабитат = дива природа);
5) Конвенция забраняваща насилието по стадионите (Европейска конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи)
6) Конвенция, забраняваща изтезанията по отношение на лишените от свобода.
СЕ утвърждава идеята за обединена Европа
От 1947г. до 1949г. се създават множество организации.
Жан Моне - в периода между двете войни е вицепрезидент на Обществото на Народите. Той е творец на новата форма на обединение – интеграция и наднационалност. Идеите на Моне стават известни на света на 09.05.1950г., когато Робер Шуман представя концепцията за икономическа общност, която ще е интеграционно обединение между държави. Документът е декларацията „Шуман”, така остава и известен. Предлага се ограничени, отделни отрасли в икономиката да се ръководят от един наднационален център. Той ще диктува пазарните условия, а движението на стоките ще бъде свободно. Обединението няма да се случи изведнъж, а ще се гради стъпка по стъпка, като ще цели стабилност. Става дума за въгледобива и за тежката металургия. Така Франция гарантира спокойствието си на северната гаранция, защото от стоманата зависи военната промишленост. 09.05.1950 – Ден на Обединена Европа.
В Декларацията се твърди,че солидарността се гради върху сливане на интересите. Това сливане на интересите клони към ограничаване на суверенитета, постигнато посредством икономическа зависимост. Договорът влиза в сила през 1952г. -> Белгия, Холандия, Люксембург (Бенелюкс), Франция, Германия и Италия и става известен като « Парижки договор» - няма аналог до тогава. Това е първият учредителн договор.
1) Хората във Висшата Власт се избират от държавите, но те са независими от правителствата.
2) Създава се Съвет на Министрите – това е класическа международна структура. Той одобрява решенията на Висшата Власт.
3) ПАСЕ – консултативни функции – чрез преки и всеобщи избори – избират се от председатели на НС
4) Съд, който ще е блюстител на правото

Чърчил пък цели „Европейски Съединени Щати” (по това време Англия има колониална общност). Лондон приветства случващите се събития, но на два пъти им затръшва вратата.
По принцип има два вида държави: унитарни и съюзни: Съюзните се делят на:
Конфедерация – съставните единици имат самостоятелност
Федерация – САЩ – съставните единици имат определена самостоятелност, но в международните отношения действа само федерацията.

Учредителните договори са класически международни договори. Те са съгласувана суверенна воля на два или повече субекта на международното право, чрез които се създават, изменят и прекратяват права. Интегрираните общности не създават федерации.
Паралелно с Декларацията Шуман звучи и втората Декларация Рене Плевен. Създава се европейска отбранителна общност. Идеята е да се създаде единна европейска армия, като държавите могат да имат малки армии за охрана на държавния глава и за опазване на вътрешния ред, както и за реда в отвъд-морските територии (колонии на Белгия и Франция ). Текстът предвижда обща външна политика. Това е крачка, която надхвърля икономическите сектори. Договорът е подписан в Париж между същите шест държави – договор за европейска отбранителна общност.
Подготвя се Договор за европейска политическа общност от СЕ - Първият Конвент.
Това е подготовка за федерация, но не се постига обединение за общата идея.
1954г. Френския сенат отхвърля Договора за европейската отбранителна общност.
Октомври 1954 г. – ФРГ се присъединява към НАТО. 07.05.1955 г. влизат в сила протоколите за присъединяване на западна Германия към НАТО, а на 14.05.1955 г. се подписва Варшавският договор - един многостранният съюз на другата страна. Така Европа става линия на конфронтация и напрежение.
1955г. България е приета в ООН. Интеграционната формула би сработила само в икономиката. Затова през 1955г. се свикват две конференции в Месина и Венеция, които подготвят следващите два учредителни договора. На 25.03.1957 г. (на Благовещение) – са сключени Римските договори (само тези двата - с първият се полага основата на втората отраслова общност- “ЕВРОАТОМ”, а с вторият – за почти всички отрасли и се нарича Европейска икономическа общност – ЕИО ).
През 1957 г. завършва образуването на Европейските интеграционни общности.
Тези процеси могат да се проследят по времеви граници. От шестте държави днес те са двадесет и седем на брой.

Интеграционните формации са частично открити за интеграция (“частично” – заради географската рамка- европейски). В учредителните договори е описан механизмът за членство: Молба до Съветът на Министрите -> Съветът възлага проучване на ЕК -> ЕК докладва на Съветът на Министрите, а той сам решава дали да започнат преговорите -> Преговорите се водят от ЕК, но параметрите се определят от Съвета. За да се подпише Договора за присъединяване е необходимо -> одобрението на ЕП -> след подписването Договорът трябва да се ратифицира от всички ДЧ и от новоприетата държава.

Първото разширение е през 1973г. В началото на 70те години има 4 молби – на Великобритания, Дания, Ирландия и Норвегия. (*Норвегия е енергийно независима държава. В нея поддържането на висок жизнен стандарт е държавна политика.)
Великобритания прави опит за контрапункт на интегр. общности, но през 1992г. е подписано споразумение между двете и се образува европейското икономическо пространство.
През 1973г. държавите стават 9. Това разширение предизвиква особени сътресения.
1970г. е подписан мирен договор между Бон и Москва, с който се утвърждава териториалното статукво. Подписва се договор и между двете Германии. Това кара Франция да приеме Великобритания, която да стане балансьор на германския напредък и устрем.

Следващото разширение е към юга – Средиземноморските държави. 1981г. се присъединява Гърция. Тя започва асоцииране от 1961г. Следващата крачка е през 1986г. – Испания и Португалия. И двете държави са проблемни, тъй като излизат от тоталитарни режими.
1995г. – преговор с 4 държави – Норвегия, Финландия, Австрия, Швеция. Създава се “кохезионен фонд” – пари за по-слабо развитите държави.
Още през 1989г. стартира програмата ФАР (PHARE) – помощи за осъществяване на икономически реформи (Poland and Hungary assistance for economic reforms).
От 1968г. влиза в сила митническият съюз, в следствие на което държавите вече не могат да подписват държавни спогодби в тази област (само интеграционните общности могат да подписват договори).
През 1988г. се поставя началото на нашите дипломатични отношения с Брюксел, посредством спогодбата сключена между СИВ и Брюксел. Така, по-късно през 1990г. България подписва търговска спогодба с общността.
ЕК е натоварена с задачата да представи най- удачният подход за асоцииране на държавите от централна и източна Европа. От 01.02.1995г. България е със статут на асоциирана страна.

На сесия на Европейския Съвет са формулирани критериите от Копенхаген. Те нямат нормативен характер. Тези критерии са 3 групи:
1)политически – демократични институции, защита правата на човека и защита на правата на малцинствата.
2)икономически – функциониращ пазар, икономика и производството да е конкурентно способно.
3)правни – страната да е в състояние да приеме “аки комунитер” – правният “багаж” на общността (Acquis Communautair – правните достижения на европейските общностти)

През 1995г. 13 нови държави депозират молби за пълноправно членство.
През 1997г. – стартират преговори с Полша, Унгария, Чехия, Словения, Естония и Кипър.
През 1999г. България, Румъния, Словакия, Литва, Латвия и Малта, също започват преговори.
Тринадесетата държава е Турция. Македония и Албания – статут на асоциирани държави. Хърватска е в процес на преговори. Швейцария е неутрална държава.
2001г. – променят се формулите на преговорите -> 15 +10 +2 -> предвижда се през 2004г. да влязат 10 договора, а през 2007 – два - България и Румъния.
В нашия договор има отлагателна клауза, че дори и при получаване на всички ратификации, може да се отложи влизането ни в ЕС чрез решение на съвета за 12 месеца. Това не се случи.

Брюксел прогласява политика на “добро съседство”. Тя се осъществява с държавите, които са съседни на ДЧ, но не са включени в ЕС.

Динамиката на задълбочаване на интеграционните процеси се изразява, в това, че все нови и нови области се включват в дейността на Обединението. Изгражда се институционална система. Има много промени в нормативната база.
Има 3 учредителни договора. Това са класически международни договори. Те са изцяло в съответствие с Виенската Конвенция за международни договори. Изменения в договори се прави само с договори (чрез поредица “Ревизионни договори”). Правени са опити вместо ревизии да се изготвя изцяло нов договор. Всички те обаче са се проваляли неизменно.
От 1957г. до 80те години ревизията е една, а от тогава до сега ревизиите са 5.
1986г. Единният Европейски Акт – това е първата ревизия. Тя внася промени в трите учредителни договора. С тази ревизия за първи път се появяват клаузи за европейско сътрудничество (на политическо равнище). Единен е, защото текстовете трябва да са част от Учредителните Договори.
1986г. Членският състав е удвоен (12 държави). 1968г. е готов Митническият съюз, има обща търговска политика.
През 60те години – кризата на “празният стол” в Съветът на Министрите. Тя е възниква в следствие на механизма на единодушие при взимането на решения (единодушие – заради суверенното равенство на гласуващите). Тъй като в Общността трябва ежедневно да се взимат решения, този механизъм затруднява прокарването им. Така се стига до разрешението СМ да гласува с мнозинство, АКО не е предвидено друго (друго = единодушие или квалифицирано мнозинство). Така до 1986г. решенията са се взимали с единодушие, след това - става с мнозинство.
При гласуване на селскостопанска политика Франция подлага крак и вади хората си от институциите и така блокира за 6 месеца работата на общностите.

Една от най- важните характеристики на Общността е функционирането на пазара като вътрешен – това значи икономическа, военна мощ, морска и военна политика. Той се гради чрез митнически съюз, който очертава зона на свободна търговия. В нея стоките между държавите се движат свободно, а стоки произведени извън Обединението се обмитяват на границата на Общността, след което се движат свободно вътре в нея. Митата отиват директно в бюджета на Общността. За да функционира Пазарът се налага необходимостта и от създаването на единен пазар на труда и пазар на услугите. За да функционира Вътрешния Пазар се налага още политиките на държавите са единни – транспортна, търговска, селскостопанска политика. Постепенно се включват и други политики. Възниква и необходимостта от налагането на единна валута, която да не спъва стокооборота.

Ревизионните договори

1. Единният Европейски Акт (ЕЕА) - до този Акт близо 30 години няма движение в ревизирането на договори. В последното десетилетие на ХХ век обаче ревизиите са 5. Това се налага от разширяването на Общността.
В средата на 70те години се приема, политиката “Европа по-близо до гражданите”. През 1979г. са и пърите избори за евродепутати.
С ЕЕА се въвеждат 2 нови процедури: на одобрение и на сътрудничество.
Провежда се и съдебна реформа – създава се първоинстанционният съд. Това е възможност първо делата да се разпределят при него, а неговите решения да се обжалват пред съда. Първоинстанционният съд гледа спорове на частно-правни субекти.
Договорът е наречен “Единен Акт”, защото се появяват клаузи за обща политика. Говори се за външно-политическо сътрудничество.

1992 година – вътрешният пазар да започне да функционира; премахва се граничният контрол по вътрешните граници. През 1985г.- Шенгенското споразумение, а 1990г. се подписва и Конвенция за Шенгенското пространство.(Франция, Германия, Бенелюкс). Великобритания обаче не влиза и води самостоятелна визова политика
Затяга се контролът по външните граници. Урежда се 3 месечна виза и редът за предоставянето и. Споразумението влиза в сила чак 1995г - изградена е Шенгенската информационна система. Тя дава възможност редовият полицай да получи информацията, нужна му за проверка.
През 1992г. се реализира вътрешният пазар и се правят промени в Съвета на Министрите – гласуването и мнозинствата. Ежедневното управляване на вътрешния пазар е несъвместимо с единодушието, което е еманация на държавния суверенитет. Затова в СМ трябва да се гласува с квалифицирано мнозинство. До 1986г. се гласува с единодушие, след това започва да се гласува с квалифицирано мнозинство.
2. През 1990г. започват работа два експертни съвета. Подписан е договорът от Маастрихт, с което се поставя началото на ЕС - Холандия.(Договор за ЕС = ДЕС)
ДЕС внася промени в учредителните договори и създава два нови раздела – дял V дял VI.
ДЕС едновременно е и ревизионен договор и създава и нови положения.
ДЕС не създава Европейският съюз на мястото на Общностите. Възприема се “Стълбовидната графика”, заговори се за “гръцкият храм” и знаменитите 3 стълба.
1)Първият стълб включва – 3те интеграционни Общности (ЕО; ЕОАЕ; ЕОВС -> Тук Съветът гласува с квалифицирано мнозинство)
2)Вторият стълб – обща външна политика и сигурност и обща отбрана в перспектива.
3)Трети стълб – сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи.
Във Втори и Трети стълб няма над-национален Съвет на Министрите; действа се с единодушие. Съдът, както и ЕК тук не функционират.
И трите стълба са стъпили на една и съща нормативна база и на идеята да се следва обща политика.
Самият ЕС е с неясна правна характеристика, няма собствени институции, няма собствен бюджет, а действа структурата на Общностите.
Въвежда се процедура на съвместно взимане на решение в нормотворческия процес. ЕП може с право на вето да блокира взимането на решения. Създадена е Комисията TREVI, тя обсъжда проблемите на съдебната практика и криминалния фонд.(*Европол е система за обмен на информация и във всяка държава има център за свръзка.)
Процеса на ратификация на ДЕС се сблъсква с множество трудности. Дания отхвърля договора. Все пак 1993 г. ДЕС влиза в сила.

3. През 1997г. стартира преговор за първите 6 държави. В Амстердам е подписан следващият ревизионен договор. Нови постижения се поставят в областта на втори и трети стълб. В първи стълб се говори за “Европа на различни скорости” и се говори за засилено сътрудничество в първия стълб.
В останалите 2 стълба новите положения са:
1) в общата външна политика се създава поста Представител по Външната Политика (нещо като външен министър). Това е генералният секретар на СМ.; Въвежда се принципа на конструктивно въздържане – в случай че дадена държава има някакви съображения против и пасува, решението няма да я обвързва.
Въвеждат се конструктивни стратегии и СМ тук може да гласува с квалифицирано мнозинство.
Темата за заетостта (безработицата) се появява малко непредвидено и започват да се търсят механизми за решаване на проблема на общностно ниво и да се пишат стратегии.
2) Трети стълб се преструктурира (комютеризиране). Въпросите, свързани с визовата политика и предоставянето на убежище се прехвърлят в компетентността на първи стълб. Трети стълб има Комитет К4.
Ратификацията на Договорът от Амстердам тече 2 години. Той е в сила от 1999г. България е извадена от визовия списък и е прехвърлена в безвизовия списък. Решението да ни прехвърлят в безвизовия режим става с регламент. Това облекчава процедурата за прехвърлянето ни, защото така в СМ се гласува с квалифицирано мнозинство.

4. Договорът от Ница – адаптиране на общностите към предстоящото разширяване. Преговорите стартират от 2000г., а влизат в сила от 2003г. Започват пренията за числения състав на ЕК. Големите държави номинират по 2ма комисари, а малките по 1. Решението беше 2 кандидата да останат с по 1 комисар. Предвижда се всяка държава да има по 1 комисар. ЕП не трябва да надхвърля 700 души. България има 17 евродепутата. Другата гореща тема е претеглянето на гласове в СМ- всяка държава тежи различно в зависимост от демографския принцип. България има 10 гласа.
Втората съдебна реформа – в съда могат да се създават специализирани отделения, които гледат специфични въпроси. Такова звено е за гледане на дела на членове на институцията. Съдебната система е вече на 3 степени:  Решенията на специализираните отделения подлежат на обжалване пред Първоинстанционния съд.
Във военната сфера - не могат да се правят военни обединения. Западно европейския съюз (ЗЕС) по това време се деформира и прекратява ежедневните си функции и става част от ЕС. Създава се военен Комитет (шефове на ген. щабове на ДЧ). Създават се бойни отряди – военен контингент от 60 хиляди души, към тях се предвижда и граждански комионет – полиция, магистрати, водоснабдяване и други за овладяване на кризи.
* Декларация за Бъдещето на Европа
Тази Декларация изисква широк обществен дебат, а 2001г. Европейският съвет взима решение за свикване на Конвент с определени задачи. Това е отклонение от практиката за изменение на учредителните договори. В него вземат участие 15 членуващи д-ви, 12 кандидатки и Турция. Всяка държава е представена от делегация, включваща еднакъв брой членове. Конвентът избира президиум, в него няма представители на кандидатките. Конвентът е организиран в работни групи. На него е изготвен Договор за Конституция на Европа. Проектът е подписан в Рим 2004г. 14 държави (сред които и България) ратифицират договора, но Франция и Холандия блокират ратификационната процедура.

5. Конституционният Договор.
Подготовката около приемането му продължава 7 години, но заради негативните референдуми, проведени във Франция и Холандия, процесът по ратификацията му е блокиран. Разиграва се остра криза. На дебатът от 2007г. по случай 50 годишнината от сключването на Римските договори е прогласена Берлинската Декларация. За 100 дни се правят корекции на Конституцията и това е Лисабонският договор. За съжаление предвижданата кодификация не се приема и Лисабонските договори също са 2. През декември 2007г е подписан договор за ЕС и договор за функционирането на ЕС. Единият договор е ревизия на ДЕС, а другият – на ДЕО. Започва ратификационна процедура, но заради референдум, който се провежда в Ирландия, процедурата по ратификацията е принудена да изчака.
Най-важните пунктове на Конституцията на Европа са запазени, но в Лисабонския договор липсват стълбовете и общностите, като остава само един играч- ЕС. Вторият и Третият стълб сега са политики и си запазват положението на междуправителствено сътрудничество. Председателят на ЕК се избира от ЕП; Върховният представител е и зам-председател на ЕК. Не се предвижда (както в проекта за Конституция) актовете да се наричат “закони”. Лисабонският Договор включва Европейския Съвет сред основните институции на общностите. Към тях е включена и ЕЦБ. Така основните институции стават 7. ЕСъвет се предвижда да има постоянен председател с мандат 2,5 години, като той в това време не трябва да има позиция в държавата си на произход.
Предвижда се Хартата за основните права и свободи на човека да влезе в сила заедно с Лисаб.д-р, като анекс.
Наднационалните институции придобиват все по-голяма тежест.

Правна характеристика на Интеграционните Общности.

Няма дефиниция за интеграционни общности, тъй като няма дефиниция за “интеграция”. Интеграционните общности не са класически международни организации. Общото е, че те се създават чрез договор и са обединения на суверенни държави, но разликата, е че всяка международна организация има институции, а интеграционните общности имат институции, които са единствени по рода си (ЕП се избира чрез преки избори, а еврокомисарите не са представители на държавата, макар и да се номинират от правителствата си). СМ се нарича СЕС. Този форум на представителите на правителствата в повечето случаи гласува с квалифицирано мнозинство. Люксембургският съд (който е съд на европейските общности) има задължителна юрисдикция, а на съдът в Хага е факултативна. Европейските общности имат и гражданство - отново единствено по рода си. По линия на формиране на бюджета на интеграционните общности – те имат собствени източници на финансиране. Институциите на ЕО създават право. Интеграционните общности (ИО) не са класически международни общности, а имат висока степен на прехвърляне на суверенитета.
Дали ИО са държава? Те действат само, единствено в рамката на Учредителните Договори и институциите имат строго определена компетентност.
ЕО са sui generis – няма подобно нещо от собствен род.
ИО са юридически лица. Те могат да са страни по договори. В най-голям брой такива са търговските договори. ДЧ от 1968г. не могат да сключват помежду си търговски договори или договори за асоцииране и за сътрудничество. Асоциирането е много по-интензивно от сътрудничеството, но това не е членство. Коректна фраза е статут на “асоциирана страна”. Интеграционно-общностната отговорност бива договорна и деликтна. Имат собственост, представителство, установяват дипломатически отношения.

* Клауза от Люксембургския д-р относно доброволното напускане на общността - държавите са задължават да не издигат прегради пред общностното право. Държава, която нарушава договорните си задължения може да се изправи пред Люксембургския съд, следват тежки парични санкции (еднократни или периодични).
* В Договорът от Амстердам има политическа санкция за държава, която погазва демократичното начало и правата на човека. Мерките ескалират и могат да достигнат до замразяване на членството. Държавите се изключват от процес на вземане на решения.
Засилено сътрудничество – допускат се групи държави – не по-малко от 8, да могат да установят по-тесни връзки помежду си, чрез използване на ЕОбщности, като трябва да са отворени за нови членове – пример – Еврозоната.
Форми на засилено сътрудничество се допускат по всички направления без военната област.
Критериите от Маастрихт са до включване на държавите към Еврозоната.
Критериите от Копенхаген са за включване в ЕС. (на сесия на ЕСъвет от 1993г. са прогласени 3 групи критерии на които да отговарят държавите, споменати по-горе).
Критериите от Копенхаген нямат правно обвързваща сила. Тези критерии сега са включени в текста на Учредителните договори и са първично право.
Решенията на ЕСъвет нямат, а на СМ имат нормативен характер.
* Когато се присъединяват към функциониращ договор, държавите нямат възможност да преговарят върху текстовете, а само върху сроковете за постигане на стандартите, поставени пред държавата.

Гражданството

Гражданството е политическа и правна връзка на индивида с държавата. Но ЕГражданство е оксиморон, защото ЕС не е държава. Гражданството обаче е необходимо, за да може да функционира ЕС.
Гражданството е гражданство на ЕС, а текстовете са закрепени в ДЕО, това е индикация, че те обслужват икономически интереси. Това гражданството се получава автоматично, няма процедури за получаване. ЕГр. не заменя, а допълва националното. Изброени са в каталог правата, с които се допълва националното гражданство : свободата на движение и пр. на установяване (тази свобода до преди се обуславяла от икономическата активност, а сега тя се черпи за всички граждани), избирателни права - всеки европейски гражданин има активно и пасивно избирателно право (вече имаме българи общински съветници в Испания); право на жалба до Европейския омбудсман и правото на петиции до ЕП; правото на информация. Всеки официален език на ДЧ е и официален език на Общността. Този каталог на правата е отворен и по определена процедура може да се допълва.

Видове компетентност на интеграционните формации

Компетентността  на ИО е възложена с Учредителните договори. Органите действат не само в рамките на предоставената им компетентност. Разлика между Парижкия договор (за ЕОВС): отраслова компетентност и Римският д-р за ЕО: договор - рамка. Той превижда действия за функциониране на общия пазар, които въплъщават идеята за гъвкавост – чл. 308, като все пак СЕО контролира тези действия на органите, позовали се на чл. 308.
Компетентността е 2 вида :
1)Изключителна – държавите са прехвърлили своите правомощия на Общността. Общностните актове са заменили националните. Това е в 4 сфери:
1. Митническият съюз и общата търговска политика (държавите не могат да подписват двустранни търговски договори);
2. Определяне правилата на лоялната конкуренция на общностно ниво (Брюксел); На национално ниво също функционират съответните структури. 
3. Паричният съюз (не всички държави са в Еврозоната – било защото не покриват всички критерии от Маастрихт, било защото не искат да участват); 4. Опазването на биологичните ресурси в морето и океаните.
2)Паралелна / Поделена Компетентност – такава има по отношение на всички останали, общо 14 отрасъла. Тук държавите не са прехвърлили своите правомощия, но в тези области Учредителните Договори предоставят правомощия и на Общностите. Въпросът тук стои - кой действа в този случай – Отговорът следва да се търси в принципът на субсидиарност. ДЕС го провъзгласява за общ принцип. Чл 5 от ДЕС – “…Достатъчно добре…” – пита се кой преценява дали държавите ще се справят “достатъчно добре”? Основната отговорност е на държавите. По отношение на контролът за спазването на горепосочения принцип компетентен е съдът в Люксембург, който следи за спазването му. Националните парламенти се информират и в срок от 8 седмици трябва да се произнесат, по отношение на това, на какво ниво трябва да се предприемат мерките.
Областите от Изключителна и поделена компетентност са изрично изброени, а има и една 3та категория области, в които ЕС само подпомага ДЧ – здравеопазване и образование.

Институциите

1. Наднационалните институции са 3 – Комисията, Парламентът и Съда. В ЕС няма разделение на властите.
Законодателната инициатива е монопол на ЕК. Тя И изпълнява взетите решения, но отговорност за изпълнението носят държавите. СМинистрите сам може да изпълнява решения и оттук следва, че няма разделение на властите.
СМинистрите е изразител на държавите и техните интереси. ЕК пък е изразител на интересите на ЕС, а ЕП е изразител на интересите на гражданите на съюза.
Водещ е принципа на баланс между институциите, тъй като липсва йерархическа съподчиненост между тях (интересите им не могат да се подредят йерархично).
Принцип на автономност – всяка институция действа в рамките на предоставените и правомощия и никоя друга не може да и се меси.
Принцип на лоялното сътрудничество – създават се междуинституционални договори за сътрудничество.

2. Европейски Парламент (ЕП) е предвиден още с Парижкия Договор и се формира чрез преки избори. От 1986г., с ЕЕА вече е наречен “ЕП” – до преди това - “Парламентарна Асамблея”. От 1979г., съставът му се формира чрез преки и всеобщи избори с мандат 5 години. (*интересно е, че колкото повече се разширяват правомощията на ЕП, толкова повече пада избирателната активност). Европейските избори се провеждат в един и същи ден на територията на целия ЕС. Изборите се провеждат в съответствие с националните избирателни системи. Самите избори се провеждат по партийни листи на евро-партиите. Те са трансгранични обединения. Всяка държава има определен брой депутатски места, които се определят на демографски принцип. Към днешна дата местата в ЕП са 786.
ЕП заседава всеки месец по 1 седмица в Страсбург. Парламентарните групи и комисии работят в Брюксел, където могат да провеждат сесии, а Секретариатът му се намира в Люксембург.
Председателят на ЕП е с мандат 2,5 години и може да се преизбира. Избират си заместник — председатели (14) и 5ма квестори. Това Бюро заседава и с партийните шефове. Депутатите в ЕП са групирани по партийна принадлежност, а не по национален признак. Формират се постоянни парламентарни комисии, а по определен повод - анкетни и временни комисии.
Омбудсманът не е депутат, той се избира от ЕП, но е напълно независим от него.
Правомощия на ЕП :
1)Участие на ЕП в законотворческия процес. Законодателно правомощие – по силата на Париж и Римските договори е бил само консултативен орган. Сега за всяка процедура има отделен текст. В Лисабонския д-р се говори за обща, обикновена процедура (co-decision) – общото или съвместно вземане на решения. Въвежда се с ДЕС.
*Консултативната процедура е най-стара. ЕК подготвя проект и го изпраща на СМ, а той ако прецени го изпраща на ЕП и там се гласува становище. Становището се връща на СМ, но не го обвързва – ЕП не може да реши нищо, освен да обсъжда. През 1986г. с ЕЕА се въвеждат 2 нови процедури – процедура на одобрение и процедура на сътрудничество (co-operation).
2)Бюджетни правомощия – ЕП има такива правомощия още когато е чисто консултативна институция. С договорите от 1970 и от 1975г. ЕП получава правомощие за разпореждане със собствените източници на финансиране, мита, прелевмани (такси, натоварващи чужда селскостопанска стока), 1,4 % от събираното ДДС и вноски от ДЧ на основата на БНП. С договорът от 1975г. е създадена и Сметна палата на ЕС. ЕП гласува бюджета и има правото да го отхвърли. Проекто-бюджета се изготвя от ЕК, а СМинистрите го внася в ЕП. Разходите са 2 вида: задължителни (които произтичат от Учредителните Договори) и незадължителни (всички останали). По незадължителните разходи ЕП определя таван, а по задължителните, ЕП може само да ги отхвърли.
3)Контролни правомощия – ЕП може да гласува недоверие на ЕК, която в такъв случай трябва да подаде колективна оставка. ЕП одобрява външните договори (без търговските) както и договорите за присъединяване, които не могат да бъдат подписани без неговото одобрение. Евродепутатите могат да задават въпроси към членовете на ЕК и те са длъжни да отговарят.

Ролята на Омбудсмана е важна - представлява извънсъдебен контрол на институцията. При всяка жалба, той изисква становище от атакуваната институция и внася жалбата в пленарна зала.
Процедури:
Участие на ЕП в процеса на вземане на решения – създава се вторично право. Парламетът е замислен като консултативна институция. И сега няма текст на Договора уреждащ единна процедура за взимане на решения. Ако в текста на Договора пише “след консултация с Парламента”, това означава, че след като ЕК внесе законопроект, той се внася в СМ, а СМ го препраща в ЕП: Председателят на ЕП го разпределя в комисиите, а те го внасят в парламентарна зала и се взима становище, което се изпраща на СМ, който не е длъжен да се съобрази с него. СМ все пак е длъжен да поиска консултация, защото иначе актът му е атакуем и може да бъде отменен. По въпроси касаещи вътрешния пазар СМ гласува с квалифицирано мнозинство. ЕК е монополист в 1 стълб по отношение на законодателната инициатива, а във 2 и 3 стълб: дели с държавите.
* С ЕЕА се въвеждат 2 нови процедури :
1)одобрение – “задължително мнение” – без одобрението на ЕП, СМ не може да вземе решение. ЕП одобрява външните договори и то не всички – търговските договори са извън тази процедура. Договорите за присъединяване на нови държави се одобряват от ЕП още преди подписването му.
2)Процедура на сътрудничество – по тази процедура има 2 четения и ЕП има право на промяна в проектонормата на ЕК. ЕК изпраща проекта и в СМ и в ЕП, ако на първо четене не бъдат направени промени от ЕП, то СМ гласува с квалифицирано мнозинство. Ако обаче на първо четене ЕП прецени, че промени са необходими, то СМ приема обща позиция. Тя се връща в ЕП на първо четене, който се произнася в 3 месечен срок. Ако не се произнесе в този срок, то СМ взима решение с квалифицирано мнозинство. Ако  ЕП отхвърли, то СМ взима решение с единодушие. ЕК през цялото време съдейства, защото тя може през цялото време да реши да измени проекта.
* 1992г. се въвежда процедурата на “съвместно вземане на решения”. По тази процедура ЕП има реално право на вето. Ако ЕП отхвърли проект, СМ не може да взима решение. Тази процедура е една от основните днес. Люксембургският договор въвежда обща процедура за съвместното взимане на решения, а отклоненията от нея се наричат специфични. Специфичната процедура може да се замени с процедура за съвместно взимане на решения, по становище на националния ЕП. Това е решение “ad hoc”- еднократно, за всеки отделен случай.
* По отношение на процедурата за съвместно взимане на решение има и помирителна процедура. При нея - равен брой представители от ЕП и СМ -> всеки праща по 27 представителя, като ако и помирителният комитет не успее да п ЕП НЕ Е ЗАКОНОДАТЕЛ !!!

3. Европейска комисия (ЕК)– съставът на ЕК не е формулиран на приципът на представителство на държавите. Еврокомисарите НЕ са представители на държавите си на произход. Те са изборен екип с мандат 5 години. В една и съща година се правят избори за ЕП и се формира състав на ЕК. ЕП се намесва 2 пъти в изборът й. Правителствата с квалифицирано мозинство избират председател на ЕК. Той е член по право на ЕСъвет, участва и в срещите на Г-8. Когато държавите изберат председател го представят в ЕП, който го одобрява. След влизане в сила на Люксембургския договор – ЕП ще избира председателя на ЕК. Председателят разпределя ресорите на комисарите. Всеки един комисар се представя съответната парламентарна комисия. ЕП не може да атакува отделен комисар, но може “am block” да гласува несъгласие на целия кабинет. Също така ЕП може да бави кандидатурата.
Броят на ЕК: всяка държава има право на по една номинация до 2014 г, но Договорът от Ница предвижда когато държавите станат 27, не всяка държава да има свой представител, (А е възможно тази цифра да се достигне преди 2014г.) Няма ограничение в мандатите на еврокомисрите. Комисарят е напълно независим от изпращащата държава.
Председателят заедно с «колежа» излъчват зам-председател.
ЕК е организация с 24 генерални дирекции. Те приличат на министверства. (Дирекция Комуникационна Стратегия поддържа web страницата). Всяка една се води от еврокомисар.
Мандатът на ЕК се прекратява в цял състав, ако ЕП гласува недоверие, или ако се подаде колективна оставка.
Отделен комисар се отстранява при смърт; при подаване на оставка; като санкция за неправомерно поведение. Оставката се иска от СМ, или от ЕК, но актът за прекратяване на мандата на еврокомисар е решение на СЕО и това не е първоинстанционния съд.
Функции на ЕК :
ЕК е мотор, изпълнител и пазител на договорите. Мотор е заради законодателната инициатива, с която разполага в 1 стълб. Изпълнител - защото въпреки, че прилагането на взетите решения се предоставя на държавите, СМ следи изпълнението, като възлага това на ЕК.
Създава се система от Комитети – “Комитология”. Това са само комитетите, които съдействат на ЕК при изпълнение на взетите решения. Комитетите сега са 4 вида, в зависимост от степента им на въздействие: 1) Консултативни – формирани от правителствени експерти, но се ръководят от ЕК - ЕК приема мерки, но се консултира с Комитета. 2) Управленски – упражнява post factum контрол, ако такъв комитет отхвърли приети мерки от ЕК, те се връщат в СМ – а той може да ги видоизмени или да се съгласи с предприетото. 3) Регулаторен Комитет – с най-голяма тежест - «делегирани регламенти» право на ЕК да внася промени в Акта. 4) Защитен (Софтгард) Комитет - той действа при екстремни обстоятелства. Не действа непрекъснато, свиква се при определени ситуации.
Пазител - ЕК следи за стриктното спазване на Договорните задължения на държавите и ги изправя пред СЕО при нарушение. ЕК прави проучване и дава срок на държавате да отстрани неспазването или нарушението, като ако не направи това в срок, държавата се изправя пред съда.
ЕК управлява структурните фондове.

4. Съветът на Министрите или Съветът на Европейския Съюз (СЕС) – това е типична междуправителствена структура. Съществува още от Парижкия Договор 1951 г.. През 1993 г. е прекръстен на СЕС. Единственатаа институция, която тежи еднакво в трите стълба. По Парижкия договор не предвиден като институция за взимане на решения, а е гарант за интересите на държавите. Римските договори му дават функцията на взимане на решения.
Състав: СМ се състои от по един представител на всяка държава на министерско равнище, а не министър само – чл. 203 ДЕО. СМ няма мандат- той не е изборен орган.
СМ е една институция, но тя заседава в 9 формата, в зависимост от това какви въпроси ще се решават. Когато се обсъжда не-ресорен проблем – формата се образува от министрите на външните работи. Кой води сесиите? – Ръководят се от председателя на СМ, като председателството се ротира на всеки 6 месеца. Има джентълментско неписано споразумение да се редуват “малки” и “големи” държави. Ролята на Председателя е много важна. Той отговаря за дейността на Съвета. (Има голяма тройка: Председател на ЕП, Председател на ЕК и Председател на СМ, и ощ една: бившият, настоящият и бъдещият председател на СМ). Всяка държава подготвя програма за председателство за 6 месеца. Председателството концентрира вниманието си върху нормалното функциониране на институциите.
СМ заседава в Брюксел. Притежава Секратариат. В него има и обособено звено – военен секретариат.
За сесиите няма установен ритъм на заседаване, зависи за какви въпроси заседават. Всеки министър има право на 2ма сътрудника. В СМ всеки ползва собствения си език.
Помощна структура Комитета на постоянните представители – Корепер – този комитет работи в 2 формата – 1) заместници на посланниците в Корепер и 2) титулярите. Има разпределение в работата. Всяка точка от дневния ред на СМ минава първо през Корепер. Ако всички посланници докладват, че всички правителства са съгласни, тази точка от дневния ред се записва в точка А и се гледа в най-близката сесия, независимо от формата. Тогава точката само се подписва. Ако има разногласия в Корепер – точка Б – следователно ще има дебати и ще се гледа в специалния формат. Корепер гледа освен това и въпроси отнасящи се до външната политика и правосъдие.
Има и формати “Джъмбо” – въпроси от компетентността на 2 и повече ведомства.
Как гласува СМ:
Съветът гласува с мнозинство, ако не е предвидено друго – до 1986г. се е предвиждало единодушно гласуване. Днес се гласува с единодушие само в данъчната област и във 2 и 3 стълб. Визи, убежище, емиграция се гласуват с квалифицирано мнозинство.
Министрите НЕ могат да изпратят заместник, който да ги представлява в СМ, но могат да делегират гласа си на колега от друга държава, ако има кворум, отсъствието на министър не нарушава единодушието.
Формиране на квалифицираното мнозинство -> прилага се принципа на претегляне на гласовете-> всяка държава има определен брой гласове. Гласовете се определят според демографския принцип. Квалифицираното мнозинство се изчислява на базата на общия брой на гласовете. Има блокираща квота – горен праг на гласовете “против” – ако “против” са повече от определен брой – взимането на решението се отлага за по-добро време. Всяка държава има право да изиска проверка дали зад взетото решение стоят 62% от гражданите на ЕС.
СМ работи с множество помощни органи, а те се координират от Корепер.

Функции на СМ
1)Взима решения
2)Възлага на ЕК изпълнението на решенията
3)В определени сличаи СМ сам изпълнява, но по Люксембургския договор, всички решения се изпълняват от ЕК, чрез “Комитологията”.
4)Координира политиките
5)Във 2 (стратегии, общи позиции и действия) и 3 стълб (общи действия, позиции и рамкови решения).

5. Европейски Съвет – Той не е предвиден в Учредителните договори. Това са срещи на най-високо равнище. Официално е признат с ЕЕА. Това е най-високото политическо ниво на обсъждане на най-важните въпроси. Състои се от държавни глави или от ръководителите на правителствата. Председателят на ЕК е член по право на ЕСъвет. Две са редовните сесии и може да има и извънредна сесия. Сесиите се водят от държавата, която председателства в СМ. ЕСъвет ще заседава само в Брюксел от сега нататък. Той заседава в 2 дни. Във 2 стълб има и оперативни функции.
Есъвет дава основни импулси в развитието на ЕС. Той може да влезе в ролята на арбитър при патова ситуация. Решенията му нямат характер на нормативен акт. Те се приемат по принцип с консенсус. Обсъжда се кандидатурата на председателя на ЕК. Люксембургският договор предвижда ЕСъвет и ЕЦентрална Банка да са институции на ЕС, а също и ЕСъвет да има и постоянен мандат от 2,5 години, но нямат национален мандат.

6. Консултативни Органи – 2 са.:
1)Икономически и социален комитет – има мандат от 4 години. Всяка държава има определен брой места, в зависимост от демографския фактор. В комитета има 3 групи: на работодателите, на работниците и други (фермери, свободни професии и т.н.). Този Комитет е с чисто консултативни функции. Той прави непрекъснат мониторинг на пазара
2)Комитет по регионите – представител на местнирегионални власти (общини и други аднистраивни единици). Да се активират религиозните нива – квотата е същата, както по 1). Предоставя становище или по собствена инициатива, или когато такава му бъде поискана.
И двата комитета са в Брюксел.

7. Специализирани Орган - Европейска Инвестиционна Банка. Тя е и банка, но и орган. Капиталът и се формира от вноски на ДЧ. Тя подпомага държавите чрез инвестиране в проекти. Цели се съживяване на определени региони (нови производства, работни места и др. подобни цели). Изискването е държавите да не могат да се справят със собствен ресурс, да са насочени към „съживяване“ на определени райони“, да създава нови работни места и т.н.

8. Сметна Палата – 1992г. е основана тази институция с ДЕС. Тя не се различава от функциите на националните Сметни Палати. Има мандат 6 години. Участва при освобождаването на ЕК от финансова отговорност. Може да упражнява контрол и на национално ниво.

9. Други, извън Учредителните договори:
*Има 33 агенции към днешна дата – създават се с акт на вторично право.
*Има политически комитет във втори стълб.
*В трети стълб има също такъв комитет – К4
*Комитет 113 за външнотърговска политика
*Комитет за военна сигурност

Източници

Те биват писани и неписани.
Неписани са: общите принципи на правото; практиката на Съда в Люксембург; правният обичай.
Писаните имат следната структура:
1)Първично право
2)Вторично право
3)Външни договори на Обединението.
* Договорите за присъединяване на нови ДЧ представляват първично право. Йерархия: първично право, външни договори и вторично право. Вътре в тези групи по-долу са ясно изброени. Практиката на СЕО е източник.
*Междудържавните договори са са Външни договори – 3)
Генерални адвокати не защитават публични или частни интереси. Отговарят еиднствено на изискванията на съдиите. Представят експертни решения по дела, по които се изисква. Не участват в решението. 
Принципите – СЕО е извел основните принципи на правото. Те не са закрепени никъде в договорите, а са отвоювани и то трудно с конституционните съдилища на ДЧ. Националните съдии не могат да тълкуват общностното право. Ако нуждаот тълкуване все пак възникне, се прави преюдициално запитване до СЕО. Само СЕО има правомощието да тълкува. (Costa / E.N.E.L.)

Писани Източници:

1.Първични - УД, Договори за генерални ревизии, Договори, внасящи изменение, но не от такъв генерален характер.
1)УД – 1. Парижкият договор от 1951г. за въглища и стомана. Известен като договор - закон; 2. Римският договор. Известен като договор – рамка. В него е включен и чл.305 -> действията се приемат по предложение на ЕК, чрез консултации с ЕП. 3. Римски договор – ЕВРОАТОМ от 1957 г.
УД имат конвенционален характер. Те са класически международни договори. Имат Преамбюл, в който са закрепени целите, както и авторите на договора;
УД имати съдържателна част – материално право (закрепването на свободите, митническия съюз, конкурентното право и т.н.), а другият масив е институционалното право – уреждат институциите.
Заключителни разпоредби – как действа договорът във времето и пространството. (Парижкият д-р е с действие 50 години. Действа на територията на ДЧ и на определени територии в анекса. Тук са и разпоредбите и за тяхната промяна, за кандидатстването за членство и т.н.)
*Има една особена група държави, с които Брюксел поддържа особени отношения: АСП (Африка, Кариби, Пасифик). Това са бившите колонии на ДЧ – условия с външнотърговския обмен – изкупуват се особени стоки, (напр. захар).
2)Ревизионните договори - това са също са договори, които обаче внасят генерални промени в УД. Такива са
1. ЕЕА ОТ 1986г., влязъл в исла 1987 г.,
2. договорът за ЕС от Маастрихт от 1992г, влязъл в сила 1993г.- причина за забавянето е негативния референдум в Дания. Включват се проблемите за сигурността и военните въпроси, ревизира се и 3 стълб – сътрудничество по правосъдните въпроси и въпросите, касаещи вътрешния ред.
3. Амстердамският договор - подписан 1997г., в сила от 1999г. -> реконструира се Трети стълб- комютаризиране на визите, емиграция и убежище; и във Втори стълб -> ЕСъвет да приема стратегии и СМ да ги гласува с квалифицирано мнозинство. Нови са и текстовете за засилено сътрудничество.
4. Договорът от Ница – по повод предстоящото Източно разширяване. Ревизионните договори прокарват съдебната реформа – Първоинстанционният съд, а с договорът от Ница се създават и специализирани отделения – съд на административната служба.
5. Решенията от 2001г. – Лаакен -> да се свика Конвент за Конституционният договор.Той е подписан в Рим през 2004г. и блокиран през 2005г. от референдумите, проведени във Франция и Холандия (негативни).
6. 2006г е тежка за Общностните - „Период на размисъл“. През декември 2007г. в Лисабон са подписани новите ревизионни договори. Те са 2 – Договор за ЕС и договор за функциониране на ЕС.
3)Договори, внасящи промени, но не от такъв генерален характер. Това са двата акта за единна институционна система от 1957г. и от 1967г.; двата бюджетни договора от 1970, 1975г., предвиждащи финансиране на общностите (вторият създава Сметната Палата.).
Всички договори за присъдиняване на държавите са първоизточници. Това, че всички източници от този ранг се ратифицират не ги прави национално право.
2.Външните международни договори на Общностите. –такива са договорите за асоцииране. Пак в тази група са и договорите, подписани между ДЧ – Шенген.

3. Вторично право - институциите на общността не могат да създават компетентност, тя се създава от държавите, посредством договор, но институциите могат да създават правни норми. Те издават регламенти, директиви, решения, препоръки, мнения (препоръките и мненията нямат нормативен характер).
*Делегиран регламент – Издават се от ЕК за несъществени промени или задължения в европейските закони или в европейските рамкови закони.

1)Регламент – той е с общо (абстрактно) действие и няма конкретни адресати – има действие erga omnes. Прилича на закон. Задължителен е в своята цялост и държавите не могат да го приемат с “резерви”. Пряко приложим е, като не са необходими никакви други актове с оглед неговата приложимост. Регламентът влиза в сила обикновенно 20 дни след публикуването му в официалният вестник на ЕС. От този срок тече 2 месечен срок за атакуването му пред съда, ако е незаконосъобразен. Има директен ефект – регламентът е източник на субективни права за ЮЛ и ФЛ. Регламентите биват 2 вида – базови (като закон) и регламенти по изпълнението (по приложимо право, издават се от ЕК). Регламентът трябва да е мотивиран и да се посочи текстът от УД, върху чиято основа се издава той.
2)Директива – винаги има конкретни адресати, като обвързва само тях. Задължиелна сила има само по отношение на крайния си резултат – държавата е свободна сама да избере средствата за постигането на резултата (това означава транспониране- действие по изпълнение). Директивата се счита за едно от най-ефикасните средства за хармонизиране на законодателствата на държавите.
3)Решение – задължително е в своята цялост и винаги има адресати, които могат да са и държави и частноправни субекти.

Принципи на приложение на Общностното право

Тези принципи са 3: пряка приложимост, директен ефект, върховенство на Общностното право.

1. Пряка Приложимост - от момента на влизане в сила, нормите са действащи. Не са необходими никакви актове на държава, за привеждането им в действие.

2. Директен Ефект – нормите на Общностното право не се трансформират в националното законодателство и не са част от законодателството на ДЧ, но субектите тряба да могат да черпят правата, които нормата им предоставя. Затова нормата трябва да е ясна, категорична, безусловна и юридически перфектна. Не всички норми имат директен ефект и следователно не носят субективни права за частноправни субекти. (Van Gend en Loos).
По същият начин се разсъждава за нормите от първичното и вторично право. Регламентът има директен ефект по дефиниция. Директивата не би трябвало да има директен ефект, обаче СЕО и е постановил такъв, ако държавата не е въвела (не е транспонирала) Директивата в съответния срок или ако я е въвела лошо, то частно – правните субекти могат да се позоват на правата, кото тя им дава. Следователно има 2 вида директен ефект :
1)Пълен (хоризонтален) – частноправните субекти могат да черпят права както срещу държавата, така и срещу останалите частноправни субекти.
2)Частичен (вертикален) – правата могат да се търсят само срещу държавата.

3. Върховенство на Общностното право над националното – общностните норми имат предимство и над Конституцията. Аргументът е високата степен на прехвърляне на суверенитет на Общността. Следователно нормата на Общността е над националната норма, без значение ранга й.

Организация на Съдебната система на Европейските Общности

Още договорът за Въглища и Стомана предвижда създаването на съд, който да следи за спазването на договора. С договора за Икономическата Общност и с договора за ЕВРАТОМ също се предвижда съд, но едва след Римският договор, той е единна институция.
ЕЕА предвижда създаване на Първоинстанционен съд от 1989г.

До 1988г. функционира едно – единствено съдебно производство, което в общия случай е било едно-инстанционно. Със създаването на Първоинстанционния съд (ПИС), производството става двуинстанционно.

Договорът от Ница в чл. 220, и в чл. 225А предвижда създаването на съдебни състави към ПИС, който да осъществява правораздаване. През 2005г. с решение на СМ се създава съдът на публичната служба към ПИС. Предвижда се и създаване на съд към ПИС в областта на индустриалната собственост. Решенията на предвиденият в Договорът от Ница съд на публичната служба са обжалваеми пред ПИС, а неговите – в изключителни случаи – пред СЕО. Производството е три-инстанционно, но това не означава, че това е типично производство, както при националните три-инстанционни производства.

Извън съдилищата в Люксембург, обща компетентност по прилагането на европейското право имат и националните юрисдикции – чл 240 ДЕО.

1. Функции на Съдилищата – чл 220.
Съдът в своята компетентност следи за спазването на Договора. Юрисдикцията на съдилищата в Люксембург е задължителна и обща – те се произнасят само по въпроси, които са от тяхната компетентност. Решенията на съдилищата в Люксембург се ползват с изпълнителна сила. До СЕО имат достъп и частно – правни субекти - производството за отмяна, производство за бездействие, производство за вреди, нанесени от Общността, производство по интелектуалната собственост.

2. Компетентност на съдилищата в Люксембург – чл 225 ДЕО и чл. 51 Статута на съда (СС).
1)Отмяна на незаконосъобразни актове – чл. 230
2)Установяване на бездействие – чл. 232
3)Обезщетяване на вреди, причинени от Общността – чл. 235, във връзка с 288, параграф ? ДЕО (Те са подсъдни на Първоинстанционния съд, но това, че Първоинстанционният съд може да разглежда тези дела, не означава, че СЕО не може да ги разглежда също.)

Чл. 51 СС – Там са посочени делата, които се гледат от СЕО
Исковете за обезщетяване на вреди винаги се гледат от ПИС като първа инстанция.
Исковете за отмяна и за противоправно бездействие се гледат от съда срещу акт на СМ и ЕП. Има и три изключения – определени решения по чл. 88, параграф 2 се гледат от ПИС (актовете на СМ за търговска защита и актовете на СМ по чл. 20). СЕО – също след жалба- на отмяна на ЕК по чл.11А.
Съдът има изключителна компетентност по искове по чл.226 и чл.227 ДЕО -> при неизпълнение на договора от ДЧ - по иск на ЕК.
ПИС НЕ може да гледа преюдициални запитвания. Те са в компетентността на СЕО.
При Арбитражна клауза по чл. 237, 238, пак се попада в изключителната компетентност на СЕО.
Чл. 239 - също изключителна компетентност на СЕО, ако ДЧ имат спор за изпълнение по договора и са постигнали споразумение спорът да бъде решен от СЕО.

3. Функциите на съда се делят на: правораздавателна, тълкувателна и консултативна.
1)Тълкувателната функция се осъществява чрез преюдициални запитвания
2)Консултативната – чл.300, параграф 6 ДЕО -> Съдът се произнася по споразумения за присъединяване на държава.
3)Правораздавателна – по отношение на всичко останало.
*Трите функции има само СЕО. Правораздавателна функция има и ПИС, но останалите 2 - не.
*В СС са уредени спорове за подсъдност – чл.54
*СЕО може да задължи ПИС със свое решение, да разгледа пратеното му от СЕО дело.

Организация и Състав на Първоинстанционния Съд и на Съда на ЕО

СЕО се състои от по 1 съдия на ДЧ.
ПИС се състои най – малко от по 1 съдия от ДЧ: чл. 48 -> Членовете в момента са 27 на брой.
Съдът на Публичната Служба се състои от 7 съдии

1.Съдиите в СЕО (същите са изискванията и за съдия в ПИС) трябва да отговарят на следните условия – само юристи (с висше юридическо образование), които заемат най - висшите длъжности в държавата си на произход - у нас на тези изисквания на съдия, отговарят съдиите във ВКС и ВАС – или юристи с призната компетентност.
Изискванията за съдия в публичната служба са в чл. 225А, пар.4 – лицата трябва да отговарят на изискванията на съдебната длъжност.
Мандатът на съдиите във всички съдилища е 6 год. Има забрана за заемане на други длъжности през това време.
Съдиите във СЕО и ПИС се назначават от СМ по общо предложение на ДЧ.

Съдиите в съда на публичната служба – има консултативен комитет, който дава становище по кандидатурата. Комитетът е 7 членен с мандат по 6 г., назначават се от СМ, но не по номинация на държавите. Преценява се доколко предложените кандидати са годни. Всеки може да бъде предложен за член на съда на публичната служба. Спазват се географски баланси. Намира се в Люксембург. Гледа само дела на персонала – искове по трудови правоотношения на служители с институции, осигуряване и нции, здравно осигуряване и т.н. Обжалва е пред ПИС. Единствен в ЕС – делата е водят от един съдия. Език – този, на който е внесена исковата молба, няма превод на решението. Официален език в тайната стая е френски. Има две фази: писмена и устна, има секретар.
 
Може мандатът да бъде прекратен предварително при:
1)Смърт;
2)Подаване на оставка;
3)Ако лицето престане да отговаря на изискванията.
Освобождаването става чрез решение на Съда в Пленум.

2.Към СЕО работят 8 генерални адвоката. Те дават независимо становище по правните въпроси на съответното дело. Това становище се дава в края на устната фаза на процес след пренията на страните. Пет от генералните адвокати са от големите държави, а 3ма – са на ротационен принцип. Генералните адвокати са длъжни да отговарят на изискванията за съдия в СЕО. Становището на генералните адвокати се публикува в сборника с практика на съда преди съответното решение.

3. Съдът заседава в 3, 5 и 13 членен състав, а може и в Пленум.
1)Съдът заседава в Пленум, когато се разлежда освобождаване на съдия, генерален адвокат, член на Съдебната Палата, на Омбудсмана или на член на ЕК.
2)В 13-членен състав Съдът заседава, ако ДЧ поиска това.
3)Обичайно делата се гледат в 5-членен състав.
4)В 3-членен състав делата се гледат, когато исковата молба е недопустима, като за това се издава Определение.
* Председателят на Съда определя Съдия - докладчик -> така се определя и кой състав ще гледа делото.
* ПИС също заседава в 3-членен състав, но там съставът решава делото по същество.
* Старшинството в съда се определя по това, колко време съдията е бил съдия в съответния съд. На всеки 3 години съставите се обновяват.

4. Секретариат на СЕО и ПИС – има важно значение. На неговото внимание се изпращат жалбите и исковите молби. При преюдициални запитвания, Секреатариатът може да окаже относителна практика на съответната юрисдикция, а тя да реши дали да продължи да поддържа запитването. На Секретаря е подчинена службата “Преводи” и «Библиотечната служба».
Реферндери (правни секретари) – всички съдии във СЕО и ПИС имат такива. Те трябва да подготвят позицията на съдията. Те имат статута на служители на Общността, но нямат постоянен договор, а са на временен договор.

Производство пред съдилищата

То има 2 фази – писмена и устна.
За да се открие писмената функция е нужно молбата или жалбата да постъпи в деловодството на съда. По отношение на жалбата и на молбата има изисквания – те се посочени Указанията към представителите, а също и в правилниците на съдилищата. В зависимост от съответното производство се намесва Секретарят на съда.
На всеки 1 от официалните езици може да се проведе производството (затова участие взимат и преводачи).
Секретарят има Секретариат, който го подпомага. При преюдициално запитване Секретариатът го изпраща за превод, а преводът разпраща до всички ДЧ.
* Чл. 29 от Процедурния правилник на Съда за езиците
Преките искове – езика се избира от ищеца. Ако ответникът е ДЧ или ФЛ, езикът е официалният език на държавата или на ФЛ. Ако страните са съгласни – езикът може да се промени. Ако някоя от страните иска след изслушването на другата страна и Генералния адвокат, по решение на Председателят на състава езикът пак може да се промени.
Работният език на съда е френски. Възможно е съдията – докладчик или Генералният адвокат да използват друг език. По време на производството съдиите могат да задават въпросите си на друг език (в залите има преводачи).
Представителството пред съда – задължително с адвокат. Държавата се представлява от свой представител, подпомогната от адвокат. Документите, които се подават се подписват задължително и от адвоката. След приключването на писмената фаза се назначава съдия – докладчик – чл. 41 СС Ако ответната страна не представи отговор на жалбата се взима решение в нейното отсъствие. След назначаване на съдия – докладчик е възможно да се вземе решение да не се слуша становището на Генералния адвокат. Въпросите се решават неофициално по общо решение на съдиите и генералните адвокати.
След приключването на писмената фаза се пристъпва към устна фаза, която не е задължителна. Винаги има устна фаза, когато участва Генерален адвокат. Възможно е друг Генерален адвокат да изчете заключението на назначения по делото Генерален адвокат.
След устната фаза, ако такава е имало, Съдът се оттегля за решение. Основата на решението е докладът на Съдията. Не е възможно да се смени съдия след приключване на устната фаза.
Разискванията се водят на френски език, а след това се превеждат на езика, на производството и на останалите езици.
Процедурните правила са в Статута и в Правилниците.
Обжалването на решенията разкрива характеристиките на касационното обжалване. Статутът има основания за обжалване, когато :
1)Е постановено решение, което противоречи на Договора
2)При процесуално нарушение, довело до засегнат интерес на страната – жалбоподател / ищец
3)При липса на компетентност на съответния съд
Срокът на получаване на решение зависи от вида производство. Разноските – тъй като производството е безплатно – се разпределят по различен начин – така например разноските на всеки участник по преюдициално запитване си остават за този, който ги е наравил. По спорове – разноските са за загубилата страна, но Съдът може да постанови и друго.
Има и безплатна помощ, оказвана от Съда. Възможно е делото да се разгледа по “Бързото производство” – липсват реплики и дуплики и устната фаза. Трябва да има искане за такова производство.
“Спешно производство” – по преюдициални запитвания. То не е възможно по всички дела, само чл. 35 от ДЕС и по Дял IV. При него има възможност за електронна размяна на книжа.
Всяка страна по спор е длъжна да посочи съдебен адрес в Люксембург.
В отделните производства текат различни срокове. Най – често срокът за обжалване е 2 седмици, чл. 230 – ДЕО пък предвижда 2 месеца от публикацията.
Има срок за отдалеченост – той се отнася за всички- 10 дни, като Съдът може да го удължава.

През 1989г. започва да функционира ПИС. Той може да гледа всички искове, но не може да ги тълкува. Ако трябва да се прекрати мандатът на комисар, това е изрично правомощие на СЕО, същото се отнася до искове срещу държавите, за нарушение на договорни задължения.
СЕО – неговите решения не се нуждаят от екзекватура.
Пред класическия международен съд могат да се съдят само държавите, заради това СЕО е уникален.
След ЕЕА, следващата реформа е прокарана с Договорът от Ница от 2005г., когато е създаден Съдът на публичната служба.

Видове компетентност

ПИС сега се нарича “Съд от висша инстанция”. Съдът правораздава, тълкува и има консултативна компетентност.
Често се обръщат към СЕО за правни консултации.
Правораздавателна компетентност – това е съдебен контрол. Ако държавата наруши ценностната система на ЕС, то Европейският Съвет решава дали тя да бъде извадена от процеса на взимане на решение.
Ако държавата нарушава договорите, то санкциите се налагат от СЕО и това е процедура, която е напълно идентична с процедурата пред международен съд?
* Иск за отмяна на незаконосъобразни актове – става въпрос само за нормални актове – Регламент, Решение и Директива.
Кой може да е активно легитимиран молител – има 2 групи – привилегировани и непривилегировани молители. Отделно са ЕЦБ и ЕП.
1)Привилегировани са държавите и институциите – привилегията се състои в това, че тене трябва да доказват правен интерес.
2)Непривилегировани са частноправните субекти, които трябва да докажат пред СЕО наличието на правен интерес.
Срок за завеждане на делото – 2 месеца от влизането в сила на съответния нормативен акт.
Основанията - нарушението на Общностното право или на процедурното право; злоупотреба с власт; некомпетентност на институцията.
Силата на Решението на Съда – той отменя акта, като действието на Решението е ретроактивно. Съдът посочва кои от настъпилите последици на незаконния акт не могат да бъдат премахнати (ако има такива).
Иск за незаконосъобразно бездействие на Институция. Това е иск срещу бюрокрация и инертност. Няма значение какво е дължимото действие. По този иск има предварителна административна фаза. Бездействащата институция се приканва да се задейства. На институцията се дават 2 месеца срок, ако в него тя продължи да бездейства, в рамките на следващите 2 месеца трябва да се заведе дело. Искът се води често от привилигировани субекти.
Иск за причинени от действие или бездействие вреди. Изисква се наличието на вина, щети и причинно-следствена връзка между тях. Давността му е 5 години. Искът е самостоятелен и не се изчаква отмяна на съответния акт, нито да мине административната процедура.
Иск за съдебен контрол върху държава за нарушение на Учредителните Договори.Частноправните субекти не могат да водят този иск. Той се води от други ДЧ или от ЕК. Друга ДЧ се обръща към ЕК, а тя сезира Съда. По тези искове има предварителна административна фаза. ЕК прави проучване и дава срок на държавата да преустанови нарушението. След изтичане на срока ЕК сезира СЕО. Ако ЕК не реагира в установените срокове, държавата сезирала ЕК може да направи това.

Тълкувателна Компетентност

Само СЕО може да тълкува нормите на Общностното право.
Националните съдии в своето ежедневие прилагат общностното право. Когато възникне неяснота, във връзка с Общностното право, съдията спира процеса и формулира преюдициален въпрос, който се превежда на всички езици.Информират се всички държави. СЕО дава отговор, а националният съдия стриктно го прилага.
По преюдициални запитвания към СЕО могат да се обръщат националните юрисдикции. СЕО дава критериите за това що е национална юрисдикция: трябва да е независима; да е прилага закона; производството да е състезателно; решенията да са задължителни.
За да даде отговор на преюдициално запитване се изисква процеса да е в напреднал стадии. Тази процедура я има и в новия ГПК.
Кой от националните съдии е ДЛЪЖЕН да се обръща към СЕО с преюдициално запитване – това е съдията от последната инстанция, чиито решения не подлежат на последващ контрол.
Тълкуване има и за първичното, и за вторичното право. Съдиите могат да се обръщат към СЕО и със запитване по повод това, дали е валиден даден вторичен акт. Така, ако СЕО заяви, че нормата е невалидна, тя няма да бъде прилагана. Така се действа чрез националния съдия, ако е пропуснат 2-месечният срок за иска за обявяване на незаконосъобразност на акт на институциите.

Нормативна база на отношения БГ: ЕС
1988 г. Установяват се официални отношения между БГ и ЕС. От 90-те години имаме самостоятелна мисия в Белгия, различна от посолството. От 01.01.07 г. Се превръща в информационно бюро, което не е външно представителство. 1990 г. Програма ФАР в БГ. Най-важното събитие – подписана е търговска спогодба 1990 г., но действа кратко -  до 1993 г. (изключителна компетентност на Брюксел). Имаме статут на асоциирана страна от 1993 г. 1993 г. Влиза в сила временно споразумение за търговия, което действа до 01.02.1995 г., когато се сключва споразумението за асоцииране (до 01.01.2007), където се уреждат въпросите от областта на търговията.  Споразумението за асоцииране е от смесен тип, минава през ратификационни процедури. То е между асоцииращата се държава и общностите, заедно с всички членуващи страни. От второ поколение – новото е, че има раздел, посветен на политическия диалог: предвижсе взаимно зачитане на интереси, струдничество. Споразумението има раздели с интеграционен характер – движение на стоки, капитали, работници, създаванеа зона за свободна безмитна търговия. (внимавай за тест). Някои стоки се освобождават от мита веднага, други - постепенно. От 1995 г. Имаме безмитен пазар. Текстовете за работниците – отнася се за тези, които са вече в чужбина, не става дума за отваряне на граници. Други раздели: финансово, икономическо и културно сътрудничество. Създава се Съвет по асоцииране – представители на министерско ниво и от СМ и ЕК, двустранна институция. Разглежда всички въпроси по приложението на Споразумението. Оперативна структура – Комитет по асоцииране, представителите са на същия принцип, подготвя сесиите на Съвета, присъства демократичното начало.  Създава се Консултативен – парламентарен съвет – начин и европейски депутати. В нашето споразумение не се предвижда пълноправно членство, но то допринася за членството. В него има раздел Хармонизиране на законодателството, т. е. от 1995 г. е процеса. Декември 95 внасяме молба за членство в Мадрид по време на сесия на ЕС. ЕК прави проучвателен доклад. Критерий от Копенхаген и от Маастрихт. ЕС – трябва да е в състояние да поеме нови държави, без това да се отрази върху темпа и развитието на ЕС. Затова има защитни клаузи. С Лисабонския договор критерийте от Копенхаген ще бъдат вече закрепени правно като норми. В БГ има проблем при отношението към ромското население, но иначе имаме положителна политическа оценка. Решението се взима от СМ (Европейски съвет сега) – Хелзинки, 1999 г. От 02.02 до 06.2004 г. - преговори с БГ, водени от ЕК, по мандат от Съвета. Ние имаме Главен Преговарящ. Преговорите се водят по глави – 31 броя (29 на практика, 2 – технически) – екология, транспорт, селско стопанство и т.н. Отварям глава= започвам преговори. Затваряне на глава НЕ означава,че не могат да се връщат. Всички присъединили се държави имат ограничено маневрено поле – те се присъединяват към вече сключени договори, няма резерви. Това, което ние искаме е по-плавно включване – преходни периоди в наша полза (3 г. могат другите ДЧ да затварят трудовите си пазари за бг граждани, ако има напрежение – още 3, но през 2014 задължително се отварят). БГ не е затворила работния си пазар, всяка ДЧ преценява това. Нашият договор е заедно с Румъния и се отличава от останалите договори. Има отлагателна клауза: ако до края на 2006 г. БГ продължава да изостава с поетите ангажименти, Европейският съвет (с единодушие за БГ и с квафицирано мнозинство за Румъния) може да задейства клаузата и договорът за присъединяване да влезе в сила с една година по – късно – 01.01.08 г. В Договора има и защитни клаузи: с решение на ЕК в областта правосъдие и вътрешни работи, кактои вътрешен пазар, ако се задействат БГ търпи ограничения в правата, произтичащи от членството – чл. 36, срок – 3 години при екстремни обстоятелства (до 2009).  Не е дискриминационно, а се стимулира отстраняването на нарушението. Мерките обаче могат да се удължат с решение на ЕК (3 и 4 блок АЕЦ). Придобиването на правото на собственост върху земя – до 5 години България може да ограничава закупуването на зема за второ жилище, а селскостопанска земя – до 2014 г.
Има клаузи само за Румъния и само за БГ, не влиза едновременно за двете След приключване на преговорите 2005 г. - одобрение от ЕП, 25.04.2005 г. в Люксембург е подписан договора. По това време тече ратификационна продура за Конституция на Европа. Нашият договор е сложен, към какво същност се присъединяваме? - 1. Договор за присъедняване към ЕО – 6 текста, 2. Протокол за присъединяване към ЕО – това са определени условия, ако се случи така, че към 01.01.07 г. Е в сила Конституционният договор. Те влезна в сила, затова 3. Акт, определяю условия за присъединяванев светлината надействащите договори. Протоколът и Актът – заедно са 61 текста. 4. Заключителен акт и 5. Поредица анекси, декларации и т.н. Съдържание: следва установените практики.
..................................
Втори стълб: създава се с ДЕС – обща външна политика и политика на сигурност, процеси натясно взаимодейтвие. Среща в Хага – 1969 г. - разширяване, задълбочаване и довършване – решение за мехазъм на външно-политическа координация. Три доклада – Давиньон – не са договори (70, 73, 81 г.) - политически текстове. На тяхна база се създава европейското политическо сътрудничество (ЕПС). 1986 г. за първи път в ЕЕА текстове за ЕПС. 1992 г. - втори стълб: характерно е международното сътрудничество, не присъства наднационален подход. Тук ЕК няма монопол върху законодателната инициатива. Решението може да се вземе решение на СМ (единодушие) и на ДЧ, ЕП – само се информира. Актовете във втори стълб не подлежат на съдебе контрол. С договора от Амстердам – право на конструктивно въздържане на всички ДЧ. Въвеждат се външнополитически стратегии. Ако Съвета взима решение във връзка с прилагането на стратегия – гласува с квалифицирано мнозинство.  Актовете във 2 стълб имат други имена – общи позиции и действия, решения, стратегии. Тук ЕП не присъства.
Отбрана: Провал на Плевен. Сложни взаимодействия межд ЕС и НАТО. 1992 г. Са приете Петербергски мисии – изискват готовност на ЗЕС да управлява по време на кризи. ЗЕС: 21 в. е интегрална част от ЕС. Поема тези мисии – в рамките на 60 дни да може да формира военен контингентот 60 000 души (може и граждаски контингент – магистрати, полиция, специалисти гражданска отбрана и т.н.). ЕС вече има свои външни мисии. През 2003 г., след създаването на Военен комитет,  стартира и Агенцията по проблемите на сигурността, която е самостоятелна структура. Съдейства за изпълнението на Договора в определени области. (Военна мисия Конкордия в Македония и Проксима в Босна и Херцеговина, Артемис в Конго). 2004 г.  - постоянен координатор по антитерористична политика.

Трети стълб: Полицейско сътрудничество и сътрудничество по наказателни дела. Визова политика, имиграция и предоставяне на убежище.  Решения от Амстердам: комюнитаризиране: прехвърляне в интеграционна зона. Предлагат се подходи за първи стълб. Тук Съвета решава с единодушие, отсъствието или въздържането от гласуване не блокира вота. Актовете имат други имена – общи позиции, рамкови решения (характерно). Използват се класически конвенции при хармонизирането на национлните законодателства. Утвърждават се от СМ, приемат се от ДЧ (ратификация). С Лисабонски договор ще се въведе законотелна инициатива на ЕК или на ¼ от ДЧ

Примерни въпроси от тестове:
Основни промени с Договора от Маастрихт в ДЕО: 1. институции – разширяват се правомощията на ЕП. 2. принцип на субсидиарност – общ; 3. засиленото сътрудничество вече не е само в 1 стълб, допуска се тълкувателна компетентност на ПИС.
Каква е разликата между директивата и регламента?
Обяснете действието на директния ефект.
Европейският съвет е на ЕО, Съвета на Европа не е.
Засилено сътрудничество.
Принцип на субсидиарност – основен, идеята е „властта, близо до гражданите“. Определя отговорности по вертикала между общностно и национално ниво. Ако проблемът е строго наицонален, но изисква общностно ниво – ще действа институтите на общностите.
Принцип на пропорционалност – съдържание на предприета мярка и формата й (директиви).
Видове компетентност. Областите на изключителна компетентност – обща търговска политика, конкуренция, паричен съюз, опазване на биологични ресурси.
С какво мнозинство глсува Съветът прилаганетои на стратегия? - с квалифицирано.