Право

Предмет на регулиране на осигурителното право

Осиг.’ право възниква като право на обществено ос-не, което има за цел да обезпечи материално хората, които са изпаднали в затруднение поради липса или поради недостиг на средства за съществуване и се нуждаят от подкрепата на общността.
Предназначението на обществeнoто осигуряване е осигурителният орган да изплати парично обезщетение или помощ или да отпусне пенсия на осигурените лица, в резултат на настъпилия осигурен социален риск, който е довел след себе си до безработица, временна или трайна неработоспособност или смърт на лицето.
Предмет на регулиране на осиг.’ право са осигурителните отношения и непосредствено свързаните със същинските осигурителни oобществени отношения.
Ос.’ право обхваща две групи осиг. отношения: осигурителни отношения по общественото ос-не и осигурителни отношения по здравното ос-не.
Ос.’ отношения по общественото осигуряване се учредяват за натрупване на пар. средства, с които да се възмездят загубените доходи, както и повишените разходи, необходими за издръжка на осигурените лица и членовете на техните семейства, в резултат на настъпили осигурени социални рискове (ОСР-е). Те възникват при материално затруднение на осигурените лица, което може да се дължи на загубена работоспособност, повишени разходи за издръжка на деца или поради безработица.
Осиг.’отношения по обществ. ос-не са отношения по материално обезпечение на осиг.’ лица.
Осиг.’ отношения имат имуществен х-р, който се изразява в три насоки:
набират се парични средства, необходими за осъществяване на общественото ос-не
съхраняват се и се управляват набраните пар. средства
изразходват се, за да се реализира материално обезпечение на изпадналите в затруднение лица
Здравноосигурителните правоотношения имат свой обект и това е здравето на осиг.’ лица.
Друг юридически белег на здравноосигурителните правоотношения е специфичното състояние на осиг.’ лица, което се изразява в болест, бременност и раждане.
Специфични са и престациите, които осиг.’ лица получават: това са здравните услуги.
Специфичен е и юридическият механизъм, по който се създават и изпълняват здравноосигурителните отношения: те изискват създаване на НЗОК, сключване на национален рамков договор, сключване на договори м-у НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, създаване на доброволно здравно ос-не.
И здравноосиг.’ отношения имат имуществен х-р. Различията м-у тях и отношенията по общественото ос-не са в набирането на тези средства, тяхното съхраняване и разходване.
От гл. т. на характера на осигуряването Ос.’О-я се делят на:
отношения по задължителното общ. осигуряване, които от своя стана се делят на:
отношения по задължително държавно обществ. ос-не
отношения по допълнително задължително пенсионно ос-не
отношения по доброволно общ. осигуряване, които биват:
отношения по допълнително доброволно пенсионно ос-не
Непосредствено свързаните с ос.’ отношения са отношенията, които произтичат от осиг.’ отношения и са насочени към подпомагането им. Такива са:
различни процедурни правоотношения, свързани с установяване на неработоспособността на осиг.’ лица и отпускане на съотв. материални обезпечения във вид на парични обезщетения за временна неработоспособност, изплащане на помощи и отпускане на пенсии
правоотношения, свързани с безработицата- условия за регистриране, изисквания за придобиване право на обезщетение за безработица, условия и срок за изплащане на обезщетенията
правоотношения, свързани с разглеждане и разрешаване на спорове по общественото ос-не
правоотношения, свързани с контрола за спазване на осигурителното законодателство

Методи на регулиране на осигурителното право
Понятие за метод на правно регулиране: методът на регулиране посочва начина , по който правните норми от съответния правен отрасъл въздействат юридически в-у волята и поведението на правните субекти, за да ги мотивират към изискуемото от правните норми поведение и да създадат ред и организираност в регулирането на обществените отношения.
    Осиг.’ право няма свой собствен метод на регулиране.
    Методът на регулиране на осиг.’ право се определя от реда за установяване на юридическите правила за поведение за осигурителните отношения, степента на обвързаност на правните субекти от установеното в правните норми и отношението м-у тези субекти един спрямо друг.
    Редът за установяване на юридическите правила за поведение в осигурителните правоотношения се определя от положението на органите, създаващи тези правила. Централизираното регулиране на осигурителните правоотношения се характеризира с това, че:
се осъществява от централни държавни органи
създадените правила са валидни поначало за територията на цялата страна
те са валидни за всички участници в осигурителните правоотношения
органът, който издава нормативен акт е извън страните по което и да е осигурителните правоотношение, които са негови адресати и са длъжни да му се подчиняват
Децентралистичният метод в ОП намира ограничено приложение: при приемане на правилник на осигурителното дружество (за доброволно общ.ос-не); сключване на колективен трудов договор, с който се уреждат въпроси на ос.’ отношения. и др. По правило тези органи, които създават локално регулиране не са държавни.
    Основният метод на правно регулиране, използван от ОП е императивния метод: страните не могат да се отклоняват от установеното с правните н-и, не могат да уговарят права и зад-я, различни от установените.
    Императивният метод на пр. регулиране на ос.’право се изразява в това, че правните норми определят техните субекти, обема на техните права и зад-я, както и др. изисквания, напр.:
a.кръгът на лицата, които задължително се осигуряват за всички осигурени социални рискове или за група осигурени социални рискове
b.кръгът на лицата, които подлежат на задължително здравно ос-не
c.размерът на осиг.’ вноски
d.минималната продължителност на осиг.’ стаж за придобиване на осигурителни права (право на парично обезщетение, право на помощи и право на пенсии)
e.видовете осигурителни фондове и органите на тяхното управление
f.източниците за набиране на средства за осигурителните фондове, както и целевото разходване на средствата от тези фондове
g.правата и зад-ята на субектите на ос.’ правоотношения
h.условията и реда за получаване на материални обезпечения и ползването на медиц. услуги
i.реда за разглеждане на спорове, както и органите, извършващи контрол за спазването на осигурителното законодателство, както и реда за осъществяване на административнонаказателната отговорност
Диспозитивният метод в правното регулиране на осиг.’ отношения по държавното обществено ос-не се съдържа в разпоредбите на Чл.4-6 КЗОО: самоосигуряващите се могат по свое желание да се ос-ват доброволно за осигурените социални рискове майчинство и общо заболяване; лицата, на които е отпусната пенсия и не работят по ТПО могат доброволно да се осиг. за всички соц. рискове без безработица, труд. злополука и профес. заболяване.
     Диспозитивният метод намира приложение в доброволното пенсионно ос-не и в доброволното здравно ос-не.
    Правното положение на страните по осигурителните правоотношения една спрямо друга показва дали едната страна има надмощно положение по отношение на другата и в този см. отношенията могат да бъдат на равнопоставеност и на власт и подчинение. По правило на осигурителния орган е предоставено властническо положение спрямо ос-лите и осигурените Л. Той може да изисква информация, да осъществява контрол и да налага санкции на другата стр. Методът на равенство м-у стр. има ограничено приложение. Такова е тяхното положение, когато правилата за поведение са установени императивно и стр. са длъжни да се подчиняват на правилата, установени от стоящи извън тях субекти.
Специфично за регулирането на трудовите и осигурителните правоотношения е тристранното сътрудничество .

Отграничаване на осигурителното право от други правни отрасли
В исторически аспект ОП се е появило в рамките на трудовото право. Първо се появява краткосрочното ос-не на работници и служители, по-късно и пенсионното ос-не. В процеса на осъществяване на трудовите правоотношения се създават материални и духовни блага и част от тези блага във вид на парични вноски се заделят в съотв. осиг. фондове за обезпечаване на работещите лица.
    Осигурително право и трудово право:
О’П урежда осигурителните правоотношения м-у ос.’ лица и осигурителите; м-у осигурените лица и ос.’ органи.
ТП урежда отношенията по предоставянето на работната сила и процеса на труда. ТП използва преди всичко метода на равнопоставеност м-у субектите на трудово правоотношение, а О’П – преди всичко императ. метод
трудови правоотношения имат изключително личен х-р. Трудовите права и зад-я не могат да се прехвърлят и наследяват. При някои осиг. соц. рискове, напр. смърт на осигуреното лице обезпеченията преминават и в-у чл. на семейството, които осигуреното лице е издържало приживе.
Субекти на трудови правоотношения са раб-л и р-к/сл. От гл. т. на субектите, осигурителните правоотношение е сложно: от една стр. това са ос-лят и ос.’ орган, а от друга стр. това са ос-ното лице и ос.’ орган. Раб-л и р-к, които са субекти по едно трудово правоотношение не встъпват в осигурителните правоотношения помежду си, а са субекти в различни осигурителните правоотношения с ос.’орган.
Кръгът на ос.’ лица е твърде широк, той не обхваща само лицата по трудови правоотношения
При краткосрочното общ. ос-не при врем. неработоспособност трудовите и осиг. отношения съществуват едновременно и паралелно. В тези случ. трудово правоотношение е предпоставка за възникването и съществуването на осигурителните правоотношение.
    Осигурително право и право на социално подпомагане:
И двете са израз на солидарност на обществото към изпадналите в затруднение определени негови членове.
И двете са с-ми за материално обезпечение. Предоставените помощи и обезщетения се изразяват във вид на материални средства.
И двете са суб. права на гражданите.
И двете са израз на една и съща обща политика на държавата и са издигнати в основни права на гражданите –чл.51К на РБ.
Различията се изразяват в:
1.Социалното подпомагане е насочено към всички граждани на общ-вото - то е всеобщо.
Общ.’ ос-не и здр. ос-не изискват предварително включване в кръга на лицата, към които се отнася и които са обществено и здравно ос-ни чрез обезпеченията, които дава.
2.Имат различно съдържание и предназначение:
Соц.’ подпомагане допълва лични доходи, насочено е към най-бедната част от обществото, която се е оказала под равнището на най-ниските доходи, необходими за задоволяване на осн. жизнени потребности
Общ.’ос-не замества редовните трудови доходи на осигурените лица.
3.Финансови източници:
Разходите за общ.’ос-не се набират в специални осиг. фондове – в набирането на средства със свои вноски участват ос.’ лица, осигурителите и държавата.
А средствата, необходими за осъществяването на соц.’ подпомагане са изцяло бюджетни средства (държ. и общински) и средства от дарения и благотворителни инициативи. Лицата, които ги ползват не участват пряко в набирането им.
    Осигурително право и застрахователно право:
Общото м-у личното застраховане и ОП е, че с настъпването на определено събитие, като реализация на определен риск се засягат живота, здравето и тел. цялост или работоспособност на човек личност. И в двата случая се предоставят матер. обезпечения на закриляните лица от нарочно обособени фондове, които се образуват от вноски по ред, установен в закон.
Разлики:
1.ОП закриля по-широк кръг опасности, а личното застраховане се отнася само до два риска: злополука и живот.
2.Личното застраховане за живот и злополука възниква винаги от договор, а общ.’ ос-не – по силата на закона.
3.Обезщетенията имат разл. пр. природа и предназначение:
При общ.’ ос-не обезщетенията са за неполучен доход от трудови възнагр., а застрахователната сума не зависи от размера на настъпилите вреди и се уговаря предварително м-у страните.
4.Личното застраховане не познава ограничение на кръга на лицата.
5.Различен е режимът на фондовете и тяхното управление
6.Различен е методът на пр. регулиране.

Основни принципи на осигурителното право
Основните принципи на О’П са ръководни идеи, които са изрично закрепени в правни н-и или се извеждат от тях по тълкувателен път. Те обособяват О’П като правен отрасъл и образуват неговото единство.
Осн.’ принципи на О’П са правни принципи. Те са вложени в правните норми правила.
Принципите се характеризират с широта на приложеното си поле.
Осн.’ принципи на О’П са посочени в КЗОО, в ЗДоп.Добр. Пенс. Ос-не и в ЗЗО, а именно:
1.Задължителност и всеобщност на ос-нето
2.Равнопоставеност на осигурените лица
3.Солидарност на осигурените лица
4.Социален диалог при управлението на осиг.’ система
5.Фондова организация на осиг.’ средства
Традиционен основен принцип на общ.’ ос-не в България е неговата задължителност . Това означава, че задължението за задължителност произтича от закона – както за участието в набирането на средства по осигурителните фондове, така и за получаване на осигурителни престации при настъпването на ОСРискове. Задължително е ос-нето за голям брой лица и за основните ОСРискове. Различна е степента на задължителност. Най-висока е тя за осигурените, които се осигуряват на основание полагане на зависим труд – те са ос-ни за всички социални рискове и поделят осиг. тежести заедно със своите ос-ли. По-малка е степента на задължителност на лицата, които полагат труд за своя сметка –за тях, то е задължително само за някои общи рискове.
Доброволното ос-не у нас е изключение. То е възможно като допълнително спрямо задължителното ос-не.
Всеобщността на ос-нето може да се разглежда в два аспекта. От една стр. всеобщността е свързана с кръга на осигурените лица – всички български граждани, които придобиват средства с-у личния си труд – работа по ТПО-е, изпълнение на държ. служба, осъществяване на търговия или др. В отделни случаи какъвто е здравното ос-не се отнася до всички бълг. граждани от раждането до смъртта.
От друга стр. всеобщността на ос-нето се отнася до кръга на ОСР-е: общо заболяване (и приравнените на него ...); трудова злополука, проф. болест, майчинство, старост, смърт и безработица.
Равнопоставеност на осигурените лица : Осигурените лица имат еднакви права и задължения в системата на общ. ос-не, независимо от конкретната им индивидуална нужда и лично положение. Законодателството установява предварително начина на определяне на осиг. вноски и на осиг. плащания, установява единна процедура за упражняването на правата и изпълнението на задълженията и т.н. Никакви различия, освен различията в осиг. стаж и в осиг. доход не могат да влияят върху правото и размера на осиг. плащания.
Солидарността на осиг. лица се изразява в участието на цялата осигурявана общност ( всички осигурени лица, в някои случ. и на всички данъкоплатци – при неконтрибутивните осиг. плащания)  в набирането на средства по осиг.фондове чрез заплащането на осиг. вноски. Набраните средства са предназначени за ползване от осигурените лица чрез получаване на материални обезпечения при настъпване на осиг. социален риск с неговите неблагоприятни последици.
Социален диалог при управлението на осиг. с-ма: изразява се в провеждане на съгласувана политика в регулирането и управлението на осигурителната с-ма. Изразява се в няколко насоки:тристранно сътрудничество в регулирането на осиг.’ отношения: норм.’ актове на осиг. право се приемат чрез тристранно сътрудничество и консултации на раб-лите и на р-ците/сл-лите, а в управлението на осиг.органи (Надз.съвет на НОИ, Надз. съвет на НСЗ, събрание на представителите на НЗОК) наред с представителите на държавата участват и представители на посочените организации, а в здравното ос-не – и на териториалните единици
Фондова организация на средствата: средствата за различните елементи на осиг. с-ма се набират и разходват по специални фондове. Средствата се набират от точно определени източници (осиг. вноски, суми от държ. бюджет, глоби, такси, лихви и т.н.) и се разходват за точно определени цели – за обезщетения, помощи, натурални престации.
Фондовата организация намира и бюджетен израз в наличието на отделни бюджети за съответните фондове и приемането им със закон: със ЗЗБДОО и със ЗБюдж.на НЗОК.
Участие на държавата в общ. ос-не: чрез предоставените функции на министъра на труда и социалната политика и на министъра на здравеопазването да разработват, координират и провеждат политиката на държавата; чрез управлението на държавното общ. ос-не от НОИ като държ. орган и част от изпълнителната власт в избора на неговия управител и подуправител от НС; чрез приемането на закони за бюджета на общественото и здравното ос-не от НС и т. н.

ИЗТОЧНИЦИ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО
Източниците на О’П са норм. актове, приети или издадени от компетентни държ. органи по установен ред, в които се съдържат правила за поведение в правоотношенията, регулирани от О’П. Източниците на О’П са винаги норм. актове.
В зависимост от произхода си, източниците на О’П се делят на вътрешноправни и межд.правни източници.
Според органа, който ги е издал, те могат да бъдат разделени на държавни източници и източници, приемани от недържавни органи.
Йерархичното подреждане на норм. актове по правна сила е следното:
1. Конституция; 2. Кодекси и закони; 3. Подзаконови норм. актове на МС; 4. Подзак. нормативни актове на министрите.
К.’91г. е основен източник на О’П с онези свои разпоредби, които се отнасят до правото за осигуряване и до осиг. права на гражданите. Преамбюлът на К’91г. определя РБ като социална държава. Основополагащо значение за О’П има социалният характер на държавата. К’ установява преди всичко основното право на гражданите на обществено и здравно осигуряване и на социално подпомагане. К’ предвижда за първи път на такова равнище и безработицата като осигурен социален риск, макар и нар. временно оставане без работа.
Основни нормативни актове за регулиране на ОПО-я са законите. През 1999г. е приет КЗОО (в сила от 1.01.2000г.), но въпреки това О’П не е кодифицирано, защото в самия кодекс не намират уредба въпросите на здравното осигуряване, на допълнителното пенсионно осигуряване. Редица въпроси са уредени в Подзаконови норм. актове. КЗОО е едновременно устройствен закон за финансовото стопанство и управление на ДОО и закон, който урежда материалноправни и процесуални въпроси на задължителното обществено осигуряване. Те са:
а. основно задължително общ. осигуряване: краткосрочно – за временна неработоспособност
                               дългосрочно – за трайна неработоспособност
б. допълнително задължително пенсионно осигуряване
в. адм.наказ. отговорност за нарушения на задължителното общ. осигуряване
Наред с КЗОО, др. важни източници на О’П са закони като Зак. за здравното осигуряване; Зак. за доп. доброволно пенсионно осигуряване; Зак. за насърчаване на заетостта.
Понастоящем подзаконовата уредба на ОПО-я се съдържа главно в наредби приети от МС - Наредба за елементите на трудовите възнаграждения и за доходите,в-у които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на парични обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане; Наредба за обществ. осигуряване на самоосигуряващите се лица и бълг. граждани в чужбина. М’С издава и постановления и правилници.
Източници на О’П са и актове на министри и по-специално на министъра на труда и социалната политика и на министъра на здравеопазването, които в областта на своята компетентност издават правилници, наредби и инструкции.
Недържавните източници, приемани от определени в закона органи и по определен в закона ред, с които се установява обща норм. уредба на ОПО-я. Особено важно значение в тази група имат актовете на НОИ, Нац. рамков договор, колективните трудови договори и правилниците на осигурителни дружества.
О’П има за свои източници редица межд. актове. В Б-я е възприет принципът на прякото действие на международните актове във вътрешния правов ред. Межд. източници се приемат от межд. организации в кръга на тяхната компетентност. В зависимост от волята, която лежи в тяхната основа и приложното им поле те могат да бъдат разделени на универсални и регионални актове. Универсалните межд. актове се приемат от универсални межд. организации. Това са межд. договори с норм. значение. За О’П от тази група са:
1.Актове на ООН:
а. Всеобщата декларация за правата на човека: в чл.22 се прогласява правото на социална сигурност. Тя е програмен акт на ООН, без юридически обвързващ характер, но с важно значение за формирането на социалната политика на държавите;
б. Межд. пакт за икономически, социални и културни права: в чл.9 той провъзгласява правото на социална сигурност, вкл. и на обществ. осигуряване. Този акт може да бъде определен като универсален межд. акт;
 2. Актове на МОТ: Това са Конвенции на МОТ по въпроси на обществ. осигуряване, които са ратифицирани от РБ по конституционен ред, влезли са в сила за страната и са обнародвани в ДВ, поради което са и част от вътрешното право и са източници на О’П. Конвенциите установяват минимално необходимите стандарти за правна закрила, които се използват за създаването на националните законодателства. До 2000г. МОТ е приела 28 конвенции относно обществ. осигуряване. РБ е ратифицирала редица важни конвенции , напр. Конв. 3 относно закрилата на майчинството от 1919г., Конв. 8 относно обезщетенията при безработица от 1920г. и др.
Освен Конвенции, МОТ приема и препоръки, които не създават юрид. задължения за държавите членки, но определят желаните насоки за развитие на пр. уредба или конкретизират установеното в конвенциите.
Регионалните межд. актове се приемат от регионални межд. организации. РБ е страна по Европейската социална харта.
През последните години се увеличава значението на двустранните межд. договори в областта на социалната политика.

КРЪГ НА ОСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА
Разпоредбите на Чл.4 КЗОО определят 3 групи ОСРискове и категории лица, които задължително се осигуряват за тях:
А). обхваща всички ОСР по ДОО: майчинство, безработица, о. заболяване, труд. злополука, проф. болест, инвалидност, старост и смърт. За тях се осигуряват задължително следните категории лица:
1. работници/служители, наети на работа по ТПО-е за повече от 5 раб. дни през 1 кал. мес. независимо от характера на работата, начина на заплащане, от източника на финансиране. Това са раб-ци/сл-ли, които работят по ТПО-е, независимо от формата на собственост на предприятието, учреждението (частна, държ, общинска), както и раб-ци/ сл-ли, работещи при ФЛ.
Лицата,които са включени в програмата от социалните помощи към осигуряване на заетост работещи по ТПО повече от 5раб.дни или 40часа задължително се осигуряват за вс. ОСР с изключение на безработица. Съображенията на законодателя да не се осигуряват за безработица от една страна средствата за осигуряване на заетост са за сметка на държ. бюджет, от др. страна така се съдейства активно да търсят работа след изтичане на договорите им.
2. държ. служители - чл.2 ЗДС : Държавен служител е лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и лице, на което специален закон предоставя статут на държавен служител
3. съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители- оси вноски за сметка на бюджета на съдебната власт;
4. кадровите военнослужещи по ЗОВС и държ. сл-ли - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за МВР и
5. лицата по § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията;
6. членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждения в кооперацията. Членове на кооперации, работещи без ТПО-я в кооперацията, не се осигуряват за безработица.
6. лицата, които работят по втори или по допълн. труд. договор при пълно работна време по основния трудов договор;
7.  изпълнителите по дог. за управление и контрол на ТД

Б). втората група обхваща ОСРискове инвалидност, старост, трудова злополука, проф. болест и смърт.
За тези ОСРискове задължително се осигуряват раб-ците/сл-лите наети на работа за не-повече от 5 раб. дни през 1 кал. мес.

В). обхваща ОСРискове старост, инвалидност поради общо забол. и смърт. Тези рискове са пенсионни.
За тези рискове задължително се осиг. следните категории лица:
1. лицата, регистрирани като упражняващи своб. професия и/или занаятчийска д-ст. Такива се считат лицата, които упражняват професия или занаятчийска дейност на основание на предварителна регистрация, определена с норм. акт: нотариуси, адвокати, лицензирани оценители, вещи лица и др.; Които плащат патентен данък и не са ЕТ; които извършват профес. дейност на свой риск и за своя сметка. Такива са напр. дейци на науката, културата, образованието, медицината. Всички те са регистрирани с информ. код по БУЛСТАТ
2. лицата, упражняващи труд. дейност като ЕТ, собственици или съдружници в ТД;
3. земеделските производители – ФЛ, които произвеждат растителна и/или животинска продукция предназначена за продажба и са регистрирани по съответния ред;
4. лицата, които полагат труд без ТПО-е и получават месечно възнаграждение, равно или над една МРЗ, след намаляването му с нормативно признатите разходи.
Разпоредбите на Чл.4, ал.5 КЗОО дават право на лицата, изпратени на работа в чужбина от бълг. посредник, които могат да се осигуряват за инвалидност поради о.заболяване, за старост и за смърт върху избран осигурителен доход от 2 до 10 МРЗ за страната.
Категориите лица, които задължително се осигуряват за ОСРискове старост, инвалидност поради о. заболяване и смърт по свое желание могат да се осигуряват и ОСРискове майчинство и о. заболяване.

ОСИГУРИТЕЛИ
КЗОО дава легално определение на понятията осигурител и самоосигуряващ се.
          Осигурител по Чл.5, ал.1 КЗОО е: всяко ФЛ, ЮЛ или негово поделение, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осиг. вноски за други ФЛ.
Самоосигуряващ се е ФЛ, което е длъжно да внася осиг. вноски изцяло за своя сметка.
Буквалният смисъл на понятието осигурител е лице или орган, който дължи по закон за своя сметка цялата осигурителна вноска за др. ФЛ. Законодателят не употребява, но предпоставя понятието ‘съосигурители’. Това са ФЛ или ЮЛ, които по закон дължат за своя сметка съответната част от осигурителните вноски. Съосигурители са работодателите по отношение раб-ците/сл-лите, работещи по ТПО-е; възложителите, т.е. ТД по отношение на изпълнителите по дог. за управление/контрол на ТД; възложителите по отношение на лицата, които полагат труд без ТПО-е; кооперациите по отношение на лицата, които упражняват трудова дейност като членове на кооперации и получаващи тр.възнаграждения, доколкото раб-лите, възложителите и кооперациите внасят по сметките на съответните осиг. фондове осиг. вноски на раб-ците/сл-лите, както и своята част, така и тази за осиг. лица в широк см. на думата. Те имат правно качество осигурители, т.е. те са платци на осиг. вноски, но доколкото и частта от осиг. вноски, която е за негова сметка се внасят от раб-ля, възложителя, кооперацията на осиг. лице се признава качеството осигурител в широк см. на думата.
Осигурители в буквалния смисъл на това понятие са държавните органи, които внасят осиг. вноски за сметка на държ. бюджет по отношение на държавните сл-ли, кадровите военнослужещи и държ. сл-ли- офицерите по ЗМВР. За сметка на държ. бюджет за ОСРискове старост, инвалидност поради о. заболяване и смърт във фонд “Пенсии” на ДОО се внасят осиг. вноски за редица категории лица, напр. лицата, отслужили наборна военна служба за периода, който е зачетен осиг. стаж. Осиг. вноски се внасят към датата на отпускане на пенсия и се начисляват към този момент. За сметка на държ. бюджет за ф. ‘Пенсии’ се дължат осиг. вноски за неработещите майки за периода, който е зачетен за осиг. стаж.
Ос-ли за ОСРискове тр. злополука и проф. болест са раб-лите по отношение на раб-ците/сл-лите, работещи по ТПО-е при условията на Чл.4, ал.1, т.1, 5 и Чл.4,ал.2 КЗОО. Кооперациите са осигурители по отношение на лицата, осъществяващи трудова дейност като чл. коопер. и получаващи тр. възнаграждения, ТД са ос-ли по отношение на изпълнителите на дог. за управление и контрол.
Раб-лите са ос-ли за ОСРискове старост, инвалидност поради о. заболяване и смърт и за своя сметка внасят осиг. вноски във ф. “Пенсии” по отношение на раб-ците/сл-лите за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане, които се зачитат за осиг. стаж.
Раб-лите, раб-ците/сл-лите са съосигурители за ОСРискове старост, майчинство, о.заболяване, безработица, смърт по ДОО. За своя сметка те внасят съответната част от осиг. вноски за ф. “Пенсии”; “О. заболяване и майчинство” и “Безработица”
Кооперациите и лицата, които упражняват труд. дейност като чл. на кооперации и получават трудово възнаграждение са съосигурители, които внасят съответната част от осиг. вноски за своя сметка във ф. “Пенсии”, ф. “О. заболяване и майчинство” и ф. “Безработица”
ТД и изпълнителите по договори за управление или контрол на ТД са съосигурители, които внасят съотв. част от осиг. вноски за своя сметка в горепосочените фондове.
Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват за своя сметка за ОСРискове старост, инвалидност поради о. заболяване и смърт за ф.”Пенсии” и за доброволно допълн. осигуряване за майчинство и о. заболяване за ф. “О. забол.”.
Законодателят възлага редица задължения на осигурителите спрямо осиг. орган: Чл.5,ал.3КЗОО
Чл.5, ал.7 КЗОО
Чл.5,ал.8 КЗОО
Ос-лят е длъжен да издава при поискване в 14 дневен срок необходимите документи за осиг. стаж и осиг. доход.
Осигурителни каси: Чл.8 КЗОО Самоосигуряващите се лица и юридическите лица могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Осигурителни каси могат да учредяват не по-малко от 5ФЛ или ЮЛ. В ос. каса могат да членуват само лица, които са с постоянен адрес или адрес на управление на територията на ТП на НОИ. В РУСО се води регистър на ос. каси- със заявление се прави искане за вписване на ос. каса в регистъра.Към заявлението се  прилага учредителния договор, списък на членовете и решение на членовете за определяне на лицето,което представлява ос.' каса.
ЮЛ, което има наети на работа по ТПО повече от 10 работници/сл-ли не може да членува в ос. каса.
Ос.'каси действат като осигурители за своите членове и за наетите от членовете на ос. каси лица по ТПО и без ТПО. Имат редица задължения: да събират дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за здравното осигуряване; да превеждат ос. вноски по съответните сметки на Националния осигурителен институт; да  изплащат дължимите парични обезщетения и помощи на осигурените лица при настъпване на осигурителен случай; да оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.

ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД
Понятието осиг. доход е родово понятие, което вкл. видовите понятия труд. възнаграждение, възнаграждения и доход от трудова дейност.
Понятието тр. възнаграждение се употребява в случаите, когато лицето работи като р-к/сл. по ТПО или работи като държ. сл-л по служебно ПО-е.
Понятието възнаграждение се употребява предимно в случ., когато лицето работи по договор за управление или контрол на търг. дружество или пък полага труд без ТПО-е, т.е работи на гражд. договор.
Понятието доход от трудова д-ст се използва в случаите, когато лицето се самоосигурява по чл.4 КЗОО.
Минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по икономически дейности и квалификационни групи професии се определя съгласно приложението към Закона за Б ДОО.
Мин. ос. доход се отнася за 9 категории раб-ЦИК/сл-ли и е диференциран в зависимост от иконом. дейности, именно:
1. ръководни служители
2. аналитични специалисти
3. приложни специалисти
4. помощен персонал
5. персонал, зает с услуги на населението, охрана и търговия
6. производители в селското,горското и рибното стопанство
7.  квалифицирани производствени работници
8. оператори на машини, съоръжения и транспортни средства
9. ниско квалифицирани работници
Миним. ос. доход на раб-ците/сл-лите, които работят в специализирани предприятия, кооперации, цехове за инвалиди се определя в размер 50% от мин. ос. доход за съотв. иконом. дейности и квалификационни групи професии.
Минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица  за 2003г. е 200 лв.
Минимален месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители за 2003г.е 100 лв.
Минимален месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители, които упражняват само земеделска дейност -за 2003г. е 50 лв.
Максимален месечен размер на осигурителния доход за 2003г. е  1 000лв.

Осиг. доход, в-у който се начисляват осиг. вноски за р-ците/сл., работещи по ТПО-е се формира от полученото труд. възнаграждение и др. доходи от трудова д-ст за мес. Възможни са редица хипотези за определяне на месечния р-р на р-ците/сл. : когато р-кът/сл. работи само по 1 ТПО и брутното трудово възнаграждение е равно или над 1000лв., осиг. вноски се начисляват до размера на 1000лв.; когато р-кът/сл. работи само по 1 ТПО-е и тр. доходи, в-у които се изчисляват осиг.’ вноски е по-малко от 1000лв., ако получава доходи от други източници, същите допълват осиг.’ доход до 1000лв.
При получаване на парични суми за работа извън основното ТПО раб/сл декларира сумата от труд. възнаграждение в-у което са начислени или дължими ос. вноски.

ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ
Осиг. вноски са основно и специфично понятие на ОП. В-у тях се изгражда задълж. обществ. ос-не.
Осигурителните вноски са специфични парични вноски от задължените лица (ос-ли и ос-ни) във фондовете на държ. общ. осигуряване. Те са осн. източник на приходи в бюджета на ДОО, които заедно с други средства формират фондовете на държ. общ. осигуряване, а именно:
1.фонд ‘Пенсии’
2.фонд ‘Пенсии, несвързани с трудова д-ст’
3.фонд ‘Трудова злополука и професионална болест’
4.фонд ‘Общо заболяване и майчинство’
5.фонд ‘Безработица’
Предназначението на ос. вноски е за изплащане на пар.обезпечения: обезщетения, помощи и пенсии, както и за всички други разходи, предвидени в КЗОО и в ЗБДОО за съотв. год. за осъществяване на целите на осигуряването.
Осигурителните вноски се внасят диференцирано за всеки един от фондовете, а не като обща сборна ос. вноски
Осиг. вноски се дължат и правят въз основа на разпоредбите на закона. Със закон се определя тяхното основание и със закон се определя техния размер за срок от 1 кал. год.
В ЗБДОО 2003г. са визирани конкретни размери на осиг. вноски:
I. За лицата, ос-ни за всички Ос рискове за фонд Пенсии ос вноски са в следните размери:
а) 36,7 на сто за работещите при условията на ІІІ категория труд;
б) 46,7 на сто за работещите при условията на ІІ категория труд;
в) 51,7 на сто за работещите при условията на І категория труд;
г) 41 на сто за учителите.
II.  за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто.
III. за фонд "Безработица" - 4 на сто.
IV. за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. - 2 на сто.
Ос. вноски се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но не по-малко от минимално установения ос. доход по икон. дейности и квалиф. групи професии и не повече от макс. месечен размер на ос. доход.
Осигурителните вноски за работниците и служителите, за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи трудови възнаграждения като членове на кооперации се разпределят в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя, съответно кооперацията, търговското дружество или възложителя и 25 на сто за сметка на работника или служителя, съответно кооператора, изпълнителя по договора за управление и контрол или работещия без трудово правоотношение.
Осигурителните вноски се разпределят в следните съотношения:
2000 и 2001 г. - 80:20;
2002 - 2004 г. - 75:25;
2005 г. - 70:30;
2006 г. - 65:35;
2007 г. - 60:40;
2008 г. - 55:45;
2009 г. и следващите години - 50:50
Осигурителната вноска за фонд "Трудова злополука и професионална болест" е за сметка на работодателите.
Ос. вноски за фонд "Пенсии" на самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка.
Осигурителните вноски за ДОО и за Доп.задълж.пенсионно осигуряване в универсални пенс. фондове за държавните сл-ли са за сметка на работодателя или ведомството.
Осигурителните вноски се внасят в банките или в пощенските клонове и станции по ред, определен от НОИ и "Български пощи" ЕАД, по съответните сметки на ДОО и на доп.'задълж. пенсионно осигуряване.
Осигурителите внасят ос.' вноски с отделни платежни нареждания за всеки месец чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на ДОО и на доп.' задълж. пенсионно осигуряване при изплащане на труд.'възнаграждения, включително за авансови плащания. Осигурителите,които нямат банкови сметки внасят ос. вноски в брой в банките по съотв. сметки.
Частта от ос. вноски, която е за сметка на ос.' лица  се внася при изплащане на възнагражденията им и не се удържа от авансовите плащания освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс.
Ос.' вноски за ДОО, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него.
Ос.' вноски за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение.
Ос.' вноски за самоосигуряващите се лица се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
Земеделските производители, които извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради о.заболяване, за старост и за смърт, могат да внесат дължимите ос. вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят.

ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ
Осиг. стаж е време, през което са внесени или са били дължими осиг.вноски.
Не се зачита за осигурителен стаж времето, през което лицата са били осигурени само за трудова злополука и професионална болест.
По правило осиг.вноски се внасят периодично от ос-лите, ос.лица или от самоосигуряващите се лица в размери определени по ЗБДОО и в съотношението, установено за съотв. год. Внесени са осиг. вноски, когато техният пълен размер е изплатен от задължените да сторят това лица. Но има случаи, при които осиг.вноски се дължат, но не са внесени. Хипотезите са две:
а. когато дължимите осиг. вноски не са внасяни редовно или не са внесени от ос-ля, въпреки че осигуреният е внесъл припадащата му се част. Това време се признава за осиг. стаж, въпреки нередовността на ос-ля.
б. когато осиг.’ вноски са се дължали, но тяхното внасяне по силата на зак. се извършва в един по-късен момент. Такива случаи са предвидени за лицата, отслужили наборна военна служба и на неработещите майки. На тези лица съотв. време се признава за осиг.’ стаж с внасянето на осиг.’ вноски за сметка на държавния бюджет към датата на отпускане на пенсията им.
Началото на осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват труд. си дейност. За раб-ци и сл-ли по ТПО-я това е началото на изпълнение на задълженията по труд. договор. А за държ. сл-ли този момент е различен от момента на възникването на ТПО-е и Сл.ПО-е и е последващ спрямо него.
За самоосигуряващите се задължението за ос-не възниква със започването на труд. дейност до прекратяването й. Те са длъжни да се регистрират в 7 дневен срок в РУСО от започването на дейността си.
КЗОО установява срокове за внасянето на осиг.’ вноски:
1. когато осиг. вноски за ДОО са за сметка на ос-лите се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнагр. или на част от него.
2.когато осиг. вноски са за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 се внасят при изплащане на дължимото възнагр.
3. когато осиг. вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
За осигурителен стаж, без да се правят осиг. вноски, се зачита времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;
3. на неплатения отпуск до 30 раб. дни през една календарна год.;
4.през което лицето е получавало обезщетение за безработица.
За осиг. стаж се зачита и времето:
1. през което лицата, работещи по трудови или служебни правоотношения или са кадрови военнослужещи по ЗМВР не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи. За този период се внасят осиг. вноски за сметка на ос-ля. Зачитането на осиг.’ стаж за дадените категории лица, които не са полагали труд поради виновното поведение на р-лите и възлагането на задължението за внасяне на осиг. вноски за негова сметка е в обществ. интерес и е един вид санкция спрямо р-ля.
2. през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказ. производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съотв. ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление. За този период се внасят осиг. вноски за сметка на републиканския бюджет върху последното брутно възнаграждение Тук става въпрос за съдебни грешки или за неправомерно действие или поведение на органите на съдебната власт и е нормално средствата за осиг. вноски да са за сметка на държ. бюджет. Разбира се няма пречка след това да се търси имуществена отговорност от съотв. органи, но тези отношения се реализират на плоскостта на гражданската отговорност на държавата.
3. през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи. Предписанието на здр.’ органи е задължително за раб-лите. Ако те не преместят трудоустроеното лице на подходяща работа или то остане без работа – времето се зачита за осиг. стаж. За този период се внасят осиг. вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение, което може да бъде за временна неработоспособност, обезщетение при трудоустрояване по Чл.217КТ и др.
4. при пенсиониране се зачита и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурявани или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осиг. стаж, се внасят осиг. вноски в размера за фонд "Пенсии" върху мин. работна заплата към датата на отпускането на пенсия (изчисл. по ЗБДОО за съотв.год.), които са за сметка на държ. бюджет.
5. при пенсиониране се зачита и времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование (изискването е лицата да са положили успешно държ. изпит), ако до 2005 г. те внесат за своя сметка осиг. вноски, изчислени върху мин. работна заплата към датата на внасянето на вноските. Т.нар. откупуване на ос.’ стаж. Осиг. стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но не за повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност – може да се откупува целия или част от периода на обучението.
Студентите, които са постъпили във висши учебни заведения до учебната 1999/2000 г. вкл., могат да ползват правата ако в петгодишен срок след завършване на обучението си внесат осигурителните вноски.
Ос. стаж има значение за възникването на правото на обезщетение за врем. неработоспособност или за правото на пенсия. Придобиването на осиг. права зависи от вида и продължителността на осиг.стаж.
Документи за удостоверяване на осиг.стаж са: трудова книжка, осиг. книжка, документ по утвърден образец 30 на НОИ, издава се от ос-ля въз основа на ведомост или др. разходни документи и договори за възлагане на труд. Лицата по § 9 КЗОО представят диплома и документ, удостоверяващ срока на обучение + документ за внесените ос.’ вноски.
Ос.стаж в чужбина се зачита съгласно договора със съотв. държава: по оригинални документи, издадени от компетентни органи на съотв. чужда държава.
Осиг. стаж се изчислява в дни, месеци и години.
За осигурителен стаж се зачита:
времето, през което лицата са работили при пълно законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими ос.' вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от мин. осиг.доход за съответната професия.
Когато лицето е работило при непълно работно време, осиг.'стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.
Осиг. стаж на лицата, които са получили възнагр. по-малко от мин. установеното за страната за съотв. продължителност на отработеното време се изчислява пропорционално.
 Времето, през което лицата полагат труд без ТПО-е и получават месечно възнагр. равно или над една мин. месечна раб. заплата за страната, за което са внесени осиг. вноски, се зачита за един месец осиг. стаж, но за не повече от срока на договора.
За осиг. стаж на лицата, осиг. се за своя сметка, се зачита времето, за което са внесени дължимите осиг. вноски.
Във всички случаи не могат да се зачетат за осиг. стаж повече дни от броя на календарните дни за съответния период.
Редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
Ос.'стаж има значение за възникване на осигурителни права и задължения. Той е предпоставка за възникването на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради о.заболяване и придобиване право на пенсия.
Ос.'стаж и неговата продължителност се установява с трудова книжка, служебна книжка, осигурителна книжка и с документи, които издава осигурителя.

УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
В широк см. на думата в управлението на ДОО участват МТСП и НОИ. МТСП има задължението на разработва, координира и провежда държ. политика по ДОО.Това се изразява от една страна в определяне на основните направления в развитието на ДОО и предлагането им за утвърждаване от МС. От друга страна-провеждането на държ. политика по ДОО се изразява в подготовката на проекти на норм. актове в тази област.
ДОО се управлява от НОИ (НОИ организира, координира и насочва провеждането на държ.’ ос-не), който отчита своята дейност пред НС.
НОИ е ЮЛ (създава се по т.нар. нормативна с-ма: има огромно имущество, с което борави, наличие на матер. база) със седалище София.
Институтът създава свои териториални поделения. На национално равнище органите за управление на НОИ са: Надз. съвет; управител и подуправител.
Надз. съвет е колективен орган, който се състои от по един представител на всяка от представителните организации на раб-ците и сл-лите и на раб-лите, признати съгласно чл. 3 от КТ, и равен на тях брой представители, определени от МС, един от които задължително е изпълнителният директор на Нац. агенция за приходите. Изпълн. директор се назначава от МС по предложение на министъра на финансите
Представителите на организациите на раб-ците и сл –лите и на раб-лите се определят от ръководните им органи на национално равнище в съответствие с уставите на тези организации.
Надз. съвет има срок на мандата си 4год. Членовете на надз. съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип. Без изрично да е определено в закона, практиката е наложила 1 год. срок за мандата на председателя.
При определяне на представителите в ръководните органи трябва да се вземат предвид изискванията на Чл.39 КЗОО с оглед характера на дейността им.
Функциите на Надз.С са определени в закона. Те могат да бъдат разделени в следните групи: управителни /организационни/; финансови; нормотворчески и контролни. Управителните функции са свързани с организацията и дейността на НОИ, напр.: приемане на решения за откриване и закриване на поделения на НОИ;
Финансови са напр. утвърждаването на проектите на годишния бюджет на ДОО и отчета му; взема решения за придобиване и разпореждане с имуществото на НОИ и др.
Нормотворчески: утвърждава проектите на нормативните актове по ДОО преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи; приема правилник за организацията и дейността на НОИ;
Контролната функция на Надз.С е само една, но тя е широко формулирана: осъществява контрол върху дейността на НОИ, на Управителния съвет, на управителя и подуправителя.
Управителят и подуправителят на НОИ се избират от НС за срок от 4год. Управителят представлява НОИ пред всички държ. органи, ФЛ и ЮЛ. Той утвърждава задължителни за всички ФЛ и ЮЛ в страната инструкции, формуляри и др. документи, свързани с провеждането на ос-нето.
Подуправителят подпомага управителя при изпълнение на неговите функции и го замества, когато го няма.
В Централното управление на НОИ са обособени главни дирекции, дирекции, отдели и служби. Те се създават, преобразуват и закриват по решение на Надз.С на НОИ.
Териториалните поделения на НОИ са РУСО, които се оглавяват от директори.

ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
Под финансово устройство разбираме набирането, съхраняването и разходването на средства, които обезпечават финансово осъществяването на обществ.’ ос-не. За финансовото обезпечаване на общественото осигуряване в света се прилагат три системи:
Разходопокривна система: набирането на финансови средства, необходими за покриване на разходите по общественото осигуряване, се извършва преди всичко от плащаните осигурителни вноски, а също така и от други постъпления във фондовете на общ.’ осигуряване. От постъпленията от ос.’ вноски, идващи от работещите и раб-лите, се покриват разходите за изплащане на осиг.’ обезпечения. Нормалното и сигурно функциониране на тази с-ма и нейната финансова стабилност изисква наличието на две осн. условия:
а. значителна по брой постоянно работеща част от населението, което предполага висока и стабилна трудова заетост
б. точни актюерски изчисления: математически изчисления, които се правят за покритите социални рискове, вероятността за тяхното реализиране – честота и тежестта, с която се реализират, за да се предвидят необходимите осиг. вноски (техния размер) и другите постъпления във фондовете.
Капиталопокривна с-ма: осиг.’ вноски се водят по отделна партида за всеки осигурен, натрупват се, олихвяват се и се капитализират. От набраната по този начин пар. сума се изплаща пенсия на лицето, т.е. покриват се разходите по нея. Тази с-ма предполага траен и постоянен личен трудов доход, от който продължително време се правят осиг. вноски. И още: стабилна национална валута, което позволява запазването на покупателната способност за дълго време - от първите вноски, които се правят до последното пенсионно плащане, което се извършва от набрания капитал.
Държавнобюджетна с-ма: състои се в събирането на осиг. вноски и тяхното общо вливане в приходната част на държ.’ бюджет, от който със средства, обособени и предвидени в държ.’ бюджет се изплащат осиг. обезпечения.
С КЗОО и неговите последващи изменения се въведе фондовия принцип на набирането и разходването на средствата за осъществяване на ДОО. Фондовете по КЗОО са:
1. фонд "Пенсии";
2. фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност".
3. фонд "Трудова злополука и професионална болест";
4. фонд "Общо заболяване и майчинство";
5. фонд "Безработица".
В-у фондов принцип е изградено и здр. ос-не.
Пар. средства в осиг. фондове се натрупват и разходват поотделно. Те се характеризират със специфични за всеки фонд източници, от които се набират финансовите средства, и специфичните цели, за които се изразходват. По силата на този фондов принцип е недопустимо отклоняването на средства и постъпления, предназначени за един фонд и тяхното насочване към друг фонд, както и изразходването на набрани средства от един фонд за цели на др. фонд.
Осн. източник на приходи за всеки един от осиг. фондове, с изключение на ф. ‘Пенсии, несвързани с трудова д-ст’ са осиг.’ вноски, чиито размер е диференциран за отделните осиг. фондове от гл. т. на необходимите средства за изплащане на матер. обезпечения. На второ м-о по значимост източник на приходи са суми от държ.’ бюджет.
Съотв. място в приходната част на всички фондове са сумите от глоби, наказ. лихви и имуществени санкции.
Разходите на средствата на осиг.’ фондове имат целеви х-р:
1. изплащане на парични обезщетения, пенсии и помощи при настъпване на осиг.’ соц. риск;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения, пенсии и помощи;
3. за издръжка дейността на НОИ и териториалните му поделения и др.
Бюджетът на ДОО се приема с отделен закон от НС и действа за срок от 1год.

ОСИГУРИТЕЛНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ-СЪЩНОСТ
ОПО-я са уредени от пр. норми ОО-я, които възникват за възмездяване на неблагоприятните социални последици за осигурените лица или издържаните от тях членове на семейството при настъпване на предвидените ОСР-е, в резултат на които са настъпили временно оставане без работа, временна или трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице.
ЮФ са основанията за възникване, изменение и прекратяване на ОПО-я. Сп. характера на пр. последици, които настъпват ЮФ са пр.пораждащи; пр.променящи и пр.прекратяващи.
ОПО-я възникват върху сложни фактически състави. При повечето ОПО-я последиците настъпват в резултат на събития, напр. врем. или трайна неработоспособност или смърт на ос-ното лице настъпват в резултат на осъществения ОСР общо заболяване; труд. злополука или проф. болест. За други видове ОПО-я, последиците настъпват в резултат на действия и то правомерни- напр. ОСР безработица.
Юридическите основания за пораждането на право за обезпечение се съдържат в пр. норми. Част от тях съществуват обективно в обществото: заболяване; раждане, а др. част са създадени с пр. норми - осиг. стаж.
ЮФ, които образуват сложния ФС, който поражда ОПО-е са равнозначни по своето значение. Отсъствието макар и само на 1 ЮФ прави невъзможно възникването на ОПО-е, напр.за възникване на ОПО-е м-у ос-ното лице и ос. орган за изплащане на пар. обезщетение за врем. неработоспособност поради общо заб.е необходимо:
1.лицето да е осигурено за ОСР ‘Общо заболяване’
2.Да е настъпил ОСР ‘Общо заболяване’
3.Да е констатирана временна неработоспособност от органите на експертизата на работоспособността
4.лицето да има не по-малко от 6 мес. осиг.стаж, с изключение на тези ненавършили 18г.
Ако лицето няма такъв стаж за него не възниква право да получи обезщетение за врем. неработоспособност поради общо заболяване, но на същото се разрешава отпуск поради врем. неработоспособност, който се зачита за осиг.’ стаж.
Пр.пораждащите ЮФ водят до придобиване на права и задължения за субектите на ОПО-я.
Изменението на съществуващите ОПО-я може да бъде предизвикано от 1 ЮФ или сложен ФС, да се отнася както до съдържанието на правата и/или задълженията, така и до техния обем.
Пр.прекратяващите ЮФ водят до прекратяване на съотв. вид ОПО-е.
ОПО-я по ДОО се характеризират с това, че винаги един от неговите субекти е ФЛ, а др. субект е държ. орган в лицето на НОИ и неговите териториални поделения.
При допълн. задължително пенс. осигуряване субекти са пенс. осиг. дружества, осигурителите и осигурените ФЛ.
Само при ПО-ята, свързани с отпускането на наследствени пенсии като правило субекти са членовете на семейството на починалото ос-но лице, което ги е издържало.
Правоспособността и дееспособността на ФЛ са важни юрид. категории, свързани с ОПО-я. Пр.способността на ФЛ в конкретно осигурително правоотношение възниква винаги в различно време и при настъпването на разл. ЮФ. В едни случаи пр.способност придобиват всички ос-ни лица за дадения ОСР, при неговото настъпване независимо от възрастта и осиг.’стаж, напр. при трудова злополука. В други случаи пр.способността възниква при наличие на установени от правните норми изисквания за възраст, осиг. стаж или при наличието на други предпоставки, напр. решение на ТЕЛК.
Дееспособността на субектите на ОПО-е зависи от видовете матер. обезпечения и същността на ЮФ като основание за възникване на ОПО-е.
Обектът на ОПО-я е различен според вида на ОПО-е. Обект на ОПО-е м-у ос-ля и ос.’ орган са осиг.’ вноски, които ос-ля дължи на ос.’ орган. Обект на ОПО-е м-у ос-ното лице и ос.’ орган са разл. обезпечения.
ОПО-я са сложни ПО-я. Те се характеризират с това, че всяка от стр. има множество права и задължения. Ос.’ орган има право да иска от осигурителя да внася дължимите вноски, а той е длъжен да ги внася. Ос-ното лице има П на матер. обезпечения, а ос.’ орган е длъжен да ги изплати.
В О’П не възниква единно ПО-е м-у ос-ля, ос. орган и ос-ното лице. Съществуват толкова видове ОПО-я, колкото видове ОСР-е са установени и свързаните с тяхното реализиране материални обезпечения.
ОПО-я по ДОО се отнасят към ПО-ята с недоговорен х-р. Правата и задълженията не могат да бъдат определяни със споразумение м-у стр.
Сп. обхвата на ОСР-е, ОПО-я които възникват м-у ос-ля и ос.’ орган и м-у ос.’ лице се делят на:
1.ОПО-я за всички ОСР-е по ДОО
2.ОПО-я за рисковете старост, инвалидност поради общо заб. и см.
3.ОПО-я за рисковете инвалидност, смърт, труд. злоп. и проф. болест
4.ОПО-я за всички ОСР-е без труд. злоп., проф. заболяване и безработица
В зависимост от това дали ОПО-я възникват м-у осиг.’ орган на ДОО или пенс. осиг. дружество се делят
1.ОПО-я по задълж. ДОО
2.ОПО-я по доп. задълж. пенс. ос-не
В зависимост от С м-у които възникват ОПО-я се делят на:
1.ОПО-я м-у ос-ля и ос.орган
2.ОПО-я м-у ос-ното лице и ос. орган

ВИДОВЕ ОСИГУРИТЕЛНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ- ПРАВООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ОСИГУРИТЕЛЯ И ОСИГУРИТЕЛНИЯ ОРГАН; ПРАВООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ОСИГУРЕНИЯ И ОСИГУРИТЕЛНИЯ ОРГАН; ОТНОШЕНИЯ ПО КРАТКОСРОЧНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
ОПО-е м-у ос-ля и осиг.’ орган възниква по силата на закона в различен момент в зависимост от възникването на качеството на ос-ля, защото осиг. орган е постоянно действащ държ. орган – РУСО.
Ос-нето на раб-ците и сл-лите, вкл. и държ. сл-ли възниква от деня на постъпване на работа и продължава през времето, когато предоставят раб. си сила на раб-ля. Различен е моментът на възникване на ОПО-е между самоосигуряващо се лице и осиг. орган. Това зависи от момента на придобиване на пр. качество на самоосигуряващ се. За лицата, които са регистрирани като упражняващи своб. професия и/или занаятчийска дейност ОПО-е с осиг. орган възниква от деня на тяхната регистрация при съотв. държ. орган. За лицата, упражняващи труд. д-ст като ЕТ, собственици или съдружници в ТД осигурително правоотношение възниква от деня на придобиване на това им качество в съответствие с разпоредбите на ТЗ.
Основната особеност на ОПО-е м-у ос-ля и осиг.орган е, че по това правоотношение задължение има само осигурителя към осиг. орган, а осиг. орган има само право към осигурителя: да изисква изпълнението на задълженията към него. Задълженията на ос-ля към осиг. орган се изразяват в няколко насоки:
1. Задължение за внасяне на осиг. вноски- те се внасят в банките по съотв. сметки на ДОО. Ос-лите ги внасят с отделни платежни нареждания за всеки месец чрез прехвърляне от сметките си по съотв. сметки на ДОО при изплащане на тр. възнагр., вкл. и при авансовите плащания. Ос-лите, които нямат банкови см. внасят осиг. вноски в брой в банките или пощенските клонове по осиг. сметки на ДОО.
Частта от осиг. вноски, която е за сметка на осиг. лица се внася при изплащане на възнагр.’ им и не се удържа от авансовите плащания, освен в случ., когато за съотв. месец е изплатен само аванс. Осиг. вноски, които са за см. на осигурените лица се внасят при изплащане на дължимото възнагр.
2. Ос-лите и самоосигуряващ се лица имат задължението да предоставят на НОИ данни за осиг.’ доход, осиг. вноски за ДОО, за задълж. здравно ос-не и за задълж. допълн. пенс. ос-не и за трудовия стаж поотделно за всеки раб-к/сл-л.
3. Ос-лите съгласно изискването на Чл.40, ал.3 КЗОО имат З’ да изплащат пар. обезщ. за врем. неработоспособност, помощите и др. обезпечения по ДОО.
4. Ос-лите и самоосигуряващ се лица са длъжни да се регистрират в РУСО и писм. да ги уведомяват за промени.
5. до 01.01.2004г. да възстановят изплатените обезщетения при труд. злополука във фонд “тр.злополука и проф. бол.”
ОПО-е м-у осиг. лице и осиг. орган:
В правоотношенията по краткосрочното обществ. ос-не, осигурителният орган като правило се представлява от ос-ля. Ос-лят, представляващ осигурителният орган по краткосрочното обществено ос-не от 1 стр. има задължение да определя както размера на пар. обезщетение въз основа на изискванията на норм. актове, така и да ги изплаща на лицата. От друга стр. осигурителят има задължението да следи размера на разходите за пар. обезщетения за врем. неработоспособност и за изплащаните помощи и съвместно със здравните органи периодично да прави анализ на заболеваемостта в предприятията и да предвиди разходи с оглед предприемане на профилактични мерки. По това правоотношение право на осигуреното лице е правото да поиска и да получи обезщетения или да му бъде отпусната пенс. при настъпването на съотв. ОСР при условия и ред, установени в закона. На това право на осигуреното лице съотв. задължението на осигурителния орган да изплати обезщетенията или да отпусне пенсията. Фактическият състав, който поражда правото на осигуреното лице в едни случаи обхваща само документирането на настъпилия ОСР, без каквито и да било др. изисквания, напр. при настъпил ОСР тр. злополука, пар. обезщетение се изплаща само при наличие на разпореждането на длъжн. лице, определено от директора на РУСО за приемане на злополуката за трудова и издаден болничен лист за отпуск поради врем. неработоспособност. В др. случаи пар. обезщетения за врем. неработоспособност ще се изплати както при наличието на настъпилия ОСР, така и при наличието на др. предпоставки, напр. осиг. стаж и възраст и т.н.
ОПО- е м-у осиг. лице и осиг. орган е в тясна връзка с ТПО-е на раб-ка/ сл-ля или със служебното правоотношение на държ.’ сл-л. ОПО-е м-у раб-ка/сл-ля и осиг.’орган възниква от деня на постъпването на работа. То възниква от този момента, защото раб-ка/сл-ля съотв. държ. сл-л е започнал вече да работи и да получава доходи от своята тр. дейност, но в същото време е подложен на риска да загуби работоспособността си или възможността да загуби работата си и да стане безработен, затова от деня на постъпването се разпростира осиг.’ закрила, която предпоставя това ОПО-е от момента на възникването.
Видът и размерът на осиг. обезщетения се предпоставя от вида и характера на осъществения ОСР. Това е субективното право на осиг. лице, което то има към осиг.’ орган с всички произтичащи от това последици за неговото упражняване и пр. защита.
Осиг. лице има съотв. задължения към осиг.’ орган. От една стр. ос-ното лице е длъжно да спазва определено поведение, от неизпълнението на което могат да настъпят неоправдани разходи за осиг.’ орган. Поведението вкл. задължение на осиг. лице да не уврежда умишлено здравето си, да не симулира заболяване, което води до врем. неработоспособност.
При нарушаване на тези задължения осигурителният орган лишава осиг.’лице от обезщетения за съотв. период от временната неработоспособност. От друга страна осиг. лице има задължение да изпълнява предписанията на органите на експертизата на работоспособността. За нарушаването на тези задължения осиг. лице се лишава от пар. обезщетения за врем. неработоспособност.
ОПО-е м-у ос.’ лице и осиг.’ орган се прекратява със загубване качеството осиг. лице.     
Правоотношения по краткосрочното ДОО:
В зависимост от характера и последиците, които настъпват от реализирането на ОСР-е  от гл. т. продължителността на изплащаните обезщетения от осиг. орган на осиг. лице ДОО се дели на краткосрочно и дългосрочно ос-не.
ОСР-е майчинство, о.заболяване, тр. злополука, проф. болест и безработица са рискове, свързани с краткосрочното ос-не. В редица случаи с изключение на рисковете майчинство и безработица са и пенсионни рискове. Това зависи от характера на вредните последици, които са настъпили в резултат на реализирането на посочените ОСР-е, т.е. дали е налице инвалидност или смърт на осиг. лице.
Обект на краткосрочното ос-не са обезщетения и помощите, а обект на пенсионното ос-не са пенсиите. Съществуват толкова видове правоотношения по краткосрочното осигуряване, колкото и видове обезщетения и помощи са  предвидени в действащото осиг. законодателство.
Правоотношенията по повод на всеки вид обезщетения или помощ се различават помежду си по състава на субектите, по характера на правата и задълженията на страните, по основанията за тяхното възникване, изменение и прекратяване. Налице са съществени различия на правоотношенията, които възникват по повод на всеки вид обезщетения и помощи.
Осиг. законодателство изчерпателно изброява видовете правоотношения по повод на пар. обезщетения за врем. неработоспособност, напр.
1. правоотношения по повод на пар. обезщетения за врем. неработоспособност поради о. заболяване.
2. правоотношения по повод на пар. обезщетения за врем. неработоспособност поради тр. злополука или проф. болест.
3. правоотношения по повод на пар. обезщетения за врем. неработоспособност поради бременност и раждане
4. правоотношения по повод на пар. обезщетения за врем. неработоспособност за отглеждане на малко дете
5. правоотношения по повод на пар. обезщетения за врем. неработоспособност за безработица и т.н.

ОСИГУРЕНИ СОЦИАЛНИ РИСКОВЕ- ПОНЯТИЕ И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОСИГУРЕНИТЕ СОЦИАЛНИ РИСКОВЕ. ОСИГУРИТЕЛНИ СЛУЧАИ
    ОСР може да се разглежда като предвидено в законодателството явление от обективната действителност, свързано с неблагоприятни материални последици за осиг.’ лице, които се изразяват в невъзможност да придобива средства за издръжка срещу личния си труд и поради това при настъпването му осигурителният орган е длъжен да изплати обезщетение, помощ или пенсия (осиг. обезпечения) на осиг.’ лице.
Юридическото понятие за ОСР се изгражда от няколко важни негови характеристики:
1.ОСР-е като правило са от категорията на юридическите събития (събития; съвкупност от събития или състояния). ОСР-е са от категорията на правопораждащите ЮФ, но има и значителна част от ОСР-е от категорията на правопроменящите ЮФ.
 2. риск: ОСР е предвидима възможност за настъпването на определено я-е с неблагоприятни последици.
Рискът е я-е от обективната действителност. То настъпва независимо от волята на човека. Рискът е вероятност, възможност – нито фактът на настъпването му, нито моментът на евентуалното му настъпване е сигурен. Вероятността е твърде променлива величина, но е присъща на всички ОСР-е. Единственият риск, чието настъпване е сигурно спрямо всички човешки същества е смъртта, но не е сигурен момента на настъпването й. Тук вероятността е толкова висока, че може да бъде определена като сигурност, а в други случаи вероятността също е голяма, но не може да се определи като сигурност, напр. при старостта.
Рискът има случаен х-р по отношение на конкретното лице. Той се проявява и съществува в обективната реалност, а това го прави предвидим на обществено равнище.
Рискът предполага настъпването на неблагоприятни последици, с материален характер. Тези последици настъпват по отношение на осигуреното лице, а при риска смърт те се проявяват в сферата на други лица.
2. осигуреност на риска: осигурен социален риск е признат от правото като ЮФ, чието настъпване е свързано с определени осигурителноправни последици: изплащане на осиг. обезпечения за сметка на специално обособени парични фондове. Средствата се набират от специални вноски на осиг. лица, осигурителите и държавния бюджет. Настъпването на риска поражда право на осиг. лице да получи и задължение на осигурителния орган да извърши осиг. плащане.
Може да бъде обект на ос-не само такъв социален риск, който се поддава на статистическо отчитане и може да бъде изразен математически, а вероятността от настъпване да бъде изчислена. Чрез статистически наблюдения и математически изчисления може да се определи и честотата на рисковете и тяхната тежест. Честотата означава броя на случаите, в които даден риск се проявява и реализира. Тежестта означава степен на уврежданията и мащаба на последиците, с които е свързано тяхното проявление и стойността на паричните разходи за обезщетяване.
Осигурителен случай е производно понятие от ОСР. Осигурителен случай може да има само ако преди това има ОСРиск.
ОСРиск е явление от обективната действителност, чието настъпване е вероятно, възможно, но не е сигурно. Когато то се прояви спрямо конкретното лице сме изправени пред осиг. случай. Осигурителен случай може да се разглежда като настъпил ОСРиск, който е довел до конкретни неблагоприятни последици за конкретно осигурено лице.
Ако ОСРиск е бъдещо случайно, вероятно и в повечето случаи е несигурно събитие, осигурителният случай е настъпилото събитие, породило неблагоприятни последици за осигуреното лице. Като ЮФ осигурителният случай е от категорията на юрид. събития. Осигурителният случай внася съществена пр. промяна в пр. положение на осиг.’ лице. За да произведе своето правно действие осигурителният случай трябва да бъде установен. Само осигурителният случай е предпоставка за възникване на права и задължения по ОПО-е между осиг. лице и осиг. орган. Само установеният (признат за настъпил и протекъл ЮФ) осигурителен случай е правопораждащ ЮФ, от който възникват права и задължения за страните по ОПО-е.
ОСР-е са изчерпателно посочени в законодателството, а осигурителните случаи са многобройни.
Видове ОСР:
I. В зависимост от условията, при които се осъществява трудова д-ст ОСРискове биват професионални и непрофесионални.
1. Рисковете с професионален произход се осъществяват във връзка с упражняваната професионална дейност на осигурените лица, вредните и опасни условия на труд: трудова злополука и професионално заболяване.
      2.Рисковете с непрофесионален (общ) произход като правило не са свързани с упражняваната професия от осиг. лица: общо заболяване; старост; смърт. Поначало причините за рисковете с непрофесионален произход са общи или неопределени, затова осъществения ОСРиск не се свързва с упражняваната от осигуреното лице професия и не се търси причинната връзка между професията и настъпилия осигурителен случай 
II. В зависимост от това дали ОСРискове при тяхното настъпване засягат здравето и свързаната работоспособност или живота на осиг. лица, както и възможността осиг. лица да упражняват трудова дейност, те биват рискове с биологичен произход и с икономически.
С биологичен произход засягат физическото и психическото здраве на осигурените лица и свързаните с него работоспособност и живота на осиг. лице: майчинство, общо заболяване , трудова злополука, проф. болест, старост и смърт.
При рисковете с икономически произход осигурените лица не са засегнати физиологически, работоспособността им е запазена, но те са лишени от възможността да упражняват трудова дейност: безработица.
III. Рискове със социално- демографски произход – нямат вредоносен резултат, но при тях се поражда тежест в семейството на осигуреното лице- повишен разход за издръжка на семейството. Тук осигуреното лице има работа и трудови доходи от нея, но те не са достатъчни, за да осигурят издръжката на семейството: майчинство.
В заключение по действащото законодателство ОСР-е са:
общо заболяване
приравнени към общото заболяване:
санаторно-курортно лечение
карантина
отстраняване от работа по предписание на здравните органи
гледане на болен член от семейството
трудова злополука
професионална болест
майчинство:
бременност
раждане
отглеждане на малко дете
старост
смърт
безработица

ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ
Това е най-разпространеният ОСРиск.
ОСР – общо заболяване е предмет на няколко конвенции на МОТ и допълващи ги препоръки, както и е предвидено като ОСРиск и във вътрешното ни законодателство.
Рискът 'О.заболяване' има биологична и обезпечителна страна. Биологичната страна се изразява в нарушаване на здравето на осигуреното лице. Обезпечителната страна се изразява в неработоспособност на осигуреното лице и лишаването му от доходи.
О. заболяване е ненормално състояние на физическото и психичното здраве на човека, което го прави неработоспособен. Това означава, че като ОСРиск о.заболяване се характеризира със следните белези:
анормално състояние на здравето – то е свързано с отклонение от нормалния според медицинските критерии строеж на човешки органи или функции на човешкия организъм. Затова е заболяване.
заболяването е общо – настъпва и се проявява независимо от работната среда и нейното специфично въздействие и е възможно, защото всеки човек може да се разболее
като ОСР о.заболяване не е всяко нарушение на здравето на лицето, а само това, което е свързано с определени последици – неработоспособност или смърт.
Разлика между о. заболяване и труд. злополука и проф. болест:
Различен е произходът на рисковете: тр. злополука и проф. болест са рискове с професионален произход, а о. заболяване няма професионален произход. При о. заболяване липсва каквато и да било връзка с работата по ТПО-е.
За извършването на осиг. плащания при о. заболяване са предвидени по-големи изисквания – определен предварителен осигурителен стаж. От др. стр. размерът на осиг. плащания е по-малък отколкото при тр. злополука и проф. болест. По- широк кръг на осиг. лица в сравнение с тр. злополука и проф. болест.
О. заболяване се различава от проф. болест по това, че то не попада в Списъка на проф. болести.
Прилика:  от мед. гл. т. о. заболяване и тр. злополука и проф. болест предизвикват нарушения на норм. състояние и функциониране на някои органи и системи на човешкия организъм.
Кръгът на ос. лица за общо заболяване е широк:
осигурени за всички осигурени социални рискове
осигурени за отделни осигурени социални рискове, сред които е общото заболяване по чл.4, ал.3 КЗОО.
 О. заболяване има важни осигурителноправни последици:
1. Болестта води до неработоспособност, която може да бъде временна или трайна.
2. ДОО покрива последиците от временна или трайна неработоспособност, причинена от общо заболяване на задължително осиг. лица за всички осигурени социални рискове.
ДОО покрива само последиците от настъпилата трайна неработоспособност, причинена от о.заболяване за задължително осигурените за някои осигурени социални рискове лица.

3.При причинена временна неработоспособност последиците за ДОО са:
спира се престирането на работна сила и се разрешава отпуск от органите на лекарската експертиза
за осигурителния орган възниква задължението да изплати на неработоспособното, но осигурено лице осигурителните обезпечения

4.При причинена трайна неработоспособност последиците са следните:
ТПО-е се прекратява или осигуреното лице се трудоустроява на др. подходяща работа, а когато е самоосигуряващо  се лице - прекратява д-ст
За осигуреното лице възниква право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА
Правната уредба на тр. злополука в действащото ОП се съдържа в КЗОО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Тр. злополука има значителна межд. уредба в редица актове на МОТ.
Тр. злополука е легално определена в Чл.55 КЗОО: “тр. злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт”. От това определение могат да се извлекат и характерните признаци на тр. злополука:
1.увреждане на здравето
2.функционална връзка с изпълняваната работа
3.специфичен вредоносен резултат
4.причинна връзка м-у увреждането и неблагоприятния резултат
‘Увреждането на здравето’ се изразява в накърняване на телесната цялост или функциите на органи на човешкия организъм. Това увреждане трябва да е настъпило внезапно, а това означава неочаквано, изведнъж, в резултат на непредвидено външно вредоносно, пряко и еднократно въздействие в-у човешкия организъм. Увреждането може да бъде предизвикано от:
а. механични въздействия:удари;
б. термични въздействия:изгаряния, топлинни удари;
в.химични въздействия:изгаряния от киселини
г. електрически въздействия:ел.ток,мълния;
д. псих. въздействия:уплаха, стрес и т.н.
Внезапният характер на тр.злополука е разграничителен белег между тр. злополука и проф. болест. При тр. злополука увреждането е внезапно от външен причинител, който има еднократно проявление. При проф. болест увреждането настъпва от продължителното въздействие на вредните фактори или от многократното продължително въздействие на трудовия процес.
“През време и във връзка или по повод на извършваната работата” е формулировка изразяваща функционалната връзка с работата. ‘Връзката’ на тр. злополука е с обстоятелствата и обстановката, при която се извършва работата, и със самата извършена работа. Тази обстановка е обичайната, при която протича полагането на труда и извършването на работата. В крайна сметка меродавна е функционалната връзка с работата, извършвана в интерес на работодателя. Дали това е уговорената работа или друга възложена работа поради производствена необходимост, престой, непреодолими причини, дали работата е възложена или лицето само се е заело да я извършва по своя инициатива, дали се извършва в уговореното място или по време на командировка, няма значение.
Резултатът от тр. злополука е настъпилата неработоспособност или смърт. Правно значима е както временната, така и трайната неработоспособност. Увреждане, което не е довело до този осигурителноправен резултат не съставлява тр.злополука
Причинната връзка е 4-я признак на тр. злополука – това е наличието на причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат. Този резултат трябва да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето.
Законът чрез пр. фикции придава характер на труд. злополука и на др. случаи на увреждане здравето на осигуреното лице. В чл.55, ал.2 КЗОО са изброени случаите на приравнените на тр. злополука увреждания. При тези случаи уврежданията трябва да са настъпили по време на придвижването на осигуреното лице - при отиване или връщане от раб. място. Това са най-често ПТП с превозно средство или пеш, вкл. и наранявания от падащи предмети, подхлъзване и др. под. Придвижването трябва да е станало по обичайния път, а не по пътя, по който се е отклонил, заобиколил и др.
Кръгът на осигурените лица за тр. злополука вкл.:
1.Осигурени за всички социални рискове, вкл. и за труд. злополука-по чл.4,ал.1 КЗОО
2. Осигурени само за тр.злополука – по чл.4, ал.2 КЗОО.
От този кръг са изключени лицата по чл.4, ал.3 КЗОО. При тях липсват конститутивните белези на тр. злополука по Чл.55 КЗОО, даже и когато е налице внезапно увреждане на здравето.
Установяването на факта на тр. злополука се извършва по реда на Чл.57-60 КЗОО и НУРРОТЗ.
Установяването започва с деклариране на тр.злополука пред РУСО по регистрация на осигурителя в 3 дневен срок (раб. дни) от узнаването за нейното настъпване. Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок от 1 год. от злополуката да я декларират пред РУСО. Сроковете имат по-скоро инструктивен х-р и по уважителни причини РУСО би следвало да приемат декларирането след изтичането им.
Декларирането означава обявяване, осведомяване за факта на настъпването на тр.злополука. След него започва разследване, което се извършва съвместно от РУСО и Инспекцията по труда. При разследването пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват:
1. раб-к или сл-л от същата професия, или
2. член на семeйството или
3. представител на синд. организация, в която членува;
4. представител на раб-ците и сл-лите в комитетите и групите по условия на труд.
Задължително се разследват тежките тр. злополуки Това са: смъртна тр. злополука; злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. В тези случаи разследването е задължително, независимо от това дали е подадена декларация.     Разследването означава: установяване на фактите и обстoятелствата, които са довели до тр. злополука и характера на увреждането. То се осъществява чрез оглед на място, разпит на пострадалия и свидетели, извършване на съотв. измервания, правене на снимки и др. под., които отразяват фактич. обстановка , при която е станала злополуката.
Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното – ползва се с презумптивна установителна сила на констатациите в един надлежно оформен протокол. Екземпляр от протокола се връчва на РУСО; на пострадалия или на неговите наследници и на ос-ля.
За всяка тр. злополука се съставя досие, в което се съдържат всички основни документи, които се отнасят до осигурителноправните релевантни факти.
Оценъчното производство се състои в определянето на злополуката като трудова. То се осъществява от адм. орган – длъжностно лице, определено от ръководителя на РУСО. Той проучва досието и въз основа на закона и на съдържащите се документи в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването, но произвежда действие от деня на получаването му от всяко едно лице поотделно.
Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117, ал.1 КЗОО в 7-дневен срок.
Съдебно производство се образува по реда на ЗАП в 14-дневен срок. Негов предмет е законосъобразността на един административен акт за признаване или отказване да се признае злополуката за трудова. И съдът установява само факта на злополуката, а нейния характер се определя от органа и по реда на Чл.60, ал.1 КЗОО.
Настъпването на тр.злополука поражда осигурителни права:
a.право на обезщетение при временна неработоспособност, санаторно –курортно лечение и др.
b.пр. на парично обезщетение при трудоустрояване поради временно намалена работоспособност
c.пр. на пенсия за инвалидност поради тр. злополука
d.при смърт – право на пар. помощ на преживелия с-г (съпруга), деца и родители.

ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ
Професионалната болест като ОСР е предмет на регулиране както на межд. право, така и на вътрешното право. Уредбата на проф.’ болест във вътрешното право се съдържа в КЗОО; Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и в Списъка на професионалните болести.
Понятието за проф.’ болест се извлича от разпоредбата на Чл.56, ал.1 КЗОО: ‘проф. болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма....’.
Белези на проф.’ болест:
а. Проф.’ болест е вид болест. Тя има всички белези на болестта. Като всяка болест и тя е нарушение на структурните и функционалните особености на човешкия организъм и отразява неговото анормално състояние. 
б. Най-същественото за проф.’ болест е причинната връзка между увреждането и обичайните, неизбежно съпътстващи дадената работа вредности или условия на труда. Професионална е болестта, която е причинена от вредни фактори, свързани с изпълняваната работа. Тези фактори могат да бъдат разделени на две групи:
фактори на работната среда: външни условия, при които се полага трудът- температура, движение на въздуха, осветление, влажност и др.
фактори на трудовия процес: свързани с изпълняваната работа – работа с компютри, с йонизиращи лъчения и др.
Световната практика познава 3 системи за признаване на професионалните болести:
1.система на листата - изчерпателно се посочват в списък проф. болести
2.система на легалната дефиниция- създава се легално общо задължително определение на проф.’ болест. По тази система всяка болест може да бъде призната за професионална, ако се установи, че е причинена от въздействието на вредностите, присъщи на условията на труд и на условията, при които се изпълнява от р-ка /сл-ля възложената му работа. Тя изисква строга и точна преценка на всеки отделен случай на заболяване. Тази система е известна още като система на доказването.
3.смесена система – комбинация от първите две. При нея съществува легална дефиниция на проф.’ болести и примерен списък на проф. болести. За болестите, включени в примерния списък, съществува презумпция за техния професионален характер. А въз основа на легалната дефиниция може да се установява и доказва от пострадалия професионалния характер на всяка друга болест.
Разпоредбата на Чл.56 КЗОО възприема смесената система за определяне на проф. болест. В Списък на проф. болест са включени 6 групи проф. болести и проф. фактори, причиняващи заболявания:
а. заболявания, предизвикани от химически фактори
б. заболявания, предизвикани от физически фактори и пренапрежения
в. прахови и алергични заболявания
г. инфекциозни и паразитни
д. професионални злокачествени заболявания
е. кожни болести, причинени от физич., химич., или биолог. агенти, невключени в др. раздели.
Правното значение на списъка е, че болестите се признават за професионални с факта на включването им в списъка. Причинната връзка между съответното заболяване във всеки отделен случай следва да установява: че то е настъпило изключително и предимно под въздействието на вредните фактори на конкретната работна среда върху организма на пострадалото лице.
За проф. болест може да се признае и болест,  която не е включена в списъка, когато се установи, че е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице. Преди всичко трябва да бъде установена причинната връзка между заболяването и обичайната трудова дейност. Заболяването и неговия вид се установява от медицинските органи. Заболяването трябва да се дължи на основното и пряко въздействие на обичайната тр. дейност.
По този начин могат да се установяват и признават само болести, които са довели до трайна неработоспособност или смърт, а не и до врем. неработоспособност.
Производството по установяване на всяка проф. болест включва нейното сигнализиране, изготвяне на документите за това, потвърждение или отказ да се признае болестта за проф. и обжалване /НРСРПООПБ/.
Сигнализирането е съобщаване от практикуващите лекари и стоматолози на съотв. РУСО за всеки отделен случай на наличие на медиц. данни, от които може да се предположи наличието на проф. болест.
Въз основа на известието по Чл.61 КЗОО РУСО извършва проучвания, които предоставя на медиц. експертни органи- ТЕЛК, които извършват преглед на болния, проучват събраната документация и информация и с решения се произнасят по проф. болест, като приемат или отхвърлят характера на проф. болест на съотв. заболяване. Срокът на експертното решение за признаване на проф. болест е 3 год., след което лицето се преосвидетелства.
Решенията на ТЕЛК се обжалват пред НЕЛК.
Решенията на НЕЛК могат да се обжалват пред Окр.С по реда на ЗАП.
Кръгът на осигурените лица за риска проф. болест, е същият, както кръга на осигурените за тр. злополука.
Реализирането на ОСР проф. болест води до врем. неработоспособност или трайна неработоспособност или до смърт.
Осигурителноправните последици са същите както при риска тр. злополука.

ИНВАЛИДНОСТ
Инвалидността е състояние на човешкия организъм, изменен от общо заболяване, труд. злополука или проф. болест с наличие на трайни или невъзвратими функционални смущения, които довеждат до постоянна, продължителна или частична загуба на работоспособността.
Според степента на загуба на неработоспособността инвалидността се дели на пълна или частична. Пълната неработоспособност е когато осигуреното лице не е в състояние да извършва каквато и да е трудова дейност по времето, докато трае състоянието неработоспособност.
Частичната неработоспособност е когато осигуреното лице разполага с остатъчна работоспособност и може да я използва при подходяща трудова дейност.
Пълната неработоспособност е налице, когато осигуреното лице има тежки физически, анатомически или психически увреждания и не е в състояние до края на живота си да упражнява трудова дейност. Може да бъде по рождение или в резултат на реализиране на ОСР-е о. заболяване, тр. злополука или проф. болест. Тези ОСР-е предизвикват трайна неработоспособност, която не е свързана с някаква възраст, както е напр. при трайната неработоспособност поради старост.
Когато временната неработоспособност премине в трайна неработоспособност на осиг.’ лице се отпуска пенсия за инвалидност при наличие на определени предпоставки, установени в зак.
Инвалидността е стабилизирана неработоспособност – не се очаква да бъде възстановена работоспособност за продължителен период от време.
Инвалидността се установява завинаги или за продължителен период от време.
За основа за определяне на инвалидността служат нормалните възможности на човека – под 50% не е налице инвалидност и осигуреното лице се счита за работоспособно.
Инвалидността има 3 степени:
от 50 % до 70 %
от 71% до 90 %
над 90%
Инвалидността се установява от органите на експертизата на работоспособността с експертно решение. С него се определя:
1.степента на трайно намалената или загубена работоспособност, потребността от чужда помощ и за какъв срок
2.срок на инвалидността – 1-год. до 3 год., в зависимост от характера на увреждането и възможностите за възстановяване
3.началната дата на инвалидността
4.посочване на условията, при които не може и не следва да работи инвалида
По своята пр. природа експертното решение е индивидуален адм. акт. То е официален удостоверителен документ.

МАЙЧИНСТВО
Майчинството е особен ОСР и поначало е свързано с желани и благоприятни последици, за разлика от др. ОСРискове. То (М.) е предмет на редица актове на МОТ, както и в Конституцията на РБ и действащото осигурително законодателство.
Рискът М. е сложно явление, което се състои от няколко последователно развиващи се етапа:
1.Бременност
2.Раждане, на него е приравнено и осиновяването
3.Отглеждане на малко дете
Срокът, през който се изплаща обезщетение е 135календ. дни.
Поначало бременността е нормално, а не болестно състояние на жената. През периода на бременността жената поначало е работоспособна, само в последната част от този период тя е неработоспособна. Медицинската наука и практика е установила, че този период започва 45 дни преди предполагаемата дата на раждането. Следователно не целият период на бременността, а само 45 дни е специфичен ОСРиск – част от риска М.
Възможно е обаче бременната да бъде неработоспособна и по-рано през периода на бременността. Това може да се дължи на патологична бременност или др. случаи на отклонение от нормалното протичане на бременността Тези случаи както при временната неработоспособност поради общо заболяване.
На общо заболяване е приравнено и прекъсването на бременността са приравнени на общо заболяване и бременната ползва осиг. права (аборта).
Раждането като етап от развитието на ОСР –М. настъпва след бременността. През този период от време жената не е в състояние да полага труд. В зависимост от причината могат да бъдат разграничени 2 периода:
период на неработоспособност: по правило продължава до 42 ден след раждането. През този период жената според медицината е неработоспособна в резултат на самия факт на раждането. Жената се ползва с осигурителни права през този период дори ако детето е родено мъртво, ако почине или ако е дадено за осиновяване и др.
период на работоспособност: загубената работоспособност от жената се възстановява след изтичане на 42-я ден от раждането, но законът приема, че е обществено целесъобразно да се предостави възможност на майката да полага лично грижи за роденото от нея дете през първите месеци от неговия живот и у нас тези първи месеци всъщност представляват период от 48 дни, през които се заплаща обезщетение при бременност и раждане.
Общият сбор на времето, през което се дължи обезщетение е 135 дни.Възможно е раждането да стане преди изтичането на 45дни, разликата до 45 дни се изплаща след раждането.
Следващият етап от развитие на риска М. обхваща времето от изтичане на отпуска за бременност и раждане да навършване на 2-год. възраст на детето – през този период също се изплаща обезщетение, ако майката е осигурено лице за риска майчинство. Крайният етап обхваща времето до навършване на 3-год. възраст, през който не се заплаща обезщетение за осигурената жена .
Последните два етапа от развитието на риска М. са възможни, но не са задължителни: те настъпват, ако майката пожелае да ползва тези отпуски. Неговото ползване не може да й бъде отказано от осигурителя – работодател.
За ОСРиск се признава и осиновяването, като от него е изключен етапа бременност.
Рискът М. се установява по сравнително лек начин:
с болничен лист от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; от лекаря, който е водил раждането и от лекаря, при когото е регистрирано детето, в зависимост от това, за кой етап се отнася.
с писмена молба до работодателя за отпуска за гледане на дете до 2 год. възраст и до 3 год. възраст.
Титуляр на осигурителните права поначало е майката. При определени от закона изисквания тези права могат да бъдат прехвърляни.
Осигурителноправните последици се изразяват във възникване право на парично обезщетение за майчинство и признаването на времето, през което се ползват платени и неплатени отпуски за отглеждане на малко дете за осиг. стаж.

БЕЗРАБОТИЦА
Многобройни са международните източници на пр. уредба на безработицата като ОСР – универсални международни актове на МОТ. От 1.01.2002г. тя е предвидена като ОСР и в КЗОО.
Безработицата се различава от другите осигурени социални рискове: тя изключва неработоспособността, напротив предполага работоспособност. Безработицата е обективна невъзможност на работоспособни лица временно да упражняват трудова дейност срещу възнаграждение, осигуряващо издръжка на тях и на членовете на семействата им.
Безработицата е състояние, при което лицето без работа желае да работи. По смисъла на §1, т.1 от ЗНЗ ‘безработен’ е всеки, който не работи, който активно търси работа и който има готовност да започне работа в 2 седмичен срок от уведомяването му от поделението на “Агенцията по заетостта”-Бюро по труда. Такова лице постоянно и трайно изявява желание и готовност да започне да работи, но все не успява да си намери работа. Тази характерна черта намира израз в изявената воля на безработното лице да бъде регистрирано като безработно, в желанието му да търси и да разчита на съдействието на Бюрото по труда при намиране на работа, в готовността му да започне предложената подходяща работа, в периодичното му явяване в Бюрото по труда по подготвен график за посещения и манифестирането на състоянието ‘безработен’.
Когато ТП “АЗ” предложи на лицето подходяща работа, а то откаже да я приеме неоснователно, от този момент лицето не се смята за безработен и регистрацията му се прекратява.
Безработицата бива принудителна и доброволна. Принудителна безработица е налице, когато безработният е работоспособен и търси подходяща работа, но не може да намери такава.
Масовата безработица може да бъде конюктюрна (причинена от иконом. кризи) и структурна (причинена от техническия прогрес).
Кръгът на осигурените лица за ОСР безработица включва: задължително осигурените лица за всички осигурени социални рискове по чл.4, ал.1 КЗОО.
Реализирането на риска безработица се установява по особен ред: чрез вписване на лицето като безработно в ТП “АЗ” – “Бюро по труда”. Вписването се извършва по искане – едностранно волеизявление (суб. публично притезателно право) на безработното лице по постоянен или по настоящ адрес (бюрото по труда по настоящ адрес е длъжно да информира бюрото по постоянен адрес за извършената регистрация). Изборът на лицето е само в закона, защото обезщетението се отпуска от НОИ по постоянен адрес, изплаща се чрез пощенските клонове по постоянен адрес на безработното лице.
При реализиране на риска безработица за осигуреното лице възниква право за изплащане на обезщетение за безработица.

СТАРОСТ
ОСРиск старост има традиционно присъствие в ОП и е един от ‘класическите’ осигурените социални рискове. Старостта е призната като един от основните осигурени социални рискове в редица нормативни актове и разпоредби на вътрешното право и се ползва и със значителна международна уредба.
Старостта е едно нормално състояние на физическото лице. Старостта е достигане на определена в закона и поначало висока възраст. Тя е общо установена за всички осигурени лица и се основава на научни изследвания и наблюдения. Старостта се изразява в спад /износване/изхабяване на физическите и умствени сили, която настъпва в определен момент от биологичното съществуване на човека. Старостта е нормално развитие на човешкия организъм. Тя не е негово болестно състояние, а обичайно състояние, което е резултат единствено и само на фактора време в човешкия живот. Старостта настъпва постепенно и бавно, независимо от волята на човека и затова е обективен процес.
Старостта е невъзвратим процес и невъзстановим социален риск, нещо повече тя е прогресиращ процес.
У различните хора спада в развитието на силите и способностите за труд настъпва в различни моменти. За правото обаче е от значение общата тенденция.
Настъпването на старостта поставя човека в състояние на невъзможност да придобива средства за живот чрез личния си труд. Той става неработоспособен. Неработоспособността е трайна, но за разлика от неработоспособността, която се дължи на увреждане на нормалното за конкретното лице здравословно състояние и се установява във всеки конкретен случай, е презюмирана, защото се приема, че настъпва за всички лица с достигане до определената от закона на съответната държава възраст.
Мярката за възрастта на старостта като ОСРиск в някои случаи е диференцирана по пол, а в др. случаи е общо установена.
Кръгът на осигурените лица е възможно най-широк по действащото ОП. В него са включени задължително осигурените лица. Това са :
задължително осигурените лица по чл.4, ал.1 КЗОО – осиг. за всички ОСР-е
задължително осигурените лица по чл.4, ал. 3 КЗОО – осиг. за старост, смърт и инвалидност поради общо заболяване.
Старостта се установява с лична карта и удостоверение за раждане.
Реализирането на ОСР старост е свързано с възникването на правото на пенсия за осиг. стаж и възраст и на правото на социални пенсии и на персонални пенсии.

СМЪРТ
Рискът смърт е предмет както на вътрешноправна уредба, така и на актове на МОТ.
Смъртта е краят на биологичното съществуване на човека. Рискът смърт е най-тежкият и трагичен социален риск. Неговото реализиране предизвиква неблагоприятни последици не само в сферата на осигуреното лице, но и в сферата на неговите близки – тези, които то е издържало, като им е осигурявало системно по-голямата част от необходимите за издръжка средства.
Смъртта като ОСР бива причинена от др. социални рискове, като общо заболяване; труд. злополука и профес. болест, но това не я свежда до последица от настъпването на тези ОСРискове. Като отчита нейното естество и значение законодателят я въздига в самостоятелен ОСРиск, наред с общото заболяване, тр. злополука и проф. болест.
Кръгът на осигурените лица е широк. Той включва задължително осиг. лица за всички социални рискове по чл.4, ал.1 КЗОО, както и задължително осигурените по чл.4, ал.3 от КЗОО за старост, смърт и инвалидност поради общо заболяване.
Смъртта се установява с акт за смърт от лекаря, който е констатирал смъртта.
Осигурителноправните последици се изразяват в придобиването на право на наследствени пенсии и помощи на децата, съпругата (с-га) на починалия или на неговите родители.

НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ – СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ.
 ОРГАНИ НА ЕКСПЕРТИЗАТА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА
Неработоспособността е понятие на ОП. Неработоспособността е състояние на здравето на осигуреното лице, което се отклонява от нормалното. Това състояние причинява невъзможност на осигуреното лице да изпълнява тр. дейност (поради влошено здравословно състояние при о. заболяване, тр. злополука и проф. болест; поради отклонение от нормалното физиолог. състояние – при бременност и раждане или поради възпрепятстване на осиг. лице да работи – при т. нар. ‘приравнени’ към о. заболяване ОСРискове) или макар да е в състояние да върши това за него съществува сериозна опасност от влошаване на здравословното му състояние и настъпването на др. по-тежки последици.
Неработоспособността се установява от компетентни медицински лекарски органи. Това са органите на лекарската експертиза на работоспособността. Тези органи, техните функции, дейност и актове, които издават са уредени в Чл.15-17 КЗОО и Наредбата за експертизата на работоспособността.
Органите на лекарската експертиза на работоспособността са:
а. лекуващите лекари и стоматолози
б. лекарските консултативни комисии (ЛКК) – те се създават в лечебните заведения за извънболнична помощ и биват общи и специализирани, съставени от лекари с призната лекарска специалност. Техният състав се определя от ръководителя на лечебното заведение.
в. териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) – те се създават към държавните и общинските лечебни заведения за доболнична помощ и диспансери. Те се състоят от общи и специализирани по видове заболявания комисии, които вкл. лекари с призната клинична специалност и опит.
г. Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) – тя е юридическо лице със седалище София на бюджетна издръжка към МЗдр. Тя се състои от специализирани лекарски състави по видове заболявания най-малко по 3 лекари с призната клинична специалност и опит.
Дейността на компетентните органи по установяването на неработоспособността е експертна и оценъчна. Въз основа на здравословното състояние на осиг. лица, характера на изпълняваната работа, проф. подготовка и изискванията на професията, органите на експертизата на работоспособността извършват по-нататък установителна и удостоверителна дейност. Резултатите от нея се обективират в нарочно издадени актове по общо установен по вид и образец: болнични листове, решения и заключения, в които се установява и удостоверява неработоспособността.
Състоянието на неработоспособността води до 3 последици:
освобождаване на лицето от задължението му да изпълнява труд. си задължения
отпадане на задължението на раб-ля/ възложителя да изплаща възнагр. за извършваната работа, а за осигуреното лице това означава загуба на средства за издръжка на него и членовете на неговото семейство.
прехвърляне на риска от непредоставената раб. сила или дължимия резултат от раб-ля/ възложителя в-у осигурителния орган, върху който този риск е прехвърлен при неработоспособност на осигуреното лице с факта на включването на лицето в кръга на осигурените лица за съотв. социален риск.
Неработоспособността е състояние на лицето, вследствие реализирането на определен социален риск. Самата тя обаче не е ОСР. ОСР е и си остава заболяването, тр. злополука, бременността, раждането и т.н. Те са бъдещото събитие, чието реализиране води до състояние на неработоспособност.
Неработоспособността може да бъде класифицирана в разл. групи, в зависимост от използваните критерии:
I.  Според времето на появата й:
1.по рождение
2.придобита
II. Според степента на загубената работоспособност:
1.пълна неработоспособност
2.частична неработоспособност
III. Според сигурността в състоянието на неработоспособност:
1. реална
2. презумирана
IV. В зависимост от наличието или отсъствието на признаци за възстановяване:
1.временна неработоспособност
2.трайна неработоспособност
Експертизата на работоспособността е официална оценка от специално подготвени и овластени органи и лица на здравословното състояние на осиг. лица. Органите, които извършват тази оценка са оценъчни органи, а не органи, които осъществяват лечебна или профилактична медицинска дейност.
Органите, които са компетентни да установяват неработоспособността са два основни вида:
органи за установяване на временната неработоспособност и
органи за установяване на трайна неработоспособност
Органите за установяване на временната неработоспособност са изчерпателно изброени в Чл.15,ал.1 КЗОО: лекуващи лекари и стоматолози; ЛКК; ТЕЛК и НЕЛК.
Експертизата на трайната неработоспособност е възложена на ТЕЛК и НЕЛК.
Врем. неработоспособност се установява с болничен лист. Той удостоверява състоянието на врем. неработоспособност, неговата причина и продължителност. Той е индивидуален административен акт. Редът за издаване на болнични листове е определен в Чл.59-90 от Нар. за експертизата на работоспособността.
Трайната неработоспособност се установява с експертно решение. То се издава от органите, които я установяват. В него се определя и удостоверява трайната неработоспособност, нейната степен (в % от 50 нагоре, изразена в цели числа спрямо възможностите на здравия човек), причината, която я е породила и срокът, за който се определя. То е предпоставка за получаването на пенсия за инвалидност. Установената по този ред инвалидност може да послужи като основание за прекратяване на ТПО-е.
Решенията на органите на експертизата на работоспособността могат да бъдат оспорвани. Органите, пред които се извършва обжалването са предвидени в Чл.16 КЗОО:
Правото на обжалване е предоставено на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ и органите на експертизата на работоспособността).
Редът за оспорване е:
1. срещу решенията на лекуващия лекар - пред ЛКК. Законът не предвижда срок, в който може да бъде отправено възражение
2. срещу решенията на ЛКК - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК;
3. срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; Сроковете са инструктивни.
4. срещу решенията на НЕЛК - пред Софийския градски съд по реда на ЗАП.
Решенията на органите на експертизата на работоспособността са задължителни. Това се отнася до всички решения, които не са обжалвани, а ако са обжалвани, когато редът им за обжалване е изчерпан.

СЪЩНОСТ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ.
ПРАВО НА ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Паричното обезщетение представлява престация, която осигурителният орган заплаща на осигурените лица, за да възмезди изгубения им трудов доход, поради невъзможност да използва трудовите си функции и да получава доходи от тр. дейност. “Възмездява” тук означава, че то замества неговото отсъствие и възстановява вредите, които осигуреното лице търпи от липсващия трудов доход. Възмездяването не е пълно, защото не замества изцяло отсъствието на тр. доход, но все пак прави това в определена степен. Следователно тези плащания са обезщетения за претърпените имуществени вреди поради липса на трудови доходи в резултат на врем. неработоспособност.
Паричните обезщетения имат компенсаторен характер. Правото на парично обезщетение се поражда при реализирането на ОСРискове: о.заболяване; тр. злополука; проф. болест; майчинство и безработица. Освен реализирането на ОСРискове правото на пар. обезщетение е свързано и с други предпоставки, установени в НА.
Паричното обезщетение е суб. право на осигуреното лице към осигурителния орган, което възниква при наличието на определените в закона предпоставки. То е прехвърляне на риска от невиновното непредоставяне на раб. сила от раб-ля върху осигурителния орган.
В зависимост от последиците настъпили в резултат на осъществения ОСР паричните обезщетения се делят на:
1.парични обезщетения за временна неработоспособност:
а. парични обезщетения за временна неработоспособност поради о. заболяване
б. пар. обезщетения за врем. нераб-ст пор. тр. злополука
в. пар. обезщетения за врем. нераб-ст пор. проф. болест
2.парични обезщетения за майчинство:
а. пар. обезщетения за бременност и раждане
б. пар. обезщетения за отглеждане на дете до 2 год. възраст
3.парични обезщетения за безработица
Предпоставките за придобиване право на пар. обезщетение за всеки отделен вид са различни. Паричните обезщетения се изплащат от различни осиг. фондове на ДОО. При настъпване на ОСРискове тр. злополука и проф. болест пар. обезщетения се изплащат от средствата на фонд “Тр. злополука и проф. болест". При осъществяване на ОСР о. заболяване и майчинство пар. обезщетения се изплащат от едноименния фонд. При настъпването на ОСР безработица, паричните средства се изплащат от едноименния фонд. 

ПРАВО НА ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ. РАЗМЕР НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ЗА ВРЕМ. НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ
Чл.40 КЗОО урежда правото на обезщетение на осигуреното лице – това е признатата и гарантирана от закона възможност на осигурените лица да получат парично плащане, което замества липсващия им доход поради тяхното състояние на неработоспособност.
Правото на парични обезщетения за временна неработоспособност поради о. заболяване, тр. злополука и проф. болест възниква при следните предпоставки:
1. Наличие на временна неработоспособност, установена от органите на експертизата на работоспособността. От др. страна лицето да се е осигурявало за съотв. ОСР, който е довел до врем. неработоспособност.
 Липсата на възможност за изпълнение на тр. дейност следва да бъде констатирана и удостоверена от органите на експертизата на работоспособността с болничен лист, който има двуяко значение. От една страна, той представлява основанието за освобождаване на лицето от изпълнение на възложените му задължения, а от друга стр. е официален документ, който удостоверява правното основание за получаване на обезщетението за врем. неработоспособност.
2. Временната неработоспособност да е причинена от един от трите риска: о. заболяване, тр. злополука или проф. болест. Към о. заболяване се отнасят и приравнените към него рискове.
3. За временната неработоспособност, причинена от о. заболяване и приравнените към него случаи, е необходимо и наличието на още една предпоставка: към момента на реализирането на риска осигуреното лице да има най-малко 6 мес. осиг. стаж, който да е общ.Това изискване не се отнася до осигурените лица, които не са навършили 18 год. възраст.
Субекти на правото на пар. обезщетение са осигурените лица по Чл.4 КЗОО. Една част от тях са осигурени за всички ОСР, а други – само за някои от тях. За едни от тях осигуряването е задължително, за други – доброволно.
Размерът на осиг. обезщетения при врем. неработоспособност се определя от 2 критерия, установени в Чл.41, ал.1 КЗОО:
а. основата, от която се изчислява обезщетението
б. относителният размер на обезщетението от така определената основа
Основата, от която се изчислява обезщетението е среднодневното брутно труд. възнагр. или среднодневния осиг. доход, в-у които са внесени осиг. вноски за периода от 6 кал. мес., предхождащи месеца на настъпването на неработоспособността. Кал. мес. са тези, които започват от 1-во до 30-о (31-во) число.
Осигуреното лице не получава като обезщетение пълния размер на тази среднодневна величина за 6 мес., а част от нея: 80 % при врем. неработоспособност, причинена от о. заболяване и приравнените му случаи и 90 % при врем. неработоспособност, причинена от тр. злополука и проф. болест. По така определения начин обаче е възможно лицето да получи повече средства, отколкото е БТВ или осиг. доход, т.к. те се облагат с ДОД, а обезщетението – не. Ето защо законът поставя ограничение в размера на получаваното обезщетението – не повече от среднодневното нетно , т. е. намалено с ДОД възнагр. за периода, от който е изчислено възнагр.
Има изключения от принципа за установяване на размера на обезщетението, т.к. е възможно лицето да е нямало доходи или да не са правени осиг. вноски върху тях. Общото при всички хипотези (по чл.41, ал.2КЗОО) е необходимостта от измерител за изчисляване на обезщетението, т.к. такъв липсва поради липса на основание за направени вноски. В този случай се взема среднодневната МРЗ за страната са съотв. период.
Ал.3 на Чл.41 КЗОО разглежда хипотезата, когато в периода от 6 мес. преди настъпването на неработоспособността лицето е получавало пар. обезщетение от ДОО за врем. неработоспособност или за бременност и раждане. И в 2-та случая за база, ще се взема размерът на получаваното обезщетение – при о. заболяване това ще бъде 80% от получаваното обезщетение, а при тр. злополука и проф. болест - 90%.
Сроковете, за които се изплащат пар. обезщетения за врем. неработоспособност са уредени в Чл.42 КЗОО. Пар.’ обезщетения се изплащат от първия ден на настъпването й - до нейното ‘прекратяване’. Тя се прекратява:
с възстановяване на временната неработоспособност,
с преминаване от пълна към намалена неработоспособност и
с трудоустрояване на лицето,
с установяване на инвалидността или
с настъпване на смъртта на лицето в срока на врем. неработоспособност.
От това правило има две изключения:
а. за ос-ни лица, които работят по ТПО-е: за врем. неработоспособност, настъпила до 2 мес. след прекратяване на труд. договор обезщетението се изплаща до възстановяване на работоспособността, но за не повече от 75 кал. дни
б. при настъпила врем. неработоспособност преди прекратяване на срочно ТПО-е, паричното обезщетението се изплаща за не повече от 75 кал. дни след прекратяване на ТПО-е.
Паричните обезщетения се изплащат чрез осигурителите в сроковете за изплащане на труд. възнаграждения. Изплащането е от името и за сметка на осигурителния орган и в изпълнение на неговото осн. задължение по осигурителното правоотношение, като ос-ля определя основанието и размера на полагащото се обезщетение и осъществява касово-счетоводна дейност по изплащането на обезщетенията.
Паричните обезщетения за първите 3 раб. дни от врем. неработоспособност, но не за повече от 15 раб. дни през една кал. год., са за сметка на осигурителите. Това правило въвежда т. нар. “изчаквателен срок” за осигурителния орган при реализиране на ОСР, т. е. при наличието на осигурителен случай.
Тежестта от плащане на обезщетението се възлага на осигурителя. Но освен отделянето на средства за внасяне на осиг. вноски, за изплащане на обезщетението раб-лят следва да плати и данък върху тези средства, т.к. действащото ни данъчно законодателство не признава плащането на тези суми като разход. Излиза по-изгодно да плати на ос-ното лице уговореното възнагр., т.к. поне то ще му бъде признато като разход.

ПРАВО НА ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА МАЙЧИНСТВО
Правoтo на осиг. лице на пар. обезщетение за риска  ‘майчинство’ сe различaва в зависимост от фазите на развитие на ОСР “М”:
I. Парични обезщетения  при трудоустрояване поради бременност и кърмене:
Правото на пар. обезщетение се изразява в изплащането от осигурителния орган на ос-ното лице на разликата между получаваното от него среднодневно БТВ по Чл.41КЗОО и получаваното среднодневно БТВ след трудоустрояването. Това обезщетение се изплаща за цялото време, през което продължава трудоустрояването – на осигурената бременна до излизането й в отпуск за бременност и раждане, а на осигурената кърмачка докато ползва отпуска за кърмене на детето.
Правото на пар. обезщетение в този случай възниква при наличие на следните предпоставки:
1. Осигурената жена да е бременна или кърмачка, установено с акт на здравните органи. Издаденият акт трябва да е достигнал до ос-ля, за да произведе пр. действие.
2. Осигурената раб-чка/ сл-лка да е трудоустроена на друга работа. Под ‘трудоустрояване’ се разбира преместването на др. подходяща работа или на същата работа при облекчени условия. Моментът на трудоустрояването е достигането на акта на здравните органи до ос-ля и до ос-ната жена.
3. При изпълнение на новата работа осигурената да получава по-ниско труд. възнаграждение от получаваното преди трудоустрояването.
При наличието на посочените предпоставки осигурената има суб. притезателно право на парично обезщетение.
Субекти на правото на пар. обезщетение са осигурените жени по Чл.4, ал.1 и 4 КЗОО. Право на пар. обезщетение ще възникне, ако тя отговаря на изискванията за получаване на обезщетението за врем. неработоспособност. Наличието на 6 мес. осиг. стаж ще е предпоставка за получаване на обезщетението, т.к. основанието за плащането не е сред основанията, за които не се изисква осиг. стаж. Насрещно задължен е осиг. орган.
Размерът на обезщетението е равен на разликата между получаваното и полученото среднодневно БТВ. За база се вземат предвид получените дневни възнаграждения за 6 кал. мес., предхождащи мес. на трудоустрояването.       
II. Обезщетение за бременност и раждане:
Предпоставките, при които възниква П на обезщетението са:
1.Бременната жена да е осигурена за всички ОСР-е: осигуряването следва да покрива всички осигурени соц. рискове, както и когато от осигуряването са били изключени рисковете ‘тр.злополука’ и ‘проф. болест’ и ‘безработица’ или това са всички лица по чл.4 КЗОО.
2.За придобиване на това право в Чл.40, ал.2 изрично е посочено, че не е необходима продължителност на осиг. стаж и следователно е достатъчно да възникне качеството ‘осиг. лице’ за бременната жена. Това дава възможност на бременната жена, която е постъпила на работа за първи път да получи обезщетението от следващия ден, ако е започнала да ползва отпуск за бременност и раждане. 
3.Рискът “М” следва да е навлязъл в определена фаза на развитие: здравните органи да са определили предполагаемия термин за раждане и до термина да остават още 45 дни.
От този момент здр. органи считат, че жената е в състояние на врем. неработоспособност и не може да осъществява трудовата си дейност.
Обезщетението за бременност и раждане е различно по своя характер от обезщетението за врем неработоспособност:
Размерът на пар. обезщетение при бременност и раждане е 90% от среднодневното БТВ или осигурит. доход, така както той е определен по правилата на Чл.41 КЗОО. Но в следващата ал. законодателят установява мин. и макс. размер на това обезщетение, което не може да бъде по-ниско от МРЗ за страната и не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
Продължителността на плащане на обезщетението е 135 кал. дни. Броенето започва от 45-я ден преди предполагаемото раждане и се извършва по правилата на ЗЗД за броене на срокове. Когато поради неточно предвиждане раждането стане по-рано от предвидените 45 кал. дни, остатъка от 45 кал. дни жената ползва след раждането. А ако раждането стане след 45 ден се ползва отпуска от остатъка до 135 кал. дни, предвиден за след раждането.
Осигурителното законодателство установява редица модалитети за изплащането на това обезщетението при раждане на мъртво, починало след раждането дете и даденото за осиновяване непосредствено след раждането. Тези модалитети са свързани с продължителността на получаваното обезщетението - по-кратък срок – до 42-я ден след раждането. Майката престава да полага грижи за детето, а всъщност те са предпоставка за получаване на обезщетението Презумира се, че след този срок жената е работоспособна и може да получава доходи от трудова дейност. Презумпцията е оборима и е възможно здр. органи да констатират, че след изтичането на 42-я ден жената не е възстановила работоспособността си. В този случай осигурената жена няма да получава обезщетението за врем. неработоспособност, а за бременност и раждане до изтичането на 135 дни, а ако не се възстанови и след този срок, тя ще получава обезщетение за врем. неработоспособност.
При прекратяване на осигуряването през време на получаването на обезщетението за бременност и раждане паричното обезщетение се изплаща до 135-те дни.
III. Обезщетение за отглеждане на малко дете:
След ползвaнето на отпуска за бременност и раждането и изтичане на срока за плащане на съотв. обезщетение, за майката (осиновителката) възниква право на допълнителен платен отпуск за отглеждане на дете до 2 год. възраст за І, ІІ и ІІІ дете, а за ІV и сл. е 6мес. . Законодателят е предоставил право на майката да получи обезщетение по ОПО-е за времето на този отпуск. Правото на това обезщетението възниква при наличието на следните предпоставки:
1. Майката да е осигурено лице за всички ОСР-е. Всъщност тази предпоставка е обща за получаване на всички обезщетението за ‘М’.
По отношение на това обезщетението се прилагат общите изисквания за мин. 6 мес. осиг. стаж за възникване на това П на пар. обезщетението
2. Да е изтекъл срокът на получаване на обезщетението за бременност и раждане
3. Майката (осиновителка) да е поискала ползването на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до 2 год. възраст за І, ІІ и ІІІ дете. Майката (осиновителка) трябва изрично да изяви воля за ползването на доп. отпуск чрез писм. молба до работодателя.
Пар. обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от КЗОО е в размер, определен със ЗБДОО - за 2003г. е в размер 110лв.
Срокът за получаване на обезщетението е за времето на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2 год. възраст за І, ІІ и ІІІ дете.
Разпоредбите на Чл.164 (3) КТ и Чл.53 (2) КЗОО предоставят възможност платения отпуск за отглеждане на малко дете да се ползва от други лица- бащата, един от родителите на майката или бащата, които работят по ТПО. В такива случаи се прилага и писм. декларация, подписана от майката, бащата, родителите им, че детето не е настанено в детско заведение.

ПРАВО НА ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА
Настъпването на риска ‘Безработица’ променя пр. положение на ос-ното лице: от работещ, който чрез личния си труд е получавал доходи, от които е осигурявал своята и на членовете на семейството си издръжка, той става безработен и без трудови доходи.
При ‘Безработица’ се изплащат предвидените в Чл.54а КЗОО обезщетения за безработица от фонд ‘Безработица’. Като всяко обезщетение те заместват липсващия доход на осигурените за безработица лица.
Субекти на правото на пар. обезщетение за безработица са лицата, които са ос-ни за този риск и за които този риск се е реализирал. Тези лица имат право на пар. обезщетение при следните предпоставки:
1.  Лицата да са останали без работа, поради прекратяване на ТПО-е, по което са били осигурявани за всички ОСР-е . Без значение е основанието за прекратяване на ТПО-е. Може да бъде както на някое от общите основания по Чл.325 КТ, така и на основание Чл.326 и 327 КТ и на основание чл.328 и 330КТ. Важно и достатъчно е трудовият договор или договорът за управление да са прекратени и лицето да е останало без работа. Няма значение за основанието за възникване на правото на пар. обезщетение за безработица, но има значение за размера на обезщетението.
2. Необходимо е предварителен осиг. стаж за период от 9мес., като разпоредбата на чл.54а КЗОО визира случаите, при които лицата са ‘подлежали на задължително осигуряване’, а не фактическо извършване на осиг. вноски. Осигурителният стаж трябва да е придобит в определен рамков период 15 мес.(не кога да е, а непосредствено) преди прекратяване на ТПО-е. Тези 9 мес. осиг. стаж могат да са набрани по едно или по няколко ТПО-я.
3. Лицата да са се регистрирали в ТП ‘АЗ’ – “Дирекция Бюро по труда” до 3мес. от прекратяване на ТПО-е. Лицето трябва да представи писм. декларация, че търси активно работа по смисъла на ЗНЗ. Това означава, че желае да работи, не отказва срещи с раб-ли, организирани от “АЗ", и самостоятелно посещава раб-ли за постъпване на работа. Това свое желание лицето обективира и ежемесечно чрез подаването на декларация, в която заявява, че активно търси работа и че няма промяна в обстоятелствата по Чл.54а, ал.1 КЗОО. При непотвърждаване на декларацията за съотв. месец, изплащането на пар. обезщетение за безработица се прекратява. При пропускане на срока по уважителни причини, удостоверени с официален документ, изплащането на пар. обезщетения за безработица се възобновяват.
4. Лицата да не са придобили право на пенсия за осиг. стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.
5. Лицата да не упражняват тр. дейност, за която подлежат на задълж. осигуряване по Чл.4 КЗОО.
Паричните обезщетения за безработица се отпускат от ТП на НОИ- РУСО по постоянния адрес на лицето. Преценката за отпускане, изм., спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване, се прави от ръководителя на РУСО или упълномощено от него длъжностно лице.
Пар. обезщетения за безработица се предоставят в различни размери: Общото правило е, че размерът на пар.’ обезщетение е 60% от получения средномесечен осиг. доход за последните 9 мес. и не може да бъде по-малък от мин. установения и по-голям от макс.установения размер на обезщетението за безработица, които се определят ежегодно със ЗБДОО. За 2003г. мин. размер е 70лв., а макс. размер – 140лв.
Пар. обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през мес., следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осиг. стаж, за определен период, както следва:
Осигурителен стаж             Период за изплащане
(години)                                     на обезщетението(месеци)
до    3                               4
от    3 до 5                                            6
от    5 до 10                                  8
от    10 до 15                                  9
от    15 до 20                                  10
от    20 до 25                                  11
над     25                      12
На лицата, чиито ТПО-я са прекратени по тяхна инициатива или с тяхно съгласие или поради виновното им поведение на основание Чл.325 т.1 и 2 КТ и Чл.326 и 330 КТ, се изплаща пар. обезщетение за безработица за срок 4 мес.. Размерът на обезщетението в тези случ. е минимално установения размер. 
Във времето, за което се дължи обезщетение за безработица не се вкл. времето, за което се изплаща обезщетение по Чл.222, ал.1 КТ, като тези обезщетения не могат да се получават едновременно с пар.’ обезщетение за безработица. Това обезщетение по Чл.222, ал.1 КТ се отнася за времето, през което лицето е останало без работа, но за не повече от 1 мес. Това обезщетение се дължи от раб-ля за негова сметка, то е разл. от обезщетението за безработица, което се изплаща от едноименния фонд.
Паричните обезщетения за безработица се изплащат от ТП на НОИ- РУСО чрез пощенските клонове в страната по постоянен адрес на безработното лице. Когато безработното лице не може да получи лично пар. обезщетение за безработица, то може да се изплати на упълномощено от него лице. Пълномощното следва да е с нотариална заверка на подписа. Средствата за пар. обезщетения за безработица, неполучени по неуважителни причини 3 мес. след последната определена за получаването им дата, остават по сметката на фонд "Безработица".
Изплащането на пар. обезщетение за безработица може да бъде спряно за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност.
Изплащането на пар. обезщетение за безработица може да се прекрати при наличието на определени основания:
1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КЗОО;
2. прекратяване на регистрацията от “АЗ”;
3. придобиване право на пенсия за осиг. стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране;
4. неизпълнение на задължението по чл. 54а, ал. 4КЗОО;
5. смърт на безработния.
Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват с разпореждане на длъжн. лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в РУСО.

СЪЩНОСТ НА ПЕНСИИТЕ.ВИДОВЕ ПЕНСИИ
Пенсиите са вид материално обезпечение. Те са периодични плащания, които заместват загубения доход на осигуреното лице. Пенс. се характеризират с редица белези:
1. Пенсиите са парични плащания по дългосрочното обществ. осигуряване. Те се дължат поначало за продължително време, което е определяемо и варира сп. вида на отделните пенсии: пожизнено; докато трае отсъствието на доходи за издръжка или докато продължава трайната неработоспособност.
2. Пенсиите са периодично плащане. Те се определят и изплащат ежемесечно – за всеки календарен месец.
3. Правното основание на пенсиите е настъпилата завинаги или за продължително време трайна неработоспособност, която е довела до загуба на нормално получаваните от осиг. лице трудови доходи, или при смърт – безвъзвратно е загубен източника  на доходи. Често пъти пенсията е периодично плащане, след като е завършено продължително трудово участие на осигуреното лице – пенсии за осиг. стаж и възраст. Има и пенсии, които се изплащат независимо от трудовото участие – социалните пенсии, или пък независимо от продължителността на участие на осиг. лице в труда – пенсиите за инвалидност поради тр. злополука и проф. болест. Конститутивен белег на пенсиите е наличието на трайна неработоспособност.
4. Пенсията е суб. материално право на осиг. лице – то възниква при наличието на определени предпоставки и като се следва определено производство.
Пенсията е суб. право на определени лица: това са осигурените лица за съотв. вид пенсия. Кръгът на осиг. лица за съответния вид пенс. всъщност е кръгът на осиг. лица за определения ОСРиск, при реализирането на който е настъпила трайна неработоспособност за осигурените лица.
5. Пенсиите се изплащат от определени финансови източници – фондове. По-голямата част от пенсиите се изплащат от фонд “Пенсии”, а други от фонд “Тр. злополука и проф. болест”.
6.Пенсиите имат специфично предназначение – служи за издръжка на лицето, което я получава.  
7. Правото на пенсия не се погасява по давност – след възникването му, то може да бъде упражнено в неопределено от закона време.
8.Пенсиите не подлежат на облагане с данъци, пощенски и др. такси.
По действащото законодателство са установени следните видове пенсии:
1)Пенсии за осиг. стаж и възраст
2)Пенсии за инвалидност
3)Социални пенсии
4)Пенсии за особени заслуги
5)Персонални пенсии
6)Наследствени пенсии
Сп. това дали основанието за правото на пенсия възниква за субекта на правото на пенс. и той го упражнява лично докато е жив или това основание възниква за осиг. лице, което е починало и с това е лишило издържаните от него чл. на семейството си, пенсиите се делят на:
лични – за осиг. стаж и възраст; за инвалидност; персонални пенс.
наследствени – наследствени пенс.
Сп. това дали се дължат за трудова дейност или не, пенс. могат да бъдат разделени в 2 групи:
I.Пенсии свързани с трудова дейност:
1. Пенсии за осиг. стаж и възраст
2. Пенсии за осиг. стаж
3. Пенсии за инвалидност
4. Наследствени пенсии
Размерът на тези пенсии се определя от осигурителния доход на осигуреното лице.
II. Пенсии, несвързани с трудова дейност
1.Пенсии за военна инвалидност
2.Пенсии за гражданска инвалидност
3.Социални пенсии за старост
4.Социални пенсии за инвалидност
5.Пенсии за особени заслуги към държавата
6.Персонални пенсии
Размерът им се определя във фиксиран размер от определен държавен орган.

ПЕНСИИ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ
ОСР за реализирането на който се предоставят този вид пенсии, е старостта. Старостта е възрастова граница, която се определя в брой навършени години. Но има случаи, при които е определяема чрез годините осигурителен стаж.
Старостта като възрастова граница, от която се предполага, че настъпва неработоспособност е общоустановена величина, която е диференцирана според пола на осиг. лице и характера на работата и особените условия на труда.
Субектите на правото на пенс. за осиг. стаж и възраст са ФЛ, които са вкл. в кръга на осигурените за социалния риск старост.
Субективното право на пенс. за осиг. стаж и възраст възниква при наличието на определени в закона предпоставки в Чл.68 КЗОО:
1. Навършване на определена възраст, която се увеличава с времето – за 2000г. тя е за мъжете 60г. и 6 мес., за жените 55г. и 6 мес. За всяка следваща год. от 1ян. 2001г. тя се увеличава с по 6 мес., докато мъжете достигнат 63 год. възраст през 2005г., а за жените 60г. през 2009г.
2. Минимален брой точки – те представляват общият сбор от възрастта (в год.) и броят на годините от осигурителния стаж (времето, през което са внесени или са били дължими осиг. вноски). Изискването за точки е диференцирано установено според пола: за 2000г. за мъжете е 98т., за жените 88т. След това той продължава да расте с по 1т. на год. до достигне на 100т. за мъжете, а за жените 90т. От 1.01.2005г., той продължава да расте само за жените докато достигне 94 т. през 2008г. Общият брой точки ще бъде 100 за мъжете и 98 за жените.
При определяне на точките важно значение имат категориите труд. Понятието “категории труд” е специфично за възникване на правото на пенсия, защото оказва влияние върху осигурителния стаж; те са необходими за определянето на осиг.’ стаж при пенсиониране.Самата категория труд представлява оценка за съдържанието на полагания труд и условията, при които се използва престираната раб. сила. Правната уредба на категориите труд се съдържа в Чл.104 КЗОО и Нар. за категоризиране на труда при пенсиониране. Всички трудови дейности и видове работи се разпределят в 3 категории труд:
1. I категория обхваща 9 вида трудови дейности, всяка от която вкл. по няколко длъжности, близки по характер работи и тр. функции, напр. раб-ци в атомната електроцентрала, заети на подземна работа, във въздухоплаването, в металургията и др. Това са заетите в най-тежките и най-вредните за здравето на раб-ците и сл-лите производства и дейности.
2. II категория обхваща 44групи тр. дейности в тежки и вредни за здравето на раб-ците производства и дейности, напр. редица в черната и цветна металургия, локомотивни машинисти, ватмани и др.
3. Към III категория труд се отнасят всички др., които не са включени в I и II кат. труд
Един от основните въпроси на пр. уредба на категориите труд е превръщането на труда от една категория в друга: от I  във II или III, от  III в I или II и т. н. Смисълът е: трудът от по-висока категория да се трансформира в труд от по-ниска категория, но с по-голяма продължителност и обратно. Съотношението на това превръщане е 3 год. осиг. стаж от I категория труд се превръща в 4 год. осиг. стаж от II категория и 5 год. от III категория Съотношението е 3:4:5.
Двете предпоставки възраст и общ брой точки е необходимо да съществуват кумулативно за придобиване на право на пенс. за осиг. ст. и възраст, а не само примерно общия сбор точки.
Правото на пенс. за осиг. стаж на военослужещите се отличава от правото на пенс. за осиг. ст. и възраст по кръга на лицата, които имат право на тази пенс. и по предпоставките, при наличието на които възниква правото им на пенс.
Чл.69 КЗОО установява един специален режим:
1. Кръгът на лицата, за които възниква правото на пенс. са изрично и изчерпателно посочени: кадровите военнослужещи по ЗОВС, офицерите и сержантите от МВР и др. Правото на пенс. на тези лица възниква, когато те бъдат уволнени. Правото на пенс. възниква при наличието на само едно основание: на 25год. тр. стаж на кадрова военна служба, независимо от възрастта им, като най-малко 2/3 от тези 25г. да бъдат действително изслужени на кадрова служба (16г. и 8 мес.).
Други лица по Чл.69 КЗОО са кадрови военнослужещи, офицери и сержанти, които са служили на длъжности от летателния състав, екипажите на подводните съдове и на водолазния състав на въоръжените сили по ЗОВС. Правото на пенс. за осиг.ст. и възраст възниква при наличието на 15 прослужени год. на тези длъжности, независимо от възрастта им.
2. За възникването на правото на пенс. за тези лица не се изисква навършването на определена възраст.
Размерът на пенсията за осиг. стаж и възраст е абсолютна пар. сума, която осигурения получава като дългосрочно обезпечение от осигурителния орган.
Основното правило за определяне на размера на пенсията се съдържа в Чл.70 КЗОО. Сп. него размерът на пенсията се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по 1% за всяка год. осиг. ст. и съотв. пропорционална част от процента за месеците осиг. стаж. При 25г. осиг. ст. – 25%; при 40г. осиг. стаж – 40%. Към този % в цели числа за всяка пълна година осиг. стаж се прибавя и съотв. пропорционална част на бр. на пълните мес. осиг. стаж, които не достигат 12 за една пълна год., т. е. за 1 %. [1: 12 мес. x бр. на мес.,  напр. 35г. и 5 мес. : 35% + 0.083 x 5мес.=35% +0,41= 35,41%] В чл. 20 НП са дадени пропорционалните части от процента за месеците осиг. стаж. с точност до третата цифра.
При определяне на размера на пенсията нaй-важно място наред с осиг. стаж заема доходът, от който се изчислява пенсията. Общото правило на Чл.70 КЗОО установява, че доходът от който се изчислява пенс. се определя въз основа на два компонента: средномесечният доход за страната и индивидуалният коефициент за всяко осиг. лице, като средномесечния осиг. доход за страната за предходната год. се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Средномесечният осиг. доход е общата величина, която се прилага за всички пенс. за осиг. ст. и възраст Той се обявява от НОИ в началото на следващата календарна год.
Индивидуалният коефициент отчита личния осиг. принос на ос-ното лице в набирането на осигурителни средства и на неговия личен осиг. доход, от който са били изчислявани осиг. му вноски. Този принос се определя и е пропорционален на размера на всички възнаграждения и доходи от трудова дейност на осиг. лице.
Инд.’ коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осиг. вноски за периода от 3 последователни год. от последните 15г. осиг. стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Напр. ако едно лице се пенсионира считано от 1 май 2001г., този период след 1.01.1997г. е 4 год. и 4 мес. (4x12мес. +4 мес.ян-апр.= 52 мес.)
За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:
1. съотношението м-у средномесечния осиг. доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната раб. заплата за страната за същия период, обявена от НСИ; Средномесечният осиг. доход на лицето е средният месечен доход от 3 последователни год., които лицето е избрало от последните 15 г., напр. ако е избрало 1994,1995,1996г. и неговият средномесечния доход е 180лв., а за страната е 160лв., тогава съотношението между тях ще бъде 180 : 160 по 36 мес. и разделено на 36 = 1.125
2. съотношението между средномесечния осиг. доход на лицето за пер. след 31 дек. 1996 г. и средномес. осиг. доход за стр. за същия период. Напр. ако лицето е работило до 30.апр.2001г., т.е. 52 мес. и неговият средномес. осиг. доход е 280лв., а средномес. осиг. доход за стр. е 180лв., тогава съотношението ще бъде 280:180, умножено по 52 и разделено на 52=1.556
Инд. коефициент се определя, като всяко от съотношенията се умножава съответно по броя на мес., за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на мес., включени в двата периода. (1.125 x 36мес. = 40.5; 1.556 x 52мес. = 80.91 ; 40.5 + 80.91 = 121.42 : 88 = 1.380)
Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коеф. е равен на съотношението по първата хипотеза (само 3 посл. год.), а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по  втората хипотеза.
При вече известни величини може да се определи пенс. по правилата на Чл.70 КЗОО по следния начин:
За лице, което се пенсионира към 1.05.2001г., при индивидуалният коефициент 1.380, при 46 г.стаж и средномес. осиг.доход за страната за предх. год. 185лв. ще има следната пенс.      185 x 1.380 x 46 = 11 743.8 : 100 = 117.44лв.
Размерът на личната пенсия за осиг.ст. и възраст по чл. 68, ал. 1-3 не може да бъде по-малък от 115 % от соц. пенсия за старост, а за лицата по чл. 68, ал. 4 - не по-малък от 105% от соц. пенсия за старост.
До 31 декември 2003 г. включително  размерът на получаваните една или повече от една пенсии без добавките към тях не може да надвишава четирикратния размер на социалната пенсия за старост.Това ограничение не се отнася до лицата, които са били президент и вицепрез.на РБ, предс. на НС; мин.-председател; съдия КС.
Право на 5кратния размер на социалната пенсия за старост, считано от 1.01.2002г. имат кадровите военнослужещи и офиц. и серж. по Чл.69, ал. 3 КЗОО.

ПЕНСИИ ЗА ИНВАЛИДНОСТ
Правната уредба на пенсиите за инвалидност се съдържат в Чл.71-79 и 85-88 КЗОО и в Нар. за пенсиите.
Пенсиите за инвалидност се предоставят при настъпила инвалидност. Инвалидността е състояние на трайна неработоспособност, но тя самата не е ОСРиск. Социален риск е събитието, което я причинява – о. заболяване, проф. болест, тр. злополука. Законът дава легално определение на понятието инвалидност като предпоставка за пораждане на правото на пенс. за инвалидност. Тя се определя като загубена напълно или частично, завинаги или за продължително време работоспособност, независимо от риска, от чието настъпване е породена. Тя се установява и се степенува по един и същи начин - по степента на загубената работоспособност.
Субекти на правото на пенсии за инвалидност са лицата по Чл.4 КЗОО. Това са субектите на правото на пенс. свързани с трудова дейност на лицето. Пенс., несвързани с тр. дейност – за военна инвалидност, за гражд. инвалидност и социалната пенс. за инвалидност са уредени в отделен раздел на КЗОО, различен от уредбата на пенс. за инвалидност поради о. заболяване, тр.злополука, и проф.болест.
По своята пр. природа пенсията за инвалидност е суб. притезателно право на ос-ното лице, което се упражнява по негова воля. Правото на пенс. е лично и тя се дължи лично на осиг. лице.
За получаване на пенс. за инвалидност е необходимо лицето да е загубило 50 и повече от 50% от своята работоспособност.
Началният момент за възникване право на пенс. за инвалидност е началната дата на инвалидизирането на ос-ното лице. Актът, с който се констатира датата на инвалидизирането е експертното решение на ТЕЛК/ НЕЛК. Възможно е обаче лицето да е ползвало обезщетение по краткосрочното ос-не и състоянието му въпреки очакванията да не се промени и неработоспособността от временна да премине в трайна. В този случ. за дата на инвалидизирането се приема денят, от който е прекратено изплащането на пар. обезщетение по болничните листове.
Независимо от проявлението на ОСРиск поначало пенсията се отпуска за срока на инвалидността. Този срок се определя от здравните органи – 1, 2, или 3 год. След изтичане на този срок увредените лица подлежат на периодично освидетелстване. Ако при преосвидетелстването се констатира възстановяване на работоспособност, от този момент насетне пенсията ще се прекрати. Пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта за пенс. за осиг. ст. и възраст, се отпускат пожизнено. Без значение е подобряването на здравословното състояние на лицето.
Право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване
Осигурените придобиват право на пенс. за инвалидност пор. о. заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осиг. стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94 както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осиг. стаж;
2. до 25-год. възраст - 1 г.;
3. до 30-год. възраст - 3 г.;
4. над 30-год. възраст - 5 г.;
Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенс.за инвалидност пор. о. заболяване при 1г. осиг.стаж.
Кръгът на субектите на правото на пенс. за инвалидност пор. о.заболяване е широк: всички задълж. осигурени за всички ОСРискове по Чл.4, ал.1 КЗОО, така също и самоосигурявщите се лица по чл.4, ал.3 КЗОО.
Предпоставките, при които възниква правото на пенс. за инвалидност пор. о.заболяване са две: установяване на инвалидност и наличието на мин. осиг. стаж. Осиг.’ стаж следва да бъде придобит до инвалидизирането на лицето и е диференциран в зависимост от възрастта на лицето.
Като последица на проявлението на ОСРискове тр.злополука и проф. болест лицата могат да изпаднат в трайна неработоспособност и да им бъде отпусната пенс. за инвалидност поради тр. злополука и проф. болест. Осигурителното ни законодателство не диференцира правния режим на пенс. за инвалидност в зависимост от това кой от двата ОСР се е проявил, а ги третира по един и същи начин. Освен това отпускането на пенс. за инвалидност поради тр. злополука и проф. болест е при по-облекчени условия, отколкото пенс. за инвалидност пор. о.заболяване.
Субекти на правото на пенс. за инвалидност поради трудова злополука и проф. болест са задължително осигурените лица по Чл.4, ал.1 и ал.2 КЗОО. (изключени са само лицата, които упражняват своб. проф., занаят и др.). Предпоставките за придобиване на право за този вид пенсия е само една : наличие на инвалидност, констатирана от органите на експертизата на работоспособността, без да е необходим какъвто и да е предварителен осиг. стаж.
Пенс. за военна инвалидност и гражд. инвалидност са уредени в раздел IV на КЗОО. Те имат един общ белег, който ги обединява – за тях не са правени вноски във фондовете на общественото осигуряване и субектите на тези пенс. нямат качеството ос-ни лица. Поради това този вид пенс. са наречени неконтрибутивни пенс., т. е. те се отпускат, въпреки, че лицата не са допринасяли за попълването на фондовете на обществ. ос-не чрез плащане на осиг. вноски. Затова и средствата за тези пенс. се осигуряват от държ. бюджет. Техният размер е фиксиран, т. к. няма осиг. доход, въз основа, на който да се изчисляват.
Пенс. за военна инвалидност се отпуска на увредените лица, загубили работоспособността си при или по повод на дейността на армията. Спецификата на този вид пенс. е в кръга на субектите, предпоставките и определянето на нейния размер.
Субектите на правото на този вид пенс. са :
1.военнослужещите на наборна военна служба  и
2.лицата по време на службата в запаса и в резерва
3.лицата, пострадали при оказване на съд-е на въоръжените сили
Право на този вид пенс. възниква при следните предпоставки:
1) лицето да е пострадало или заболяло в хода на изпълнение на войнските си задължения през наборна военна служба или тази в запаса или в резерва
2) това да е довело да трайна неработоспособност 50 и повече от 50%, установена по съотв. ред от ТЕЛК и НЕЛК
3) увреждането на здравето да е настъпило при и по повод на изпълнение именно на тези воински задължения, или при и по повод от указаното съдействие на въоръжените сили. Законът не сочи кой трябва да установи наличието или липсата на тези предпоставки.
Размерът на пенс. за военна инвалидност се определя % от социалната пенс. за старост и е в зависимост от воинското звание на лицето и степента на загуба на работоспособността.
Пенсиите за гражд. инвалидност са вид пенс. за инвалидност Субектите на правото на пенс. за гражд. инвалидност са заболелите или пострадали:
1. при изпълнение на граждански дълг;
2. случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи.
Правото на пенс. за гражд. инвалидност се поражда при наличието на следните предпоставки:
1. Лицето да е заболяло или пострадало: увреждане на здравето поради различни причини
2. Увреждането да е станало при предвидените от закона обстоятелства – изпълнение на гражд. дълг: в спасителни дейности при природни бедствия или при спасяване на човешки живот, обществено имущество и др.; изпълнение на служебни задачи от органите на властта: най-вече полицията и др. органи на сигурността и реда
3. Заболяването да е довело до трайна загуба на работоспособност, констатирана по съотв. ред.
Размерът на пенс.за гражд. инвалидност се определя в % от соц. пенс.за старост и се определят в % от нея, според % на загубената работоспособност.

НАСЛЕДСТВЕНИ ПЕНСИИ
При наследствените пенс. е налице изплащане на средства от осиг.’ орган на лицата, които са били издържани от починалия осигурен. Средствата от осиг. орган заместват средствата за тяхната издръжка, получавани приживе и които те са престанали да получават поради смъртта на осиг. лице. Тук изобщо не е налице фигурата наследяване. Налице са права, предвидени в пенс. законодателство. Те са предоставени на преживелите починалия осигурен негови близки, които той е издържал със средствата, които е получавал като трудови доходи или лична пенсия.
Основната особеност на наследствените пенсии е ОСРиск, при настъпването на който те се предоставят. Този риск е смъртта.
Кръгът на субектите на правото на наследствените пенс. се определя от широкия кръг на лицата, осигурени за риска смърт – всички осигурени лица по чл.4 КЗОО.
Суб. правото на наследствените пенс. възниква при кумулативното наличие на две предпоставки:
1.настъпила смърт на ос-ното лице
2.след смъртта на ос-ното лице да са останали негови близки, изчерпателно изброени в Чл.80 КЗОО:
а. децата на починалия до навършване на 18 г. възраст
б. преживелият с-г – останалото живо лице, с което починалият е бил в законен брак. Той – прежив. трябва да е достигнал определена сравнително висока възраст: с 5 год. по-ниска от възрастта по Чл.68 КЗОО и да е неработоспособен, констатирано от органите на експертизата на работоспособността
в. родителите, след като навършат възрастта по чл.68 КЗОО и да не получават лична пенсия: за осиг. стаж и възраст ; за инвалидност и др. За родители на деца, починали през време на изпълнение на наборна военна служба, право на наследствените пенс. възниква независимо от възрастта им.
Размерът на наследствените пенс. е уреден в Чл.83 КЗОО: размерът се определя като част от личната пенсия на починалия осигурен. Могат да бъдат разграничени 3 хипотези:
а. когато починалият не е бил пенсионер: първо се определя личната пенс., която той би получавал и едва след това от нея се изчислява размера на наследствените пенс. Ако осигуреното лице е починало поради о. заболяване; тр. злополука или проф. болест, на него се определя лична пенс. като инвалид със загубена работоспособност над 90%.
б. когато ос-ното лице към момента на смъртта е било придобило право на лична пенс. за осиг. стаж и възраст, но е продължавало да работи и не е упражнило правото си на пенс. – на наследниците се отпуска наследствена пенс. въз основа на полагащата се лична пенс. за осиг. ст. и възраст на ос-ното лице, ако това е по-благоприятно за тях. Но ако за наследниците е по-благоприятно, те имат право да поискат наследствената им пенс. да се определя по реда Чл.83, ал.1 КЗОО.
в. когато починалото лице е получавало към момента на смъртта лична пенсия за инвалидност пор. о.заболяване, тр. злополука или проф. болест – 90% от получаваната пенс.
Определеният общ размер на наследствените пенс. се разпределя между наследниците сп. техния брой: при 1 наследник-50% от личната пенс.;
    при 2 наследници- 75 % от личната пенс.;
    при 3 и повече наследници 100% от личната пенс.
Всички наследници получават равен дял от личната пенс. на наследодателя.

СОЦИАЛНИ ПЕНСИИ ЗА СТАРОСТ.ПЕРСОНАЛНИ ПЕНСИИ
Социалната пенсия се предоставя, когато лицата нямат право на др. пенс. по КЗОО. И тези пенс. са от категорията на неконтрибутивните пенсии. Социалните пенсии биват за старост и за инвалидност.
Соц. пенсия за старост:
ОСР за тази пенс. е старостта. Предпоставките, при кумулативното наличие на които възниква правото на тази социална пенс. са следните:
1. лицето да е навършило 70 год. възраст. Тук законът не прави разлика и не установява диференцирана възраст за мъжете и жените.
2. годишният доход на чл. от семейството да е по-малък от ½ от гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца преди подаването на молбата за пенсия. При определяне на год. доход за чл. на семейството се считат съпругът, съпругата и децата до 18-год. възраст, ако не са встъпили в брак, както и децата над тази възраст, ако са неработоспособни, нямат други доходи и не са встъпили в брак.
Размерът на социалната пенсия за старост се определя от МС по предложение на Мин-вото на труда и соц. политика и НОИ
Като най-долен праг на личната пенсия размерът на соц. пенс. служи като мярка, от която се определят и спрямо която се изчисляват минималните размери на всички други видове пенсии.
Социална пенс. за инвалидност:
ОСР за този вид пенсия е о. заболяване, реализирането на който е довело до тежка инвалидност още в най-ранна възраст.
Правото на тази социална пенс. възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки:
1. лицето да е със степен на инвалидност над 71%. Без значение и видът на болестта, както и обстоятелствата, при които е настъпила.
2. лицето да е навършило 16год. възраст – възрастта, на която възниква труд. дееспособност по бълг. тр. законодателство.
Размерът на социалната пенс. за инвалидност се определя въз основа на размера на социалната пенс. за старост, като се отчита и степента на намалената работоспособност. Размерът на соц.’ пенс. за инвалидност за лицата със загубена работоспособност над 90 % е 120 %, а за лицата със загубена работоспособност от 71 до 90 % - 110 % от соц.’ пенс. за старост.
Съгласно Чл.92 КЗОО Министерският съвет по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенс.на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на кодекса. Делегацията на МС е ограничена в 2 насоки:тя трябва да бъде упражнявана в изключителни случаи и да предвижда условия и ред за отпускане на лица, по отношение на които не са налице някое от изискванията по КЗОО.
Чл.7 НП определя 3 категории лица, на които могат да се отпускат тези пенс., като установява за тях специфични предпоставки и особен ред за отпускането им:
Персонални пенсии в изключителни случаи по смисъла на чл. 92 КЗОО могат да се отпускат на следните категории лица:
1. деца без право на наследствена пенсия;
2. жени, навършили възрастта по чл. 68, ал. 4 КЗОО, родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст;
3. лица, навършили възрастта по чл. 68, ал. 4 КЗОО, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалиди - членове на техните семейства.
Размерът на персоналните пенс. е 90 % от соц.’ пенс. за старост.
Редът за отпускане на персонална пенс. е определен в Чл.7, ал.1 и 4 НП и вкл.:
1.заявление от лицето до НОИ чрез съотв. територ. поделение по постоянна регистрация Заявлението трябва да вкл. мотивите за отпускане на перс.’ пенсия, данни за самоличността на лицето и за гражд. му състояние;
2. разпореждане на длъжностното лице от РУСО, с което се отказва отпускането на пенсия за осиг. стаж и възраст, за инвалидност поради о.заболяване или наследствените пенсии; или др.документи, установяващи липса на основание за отпускане на друг вид пенсия, или декларация, че няма достатъчно положен осиг. стаж;
3. решение, прието на сесия на общинския съвет, за внасяне на предложение в МС;
4. декларация за семейното и имотното състояние и за год. доход на чл. от семейството за 12 мес. преди искането на пенс.;
Въз основа на предложението и проверка на неговата обоснованост и редовност мин.’ на труда и соц. политика съгласувано с мин. на финансите прави предложение до МС за отпускане на перс. пенс.
МС с решение отпуска пенс. Решението е пр.пораждащият ЮФ за възникване на правото на перс. пенс. В решението се посочва и датата, от която се отпуска пенс.’ Отказът на МС може на общо основание да се оспорва с жалба пред ВАС.

ПЕНСИОННО ПРОИЗВОДСТВО – ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ. ИЗМЕНЕНИЕ НА ПЕНСИЯ. СПИРАНЕ НА ПЕНСИЯ.ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЕНСИЯ
Пенсионното производство е съвкупност от действия, които се извършват във връзка и по повод искане за отпускане на пенсия от лица с придобита пенсионна правоспособност от една страна и от пенсионен орган от др. страна. С пенс. производство не се търси пр. защита на накърнено материално право, а се иска признаването на суб. право, каквото е правото на пенсия. Налице е прилика между искането за признаването на суб. право на пенсия и установителния съдебен иск. Те не се покриват, напр. при наличието на определена възраст и осиг. стаж, при условията на Чл.68 КЗОО, лицето е придобило право на лична пенсия за осиг. стаж и възраст и е налице материалното право на пенс. За да се реализира това право е необходимо лицето да предприеме съотв. действия. Необходимо е волеизявление на лицето, което иска отпускането на пенсия. Това се обуславя от правилото, че пенсии не се отпускат служебно от пенсионния орган. От правилото, че пенсии се отпускат при наличие на волеизявление има изключения, напр. при наследствените пенсии по отношение на непълнолетните лица и по отношение на пълнолетните лица, но с психични заболявания, както и за социалните пенсии за инвалидност на лицата, навършили 16г. с намалена работоспособност повече от 71%.
Реализирането на правото на пенс. се извършва чрез пенсионно производство, което лицето с придобита пенсионна правоспособност ако желае може да започне. Предназначението на пенс. производство е да се разреши искането на лицето за отпускане на пенсия чрез съотв. действия на субекта на правото на пенсия и пенсионния орган. Чрез пенс. производство се реализират пенсионни права на гражданите с придобита пенсионна правоспособност.
Субекти на пенсионното производство са лицето, което иска отпускане на пенсия и пенсионния орган, който дължи пенсията.
Обект на пенс. производство е пенсионното ПО-е, което възниква между субекта на правото на пенсия и пенсионния орган.
Разглеждането на искането на лицето за отпускане на пенсия от пенсионния орган е признаване на правото му пенсия съобразно действащото законодателство. Този орган е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното ос-не -  ТП на НОИ. Това е началникът на отдел пенсионно производство на РУСО, а за София – на СУСО.
Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното ос-не в ТП на НОИ. 
Пенсиите по межд. договор се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, прекратяват и възобновяват с разпореждане на длъжн. лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по межд. спогодби.
Отпускане на пенсиите:
Началото на пенс. производство за отпускане на пенсия се полага от подаването на писм. заявление от заинтересованото лице в РУСО по последната адресна регистрация на заинтересованото лице. Заявлението може да се подава лично, чрез законния представител, чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса или чрез упълномощено лице. Ако заявлението се подава чрез последния ос-л, то за него възниква задължение да представи необходимите документи и заедно със заявлението да ги представи в РУСО в 15 дневен срок от получаване на заявлението.
Заявлението за отпускане на пенс. представлява специален образец. В него се съдържат данни за самоличността на лицето, за гражд. състояние, за вида на исканата пенсия и т.н. Заявлението трябва да съдържа описа на документите за установяване на правото на пенс. и да бъде подписано от заинтересованото лице.
Документите, които са необходими са различни за отделните видове пенсии. При искане за отпускане на пенсия за осиг. стаж и възраст, заинтересованото лице е длъжно да представи в РУСО следните документи:
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представят:
1. документи за осигурителен (трудов) стаж;
2. документи за брутното тр. възнаграждение или доход, върху които са внесени осиг. вноски за 3 последователни год. от последните 15 г. осиг. стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за БТВъзнаграждение или доход, върху които са внесени осиг. вноски за осиг. стаж след тази дата до датата на пенсионирането.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност се представят:
1. при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и при пенсиите за трудова злополука или професионална болест - документите по чл. 2 до датата на инвалидизирането;
2. експертно решение на ТЕЛК или на НЕЛК;
Заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради тр. злополука и проф. бол. се свързва служебно от РУСО с досието за тр. злополука или проф. болест.
По първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия се съставя пенсионно досие с номер - ЕГН на заявителя.
Към досието се прилагат:
1.заявление за пенсия;
2.документите за осиг. доход;
3.удостоверение за наследници;
4.лични декларации;
5.всички последващи заявления и жалби на лицето;
6.експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК);
7.постановени актове, касаещи осиг. П на лицето.
Непосочването от заявителя в заявлението на законното основание за отпускане на пенсия не прави заявлението нередовно. Правото; размерът и видът на пенсията се преценяват служебно от длъжн. лице, на което е възложено ръководството на пенс. осигуряване в РУСО.
Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а пенсиите за осиг. стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на ос-нето ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6мес. срок.
Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжн. лице, на което е възложено ръководството на пенс. ос-не в РУСО. Длъжностното лице по пенс. ос-не се произнася в 6 мес. срок от подаването на заявлението,а по пенс. по межд. дог. – в 1 мес. срок. В случаите на възстановяване на неправилно изплатени суми за пенс. – в 1 седм. срок от установяване на дължимата сума.
Препис от разпореждането се връчва пряко на лицето или чрез пощенската станция срещу подпис и съответно датиране.
Изменение на пенсията: уредено е в чл.98 и 99 КЗОО.То се отнася до промени в нейния размер и се извършва от органа, който е отпуснал пенсията. Изменението се извършва когато:
а. осиг. лице представи нови доказателства за осиг. стаж; за придобит трудов стаж, осиг. доход, гражд. състояние и др.; Инициативата за изменението принадлежи на пенсионера и е насочено към увеличаване на размера на пенсията. Изменението се извършва от датата на предоставяне на  новите доказателства.
б. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й; Инициативата може да бъде както от стр. на заявителя, така и от стр. на пенс. орган
в. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Инициативата и тук може да бъде както от стр. на заявителя, така и от стр. на пенс. орган. Изменението се извършва от датата на отпускане на пенс.’
Осъвременяване на пенсиите:
Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната год., се осъвременяват ежегодно от 1 юни с решението на надз. съвет на НОИ.   Осъвременяването се извършва в зависимост от нарастването на осиг. доход за страната и индекса на потребителските цени през предходната кал. год.
Спирането на пенсиите означава временно преустановяване изплащането на пенсията при запазване на суб. право на лицето на пенсия. Спирането може да се отнася до цялата или до част от пенсията. Спирането се осъществява с разпореждане на длъжн. лице, на което е възложено пенс. ръководство в РУСО. Основанията за спиране на пенс. са изчерпателно изброени в Чл. 95 КЗОО:
1. По писм. искане на лицето – не е необходимо да бъде мотивирано. Това основание се прилага за всички видове пенсии. 
2. Когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан. Това основание се прилага само при пенсиите за инвалидност
3. Когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца. Когато лицето не се яви да я получи в брой. Законът прави предположение, че лицето не желае да я получава или че се е явила някаква пречка за това. Това поведение обаче не може да се установява при превеждане на пенсията по разплащателен влог- лицето там лично се е разпоредило.
4. Несъвместимост за едновременно получаване на някои видове пенсии:
а. лична пенсия за осиг. стаж и възраст с наследствените пенсия за осиг. стаж и възраст;
б. лична или наследствените пенсия за осиг. стаж и възраст с лична или наследствените пенсия за инвалидност пор. общо заболяване;
в. лична пенсия за инвалидност пор. общо заболяване с наследствените пенсии за инвалидност пор.общо заболяване;
г. социална пенсия за старост, персонална пенсия и пенсия за особени заслуги с друг вид пенсия.
Денят, от който се извършва спирането е различен според основанието за спиране:
1. при спиране по искане на пенсионера - от датата на заявлението или от друга дата, ако такава е посочена;
2. при неявяване за преосвидетелстване - от датата, до която е отпусната пенсията за инвалидност, но само при случаите, когато инвалидност е за определен срок;
3. при неполучаване на пенс. повече от 6 мес. - от първо число на мес., за който не е получена пенсията;
4. при несъвместимост на получаваните пенсии - от датата на отпускане на новата, несъвместима за получаване, пенсия.
Спряната пенсия се възобновява, а прекратената пенс. се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й. За целта е необходимо да бъде подадено заявление за възобновяване или възстановяване в 3 год. срок от датата на отпадане на основанието.
Прекратяване на пенсията: трайно и окончателно преустановяване в бъдеще на действието на правото на лицето да ползва съотв. пенсия. Прекратяването е уредено в Чл.96 и Чл.99 КЗОО и е допустимо само при изрично и изчерпателно изброени основания:
I. Общи основания за прекратяване на всички видове пенсии:
1. Смърт на пенсионера. Но когато починалият пенсионер има преживял с-г, деца, родители, които не получават пенсия, неговата лична пенсия преминава в наследствените за тези лица
2. Когато пенсионерът си е послужил с неистински  или неверни документи, за да получи пенсията си. За целта е необходимо да бъде установено документното престъпление с влязла в сила присъда.
3. Отпадане на основанието за получаване на пенсията: напр. при възстановяване на работоспособността и отпадане на инвалидността като основание за получаване на пенс.
II. Специфични основания:
 Прекратяване на пенс. за инвалидност:
Основанието е влязла в сила осъдителна присъда, която установява, че инвалидността, за която е отпусната пенс. е причинена от лицето умишлено или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление Възможните хипотези са две:
а. умишлено причинена от лицето инвалидност с цел получаване на пенсия за инвалидност
б. инвалидност в резултат на извършено умишлено престъпление

Прекратяване на наследствените пенсии:
а. Навършване на възраст на детето на починалия, до която то може да получава наследствените пенс. от починалия родител: до навършване на 18г. възраст, а ако детето учи – за срока на обучението, както и за времето през което изпълнява наборна служба, но не по-късно от навършване на 26год. възраст.
б. детето, макар и ненавършило 18год. възраст е било осиновено
в. когато преживелият с-г встъпи в нов брак
г. когато се установи с влязла в сила присъда, че смъртта на наследодателя е причинена умишлено от наследника

СПОРОВЕ
Основните правила относно споровете по пенсионното ос-не се съдържат в Чл.117-120 КЗОО. Субсидиарно се прилагат и правилата на ЗАП и ЗВАС.
Едната страна по спора е заинтересованото лице, което има личен интерес от определено обстоятелство. Интересът се отнася до признаване  или се отказване на право или до засягане на законни интереси на съотв. лице. В случая това е лицето, което претендира право на пенс. от определен вид и размер. Спрямо това лице може да има отказ, неправилно определяне или изменяне на пенс. Заинтересованото лице може да бъде лице, което претендира право на пенс. или това, което е упражнило това право.
Другата страна е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенс. ос-не в РУСО.
Предмет на споровете са правото на пенс. и размерът на пенс. Свързани с правото на пенс. са и споровете относно спирането и прекратяването на пенс. При тях се засяга самото право на пенс. или упражняването му през определен период от време. Може да възникне спор и относно размера на пенс. Това са хипотези, когато не се оспорва наличието на право на пенс.
Разпоредбите на Чл.117 КЗОО установяват административен ред за разглеждане на споровете. Органът, компетентен да разгледа спора е директора на РУСО. Той действа въз основа на сезиране с писм. жалба на заинтересованото лице. Разпорежданията за отказ или за неправилно определяне на пенсиите могат да се обжалват пред директора на РУСО. Той се произнася с мотивирано решение в 1мес. срок. Ако той не се произнесе се прилага общото правило за мълчалив отказ за решаване на спора и той може да бъде отнесен за разглеждане от съда. С решението той може да отмени разпорежданията и да реши жалбите по същество. Решението следва да бъде съобщено на страните в 7дневен срок – в кал. дни.
Разпорежданията влизат в сила в необжалваемата им част и подлежат на изпълнение.
Решението на ръководителя на РУСО може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред Окр. съд. Легитимирани да обжалват са ос-ното лице или ос-ля.
Жалбата се подава чрез ръководителя на РУСО. Към нея се прибавят препис за насрещната страна и доказателства, ако има такива. В 7-дневен срок ръководителят е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.Делото се счита образувано от момента на подаване на жалбата до ръководителя на РУСО.
Съдът разглежда делата по реда на ЗАП. Решенията на Окр. съд подлежат на касационно обжалване по реда на ЗВАС.

КОНТРОЛ ЗА СПАЗВАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Правната уредба на контрола за спазване на осиг. законодателство не е единна и обща за цялото осиг. право, а е диференцирана според неговата многопластова структура.
Контролът е властническа дейност, осъществявана от органи на изпълнителната власт, която проверява процеса на прилагането на осиг. законодателство. Когато в резултат на тази дейност се установи несъответствие между дължимото според закона и фактическото в рамките на контрола се предприемат мерки за поправяне на несъответствието, в противен случай той се изчерпва с извършването на проверката.
Обект на контрола е действащото осиг. законодателство.
Контролът за спазване на осиг. законодателство  се дели на:
а.) контрол за спазване на задължителното обществ. ос-не и на допълнителното доброволно пенсионно ос-не.
б.) контрол за спазване на ос-нето за безработица
Според вида на контрола той бива:
а.) административен
б.) финансов
Административният контрол се упражнява от НОИ чрез две групи негови органи:    1. ръководните органи
2. специализирани органи
Ръководните органи, които упражняват контролни функции са: неговият управител, подуправител и ръководителите на РУСО.
Контролните им правомощия се изразяват в издаваните задължителни предписания, с които спират изпълнението на разпореждания и заповеди, противоречащи на нормативната уредба. Ако тези разпореждания са на длъжн. лица от системата на НОИ, спирането на изпълнението има характер на вътрешноведомствен контрол. Актът не се отменя, а се спира временно неговото действие и прилагане. Той се изменя или отменя от органа, който го е издал. Ако спреният акт е на осигурител, който е вън от системата на НОИ, спирането има характер на принудителна административна мярка.
Специализираните контролни органи на НОИ са част от службите на НОИ – те са административни органи с контролни функции.
Контролните органи имат следните права:
1.) Право на свободен достъп до контролните обекти – без предварително съгласие или разрешение на раб-лите
2.) Извършване на контролни и насрещни проверки
3.) Право да изискват от ос-лите информация относно обществ. ос-не – за броя на заетите ос-ни лица, изплащаните тр. възнаграждения и обезщетения, номера на банковите им сметки в стр. и др. Ос-лите са длъжни да предоставят тази информация
Контролните органи имат и задължения:
1.) Да пазят в тайна факти и данни, които са им станали известни при изпълнение на служебни задължения
2.) Докато изпълняват служебните си задължения, да не се занимават с друга допълнителна и странична за тях дейност, свързана с изпълнението на възложените им служебни задължения.
Контролните органи на НОИ могат да налагат принудителни административни мерки за отстраняване на констатирани пропуски, недостатъци и нарушения на разпоредбите ДОО и за събиране на осиг. вноски. Те се отправят до ос-лите и самоосигуряващите се лица. Те се издават в писмена форма. Характерът им на задължителни предписания е изрично предвиден в закона.  Принудителните административни мерки са властнически нареждания на контролните органи. Актовете, с които те се налагат са индивидуални административни актове.
Финансовият контрол за прилагането на осиг. законодателство се осъществява от специализирани финансовоконтролни органи на НОИ. Той се осъществява чрез фин. ревизии и съставяни ревизионни актове за начет. Този контрол е уреден в Чл.110 КЗОО.

ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ: ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ. ПЕНСИОННО ОСИГУРИТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА
Допълн. задължително пенсионно ос-не (ДЗПОс-не) е нова форма на ос-не, която се въвежда с дял II на КЗОО. Чл.123 КЗОО гласи: Допълн.’ задълж. пенс. ос-не е д-ст по набиране на задължителни пенсионноосигурителни вноски, управление на средствата във фондове за допълн. задължително пенсионно ос-не и изплащане на допълнителна задължителна пенсия и на пенсия за ранно пенсиониране при настъпване на осигурителните случаи.
Тази д-ст се характеризира с 3 осн. признака:
а.) набиране на осиг. средства за осъществяване на допълнително задълж. пенсионно ос-не.
б.) управление на набраните средства
в.) изплащане на два вида допълн. пенсии: допълнителни задължителни пенсии и професионални пенсии за ранно пенсиониране
Целта на ДЗПОс-не е нормативно определена в Чл.122: обезпечаване на доход чрез предоставяне на допълнителна пенсия и осигуряване на възможност за ранно пенсиониране за работещите при условията на първа и втора категория труд. Но понятието доход е употребено неправилно, т.к. осиг. плащания не са доход, а заместват липсващия доход чрез предоставените средства за съществуване.
Принципите на ДЗПОс-не са :
а.) осъществяване на дейността по ДЗПОс-не по капиталопокривната с-ма
б.) задължителност на участието: осигурените лица и ос-лите;
в.) самостоятелност на пенсиооноосигурителните дружества и универсалните и професионалните фодове;
г.) разрешителен режим  и държавно регулиране;
д.) отчетност и разкриване на информация;
е.) лоялна конкуренция м-у пенсионноосиг. дружества;
ж.) представляване на интересите на осигурените лица;
з.) прозрачност, разделност и изключителност на дейността
Пенсионноосиг. дружества са едно от двете осн. образувания, наред с пенсионните фондове, чрез които се осъществява ДЗПОс-не. Пенс. осиг. дружества са АД. Дейността, която извършват се изразява единствено и само в участие в осъществяването на ДЗПОс-не. Те не могат да участват в граждански дружества, консорциуми, в търг. дружества като ограничено отговорни съдружници.
Пенсионноосиг. дружества могат да се учредяват само с разрешение от ДАОН при МС и се регистрират по реда на ТЗ след даването на пенсионна’ лицензия.
Търговското име на пенсионноосигурително дружество освен наименованието АД, трябва да съдържа и в комбинация думите “ пенсия” и “ос-не”.
Капиталът на пенсионноосигурителното дружество е определен в мин. размер от 3млн лв., който трябва да бъде в пари, а не и в апорт. Капиталът трябва да бъде внесен изцяло към момента на подаване на заявлението за получаване на лицензия от ДАОН, т.е. още преди съдебната регистрация. 
Пенсиооноосигурителни друж. се създават за да учредяват и управляват пенсионноосигурителни фондове за ДЗПОс-не. Пенсионноосиг. дружества могат да учредяват само предвидените в КЗОО пенсионни фондове: универсални и професионални. Едно пенсионноосигурително дружество може да учредява и да управлява само един универсален и един профес. пенсионен фонд.
Пенсионноосиг. дружества могат да издават само поименни безналични акции с право на един глас, а не и акции на приносител, привилегировани акции и др. Изрично е забранено издаването на облигации.
Пенсионноосиг. дружества носят имуществена отговорност пред осигурените лица в пенсионните фондове.На обезщетение подлежат само претърпените загуби, а не и пропуснатите ползи.
Настъпилите вреди да са причинени от недобросъвестно изпълнение задълженията на осиг. дружества: вследствие на неправилно, неточно, неефективно управление на пенсионните фондове.
Тази отговорност се изразява във възстановяване на активите на осигурителното дружество на претърпените загуби от осиг. лица. По своята пр. природа тази отговорност е гражданска договорна отговорност. Но чл.134 КЗОО установява редица отклонения от общия режим: обезщетяване само на претърпените загуби, изискване за причиняване на вредите само от определени д-я на органите на пенсионноосигурителното дружество и др.
Пенс. фонд по смисъла на ДЗПОс-не  е ново понятие, което не бива да се смесва с фонд ‘Пенсии’ по ДОО.
Пенсионните фондове са отделни ЮЛ от пенсионноосиг. дружества. Това качество е изрично признато от закона. Неговото имущество са вноските на и за осигурените лица, както и доходът от инвестирането им. Персоналният състав на фонда като ЮЛ са осиг. лица, но това не прави фонда корпоративно устроено ЮЛ. Пенсионните фондове се създават, управляват от пенсиооноосиг. акционерни дружества, а не от участващите в тях осигурени лица.
Според кръга на лицата, които се ос-ват в тях и осиг. права, които предоставят на осигурените лица, пенсионните фондове се делят на два вида: универсални и професионални.
Универсални са пенс. фондове, в които се ос-ват задължително за пенсия всички ос-ни лица за всички ОСР-е по Чл.4,ал.1 КЗОО, родени след 31.дек.1959г.
Професионални са пенс. фондове, в които се ос-ват само лица, работещи при условията на I и II категория труд, независимо от възрастта им.
И двата пенс. фонда могат да се учредяват, управляват и представляват само от лицензирани пенсионноосиг. дружества. Преди всичко учредяването им започва с решение на органите за управление на съотв. лицензирано пенсионноосиг. дружество.
След приемането на решение за учредяване следват поредица от правни действия за неговото вписване в търг. регистър при Окр. съд по седалището на дружеството. Преди да бъде вписан пенс. фонд трябва да получи разрешение от ДАОН за вписване. По пр. си природа това е индивидуалният адм. акт, който се издава по писм. искане на дружеството след представяне на изчерпателно изброени в Чл.145 КЗОО документи. При даването на разрешение ДАОН действа в условията на обвързваща компетентност. ДАОН се произнася в едномесечен срок от представянето на документите с писмено съгласие или отказ, който може да бъде обжалван пред ВАС.
Чл.150 КЗОО определя документите, които следва да бъдат представени при искането за вписване. Съдът се произнася с решение за вписване, което има конститутивно действие. От момента на вписването му в регистъра пенс. фонд става правен субект.
Наименованието на пенсионните фондове трябва задължително да съдържа в комбинация думите "пенсионен", "професионален" или "универсален" и "фонд" или техни производни, както и указание за неговия вид.
Пр. уредба установява и минимален брой участници в пенс. фондове. За универсалните фондове този бр. е 30 000 души, а за профес. е 15 000 души. Минималният брой участници не важи за първите две год. от вписването на фонда в съда. Законът не установява ограничения в макс. брой на участниците в универсален и профес. фонд.
При пенс. фондове се създават попечителски съвети. Те се състоят от по равен брой представители на представителните синдикални и работодателски организации по Чл.3 КТ и един представител на пенсионноосиг. дружество, което е създало и управлява фонда. Съставът не може да надвишава 9 души. Попечителски съвет се създава в 3мес. срок от вписването на фонда в регистъра Той избира от своя състав председател и зам. председател, който участва със съвещателен глас в заседанията на управителния орган.
Основните функции на попечителския съвет се състоят в представителство на интересите на осиг. лица. В изпълнение на своите функции попечителския съвет има определени права: да получава годишния счетоводен отчет на фонда, да подготвя и прави предложения по него, да прави предложения за подобряване на организацията и дейността на фонда и др. А осн. задължения се състоят в оказване на съдействие за уреждане на  спорове между осиг. лица и пенсионноосиг. дружество, разглеждане на  постъпили жалби от осиг. лица и др.
Попечителският съвет отправя своите решения и предложения до управителните органи на пенсионноосиг. дружества, които имат препоръчителен х-р.
Кръгът на задълж. осигурените лица за допълн. пенсия е по-тесен в сравнение с кръга ос-ни лица по основното обществ. ос-не. На ДЗПОс-не подлежат лицата родени след 31.дек.1959г., които са ос-ни при условията и по реда на дял I  КЗОО – това се отнася до лицата, ос-ни в универсален пенс. фонд: лицата, посочени в Чл.4 , ал.1 и 3 КЗОО.
Кръгът на лицата, ос-ни в професионален фонд се определя по други признаци: да работят при условията на I и II категория труд: такива са лицата, които работят по ТПО-я и останалите категории лица по Чл.4, ал.1 КЗОО, стига да работят при условията на I и II категория труд, напр. лицата по Чл.4, ал.т.3, 5 и 6 КЗОО. За тази категория лица ос-нето им в профес. фонд е второ ДЗПОс-не наред с ДЗПОс-не в универсалните пенс. фондове. Но това се отнася само до лицата, които са родни след 31дек.1959г., които работят при условията на I  и II втора категория труд.
Допълн. задължително пенс. ос-не на посочените категории лица е индивидуално. Индивидуализацията се осъществява по два индивидуализиращи белега: индивидуален номер и лична осигурителна партида. Ако осигуряваното лице участва в двата вида пенсионни фонда, във всеки от тях има отделен индивидуалният номер и отделна индивидуална партида.
Инд. партида включва вноските за ДЗПОс-не в съответния пенс. фонд. Към внесените осиг. вноски се прибавя и доходът, реализиран от инвестирането на средствата от пенс. фондове за ДЗПОс-не. Натрупаните средства се капитализират поотделно за всяка партида на лицето. Не се допуска разпределение и прехвърляне на средства от индивидуалната партида на едно лице в индивидуалната партида на др. лице в същия или др. пенс. фонд, управляван от същото дружество.
Включването на лицето в пенс. фонд става по избор на осиг. лице на пенсионния фонд, в който ще се осигурява. Осигурените лица могат да се осигуряват само в един универсален и/или един профес. фонд.
Изборът на пенс. фонд се извършва чрез ‘заявление’ до пенсионноосигурителното дружество, подадено до 3 мес. от възникване на задължението за осигуряване. Универсалните пенс. фондове започват своето д-е от 1.01.2002г., а профес. фондове от 31.12.2000г. 
Допустима е и промяна на фонда, който лицето е избрало, но най-малко след едногодишно участие – с едностранна писм. волеизявление.
Лицата, които не са избрали по свое желание пенс. фонд се разпределят служебно между регистрираните пенс. фондове по начин и ред определени от НОИ и от ДАОН.
След включването  в пенс. фонд се сключва договор м-у него и пенсионноосиг. дружество.
ОСРискове по ДЗПОс-не са старост и смърт. Смъртта като ОСРиск по ДЗПОс-не има същото съдържание както и в ДОО по дял I КЗОО. В ДЗПОс-не старостта има същата възрастова граница. Различия съществуват при осигуряването в профес. фонд: този ОСР настъпва след като лицето е работило определен брой години при условията на I и II категория труд., от една страна и преди определен брой години до навършването на възрастта за придобиване на пенс. за осиг. стаж и възраст по чл.68 КЗОО от др. страна.
Осиг. вноски и в ДЗПОс-не са месечни парични плащания. Техният размер не е фиксиран и се определя ежегодно в ЗБДОО. Осигурителните вноски за универсални пенс. фондове се разпределят в съотношението по Чл.6, ал.3,т.1 КЗОО. А осиг. вноски за профес. пенс. фондове са изцяло за осигурителите. Осиг. вноски се събират от НОИ едновременно с осиг. вноски по ДОО. Отношенията м-у НОИ и пенсионноосиг. дружества се уреждат с договор. НОИ превежда събраните осиг. вноски в 10 дневен срок от получаването им.
Правата на осиг. лица са пенсионни права и други права, свързани с участието на осигурените лица в допълн. задълж. пенс. осигуряване.
Пенсионните права са право на допълн. пенсия на осиг. лица и право на наследниците при смърт на осиг. лица.
Осигурените лица имат право на различни видове пенсии, в зависимост от вида на пенсионния фонд, в който се осигуряват. Осигурените лица в универсален пенс. фонд имат право на допълнителна пожизнена пенсия за осиг. стаж и възраст, а осиг. лица в профес. фонд – на допълн. пенс. за ранно пенсиониране.
Общото м-у тези два вида пенсии е:
а.) За възникването им е необходимо наличието на определен осиг. стаж и възраст на осиг. лица.
б.) Реализиране на ОСР старост.
в.) Общ е начинът, по който се определя размерът на тези пенсии: към натрупаната сума по индивидуалната партида се прибавя и пропорционално припадащата се част от доходите, реализирани от инвестирането на пар. средства на пенс. фонд, лихви от депозити в банки, печалба от стопанска дейност и т.н. От получената и капитализирана сума се приспадат таксите, удръжките в полза на пенсионноосиг. дружество. Получената нетна сума се разделя на очакваната средна остатъчна продължителност на живота в години според данни от биометрични таблици. Резултатът е средната полагаема се допълн. годишна пенсия на лицето. А нейният месечен размер е 1/12 от тази годишна сума.
г.) Отпускат се от пенсионноосиг. дружества
д.) Те са допълнителни, различни от личните пенсии.
Допълнителна пенсия от универсален пенсионен фонд:
Предпоставки:
a.Лицето да е осигурявано в универсален пенсионен фонд
b.Лицето да е придобило право на пенс. за осиг.стаж и възраст по ДОО.
Специфичното е, че се получава едновременно с личната пенсия по дял I КЗОО.
Допълнителна пенсия от профес. фонд: тя се нар. още професионална пенсия за ранно пенсиониране. Характерното за нея е, че се отпуска преди възникването на правото на пенсия за осиг. стаж и възраст.
Предпоставки:
1.) Лицето да е осигурявано в професионален фонд
2.) Лицето да е работило определена в закона продължителност при условията на I и II категория труд – не по-малко от 10год. I категория труд и не по-малко от 15год. за II категория труд.
3.) Лицето да е навършило определена възраст
Тази пенсия се получава до момента на придобиване на право на пенсия за осиг. стаж и възраст по дял I КЗОО.
Наследяване при ДЗПОс-не:
1. Може да се наследява натрупаната сума по индивидуалната партида на осиг. лице.
2. Кръгът на наследниците е определен в Чл.170КЗОО: преживелият съпруг, низходящите и възходящите на починалото осиг. лице.
Ако починалото лице е продължавало да работи и е натрупвало средства по индивидуалната партида на наследниците се изплаща еднократно или разсрочено натрупаната сума.
Ако починалото лице е пенсионер, който получава допълнителна пенсия, на наследниците се изплаща остатъкът от сумата в индивидуалната партида.
Когато починалият осигурен няма наследници, натрупаните средства се прехвърлят в пенсионния резерв на фонда.
Осигуреното лице има право да прехвърли натрупаните суми от един универсален или професионален фонд в друг фонд, управляван от друго дружество, но само веднъж през една календарна година.
Осиг. лице има право да иска, а пенсионноосиг. дружество е длъжно да му предостави безплатна информация за състоянието на неговата индивидуална партида, за правата му като осиг. лице и др.
Осигуреното лице има право да изтегли набраните суми.

ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ДОБРОВОЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (ДДПОс-не) се осъществява чрез участие в доброволни пенсионни фондове, които се учредяват и управляват от лицензирани пенсионноосиг. дружества.
ДДПОс-не е дейност по набирането на доброволни пенсионноосигурителни вноски в доброволен пенсионен фонд, управлението на средствата в доброволния пенсионен фонд и изплащането на допълнителни пенсии при настъпване на осигурителните случаи, предвидени ЗДДПОс-не и определени в осигурителните договори.
ОСРискове , за които лицето се осигурява доброволно са старост, инвалидност и смърт.
Основните цели на ДДПОс-не са:
а.) Да осигурява допълнителни средства на осиг. лица за издръжка чрез допълн. пенсия.
б.) Да стимулира социалните инициативи на работодателите.
ДДПОс-не се осъществява при спазването на следните принципи:
1. доброволност на участието;
2. юридическа самостоятелност на пенсионноосигурителното дружество и на доброволния пенсионен фонд;
3. прозрачност, разделност и изключителност на дейността;
4. режим на разрешителност;
5. задължителна периодична отчетност и разкриване на информация;
6. лоялна конкуренция между пенсионноосигурителните дружества.
Пенсионноосиг.’ дружества се създават, за да учредят и управляват доброволни пенсионносиг.фондове. Пенсионноосиг. дружества играят ролята на осигурителен орган за осиг. лица и ос-лите в ДДПОс-не.
Пр. уредба на доброволните пенсионни фондове се съдържа в ЗДДПОс-не. Те се създават от пенсионноосиг. дружество, което е лицензирано за осъществяване на доброволно пенсионно ос-не. Казаното за учредяването на пенсионносиг. дружества по дял II на КЗОО важи и тук. Но тук пенсионните фондове са два вида: фонд с парични вноски и фонд с инвестиционни бонове.
За фондовете с парични средства няма минимален брой участници и ограничение във времето. Фондовете с инвестиционни бонове се създават за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 7 год., за учредяването им е необходимо най-малко 5 000 осигурени лица с парични средства и дружеството, което го учредява да създаде фонд със собствени средства.
Наименованието на фондовете трябва да съдържа в себе си задължително в комбинация наименованието на пенсионноосиг. дружество и указание за неговия вид: за доброволния пенсионен фонд с парични средства – ‘доброволен пенсионен фонд’; за добров. пенс. фонд с инвест. бонове- ‘доброволен пенс. фонд с инвестиционни бонове’.
Едно пенсионноосиг. дружество може да учредява един фонд с пар. ср-ва и един фонд с инвестиционни бонове.
Всяко ФЛ, навършило 18 години, може доброволно да се осигурява или да бъде ос-но в доброволен пенсионен фонд чрез пенсионноосиг. дружество. Не се поставят никакви изисквания за трудова заетост или минимални трудови доходи.
ДДПОс-не е персонално. Всеки осигурен в доброволен пенсионен фонд има инд. осиг. номер и инд. осиг. партида.
Отношенията между страните се уреждат чрез договор: м-у осиг. дружество и осиг. лице и/или работодателя или друг ос-л. Възможно е сключването на осиг. договор в полза на трето лице: раб-л в полза на р-ци; с-г в полза на с-гата, родител в полза на детето си и др.
Въпросите, които трябва да бъдат вкл. в осиг. договор са предвидени в Чл.72КЗОО : предмет и обхват на осигуровките; размер на осиг. вноски; условията, редът и начинът на изплащане на допълн. пенсия; условия за прекратяване на договора.
ДДПОс-не се осъществява на принципа на предварително определени в договора с пенсионноосиг.’ дружество осиг. вноски. Осиг. вноски са парични или инвестиционни бонове. Те са месечни, за друг период или еднократни за закупуване на пенсионни права.
Размерът на месечната осиг. вноска за осигурен не може да бъде по-малък от 10 на сто от мин. месечна работна заплата за страната за мес., за който се прави осиг. вноска.
Вноски могат да правят самите осиг. лица, техните р-ли и други осигурители в полза на осиг. лица. Внасянето на осиг. вноски от р-ля не задължава осиг. лице да прави вноски за своя сметка. Когато осиг. вноски се правят едновременно от осиг. лице и р-ля или само от осиг. лице, по негово желание р-лят удържа от труд. възнагр. за съответния месец осиг. вноска, която е за сметка на осиг. лице, и я превежда на пенсионноосиг. дружество.
Натрупаните средства на осигуреното лице се капитализират в индивидуална партида в доброволния пенсионен фонд.
При настъпване на някои от посочените в осиг. договор случаи осигуреният, неговите наследници или посочените в договора лица имат право на свободен избор между съответния вид пенсия: лична – за старост и за инвалидност, и наследствена – при смърт на ос-ното лице, на еднократно или разсрочено изплащане на набраните средства по индивидуалната му партида.
Пенсиите се определят на основата на натрупаната сума в индивидуалната партида от направените вноски и доходите от тяхното инвестиране, намалени с таксите и удръжките.
Личната пенсия за старост може да бъде пожизнена или срочна по избор на осиг. лице.
Личната пенсия за инвалидност може да бъде пожизнена или срочна в зависимост от решението на ТЕЛК или НЕЛК.
Правото на лична пенсия за старост възниква при навършване на възрастта, необходима за придобиване на право на пенсия за изслужено време и старост.
По желание на осиг. лице доброволният пенсионен фонд може да изплаща допълн. пенсия за старост до 5 год. преди навършване на пенсионната възраст.
Правото на лична пенсия за инвалидност възниква от датата на инвалидизирането, посочена в решението на ТЕЛК или НЕЛК.
Лицата, които имат право на наследствена пенсия, се определят в правилника на пенсионноосиг. дружество и задължително се посочват в осиг. договор.
Правата на осиг. лица в доброволния пенсионен фонд са лични.
Осиг. лице има право да прехвърли натрупаните суми по инд. партида или на част от тях от един доброволен пенсионен фонд в друг доброволен пенсионен фонд, учреден и управляван от друго пенсионноосиг. дружество, но не повече от веднъж в рамките на една календарна год.
Прехвърлянето на средствата, натрупани от вноски на раб-ля, от един фонд в друг се извършва по ред, установен в осиг. договор между пенсионноосиг. дружество и работодателя.
Осигуреното лице има право не повече от веднъж в рамките на 1 кал. год. да прехвърли натрупаните по индивидуалната партида средства от лични осиг. вноски или част от тях на съпруг или съпруга, на роднини по права линия от първа или втора степен, при условие че тяхното предназначение се запазва.
Осиг. лице има право да изтегли натрупаните по индивидуалната партида средства от лични осиг. вноски по всяко време.
Средствата, натрупани от вноски на раб-ля, могат да се изтеглят от осиг. лице само при настъпване на осигурителен случай.
Личните вноски за ДДПОс-не от ФЛ се приспадат от дохода им преди данъчното облагане по ред, начин и в размери, определени със Закона за облагане доходите на физическите лица.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ
Основната пр. уредба на задълж. здравно ос-не (ЗЗОс-не) се съдържа в Закона за здравното ос-не, в КЗОО, в Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, в Зак. за народното здраве, в Зак. за лечебните заведения, в Зак. за бюджета на НЗОК за съответната календарна година, в Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична помощ, в Нар. N 28/1999г. за определяне на мин. пакет медицинска помощ по Чл.45, ал.1 от Зак. за здравното ос-не.
Правото на здр. ос-не на гражданите е едно от основните им право, закрепено в К ’91г. П' на гражданите, гарантиращо им достъпна медиц. помощ е предвидено в Чл.52 (1) К. Първоначалната редакция на Чл.4 ЗЗОс-не е съобразена с изискванията на Чл.52 (1)К, именно : Задължителното здравно осигуряване гарантира на ос.' лица достъпна медиц. помощ и избор на изпълнител на такава помощ, сключил договор с РЗОК. Със измененията на ЗЗОс-не разпоредбата е изменена и има следното съдържание: Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на ос.' лица до медиц. помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК. По такъв начин ЗЗОс-не не гарантира вече достъпна медиц. помощ на ос.'лица Налице е игнориране на волята на констит. законодател. Достъпната медиц. помощ се изразява във възможността на ос.' лица да ползват необх. им медиц. помощ. Свободният достъп зависи от материалното положение на лицата. Липсата на парични ср-ва не може да гарантира своб. достъп до медиц. помощ.
    Предназначението на задълж. здр. ос-не се изразява в следните насоки:
1.да съдейства за предотвратяване настъпването на ОСР-о.заболяване- профилактична функция
2.да отстрани или облекчи последиците настъпили в резултат на осъществени ОСР-е : общо заболяване; т злополука и проф. болест
3.да съдейства за нормалното протичане на бременността, раждането и отглеждането на децата
Дейността по ЗЗОс-не се осъществява от НЗОК. Тя е ЮЛ със седалище – София. Единствен предмет на дейност на НЗОК е ЗЗОс-не. НЗОК няма право да извършва дейности по доброволното здр. ос-не. НЗОК се състои от Централно управление, районни ЗОК (РЗОК) и техните поделения по общини със седалища съгл. списък, утвърден от МС.
Органи на НЗОК са:
1.Събрание на представителите
2.Управителен съвет
3.Контролен съвет
4.Директор
Събранието на представителите е висш орган на управление на НЗОК. То има тристранен състав и се състои от 37 представители на осигурените, работодателите, общините и държавата. Всяка от тези групи е отделна квота, представлява определени интереси и се формира по специфичен за нея начин.
В квотата на ос-ните се включват 6 представители на представителните организации на раб-ците и сл-лите и 1 представител на предст.' организации за защита правата на пациентите, които се избират от самите тях. Предст.' организации за защита правата на пациентите са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ (с цел общественополезна десйност), които отговарят на изискванията на чл. 7а, ал. 1ЗЗОс-не:
1.  да имат за цел защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания;
2. да са национално представени, като имат създадени областни структури на територията на цялата страна.

Представителите на раб-лите в събранието са 6 и се избират от предст.' организации на работодателите.
Представителите на общините са 6 и се избират от Националното сдружение на общините в Република България.
Представителите на държавата са 18 и се определят от МС, като 1 от тях задължително е изпълн. директор на Нац.агенция за приходите.
Мандатът на Събранието е 3 год. То приема, допълва и изменя правилника за организацията и дейността на НЗОК и го обнародва в ДВ; избира и освобождава чл. на управителния и контролния съвет, определя тяхното възнаграждение и приема правилниците за работата им; одобрява проекти за годишния бюджет на НЗОК преди внасянето му в МС и др.
Събранието действа сесийно и се свиква най-малко веднъж годишно. Събранието избира председател и секретар, които изготвят списък на присъстващите и подписват протоколите от заседанието му.
Управителният съвет се състои от 9 чл., избирани за срок от 3 год. За чл. могат да бъдат избирани както членове на Събранието, така и извън него. Те избират помежду си председател на УС. УС провежда редовни заседания най-малко веднъж месечно. В заседанията на управителния съвет участва и директорът на НЗОК.
Правомощията на УС са съобразени със спецификата на дейността му:
а. правомощия от оперативен характер: определя представители, които заедно с директора на НЗОК участват в преговорите за изработване и изм. на Националния рамков договор (НРД);
б. правомощия от правотворчески характер: изготвя и предлага на Събранието на представителите изменения и допълнения на правилника за устройството и д-стта на НЗОК и ги обнародва в ДВ; приема, изменя и допълва правилника за устройството и д-стта на РЗОК по предложение на дир. на НЗОК.
УС работи в съответствие със зак., Правилника за устройството и дейността на НЗОК и Правилника за д-стта на УС. Членовете на УС отговарят солидарно за виновно причинени вреди на НЗОК.
Контролният съвет се състои от 5 чл., избирани за срок от 3 год. Той упражнява контрол върху дейността на НЗОК, на нейния директор, на дейността на РЗОК и техните директори, както и в-у дейността на Управителния съвет. КС заседава най-малко веднъж на 3 мес. и се свиква от председателя му или по искане на 2 от чл. му. 
Директор на НЗОК може бъде лице, което отговаря на изискванията на Чл.19ЗЗОс-не: 1. да има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър";
2.  да притежава магистърска степен, специалност или квалификация по здравен мениджмънт;
3. да има минимум 3 год. профес. опит в областта на управлението в здравеопазването, банковото, застрах. или ос. дело.
Той организира и ръководи текущата дейност на НЗОК, организира изпълнението на решенията на СП и на УС, представлява НЗОК в рамките на правомощията, които му предоставя правилникът за организацията и дейността на НЗОК и УС.
НЗОК има най-малко 3 зам.-директори, които подпомагат директора съответно във финансовата, медиц. дейност и д-стта по информационни технологии.
Зам.-директор на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на изисквания на Чл.19а ЗЗОс-не:
1. да има завършено висше образов. със степен "магистър";
2.  има минимум 3 год. стаж по специалността
ЗЗОс-не се осъществява с финансови средства, предвидени в бюджета на НЗОК. Приходите се набират от осиг. вноски на осиг. лица и техните ос-ли, от лихви и приходи от имуществото на НЗОК и др. Със зак. за Б НЗОК се определя размера на здравноосиг. вноски за всяка кал. год. Този закон е отделен от Зак. за държ. бюджет. УС на НЗОК внася чрез министъра на здравеопазването в МС проект на закон за бюджета на НЗОК. Проектът на закон за год. бюджет на НЗОК се разглежда от НС едновременно с проектите на закони за държ. бюджет и за бюджета на ДОО.
Със ЗБНЗОК задължително се определят и размерът на задълж. здравноосигурителна вноска (за 2003г.- 6%), приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосиг.плащания за:
1.  първична извънболнична мед. помощ;
2.  специализирана извънболнична мед. помощ;
3.  стоматологична помощ;
4.  медико-диагностични дейности;
5.  лекарства за домашно лечение и мед.изделия;
6.  болнична мед.помощ;
7.  други плащания, предвидени в НРД
Националната здравноосигурителна каса задължително образува резерв: 10% от събраните осиг. вноски. Предназначението на средствата от резерва е заплащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на ср-вата или на териториален дисбаланс в потреблението на мед.а помощ.
За работещите по ТПО-е осиг. вноски се разпределят в съотношението за осиг. вноски по ДОО и се изчисляват в-у облагаемия доход по ЗОДФЛ. Осиг. вноски за държавните сл. се изплащат изцяло за сметка на държавния бюджет. Самоосигуряващите се лица плащат вноските изцяло за своя сметка.
Здравните осиг. вноски се събират от НОИ и се превеждат в сметка на НЗОК.
Някои категории лица не плащат здр. осиг. вноски сами, а се внасят от др. лица. Такива са: лицата до 18-год.възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образов.; студентите - редовно обучение във висши училища до навършване на 26-год. възраст, и докторантите на редовно обучение по държ. поръчка; военнослужещите на наборна служба; социално слабите; задържаните под стража или лишените от свобода; лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище; ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на МВР и държ. сл-ли; родителите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 %, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.
Осигурени са лицата, които имат П да ползват здравни услуги по ЗЗОс-не.
Ос-нето се извършва в НЗОК.
Кръгът на здравноосигурените лица е много по-широк от ос-ните по ДОО. Тези лица са изчерпателно изброени в Чл.33 ЗЗО:
а.) всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
б.) бълг. граждани, които имат освен бълг. и друго гражданство и живеят постоянно на територията на РБ.
в.) чужди граждани или лица, на които е разрешено дългосрочно (продължително или  постоянно) да пребивават в РБ
г.) бежанците и лицата, на които е предоставено П на убежище
Задължението за здр. ос-не възниква в различен момент:
а.) за всички бълг. граждани, родени до 23.06.1998г. (влизането на зак. в сила) – от тази дата, а за родените след тази дата – от датата на раждането им
б.) за чужденците – от получаването на разрешението за дългосрочно пребиваване, а за бежанците – от откриване на производство за предоставяне на статут на бежанец или на политическо убежище.
В кръга на здр.ос-ните лица се вкл. и неосигурените членове на техните сем-ва, за които ос-ните лица заплащат допълнителни осиг. вноски.
Осигурители са:
1.Работодателите за раб-ците и сл., които работят по ТПО-я.
2.Държавата по отношение на държавните сл-ли, пенсионерите, военослужещите  и др.
3.Общината- за регистрираните социално слаби граждани
4.ФЛ, които заплащат вноски за неосигурените членове на техните сем-ва
5.Самоосигуряващи се ФЛ
БЛС и ССБ са съсловни (професионални) сдружения на лекарите и стоматолозите в РБ. Те са уредени в ЗСОЛС.
В Чл.5 ЗСОЛС са определени осн. им функции: да представляват своите членове и да защитават професионалните им интереси, вкл. и при сключването на НРД, да изготвят Кодекса за професионална етика на лекарите, съотв. стоматолозите, да приемат съвместно с НЗОК правила за медицинска практика и др.
ЗСОЛС въвежда задължително членуване на лекарите в БЛС и на стоматолозите в ССБ.
Изпълнителите на медиц. помощ са субекти на здравното ос-не, които оказват медиц. помощ. Те биват 2 вида:
1.) изпълнители на доболнична помощ – ФЛ- медицински специалисти с висше медицинско образование, които работят на извънболнична практика. Те са скл. договор с болница, намираща се в същото насел. място, или нямат скл. такъв договор.Те са регистрирани за осъществяване на частна медицинска д-ст.
2.) изпълнители на болнична медицинска помощ:
а.) лечебни заведения по ЗЛЗ- организации, в които лица с висше медиц. образов. –лекари и стоматолози самостоятелно или с помощта на др. медиц. и немедиц. специалисти оказват медиц. помощ. Дейностите, които извършват са изчерпателно изброени в Чл.2 ЗЛЗ. Тези заведения са публични и частни. Леч. завед. по ЗЛЗ се създават и преобразуват от МС по предложение на мин. на здравеопазването.
б.) здравни заведения по ЗНЗ – публични или частни лечебни завед., които са създадени по ЗНЗ и продължават да осъществяват д-ст.
Със ЗЗО се въвеждат договори за осъществяване му.
ЗЗОс-не се осъществява чрез два вида договори: НРД и договори м-у НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.
НРД се сключва м-у НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Те са страните по договора, като всеки от тях поема П и З спрямо НЗОК и е нейна насрещна стр. Но помежду си те не са насрещни стр.
Проектът за дог. се подготвя от 10 представители на НЗОК и общо 10 представители на БЛС (7) и ССБ (3). Договорът се сключва в писм. форма. НРД се смята за скл., ако са го подписали най-малко 8 представители НЗОК и 8 на съсловните организации. Дог.’ се приподписва от мин. на здравеопазването.
НРД се обнародва в ДВ и има д-е 1 кал.год. (10.01.до 31.12.).
Съдържанието на НРД се определя в Чл.55, ал.2 ЗЗО. В дог. трябва да бъдат вкл. следните въпроси:
Относно медиц. помощ – определяне на изпълнителите на медиц. помощ, нейните видове, условията и реда за нейното оказване, обема й, цените, методика на заплащане, лекарствените средства, които НЗОК заплаща.
Относно документацията и информационното обслужване.
Относно контрола за изпълнение на НРД и договорите м-у РЗОК с изпълнителите на медиц. помощ и санкциите при неизпълнение.
По пр. си природа НРД има договорен х-р и е нормативно съглашение. Той е рамков дог., защото съдържа само общите условия за предоставяне на медиц. помощ, нейния обхват, реда за предоставянето и т.н.
Втората група договори се сключва между РЗОК и изпълнителите на медиц. помощ. Те скл. в 28-те области на страната, в които се намират седалищата на РЗОК. Тези договори биват 2 вида:
а.) дог. с изпълнителите на медиц. помощ – с тях се конкретизират изискванията на Чл.55, ал.2 ЗЗО.
б.) директорът на РЗОК може да скл. отделни договори и с отделни лекари и стоматолози за оказване на извънболнична помощ при условие, че няма достатъчно лекари на извънболнична практика.
По своята пр. природа те са граждански договори, а престацията, която се дължи не е на насрещната страна, а на здравноосиг. лица.
Споровете м-у страните по договорите се решават по арбитражен ред и по съдебен ред.  
Здравноосигурителни правоотношения:
1. Правоотношения м-у НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите
2. Правоотношения м-у НЗОК и ос-ните лица
3.Правоотношения м-у РЗОК и изпълнителите на медиц. помощ
4.Правоотношения м-у изпълнителите на медиц. помощ и ос-ните лица
 Правоотношения м-у НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите:
Предмет на това ПО е установяването на общите условия и ред, по който се осъществява ЗЗОс-не. То е двустранно ПО-е.
Основните задължения на НЗОК са:
а.) да заплаща договорената с НРД медиц. помощ на изпълнителите
б.) да провежда лекарствена политика, която осигурява еднакъв и постоянен достъп до необходимите лекарства в съответствие с реалните нужди на лечението и приетия бюджет на НЗОК
в.) да предоставя актуална информация за видовете и обема на договорените медиц. и стоматологични услуги и за изпълнението на договорите за извънболнична помощ
г.) да скл. договори с изпълнителите на медиц. помощ и др.
Основните задължения на БЛС и ССБ:
а.) да отстояват интересите на лекарите и стоматолозите при скл. на НРД
б.) да помагат на своите членове при изпълнение на медиц. помощ
в.) да предоставят на своите чл. информация по изпълнението на НРД
 Правоотношения  м-у НЗОК и ос-ните лица:
З на НЗОК по това ПО-е са :
а.) да осигурява отделните видове медиц. помощ по Чл.45 ЗЗО на здравноосиг. лица: за предпазване на от заболявания, за ранно откриване на заболяванията, извънболн. помощ, лекарствени средства и консумативи за домашно лечение, медиц. помощ при бременност и раждане и др.
б.) да предоставя на осиг. лица информация за здр. ос-не.
Здравноосиг. лица имат както П, така и З.
П’ им са предвидени в Чл.35 ЗЗО:
1. да получават медиц. помощ в обхват по чл. 45, в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите на медиц. помощ;
2. да избират един изпълнител на медиц. помощ, сключил договор с РЗОК;
3. на спешна помощ там, където попаднат;
4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медиц. помощ;
5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;
6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите.
 А тяхното осн. задължение към НЗОК е да заплащат дължимите здравноосиг. вноски.
Правоотношения  м-у РЗОК и изпълнителите на медиц. помощ:
Тези ПО-я се основават на НРД и на договорите, скл. с изпълнителите на медиц. помощ.
Задълженията на НЗОК се изпълняват от съотв. РЗОК, чийто директор е подписал договора с изпълнителите на медиц. помощ. Тези задължения са:
а.) да заплаща договорената и извършена д-ст на изпълнителите на първичната и специализираната извънболн. медиц. и стоматолог. помощ
б.) да заплаща лекарствени продукти и консумативи на аптеките, скл. дог. с РЗОК
Изпълнителите на медиц. помощ имат следните осн. задължения:
а.) да оказват извънболнична първична и специализирана медиц. и стоматолог. помощ съгласно пакета от медиц. услуги.
б.) да осъществяват дейността си сп. правилата за добра медицинска и стоматолог. практика.
Правоотношение  м-у изпълнителите на медиц. помощ и ос-ните лица:
Задължения на изпълнителите на медиц. помощ са:
а.) да предоставят реално пакета от медиц. услуги и съпътстващите ги дейности
б.) лечебните завед. за първична извънболн. помощ да създават условия за осъществяване право на избор на лекар или стоматолог от здравноосиг. лица.
Задължения на здравноосиг. лица към изпълнителите на медиц. помощ:
а.) да заплащат за всяко посещение при лекаря или стоматолога по 1% от МРЗ и на лечебните заведения по 2% от МРЗ – за всеки ден болнично лечение
б.) да изпълняват предписанията на лекуващите лекари и за профилактиката на заболяванията.
Престациите по здр. ос-не са осиг. обезпечения, които осиг. орган (НЗОК) дължи на осиг. лица.Тези престации са достъпната медиц. помощ. Медиц. помощ е :
система от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, осигурявани от медицински специалисти.  
Според мястото, където се оказва медиц. помощ бива 2 вида:
а.) извънболнична помощ
б.) болнична помощ