Право

Метод на правно регулиране на
Осигурителното право

Метод е начинът на осъществяване на правно въздействие върху регулираните от правото отношения.

В ОП методът представлява съвкупност от няколко елемента:
ред за установяване на правилата за поведение – регулира се от органите, които го установяват: централистичен (преобладаващ в ОП), характерен за издаването на подзаконови нормативни актове и децентралистичен (по-малко приложим) на локално равнище;
установяване на специфично правило за поведение за конкретен случай, отнасящ се само до конкретен субект (например при осигурителните договори)

В ОП се използва както императивното, така и диспозитивното регулиране, но водеща роля има императивният метод.

Осигурените лица са длъжни да внасят осигурителните си вноски в единни (общи за всички) осигурителни фондове на НОИ, а плащания се получават от тези осигурени, за които е настъпило осигурително събитие (трудова злополука). Това е т.нар. разходно-покривен принцип на осигуряване. Прилагането му налага използването на императивния метод на правно регулиране. По изключение е допустимо и диспозитивното регулиране – осигурителния договор, който се сключва за допълнително доброволно обществено осигуряване. Допълнителното обществено осигуряване е изградено на капиталов принцип и средствата се натрупват по индивидуална партида.

Положение на страните по общественото осигуряване една спрямо друга:
Възможността на едната от тях да определя поведението на другата. За задължителното обществено осигуряване е характерно властническото положение на осигурителния орган.
Равенството между страните има ограничено приложение и се наблюдава само при допълнителното доброволно обществено осигуряване (договор с АД)

ИЗТОЧНИЦИ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО

Под източници на правото се разбира актове на компетентни държавни и други органи, издадени по приетия в държавата правов ред и регулиращи правилата за поведение в даден отрасъл.

По правило за Осигурителното право източници са нормативни актове - съвкупност от общи правила за поведение, изразяващи държавната воля и задължителни за персонално неопределен кръг субекти. По изключение може да има и други актове, които се приемат за източници, когато това е изрично предвидено в закона. (актове на недържавни органи -акционерни осигурителни дружества).

Източници могат да създават НС и централните органи на изпълнителната власт. Държавните органи приемат тези източници след задължително Тристранно сътрудничество.

Голям брой нормативни актове регулират общественото осигуряване:
Основен източник е КСО, но не урежда изчерпателно материята на общественото осигуряване; Закон за здравното осигуряване; Закон за народното здраве; някои норми от Закона за държавния служител и др.
Множеството подзаконови актове създават трудности при прилагането им поради тяхната многостепенност.

СИСТЕМА НА ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО

Конституция: чл.5, ал.4; чл.51; чл.52, ал.1- във връзка с чл.57;

Международни актове:
Универсални – актове на международни организации с нормативно съдържание (актове на ООН, МОТруда); конвенциите създават минимални стандарти за вътрешното законодателство: Конвенции No.3; No.17; No.24 и др.
Регионални – актове на Съвета на Европа (Европейска социална харта);
Двустранни международни договори – спогодби

Актове на националното право:
Държавни - нормативни актове на компетентни органи: закони, подзаконови нормативни актове, актове на НОИ (осигурителен орган, подчинен на НС);
Недържавни – актове на органи извън системата на държавния апарат, приети въз основа на изрично оправомощаване от закона: актове на осигурителни органи (частни дружества) и актове на социални партньори (колективен трудов договор). Националният рамков договор се сключва от УС на Националната Осигурителна Каса и 8 представители на Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България. Първоначално ВАС приема, че Националният рамков договор не е нормативен акт, а касае само страните. Но 2002 г. приема, че е недържавен източник с нормативен характер по отношение на предмета си на регулиране. Той е задължителен за всички здравно осигурени лица.

Правен режим на обществено осигуряване В България съществува единен правен режим на обществено осигуряване. Изразява се в единен осигурителен орган, еднакъв кръг на рисковете и др. Съчетава се с диференцираността на субектите и на основанията за осигуряване. Основните критерий за разграничение са:
Основанията за осигуряване: при полагането на зависим труд (когато условията на труда не се определят от трудещия се) работникът/служителят се осигурява за всички рискове. Положението му е по-благоприятно, за разлика от полагащия труд за себе си – самоосигуряващото се лице се осигурява само за някои рискове;
Характера на осигурените социални рискове.
ОСИГУРИТЕЛНОПРАВНИ НОРМИ

Осигурителноправните норми притежават белезите на правната норма въобще. Те са общи правила за поведение в осигурителните отношения, като техен предмет на регулиране са отношенията по общественото осигуряване.

Страни по осигурителните отношения са осигуреният, осигурителят и осигурителният орган. Има и държавни органи, които не са страни по правоотношението (КСО постановява някои задължения за банките като трети лица).

Видове правни норми в ОП
1.Според ранга на нормативния акт, в който се съдържат (делението има значение за силата и прилагането на нормата):
Конституционни – чл.51, ал.1 К на РБ;
Международно правни – конвенции на МОТ;
Законови – чл.3 КСО (принципи на осигуряването);
Подзаконови – Наредба за пенсиите и осигурителния стаж

2.Според тяхната структура
Регулативни - съдържат хипотеза и диспозиция, предвиждат дължимо (чл.5, ал.3 КСО – задължение за осигурителя) или възможно правило за поведение (чл.40, ал.1 КСО – парично обезщетение или трудово възнаграждение);
Охранителни - съдържат санкция, предвиждат последиците от противоправно поведение (чл.349, ал.1 КСО – административнонаказателна отговорност);
Дефинитивни – не съдържат правила за поведение, а представляват легални определения (чл. 55 ал.2 т.1 КСО – що е трудова злополука), различават се от нормите фикции

3.Според адресата:
Общи - няма ограничение в кръга (чл.40, ал.1 КСО);
Специални - определен по родовия им признак кръг адресати (чл.40, ал.2 КСО)
Важи правилото, че специалният закон дерогира общия.

4.Според степента на задължението:
Повелителни (императивни) – страните не могат да се отклоняват от предписанието за поведение;
Диспозитивни (разрешителни) – определяща е волята на страните
Възможно е диспозитивната норма да позволява поведение, което определя само волята на една от страните – чл.28 КСО Временно свободните средства по фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се влагат по депозитни сметки в Българската народна банка…

5.Според характера на предписаното поведение:
Оправомощаващи – предписват възможно поведение - чл.4, ал.5 КСО Лицата, изпратени на работа в чужбина от български просредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване…;
Задължаващи – предписват дължимо поведение (активно поведение – чл.5, ал.7 КСО). Ако се дължи пасивно поведение, тези норми се наричат забраняващи – чл.109, ал.1, изр.1

6.Според начина на прилагане на правната норма:
Преки – установяват непосредствено правило за поведение - чл.4, ал.1, т.1 Задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 дни…;
Препращащи - прилагат се чрез друга правна норма – чл.4, ал.3, т.1 и т.2 препращат към ТЗ

7.Според съдържанието им:
Материалноправни – съдържат правата и задълженията - чл.68, ал.1 КСО – придобиване право на пенсия;
Процесуално правни – определят реда за упражняване на правата и задълженията – чл.117, ал.1, т.1 КСО – начина за подаване на жалби.
Разграничението е важно при прилагането им, защото материалните норми нямат обратно действие, а ако имат, трябва да е изрично предвидено. Процесуалните имат обратно действие и се прилагат към всички висящи правоотношения.

8.Презумции и фикции:
Презумции – установяват предположение за съществуването на един факт въз основа на съществуващ обективен факт – чл. 56, ал.3 КСО Към професионална болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.
Фикции – на един факт се придава правно значение, каквото той по принцип няма - чл.55, ал.2 КСО – приравнените случаи на трудова злополука.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО

Основни принципи на ОП - това са ръководни начала, вложени в правни норми и извличани от правни норми правила, които определят вътрешното единство и насоките в развитието на ОП.

Поради това, че са изрично закрепени в правни норми, основните принципи се разграничават от правосъзнанието. Те се характеризират с широта на приложното си поле в дадения отрасъл, за разлика от конкретното правило за поведение и дори от институтите на ОП. Основните принципи са стабилни и дълготрайни, защото изменянето им е свързано със сериозни промени в обществените отношения. Въплъщават се в различни конкретни правила. Възприетите принципи е необходимо да се провеждат в законодателството, т.е. в практиката, а не само в науката и теорията. Чл.46 ЗНА предвижда, че тълкуването (правоприлагането) на нормите се извършва въз основа на началата на правото (принципите).

В ОП съществуват общи принципи, но отделни институти на отрасъла също притежават свои специфични принципи. Интерес представляват общите за ОП принципи:
Принцип на обществената солидарност (солидарност не в разходването, а в набирането на средства) чл.3 КСО и чл.5 ЗЗО. Солидарността предполага обезщетяване на риск, настъпил за едно лице, със средства, набирани от множество лица в съответната осигурителна общност. Принципът се отнася и до изплащането на държавни пенсии, несвързани с трудова дейност, а осигурени от държавни субсидии - държавния бюджет.
Принцип на задължителност на осигуряването чл.3, т.1 КСО и чл.5, т.1 и т.9 ЗЗО. Задължителността се изразява, както в задължение за участие в набирането на средствата за обществено осигуряване, така и в даването на осигурителна престация. По-ограничена е задължителността (поради по-малкия кръг рискове) за лицата, осигуряващи се самостоятелно, но минимум по силата на закона съществува. Общественото осигуряване и социалното подпомагане е право по Конституция, но всъщност е задължение по закон. Ex lege задължение на осигурителния орган да плати, но и задължение за осигурителя и осигурения да натрупат средства.
Всеобщност на осигуряването чл.3, т.1 КСО и чл.33 ЗЗО. Чл.4 КСО гарантира на широк кръг граждани осигурителна закрила. Здравното осигуряване обхваща всички български граждани.
Принцип на равнопоставеност на осигурените лица чл.3, т.3 КСО и чл.5, т.5 ЗЗО. Предоставят се еднакви права на осигурените, независимо от тяхното имуществено положение.
Принцип на социалния диалог чл.3, т.4 КСО и чл.5, т.2 ЗЗО. Проявява се преди всичко в регулирането на обществено осигурителните отношения, а и в управлението на осигурителните органи.


ПОНЯТИЕ И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

Общественото осигуряване е система на материално осигуряване на определени от закона лица, при наличието на определени от закона причини, които не им позволяват да се издържат чрез труд или изискват специфични разходи.

Общественото осигуряване като система предоставя два вида престации:
Обезщетения - парично плащане за компенсация на загубен трудов доход, съизмерно с него: обезщетения по краткосрочно осигуряване, когато се очаква скорошно преодоляване на пречката и обезщетения по дългосрочно осигуряване;
Помощи - парични или натурални средства, както и фактически действия за посрещане на допълнителни разходи (лечение, преглед)

Друго деление на престациите:
Контрибутивни - предполагат предварително участие в набирането на средства чрез осигурителни вноски;
Неконтрибутивни - не зависят от предварително набиране на средства, а се извършват за сметка на субсидии от държавния бюджет. Те са и субективно право (пенсия за гражданска инвалидност) и правна възможност, зависеща от преценката на съответния орган (пенсия за особени заслуги).

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

Система на материално осигуряване в определени от закона случаи:
увреждане на нормалното състояние на здравето – предполага помощ по здравното осигуряване
неработоспособност - невъзможност за получаване на доходи за издръжка чрез личен труд, поради:
увреждане на здравето (дължи се помощ), довело до загуба на работоспособност (дължи се обезщетение)
естествени биологични процеси на човешкия организъм (дължат се пенсии за старост)
невъзможност да бъде използвана наличната трудоспособност:
належащ медицински преглед, гледане на болен член от семейството, гледане на дете- заплаща се обезщетение както ако е неработоспособен
безработица- причината е извън лицето, а се дължи на пазара на труда- плаща се обезщетение.
отпаднала възможност за получаване на издръжка поради смърт на лицето, даващо издръжка - плаща се наследствена пенсия, която покрива риска смърт и имуществени загуби (да се прави разграничение от наследственото право)
Средства за издръжка при определени от закона случаи за определени от закона осигурени лица По отношение на лицата законът предвижда както задължение за осигуряване, така и възможност за осигуряване (при работа на български гражданин в чужбина с посредничеството на фирма)
Общественото осигуряване се осъществява за сметка на специално учредени фондове. Набраните в тях по законов ред средства се разходват по също така нормативен ред. Средствата са разпределени по фондове с оглед тяхното предназначение (чл.5, т.3; чл.12; чл.18 КСО).

СИСТЕМА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

Общественото осигуряване представлява сложна система от различни елементи, обособени на различни принципи.

9.Според основанията за осигуряване:
Постоянното пребиваване в България е основание за здравно осигуряване
Осъществяване на лична трудова дейност е основание за обществено осигуряване. Трудовата дейност се разглежда като:
Полагане на зависим труд - работникът/служителят не влияят на условията на труда, което е основание за по-голям обем на осигуряването (осигуряват се за всички социални рискове) чл.1, ал.1, т.1 и т.6 и ал.2 КСО лицата по трудов договор; чл.4, ал.1, т.2 и т.4 КСО на държавна служба; чл.4, ал.1, т.5 КСО производствени кооперации; чл.4, ал.1, т.7 КСО по граждански договори;
Полагане на труд за своя сметка – осигуряване за някои рискове чл.4, ал.3, т.1 КСО - свободни професии и занаятчии (легална дефиниция на понятията има в ЗОДФЛ ДР §1, т.5 и т.6); чл.4, ал.3, т.2 – търговци (без капиталовите дружества); чл.4, ал. 3, т.4- земеделци по занятие; чл.4, ал.3, т.5 и т.6

10.Според източника на задължението за осигуряване общественото осигуряване е:
a)Задължително осигуряване - източник на задължението е закона, то се дели на:
Основно - предоставя минимална осигурителна закрила на най-широк кръг лица (НОИ, НЗОК) Това е I стълб на пенсионно-осигурителната система.
Допълнително задължително осигуряване - допълнителна пенсионна закрила (пожизнена пенсия за старост, пенсия за ранно пенсиониране). Това е II стълб на пенсионно-осигурителната система.
b)Доброволно осигуряване - волята на осигуреното лице, изразена в осигурителен договор с осигурителното дружество. Това е III стълб на пенсионно-осигурителната система.

11.Според предмета на осигуряването общественото осигуряване е:
a)Предметът на обществено осигуряване е компенсиране на загубени трудови доходи при: неработоспособност, майчинство, смърт, безработица. Компенсирането на загубените трудови доходи е в различен обем за различните случаи:
За всички осигурени социални рискове са осигурени лицата, полагащи зависим труд (чл.1, ал.1 КСО);
За изрично определени социални рискове се осигуряват лицата, извършващи самостоятелна дейност или полагащи зависим труд с по-малко значение (чл.4, ал.2 и ал.3 КСО)
b)Здравно осигуряване - достатъчен е фактът на увреждането, за да бъде предоставена медицинска помощ за профилактика и лечение за преодоляване на увреждането.

12.Според причините за загуба на трудови доходи общественото осигуряване е:
Краткосрочно обществено осигуряване за предварително определен период от време, поради очакване да се преодолее причината. Периода се определя от закона (чл.54 КСО) или от компетентен орган (чл.42 КСО);
Дългосрочно обществено осигуряване - такова е пенсионното, няма очакване за преодоляване причината, довела до загуба на трудови доходи

13.Според причината за осигуряване:
Когато причината за осигуряване е свързана с личността на осигурения при: неработоспособност, майчинство, смърт;
Когато причината не засяга личността на осигурения, а се дължи на пазара на труда при безработица

14.Според характера на системата на обществено осигуряване:
Публично осигуряване се осъществява от държавен орган, подчинен на НС – НОИ и НЗОК. (чл.35, ал.1 КСО и чл.7, ал.1 ЗЗО). Средствата се набират по разходо-покривния принцип в общи осигурителни фондове. Бюджетът на НОИ и НЗОК се приема заедно с Държавния бюджет, но не е част от него.
Частно обществено осигуряване (доброволно) се извършва от акционерни дружества. Средствата се набират на капиталов принцип по партида на лицето. Дружествата са контролирани от Агенция за финансов надзор, но държавата не участва в тяхното управление.

Отлики

Обществено осигуряване и Застраховане
Общото е, че се покриват вреди от настъпило за лицето събитие (риск) от съществуващи фондове. Разликите са в основанията за осигуряване. За общественото осигуряване те са изрично предвидени в закона и покриват загубата на определени парични средства. При застраховката има договор, в който се определя размера на вредите. Различен е и кръгът на осигурените и застрахованите лица (може да се застрахова ЮЛ, а се осигуряват само ФЛ). Различен е начинът за набиране и разходване на средства - при общественото осигуряване те са законово определен % от осигурителния доход.

Обществено осигуряване и Издръжка
Въпреки алиментния си характер, общественото осигуряване не е издръжка – предоставя се само на лица, които не могат да придобиват средства чрез труда си. Отношенията не са между членове на семейството, а на осигурителната общност. Размерът на осигурителните плащания е изрично уреден от закона, докато размерът на издръжката се преценява за всеки конкретен случай.
ОСИГУРЕНИ ЛИЦА – ПОНЯТИЕ, ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА, ВИДОВЕ

Правна уредба
чл.4, чл.210, чл.262 КСО;
чл.33, чл.84 ЗЗО

Лица
Осигуреното лице е ФЛ, което има право на обществено осигуряване при настъпване на осигурителен случай. Това са гражданите, върху които се разпростира общественото осигуряване. Характерно за осигурените лица е, че винаги са ФЛ, но само ФЛ, изрично посочени в закона. Качеството осигурен е правно и се придобива по силата на правна норма. Тенденцията е кръга на осигурените лица непрекъснато да се разширява.

Видове
Според източника на задължението за осигуряване биват:
15.Задължително осигурени лица чл.4, ал.1-3 и чл.210 КСО; чл.33 ЗЗО. Задължението за осигуряване произтича от закона и не зависи от лицето. От една страна е задължение за участие в набирането на средства чрез вноски по осигурителните фондове (може лично - самоосигуряващо се лице, което изцяло поема задължението за вноски, а е възможно и да се подели задължението между осигуреното лице и осигурителя). От друга страна това е задължение за участие в набирането на средства по осигурителните фондове от осигурителя (фонд “Трудова злополука”). Задължението обвързва и осигурителния орган – той предоставя осигурителни плащания при настъпване на осигурителен случай.
16.Доброволно осигурени лица чл.4, ал.4-5, чл.260 КСО и чл.84 ЗЗО. Източник на задължението за осигуряване е волята на осигуреното лице. Законът предвижда само възможност за осигуряване. Волята се обективира във формата на осигурителен договор.
Доброволно осигурени лица – осигурени задължително само за някои осигурени рискове, могат да се осигуряват за останалите по своя воля (чл. 4 ал.4 КСО) Лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, т.е. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, а също така и земеделските производители.
Доброволно осигурени лица - разпоредбите на чл.4, ал.5 КСО дават право на лицата, изпратени на работа в чужбина от бълг. посредник, да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл.210 и чл.260 КСО относно доброволното осигуряване в частни дружества; чл.84 ЗЗО).

Осигурените лица са различни категории и в зависимост от обема на осигуряването:
Задължително осигурени за всички социални рискове по чл.1, т.1 КСО. Лицата са посочени в чл.4, ал.1 КСО и чл.33 ЗЗО. Две са основанията за осигуряване за всички рискове - полагането на зависим труд, което е основен критерий и трайното пребиваване в България (чл.133 ЗЗО)
Задължително осигурените лица за определени рискове могат да бъдат обединени в четири подгрупи:
Осигурени за всички рискове без безработица чл.4, ал.1, т.5, изр.2 КСО
…членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица.
Осигурени за всички рискове без майчинство, временна неработоспособност и професионални рискове чл.4, ал.3 КСО
Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;
3. докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;
4. земеделските производители;
5. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
6. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Осигурени за всички рискове без майчинство и временна неработоспособност поради заболяване чл.4, ал.2 КСО
Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
Лицата, които са осигурени само здравно и не подлежат на обществено осигуряване чл.40, ал.2 ЗЗО – лица до 18 г., студенти, военни на наборна служба.

Придобиването на качеството осигурено лице зависи от основанието за осигуряване
За задължително осигурените лица това е предвидено в чл.10 КСО относно възникването, времетраенето и прекратяването на осигуряването
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й
и в чл.1, ал.1 на Наредбата за обществено осигуряване.
При полагащите труд за своя сметка осигуряването възниква с подаване на заявление-декларация в НОИ в 7 дневен срок от започване на трудовата им дейност. Необходимо е да има реално осъществяване на дейност, а не само регистриране на фирма.
При доброволно осигуряващите се придобиването на качеството осигурен зависи от волята на страните.
Прекратяването на задължението за осигуряване става с отпадане на основанието за осигуряване.

ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД

Ако осигурителният стаж изразява времето, през което лицето е имало качеството осигурено, то той има отношение и към осигурителния доход.

Правна уредба
чл.6 и чл.6а КСО;
чл.40 ЗЗО;
Наредба за елементите на възнаграждението

Понятие
Осигурителен доход според чл.6, ал.2, изр.1 КСО Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност.

Правно значение
Върху осигурителния доход се правят осигурителни вноски и спрямо него се изчисляват осигурителните плащания. Чл.41, ал.1 КСО посочва възнаграждението, от което се определя обезщетението
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

Осигурителният доход включва всички доходи от трудова дейност, която е основание за осигуряване. Според едно решение на ВАС в съдържанието на осигурителния доход влизат и суми, които не са изплатени, но са дължими на работника/служителя. Законът предвижда минимален и максимален размер на осигурителния доход, който се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл.6, ал.2, т.3, изр.2 КСО)

Установяване на осигурителния доход
Това е задължение на осигурителя, за да бъдат определени осигурителните вноски
За лицата полагащи зависим труд се водят ведомости от осигурителя;
За самоосигуряващите осигурителният доход се определя в началото на годината със заявление-декларация, а в края на годината с данъчната декларация се определя и окончателния размер на месечния осигурителен доход (чл.2 от Наредбата за общественото осигуряване). По чл.40, ал.3 и чл.41 НПиОС осигурителният доход се установява с осигурителна книжка или с образец No.30 (УП2).

Осигурителна книжка
Данните за осигуреното лице се черпят от трудовата книжка или от осигурителната книжка (за самоосигуряващите се). Осигурителната книжка е уредена в чл.7 на Наредбата за общественото осигуряване и се издава на самоосигуряващите се лица и на работници/служители при работодател ФЛ. Издава се и се заверява от НОИ. Това е официален осигурителен документ. За всички осигурени лица се води регистър в НОИ (чл.5 КСО). Съществува и регистър на НЗОК (чл.63 ЗЗО) – статистика за предоставената на здравноосигурените лица помощ.

ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ. ОСИГУРИТЕЛНА КНИЖКА

Осигурителният стаж характеризира осигуреното лице.

Правна уредба
чл.9 КСО
чл.38-45 Наредба за пенсиите и осигурителния стаж

Осигурителният стаж е ЮФ, който поражда осигурителни права или определя техния размер. Това е период от време, през който лицето е участвало в набирането на средства по осигурителните фондове.

Понятие
Легалната дефиниция на понятието се съдържа в чл.37, ал.1 от НПиОС
За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл.4, ал.1, 2 и ал.3, т.5 КСО, а за самоосигуряващите се лица - времето, за което са внесени осигурителни вноски.

Правна характеристика
Юридическите белези на осигурителния стаж са два:
Наличието на осигурително правоотношение – от възникване до прекратяване на основанието за осигуряване;
Задължението за внасяне на осигурителни вноски (за всички осигурени социални рискове или за тези по чл.4, ал.3 КСО. Осигурителните вноски могат да бъдат реално внесени, но могат и да са дължими (чл.9, ал.6 КСО).

Приравнени на осигурителния стаж периоди
Това са периоди от време, на които липсват някои от белезите, характеризиращи осигурителния стаж.
Периоди, през които не е съществувало основание за осигуряване – обективна невъзможност за полагане на труд (чл.9, ал.4-7 КСО)
(4) Осигурителният стаж в случаите по ал. 3, т. 1-4 се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното недопускане или отстраняване от работа, уволнението, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и времето, през което трудоустроеният не работи, ако това е по-благоприятно за лицето.
(5) Осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
(6) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.
(7) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на републиканския бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
17.Периоди, през които не е осъществявана трудова дейност, но има основание за осигуряване (чл.9, ал.2 и ал.3, т.4 КСО)
(2) За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. през което лицето е получавало обезщетение за безработица.
(3) За осигурителен стаж се зачита и времето:
4. през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение;

Изчисляване на осигурителния стаж
Извършва се въз основа на чл.9, ал.1, изр.1 и ал.8 КСО и съобразно чл.38 и чл.39 от Наредбата за ПиОС – в дни, месеци и години

Чл. 9. (1) Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години.
Чл. 38. (1) Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години за времето, през което лицата са били осигурени, и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски за:
1. всички осигурени социални рискове;
2. всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест;
3. всички осигурени социални рискове без безработица;
4. инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест;
5. инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
(2) За времето преди 1 януари 2003 г. осигурителният стаж за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КЗОО се зачита и изчислява, както следва:
1. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са отработили най-малко половината от законоустановеното за тях работно време за деня и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време;
2. осигурителният стаж на лицата, които са отработили по-малко от посоченото в т. 1 работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на законоустановената за тях дневна продължителност на работното време; при тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време;
3. осигурителният стаж на лицата, които са получили възнаграждение, по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като изплатената сума се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната;
4. за един месец осигурителен стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се зачита месецът, през който са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната; ако през месеца е получено възнаграждение, по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.
(3) За времето след 31 декември 2002 г. за осигурителен стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4, 6 и 7 и ал. 2 КЗОО се зачита и изчислява:
1. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и ал. 2 са отработили пълното законоустановено за тях работно време за деня и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, а за работниците и служителите - върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност;
2. осигурителният стаж на лицата по т. 1, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време; при тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време;
3. за осигурителен стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност за периода на работа по договорите;
4. времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, на неплатения отпуск до 30 работни дни в една календарна година и на платените отпуски по Кодекса на труда или по други закони; когато лицето е работило при непълно работно време, тези отпуски се зачитат за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време;
5. времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време.
(4) Когато при изчисляването по реда на ал. 2 и 3 се получи остатък, по-голям от половината от дневното работно време, определено съгласно Кодекса на труда или друг нормативен акт, той се зачита за един ден осигурителен стаж.
(5) Времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с нормативно признатите разходи, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора.
(6) Когато лицето е работило без трудово правоотношение и е получило възнаграждение, по-малко от минималната работна заплата за страната през част от месеца, а за останалото време е било осигурено на друго основание, осигурителният стаж за работа без трудово правоотношение се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.
(7) За един месец осигурителен стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 се зачита месецът, през който те са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната и върху нея са внесени или са дължими осигурителни вноски. Ако през месеца възнаграждението, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.
(8) За осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски.
(9) При изчисляване на осигурителния стаж на лицата, които са работили при определено с Кодекса на труда или с друг нормативен акт работно време, един пълен месец осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж всичките работни дни.
(10) Ако зачетените за осигурителен стаж дни през отделни месеци на годината са по-малко от работните дни за месеца, осигурителният стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на дните, зачетени за осигурителен стаж, включително дните на ползвания законоустановен отпуск, се раздели на 21 при 5-дневна работна седмица и на 25 при 6-дневна работна седмица. Към изчисления по този начин осигурителен стаж се прибавят и пълните месеци, зачетени за осигурителен стаж, през годината.
(11) Ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец.
(12) Една година осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж 12 месеца.
(13) Среднодневната минимална работна заплата за страната се определя, като минималната работна заплата, установена за страната, се раздели на броя на работните дни за съответния месец.

Чл. 39. (1) На наетите на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното, както и на работещите надомно за осигурителен стаж преди 1 януари 2003 г. се зачитат:
1. годината, през която са реализирали доход в размер не по-малък от 12 минимални месечни работни заплати за страната, ако за всеки месец поотделно са получили възнаграждение не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната;
2. месеците в годината, през която е получено по-малко от посоченото в т. 1 трудово възнаграждение, като сумата, получена за годината, се раздели на съответната минимална месечна работна заплата;
3. дните за месеца, през който е получена по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната, се зачитат, като получената сума се раздели на съответното минимално дневно възнаграждение.
(2) За един месец осигурителен стаж на лицата по ал. 1 след 31 декември 2002 г. се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност.”

Лицата, които се осигуряват самостоятелно, е необходимо да внесат своите вноски, за да имат осигурителен стаж. Полагащите зависим труд могат и да дължат вноски, тъй като не внасят вноските сами, а посредством своя работодател.

Правно значение на осигурителния стаж
Основание за възникване на осигурителни права според чл.40, ал.1 КСО - право на обезщетение
Осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж.
Критерий за определяне размера на осигурителните плащания чл.70, ал.1 КСО - размер на пенсията
Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по един процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж
Критерий за определяне продължителността на осигурителните плащания чл.54в КСО

Установяване на осигурителния стаж- чл.40 от НПиОС
(1) Осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.
(2) Документът по ал. 1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
(3) Осигурителният доход се установява с осигурителна книжка или с документ по утвърден образец за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски... ако в трудовата или в служебната книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (образец No.30), издаден от осигурителя.

Осигурителна книжка
Данните за осигуреното лице се черпят от трудовата книжка или от осигурителната книжка (за самоосигуряващите се). Осигурителната книжка е уредена в чл.7 на Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина
Чл. 7. (1) На лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 7 и ал. 3, т. 1 - 6 от Кодекса за социално осигуряване и на работници и служители, наети по трудов договор от осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица, се издават осигурителни книжки, в които се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, направените осигурителни вноски, изплатените парични обезщетения, помощи, както и добавки и помощи за деца.
(2) Осигурителните книжки по ал. 1 се издават от съответното териториално поделение на НОИ по искане на:
1. лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 7 и ал. 3, т. 1 - 6 от Кодекса за социално осигуряване;
2. осигурителя - за работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение при осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица.
(3) За лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 7 и ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване и за работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение при осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица, в осигурителните книжки се вписват от осигурителя периодите, през които лицата са подлежали на осигуряване.
(4) Осигурителните книжки се заверяват от длъжностно лице на териториалното поделение на НОИ.
Издава се на самоосигуряващите се лица и на работници/служители при работодател ФЛ. Издава се и се заверява от НОИ. Това е официален осигурителен документ. За всички осигурени лица се води регистър в НОИ (чл.5 КСО). Съществува и регистър на НЗОК (чл.63 ЗЗО) – статистика за предоставената на здравноосигурените лица помощ.

Тези документи имат официална доказателствена сила и всички органи са длъжни да се съобразяват с тях. Истинността им може да бъде оспорена само по съдебен ред.

ОСИГУРИТЕЛИ. ОСИГУРИТЕЛНИ КАСИ

Правна уредба
Съдържа се в чл.5 КСО; чл.40 ЗЗО; Наредба за общественото осигуряване; Инструкция No.1 от 2000г. за събиране данни от осигурителите за осигуряваните при тях лица и за самоосигуряващите се лица.

Понятие
Има опит за легална дефиниция - според чл.5, ал.1 КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. То съдържа следните белези:
Осигурител е ФЛ, ЮЛ или неперсонифицирано образувание (гражданско дружество). Пропуск в дефиницията е това, че осигурител може да е и държавата;
Задължението за внасяне на осигурителни вноски. Тук не е отчетена волята на осигурения
Участието в набирането на вноски за обществено осигуряване – за други ФЛ или за самия себе си (чл.5, ал.2 КСО)

Категории осигурители
Осигурители за другиго (по-голямата група). Основанията за това задължение са:
ползването на чужд труд , т.е. разпределянето на риска от полагането на този труд; то от своя страна задължава:
работодателя по чл.6 КСО; чл.129 КТ и чл.40 ЗЗО;
производствените кооперации, като осигурител на член-кооператорите по чл.6, ал.3, изр.2 КСО;
възложителите по граждански договори (договори за управление и контрол на ТД) чл.6, ал.3, изр.2 КСО
държавата в разпоредбите на чл.38 от Закона за държавния служител; чл.6, ал.5 КСО; чл.40, ал.1, т.1 ЗЗО
особена грижа за някои категории граждани чл.9, ал.3, т.3, ал.6 и ал.7 КСО; чл.40, ал.1, т.4 и ал.2 ЗЗО
основание може да бъде извършването на някаква дейност, която не позволява полагането на труд (военна служба, майчинство и др.)
може да се отнася до лица, които нямат свои доходи (настанените в домове за социални грижи) – става дума за здравно осигуряване
Самоосигуряващи се лица, които не попадат сред изчерпателно изброените в чл.6, ал.7 КСО и чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО. Те се осигуряват доброволно. Това са свободни професии, занаятчии, ЕТ, земеделски производители, участващите в ТД. Задължението на тези лица да внасят осигурителни вноски се поражда със започването на дейността им (има се предвид реалното започване на дейност, а не просто регистрацията !) – подават декларация пред териториалното поделение на НОИ.

ОСИГУРИТЕЛНИ КАСИ
Възможност за създаване на осигурителни каси е предвидена в чл.8 КСО и Наредбата за Осигурителните каси. ОК е сдружение на ФЛ и ЮЛ, които се осигуряват сами за осъществяване на общественото им осигуряване. Регистрират се в Териториалните поделения на НОИ. ОК провеждат осигуряването на своите членове, като събират задължителните и допълнителни вноски и ги предоставят на НОИ – превеждат средствата по сметките на осигурителния орган. При настъпване на осигурителен случай касите предоставят паричните средства, но всъщност средствата се изплащат от НОИ. Осигурителната каса не е осигурител, нито осигурителен орган, а само посредник.

Осигурителната каса се учредява с Учредителен договор. Регистрацията в Териториалното поделение на НОИ става със Заявление-декларация и представяне на Учредителния договор.

ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ

Осигурителните вноски са уредени в чл.6-7 КСО; чл.40-41 ЗЗО; Закон за бюджета на НЗОК; Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване. Осигуреното лице дължи сума лично, заедно с другиго или само чрез другиго. С тази сума се осигурява участието в набирането на средства по общественото осигуряване. На осигурителната вноска е придадено значение на публично държавно вземане, тъй като задължението произтича от закона и се дължи на държавен орган.
Осигурителната вноска е месечно парично плащане. Дължи се периодично, за да осигури редовното постъпление във фондовете. Авансовото плащане също се разпределя по месеци. Основата, върху която се изчислява ОВ, е осигурителният доход (доходът от трудова дейност или друг, определен от закона доход) чл.6, ал.2 КСО. Осигурителната вноска е винаги част от осигурителния доход и се изчислява въз основа на него.

Когато едно лице подлежи на осигуряване на няколко основания (чл.6, ал.10 КСО), ВАС обявява дублирането за недопустимо.

В някои случаи ОВ се съразмерява с минималната работна заплата към датата на настъпване на основанието за осигуряване. Законът регламентира min и max размер на осигурителната вноска като % от осигурителния доход. Определя се ежегодно със законите за бюджетите на държавното обществено осигуряване.

ОВ се внасят по реда на чл.6, ал.3-7 КСО и чл.40 ЗЗО. Задължението за внасяне е възложено на определени от закона лица (по правило, това е осигурителят – както за своя, така и за сметка на работниците/служителите) Органът, на които се внасят осигурителни вноски е НОИ (чл.7, ал.6 КСО). Редът за тяхното внасяне също е уреден в чл.7.

ОВ се дължат в определени срокове чл.7, ал.2-3 КСО и чл.40 ЗЗО. По правило, за лицата, които полагат зависим труд, ОВ се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение, а за самоосигуряващите се – до 10-то число на следващия месец.

Последици от невнасянето на осигурителни вноски
Уредени са в чл.110 КСО. Отговорността на осигурителя е в чл.7, ал.8 КСО. Просрочените суми се събират със законната лихва + 20 пункта (вземанията на НОИ са регламентирани в чл.113 КСО). Специфична особеност при здравното осигуряване е, че при неплащане на три последователни вноски, осигурените лица заплащтат предоставената им медицинска помощ (в случай че те са отговорни за пропуска).
ОСИГУРИТЕЛНИ ОРГАНИ

Осигурителните органи осъществяват общественото осигуряване, т.е. набират средства и осигуряват престация при настъпването на осигурителен случай.

Осигурителните органи са държавни или други компетентни органи. Могат да бъдат бюджетни учреждения като НОИ и НЗОК, чиито бюджет се определя според очакваните приходи и разходи. Съществуват и търговски дружества, изградени като АД – такива са органите на Допълнителното обществено осигуряване (задължително или доброволно). Характерно за тези АД е, че те могат да имат само един предмет на дейност – общественото осигуряване и то частично (Пенсионно-осигурително дружество може да осъществява само допълнително задължително пенсионно осигуряване)
Правна уредба
Осигурителните закони – част I, гл.II и III КСО; част II, дял I и V КСО; чл.6-31 ЗЗО;
Подзаконови нормативни актове – Наредба за начина и реда за оценка на активите на пенсионните фондове и пенсионнo-осигурителните дружества
Устройствени актове на съответните осигурителни органи – правилници

Видове
Органи на Основното обществено осигуряване
Национален осигурителен институт част I, гл.II и III на КСО; Правилник за организацията и дейността на НОИ; Наредба за функциите на НОИ по събирането и разпределението на дължимите осигурителни вноски
18.Предмет на дейност е Задължителното обществено осигуряване при неработоспособност, майчинство, старост, смърт и безработица. Също така и осигуряването на лица, работещи в чужбина (вж. КСО)
19.НОИ е публично бюджетно учреждение – държавен орган, подвластен на Народното събрание
20.Структура: Централно управление с функционални (дирекции) и териториални (районни управления) поделения. Районните управления за социално осигуряване (РУСО) са разпределени по областните центрове. РУСО извършват осигурителните плащания.
21.Органи на управление чл.34 КСО; чл.35-36 КСО – Националният съвет е тристранен орган; чл.37-39 КСО – правното положение на Управителя и Подуправителя на НОИ
Национална здравно-осигурителна каса чл.6-31 ЗЗО; Правилник за устройството и дейността на НЗОК
Предмет на дейност е Задължителното здравно осигуряване чл.6, ал.1 ЗЗО
НЗОК е публично бюджетно учреждение. Бюджетът му се гласува ежегодно с нарочен закон.
Структура: Централно управление с функционални (дирекции) и териториални (районни управления) поделения. Районните здравно осигурителни каси (РЗОК) се намират в областните центрове и имат свои поделения в общинските центрове, където непосредствено осъществяват здравното осигуряване.
Управление чл.6, ал.3 ЗЗО – Събрание на представителите; УС; Директор; разпоредбата включва и Контролен съвет, но той няма място сред органите за управление. Техният състав и ред на дейност са уредени в чл.13-15 ЗЗО

Органи на Допълнителното обществено осигуряване
Допълнително задължително обществено осигуряване (допълнителното задължително пенсионно осигуряване) част II, дял I и II на КСО; Наредба за начина и реда за оценка на активите на пенсионните фондове и пенсионно-осигурителните дружества (ДВ бр.83 от 2000г.; изм. ДВ бр.15 от 2002г.); Наредба за условията и реда за преобразуването на Пенсионно-осигурителните дружества, Доброволните пенсионни фондове и Пенсионните фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДВ бр.8 от 2001г.); Инструкция No.3 от 2001г. за реда за подаване на заявления за участие в универсален фонд (ДВ бр.17 от 2001г.)
Органите, осъществяващи ДЗОО, са Пенсионно-осигурителните дружества чл. 121, ал.1-3 КСО. Това са АД, които могат да имат само един предмет на дейност – допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Те се регистрират по ТЗ, като получават лицензия от Държавната Агенция за осигурителен надзор.
Пенсионно-осигурителните дружества биват две групи:
ПОД за управление на универсален пенсионнен фонд чл.137, ал.2 КСО; чл.139, ал. 1 КСО. Имат право да поемат само един фонд. Осигуряват допълнителна пенсия за старост
ПОД, които управляват професионален пенсионнен фонд чл.140, ал.2 КСО; чл.142 КСО. Те също могат да управляват само един професионален фонд. Осигуряват срочна професионална пенсия, еднократно изплащане на …
Пенсионно-осигурителните дружества могат да издават само поименни безналични акции с право на един глас.
Допълнително доброволно обществено осигуряване чл.4, ал.4 и 5 КСО.

Отлики
Осигурителният орган трябва да се разграничава осигурителя. Осигурителният орган е винаги ЮЛ. Положението му се определя от задължението да управлява средствата по осигуряване, т.е. да ги събира и разпределя. За осигурителя съществува задължението да прави осигурителни вноски.
Осигурителната каса има ролята на посредник, докато осигурителният орган осъществява общественото осигуряване. Той дължи плащания чрез осигурителната каса.
Органите за експертиза на работоспособността са медицински органи, които извършват специализирана медицинска дейност по оценка на здравното състояние на осигуреното лице. Това е една фактическа дейност, за разлика от правната дейност, извършвана от осигурителните органи. Експертните органи се намират в системата на Министерство на Здравеопазването, а осигурителните органи са самостоятелни. Болничните листове и Експертните решения са едновременно медицински документи и актове с характер на ИАА, които дават осигурителни права. Актовете на осигурителните органи са винаги административни.
Необходимо е да се направи разграничение и от изпълнителите на медицинска помощ (понятието е установено в чл.58 ЗЗО). Въз основа на Закона за лечебните заведения и Закона за народното здраве те могат да бъдат ФЛ и ЮЛ. Определящо е правото за извършване на медицинска дейност – профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация.
ФЛ са медицинските специалисти с призната по определен в закона ред професионална квалификация (чл.88 ЗНЗ). За тях има изискване да членуват в съсловните организации на лекарите/стоматолозите – Български лекарски съюз и Съюз на стоматолозите в България.
ЮЛ са лечебни заведения и аптеки.
Лечебните заведения (чл.2 ЗЛЗ) притежават два белега: организационен и съдържателен. Според съдържанието си предметът им на дейност бива задължителен (чл.2, ал.1 ЗЛЗ) и допълнителен (чл.2, ал.2 и 3). Лечебните заведения са предимно търговски дружества – болници; кооперации за групова практика за първична медицинска помощ. Съществуват и бюджетни учреждения – ведомствените болници на МВР, МО и т.н. Лечебните заведения могат да предлагат болнична (гл.IV ЗЛЗ) и извънболнична помощ (гл.III ЗЛЗ – амбулатории и др.).
За аптеките – чл.65 на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина


ОСИГУРИТЕЛНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

Осигурителните правоотношения са регулирани от правото обществени отношения, които възникват за възмездяване на неблагоприятните социални последици за осигурените лица или издържаните от тях членове на семейството при настъпване на предвидените осигурени социални рискове, в резултат на които са настъпили временно оставане без работа, временна или трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице.

Осигуррителните правоотношения съществуват, само доколкото правото ги признава и урежда. Те са формално обособени. Характеризират се с няколко елемента:
Обект, по повод на който функционират правоотношенията – това са материални престации при настъпване на осигурен социален риск. Материалните престации се изразяват в набиране на средства по осигурителните фондове и разходването им в предвидените от закона случаи.
Страни – носители на права и задължения са осигурителя, осигуреното лице и осигурителния орган. Тези три страни не участват едновременно. Осигурителното правоотношение е сложно правоотношение, по което страните осигурител, осигурителен орган и осигурено лице участват в две групи правоотношения.
Набиране на средства по общественото осигуряване между осигурителя и осигурителния орган.
Правоотношения между осигурителния орган и осигуреното лице по изплащане на помощи и обезщетения.
Съдържанието на осигурителното правоотношение се определя от съотношението на права и задължения. Правата и задълженията са свързани с набирането и разходването на средства по общественото осигуряване.
Основания за възникване на осигурително правоотношение – може да възникне по силата на закона (задължително обществено осигуряване) или по осигурителен договор (доброволно обществено осигуряване)

Осигурителните правоотношения винаги имат имуществен характер, свързан с набирането и разходването на средства по общественото осигуряване. Осигурителните правоотношение са сукцесивни – те не се изчерпват с еднократна престация, а се дължи периодично повтаряща се еднородна престация.

Осигурителното правоотношение е сложно правоотношение от гледна точка на страните в него. Състои се от две двойки обособени страни, като обща страна е осигурителният орган. Осигурителят предопределя връзката между осигуреното лице и осигурителния орган. При самоосигуряващите се едно ФЛ участва в две двойки правоотношения.

Осигурителните правоотношения са предимно публични. Осигурителният орган най-често е публична институция (НОИ, НЗОК). Освен това правата и задълженията са установени в закона и не могат да се променят от участниците. Само при доброволното осигуряване определяща е волята на страните, осигурителното правоотношение възниква въз основата на договор и страните свободно определят неговото съдържание.

В зависимост от техния характер осигурителните правоотношения биват:
Регулативни осигурителни правоотношения – установяват права и задължения, както и реда за тяхното осъществяване. Те са от активен тип (изискват активно поведение на длъжника) и затова се основават на задължаващи правни норми;
Охранителни осигурителни правоотношения – представляват гаранции за осъществяването на правата и изпълняване на задълженията на страните.

В зависимост от характера на правата и задълженията се делят на:
22.Материални осигурителни правоотношения, по които се определят правата и задълженията по общественото осигуряване
23.Процесуални осигурителни правоотношения, определящи реда за упражняване на материалните правоотношение.

Основното групиране на осигурителните правоотношения е:
Правоотношения по набиране на средства по общественото осигуряване – развиват се между осигурителя и осигурителния орган. Определящ белег е имущественият характер. Обект на правоотношението е задължението на осигурителя да внася осигурителни вноски по сметката на осигурителния орган.
Отношения по разходване на средства по общественото осигуряване – развиват се между осигуреното лице и осигурителния орган. Те също имат имуществен характер - осигурителният орган дължи материална престация на осигуреното лице, но от значение е и техният личен характер. Предоставянето на дължимите престации е свързано с личното състояние на осигуреното лице (едни и същи осигурени рискове водят до различни последици за различните осигурени лица). От друга страна е необходимо осигуреното лице да спазва определено поведение, от неизпълнението на което могат да настъпят неоправдани разходи за осигурителния орган. Поведението включва задължение на осигуреното лице да не уврежда умишлено здравето си, да не симулира заболяване, което води до временна неработоспособност и др.

Според предмета на осигуряване осигурителните правоотношения биват
Правоотношение по общественото осигуряване при неработоспособност, майчинство, смърт. Това са типичните отношения, които се развиват между осигурителя, осигурителния орган и осигуреното лице. Техен предмет е предоставянето на помощи при неработоспособност, майчинство, смърт;
Правоотношения по общественото осигуряване при безработица – предметът им не зависи от волята на работника/служителя, нито от личното му състояние.
Правоотношение по здравното осигуряване – не се дължат парични престации, а действия – необходимата медицинска помощ. Изпълнителят на медицинска помощ предоставя на осигуреното лице дължимата медицинска помощ, а получава от осигурителния орган стойността на услугата.

ПРАВООТНОШЕНИE МЕЖДУ ОСИГУРИТЕЛЯ И ОСИГУРИТЕЛНИЯ ОРГАН

Осигурителнo правоотношение по набирането на средства по общественото осигуряване

Страни
Осигурител – страната, която има задължение за участие в набирането на средства по осигурителните фондове. Осигурителят участва непосредствено в правоотношение с осигурителния орган, но в е възможно и чрез посредник (чл.2, ал.2 Наредба за общественото осигуряване) или чрез осигурителната каса (чл.8 КСО)
Осигурителен орган – различен за различните хипотези на осигуряването (НОИ, НЗОК). Осигурителят не влиза в непосредствено правоотношение с касата, всички вноски той превежда на НОИ, а НОИ ги разпределя по фондовете или бюджета на НЗОК. По допълнителното задължително общественото осигуряване, както и по доброволното осигуряване страна е осигурителното дружество (доброволното осигуряване може да се осъществи и от НОИ)

Основания за възникване
Осигурителното правоотношение между осигурителя и осигурителния орган възниква по силата на закона в различен момент. Това зависи от възникването качеството на осигурителя, защото осигурителният орган е постоянно действащ орган
При доброволното общественото осигуряване основанието за възникване на правоотношение между осигурителя и осигурителния орган е осигурителният договор. Той определя и момента на възникването му

Съдържание на осигурителното правоотношение
Определя се от правата и задълженията. Основната особеност на отношението между осигурителя и осигурителния орган е, че задължение има само осигурителят към осигурителния орган, а осигурителният орган има само право към осигурителя - да изисква изпълнението на задълженията към него. Някои задължения са общи за всички случаи на общественото осигуряване, а други са специфични

Основни задължения:
24.Задължение за регистрация пред осигурителния орган (чл.5, ал.3 КСО и чл.1, ал.1 Наредба за общественото осигуряване). Регистрация се извършва чрез подаването на декларация пред териториалните поделения на НОИ. Регистрацията е едностранно волеизявление за възникване на основание за осигуряване;
25.Задължение за предоставяне на информация на осигурителния орган (чл.5, ал.4 КСО и чл.108 КСО; чл.39 и чл.42, ал.3 ЗЗО; Инструкция No.31) чл.5, ал.4 КСО Осигурителите периодично представят на Националния осигурителен институт данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване, осигурителните плащания и за трудовия стаж поотделно за всеки работник или служител.
чл.108, ал.3 КСО Физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани с осъществяването на държавното обществено осигуряване, и внасянето на осигурителни вноски за здравното осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения Обект на дължимата информация са факти и обстоятелства, значими за общественото осигуряване. Информацията се дължи периодично (чл.5) и при поискване (чл.108). Информацията се предоставя чрез декларация и други документи в НОИ.
Задължение за внасяне на осигурителни вноски (чл.6 КСО и чл.40 ЗЗО) – внасяне по сметка на осигурителния орган в определен срок на осигурителни вноски в определен размер. Осигурителят е длъжен да внася осигурителни вноски, както за своя сметка, така и за сметка на осигурените лица (чл.7 КСО). Осигурителните вноски се внасят по сметката на осигурителния орган. За основното обществено осигуряване това е НОИ. В НОИ се внасят всички осигурителни вноски и след това те се разпределят по фондове и по бюджета на НЗОК. Срокът, определен за внасяне на осигурителните вноски, е срокът за изплащане на дължимото възнаграждение за трудова дейност. При самоосигуряващите се срокът е уреден в чл.7, ал.3 КСО Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Размерът на вноската зависи от кръга на осигурените лица и кръга на осигурените рискове.
Задължение за извършване на канцеларската работа на осигурителния орган (чл.5, ал.7 КСО и чл.1, ал.1 НПиОС) чл.5, ал.7 КСО Осигурителят е длъжен при поискване от осигуреното лице или негов представител да издава безплатно в 14-дневен срок необходимите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход.
Задължение за извършване на касовата работа на осигурителния орган при временна неработоспособност и майчинство – осигурителят изпраща обезщетението за временна неработоспособност и майчинство от името на осигурителния орган.

Специфични задължения на осигурителя – свързани с трудовата злополука и професионалните болести.
чл.57 КСО – задължението за деклариране на трудовата злополука;
чл.58 КСО - задължението за участие в разследването на трудовата злополука;
осигурителят е длъжен да изготвя необходимите документи за професионалните болести по чл.62, ал.2 КСО;
Редът за отчитане на трудовата злополука и професионалните болести по чл.57 и чл.63 КСО е установен в  Наредба за трудовата злополука и в Наредба за професионалните болести. Това става ежегодно в НОИ. Там се води регистър на трудовите злополуки, а в ТЕЛК има регистър за професионалните болести.

Тези задължения позволяват правоотношението да се характеризира като едностранно правоотношение – то задължава само осигурителя. То е продължаващо – състои се от множество еднородни повтарящи се престации и има имуществен характер.

Прекратяване на правоотношението
Зависи от основанието за осигуряване. Когато отпадне основанието, правоотношението между осигурител и осигурителен орган се прекратява.

Правоотношениe между осигуреното лице и осигурителния орган

Правоотношение по предоставяне на осигурителни престации.
Същината на осигурителното отношение се определя от това, че върху осигурителния орган се прехвърля риска от настъпването на осигурителния случай. Самото осигуряване предоставя парични и други престации по правоотношението между осигурителното лице и осигурителния орган. Така се упражнява правото на обществено и здравно осигуряване, прогласено в чл.51 ал.1 и 2 и чл.52, ал.1 на Конституцията. Тези права се реализират чрез правоотношението по осъществяване на общественото осигуряване, в което средствата, натрупани по фондовете се разходват.

Страни по правоотношението
Това са осигуреното лице и осигурителният орган.
Осигуреното лице е ФЛ, което има право на осигурителни плащания при настъпването на осигурителен случай. Това право възниква ex lege (при задължителното осигуряване) или по силата на договор с осигурителния орган (при доброволно осигуряване).
Осигурителният орган е ЮЛ, което управлява средствата по общественото осигуряване. Той ги управлява, като ги набира по осигурителни фондове и при настъпване на осигурителен случай ги предоставя на осигурените лица.

При общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица за временна неработоспособност и майчинство осигурителният орган участва непосредствено в това правоотношение. Обезщетенията при безработица също се изплащат директно. Непосредствена е и връзката между осигурителния орган и осигуреното лице във всички случаи на допълнително осигуряване - допълнително задължително общественото осигуряване и допълнително доброволно общественото осигуряване.

Има и редица случаи, когато осигурителният орган участва опосредено в правоотношението с осигуреното лице. Той участва чрез друг орган или образувание за техническо удобство на осигурените лица. Такава е хипотезата, когато участва чрез осигурителя – краткосрочно обществено осигуряване при временна неработоспособност и майчинство чл.40, ал.3 КСО. Това не превръща осигурителя в осигурителен орган – той е само платец. На второ място опосредено е правоотношението и когато самоосигуряващите лица са създали осигурителна каса. Същият е случая с краткосрочното осигуряване на тези лица чл.8, ал.2, т.2 КСО. осигурителната каса има подобно на осигурителя положение – изплаща средства от името и за сметка на осигурителния орган. Съществува още една категория посредници между осигурителния орган и осигуреното лице – пощите и банките чл.50, ал.1 от НПОС. Пенсиите и добавките към тях се изплащат от териториалните поделения на НОИ чрез пощенските станции и банковите клонове в страната по желание на пенсионера.

В областта на здравното осигуряване правоотношението осигурено лице – осигурителен орган също е опосредено от изпълнителя на медицинска помощ. Осигурителният орган дължи необходимата медицинска помощ на осигурените лица – тази дейност се осъществява от изпълнителя на медицинска помощ от името и за сметка на НЗОК.

Възникване на правоотношението
Правоотношението между осигуреното лице и осигурителния орган възниква според основанието за осигуряване. Съгласно чл.10 КСО: Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Това правоотношение има два етапа в своето съществуване:
Правоотношението възниква в деня на започване на трудова дейност – от този момент то съществува в едно латентно състояние. Лицето придобива качеството осигурен и вече има една потенциална възможност да получи осигурително плащане, ако и когато настъпи осигурителен случай. Това латентно състояние може да се запази, докато се прекрати правоотношението.
Когато обаче настъпи осигурителен случай, правоотношението преминава в едно реално състояние. Почва да функционира чрез изплащане на обезщетения и помощи. Ще остане в това състояние, докато отпадне причината.

Когато настъпи осигурителен случай, правото на общественото осигуряване от основно конституционно право се превръща в субективно (предвидена в закона възможност да се ползват осигурителни плащания, която възможност зависи изцяло от волята на осигуреното лице) притезателно право (упражняването му задължава насрещната страна да извърши необходимите плащания). При задължителното общественото осигуряване правото е от категорията на публичните притезания (предвидено е в закон и насрещната страна по него е публичен орган - НОИ, НЗОК). При доброволното общественото осигуряване правото е частно притезателно субективно право, насочено към съответно осигурително дружество.

Прекратяване на правоотношението
Настъпва със смъртта на осигуреното лице. Възможно е смъртта да доведе до превръщане на личните осигурителни права в наследствени – заплащане на преживелия съпруг, децата и родителите на еднократна помощ поради смърт; може и да е основание и за отпускане на наследствена пенсия.

Правоотношението се прекратява и с отпадане на основанието за осигуряване (прекратяване на търговската дейност). И тук е възможно това да породи други осигурителни правоотношения – правоотношение при общественото осигуряване при безработица.

Съществуват две изключения от правилото, че с отпадане на основанието за осигуряване отпада и осигурителното правоотношение между осигурителен орган и осигурено лице. Изключенията обхващат случаите, когато осигуреното лице продължава да ползва осигурителни права и след прекратяване на основанията за осигуряване. Тези изключения са установени в чл.42, ал.2 и 3 КСО: (2) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование.
(3) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за кадрова военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Едното изключение се отнася да настъпването на временна неработоспособност след отпадане на основанието за осигуряване (чл.42, ал.2 КСО), а другото до временна неработоспособност, настъпила преди изтичане на срока на срочно правоотношение (чл.42, ал.3 КСО).

Съдържание на правоотношението
Образува се от съвкупността на правата и задълженията на страните по него – осигурения и осигурителния орган.

В зависимост от източника на задълженията съдържанието на това правоотношение може да бъде:
26.Законоустановено – съдържанието им е установено в нормативни актове. Такова е съдържанието на всички правоотношения по задължителното общественото осигуряване (законът установява правата и задълженията на страните)
27.Договорно – съдържанието на осигурителното правоотношение е установено по волята на страните по него, обективирана в осигурителен договор. Този тип правоотношение е възможен в случаите на доброволно общественото осигуряване, където също има и някои законоустановени задължения.
В зависимост от тяхното приложно поле задълженията могат да бъдат: общи – задължения, съществуващи по всички видове осигурителни правоотношения и специални – само по отделни осигурителни правоотношения.

Общи задължения имат и двете страни:

Задължения на осигуреното лице:
Да предостави информация на осигурителния орган (чл.108, ал.3 КСО; чл.1, ал.1 Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) и чл.14 НПОС). Информацията, която осигуреният дължи, е свързана с правото и размера на осигурителните плащания (при постъпване на работа безработният уведомява осигурителния орган, за да се прекрати изплащането на обезщетение за безработица). Последиците от неизпълнение на това задължение зависят от обекта на информацията (чл.14, ал.2 НПОС);
Задължение за явяване на медицински прегледи (чл.55, ал.2 КСО и чл.110 ЗЗО). Явяването на медицински прегледи е необходимо, за да се упражни контрол върху здравното състояние на осигурения. Последиците от неизпълнение на задължението зависят от вида на прегледа (чл.110 ЗЗО). Първата категория са профилактични прегледи, свързани с предварителен контрол върху здравословното състояние с цел предотвратяване на заболяванията. Друга категория прегледи са тези за преосвидетелстване на инвалид, когато инвалидността е призната за определен период от време (чл.95, т.2 КСО);
Задължение за спазване на предписанията на здравните органи (чл.46, ал.1, т.2 КСО и чл.38 ЗЗО) – необходимо е, за да има съдействие от осигуреното лице за намаляване на неблагоприятните последици на осигурения социален риск, а оттам да се намалят осигурителните разходи. Последици от неизпълнение на това задължение са установени в чл.46, ал.1, т.2 КСО. Предписаното решение може да бъде индивидуално – да се отнася се до конкретен случай, но има и общи предписания на здравните органи, установени в чл.5, т.4; чл.48; чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО. Понятието “отговорност” в този случай не е употребено в същинския му юридически смисъл (санкция за неправомерно поведение), а в смисъл на задължение за осигурените лица да полагат грижи за собственото си здраве (чл.5, т.4 ЗЗО).

Основни задължения на осигурителния орган:
Главното задължение, което определя облика на това правоотношение, е задължението да предостави съответни осигурителни престации (чл.11-13; чл.139; чл.142; чл.212; чл.287; чл.295-299 КСО и чл.35-36 ЗЗО). Задълженията на осигурителния орган да предоставя осигурителни престации са установени и чрез правата на осигурените лица (чл.11, ал.1 КСО; чл.35 ЗЗО);
Осигурителният орган има задължение да оформя документите на осигуреното лице във връзка с общественото осигуряване. Съгласно чл.7 НООСЛБГРЧ той издава и заверява осигурителни книжки – основния удостоверителен документ за факти и обстоятелства относно общественото осигуряване на осигуреното лице. Аналогично задължение има НЗОК – за здравно осигурителни книжки;
Задължение да предоставя информация. Установени са няколко категории информация, дължима на осигурените лица според българското законодателство: 1. Информация за данните относно общественото осигуряване на осигурените лица. Това задължение на НОИ е установено в чл.9 от Инструкция No1. Свързано е с предоставяне на ежегодна информация за внесените за осигуреното лице вноски, за признатия осигурителен стаж, за осигурителения доход, върху който са внасяни осигурителни вноски и др. обстоятелства от значение за общественото осигуряване. Информацията се предоставя с цел осигуреното лице своевременно да предприеме необходимите мерки при констатиране на пропуски и нарушения; 2. Информация за ползваната медицинска помощ и нейната цена (чл.64 ЗЗО); 3. Информация за натрупаните средства по индивидуалните партиди на осигурените по допълнителното пенсионно осигуряване лица, доходността от управляването на тези средства и произтичащите от това пенсионни права (чл.173, ал.1 КСО);
Задължение да опазва в тайна дадените сведения (чл.109, ал.2 КСО и чл.68, ал.1 ЗЗО). Общественото осигуряване е свързано с изключително лични факти и обстоятелства, както и с определени имуществени обстоятелства и това налага законът да установи специален ред за боравене с тях.

Специфични задължения - при обществено осигуряване за безработица осигуреното лице трябва да се предостави на разложение на бюрото по труда и така да съдейства за намаляване на разходите на осигурителния орган. При неизпълнение неговата регистрация се прекратява.

Има две специфични задължения по здравното осигуряване:
Задължение на НОЗК да заплаща на изпълнителите на медицинска помощ стойността на предоставената от тях услуга. Касата заплаща от името на осигуреното лице, но за сметка на осигурителния орган (чл.46 и сл. от ЗЗО);
Задължението на здравноосигуреното лице да извърши определени парични плащания. Те са установени в чл.37 ЗЗО. Основанията на тези плащания са две: ал.1, т.1 – посещения при лекар или стоматолог (не за оказана медицинска помощ) и ал.1, т.2 – престой в болница, ако надхвърля 10 дни, не се плаща.

Самото задължение за тези плащания е юридически неиздържано, след като осигуреното лице плаща осигурителни вноски. От задължението за заплащане са освободени две категории здравноосигурени лица: лица без собствени доходи; лица, страдащи от определени хронични заболявания.

Извод: За разлика от правоотношението между осигурител и осигурителен орган, при което задълженията са само за осигурителя, разгледаното правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган е двустранно – задължения имат и двете страни. Правоотношението е сложно, всяка от страните по него има множество задължения, а не едно единствено. Правоотношението е лично – свързано с личния характер на компенсираните от общественото осигуряване доходи. Осигурителните случаи винаги са свързани с личността на осигуреното лице – неговото здраве, физ. състояние и т.н.

Осигурителният орган също е точно определен – НОИ/НЗОК. Що се отнася до допълнителното общественото осигуряване, осъществявано от осигурителни дружества, които управляват осигурителните фондове, законът допуска сливане на такива фондове, само ако се запазват правата на осигурените лица.

Правоотношението има имуществен характер, то съществува чрез множество еднородни повтарящи се престации (не се изчерпва еднократно).

Правоотношението се състои от имуществени и организационни елементи. Имуществените елементи се определят от дължимата от осигурителния орган престация. От друга страна се изисква и определено лично поведение на осигуреното лице – да се яви на медицински преглед, което предполага организационните елементи в правоотношението.

ОСИГУРЕНИ СОЦИАЛНИ РИСКОВЕ

Осигурените социални рискове са явления от обективната действителност, които пораждат неблагоприятни имуществени последици за осигурените лица, разпределени между тях и осигурителния орган.

Както всеки риск, осигуреният социален риск е предвидима възможност - явление от обективната действителност, независимо от човешката воля (умишленото увреждане не дава право на осигуряване). Не е сигурен фактът на настъпване на риска, винаги има случаен характер за дадено лице, но на обществено равнище той е предвидим. Рискът е винаги с неблагоприятни последици - загуба на материални средства, придобивани чрез трудова дейност или възникване на необичайни за всекидневната издръжка разходи. Рискът има социален характер - поражда последици за отделния индивид, но като част от обществото (осигурителната общност). Характеризира се със своята осигуреност - правото го признава като ЮФ с осигурително правни последици

Професионални рискове – свързани с работата и условията, при които тя се осъществява. Предполагат наличие на полагане на зависим труд (трудова злополука и професионална болест) или липса на такова (безработица). При тях има по-малко изисквания за настъпване на осигурителните последици и обемът на осигурителните права е по-голям.

Общи рискове – те не зависят от работа по трудово правоотношение. Това са общо заболяване, майчинство, старост и смърт. Кръгът на осигурените лица е по-широк. Законът поставя по-високи изисквания за придобиване право на осигурителни плащания. Размерът на плащанията е по-малък (с изключение на майчинството).
Осигуреният социален риск се разграничава от осигурителния случай. Осигурителният случай е вече настъпилият осигурен социален риск с конкретни последици за конкретно осигурено лице (временна неработоспособност поради общо заболяване).

Правна уредба
Международни актове: чл.25 от Всеобщата конвенция за правата на човека - болест, майчинство, смърт; Конвенция No.3 за закрила на майчинството;
Регионални европейски актове: чл.11 от Европейската социална харта - урежда заболяване и злополука
Вътрешно законодателство: чл.2 във връзка с чл.1 КСО. Уникално за България – уредбата на риска професионална квалификация (гл.30 КСО) проф. Средкова не го приема.

Осигурените социални рискове като неблагоприятни последици
Неработоспособност
Състояние на здравето, което прави осигуреното лице неспособно за труд и го лишава от средства за живот. Тя е отклонение от нормалното здравословно състояние, установено по предвидения в закона ред (за да има правно значение). Последица от неработоспособността е невъзможността за полагане на труд, а оттам и загуба на материални средства. Общественото осигуряване не преодолява самата неработоспособност, а компенсира именно загубата на трудови доходи. Неработоспособността може да бъде различни видове:
Според момента на настъпване
28.Вродена - недъзи, свидетелстващи, че детето ще остане неработоспособно (приравнена на неработоспособност до 16 години), Тя е основание за социална пенсия за инвалидност
29.Придобита - изразява се в загуба на съществувала работоспособност (след навършването на 16 год.). Тя е основание за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност, за временна намалена работоспособност и пенсии.
Според степента на загуба на работоспособност
Пълна неработоспособност - невъзможно е полагането на какъвто и да било труд. Тя е основание за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност и пенсии за инвалидност.
Частична неработоспособност (намалена работоспособност) - осигуреният не може да полага една, но може да полага друга трудова дейност - основание за изплащане на обезщетение при трудоустрояване.
Според сигурността на загубата на работоспособност
Доказана (фактическа) неработоспособност - установена е по отношение на конкретно ФЛ, доказана по отношение на здравето на осигуреното лице. Тя е основание за обезщетение за временна неработоспособност, обезщетение за трудоустрояване и пенсии за инвалидност
Предполагаема неработоспособност - нарушаване на естествените функции на човешкия организъм. Не се установява за конкретно лице, а с настъпването на определена възраст се определя общо за лицата (старост). Тя е основание за отпускане на пенсии за старост, пенсии за заслуги и на някои персонални пенсии.
Според възможността на възстановяване на изгубената неработоспособност
Временна неработоспособност - очаква се работоспособността да бъде възстановена след определено време. Тя е основание за обезщетение за временна неработоспособност и обезщетение за трудоустрояване.
Трайна неработоспособност - по медицински критерии не се очаква тя да бъде преодоляна. В зависимост от причината довела до трайна неработоспособност, тя бива:
Инвалидност, която се дължи на увреждане на здравето на осигурения. Винаги е в процент спрямо възможностите на лицето. Тя е основание за пенсия за инвалидност
Старост, която не е увреждане, а нормално биологично износване на човешкия организъм. Тя е основание за отпускане на пенсии за старост, пенсии за заслуги и на някои персонални пенсии.

Редът за установяване на неработоспособността е различен за временната и за трайната неработоспособност. Компетентните органи са посочени в чл.45 Наредбата за Експертиза на работоспособността. Установяването на неработоспособност не е медицински, а правен въпрос.
Временна неработоспособност се установява въз основата на личен преглед. Актът е болничен лист, който съдържа факта на заболяването, очакваната продължителност, режима за болния (чл.47 Наредбата за Експертиза на работоспособността). Болничният лист е официален удостоверителен документ за факта и продължителността на временната неработоспособност. Той е основание за отпуск и същевременно е парично-кредитен документ, т.е. основание за парично обезщетение.
Трайна неработоспособност:
При старост се установява с документ за самоличност
При инвалидност се установява от органите и по реда на гл.IV на Наредбата за Експертиза на работоспособността. ТЕЛК се произнася за факта, степента, началната дата на инвалидизирането и срока на инвалидизирането (1 до 3 год. - очакват се промени в степента). По изключение може да бъде установена пожизнена инвалидност. Актът е Експертно решение и, също като болничния лист, е официален документ. Експертното решение се издава въз основа на клиничен преглед (освидетелстване) и медицинската документация на осигурения. Актът е основание за отпускане на пенсия за инвалидност, както и други осигурителни права. Решението на ТЕЛК може да бъде обжалвано пред НЕЛК към Министъра на здравеопазването.

Невъзможност за използване на наличната работоспособност
Може да е свързана с причини у самото лице. Тогава тя се установява с болничен лист по реда на установяване на временна неработоспособност. Ако причините лежат у пазара на труда – настъпването на безработица като осигурен социален риск се установява с регистрация в Бюрото по труда и в НОИ, като в случая е необходимо доказване на предходно трудово правоотношение.

Смърт на осигуреното лице
Установява се с Акт за смърт от лекаря, установил смъртта. Правата на осигурения преминават върху неговите наследници (за ОП те са само преживелият съпруг, деца, родители), като те се нуждаят и от Удостоверение за наследници.
ТРУДОВАТА ЗАЛОПОЛУКА И ПРИРАВНЕНИТЕ НА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА СЛУЧАИ

Правна уредба
Международноправна уредба:
Конвенция No.12 – относно трудовата злополука в земеделието;
Конвенция No.17 – относно обезщетение при трудова злополука;
Конвенция No.19 – относно еднаквото третиране при трудова злополука;
Конвенция No.121;
Конвенция No.134 - трудовата злополука при моряците;
България е страна по първите три (No.12; 17; 19) конвенции.

Вътрешноправната уредба на трудовата злополука е в Кодекса за социално осигуряване - чл.55; чл.58-60; чл.64-67; Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (2000г.; изм. 2002г.).

Лица
Осигурените за трудовата злополука са осигурените за всички социални рискове лица, т.е. лицата полагащи зависим труд (чл.4; ал.1 КСО). Освен тях осигурени за трудова злополука са и лицата по чл.4; ал.2 КСО, полагащи краткотрайни услуги.

Понятие
Легална дефиниция на понятието е дадена в чл.55 от КСО Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Трудовата злополука съществува в две хипотези:
същинска трудова злополука – чл.55; ал.1 КСО - това е и определението за трудовата злополука;
случаи, приравнени на трудовата злополука – чл.55; ал.2 КСО - тези случаи са приравнени на трудовата злополука по правни последици, макар и да не съдържат всички белези на трудовата злополука.

Същинска трудова злополука
Юридически белези на понятието “Трудова злополука”:
Обективно състояние на осигуреното лице – внезапно увреждане на здравето. Това е нарушаване на целостта на човешкия организъм или на нормалното му функциониране – както физическо, така и психическо. Подчертана е неочакваността, еднократността на това въздействие.
Причина за увреждането – увреждането трябва да е настъпило при изпълнение на трудовите задължения на работника/служителя. Увреждането би могло да настъпи през време и във връзка с изпълняваната работа. Другата хипотеза предвижда увреждането да е настъпило по повод на работата, т.е увреждането да е настъпило извън работното време, но да е обусловено от извършваната в интерес на предприятието работа;
Резултат от внезапното увреждане – неработоспособност или смърт Неработоспособността може да е временна или трайна, пълна или намалена – от значение е загубата на физическите или психически качества за полагане на труд (на всички или само на част от тях). Последиците от трудова злополука, довела до смърт на осигуреното лице, настъпват за наследниците му (не като наследствени права).
Връзка между увреждането и неблагоприятния резултат – неработоспособността или смъртта трябва да се дължи на увреждането. Признават се също усложненията и допълнителните последици от увреждането.

Приравнени на трудовата злополука случаи
Те са уредени в чл.55; ал.2 от КСО. При тях липсва някой от белезите на същинската трудова злополука. Тези случаи са приравнени на трудовата злополука, за да настъпят благоприятните за увреденото лице последици от трудовата злополука. Като правни фикции, те са изрично уредени в закона.
Обективното състояние на лицата е еднакво с това при същинска трудова злополука;
Последиците от внезапното увреждане са същите – неработоспособност или смърт;
Връзка причина-следствие се търси и тук;
Разликата е в причината за злополуката - при отиване или при връщане от работното място. Злополуката има отношение към работата, но не е свързана с нейното непосредствено изпълнение. Злополуката по чл.55, ал.2 е станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
РЕД ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ТРУДОВАТА ЗЛОПОЛУКА И ПРИРАВНЕНИТЕ И СЛУЧАИ

Ред за установяване
Това е поредица от правни действия на определени от закона органи за установяване наличието на елементите на трудовата злополука.
Установяването на факта на злополуката (чл.57 КСО и раздел II на Наредбата за трудовата злополука) изисква тя да бъде декларирана. Декларира се всяка злополука, тъй като на този етап никой инцидент не може да получи определението “трудова злополука”. Това все още е една фактическа констатация, а не правна квалификация. Налага се корективно тълкуване на разпоредбата на чл.57 КСО, която погрешно е отнесена към всяка трудова злополука.
Последиците от увреждането се установяват от органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. В случай на неработоспособност временната се установява се с болничен лист, а трайната - с експертна оценка. Смъртта се установява от лекар със смъртен акт.
Връзката между увреждането и неблагоприятния резултат се установява от медицинските органи

Установяването на всички тези елементи (по чл.58-60 КСО и раздел III на Наредбата за трудовата злополука), на причините за увреждането, връзката им с неблагоприятните последици и работата, представлява квалифициране на злополуката като трудова. Квалификацията означава свързване на факти от действителността с правни последици.

Декларация
Декларацията е официален удостоверителен документ за настъпилото увреждане и неговите последици. Подава се по образец. Съдържанието и включва: факта на увреждането и обстоятелствата, при които то е настъпило. Декларацията има доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, описани в нея, но не определя характера на злополуката. Компетентни да декларират злополуката са: осигурителят (чл.57, ал.1), когото законът задължава в 3-дневен (инструктивен) срок от настъпване на неблагоприятните последици от увреждането да уведоми органите; самият пострадал или неговите наследници (чл.57; ал.2). Декларацията се отправя до териториалното поделение на НОИ по мястото на настъпване на злополуката.

Разследване
Въз основа на декларацията по чл.57 КСО се прави разследване на злополуката (чл.58 КСО). На задължително разследване подлежат три категории злополуки – смърт, тежки злополуки (с повече от трима пострадали) и злополуки, които биха довели до трайна неработоспособност (чл.58, ал.1). Възможно е разследване и по преценка на териториалното подразделение на НОИ (чл.58, ал.2). Според чл.58, ал.3 разследването на трудова злополука трябва да установи:
1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;
2. вида на уврежданията;
3. други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.
При разследването може да участва пострадалия или посочено от него лице(чл.58, ал.4). Актът, с който приключва разследването, е протокол в типизирана форма с характер на официален удостоверителен документ (чл.58, ал.6).

Досие
Декларацията и протокола, както и всички документи, придаващи осигурително правно значение на злополуката се включват в досие на трудовата злополука (чл.59 КСО). Осигурителният орган води, съставя и пази досието. На пострадалия и осигурителя е осигурено право на достъп.

Разпореждане
Квалифицирането на злополуката като трудова (чл.60 КСО) означава да се признае или отрече нейния трудов характер. Компетентно да извърши това е длъжностно лице от НОИ. Актът, с който се признава трудовата злополука, е разпореждане. Поражда действие от момента на получаването му от увреденото лице или наследниците му.Той е ИАА - признава на осигуреното лице права, свързани със злополуката и се обжалва пред ръководителя на териториалното подразделение на НОИ (чл.117, ал.1, т.2, г) КСО), което е израз на общото правило по ЗАП за обжалване пред по-горестоящия орган. Предвидено е дори директно обжалване пред Окръжен съд.

Осигурителни права
Осигурените за трудова злополука, според разпоредбите на чл.11 и по-специално на чл.12 КСО, могат да получат:
1. парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, санаторно курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение;
2. парични помощи за профилактика и рехабилитация;
3. пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
4. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.

При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със злополуката или професионалната болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.

Пострадалите от трудовата злополука имат право и на обезщетение за всички претърпени вреди, като се приспадне полученото от НОИ – това е обективната отговорност на работодателя по чл.200 от КТр.