РЕД ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ТРУДОВАТА ЗЛОПОЛУКА И ПРИРАВНЕНИТЕ И СЛУЧАИ
Ред за установяване
Това е поредица от правни действия на определени от закона органи за установяване наличието на елементите на трудовата злополука.
Установяването на факта на злополуката (чл.57 КСО и раздел II на Наредбата за трудовата злополука) изисква тя да бъде декларирана. Декларира се всяка злополука, тъй като на този етап никой инцидент не може да получи определението “трудова злополука”. Това все още е една фактическа констатация, а не правна квалификация. Налага се корективно тълкуване на разпоредбата на чл.57 КСО, която погрешно е отнесена към всяка трудова злополука.
Последиците от увреждането се установяват от органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. В случай на неработоспособност временната се установява се с болничен лист, а трайната - с експертна оценка. Смъртта се установява от лекар със смъртен акт.
Връзката между увреждането и неблагоприятния резултат се установява от медицинските органи
Установяването на всички тези елементи (по чл.58-60 КСО и раздел III на Наредбата за трудовата злополука), на причините за увреждането, връзката им с неблагоприятните последици и работата, представлява квалифициране на злополуката като трудова. Квалификацията означава свързване на факти от действителността с правни последици.
Декларация
Декларацията е официален удостоверителен документ за настъпилото увреждане и неговите последици. Подава се по образец. Съдържанието и включва: факта на увреждането и обстоятелствата, при които то е настъпило. Декларацията има доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, описани в нея, но не определя характера на злополуката. Компетентни да декларират злополуката са: осигурителят (чл.57, ал.1), когото законът задължава в 3-дневен (инструктивен) срок от настъпване на неблагоприятните последици от увреждането да уведоми органите; самият пострадал или неговите наследници (чл.57; ал.2). Декларацията се отправя до териториалното поделение на НОИ по мястото на настъпване на злополуката.
Разследване
Въз основа на декларацията по чл.57 КСО се прави разследване на злополуката (чл.58 КСО). На задължително разследване подлежат три категории злополуки – смърт, тежки злополуки (с повече от трима пострадали) и злополуки, които биха довели до трайна неработоспособност (чл.58, ал.1). Възможно е разследване и по преценка на териториалното подразделение на НОИ (чл.58, ал.2). Според чл.58, ал.3 разследването на трудова злополука трябва да установи:
1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;
2. вида на уврежданията;
3. други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.
При разследването може да участва пострадалия или посочено от него лице(чл.58, ал.4). Актът, с който приключва разследването, е протокол в типизирана форма с характер на официален удостоверителен документ (чл.58, ал.6).
Досие
Декларацията и протокола, както и всички документи, придаващи осигурително правно значение на злополуката се включват в досие на трудовата злополука (чл.59 КСО). Осигурителният орган води, съставя и пази досието. На пострадалия и осигурителя е осигурено право на достъп.
Разпореждане
Квалифицирането на злополуката като трудова (чл.60 КСО) означава да се признае или отрече нейния трудов характер. Компетентно да извърши това е длъжностно лице от НОИ. Актът, с който се признава трудовата злополука, е разпореждане. Поражда действие от момента на получаването му от увреденото лице или наследниците му.Той е ИАА - признава на осигуреното лице права, свързани със злополуката и се обжалва пред ръководителя на териториалното подразделение на НОИ (чл.117, ал.1, т.2, г) КСО), което е израз на общото правило по ЗАП за обжалване пред по-горестоящия орган. Предвидено е дори директно обжалване пред Окръжен съд.
Осигурителни права
Осигурените за трудова злополука, според разпоредбите на чл.11 и по-специално на чл.12 КСО, могат да получат:
1. парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, санаторно курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение;
2. парични помощи за профилактика и рехабилитация;
3. пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
4. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.
При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със злополуката или професионалната болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.
Пострадалите от трудовата злополука имат право и на обезщетение за всички претърпени вреди, като се приспадне полученото от НОИ – това е обективната отговорност на работодателя по чл.200 от КТр.
ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ – ПОНЯТИЕ И РЕД ЗА УСТАНОВЯВАНЕ
ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ
Правна уредба
Конвенция No.18 на МОТ за професионалното заболяване;
Конвенция No.42 на МОТ относно професионалните болести
България е страна и по двете конвенции.
Вътрешно правната уредба на професионалното заболяване се съдържа в Кодекса за социално осигуряване - чл.56; чл.59; чл.61-63; Наредба за експертиза на работоспособността – чл.59-63; Списък на професионалните болести и факторите, които са ги причинили.
Чуждестранни системи за определяне на професионалните болести:
Система на легалната дефиниция (характерна за държавите от Южна Америка) – законът дава легално определение за професионалните болести. Тази система позволява да се признаят неопределен брой болести за професионални болести, стига да имат белезите на легалната дефиниция.
Система на листата (използвана в Германия, Гърция, а в България действа до 2000г ) – изчерпателно изброяване на професионалните болести, на професионалните вредности, които водят до тези болести. Това позволява бързото и еднакво квалифициране на болестите като професионални, но възпрепятства отчитането на нови.
Комбинирана система (която се прилага у нас) – в нея се съчетават легалната дефиниция и примерно изброяване на професионалните болести.
Понятие
Легална дефиниция на понятието “професионалната болест” е установена в чл.56, ал.1 от КСО Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
Правна характеристика
Най-съществена за професионалните болести е връзката с вредните условия, при които се полага труда. Елементите на осигурения социален риск “Професионална болест” са:
Обективното състояние на осигуреното лице - “заболяване”, т.е. нарушение в нормалното функциониране на човешкия организъм, но не и засягане на целостта на му, каквото има при трудовата злополука;
Неблагоприятни последици от заболяването - неработоспособност (във всички нейни разновидности) или смърт;
Връзка между заболяването и работната среда – професионалното заболяване е обусловено от типичните за конкретна работа условия (имат се предвид условията, характерни за трудовия процес, които не могат да бъдат отстранени напълно). Важно е също така работникът/служителят трайно да се е излагал на тези условия, да е понасял тяхното въздействие сравнително продължителен период от време;
Включване на заболяването в Списъка на професионалните болести (нормативен акт на МС).
Приравнени на професионалните болести случаи – чл.56, ал.2 КСО
За професионални болести се признават и болести, които не са включени в Списъка на професионалните болести на МС, но притежават следните елементи:
Обективно състояние на осигуреното лице. Както и при същтинската професионална болест, е “заболяване” – нарушаване на нормалните функции на човешкия организъм;
Неблагоприятни последици на заболяването – за разлика от професионалната болест, тук правно релевантни са само трайна неработоспособност и смърт;
Връзка между заболяването и работната среда – “причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност”;
чл.56, ал.3 КСО – усложненията, както и късните последици на професионалната болест, също са отнесени към риска “Професионална болест”.
Осигурени лица
Лицата, осигурени за риска “Професионална болест”, са осигурени и за “Трудова злополука” – полагащите зависим труд (чл.4, ал.1 и 2 КСО)
Ред за установяване на професионалните болести
Професионалните болести се установяват по определен в закона ред – съвкупност от фактически и правни действия на компетентни органи. Да се установи професионална болест означава да се установят всички елементи на осигурения социален риск “Професионална болест” по чл.56 от КСО.
Установяване на факта на заболяването (чл.61 КСО и чл.64-69 на Наредбата за експертиза на работоспособността) – известието, което се изпраща, няма квалифициращ характер
Неблагоприятните последици се установяват от органите на експертиза на работоспособността (чл.61 КСО и чл.59-60 на Наредбата за експертиза на работоспособността) Временна неработоспособност се установява с болничен лист, трайна неработоспособност се установява с експертно решение, а смърт – със смъртен акт
Връзката между увреждането и неблагоприятния резултат се установява от медицинските експертни органи
Сигнализиране за професионална болест
Чл. 61. Практикуващите лекари и стоматолози при съмнение за професионална болест изпращат известие и до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Изготвяне на документи за професионална болест
Чл. 62. (1) За всяко известие по чл. 61 териториалното поделение на Националния осигурителен институт извършва проучвания, подготвя документи и ги представя на медицинските експертни органи.
(2) Осигурителят изготвя и представя необходимите документи по ал. 1 в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 30-дневен срок от поискването им.
(3) Органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест.
Известие
Изпраща се от лицето, извършило медицинския преглед, до НОИ и осигурителя. Известието няма квалифициращ характер по отношение на заболяването. Въз основа на това известие осигурителният орган, със съдействието на осигурителя, изготвя документите за професионалната болест, които установяват обстоятелствата и причините, предизвикали заболяването.
Досие
Комплектовани, тези документи образуват досие на професионалната болест (чл.62, ал.1 КСО). Документите се изпращат на органите на медицинската експертиза, които съгласно чл.6 от Наредбата за професионалните болести изготвят проучвателен протокол. Въз основа на тези документи заболяването се квалифицира като трудово или не. Трябва да се отбележи, че компетентни да установяват професионални болести са медицинските експертни органи, за разлика от квалифицирането на трудовата злополука, което се извършва от териториалните поделения на НОИ.
Осигурителни права
Заболялото осигурено лице има право да получи същите осигурителни права, както при трудовата злополука (чл.11-12 КСО)
1. парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, санаторно курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение;
2. парични помощи за профилактика и рехабилитация;
3. пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
4. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.
При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със злополуката или професионалната болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.
Заболелите от професионална болест имат право и на обезщетение за всички претърпени вреди, като се приспадне полученото от НОИ – това е обективната отговорност на работодателя по чл.200 от КТр.
БЕЗРАБОТИЦА – ПОНЯТИЕ И РЕД ЗА УСТАНОВЯВАНЕ
Безработицата се различава от другите осигурени социални рискове. Tя изключва неработоспособността, напротив - предполага работоспособност. Безработицата е обективна невъзможност на работоспособни лица временно да упражняват трудова дейност срещу възнаграждение, осигуряващо издръжка на тях и на членовете на семействата им. Безработицата е състояние, при което лицето без работа желае да работи. По смисъла на §1, т.1 от Закона за насърчаване на заетостта безработен е всеки, който не работи, който активно търси работа и който има готовност да започне работа в 2 седмичен срок от уведомяването му от поделението на Агенция по заетостта към бюрото по труда.
Правна уредба
Международноправна уредба:
Чл.6 и чл.23, ал.1 от Всеобщата декларация на ООН за правата на човека - безработицата се разглежда като алтернатива на труда;
Конвенция No.8 на МОТ относно безработицата при корабокрушение
Конвенция No.44 на МОТ за безработицата
Вътрешно правна уредба:
Чл.51, ал.2 на Конституцията изрично предвижда безработицата като осигурен социален риск, а също така и вида на осигурителните плащания - обезщетения и помощи, които нарочен закон трябва да уреди.
В чл.1, т.1 КСО безработицата е призната за осигурен социален риск:
Този кодекс урежда обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт...;
Глава 4а, дял IV КСО; Наредба за отпускане и изплащане на парични помощи за безработица; Закон за насърчаване на заетостта
Лица
Кръгът на лицата, осигурени за осигурения социален риск безработица, включва лицата, полагащи зависим труд - задължително осигурените лица за всички осигурени социални рискове по чл.4, ал.1 КСО.
Понятие
Няма легално определение за безработица в закона. То се извежда чрез систематично тълкуване на чл.51, ал.1 от Конституцията и §1, т.1 от ДР на Закона за насърчаване на заетостта. Разпоредбата на чл.54а, ал.1 КСО гласи, че:
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.
Характеристика на безработицата
Работоспособността на лицето е определяща за да бъде то регистрирано като безработен. Само ФЛ има право на труд и при липса на условия за труд се осигурява за риска безработица. Не всяко ФЛ обаче, работоспособно и останало без работа, е безработно.
Необходимо е наличието на предходно трудово правоотношение (чл.54а, ал.1 КСО във връзка с чл.4, ал.1 КСО).
Изисква се и регистрация в териториалното поделение на Агенцията по заетостта. Компетентен да извърши регистрацията е органът по чл.18, ал.4, изр.1 ЗНЗ. Регистрацията е едностранно волеизявление за настъпване факта на безработицата и получаване осигурителните права при безработица. Тези права представляват публично притезателно право. Срокът за регистриране е 3 месеца от прекратяване на трудовото правоотношение – основание за безработицата. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата за парични обезщетения за безработица този срок не се преклудира, но ако се пропусне, обезщетението е по-малко.
Друго условие по чл.54а е готовността за постъпване на работа. Безработният трябва да се постави на разположение на Бюрото по труда, т.е да се явява там ежемесечно по график (чл.20, ал.1 ЗНЗ), а също така и при повикване (чл.20, ал.2 ЗНЗ). Готовността предполага и посещаването на работодатели в търсене на работа, т.е. полагането на самостоятелни усилия и лична инициативност от страна на лицето. Определение за “активно лице”, търсещо работа, е дадено в §1 от ДР на ЗНЗ. Безработният трябва да е готов да постъпи на предложената му от Бюрото работа – §1, т.4 от ДР на ЗНЗ дефинира “подходяща работа”.
Установяване на риска
Чрез регистрация по чл.18 и чл.19 ЗНЗ;
Заявление на безработния до териториалните поделения на НОИ, които отпускат осигурителните плащания.
Чл.54з предвижда задължения за предоставяне на информация:
1. Агенцията по заетостта предоставя на Националния осигурителен институт ежемесечно информацията, необходима за отпускане, изплащане, спиране, прекратяване или изменяне на обезщетенията за безработица.
2. Националният осигурителен институт предоставя ежемесечно информация на Агенцията по заетостта за изплащането, спирането и прекратяването на обезщетенията за безработица.
Регистрацията се потвърждава веднъж месечно в Агенцията по заетостта с Декларация по образец и в териториалното поделение на НОИ.
От 2001 г. безработицата има двойнствен режим – тя е институт, както на Трудовото, така и на Осигурителното право; осигурен социален риск по Осигурителното право и ЮФ от КТр. ВАС с реш. 2106/01 и реш. 7664/02 приема, че безработицата е обективна невъзможност за работоспособни лица временно да упражняват трудова дейност срещу възнаграждение.
ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ И ПРИРАВНЕНИ НА ОБЩОТО ЗАБОЛЯВАНЕ СЛУЧАИ
Общите осигурени социални рискове не са свързани с полагането на зависим труд. Такива рискове са общото заболяване и приравнените на него случаи; майчинство; старост; смърт
Общто заболяване
Правна уредба
Рискът “Общо заболяване” е уреден в: Конвенция No.24 Болест в индустрията; Конвенция No.25 Болест в земеделието;
Във вътрешното ни законодателство общото заболяване е прогласено в чл.1, т.1 КСО, а редът за установяването му е в чл.44 до 58 и чл.71 до 86 на Наредбата за Експертиза на работоспособността
Осигурени лица
Лицата, за които това е изрично предвидено в закона чл.4, т.2, т.3…
Същност
Легална дефиниция на понятието “общо заболяване” българското законодателство не дава. Тя следва да се изведе от чл.3, ал.1 на Конвенция No.24 – “ненормално състояние на физическото или умственото здраве, което прави човек неспособен да се труди”. Това е една правна, а не медицинска категория. Определението съдържа два белега:
Обективното състояние на осигуреното лице – заболяването, каквото и да е то (структурно или функционално);
Неблагоприятните последици, до които е довело това състояние – неработоспособност (временна, трайна) или смърт.
Общото заболяване се отличава от Професионалната болест и Трудовата злополука, които са винаги свързани с полагането на зависим труд.
Приравнени на общото заболяване случаи
Случаи, при които осигуреното лице е възпрепятствано да се труди и бива признато за неработоспособно. Това са правни фикции – законът придава правните последици на Общото заболяване на явления, които не съдържат неговите белези, като ги приравнява с временна неработоспособност без да има такава.
Когато причина е личното състояние на осигуреното лице
такова, че предполага предстоящо или преминало заболяване (при предполагаема или установена неработоспособност):
явяване на належащ медицински преглед чл.11, ал.1, т.1 КСО; чл.62 Наредба за Експертиза на работоспособността – като се нямат предвид профилактичните и периодични прегледи (поставя се въпроса за смисъла от подобна хипотеза);
санитарно-курортно лечение - когато се предписва за продължаване на активното лечение до неговото завършване;
аборт чл.61 НЗО с болничен лист по общия ред;
такова, че предполага увреждане здравето на други лица:
1.карантина чл.11, ал.1, т.1а КСО; чл.73 НЗО – мярка за ограничаване разпространението на зарази, предвидена в закона, чрез ограничаване свободата на придвижване и контакти;
2.отстраняване от работа по предписание на здравните органи - когато лицето е преболедувало заразна болест; когато е бацилоносител; когато има контакт със заразноболен – налагането на мярката зависи от характера на работата и до нея се стига, когато няма възможност лицето да бъде трудоустроено другаде.
Когато причина са близки на осигуреното лице
грижи за болен член на семейството:
гледане на болен чл.11, ал.1, т.1 КСО; чл.74-76 НЗО – неработоспособен е член на семейството, а не самия осигурен – негов съпруг, родителите му или низходящи;
придружаване на болен член на семейството
грижи за здраво дете
Общото заболяване, както и приравнените му случаи, се установяват с болничен лист.
МАЙЧИНСТВО – ПОНЯТИЕ, ЕЛЕМЕНТИ, РЕД ЗА УСТАНОВЯВАНЕ
Общите осигурени социални рискове не са свързани с полагането на зависим труд. Такива рискове са общото заболяване и приравнените на него случаи; майчинство; старост; смърт
Правна уредба
Рискът “Майчинство” е уреден в:
Конвенция No.3 на MOT относно майчинството;
Конвенция No.103 от 1952 г. – ратифицирана, но невлязла в сила;
Конвенция No.156 относно трудещите се със семейни отговорности;
Конституцията на РБ в чл.47, ал.2 прогласява особената закрила на жената майка.
Осигурени лица
За майчинство се осигуряват жени, осигурени за всички социални рискове (чл.4, ал.1 КСО). Жените, които не са задължително осигурени, могат да го направят доброволно. Само по този риск осигурителните права могат да бъдат прехвърлени със съгласието на майката (чл.164, ал.3 КСО – на бащата, бабата или дядото).
Същност
Майчинството се изразява в обективна невъзможност за полагане на труд поради раждане и отглеждане на малко дете. От гледна точка на Осигурителното право то съдържа няколко елемента:
Бременността е специфичен риск, тъй като е естествено, а не болестно състояние. Според ОП неработоспособността настъпва 45 дни преди раждането (за усложнения, настъпили преди този период се прилагат правилата за общото заболяване). Бременността се установява с болничен лист.
Раждане
42 дни след раждането – неработоспособност поради самото раждане
48 допълнителни дни, когато жената е вече работоспособна, но в интерес на детето е тя да се грижи за него – приравнява се на неработоспособност
Отглеждане на малко дете до навършване на 2 годишна възраст. В основата на риска лежат само социални, но не и медицински съображения. Отглеждането се установява с Акта за раждане и Декларация на майката, че детето не е дадено за осиновяване или оставено за отглеждане в специализирано заведение на пълна държавна издръжка.
В ОП Майчинството е приравнено на Осиновяването, но продължителността на двата риска е различна. Майчинството като цяло трае 135 дни (чл.50 КСО) За Осиновяването се приспадат 45 дни бременност и 30 дни от датата на осиновяване и остават 60 дни. Осиновяването също се установява с болничен лист.
Осигурителни права
Правата за риска майчинство се свързват, както с осигурителни плащания, така и със социално подпомагане – помощи. Майчинството е риск, доколкото е свързано с неблагоприятни имуществени последици.
СТАРОСТТА И СМЪРТТА КАТО ОСИГУРЕНИ СОЦИАЛНИ РИСКОВЕ
Общите осигурени социални рискове не са свързани с полагането на зависим труд. Такива рискове са общото заболяване и приравнените на него случаи; майчинство; старост; смърт
СТАРОСТ
Правна уредба
Конвенция No.36 за осигуровка “Старост” в земеделието;
Конвенция No.128 за обезпеченията при инвалидност, старост и смърт;
Вътрешното ни законодателство регламентира риска в чл.2,.т.1 КСО
Лица
Лицата, осигурени за риска “Старост”, съставляват доста широк кръг (чл.4, т.1 и чл.4, ал.3 КСО).
Същност
Старостта се изразява в критичен спад в естественото развитие на човешкия организъм, което лишава трайно лицето от способност да се труди. Старостта настъпва различно за всеки, но статистически се определя една обща възраст за съответната държава. Установяването на риска се извършва от Осигурителния орган въз основа на документ за самоличност.
Осигурителни права
Старостта поражда право на: пенсия за стаж и възраст; социална пенсия за старост; допълнителна пенсия за старост; професионална пенсия.
СМЪРТ
Правна уредба
Конвенция No.39 на МОТ за смърт в индустрията;
Конвенция No.40 на МОТ за смърт в земеделието;
Конвенция No.128 за обезпеченията при инвалидност, старост и смърт;
Чл.25, т.1 на Всеобщата декларация за правата на човека – относно овдовяването
КСО – чл.1, т.1
Лица
Осигурени за смърт, са съшитите, както и осигурените за старост.
Правни последици
С прекратяването на биологичното съществуване на ФЛ възникват права за неговите наследници (за ОП това са преживелият съпруг, децата и родителите). Техните осигурителни права се изразяват в получаване на: еднократна помощ при смърт; наследствени пенсии.
НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ – ПОНЯТИЕ, ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА, ВИДОВЕ
Понятие
Състояние на здравето, което прави осигуреното лице неспособно за труд и го лишава от средства за живот. Тя е отклонение от нормалното здравословно състояние, установено по предвидения в закона ред (за да има правно значение).
Правна характеристика
Последица от неработоспособността е невъзможността за полагане на труд, а оттам и загуба на материални средства. Общественото осигуряване не преодолява самата неработоспособност, а компенсира именно загубата на трудови доходи.
Видове
Неработоспособността може да бъде различни видове:
3.Според момента на настъпване
Вродена - недъзи, свидетелстващи, че детето ще остане неработоспособно (приравнена на неработоспособност до 16 години), Тя е основание за социална пенсия за инвалидност
Придобита - изразява се в загуба на съществувала работоспособност (след навършването на 16 год.). Тя е основание за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност, за временна намалена работоспособност и пенсии.
4.Според степента на загуба на работоспособност
Пълна неработоспособност - невъзможно е полагането на какъвто и да било труд. Тя е основание за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност и пенсии за инвалидност.
Частична неработоспособност (намалена работоспособност) - осигуреният не може да полага една, но може да полага друга трудова дейност - основание за изплащане на обезщетение при трудоустрояване.
5.Според сигурността на загубата на работоспособност
Доказана (фактическа) неработоспособност - установена е по отношение на конкретно ФЛ, доказана по отношение на здравето на осигуреното лице. Тя е основание за обезщетение за временна неработоспособност, обезщетение за трудоустрояване и пенсии за инвалидност
Предполагаема неработоспособност - нарушаване на естествените функции на човешкия организъм. Не се установява за конкретно лице, а с настъпването на определена възраст се определя общо за лицата (старост). Тя е основание за отпускане на пенсии за старост, пенсии за заслуги и на някои персонални пенсии.
6.Според възможността на възстановяване на изгубената неработоспособност
Временна неработоспособност - очаква се работоспособността да бъде възстановена след определено време. Тя е основание за обезщетение за временна неработоспособност и обезщетение за трудоустрояване.
Трайна неработоспособност - по медицински критерии не се очаква тя да бъде преодоляна. В зависимост от причината довела до трайна неработоспособност, тя бива:
Инвалидност, която се дължи на увреждане на здравето на осигурения. Винаги е в процент спрямо възможностите на лицето. Тя е основание за пенсия за инвалидност
Старост, която не е увреждане, а нормално биологично износване на човешкия организъм. Тя е основание за отпускане на пенсии за старост, пенсии за заслуги и на някои персонални пенсии.
ЕКСПЕРТИЗА НА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТТА
Ред за установяване на неработоспособността
Различен е за временната и за трайната неработоспособност. Компетентните органи са посочени в чл.45 Наредбата за Експертиза на работоспособността.
Чл. 45. (1) Болничните листове се издават от лекуващите лекари или стоматолози и ЛКК. Стоматолозите издават болнични листове само за заболявания от тяхната специалност. Лекарите от центровете за спешна медицинска помощ могат да издават болнични листове за домашно лечение до 3 календарни дни, като предоставят на болния талон, в който описват обективния статус, даденото лечение и разрешения отпуск. Талонът се съхранява в ЛАК на лицето.
(2) Болничните листове за временна неработоспособност се издават от лекуващите лекари или стоматолози и ЛКК при лечебните заведения, където осигурените са упражнили правото си на избор на лекар или стоматолог, или при ведомствените лечебни заведения, които обслужват осигурения по месторабота. При спешни случаи болничен лист може да се издаде и от друго лечебно заведение, но само за времето, през което лицето трябва да спазва домашен режим.
(3) Болничните листове, издадени от центровете за спешна медицинска помощ, се обжалват пред ЛКК към лечебните заведения, където осигурените са упражнили правото си на избор на лекар, съответно на стоматолог.
Установяването на неработоспособност не е медицински, а правен въпрос.
Временна неработоспособност
Тя се установява въз основата на личен преглед. Актът е болничен лист, който съдържа факта на заболяването, очакваната продължителност, режима за болния (чл.47 Наредбата за Експертиза на работоспособността). Болничният лист е официален удостоверителен документ за факта и продължителността на временната неработоспособност. Той е основание за отпуск и същевременно е парично-кредитен документ, т.е. основание за парично обезщетение.
Трайна неработоспособност
При старост се установява с документ за самоличност
При инвалидност се установява от органите и по реда на гл.IV на Наредбата за Експертиза на работоспособността. ТЕЛК се произнася за факта, степента, началната дата на инвалидизирането и срока на инвалидизирането (1 до 3 год. - очакват се промени в степента). По изключение може да бъде установена пожизнена инвалидност. Актът е Експертно решение и, също като болничния лист, е официален документ. Експертното решение се издава въз основа на клиничен преглед (освидетелстване) и медицинската документация на осигурения. Актът е основание за отпускане на пенсия за инвалидност, както и други осигурителни права. Решението на ТЕЛК може да бъде обжалвано пред НЕЛК към Министъра на здравеопазването.
Невъзможност за използване на наличната работоспособност
Може да е свързана с причини у самото лице. Тогава тя се установява с болничен лист по реда на установяване на временна неработоспособност. Ако причините лежат у пазара на труда – настъпването на безработица като осигурен социален риск се установява с регистрация в Бюрото по труда и в НОИ, като в случая е необходимо доказване на предходно трудово правоотношение.
Смърт на осигуреното лице
Установява се с Акт за смърт от лекаря, установил смъртта. Правата на осигурения преминават върху неговите наследници (за ОП те са само преживелият съпруг, деца, родители), като те се нуждаят и от Удостоверение за наследници.
Краткосрочно обществено осигуряване – понятие, обща характеристика, видове осигурителни плащания
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Понятие
КОО е система на предоставяне на материални средства за издръжка на осигурените лица, когато за определен период от време те не могат да се осигуряват сами срещу личния си труд.
При КОО винаги е налице вероятност за преодоляване на причината за материалното затруднение.
Правни белези
КОО е дял от системата на Държавното обществено осигуряване (задължителното обществено осигуряване).
КОО е за сметка на управлявани от НОИ фондове:
фонд “Общо заболяване и майчинство”;
фонд “Трудова злополука и професионална болест”.
КОО е задължително обществено осигуряване. Плащанията по него са задължителни.
Плащанията са притезателно право на осигурените лица и е достатъчно само осигурителният случай да е настъпил.
Белези на плащанията по КОО
Предназначение - имат двойно предназначение:
компенсират загубени трудови доходи (напр. обезщетения за временна неработоспособност) – в повечето случаи;
посрещат допълнителни разходи на осигуреното лице, за каквито обикновено неговите трудови доходи не служат (напр. единични помощи за рехабилитация, след като е зараснал счупен крак).
Размер
Размерът на плащанията по КОО е предварително определен по закон и се съотнася към размера на трудовия доход.
Предпоставки:
плащанията по КОО са винаги контрибутивни, т.е. трябва лицето да е било осигурено и да е плащало вноски;
очакване да се преодолее причината за невъзможността да се полага труд.
Продължителност на плащането - осигурителното плащане се дължи за определен период от време, определен по закон (при бременност и раждане – 135 дни, 45 дни преди раждане) или от органите на експертизата на работоспособността.
Правна уредба
Международната уредба
Конвенциите и препоръките на МОТ за различните социални рискове; Конвенция No.3 за закрила на майчинството от 1919 г.;
Конституционна уредба
Правото на обществено осигуряване е прогласено в чл.51, ал.1 от Конституцията на РБ
Чл.47, ал.2 - предвижда обезщетения и помощи за бременност и майчинство, като средство за закрила на майчинството;
Чл.51, ал.2 - предвижда обществено осигуряване за безработица.
Законова уредба
Гл. ІV КСО;
Нормативни актове за прилагането на законовата уредба – Наредба за ОО; Наредба за елементите на възнаграждението; Наредба за изплащането на обезщетения за безработица и др.
Видове осигурителни плащания при КОО
Обезщетения
Същност на обезщетението - предназначени е за заместване на загубен трудов доход. То винаги има ……………… характер. Обезщетението е парично плащане от обособени фондове, заради загубен поради настъпване на осигурен социален риск трудов доход.
Обезщетението покрива само част от загубения трудов доход. По-голямата част от риска е за общественото осигуряване, но една част се поема и от осигуреното лице - то не получава пълен доход.
Размерът на обезщетението се определя по еднакъв начин за всички осигурени лица, в съотношение със загубения трудов доход – 90% от загубения трудов доход при трудова злополука. Следователно всички могат да получат различна сума, но еднакъв процент. Обезщетението е винаги парично. То не може да се предоставя в натура.
Правото на обезщетение винаги е субективно право на осигуреното лице. Изрично предвидена в закона възможност, чието осъществяване зависи само от волята на осигуреното лице. То решава дали да го упражни своето право.
Правото е притезателно – осигурителният орган трябва да извърши определена парична престация, за да се осъществи правото.
Правото е и строго лично, защото осигуреният социален риск винаги е свързан с личността и защото трудовите доходи, които обезщетението замества, са лични.
Юридически гаранции за плащане на обезщетенията:
Паричната форма на плащане. Тя съответства на паричната форма на трудовите доходи, които обезщетението замества. На първо място това дава възможност осигуреното лице да използва и да се разпорежда с парите, както реши. Също така паричната форма не може да освободи осигурителния орган от задължението да престира - парите не погиват и при тях не съществува обективна невъзможност за неизпълнение.
Периодичността на плащане на обезщетението. То се изплаща в същия период като трудовото възнаграждение – един път в месеца, докато трае осигурителния случай. Периодичното плащане дава на осигуреното лице възможност на равномерно постъпване на средства – чл.40, ал.3 и чл.54в, ал.1 КСО.
Обезщетенията по КОО не се облагат с данъци – ЗОДФЛ.
Ограничен е режимът на удръжки от тези обезщетения.
Помощите
Понятие - те са парични плащания за задоволяване на материални нужди, възникнали по независещи от осигуреното лице причини.
Правна характеристика - те също са парични плащания с компенсационен характер и служат за посрещане на определени нужди на осигуреното лице.
Помощта също е субективно и притезателно право, каквото е обезщетението.
Краткосрочно обществено осигуряване при временна неработоспособност
Понятие
Най-типичният пример за КОО е общественото осигуряване за временна неработоспособност, както и приравнените й случаи.
Уредба
гл. ІV, раздел І КСО;
Наредба за елементите на възнаграждението;
Наредба за експертизата на работоспособността;
Наредба за трудоустрояването и други подзаконови нормативни актове.
Възникване на правото
Основанието на това обезщетение е временната неработоспособност – увреждане на здравето, което прави лицето неспособно за труд, но което се очаква да бъде преодоляно. Установява се от здравните органи.
Предпоставки – в чл.40, ал.1-2 КСО са дадени предпоставките за обезщетение при временната неработоспособност.
Чл. 40. (1) Осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж.
(2) Изискването по ал. 1 не се отнася при придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест, при бременност и раждане и за осигурени, ненавършили 18-годишна възраст.
Наличието на временна неработоспособност може да се установи само с болничен лист. Според решение на ВАС болничният лист е предпоставка да се обсъжда наличието на правото на обезщетение.
Когато временната неработоспособност е в резултат на трудова злополука или проф.болест, освен болничния лист, се представя и акта, с който злополуката е призната за трудова, а професионалната болест за професионална. Болничният лист и съответния друг документ са от значение и за възникване на правото и за определяне на обезщетението.
6-месечен осигурителен стаж:
Той не се изисква, ако: 1.Неработоспособността се дължи на трудова злополука или професионална болест; 2.Ако в състояние на неработоспособност е изпаднал непълнолетен.
Изисква се за обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на пълнолетни работници/служители. Срокът се изисква еднократно.
Размер и времетраене на обезщетението
Уредбата се съдържа в чл.41–43 КСО; Наредбата за елементите на възнаграждението.
Обезщетението е част от осигурителния доход.
Основата, според която се изчислява обезщетението е определена върху дохода от 6-те календарни месеца преди месеца на настъпване на неработоспособността. В някои случаи обаче, за основа се взема не среднодневния осигурителен доход, а минималната работна заплата за страната (напр. при неплатен отпуск – чл.41 КСО)
Съотношението между обезщетението и трудовия доход, който се компенсира е процентово. То зависи от осигурените социални рискове - за общо заболяване е 80% от размера на възнаграждението, а за трудова злополука/проф.болест 90%.
Времетраене - плащането на обезщетенията продължава, докато трае неработоспособността. От това правило има 3 изключения:
Чл.42, ал.1 in fine – когато работоспособността не е възстановима и трябва да се преобразува като трайна, обезщетението се плаща до установяване на инвалидността - самото обезщетение ще се трансформира в пенсия за инвалидност;
Чл.42, ал.2 - когато временната неработоспособност е настъпила до 2 месеца след прекратяване на основанието за осигуряване, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но не за повече от 75 календарни дни;
Чл.42, ал.3 - когато временната неработоспособност е настъпила преди изтичане на срока по срочно трудово правоотношение, обезщетението се изплаща за максимум 75 работни дни след изтичане на срока.
КОО при случаите, приравнени на временна неработоспособност
Случаите по чл.54 от Наредбата за експертиза на работоспособността. Там се предвиждат някои особености при изплащането на обезщетенията за приравнени случаи:
При санаторно-курортно лечение (чл.44 КСО) - обезщетение се допуска, само ако санаторно-курортното лечение е необходимо за възстановяване на рaботоспособността при временна неработоспособност. Болничният лист се издава за времето на лечение и за още три дни за пътуване (отиване и връщане от санаториума).;
При карантина (чл.43, т.1 КСО) - обезщетението се дължи за целия период на карантина;
При временно отстраняване от работа по предписание на здравните органи (чл.43 т.2 КСО) - обезщетение се дължи за максимум 90 дни в годината. За бацилоносители и други подобни се дава, само ако лицето не може да бъде устроено на друга подходяща работа.
При трудоустрояване (също може да се разгледа като приравнен случай) – обезщетението е за времето на трудоустрояването, но не за повече от 6 месеца.
Обезщетение за гледане на болен член на семейството (чл.45 КСО, чл.74-76 Наредба за експертизата на работоспособността). Гледането на болен се разрешава само ако:
Няма друг незает член на семейството, който да полага тези грижи;
Има ограничение в периода, в който се изплаща това обезщетение. Периодът се определя от експертната лекарска комисия или ТЕЛК;
Обезщетението не може да се изплаща за повече от 10 дни в годината. Това не се отнася за гледане на деца до 18 години – при такива случаи е до 60 дни в годината. Ако обаче обезщетението е за карантина на детето, то се изплаща и за повече от 60 работни дни – за целия период на карантината.
Ред за изплащане
Изплащането се извършва от осигурителя или осигурителната каса за сметка на осигурителния орган.
Лишаване от право на обезщетение – чл.46 КСО
Тези случаи са свързани с неправомерно поведение на осигуреното лице. Лишаването от право на обезщетение се налага се при 2 хипотези:
Неправомерно поведение при възникване на неработоспособността (чл.46, ал.1)
Неправомерно поведение спрямо предписанията на здравните органи (чл.46, ал.1, т.2) – в този случай лицето не е допринесло за настъпването на неработоспособността.
Периодът, през който лицето се лишава от обезщетение, се определя от основанието. По правило, той не е повече от 15 дни, а при нарушаване на предписанието на здравните органи – само за дните на извършване на нарушението.
ОБщЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ МАЙчИНСТВО. Обезщетение за майчинство
Уредба
Гл. І., раздел ІІ КСО; чл.163 – 167 КТ; чл.44-49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските; Наредба за елементите на възнаграждението; Наредба за трудоустрояване.
Субекти
Тук има особеност във връзка с субектите на осигурителните плащания. Основен субект е осигурената жена.
По изключение субект може да бъде и друго лице в две хипотези:
Когато правото на тези други лица възниква непосредствено по силата на закона – чл.51 КСО; чл.167 КТ. Става въпрос за следните случаи:
При осиновяване - правото не зависи от нищо друго, освен от факта на наличие на дете (чл.50, ал.5 КСО). Нашето законодателство е едно от малкото, които изрично признават фигурата на самотния осиновител и самотния баща.
Смърт или тежко заболяване на майката (или осиновителката) - правото на другото лице е свързано с невъзможността на майката да осъществи грижите за детето. Обезщетението се дава на бащата или на настойника.
Когато тези права се упражняват по волята на майката – нещо като прехвърляне на осигурителни права от майката. Условията за това са три:
Лицето да е в кръга на изрично посочените от КСО (баща, баба, дядо);
Лицето да е осигурено за всички социални рискове;
Лицето да има писмено съгласие на майката.
Обезщетения, изплащани при майчинство
7.Обезщетение за бременност
Рискът “бременност” настъпва за осигуреното лице 45 дни преди предполагаемата дата на раждането. Това се удостоверява с болничен лист.
Ако майката поради патологична бременност е неработоспособна преди тези 45 дни, има право на обезщетение като при общо заболяване.
Размерът на обезщетението за бременност е 90% от трудовия доход (чл.49, ал.1, КСО).
8.Обезщетение при раждане
Основание - за да възникне правото на обезщетение при раждане, това трябва да бъде установено с болничен лист и акт за раждане.
Продължителността на изплащането е 90 дни (45+90=135).
Ако раждането закъснее след 45-тия ден, това не се отразява върху плащането.
Обезщетението за осиновяване е 90 дни минус възрастта на детето (напр. 90 дни, при 2-месечно бебе – 30 дни).
Размерът на обезщетението е 90% от трудовия доход.
За да има обезщетение за раждане, трябва:
детето да не е дадено за осиновяване;
да не е починало при раждането;
да не е настанено в учреждение на пълна държавна издръжка;
Дори тези условия да не са изпълнени, обезщетение ще се дължи за 42 дни след раждането поради самия факт на раждането. Ако неработоспособността не е възстановена на 42-рия ден, обезщетението се изплаща до нейното възстановяване.
9.Обезщетение за гледане на малко дете
Основания:
изчерпване на обезщетението за бременност и раждане;
детето да не е навършило 2-годишна възраст;
да не е дадено за осиновяване;
да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка.
Установяването на обстоятелствата става с молба-декларация от майката и с акт за раждане на детето, с който се установява възрастта.
Размерът на това обезщетение се определя ежегодно чрез Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Тази година е 110 лв. Ако майката не ползва отпуск за отглеждане на детето си, тя има право към трудовите си доходи на половината от това обезщетение – 55 лв. (чл.54 КСО)
10.Обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене – чл.48 КСО
Основания - бременната/кърмещата трябва да осъществява неподходяща за състоянието й работа.
Размер - обезщетението е равно на предишното трудово възнаграждение, предхождащо трудоустрояването.
Продължителност - няма ограничение в продължителността на изплащане на обезщетението. То продължава за целия период на трудоустрояване.
Краткосрочно обществено осигуряване при безработица
Правна уредба
чл.51, ал.2, гл.ІV, раздел ІІІ КСО; Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица.
Придобиването на правото на обезщетение за безработица
Наличието на безработица - оставане без работа поради прекратяване на основанието за осигуряване.
Чл.54а, ал.1 КСО сочи, че е необходим и предварителен 9-месечен осигурителен стаж, но този стаж се изисква за всеки осигурителен случай. Всеки път, когато лицето остане без работа, трябва да е имало 9-месечен осигурителен стаж преди това. Също така 9-месечният стаж трябва да е придобит през последните 15 месеца преди прекратяването на правоотношението.
Размерът на обезщетението
Общо определяне. Размерът е 60% от загубения осигурителен доход, но има минимален и максимален размер, които се определят ежегодно със ЗБДОС. Сега минималният размер е 70 лв., а максималният – 140 лв.
Законът определя случаите, в които се изплаща минималния размер на обезщетение, независимо от загубения доход. Хипотезите са няколко:
Част от тези случаи са свързани с основанията за прекратяване на трудовото правоотношение - дисциплинарно уволнение или едностранно прекратяване чрез предизвестие от страна на раб/сл.
Другият случай е в зависимост от предходното упражняване на правото на обезщетение – чл.54б, ал.4 КСО
Изплащане
Къде: Обезщетението за безработица се изплаща от териториалното поделение на НОИ.
Кога: То се изплаща месечно, но може да се изплаща и еднократно. Предпоставка е започването на самостоятелна стопанска дейност. За целта е нужно безработният да предостави бизнеспроект в Бюрото по труда.
Спиране на обезщетение за безработица – чл.54 КСО
Изразява се във временно преустановяване на плащането. След отпадане на основанието, плащането на обезщетение за безработица се възобновява. Основанието е получаване на обезщетение за временна неработоспособност.
Прекратяване на обезщетението – чл.54д КСО
Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при определени предпоставки и не се възобновява. Тези предпоставки са:
започване на трудова дейност;
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
неизпълнение на задължението за периодично явяване в бюрото по труда или районното поделение на общественото осигуряване;
смърт на лицето.
Дългосрочно (пенсионно) обществено осигуряване – понятие, обща характеристика, видове осигурителни плащания
Понятие.
Песнионното осигуряване представлява основна част от осигурителната система по своето значение и по размер на осигурителните плащания.
Пенсионното осигуряване е система на материалното осигуряване на гражданите при трайна неработоспособност, чрез изплащане на обезщетения (пенсии) от специални обособени фондове, вместо загубения трудов доход. Като система пенсионното осигуряване се реализира по начало през предварително неопределен период от време – тъй като не се очаква да бъде преодоляна причината, която е довела до загуба на трудови доходи.
Характеристики.
Обстоятелството, че пенсионното осигуряване е дял от системата на общественото осигуряване. Това на първо място означава, че са еднакви осигурените социални рискове, които водят до последици по КОО и ДОО. На второ място това означава, че пенсионните права са субективни притезателни права на осигуреното лице (предвидени в закона блага) – те се предоставят по волята на осигуреното лице. Правата са притезателни, защото насрещната страна е длъжна да предостави осигурително плащане, щом са налице предвидените в закона условия. Има само едно изключение – пенсията за особени заслуги – тя е правна възможност. На трето място това обстоятелство означава, че предоставените плащания имат контрибутивен характер -те са обезщетения за вреди, изразени в загубата на трудов доход. Плащанията имат осигурителен характер, тъй като се дължат винаги, когато са налице предвидените предпоставки, независимо от материалното положение на осигуреното лице. Изключение са персоналните пенсии и социалната пенсия за старост – те се предоставят, когато лицето няма право на друг вид пенсия и неговият доход за отминалата година е по-малък от определения в държавата минимум.
Пенсионното осигуряване се характеризира и с това, че има дългосрочен характер – определя се от една страна от обстоятелството, че пенсиите се дължат по начало през предварително неопределен период от време. От друга страна – дългосрочният характер се определя от невъзможността да се преодолее причината.
Осигурителни случаи.
Осигурителните случаи при които се изплащат пенсионно обезщетение са две основни категории.
1.Трайна неработоспособност на осигуреното лице – лично състояние на осигурения, което не му позволява да полага труд. Тя може да бъде доказана (инвалидност) – свързана е с увреждане на здравето на осигурения – пенсии за инвалидност. Трайната неработоспособност може да бъде и предполагаема (старост) – дължи се на естествени биологични процеси в човешкия организъм, свързани с намаляване или изчерпване на физическите и психически възможности за извършване на трудова дейност – дължат се пенсии за старост и други.
2. Загуба на средства за издръжка, получавана от осигуреното лице – смърт – прекратява се биологичното съществуване на осигуреното лице, но имуществените последици от смъртта настъпва в правната сфера на друго лице (преживял съпруг, деца, родители)
Правна уредба.
Международни актове. - универсални (ООН)
– чл. 25 ВДПЧ – признава правото на осигуряване при старост, инвалидност и овдовяване; посочва изрично сред универсалните човешки ценности правото на пенсионното осигуряване.
Конвенции на МОТ -: # 35 – 40 от 1935 година – посветени са на осигуровките за старост, инвалидност и смърт, както и в индустрията и земеделието.
Регионални европейски актове:
- Европейската социална харта – признава сред основните човешки права правото на осигуряване при старост, инвалидност и смърт.
Вътрешноправна уредба
Конституцията – чл. 51 ал. 1 и 3
Текущо законодателство (сравнително кодифицирано) – глава VI, глави IX- XXVIII и глава XXXVIII КСО
Подзаконови нормативни актове – НПОС; НКТП и инструкция за нейното прилагане.
Основно и допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Пенсионното осигуряване за разлика от другите елементи на осигурителната система представлява една разгърната система с множество елементи, обусловени въз основа на различни критерии. Основен критерии е източника на задължението за пенсионно осигуряване, според това пенсионното осигуряване се дели на задължително и доброволно.
I. Задължително пенсионно осигуряване – задължението за което се основава непосредствено на закона, правото на пенсионно осигуряване възниква ex lege. Задължителното осигуряване може да се раздели на основно и допълнително в зависимост от значението на предоставената осигурителна закрила. Това е една новост в BG пенсионно осигуряване, въведена с КСО.
1. Основно е пенсионното осигуряване, което предоставя минимално необходим обем на осигурителна закрила – осигуряването, на което подлежат лицата по чл. 4 КСО. То е минимално по обем, но е максимално по кръг лица - всички лица, които полагат труд, срещу което придобиват доходи за издръжка. Основното задължително пенсионно осигуряване се осъществява от НОИ. То се осъществява за сметка на фондовете “Пенсии” и “Пенсии несвързани с трудова дейност”. То е публично – осъществява се от публична институция (нарича се още държавно). То е изградено на разходно покривен принцип – всички постъпления от осигурителни вноски, субсидии от държавния бюджет и други се набират общо по фонда, а се разходват по отношение на онези лица, за които са налице предвидените в закона предпоставки.
2. Допълнително задължително пенсионно осигуряване – уредено е в глава 9 –19 КСО. То е допълнително. Защото се предоставя на лица, които са задължително осигурени по основното пенсионно осигуряване. Осигурителната закрила, която се предоставя, допълва основната минимална осигурителна закрила. Така у нас се създаде т. нар. Втори стълб на пенсионно осигуряване.
Пенсионното осигуряване е изградено на три стълбове система. I стълб – основно задължително пенсионно осигуряване, предоставящо минимална закрила. II стълб, допълнително задължително пенсионно осигуряване – предоставя допълнителни осигурителни права. Тези права по BG система са две групи. Първата група права се предоставят от универсален пенсионен фонд (допълнителна пожизнена пенсия за старост- чл. 127 ал. 1 КСО). То обхваща всички граждани родени след 31.12.1959 година. Следователно всички, които са осигурени по чл. 4 КСО, подлежат и на допълнително задължително осигуряване в универсален пенсионен фонд. Вторият елемент е осигуряване в професионален пенсионен фонд – чл. 140 –142 КСО. По професионален пенсионен фонд се предоставя пенсия за ранно пенсиониране (чл. 127 ал. 2). Допълнителното пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд обхваща лица, които работят при по-неблагоприятни условия на труд. Те придобиват право на пенсия по-рано. Категориите труд са уредени в НКТП.
Допълнителното задължително пенсионно осигуряване е частно, защото се осъществява от пенсионноосигурителни дружества, изградени като АД. Те са изградени на капиталов принцип – функционират на основата на изискването за персоналност на осигуряването, установено в чл. 128 и 129 КСО. Чл. 129 ал. 1 : Вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и средствата, прехвърлени от друг фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, се записват и натрупват по индивидуалната партида на всяко осигурено лице към датата на постъпването им по сметката на фонда.
За разлика от разходо-покривния принцип, където всичко се събира в общи фондове, тук постъпленията отиват в индивидуални партиди. При капиталовия принцип пенсията ще се предоставя дотогава и в такъв размер, какъвто позволяват средствата, натрупани в индивидуалната партида.
II. Доброволно пенсионно осигуряване – образува III стълб на пенсионната осигурителна система, тъй като предоставя допълнителна закрила, наред със закрилата, предоставяна от основното пенсионно и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Уредено е в глава 20 - 28 КСО. То е доброволно, защото се основава на личната воля на осигуреното лице или на неговия осигурител. Съгласно чл. 210 ал. 1 КСО: ) Всяко физическо лице, навършило 16 години, може доброволно да се осигурява или да бъде осигурявано във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване въз основа на договор с пенсионноосигурително дружество при условията и по реда на този дял.
Доброволно осигурено може да бъде всяко трудово дееспособно физическо лице (16 год.). за разлика от допълнителното задължително пенсионно осигуряване, което обхваща само определени категории лица, доброволното осигуряване включва всички които желаят независимо дали са осигурени или не.
Доброволното обществено осигуряване е по начало частно. То е частно защото се осъществява от пенсионни осигурителни дружества изградени като АД – за разлика от задължителното осигуряване, което е частно само когато е допълнително.
Доброволното пенсионно осигуряване предоставя лична пенсия за старост, лична пенсия за инвалидност и наследствени пенсии в зависимост от предмета на осигуряването, определен в осигурителния договор. По изключение доброволното осигуряване може да бъде публично – хипотезите по чл. 4 ал. 5 и 6 КСО. Това са само две категории лица – изпратени на работа от БГ посредник в чужбина и пенсионери които са самоосигуряваащи се.
Пенсии. Правна характеристика.
Пенсионното осигуряване предоставя специфични обезщетения, наричани пенсии. Това са периодични парични плащания от обособени фондове при трайна неработоспособност или загуба на средства за издръжка. Пенсията представлява правен способ за покриване на част от загубени трудови доходи или доходи от издръжка.
Правната характеристика на пенсията се определя преди всичко от обстоятелството, че тя е осигурително плащане – парично плащане по обособени осигурителни фондове.
Пенсията е компенсационно плащане – замества част от обичайните доходи на осигуреното лице или на неговите наследници. Предоставя се при настъпване на осигурителен случай и по начало е независима от други доходи. Изключение за това са социалната пенсия за старост и персоналните пенсии.
Пенсията има алиментен характер – служи за издръжка на осигуреното лице или на неговите наследници. Изплаща се от осигурителните фондове в предварително определен от закона размер.
Пенсията е плащане по дългосрочното обществено осигуряване – плащанията се предоставят при трайна невъзможност за придобиване на трудови доходи или издръжка.
Пенсията е винаги парично плащане – според Конвенции # 35-40 на МОТ пенсионното задължение следва да се изплаща в националната разплащателна единица на съответната държава.
Пенсията е периодично плащане, тя се дължи ежемесечно, за да се гарантира постоянен приход на средства за издръжка на осигуреното лице. Такова е правилото, но са възможни отклонения при допълнителното осигуряване (било задължително или доброволно) – възможно е т. нар. капиталово изплащане. При определени в закона условия може да се изплати наведнъж.
Видове пенсии.
BG законодателство предлага широка гама от пенсии:
Според правната сфера, в която настъпва правото на пенсия:
1. Лични – правото настъпва в правната сфера на самото осигурено лице.
2. Наследствени – осигуреният социален риск настъпва в правната сфера на осигуреното лице, но имуществените последици от риска, който пораждат правото на пенсия, настъпват в правната сфера на други лица (определените в закона близки на починалия). Правото на наследствена пенсия е производно от правото на лична пенсия – изводът следва от разпоредбите на чл. 80 ал. 1 КСО
В зависимост от това дали пенсията предполага предходно участие в натрупването на средства по общественото осигуряване:
1. Контрибутивни – (трудови – защото се дължат на осигурения поради осъществяване на трудова дейност) – предполагат предходно участие на осигуреното лице в натрупването на средствата по пенсионните фондове. Това участие става чрез осигурителни вноски – могат да се дължат от самия осигурен, от осигурения и неговия осигурител или само от осигурителя. Правото и размерът на контрибутивните пенсии зависят от предходното участие в осигуряването. Размерът се определя спрямо осигурителния доход, който те компенсират. Всички контрибутивни пенсии могат да бъдат наследявани, защото осигуреният е участвал в натрупването на средствата по фондовете.
2. Неконтрибутивни (държавни) – се дължат, независимо от участието на осигуреното лице в натрупването на средствата по общественото осигуряване. От значение е обществената значимост на случая, който води до невъзможност за придобиване на средства за издръжка срещу личен труд. Изплащат се за сметка на държавния бюджет от фонд “Пенсии несвързани с трудовата дейност” – пенсия за гражданска инвалидност. Това е проява на социалната функция на всяка държава.
В зависимост от основанията за отпускане:
1. Пенсия поради неработоспособност – може да бъде доказана или предполагаема, но винаги сме изправени пред лична невъзможност за получаване на доходи за трудова дейност.
2. Пенсии поради загуба на източника на средства за издръжка – отпускат се при смърт на осигуреното лице. Това са наследствени пенсии и персонална пенсия на сирак, който няма право на наследствена пенсия от починал родител.
В зависимост от осигурения социален риск при който се предоставят:
1. Пенсия за старост – предоставя се при настъпване на предполагаема трайна неработоспособност (има я и в трите стълба на пенсионното осигуряване). По основното задължително пенсионно осигуряване се предоставя пенсия за ОСВ, социална пенсия за старост и персонални пенсии (в този случай те са пенсия на многодетна майка и пенсия на лице, гледало член на семейството – инвалид). По допълнителното задължително пенсионно осигуряване се предоставя допълнителна пожизнена пенсия за старост и пенсия за ранно пенсиониране. По доброволното пенсионно осигуряване – доброволна пенсия за старост.
2. Пенсии за инвалидност - те се предоставят по основното и по доброволното пенсионно осигуряване. Основното задължително пенсионно осигуряване предоставя пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за инвалидност поради трудова злополука, пенсия за инвалидност поради професионална болест, пенсия за гражданска инвалидност, пенсия за военна инвалидност, социална пенсия за инвалидност. Пенсия за инвалидност може да се предостави и от доброволното обществено осигуряване.
3. Пенсия за особени заслуги – предоставя се на лице, което е трайно неработоспособно, било поради старост, било поради инвалидност заради неговите заслуги към държавата и нацията. Преценката се прави за всеки конкретен случай от НС
4. Пенсии при смърт – предоставят се наследствени пенсии и по задължителното и по доброволното пенсионно осигуряване. Освен това може да бъде предоставена персонална пенсия
Законът установява общи правила които се отнасят за всички видове пенсии. Те гласят, че пенсията е винаги субективно право на осигуреното лице или на неговите наследници – може да се упражнява само лично от неговия носител. Има само едно изключение – пенсията за особени заслуги е правна възможност, осъществява се по преценка на НС.
Законът установява общи правила относно размерът на пенсиите.
Размерът се формира от два елемента:
1. Основен размер – този който се дължи при настъпване на съответния осигурен социален риск. По правило той се определя спрямо осигурителния доход, но основният размер може да се определя и фиксирано от МС (социалната пенсия за старост). Освен това размерът може да се определя в съотношение с размера на социалната пенсия за старост- така се определя размера на неконтрибутивните пенсии за старост. Законът установява min и max размер на основния размер на пенсиите. min. определя в съотношение със социалната пенсия за старост за всеки вид пенсия по отделно – чл. 70 ал. 7 КСО; чл. 75 ал. 4 т. 1 КСО. Max. размер на пенсията досега беше определян в съотношение с размера на социалната пенсия за старост. В момента има предложение за изменение на КСО – да бъде определян във фиксирана величина.
2. Добавки – BG законодателство предвижда два вида добавки:
- Традиционна – добавка за чужда помощ (чл. 103 КСО). Субект на правото на добавка е лице с загубена работоспособност повече от 90%. Предпоставка за отпускане на тази пенсия е постоянна необходимост от чужда помощ за задоволяване на елементарни нужди – чл. 98 НЕР. Размерът на пенсията е 75% от социалната пенсия за старост.??? (приложим) към всеки друг вид пенсия.
- По-нова – добавка от пенсията на починал съпруг – чл. 84 КСО. Субект на правото е преживелия съпруг. Предпоставка за това е да няма право на наследствена пенсия от починалия. Размерът е 20% от пенсията на починалия.
Законът допуска кумулиране на пенсии т.е. получаване на повече от една пенсия. Уредено в чл. 101 КСО. Определянето е чрез тълкуване по аргумент за противното – всички останали пенсии за които кумулирането не е изрично забранено могат да се получават заедно. Не всички пенсии обаче се получават в пълен размер чл. 101 ал. 3 КСО – една в пълен, а останалите в %, защото сборът не може да надвишава максималния размер на пенсията.
Всички пенсии подлежат на периодично осъвременяване – чл. 100 КСО. Осъвременяването се изразява в съобразяване на размера на осигурителния доход за съответната година и индекса на потребителските цени.
Правото на пенсия не се погасява пo давност чл. 105 ал. 1 КСО. Вземането за пенсия обаче се погасява в срок от 3 години, от както е станало изискуемо.
Пенсиите не се облагат по реда за облагане на доходите на Ф.Л. – чл. 12 ЗОДФЛ.
За да се гарантира социалното предназначение на пенсиите, е установен ограничителен режим на удръжките от пенсии – чл. 85-88 НПОС.
Пенсия за осигурителен стаж и възраст
i стълб на пенсионното осигуряване
Основание за осигуряването при получаване на пенсии по задължителното и по доброволното осигуряване е достигането до определена възраст. Старостта предполага състояние на неработоспособност, без това непременно да е свързано с увреждане на здравето.
На страна от делението на пенсиите на пенсии по задължителното и такива по доброволното пенсионно осигуряване, те се разглеждат и като контрибутивни и неконтрибутивни пенсии.
КОНТРИБУТИВНИ ПЕНСИИ ЗА СТАРОСТ
Пенсия за осигурителен стаж и възраст
Правна уредба се съдържа в:
Всеобща декларация за защита правата на човека чл.25, т.1;
Конвенция No.36 на МОТ за старост в индустрията;
Конвенция No.37 на МОТ за старост в земеделието;
Във вътрешното ни законодателство уредбата е в гл.VI, разд.I КСО, като е доразвита в: Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (чл.2 и чл.15-21 относно пенсиите за осигурителен стаж и възраст); Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и Инструкцията за нейното прилагане, засягащи осигурените за всички социални рискове по чл.4, ал.1 КСО и осигурените само за някои видове пенсии съобразно чл.4, ал.3 КСО.
Предпоставките, необходими за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се извличат чрез тълкуване на разпоредбата на чл.68, ал. 1-3 КСО.
Предпоставка е сумата (точки) от възрастта на осигуреното лице и неговия осигурителен стаж. ВАС с реш.8973/01г. определя тази сума към датата на пенсиониране. Възрастта е фиксирана в закона, като е различна за двата пола. Съобразно изискванията на ЕС възрастта за пенсиониране постепенно трябва да достигне 60/63 год. съответно за жени и мъже (за 2003г. тя е 57/62 год.). Законът допуска и по-ниска възраст за учителите поради особеностите на учителския труд - § 5 Преходните и заключителни разпоредби на КСО. Друго изключение е установено в чл.69 КСО, според който военнослужещите могат да придобият право на пенсия независимо от възрастта, а от трудовия им стаж, но е необходимо налице да е уволнение.
Втората предпоставка е наличието на осигурителен стаж. За осигурителен стаж се счита времето, през което едно ФЛ е подлежало на задължително обществено осигуряване. Осигурителният стаж се определя индивидуално – за всеки отделен случай. Изключение от изискването за осигурителен стаж правят учителите и военнослужещите (чл.69 КСО).
Друга предпоставка е уредена в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, а не в кодекса – лицето да не работи към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия.
Размерът на пенсията се определя според разпоредбите на чл.70 КСО
Чл. 70. (1) Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по един процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.
(2) Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.
(3) Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.
(4) За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:
- съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;
- съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
(5) Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.
(6) Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 4, т. 1, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 4, т. 2.
(7) Размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 не може да бъде по-малък от 115 на сто от социалната пенсия за старост, а за лицата по чл. 68, ал. 4 - не по-малък от 105 на сто от социалната пенсия за старост.
(8) При определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид осигурителният доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство.
Пенсия в намален размер
Когато не е налице необходимия осигурителен стаж.
Предпоставките за получаването и се съдържат в чл.68, ал.4 КСО
(4) В случай, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в ал. 1-3, право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и навършване на 65-годишна възраст за мъжете и жените.
Възрастта, която е фиксирана и в случая е равна за мъже и жени
Минимален осигурителен стаж
Минимален размер 105 % от пенсията за старост.
Допълнителна пенсия за старост
С риска старост са свързани няколко пенсии по задължителното допълнително общественото осигуряване.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ПОЖИЗНЕНА ПЕНСИЯ ЗА СТАРОСТ
Правна уредба
Допълнителната пожизнена пенсия за старост е установена в чл.165 –чл.167 и в чл.169, ал.1 КСО. Тe се предоставят на всички осигурени в универсален пенсионен фонд лица (на задължително осигуряване в такъв фонд подлежат лицата, които осъществяват трудова дейност и са осигурени по основното обществено осигуряване, родени след 31 декември 1959 г.).
Предпоставките
Придобиването на право на тази пенсия е установено в чл.167, ал.1 КСО Правото на допълнителна пожизнена пенсия за старост възниква, когато осигуреният придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на част първа от този кодекс.
Те са същите, както при придобиване правото на пенсия при осигурителен стаж и възраст:
Достигане на определена възраст, която заедно с осигурителния стаж не е по малка от установената в закона сума. Една специална възможност е предвидена за предсрочно упражняване на правото на допълнителна пенсия (чл.167, ал.2 КСО) – първото условие е изразяване желание от осигуреното в универсален пенсионен фонд лице. По аналогия изобщо с упражняване правото на пенсия волеизявлението трябва да бъде в писмена форма;
Втората предпоставка е достигане на определена минимална възраст чл.167, ал.2 КСО По желание на осигурения фондът за допълнително задължително пенсионно осигуряване може да изплаща допълнителна пожизнена пенсия за старост пет години преди навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3, при условие че натрупаните средства по индивидуалната му партида позволяват отпускане на такава пенсия в размер не по-малък от размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3.;
Наличие на определено количество средства по индивидуалната партида на лицето.
Размер
Размерът на допълнителната пожизнена пенсия за старост се определя по правилата, установени в чл.169, ал.1 КСО
Размерът на допълнителната пожизнена пенсия за старост се определя на базата на:
1. натрупаните средства по индивидуалната партида;
2. биометричните таблици, одобрени от заместник-председателя на комисията;
3. техническия лихвен процент, одобрен от заместник-председателя на комисията.
Не се прилагат правилата на чл.70 КСО за определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. За да се определи размера, е необходимо да се знае какви са натрупаните средства по индивидуалната партида на осигурения – допълнителното пенсионно осигуряване не е изградено на разходо-покривен принцип, а на капиталов.
Индивидуалната партида е уредена в чл.129 КСО - в нея се вписват направените осигурителни вноски, прехвърлените от други пенсионни фондове суми и други приходи. По индивидуалната партида се вписват и направени удръжки, а какви удръжки могат да се правят предвижда чл.201 КСО. Недопустимо е преразпределението или прехвърлянето на средства между отделни индивидуални партиди - забраната е установена в чл.129, ал.8 КСО.
Натрупаните средства по индивидуалната партида са внесените вноски и други, намалени с направените удръжки.
Друг показател, от който зависи размера на пенсията, са биометричните таблици съгласно чл.131, ал.1 КСО. Те определят очакваната продължителност на живота след пенсиониране. Таблиците се определят въз основа на статистически наблюдения, чрез математически методи. Така се формират месечните размери на пенсията, която фондът ще изплаща. Таблиците се утвърждават от заместник-председателя на комисията по финансов надзор.
Трети показател е техническият лихвен процент, одобрен от заместник-председателя на комисията.
III СТЪЛБ НА ПЕНСИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ
Доброволно може да се осигури за пенсия всеки гражданин, навършил 16 год. възраст.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ПЕНСИЯ ЗА СТАРОСТ
По доброволното пенсионно осигуряване се предоставя допълнителна пенсия за старост от доброволен пенсионен фонд.
Правна уредба
Този вид пенсия е уредена в чл.234, чл.235, чл.243, чл.246-248 КСО.
Придобиване на правото
Правото на поучаване на тази пенсия зависи от същите условия, както и придобиването на право на пенсия от универсален пенсионен фонд (чл.243 КСО). Тази пенсия може да бъде както срочна, така и пожизнена.
Размер
Размерът на пожизнената се определя както размера на допълнителната пенсия от универсален пенсионен фонд, а за срочната важат правилата за определяне на професионалната пенсия (чл.246 КСО).
Правото и на тази пенсия може да се упражни предсрочно по силата на чл.243, ал.2 КСО По желание на осигуреното лице фондът за допълнително доброволно пенсионно осигуряване може да изплаща лична пенсия за старост до 5 години преди навършването на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3.
Пенсия за ранно пенсиониране
Пенсии по задължителното допълнително общественото осигуряване
С риска старост са свързани няколко пенсии по задължителното допълнително общественото осигуряване.
ПРОФЕСИОНАЛНА ПЕНСИЯ ЗА РАННО ПЕНСИОНИРАНЕ
Това е друг вид пенсия по допълнителното задължително общественото осигуряване.
Правна уредба
Съдържа се в чл.165, чл.168, чл.169 КСО
Чл. 168. (1) Правото на професионална пенсия за ранно пенсиониране за работещите при условията на първа и втора категория труд възниква при наличие на:
1. не по-малко от 10 години работа при условията на първа категория труд и 8 години по-ниска възраст от възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по част първа;
2. не по-малко от 15 години работа при условията на втора категория труд и 3 години по-ниска възраст от възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по част първа.
(2) Професионалната пенсия за ранно пенсиониране се получава до момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по част първа.
Пенсията е уредена също така и в Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране и в Инструкция за нейното прилагане.
Предпоставки
Предпоставките за придобиване правото на този вид пенсия са установени в чл.168, ал.1 КСО – правото възниква при работа от I или II категория труд. Според чл.104, ал.1 КСО Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Категориите труд са установени по метода на изключването, като е предвидено кой труд е от I или II категория, а III категория са дейности, невключени в I и II (НКТП). Категоризирането на труда не прави една категория труд по-важна или по-незначима, а определя, доколко условията за полагане на труд са нормални или не.
Според чл.104 ал. 2 При пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.”
За да се придобие право на професионална пенсия, лицето трябва де е работило при I или II категория труд. Второто условие е лицето да има определен минимален осигурителен стаж (чл.104, ал.4). Изисква се и определена минимална възраст – тя зависи от категорията труд и е определена спрямо общата възраст.
Пенсията за ранно пенсиониране е винаги срочна (чл.168 ал.2 КСО).
Размер
Размерът на пенсията се определя според чл.169, ал.2 КСО
Чл.169. (2) Размерът на срочната професионална пенсия за ранно пенсиониране се определя на базата на:
1. натрупаните средства по индивидуалната партида;
2. срока на получаване;
3. техническия лихвен процент, одобрен от заместник-председателя на комисията.
Два от критериите са същите, както при пенсията от универсален пенсионен фонд. Тук обаче от значение е срока на нейното получаване, а не биометричните таблици.
ПЕНСИИ ЗА ИНВАЛИДНОСТ
За разлика от хипотезите на пенсиониране поради старост, при които трайната неработоспособност се предполага, има случаи, когато тя се доказва. Това са хипотезите на инвалидност, свързани с отпускането на пенсии за инвалидност. Те могат да бъдат пенсии по задължителното и по доброволното пенсионно осигуряване. Задължителното общественото осигуряване включва тези пенсии, при които правото на пенсия възниква по закон - независимо от това дали лицето предварително е пожелало да се осигурява и независимо от волята на осигурителния орган. По допълнителното задължително общественото осигуряване такива пенсии не са предвидени.
Пенсиите за инвалидност могат да бъдат контрибутивни и неконтрибутивни. Контрибутивните предполагат задължително осигуряване на съответното лице на основание полагане на трудова дейност.
В зависимост от осигурения социален риск, който е довел до трайна неработоспособност контрибутивните пенсии за инвалидност са два вида:
Пенсии за инвалидност поради общо заболяване;
Пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.
Разлика има в предпоставките за придобиване правото на пенсия и в нейния размер. По-благоприятно решение е установено за инвалидността поради трудова злополука и професионална болест.
Правна уредба
Международни актове: чл.25, т.1, изр.1 Всеобща Декларация за ПЧ, където пенсията за инвалидност е провъзгласена за основно човешко благо; редица конвенции на МОТ - България е страна по Конвенция No.37 относно осигуровката инвалидност в индустрията и по Конвенция No.38 за инвалидност в земеделието.
Вътрешноправна уредба: чл.71-79 КСО; глава IV Наредба за експертиза на работоспособността; чл.3 НПОС.
Предпоставки за придобиване на правото
Необходимо е да настъпи осигурен социален риск. Настъпването му се удостоверява с експертното решение съответно на ТЕЛК или НЕЛК. Ако рискът е трудовата злополука или професионална болест, трябва да има съответно документ за тях – разпореждане на длъжностно лице от Районното управление по социално осигуряване и експертно решение на ТЕЛК.
Рискът трябва да е довел до инвалидност – трайна неработоспособност повече от 50% спрямо работоспособността на здравия човек (чл.91 НЕР). Това се установява с експертно решение на ТЕЛК. До 2000 г. степента на трайно загубената работоспособност се изразява в групи и нива. Сега тя се определя конкретно за всяко конкретно лице.
Експертното решение на ТЕЛК трябва да съдържа няколко обстоятелства:
Трябва да посочва факта на инвалидизирането, защото именно той е определящ за правото на пенсия;
Трябва да определя степента на загубената работоспособност – това става според правилата на чл.92 – 97 НЕР. Степента е от значение за размера на пенсията;
ТЕЛК трябва да се произнесе относно необходимостта от чужда помощ – чл.98 НЕР. При най-тежката загуба на работоспособност (повече от 90%) това е от значение за добавката за пенсията за чужда помощ;
Трябва да определя началната дата на инвалидизация – тя е от значение за момента на отпускане на пенсията. Определя се по правила постановени в чл.100 НЕР;
Трябва да се произнесе относно срока на инвалидизация – чл.99 НЕР – от значение е за периода, за който се отпуска пенсията. Срокът на инвалидизация може да бъде и по правило е за определен период от време от (1-3 години), през който се очакват промени в състоянието на лицето (подобрене или влошаване). По изключение се определя пожизнено - за изрично предвидени в НЕР дефинитивни състояния или при навършване на възрастта по чл.68 КСО.
Посочените две предпоставки са необходими и достатъчни за възникване на правото на пенсия поради трудова злополука и професионална болест. За възникване на право на пенсия поради общо заболяване кумулативно е необходима и още една предпоставка – определен минимален осигурителен стаж (чл.74 КСО). Той се изчислява въз основа на два критерия: възрастта и здравословното състояние – заболяването, което е довело до инвалидност.
Размер
Размерът на пенсиите за инвалидност се определя различно за различните видове пенсии. Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по правилата на чл.75-77 КСО
Чл. 75 ал. 1 КСО (1) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент, равен на едно за всяка година осигурителен стаж.
Доходът, от който се изчислява пенсията се определя както и при пенсията за осигурителен стаж и възраст - чл.76 КСО. Индивидуалният коефициент (чл.77 КСО) също се определя по реда на пенсията за осигурителен стаж и възраст (чл.70, ал.3-6 КСО)
Осигурителният стаж, когато осигуреното лице е достигнало възраст за придобиване правото за пенсия за осигурителен стаж и възраст, сеопределя аналогично. Но когато пенсията се придобива на по-ранна възраст, се прилагат правилата на чл.75, ал.2 КСО
Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68, разликата между възрастта му и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатите години осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 0,9;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 0,7;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто - 0,5.
И в този случай има минимален размер на пенсията – той се определя спрямо социалната пенсия за старост и степента на загубена работоспособност (чл.75, ал.4 КСО).
Размерът на пенсиите за инвалидност поради трудовата злополука и професионална болест се определя по правилата установени в чл.79 КСО. За тях също са установени минимални размери на пенсията според степента на загубена работоспособност (140% от социалната пенсия за старост).
Пенсия за гражданска инвалидност
Неконтрибутивни пенсии за инвалидност
По задължителното общественото осигуряване се предоставят и специални неконтрибутивни пенсии за инвалидност. Те се отпускат, независимо от това дали лицето е подлежало на осигуряване, като проява на закрилната функция на държавата.
Тези пенсии са три:
Пенсия за гражданска инвалидност – уредена в чл.87 и чл.88 КСО. Всички ФЛ могат да получават такава пенсия.
Предпоставките за придобиване на правото се извличат от разпоредбите на чл.87 КСО:
Настъпила трайна неработоспособност повече от 50%;
Причина за трайната неработоспособност – обстоятелствата довели до нея са определени в закона. Лицето трябва да е пострадало/заболяло от точно определена болест:
Изпълнение на гражданския дълг – действие, което не се дължи по закон, но е извършено от лицето. Това обстоятелство се удостоверява от кмета на общината или ръководителя на съответното учреждение;
Алтернатива на гражданския дълг е случайно действие на орган на властта (при изпълнение на служебни задачи), което е увредило лицето.
Размерът на пенсията се определя в % от социалната пенсия за старост. Процентът зависи от степента на загубена работоспособност. Законът урежда конкуренцията между тази пенсия и пенсията за инвалидност поради трудова злополука – лицето има право на по-благоприятната от двете пенсии (чл.88, ал.2 КСО)
Пенсия за военна инвалидност
Неконтрибутивни пенсии за инвалидност
По задължителното общественото осигуряване се предоставят и специални неконтрибутивни пенсии за инвалидност. Те се отпускат, независимо от това дали лицето е подлежало на осигуряване, като проява на закрилната функция на държавата.
Пенсия за военна инвалидност – традиционна в нашето законодателство. Уредена е в чл.85 и чл.86 КСО. Субекти на правото на този вид пенсия могат да бъдат две категории лица:
Военнослужещи - на наборна служба или на служба в мобилизационния резерв;
Всяко лице (включително цивилно) – когато е оказало съдействие на въоръжените сили.
Предпоставки за придобиване на правото на пенсия.
Настъпила трайна неработоспособност повече от 50% - на нея се приравнява безследното изчезване или смъртта.
Трайната неработоспособност да е резултат от определени в закона обстоятелства:
носенето на военната служба
оказване на съдействие на въоръжените сили
Тези обстоятелства се удостоверяват от командира на съответното поделение. Инвалидизацията трябва да е получена в причинна връзка с военната служба – липсва такава при самоубийство.
Размерът на пенсията се определя в % спрямо социалната пенсия за старост, в зависимост от степента на загубена работоспособност и в зависимост от войнското звание (чл.86, ал.1 КСО). И в тази хипотеза, ако пострадалият е бил осигурен за всички социални рискове или само за трудовата злополука и професионална болест, той ще има право на по-благоприятната от двете пенсии.
Особеното е, че само тази от неконтрибутивните пенсии може да бъде наследявана и може да се кумулира с всички видове пенсии.
Пенсия за особени заслуги
Чл. 91 от КСО урежда пенсия за особени заслуги . Отпуска се от НС по предложение на МС – чл. 8а от НПОС. Тази пенися е перидоично, парично плащане по основното пенсионно осигуряване заради особени заслуги към държавата и нацията.Тя е неконтрибутивна, не е свързана с предварително участие в набирането на средства по общественото осигуряване. Субект може да бъде всеки гражданин, но за разлика от другите пенсии, това не е субективно право, а правна възможност. Отсъществяването на тази правна възможност зависи от преценката на НС.
Предпоставки.
Чл. 91 КСО – особени заслуги към държавата и нацията. Нито законът, нито НПОС поределят понятието особени заслуги. Това е определен принос към обществото, но особен – изисква се изключителни постижения.Тези заслуги трябва да са към държавата и нацията, да имат общодържавно и общонационално значение. Те са принос за повишаване на авторитета на българската държава, за престижа й и т.н. Компетентен орган, който прави преценка е НС.
Системно тълкуване на разпоредбите.
По принцип пенсията трябва да се отпусне след навършване на възраст за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преди това не се отпуска, с изключение на трайна неработоспособност – пар. 6, ал. 4 ПЗР КСО – од 31.12.2003г. изплащат се в размер на четири социални пенсии за старост. След отпадането на сегашния таван по пар. 6 ал. 1 ПЗР КСО има две възможности:
тя има преходен характер и след изтичане на срока за тази пенсия няма да има граници.
Другия подход – да сепостави новият ограничител – сега 420 лв. – 32% от max размер на осигурителния доход.
КСО
Пенсия за особени заслуги
Чл. 91. Пенсия за особени заслуги към държавата и нацията се отпуска от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Персонални пенсии
Основание за осигуряването при получаване на пенсии по задължителното и по доброволното осигуряване е достигането до определена възраст. Старостта предполага състояние на неработоспособност, без това непременно да е свързано с увреждане на здравето.
На страна от делението на пенсиите на пенсии по задължителното и такива по доброволното пенсионно осигуряване, те се разглеждат и като контрибутивни и неконтрибутивни пенсии
НЕКОНТРИБУТИВНИ ПЕНСИИ (бюджетни)
Персонални пенсии за старост
Правна уредба чл.92 КСО и чл.7 Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
Отпускат се в изключителни случаи, определени от МС. Общата предпоставка е липсата на друг вид пенсия. Тези пенсии не са привилегия, а напротив – по размер са най-ниските за сраната, приближават се до границата на бедността. 90% от социалната пенсия за старост.
С риска старост са свързани два вида персонални пенсии: за многодетни майки и за лица, полагали грижи за член на семейството инвалид (чл.7 НПОС). Кой инвалид се нуждае от чужда помощ предвижда чл.98 от Наредбата за експертиза на работоспособността.
КСО
Персонални пенсии
Чл. 92. Министерският съвет по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на този кодекс.
НПОС
Чл. 7. (1) Персоналните пенсии по чл. 92 КЗОО се отпускат с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите.
(2) Персонални пенсии в изключителни случаи по смисъла на чл. 92 КЗОО могат да се отпускат на следните категории лица:
1. деца без право на наследствена пенсия от починал родител;
2. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) жени, навършили възрастта по чл. 68, ал. 4 КЗОО, родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст;
3. лица, навършили възрастта по чл. 68, ал. 4 КЗОО, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалиди - членове на техните семейства, постоянно нуждаещи се от чужда помощ; за членове на семейството се считат съпругът, съпругата, както и техните възходящи и низходящи по права линия.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) Лицата по ал. 2 следва да отговарят на изискванията за доход по чл. 89, ал. 1 КЗОО, а лицата по ал. 2, т. 2 и 3 е необходимо да имат и осигурителен стаж най-малко 3 години.
(4) Предложението за отпускане на персонални пенсии се изготвя въз основа на:
1. заявление от лицето, адресирано до НОИ, което включва мотивите за отпускане на персоналната пенсия, данни за самоличността на лицето и за гражданското му състояние;
2. разпореждане на длъжностното лице от териториалното поделение на НОИ, с което се отказва отпускането на пенсия; когато няма постановено такова разпореждане, лицето представя документи, установяващи липса на основание за отпускане на друг вид пенсия, или декларация, че няма достатъчно положен осигурителен стаж;
3. решение, прието на сесия на общинския съвет, за внасяне на предложение в Министерския съвет;
4. декларация за семейното и имотното състояние и за годишния доход на член от семейството за 12 месеца преди искането на пенсия;
5. за лицата по ал. 2, т. 2 - и документ, че са родили и отгледали 5 и повече деца до 18-годишна възраст, удостоверение от общината (кметството), че не са били лишавани или ограничавани родителските им права и че децата не са били настанявани в държавни заведения за отглеждане за срок, по-голям от една година, освен по здравословни причини;
6. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2000 г.) за лицата по ал. 2, т. 3 - и решение на ТЕЛК (НЕЛК) РЕЛКК удостоверяващо, че болният за целия 10-годишен период е бил инвалид с намалена работоспособност над 90 на сто, който постоянно се е нуждаел от чужда помощ;
7. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) за лицата по ал. 2, т. 2 и 3 - документ за придобит осигурителен стаж не по-малко от 3 години.
8. (нова - ДВ, бр. 36 от 2001 г.) за лицата по ал. 2, т. 1 - удостоверение за наследници.
(5) Персоналните пенсии се отпускат в размер 90 на сто от социалната пенсия за старост.
(6) Заявлението и приложените към него документи, послужили за отпускане на персонална пенсия, се съхраняват в НОИ, с изключение на документите за осигурителен стаж, които се връщат на лицата.
Социални пенсии за старост и за инвалидност
Основание за осигуряването при получаване на пенсии по задължителното и по доброволното осигуряване е достигането до определена възраст. Старостта предполага състояние на неработоспособност, без това непременно да е свързано с увреждане на здравето.
На страна от делението на пенсиите на пенсии по задължителното и такива по доброволното пенсионно осигуряване, те се разглеждат и като контрибутивни и неконтрибутивни пенсии.
НЕКОНТРИБУТИВНИ ПЕНСИИ (бюджетни)
Социална пенсия за старост
Правна уредба чл.89, КСО; чл.6 и чл.8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
Чл. 89. (1) Право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.
Субект на това право би могло да бъде всяко ФЛ.
Предпоставки:
Навършване на минимална възраст, еднаква и за двата пола (70 год.)
Годишен доход на член от семейството, ненадвишаващ гарантирания от МС минимален годишен доход (40лв. x 12мес. = 480лв., предвидени за биологичното оцеляване на индивида)
Друга предпоставка е липсата на право на друг вид пенсия. Това не е изрично предвидено в закона, но се извлича от разпоредбата на чл.101, ал.1 КСО.
Размерът на социалната пенсия за старост се определя еднакво за всички субекти на правото от МС. Чл.89, ал.2 Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.
Особености на социалната пенсия за старост са нейният уеднаквен размер; тя не се наследява, тъй като е предназначена за лична издръжка; не се кумулира с други пенсии. Социалната пенсия за старост по своето обществено значение е сравнима с минималната работна заплата. В момента е 50 лева.
По задължителното общественото осигуряване се предоставят и специални неконтрибутивни пенсии за инвалидност. Те се отпускат, независимо от това дали лицето е подлежало на осигуряване, като проява на закрилната функция на държавата.
Социална пенсия за инвалидност (чл.90 КСО). Субект на правото е всяко лице над 16 години.
Предпоставката за придобиване на правото е по-високата степен на трайна неработоспособност – 70%.
Размерът на пенсията се определя в съответствие със социалната пенсия за старост. Няма значение каква е причината за инвалидизацията.
Социална пенсия за инвалидност
Чл. 90. (1) Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с намалена работоспособност повече от 71 на сто.
(2) Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата със загубена работоспособност над 90 на сто е 120 на сто, а за лицата със загубена работоспособност от 71 до 90 на сто - 110 на сто от социалната пенсия за старост.
Право
Лекции по Осигурително Право : 2
- Детайли
- Главна категория: Право
- Категория: Осигурително право
- Посещения: 20183