Право

Осигурителни права при смърт. наследствени пенсии

Смъртта е единственият неизбежен социален риск.
Осигурителни права при смърт се придобиват по задължителното обществено осигуряване (основното и допълнително задължително обществено осигуряване).
Правата при смърт по задължителното
право на еднократна помощ при смърт
право на наследствена пенсия
право на добавка към личната пенсия
Право на еднократна помощ при смърт
Чл.11, ал.2; чл.12, ал.2 и чл.13, ал.2 КСО – от тези разпоредби следва, че за субектите на правото на тази помощ няма значение качеството осигурен Те се определят чрез брачната и родствената им връзка с починалия (съпруг, деца, родители). Те са субекти на правото в съвкупност - размерът на помощта се отпуска общо. Размерът е фиксиран – две минимални работни заплати. Целта е да се подпомогне семейството.
Предпоставка за възникване на правото е смъртта на осигуреното лице – без значение, дали преживелите са осигурени. Разпределянето и е въпрос на техни вътрешни отношения.
Право на наследствена пенсия
Правна уредба: Конвенция No.39, 40 на МОТ смърт в промишлеността и в земеделието (в сила и за България); чл. 80 – 83 КСО; чл. 31 – 36 НПОС
Предпоставки:
Смърт на осигуреното лице – извлича се от чл.11, ал.2; чл.12, ал.2; чл.13 КСО. Осигурени за тази пенсия са като осигурените за старост – чл.4, ал.3 КСО. 'Наследствена пенсия' не е точно определение (чл.80, ал.3 и 4 КСО) – отказът от наследство не лишва наследниците от право на наследствена пенсия. Тя не е част от наследството, изплаща се от осигурителния фонд при определени условия, с каквито наследството не е свързано. Тя компенсира даваната издръжка.
Починалото осигурено лице да е имало право на месечна пенсия – чл.80, ал.1 КСО. Личните пенсии могат да преминават в наследствени. Това не е самостоятелен вид пенсия, а произтича от лично право, което осигуреният има – чл.83, ал.1 КСО. Починалият може да е упражнил вече правото си на пенсия. Починалият може и да не е бил пенсионер, достатъчно е де е имал право на пенсия – чл.83, ал.1 КСО.
Правото на наследствена пенсия предполага брачна или родствена връзка с осигуреното лице – чл.11, ал.2; чл.12, ал.2; чл.13, ал.2; чл.80, ал.2 КСО. Родствената връзка трябва е от най-близка степен – I степен възходяща и низходяща. Това  значително ограничава правото на гражданите. От значение е само наличието на законен брак към момента момента на смъртта. Няма значение фактическото съжителство. По отношение на децата, родени по време на брака и извън него те са равни (между рожденни и осиновени лица не се прави разлика).
Правото е свързано с издържане от починалото осигурено лице. Това е осигурителен случай – има загуба на средсва за издръжка. Съществува презумция за удържане – чл. 82 КСО изразява се в изискването за min или max възраст на правоимащите – чл. 82 ал. 2 КСО – 5 години по-рано от възрастта по чл. 68 ал. 1 и 2 КСО (тази на която се придобива правото на пенсия за старост и осигурителен стаж - за преживелия съпруг и родители). Децата имат право на такава пенсия до 18 години. Образованието е основна пречка за полагането на труд до 18 години, след това, ако учат - за срока на обучението. Поставя се горна граница – не по-късно от 26 години. Няма значение в каква форма е обучението, вида на училището, стига да е признато по законен ред. При отбиване на наборна военна служба – също е основателна причина. Изискването за възраст по отношение на децата и съпруга не се прилага, ако те са неработоспособни – чл. 82 ал. 1; чл. 82 ал. 2 КСО – за съпруга преди възрастта ако е неработоспособен.
Третият аргумент е в разпоредбите на чл. 96 ал. 1 т. 3 КСО – пенсията се прекратява за преживелия съпруг, ако встъпи в брак. Единственото съображение е морално, задължението за издръжка е върху съпруга от новия брак.
Размерът на тези пенсии се определя по чл. 81 КСО. Основният размер се определя общо в % от полагащата се лична пенсия на починалия. Този % зависи от броя на наследниците. При един е 50%, при двама 75%, а при трима и повече - 100% от пенсията. Наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право и се разпределя по равно между тях. Чл. 81 ал. 2 изр. 2 – установява min. размер на тази пенсия – не по-малко от 90% от социалната пенсия, т.е. 45 лева.

Добавка към личната пенсия на преживелия съпруг - чл. 84 КСО
Пенсионерът има право на добавка в размер 20 % от пенсията или сбора от пенсиите на починалия съпруг (съпруга). Добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател.

Персонална пенсия за дете
Правото на персонална пенсия е уредено в чл.7, ал.2, т.1 НПОС във връзка с чл. 92 КСО.
Чл. 7. (1) Персоналните пенсии по чл. 92 КСО се отпускат с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите.
(2) Персонални пенсии в изключителни случаи по смисъла на чл. 92 КЗОО могат да се отпускат на следните категории лица:
1. деца без право на наследствена пенсия от починал родител;
2. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) жени, навършили възрастта по чл. 68, ал. 4 КЗОО, родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст;
3. лица, навършили възрастта по чл. 68, ал. 4 КЗОО, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалиди - членове на техните семейства, постоянно нуждаещи се от чужда помощ; за членове на семейството се считат съпругът, съпругата, както и техните възходящи и низходящи по права линия.

При липса на право на друг вид пенсия (при изключителни случаи) от МС се отпуска персонална пенсия. Субект на персоналната пенсия е дете на починалия осигурен при наличието на три кумулативни предпоставки:
Смърт на родителя – чл.7, ал.2, т.1
Детето да няма право на наследствена пенсия от този родител (ако родителят е млад и не е имал право на пенсия за осигурителен стаж, пенсия за -------- инвалидност, починалият родител също е получавал наследствена пенсия).
Има определен месечен доход – чл. 7 ал. 3 НПОС – както дохода по чл. 89 при определянето на социална пенсия за старост. При последните 12 месеца да не надвишава  min. доход за осъществяване целите на социалното подпомагане (12 x 40 лева)
Размерът на персоналната пенсия (чл. 7 ал.1 НПОС) – 90% от социалната пенсия за старост – 45 лева.

Допълнителното обществено осигуряване
Наследствени пенсии по универсалните и професионални пенсионни фондове: по универсалните – чл. 139 т.3 КСО това е право да се изплатят натрупаните средства по индивидуалната партида на починалия.

Отпускане и изменение на пенсия – основания и ред

Пенсионното производството представлява поредица предвидени в закона правни действия, които трябва да бъдат осъществени от компетентни органи. Цели се установяването на правото на пенсия, определянето на нейния размер и упражняване на самото правото. Пенсионното производство е елементарно производство, поради необходимостта от бързина и ефективност.
Правна уредба
Нормите, които уреждат производството по държавното пенсионно осигуряване се съдържат в гл. VI, разд. V КСО и гл. I НПОС. Правилата за частното се определят в правилниците на АД.
Отпускане на пенсиите
Общ ред
Общият ред се прилага за отпускането на пенсии, за които няма предвиден друг такъв. Образуването на производството е уредено в чл.1 НПОС.
Чл. 1. (1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи. Заявлението може да се подава лично, чрез законния представител, чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса или чрез упълномощено лице до териториалното поделение на НОИ по постоянния адрес на заявителя.
(2) Общо заявление за отпускане на наследствена пенсия от наследници с различен адрес от един наследодател се разглежда от териториалното поделение на НОИ, в което е подадено, ако поне един от наследниците има постоянен адрес в района му.
(3) Заявление за отпускане на пенсия по международен договор може да се подава и до службата, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване.
(4) Сведенията за самоличността на заявителя, за гражданското му състояние и други данни във връзка с отпускането на пенсията, включително за пенсиите по международен договор, се вписват в заявлението.
(5) При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи служителят от териториалното поделение на НОИ в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите. Когато в 3-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи, а при необходимост и на данните от персоналния регистър на НОИ.
(6) При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи за пенсия по международен договор службата, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване, в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите. Когато в 6-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни спогодби, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи.

Образуването на производството става винаги въз основа на сезиране от заинтересования, с писмено заявление (+ доказателства според ал.1). Това е едно публично притезателно право на пенсия. Съществува задължение за органа да разгледа заявлението и да се произнесе (действа при обвързана компетентност). Самото заявление не е достатъчно - необходими са документите, доказващи правото и размера на претендираната пенсия. Доказателствата са писмени (чл.2-7 НПОС). Всички те са официални удостоверителни документи и могат да се оспорват само по съдебен ред.
Заинтересовано е лицето, което претендира, че има правото на пенсия. Заявлението може да се подаде не само лично, а и чрез представител или чрез последния осигурител (най-често срещаната хипотеза). Осигурителната каса също е обичаен посредник.
Проверката на документите трябва да се извърши в 15 дневен срок (чл.1, ал.5 и 6 НПОС). На кандидата за пенсионер се предоставя 3 мес. срок за отстраняване на нередностите в заявлението.
Отпускането на пенсията става от изрично определен орган (чл.98, ал.1, изр.1 КСО). Това е длъжностното лице, което ръководи производството. Разпореждането на компетентния държавен орган, с което се признава правото на пенсия и нейния размер е ИАА. Срокът за издаване на разпореждането е 1 мес. от подаване на заявлението (срокът е инструктивен). Самото разпореждане произвежда действие от датата на възникване на основанието за отпускане на пенсия.
Чл. 94 КСО Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.
Правото на пенсия не се погасява по давност, дори заявлението да не бъде уважено.

Специален (особен) ред
Oтпускане на пенсия от НС (чл.91 КСО) по мотивирано предложение на МС от съответния ресорен министър. Решението е от вида на облагоприятстващите ИАА, приема се от НС, но не със закон – Пенсия за особени заслуги
Пенсии, отпускани от МС. Редът е установен в чл.4 и 6 НПОС; чл.92 КСО. Сезирането става чрез заявление до Териториално поделение на НОИ. Длъжностното лице проверява документите и издава решение, след като е установило липса на друг вид пенсия - Персонални пенсии
НС действа свободно, докато МС - в условията на обвързана компетентност.
Отпускане на пенсии по международни спогодби (чл.98 КСО и чл.10 НПОС) Функции на длъжностно лице изпълнява отговарящия за международните спогодби.в централата на НОИ.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЕ ОТРАЗЯВАТ НА РАЗМЕРА НА ПЕНСИЯТА
Изменение на пенсията
Изменението на пенсиите представлява промяна на техния размер поради нововъзникнали обстоятелства (чл.99 и чл.102 КСО). Основанията за изменяне са обстоятелства, възникнали след отпускането на пенсията и имат значение за нейния размер. Те биват две:
Нови доказателства. Това могат да бъдат нови като доказателства, макар и обстоятелствата, които доказват, да са се случили в миналото. Може да се приведат и доказателства за съвсем нови обстоятелства. Промяната в пазмера на пенсията настъпва, само ако е по-благоприятна за лицето;
Чл.99, ал.1, т.6 КСО и чл.12 НПОС. Процедурата е предвидена в чл.98 и чл.99 КСО. Промяната се извършва от органа и по реда за отпускането на пенсиите. Възможно е да няма сезиране, а промяната да се направи служебно.
Промяната влиза в сила при три хипотези:
от датата на представяне на доказателствата;
от датата на нейното отпускане (при грешка в размера на пенсията);
а при неправилен отказ - от датата на подаване на заявлението по чл.94 КСО

Осъвременяване на пенсията
Осъвременяването на пенсиите е уредено в чл.100 КСО. Необходимо е поради нарастване размера на пенсиите във връзка с измененията на осигурителния доход и индекса на потребителските цени. На осъвременяване не подлежат всички пенсии, а се изменят само конкретни.
Спиране и възобновяване на пенсията – основания и ред
Пенсионното производството представлява поредица предвидени в закона правни действия, които трябва да бъдат осъществени от компетентни органи. Цели се установяването на правото на пенсия, определянето на нейния размер и упражняване на самото правото. Пенсионното производство е елементарно производство, поради необходимостта от бързина и ефективност.
Правна уредба
Нормите, които уреждат производството по държавното пенсионно осигуряване се съдържат в гл. VI, разд. V КСО и гл. I НПОС. Правилата за частното се определят в правилниците на АД.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЕ ОТРАЗЯВАТ НА ПРАВОТО НА ПЕНСИЯ
Спиране на пенсията
Спирането на пенсията представлява временно прекратяване на правото на пенсия, без да се отнема самото право (чл.95 КСО)
Чл. 95. Пенсията се спира:
1. по искане на лицето;
2. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан;
3. когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца;
4. когато не се следва изплащането й на основание чл. 101.
Специфично основание за спиране е предвидено при инвалидност, когато лицето не се яви за преосвидетелстване, след като е било повикано служебно.
Редът за спиране на пенсията е уреден в чл.98 КСО и чл.10 НПОС.
Моментът на настъпване на основанието за спиране е определящ за спирането. Веднъж спряна, пенсията се възобновява (чл.97 КСО) и това представлява продължаване на ползването на преустановеното право. Възстановяването става от съответното длъжностно лице. Хипотезата на чл.97, ал.3 КСО Спряната на основание чл. 95, т. 2 пенсия се възобновява от датата на спирането й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за преосвидетелстване поради уважителни причини.
Възобновяване и възстановяване на пенсията
Чл. 97. (1) Спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й.
(2) Пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат.
(3) Спряната на основание чл. 95, т. 2 пенсия се възобновява от датата на спирането й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за преосвидетелстване поради уважителни причини.
Ред за отпускане и изменение на пенсията
Чл. 98. (1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Пенсиите по международен договор се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, прекратяват и възобновяват с разпореждане на длъжностното лице в Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни спогодби.
(2) Длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. В случай, че пенсията е прекратена, сумите се събират по реда на Данъчно-процесуалния кодекс. Разпорежданията се обжалват по реда на чл. 117.
(3) Явните фактически грешки в разпорежданията по ал. 1 и 2 се поправят от органа, който ги е постановил. Поправката има действие от деня на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването или възстановяването на пенсията.
НПОС
Чл. 10. (1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася в шестмесечен срок от подаването на заявлението.
(2) Пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г. се отпускат и изплащат в минималния размер за съответния вид пенсия до определянето на размера им по реда на КЗОО. След определянето на размера на пенсията по КЗОО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 6 КЗОО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането.
(3). Наследствените пенсии, които се изчисляват от пенсии за трудова дейност на наследодателя, се отпускат и изплащат по реда на ал. 2, като първоначалният им размер не може да бъде по-малък от 90 на сто от социалната пенсия за старост.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 длъжностното лице по пенсионно осигуряване се произнася в едномесечен срок след подаването на заявлението.
(5) Пенсиите по международен договор, по който страна е Република България, се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни спогодби в едномесечен срок от получаването на всички необходими документи и данни във връзка с подаденото заявление за пенсия.
(6) Длъжностните лица по ал. 1 и 5 издават разпореждане за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии в едноседмичен срок от установяването на дължимата сума.
(7) Препис от разпореждането по ал. 1-6 се връчва пряко на лицето или чрез пощенската станция срещу подпис и съответно датиране.
Прекратяване и възстановяване на пенсия – основания и ред

Пенсионното производството представлява поредица предвидени в закона правни действия, които трябва да бъдат осъществени от компетентни органи. Цели се установяването на правото на пенсия, определянето на нейния размер и упражняване на самото правото. Пенсионното производство е елементарно производство, поради необходимостта от бързина и ефективност.
Правна уредба
Нормите, които уреждат производството по държавното пенсионно осигуряване се съдържат в гл. VI, разд. V КСО и гл. I НПОС. Правилата за частното се определят в правилниците на АД.
Прекратяване на пенсията
Прекратяването на пенсията е уредено в чл.96 и чл.99 КСО
Чл. 96 (1) Пенсията се прекратява, когато:
1. пенсионерът почине;
2. детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена пенсия, или е осиновено;
3. преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак;
4. отпадне основанието за получаването й.
(2) В случаите по т. 1 на ал. 1 пенсията се прекратява от края на месеца, през който е починал пенсионерът, а по т. 2-4 - от датата, на която е възникнало основанието за прекратяването.
Прекратяването представлява окончателно преустановяване на изплащането на отпуснатата пенсия – прекратя се самото право. Обстоятелствата, които водят до прекратяване на правото, са уредени във закона: смърт на лицето и отпадане на основанието за получаването и.

Преразглеждане
Изменянето или отменянето на разпореждането за отпускане на пенсията се нарича преразглеждане. В някои хипотези прекратяването на правото на пенсия е резултат от обстоятелства, довели до опорочаване на самото отпускане на пенсията - престъпно поведение на пенсионера (чл.99, ал.1, т.2, т.3, т.4)
Чл. 99 (1) Разпореждането по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:
1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.;
2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание;
3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й;
6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер.
(2) В случаите по ал. 1 разпореждането се изменя или се отменя:
1. по т. 1 - от датата на представяне на доказателствата;
2. по т. 2-6 - от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ - от датата по чл. 94
Тези обстоятелства се доказват само по съдебен ред. Прекратената пенсия също може да бъде възобновена.
ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ
Понятие
Понятието здравно осигуряване е формулирано в чл.3 ЗЗО.
Чл. 3. (1) Задължителното здравно осигуряване е дейност по набирането на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон, осъществявано от Националния осигурителен институт (НОИ), тяхното управление и разходване за здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
(2) Доброволното здравно осигуряване е допълнително и се осъществява от акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон и получили лицензия при условията и по реда на този закон.
Здравното осигуряване е система на социална здравна закрила на населението, която гарантира предоставяне на необходима и достатъчна медицинска помощ на нуждаещите се. Като система здравно осигуряване представлява съвкупност от институти и правила, които определят условията за осъществяване на здравна закрила на гражданите, за предотвратяването и отстраняването на заболяванията. Чрез здравното осигуряване се извършват фактически, а не правни действия, които винаги са свързани със здравето на осигурените лица.
Системата на здравно осигуряване е социална, което означава, че тя е свързана с интересите на отделната личност, защитавани в и чрез обществото. Системата е свързана с интересите на отделната личност, тъй като тя винаги се прилага в конкретни случаи, спрямо конкретно ФЛ, както и във връзка с конкретни промени в здравословното му състояние. Подобна закрила тези интереси биха могли да получат само в и чрез обществото.
Системата на социална здравна закрила е осигурителна – всички осигурени лица участват еднакво в набирането на средствата, с еднакъв размер на осигурителните вноски, които след това се разходват за конкретни нужди на дадено лице като част от обществото. Системата е осигурителна, защото е установено задължение за осигуреното лице да участва в набирането на средствата за функционирането и – участието може да бъде лично; заедно с осигурителя; изцяло за сметка на държавния бюджет. Тя е осигурителна и защото осигурителният орган е задължен да предоставя дължимата здравна закрила. При здравното осигуряване плащанията се предоставят съобразно конкретните нужди на лицето, за разлика от общественото осигуряване. Установен е специален ред за набиране и разходване на необходимите на системата средства. С настъпването на предвидените в закона условия осигурителният орган няма право на преценка – задължен е да предостави определената престация при настъпване на осигурителния случай.
Покриваните от здравното осигуряване осигурени социални рискове се извличат от разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗО.
Чл. 45. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за оказването на следните видове медицинска помощ:
1. медицински и стоматологични дейности за предпазване от заболявания;
2. медицински и стоматологични дейности за ранно откриване на заболявания;
3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;
4. медицинска рехабилитация;
5. неотложна медицинска помощ;
6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;
7. аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване;
8. стоматологична и зъботехническа помощ;
9. медицински грижи при лечение в дома;
10. предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната;
11. медицинска експертиза на трудоспособността;
12. транспортни услуги по медицински показания.
(2) Медицинската помощ по ал. 1, с изключение на т. 10, се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. Основният пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Министърът на здравеопазването определя с наредба списък на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствата напълно или частично.
(4) Националната здравноосигурителна каса изготвя критерии за договаряне на лекарства и методика за определяне нивото на заплащането им и ги предлага за утвърждаване от Комисията по прозрачност по чл. 85б от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
(5) Националната здравноосигурителна каса съвместно с Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България договаря с производителите и търговците на едро на лекарства цените на конкретни лекарства, включени в позитивния лекарствен списък по чл. 10, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, за които НЗОК напълно или частично заплаща.
Осигурените социални рискове са явления от обективната действителност, свързани с неблагоприятни последици за осигурените лица. При настъпването им осигурителният орган е длъжен да предостави определени престации за тяхното преодоляване.
Медицинска помощ която се дължи:
Дължи се помощ при заболяване:
Здравното осигуряване се интересува от заболяването като отклонение от нормалното здравословно състояние на човешкия организъм. Причината за заболяването не е от значение. Общото заболяване, професионалната болест и трудовата злополука тук се разглеждат като заболяване по смисъла на чл.45, ал.1 ЗЗО.
За здравното осигуряване отражението на заболяването върху работоспособността също е ирелевантно – достатъчно е наличието на отклонение от нормалното функциониране на организма. То се приема като фактическо състояние, независимо от причините и последиците.
Помощ при майчинство чл.45, ал.1, т.6 ЗЗО – необходимо е изправително тълкуване поради ненужно изброяване на елементите на риска майчинство: бременност и раждане. Тук от значение е рискът майчинство с неговите биологични елементи.

В зависимост от източника за задължението за осигуряване здравното осигуряване може да бъде два вида (чл.2, ал.2 ЗЗО):
Чл. 2. (1) Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и здравноосигурителни премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в Националния рамков договор и в договорите по доброволно здравно осигуряване.
(2) (Здравното осигуряване е задължително и доброволно.
Задължително – уредеуно е в чл.3 и чл.4 ЗЗО, гл.II ЗЗО. Задължителното здравно осигуряване е това, задължението и основанието за което произтича непосредствено от закона.
Доброволно – уредено е в чл.3, ал.2 ЗЗО и чл.81-82 ЗЗО. Доброволно е здравното осигуряване, което се основава на волята на осигуреното лице, изразена в сключения между него и здравно-осигурителното дружество договор. Доброволното здравно осигуряване е винаги допълнително на две основания. От една страна, тъй като задължително здравно осигурени лица са всички български граждани, то доброволното осигуряване винаги следва задължителното. От друга страна, то е допълнително, защото предоставя допълнителни медицински услуги (чл. 81 ЗЗО). Тези услуги могат да бъдат в обхвата на задължителното здравно осигуряване – да се заплаща по-голяма част от оказаната медицинска помощ. Също така доброволното осигуряване може да предоставя и услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – индивидуална мед. сестра при престоя в болница.

Правна уредба
Тя е изключително богата:
Актове на ООН:
Чл.25 ВКПЧ – право на медицинско обслужване при болести и инвалидност;
Чл.12, ал.1 Международен пакт за икономически, социални и културни права – право на възможно най-добро физическо и душевно здраве.
Актове на МОТ:
Здравното осигуряване е уредено във връзка с обезщетенията при неработоспособност и майчинство – чл.3б Конвенция No.3 относно закрилата на майчинството; чл.4 Конвенция No.24 за неработоспособност.
Регионални европейски актове:
Европейска социална харта - право на здраве и задължение на държавите да полагат грижи за неговото осигуряване (чл.11); задължение на  държавите да полагат специални грижи за лицата в по-уязвимо положение (чл.13).
Вътрешноправна уредба:
Конституцията в чл.52, ал.1 провъзгласява сред основните социални права на гражданите и правото на здравно осигуряване. Уредбата на това право е доразвита в: ЗЗО; Наредба за прилагане на ЗЗО. ЗЗО е основният нормативен акт претендиращ да служи за кодификация на материята.
Множество подзаконови нормативни актове, издавани от МС, а също така и от министъра на здравеопазването: Наредба No.10 на Министерство на здравеопазването за неотложната медицинска помощ; Наредба на Министерски съвет за достъпа на здравно осигурените лица до лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ.
Национален рамков договор (НРД) - той се сключва между УС на НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите. По форма това е договор. НРД поражда задължения за сключилите го страни – за НЗОК, за изпълнителите на медицинска помощ, представлявани от Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България. НРД съдържа права и задължения и за трети лица – за всички здравно осигурени лица. Правата и задълженията, предвидени в НРД, засягат персонално неопределен кръг субекти и са предвидени за многократно изпълнение. За нарушаването на тези задължения се носи юридическа отговорност. НРД урежда и условията за упражняване на правото на здравно осигуряване. Всичко това обуславя неговия нормативен характер.
Други закони, свързани с ЗЗО: Закон за народното здраве – урежда изискванията за упражняване на медицинската професия и установява основните принципи на държавната политика в областта на здравеопазването; Закона за лечебните заведения – уреждащ правното положение на изпълнителите на медицинска помощ; Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина – установяващ реда за производство, съхранение и предоставяне на лекарствени средства и консумативи като част от медицинската помощ по смисъла на чл.45 ЗЗО; Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите – изисквания за добра медицинска практика и спазване на медицински стандарти, както и контрола за спазване на Закона от изпълнителите на медицинска помощ и отговорността за неговото нарушаване.
Функции на здравното осигуряване
Чл. 4. (1) Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.
(2) Правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания.
Чл. 5. Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на:
1задължително участие при набирането на вноските;
2. участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК;
3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства;
4. отговорност на осигурените за собственото им здраве;
5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ;
6. равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК;
7.  самоуправление на НЗОК;
8. договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ;
9. основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;
10. свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ;
11. публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи.
Закрилна функция – главна. Извлича се от разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗО и се изразява в осигуряване на достъпна медицинска помощ. Осигуряването и се постига чрез подходящо и равномерно разпределение на лечебните заведения на територията на страната (Национална здравна карта на РБ, утвърдена от МС, целяща да осигури на всички граждани сравнително близки лечебни заведения). От друга страна закрилната функция се проявява чрез поемането на част от разходите за предоставена медицинска помощ от нарочно обособени средства.
Стимулираща функция чл.5, т.4 ЗЗО. Има се предвид задължението на осигурените лица сами да полагат грижи за своето здраве. Така те биха спомогнали за намаляване на разходите на осигурителния орган и биха ограничили необходимостта от ползване услугите на здравно осигуряване.
Система на здравното осигуряване
Системата се основава на правото на здравно осигуряване. То е прогласено в чл.52 К. като основно право на гражданите и като такова, на основание чл.57 от К., то е неотменимо. За разлика от правото на общественото осигуряване правото на здравно осигуряване е всеобщо право на всички граждани.
Субекти на правото
Посочени са в чл.33 ЗЗО. Правото на здравно осигуряване принадлежи на ФЛ. Необходима предпоставка едно ФЛ. да бъде субект на това правото е наличието на българско гражданство (за нас е по закон). От това правило са установени няколко изключения, при които е от значение териториалната връзка с РБ – няколко категории лица:
Български граждани с двойно гражданство – те имат право на здравно осигуряване, само ако живеят постоянно на територията на РБ;
Чужденци (или лица без гражданство) имат право на здравно осигуряване, когато пребивават дългосрочно на територията на РБ. За тях е възможно още една хипотеза, когато в международна разпоредба е предвидено и краткосрочно пребиваващите да имат право на здравно осигуряване;
Лица, на които е признат статус на бежанци, хуманитарен статус или право на убежище.
Възникване на правото
Уредено е в чл.34 ЗЗО. Моментът на възникване на правото на здравно осигуряване зависи от основанието за здравно осигуряване:
1.за българските граждани това е датата на раждането;
2.за чуждите граждани правото възниква от датата на заплащане на здравно осигурителните вноски, а задължението за внасянето им възниква с получаване на разрешение за дългосрочно пребиваване;
3.за останалите правото възниква от датата на откриване на съответното производство.
Съдържание на правото
Същината на здравното осигуряване е получаването на медицинска помощ, посочено в чл.35 ЗЗО. Медицинската помощ зависи от конкретното състояние на осигуреното лице. Тя може да включва фактически действия, посочени в чл.45, ал.1, т.1-9 ЗЗО. Медицинската помощ може да включва и определени натурални блага, посочени в чл.45, ал.1, т.10 ЗЗО и чл.11 ЗЗО. Това са лекарства и транспорт по медицински показания.
Правото на здравно осигуряване е лично и имуществено право. То е лично, защото се отнася до личното физично или психично състояние на осигурения. Имуществено е, тъй като необходим елемент от лечението е предписването и отпускането на разрешени лекарства - тяхната стойност осигуреният не заплаща или не заплаща в пълен размер. Имуществен характер имат и предоставените от изпълнителите на медицинска помощ услуги.
Правото на здравно осигуряване е притезателно право – неговото упражняване задължава изпълнителя на медицинска помощ, от името на осигурителния орган, да предостави необходимата и достатъчна медицинска помощ.
Правото на здравно осигуряване е сложно право, тъй като не се състои само то едно благо, а от множество различни по съдържание блага. Всяко от отделните блага, които се включват в съдържанието на здравното осигуряване, имат относително самостоятелен характер и свързаното с тях право може да се упражни винаги, когато са налице предпоставките за това, независимо от другите.
Правоотношения по здравното осигуряване
Правото на здравно осигуряване се осъществява посредством съвкупност от здравно-осигурителни правоотношения. Те притежават общите особености на осигурителните правоотношения, но имат и свои специфики. Един от елементите на това правоотношение е правоотношението по набиране на средства по здравното осигуряване. Това правоотношение се развива между здравно-осигуреното лице по смисъла на чл.33 ЗЗО и НЗОК като осигурителен орган. Това правоотношение има имуществен характер - неговото основно съдържание е внасянето на осигурителна вноска по бюджета на НЗОК. Осигурителните вноски се превеждат на НОИ и той от своя страна ги прехвърля към бюджета на НЗОК.
Осигурителните вноски могат да се дължат от осигурителя (чл.40, ал.1, т.1 ЗЗО). Осигурителната вноска може да се дължи и от самото осигурено лице (чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО). Една голяма група граждани не дължат осигурителни вноски – за тях те се дължат за сметка на републиканския бюджет – студенти редовно обучение, до навършване на 25 години (чл.40, ал.2 ЗЗО). Няма значение, кой дължи осигурителната вноска – тя е елемент, който определя съдържанието на това правоотношение.
Здравното осигуряване като предоставяне на натрупани средства се осъществява не директно от НЗОК, а чрез изпълнителите на медицинска помощ. Изпълнителят на медицинска помощ дължи тази помощ на осигуреното лице от името и за сметка на осигурителния орган. Правоотношението, възникнало между изпълнителя на медицинска помощ и здравно осигуреното лице, има строго личен характер - определя се от конкретното състояние на лицето, а медицинската помощ се предоставя от името на здравно-осигурителния орган.
В правоотношението между изпълнителя на медицинска помощ и НЗОК касата заплаща равностойността на предоставената медицинска помощ от името на осигуреното лице, но за сметка на своя бюджет. Този елемент има имуществен характер.
Здравно-осигурителни престации
Те представляват определени в закона блага, на които имат право здравно осигурените лица при настъпване на осигурен социален риск. Най-общо здравно осигурителните престации могат да бъдат определени като необходима и достатъчна медицинска помощ.
Медицинската помощ като здравно осигурителна престация (опит за легална дефиниция е направен в §1, т.9 от ДР на ЗЗО). Медицинската помощ е човешка дейност, свързана със здравето на хората. Тази дейност може да бъде:
профилактична - насочена към предотвратяване увреждане на здравето;
диагностична – изразена в преценка на здравословното състояние и определяне на настъпилото заболяване;
лечебна – свързана с преодоляване на последиците от увреждане на здравето;
рехабилитационна – изразена в укрепване на здравето след прекратяване на заболяването, довършване на започналото лечение и връщането на нормален живот.
Медицинска помощ е система от дейности. Изрично предвидено е, че тя не е едно единствено действие, а система, която действа по определен ред и е насочена към постигането на определена обща цел.
Като система от дейности медицинска помощ се осъществява от медицински специалисти. Това са ФЛ, притежаващи специални знания в областта на медицината, придобити по установен в закона ред. Чл.88 ЗНЗ определя кои лица имат право да упражняват медицинска професия. Към тези изисквания Законът за съсловните организации на лекарите и стоматолозите в чл.4 посочват че: Чл. 4. Лекар или стоматолог може да упражнява професията си на територията на Република България, ако отговаря на изискванията на чл. 88 и 93 от Закона за народното здраве и е вписан в регистъра на районната колегия, на територията на която се установява на работа.

Под “необходима и достатъчна медицинска помощ” трябва да се разбира помощ, подходяща за всеки конкретен случай, адекватна да постигне конкретната цел. Тя е достатъчна, когато с нея може да се постигне целта без да се надхвърля границата на необходимото (ако е достатъчен рентген, няма нужда от скенер).
Предоставената медицинска помощ трябва да се основава на утвърдени медицински стандарти. Те отразяват постиженията на науката и практиката в конкретния случай. Медицинската помощ трябва да бъде в съответствие с правилата за добра медицинска практика, които се утвърждават от съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
Правото на здравно осигуряване се упражнява чрез получаване на необходима и достатъчна медицинска помощ, без да се заплаща паричната и равностойност – като тя се заплаща от НЗОК. Не всяка медицинска помощ обаче се получава така, а само тази в рамките на определените от НРД дейности. Спешната помощ е винаги безплатна!

Изпълнители на медицинска помощ
ЗЗО
Чл. 58. Изпълнители на медицинска помощ по смисъла на този закон са лечебни заведения по Закона за лечебните заведения и здравни заведения по Закона за народното здраве.
Закон за лечебните заведения
Чл. 2. (1) Лечебни заведения по смисъла на този закон са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или стоматолози самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от следните дейности:
1. диагностика, лечение и рехабилитация на болни;
2. наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ;
3. наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица;
4. профилактика на болести и ранно откриване на заболявания;
5. мерки за укрепване и опазване на здравето;
6. трансплантация на органи, тъкани и клетки.
(2) В лечебните заведения може да се извършва обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти по реда на този закон.
(3) В лечебните заведения може да се извършва научна дейност.

Закон за народното здраве
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения във връзка с опазване здравето на населението и има за цел да съдействува за създаване на благоприятни условия за хармонично физическо и духовно развитие и дълготраен активен живот на гражданите, както и за подобряване възпроизводството на населението.
Чл. 1а. (1) Медицинска помощ се оказва само от правоспособни медицински специалисти.
(2) Медицинската помощ на населението се организира от здравни заведения по този закон и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения.
(3) Здравните заведения са публични.
(4) Здравните заведения са юридически лица.
Спорове по общественото осигуряване. Разлика със споровете относно ЕР.
Понятие.
За споровете по общественото осигуряване може да се извлече от чл. 117 ал. 1 КСО – изразява се в различие в становищата на страните по осигурителното правоотношение, във връзка с техни права и задължения. Споровете по общественото осигуряване се характеризират с техния предмет  и страни.
Предмет на спора.
Изрично определен – чл. 117 ал. 1 КСО:
правото на осигурителни плащания-отказ на пенсия и т.н.
размер на осигурителното плащане – несправедливо определяне на паричните обезщетения и т.н.
задължения към осигурителния орган – суми по ревизионни актове за начет, за възстановяване на неоснователно получени плащания.
Страни.
От анализа на чл. 117 КСО, уреждащ предмета на спора, следва че страни са заинтересованите лица и осигурителният орган. Осигурителният орган е винаги страна по спора по общественото осигуряване, тъй като той дължи осигурителни плащания и нему се дължат пари и други задължения.
Заинтересовано лице- да има пряк личен интерес от определени обстоятелства с правно значение – признаване или отказ на права или засягане на негови законни интереси. Такива са на първо място осигурените лица; на второ място това са наследниците на осигуреното лице – възможни са две хипотези:
когато наследниците черпят своите права от смъртта на осигуреното лице – за тях възниква право на еднократна помощ при смърт; наследствена пенсия (лично право на наследниците)
наследниците встъпват в правата на починалия осигурен – не му е изплатена пенсията за месеца на смъртта
На трето място заинтересовано лице можа да бъде  и осигурителя. Той винаги има финансови задължения към осигурителния орган. Той може да бъде и страна по спор за признаване или не на злополука за трудова.
Особености на спора по здравното осигуряване като елемент на осигурителната система
Предмет.
извлича се от разпоредбите на чл. 35 и 74 ал. 1 ЗЗО – признава право на жалби срещу неправомерни действия на изпълнителите на медицинска помощ и органите на НЗОК; право на лекари контрольори за осъществяване на контрол върху оказаната медицинска помощ. Във връзка с това възникват спорове по здравното осигуряване.
Предмет могат да бъдат:
правилата за добра медицинска практика – правила относно своевременността и достъпността на дължимата медицинска помощ
видът и обема на оказаната медицинска помощ по чл. 46 ал. ? ЗЗО – тези въпроси са уредени в НРД
видът и количеството на преписаните лекарствени средства за домашно лечение
съответствието между оказаната медицинска помощ и нейната цена по чл. 55 ал. 2 т. 4 ЗЗО.
Страни.
страна винаги е осигурителния орган – НЗОК
страна може да бъде осигуреното лице; изпълнителя на медицинска помощ, който трябва да предостави тази помощ от името и за сметка на осигурителния орган.
Споровете по общественото осигуряване трябва да се различават от споровете по ЕР - те не са осигурително правни спорове.
Предмет на спора относно ЕР са специални въпроси, свързани със здравното състояние на физическото лице. Тези спорове се решават по вътрешно служебен ред от експертни органи. Обжалване на този спор е предвидено само за решенията на НЕЛК. Тези спорове могат да се образуват въз основа на сезиране, но също така и служебно (чл. 16 ал. 2 и 3 КСО).
За разлика от споровете по ЕР, споровете по общественото осигуряване включват и здравното осигуряване. Те имат правен характер – това са спорове за права и законни интереси. решават се по реда, предвидена за решаване на административни спорове – винаги се образуват въз основа на сезиране.
Ред за уреждане на споровете по общественото осигуряване
Законът урежда административен и съдебен ред. Административният ред е задължителен, неговото изчерпване е предпоставка за образуване на съдебно производство. Решаването на спора по общественото осигуряване става по реда на ЗАП и ЗВАС, доколкото изрично не е предвидено друго в КСО и ЗЗО – съществуват някои отклонения от общия административен ред.
Осигурителните закони определят преди всичко органите компетентни да разглеждат спора като първа инстанция. Това е ръководителя на териториалното поделение на НОИ – възприето е общото правило на чл. 19 ЗАП, че спорът се административният орган непосредствено по-горестоящ на органа издал обжалвания акт.
Компетентен е ръководителя на териториалното поделение по постоянния адрес нам осигуреното лице или по седалището на осигурителя – в зависимост от това кой е жалбоподателят.
В областта на здравното осигуряване споровете относно законосъобразността на извършени разходи и относно отчетните документи на изпълнителите на медицинска помощ се решават от финансовите инспектори на РЗОК (чл. 73 ал. 1 т. 4 ЗЗО). От друга страна органите които решават спора са лекарите-контрольори в РЗОК (чл. 72 във връзка с чл. 74 ЗЗО). Лекарите контрольори разглеждат жалби във връзка с предоставянето на медицинска помощ.
Особеност, предвидена в КСО  е срокът за обжалване на актовете, свързани с осигурителните  права и задължения – чл. 117 ал. 2 КСО. Общият срок е 14 дни. Изрично е установен удължителен срок за обжалване на разпорежданията  ПенсионноО – 3м. срок от получаването му. По дългия срок е установен във връзка с по-голямата правна сложност на тези спорове.
     Остават споровете по чл. 117 т. 1 – за тях КСО не предвижда изричен срок за обжалване. Трябва да се приложи общото правило по 22 ЗАП – 7 дни. Същото се отнася и за споровете  по здравното осигуряване, за които не е изрично предвиден срок за подаване на жалби.
Срокът започва да тече от получаване на съобщението за издаване на съответният акт. На общо основание може да се приложи правилото за възстановяване на пропуснат срок поради непредвидени обстоятелства.
Специални правила
срок за решаване на спора – чл. 117 ал. 3 изр. 1 КСО – един месец от получаване на жалбата. Целта е бързо решаване на спора. Изтичането на този срок без произнасяне на компетентния орган представлява негов мълчалив отказ по чл. 29 ЗАП, който на общо основание може да бъде атакуван. Ако се произнесе след 1 м. срок, но без атакуване на мълчаливия отказ – произнасянето ще бъде законосъобразно.
правомощията на решаващия орган – чл. 117 ал. 3 изр. 2 – ръководителят на териториалното поделение винаги решава спора по същество. Когато решаващият орган, не установи нарушение на закона – потвърждава издаденият акт.
Решението (изр 1 на ал. 3) трябва да бъде мотивирано – да бъдат посочени фактите и правните основания, въз основа на които то се издава. Това е така, защото в общественото осигуряване административния орган действа винаги в условията на обвързана компетентност – няма право на преценка.
съобщаване на решението на заинтересованите страни – чл. 117 ал. 3 изр. 3 КСО – 7 дн. срок от постановяването на решението.
Особености на споровете по здравното осигуряване
Когато не се установи нарушение – с това проверката приключва. Когато се установи нарушение от страна на ИМП, л-конт. съставя протокол за това нарушение (чл. 74 ал. 4 ЗЗО). ИМП може да направи писмени възражения по протокола пред директорът на РЗОК. Когато са направени такива възражения, се преминава към едно специфично арбитражно производство по чл. 75 ЗЗО. Решението на арбитражната комисия може да бъде атакувано по съдебен ред на основание чл. 80 ал. 2 ЗЗО.
Съдебен ред.
Допустим е при обжалване на постановени по административен ред решения и в този смисъл се явява продължение на адм. ред (извод правим от чл. 118 ал. 1 КСО). Споровете са подсъдни на окръжен съд – компетентен е окръжният съд според седалището на съответното териториално поделение на НОИ. Жалбата се подава чрез адм. оган, издал атакувания акт- ръководителят на териториалното поделение, който в 7дн. срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
Процедурата чл. 118 ал. 2 КСО е по реда на ЗАП. Решението на ОС подлежи на касационно обжалване пред ВАС – чл. 119 КСО.
чл. 120 КСО
Освобождаване от държавна такса
Чл. 120. (1) За делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса.
(2) При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част.
Контрол за спазване на осигурителното законодателство

Контролът е една от основните гаранции за спазване на осигурителното законодателство.
Правна уредба
Установена е в гл. 7 и гл. 39-41 КСО; гл. 2, разд. 10 и гл. 4 ЗЗО. Отделни разпобедби има в ЗСОЛС, ЗЛЗ, Закон за лекарствата и аптекитеките в хуманната медицина и Закон за …
Същност
Контролът е правно регламентирана дейност, насочена към гарантиране на спазването на правната уредба чрез предотвратяване на нарушенията и отстраняване на техните последици. Законът определя контролните органи, техните правомощия и реда за упражняването им.
Контролът по съдържанието си е оценъчна дейност. Оценката се изразява в разкриване на съотношението между изискванията на правните норми и фактическото положение. Въз основа на тази оценка се предприемат мерки за предотвратяване на нарушенията и отстраняване на техните последици. Поради това контролът се основава на служебното начало.
Контролни органи
Контролните органи са специализирани и други органи в системата на изпълнителната власт и в системата на осигурителните органи. Те не са достатъчно обособени от осигурителните органи.
В основната му част контролът се осъществява от органите, които са в системата на осигурителните органи. Контролните органи могат да бъдат обособени в две големи групи в зависимост от системата на осигуряване – по задължителното и по доброволното обществено осигуряване.
Контролни органи по задължителното обществено осигуряване
Контролът по спазване на задължителното обществено осигуряване при неработоспособност, майчинство, смърт и безработица се осъществява от контролните органи на НОИ. Те са много на брой и с недостатъчно съгласувани помежду им правомощия по спазване на законодателството в сферата на ЗО:
Контролни органи на НОИ по чл.107 ЗЗО – контролират внасянето на осигурителни вноски за здравно осигуряване;
Директора на НЗОК – контролът за спазване на осигурителното законодателство е елемент от неговата дейност по ръководство на касата;
Министъра на здравеопазването – съгласно чл.100, ал.1 ЗЗО;
Специализиран контрол върху предоставянето на медицинска помощ осъществяват различни органи, предвидени в ЗЗО и др., свързани с него закони:
Лекари-контрольори в РЗОК;
Непосредствен контрол се осъществява от длъжностни лица на РЗОК;
Контрол упражняват комисиите по професионална етика към районните колегии на БЛС и СС в България (чл.16 и чл.28 ЗОЛС). Тези комисии контролират морално-етичните и деонтологични (принципи на поведение - правата и задълженията на практикуващите лекари по отношение на техните колеги и пациенти) въпроси на медицинската и стоматологична професии;
Районни центрове по здравеопазване – във функциите му се включва регистрирането на лечебни заведения и хосписи (чл.39-43 ЗЛЗ). Регистрацията представлява упражняване на предварителен контрол върху спазването изискванията на закона. Освен това, на основание чл.113, ал.1 и чл.116, ал.1 ЗЛЗ, центровете осъществяват и текущ контрол;
Специализиран орган по акредитация на лечебните заведения към М-ра на здравеопазването – правомощията му са установени в чл.86-89 ЗЛЗ. Той упражнява предварителен контрол за спазване на закона при акредитацията на ЛЗ, както и текущ контрол в периодите между две последващи акредитации;
ЗЛАХМ – хигиенно-епидемологични инспекции (чл.91, ал.2 и чл.92, ал.2) контролират условията за съхранение и търговия с лекарствени средства. Тук има и специализиран държавен орган за контрол върху лекарствените средства – правомощията му се отнасят до производството, съхраняването и търговията с лекарствени средства и консумативи.
Контрол по допълнителното обществено осигуряване
Контролът се осъществява от Комисията за финансов надзор.
Права на контролните органи
Законодателството предоставя на контролните органи редица права – предвидени в закона възможности за осъществяване на контрол вурху дейността по общественото осигуряване.
Право на проверки върху дейността по общественото осигуряване – чл.108, ал.1, т.1 КСО; чл.73, ал.1 и чл.101, ал.2 ЗЗО; чл.92, ал.4 ЗЛАХМ. Проверката е необходима, за да може да се осъществи съпоставка между изискванията на правните норми и фактическото положение. Затова и КСО изисква да се предостави свободен достъп. Проверяваните са длъжни да предоставят всички носители на информация, от които могат да се черпят данни за дейността по общественото осигуряване. Те са длъжни да оказват и всякакво друго съдействие на контролните органи.
Контролните органи имат право да извършват насрещни проверки, когато това е необходимо при осъществяване на финансов контрол – чл.108, ал.1, т.5 КСО.
Контролните органи имат право да изискват деклариране на банкови сметки – чл.108, ал.1, т.4 КСО. Съблюдават, дали правилно се определят, начисляват и внасят дължимите осигурителни вноски.
Контролните органи имат право да назначават вещи лица (също т.5), когато за осъществяване на тяхната дейност са необходими специални знания.
Задължения на контролните органи
Като гаранция за ефективното осъществяване на правата на контролните органи, но и като гаранция за зачитане правата на проверяваните, КСО установява няколко типични задължения:
Задължение за опазване на служебната тайна – чл.109, ал.2 КСО; чл.68, ал.4 и чл.72, ал.5 ЗЗО. Данните във връзка с общественото осигуряване са изключително лични.
Контролните органи са длъжни да не полагат допълнителен труд, свързан със служебните им задължения – чл.109, ал.1, изр.1 КСО. Не може един контролен орган да сключи трудов договор за работа по съвместителство в някое от контролираните от него предприятия (напр. като счетоводител). Забранено е и осъществяването на търговска дейност, свързана с работата им (изр.2)
Принудителни Административни Мерки
Контролната дейност не би била ефикасна, ако на контролните органи не бяха предоставени властнически правомощия – мерки, които те да прилагат при установяване на нарушения. Такива са принудителните административни мерки. Те са инструмент на контролните органи за предотвратяване и отстраняване нарушенията на осигурителното законодателство.
Предназначението на ПАМ е да се предотврати нарушение, да се преустанови започнало такова или да се отстранят неблагоприятните последици от нарушение. Затова основание за налагането им обикновено е несъответствие между правно дължимото и установеното фактическо положение. За ПАМ няма значение дали то се дължи на виновно поведение, или не.
Видове принудителни административни мерки
Задължителни предписания – чл.108, ал.1, т.3 и чл.344, т.1, 2, 5, 8, 9 КСО; чл.94, ал.4 ЗЛАХМ. Изразяват се винаги в заповед за отстраняване на нарушение (каквото и де нарушение на осигурителното законодателство). Обектът на задължителните предписания може да бъде различен, но те са задължителни. За тяхното неизпълнение се носи административно-наказателна отговорност.
Спиране изпълнението на незаконни разпореждания и действия – чл.108, ал.5 и чл.344, ал.1, т.3, 4, 6, 7, 10, 11, 12 КСО. Общото правило се съдържа в чл.108, ал.5. Спирането на действието се изразява във временно преустановяване на определен акт или деиствие. Самият акт не се отменя, но може да възстанови действието си, едва когато бъде отстранено констатираното от контролния орган нарушение.
В областта на допълнителното обшествено осигуряване – имат право да свикват заседания и събрания на осигурителните дружества (чл.344, ал.1, т.4 КСО). Става въпрос за ОС на акционерите и заседания на УС и надзорния съвет (съвета на директорите). Свикват се с оглед на мерките, които трябва да бъдат предприети.
Назначаване на одитор или квестор – чл.344, ал.1, т.13 и ал.2, т.1 КСО. Одитор – когато е необходимо да се извърши ревизия на финансовата дейност. Квестор – (вж. чл.347-348 КСО)
Отнемане на разрешителното за допълнително обществено осигуряване – чл.344, ал.1, т.14 и ал.2, т.3 КСО
Освобождаване на членове на управителните органи на дружествата чл.344, ал.1, т.2 КСО
Компетентни да налагат принудителни административни мерки са контролните органи. По основното задължително обществено осигуряване това са контролните органи на НОИ по чл.108 КСО. По допълнителното обществено осигуряване – това са зам. председателя на КФН за мерките по чл.344, ал.1 КСО и самата Комисия за мерките по чл.344, ал.2 КСО.
Формата, в която се налагат ПАМ, е писмена и по своя характер те представляват ИАА с преобразуващо деиствие (внасят промяна в правната действителност). Принудителните административни мерки се налагат по реда на ЗАП.
Имуществена отговорност за нарушаване на осигурителното законодателство.
Посочените по-горе мерки се налагат, когато е налице обективно нарушение. Когато обаче нарушението се дължи на виновно поведение, от нарушителя се търси отговорност. Налага се санкция за виновно неправомерно поведение. Санкцията се изразява в задължение за правонарушителя да понесе предвидените в закона неблагоприятни последици за нарушаването на осигурителното законодателство.
Предпоставки
За да бъде търсена отговорност, е необходимо налице да са следните предпоставки:
Нарушение – противоправно общественоопасно деяние. Противоправността му се изразява в несъответствие между предписаното от правната норма и осъщественото. Общественоопасният му характер предполага засягане на устоите на обществото. Обект на нарушението са задължения във връзка с общественото осигуряване. Негов субект могат да бъдат, както страните по осигурителното правоотношение, така и трети лица.
Вина – и 2-те форми са възможни.
За нарушаване на осигурителното законодателство се носи имуществена отговорност – уредена е в чл.110, чл.111 и чл.113 КСО. Субект на ИО може да бъде осигурителят. Субект на отговорността може да бъде длъжностно лице на осигурителя или на осигурителния орган – издава документ за по-голям осигурителен стаж, разпореждане за отпускане на недължима пенсия и др. Субект може да бъде и осигуреното лице – представя болничен лист с невярно съдържание и получава недължимо обезщетение. Субект на отговорността могат да бъдат и банките при отпускане на средства, без да са внесени осигурителни вноски.
Основанието
Основанието на имуществената отговорност се състои от 4 елемента:
Причиняване на вреда – да се засягат имуществени права на осигурителния орган. Вредата може да бъде претърпяна загуба – да се намалява имуществото на осигурителния орган. Възможно е да бъде и пропусната полза – не се внасят осигурителни вноски и се пречи за увеличаване на имуществото.
Противоправно поведение – неизпълнение на задължения, установени в осигурителното законодателство. Законът посочва примерно такова поведение: невнасяне на осигурителни вноски (чл.110, ал.1, т.1 и 2 КСО); неправилно извършване на осигурителни разходи (изплащане на недължимо обезщетение – чл.110, ал.1, т.1 КСО); отпускане на суми за възнаграждения, без да има внесени осигурителни вноски (чл.111, ал.2 КСО) и др. Възможни са всякакви други форми на противоправо поведение, с които се причинява вреда на осигурителния орган.
Причинна връзка – необходима е пряка връзка между вредата и противоправното поведение. Не може да има други съпричиняващи фактори. Вредата трябва да се дължи единствени и само на противоправното поведение.
Вина – противоправното поведение трябва да е виновно.
Съдържанието
Изразява се в обезщетение на вредите заедно с лихва – чл.113 КСО.
Ред за осъществяване
Осъществяването на ИО е уредено е в чл.110 КСО. Производството по налагане на имуществена отговорност започва с установяване на вредата. Това ще рече - да се определи произхода, размера и причинителя на вредата. За целта се съставя ревизионен акт за начет.
Ревизионният акт за начет се съставя от контролния орган на НОИ. За да произведе действие, актът трябва да бъде връчен на причинителя на вредата – чл.110, ал.2 и 4 КСО. Предназначението на това изискване е лицето да може да направи възражения, т.е. то трябва да получи и да се запознае с акта. Това възражение може да се отнася до основанието на отговорността, до размера й, както и до всички обстоятелства, свързани с нейното полагане.
Възражението следва да бъде направено в 7-дневен срок. Следва контролният орган да се произнесе по него (чл.110, ал.2, изр.1). Едва след възражението и мотивираното решение на контролния орган се преминава към налагане на отговорността (чл.110, ал.3). Това става с разпореждане – то се издава от длъжностното лице в териториалното поделение на НОИ. Разпореждането се издава въз основа на ревизионния акт за начет, след като бъде разгледано възражението и бъде преценено заключението на съставилото акта длъжностно лице – налага или не имуществена отговорност.
Изпълнение на задължението
Изпълнението на разпорежданията е уредено в чл.110, ал.3, 5, 6 и 9 КСО Поначало се очаква доброволно изпълнение чрез превеждане на дължимите суми по сметките на осигурителния орган. Когато не се изпълни доброволно, законът предвижда два способа за принудително изпълнение:
4.Запор по сметките на длъжника. Запорното съобщение се изпраща от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, т.е. разпореждането служи като извънсъдебно изпълнително основание.
5.Изпълнение върху имуществото на длъжника. То става по реда на ДПК. Искането за публично изпълнение се прави от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.
Административнонаказателна отговорност за нарушаване на осигурителното законодателство
За нарушаване на осигурителното законодателство се носи и АНО – чл.41 КСО; чл.103 и 106 ЗЗО; чл.37 и 38 ЗСОЛС; чл.115 и 116 ЗЛЗ.
Предвидени са различни състави на административни нарушения, а общите предпоставки са - противоправно неизпълнение на публичноправно разпоредба на осигурителното законодателство и виновно поведение.
Уредени са три общи състава на административно нарушение - всяко нарушение, което изрично не е предвидено в закона;
6.Нарушаване на осигурителното законодателство за задължителното обществено осигуряване – чл.349, ал.1 КСО;
7.Нарушаване на разпоредбите по допълнителното обществено осигуряване – чл.351, ал.1 КСО
8.Нарушаване на задравноосигурителното законодателство – чл.106, ал.3 ЗЗО
Всяко административнонаказателно отговорно лице може да бъде субект на тези общи състави. И в 3-те случая е предвидена като квалифициращ състав с квалифициращ ефект повторността на нарушението.

Освен тези общи състави са уредени и редица специални:
9.Неизпълнение на задължително предписание на контролен орган – чл.349, ал.1 и чл.352 КСО;
10.Изплащане на възнаграждение, без да има внесени осигурителни вноски – чл.349, ал.1 КСО
11.Избягване внасянето на дължими осигурителни вноски – чл.349, ал.3 КСО
12.Осъществяване на осигурителна дейност без лиценз – чл.353 КСО;
13.Неизпълнение на задължението за предоставяне на информация – чл. 103 ЗЗ0;
14.Нарушаване правилата на професионалната етика на лекарите и стоматолозите – чл.34, т.1 ЗСОЛС;
15.Неспазването на правилата за добра медицинска практика – чл.3, т.2 ?
16.Осъществяване на медицинска дейност в разрез с разпоредбите на ЗЛЗ – чл. 115 и 116

Административни наказания, които са предвидени за нарушаване на осигурителното законодателство включват и 3-те възможности по ЗАНН:
17.Глоба (съответна имуществена санкция за ЮЛ) – тя може е определена в закона или в min и max размер, или фиксирано (чл.106, ал. 1 ЗЗО);
18.Порицание – чл.38, т.1 ЗСОЛС при нарушаване правилата на професионалната етика
19.Заличаване от регистъра на съсловната организация – чл.28, ал.3 ЗСОЛС
Административнонаказателната отговорност се налага по реда на ЗАНН. Нарушенията се установяват чрез съставяне на акт. Актът обвинява определено лице в извършването на определено административно нарушение. Поставя началото на административнонаказателното производство.
Актът се съставя от компетентен орган на НОИ за нарушение на задължения по държавното ОО. Може да се състави и от упълномощени от зам.-председателя на КФН длъжностни лица за нарушенията по допълнителното ОО.
Налагането на отговорност става с наказателно постановление, което се издава от органи според ведомствената подчиненост на актосъставителя.
Обжалване – по реда на ЗАНН пред съответния РС.
Глобата като административно наказание се налага по реда на ДПК. По правило, като държавно вземане, тя се превежда в държавния бюджет. Изключение прави случаят, когато глобата е наложена за нарушаване на здравноосигурителното законодателство – отива в бюджета на НЗОК.
Когато е наложена за нарушение на професионалната етика и добрата медицинска практика, глобата се превежда в съответ….
Порицанието се налага по общия ред на ЗАНН. При заличаването - трудовото правоотношение на съответния лекар или стоматолог се прекратява от работодателя без предизвестие, а ако наказаният не работи по ТПО, изпълнението на наказанието става чрез заличаване на индивидуалната практика от регистъра на лечебните заведения.

Социално подпомагане
Характеристика.
Понятието за социално подпомагане може да бъде изведено от разпоредбата на чл. 2 ал. 2 ЗСП. От тази разпоредба следва че социално подпомагане е система на предоставяне от държавата на материални средства и услуги на лица, които не могат нито сами, нито с помощта на своите близки да си осигурят средства за издръжка и да задоволят основните си жизнени потребности.
Подпомагане.
Това е форма на социалната политика на държавата изразена в съдействие от държавата . То се оказва чрез предоставяне на материални блага. Те могат да бъдат финансови средства, натурални средства, услуги. Като подпомагане социално подпомагане е вторична или допълнителна система за гарантиране на социалната сигурност на гражданите (основният елемент и основно средство за постигане на социална сигурност е личният труд). Когато не може да бъде осъществявана трудова дейност, срещу която лицето да получава трудови доходи, на помощ идва общественото осигуряване, което предоставя средства за живот. Но когато и това е невъзможно, последното средство е социално подпомагане, което за разлика от общественото осигуряване, предоставящо алтернатива на изгубения доход и съразмерено с него, социално подпомагане предоставя минимума от средства за физическо оцеляване на индивида. То се прилага при липса или при изчерпване на другите средства- за това е вторично.
Социално подпомагане винаги се предоставя за задоволяване на конкретна нужда която има характера на основна жизнена потребност.
Характера на подпомагането се определя и от обстоятелството, че не е необходимо предходно участие на подпомаганото лице в набирането на средствата по социалното подпомагане винаги се предоставя за задоволяване на конкретна нужда която има характера на основна жизнена потребност.
Характера на подпомагането се определя и от обстоятелството, че не е необходимо предходно участие на подпомаганото лице в набирането на средствата по социално подпомагане – те се предоставят от държавния бюджет.
Социално.
Това означава, че то се осъществява за сметка на обществото – за сметка на всички членове, а не само на осигурителната общност. Тук намира най-ярък израз обществената солидарност.
Цел.
Съгласно чл. 1 ал. 2 т. 2 ЗСП социално подпомагане има за цел укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни жизнени ситуации.
Правна уредба.
Международноправна уредба:
универсална. Чл. 25 ал. 1 ВДПЧ – социално подпомагане е елемент от правото на социална сигурност ; чл. 9 МПИСКП; чл. 11 МПИСКП – предвижда като основно право на хората, правото на достойно жизнено равнище. социално подпомагане е средство на държавата да постигне това.
регионална. ЕСХ – чл. 13 и 14 – основно право на гражданите е правото на социално подпомагане за лицата в най-уязвимо положение.
Вътрешно правна уредба.
    Преамбюл и чл. 4 ал. 2 Конституцията прогласява че BG се стреми към прилагане на принципите на социалната държава. Чл. 51 ал. 1 К – прогласява правото на социално подпомагане отделно от правото на обществено осигуряване; чл. 47 ал. 2 и 4 и чл. 51 ал. 3 К – прогласяват особена закрила от държавата на лица в социално по-уязвимо положение – майки, деца, стари хора, лица с увреждания, сираци.
Текуща уредба. Специални закони: ЗСП; ЗСПД;
Подзаконови нормативни актове главно на МС: ППЗСП; ППЗСПД
Ведомствени нормативни актове: Наредба #4/99 за условията и реда за извършване на социални услуги – издадена от МТСП; правилник за организацията и работата на домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни.
Редица разпоредби се съдържат и в общи нормативни актове: ЗЗакрилаДетето; ЗЗащитаРехабилитацияСоциалнаИнтеграцияИнвалидите; и правилниците за прилагането им. ЗВетеранитеВойните.
Функции.
Тази уредба е насочена към постигане на две взаимно свързани функции:
закрилна – извлича се от разпоредбите на чл. 1 ал. 2 т. 1,3,4 ЗСП – изразява се в съдействие за преодоляване на жизнените нужди на хората. Тя е проява на обществената солидарност.
Стимулираща функция – чл. 2 ал. 1 ЗСП – изразява се в насърчаване активно поведение на подпомаганите лица, за преодоляване на нуждата в която те са изпаднали.
Принципи.
Правната уредба на социално подпомагане се изгражда на основата на някои общи принципи, които определят насоките на развитие на правната уредба и служат при нейното прилагане.
принцип на обществената солидарност – чл. 1 ал. 2 т. 2 ЗСП – изразява се в преодоляване на състоянието на нужда на отделния индивид със средства и с участието на цялото общество. Финансово проявление на социално подпомагане – чл. 24 ЗСП.
Принцип помощ за самопомощ- чл. 1 ал. 2 т. 3 и 4 и чл. 2 ал.1 ЗСП – изразява се в това, че чрез социално подпомагане се цели преодоляване на трайната зависимост на подпомагания от обществото. социално подпомагане се разглежда като преходно средство за развитие на възможностите на подпомагания.
Принцип на зачитане на човешкото достойнство – чл. 1 ал. 3 ЗСП. Човешкото достойнство е въпрос на психична самооценка на личността и на нейното място в обществото. Социалните помощи и социалните услуги трябва да се изразяват от една страна в предоставяне на  средства, но от друга трябва да се зачита честта на подпомаганите лица – за това социално подпомагане се осъществява само по искане на подпомаганото лице
Принцип на субсидиарност – чл. 2 ал. 2 ЗСП – изразява се в прилагане на социално подпомагане при невъзможност да се използват други средства за преодоляване на нуждата. Невъзможността да се използват други средства  може да се дължи както на липсата им, така и на тяхната недостатъчност. Тези други средства са преди всичко средствата на самопомоща, но могат да бъдат и помощ, предоставена от други лица (издръжка).
Принцип на индивидуалността на престациите – чл.1, ал.4 ЗСП. Социалното подпомагане се оказва винаги в зависимост от конкретния случай – видът и размерът на подпомагането се определят индивидуално.
Органи
Социалното подпомагане се осъществява от определени държавни и недържавни органи. Основно значение имат държавните – това са органи в системата на изпълнителната власт. Те и правомощията им са посочени в глава 2 ЗСП.
В зависимост от компетентността им те могат да бъдат:
органи с обща компетентност:
1.МС чл. 4 ал. 1 ЗСП – определя държавната политика в областта на социално подпомагане, чрез нормативни актове, осигуряване на средства и други функции.
2.Чл. 4 ал. 2 ЗСП МТСП – също разполага с общи компетенции, издава нормативни актове, формира специализирани органи и др.
3.Областните администрации – чл. 4 ал. 3 ЗСП
органи със специална компетентност:
1.съвет за социално подпомагане – консултативен орган към МТСП. Съставът му е определен в чл. 4 ал. 1, а на основание на чл. 4 ал. 5 ЗСП – устройството и дейността му трябва да се уредят чрез наредба от Министъра (няма такава).
2.Агенция за социално подпомагане – чл. 5 и 6 ЗСП – изпълнителна агенция към МТСП на която е възложено непосредственото провеждане на социалната политика в областта на социално подпомагане. Осъществява своята дейност чрез териториалните си поделения: общински органи (чл. 4 ал. 3 ; чл. 1 ал. 1 т. 5; чл. 18 ЗСП). Общински организации могат да оказват социални услуги – те се насърчават от държавата (чл. 4 ал. 3; чл. 1 ал. 2 т. 5)
Финансирането на социално подпомагане е уредено в глава 7 или 6 ЗСП –то става от републиканския и общинските бюджети и други източници.
Субекти на правото
Общите изисквания за субектите на правото на социално подпомагане са установени в чл. 2 ал.3 ЗСП – това могат да бъдат Ф.Л., семейства и съжителстващи лица. за Ф.Л. е ясно, за семействата се прилагат общите правила на СК. Съжителстващи лица  (придава се правно значение на неформалната връзка между гражданите) – пар. 1 т. 2 ДР ЗСП (роднини, нероднини, лица от един пол т.н.)
Важно изискване към субектите е наличие на BG гражданство.към тях са приравнени и някои категории чужденци, посочени в чл. 2 ал. 4 ЗСП – общото за тях е трайната връзка с територията на BG.
Субекти на правото на социално подпомагане могат да бъдат лица, които не могат да задоволяват основни житейски потребности пар. 1 т. 1 ДР ЗСП – опит за легално определение.
Към така определените субекти на правото на социално подпомагане трябва да се прибавят децата, по силата на чл. 47 ал. 4 ЗСП; майките – чл. 47 ал. 2; старите хора – чл. 51 ал. 3 и лицата с увредено здравословно състояние – чл. 51 ал. 3 ЗСП. Тези най-уязвими членове на обществото имат право на специални социални помощи и социални услуги.

Социални помощи – понятие, обща характеристика, видове
Правна уредба.
Глава 3 ЗСП и глава 2 от ППЗСП
ЗЗРСИИ и Правилника за неговото прилагане.
Важно значение има ЗСПД и ППЗСПД.
Понятие.
Понятието за социални помощи се извлича от разпоредбите на чл. 11 ал. 1 ЗСП. От там следват неговите правни белези.
съдържание на социални помощи – изразява се в материални средства (пари и/или натура). Какви и колко да бъдат тези средства се преценява според конкретната нужда.
социално предназначение – за задоволяване на постоянни или инцидентно възникнали основни жизнени нужди (легално определение в ДР). насъщните нужди са свързани с най-необходимото за биологичното оцеляване на индивида. Те могат да бъдат общи – за всеки човек. Могат да бъдат и специфични – обусловени от особено качество на лицето (от здравословното му състояние). Това са постоянни насъщни нужди. Инцидентно възникнали нужди са тези, които по начало на са типични, но поради независещи от лицето причини го поставят в затруднено положение.
По своя характер социалните помощи са алиментни – служат за издръжката на лицето и заместват собствените доходи или издръжка от други лица.
Източник на финансиране на социални помощи са бюджетни средства - социални помощи е едностранна, безвъзмездна престация, дължи се от бюджета, без да е необходимо подпомаганото лице да предоставя насрещен еквивалент. Подпомаганите лица имат обаче две задължения:
да полага грижи за задоволяване на собствените жизнени потребности
да уведомяват органите по социално подпомагане за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за правото или размера на социални помощи – чл. 15 ЗСП. Обстоятелства са доходите, имуществено състояние и др.
Видове социални помощи
BG законодателство установява широка палитра от социални помощи.   Основни видове социални помощи делят се според няколко критерия:
според формата на помощта:
1.парични – правилото е, че чрез предоставянето на парични помощи подпомаганото лице може да задоволява тези нужди, които намира за най-необходими.
2.Натурални – (чл. 11 ЗСП). Помощите са средства в пари и/или натура (различни веществени блага) – чл. 25 ЗСП? –посочва примерно благата, чрез които може да бъде предоставена помощта. Тя може да бъде предоставена и по друг начин, определен чрез социална анкета. Помощта в натура се предоставя по преценка на ръководителя на дирекция социални помощи. Чл. 25 изр. 2 ЗСП са посочени два случая – когато родителите не полагат грижи за децата си и когато помощта не се използва по предназначение.
според честотата на тяхното предоставяне:
1.месечни помощи – чл. 12 ал. 1 т. 1ЗСП и чл. 9-11 и чл. 14-21 ППЗСП – правилото е че се предоставят месечни помощи. Те се предоставят за текущо задоволяване на съответните нужди, било общи, било специфични. Те са субективно право на лицето при наличие на предвидени в закона условия.
2.Еднократни помощи – чл. 12 ал. 1 ЗСП – предоставят се за задоволяване на необичайни нужди. Те са правна възможност, предоставена по преценка на органа по социално подпомагане, в зависимост от конкретни обстоятелства
според тяхното социално предназначение:
1.общи помощи (помощи за издръжка на живота) – чл. 11-15 ЗСП и чл. 9-17 ППЗСП. Социалното предназначение на тези помощи е да се задоволяват текущи жизнени нужди. Те се определят от наличието на финансови средства до определен от държавата размер
Предпоставки за възникване на правото на социални помощи.
необходимо е лицето да има доход под установения от държавата минимум – чл. 12 ал. 3 ЗСП и чл. 9 ППЗСП. Съгласно чл. 9 ППЗСП – за да определят тези средства, които са необходими за биологичното оцеляване на лицето, на първо място трябва да знаем какъв е гарантираният минимален доход (паричната сума която е минимално необходима за биологичното преживяване на всяко човешко същество). Гарантираният минимален доход се определя според пар. 1 т. 9 ДР ЗСП – нормативно определен размер .... цитат. Чл. 12 ал. 3 ЗСП и чл. 9 ал. 2 ППЗСП – гарантирания минимален доход се определя от МС (40 лв.)
За конкретното лице съществуват различни специфични потребности и за това се определя диференциран минимален доход – той отчита различните потребности на гражданите чрез коригиране на гарантирания минимален доход и чрез определени коефициенти (чл. 9 ал. 3 ППЗСП). Тези коефициенти отчитат възрастта, социалното положение и др. (за лице живеещо само коефициентът е 1; ако лицето е на възраст 70 години коефициентът е 1,2 и тн.)
общо имуществено състояние на нуждаещото се лице – определя се по показатели, установени в чл. 10 ППЗСП. Обитаваното собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от изискваното от закона.
невъзможност за задоволяване на материалната нужда, чрез личен труд – чл. 2 ал. 2 и чл. 13 ал.2 т. 5 ЗСП;п чл. 10 ал. 1 т.7 и ал. 3 и 4 ППЗСП. Това изискване се обективира чрез регистриране на безработните в бюрата по труда (чл. 10 ал. 1 т. 7 ППЗСП). От това изискване следва че са освободени някои категории граждани – лица които полагат грижи за тежко болен член на семейството и други, изброени в чл. 10? Ал. 3 и 4
Чл. 10. (1) Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия:
1. обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от:
а) за едно лице - едностайно;
б) за двучленно и тричленно семейство - двустайно;
в) за четиричленно семейство - тристайно;
г) за петчленно и по-голямо семейство - четиристайно;
д) за всяко съжителстващо лице - една стая;
2. да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество;
3. да нямат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на семейството да надхвърля 500 лв., с изключение на боновете или акциите от масовата приватизация;
4. да не притежават движима и недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството;
5. да не са сключвали договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или инвалиди;
6. да не са прехвърляли жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години;
6а. да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях през последните 5 години;
7. безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюра по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа и включването им в курсове за квалификация и преквалификация, организирани от дирекциите "Бюра по труда".
(2) Изискванията по ал. 1, т. 1 не се отнасят за обитателите на собствени жилища, в които живее лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто или тежко болен член на семейството, както и когато жилищата не могат да бъдат източник на допълнителни доходи поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални и други подобни причини.
(3) Не се изисква регистрация по ал. 1, т. 7 в дирекциите "Бюра по труда" за отпускане на месечни помощи на:
1. родител, полагащ грижи за дете до 3-годишна възраст;
2. инвалид с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто;
3. лице, полагащо грижи за тежко болен член на семейството или за съжителстващо с него тежко болно лице;
4. лица с психически заболявания, удостоверени от съответните специализирани лечебни заведения;
5. лица над 18-годишна възраст, които се обучават в дневна форма на обучение в училищата от системата на народната просвета.
6. бременни жени след третия месец на бременността.
(4) Срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лицата, които са се регистрирали в дирекциите "Бюра по труда" в едномесечен срок от:
1. изтичането на срока за отглеждане на дете до 3-годишна възраст;
2. навършването на 16-годишна възраст, ако не учат;
3. уволнението от наборна военна служба;
4..) приключването на работа по програми за заетост или на сезонна работа;
5. освобождаването от местата за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода";
6. завършването на социално учебно-професионално заведение или специални училища;
7. получаването на разрешение за постоянно пребиваване в Република България, предоставянето на право на убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут;
8. изтичането на срока на експертното решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) или районната експертна лекарска консултативна комисия (РЕЛКК), с което е определена 50 и над 50 на сто намалена работоспособност;
9. отпадането на условията по ал. 3, т. 3.
Социална помощ за обща издръжка на живота.
 Общите помощи могат да бъдат:
месечни – чл. 12 ал. 1 т. 1 ЗСП и чл. 9-12 ППЗСП – те се предоставят за текущо поддържане на живота. Те са субективно право. Размерът им се определя като разлика между диференцирания минимален доход и личните доходи на подпомаганото лице.
еднократни – чл. 12 ал. 1 т. 3 ЗСП и чл. 16 ППЗСП. Те са една правна възможност и се предоставят за задоволяване на инцидентни нужди – здравни и други потребности Размерът им може да бъде до петкратния размер на гарантирания минимален доход (до 200 лв.) – размерът им се определя по преценка на ръководителя на службата за социално подпомагане.
Ред за отпускане
Той е уреден в чл. 13 ЗСП и чл. 26-31 ППЗСП. Помощите се отпускат винаги по искане на заинтересованото лице. Искането се обективира в молба декларация от лицето да му бъде отпусната помощ. Към нея трябва да бъдат приложени документи за правото и размера на помощта – посочени са в чл. 26 ал. 4 ППЗСП. Проверката на тези документи и на действителното състояние се извършва чрез социална анкета – чл. 27 ал. 1 ППЗСП. В срок от 20 дни от подаване на молбата. Социалната анкета има за цел да установи фактическите обстоятелства обуславящи претендираната нужда и да направи мотивирано предложение за отпускане или не на желаната помощ. 20 дневният срок има инструктивен характер. Анкетата завършва с мотивиран доклад. социални помощи се отпускат от директора на дирекция социално подпомагане – чл. 13 ал. 2 ЗСП и чл. 28 ППЗСП.
Актът с които се отпуска е заповед – чл. 13 ал. 2 ЗСП. По своя характер заповедта е ИИА, защото с нея държавен орган признава право на конкретно лице на социална помощ и определя размера й. Той е от категорията на облагоприятстващите ИАА. Заповедта трябва да бъде издадена в 7 дн. Срок (инструктивен) от получаване на доклада. Непроизнасянето на компетентния орган има значение на мълчалив отказ. Законът установява задължение за писмено уведомяване на заинтересованото лице за отпускането или отказа за това.
Ред за изплащане.
Чл. 31 ППЗСП – помощите се отпускат от 1 число на месеца ВИЖ ЧЛЕНЪТ! Еднократните – според конкретния случай. Изплащането става по касов или безкасов път.
Чл. 31. (1) Месечните помощи се отпускат от първо число на месеца на подаването на молбата и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта, в рамките на бюджетната година с изключение на помощите за декември, които се изплащат най-късно до 31 януари на следващата година.
(2) Изплащането на помощите може да се извършва по касов и безкасов път.
Целеви социални помощи.
Те се предоставят за задоволяване на специфични нужди. В зависимост от съдържанието на нуждите те се делят на три основни групи:
за битови нужди – със задоволяването на насъщни нужди са свързани два вида специални помощи:
a. помощ за отопление – Наредба # 5/03 МТСП – предоставят се от 01.10 до 30.0? – помощта е месечна и се предоставя при наличието на три предпоставки
i.доход по-млък от диференцирания минимален доход
ii.жилището, за чието отопление се предоставя да съответства на нормите за членове на домакинство, установен в чл. 10 ал. 1 т. 1 ППЗСП
iii.общо имуществено състояние –размерът на помощта е еднакъв за всички лица – левовата равностойност на 450 киловат/часа електроенергия
b.помощ за заплащане на настаняване чл. 14 ППЗСП – право на тази помощ имат изрично посочени в закона лица: сираци до 25 години, самотни стари хора над 70 години – посочени са изрично и изчерпателно в чл. 14 ал. 1 ППЗСП. Предпоставките за отпускане на тази помощ са две:
i.лицето да ползва общинско жилище
ii.месечния доход да не бъде по-голям от 150% от диференцирания минимален доход.  Помощта е месечна и се заплаща срещу представяне на разходен документ.
2.целеви помощи, свързани с увреждане на здравето – в зависимост от тяхното конкретно предназначение те могат да бъдат разделени на две групи:
a.помощи за лечение – предоставят се за възстановяване на здравето или за облекчаване на здравословното състояние на лицето. Те са четири:
i.при инцидентно възникнали здравни нужди – тази помощ е предвидена в ППЗСП и е еднократна – заплащане на скъпи изследвания и др.
ii.помощ за лечение в чужбина – чл. 17 ППЗСП – еднократна. Предпоставка за получаването и е разрешение за лечение в чужбина от МЗО (става дума за хипотеза, когато по преценка на съответна експертна комисия ВИЖ ЧЛЕНЪТ! Помощта която се дължи е за разходите за лични нужди на болния и неговия придружител. Бюджета на МЗО заплаща лечението, а помощта е за личните разходи. Размерът се преценява индивидуално.
iii.Помощ за закупуване и ремонт на помощно-технически средства. Право на тази помощ имат инвалидите – чл. 42 ал. 1 т. 1 ЗРСИИ. Ако инвалидът е осигурено лице, тази помощ се предоставя от общественото осигуряване, а ако не – от социално подпомагане
iv.Помощ за балнео-лечение – чл. 22 ППЗСП. Субект на това право са определени категории инвалиди посочени изрично в чл. 22 – военни инвалиди. Помощта се дължи не само на инвалида, но и на неговите придружители. Размерът е до трикратния размер на гарантирания минимален доход и се предоставя въз основа на разходо-оправдателен документ. Предоставя се едногодишно.
b.помощи за социална интеграция на лица с увреждания. Те са четири:
i.помощ за транспортно обслужване на инвалиди. Те са три вида:
1.помощ за закупуване и преустройство на МПС – чл. 42 ал. 1 т. 2 и 3 ЗРСИИ. Тя се изразява в освобождаване на инвалидите от мита за вносни автомобили и отпускане на кредити при облекчен режим.
2.месечна помощ зa транспортно обслужване – чл. 21 ППЗСП. Субект на правото са определени категории инвалиди посочени изрично в чл. 21 ал. 1 ППЗСП – инвалиди с повече от 71% намалена работоспособност. Не всички инвалиди, а само тези, чиито доход е по-нисък от трикратния размер на гарантирания минимален доход. Размерът на помощта е 15% от гарантирания минимален доход (6 лв.)
3.безплатно пътуване с междуградски транспорт – чл. 19 и 20 ППЗСП. Субект на правото са изрично определени в чл. 19 ал. 1 ППЗСП инвалиди – деца до 16 години с трайни увреждания. Правото е за инвалида и неговия придружител. Помощта се предоставя два пъти годишно, отиване и връщане с ЖП и автобус.
ii.помощ за преустройство на жилище (чл. 42 ал. 1 т. 4 и чл. 46 ал. 2 ЗРСИИ. Тази помощ се изразява в предоставяне на кредити при облекчен режим, когато се налага жилището на инвалида да се приспособи към уврежданията му.
iii.Помощ за телефонно обслужване- чл. 24 ППЗСП. Размерът и е 20% от гарантирания минимален доход (8лв.). право на тази помощ имат инвалиди със степен на увреждане над 90%, на които е призната необходимост от чужда помощ.
iv.Помощ за придружител на слепите или за преводач на глухите – чл. 42 ал. 1 т. 5 ЗРСИИ. Предоставят се от фонд “рехабилитация и социална интеграция”.
3.помощи свързани с отглеждането на деца. Според субектите на правото биват две групи:
a.помощи които се дължат на родителите. От своя страна в зависимост от това на каква категория родители се дължат, помощите за деца могат да бъдат разделени в три групи:
i.дължат се на всички родители – ЗСПД. Те от своя страна са два вида:
1.еднократна помощ при раждане – чл. 2 т. 1 и чл. 6 ЗСПД. Субект на правото е майката поначало. Условието за отпускане на помощта е BG гражданство и отглеждане на детето в BG. По изключение може да се предостави и в други случаи. Две са предпоставките за отпускане на тази помощ: с раждане на живо дете; полагане на грижи на детето. Размерът на помощта – чл. 6 ал. 2 и 3 ЗСПД зависи от поредността на детето, от неговото здравословно състояние и от броя на родените деца – 200 лв. за 1,2,3 дете. Еднократната помощ не зависи от имущественото състояние на родителите.
2.месечна – за поемане на част от допълнителните разходи по отглеждане на детето. В зависимост от периода за който се предоставя бива два вида:
a.до навършване на 1 година от детето- чл. 4; чл. 8-10 ЗСПД. Субект на правото е майката, за да се получава тази помощ има три предпоставки:
i.доход под определения от държавата размер- този доход се определя ежегодно с бюджета на РБ – 200 лева
ii.постоянно живеене на детето в РБ
iii.реално полагане на грижи за детето – да не е настанено за отглеждане.
Тази помощ се дължи на майки които не са осигурени. Размерът на помощта е 100 лева месечно.
b.вторият вид месечни помощи са тези, които се предоставят до 18 г. възраст на детето (ако е инвалид помощта е в двоен размер). Субект на правото са семейства с деца или приемни семейства. Към горните 3 предпоставки тук се изисква детето редовно да посещава училище (7-18 год.). размерът се определя ежегодно със закона за държавния бюджет – за 2004 е 18 лева.
ii.На родители с деца с трайни увреждания – чл. 40 ЗРСИИ. Тази помощ е в размер на 70% от гарантирания минимален доход (28 лева).
iii.На многодетни майки – чл. 18 ППЗСП – изразява се в безплатно пътуване с междуградски транспорт веднъж годишно. “многодетна майка” – пар. 1 т. 5 ДР ППЗСП.
b.Освен родителите право на социални помощи имат и дена категория деца – децата инвалиди- чл. 43 ЗРСИИ. Те имат право на специални социални стипендии, независимо от общите изисквания за отпускане на стипендии на учащите се в средните и висши училища.

Социални услуги – понятие, обща характеристика, видове.
Правна уредба.
Глава 4 ЗСП; глава 3-4 ППЗСП; Правилник за организацията и работата на домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни; Наредба #4/99 за условията и реда за извършване на социални услуги.
Понятие.
Извежда се от чл. 16 ЗСП и пар. 1 т. 6 ДР ЗСП. Подтерминът “социално включване” се разбира приобщаване към обществото. Социалната услуга се характеризира със своето съдържание – това са дейности, т.е. фактически действия. Друг белег е предназначението на услугата – задоволяване на основни жизнени нужди. За разлика от социални помощи това не са материални блага, а фактически действия. Това е една строго лична престация. Субекти на правото на социални услуги са същите които могат да ползват правото на социално подпомагане.
Предпоставки за възникване на правото.
наличие на основна жизнена потребност – задоволяване на ежедневни нужди или социални контакти.
невъзможност за преодоляване на потребността по друг начин. Имущественото състояние на лицето не е от значение, защото социалните услуги могат да бъдат и възмездни.
Финансиране.
Чл. 17 ЗСП.
от републиканския и общинския бюджети. Финансирането от републиканския бюджет става по издадена от МС тарифа, а от общинските – по ЗМДТ.
от самите лица по договаряне. Те могат да заплащат цялата или част от таксата. Когато социални услуги се извършват от Ф.Л. или Ю.Л. , таксите се определят по договаряне.
Доставчици на социални услуги
Чл. 18 ЗСП; чл. 36а-39а и пар. 1 т.15 ДР ППЗСП.
Доставчици на социални услуги:
държавата и общините – проява на социалната функция на държавата.
Ю.Л. – за тях има изискване за вписване в регистъра на Агенцията за социално подпомагане.
Ф.Л. – за тях се изисква регистрация по ТЗ и вписване в регистъра на Агенцията за социално подпомагане.
Видове социални услуги
според мястото на предоставяне – чл. 36 ППЗСП:
1.без откъсване от обичайната домашна среда – лицето трайно пребивава в дома си.
2.Предоставяне на услугите в специализирани заведения, по настоящото законодателство се наричат “институции”. Това се налага след изчерпване на възможностите в “общността” т.е. в домашната среда.
Според вида на грижите:
1.общи грижи – цялостно ежедневно обслужване. Това е т. нар. “домашен социален патронаж”
2.специализирани целеви грижи – за конкретните нужди на лицето.
Ред за предоставяне на социални услуги
Предоставянето на социални услуги става по искане на нуждаещия се.
Правната уредба се съдържа в чл. 40 ал. 1-3 ППЗСП.
подава се писмена молба. Това е волеизявление за упражняване на конституционно право и в същото време декларира нужда от социални услуги.
съществуват различни адресати:
1.молбата може да бъде отправена до държавата в лицето на директора на дирекция социално подпомагане.
2.Когато молбата се подава до общината, неин адресат е кметът.
3.Когато доставчици на социални услуги са Ф.Л. или Ю.Л. – молбата се подава до органа има на управление
необходими са доказателства за нуждата, чието удовлетворение се търси.
въз основа на молбата се извършва социална оценка на потребността от социалните работници.
въз основа на оценката се изготвя доклад-предложение.
самото предоставяне на услугата се извършва със заповед на доставчика. Това е ИАА с който се признава правото на социална услуга и се определя нейната форма. Когато доставчика е Ф.Л./Ю.Л., за предоставянето на социалната услуга се изготвя договор и индивидуален план или план за здравни грижи.
Спорове по социалното подпомагане.
Правна уредба.
чл. 13 ал. 5 ЗСП; чл. 10 ал. 6 ЗСПД; чл. 40б ППЗСП.
Субсидиарно се прилагат правилата на ЗАП.
ЗСП
Чл. 13. (1) Социални помощи се отпускат въз основа на молба-декларация, подадена от нуждаещия се или от упълномощено от него лице.
(2) Помощите по ал.1 се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета.
(3) Отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира.
(4) Заповедта за отпускане или за отказ на социални помощи се съобщава писмено на лицето, подало молба, в 7-дневен срок от нейното издаване.
(5) Заповедта по ал. 2 се обжалва пред директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Закона за административното производство.
ЗСПД
Чл. 10. (1) Семейните помощи за деца се отпускат от дирекция "Социално подпомагане" въз основа на молба-декларация по образец за всяка отделна помощ, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Образците се обнародват в "Държавен вестник".
(2) След изтичане на 6 месеца от отпускането на месечните помощи по чл. 7 и 8 се подава нова молба-декларация.
(3) Семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".
(4) Отказът за отпускане на парична помощ за деца се мотивира.
(5) Заповедта за отпускане или отказ на парична помощ за деца се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от постановяването му.
(6) Заповедта по ал. 5 може да бъде обжалвано по реда на Закона за административното производство.
(7) Редът за отпускане и изплащане на семейните помощи се урежда с правилника за прилагане на този закон.
ППЗСП
Чл. 40а. (1) Настаняването в специализирани институции и предоставянето на социални услуги в общността, когато са държавна дейност, се извършват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", издадена въз основа на доклада по чл. 40, ал. 4.
(2) Настаняването в специализирани институции и предоставянето на социални услуги в общността, когато са общинска дейност, се извършват със заповед на кмета на съответната община или на упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Настаняването в специализирани институции и предоставянето на социални услуги в общността на деца до 18-годишна възраст се извършват по реда на Закона за закрила на детето.
Чл. 40б. (Нов - ДВ, бр. 40 от 2003 г., в сила от 01.05.2003 г.) Отказът на органите по чл. 40а за настаняване в специализирана институция или за предоставяне на социални услуги в общността се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Понятие.
Споровете по социалното подпомагане представляват различия в становищата на нуждаещите се лица и органите по социалното подпомагане по правото, формата и размера на помощта. Споровете по социалното подпомагане се характеризират със страни и предмет.
Страни.
Едната страна е винаги нуждаещото се лице – това лице което претендира, че има право на социално подпомагане, че има основна жизнена потребност, която не може да задоволи по друг начин. Лицето трябва да има пряк, личен интерес.
На другата страна по спора може да бъде:
Директорът на дирекция социално подпомагане – той е орган по социално подпомагане, който предоставя социални услуги в домашна среда за сметка на държавата и настанява в специализирани държавни институции за социално подпомагане. Извод – той е насрещна страна по спора, правим от една страна от разпоредбите на чл. 13 ал. 2 ЗСП и чл. 10 ал. 1 ЗСПД. дори да има упълномощено от Директора лице, то действа от името и за сметка на дирекцията, за това тя се представлява от директора.
Що се отнася до предоставянето на социални услуги – чл. 40а ал. 1 ППЗСП настаняването в специализирана институция и предоставянето на социални услуги в общността когато са държавна дейност, се извършва със заповед на Директорът на дирекция социално подпомагане.
Кметът на общината, съгласно чл. 40а ал. 2 ППЗСП  - настаняването в специализирана институция  и предоставянето на социални услуги в общността, когато са общинска дейност, се извършва със заповед на кмета на съответната община или упълномощено от него лице. от тази разпоредба следва, че кметът ще бъде страна, когато спорът се отнася до предоставяне на социални услуги от името и за сметка на общината.
Предмет на спора.
Може да бъде отпускане на социални помощи – съгласно чл. 13 ал. 5 ЗСП. Може да се обжалва както основанието, така и размера на помощта. Може да се обжалва отказа, но и заповедта за размера. Съгласно чл. 10 ал. 6 ЗСПД могат да бъдат обжалвани актовете относно основанието и размера.
Може да бъде и предоставянето на социални услуги – чл. 40б ППЗСП.
Предмет на спора могат да бъдат и двете форми на социално подпомагане.
Ред за разглеждане на споровете.
Правната уредба на редът за разглеждане на споровете по социално подпомагане е твърде оскъдна. По силата на чл. 10 ал. 6 ЗСПД и чл. 40б ППЗСП – препраща към ЗАП. ЗСП съдържа само една специална уредба относно контролния орган чл. 13 ал. 5. ЗСПД и ППЗСП не определят изрично компетентния орган, който трябва да реши спора, но препращат към ЗА – относно статута на директорът на регионална дирекция социално подпомагане (ЗАП предвижда, че ИАА, се обжалват пред орган, който непосредствено по горестоящ на органа  издал акта – непосредствено по горестоящ орган в системата на АСП е Директорът на регионална дирекция за социално подпомагане)
Друг възможен орган който да реши спора по социално подпомагане е областния управител – отнася се до спорове по чл. 40а ППЗСП (кмет – по горестоящ на кмета орган в административната йерархия е областния управител).
Щом се прилага ЗАП – глава 3 раздел 2.
Глава трета. ОБЖАЛВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ
Раздел I. Обжалване по административен ред
Раздел II. Обжалване по съдебен ред.
Постановеното решение може на общо основание да бъде преразгледано по административен ред при условията на чл. 32-33 ЗАП
Чл. 32. (1) Влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако такъв няма - от органа, който го е издал, само при условията на чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс по молба на заинтересувания или по предложение на прокурора. По предложение на прокурора актът може да бъде отменен или изменен и когато съществено е нарушен законът. Когато актът е бил обжалван пред съда, за отмяната му се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Когато от административния акт не са придобити права или е отказано издаването на документ, въпросът може да бъде преразгледан от административния орган и без да са налице условията по предходната алинея. В този случай преразглеждането може да се извърши и по инициатива на административния орган, по искане на заинтересуван гражданин или организация или по указание на по-горестоящ орган.
(3) За срока за образуване на производство за отмяна по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 232 и 233, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(4) Новият административен акт може да се обжалва по реда на тази глава. Отказът за преразглеждане на въпроса по реда на ал. 2 не подлежи на обжалване.
(5) Отменяването на административния акт по реда на този член не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица.
Чл. 33. (1) Административните актове могат да се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност и пред съда.
(2) Пред съда могат да се обжалват и административните актове, за които в специален закон е предвиден друг ред за административно обжалване.
(3) С жалба или протест до съда не може да се оспорва съдържанието на документ.
Подлежи на съдебно обжалване пред ОС, а решението на ОС – на общо основание подлежи на касация пред ВАС.
Контрол за спазване на законодателството по социално подпомагане.
Органи.
Според средствата за въздействие органите упражняващи контрол за спазване на законодателството по социално подпомагане се делят на  държавни и обществени.
държавни – използващи средствата на държавна принуда при нарушения:
1.Министър на ТСП – чл. 31 ал. 1 ЗСП.
2.Инспекторатът на Агенция за социално подпомагане – специализиран орган.
обществени – те могат да прилагат неправни средства за въздействие. Имат сигнална функция – чл. 35 ЗСП и глава 5 ППЗСП:
1.обществен съвет по социално подпомагане към общината. Той се състои от представителите на доставчиците на социални услуги. Организира се е решение на МС. Неговите функции са уредени в чл. 54 ППЗСП.
2.Съвет на потребителите на социални услуги – чл. 54а ППЗСП- защитава интересите на потребителите и упражнява обществен контрол.
Права на контролните органи.
Това са предоставени от закона възможности за упражняване на техните функции.  Контролните органи са длъжни да ги изпълняват.
право на посещения – чл. 32 ал. 1 т. 1 ЗСП
право на информация  - чл. 32 ал. 1 т.2 и 3 ЗСП
Важна гаранция за осъществяване на правата на контролните органи е уредена в чл. 33 ЗСП – задължение за съдействие при изпълнение на техните функции.
Задължения на контролните органи.
чл. 32 ал. 2 ЗСП – квалифицираната информация
чл. 32 ал. 3 ЗСП – при констатиране на извършено престъпление – сезираща функция
задължение за зачитане на честа и достойнството на подпомаганите лица – чл. 32 ал. 2 ЗСП.
Принудителни административни мерки.
Това са властнически правомощия на контролните органи с преобразуващо действие – въз основа на тях се преустановява констатираното нарушение. Те са задължителни за субектите на които с наложени.
Основание за налагане на ПАМ
обективно несъответствие между изискваното от закона и установеното от контролните органи фактическо положение. достатъчен е обективния факт на нарушението, независимо от вината на едно или друго лице.
Целта на ПАМ е да се премахнат нарушенията  и причините които ги пораждат.
Те не са санкционна последица от нарушението.
ПАМ са уредени в чл. 34 ЗСП.
Чл. 34. (1) За предотвратяване или преустановяване нарушенията на законодателството по социалното подпомагане инспекторите налагат следните принудителни административни мерки:
1. дават задължителни предписания за отстраняване на допуснати нарушения;
2. спират изпълнението на неправомерни решения;
3. вписват данни за извършени нарушения в регистъра по чл. 18, ал. 2 и предлагат заличаване на вписването.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.
Съдържание. Видове.
по чл. 34 ал.1 т.1 - задължителни предписания - налагат се от инспекторите. Гаранция за тяхното изпълнение е административнонаказателната отговорност.
по чл. 34 ал. 1 т. 2 - спират изпълнението на неправомерни решения – временно преустановяване на действието на акта, без той да се променя.
по. чл. 34. ал. 1 т. 3 - вписват данни за извършени нарушения в регистъра
по чл. 34 ал. 1 т. 3 in fine - предлагат заличаване на вписването от регистъра. предложенията се правят пред Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (по чл. 46 ал. 1 т. 3-5 ППЗСП).
Ред за налагане.
ПАМ се налагат от контролните органи за спазване на законодателството по социалното подпомагане в писмена форма (прилага се ЗАП)– инспекторите на Агенцията.
Отговорност за нарушаване на законодателството по социалното подпомагане.
Понятие.
Отговорност за нарушаване на законодателството по социалното подпомагане е санкция за виновно неправомерно поведение. Правонарушителят е длъжен да претърпи определени неблагоприятни последици в резултат на собственото му неправомерно поведение.
ОСНОВАНИЯ
правонарушение в областта на социалното подпомагане
вина и в двете й форми
чл. 36 ал. 1 и чл. 38 ЗСП изрично предвижда кумулиране на отговорностите.
Административнонаказателна отговорност
чл. 36 -37 ЗСП; чл. 16 ЗСПД
Чл. 36. (1) Длъжностно лице, което виновно нарушава законодателството по социално подпомагане, носи административнонаказателна отговорност, независимо от дисциплинарната и имуществената отговорност за същото деяние.
(2) Наказанието по ал. 1 е глоба в размер 500 лв., а за повторно нарушение - 1000 лв.
(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на лица, които не изпълняват задължителните предписания по чл. 34, ал. 1, т. 1.
Чл. 37. (1) Нарушението се установява с акт, съставен от инспектор.
(2) Наказателното постановление се издава от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ЗСПД
Чл. 16. (1) Длъжностните лица,  нарушили разпоредбите на този закон, се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.
(2) Нарушението е повторно, когато е извършено до една година от влизането в сила на акта, с който нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
(3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 и 2 се съставят от длъжностни лица от инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
(4) Наказателните постановления се издават от министъра на труда и социалната политика или от упълномощено от него длъжностно лице.
(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Наказанието е глоба. Субект на АНО може да бъде преди всичко длъжностно лице, но може да бъде и доставчик на социални услуги.
състави на АНО
нарушаване на законодателството от длъжностно лице – изпълнителното деяние е неизпълнение на предписанията. Законът установява един квалифициран състав на това нарушение (чл. 36 ал. 2 – квалифициращ белег е повторността на нарушението).
нарушение на конкретни разпоредби (чл. 16 ал. 1 ЗСПД) . обект на нарушението е не законодателството по социалното подпомагане изобщо, а на правилата за семейството.
неизпълнението на предписанието на контролен орган (чл. 36 ал. 3 ЗСП).
Ред за налагане на наказанието.
съставяне на акт – поставя началото на АНП. конкретно лице се обвинява в извършването на конкретно правонарушение.
налагане на наказанието – винаги глоба. компетентен да налага наказанието е изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от упълномощено от него длъжностно лице. Това е правораздавателен акт.
чл. 37 ЗСП; чл. 16 ЗСПД; и
чл. 60 ЗРСИИ
Чл. 60. (1) Нарушенията на този закон се установяват с актове, които се съставят от упълномощени длъжностни лица от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", както и от инспекторатите на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на които са възложени контролни функции в съответната област.
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителите на съответните длъжностни лица по ал. 1.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Наложените глоби за нарушения по този закон се внасят в приход на фонд "Рехабилитация и социална интеграция."

Правна уредба на  обществено осигуряване и социалното подпомагане в ЕС.
Предметът на правото на ЕС относно общественото осигуряване включва правила за регулиране на осигурителните отношения при движението на граждани от една държава в друга. В правото на ЕС не се установяват изисквания към осигурителните системи изобщо, а само изисквания към осигурителните отношения когато се упражнява свободата на движение на работна сила (една от 4те основни свободи). За уеднаквяване и координация на вътрешните правила на ДЧ се прилагат два принципа:
хармонизация – изисква уеднаквяване на националните законодателства чрез съгласуване на вътрешните разпоредби, за постигане на единство в основните решения. В актовете на ЕС се поставят определени цели и насоки, но конкретния начин за постигане – вътрешното законодателство (директива). Този принцип не се прилага в осигурителното право.
координация - този принцип се прилага в осигурителното право. Това са правила за съгласуване функционирането на националните осигурителни системи с цел гарантиране на осигурителни права при запазване на суверенитет в тази сфера. Целта е да се предотврати при движение на работна сила едно лице да бъде осигурено едновременно по две системи или да не бъде осигурявано въобще.
Основни източници на правната уредба в ЕС
1.правила относно общественото осигуряване се съдържат преди всичко в Първичното право – чл. 39 и 42 ДЕО.
Член 39 (Art. 39) (предишен член 48)
1. В рамките на Общността е осигурено свободното движение на работниците и служителите.
2. Тази свобода на движение налага премахването на всякаква дискриминация между работниците и служителите от държавите-членки относно националността, що се отнася до условията за наемане на работа, възнаграждението и други условия на труд и във връзка с трудовото правоотношение.
3. При спазване на ограниченията, основаващи се на свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве съображения, тя включва и правото:
а) да се приемат действително направени предложения за наемане на работа;
b) на свободно движение в рамките на територията на държавите-членки за тази цел;
с) на пребиваване в държава-членка, с оглед постъпване на работа там, в съответствие с разпоредбите, регламентиращи наемането на работа на гражданите от тази държава, предвидени в законовите, подзаконовите и административните разпоредби;
d) на пребиваване на територията на държава-членка, след като бъде прекратено трудовото правоотношение в тази държава, в съответствие с условията, които бъдат предвидени в приети от Комисията регламенти по прилагането на тази разпоредба.
4. Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на назначаването на работа на държавни длъжности.

Член 42 (Art. 42) (предишен член 51)
Съветът, като се произнася съгласно визираната в член 251 процедура, приема в областта на социалната сигурност, мерките които са необходими за осигуряване на свободното движение на работниците и служителите, като в частност установява система, позволяваща на работещите в различни държави-членки лица и на лицата, ползващи техните права, да бъде осигурено:
а) кумулиране на вноските за всички периоди, които се вземат предвид в съответствие със законодателствата на различните държави, с оглед на придобиването и запазването на правото на престации от социалните фондове, и с оглед на изчисляването на размера на тези престации;
b) изплащането на такива престации на лица, които живеят на територията на държавите-членки.
Съветът се произнася с единодушие през времетраенето на визираната в член 251 процедура.
чл. 42- съдържа основанието за създаване на координационните правила в сфера на  общественото осигуряване.
Тези две разпоредби са основа за създаване на уредба във Вторичното право.
2.Вторично право – кодифицирано. Има два регламента на ЕС:
1.Регламент 1408/71  - за прилагането на системи на общественото осигуряване на лица работещи по трудови правоотношения, самостоятелно заети или членове на техните семейства които се движат в Общността. Този регламент е изменен и допълнен с Регламент 118/96.
2.Регламент 574/72 – определящ процедурата за прилагана на Регламент 1408/71
Съдебна практика на СЕО – практиката е насочена към уеднаквяване на положението в различните държави по прилагане актовете на ЕС.
Съдържание на правната уредба на общественото осигуряване
Най- общо тя се изразява в координация на осигурителните системи, т.е. в съгласуване на разпоредбите на националните правни системи със свободата на движение на трудещите се. Тези правила се прилагат само спрямо граждани, които променят местожителството си. Целта е да се избегне колизията на закона – постига се чрез определяне на приложимото право при преминаване от една държава в друга. От друга страна цел е да се предотврати нееднаквото третиране на основното гражданство. На трето място цел е да се преодоляват териториалните изисквания за придобиване и упражняване на осигурителни права – редица ДЧ свързват придобиването и упражняването на осигурителни права с определен период на пребиваване на тяхна територия- целта е да се избегне именно това.
Приложно поле.
Териториалният обхват на правилата включва ДЧ и  ЕИП. Персоналният им обхват включва само гражданите които ползват свободата на движение в ЕС. Съгласно чл. 2 от Регламент 1408/71 това са две категории лица:
работници/служители и самостоятелно заети лица – за тях е необходимо да бъдат  граждани на държава от ЕС, лица без гражданство или бежанци; да се прилага законодателството на държава членка на ЕС (да са под нейната юрисдикция)
членове на семейства и наследниците на работник/служител
На работник/служител са приравнени и държавните служители – чл. 2 т. 3 от Регламент1408/71.
Предмет.
Предметния обхват на координационните правила е посочен в чл. 4 от Р1408/71 – включва изрично посочени осигурителни плащания, предоставени според националните законодателства. Всяка ДЧ определя в декларация кои от тези изрично посочени обезпечения се предоставят според нейното законодателство.
Приложим закон.
Това е закона по мястото на полагане на труда – чл. 3 от Р1408/71 закрепва принципа на равенство на третирането в областта на осигурителните отношения.
Основни правила за осигуряване на координация между осигурителните системи.
правило за натрупване на осигурителен стаж – установено е в чл. 18 от Р1408/71. Този принцип се изразява в зачитане на стажа придобит в друга държава като придобит в държавата в която ще се изплати обезщетението – чл. 18 т. 1.
правило за износ на обезпечения – запазване на придобити права. Натрупването на обезпечения се изразява във възможност за упражняване на придобитото в която и да е ДЧ осигурително право при пребиваването във всички останали ДЧ (пенсия в Германия може да се упражни в Испания)
правилото за по благоприятна за осигуреното лице възможност – преценява дали е по благоприятно да се приложи само националното законодателство или да се приложат координационните правила на ЕС – прилага се обезпечение в по-голям размер
правилото за отчитане на член на семейството и другите издържани лица – означава, че когато определени осигурителни права са производни от други – членове на семейството на трудещия се  се отчитат независимо дали пребивават с него.

Видове осигурителни плащания.
всяко законодателство в ЕС предвижда обезщетения при временна неработоспособност и майчинство. Правилото е, че натуралните престации  се предоставят от държавата по местопребиваване. Но държавата по произход е длъжна да възстанови разходите на компетентната държава. Що се отнася до п-паричните обезщетения – те се изплащат от държавата където лицето е осигурено. Установяването на неработоспособността става в ДЧ по местопребиваване. Държавата-  ще извърши контролен преглед в определен срок, ако не трябва да се съобрази с установеното в друга ДЧ.
всяко законодателство признава и правото на обезщетение при временна неработоспособност при ТЗ и ПБ – координационните правила за това се съдържат в чл. 4 т. 2 и чл. 52-66 Р1408/71. Интересен е въпросът относно претърпените злополуки по пътя от една ДЧ към друга – счита се за настъпила в компетентната държава. Уреден е и въпросът когато придобиването на ПБ настъпва в няколко ДЧ. Обезпеченията са според законодателството на последната държава (чл. 57 т. 1).
Обезпеченията при Б са важни – чл. 68-69 Р1408/71. Правилото е, че безработния трябва да се регистрира и да се държи на разположение на Бюро по труда в ДЧ по местопребиваването. Ако има право на обезщетение при Б – се изплаща от ДЧ където рискът е настъпил. Според законодателството на ДЧ в която е настъпила Б се изчислява размера на обезщетението.
правила при смърт на осигуреното лице – чл. .64-66 Р1408/71. Всички законодателства предвиждат еднократна помощ при смърт – дължи се от ДЧ, където починалият е бил осигурен. Когато е бил осигурен от няколко ДЧ, помощта се дължи от последната.
семейни обезпечения – чл. 72-79 Р1408/71. Основен вид обезпечения са семейните обезпечения  и семейните помощи. Семейните  обезпечения са парични или материални престации за посрещане на семейни разходи. Семейните помощи са периодични плащания в зависимост от броя и възрастта на членовете на семейството – обикновено се изплащат за отглеждане на деца, но има и такива за полагане на грижи за други,  издържани от осигурените лица.  Те се изплащат от държавата по месторабота на лицето. Тези помощи се предоставят за издържане на съответното лице – ако не се изплащат по предназначение те се изплащат на Ф.Л. или Ю.Л. което фактически осъществява издръжката.
правила относно пенсионното осигуряване – целта е едно лице да не бъде осигурено в повече от една ДЧ или изобщо да не бъде осигурено. Най-напред се определя националната пенсия –пенсия според националното законодателство на ДЧ, без да се прилагат координационните правила. След това се определя пенсия според координационните правила  - в държавата в която е придобит осигурителен стаж. По отношение на пенсията според координационните правила се определя теоретичен размер на пенсията – този размер които се получава както ако целия осигурителен стаж е придобит в съответната ДЧ. След това се определя пропорционален размер – определя се като произведение от теоретичния размер x (частното между общия осигурителен стаж е държавата по местопребиваване / общия осигурителен стаж). преценява се коя от двете пенсии е по благоприятна и се предоставя по-високата.
Социално подпомагане.
В тази област правото на ЕС е още по-либерално.  Съдържа се в Препоръка 441/92 за общите критерии относно достъпа до средства и социално подпомагане в системите за социална закрила; Препоръка 442/92 относно уеднаквяване на целите и политиките за социална закрила. Двете препоръки поставят само общите цели на ДЧ в областта на социалната политика и социалното подпомагане - борбата със социалната изолация на гражданите. На ДЧ се препоръчва да установят право на гарантиран минимален доход, който да осигури достоен човешки живот според конкретните условия в конкретната ДЧ; да установят право на обжалване на отказа за отпускане на гарантиран минимален доход; да установят право на информация/интеграция на лицата в най-уязвимо социално положение.
Тези препоръки определят и основните принципи на социална политика в ЕС:
автономия на националните системи за социална сигурност
намиране на подходящи средства за гарантиране на достойно човешко съществуване
насърчаване на трудова заетост
еднакво третиране, индивидуализация и справедливост при определяне на социални помощи и социални услуги
Приложимо право в областта на социалното подпомагане е само правото на местопребиваване.

Международно осигурително право
Предмет на МОП.
От една страна предмет на МОП са международните стандарти в областта на общественото осигуряване, които се създават от международни организации – ООН, МОТ, СЕ, както и двустранни и многостранни споразумения между отделни държави. От друга страна, предмет на МОП са последиците за националното право от съществуването на различни национални осигурителни системи. В този аспект, то е МЧОП, определящо приложимото право по осигурителните отношения с международен елемент.
Източници.
Според характера на установяваните от тях правила относно общественото осигуряване.
международни декларации на принципи в областта на общественото осигуряване – ВДПЧ и МПИСКП, ЕСХ
актове по същество – съдържат уредба на общественото осигуряване по същество, като развиват съдържанието на основните социални права – Конвенции на МОТ; Европейски кодекс по общественото осигуряване; Двустранни международни договори по общественото осигуряване.
Според източника на съдържаната в акта воля международните източници на осигурителното право са три групи.
Универсални международни актове – те се приемат от универсални международни организации, чиято  дейност обхваща всички държави.
1.актове на ООН:
1.чл. 1 т. 3 и чл. 55 от Устава на ООН – уважение на човешките права, като предпоставка за стабилност и добруване на цялото общество.
2.ВДПЧ – чл. 22 – право на социална сигурност; чл. 25 т. 1 – право на обществено осигуряване; чл. 25 т. 2 – специални грижи за майките и децата.
3.МПИСКП – чл. 9 – право на обществено осигуряване – като елемент от правото на социална сигурност (за разлика от ВДПЧ, поражда определени задължения за ратифициралите го държави)
2.актове на МОТ (специален орган на ООН в областта на закрилата на трудещите се)
1.Устав на МОТ – цели защита срещу главните осигурени социални рискове и изобщо социална защита на гражданите.
2.Филаделфийска декларация за целите  и задачите на МОТ – чл. 3 б. Ф – да се гарантира необходимия доход на гражданите и медицинско обслужване
3.множество конвенции и препоръки
регионални европейски актове 
1.актове на СЕ – ЕСХ, ратифицирана от РБ – значение за развитието на осигурителните системи на държавите членки на СЕ.
2.актове на ЕС – Европейски кодекс за общественото осигуряване – установява по-високи стандарти
двустранни международни договори с предмет обществено и здравно осигуряване, отнасящи се до пребиваването на граждани на една държава на територията на друга (Македония, Германия, Чехия, Беларус).
Съдържание на международноправната уредба на общественото осигуряване.
Международни актове провъзгласяващи международни социални рискове.
Уредбата започва с професионалните рискове:
1.трудова злополука: Конвенция # 12 относно обезщетенията за трудови злополуки в земеделието; # 17 относно обезщетенията за трудови злополуки; # 19 относно еднаквото третиране (трудови злополуки); # 121 относно обезпеченията при ТЗ и ПЗ на МОТ.
Съдържание на уредбата:  задължение за държавите да създадат специална осигуровка за ТЗ;
Понятието ТЗ (чл. 7 К121) задължава държавите си да установят в националните си законодателства дефиниция на трудовата злополука.
Кръга на осигурените лица – първоначално работници/служители, вече всички трудещи се (К121)
Обезпеченията при ТЗ: медицинско обслужване; парични обезщетения; добавка за чужда помощ (К17)
2.професионална болест – Конвенция # 18 относно ПЗаболявания # 42 относно ПБ
Съдържание на уредбата: признаване на задължителни осигуровка за ПЗ (К18); определяне на видовете ПЗ; методи на определяне на ПБ (три метода: - листата; - легалната дефиниция; - смесения метод)
Кръга на осигурените лица: - всички пострадали (по един от възприетите методи)
Осигурителни плащания: - като при ТЗ
3.безработица: ВДПЧ; Конвенция # 2 относно Б; # 8 относно обезщетението при Б (корабокрушение); # 44; # 102
Съдържание на уредбата: задължение за въвеждане на осигуровка при Б; (#44)
Характер на осигуровката: - задължително/доброволно или комбинация.
Кръг на осигурените лица: - всички лица полагащи зависим труд. Изключение – чл. 2 т. 2 К44 – прислужници и надомни работници
Осигурителни обезпечения: - обезщетения и парични помощи.
Общи рискове.
1.общо заболяване: - чл. 25 т. 1 ВДПЧ; Конвенция # 24 относно осигуровката болест в индустрията; # 25 – болест в земеделието; # 56 – болест при моряците; # 102; # 130 на МОТ
Съдържание на уредбата: - чл. 1 К#34 признаване на общото заболяване като осигурен социален риск.
Кръг на осигурените лица: непрекъснато се разширява; Първо К#24; после всички трудещи се (К102)
Финансирането на общественото осигуряване – предвижда се то да е главно осигурителни вноски от работници/служители и от работодатели.
Осигурителните плащания: - парични обезщетения и натурални престации (медицинска помощ, лекарства)
2.старост: - чл. 25 т. 1 ВДПЧ; Конвенция # 35 относно осигуровката старост (индустрия/промишленост); # 36 относно осигуровката старост (земеделие); # 102; #128 относно обезпеченията при инвалидност, старост, смърт.
Съдържание на уредбата: задължение за въвеждане на специална осигуровка за старост.Определяне на възрастта от която да се прилага осигуровката – не по-висока от 65 години (К102).
Кръг на осигурените лица: непрекъснато се разширява. всички трудещи се (К102)
Финансиране: задължение за участие на осигурените лица осигуряването.
Осигурителните плащания:  - изплащане на пенсия – чл. 5 К35 – предвижда стаж – не повече от 30 г. (BG е 37 години)
3.смърт: ВДПЧ – чл. 25 т. 1 – овдовяване; Конвенция # 39 относно осигуровката смърт (индустрия/промишленост); # 40 (земеделие); # 102; #128;
Съдържание на уредбата: задължение за въвеждане на задължителна осигуровка смърт. Стаж – 60 месеца.
Финансиране: задължение за участие на осигурените лица осигуряването. допуска се осигуряването смърт да бъде поставено под условие в участие в набирането на осигурителни вноски.
Кръг на осигурените лица: непрекъснато се разширява. всички трудещи се (К102). Правоимащи са лицата издържани починалия осигурен приживе – съпруг/деца – имат право на наследствена пенсия. За преживелия съпруг се поставят определени условия: - да има определени години брак; - да е инвалид; - да е достигнал определена възраст. За децата: - условие: - да е сирак с определена възраст (14 год.). Няма значение дали наследствената пенсия е от майката или бащата. Но при наследствена пенсия от майката трябва да се докаже, че тя се е грижила за неговата издръжка.
4.майчинство: чл. 10 МПСИКП; Конвенция # 3 относно закрилата на майчинството; # 102; # 103 относно закрилата на майчинството (ревизирана); # 156 относно трудещите се със семейна отговорност;
Съдържание на уредбата: задължение за въвеждане на специална осигуровка за майчинство. обхвата на риска майчинство (период 6 седмици преди и 6 след раждането).
Кръг на осигурените лица: всички наемни работнички/служителки, като изискването плащанията да се дължат от фондове, а не от работодателя, за да не се възпрепятства наемането на работа на жени.
Осигурителните плащания: чл. 3 # 3 определение и основни осигурителни плащания: парични обезщетения и безплатна лекарска и акушерска помощ.
5.нов осигурен социален риск – грижи за деца в семейството: ЕСХ; Конвенция #102; #156 на МОТ
Съдържание на риска: парични плащания които да подпомагат семейството при отглеждане на децата.
Осигурителните плащания: семейни надбавки.

ИЗПЛАЩАНЕ НА ПЕНСИИТЕ
Правна уредба - глава II НПОС
Има три способа за изплащане на пенсиите:
Чрез пощите – гл.II, разд.II-V НПОС. Изплащат се по график, определен от управителя на Териториалното поделение на НОИ. Чл.63, ал.1 НПОС – те се изплащат с пенсионен запис. По правило се изплаща лично на пенсионера (чл.64, ал.3 НПОС)
Чрез банка – гл.II, разд.VII НПОС. Според разпоредбата на чл.50 изплащането чрез банка не е правило, а се прави при поискване. Ал.2 на същия член урежда изплащането на пенсиите в чужбина.
Капиталово изплащане - по частното доброволно и допълнителното задължително пенсионно осигуряване чл.142, ал.1, т.2 КСО Осигуряването в професионален пенсионен фонд дава право на еднократно изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, при пожизнено загубена работоспособност над 70,99 на сто
Капиталово получаване е възможно и по реда на чл.248, ал.3 КСО Осигуреното лице има право да изтегли по всяко време натрупаните по индивидуалната партида средства от лични осигурителни вноски. При придобиване право на лична пенсия за старост или инвалидност осигуреният има право на избор между съответния вид пенсия при условията на този дял или на еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната му партида.
Удръжки
Законът установява огрничен режим удръжките от пенсиите (чл.84-88 НПОС). Законът изрично установява основанието, на което могат да се правят удръжки от пенсията: надвзета пенсия (получена в по-голям размер от дължимото) и за издръжка. Съблюдава се правилото на чл.241 ГПК – частична несеквестируемост на обезщетения от общественото осигуряване.
ПЕНСИЯ ЗА ИНВАЛИДНОСТ ПО доброволното обществено осигуряване

Пенсия за инвалидност може да се получава и по доброволното обществено осигуряване – допълнителна пенсия за инвалидност от доброволен пенсионен фонд. Тази пенсия е уредена в чл.244, чл.246, чл.248 КСО. Тя се отпуска при трайна загуба на работоспособност повече от 50%. В случая няма значение, точно каква е степента, тъй като по силата на чл.246 КСО размерът и се определя както размера на допълнителната пенсия за старост. Тази пенсия, по избор на осигурения, може да бъде пожизнена или срочна. При определяне на размера на срочната се отчита срока, за който ще се получава пенсията, вместо да се ползват биометричните таблици.