Лекция №10 от 14.11.2005 г.

Материалноправна уредба на вещни права

1. Чужди държави, персонифицирани и неперсонифицирани образувания могат да бъдат носители на вещни права върху движими и недвижими вещи при условия и по ред, определени от българското МЧП. Уредбата е в Конституцията, КМЧП, ЗС, Закона за собтвеността и ползването на земеделски земи, Закона за горите, Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд; Договорите за насърчаване и взаимна закрила на инвестициите.
2. С оглед субектите:
2.1. Чужда държава – може да бъде носител на право на собственост и ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи, намиращи се в България:
2.1.1. Право на собственост
2.1.1.1. Върху недвижими вещи
    а) основна е земята – вж. чл. 29 ЗС1 – за консулски и дипломатически представителства. Става дума за малки парцели и обикновено при условията на взаимност. Чл. 29, ал. 4 ЗС казва, че “Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз основа на международен договор, със закон или акт на Министерския съвет”. Основно става с двустранен международен договор и при взаимност, но може и със закон. Що се отнася до акт на МС – съгласно чл. 17 на Конституцията режимът на собствеността се урежда със закон, а чл. 29, ал. 4 ЗС казва, че може с подзаконов акт. Последното не трябва да се допуска, защото противоречи на Конституцията и на принципите на МЧП, защото и другата държава трябва да допусне подзаконова уредба.
    б) Върху земеделска земя – чл. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи забранява това.
    в) Върху гори – чл. 10 от Закона за горите – не може чужда държава да придобива право на собственост. Същата забрана я има и в Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Това са преки забранителни норми.
    г) Върху сгради – чужда държава може да придобива право на собственост върху сгради по реда на чл. 29, ал. 4 от ЗС – по силата на закон или международен договор.
2.1.1.2. Върху движими вещи – чуждата държава може да придобива право на собственост. Най-скъпи са кораби и самолети. Уредбата е в Закона за гражданското въздухоплаване (относно самолетите) – договорът за продажба трябва да е в писмена форма. Относно корабите – прилага се закона по местосключване на договора за покупко-продажба.
2.1.2. Ограничени вещни права – може?
Вещи с възможна двойна употреба – поставени са под особен режим и всеки субект трябва да се съобразява.
2.2. Чуждо ЮЛ – такова е ЮЛ, което е регистрирано в чужбина или ако не се нуждае от регистрация – чието седалище е в чужбина.
Може да добавим и ЮЛ, чието реално управление е в чужда държава, но само ако има договор между България и другата държава за насърчаване на инвестициите.
2.2.1. Право на собственост:
2.2.1.1. Върху недвижими вещи:
а) Основна е земята – чл. 22 от Конституцията – чужди ЮЛ не могат да придобиват право на собственост върху земята. Същото е и когато обект са земеделски земи, гори. Това е сега действащата уредба. Конституцията обаче беше променена, но новата уредба още не е влязла в сила. Старата уредба противоречи на принципа за свобода на движението на капитал. Промяната на чл. 22 от Конституцията ще влезе в сила от датата на влизане в сила на договора за присъединяване на България към ЕС. Предвиден е срок за изравняване на условията в България с минималния стандарт на живот в ЕС (преходен период) – до 2014 г. Новият чл. 22 от Конституцията гласи:

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., относно влизането в сила виж § 7) (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.
(3) Режимът на земята се определя със закон.

По чл. 29, ал. 4 ЗС междуправителствените организации придобиват и по 3-те способа – закон, акт на МС, международен договор.
2.2.1.2. Върху движими вещи – могат при условия и по ред, предвидени в нашето право.
2.2.2. Други вещни права – могат да бъдат носители на ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи
Закон за арендата – специална уредба
2.3. Чужденците – от Закона за чужденците става ясно, че чужденец е лице, което не е български гражданин, а е гражданин на друга държава или е апатрид.
Чужденците могат да са носители на право на собственост и на ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи у нас:
2.3.1. Право на собственост:
2.3.1.1. Върху недвижими вещи:
а) Земята – чл. 29, ал. 1 и 2 ЗС – не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната, освен чрез наследяване по закон. А в последния случай имат задължение да прехвърлят собствеността си в 3-годишен срок от откриване на наследството. Това е относително забранителна норма – може, но само, ако е този придобивният способ и то в 3-годишния срок трябва да прехвърли собствеността си на български гражданин, българско ЮЛ, община и т.н.
Ако е регистрирано у нас ЮЛ със 100% чуждо участие – трябва пак да прехвърли собствеността си на ЮЛ със 100% български капитал.
Чл. 3, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи повтаря уредбата на 29 от ЗС: “Чужди граждани могат да придобиват земеделска земя само чрез наследяване по закон. Те са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да я прехвърлят на лицата по ал. 1” Чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ включва и апатриди поради чл. 26 от Конституцията.
Тази уредба важи и за гори, и за селскостопански земи.
Ако земята не се прехвърли – държавата придобива по цени, определени средни от държавата.
б) Върху сгради – може да придобиват право на собственост чужденците при условия и по ред, определени в закона.
2.3.1. Ограничени вещни права – може чужденците да придобиват такива.

Режимът на чуждестранните инвестиции

1. Уредба:
1.1. Вътрешно правни източници:
1.1.1. Конституцията – чл. 19, ал. 3, чл. 17, чл. 182
1.1.2. Закон за насърчаване на инвестициите, Правилника за приложението му и Устройствения правилник за ...; Закон за концесиите и Правилника за приложението му
1.2. Международни източници:
1.2.1. Двустрании международни договори – сключват се два договора – за насърчаване и за взаимна закрила на инвестициите
1.2.2. Спогодби за избягване на двойно данъчно облагане
1.2.3. Търговски спогодби
1.2.4. Многостранни международни договори:
а) MIGA
б) Учредителен договор на ...
в) Конвенция за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на тези държави (ICSID)
г) Маракешко споразумение за създаване на международната търговска организация и конкретно неговото приложение TRIMS.

Двустранните международни договори уреждат както инвестициите за България, така и българските, насочени за чужбина.
Какво е чуждестранна инвестиция? То е вложение, което идва от чужбина – това е икономическа стойност, която се добавя към националната икономика. Тази стойност може да има и национален произход (например чужденец придобива по наследство право на собственост върху земя и се освобождава от нея в 3-годишния срок; реинвестиция).
Чуждестранна инвестиция е участие в търговски дружества, вложение в собственост върху недвижими вещи; в движими вещи, които са дълготрайни материални активи; в ценни книжа; в концесионни договори; реинвестиция – печалбата от инвестицията се инвестира отново у нас; и всякакви други вложения, които имат икономическа стойност (вложения в know how например), т.е. не са изчерпателни.
От една страна стои чуждестранният инвеститор – всеки – чужденец, чуждо ЮЛ и т.н.
От другата страна е приемащата държава като неперсонифицирано образувание.
Чуждата държава може и да е инвеститор.
Инвестицията трябва да идва от гражданин или ЮЛ или държава, която е съдоговорителка. Може и да не е, но само ако контролът е от гражданин или ЮЛ на държава съдоговорителка.

Лекция №11 от 15.11.2005 г.

Форми на инвестициите

1.Концесии – особена форма чуждестранни инвестиции. Отношенията в инвестиционния процес се уреждат най-често с три договора – договор за концесия, договор за съвместна дейност, договор за услуги. Най-старият от тях е концесионният.
Уредбата на концесионните договори се  намира в вътрешноправните и международноправните източници: КРБ – чл. 18; Закона за насърчаване на инвестициите (изброява формите на инвестиции), Закона за концесиите, както и ППЗК.
Международни източници – договорите за насърчаване и взаимна закрила на инвестициите, където концесията се урежда изрично като една от формите на инвестицията.
Предмет на Концесията – вещи, публична държавна собственост или общинска собственост, вещи изключителна държавна собственост, обекти върху които държавата упражнява изключителни права и дейности, за които в закон е установен държавен монопол.
Страни по договора за концесия – тук инвеститорът носи името концесионер и по ЗК е ФЛ или ЮЛ, регистрирано като търговец. Приемащата страна се нарича концедент и тя винаги е публично правен субект (държавата или общината).
Концесията е ограничена със срок. ЗК го фиксира на 35 години с възможност да се удължи до 50 години, както и може да се уговори нов концесионен договор със същи обект и същите страни. Най-старата конвенция, която урежда концесионния договор като форма на инвестиция е Хонк-Конг-ската .
Уредена е процедура за определяне на концесионера. Процедурата по българския закон е кандидатстване за участие, провеждане на търг, конкурс или…
Концесионния договор може да бъде прекратен предсрочно или с изтичане на срока, за който е сключен, или на основания, предвидени в самия договор.
Допустимо е концесионния договор да бъде продължен в лицето на правоприемник.
2. Мерки за закрила на инвестициите - Международния инвестиционен процес не би могъл да се развива ако не съществува една минимална закрила за инвестициите, за предприетата стопанска дейност и за самите инвеститори. Принципът на закрила е основополагащ при уредбата на инвестициите.
Вътрешноправните източници са КРБ – чл. 19, ал. 3, ЗНИ – чл. 1 и то проведен, и може да се открие във всички вътрешноправни актове.
В межуднародноправните източници – двустранни договори – Конвенцията за създаване на Агенция за многостранно гарантиране на инвестициите.
Чл. 19, ал. 3 КРБ – основно начало на цялата система за закрила на инвестициите.
Инвестициите и стопанската дейност се закрилят от закона: 1) закрилата, която се предоставя на чуждестранните инвестиции е еднаква на тази, която се предоставя на местните инвеститори, съответно при спазване на националния режим.
Закрилата обхваща както самите инвестиции, така и предприетата въз основа на тях стопанска дейност.
Закрилата се урежда и гарантира от закона, т.е. има стабилност на уредбата на закрилата на инвестициите.
В договорите за … този принцип е уреден по-широко. Според договорите закрилата има за предмет инвестициите, предприетата стопанска дейност и личността на инвеститорите.
3. Гаранции – уредени са във вътрешноправните и външноправните източници. Някои от тях са уредени в КРБ и в законите, и в международните източници.
Гаранции: 1) националният режим – еднакво третиране на инвестициите и предприетата стопанска дейност на местните и чуждестранните лица. Чуждестранните лица се ползват от същата закрила – чл. 19, ал. 3, ЗНИ и в международните източници – двустранните и многостранните договори.
2) клаузата на най-облагодетелстваната нация – уреден е в договорите и в Маракешкото споразумение GATT – тук, при тази клауза чуждестранните инвестиции се приравняват на инвестициите на една трета държава. Тази клауза се предоставя на двустранна договорна основа. Но GATT ги задължава да се предоставя като многостранна. Целта е да се премахнат бариерите пред движението на капитала.
3) режим на минимално третиране на инвестициите – уреден е в договорите – тогава, когато приемащата инвестициите държава третира чуждестранните инвестиции съобразно националния режим и клаузата на най-облагодетелстваната нация, то тя е длъжна винаги да и предоставя по-добрият от двата режима.
4) имунитет на чуждестранните инвестиции – веднъж извършени инвестициите под действието на правен режим, който е в сила към извършването им, те остават под действието на този режим, независимо от бъдещи ограничения в правната уредба. Само ако бъдещите уредби са по-добри от тези към момента на извършването, тогава действат.
5) недискриминационно третиране – гаранция, изрично прокламирана в договорите за насърчаване
6) вещно правната закрила на чуждестранните инвестиции – закрила на чуждестранните инвестиции в случай на отчуждаване – уредбата е в договорите – отчуждаването е един от най-опасните нетърговски рискове, на които са подложени инвестициите. Всяка държава може принудително да отчуждава вещи от инвестиции, но защитата изрично посочва, че тези действия трябва да бъдат само в обществен интерес, само на законова основа, на базата на недискриминация, само срещу предварително и равностойно обезщетение, с възможност за репатриране на сумата по обезщетението, както и възможност за обжалване срещу неравностойно обезщетение.
7) право на репатриране на доходи от инвестиции – на инвеститора трябва да му бъде гарантирано, че може да си вземе дохода или част от него; печалбата, ликвидационния дял, цената при продажбата на вещ от инвестиционни фонд, както и получаването на обезщетение.
Има едно условие за всички тези гаранции – инвеститорът да представи документи за платени данъци и такси в държавата.
8) суброгация – тя има характер на гаранция, защото държавата, чиято националност има инвеститора му изплаща обезщетение, след което неговата национална държава встъпва в права и задълженията му, а приемащата инвестициите държава се задължава да не се противопоставя на суброгацията и след нея да продължи отношението, но в лицето на държавата на инвеститора. Това става със закон или договор. Договорът най-често е застрахователен – законът за експортното застраховане.
9) процесуална  - улеснена процедура за уреждане на инвестиционни спорове. Уредба – Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове. Уредени са две процедури: 1) помирителна и 2) арбитражна; като решението подлежи принудително изпълнение, включително на екзекватура по реда на Ню Йоркската конвенция, независимо дали решението е помирително или арбитражно.
 Страните могат да отнесат спора пред национален арбитраж, международен търговски арбитраж (ad hoc) ICC.
Два етапа – 1) опит за помирение – страните са длъжни да направят опит за доброволно уреждане. Опитът е абсолютна процесуална предпоставка, за да се подаде иск, иначе искът е недопустим.
Срок – 2 месеца, 6 месеца, 1 година – срокът не може да бъде използван като претекст за отнасяне на спора до арбитраж. Ако от обстоятелствата е видно, че опитът за помирение е неуспешен, тогава веднага ищецът трябва да предяви своя иск, като възможността за доброволно уреждане стои през цялото време, т.е. може да се стигне до извънсъдебна спогодба.
4.Пречки пред чуждестранните инвестиции:
    Първа група – политически пречки; втора група – социално-икономически;  трета група – правни.
Политически – различни форми на политическа нестабилност – например, предсрочни парламентарни избори, граждански войни, бунтове и др.
Социално-икономически – създаване на икономически бариери пред свободното движение на капитала; Социалните – организираната престъпност, корупцията и липсата на средна класа. Основната врата за корупцията е разрешителната правна система.
Правни – 1) като цяло – липса на насърчения за чуждестранните инвестиции, съчетани с рестриктивна уредба; 2) неработещи съдебна и административна системи, както и твърде силните позиции на бюрокрацията; 3) неучастие на държавата в някои основни институции в областта на международния инвестиционен пазар – СВТБ, МВФ и т.н.

Насърчения за частните инвестиции

Съществуват две групи държави, според това как приемат инвестициите: 1) държави, които насърчават инвестициите. България е от тази група.
Уредбата традиционно преминава през три етапа:
1) закони със специални правила за чуждестранните инвестиции, които включват насърчени за чуждестранните инвестиции.
2) отменяне на тези специални закони и подчиняване на чуждестранните инвестиции на общия режим на местните инвестиции и местната стопанска дейност – максимално разпространение на еднаквото третиране.
3) приемането на закони и други нормативни актове, съдържащи система от насърчения за чуждестранните инвестиции. През този трети етап минават всички държави нуждаещи се от инвестиции.
Форми на насърчаване – две групи – 1) Пряко – финансово субсидиране на инвестициите от чужбина; 2) непряко – административно обслужване, улесняване при приемането на чуждестранните инвестиции. Насърченията се отпускат в съответствие с Закона за социалните помощи.
1) за да бъде насърчена една инвестиция, тя трябва да има клас. Класовете инвестиции са три. Инвестиция до 10 до 40 млн. е трети клас, инвестиция от 40 до 70 млн. е от втори клас, а над 70 млн. е 1 клас инвестиция.
2) да създава нови работни места, да е в сферата на услугите и производството на блага, и да е за срок от 3 години, заради ЕС. Инвестициите в България са най-вече в сектор застраховане, пенсионно осигуряване, приватизация  - чл. 12 ЗНИ.
Когато инвеститор кандидатства и получи клас, в зависимост от класа си може да ползва различни насърчения: 1) общо насърчения за всички класове – ускорено административно обслужване, 1/3 по-кратки от инвеститори, които нямат клас;
2) индивидуално административно обслужване – по молба на инвеститор от 1 или 2 клас – само те получават индивидуално административно обслужване.
3) насърчения само за 1 клас инвеститори – отстъпване възмездно или безвъзмездно вещни права върху публична държавна собственост или публична общинска собственост, върху недвижими имоти.
4) 1 клас – изграждане на елементи от техническата инфраструктура до границите на обекта на инвестицията. Ако се отпусне такова насърчение инвеститорът трябва да внесе банкова гаранция.
Българската държава – по реда на ЗС чл. 8 Българската държава може да бъде носител на право на собственост върху недвижими имоти в чужбина, като … се определят в акт на МС, но тези условия са меродавни само доколкото правото държавата по местонахождението на имота не предвижда нещо друго. Преимущество има правото на държавата по местонахождението, а ако уредбата е диспозитивна, тогава се прилага българският закон.
Чл. 131 и сл. ЗДС
Органът, който представлява държавата е МС (титуляр според ПП), но с акт на МС могат да се предоставят недвижими имоти на ведомства, министерства.
Недвижими имоти се стопанисват и управляват МВнР, но с акт на МС могат да се променят.
Междуведомствена комисия за държавни недвижими имоти зад граница – държавата може да придобие недвижим имот по местонахождението на имота. Министерството прави мотивирано искане до междуведомствената комисия, тя на свой ред сезира МС и той взема решение. Когато има необходимост от продажба на наш имот зад граница – същата процедура, но от компетентното министерство. Имотите могат да се отдават под наем, но срока не може да надхвърля 10 години. За срок до 3 години договорът за наем се сключва от ръководителя на министерството и наемателя в чужбина и … се дава на междуведомствената комисия. Ако срокът е по-голям от 3 години – уведомява се Междуведомствената комисия, тя взема решение и чак тогава се сключва наемния договор.
Какви имоти може да придобива българската държава се определя от местното право на съответната държава.
Движими вещи – могат да се придобиват движими вещи при условията и редът, уредени от местното право по местонахождение на вещта. Ако вещта е кораб – прилага се правото на знамето, под което плава корабът, ако е самолет – прилага се правото на държавата, в която е регистрирано въздухоплавателното средство.
Вещни права – могат да се придобиват от българската държава, по правилата и редът на държавата, в която се учредяват.
Българските ЮЛ – това са ЮЛ, които са регистрирани в България. Те могат да придобиват собственост и вещни права върху недвижими имоти и движими вещи при съобразяване със съответното приложимо право на съответната държава.
Български граждани - Те могат да придобиват собственост и вещни права върху недвижими имоти и движими вещи при съобразяване със съответното приложимо право на съответната държава.
Лица с двойно гражданство – неговият вещно правен статус се определя от местонахождението на вещта.

Двустранните договори на инвеститорите и тяхната закрила.

Инвеститор може да бъде Българската държава, българско ЮЛ, неперсонифицирано образувание или български гражданин.
Ормите на инвестиции са вече разгледаните по договорите за насърчаване и закрила на инвестициите.
Правото по местонахождението на вещта позволява българските граждани и българските ЮЛ да се насочат към земя, сгради и др. движими и недвижими вещи…
Инвестиции на Българската държава в чужнбина – българката държава може да инвестира в придобиването на предприятие в чужбина, в собственост, в ценни книги. Наредба за регистрация и контрол на задгранични дружества с българско държавно участие – тук се съдържа специалната уредба на тези дружества. Задгранични, защото капитала е български и ги третира като български, но регистрирани в чужбина.
Създаване на търговски дружества
От държавни предприятия (100% държавно участие) или не по-малко от 51% държавно участие. Необходимо е техническа и правна обосновка до министъра за дружеството. Посочва се дали ще е 100% българско или ще има и местни партньори. Българското участие трябва да гарантира контрола върху дружеството (при 51% държавно участие). Освен ако местното право не допуска такова участие или бъде доказано, че и по-ниско участие гарантира контрола върху българското дружество.
Самата регистрация е подчинена на правото на държавата, където дружеството ще бъде учредено. Копие от акта за вписване се вписва в особен регистър към Министерството на икономиката и енергетиката.
Най-малко двама представители на българската държава в управителните органи на българското дружество, като тяхна основна задача е да гарантират превода на доходи в държавния бюджет.

Лекция №12 от 21.11.2005 г.

Интелектуална собственост

1. Понятието за интелектуална собственост се съдържа в Стокхолмската конвенция за създаване на международната организация за интелектуална собственост. Включва няколко компонента:
1.1. Авторски права – на артистите изпълнители върху техните изпълнения; права на продуценти върху аудио и видео записи; правата на излъчващите организации (радио и телевизия) върху излъчените програми.
1.2. Сродни на авторските права
1.3. Права върху научни открития
1.4. Индустриална собственост – търговски марки и марки за услуги, географски означения. Последните включват: а) указания относно произхода на стоките и б) наименования за произход.
1.5. Защита срещу нелоялна конкуренция;
1.6. Всичко друго създадено в резултат на творческия труд на човека.

В областта на интелектуалната собственост е постигната най-ранна международна унификация. В края на 19 в. са подписани първите международни договори.
Закрилата на тези обекти се създава най-напред с уредба, която защитава носителите на правото, неговите наследници, заветници.
2. Принципи на предоставяне на защита:
1. подчинява се защитата на принципа на асимилацията – от нея се ползват в еднаква степен и небългарските граждани;
2. има и териториални граници - …

3. Компетентност по дела за права върху обекти на интелектуална собственост

Чл. 13. (1) Българските съдилища са компетентни по искове за авторски права и за права, сродни на авторското, когато закрила се търси на територията на Република България.
(2) По искове за права върху обекти на индустриалната собственост българските съдилища са изключително компетентни, когато патентът е издаден или регистрацията е извършена в Република България.

В чл. 13 от КМЧП е уредена международната компетентност по искове за защита на авторското право и сродните му права. Защитата да се търси на българска територия – това значи субектът на правото трябва да е свързан с България – да му се публикува тук произведението или да се разпространява тук.

4. Кое е приложимото право?

Общи разпоредби
Чл. 71. (1) Възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на авторското право и на правата, сродни на авторското, се уреждат от правото на държавата, в която се търси тяхната закрила.
(2) Възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на права върху обекти на индустриална собственост се уреждат от правото на държавата, в която е издаден патентът или е извършена регистрацията, съответно в която е подадена заявка за издаване на патент или за извършване на регистрация.

Чл. 71 – правото на държавата, където се търси закрилата. Когато се търси защита у нас, съгласно 71, ал. 1 съдът ще приложи българското право – закони плюс международни договори:
- КРБ – чл. 54 – защитата се предоставя със закон.
- ЗАПСП
Закрила, която се предоставя за авторското право – чл. 99 от ЗАПСП3 – два принципа – на териториалната връзка и на личната:
1) териториална връзка – нашият закон се прилага, ако е публикувано у нас за пръв път, без оглед гражданството, местожителството на автора.
Ако не е публикувано у нас, а в държава съдоговорителка по международен договор за защита на авторското право и сродните му права, по която РБ е страна – пак се прилага нашият закон.
Ако е публикувано другаде, но до 30 дни се публикува и у нас или в държава съдоговорителка по международен договор за защита на АПСП, по която РБ е страна – пак се прилага ЗАПСП.
2) лична връзка – връзка между създателя и РБ (български гражданин) или държава, с която РБ е обвързана с международен договор в авторско правната сфера – отново закрила по нашия закон.
Същото се прилага според ЗАПСП и за сродните на авторското права.
5. Международни договори:
- Бернска конвенция
- женевска универсална конвенция
- …
- конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено възпроизвеждане на техните записи.
-..
-..
- договорите за интернет – два броя.
Бернската конвенция е с предимство пред Женевската универсална.

6. Патентът и удостоверението за регистрация имат строго териториално действие - т.е. ако иска изобретението да е защитено в няколко държави – той трябва да го патентова във всички тези държави. И тогава не може никой да го ползва. От това правило има едно изключение – чл. 20 от ЗП4. Ако го нямаше този текст и кацне самолет у нас, например, може да искаме да се конфискува.
Компетентността на българския съд е изключителна и не може да се дерогира със споразумение между страните или по друг начин.
Чл. 71, ал. 2 казва, че “Възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на права върху обекти на индустриална собственост се уреждат от правото на държавата, в която е издаден патентът или е извършена регистрацията, съответно в която е подадена заявка за издаване на патент или за извършване на регистрация” – прилага се правото на държавата, където е издаден патентът или е извършена регистрацията, но има един срок – приоритет – ако друг заявител заяви по-късно за същото изобретение, ще бъде върната заявката.
7. Как става патентоването?
КРБ – чл. 54; ЗП – чл. 67 и сл.
Патентоването в РБ може да стане по пътя на непосредствено заявяване, на международна заявка, на европейски патент или по пътя на трансформация на …
7.1. Непосредствено заявяване – заявителяt да има местожителство или постоянен адрес в чужбина и иска да патентова у нас. Чуждестранните заявители задължително действат чрез местен представител у нас (чл. 3, ал. 2 ЗП). Този представител осъществява законово или доброволно представителство? Отговорът е: това е особен вид доброволно представителство. Заявката трябва да съдържа изискванията на ЗП, дадени в чл. 35 ЗП.
7.2. Международна заявка – уредена е в международен договор – Договорът за патентно коопериране. Заявителите са със седалище или постоянен адрес в чужбина или такива в България. Международната заявка се подава там, където е … Заявката се препраща до международното бюро на СОИС и нашето патентно ведомство да е посочено ведомство или да е избрана нашата страна – там, където заявителя иска да ползва резултатите от международната патентна експертиза. Тя трябва да установи дали заявеното изобретение отговаря на изискванията за новост. И после следва нашата вътрешна процедура и се прилага нашето право.
Когато РБ е избрана страна – международна експертиза се прави само по искане на заявителя. В горния случай тя винаги се прави и затова е безплатна. А в този случай се плаща. Когато се установи, че имаме новост – заявката се праща на нашето патентно ведомство и почва нашата процедура.
За да се ползва от международната заявка – трябва заявителя да има седалище или постоянен адрес у нас. Това се прави, за да ползва заявителят информация от целия свят, която има международното бюро на СОИС.
7.3. Европейска заявка – заявителят може да иска европейски патент, който да има сила у нас и заявката се подава до европейското патентно ведомство в Мюнхен или да филиала му в Хага. От момента на подаването там има закрила у нас.
7.4. Трансформация – става дума за международна заявка, по която тече приоритет и има административни неточности (чужда държава счита, че е неправилно подадена заявката и др.), която по искане на заявителя се трансформира в заявка до нашето патентно ведомство, за да не се губи приоритетът.

Лекция №13 от 22.11.2005 г.

Заявката се подава в нашето патентно ведомство по реда на чл. 25 ЗП5 и то трябва да провери дали патентоването на даденото произведение в чужбина няма да доведе до заплаха за сигурността на страната или до изтичане на класифицирана информация. Това става в срок до 3 месеца. Ако няма опасности – заявката се връща и …ако има такива опасности – спира се заявката и започва процедура за секретен патент по чл. 24 ЗП6, т.е. изобретателят пак е защитен, но се избягва публичността.
Вторият начин казахме за патентоване в чужбина е международна заявка – подава се по пътя на международното патентно коопериране (чл. 67 и сл. ЗП) или като европейска заявка.
При договора за международно патентно коопериране се подава заявка. Прави се проверката за заплаха и ако липсва заплаха заявката не се връща както в горния случай, а се изпраща на избраната или посочена страна, където ще се издаде патентът.
8. Международните договори – договорът за международно патентно коопериране и други многостранни международни договори – кое е типичното между тях? Те са изградени на принципа на асимилацията.

Други обекти на индустриалната собственост

1. Уредба
1.1. Вътрешно правни източници:
1)КРБ,
2)Закон за промишления дизайн,
3)Закон и марките и географските означения,
4)Закон за топологията на интегралните схеми,
5)Закон за защита на новите сортове растения.
Характерно за всички тези закони е, че защитата се разпростира както за заявители, които са обвързани РБ (седалище или постоянен адрес у нас), така и за заявители, които не са обвързани с РБ (за последните става с представител: 1) които са от страни съдоговорителки; 2) които са от трети страни)
1.2. Международни договори:
1) Парижка конвенция за защита на индустриалната собственост;
2) Мадридска конвенция за марките и тяхната класификация;
3) Лисабонската спогодба относно …
4) Хагската спогодба за промишления дизайн
5) …
6) Будапещенският договор за признаване на международния …

БРАК

1. Сключване на брак у нас с международен елемент и сключване на брак в чужбина
1.1. Компетентност:
- Компетентно е лицето по гражданското състояние. За да е такова, поне едната страна трябва да е български гражданин или да има обичайно местопребиваване у нас, без оглед на гражданството (чл. 6, ал. 1).
- Друг възможен компетентен орган е чуждестранен орган, съгласно ал. 2 – дипломатически или консулски представител – само между граждани на изпратилата дипломатическия или консулския представител държава и то ако нейното право го допуска. В ал. 2 се казва „чужди граждани” – без апатриди.
- Следваща хипотеза – двама български граждани да сключат брак в чужбина – пред дипломатически и консулски представител, но приемащата държава трябва да допуска тези бракове.
- Може да сключат брак и пред органите на съответната държава, стига тази държава да допуска тези бракове.
- В чужбина може да се сключи брак между български гражданин и чужденец. Ал. 5 на чл. 6 – “Брак между български гражданин и чужд гражданин може да се сключи в чужбина пред български дипломатически или консулски представител, ако правото на приемащата държава и отечественото право на чуждия гражданин допускат това.” – двете изисквания трябва да съществуват кумулативно.
Ако едното лице е апатрид с постоянно пребиваване у нас, а другото лице е чужденец – според чл. 6, ал. 1 е компетентно нашето длъжностно лице по гражданското състояние.
1.2. Формата (чл. 75)

Форма на брака
Чл. 75. (1) Формата на брака се урежда от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва.
(2) Формата на брака, сключван пред овластен за това дипломатически или консулски представител, се урежда от правото на изпращащата държава.
(3) Брак, сключен в чужбина, се признава в Република България, ако е спазена формата, установена в правото, приложимо по ал. 1 и 2.

Чл. 75, ал. 1 и 2
1.3. Условия за сключване на брака – отечественото право към момента на сключване на брака (чл. 76, ал. 1: “Условията за сключване на брака се определят за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин лицето е било към момента на сключване на брака. За български гражданин, който сключва брак в чужбина, разрешението по чл. 12, ал. 2 от Семейния кодекс може да се даде от българския дипломатически или консулски представител.”) – виж чл. 12 СК.
Чл. 76, ал. 2: “Когато едното от лицата е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България, бракът се сключва пред българско длъжностно лице по гражданското състояние и ако приложимото чуждо отечествено право установява пречка за сключване на брак, която по българското право е несъвместима със свободата за сключване на брак, тази пречка не се зачита.”
Защо пречката е несъвместима? Например – по съображения за обществен ред. Пречката може да бъде религиозна, роднинска (у нас може брак между 2 братовчеди) – прилагаме нашето право.
Чл. 77  - трябва да установи чуждия гражданин или апатрид пред българския орган по гражданското състояние: 1) че неговото отечествено право признава брака, сключен пред чуждестранен компетентен орган (т. 1) и 2) че по неговото отечествено право няма пречки за сключване на брака (т. 2).
Това е отклонение от принципа, че съдържанието на чуждото право се установява служебно от съда.
2. Унищожаване на брака – чл. 78 казва, че “Унищожаването на брака се урежда от правото, което е било приложимо към условията за сключване на брака”. Това е привръзка към чл. 76.
2.1. Компетентността по брачни искове е уредена в чл. 7: “Брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България”.
2.2. Относно приложимото право – съгласно чл. 78 приложимо е правото, което е било приложимо към условията за сключване на брака (чл. 76.
При развод  - компетентността е по чл. 7, а приложимото право – по чл. 82.
- Когато са с еднакво лично право – чл. 82, ал. 1: “Разводът между съпрузи с еднакво чуждо гражданство се урежда от правото на държавата, чиито граждани са те при подаване на молбата за развод.”
- Когато са с различно лично – чл. 82, ал. 2: “Разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване, прилага се българското право.”
- Чл. 82, ал. 3: “Ако приложимото чуждо право не допуска развода и към момента на подаване на молбата за развод единият от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България, прилага се българското право.” – ако например приложимото чуждо право е на католическа държава, където не се допуска развод – у нас разводът се допуска поради съображения за обществен развод.
Лични отношения
Чл. 79, ал.1: “Личните отношения между съпрузи се уреждат от тяхното общо отечествено право”
Чл. 79, ал. 2: “Личните отношения между съпрузи с различно гражданство се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване, а когато такова не е налице - от правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка.” – и двамата трябва да са  в най-тясна връзка.
Имуществени отношения
Чл. 79, ал. 3: “Имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения.”, т.е. както личните отношения, но има и възможността на 79, ал. 4: “Съпрузите могат да изберат за уреждане на имуществените си отношения приложимо право, ако това е допустимо от правото, определено в ал. 1 и 2.”
За да допусне съдът прилагането на избраното от страните право, той трябва да установи допустимостта според тяхното общо отечествено право, според правото на държавата на тяхното общо обичайно местопребиваване или това на държавата, с която двамата, общо са в най-тясна връзка.
Избор

Споразумение за избор на приложимо право
Чл. 80. (1) Изборът на приложимо право по чл. 79, ал. 4 трябва да бъде в писмена форма с дата и подпис на съпрузите.
(2) Сключването и действителността на споразумението за избор се уреждат от избраното право.
(3) Изборът може да бъде направен преди или след сключване на брака. Съпрузите могат да променят или да отменят избора на приложимо право. Когато изборът е направен след сключване на брака, той поражда действие от момента на сключването на брака, освен ако страните са уговорили друго. [може изборът да е предварителен или последващ. Може да се отменя или променя. Ако е последващ – могат да му придадат обратна сила.]

Противопоставимост на избора на приложимо право
Чл. 81. Ако имуществените отношения между съпрузи се уреждат от избрано чуждо право, те могат да бъдат противопоставени на трети лица само ако тези лица са знаели за прилагането на това право или не са знаели поради своята небрежност. За вещни права върху недвижими вещи противопоставимостта важи само ако са спазени изискванията за вписване, установени от правото на държавата, в която вещта се намира.


Произход

1. Компетентност – (чл. 9)

Компетентност по дела за произход
Чл. 9. (1) Българските съдилища и други органи са компетентни по производствата за установяване и оспорване на произход освен въз основа на чл. 4 и когато детето или родителят, който е страна, е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.
(2) При условията на ал. 1 тази компетентност важи и по делата за лични и имуществени отношения между родители и деца.

Компетентни са на общите основания от чл. 4, плюс допълнителни основания – българско гражданство или постоянно пребиваване.
2. Приложимото право  (чл. 83)

Произход
Чл. 83. (1) Произходът се урежда от правото на държавата, чието гражданство детето е придобило към момента на раждането.
(2) Въпреки разпоредбата на ал. 1 може да се приложи, ако това е по-благоприятно за детето:
1. правото на държавата, на която детето е гражданин или в която има обичайно местопребиваване към момента на установяване на произхода, или
2. правото, което е приложимо към личните отношения между родителите към момента на раждането.
(3) Препращането към правото на трета държава се приема, когато това право допуска установяването на произхода на детето.
(4) Припознаването е действително, ако отговаря на отечественото право на лицето, което го е извършило, или на отечественото право на детето към момента на припознаването, или на правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето към момента на припознаването.
(5) Формата на припознаването се урежда от правото на държавата, в която то е извършено, или от приложимото право съгласно ал. 4.

Чл. 83, ал. 1 – темпорална привръзка
За да се защитят интересите на детето – чл. 83, ал. 2, т.1 – две алтернативни възможности и  в т.2 – още една във връзка с чл. 79, ал. 1 и 2.
Ал. 3 – това ограничение е въведено с оглед максимална защита интересите на детето.
Приложимо право към припознаването
Чл. 83, ал. 4 – цит. – допустими са алтернативни привръзки – lex patriae на припознаващия или детето към момента на припознаването, или lex loci actus на детето към момента на припозването.
Ал. 5 цит.  – форма.

Осиновяване

1. Компетентност (чл. 10)

Компетентност по дела при осиновяване
Чл. 10. (1) Българските съдилища и други органи са компетентни по делата за допускане на осиновяване, неговото унищожаване или прекратяване освен в случаите по чл. 4 и когато осиновителят, осиновеният или един от родителите на осиновения е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.
(2) Българските съдилища са компетентни по делата за имуществени отношения между осиновител и осиновен, когато осиновителят или осиновеният е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България, както и в случаите по чл. 4.

чл. 10, ал. 1 – основания по чл. 4 или ако осиновител, осиновен или един от родителите на последния има българско гражданство или обичайно местопребиваване у нас.
Чл.10 ал. 2 – компетентност за имуществени отношения
2. Приложимо право – чл. 84 и Наредба N3 за условията и реда за осиновяване от чужденец.

Осиновяване
Чл. 84. (1) Условията за осиновяването се уреждат от правото на държавата, чиито граждани са осиновяващият (осиновяващите) и осиновяваният към момента на подаване на молбата за осиновяване.
(2) Ако те са с различно гражданство, прилага се отечественото право на всяко от лицата.
(3) Когато осиновяваното лице е български гражданин, иска се съгласието на министъра на правосъдието. Условията и редът за даване на съгласие за осиновяване от чужд гражданин на лице - български гражданин, се определят с наредба на министъра на правосъдието.
(4) Когато осиновяваното лице е български гражданин, осиновяващият - български или чужд гражданин, който има обичайно местопребиваване в друга държава, трябва да отговаря и на условията за осиновяване по правото на тази държава.
(5) Действието на осиновяването се урежда от общото отечествено право на осиновителя и осиновения. Ако те са с различно гражданство, прилага се правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване.
(6) Унищожаването на осиновяването се урежда от правото, което е било приложимо към условията за осиновяването съгласно ал. 1, 2 и 4.
(7) Основанията за прекратяване на осиновяването извън унищожаването по ал. 6 се уреждат от правото, приложимо към действието на осиновяването съгласно ал. 5.
(8) При прекратяване на осиновяването трябва да се съобразят интересите на ненавършилия пълнолетие осиновен.

Когато чужденец осиновява, проверява се дали може това по отечественото му право – не се прилага последното, а само се проверява.
84, ал. 1 – кумулативно – осиновяващ(ите) и осиновяваният.
Ако са с еднакво гражданство – общо приложимо право, а ако са с различно гражданство – прилага се отечественото право и на двамата (ал. 2).
Ал. 4 – с цел максимална защита интересите на детето.
Ал.5
Ал. 6.
Ал. 7 – привръзка по ал.5
Ал. 8
3. Процедурата е уредена в Наредба N3 от Септември 2003 г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ОСИНОВЯВАНЕ ОТ ЧУЖДЕНЕЦ НА ЛИЦЕ - БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН
Може да бъде осиновявано дете, български гражданин, вписано в регистъра към министерство на правосъдието. Чужденецът се вписва в друг регистър –за чужденци, които могат да осиновяват.
Процедурата минава през няколко етапа:
3.1. Първи етап – подаване на молба до министъра на правосъдието чрез т.нар. акредитирана организация – лице с нестопанска цел, получила акредитация от министъра на правосъдието да посредничи за международни осиновявания.
Съдържанието на молбата е чл. 5, ал. 2 от Наредба N3, като всички документи, идващи от чужбина се представят в оригинал и преведени на български език. Ако документът е публичен – това се отбелязва.
Министерство на правосъдието проверява документите и ако всичко е наред, чужденецът се вписва в регистъра за чужденци, които могат да осиновяват.
3.2. Втори етап – проучване на децата, които са вписани за осиновяване от Дирекция "Международни осиновявания" – данните за децата се сравняват с данните за бъдещия осиновител и това завършва с доклад на дирекция международни осиновявания, който доклад се внася за разглеждане и вземане на решение в Съвета по международни осиновявания (чл. 8 от Наредба 3).

Лекция №14 от 28.11.2005 г.

Дирекция международни осиновявания прави предложение пред Съвета за международни осиновявания за евентуалния осиновител, но решението се взема последния по реда на чл. 9 от Наредба 3 – вземат се предвид интересите на детето, възможностите на осиновителя и данни относно личността му.
След като Съветът за международни осиновявания вземе решение, той по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредбата прави предложение до Министъра на правосъдието.
Той от своя страна определя бъдещия осиновяващ, като одобрява предложението. Но може и да не одобри – тогава отново според чл. 9, ал. 5 съветът по международни осиновявания се задължава да посочи друг осиновител или да отстрани пропуските.
3.3. Трети етап – по реда на чл. 10 от Наредба 3 – да се изпрати доклад, изготвен от Дирекция международни осиновявания до Централния орган на държавата, където детето ще се отглежда или до акредитираната организация там, а понякога и до двете.
Според чл. 11 от Наредба 3 от момента, в който докладът се получи в централния орган (най-често министерство на правосъдието в приемащата държава) или в акредитираната организация тече срок (2 месеца) и бъдещият осиновител трябва да изрази съгласие дали приема детето или не.
Ако има несъгласие – чл. 14, ал. 2 Наредба 3 – това лице се включва в списъка с осиновители под нов номер.
Ако е заявил съгласие – то трябва да е писмено и изрично и да е придружено с изявление, че е запознат с здравословното състояние на детето, че е запознат с последиците от осиновяването (то е само пълно осиновяване според хагската конвенция), да има заявление в този двумесечен срок за личен контакт с детето, да дойде в този срок в РБ и да има заявление за  започване на съдебна процедура за международно осиновяване.
Министърът на Правосъдието му съдейства за контакта (най-малко 5 дни с едно изключение – здравословни или други проблеми).
Осиновителя трябва да установи, че неговата правна система не допуска преосиновяване, а ако допуска – трябва да приложи нотариално заверена декларация, че той няма да допусне преосиновяване.
Трябва и декларация, че детето няма да се подлага на експериментално лечение и че части от тялото няма да се дават за донорски нужди.
Всичко това става в 2 месечния срок. По 14, ал. 3 от Наредба 3 може по молба на осиновителя министъра на правосъдието да го удължи с 1 месец най-много.
После всички тези документи се връщат в Дирекцията заедно с документ за платени такси.
Дирекцията проверява документите и изготвя предложение до министъра на правосъдието за издаване на изрично писмено съгласие за осиновяването и в 3 дневен срок Дирекцията изпраща всички документи заедно със съгласието до съда. В същия срок се уведомява Централният орган на държавата, плюс акредитираната организация, плюс осиновителя, че е издадено съгласието и че документите са в съда.



N59 Отношения между родители и деца

1. Международна компетентност на българските съдилища и други органи (чл.4).
2. Приложимо право (Чл. 85 – отношения между родители и деца)
Ал. 1: “Отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване” – общо обичайно местопребиваване. Ако няма такова – ал.2 казва, че “Ако родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване, отношенията между тях се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето, или от неговото отечествено право, ако то е по-благоприятно за него.” – може да се приложи и отечественото право на детето, но само ако то е по-благоприятно от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване.

Настойничество и попечителство

1. Приложимо право  (чл. 86)

Настойничество и попечителство
Чл. 86. (1) Учредяването и прекратяването на настойничеството и попечителството се уреждат от правото на държавата, в която лицето, което се поставя под настойничество или попечителство, има своето обичайно местопребиваване.
(2) Отношенията между лицето, поставено под настойничество или попечителство, и настойника или попечителя се уреждат от правото, което е било приложено съгласно ал. 1.
(3) Задължението да се приеме настойничество или попечителство се урежда от отечественото право на лицето, посочено за настойник или попечител.
(4) Временни или спешни мерки за закрила могат да бъдат взети по българското право, когато лицето или негово движимо или недвижимо имущество се намира на територията на Република България.

Ал. 1 – правото по обичайното местопребиваване на поднастойния или подопечния. Според компетентния орган ще определи дали са спазени изискванията за поставяне под настойничество или попечителство, или за прекратяване на тази връзка, както и за самата връзка.
Чл. 86, ал. 3 урежда приложимото право относно задължението да се приеме настойничеството и попечителството. Тук няма алтернатива – само отечественото право на лицето. А ако трябва да се вземат спешни мерки – ал. 4 – „могат” да се вземат, ако лицето или неговото имущество се намира на територията на РБ.

Издръжка

1. Международна компетентност - чл. 11: “Българските съдилища са компетентни по искове за издръжка освен в случаите по чл. 4, ал. 1 и когато търсещият издръжка има обичайно местопребиваване в Република България.” Компетентни са българските съдилища по чл. 4, ал. 1 плюс още едно основание – търсещият издръжката да има обичайно местопребиваване у нас – гражданството е без значение.
В материята на издръжката не може да се избира друг съд по взаимно споразумение, но това не е изключителна компетентност – ако са налице основанията по чл. 4, ал. 1 или по чл. 11 – компетентен е нашият съд, а ако не са – чл. 237 дава отговор на въпроса дали могат да се споразумеят страните.
2. Приложимо  право (чл. 87 и 88)

Издръжка
Чл. 87. (1) Задължението за издръжка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка, освен ако неговото отечествено право е по-благоприятно за него. В този случай се прилага отечественото право на търсещия издръжка.
(2) Когато търсещият и дължащият издръжка са граждани на една и съща държава и дължащият издръжка има обичайно местопребиваване в тази държава, прилага се общото им отечествено право.
(3) Когато приложимото чуждо право по ал. 1 и 2 не допуска присъждането на издръжка, прилага се българското право.
(4) Когато задължението за издръжка между бивши съпрузи произтича от унищожаване на брак или от развод, прилага се правото, което е било приложено съгласно чл. 78, съответно чл. 82.

Обхват на приложимото право към издръжката
Чл. 88. (1) Приложимото право към издръжката определя:
1. дали, в какъв размер и от кого може да бъде търсена издръжка;
2. кой може да търси издръжка и в какви срокове;
3. дали и при какви условия издръжката може да бъде променена;
4. основанията за погасяване правото на издръжка;
5. задължението на дължащия издръжка да обезщети органа, който е изплатил издръжката вместо него.
(2) При определяне размера на издръжката трябва да се държи сметка за материалните възможности на дължащия издръжка и за действителните нужди на търсещия издръжка, дори когато приложимото чуждо право разпорежда друго.

Чл. 87, ал. 1 – правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на търсещия издръжката.
Изключение – отечественото му право, ако то му предоставя по-добра закрила.
Тоест съдът установява съдържанието на правото по обичайното местопребиваване и отечественото право и ги сравнява, за да установи кое е по-благоприятно.
Вж. чл.87, ал. 2
Чл. 87, ал. 3 – ако това приложимо право не допуска присъждане на издръжка – елиминираме чуждото право и прилагаме българското право.
Чл. 87, ал.4  - специална хипотеза – това е една вътрешна препратка към чл. 78 и 82.
Вж. чл. 88, ал. 1.
Чл. 88, ал. 2 – материално правна норма, съдържаща критерий за обществен ред, с който чуждото право трябва да се съобрази.

3. Международна договорна уредба
Кодексът е в подчинено положение спрямо международните договори. Тоест тази уредба може да не се приложи, ако между държавата на дължащия издръжката и държавата на получаващия издръжката има договор – тогава се прилага той, а Кодексът попълва непълноти.
3.1. Многостранни международни договори:
1) Конвенция на ООН за закрила на детето;
2) Хагска конвенция за закрила на децата и международните осиновявания
3) Конвенция за гражданството на омъжена жена
3.2. Двустранни международни договори - договори за правна помощ и консулски конвенции:
1) договори за правна помощ – уреждат приложимото право относно формата на брака, условията за действителност, унищожаемост на брака, лични и имуществени отношения между съпрузи, отношения родители-деца, международна компетентност на съдилища и други органи.
2) Консулски конвенции – уреждат функциите на консула (играе ролята на лице по гражданското състояние – сключва бракове между лица на изпращащата държава, заверява бракове, сключени пред местните органи), има функции в областта на осиновяването, издръжката (определя нуждите на търсещия и възможностите на даващия издръжката); На настойничеството и попечителството (може да е член на настойнически или попечителски съвет).
3.3. Хагска конвенция за закрила на децата
Правилата и се прилагат, когато се осиновява дете от държава съдоговорителка от лице, което има постоянно местопребиваване в друга държава съдоговорителка. Документите се движат чрез съответния централен орган. Тя се прилага само за пълно осиновяване и урежда редица задължения на централния орган във връзка с процедурата.
Когато имаме осиновяване на дете-български гражданин от чужденец – процедурата е по КМЧП и СК – тя е съобразена с Хагската конвенция, но има някои по-строги изисквания.

Наследствени отношения

1. Международна компетентност на българските съдилища (чл. 14)

Компетентност по дела при наследяване
Чл. 14. Българските съдилища и други органи са компетентни по исковете по чл. 84 от Гражданския процесуален кодекс и другите производства, свързани с наследяване, когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в Република България или е бил български гражданин, както и когато част от имуществото му се намира в Република България.

Чл. 14 е темпорална привръзка – „към момента на смъртта” да е имал: 1) обичайно местопребиваване у нас (без значение гражданството); 2) е бил български гражданин; 3) имуществото му се намира в България – но да не е незначителна част (принципа за най-тясната връзка трябва да важи и тук).

2. Приложимо право
а) Единен статут – към движими и движими вещи се прилага едно и също право.
б) Разделен статут – за движими се прилага едно право, а за недвижими – друго право (обикновено на държавата, където се намират недвижимите вещи).

Лекция №15 от 29.11.2005 г.

Наследяване по закон
Чл. 89. (1) Наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт.
(2) Наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират.
(3) Наследодателят може да избере наследяването на неговото имущество в цялост да се уреди от правото на държавата, чийто гражданин той е бил към момента на избора.
(4) Условията за действителност на избора на приложимо право и неговата отмяна се уреждат от избраното право. Изборът на приложимо право и неговата отмяна трябва да бъдат направени във формата на завещателно разпореждане.
(5) Чрез избора на приложимо право не трябва да се засяга запазената част на наследниците, определена от правото, приложимо съгласно ал. 1 и 2.

Наследяване по завещание
Чл. 90. (1) Способността на лицето да се разпорежда със своето имущество чрез завещание (съставяне и отмяна) се урежда от правото, приложимо съгласно чл. 89.
(2) Завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата:
1. в която то е съставено, или
2. чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или
3. в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или
4. в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието.
(3) Алинея 2 се прилага и към формата на разпореждането за отмяна на завещанието.

Обхват на приложимото право
Чл. 91. Приложимото право към наследяването урежда:
1. момента и мястото на откриване на наследството;
2. кръга и реда на наследниците;
3. наследствените дялове;
4. способността да се наследява;
5. поемането на задълженията на наследодателя и разпределението им между наследниците;
6. приемането и отказа от наследство;
7. сроковете за приемане на наследството;
8. разполагаемата част;
9. условията за действителност на завещанието.

Незаето наследство
Чл. 92. Когато според приложимото към наследството право няма наследници, наследственото имущество, намиращо се на територията на Република България, се получава от българската държава или от общината.

Чл. 89, ал. 1 – цит. – ние сме възприели разделния подход. Привръзката е темпорална – към момента на откриване на наследството.
Чл. 89, ал. 2 – цит.
Чл. 89, ал. 3 – цит. – т.е. дава се възможност за избор. Той е за имуществото в цялост (не делят на движими и недвижими).
Чл. 89, ал. 5 – цит – принципът на запазената част е принципът за обществен ред.
Чл. 89, ал. 4 – цит – веднъж наследодателят избере ли приложимото право – последното урежда отношенията изцяло.
Това беше наследяването по закон.
Наследяване по завещание
Чл. 90, ал. 1 – цит.
Чл. 90, ал. 2 – цит. Ал. 2 съдържа няколко алтернативни привръзки.
Чл. 90, ал. 3 – цит.
Чл. 91 – цит.
Чл. 92 – цит. – пряка норма, като само следва да се провери дали има или няма наследници.

3. Международни договори:
1) Договори за правна помощ – едни уреждат за всички вещи (движими и недвижими), а други – разделно; уреждат наследяването по закон и по завещание.
2) Консулските конвенции регламентират функциите на консула в наследствените отношения.
Консулът е длъжен при смърт на български гражданин в чужбина да извърши действия съгласно чуждото право, за да се сдобие със смъртен акт и да го прати в общината по последното местожителство на умрелия. Присъства на запечатване, опис, подпомага събирането на наследствената маса и представлява наследниците. Когато починалият е гражданин на изпращащата държава и преминава само транзитно през дадена държава – консулът там прави опис, получава смъртен акт, движими вещи и ги праща до общината по последния постоянен адрес.
Пред консула се правят завещания, той ги отваря и ги прочита по искане на наследниците – може и двата вида завещания да прави – нотариални и саморъчни.

Облигационни отношения

Те биват договорни и извъндоговорни
Договорен статус – сключване, форма, съдържание, давност, прекратяване, отговорност и други.
Има два подхода:
а) единен – всички елементи се уреждат от едно приложимо право;
б) разделен – формата например по едно приложимо право, прекратяването – по друго приложимо право.
Автономията на волята и свободата на договарянето са основни принципи при договорните отношения.
Автономията на волята измества посоченото от правната норма и го замества с приложимо право, посочено от страните.
Автономията на волята съществува само при диспозитивни норми, които определят приложимото право, но наред с това дават възможност за избор на страните.
Разлика със заобикаляне на закона – стълкновителната норма посочва точно определено право. Пример: за да плащаме по-малък данък за кораб, понеже важи правото на знамето, го регистрираме не у нас, а другаде. Но тук няма избор на право.
Материалноправно препращане – тук ползваме заемки от закона и си пишем договора, а не избираме приложимо право и това не е автономия на волята.
Предели на автономията на волята – тези норми,, които не могат да бъдат дерогирани по споразумение между страните. Друг предел на автономията на волята са разпоредбите за обществен ред – т.е. избраното право ще се приложи, ако разпоредбите му не противоречат на българския обществен ред.
Кой е моментът за осъществяване на избор?
1) Най-често е моментът на сключване на договора;
2) Може и да е предварителен – например „всички наши отношения ще се уреждат по еди кое си право”;
3) Може изборът и да е последващ.
Обикновено изборът на приложимо право се отнася до всички елементи – форма, отговорност и други, но може и да касае само отговорността например – тогава за тези, за които няма избор се прилагат обективните привръзки.

Международна компетентност на българските съдилища при договорни отношения.
Чл. 15: “Българските съдилища са компетентни по искове от договорни отношения освен в случаите по чл. 4 и когато мястото на изпълнение на задължението е в Република България или ответникът има основно място на дейност в Република България.” – тези по чл. 4 плюс когато мястото на изпълнението на задължението е в РБ или (алтернативно) ответникът има основно място на стопанска дейност у нас.
Съдът първо трябва да определи приложимото право.
Първо трябва да види дали страните не са си избрали такова.

Лекция №16 от 5.12.2005 г.

Изисквания за действителност
Чл. 97 КМЧП – цит. Зад това се крие правото по същество (lex cause).

/5 и 6 декември от тетрадката/

12  декември 2005

Когато вредоносното деяние  е извършено у нас (когато деянието е обективирано на българска територия)  или вредите са настъпили у нас (всички вреди или част от тях са настъпили в България без оглед на това къде е вредоносното деяние – тук дори и да има само опасност от настъпването на вреди).
Когато говорим за вреди, не и за опасност от настъпване на вреди, юрисдикцията на българския съд може да бъде налице.
Съществува компетентност на българския съд по ал. 2 на чл. 18 - (1) Българските съдилища са компетентни по искове за вреди от непозволено увреждане освен в случаите по чл. 4 и когато вредоносното деяние е извършено в Република България или вредите или част от тях са настъпили в Република България.
(2) Компетентността по ал. 1 е налице и за прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси – прекият иск на увредения срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси. Този текст е въведен, защото много пъти имаме застраховане. За прекия иск срещу застрахователя  - чл. 4 плюс допълнителни основания, докато чл. 18, ал. 2 дава по-голяма свобода на увреденото лице.
Приложимо право – определя се от Кодекса на МЧП. Става дума за облигационни основания и отношения. Някои от принципите на глава X от Римската Конвенция намират приложение и тук.
Чл. 41, ал. 2 – специална разпоредба – когато дадена държава се състои от няколко териториални единици, всяка от които има собствена правна уредба на договорните и извъндоговорните отношения, всяка териториална единица ще се смята за отделна държава при определяне на приложимото право по глави X и XI. – когато държавата се състои от няколко териториални единици  - приложимото право е на тази държава до нейното националното право, което се прилага за договорните и извъндоговорните отношения – такава единица ще се счита за самостоятелна държава. В някои федеративни държави уредбата не е уеднаквена.
Непозволено увреждане – чл. 105 - (1) Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди.
(2) Когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава.
(3) Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава. Такава значително по-тясна връзка може да се основава на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане. – меродавно е правото на държавата, където са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди. Става въпрос за реално настъпили или евентуално (има опасност да настъпят) настъпили вреди. Независимо дали са реални или евентуални вреди, те трябва да са реални – косвените вреди не влияят върху приложимото право. Иначе казано – правото на държавата, където са настъпили или има опасност да настъпят вреди. Съдът трябва да реши дали вредоносното деяние е реално осъществено.
Ал. 2 възприема един стар принцип – когато увреденият и извършителят имат общ личен закон – задълженията, произтичащи от непозволеното увреждане – ще е правото по обичайното местопребиваване или правото, където се извършва обичайната дейност, ако са ЮЛ. Но към момента на настъпване на вредата, т.е. имаме темпорално обвързване. Към момента на настъпването на вредата означава, че трябва да имаме реална вреда. Тоест привръзката ще се приложи само при реална вреда.
Ал. 3 – специална отклоняваща формула при определяне на приложимото право – ако от обстоятелствата като цяло следва непосредственото увреждане е в значително по-тясна връзка с дадена държава – ще се приложи правото на тази държава. От същия принцип изхожда и законодателя, но той винаги изхожда от типичните обстоятелства. ? кое е другото….
Правото ?  - ал. последното изречение.
Това са обективните привръзки.
Чл. 106 КМЧП - (1) Когато вредата е причинена или има опасност да бъде причинена вреда от недостатък на стока, задължението за обезщетение се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на увреденото лице, освен ако лицето, чиято отговорност се търси, докаже, че стоката е въведена на пазара в тази държава без неговото съгласие. В този случай се прилага правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване или мястото на дейност на лицето, чиято отговорност се търси.
(2) Алинея 1 не засяга прилагането на разпоредбите на чл. 105, ал. 2 и 3. – когато вредата е причинена и е реална или евентуална. Вредата може да настъпи от недостатък на стока. Недостатък разбира се или от качество на стоката – това извеждаме от практиката. Задължението се урежда от държавата на увредения (законовите интереси  на увредения са накърнени).Обичайното местопребиваване на увреденото лице в съчетание с евентуална вреда – как да го тълкуваме? – обичайното местопребиваване  - на практика, к/о имали евентуална вреда не знаем кое е увреденото лице.
Алтернативно: „освен ако лицето докаже, че не е имало съгласие”, следователно за да попаднем в хипотезата, к/о приложимото право на извършителя от него се очаква да докаже, че стоката е въведена без съгласието на лицето, чиято отговорност се търси. Въпроса е може ли да се докаже ако има само опасност от вреда? Няма вреда! Следователно можем да докажем само когато има увреден. Когато се докаже, че не е имало съгласие – прилага се правото по обичайното местопребиваване или дейност, или правото на увредения.
Място на дейност – тъй като Кодексът не съдържа дефиниция, а от това понятие зависи приложимото право – попадаме в чл. 39 КМЧП - (1) Когато определянето на приложимото право зависи от квалификацията на фактическия състав или на отношението, тя се извършва по българското право.
(2) Когато даден правен институт или правно понятие са неизвестни на българското право и не могат да бъдат определени чрез тълкуване по българското право, то за тяхната квалификация трябва да се вземе предвид чуждото право, което ги урежда.
(3) При извършване на квалификацията трябва да се държи сметка за международния елемент в урежданите отношения и за особеностите на международното частно право. – квалификация. Съдът трябва да потърси критерии в своето право, т.е. в своето МЧП.
Ал. 2, чл. 106 – не се засягат разпоредбите на чл. 105, ал. 2 и ал. 3 – ал. 2 – лицето, чиято отговорност се търси и лицето, което е увредено – правото на държавите, в които е обичайното местопребиваване или дейност – ако се окаже, че отношението е по-тясно свързано с друго, следва да се приложи правото на държавата, с която конкретното отношение е в по-тясна връзка. Тоест ал. 2, чл. 106 е специална отклоняваща формула.
Нелоялна конкуренция – ако някъде по света е извършено действие или бездействие, то местното правото санкционира такива действия. Санкцията се прилага върху имуществото на извършителя, който се намира под юрисдикцията на държавата, където е извършено вредоносното  действие или бездействие. – „закон за дългата ръка”? Какво е нелоялна конкуренция – извличаме съдържанието на това понятие от Закона за защита на конкуренцията. В КМЧП няма дефиниция. Извлича се от ЗЗК.
Нелоялната конкуренция е форма на деликт. Ограничаването на конкуренцията също е деликт и затова се намира в глава XI. Приложимото право към задълженията – чл. 107 КМЧП – (1) Задълженията, произтичащи от нелоялна конкуренция и от ограничаване на конкуренцията, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия интересите на конкурентите в отношенията помежду им или колективните интереси на потребителите са или могат да бъдат увредени непосредствено и съществено.
(2) Когато действието на нелоялна конкуренция засяга изключително интересите на отделен конкурент, прилагат се разпоредбите на чл. 105, ал. 2 и 3. Тоест говорим за приложимото право, определянето на което зависи от факта на реално настъпили вреди или възможността от евентуалното им настъпване. Интересите се определят от ЗЗК и от съответните хипотези на търговското право. Не е добавено: „в отношенията по между им или с отделни клиенти” – как да го тълкуваме? Отношенията с техните клиенти не могат да бъдат игнорирани. „Могат да бъдат увредени” – означава опасност да настъпят вреди. И в двата случая: на реално настъпили вреди и евентуални – Кодексът ги определя като „непосредствено”: преки вреди и съществено увреждане. Във всички случаи трябва да се преценява доколко увреждането е съществено.
Формула: lex loci domini – приложимото право за увреждане на конкурентите помежду им или между тях и клиентите, следва мястото, където са увредени конкурентите или където са увредени колективните интереси на клиентите.
Когато имаме засягане на един отделен конкурент – ал. 2 – Кодексът препраща към вътрешната уредба и приложимото право, а именно в случаи, че увреденият и извършителят са с общ личен закон – прилага се той. Ако от обстоятелствата като цяло произтича, че отношението е по-тясно свързано с друга държава – ще се приложи правото на тази държава: отново специална отклоняваща формула.
Когато увреждането се изразява – чл. 108 - (1) Задълженията, произтичащи от нарушаване на права, свързани с личността, от средствата за масово осведомяване, по-специално печатни издания, радио, телевизия или други информационни средства, се уреждат по избор на увреденото лице от:
1. правото на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване, или
2. правото на държавата, на чиято територия е настъпила вредата, или
3. правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване или мястото на дейност на лицето, чиято отговорност се търси.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 е необходимо лицето, чиято отговорност се търси, да е могло разумно да предвиди, че вредата ще настъпи на територията на съответната държава.
(3) Правото на опровержение при нарушаване на права, свързани с личността, от средствата за масово осведомяване се урежда от правото на държавата, в която публикацията е осъществена или предаването е излъчено.
(4) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за задължения, произтичащи от нарушаване на права, свързани със закрилата на лични данни. – с нарушаване на права, свързани с личността – 1) ал. 1 – става дума за увреждане от средствата за масово осведомяване – тук приложимото право се определя по избор на увреденото лице. С други думи става въпрос само за реално претърпени вреди. Щом увреденият избира приложимото право – изправени сме пред алтернативна възможност. Това е една ограничена хипотеза, в рамките на посоченото от закона. Тоест увреденият може да се спре на някоя от посочените алтернативни възможности или може да се договори с другото лице за друга. Трите алтернативи: 1) правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на увредения; 2) правото на държавата, където е настъпила вредата – тези две възможности (1) и2)) ще се приложат при условията на ал. 2, а именно  - само ако лицето е могло разумно да предвиди, че вредата ще настъпи в 1) или 2). „да може разумно да предвиди” – собственикът на медиите очевидно знае къде е пазарът на неговата продукция. Той трябва да може разумно да предвиди, че в съответната държава данните ще увредят. Как ще се докаже от защита? – ал. 3 от Кодекса на МЧП – lex originis (мястото на първото излъчване); 3) правото на държавата по обичайното местопребиваване или правото на вредителя – тази трета алтернатива не зависи от това дали лицето е могло „разумно да предвиди”.
Последната алинея разпростира привръзката и по отношение на правата, свързани със закрилата на лични данни. Условие отново е: „разумно да предвиди”.
Други вреди – на околната среда – чл. 109 - Задълженията, произтичащи от увреждане на околната среда, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия вредата е настъпила или има опасност да настъпи, освен ако увреденото лице е избрало правото на държавата, в която е извършено вредоносното деяние. – две алтернативи: 1) правото на държавата, където вредата е настъпила; 2) ако увреденото лице прецени то може да избере правото. Деянието може да е действие или бездействие. „реално претърпени вреди” на околната среда. „Опасност” – във всички момент може да се случи настъпване на вреди. Увреденият може да прецени да избере правото на държавата на вредоносното деяние: lex loci delicti, ако обаче увреденото лице я е избрало.
Когато някой направи пиратско копие – авторът търпи вреди (пример с китаеца, който заключиха за торентите). Обезщетението – този, който прави пиратско копие най-малко прекратяване на действието плюс обезщетение – чл. 110 КМЧП - Задълженията, произтичащи от нарушаване на авторски права, на права, сродни на авторското, и на права върху обекти на индустриална собственост, се уреждат от правото на държавата, в която се търси закрилата на правото. Тоест тук отново имаме lex  loci protectionis. Това е по непозволеното увреждане.
Неоснователно обогатяване – чл. 111 - (1) Задълженията, произтичащи от неоснователно обогатяване, се уреждат от правото на държавата, в която то е настъпило.
(2) Когато неоснователното обогатяване е настъпило във връзка с друго отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с неоснователното обогатяване, прилага се правото, което урежда това друго отношение.
(3) Когато към момента на настъпване на неоснователното обогатяване страните са имали обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава.
(4) Когато от обстоятелствата като цяло следва, че неоснователното обогатяване е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава – ал. 1 – правото на държавата, в която е настъпило неоснователното обогатяване. Тълкуване: правото на държавата, където е извършено разместването на блага без правно основание и то така, че едната страна се е обогатила, а другата е обедняла. Lex loci condictionis. Тук е възможна още една привръзка – ал. 2 – правото по същество – и ако неоснователното обогатяване е настъпило във връзка с друго правоотношение между страните – прилага се правото по същество на другото отношение. Когато двете страни имат едно общо лично право: правото на държавата по обичайното местопребиваване или правото, където имат обичайно място на дейност. Ал. 4 – специална отклоняваща формула – когато от обстоятелствата като цяло следва, че неоснователното обогатяване е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава.
Водене на чужда работа без натоварване – чл. 112 - (1) Задълженията, произтичащи от водене на чужда работа без пълномощие, се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване или мястото на дейност на заинтересуваното лице към момента на предприемане на работата.
(2) Когато работата е предприета във връзка с друго отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с воденето на чуждата работа без пълномощие, прилага се правото, което урежда това друго отношение.
(3) Когато задължението, произтичащо от водене на чужда работа без пълномощие, е свързано със закрила на физическо лице или на конкретно имущество, прилага се правото на държавата, в която лицето или имуществото са се намирали към момента на воденето на работата без пълномощие.
(4) Когато от обстоятелствата като цяло следва, че воденето на чужда работа без пълномощие е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава – Заинтересовано лице – е това, чиято работа някой друг е свършил. Привръзката е темпорална. Меродавно е правото към момента на предприемането на работата.
Ако гесторът има някакви претенции към другото лице различни за подобренията - ? може ли гесторът да има претенции? – тази хипотеза чл. 112 ал.1 има предвид.
Ал. 3 – предвижда се още една привръзка – тук поводът е: закрила на ФЛ или на конкретно имущество. Кодексът предвижда две алтернативни привръзки: 1) където лицето се е намирало към момента на водене на работата или 2) където имуществото се е намирало към момента на водене на работата. „Правото на държавата, където лицето се е намира” – търси ли се обичайното местопребиваване? Не! Търси се само физическото пребиваване на лицето.
Ал. 4 – специална отклоняваща формула.

13.12.2005 г.

Освен обективните привръзки в глава XI има и други възможности – в раздел III – относно избора на приложимото право – оторизирани са да изберат приложимото право и да въведат 1 S-пи автономия на волята.
Условия – изборът да е извършен след като задължението е възникнало. Не може да е предварителен избор. Изборът трябва да е изричен, но е възможно да бъде и мълчалив – допустимо е. Условието, когато е мълчаливо е да става ясно от фактическите обстоятелства по случая. Друго условие – да не засяга правата на трети лица. Възможността за избор на приложимо право се отнася до непозволеното увреждане и до воденето на чужда работа без натоварване. Тя е изключена относно неоснователното обогатяване – чл. 113, ал. 3 КМЧП - (1) След възникване на задължение, произтичащо от извъндоговорно отношение, уредено в раздели I и II, страните могат да подчинят това задължение на избрано от тях право. Изборът на приложимо право трябва да бъде изричен или да произтича ясно от обстоятелствата по случая и да не засяга правата на трети лица.
(2) Когато към момента на възникване на задължението всички елементи на извъндоговорното отношение са свързани с държава, различна от държавата, чието право е избрано, изборът не трябва да засяга прилагането на повелителните норми на тази държава, които не могат да бъдат отклонени чрез упражняване на свобода на договаряне.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за задълженията, уредени в чл. 111.
(4) За съществуването и действителността на споразумението за избор на приложимо право се прилагат съответно разпоредбите на чл. 97 и 98. Чл. 113, ал. 2 – очертава пределите на автономията на волята – към момента на възникване на задължението, следователно това е темпорално обвързване. Ако има различен елемент от правото на държавата, чието право е избрано остават да действат повелителните норми на правото на тази държава. Защото – ал. 4, чл. 113 – отделно споразумение (един договор, който има за предмет избор на приложимо право). Тази група повелителни норми, които не могат да бъдат дерогирани – чл. 113, ал. 3. Разликата от уредбата на автономията на волята при договорните отношения е, че там споразумението може да е част от договора, а тук – само отделно споразумение.
Тук споразумението – чл. 113, ал. 4 във връзка с чл. 97 и 98 КМЧП. Така определено: 1) чрез обективни привръзки или 2)избор – съдържа уредбата на цялостния извъндоговорен статус.
Обхват на приложимото право – чл. 114 КМЧП. Трябва да се посочи, че когато става въпрос за отговорност на държава, на ЮЛ на публичното право, отговорност на управителен орган и представители на такива лица ако вредите са причинени в рамките на тези пълномощия – ал. 2 – редът се определя по особения закон на държавата. Чл. 114, ал. 1 - (1) Приложимото право към задължения, произтичащи от извъндоговорно отношение, урежда:
1. условията и обхвата на отговорността, както и задължените лица;
2. основанията за изключване на отговорността, както и ограничаването и разделянето на отговорността;
3. мерките, които съдът може да постанови, за да осигури предотвратяване, прекратяване или обезщетяване на вредата или щетата;
4. вида на вредите или щетите, за които може да се търси обезщетение;
5. определянето на размера на вредите или щетите, доколкото това е уредено от правни норми;
6. прехвърляемостта на правото на обезщетение;
7. лицата, имащи право на обезщетение за лично претърпени от тях вреди или щети;
8. отговорността за вреди, причинени от другиго;
9. способите за погасяване на задълженията, погасителната давност и прекратяването на права като последица от изтичането на срок;
10. доказването на задълженията, доколкото приложимото право съдържа установени от закона предположения или други разпоредби относно тежестта на доказване.
(2) Приложимото право не урежда отговорността на държавата и на юридически лица на публичното право, както и на техните органи или представители, за извършени от тях действия в рамките на упражняване на техните правомощия – условия и обхват на отговорността; основанията за освобождаване от отговорност, респективно ограничаване, обезпечителни мерки, вид, размер, прехвърляемостта на правото, лицата, които също могат получат обезщетение, преклузивност и срокове.
Чл. 115 - Независимо от приложимото право при определяне на отговорността трябва да бъдат съобразявани разпоредбите относно сигурността и правилата за поведение, които са в сила в мястото и в момента на извършване на вредоносното деяние – изисква в тази материя съобразяване и с една група норми, т.нар. особени повелителни норми. Уточнява се и кои разпоредби  - мястото на извършването и в момента на извършването на вредоносното влияние –става въпрос само за вредоносното деяние, а не за мястото на настъпване на вредите. Тоест когато вредоносното деяние е у нас, българският съд трябва да съобрази с нормите у нас.
Иск срещу застраховаятеля – приложимото право към този иск  съгласно чл. 116 -  Правото на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор е lex cause – правото, приложимо към задължението, но на увреденото лице, следователно тази възможност е ограничена. Правото е приложимо към застрахователния договор, т.е. да избере договорния статут – позволено му е защото договорният статут ще съдържа по-благоприятни условия от lex cause. Това е по извъндоговорните отношения.

Трудови отношения с международен елемент

Международна компетентност  - чл. 17 КМЧП - (1) Делата по трудови спорове са подведомствени на българските съдилища, когато работникът или служителят обичайно полага своя труд в Република България, както и в случаите по чл. 4.
(2) Споразумение за избор на съд е допустимо само ако се сключва след възникването на спора урежда основанията за международна компетентност: 1) по силата на общите основания съгласно чл. 4; 2) чл. 17, ал. 1 добавя към 1) още едно допълнително основание – когато работника или служителя обичайно полага своя труд в република България – това е непосредствено свързано със свободата на движение на работници в Правото на ЕС. Същността на тази свобода се изразява в това, че всеки гражданин от една държава е свободен да приеме валидно отправено към него предложение за работа от работодател в друга държава, да се придвижи свободно към тази държава, да се установи там, да сключи трудов договор, да полага труд за срока на трудовия договор и да вземе със себе си семейството си. Лицето може там да приеме и други предложения. Какво се разбира под „където обичайно полага своя труд”? – това е мястото, където работи преимуществено с оглед обстоятелствата по конкретен трудов договор. В тази материя – ал. 2 – е допустима възможността за избор на съд, т.е. страните по ТрПРО  могат да сключат споразумение за избор на съд и с него те ще дерогират компетентността на българския съд. Условието за допустимост обаче е: споразумението да се сключи след възникването на трудовия спор, а не предварително.
Приложимо право – чл. 96 - (1) Трудовият договор се урежда от избраното от страните право. Изборът на приложимо право не трябва да лишава работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на правото, което би се приложило, ако нямаше избор на приложимо право.
(2) Когато няма избор на приложимо право, трудовият договор се урежда от правото на държавата, в която работникът или служителят обичайно полага своя труд, дори ако временно е изпратен в друга държава.
(3) Когато работникът или служителят не полага обичайно своя труд в една и съща държава, прилага се правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване или основното място на дейност на работодателя.
(4) Ако в случаите по ал. 2 и 3 от обстоятелствата като цяло следва, че трудовият договор е в по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава – по отношение на индивидуалните трудови спорове – тук приложимото право е определя по ап. На принципа на свободата на волята, автономията на волята. Ал. 1 очертава и пределите. КМЧП – съдържа обективни привръзки – ал. 2 – ако няма избор: правото на държавата, където работникът или служителя обичайно полага своя труд – най-често временното изпращане става по силата на международни договори (за инсталиране на машини, т.е. ноу-хау). Формулата тук е lexs loci laboris. Правото на държавата по полагане на труда.
Чл. 96, ал. 2 – обичайно местополагане; ал. 3 – съдържа алтернативна привръзка: обичайното местопребиваване на работодателя или основното му място на дейност. Ал. 4, чл. 96 – специална отклоняваща формула – в случай на липса на избор – когато са предвидени обективни привръзки – ако от обстоятелствата като цяло след че трудовият договор е в по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава.
Уредба, освен в КМЧП, има и в други наши източници – имаме изобилни частно правни източници. Тази уредба е посветена на две основни категории относно: 1) отношения по полагане на труд в РБ от чужденци; 2) полагане на труд от български граждани в чужбина. Източниците са международно правни и вътрешно правни. Международните източници са представени от много актове – и двустранни международни договори, а вътрешно правните – от КТ (гл. 10 и гл. 11), Закона за насърчаване на заетостта, Закона за чужденците, Закона за насърчаване на инвестициите, Закон за чужденците и редица подзаконови актове (най-вече Наредба за условията и реда за издаване или отказ и отнемане на разрешително за работа на чужденец в РБ, Наредба за допускане на командировани чужденци в РБ в рамките на публичното предлагане или услуги, Наредба за условията и реда за дългосрочна командировка в консулските и дипломатическите представителства на РБ, Наредба за трудовоправното положение на български граждани, който са изпратени на работа в чужбина от български фирми-работодатели.
Особени хипотези  на полагане на труд – тези, при които има полагане на труда в свободни зони – Закона за митниците, Указ 2242 за свободните зони, Правилник за прилагане на Указ 2242 и Правилници на отделните свободни зони в страната (Видин, Русе, Бургас, Свиленград и други – 6 свободни зони).
Международни договори – основно значение имат многостранните конвенции, създадени под егидата на МОТ – над 200 конвенции, регламентиращи условията, категориите труд. България е държава съдоговорителка по повечето конвенции. Следователно тяхното приложение е задължително за РБ.
Двустранни международни договори – това са т.нар. договори за размяна на работна сила. Такива имаме от времето на социализма със едновремешния СССР – те продължават да действат и сега; договори с арабски държави. По-новите двустранни договори – тези, които сключваме във връзка с асоциираното членство на България в ЕС – с Германия, Португалия, Гърция, подготвят се и договори с Франция. Друга група двустранни договори са договорите за размяна на студенти – те са сключени със САЩ и Великобритания – те са не само за работа, но и за обучение.
Полагане на труд от чужденци в РБ – КТ в глава 10 урежда своя обхват, своето приложно поле, относно чужденци у нас и полагането на труд от българи в чужбина. Следователно КТ се прилага като право по местополагане на труда. Когато български гражданин е изпратен на работа в чужбина от българска фирма, тогава се прилага КТ. КТ и другите ни актове уреждат трудовоправното положение на чужденци у нас – основен принцип тук е … на националното третиране – т.е. към чужденците се прилага националния режим. В глава 11 КТ урежда признаването у нас на правата, придобити в чужбина (работил е в чужбина, натрупал е трудов стаж за пенсия – РБ признава трудовия стаж). Чужденците могат да полагат труд в България при условията на националния режим, т.е. те се приравняват в трудовоправната сфера към българските граждани. Но – само за чужденци, които притежават разрешение за работа. Тоест за да може чужденец да ползва българския режим, той трябва да има разрешение за работа. Това разрешение се издава по сложна процедура, описана в КТ, Закона за Насърчаване на заетостта, Наредбата за командировани чужденци у нас, Наредба за издаване, отнемане и отказ на разрешение и др. Документът, който трябва да имат чужденците е разрешението. Кои са субектите на този разрешителен режим? Разрешението е личен документ според чл. 2, ал. 1 от Наредбата за издаване, отнемане и отказ на разрешение - Разрешението за работа е личен документ, който удостоверява правото на чужденеца да извършва трудова дейност на територията на Република България само за конкретно юридическо или физическо лице и за посочените в документа място, длъжност, вид и срок на работа. този документ удостоверява: 1) правото на чужденеца да извършва трудова дейност на територията на РБ; 2) правото на чужденеца да извършва тази дейност в конкретно място, за конкретна длъжност, само за определен вид работа и за посочения срок. Веднъж издаден, този документ, поставя чужденеца в обхвата на действие на националния режим. И – той поражда правото на чужденеца да работи при конкретния работодател. Документът е издава по образец, утвърден от Агенцията по заетостта към Министерството на труда, а е защитен почти по вида за документите за самоличност. Кои са субектите, които попадат по разрешителния режим? – този режим не се отнася до всички чужденци. Категории групи чужденци:
1) чужденци, за които действа задължението да получат разрешение за работа – такива са продължително пребиваващите в РБ чужденци - …чл. 73, ал. 3 Закон за насърчаване на заетостта - Трудовите и осигурителните отношения на чужденци, наемани на територията на Република България от местни работодатели, се уреждат по условията на българското трудово и осигурително законодателство, чл. 4, ал. 1 от Наредбата – продължително пребиваващ е пребиваващият за срок от 1 година.
2) членове на семейства на чужденци, при условие, че той самият има разрешение за продължително или постоянно пребиваване у нас – ако титулярът обаче загуби правото да пребивава, следователно членовете на неговото семейство ще го загубят.
3) Лицата, сключили брак с български гражданин;
4) лицата от български произход, но чужди граждани – и те се нуждаят от разрешение за работа до момента, в който получат българско гражданство;
5) чужденци, които са командировани в рамките на предоставяне на услуги на територията на РБ – ако е краткосрочна командировка (до 3 месеца) чужденецът само се регистрира в Агенцията по Заетостта;
6) краткосрочно командированите чужденци в случаите, когато в рамките на 3 месечния срок не успеят да изпълнят задълженията си – командировката се удължава, но има задължение да получат разрешение;
7) чужденците, които не се нуждаят от разрешение за работа – две подгрупи: а) такива, които имат право да бъдат приемани по ТрПРО у нас; б) такива, които имат право да бъдат приемани по ТрПРО, но за които законът или подзаконовите актове задължението за разрешение. а) – тези, които притежават виза за краткосрочно пребиваване (до 90 дни) – те не се нуждаят от разрешение, защото нямат право на труд??; б) – чужденци, които имат разрешение за продължително пребиваване, при условие, че разрешението е издадено по специфичните основания – чл. 24 Закон за чужденците (чужденците да осъществяват търговска дейност в страната и са открили най-малко 10 работни места за български граждани; чужденци, които са приети в български средни и висши училища; представители на български търговски дружества, в случай, че представителството е регистрирано и др.; б) чужденци, които имат право да бъдат наемани, но законът ги изключва от разрешителния режим – тези, на които е признат статут на бежанец, имат право на убежище, признат хуманитарен статут, чужденци, които по силата на международен договор могат да работят в РБ без разрешение за работа – управители, дипломатически и консулски представители.
Компетентни органи – Агенция по заетостта към Министерството на труда и социалното осигуряване, самото министерство.
Правомощия на Агенцията – чл. 73 от Закона за насърчаване на заетостта и Наредбата:
1) право да издаде разрешението за работа.
2) да откаже разрешение;
3) да отмени разрешението
4) правото да отмени издаването
Допълнителни правомощия:
1) правомощия да удостоверява посочените документни, които кандидатът прилага;
2) правомощие да издава допълнителни документи и сведения.
Условия за издаване – в ЗНЗ и в Наредбата. Условията са в две групи: общи и специални.
Общите важат за всички хипотези за издаване на разрешение – както на тези, когато се наемат по ТрПРО, така и на командированите. Общите са:
1) липса на законово изискване за българско гражданство за конкретна длъжност, за която чужденецът кандидатства;
2) наличие на квалификация и професионален опит на чужденец за кокретна длъжност, за която кандидатства. Чл. 5 от Наредбата казва, че чужденецът трябва да има специализирани умения и знания, професионален опит;
3) да се изравнят предлаганите стандарти със стандартите, които се предоставят на български граждани за конкретна работа или длъжност – чл. 73, ал. 1 ЗНЗ;
4) да бъдат внесени необходимите такси за издаване. Таксите се внасят в едномесечен срок от получаване на уведомлението на Агенцията по заетостта, че е взето решение да се издаде разрешение – цел: ако междувременно чужденецът се откаже.
Специалните важат само при наемане на чужденци по ТрПРО. Специалните са:
1) да се предоставят доказателства от местния работодател, че той активно е търсел нужния му специалист за длъжността, за която кандидатства чужденецът – чл. 6, ал. 1 от Наредбата. Той трябва да е търсил такъв специалист на местния трудов пазар у нас – най-малко един месец трябва да е търсил чрез средства за масово осведомяване чрез Агенцията по заетостта и т.н.
2) изискване за професионална квалификация и съответно образувание  - „чужденецът трябва да има средно специално или по-високо образувание”, а заедно с това: трябва да има такава специфична квалификация,  и трябва да отговаря на изискванията за тази работа;
3) трябва да има липса на български гражданин или чужденец с постоянно пребиваване или чужденец, приравнен с ..и заедно с това невъзможност на работодателя да обучи съответно местен специалист.
4) съобразяване с националното състояние на труда;
5) законът въвежда един предел на общия брой чужденци – ако български работодател има вече 10% чужденци, той вече не може да поема чужденци. При това се засича една година от издаването.
6) да се изравни трудовото възнаграждение с това на български гражданин, ако работят на същата длъжност.
Ред за издаване на разрешение
1. Етап – внасяне на документи в Дирекция „Бюро по труда” по бъдещата месторабота на чужденеца – документите се внасят от български работодател съгласно чл. 73, ал. 2 ЗНЗ. Документите в Наредбата са изброени: документи, обосновка, 3 снимки, актуално състояние, документи за образуванието на чужденеца (да се преведени и легализирани), списъчният състав на работещите при работодателя, проект за трудов договор, копие от задграничния транспорт.
2. Етап – проверка на документите – изпращане на внесените документи при изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, плюс изпращане на становище на Агенцията до директора. Агенцията по заетостта след като получи документите проверява -  тя може да изисква допълнителни документи и да проверява фактите на внесените документи. Ако Агенцията констатира някакви разлики – прави проверка – цел – да се констатира достоверността. Евентуално да се поиска становище от министъра на труда и социалната политика;
3. Етап – вземане на решение за издаване;
4. Етап – уведомяване на вносителя на документите за взетото решение – уведомяването е писмено и от датата на получаването му тече едномесечен срок за внасяне на таксите за издаване;
5. Етап – издаване на документите – по специален, удостоверен от министъра образец. Разрешението се издава в един екземпляр.
6. Етап – изпращане на копия до Министерство на външните работи, Агенцията по заетостта и регионалните дирекции „бюра по труда”. Оригиналният документ се дава на работодателя.

19.12.2005

Срокът е този, за който се предлага в договора. Но има и общо ограничение – по чл. 70, ал. 2 – една година. Този срок не е абсолютен – може да бъде продължен (т.е. срокът е инструктивен). Чл. 10, ал. 1 от Наредбата – издаденото разрешение може да бъде продължено за срок до 12 месеца, т.е. 1 година и може да бъде продължен една година. Определен е и един максимален срок на заетостта на чужденци – 3 години. И този 3 годишен срок не е окончателен.
Хипотезите са:
1) работа на учители и преподаватели в средни и висши училища;
2) спортисти и треньори
3 )специалисти на чуждестранни фирми
Хипотези, при които се отказва на чужденци:
1) чл. 8 от Наредбата за условията и реда за отнемане на разрешение.
Условията са: а) когато не са спазени условията на чл. 71 ЗНЗ; б) когато чужденецът е санкциониран за незаконна трудова дейност у нас и то за един предходен 5 годишен период. Ако се открият документи, от които да се установи, че е работил незаконно; в) когато работодателят му е бил санкциониран за това, че е ползвал труда на чужденец, без разрешение за работа (наемал е чужденци на черно) – в случая обаче за двегодишния период; г) когато работодателят е бил санкциониран за общи нарушения на българското трудово законодателство; д) ако работодателят в последните 3 месеца е освободил български гражданин по собствена инициатива, който би могъл да заеме мястото, за което кандидатства чужденецът; е) по реда на чл. 8 т.7 – когато не са изпълнение условия за изпълняване на професия от чужденец у нас, установени в специални нормативни актове; ж) когато са налице основанията на чл. 10, 11 и чл. 21а от Закона за чужденците в РБ.
Отнемане на разрешението:
1)административният акт, с който се отнема разрешението е решение на изпълнителния директор на Агенцията по Заетостта съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за издаване и отнемане на разрешение - Чл. 16. (1) Разрешението за работа се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато:
1. се установи, че за издаването на разрешението са представени неверни данни;
2. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на чужденеца не съответства на посочените в разрешението длъжност, място на работа, работодател/лице, приемащо на работа командирован чужденец;
3. разрешението за пребиваване на чужденеца в страната не е издадено или е отнето по реда на ЗЧРБ.
(2) За отнето разрешение за работа по ал. 1, т. 1 и 2 се уведомяват Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи.
(3) Отменя се решението за издаване на разрешение за работа, когато таксата за издаване на разрешението не е внесена в едномесечен срок от получаване на уведомлението. Основанията са изброени изчерпателно:
а) предоставяне на неверни сведения във връзка с издаването на разрешение – неверни (сгрешена рожденна дата и др.)
б) констатация, че заеманата работа и заетостта, за която на чужденеца му е издадено разрешение не отговаря на посочената в разрешението длъжност, място на работа или работодател. Констатацията се прави от орган на Министерството на труда и социалната политика.
в) отнемане на издаденото по реда на Закона за чужденците в РБ разрешение за пребиваване, респективно отказ да се издаде такова разрешение.
След отнемането: Агенцията по заетостта трябва незабавно да уведоми МВнР и МВР.
Отменяне на разрешението:
1) по реда на чл. 17, ал. 1 от Наредбата - При предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение на чужденеца или на командировката в рамките на предоставяне на услуги работодателят или лицето, приело чужденеца, уведомява писмено Агенцията по заетостта в 3-дневен срок от датата на прекратяване на заетостта и връща разрешението за работа, което подлежи на отмяна - в случай на предсрочно прекратяване на ТрПРО – в този случай работодателя те длъжен да уведоми Агенцията по заетостта. Уведомяването става в писмен вид и трябва да се изпрати в 3 дневен срок от датата на преустановяване на ТрПРО. След като се отмени разрешението Агенцията по заетостта се задължава да уведоми МВнР и МВР.

Работа на български граждани в чужбина

Български гражданин може да полага труд в чужбина, когато е постъпил на работа при чуждестранен работодател. Две възможни …тук:
1) когато български гражданин е сключил договор чрез пряко договаряне с чуждестранен работодател;
2) когато български гражданин е сключил трудов договор с посредничество на българска фирма, която е лицензирана.
Втора Хипотеза: когато български гражданин е изпратен на работа в чужбина от българска фирма – работодател.
Правна уредба – международноправните източници са същите като в предишните въпроси – конвенциите на МОТ; двустранните договори за размяна на работна сила – посреднически услуги по наемане на български граждани. Наредба за дългосрочните командировки в чужбина – урежда ТрПРО на българите, които работят в български дипломатически и консулски представителства – лицата и техните семейства. Относно особените хипотези:
1) труд в свободните зони – Закон за.., Указ 2242 за свободни зони, Правилника, плюс правилниците на отделните свободни зони.
2) полагане на труд, когато български гражданин е сключил договор с работодател в чужбина:
а) договаря се направо с работодателя, без посредничеството на когото и да било. Въпросът е кое ще е приложимото право? Правото на държавата по обичайното местополагане на труда – lex labories, чл. 11 КТ;
б) български гражданин постъпва на работа в чужбина с посредничество на български субект (най-често фирма). Чл. 27 ЗНЗ - Право на посреднически услуги по заетостта имат работодателите и лицата, които търсят работа.
(2) (Изм., ДВ, бр. 26 от 2003 г.) Посредническите услуги по заетостта се организират и предоставят от:
1. Агенцията по заетостта;
2. физически лица и/или юридически лица с повече от 50 на сто българско участие, регистрирани по българското законодателство.
(3) Агенцията по заетостта предоставя посреднически услуги:
1. безплатно - по наемането на българските граждани и лицата по чл. 18, ал. 3;
2. безплатно - по наемането на българските граждани в чужбина, както и на чужденци в страната в изпълнение на международен договор, по който Република България е страна;
3. по договор с чуждестранни работодатели и лицензирани посреднически агенции, които заплащат разходите по извършеното посредничество, и със сродни чуждестранни институции за наемане на български граждани в други държави. Трябва да са ФЛ или ЮЛ. Ако са ЮЛ в предмета на дейност трябва да се включва посредничество за работа в чужбина, включително и на моряци. Лицата, които търсят работа в чужбина - … има право и задължение да извърши посреднически услуги с цел откриване на подходящ работодател в чужбина, договаряне на условията за полагане на труда, подготовка за проект за трудов договор и контакт между българския гражданин и работодателя. Възнаграждението може да бъде еднократна, глобална сума, може и да е определена като процент от ТрПРО.
Когато български гражданин е изпратен в чужбина от български работодател – хипотеза, при която трудовият договор се сключва в България и е приложимо българското право – трудовото и осигурително право на РБ. Българското право се прилага в качеството на право на изпращащата държава – lex deligationis. Приложимо е и правото по мястополагане на труда, а именно – императивните норми относно условията и хигиената и безопасност на труда, задължителни междудневни и междуседмични почивки; специфични изисквания относно времетраене, периоди; официални празници и неработни дни.
Чл. 10 КМЧП - (1) Българските съдилища и други органи са компетентни по делата за допускане на осиновяване, неговото унищожаване или прекратяване освен в случаите по чл. 4 и когато осиновителят, осиновеният или един от родителите на осиновения е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.
(2) Българските съдилища са компетентни по делата за имуществени отношения между осиновител и осиновен, когато осиновителят или осиновеният е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България, както и в случаите по чл. 4.
Български фирми-работодатели – обикновено имат свои обекти в чужбина. Друг основен работодател това е държавата в случаите, когато български граждани постъпват на работа в дипломатически и консулски представителства  - Урежда се от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина.
Трудовите договори на лицата от дипломатическия състав се сключват с министъра на Външните работи. На работа в дипломатически и консулски представителства могат да постъпват и членове на семействата на лица от дипломатическия състав. За целта – чл. 5, ал. 1 – за постъпването на работа на членове на семействата е необходимо писменото съгласие на министъра на външните работи. Договорът се сключва между ръководителя на българското дипломатическо или консулско представителство и члена на семейството.
Между дипломатическото или консулското представителства и местни граждани също може да се сключва трудов договор, но това е извън тук разглежданата хипотеза.
Приложното право тук е правото по местополагане на труда и българското трудово и осигурително право, доколкото местното право го допуска. Най-често това са договори по обслужващите дейности.
Особените хипотези:
1) Указът 2242 урежда ТрПРО-я в свободните зони. Указът в параграф 1 се занимава ТрПРОя и приложимото право. Могат да се поемат служители български граждани и чужденци. Параграф 2 урежда въпросите за издаване на разрешения за пребиваване с работа. Когато чужденецът кандидатства за работа – разрешенията се издават от компетентен орган, но с предимство и в съкратени срокове;
2) ЮЛ, което е регистрирано за дейност в свободна зона и то се нарича клиент на зоната. Когато молбата достигне Агенцията по заетостта – тя се разглежда. Трудов договор се сключва при условията на българското право, но в Указа и Правилника за него и Правилниците на отделните свободни зони могат да се предвидят и изключения, които са за улеснение. Трудовото възнаграждение може да се уговаря свободно и той самият може да сключва договор.

Международният транспорт

Това е дейност по пространствено преместване на хора, стоки, багаж и поща, която се извършва с транспортни средства при която се пресичат границите на поне една държава.
Видове транспорт:
1) В зависимост от средствата, в които се осъществява превозът, разграничаваме: сухоземен, воден и въздушен транспорт. Сухоземният се подразделя на автомобилен и железопътен транспорт, а водният на морски и речен.
Правна уредба – съдържа се във вътрешноправните и международно правните източници. Основата на уредбата са международните източници, които съдържат една преимуществена, императивна уредба. Освен това – преимуществена, материално правна уредба. Всички международни договори предвиждат, че отклонения от техническите правила са недопустими и всички клаузи, които целят да се отклони или да измени императивна разпоредба води до нищожност.
Въпросната уредба се съдържа в многостранните международни договори. Многостранните международни договори не изключват възможността държавите-съдоговорителки да сключат помежду си двустранни договори, но те не могат да се отклоняват от уеднаквените правила на многостранните международни договори.
Вътрешноправните източници следват принципите залегнали в многостранните международни договори – те или имплементират норми в себе си или съдържат разпоредби, които насочват към приложението на международните договори – това са клаузи за върховенство.
Всички източници регламентират договорите за международен превоз. Всички източници предвиждат, че договорите са неформални, но наред с това регламентират и превозната документация.
Всички източници, без изключение – превозвачът не може да се позовава на принципа на ограничена компетентност за вреди, причинени при международния превоз.
Обща особеност е, че всички източници регламентират отговорността на превозвача, при това я регламентират като виновна отговорност с изключение на въздухоплавателния транспорт – при него: рискови и виновна отговорност.
Всички източници регламентират хипотези и основания за освобождаване от отговорност, както и случаите на неограничена отговорност.
Всички източници предвиждат процедури при разрешаване на спорове.
Всички източници съдържат уредба на давностните срокове и те са по-кратки от вътрешното и гражданското право.
Транспортът е източник на повишена опасност и затова е предвидена подробна уредба.