Физически и юридически лица - КМЧП: 48-60-общ
1. Договори за взаимно насърчаване на инвестициите – двустранни, няма многостранни.
2. Регламент 44/2001 (Брюксел 1) – общ
3. Регламент 1435/2003 г. - Устав на Европейско кооперативно сдружение - спец
4. Регламент 2157/2001 г. - Устав на Европейско дружество – спец.
5. Регламент 2137/1985 г. - Европейско обединение по икономически интереси-спец.
Вътрешни източници:
ТЗ, ЗКИ, ЗДС – частна държавна собственост, Закон за образуване на ЕТД с държавно имущество - специални

Международни източници: 1. специални - двустранни договори 2. общи - многостранни договори.  Европейски източници: 1. специални - 1435/2137/2157 и 2. общи - регламент 44. Вътрешни източници: 1. специални – ТЗ, ЗКИ и 2. общи: КМЧП.

Правни сделки, представителство, погасителна давност - КМЧП: 61-63
Договори за правна помощ
погасителна давност – Виенска конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда
представителство – ЗНИ, ЗНВЗИ, ЗКИ

Вещни правоотношения - КМЧП: 64-70
1. Акт за присъединяване на РБ и Румъния – чл. 23, Приложение 6 (Мусева - 1)
2. Директива 2004/38 на ЕС
Вътрешни източници:
КРБ – чл. 22, ЗС-чл. 29, ЗСПЗЗ – чл. 3, ЗГВ, КТК

Брак, семейство, лични отношения, осиновяване - КМЧП: 75-88
Международни източници: брак
1. Договори за правна помощ
2. Международен пакт за гражданските и политическите права
3. Международен пакт за икономическите,културни и социални права
4. Конвенция за статута на бежанците – няма я
5. Конвенция за гражданството на омъжената жена – няма я
6. Регламент 2201/2003 г. (Брюксел 2) – МК, отменя регламент 1347

Вътрешни източници: брак
1. КРБ, ГПК (Част 7)

Международни източници: семейни отношения
1. Договори за правна помощ и консулски конвенции
2. Конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване
3. Конвенция за правата на детето заедно с 2 факултативни протокола към нея
4. Конвенция за съгласието за брак, минимална възраст..., регистрация на браковете
5. Конвенция за компетентност, приложимо право, признаване и сътрудничество във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата – МК, ПП
6. Хагска конвенция за гражданските аспекти на международните отвличания на деца
7. Регламент 2201/2003 г – МК

Вътрешни източници: семейни отношения
1. КРБ, СК, подзаконови актове – Наредба 3

Наследствени отношения - КМЧП: 89-92 общ, ЗН
(няма регламенти, има проект), Договори за правна помощ, консулски конвенции

Договорни отношения - КМЧП: 93-104
1. Римска конвенция за определяне на приложимия по отношение на договорните задължения закон – 1980 г.
2. Регламент 593/2008 (Рим 1) - прилага се от 17.12.2009. Дотогава се прилага Римската конвенция. Има други източници, но те са по-скоро с търговски характер.
Вътрешни източници:
КТК, ЗМВП

Извъндоговорни отношения - КМЧП: 105-116
Регламент 864/2007 г. (Рим 2) – 11.01.2009 г. , определя ПП, МК по р44

Международна продажба на стоки
Виенска конвенция на ООН относно договора за международна продажба на стоки – 1980 г.  - преки норми, ПП определя.

Международни инвестиции
1. Двустранни договори за насърчаване и взаимна закрила на инвестициите
2. Конвенция за създаване на Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите (MIGA)
3. Конвенция за уреждане на инвестиционните спорове между държави и граждани на други държави – ICSID
4. Учредителен договор  на международната финансова корпорация – няма го
5. Маракешко споразумение за създаване на СТО, заедно с приложение TRIMS
6. Гражданска конвенция за корупцията
7. Конвенция на Съвета на Европа за борба срещу корупцията
8. Конвенция на ОИСР за борба срещу подкупването на чуждестранни длъжностни лица при международни търговски сделки

Вътрешни източници:
ЗНИ, заедно с правилника за прилагането му, Устройствен правилник на българската агенция за инвестиции, ТЗ, Зконцесии и т.н. субсидиарно.

Международен транспорт

Международни източници
морски – Конвенции от Хага, Брюксел, Атина (към повечето не сме се присъединили)
речен – Белградска и Будапещенска конвенция - Дунав, Шиофокско споразумение за общи условия за международни превози на товари по р. Дунав
жп – Конвенция за международни жп превози COTIF (CIM & CIМ), Споразумение за международно сточно съобщение – няма го.
автомобилен – Конвенция относно договор за международен автомобилен превоз на стоки - CMR, Спогодба за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (INTERBUS).
въздушен – Монреалска конвенция за уеднаквяване на някои правила на международните въздушни превози (BG ОТ 2004 г.) До 2004 г. - Варшавска конвенция

Има множество регламенти относно вътрешния пазар:
Регламент 2027/ 1997 г.
Регламент 889/2002 г.
Регламент 261/2004 г.

Вътрешни източници:
Закон за автомобилните превози, КТК, Закон за железопътните превози, ЗГВ, ЗдвП, З за морските пространства, вътрешните водни пътища и пространства, уредба на договорите за превоз в ТЗ

Международна закрила на интелектуална собственост: КМЧП: 71-74, регламент 44, няма двустранни договори.

Международни източници:
Международна конвенция за създаване на СОИС

Авторско и сродно право: (тук регламенти няма) – МК: р44 (без чл. 22) и КМЧП, а за ПП:
Конвенция за закрила на литературни и художествени произведения
Женевска конвенция за авторското право (универсална)
Конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено възпроизвеждане на техните звукозаписи.
Международна конвенция за закрилана артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации

Индустриална собственост: МК: р 44 и КМЧП, а за ПП:
Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост
Промишлен дизайн: Регламент 6/2002 за промишлен дизайн на общността
Хагска спогодба за международната регистрация на промишлени образци
Патенти: Договор за патентно коопериране
Европейска патентна конвенция
Марки: Мадридска спогодба за международната регистрация на марките
Регламент 40/1994 за търговската марка на общността

Лисабонска спогодба за закрила на наименованията за произход
Мадридска спогодба за преследване на фалшивите или заблуждаващи указания за произход на стоките
Регламент 2100/ 94 за новите сортове растения

Вътрешни източници:
ЗАПСП, ЗПРПМодели, ЗПД, ЗМГО, З за новите сортове растения и породи животни, З за топологията на интегралните схеми, Наредба за секретни патенти, Н за представители по индустриална собственост.

Търговски ценни книги
1. Женевски конвенции за менителничните ефекти – бг не е страна, но ТЗ е съобразен с нея - 563 - 572

Търговска несъстоятелност с международен елемент
Регламент 1346/2000 г. относно търговската несъстоятелност – МК, ПП
ТЗ – специален вътрешен източник.

Производство по признаване и изпълнение на съдебни решения
Извън ЕС:
Договори за правна помощ
Брюкселска конвенция 1968 г. (по-късно регламент 44)
Конвенция от Лугано
В ЕС:
Регламент 44
Регламент Брюксел 2 бис – 2201/ 2003 г., АКО НЕ, ТО:
КМЧП: 117 – 124
Регламент 805/ 2004 – европейско изпълнително основание по безспорни вземания
Регламент 861/ 2007 – европейска процедура по искове с малък матерален интерес (01.01.2009 г.)

Регламент 1348 е вече 1393: От 13.11.2008 г. се прилага.
Регламент 1206 – събиоране на доказателства

Арбитраж:
Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения – по нея е процедурата (както при 44, 2201)
Европейска конвенция за външнотърговски арбитраж
Вътрешни източници: ЗМТА, ГПК

Съотношение на източниците:
Международни източници се делят на многостранни и двустранни

Съотношение между ПЕС и вътрешно право:

1. ПРАВО НА ЕС
2. КРБ
3. КОДЕКСИ
4. ЗАКОНИ
5. ПОДЗАКОНОВИ АКТОВЕ

Съотношение между ПЕС и международни конвенции: чл. 3 КМЧП

1. Многостранни международни конвенции – императивни норми на универсалните международни договори изискват Общността да промени своите актове.
2.ПЕС – първични и вторични
3.Вътрешни източници – КРБ, специални закони и КМЧП

Ако има международни ДВУСТРАННИ конвенции, в които европейската общност има компетентност:

1. ПЕС
2. Двустранни международни конвенции – те по същество се дерогират, реално ПЕС ги замества.

Това не може да се случи с многостранните конвенции, откъдето идва и проблема (императивни правни норми с универсално действие). Затова се решава всеки път отделно!

Например в регламент 44 – чл. 69 и чл. 71 определя кои конвенции се отменят и кои остават в сила, докато в регламент 2201 – чл. 60 и чл. 61 урежда кои имат предимство пред регламента!!!

В крайна сметка изпита може да се обясни конфликта между ПЕС и многостранните конвенци, като се уточни, че във всеки регламент е посочено кои конвенции се отменят с влизането му в сила и на кои не противоречи и остават да се прилага. Всеки път проблемът се разрешава индивидуално.

Алгоритъм за казус:
1. Правна квалификация – извършва се по международните източници (ex conventione) и по български източници (ex lege).
2. Международна компетентност – 1. бг, 2. чужда; Това е 1. властта на един правоприлагащ орган да разгледа и реши делото и 2. подчиненост на делото на неговата власт.
1) Съдебен имунитет?
2) Има ли налице висящ процес?
3) Има ли данни за арбитраж?
4) Местна подсъдност по регламент 44?,
5)Проверка за активна и пасива легитимация на страните – лицето субект ли е?
6) Налице ли е чуждестранна инвестиция?
Ако компетентността е по регламент 44:
1. изключителна – чл. 22
2. мълчаливо учредена – чл. 24
3. споразумение за избор на съд (пророгация) – чл. 23
4. по-слаба страна – чл. 9
5. обща компетентност – по местоживеене на ответник – чл. 2
6. Специална компетентност: чл. 5 и 6
3. Приложимо право – това е правото, приложимо към съответното частноправно отношение с международен елемент, след като се определи МК. сезиран съд прилага собствено МЧП (бг съд – бг мчп); гледа се каква е квалификацията, и се търсят международни източници. Така ако са договорни отношения – Римска конвенция например, международна продажба на стоки – виенска конвенция и т.н. После – вътрешни източници. С какви норми е определено – преки или стълкновителни? - механизъм на действие на двустранните привръзки. След като се установи съдържанието на правото, което трябва да се приложи – противоречи ли на обществения ред?

Forum causae - 33/р44

Изключителна компетентност:
Forum rei sitae – компетентност на съда по местонахождение на недвижимата вещ – 39 КМЧП
Forum societatis - компетентност на съда по седалище/месторегистрация на ЮЛ - 2/р44
Forum loci actus - компетентност на съда по място на правното действие - 22/р44
Forum loci protectionis - компетентност на съда, където е подадена заявката (ИС)- 22/р44
Forum loci executionis - компетентност на съда в държавата, където се извършва принудителното изпълнение- 22/р44
Мълчалива компетентност:
Forum silentio – мълчаливо учредена компетентност - 24/р44
Forum prorogratio - компетентност на съда, учредена по споразумение/ избор между страните - 23/р44
По-слаба страна:
Forum domicilii debitoris - компетентност на съда по местоживеене на длъжника - 9/р44
Forum domicilli creditoris - компетентност на съда по местоживеене на кредитора
Forum loci delicti/damni - компетентност на съда по място на извършеното вредоносно деяние или настъпването на вредоносния резултат.
Forum loci laboris - компетентност на съда по място, където се полага труда - 20/р44
Forum prorogratio
Специална компетентност:
Forum loci solutionis -  компетентност на съда на държава, където е изпълнено задължението - 5/р44
Forum loci destinationis -  компетентност на съда на държава, където се доставя стоката
Forum communis patriae -  компетентност на съда на държавата, където страните по отношението имат общо гражданство – 6, ал. 2
Forum communis habitationis – общо обичайно местопребиваване
Обща компетентност:
Forum domicilii debitoris - компетентност на съда по местоживеене на длъжника

Формули за приложимо право, обективни привръзки:
Lex fori – право на сезирания съд, приложимо материално право или процесуално право – 40/1/р44
Lex rei sitae/lex situs – право по местонахождение на вещта - 64
Lex banderae – право по знаме на държава (кораби, самолети) – 10 КТК
Lex loci actus – право на държава по местоизвършване на правното действие – сделка - 31
Lex monetae – право на валутата на дълга
Lex venditoris – право на държава на продавача - 4/р593
Lex loci laboris - право на държава, където се полага труда
Lex delegationis - право на изпращащата държава (работник)
Lex concursus - право на държавата, където е открито производство по несъстоятелност
Lex loci delicti commissi – право на държава по местоизвършване на деликта
Lex loci damni commissi - право на държава, където е настъпил/има възможност да настъпи вредоносния резултат - 105/1
Lex communis personalis – общо лично право на причинител и потърпевш - 105/2
Lex loci conictionis – право на държавата, където е извършено неправомерното разместване (неоснователно обогатяване - 111
Lex originiis - право на държава по произхода на едно право (ценна книга) - 57/р44
Lex protectionis – право на държава, където е подадена заявка за ИС - 71
Lex successionis – право на държавата, според която се дава закрила на наследството - 90/2
Lex loci registrationis - право на държава, където е извършена регистрацията на ЮЛ – 56,68
Lex loci celebrationis – право на държава по местосключване на брака - 75
Lex loci solutionis – право на държавата по местоизпълнение на задължението – глава 10
Lex loci contractus - право на държава по местостключване на договора – 9 РК
Lex loci competitionis - право на държава, където се е осъществила конкуренцията
Lex expeditionis – право по местоизпращането на валута
Lex destionationis – право по местоподаване
Lex patriae – отечествено право – 55
Lex habitationis – обичайно  местопребиваване - 89
Формули за приложимо право, субективни привръзки:
Lex voluntatis – право, определено от страните по пътя на избор (автономия на волята) - 93
Lex causae – право по същество, не е формула - 61
Lex proxima – право по най-тясна връзка - 2

Актове, определящи международна компетентност в различните области:
Регламент 44
Регламент 1346/2000 г относно международната компетентност към производството по несъстоятелност.
Регламенти 805/2004, 1896/2006 относно компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения. 
Луганска конвенция – компетентност и изпълнение на съдени решения по граждански и търговски дела, която обвързва държавите – членки на ЕО, Швейцария, Норвегия и Исландия.
Регламент 2201/2003 г. - компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност – отменя 1347/2000 г.
Европейска конвенция за външнотърговски арбитраж
Ню Йоркска конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения
КМЧП

Актове, определящи приложимо право в различните области:
Римската конвенция за определяне на приложимо право към договорните задължения, имаща предимство пред КМЧП. ЩЕ бъде заменена от регламент 593/2008.
Регламент 864/2007 г относно приложимото право към извъндоговорните задължения, имащ предимство пред КМЧП.
Регламент 1346/2000 г относно приложимото право към производството по несъстоятелност.
Виенска коннция за международна продажба на стоки.
Регламент 2137/ 85 – Европейско обединение по икономически интереси
Регламент 1435/2003 – устав на Европейско кооперативно дружество
Регламент 40/94 относно марката на общността.
Монреалска конвенция – международен въздушен превоз

Международна компетентност – статия на Мусева

Многостранни межднародни договори, сключени преди влизане в сила на Регламент 44 – действащи
Първично право а ЕО
Регламент 44
Двустранни международни договори
КМЧП – само когато урежда основания, които ги няма в регламент 44

Метод на права уредба на МЧП:
1.Стълкновителен – характеризира се с непреки отпращащи норми, насочващи към друг източник, където да се търси правото на поведение. Има два вида норми: 1. стълкновителни норми, уреждащи процесуални отношения с международен елемент и 2. стълкновителни норми уреждащи материални отношения с международен елемент.
2.Пряк метод - нормата съдържа в себе си пряко правило за поведение. Отново има два вида: 1. Преки норми, регламентиращи материални отношения с международен елемент и 2. преки норми, регламентиращи процесуални отношения с международен елемент.
Методите са паралелни, уреждат различни области: стълкновителен метод урежда МК, а пряк метод: урежда търговски отношения например. Има  смесена система: например при  вещното право и международни граждански дела.

Стълкновителни норми:
С оглед предмет: Нормите имат хипотеза (обем), диспозиция (посочване) и санкция (не винаги в същата норма).
1.стълкновителни норми уреждащи материални отношения с международен елемент.
2.стълкновителни норми, уреждащи процесуални отношения с международен елемент

2.1. едностранни
2.2 двустранни

1.1. норми, уреждащи основания за МК – това е властта на един правораздавателен орган да приеме и реши едно международно гражданско или търговско дело, като представи защита и санкция на страните. Видове: изключителна, мълчаливо учредена, по пророгация (споразумение за избор на съд), компетентност по дела, в които участва по-слаба страна (потребител, застрахован, работник), специална : при определени отношения (издръжка), обща – по седалище на ответник.
1.2 процесуални норми, уреждащи производство по международни граждански и търговски дела – например регламент 805/ 2004 г. уреждащ европейското изпълнително основание по безспорни вземания
1.3 норми уреждащи приложимо процесуално право;
1.4. норми, уреждащи признаване и изпълнение на чужди съдебни решения.

С оглед характер на съдържащото се в тях правило за поведение:
1.Преки – съдържащи процесуално правило за поведение. Те насочват към друг източник и се делят на задължаващи (абсолютни и относителни), забраняващи (абсолютни и относителни), позволяващи (с диспозитивен и задъжителен характер). Например нормите за призоваване, признаване и изпълнение на решения. Прилагат се непосредствено, независимо и самостоятелно от други норми
2.Стълкновителни – съдържа в себе си указание, относно 1. правораздавателен компетентен орган или 2. приложимо процесуално право. Нарича се привръзка. Видове:
1. еднопосочна : съдържа в себе си указанията по-горе, като има конкретен белег националността
2. двупосочна : съдържа в себе си указанията по-горе, като няма конкретен белег, а формула на привързване.

Механизъм  на действие на стълкновителните норми: преките се прилагат непосредствено, самостоятелно и независимо, а стълкновителните: привлича се чуждо правило за поведение и се съчетава с нашето право. Попълва се празнота, търси се аналогия. Различно е преднопосочните и двупосочните.

Автономия на волята – призната и уредена от МЧП възможност, институт на МЧП, при който страните по едно частноправно отношение с международен елемент могат свободно да изберат приложимо процесуално право. То измества правото, което би се приложило към това отношение, ако нямаше осъществен избор. Субективна привръзка – lex voluntatis. Преди в теорията се е смятало, че може да важи само за договорни задължения (Рим 1, Римска конвенция), но в практиката се утвърждава, че може и за извъндоговорни отношения (Рим 2, КМЧП). Изборът на ПП може да предшества договора, да го съпътства или да го последва. Изборът може да е пълен или частичен (за част от отношението). Често може да се стигне до заобикаляне на закона:  Поради това и в регламента и в МЧП има предели – особени повелителни норми, които не могат да се дерогират чрез свобода на избора.

Има две форми на заобикаляне на закона:
1.с материалноправни средства: едно отношение се изтегля (обективна предпоставка) от обхвата на един правопорядък и се подчинява на друг, като целта е изгоден резултат (субективна предпоставка – ясно съзнание). Има прилика с автономията на правото, но тя е  тя е позволена, а при заобикалянето н закона нормата, определяща правото е императивна!!!
2.с процесуални средства – forum shopping (търгуване на съд) – при него липсва връзка между страни, предмет и държава – дори да я има тя е много слаба. По това се различава от пророгацията – там правоотношението свързано по някакъв начин с правото, което страните са избрали – по страни или предмет на спора. Отново има обективна и субективна предпоставка (цел: изгода).

Автономия на волята
Заобикаляне на закона
Диспозитивна стълкновителна нормаИмперативна стълкновителна норма
Привръзката се създава от странитеПривръзката е създадена от законодателя
Страните не влияят върху норматаСтраните влияят върху обема на нормата
Зависи пряко от волята на странитеЗависи косвено от волята на страните
Две страни + съгласиеМоже и 1 страна без съгласие
По-тясно приложно поле (договорни отношения)По-широко приложно поле (вещен и личен статути т.н.)


Пророгация (споразумение за избор на съд) – това е процесуален договор, уреждащ международна компетентност.
Автономия на волята (чл. 93, 113 КМЧП)– това е материален договор, уреждащ приложимо право. Това е призната и уредена възможност от МЧП, на страните да изберат ПП към едно частноправно отношение, което измества правото, което би се приложило ако нямаше осъществен избор. Субективна привръзка – lex voluntatis.

Способи на квалификация: 1. Lege fori - компетентният орган извлича от своето материално право критериоите. (39/1 КМЧП). 2. Lege causae – търси се как е уреден института в чуждото право. Нарича се право по същество. Рядко се прилага. 3. автономна квалификация: когато отношението е свързано с няколко държави – съдът трябва да извлече критерий от всяка една от засегнатите държави и да направи на тази база свои автономни критерии, като държи сметка за целите на МЧП (международна хармония). Такава е практиката на СЕО, особено във връзка с разпоредбите на регламент 44. Има критерий ex lege – извлечени от закона: например чл. 48 КМЧП определя обичайното пместопребиваване, има и ex conventione – например в чл. 2  СОИС.

Препращане от първа степен/ връщане: българското МЧП отпраща към чуждото право, където чрез двустранна стълкновителна привръзка връща към българското право. 
Ако препрати към правото на трета държава – нарича се препращане от втора степен/ същинско.  То има подвидове: 1. просто/ еднократно: МЧП на третата държава сочи към материалното си вътрешно право и 2. двойно/тотално : МЧП на третата държава сочи към четвърта държава, докато се стигне до материална норма.

Институт на установяване на чуждестранното право:
1. Материални норми на чуждо МЧП – в международни и вътрешни източници
2. Материални норми на чуждо вътрешно гражданско/търговско право
3. Процесуални норми на чуждо МЧП
4. Процесуални норми на чуждо вътрешно право.
1.Установява се приложимото право като националност и
2.Конкретни нормативни актове на приложимото право, релевантни за уредбата на правоотношението.
3.Конкретни правни норми.
4.Тълкуване на нормите според правото, което ги е създало – снабдява се с практиката на чуждата държава.
5.Преценява се обществения ред – негативна и позививна функция
6.Приложение на правото. Кой – в БГ от БГ съдилища и други правораздавателни органи.
Не подлежи на установяване съдържанието на чуждата стълкновителна норма – факти, обем, критерии на привързване са различни от предмета на квалификацията.

Особени повелителни норми: Национални правни норми, чието спазване е от решаващо значение за спазването на политическа, социална, икономическа организация на съответната държава, поради което е предвидено тяхното съобразяване от всички лица, които се намират на територията на тази държава, или за отношения, които могат да се локализират в нея. Преценява се от правоприлагащите органи накрая, след определяне на ПП. Например правилата за екологично законодателство. Тези норми са свръхинтерактивни, свръхимперативни. Имат абсолютен примат. Чуждите особени повелителни норми не са задължителни например за българските органи. Не могат да се  отклонят чрез свобода на договаряне (чл. 93/5 кмчп).
Обществен ред: Фундаментални ценности на България и обществото, произтичащи от нормите на правото и морала, справедливостта. Критерий за обществен ред: основни начала на Конституцията (или СК - условия и пречки за брак).

Взаимност: Предоставяне на правна възможност на субектите в различни държави. Може да бъде материална и формална. Материалната дава определен обем права (757 ТЗ). Формалната не изисква да са абсолютно  еднакви правата. Тук чуждите и националните субекти имат едни и същи права. Например на чужденците в друга страна се дава взаимен национален режим. Това е регламентиран принцип в КМЧП: право срещу право, взаимно изпълнение. Може договорна (двустранни и многостранни) и фактическа (уредена с наши специални закони).
Реторсия: огледално на взаимността. Когато от друга държава субекти с българска националност са подложени на дискриминационно третиране. Тогава България в отговор налага ограничителни мерки с характер на реторсия. Или пък валидно поето международно споразумение. Основания за реторсия: важното е да е правомерно поведението и да не цели агресия. Не трябва да се стига до ексцес.

Стълкновения на закони: само в МЧП: когато уредбата на едно частноправно отношение я има в законодателствата на две държави и тя е противоположна. Стълкновяват се две преки норми на МЧП: пряка позволителна и пряка забранителна. 
Ако отпращаща норма участва в колизия се говори за потенциално стълкновение.
Ако участва пряка норма – ефективно стълкновение.
Скрито стълкновение: когато понятията съвпадат, но вложеното в техния смисъл е различно. Подвижно стълкновение: когато по повод една вещ се прилага първо едно право, а после друго право. Попада под два режима едновременно. Най-ефективен способ за преодоляване – многостранното международно договаряне (съдебно сътрудничество). Всички дейсващи конвенции се заменят с пряко приложими регламенти – те имат директен ефект и са задължителни, не се приемат, ратифицират. После е международното договаряне, двустранното договаряне и уеднаквяването на вътрешното законодателство.

Действително управление: имуществен или капиталов контрол (пряк и непряк). Вземане на решения: ефективно, технически и административни действия по реализиране на управленската стратегия и изпълнение на насоките, дадени от лицата, които контролират чрез капитала.

Държавата като субект на МЧП: 1. особен субект – има суверенитет, 2. държавен имунитет – съдебен и неприкосновеност на държавно имущество, непопадане под принудителни мерки за изпълнение на чуждестранно съдебно решение. Теории за абсолютен и функционален имунитет. Принцип на равнопоставеност – ограничава държавния имунитет чрез определена норма – КМЧП чл. 60

Инвестиции:

1.Принцип на национален режим: като принцип на асимилацията: еднакви права за всички (чужди граждани се приравняват на собствени граждани в държавата).
2.Режим на най-облагодетелствани нации: идва от Маракешкото споразумение – чуждестранните инвеститори се ползват със закрила, която вече е предоставена на трета държава.
3.Свобода на репатриране: свобода да се изнесат инветициите. Превод, трансфер на суми, получени от чуждестранни инвестции у нас.
4.Имунитет – инвестиция, извършена под действие на един правен режим, остава подчинена на него, независимо от бъдещи ограничителни изменения на него (стабилизационна, замразяваща клауза)
5.Принцип на вещноправна защита при принудително отчуждаване – принципът идва от Хартата за икономическите права и задължения на държавите
6.Принцип на минимален стандарт на третиране – на чуждестранният инвеститор винаги се предоставя по-добрия режим между националния и на най-облагодетелстваната нация.
7.Право на суброгация: уредено е в двустранни договори между държавите, гаранция, която националната държава дава на своя инвеститор в друга държава: предоставя се защита срещу търговски и нетърговски рискове в държавата на вложението и се оформя със закон. Често се застрахова. Ако такъв риск се реализира – то държавата му изплаща обезщетение и се суброгира в неговите права и задължения.
8.Процесуална гаранция: бърза и улеснена процедура за уреждане на инвестиционни спорове – между държава и инвеститор (конвенция): арбитраж, посредничество, помирение.
9.Принцип на недискриминационно третиране – тясно свързан с наицоналния режим, забрана за налагане надискриминационно мерки при третирането на чуждестранните инвестиции.
10.Принцип на примата на международното право над вътрешното.

Видове насърчения на инвестициите: 1. преки (с контрол): тук пряко се финансират и подпомагат – например данъчна ваканция.  2. непреки (без контрол) – форми на административно и дистанционно обслужване

Процедури:
Признаване и изпълнение н СР
1206: Съд на ДЧ може да се обърне към друг съд на ДЧ с молба да събере доказателства по сегашно или бъдещо дело. Всяка ДЧ определя Централен орган за това. Или молещият съд сам да събере доказателствата. Описва се предмет на делото (ако е висящо) или обща характеристика (ако е бъдещо), какви доказателства се изискват – писмени, гласни. Има формуляри към регламента – реквизити. Органът е длъжен да изпълни искането до 90 дни. Замоленият съд изпълнява искането съобразно правото на своята ДЧ. Може да се поиска събирането на доказателства да става по специална процедура (чл. 10). Събирането на доказателства е безплатно. Може страните да присстват на процеса по събиране (чл. 11)

44: СР, постановено в една ДЧ се признава в друга ДЧ без да се изсква специална процедура. Не се зисква решението да е влязло в сила, а да е изпълняемо. Не се изисква изпълняемостта да е настъпила. Искът в ДЧ: ищецът с правен интерес и копие от СР описва в петитума, че търси признаване. Пред кой съд: това се извършва по правилата за местна подсъдност. Може да се представи и сертификат. Съдът извършва проверка за автентичност и основанията за отказ – чл. 34 и 35 (има такива, които се проверяват служебно и други, които се релевират от страните. Не се допуска преразглеждане по същество. Може да се обжалва само СР, невлезнало в сила. Накрая съдът издава СР с диспозитив, че признава другото СР. Допускане на изпълнението: решението трябва да е изпълняемо, а не влязло в сила. Отново с иск пред съда по правилата на местната посдсъдност от лице с правен интерес. Производството е едностранно. Ответната страна не може да възрази: чл. 51. Няма легализация. Когато станови СР се съобщава на ищеца и ответника и той може от тогава да възрази (производството става двустранно). Може ли да се иска документ, че не е изпълняемо – не, но в 2201 може. Може да е изпълняемо частично. През цялото време ищеца може да иска обезпечителни мерки. Чл. 49.

2201: сходно, но има различия: няма специална процедура, чл. 21: лице с правен интерес предявява иск. Може ли да се иска документ, че не е изпълняемо – не в 44 , но в 2201 може. Чл. 22 и 23– основания за неизпълнение и непризнаване. Чл. 25, 26. И тук не е необходимо решението да е влезнало в сила. Чл. 28 – Декларация за изпълнение. Чл. 30. има и съкратена процедура – избягва се производството по издаване на декларация за изпълняемост (раздел 4, 2201).

117-124 КМЧП: когато процедурата по изпълнение и признаване на СР не попада в обхвата на 44 или 2201: по Договор за правна помощ или КМЧП. Всички условия се проверява служебно от съда. При регламентите не е така – може да се релевират и от страните. За разлика от регламентите тук се изисква решението да е влязло в сила СР. В регламентите няма легализация, а в КМЧП: заверка от МвнР. Условия чл. 117. Изпълнение - 119

805: подобно на 2201. чл. 1,2,3. Безспорни вземания: тези, които длъжникът изрично е признл или документи, за които съществува голяма вероятност да бъдат разгледани като безспорни. Процедурата е алтернативна на регл. 44. От ищецът зависи по коя процедура ще тръгне. И тук не е задължително СР да е влезнало в сила. Чл. 5 и 6. Решението трябва да е изпълняемо. Чл. 13. Глава 3 – алтернативна на регл. 1393. Във всички случаи съдът се убеждава в редовността

1896: с европейската заповед за плащане се улеснява събирането на вземанията. Чл. 1, чл. 2 – обхват. Алтернативно е на отаналите, когато се избере тази процедура се дерогира националното законодателство. МК – по регламент 44. Формулярите са общодостъпни. Ищецът декларира верността на информацията. Чл. 7, 29. Чл. 10 – заповед за част от вземането, чл. 11 – условия за отказ. Издаване на заповед – 1 месец. Длъжникът може да плати или да се противопостави до 30 дни.  С мотивирано възражение. Чл. 13 – 16. Чл.18 изпълнение. Чл 20 – допустим е преглед  изключителни случаи. Чл. 22, 24, 26, 27- сега вече 1393.

861: особено производство: искове с малък материален интерес до 2000 евро. Процедурата е алтернативна и документна (чл.5). Има формуляри към регламента. Кратки срокове. Успоредно с регл. 44 и регл. 805 – по преценка н ищеца. Улеснява процедурите и наалява разноските. Премахва междинни производства по признава незпълнение. Чл. 1, 2 и 3  (темпорална привръзка). Исков формуляр до компетентен съд. МК се преценява по регламент 44. Допустими са всички доказателствени средства. Чл. 13 и 14 – способи за връчване на документи и срокове. Може без адвокати. Предлага се спогодба на всеки етап от производството. Не е нужно СР да е влезнало в сила, а да е изпълняемо. Чл. 22 – отказ, основания и условия.

Принцип на най-тясната връзка: формулиран е в много международни и национални източници, но най – ясно в чл. 2 КМЧП. Всяка една отпращаща норма в част 3 от КМЧП изхожда от този принцип. Означава, че едно отношение традиционно се привързва към една държава, с която отношението е в най-тясна връзка - недвижимата вещ с държавата, в която се намира. Не винаги нормата може да изрази най-тясната връзка в конкретния случай. Затова има отклоняващи формули, които биват общи (чл. 2 КМЧП) и специални (чл. 4/ р593).