1 – 30.10.2008 г. : Казус на ликвидация 07.10.07 г.

През март 2007 г. Дружество със седалище в България сключило договор, по силата на който продавало хранителни продукти и добавки на украинска фирма. Материалите се доставяли периодично в хладилни складове на украинската фирма, намиращи се в Румъния, Молдова и Украйна. За превоза украинската фирма сключила договор със спецализиран български автомобилен превозвач. Една от доставките на обща стойност 200 хил. Евро пристигнала в склада в Румъния с твърде влошено качество, като в товарителницата било описано, че стоката е бързо разваляща се и трябва да се превози в срок от 20 дни от натоварването. Тя обаче пристигнала на 31- ия ден и украинците решили да търсят отговорност за това. В момента на разтоварване на лошокачествената стока в склада шофьорът на камионапо невнимание го преобърнал и разрушил стената на халето, където се съхранявали и други стоки на същата украинска фирма.

Въпроси:
1.Квалифицирайте фактите.
2.Определето Международната компетентност (МК) относно търсенето на отговорност.
3.Определете приложимото право (ПП).
4.Какъв ред за екзекватура ще се следва?
5.Изяснете формулата за привързване lex voluntatis?
6.Какво е съотношението между източниците на МЧП?
7.Кое е особеното в уредбата на европейското изпълнително основание при безспорни вземания?

Отговори:
1. В така изложения казус, следва да се извърши правна квалификация на фактите. Това е процес, при който фактите се свързват с релевантните норми на МЧП. В конкретния случай сме изправени пред две правоотношения: Първото е договор за покупко – продажба с международен елемент, който се изразява в това, че седалището на продавача е в България, а седалището на купувача е в Украйна. Мястото на дейност на купувача е в Румъния, Молдова и Украйна. Второто е договор за превоз, сключен между българския превозвач и украинската фирма. Местоизпълнението е в Румъния. Във връзка с това правоотношение са възникнали вреди – деликт, при което българският превозвач е нанесъл вреди на украинската фирма. Шофьорът е деликвент, но фирмата – превозвач отговаря за действията му. Според Виенската конвенция за международна продажба на стоки собствеността преминава към купувача от момента на предаване на стоката на превозвача. В товарителницата е описано, че стоката е бързо разваляща се, но купувача не е уведомен за това. От казуса следва, че стоката е развалена от забавата. Оттук следват и изводите, че отговорността на превозвача произтича от договора за превоз – както забавата от 11 дни, така и деликта. Тоест търси се и договорна и деликтна отговорност.
2. Първо се определя МК към договоната отговорност: Договорът за превоз е автомобилен. Към казуса има отношение Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). В чл. 1 от същата е указано приложното поле на конвенцията: от казуса следва, че попадаме в хипотезата на чл. 1: България е страна – съдоговорителка по конвенцията, мястото на приемане на стоката е в България, а мястото на доставянето и е в Румъния. Според чл. 31 ищецът може да сезира съдилищата по местожителството на ответника или главното му седалище или мястото, където стоката е била приета за превоз или мястото, предвидено за доставянето й. Следователно ищецът може да сезира българският съд – по седалището на ответника (българската фирма – превозвач)  или румънския съд по мястото на доставяне на стоката. Конвенцията още определя всички права и задължения на страните по договора за превоз.
МК на българския съд: страните нямат имунитет. Казусът се развива през март 2007 г.  - по това време България е държава – членка в ЕС. Следователно у нас има пряк и директен ефект Регламент 44/2001 г., който определя компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Брюксел 1“). Проверява се дали сме в обхвата на регламента по чл. 1 – в случая да, не сме  изключенията. Не попадаме в хипотезите на чл. 22 - няма изключителна компетентност. Няма мълчаливо учредена компетентност по чл. 24, няма и споразумение за избор на съд по чл. 23, както и по-слаба страна (потребител, застрахован, работник). Преминаваме в търсенето до обща компетентност – по чл. 2 от регламента във връзка с чл.60. Искове срещу лицата с местоживеене в държава – членка ( т. е. седалище, централно управление, основно място на стопанска дейност), независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Следователно общата компетентност е на българския съд. Следва да си зададем въпрос дали може да има специална компетентност? Отговорът намираме в чл. 5 и 6 от регламент 44: Срещу лице с местоживеене в държава – членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка, по дела свързани с договор за продажба на стоки по мястото където са доставени стоките (местоизпълнение). В нашия казус това е Румъния – следователно особено компетентен е румънския съд.
Относно МК към деликта: Отново по регламент 44 проверяваме дали има изключителна, компетентност, мълчаливо учредена компетентност, споразумение за избор на съд или по-слаба страна. В случая няма, следователно отново преминаваме към общата компетентност по чл.2 във връзка с чл. 60 от регламент 44: българският съд е компетентен да разгледа извъндоговорните отношения  за вреди. Отново има и специална компетентност на румънския съд, тъй като съгласно чл. 5, параграф 3 от регламента компетентен е и съда по мястото на настъпване на вредите, а именно: в Румъния.
3. ПП относно договора за превоз: отговорността на превозвача се определя се от преките норми на Конвенцията CMR. Относно договора за продажба: Проверява се в другите международни източници – Виенската конвенция за международна продажба на стоки. В чл. 1 е обсега на приложение на конвенцията. В този казус местата на дейност на двете страни са в различни държави. Тъй като в чл. 2 не попадаме в нито една от хипотезите за изключване от обсега – конвенцията следва да се прилага. Конвенцията е диспозитивна и би могло да се изключи приложението й с уговорка в договора между страните, но това не е станало.
ПП – Римска конвенция. Чл. 4, параграф 2 въвежда една презумпция, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни характеризиращото задължение по договора е установила своето обичайно местоживеене  (централна администрация за ЮЛ). При договор за покупко - продажба продавачът дължи характерната престация, а седалището на дружеството е в България. Следователно приложимо е българското право. Има се предвид материалното право – ТЗ и ЗЗД.

ПП към деликт: В случая сме изправени пред приложното поле на регламент „Рим ΙΙ“ (864/2007), който влиза в сила от януари 2009 г. И урежда приложимото право към извъндоговорните задължения. Съгласно чл. 4, параграф 1 ПП към непозоленото увреждане е правото на държавата, където е настъпила вредата – в казуса това е Румъния. Но следва да се съобрази факта, че деликта е ричинен във връзка с договора за превоз, който е едно предходно отношение между същите страни. Следователно съгласно чл. 4, параграф 3 от регламента: приложимо към деликта е българското право, за да се достигне резултат на единен статут.

2 - 05.11.2008 г.
Осемнадесет годишен датчанин (бивш българин), живеещ в Базел от 5 години, сключва договор в София с „Керемиди“ ООД за покупка на 10 000 бр. Керемиди. Продавачът е дружество, регистрирано в Германия, където е и неговото главно (действително) управление, но развиващо основната си дейност по производство и търговия с керемиди у нас. Купувачът се обърнал към продавача, след като е посетил неговия интернет сайт: keremidi.bg, в който са били посочени конкретни спецификации на продукти, цени и налични количества. Продавачът не знае, че купувачът е чужд гражданин и е предполагал, че керемидите ще се използват на територията на нашата страна. В действителност те ще служат за покриване на селскостопанска ферма в Алпите, където купувачът отглежда крави и където живее със семейството си (60 % от сградите служат за лични нужди). Цената е платена при сключването на договора в София. Непосредствено след това керемидите са вдигнати от купувача.  Датчанинът (все още 18 годишен) сключва договор за превоз на керемидите в Базел с дружество – превозвач, регистрирано в Италия, но имащо основно място на дейност (ОМД) в Австрия. Превозвачът извършва превоза. При пристигането на керемидите, се оказва, че 70 % от тях са счупени. Датчанинът предявява у нас иск за намаляване на цената и обезщетение за претърпените вреди срещу „Керемиди“ ООД и иск срещу превозвача, с който претендира обезщетение за повредите, причинени на товара по време на превоза.

Въпроси:
1. Квалифицирайте фактите.
2. Определето Международната компетентност (МК)
3. Определете приложимото право (ПП) към дееспособноста.
Към казуса е дадено допълнително, че правния статус на ФЛ се определя от правото на държавата по обичайното местопребиваване на лицето. Дееспособността в Швейцария настъпва на 20 годиник, а в Дания – на 18 г. Виенска конвенция за международна продажба на стоки – прилага се само ако всички по договора знаят, че има международен елемент.

Отговори:
1. В така изложения казус, следва да се извърши правна квалификация на фактите. Това е процес, при който фактите се свързват с релевантните норми на МЧП. В конкретния случай сме изправени пред две правоотношения: Първото е договор за покупко – продажба, сключен между купувачът, с датско гражданство, 18 годишен, с обичайно местопребиваване в Базел, Швейцария и продавача – юридическо лице, регитрирано (действително управление) и седалище в Германия, но ОМД – България. Местоизпълнението на договора е в София, България. Вазжно е за отбелязване, че „Керемиди“ ООД не знае къде ще се използват керемидите. Второто правоотношение е договор за превоз, сключен в Базел, между купувача и дружествоо – превозвач, което е регистрирано в Италия и има ОМД в Австрия. Местоизпълнението на договора е в вейцария.

Искове: 1. иск за намаляване на цената и обезщетение, заведен в България за претърпени вреди срещу „Керемиди“ ООД и 2. иск срещу превозвача, като претендира обезщетение за повреди на товара.

2. МК: По първото правоотношение – договор за покупко-продажба на стоки. Договорът е сключен в България, страните нямат имунитет. В казуса не е упомената дата, следователно се счита, че действието се развива днес. Приложение намира регламент 44/ 2001 г. , който има пряк и директен ефект в българското законодателство след присъединяването на България през 2007 г. към ЕС. Попадаме в приложното поле на регламента след направена проверка на изключенията, изброени в чл. 1. Не попадаме в хипотезите на чл. 22 - няма изключителна компетентност. Няма мълчаливо учредена компетентност по чл. 24, няма и споразумение за избор на съд по чл. 23. Стигаме до въпроса дали в казуса има по – слаба страна : потребител, което се проверява съгласно чл. 15. В казуса е упоменато, че 60 % от фермата се използва за лични нужди, а 40 % - за търговска дейност. Подобен проблем е отнесен до СЕО. Това е смесен договор. Съгласно решение на СЕО C–464/2001г. (делото Грубер) – съществува изискане за цел извън неговата търговска дейност. Чл. 15 от регламента е специална норма, която се тълкува стеснително, като се ограничава общия принцип на чл. 2. Можем да възприемем в случая, че договорът е за продажба (търговски), не е потребителски. 40 % не е незначителна част и не може да се приеме, че купувачът е по-слабата икономически страна. Може да се обоснове обща компетентност по чл. 2 - ответникът да има местоживеене в държавата на сезирания съд. В казуса ответникът е търговското дружество с ОМД в България, което според чл. 60 от Регламента означава, че има местоживеене. Следователно българският съд ще е компетентен.
МК по втори иск: Отново попадаме в приложното поле на регламент 44.  Не попадаме в хипотезите на чл. 22 - няма изключителна компетентност. Няма мълчаливо учредена компетентност по чл. 24, няма и споразумение за избор на съд по чл. 23. Отново стигаме до въпроса дали в казуса има по – слаба страна : потребител, което се проверява съгласно чл. 15. Може да се каже, че договорът за превоз на пътници е потребителски, но тук има договор за превоз на товар, който е чисто търговски. Следователно няма по-слаба страна. Преминаваме към общата компетентност – също не може да се учреди, защото ответникът няма седалище в България. Преминава се по-нататък към специалната компетентност : член 5 и 6 от регламента. Не може да се учреди по място на изпълнение на задължението, защото Швейцария не е държава – членка. Но в чл. 6, параграф 1 е обособена компетентност срещу множество ответници. Те се разглеждат заедно, поради тясната връзка между тях. Следователно и двата иска следва да се разгледат заедно от българския съд.
3. ПП към деесподобността. В посочената област няма международни конвенции, общ вътрешен източник е КМЧП : Чл. 50, ал. 2. Тъй като тази норма препраща към отечественото право на лицето (lex patriae), то относно първия договор за покупко - продажба на стоки : отечественото право на купувача е Дания. Съгласно чл. 40 КМЧП препращането е към МЧП на Дания и вътрешното право. Според ал. 2 обаче има изключения: датското МЧП може да препрати към правото на трета държава – lex loci habitationis (обичайно местопребиваване) Швейцария. Според чл. 40, ал. 3 : прилага се българското материално право. Следователно според чл. 50, ал. 2 : лицето е дееспособно, защото по българското право на 18 г. Настъпва дееспособността, а продавачът няма как да знае, че според гражданството на лицето няма дееспособност. Затова се гледа правото на държавата  по местосключване на договора. Заради сигурността на оборота се прилага чл. 50, ал. 2 КМЧП.

Относно втория договор за превоз: Доворът е сключен в Базел, Швейцария, където е указано, че лицето е дееспособно, когато навърши 20 години. В Швейцария се познава инстутута на потвърждаване на сделката. Тук чл. 50, ал. 2 КМЧП не се прилага, специлна е, връщаме се към ал. 1 : от фактите може се направи заключение, че сделката е потвърдена.

Към договора за покупко – продажба: От даденото по казуса е ясно, че не се прилага Виенската конвенция, тъй като страните не са наясно с международния елемент. Следователно се обръщаме към други международни източници – Римска конвенция за определяне на приложимия по отношение на договорните задължения закон. Нямаме автономия на волята, затова преминаваме към чл. 4, параграф 2, който сочи, че държавата, намираща се в най-тясна връзка с отношението е тази страна, дължаща характерната престация: продавачът има ОМД в България. Следователно приложимо е българското право.
Към договора за превоз: Отново се обръщаме към Римската конвенция – според чл. 4, параграф 4: ОМД на Дружесвото е в Австрия. Няма натрупване на критерий (натоварване и разтоварване). Прилага се общия принцип на най-тясна връзка. Договорът е сключен в Швейцария, лицето живее там, местоизпълнението на договора е там. Следователно в най-тясна връзка отношението се намира със Швейцария.


3 - 13.11.2008 г.
Х.П. е германски гражданин, който решил да купи двуетажна къща с двор в с. Равда, България. През януари 2007 г. сключил в България предварителен договор с И.Т. - български гражданин за покупка на къщата и на дворното място. Предплатил половината цена на къщата и двора. Уговорили се, че ще подпишат окончателния договор в средата на май 2007 г. Междувременно Х.П. сключил в Германия брак в с дългогодишнта си приятелка В. А., българска гражданка, като преди брака продал единственото си жилище, находящо се в Хамбург, Германия. Двамата сс съпругата си пристигнали в България през май 2007 г. За тяхна изненада И.Т. отказал да подпише окончателен договор, тъй като при пристигането си в с. Равда Х.П. нито изразил изрично готовността си да заплати остатъка от цената на къщата и двора, нито предложил пари за това. От друга страна, поради нарасналия интерес на чужденци – граждани на ЕС към имоти в страната, цената на къщата и двора, предмет на предварителния договор, се повишила значително и уговорената с Х.П. цена не удовлетворявала И.Т. Освен това И.Т. вече бил прехърлил имота на дъщеря си с нотариален акт. Възмутен от поведението на своя контрахент, Х.П. наел адвокат в Бургас и го овластил с всички права за защита на интересите му.

Въпроси:
1. Квалифицирайте фактите.
2. Определето Международната компетентност (МК) по възможните искове.
3. Определете приложимото право (ПП) по бъдещите дела.
4. Има ли право Х.П. Да закупи дворното място?
5. Сравнете автономията на волята със заобикалянето на закона.
6. Изяснете механизма на препращането в МЧП.
7. По какво разпоредбите за обществен ред се различават от особените повелителни норми?
Отговори:
1. В така изложения казус, следва да се извърши правна квалификация на фактите. Това е процес, при който фактите се свързват с релевантните норми на МЧП. В конкретния случай сме изправени пред три правоотношения: Първото е предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот (чл. 19 ЗЗД), но с международен елемент, защото : Продавачът е ФЛ с българско гражданство, а купувачът е ФЛ с германско гражданство. Второто правоотношение е сключване на брак с международен елемент: съпругът е с германско гражданство, а съпругата с българско граждантво. Третото правоотношение няма международен елемент: не става ясно дали е договор за покупко – продажба или дарение, защото само се упоменава, че бащата е прехвърлил на дъщеря си недвижимия имот. Възможните искове на лицето Х.П. са:
1. Иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД: обявяване на предварителния за окончателен договор. Но тук следва да се зададат следните въпроси: тъй като вещта вече е прехвърлена на трето лице, снователен ли ще е иска? Не – вещта е у дъщеря му.
2. Иск по чл. 135 ЗЗД – обявяване на недействителност; купувачът по предварителния договор явява ли се кредитор по тази сделка? В тесен смисъл не е, но според съдебната практика е. Може да заведе иска срещу двамата (баща и дъщеря).
3. Иск по чл. 79 ЗЗД – обезщетение за предплатената сума.
2. МК по  чл. 19, ал. 3 ЗЗД:  Договорът е сключен в България, страните нямат имунитет. Действието се развива от м. Януари до м. Май 2007 г. Приложение намира регламент 44/ 2001 г., който има пряк и директен ефект в българското законодателство след присъединяването на България през 2007 г. към ЕС. Попадаме в приложното поле на регламента след направена проверка на изключенията, изброени в чл. 1. Попадаме в хипотезите на чл. 22 – изключителна компетентност на българския съд по дела, имащи за предмет вещни права върху недвижими имоти. Според чл. 64, ал. 1 КМЧП (lex rei sitae)- вещни права върху неджижими имоти се регулират от правото, където те се намират. Следователно приложимо е българското право.
МК по  чл. 135 ЗЗД: Ако Павловия иск се уважи вещта се връща на продавача и после се прилага чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. По този иск претенцията е по-скоро не вещна, а облигационна. Ако се упражни правото по чл. 135 съдебното решение води до правна промяна в патримониума на продавача. Отново попадаме в приложното поле на регламент 44. Не попадаме в хипотезите на чл. 22 - няма изключителна компетентност. Няма мълчаливо учредена компетентност по чл. 24, няма и споразумение за избор на съд по чл. 23, както и по-слаба страна (потребител, застрахован, работник). Преминаваме в търсенето и стигаме до извода, че има обща компетентност на българския съд по чл. 2 от регламента. Искът е срещу бащата и дъщерята, които имат местоживеене в държава членка (България). Би могло да се направи и проверка на специалната компетентност – по чл. 6, параграф 4: Може ли да е съединят исковете по чл. 135 и по чл. 19, ал. 3? В случая не, само чл. 2 от регламента определя обща компетентност.
МК по  чл. 79 ЗЗД: Претенцията произтича от предварителния договор, иска се обезщетение поради договорно неизпълнение, т. е. предмет е обезщетение, а не недвижима вещ, т.е. Претенцията е облигационна, а не вещна. Ответникът е продавача от предварителния договор. След проверка на МК отново стигаме до общата компетентност на българския съд по местоживеене на ответника.
ПП по чл. 19, ал. 3 ЗЗД: Тук не серилага Виенската конвенция за международна продажба на стоки, азщото недвижимата вещ не е стока. Затова се обръщаме към други международни източници, а именно Римската конвенция. Няма автономия на волята, следователно се търси най – тясната връзка. Според чл. 4, параграф 3 : ако предмет на договора е недвижимо вещно право, се предполага, че договорът е в най-тяса връзка със страната, в която е разположено недвижимото имущество, а именно – България.
ПП по чл. 79 ЗЗД: Според чл. 4, параграф 2 от Римката конвенция, тук следва да се гледа кой дължи характерната престация, а именно Продавачът (дължи обезщетението) има обичайно местопребиваване в България.
ПП по чл.135 ЗЗД: Искът произтича от предварителния договор, оттам има и правото, съвпада с ПП по чл. 79  - Българското приложимо право.
4. Къщата може да се закупи от чужденеца. Този извод следва от разпоредбите на Акт относно условията за присъединяване на България към ЕС и по - спецално: чл. 23 във връзка с Приложение 6, както и ч. 22 от Конституцията на Република България и чл. 29 и 29а от Закона за собствеността. Ограниченията са за придобиване на второ жилище, а от казуса ясно личи, че Х.П. Е продал своето единствено жилище и това в България ще му бъде първото.

4 – 20.11.2008 г.
Двама  български граждани по време на краткосрочно пребиваване в Германия сключват брак пред българския консул  Берлин. Скоро след това те закупуват автомобил в България, който се ползва само за пътуване до морето, и апартамент в Берлин. След 3 години, през които семейството живее в Германия, съпругът придбива немско гражданство. Непосредствено след това им се ражда дете, което става немски гражданин. По повод щастливото събитие съпругът купува автомобил, който предоставя на съпругата си да го ползва. Съпругът учредява в Берлин и еднолично дружествос ограничена отговорност, посредством което започва да развива търговска дейност. След няколко години семейството се разделя и съпругът се установява в Лондон, където започва нова работа, наема жилище, в което живее съвместно с друга жена – английска гражданка. Не след дълго той получава инфаркт и умира. След неговата смърт се оказва, че той преживе е съставил завещание в Лондон, с което посочва за единствен свой наследник на цялото свое имущество жената, с която е живял в Лондон. Съпругата и детето предявяват иск пред българския съд, с който претендират намаляване на завещанието на починалия до запазените им части върху имуществото му, влкючващо ½ от двете коли, апартамента и дружествените дялове. Любовницата възразява, е наследствената маса е по-голяма, защото всички дружествени дялове са лично имущество на наследодателя. Освен това тя се позовава на английското право, според което няма запазени части.

В Англия има разделен наследствен статут – както и у нас: чл. 89 КМЧП. В Германия наследството се урежда от правото на държавата, чийто гражданин е лицето към момента на неговата смърт. В Англия няма запазени части, в Германия запазените части са както у нас. Според немското право имущественото действие на брака се урежда от правото на държавата, чийто граждани са лицата към момента на сключване на брака.  

Въпроси:
1. Квалифицирайте фактите.
2. Компетентен ли е българския съд по така предявените искове?
3.Определете приложимото право (ПП), което посочва кои вещи влизат в наследствената маса и ПП към наследяването.

Отговори: 1. В така изложения казус, следва да се извърши правна квалификация на фактите. Това е процес, при който фактите се свързват с релевантните норми на МЧП. В конкретния случай сме изправени пред няколко правоотношения: Първото отношение е брак между двама българи, сключен пред българския консул в Германия, в което се изразява и международния елемент на правоотношението. Закупено е едно МПС в България и се полза в България. Закупен е и един апартамент в Германия. Ражда се дете с немско гражданство, предполага се, че Обичайното местопребиваване е в Германия. Отново е закупено МПС, но в Германия. Там е регистрирано и едно ЕООД. Лицето е починало в Лондон, като там е и последното му обичайно местопребиваване, въпреки че има немско гражданство.
Искове: 1. Съпруга и дете (ищци) претендират намаляване на завещанието. Възражението е средство за защита и се подчинява на статута на основните искове. МК е една.
2. МК: страните нямат имунитет. В търсенето на международни източници стигаме до регламент 44/2001 г. Тук не се прилага, защото исковете, свързани с наследство и завещание са изключени от обхвата – чл. 1, параграф 2, б. „а“. Преминаваме към регламент 2201/2003 г.  - отново не попадаме в обхвата : няма брачни искове и родителска отговорност. В тази област няма международни конвенции. Ако има договори правна помощ се прилагат те, но в случая няма. След като са изчерпани възможностите на международните източници се обръщаме към вътрешното право. Специалните източници спрямо КМЧП са Закона за наследството, който съдържа материални норми и Гражданскопроцесуалния кодекс, съдържащ норми, уреждащи местната подсъдност в чл. 110. В казуса МК се определя от КМЧП.  Същност исковете са 2: майката с българско гражданство срещу любовницата с английско гражданство и детето с немско гражданство срещу любовницата. По исковете е сезиран българския съд. Няма изключителна компетентност, преминава се по – нататък в търсене на друг вид компетентност. Стигаме до мълчаливата компетентност по чл. 24 – има такава, защото любовницата е възразила (действия по защита). Може да се провери дали няма и друга компетентност: няма споразумение за избор на съд, общата компетентност е уредена в чл.4 и чл. 14 КМЧП. Според чл. 4 български гражданин винаги може да сезира български съд – т.е. само майката има българско гражданство, но не и детето. Има т.нар. Допълнителна компетентност (екзорбитантна) за детето, според която детето също може да заведе иск пред българския съд. Според чл. 14 КМЧП в България има една кола, само част от имуществото. Няма по-слаба страна.
3. ПП към това кои вещи влизат в наследствената маса. Това се урежда от наследственото право. Трябва да се види какво е притежавал наследодателят към момента на смъртта. Следва да се намерят норми, уреждащи имуществени отношения между съпрузите. Няма международни източници по този въпрос, тогава се обръщаме към КМЧП и по – специално чл. 79, ал. 1 – имат общо отечествено право. Ал. 2: няма темпорален момент, определя се за всяко събитие поотделно според привръзката, която е релевантна. Чл. 79, ал. 3: относно МПС и апартамента. Лицата са в брак с общо българско гражданство – за тях отговор дава българското право. Съпружеската имуществена общност се определя от Семейния кодекс. После вече съпругът придобива немско гражданство, но и те вече са с обичайно местопребиваване в Германия. Т.е. според чл. 79, ал. 3: за второто МПС и дружествените дялове ще се прилага немското право. НО!!! има се предвид немкото МЧП към момента на сключване на на брака – т. е. Българското гражданство. Следователно приложимо право става българското. По българското право се преценява и дали има СИО: според ТР 2/2001 г. Дружествените дялове са 100 % лични.
ПП към наследяването: КМЧП не урежда запазена и рзполагаема част, но чл. 89 КМЧП се казва, че наследяването на движими вещи се определя от правото по последното обичайно местопребиваване към смъртта, а именно Англия. Следователно за всички движими вещи се прилага английското право. Възниква въпросът дали дружествените дялове са движими вещи – да, но според чл. 64 дяловете се уреждат от английското право. Тъй като апартаментът е в Германия, то той се урежда от германското право, където има запазени части, а в Англия – не. Следователно приложимото право за двата автомобила и дяловете е английското право, а относно апартамента – от немското. Ако българският съд прецени, че се накърнява общественият ред : например „имуществото трябва да остане в семейството“ - то тогава съдията преценява.