Право

Лекциите са от 2007 г.

 

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО – ПОНЯТИЕ, ПРЕДМЕТ, СИСТЕМА.
08.10.07 г.

Обща характеристика на МЧП

І. Понятие:
1.Клон
2. Наука
3. Дисциплина

1.Клон - отрасъл на правната система на РБ, който е предназначен да урежда:
- международната компетентност на бг съдилища и други органи, както и процедурата по межд/ни граждански, търг., семейни, транспортни и др. дела;
- частно-правни отношения с международен елементи и
- признаването и допускане изпълнение на решения и други актове на м/н правораздавателни органи.
Кодексът на МЧП – чл. 1
2. Науката има за предмет: правната уредба и практика (съд, арбитраж и др. правораздавателни органи) в областта на  м/н компетентност (МК), процедурата по м/н. граждански дела, уредбата на частноправните отношения с м/н елемент и практиката по прилагането й, екзекватурата и практиката по него. Осветляване по институти: квалификация, обществен ред, препращане, установяване съдържанието на чуждото право, заобикаляне на закона, тълкуване на закона, автономия на волята, прилагане на принципа за най- тясната връзка, прилагане на особените повелителни норми.
3. Учебна дисциплина- съществени достижения на теорията в анализ на най-важните източници и някои решения от практиката, с цел - подготовка на студента.

ІІ. Предмет (КМЧП) – 3 групи отношения, които са предмет на правна уредба – триединен предмет на МЧП. Процесуални норми.
1.М/н компетентност на бг съдилищата и други бг. органи, както и производството пред тях по м/н граждански дела. КОМПЕТЕНТНОСТ не подсъдност – борави се с по-общи понятия – коя държава , а кой орган  се определя от вътрешното право.  М/н комп. (МК) е властта на съответния правораздавателен орган да реши едно м/н гр. дело, с което е сезиран, като постанови по него съответния защитен акт, а от другата страна е подчиняване на страните на властта на споменатия правораздавателен орган. Важното е да се установи кой национален правораздавателен орган ще се заеме с делото.

Видове МК:
изключителна
мълчаливо учредена
по силата на избор (пророгационна)
особена, специална или допълнителна- вътре, в която съществуват и специални правила за защита на по-слабата страна.
обща м/н компетентност
- Бг съдилищата и други правораздавателни органи.
- Други бг. органи – арбитражни съдилища и други алтернативни способи /помирение, арбитраж), органи по гражданското състояние, органи по принудително изпълнение, синдици, нотариуси, дипломатически и консулски представители.
Производството: уреждат се отношения, свързани със същия елемент на процедурата по м/н гражд. дела- след сезиране, органът преценява дали е компетентен, след което образува делото и уведомява страните – производство по призоваване в чужбина, оказване на правна помощ на чуди органи, зачитане на чужд висящ процес, на отношения, висящи пред чужд съд; привличане на страните, предявяване на иск /исковата молба и реквизитите не са част от материята на МЧП/
Международно гражданско дело – обобщаващо понятие – дела, които са образувани по повод или във връзка с частно-правни отношения с международен елемент. Съответното дело засяга суверенитетите на две и повече държави. Дела по повод гр. отношения, търг., брачни, семейни, трудови, транспортни отношения с м/н елемент, отношения във връзка с м/н закрила на интелектуалната собственост.

2. Частноправни отношения с м/н елемент - МЧП урежда тези отношения. Уредбата може да е с преки норми или със стълкновителни, които насочват органа към материално приложимото право.(но все материална уредба)
Отношения, пораждани по повод частен интерес; отношения между равнопоставени субекти, които имат икономическа самостоятелност и независимост, и могат да носят самостоятелна имуществена отговорност по възникнали отношения. Отношенията имат в преобладаващата си част имуществен характер (икономически, граждански, търговски, семейни, наследствени, трудови, интелектуална собственост са различни от МЧП отношения) Отличава ги м/н елемент – свързано с две и повече държави. Обективната действителност разкрива наличие на две групи отношения: вътрешни - в пределите на една държава и м/ни. М/н отношения се делят на: публични /междудържавни / - страните са държави или държавни органи и частни – в широк смисъл. Това отношение, със своята съставна част излиза вън от пределите на един държавен суверенитет и навлиза в друг. (Например възможно е по продажбено отношение, бг ЮЛ  продава но немско ЮЛ – различни субекти; предмет на отношението, правопораждащ факт-договора, сключен в чужбина, бг гражданин купува билет от бг за ЮА). Възможно е чрез промяна да се загуби м/н елемент.
3. Отношения по признаване и допускане изпълнението но решения и други актове.
Процесуална материя, която вкл. 2 подгрупи:
 - условията и процедурите по признаване
 - условията и процедурите по допускане изпълнението на тези чуждестранни актове у нас.
Предмет на науката:
1.Действащото МЧП, специфичните му институти, методът на действие на неговите норми, особености на правно регулиране на отделните категории отношения.
2. М/н компетентност, процедурата, условията по допускане.
3. Теоретично обяснява достиженията на съдебните и арбитражни пр-ия.
Предмет на учебната дисциплина:
1.Основни теоретични достижения
2.Най-важните норми във вътрешните и международните източници.
3.Отделни решения на правораздавателни органи.

IIІ. Функция на МЧП:
В исторически план е важно да се даде отговор на въпроса: правната уредба на коя държава ще се приложи. Оформили са се две основни концепции.
Първото направление – колизионна /стълкновителна/ концепция – твърди се, че МЧП и неговите норми не уреждат отделна категория обществени отношения, а изпълняват друга функция:
    1)Най-старото становище изхожда от разбирането за строго териториално действие на националното право и в случаите с международен елемент се налага екстериториално действие, което се осигурява от МЧП. /Феликс, Контуци, Асер/
    2)Субектите придобиват права въз основа закона на една държава, но имат интерес същите права да се признават и в други държави – право на собственост, брак и т.н. МЧП трябва да осигури екстериториалното признаване на придобити в чужбина права. /Глюк, Дайси/
    3)По повод на частни правоотношения с международен елемент възниква конфликт, който е между суверенитети и МЧП следва да разреши стълкновения между разнодържавни суверенитети по повод частни права и интереси.
    4)При възникване на частни правоотношения с международен елемент се поражда стълкновение между законите на заинтересованите държави. МЧП идва за да уреди това стълкновение. /П.Вут, Роденбург/
    В нашата доктрина тази концепция се поддържа от Ж.Сталев. 1959г заедно с А.Ангелов – те разделят отношенията на местни, публични и международни. По отношение на последните поведението на дадена държава може да бъде различно: или да ги подчини на собственият си правен ред, или да ги предаде на чужд. Функцията на МЧП е да отграничава действието на правопорядъците на отделните държави. И днес Сталев твърди, че нормите на МЧП определят действието на гражданскоправните норми в пространството и спрямо лицата. Спрямо международните отношения функцията на МЧП се състои в това да предпази субектите на правоотношенията от нежелани последици при стълкновението на закони. Следователно МЧП разрешава стълкновения между закони.
    Второто направление се очертава в т.нар. регулативна функция. Неговите поддръжници считат, че нормите на МЧП имат като крайна цел и предназначение да уредят определена група обществени отношения, като по този начин ги превърнат в правоотношения. Концепцията се заражда в края на XIX век и като нейни основоположници се считат Йета /Холандия/, Казински /Русия/ и М.Попов-Илиев у нас. В съвременната българска наука поддръжник на този възглед е В.Кутиков, както и по-голямата част от практиците у нас. Основните им мотиви са:
    1)Основна черта на правото е да урежда обществени отношения и това е общо за всички правни отрасли. Колизионната функция отрича регулативната, което означава отричане регулативният характер на цял отрасъл. А това е невъзможно.
    2)Колизионната концепция извлича позиции от твърдението, че МЧП се състои само от отпращащи норми, а своевременно са се появили и материални норми. Такива се създават дори с международни договори.
    3)И двете концепции са съгласни, че МЧП урежда обществени отношения на равнопоставеност с преимуществено имуществен характер. Следователно МЧП може да си служи с методите на Частното право, а международният елемент следва да се търси в посока на използване съгласуваната роля на държавите за уеднаквена уредба на отношенията.
ІV. Система на МЧП:
1.На правен отрасъл
2.На науката
3.На учебната дисциплина
1.На правния отрасъл. системата е вътрешното логическо подреждане на нормите на МЧП. Имаше период, през който се считаше, че МЧП е съвкупност от материални норми, поради което процесуалните норми бяха изкуствено отделени. Съвременната система на МЧП, като клон:
- уводен дял – системат. матер. уредба
- главен дял - системат. матер. уредба
- процесуален
Уводен дял – съдържа норми на МЧП, които регламентират правния статус на субектите: ФЛ, ЮЛ, неперсонифицирани пр. образувания, на м/н организации и пр. статус на д., като особен субект. Съдържа и разпоредби, регламентиращи особени институти, свързани с механизма на действие на нормите: квалификация, препращане, установяване съд. на чуждото право, тълкуване и прилагане на чуждото право, обществения ред, особените повелителни норми и тяхното специфично действие, заобикалянето на закона, взаимността, реторсията и автономията на волята, както и принципът на най-тясната връзка при определяне на приложимото право.
Главен дял – съдържа норми на МЧП, регламентиращи отделните групи частноправни отношения с м/н ел.-преки и стълкновителни. Групи отношения:
граждански отношения-свързани с пр. сделки, представителство, погасителна давност.
вещните отношения- в т. ч. пр. на собственост и др. в. права на чужди държави, чужди ЮЛ, чужденци, граждани на ЕС, граждани на страните, членки на ЕИП (европ. икон. пространство), граждани на конфедерация Швейцария.
отношения във връзка м/н закрила на интелект. собственост, която е дял на м/н търговско право. Закрила на различните обекти-авторско право, индустр. собственост. В хипотез. , когато титуляри на правото върху обекти на интелект. собственост търсят закрила в чужда страна.
брачни и семейни отношения с м/н елемент- вкл. хипотези на бракове у нас, в чужбина, разводи, осиновяване. Норми, които уреждат наследствените отношения- насл. по закон, насл. по завещание.
договорни отношения с м/н ел. – както общата ур., но отделни категории договори – с потребители, трудови, превозни, за м/н продажба на стоки и т.н.
извъндоговорни отношения – непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и водене на чужда работа без възлагане;
Процесуален дял – м/н граждански процес –включва процес. норми на МЧП. Урежда основанията за учредяване на м/н компетентност, норми к/о уреждат производството-призоваване и връчване на книжа в чужбина, норми относно събиране на доказателства в чужбина, норми относно указване на пр. помощ, изпълнителни производства, исков процес, норми относно условията за признаване и допускане изпълнението на чуждестранните решения и др. актове.
2.Система на науката – логическото подреждане на знанията относно отношенията с м/н ел., относно екзекватурата, относно компетентността. Сисемат. в няколко дяла:
 - Уводен дял- знания, относно предмет, понятия, функции, система, връзки с др. отрасли.
 - Дял ІІ - исторически знания относно отрасъла, 2 подгрупи – на МЧП глобално и бг МЧП.
     - Дял ІІІ – знания, относно пр. уредба на частнопр. отн-ия с м/н ел. и институтите на МЧП. Знания относно видаве норми, структура и механизъм на действие, методи за правна уредба на ч.пр. отн-ия с м/н ел, формули на привързване, особените институти (квалификация и т.н.
Тези три дяла образуват общата част на науката – коментара на МЧП- Натов!!!
- Дял ІV – „ Специална част” – знания, относно пр. уредба в съд. и арбитражната практика и пр. на др. органи по повод отделните групи ч.пр отн-я с м. ел. относно установяване пр. статус на субектите, относно сделките, погасит. давност, в. отн-ия, интел. собственост, сем., насл., трудови, превозвачески, инвестиционни и извъндог. отношения
 - Дял V –знания относно гражд. процес- как се установява м/н компетентност, от какво се ръководи, относно процед. и екзекватурата. М8н гражд. процес винаги се е отнасял към науката МЧП.
3.Система на учебната дисциплина: тя следва системата на науката отчасти. Изучават се общите проблеми9понятие, предмет, история и т.н.
 -    Обща част- материално и процесуално правни- компетентност, процедурата, АВ, квалификация,установяване съдържанието на чуждото право;
-    Специална част-определя приложимото пр. към отделните групи ч.пр. отношения-понякога уредбата е стълкновителна. Групите са същите. Въпроси на МТА също се включват.






09.10.07 г.

ИЗТОЧНИЦИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, ВИДОВЕ, СЪОТНОШЕНИЕ.


Източници на ПН, които уреждат ч.пр. отношения с м/н. ел., компетентност, производство по граждански дела и екзекватурата. МЧП разкрива особености, близо е до МПП, като основни източници: МД и вътр.- на база произход. Отрасълът черпи ПН от м/н.правни и вътрешноправни източници.
М/н.правните имат предимство в случаи на колизия с вътрешното. Принципът следва от Виенската конвенция за правото на договорите – чл. 27. Те включват:
 - МД
 - други м/н актове
 - м/н обичаи, когато същите са били санкционирани от държавата (признати за източници) – чрез м/н договор или вътрешен акт.
Вътрешноправни източници:
- основни закони (Конституцията)
- закони –специални и общи
- подзаконови актове
-съдебна и арбитражна практика
- доктрина
Континенталната правна система, която включва:
 - Романска (латинска)- вървят по пътя на кодификация на МЧП – Италия, Румъния, Белгия, Тунис;
 - Германска (Пандектна) – близка до Романската, изт. също са м/н пр. и вътр. Тук всички държави са разработили свои кодификации. Влиянието надхвърля пандектната система
 - Скандинавска – под влияние и на англо-сакс. във вътр. правен аспект тези държави предпочитат не общи кодификации, а отделна- морско МЧП например.
Интеграционните процеси оказват влияние, поради което има редица общностни актове, изт. на МЧП.
Англо-американската правна система – източниците и тук са м/н пр. и вътрешни. Характерно за Великобритания и Ирландия е, че приемат общностните актове малко по-късно. Великобритания приема кодификацията на ПН на МЧП в отделни аспекти (подобно на Скандин.). В Шотл. Фр. модел, МЧП норми са в гражд. кодекс. САЩ нямат кодификация, но в уеднаквения ТЪРГОВСКИ кодекс значителна част са м/н търг. норми. На щатско ниво са създали свои разпоредби и са ги обособили в различни кодекси. Канада – гражд. кодекс на Квебек, използван при изработването на бг кодекса на МЧП.
С-ми, в основата на които стои пр. обичай и регул. пр.
Хиндуистка пр. система – най-стара -3000г. пр. Хр. –съд. ПН, които наподобяват днешни.
Ислямско право -3 подгрупи д.
 - фундаменталисти –не се откриват ПН на МЧП
 - държави с комбинирана пр. с-ма-религиозно и светско право – Тунис, Алжир. Някои имат кодификации (Тунис) – м/н и вътр.
 - държави, в които са създадени кодиф. и доминира светско пр. –Турция е една от най-модерните кодиф. на МЧП. Ясно очертани м8нпр. и вътр.пр източници.
 - Латиноамериканска пр. система – свои специфики, изразени в това, че една държава от Латинска Америка има тенденция на м/н уеднаквяване на нормите на МЧП, след като се възприеме. Тази унификация върви под егидата на организации от регионален тип – преди- Панамериканският съюз- сега Организация на ам. д-ви. Върхови достижения – Кодексът на Бустаманте-м/н договор, подписан 1928 г. в Куба, съдържащ уредба на тези групи отношения. На съвременен етап се приемат много конвенции, сред които: М/н конв. за приложимото право при договорите, а в регионален аспект- Конв., с която се създава Северно американската асоциация за търг. с (NAFTA).
Европейска интеграция – още в Учред. договори е залегнало изискването за хармонизиране и последващо уеднаквяване относно състави с трансграничен ефект. В договора за ЕО след изменението в Амстердамския договор е уредено съдебното сътрудничество по граждански дела с трансграничен ефект. Източници- норми на МЧП- в първичните източници- учредит. договори, дог. за присъединяване, Споразумение за асоцииране, протоколи и декларации към учр. договори , създават се от д/чл. по пътя на м/н дог. или се извличат от практиката на европ. съд, вторичните се създават от институциите на ЕС – Регл. ,Директиви, Решен., Препор., Мнения. Чл. 249 ДЕО. Евр. парламент съвместно със съвета приемат Директиви, Регламенти и Решения – самостоятелно-не!!!. Регламентът в практиката се нарича европейски закон – от момента на вл. в сила, той става действащо право във всички д./чл., автоматично се инкорпорира във вътрешно право. Регламентът има пряк ефект- от него непосредствено черпят права и задължения д./чл. и пр. субекти. Има непосредствена приложимост-не е необходимо приемане на акт, който да опосреди действието. Директивата служи за хармонизиране, което е различно от уеднаквяването. Посочва крайния резултат, който се постига чрез процеса на транспониране- д./чл. приемат вътрешни актове.
Вторичните и първичните източници на ЕС се инкорпорират в правото на д./чл. За Бг този ефект възниква на 01.01.07 г. Тази система има примат (върховенство) над националното законодателство.
Правото на ЕС се създава постепенно през годините. Въпросът е за неговата същност, три решения па преюдициални въпроси към съда, от които се извеждат основните принципи за върховенство.
Реш. 1. Van Gend en Loos– дело 26/62 – общността е нов ред... Д-вите са субекти на новия правен ред, но и техните граждани са субекти. Имаме м/н изт., д-те са ограничили суверенитета си частично и са прехвърлили част от нормотворческата си дейност върху общността.
Реш. 2 Коста срещу Енел (Costa v. Enel)–дело № 6/94 –дог. , с който се създава ЕО създава своя правна система, особен м/н договор, с който се създават институции, които ще създават ПН. Системата от пр. норми има върховенство пред разпоредбите на законодателството на всяка д.чл. Следователно при колизия м/у норми, създадени от д./чл. и от Общността, вторите имат предимство.
Реш. 3 Internationale Handlesgesellschaft -дело № 11/70- относно Конституциятя и Общностното право – всички права и задължения, произтичащи от Общностното право, могат да се тълкуват само в светлината на Общностното, а не в светлината на националното – дори и то К. Общностен акт независимо от ранга, има предимство пред всички актове, създадени от нац. право, било то и Конституция. Това гарантира самостоятелния характер на Общностното право.
Принципи, които се извличат чрез тълкуване:
    Договори от затворен тип – м/у д/чл. – типична е Римската конвенция за приложимото право към договорните задължения. Наред с това норми на МЧП откриваме в учредителните договори, а и ЕС е страна по многостранни (универсални) м/н актове. Двустранни – между д./чл., които могат да се прилагат, ако са специални.
Дали правото на ЕС има върховенство и над МД? Принципът е следният:
-ако МД изисква промени в учред. договор, за да може Общността да се присъедини към този договор, то трябва предварително да се направят промени в учр. договори-чл. 300 ДЕО. Ако самият учр. договор и съотв. инстит. на общността го тълкува така – има норми на МД-императивни норми, които могат да имат върховенство над правото на ЕО. Ако в универсален МД има диспоз. норми, то ясно е, че промяна не се налага.
    Общността, освен че е продукт на правото, то тя и твори право. Тези вторични източници по своя характер са м/н, но не са договори. Чл. 3 КМЧП- нарича ги други м/н актове на МЧП.


15.10.07 г.

І. Международно правни източници:
Чл. 3, ал. 1 КМЧП – дава йерархията на източниците на МЧП. КМЧП е общ, но има и специални закони.
Чл. 5 КРБ – част от вътрешното право, предимство пред законите, които й противоречат.

Вътрешен и външен сектор на национално право:
Вътрешен – урежда отношения, които възникват, развиват се и се погасяват в пределите на един национален суверенитет.
Външен сектор – обхваща правни отрасли, регулира м/н отношения. Когато става дума за частно правни отношения с м/н елемент и тяхната правна уредба, то систематическото място на отрасъла, к. регламентира е в м/н сектор – ког. м/н източник (многостр. 2стр. или друг акт) , то той попада не във вътрешното право на страната, а в международния сектор на националното право. Тези актове имат предимство (принцип на примата) – идващ от Виенската конвенция за правото на договорите – чл. 27...дог. има предимство пред вътр. право. Имайки предвид всички тези разпоредби, следва че първо трябва да разгледаме международноправни източници, след това специалните вътрешни и след това – общи източници.

1.М/н договори:
многостранни
двустранни
(ратифицирани, обнародвани в държавен вестник, вл. в сила за РБ)
Не всички м/н. договори подлежат на ратификация, а само тези по чл. 85 КРБ, които имат...! предоставят на ЕС правомощия, произтичащи от тази К. Могат да бъдат и МД, неподлежащи на ратификация – да е в сила според правилата, к. предвижда.
Каква е съдбата на МД, които са приети, но не са обнародвани в държавен вестник? Реш. № 7 КС/02.07.1992г. – или тези , к/о не са се нуждаели от ратификация по времето, когато Б-ия се е присъединила към тях (Решението е в сборника) – Реш. на КС е вътрешен правен акт, а Виенската конвенция – „ д. не може да се позовава на вътр/пр. акт, за да не изпълнява задълженията си”.
М/н договори + м/н актове в сила за РБ.

2.М/н актове
недоговорни м/н актове
актовете на правото на ЕС (вторични източници) – Регл. , Директиви, Реш. , Препоръки и Мнения;
2.1.Недоговорни м/н актове – на организации, в които Бг членува, к. съдържат пр. уредба на отношения с м/н ел., екзекватура – състои се не от правни норми, а от принципни положения – различни наименования – харти, резолюции. Задължителната им сила произтича от факта, че са приети с мнозинство, следователно възниква задължение на държавите да ги имплементират в действащи ПН (Резол. на ОСъбр. на ООН).
2.2.Актовете на правото на ЕС – чл. 249 от ДЕО – институции на общността, създадени с Учредителните договори (ДЕО), к/о приемат актове (не са МД) в съответствие и в изпълнение на функциите на тези институции – актовете са задължителни, но не можем да ги наречем МД. Следователно- „друг МА” е създаден от м/н институция в изпълнение на функция на отделна разпоредба на МД.
3.Многостранни м/н договори. – присъединени сме към почти всички МД, най-значителните- обмен на пр. Информация м/у д., Конв. За събиране на док. В чужбина по гражд. и търг. дела, Конв. За връчване на книжа в Чужбина, Конв. за отпадане на легализацията, Конв. за закрила на децата и м. Осиновяване, Европейска конв. за външнотърговски арбитраж, Конв. в областта интелект. собственост, на транспорта;
4.Двустранни МД – проверка първо дали по материята не съществува европейски (Е) източник и второ, дали самият Е източник не изключва конкретното отношение от обхвата си, и трето – дали Е. източник не се дезинтересира, като предоставя въпроса на друг специален източник.
Регл. 44 ЕО – ако материята е признаване на съд. решение –
1.дали конкр. реш. попада в обхвата на Регл-та- Чл. 1, пар. 1
2.дали самият Регл. не предвижда, че той се е дезинтересирал – няма да се прилага, а предвижда друго споразумение.
3.дали засяга всички д. членки – напр. Р 44 – без Дания.
4.да проверим чл. 66 – дали производството вече не е започнало. Чл. 67 – ако това не са специфични области (специални въпроси). Всички принципи посочва Конв. , к. отменя.
Едва след тези изключвания правим извод дали съответния общностен акт се прилага, или не (тогава съотв. МД)
Двустранните МД – групи
 - Договори за правна помощ
 - Консулски конвенции
 - Д. за насърчаване взаимната защита на инвестициите.
 - Търговски спогодби
 - Договори за търговия  и мореплаване
 - Договори/ спогодби за избягване на двойно данъчно облагане
 - Двустранни спогодби в областта на разл. видове транспорт
 - Спогодби в областта на размер на работна сила
 - Двустранни спогодби – на м/н закрила на интелект. собственост
 - М/н обичаи – източник на МЧП, когато той е бил санкциониран по определен начин от д. чрез ПН – вътр/м/н А.
Чл. 93 КМЧП. INCOTERMS (FOB, CCIP и др.) – въвеждане в изт. на МЧП чрез вътр. НА, но и с МД. Виенската конвенция за м/н продажба на стоки – произнася се по въпроса за обичаите – чл. 9 КМЧП – customer international law.

ІІ. Вътрешноправни източници:
1.КРБ: Защо е основен вътр. пр. изт. и има пряко приложение и действие; съд. основни принципи на МЧП – чл. 18, ал. 5, чл. 19, ал. 3 – инвест. и стоп. дейност отношения с м/н ел., имащи икономическа същност, чл. 22 – осн. принцип на МЧП – имплементация в спец. закон; чл. 25 – кое лице е бг гражданин, чл. 26, ал. 1 – принцип на отечественото право, национален режим на чужденците- чл. 26, ал. 2 закрила на културните ценности – чл. 54, чл. 85, ал. 4 – потв. пр. Поради това, КРБ е основен закон.
2.Специални закони
ГПК
Кодекс за търг. корабоплаване
КТ
КЗ
СК
З. за финансовите обезпечения
З. за чужденците
З. за влизане, пребиваване и напускане на РБ от европ. граждани и техните семейства; ДВ. бр. 80/03.10.06
ЗМТА
З. за убежището и чужд.
ЗС
ЗСПЗЗ
З. за горите
ТЗ
Закони в областта на закрила на интелектуалната собственост – ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗПДИЗ, ЗМГО, З. за топ. на интегралните схеми
ЗГВ
З. за жп транспорт
З. автомоб. превози
ЗГР
З. за насърчаване на зает-та.
ЗЗакр. на детето
ІІІ. Общи вътр. източници:
КМЧП – не е първият опит за кодификация на МЧП, опит още през 30те год на 20 век – кодификация на МЧП – едно от предварителните условия за присъединяване на РБ към ЕС – уредбата на м/н компетентност, ч. пр. въпроси, екзекватурата, 12 глави – 4 части – следва най-модерните тенденции за кодификация.
Относно МК (м/н компетентност) – актове на ЕО
Р. 44, Р 2201
Прилагат се в отношенията с трети страни (не членки) В отношенията с д.чл. има някои специални ур. – Римската конв., но по отношение на ч. пр. отношения КМЧП ще се прилага.
Екзекватурата – в отношения с д.чл. – Регламентите, но може и отделни аспекти да попадат в КМЧП; с 3ти страни – споразумения , ако няма – прилага се на общо основание КМЧП.
Указ 2242 – свободните безмитни зони.
Подзаконови актове:
Правилници за прилагане на отделните закони
Наредби - №3/2003

ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА МЧП

І. Първи сведения за уредба на частноправни отношения с м/н елемент – хиндуистките източници. Става дума за търг. отношения, други ведически книги – симпритис – най- древното писано право открива се и уредба на ч. пр. отн-я с м/н ел.
ІІ. Древният Рим
ІІІ. Древна Гърция – м/н пр. в МД – източник на МЧП са м/н пр. двустранни договори.
ІV. Средновековието:
1.Бартолус а Сасоферато и Балдус – крилатата мисъл „ не може ч. м/Н отн-ия да бъдат облечени във вътр. пр. норми” – създаване на статутите на Италия.
2.Холандската школа – базира се също на статутите.
3.Френска школа – Даржантре и Дюмулиен.
V. Капитализма
VІ. Първите модерни закони на МЧП. – Наполеоновия кодекс
Хагските конвенции – Първия МД, след Първата световна война – Кодексът на Бустаманте.
VІІ. Центрове
Хагската академия
ООН
ЕС – инст-те, създ. МЧП – Регл. и МД.
VІІІ. Европ. интеграция и МЧП – ускорено сътрудничество в презграничните отн-ия по гражд. и търговската материя – изрично уредено с Амстердамския договор, преди него конв. от затворен тип – Брюкселската конв., Луганската конв. за компетентност, Римската конв. за прилож. пр. към МД.
Вторично: множество Регл. –Регл. 44, Регл. 2201/2003 ЕО – по бр. дела и родителска отговорност; Регл. 1435/2003 – европ. коопер. дружество; Регл. 1346 относно производството по несъстоятелност;
Регл. 1348/00 – ур. на процедурата по гражд. дела
Регл. 1206 – при събиране на доказателствава в чужбина;
Регл. 1896/2006 – европ. заповед за плащане
Регл. 805/04 – по безспорни вземания;
Регл. 785/04 – застрахователни изисквания относно въздушните превозвачи и др.
ІХ. МЧП бг история.





16.10.07 г.

МЕЖДУНАРОДНА КОМПЕТЕНТНОСТ
(МК)
Регл. 44; 2201;
    Властта, предоставена с ПН на съда (друг правораздавателен орган да реши едно ч.пр. дело, като постанови, предвидения с ПН защитен акт – съд. реш....От друга страна е подчинеността на субектите на този акт.
    Уредба на МК в бг. ч. право – м/н правни и вътр. правни източници, в актове на ЕС – вторични източници – Регл. и м/н дог. – многостранни и двустранни.
В зависимост от това дали ПН предоставят комп. на праворазд. орган – само на него и без възможност страните да я дерогират изрично или мълчаливо, или с възможност за дерогиране – паралелна или успоредна МК.
Изключителна МК – винаги е изрично уредена.
Паралелна – ПН посочва МК, но по воля на молителя може и друг орган да разгледа делото. Ако ответника не възрази, стабилизира се.
МК по пророгация – ако страните по спора са сключили споразумение за избор на съд или др. правораздавателен орган – нарича се пророгационно споразумение. Ефектът му се изразява в това, че ако са налице условията, предвидени в ПН, то дерогира комп-та и я предоставя на избора.
В Общностните актове е уредена комп-ст за защита на по-слабата страна при застрах. , потребит. и трудовите договори.
Специална (допълнителна) комп. – алтернативна компетентност. Предвиждат се особени категории гражд. дела – договори, издръжка, защ. на личността, деликти и квазиделикти, брачни искове и други.
Основания за общата МК – искът (молбата) най-често се предявява по местожителството на ответника.
Различната уредба на комп-та се съпоставя: Рег. 44 и КМЧП
І Изключителна МК се уреждат изрично независимо от местоживеенето на ответника, ако е налице някое от тези основания, се учредява изключителна К на съд: Основания Регл. 44:
1. Ако предмет е ВП върху недвижим имот/дог. за наем, основ. е  местонахождението на недв. имот да е в държ. чл. Тази МК има алтернатива ( ІІ абзац)- съда на д.чл., където е местожителството на ответника, при кумулативно условие – ФЛ, до 6 месеца, наемат. и наемодателят да са с местоживеене в една д./чл. – дерогира изключителна компетентност.
2. Дела относно пр. статус на ТД- МК се учредява в полза на съдилищата на д./чл. , където е седалището на ТД – удостоверение за актуално състояние. За да се определи това седалище се прилагат нормите на вътр. МЧП – ако е бг-КМЧП-чл. 56, за да преценим дали седалището е бг, искаме удостоверение за акт. състояние.
3. Мястото, където се води публичния регистър в д.чл.- когато делото има за предмет истинност на вписване в него, то изкл. комп. съд. е на д.чл., където се води регистъра.
4. По дела, имащи за предмет права в/у индустриална собственост (патенти, марки, дизайни, ГО, полезни модели и др.) – изкл. МК е съдът на д.чл., където е подадена заявката или където е извършена регистрацията. Две алтернативни основания: подаване на заявката (у нас Патентното ведомство); където е извършена регистрацията (у нас-ирелевантно) или се смятат за извършени съгласно инструмент на Общността или по силата на МК.
Европейска патентна служба – издаден е патент, но той няма единно действие, а само за посочените в него д.чл., т.е. комп-та ще е на посочените д.чл. в патента.
5. Изпълнителните дела – по изпълнение на съдебните решения, съдилищата на д.чл., където е изпълнено или трябва да бъде изпълнено.

Регл. 2201 – чл. 3,4,5 – ур. на общата компетентност
чл. 6 –Изкл. К. – ако съпругът, с/у когото се предявява иск отговаря на някое от условията, то само тогава може да се предяви иск в различна д.чл. от местожителството му. Държи се сметка за обичайното местопребиваване.
КМЧП – относно компет-та на бг съдилищата.
Разликата е, че КМЧП не урежда основанията за изкл. МК в една разпоредба, а разпокъсано – чл. 109 –под. по местонахождение на недв. имот, чл. 110 и др. – по тези искове, ако недв. имот се намира на територията на РБ и предмет на спора е някой от исковете по чл. 109 ГПК, се учредява изкл. МК но бг съдилища и други органи (нотариуси, органи по вписванията и т.н.) Чл. 12 КМЧП вече не става дума за д.чл., а за бг съдилища и др. органи. Основание – местонахождението на недв. вещ да е на територията на РБ – прилага се ГПК.Законът учредява власт на съдилищата да разгледат делото и да се произнесат със съответния защитен акт.
Различен е чл. 11 – интелектуална собственост
Основанието е издаването на патента- в този случай от подаване на заявката не е защитен по КМЧП, ако отношението е с д.чл. – по Регл. се дава защита и от момента на подаване на заявката. Ако е с друга страна, не д.чл. – чака се издаване на патента. Не се учредява МК от момента на подаване – недостатъчно е според КМЧП.
Регл. 44 чл. 19 относно правния статус, чл. 104 ГПК- исковете относно вписвания на ЮЛ в ТР – основание –регистрация на ТД в РБ. По същия начин се преценява и относно нед-ст и т.н.-ал. 2 а чл. 19.
Как се доказва регистрацията-с удостоверение от съответния регистър.
Чл. 26 Изкл. МК при принудително изпълнение – основание е обичайното местопребиваване на длъжника в РБ или обектът на изпълнението се намира в РБ (местонахождението)
Чл. 48, ал. 7 – обичайно местопребиваване е различно от местожителство. Не се изисква нито регистрация, нито разрешение, само намерение за установяване на връзка с това място.
Регл. 44 урежда основанията относно индустр. собств. – 2 основ. – Р. 44 служебно се проверява (Раздел 8) само изкл. Комп. – чл. 25, докато по КМЧП – във всеки случай служебно се проверява.

ІІ. Мълчаливо учредена компетентност – презюмира се от Регл. 44, чл. 24 „извън компетентността” – извън изключителната, но ако няма такава проверяваме за основания за мълчалива. Условия:
ответникът да се е явил пред съд (друг орган) не за да оспори компетентността, а за да се защити.
делото да не е под изключителна компетентност.
Ако се яви, не оспорва комп-та, предявява защитни средства, то това стабилизира компетентността на съда на д.чл.
чл. 26 – допълнителни условия- имаме общо основание – местожителство на ответника, но ако искът е предявен пред съд, който не е на д.чл. трябва да се провери:
дали не е налице изкл. комп.
изчаква явяване на ответника и не се явява
спира разглеждането, докато не докаже призоваването – редовно.
Регл. 1348 – чл. 19, ако не се прилага, то Хагската конвенция относно призоваването.

КМЧП – чл. 24 – обвързва условията за учредяване на мълч комп-ост с условията за пророгация (споразумение, с което дерогира комп. на бг съд и му се предоставя):
да не е от изкл. комп.
да не е с предмет издръжка
имуществени пр.
писмено споразумение
Но да се приеме изрично- в срок, вписано или мълчаливо – да представи доказателства (ответникът не бива да оспорва).

22.10.07 г.

ІІІ. Пророгация на компетентност. Уредена е в актове на Общността и в КМЧП. Двете уредби се различават и си приличат  и изводът е, че споразумение за избор на съд може да се направи, само когато липсва основание за изключителна компетентност.
    По КМЧП се уреждат повече и по-сложни условия в сравнение с Регл. 44. И на двете места има изискване страните да постигнат споразумение за свои съществуващи или бъдещи спорове по повод определено отношение с международен елемент. Относно формата, Регл. допуска тя да бъде и по електронен път.
Регл. 44 – проверка дали съответното отношение попада в обхвата му, дали Регл. сам не се изключва; ако се окаже, че сме в обхвата-чл. 23 – отношения м/у д.чл., следователно от страните по споразумението поне единия субект има местоживеене (място, където лицето живее преимуществено) в д.чл., но това не е абсолютно условие. Параграф 3 допуска сключване на пророгационно споразумение и м/у стр., които нямат местоживеене в д.чл. Класически случай по параграф 1 поне едната страна. Те могат да сключат договор/споразумение, който по характер е процесуален, защото дерогира компетентност и я предоставя на съдилище, включено в споразумението. Предмет: избор на съд в д.чл. Условие за валидност: да се разрешават всички спорове – съществуващи или бъдещи по повод на конкретно отношение между страните. Споразумението трябва да е писмено, но може и устно и да се потвърди по-късно писмено, съобразено с практиките, установено между страните (напр. sms-и), ако се касае за търговски отношения-форма, която е съобразена с обичая, който е широко приложим (INCOTERMS). Общуването по електронен път, ако е установено с траен запис, се счита за писмена форма. Ако споразумението отговаря на горните условия, се учредява изключителна компетентност на съда, но страните могат да уговорят и паралелна компетентност. Когато страните по споразумението нямат местоживеене в д.чл., тогава такова пророгационно споразумение, с което се учредява компетентност на съд на д.чл., не може в последствие да се дерогира и комп-та, която. се учредява е само изключителна. Тогава самият съд може да я откаже, ако прецени, че не са спазени условията.
    Относно доверителната собственост (параграф 4) – TRUST – принципът е, че винаги компетентността е изключителна.
КМЧП Чл. 23: Условия за учредяване на компет. (възлагане): да има писмено споразумение преди съдът да е взел отношение и т.н.-учр. се изкл. комп. (или не); ал. 2 –възможност и бг съд да бъде избран от страни, спорещи в чужбина.
Може ли електронната форма на споразумение да се представи в съд?
отговор - ЗЕДЕП – ДА!!!

ІV. Паралелна компетентност.
    Хипотези, в които по делото участва т. нар. „ по-слаба” страна – делата във връзка застрах., потребит. договори.
По Регл. 44 – Раздел ІІІ – слабата страна, т.е. застрахования – тази компетентност е паралелна, защото се учредява без да се засягат разпоредбите на чл. 3 (общо основание е местож. на ответника), чл. 3 казва, че тази компетентност може да се дерогира. Чл. 4 се отнася до хипотезата, когато ответника няма местож. в д.чл. – по пророгация (споразумение).
Чл. 5, т. 5 – когато едната страна по спора е представлявана от клон или друг вид представителство.
Най-напред слабата страна – застрахованият (бенефициерът) предявява иск срещу застрахователя – пасивна легитимация. Принципът е в чл. 9, пар. 1 – в съд-ща, където застрахователят има местоживеене, но то е алтернатива, пар 2 – в друга д.чл.- по местоживеене на ищеца (ползвателя, притежателя на полицата, застрахования и т.н.); когато става дума за съзастраховане – иск срещу съзастрахователя – компетентен орган по правилата за основния застраховател.
    Местоживеене на з-ля – правим квалификация – чл. 59 от Регл. 44 – за да се определи има ли местоживеене, съдът прилага вътрешното си право. Място по седалище, централно управление, където е основното място на стопанска дейност (преценява се с оглед спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане и ДРГПК – място, където лицето плаща данъци).
Регл. 44, чл. 56 и 60;
    Когато искът е срещу клон, агентство на един застраховател, които са в д.чл. – чл. 9, пар. 2 въвежда фикцията, че заст-лят има местоживеене в д.чл.
Доп. основания:
чл. 10 Застр. отговорност за недв. собств. – може и пред съд на д.чл. по предходния член, но и алтернативно- пред съда на д.чл., където е настъпила вредоносното събитие;
Чл. 11 – Застр. отговорност – застр-ят може да участва по дело срещу застрахования, но условието е правото на сезирания съд да позволява другарството.
    Когато застр-ят е активно легитимиран – чл. 12, пар. 1 – компетентност на съдилищата на д.чл.-основ. е по местожив. в д.чл. на ответниците.
Насрещен иск – комп-та се определя по основния иск. Страните могат да се споразумеят и да дерогират тази компетентност. Хипотезите са посочени в чл. 13, Спораз.
сключено след възникване на спора
учредява се компетентност, различна от тази на съда по предходните разпоредби, в случай че притежателят на полица и застр-ят са сключили спораз. и към момента имат общо обичайно пребиваване (няма дефиниция) в една и съща д.чл. и ако има споразумение – предоставената комп-ост е на съда на тази д.чл. – дерогир. За да породи ефект, то правото на д.чл., чиито съд е избран, трябва допуска такова споразумение.
Алтернативно, когато спораз. е скл. с притежател на полица без местоживеене в д.чл, то тогава избор може да бъде направен, ако се избере съда на държ. членка по местонахождение на недвижимия имот, за който е скл. застр. договор.
    Когато става дума за задължително застраховане – догов. за застр., който покрива рисковете, изброени в чл. 14 Р 44!!! И тук има възможност за пророгация, спорове, в които участва по-слабата страна.
Потребителски договори – качеството потребител – цел, различна от търг. или профес.
спорът може да е по повод стоки на изплащане
потребителски кредит
Може да е сключен със страна (агентство, представителство) този договор ще попадне в обхвата на Регл., дори самата страна да няма....
Отпадат някои от договорите за превоз – които предлагат комбинирани услуги по транспорт и настаняване – потребит. договори.
Обща х-ка на потр. договор, макар че Регл 44 не дава такава, КМЧП съдържа:
основания за учр. на МК – ког. активно легитимиран е потр-ля (по-слабата страна) – чл. 16, пар. 1 – местоживеене на страната, местож. на потр-ля – алтернативно изброяване.
дерогиране на така учр. комп-ост – с пророгационно споразумение по чл. 17 (да е сключено след възникване на спора, да допуска потребителя да предявява иск по комп. различна от предвидената), 2-та имат към момента на сключването местоживеене в д.чл.
Индивидуални трудови спорове.
Пасивно легитимиран е работодател с местоживеене в д.чл.; ако няма- взема се предвид дали трудовият договор е сключен с агентство, предст-во в д.чл. – чл. 18 Основания за МК – чл. 19:
пасивна лег-я работодател
ищец – работник/служител
алтернативно може да се учреди и МК в др. съд. на д.чл.: където работодателя обичайно осъществява дейността си (различно от основното място на дейност) – преимуществено, най-често, най-тясно свързан – дейността, за която е нает работника. Ако не може да се определи къде се осъществява обичайно, то тогава се учредява по последното място на осъществяване на дейността преди предявяване на иска (пар. 2, чл. 19). Ако р/сл. обичайно осъществява дейността си в една д.чл. , то искът може да се предяви пред съд на тази д.чл., ако не – може да се учреди компетентност за съд на д.чл., където дейността е била разположена или е разположена в момента (разполагане – където е съответния работен обект).
Срещу р/сл. – пасивно легитимиран – иск се предявява и се учредява МК по местоживеене на раб./сл.
Чл. 21 Пророгиране – споразумението ще породи ефект, ако е сключено преди възникване на спора или ако учр. комп-ст е на съд-ща, не д. чл.
КМЧП – чл. 16 и чл. 17;
Допустимо е дерогиране на въпросната компетентност по спорове по ИТД и по потребит. договори – паралелна компетентност.
да се скл. след възникване на спора
чл. 16 – спорове с потребител- да са спазени усл. по чл. 95, ал. 2 (реципирани от Римската конвенция);
V. Специална компетентност – по Регл. 44;
Когато лицето има местоживеене в д.чл. – основно в нея, но чл. 5-може и в друга, когато:
    пар. 1 – дела, свързани с договор – съдът по място на изпълнение на договореното задължение. Място на изпълнение – доставката на стоката, място на предоставяне на услугите;
дела, имащи за предмет издръжка – местоживеене на получаващия издръжка в д.чл.
когато въпросът за издръжката е във връзка с производство по гражданско състояние – съгласно правото на сезирания съд, но ако според него едно основание за учр. на такава комп. е гражданството на поне една от страните, то тогава МК няма да се учреди, а по местожив. на ....искащия издр, молителя;
по дела относно гр. отговорност, непозволено увреждане, квазиделикт (водене на чужда работа без пълномощие, неоснователно обогатяване, злонамерено договаряне). Този тип дела – основание за учр. на МК е настъпването/ вероятност от настъпването на съответния деликт на територията на д.чл., на която са настъпили неблагоприятните последици.
т.5 – когато споровете възникват от дейност на клонове или други представителства –
доверителната собственост – в полза д.чл., където се намира TRUST-a.
т. 7 при спасяване на товар – където е задържан товара за обезпечаване на плащането.
КМЧП урежда 3 основания:
по делата за лични права
по наследствени дела
във връзка с договорни отношения;
(Виж Коментара на Натов!!!!)
По силата на всички тези основания се учредява паралелна компетентност!!!
Кога става ? за МК??? Само когато има спор, но и когато няма компетентен орган, с чието въздействие ще възникне ч. пр. отн-ие; бг брак с чужденец – органите по гр. състояние – пред кой орган -когато по закон е необходима намесата на д. орган.
VІ. Обща международна компетентност.
Регл. 44
КМЧП – чл. 2 – в полза на съда, където е местож. на ответника. Ако няма гражд. ЕС, но има местоживеене – еднакви пр. и зад-я на гражданин. Местоживеене не е еквивалентно на гражданство. Тази обща компетентност е паралелна – изрично е казано в чл. 3. Дори ответникът да няма местож. – пак може да се учреди, ако е изключителна или по силата на пророгационно споразумение.
Регл. 1346/2000г. относно производството по несъстоятелност – учр. се МК на съда на тази д.чл. по дела за несъстоятелност-проверяваме отново дали попада в обхвата му; критерий за квалификация; чл. 3 – основание за МК – съд-ща на д.чл., на чиято територия е разположен центъра на основните интереси на длъжника (най-често седалището, но оборима презумпция). Тази комп. може да се дерогира в случай, че длъжникът притежава дъщерни дружества на територията на друга д.чл., тогава по отношение на тях, ако се образува производство по несъстоятелност, то е вторично и е комп. съдът по......
КЧЧП, чл. 4 – обичайно местопребиваване на длъжника в РБ за ФЛ;
ЮЛ – местонахожд., седалище по устройствения си акт – местонахождение на действителното управление – концепциите за контрола- който държи капитала.
когато ищец/молител е ЮЛ и има регистрация, достатъчно е ищецът да е бг гражданин.????
чл. 117, т. 1 – т.2

Компетентност по дела, свързани с родителски права и брачни дела.
Регл. 2201/00 – чл. 6 урежда изключителната компетентност.
Урежда и обща: 1. Проверяваме дали делото попада в обхвата на акта – чл. 1-не се прилага за осиновяване, относно името, издръжка (Р 44, чл. 5), наследяване, тръст
2.Критерии за квалификация – всички д.чл. без Дания; Глава ІІ., обща компетентност.
чл. 3 –съдилищата на д.чл., на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване (и двамата).
алтернативно –ако нямат общо местопребиваване в д.чл., където преди това са имали, но при условие, че единия от тях все още има местоживеене на територията на същата.
алтернативно – обичайното местопребиваване на ответника.
Р. 44 казва местоживеене, Р. 2201 – обичайно местопребиваване, но не и местожителство.
алтернативно –исковата молба е обща
алтернативно –ищецът има обичайно местопребиваване в д.чл. и то поне една година преди предявяването на иска;
ищецът има обич. местопребиваване и гражданство на тези д.чл. – местоживеене поне 6 месеца – относно гражданството се преценява по вътрешното право на държавата членка
МК на съда на д.чл., чиито граждани са двамата съпрузи.

VІІІ. Чл. 7 Субсидиарна компетентност – ако компетентността не може да се учреди по смисъла на Регл. 2201, то комп-та се определя па вътрешното право на МЧП.
Раздел ІІ, чл. 8 – относно родителската отговорност. Основание:
обичайно местопребиваване на детето към територията на д.чл., към момента на предявяване на исковата молба. Уреден е институтът на запазване на комп-та – чл. 9, независимо, че детето е променило обичайното местопребиваване.
чл. 10 – в случаите на отвличане на деца, основанията за учредяване на МК е пребиваването на детето в д.чл. преди неправомерното му преместване.
чл. 12 – възможност за пророгация – избор на съд, т.к. и тук комп-та е паралелна.
чл. 15 – прехвърляне на делата, макар основанието за комп-ост да е на единия съд на д.чл., то е възможно и да се учреди на друг съд в др. д.чл., с оглед закрила на интересите на детето.

КМЧП във връзка със сключването на брак и по т. нар. брачни искове – МК по скл. на брак – учредява се по отношение на длъжностните лица – чл. 6 КМЧП и Конв. относно консулските отношения.
Брачните искове - ако единият от съпрузите е бг гражданин или алтернативно има обичайно местопребиваване в бг.
Регл. 2201 и КМЧП уреждат МК в случаите на промяна на обстоятелствата, на другарство, насрещен иск.
Чл. 6 Регл. 2201 - ако е налице основание за МК с/у един от ответниците, то се приема, че съдът е компетентен да разгледа и другите. Изискването е исковете да са в тясна връзка, целесъобразност – да се избегне постановяването на противоречиви решения.
Насрещен иск – предявява се пред съда, пред който е висящо основното производство.
    Предмет на иска са вещни права върху недвижими имоти – компетентен съд е този по местонахождение на имотите, независимо другарство.
КМЧП – чл. 20 – при наличие на няколко ответници – основание за МК спрямо единия, то всички. Обективно съединяване – поради връзката на делата – чл. 21 – МК по едното обуславя и компетентността по другите дела. Относно насрещния иск- компетентният съд по основното производство.
Чл. 27 – изкл. на обстоятелства- ако е налице основание за учредяване на МК, то тя се запазва, независимо че в последствие основанието е отпаднало.
Чл. 28 – служебна проверка за всички основания, А ПО РЕГЛАМЕНА – САМО СПРЯМО ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ СЕ ПРОВЕРЯВА СЛУЖЕБНО.
Чл. 25 – Регл. 2201 – По изкл. компет., по отвод. Ако съдът констатира, че съд на друга държава е компетентен, то той се десезира – чл. 25 – само ако чуждия съд.......



МЕЖДУНАРОДЕН АРБИТРАЖ
И ДРУГИ АЛТЕРНАТИВНИ СПОСОБИ

    Тези способи предлагат алтернативно правосъдие. Кога могат страните да се обърнат към него? – ГПК, чл. 9 (респективно 19 новият ГПК) – когато спорът е имуществен и не е от изключителната компетентност на бг съдилища, няма предмет вещни права, издръжка. Страните трябва да сключат споразумение – арбитражно споразумение. То е единствен източник на МК на арбитража.
Дали отношенията са в рамките на ЕС, или не – няма общностна уредба, прилага се универсалния МД, двустранен – много ограничено действие – обичая и вътр. правните източници.
Международноправни източници:
Универсални:
Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения;
Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж;
Конвенция за уреждане на инвестиционните спорове между държавите и граждани на други държави;
други конвенции в областта на м/н транспорт, на интелектуалната собственост.
Двустранни:
Договори за насърчаване на взаимна закрила на инвестициите.
Договори за двустр. въздушни съобщения;
Вътрешноправни:
чл. 9 ГПК (чл. 19)
ЗМТА

Предимства:
1.Едноинстанционно производство;
2.Решението е скрепено със сила на пресъдено нещо – основание за изпълнителен лист.
3.По-опростен като процедура
4.Страните могат да избират от листа на арбитри, които са специалисти в съответната материя;
5.Конфиденциални производства
6.До минимум е сведен формализма, няма бюрокрация;
7.Възможност за страните да запазят добрите си търговски отношение;
8.По-евтино производство;
9.В отношения извън д.чл. арбитражното решение има по-големи шансове да бъде признато и изпълнено – благодарение на Нюйоркската конвенция;


23.10.07 г.
В предвидени от закона случаи, страните по ч. пр. отн-ие могат да предоставят спора за разглеждане на трето независимо лице – арбитраж или алтернативни способи – недържавно правосъдие, осъществявано от арбитър извън съдебната система, чиито правомощия произтичат от волята на страните да им предоставят спора.
 1. Арбитраж - основен алтернативен способ. МК –произтича от волята и желанието на страните, обективирана в арбитражното споразумение – то е процесуален договор, който може да е самостоятелен или клауза от материален договор (по-често). Изисквания относно:
 - форма-Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестр. арбитр. реш. – чл. 2(1) Нюй. К – писмено споразумение, по силата на което страните се задължават да отнасят всички или някои от възможните спорове (могат да възникнат между тях по повод на едно тяхно договорно или извъндоговорно отношение, което е конкретно определено и при условие, че спорът се отнася до въпроси, които по закон могат да бъдат разрешени от арбитраж  - ГПК) Споразумението е източник на компетентността, докато в разглежданите случаи тя произтича от норми но зокжно(МД). Арбитр. сп-ие има относително самостоятелно съществуване, когато е клауза на мат. договор, т.к. то е връх на диспозитивното начало (напр. всички спорове по този договор, к не могат...се отнасят пред съответния арбитраж, според неговите правила).
    Арбитражът е м/н, когато се е състоял в чужбина или поне едната страна има местоживеене, рег-ия, седалище в чужбина. Относителна самостоятелност, следва че в редица случаи пороците на не засягат самата клауза, но не и при недействителност на лицата например.
Освен НЮ конв. има и друг многостранен МД – Евр. конв. за външвотърг. арбитраж.
чл. 1, ал. 2 – страните, за да могат да отнесат..., трябва да сключат арб. споразумение, а ако според правото на съответната д. не се изисква писмена форма е равнозначно на нац. изискване (се приравнява).
Конв. за уреждане на инвест. спорове, за диагоналния арбитраж.
Чл. 25 – изисква арб. споразумение или молбата за помирение да са сключени в писмена форма и депозирани до Секретариата на м/н център във Вашингтон.
Възможност за уредба чрез арб. има и в двустранни договори.
ЗМТА – следва модела на ЮНСИТРАЛ (ООН).
Чл. 1 ЗМТА – прилага се за основание на арб. споразумение.
ал. 2 – Законът очертава по-широк обхват – „гр. спорове с м/н ел., възникнали от външнотърговски отношения” – условие: поне едната от страните да има местож. /седалище в БГ.
Страни по арбитр. производство: ФЛ, ЮЛ и държ.
Чл. 7 –същност на арбитр. споразумение, съгласие:
ал. 2 – особености относно формата – писмена, но е допустимо и да не е да е налице арб. сп-ие, ког.
ал. 3 – ответникът отбележи писмено, че приема или ако ответникът се яви по дело и не оспорва (мълчал. учредена компетентност);
Ефектът на споразумението е да учреди компет. на посочения арбитраж.
извежда спора от съдебната система и го предоставя на извънсъдебната;
За наличието на арб. споразумение д. съд не следи служебно, от което следва, че всяка страна може да се обърне към съда, дори и при наличие на споразумение. Заинтересуваната страна по спора трябва да го релевира пред съда – чл. 8 ЗМТА – прави се отвод, не по-късно от края на първото заседание при призов. на страните-валидно ли е, дали не е загубило силата си. Когато съдът прекрати делото, той няма задължение да го препрати.
Компет. при арбитража произтича от споразумението – гл. ІV разглежда тази материя. Чл. 19, ал. 1 – Арб. съд сам проверява комп-та си – преди още да образува делото или в хода (при мълчаливо учредена компетентност) – а именно волята на страните.
ал. 2 прокламира относителна самостоятелност на арбитр. споразумение, като ако стран. възразява срещу комп. – то трябва да го стори най-късно с възражение.
Арб. съд се произнася с определение или решение.
Арбитражни съдилища – постоянно действащи или ad hoc.
Постоянно действащи (известни) – АС към м/н търг. камара в Париж.
Съдът за МТА към търг. камара в Лондон.
по инвестиционните спорове във Вашингтон.
по морски арбитраж в Хамбург.
Ad hoc -– по конкр. сл.- самостоятелни или подслонени към постоянните.
У нас към БТТП, банков арбитраж, борсов към ССБорса и много други.
Арбитражът може да е отворен или затворен тип (банков, борсов, морски).
Арбитражите са общи и специализирани (затворените, които често приемат дела само от организацията, към която са създадени).
Компетентността произтича от споразумението в случая, когато законът допуска и изискванията относно формата са спазени.
Съдържание:
Споразумението трябва:
ясно да посочва компетентния съд – конкретно.
да дава отговор на въпроса от колко арбитри ще се гледа (ако не – всяка страна посочва).
всяка страна посочва арбитър
двете - ...........
Помирително производство
Само по Конв. за м/н. инвест. спор.
чл. 25, ал. 1 страни: държава (приемаща инвест.) и граждани на друга държава (ФЛ и ЮЛ) –инвеститор. При наличието на такъв спор – предварително условие е:
1.д. и гражд. да бъдат съдоговорители по Конв., тогава депозират молба, която трябва да съдържа съгласието им да се обърнат към помирителната комисия:
Източник на компетентността й – писм. съгласие за уреждане на спора.

ПРОИЗВОДСТВО
Започва с образуване на м. гражданско дело (к/о може да се образува когато ч.пр. отношение с м/н елемент навлезе в патологичната си фаза – спор между страните, търсят защита от съответния правораздавателен орган –д. (частен). Въпросът за МК се поражда и когато едно ч. пр. отношение с м/н ел., за да възникне, се нуждае от намесата на компетентен орган. Комп. се преценява на базата на основанията, а наличието им правоприлагащият орган извлича от фактите и обстоятелствата (ищец) молител – бг гражданин-достатъчно; ответникът- има обичайно местопребиваване в Бг – преценява се факт. съст. дали са налице критериите по чл. 48 КМЧП или в съответния вторичен източник, когато се касае за д.чл. – Регл. 44. Още в самото начало на производството, правоприлагащият орган се изправя пред квалификацията.
    След като се образува, той трябва да спазва ред правила на производството и да премине през етапите му. Поставя се въпросът за приложимото право в процес. производство. Принципът е, че всеки правопр. орган разглежда делата според своето национално право – бг съд ще ги разглежда според своето. Първо търси разпоредба в м/н вътр. право – м/н ..
Как протича делото?
1.Призоваване на страните – чрез връчване на книжа (призовки), към която се прилагат доказателствата, които са приложени към документите, с които започва делото.
2.Събиране на доказателства (доказване).
3.Факултат. – може да се нашият съд да окаже правна помощ на чуждестр. компетентни органи (и обратно).
4.Факултат – може да се стигне до съобразяване с последиците от чужд висящ процес или обуславящо отношение, с което е сезиран чужд съд.
След тези етапи правопр. орган дава възможност на страните за защита (писм. и устно) – излагане на доводи и обявява делото за изяснено от фактическа страна.
Следва етап на подвеждане на фактическата обстановка, отношения, институти под приложимата материална норма на МЧП, фазата на правоприлагане. За целта трябва да бъде установено приложимото право.
    Не всички правила относно тази процедура се съдържат в изт. на МЧП. МЧП съдържа само специфичните правила, които са приложими при м/н гражд. дела и спецификата на които се опр. м. от х-ра на делото, като м/н. Наред с тях действат и вътр. процесуални правила – общите процедури, които не се изучават тук.
І.Призоваване и връчване на книжа - Различна е уредбата в зависимост от това дали става дума за книжа между д./чл. или с други държави извън ЕС.
1.1.В отношенията с д./мл. действат няколко вторични източника (Дания не е тук).
Регл. 1348/2000 на ЕО
Регл. 805/2004 на ЕО
Регл. 861/2007 на ЕО
Ако липсва уредба в съответния източник, то прилагаме универсалния МД или вътрешни източници.
1.2.В отношения с други държави и Дания
Конв. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела в чужбина
Договори за правна помощ
Консулски конвенции.
КМЧП – вътрешен източник.
Регл 1896/2006 – Евр. заповед за плащане-особена процедура.
Регл. 1348/2000 г. за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански/търг. дела в държавите членки – във връзка със сътрудничеството.
Обхват на Регл. чл. 1 - приложно поле-уредени хипотези на изпращане от една д./чл. в друга на доказателства по граждански/търговски дела, за да бъде връчен този документ. Необходимо е адресът на получателя да е известен.
Чл. 3 Регл. изисква от д./чл. да посочат получаващи и предаващи свои органи, определя се и Централен орган (най-често Министерството на правосъдието).
глава ІІІ
Съдебните документи се предават пряко, придружават се от съответните формуляри. Не се изисква документът да е преведен, но получателят има право да възрази, ако не е на неговия език след изпращането.
Чл. 6, пар. 1-получаващият орган изпраща разписка, че е получил документа.
При изпращане, органът попълва и молба за връчване, на база молбата на правораздавателен орган до предаващия. От нея, получ-ия орган преценява дали връчването попада в обхвата на Регл. Сред проучване на обхвата, преценка, получаващият орган пристъпва или лично, или чрез необх. действия зя връчване на документите. Тези действия се предприемат съобразно националното законодателство.
Чл. 8 – хипот. на отказ от приемане.
Ако няма основание за отказ, документът се връчва, съобразно нацин. законодателство удостоверява се-чл. 10, със съотв. докум.-формуляр. По принцип връчването е безплатно, но може в определени хипотези се заплаща. това е общата хипотеза, но има и спец. чл. 12 Регл. – да бъде изпратен по дипломат./конс. канал- при извънредни обстоятелства. Док. достига до компетентния орган, където следва да се връчи; връчване чрез дипломат./конс. представителства – пряко връчване-когато трябва да се връчат доказателства на бг граждани в чужбина; връчване по пощата-чл. 14-пряко; чл. 15-пряко връчване- без да се накърнява свободата-заинтересуваното лице предоставя документа пряко на компетентните органи (съда) за връчване.
Чл. 23, пар 1 – възможност за резерви по чл. 15 (5 год.-ГПК).
Когато се осъществява връчване, призоваването по този начин –попада под принципа на състезателността-равно и еднакво право на защита на страните. Следва надлежно уведомяване на страните, ако не се нарушава основното процесуално право.
Чл. 19- правила за спазване на състезателното начало и гаранция, че ответникът е бил надлежно призован. Ако не-спиране на производството.


29.10.2007 г.


Освен уредбата по Регл. 1348, когато отношенията не засягат д.чл. или пък отношения между БГ и Дания (вън от това сътрудничество), то приложение ще има Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по гр. и търг. дела.
Относно нашите други международноправни източници – когато имаме договори за правна помощ със съответната държава се прилага договора- напр. Дог. за правна помощ по гр. дела между РБ и Р Македония – гл. ІІ, чл. 12-урежда процедурата за уведомяване и връчване на документи между двете държави. Условието е документите да засягат лица, които имат местожителство/местож. на територията на едната от договарящите държави. Оторизират се централните органи - Мин. на правосъдието-молба с приложени документи, връчване-чл. 13 – осъществява се от замоления централен орган при спазване на процедурата, уредена от националното право. Връчването се удостоверява по реда на чл.13, ал. 2- разписка, съобразена с националното законодателство, а ако е направен само опит-съставя се протокол, към който се прилагат документите, които не са връчени. Уредена е възможност за връчване чрез дипл./консулски представителства-чл. 14, но не се допускат принудителни мерки при връчване.
Друга възможност е тази според Консулските конвенции- напр. тази между РБ и Р Полша (2002г.) – чл. 31-урежда консулските функции, като една от тях е „да приема” и да предава съобщения, молби, копия от документи; да ги предава, съобразно законодателството на приемащата държава на адресати в тази държава. За извършеното пред консулското дл. лице уведомява компетентните органи в двете държави.
Подобна процедура е уредена и в КМЧП-чл. 32-страната трябва да е с известен адрес в чужбина, но и връчване на представител чрез консулски представителства, но само за бг граждани в Чужбина.
В новия ГПК се съдържа част VІІ, която е озаглавена „Особени правила по въпроси по гр. дела при действие на правото на ЕС – Регламентите действат пряко; Регл изрично изключва Р 44 при признаването и допускане изпълнението на реш. не се изисква специална процедура, а ГПК въвежда такива. Чл. 33, пар. 1 от Р44. Глава 56 ГПК- сътрудничество.., а още в учредителните договори се казва, че това сътрудничество е съдебно, глава- урежда специални правила на връчване. Ако все пак се налага приемане на тези разпоредби- да се провери, дали няма уредба в специални източници (КМЧП), където се съд. Р 1896 (ЕО), на който ГПК изрично се позовава относно връчването на европейска заповед за плащане- чл. 58, ГПК- регламентът влиза в сила 2008 предвидвижда „без особени правила”.
Връчването може да се осъществи и по реда на Р 805 ЕО, който е в сила от 2004 за въвеждане на европейско изпълнително основание по безспорни вземания-част ІІІ съдържа минималните изисквания по тези процедури по връчване.
Чл. 13- връчване чрез потвърждение за връчване от длъжника –лично чрез служител от фирмата му, от пощата;
Чл. 14 – връчване без потвърждение – на личния адрес на длъжника-л., които живеят или работят там; оставяне на документите в пощенската кутия; в пощенската станция; изпращане и връчване по електронен път чрез автоматично потвърждение; връчване на оторизиран законен представител.
Освен че се връчват документи., с които се съобщава на длъжника, то той трябва да бъде уведомен за вземането, размера му, основание., страните. Освен това длъжникът трябва да може да се подготви - да му се изпрати първо сведение относно процесуалните му възможности за оспорване на вземането –чл. 17.
ІІ. Следващата стъпка в процеса е доказването.
Как се събират доказателства –м/н източници- между държави членки - Р 1206/2001, Р 861/2007 не е влязъл в сила.
В отношения с др. държави и Дания- Конв. за събиране на доказателства в Чужбина по гражд. и търг. дела.
Ако има двустранен договор за правна помощ и Консулски отношения-прилагат се те.
Вътрешноправен източник – КМЧП.
 Р 1206/2001г.(ЕО)- относно сътрудничество между д.чл. при събиране на доказателства – урежда 2 основни характеристики:
 - когато д.чл. отправя (съдебна) молба, неин комп. орган да събере доказателства по делото, което е било висящо
 - когато съдът на д.чл. желае той непосредствено да извърши събирането на доказателства.
Исканията/ молбите се предават между съдилищата, като се изпращат директно от съда на едната държава до съда или комп. орган на другата. Д.чл. трябва да оторизират централни органи - Мин. на правосъдието, които имат по-скоро информационни функции. Когато се отправи такова искане-чл. 7 и се получи от комп. орган, то той в седмодневен срок трябва да потвърди (принцип на бързината). Доказателствата се събират по реда на замоления съд.
Чл. 10- Замоленият съд трябва да започне незабавно събиране на доказат. не по-късно то три месеца трябва да е предприел действия.
чл. 10, пар. 2- приложимото право е на замоления съд. По молба на молещия съд, страните могат да участват в събирането. Когато доказателствата се  събират от замоления съд, то е допустимо той да наложи принудителни мерки, но само когато замоления съд ги събира.
Чл. 17- хипотезите, когато директно молещият съд събира доказателства- искането се изпраща до централен орган – друг компет. орган. Принудителни мерки не се прилагат.
Събирането на доказателства по принцип е безплатно, но при изпълнение на специални средства може да се определи заплащане.
Р. 861/2007 – за процедура за малки по размер искове -2000г. Когато ще се събират доказателства вън от д.чл., то тогава Конв. за събиране на доказателства в чужбина по гр. и търг. дела (не разкрива особености – пряко събиране без принудителни мерки).
Други м/нпр. източници: Дог. за правна помощ и консулски канвенции; Догов. м/у РБ и РМ- „съдебни поръчки” – принципът е, че в изпълнението на поръчката участват централни органи и я изпълняват, съобразно националното си законодателство. Консулските конвенции- „една от консулските функции е съдействие в процеса на събиране на доказателства по висящо пред нея дело”.
КМЧП –чл. 30, чл. 31- уреждат приложимото право относно разпределение на доказателствената тежест. чл. 31 - относно преценката на чужди процесуални действия (подробности- в коментара;-));

ІІІ. Правна помощ- изразява се във връчване на книжа и документи, събиране на доказателства и др.-уредбата се търси в договори за правна помощ.
КМЧП –чл. 36 –служебни задължения на компет. органи, освен ако не противоречи на бг обществен ред (основните принципи на правото и морала -например събиране на доказателства чрез принуда.)
Процедурата, относно правната помощ -  на замоления орган, но може по молба на молещия орган да се осъществи по неговото право. Според процесуалното право на замолената държава, но може и по бг.

ІV. lis pendens (висящ процес)- уредбата на този феномен- в обществените актове Р 44, КМЧП;
Р 44 –чл. 27- да се избегне евентуалната възможност пред две съдилища на д.чл...
параграф 1- ако делата са със съвпадащ предмет и между еднакви страни, пред съдилищата на две д.чл. – проверява се кой съд е бил сезиран. Вторият трябва да спре делото служебно, докато се установи МК. Ако се установи, че първият сезиран е м/н компетентен, то вторият спира производството, отказва се в полза на първия.
Ако има свързани искове, предявени в различни съдилища на д.чл., то тогава Р 44 не предвижда задължение за втория съд да спре производството, може.
        Ако висят на първа инстанция, то тогава всяка от страните може да поиска от другия да прекрати производството, но преди това вторият съд трябва да провери дали първият е м/н компет. и дали според процесуалното право на този втори съд може да се съединят двата иска.
        Когато при такива свързани искове, основанието е изключителна компетентност, то вторият следва да прекрати делото.
КМЧП –чл. 37 и чл. 38

V. Производството пред Международния търг. арбитраж , независимо дали м/у д.чл. или извън общностното право, уредбата е идентична: Нюйоркска конвенция, Европейска конвенция, специална защита на инвестициите, Монреалска конвенция.
        Процедурата е улеснена и опростена в сравнение с тази пред държавните правораздавателни органи.
Образува се по искова молба- проверява се компетентност, произтичаща от арбитражно споразумение/клауза. Образува се делото, за да е м/н, е необходимо поне едната страна да има местож./седал. извън държавата на арбитр. орган.
Призоваване – прилагат се разпоредбите на националното законодателство -ЗМТА у нас. Арбитражът го извършва най-често по пощата, чрез препоръчано писмо, с обратна разписка, но ако страните по спора са се уговорили за други способи, то арбитр. трябва да се съобрази с тях.
Чл. 31, 32 от ЗМТА- уреждат тази материя, принципът е, че страните трябва да бъдат своевременно уведомени (поне 30 дни от датата на получаване на съобщението от първото процесуално действие (в практиката 45-60 дни) или с писмо до поискване; Чл. 32, ал. 2- преодоляване на тенденцията ответникът да се укрива- ако не може да се открие, уведомлението се смята за изпратено на последното му седалище- 2 пъти опит- тр. да се докаже; ако адресатът отказва да приеме уведомлението, то тогава пощенската станция удостоверява това обстоятелство – счита се за редовно призоваване.
        Събиране на доказателства – арбитражът лично; в Чужбина арбитражът може да поиска от компет. съд да извърши това – чл. 37 ЗМТА – при отправяне на поръчка за чужб., арбитр. съд следва общата процедура по КМЧП – молба до Мин. на правосъдието. Ако с държавата имаме дог. за правна помощ, то събира съобразно неговите правила. Може да се изслушват свидетели, вещи лица. След събирането им следва решаване на спора.
        Процедура пред други несъдебни способи, по Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове и по специално помирителна процедура- чл. 28 и следващият от Конв.
В молбата за помирение –посочват се помирител и помирителна комисия- чл. 32- проверява комп. си, която произтича от молбата; предприема действия на уведомяване чрез Секретариата; събира доказателствата; цел- да изясни пред себе си предмета на спора и да положи усилия за постигане на помирение. Следва да се постанови акт.
        Когато ч.пр. отн-ие с м/н ел. е предмет на спор и правоприлагащият орган е събрал всички необходими доказателства по делото, той пристъпва към постановяване на акта, с който завършва това производство.
        Когато ч.пр. отн-ие излезе извън обхвата на суверенитета на една д.чл., то това е ситуация, която засяга поне две държави, то тяхната реакция първо става на плоскостта на МПП. Първичната връзка между държавите, на базата на МПП.
Когато държавите, свързани с отношението с м.ч. елемент, му предоставят правна уредба, то към тази първична връзка се натрупва вторична- прикрепяването на отношението към МЧП.

ПРАВНА УРЕДБА НА ОТНОШЕНИЯТА С МЕЖДУНАРОДЕН ЧАСТНОПРАВЕН ЕЛЕМЕНТ

        Държавите могат да дадат уредба съвместно- чрез двустранен, многостранен договор; регл. и след като връзката я има.
Методи за правна уредба на частните отношения
пряк (непосредствен)
стълкновителен –чрез опосредяване или отпращане.
        Уредбата и при двата метода има материалноправен характер. При прекия- мат. правила за поведение се съдържат в самата норма- пряка норма, а при стълкновителния –изпълнява се особена стълкновителна норма, с която се достига до матер. правило за поведение. И при двата метода имаме матер. правна уредба на отношението.
        Прекият е по-лесен с оглед функцията на правоприлагащия орган.
        Стълкновителният метод отговаря повече на основната цел и предназначение на МЧП, а именно- да прилага уредбата за разрешаване на м/н ч. пр. отношения, съобразно с пр. култура на държавите, с които отношението се свързва. Поради това, стълкновителният метод е по-широко разпространен.

ВИДОВЕ НОРМИ

преки норми
стълкновителни
Съдържат хипотеза, диспозиция и санкция; - фактор- отношения;
Материални правила за поведение (преките); привръзка (чрез стълкновителни).
Санкцията не винаги в края на нормата фигурира, но я откриваме в края на съответния нормативен акт или в друг санкционен НА- при нарушение на диспозицията.

Пряка норма – органът я прилага директно и достига до реш.
Структура: хипотеза, диспозиция и санкция.
Механизъм: прилага се непосредствено, самостоятелно, независимо. Заповядващи (повеляващи) – чл 3 б ЗСПЗЗ изразът „чужденци”- граждани на ЕС за нас не са чужденци.
Забраняващи – чл. 29, ал. 6 ЗС – Чужда държава не може да придобива право на собственост върху недвижими имоти в страната по наследство
    Чл. 76, ал. 2 КМЧП - ... тази пречка не се зачита- тази норма е адресирана към правоприлагащите органи.
Позволяващи норми – чл. 22, ал. 1; чл. 65, ал. 2 КМЧП;
Материални норми с несамостоятелно действие – структурата им съвпада
матер. правила, различен механизъм на действие –прилагат се опосредено, несамостоятелно, в зависимост от друга норма.
    чл. 1, ал. 1 Виенската конв. за м/н продажба на стоки – когато правилата на МЧП водят до прилагане на правото на договарящата страна- учебник МЧП- Спец. част.
Стълкновителни (отпращащи) норми- особено правило за поведение, което вместо в своята диспозиция да съдържа материално правило, то съдържа указание да се извлече търсеното материално правило. Стълкновителната норма участва на еднакво основание с матер. норма, към която насочва. Винаги правната уредба се състои от стълкновителна норма и матер. правило.
Структура: хипотезис (обем), диспозиция (привръзка), санкция- виж чл. 44, ал. 2 КМЧП- „ неприлагането на чуждо право е основание за обжалване” –не е изпълнена привръзката. От този текст се правят два извода:
1.Стълкновителните норми на МЧП са задължителни за приложение
2.Стълкновит. норми съдържат обща санкция.
Механизъм на действие: те опосредяват уреждането на частноправното отношение с м/н ел.- компетентният орган трябва да проследи привръзката, да установи накъде сочи, да установи правото, да съчетае и да предостави уредбата на ч.пр. отношение.
Развръщане на стълкновителната норма (извлича от матер. норма само диспозицията). Други автори го означават като материална рецепция – но при нея се извлича цялата мат. правна норма- диспозиция, хипотеза, санкция.
Видове стълкновителни норми:
 -едностранни (еднопосочни) – чрез своята привръзка (диспозиция) сочи на едно конкретно право, което е определено по своята националност. (чл. 82 КМЧП, ал. 2, ал. 3 – при недопускане на разводите).
Чл. 9, ал. 2 Кодекса за търговското корабоплаване.
двустранни (двупосочни) не определено конкретно приложимо право по националност, а го определя общо, чрез общ неконкретен белег, формула на привързване.
чл. 56 КМЧП
чл. 75, ал 1 КМЧП
чл. 9, ал. 1 Римската конвенция;
    Обикновено тези формули са създадени в определен период –почиват на традиционни критерии, в основата на които стоят определени връзки. Например недвижимите вещи се свързват с правото на държавата, на чиято територия се намират, брак – държавата, в която се сключва, корабен флаг; Най-тясната връзка между отношението с м/н ел. и държавата- основополагащ принцип при определяне на правото при стълкновителните норми- чл. 75, ал. 1 КМЧП- мястото, където се сключва договора, брака и т.н.
    Правото, което е определено по силата на този принцип е най-тясно свързано с отношението- lex proxima – чл. 2, ал. 1 КМЧП.
    В КМЧП се създават едностранни и двустранни стълкновителни норми, принципът е основополагащ и за едните, и за другите норми.


30.10.07 г.

    Принципът на най-тясната връзка се отнася до определяне на приложимото право, както на едностранните, така и на двустранните стълкновителни норми.
    Когато се касае за едностранни стълкн. норма, то принципът се прилага абсолютно, т.е. няма отклоняващи формули. Отклоняващата формула има действие само при двустранните стълкновит. норми. Затова всички разпоредби от глава 3 изразяват принципа. Той има всеобхватен характер.
    При двустранните стълкновителни норми съществува възможност да не се приложи правото на държаната, с която отношението е в най-тясна връзка., ако предметът на отношението е в по-тясна връзка с друга държава. Когато има по-тясна връзка-чл. 2, ал. 2. Обща формула за отклоняване.
    Специални отклоняващи формули- относно определени категории отношения- чл. 94, чл. 105, ал 3, чл. 111, ал. 4 КМЧП; чл. 4 Римската конвенция. Те винаги съдействат с оглед конкретната ситуация да се приложи най-тясно свързаното право.
Кога съдът пристъпи към подвеждане
 - Когато норма е стълкн., страните могат да помогнат в определяне на приложимото право чрез споразумение. Приложимото право се опр. по спораз на страните- автономия на волята (МЧП- спец. част) това е т. нар. субективна привръзка- прил. право се определя субективно от страните. Другите-обективни- правната норма казва кое е прил. право. Автономия на волята (АВ) се осъществява в рамките на един по-общ институт  „свобода на договаряне”.
За разлика от пророгационното и арбитражно споразумение, които са процесуални договори, то тук- избор на ПП- материалноправно споразумение. Може да бъде самостоятелен договор или клауза. Избор може да се осъществи преди договора, след сключването на договора (предварителен, съпътстващ, последващ); може да бъде пълен (отнася се до целия договор) и частичен;
Избор на ПП е различно от матер. пр. препращане;
Различно е и от заобикалянето на закона, защото АВ (изора на ПП) е позволено действие, докато ЗЗ е забранено ( Правната норма не позволява избор на пр. право, но въпреки това страните го правят).
Предели на АВ:
общ предел – чл. 3, ал. 3- Римската конвенция;
чл. 93, 113, ал. 2 КМЧП
специални предели –чл. 95, ал. 2 КМЧП- потребителски договори, чл. 96, ал. 1, КМЧП относно индивидуалните трудови договори.
Уредба на АВ:
чл. 3, ал. 1 РК- позволява но страните да изберат право, ако се възползват от това- автономен избор.
чл. 6- Виенската К за м/н продажба на стоки- изрично не урежда АВ, но при тълкуване се прави извод: „могат да изключат”.
Чл. 94, ал. 1 КМЧП и детайлни пояснения – изборът трябва да е изричен или мълчалив, ал. 2 „право” – писано и обичайно, но страните могат да изключат обичая от ПП. Ако не са го изключили изрично-презумпц. INCOTERMS; ал. 4 – последващ избор- до момента на избора ..... право е било ПП – следователно при избор на ново право- правата на трети лица не се засягат; формата на договорите.; ал. 5 предел- догов.чл. 97.
        Когато страните не са избрали ПП се определя с помощта на обективните привръзки (само при двустранните).

І. Основни (общи) формули – приложение във всички гр. ч. пр. отношения с м/н ел.
1. Формула: ФЛ lex personalis – относно статута на ФЛ. Две разновидности:
 - lex patriae – отечествено право – смисъл за континенталната правна система- чл. 49, ал 1 КРБ; чл. 83, ал. 1, КМЧП отечественото право е правото на държавата, чието гражданство детето е придобило.
 - lex domicilii – право по местожителството
Р 2201 – чл. 3

2. Формула ЮЛ- lex personalis      Р 44
 - по място на седалище, централно управление;
у нас – седалището съвпада с място на управление и регистрация -597 ТЗ;
Чл. 60, пар. 1 в –основно място на стопанска дейност
по място на действително управление- изхожда се от концепцията за контрола (преобладаващия процент от контролен пакет).
чл. 56, ал. 3 КМЧП
3.Формула, приложима към вещите : lex rei sitae; lex situs;
почти без изключение спрямо недвижимите вещи
изключения във връзка с движимите вещи;
lex benderae – кораби (право на знамето)
lex expedicionis – вещите са в движение
lex societatis – вещите са в патрумониума на ЮЛ в ликвидация;
4.Формула за определяне ПП към действия, акт, сделки:
lex loci actus – право на местоизвършване на действието;
5.Формула за ПП – процесуалното:
lex fori – Р 44- чл. 40; чл. 47, пар. 1
Р 805 – чл. 20, пар. 1;
Монреалската  конв. (въздушен транспорт) – чл. 35, ал. 2;
ИЗКЛЮЧЕНИЯ: lex fori може да бъде и материално право – чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 94, ал. 5 КМЧП, ако страните не са избрали ПП по силата на обективни привръзки.
ІІ. Особени формули:
lex banderae- право на знамето
lex monetae – право на валутата на дълга;
lex venolitoris – на продавача;
lex loci contractus – чл. 70, ал. 1 КМкорабопл.
lex loci celebrationis – по местосключване на договора;
lex loci delicti comissi – местоизвършване на деликта;
lex loci damni comissi – настъпване на вредите;
lex loci condictionis- непозволено увреждане – чл. 111, ал. 1 КМЧП;
lex loci solutionis – местоизпълнение на задълженията чл. 565, ал. 1 ТЗ
lex loci originis – на произход – 567 ТЗ; литер. произведение;
lex loci registrationis – чл. 56 КМЧП- по регистрация;
lex loci protectionis – където се търси защита- чл. 76 КМЧП
lex loci laboris-право на местополагане на труда- чл. КМПЧ;
lex loci delegationis- на изпращащата държава на раб./служител.
lex loci concursus- където е открито производство по несъстоятелност.
lex loci expeditionis – на изпращача
lex loci destinationis
lex loci successionis – относно наследяването
lex causae – право по същество
lex voluntatis – избрано от страните, автономия на волята;
Тези критерии служат за определяне на ПП. Те могат да се променят, но тази промяна няма обратно действие- чл. 42, КМЧП. Правото па регистр., местонахождение на вещта- при държава с федеративно устройство и федер. единица; държавите, в които за светските и духовни лица има различно ПП (Гърция)- Чл. 41, КМЧП- д. с колко пр. системи. Това право по ал. 1 -  визи и т.н. интертериториално право.
ал 3 – интертериториално право.
Формулите дали са субективни (обект. помагат да се определи ПП, ако обаче имаме двустранна стълкновителна норма, за да определим ПП, трябва да квалифицираме факти, обстоятелства и изясняване от факт. страна на делото.
!!!!! ІІІ. Квалификацията е част от по-общия институт на тълкуването. Тя е необходима, когато трябва да развържем стълкновителна норма и да определим МК и ПП. Въпросът за квалификацията е специален по отношение на тълкуването. Тя е интелектуална мисловна дейност на правораздавателен орган, която има предмет: факти, обстоятелства, отношения, факт. и правни обстоятелства, пр. А, пр. понятия, пр. институти.
    Способи: за извършване на квалификацията:
1.lege fori – по правото на съда
2.lege causae – по правото на същн.
3......... – автономна квалификация.
    Независимо от способа, органът винаги издирва критерии за понятието в пр. норма –чл. 48, ал. 7 КМЧП за понятието „местопребиваване”. Това са критерии ex lege , но може да се съдържат и в международни договори – Стокх. конв. за интелект. собственост – съдържа критер. в чл. 1 за понятието интелект. собственост, тогава органът ще си отговори какво е интелект. собственост – lex conventionis – извлича се от м. дог.
Бг орган е сезиран със семейно отношение- квалификация се извършва lege fori ( пр. на съда) – списание Нотариален бюлетин-статия на Натов, кн. 3/2007 г. Комп. орган ще квалифицира, сблъсква се с пр. понятия, факти, които тр. да ги квалифицира по своето право, ако липсва- тълкуване по аналогия (напр. trust), ако не успеем –чл. 39, КМЧП взема се предвид чуждата квалификация. (чл. 44, ал. 1) – Тълкува се чуждото право;
Автономна квал-ия- държи се сметка с коя държава отношението е свързано (бг Иван в Солун с трабант, удря гръцки гражданин, чупи крака му – не ни интересува наказателното правоотношение) (Солун- удря регистриран във Франция автомобил, в който се возят немец, французин и швед– деликт – по кое право ще се квалифицира, извличат се критериите от всички засегнати държави и тогава след сравнителен метод – извлича критериите-междуд. хармония). Делото Тасили – СЕО.
Регл. Рим относно извъндоговорната отговорност – трябва да има автономна квалификация.


05.11.2007г.

АВТОНОМИЯ НА ВОЛЯТА И СВОБОДА НА ДОГОВАРЯНЕ

Законодателят създава стълкновителни норми, които съдържат формули на привързване и се прилагат независимо от волята на субектите, други хипотези сами си избират ПП чрез:
императивни норми – недопускащи дерогиране от страните
диспозитивни стълкновителни норми- намират приложение, когато страните не са се отклонили от тях чрез избор на ПП.
Възможни варианти:
1.допускане автономия на волята
2.свобода на договаряне
3.едностранен избор на ПП
1. АВ – определение – предоставена от закона възможност на страните по гр. отношения с м/н ел да подчинят отношението на избран от тях закон, който измества или замества закона    , на който отношението е, или би било подчинено, по силата на предвидената от МЧП обективна привръзка (избор на ПП). АВ отклонява действието на диспозитивните, но и на императивните норми, съответно обвързва страните, както с дисп., така и с импер. норми на избрания от тях правен ред. Страните на практика дерогират (разлика с чл. 9 ЗЗД) и императивните норми. В теорията се поставя въпросът необходимо ли е да съществува изрична норма, която да допуска автономия на волята или не? У нас има такава норма („архимедова точка”). Страните знаят действието (предвидимост на пр.), познато им е, могат да предвидят развитието на ПО, съответно изход на процеса, улеснен е съдът – не търси норми.
Допустимост на АВ – чл. 93, КМЧП (договорни отношения), чл. 113 КМЧП (извъндоговорни отношения);
чл. 79, ал. 4 във връзка с чл. 80 КМЧП – имуществени отношения между съпрузите, чл. 62, ал. 3- отношения между представляван и трето лице;
чл. 93 и чл. 94 – първи критерий за определяне на ПП, предвиден в тази материя; чл. _”- критерии, които се прилагат при липса на избор на ПП; норма, която разрешава АВ в договорните отношения е чл. 93. Важен е ефектът- дерогиране на импер. и диспозит. норми и замяната им с такива на друг правен ред.
Предели (ограничения):
ограничения, свързани с правата на трети лица – само права, но не и задължения – работодател и р/сл. – в този случай законодателят предвижда специален механизъм, предвиден в чл. 95 и 96 – не по-малко от защитата за по-слабата страна, от това, което дава правния ред, ако няма
ограничения във времето със свръхимперативни нарми
клаузата „обществен ред” – чл. 45 КМЧП;

СВОБОДА НА ДОГОВАРЯНЕТО (СД) В МЧП

СД – предоставяна на страните възможност, в рамките на императ. норми на съответното ПП, да изберат чужди диспозитивни норми. Последица от упражняване на правото – изместване на диспоз. норми на обективно приложимото право и заместване с избраните от страните чужди диспозитивни ПН. СД се упражнява посредством т.нар. материално правно препращане – страните, упражнявайки свободата на догов. вместо да определят непосредствено с договорни клаузи съдържанието на права и задължения, препращат към разпоредби на съответен, посочен от тях закон, който определя съдържанието на тези права/зад-ия. Правата и зад-ията по характер са диспозитивни. Рамката са императивните норми на обективното ПП.
    Може да има съчетание между АВ и СД.

Чл. 95, ал. 5, КМЧП – ситуация на договор, в който няма м/н елемент, освен избор на ПП; АВ е приложима само към частноправно отношение с м/н ел.

ЕДНОСТРАНЕН ИЗБОР НА ПП

    Предоставена по силата на закона възможност на едната страна по правоотношението да избере ПП, има ефект на АВ, т. е. при автономия има 2 страни, които се съгласяват и дерогират ПН.
    При едностр. избор не е необходимо съгласие на отсрещната страна. Каква представлява този едностранен избор- дали не е форма на едностранна сделка; субективно потестативно право;
избор
– двустранен (АВ)
едностранен
чл. 53, ал. 4
чл. 55, ал. 3 – обявяване на безвестно отсъствие или смърт
чл. 89, ал. 3 – наследодателя;
чл. 109 – увреждане на околната среда

(За изпита е възможно отграничения на АВ и СД; АВ и пророгационната клауза(Споразумение за избор на съд); АВ разлики със ЗЗ (заобикаляне на закона);)

    разлики -
АВ – СД
СД – същата, която е позната и на матер. право, а АВ- явление на МЧП. Едновременно упражняване – СД се упражнява след като е упражнена АВ, ако не- в рамките на обективното право – разлика с оглед пределите: АВ- разлика от СД – императивните норми. Различни са последиците от упражняването: АВ – дерогира и императивните, и диспозитивните, а СД- само диспозитивните. Имат различно приложно поле: АВ- когато отношението има м/н елемент; СД- може да се упражнява и когато няма- чл. 93, ал. 5. Счита се, че АВ може да има приложение и в материята на извъндоговорните отношения, докато СД е характерна за облигационните отношения.
АВ разлика от ПС (пророгационно споразумение)
Дефиниция зя избор на съд –правото, наличието на ПС е съществена пречка да се упражни правото пред съд, който е компетентен по обективните признаци. Когато има ПС и е сезиран друг- пречка пред правото на иск. Това е своебразен процесуален договор, който може да съществува паралелно с договор за избор на ПП (АВ). (различен предмет, цел, ефект).
У нас: избор на съд не означава и избор на ПП, но когато Римската конвенция се превърне в Регл.: по принцип, когато има избор на съд се презюмира, че е направен и избор на ПП, докато не бъде доказано противното.

АВ – разлика от ЗЗ
! Статия на Натов
Под ЗЗ ще разбираме само една форма (не процесуалната), а заобикаляне на стълкновителна норма (манипулира се критерия за определяне ПП- о. комп., флагът-да бъде сменен).
Общото между тях: от поведението зависи коя стълкновителна норма ще се приложи и пр
АВ – страните не изпълняват опосредения метод, а се възползват от своето право – разрешено поведение от закона, ЗЗ-не е позволено. Различна рамка на ЗЗ- обект. императивна ПН, стълкновителната норма, АВ- съществува при комплекс от диспоз. норми и една, която я допуска.
Различно ПП се определя от от изпълнение на формула на привързване го определя (напр. избора на флаг –ПП), а при АВ- страните го избират.
Различна влияние върху стълкновителни норми – при ЗЗ- влияе се върху критерия, върху фактите;
Разлика ЗЗ- косвено зависи от волята на страните, АВ- директно зависи. ЗЗ по-широко поле, АВ – определени области (напр. Виенската конвенция- може да бъде дерогирана).

ПРЕПРАЩАНЕ
    
Двустранна стълкновителна норма – държавата на сезирания съд- определя ПП чрез формулите за привързване, конкретна националност не може да се определи без конкр. ФС. Двустр. стълкн. норма на сезирания съд насочна към чуждото право, но дали към цялото това национално право, като съвкупност от вътрешно пр. и МЧП, или само към вътр. пр, или пък само към чуждото МЧП?
1.Едностр. стълкн. норма, която насочва към вътр. пр.
2.Двустр. стълкн. норма- това е препращане;
Основна предпоставка за препращането е да има:
две двустранни стълкновит. норми- в правото на сезирания съд, който отпраща към чуждото МЧП, където за същото отношение е предвидена двустранна стълкновителна норма.
Целта: да се достигне до материално право. За препращане не се говори по принцип, а от гледна точка на сезирания съд (в случая на бг сезиран съд). Исторически 1978 – сезир. фр. съд, със случая на баварския гражданин, придобил местоживеене във Фр.- кой е наследник? –Фр. касационен съд трябва да прецени кой е наследник (сп/д Фр-, държават, според баварското- наследници, които не са по права линия).
Фр. – да се приложи отечественото право, баварското казва, че се прилага правото па пастаянно местожителство на наследодателя.
Предимства на препращането:
отношението на чуждото право към препращането
да се съобрази волята на чуждия законодател- дали ще върне, или ще препр. към друго
може да се постигне м/н хармония на решения и да се допринесе до по-лесна екзекватура;
Аргументи срещу препращането:
сложен процес
защо да се нарушава системата от национални стълкновителни норми
трудно се установява съдържанието на чуждото стълкновително право – омагьосан кръг
хармонията- илюзорна;

Видове препращания:
1.От първа степен (връщане) – пр. на сезирания съд съдържа двустр. стълкн. норма – към чужда държава- двустр. стълкн. норма, която препраща към правото на сезирания съд.
Възникват 2 хипотези, връща се към вътрешното право ИЛИ към МЧП на държавата на сезирания съд – т. е. връщане към същата норма;
У нас чл. 40, ал. 3, КМЧП – при връщането- прилага се материалното право (прекъсва се юридическия пинг-понг)
2. Препращане от втора стерен, подвидове, хипотези:

2.1Еднократно просто препращане
Двустр. стълкн. норма – двустр. стълкн. норма – вътр. норма
– хипот. на чл. 401 ал. 3, КМЧП. Например дееспособен ли е 17 годишен англ. гражданин – КМЧП казва-прилага се отечественото право (англ. пр.)- английското МЧП казва, че се прилага правото, където има обичайно местопребиваване (Испания) – и по КМЧП – стоп до тук- вътр. испанско право независимо от наличие и на стълкновителна норма.

2.2. Еднократно възприето препращане – двустранна стълкн. норма – препр. към двустр.ст.н. – МЧП- към  Вътр. – тази хипотеза не е по КМЧП


3. Тотално препращане (ІІІ степен)
„Теорията на чуждия съд” – англ. съд- англичанин, живеещ постоянно във Франция, лишава сина си от запазена част от наследство (допустимо по фр. право). Англ. съд се „преструва” на фр. съд;