16.10.2007 проф. Огнян Стамболиев

Действащия ГПК показа 2-3 недостатъка. Дава възможност за процесуално шиканиране и забавяне на делото.

Новият ГПК въвежда едно изключение процесуална дисциплина. Не е възможно да не се представят доказателства на първа инстанция. Правото за представянето има, ако е могъл да ги представи на първа инстанция се преклудира. Главното ново е ускоряване на производството чрез по – кратки и ранни преклузии.

Общо учение за гражданския процес

     Гражданският процес цели да възстанови законосъобразното положение на материалните граждански правоотношения (ГПО), когато те не се развиват законосъобразно.
     Законосъобразното развитие  е налице, когато между субектите (S-s) има съгласие относно възникването, съдържанието и съществуването на материалното правоотношение и тяхното поведение съответства на съдържанието на материалното правоотношение. Ежедневно, спонтанно се осъществяват милиони материални правоотношения. Те са естествени.
     Незаконосъобразното развитие  на ГПО приема три форми. Те могат да се проявят самостоятелно, в различен ред, на тях съответстват и трите различни форми на гражданския процес (ГП-с) като защита и санкция.

1.Правен спор.
Спорът е обективно явление – външно изразено несъгласие на 2 или повече S относно нещо. В съзнанието си S-s могат да имат идентична представа за това, за което спорят, но важно е какво субектите обективират. Според проф. Стамболиев в спора никога не се ражда истината! ;-)
Правният спор е спор относно възникнало във времето и “може би” все още съществуващо материално ПО. Има група спорове, които гравитират към правните спорве, но не са такива – преддоговорните спорове. Те са спорове относно това как да уредим за в бъдеще отношенията. Също медиацията, арбитража за преддоговорни отношения също е възможен.
Правните спорове могат да са:
за факти;
за материални правоотношения (няма спор за факти);
Обикновено правният спор е спор и за факти и за материални правоотношения.
Правните спорове могат да бъдат:
неоснователно претендиране на несъществуващо право;
неоснователно отричане на съществуващо право;
Формулата по пътя, на която ще се даде защитата е исковия ГП-с – той е съобразен със задачатада се реши правния спор. Формулата е “Дай ми фактите, за да ти дам правото!”

2.Неизпълнение на задължение – напр. кредиторът е
лишен от нещо, което му се следва. Неизпълнението на задължение е най-острата форма на незаконосъобразно развитие на ГПО. Тук ГП-с се намесва с изпълнителния.


3.Предприемане на действия, които целят осуетяване на бъдещата реализация на правото.
Дейстията могат да са фактически или юридически. Тук влиза в действие обезпечителния граждански процес. Ако исковият процес има за цел да отнеме принудително от длъжника, онова, което е трябвало да престира и да даде на взискателя, обезпечителният процес има за цел да запази фактическото и юридическо status quo.


Аспекти на гражданския процес.

1.Гражданският процес като защита и санкция.
2.Гражданският процес като производство.
3.Гражданският процес като правоотношения.





Гражданският процес като защита и санкция

ГП-с преднамира незаконосъобразно развитие на ГПО. Целта е да се възстанови законосъобразното развитие като се даде защита на правоимащия и се санкционира правонарушителя.

Съотношение между защита и санкция ( сп. проф. Стамболиев такова съотношение не съществува)
Приотитет на ГП-с е защитата, а санкцията идва някак си по необходимост, защото защита без санкция не е мислима.

118 КРБ – ФЛ и ЮЛ имат право на съдебна защита. Това е абстракно, конституционно право, което се проявява в ГП-с:

 -   право на иск;
 -   право на въззивна жалба;
 - право на касационна жалба ( изброяването не е изчерпателно)

На базата на това право на съд възникват процесуалните правоотношения.

По отношение на съотношението ;-)

Проф. Витали Таджер бе написал изключителна студия за единството на права и задължения (П&З). Защитата и санкцията нямат съотношение. Затова по-скоро същестува защита<=> санкция. Защитата и санкцията са двете страни на едно и също явление.
Като защита<=> санкция ГП-с е различен при различните форми на незаконосъобразно развитие. Той е различен, защото трябва да бъде адекватен отговор на  незаконосъобразно развитите отношения.

Исковият граждански процес (ИГП-с)

Всеки завършен с влязло в сила съдебно решение (СР) дава т.нар сила на пресъдено нещо (СПН – моля съкращението да не се бърка със «съществено процесуално нарушение», бел. ред)
 
Терминът сила на пресъдено нещо е въведен от «приятелят Живко» (проф. Живко Сталев, бел. ред) през 1959. В другоезичата литература това явление се обозначава със «законна сила» /res judicata/. Колкото повече време минава, толкова повече терминът сила на пресъдено нещо е неадекватен.
     Лингвистичен проблем (особено за неюристите) възниква с представката «пре», вместо «при».
«При» предполага присъждане, а такова е налице само, когато има притезателно право. «Пре» идва от предварително присъдено нещо.

RES JUDICATA

Всяко СР се ползва с такава, независимо дали е уважило иска или не.

Установително действие

Установява се кое какво е. Идва да измести правния спор. Установява правното положение такова, каквото съдът смята, че е. Може да е действително може и да не е.

СР е задължително за страните.

Непререшаемост – така се стабилизира като защита<=> санкция.

При определени условия ИГ-с има още две характеристики:

Конститутивно действие  - когато е уважен конститутивен иск. Довежда до правна промяна. Ищецът веднага, с влизане в сила на СР получава онова, което трябва да получи.

Изпълнителна сила  - когато е уважен един осъдителен иск ( има за предмет притезателно право!). СР става изпълнително основание, въз основа, на него може да се извади изпълнителен лист и да се встъпи в изпълнителното производство.

Изпълнителният граждански процес (Гражданско изпълнително производство – ГИП)

Съдебният изпълнител принудително отнема от длъжника онова, от което той би трябвало сам да се лиши.
Обезпечителният граждански процес

При него не се навлиза така сериозно в правната сфера на  длъжника, както при изпълнителния процес.

Общи белези на защитата и санкцията.

Всяка от тези форми влиза в действие по силата на диспозитивното начало, когато е поискана и дотолкова – доколкото е поискана и докогато е искана. Не съществува защита тогава, когато имащия право на защита не я е поискал. Съдът трябва да бъде сезиран – това е израз на диспозитивното начало. В иска търсещият защита трябва да определи и в какъв размер иска защитата. Във всеки момент на процеса правоимащият може да оттегли иска си. Защитата се дава от трето незаинтересовано лице.

Частното съдебно изпълнение (ЧСИ) е нещо  недобре обмислено в РБ. Дава възможност за страните да си из11.12.2007                                      Д О К А З В А Н Е Т О
Проф. Огнян Стамболиев                                

За съда доказаният факт е съществуващ, а недоказания – не е. За да е правилно едно съдебно решение (СР) трябва да съответства на събраните по делото доказателствени средства. Ако не – ще бъде отменено от апелативна или касационна инстанция.

Обща постановка на доказването

Доказването в ГП-с е вид историческо доказване (за О.С. няма никакво съмнение в това – и въобще той е винаги страстно убеден в това, което ни казва!). Защо е историческо доказване? Във всеки ГП-с ще бъдат доказвани факти, които са в миналото и в настоящето по някакъв начин  да се доведат до знанието на съда. Доказват се факти от миналото, чрез следите оставени от тези факти в настоящето. Тези следи наричаме информационни следи. Всеки факт се осъществява в материална среда – променя я, въздейства й и оставя върху нея информационна следа. Отделен въпрос е доколко следата е достижима, но следа винаги има.
В правото съществуват положителни и отрицателни факти. Договорът, сключването му, престиране  са положителни факти.
Длъжник в забава – отрицателен факт.
При презумпцията за бащинство – липсата на бащинство би била също отрицателен факт.

Положителните факти – това са случили се факти. Нещо, което се е случило. Не е възможно да се докаже отрицателен факт. Както в историята, така и в гражданския процес (винаги съм знаела, че между двете има общо!!!) подлежат на доказване само положителните факти. По изключение в закона е предвидено да се доказват отрицателни факти (макар че точно преди 2 изречения казахме, че това е невъзможно!). Отрицателните факти не могат да се доказват чрез пряко доказване. Доказват се чрез индиции – отново чрез положителни факти.

Разликата между историческото доказване и доказването в ГП-с.

1.Време – историческото доказване не е ограничено във времето и може да продължава със столетия. В ГП-с доказването може да продължи само докато делото е висящо.
2.Доказателствени средства.  В историческото доказване няма отнапред дадени и ограничени доказателствени средства. Законът винаги е по-консервативен от времето, в което се прилага.
3.Доказването в ГП-с се провежда чрез гарантиране на правата на страните да участват равноправно и да изразяват свободно становището си по отношение на доказателствените средства.
4.Доказването в ГП-с се развива по строго определена в ЗАКОНА процедура.
5.Доказването е процесуална дейност на съда и страните, по пътя, на която се прави опит да бъде разкрита истината относно доказателствено релевантните факти. В новия ГПК съдът също е субект на доказателствената дейност. В исковата молба (ИМ) ищецът по делото прави определени субективни твърдения за това, че някакви факти са се осъществили. В отговора на ИМ ответникът пък твърди ( в общия случай), че други неща са се осъществили.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Процесуалната дейност, по пътя на която страните и съда се стремят да формират вътрешно убеждения в съдията, че определени факти са се осъществили.

А. Главно и насрещно доказване
Критерият: дали страната, която го извършва носи доказателствената тежест за този факт или не  - 154 ГПК

Доказателствена тежест
Чл. 154. (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
(2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.
Насрещно – осъществява се от страната, която не носи доказателствената тежест за доказване на този факт. Това е доказване, когато страната отрича определен факт и се стреми да докаже, че фактът твърдян от насрещната страна не с е осъществил.

Б. Пълно и непълно доказване.
Критерият е целта. ( в учебника така пише!) но както обикновено малкият гений има по-различна спиритично-романтична визия за нещата!.
http://vbox7.com/play:fbc2d299
Пълно доказване имаме тогава, когато  на 100 процента убеждава състава на съда, че доказвания факт се е осъществил.
Непълно – цели да създаде вероятностна представя, че някакъв факт се е осъществил. Вероятностна представа или допускане за осъществяването на факта.
Критерият според Стамболиев не е  целта, а постигнатия резултат. (Просто, но логично съждение.)
Пълното доказване води до несъмнена убеденост в съзнанието на решаващия субект.  A при непълното – естествено – няма такава пълна убеденост.

Съотношение на главно и насрещно с пълно и непълно доказване.

За да изпълни своята цел главното доказване трябва да е пълно!

Главно доказване – 100 % - ∑ факт А
Насрещната страна – провежда насрещно доказване по отношение на факт А.
→ за факт А – 91 % - пълното доказване става непълно.

Тук е най-подходящото място за един от аспектите на:
(CHAOS THEORY)!!!!
Ефект на пеперудата - метафора за хаоса на динамичните системи. Това физично явление е популярно сред най-широка аудитория с умозрителното философско построение "мах от крилото на пеперуда тук може да предизвика тайфун в другия край на света”.

NB! От насрещното доказване трябва да различаваме обратното доказване.
Обратно доказване – страната се стреми да обори предвидена в закона оборима презумпция. Крайно време е да ви се сведе божествената истина, че всяка законно оборима презумпция е силогизъм!

< Ако А, то Б >

Страната, която иска да се позове на нея трябва да проведе доказване, насочено към презумпциалната предпоставка. Като се докаже предпоставката – съдът ще приложи презумпцията.
Доказването на презумпциалната предпоставка се нарича праводоказване ( това не означава доказване на право!). Ако праводоказването се осъществи – следва обратно доказване, че презумпциалната предпоставка не се  е осъществила.

В. Пряко и косвено доказване
Критерий е предметът. Чрез пряко се доказват правно релевантни факти. Чрез косвено – има за предмет доказателствено релевантни факти – съдът  прави извод за правно релевантите факти или за правоотношенията (дали такива има или няма).

Предмет на доказване

Фактите и връзката между фактите.

153 ГПК!
Предмет на доказване
Чл. 153. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.
Според Стамболиев второто е излишно (връзките между фактите). Предмет на доказване би могло да е обогатяването на едната страна и обедняването на другата – връзката между едното и другото също е факт от обективната действителност – подлежи на доказване и за това не е необходимо специално да се упоменава.

NB! Правоотношенията не са предмет на доказване! Според „приятелят Живко” фактите са „сетивни дадености”, а правоотношенията са умозрителни дадености. Трактовката на О.С. – фактите са неща, които могат да бъдат възприети чрез човешките сетива. Правоотношенията са обективни, но не са факти, които променят материалната среда.

Юридическите факти биват:
Факти, предвидени в диспозицията на правната норма, на които правото придава някакво значение. Ролята на ЮФ за едно материално правоотношение може да изпълни друго предходно – преюдициално правоотношение.

Преюдициалното правоотношение няма да бъде предмет на доказване, но предмет на доказване ще бъдат фактите, които са го предпоставили.
Правните норми! – не са предмет на доказване. Т.к. съдът е длъжен да знае правото. Но понякога се поставя въпроса за доказване на правна норма или правен обичай от друга държава. Прибягва се до вещи лица, но то ще даде само текста, а българския съд ще реши КАК да приложи чуждата норма.

Предметът на доказване не зависи от правната квалификация! Съдът трябва да укаже на страните:
фактите от значение за делото;
кой за какво носи доказателствената тежест;
кой какви доказателствени материали трябва да представи и кой какви доказателствени материали е представил!

Обект на доказване

Обектът на доказване трябва да различаваме от обсега на доказване. Обхватът на доказване  е кръгът факти, които трябва да бъдат доказвани! В обхвата на доказване не попадат:
 
1.  155 ГПК 1. общоизвестните факти;
                     2. служебно известните факти;
Неподлежащи на доказване факти
Чл. 155. Не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните.
А.Общоизвестни факти ( ноторно известен факт)  -  всеобщо известни факти няма и не може да има. Общоизвестни факти – могли са да бъдат известни на неограничен кръг лица от дадена териториална единица. Излизат извън обсега на доказването.
Б.Служебно известни факти  - или служебно известни на съда факти. Фактите, които са се осъществили пред съда, който разглежда делото или са осъществени от самия съд.
В. Факти, презюмирани в законно оборимите презумции
154 (2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.
2. Безспорни факти – 153 ГПК
Per argumentum a contrario от 153 - Предмет на доказване
Чл. 153. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.

На първото съдебно заседание, съдът отделя спорното от безспорното – задава въпроси на страните за какво се спори и за кое не. Фактите, за които  не се спори – излизат извън обсега на доказване.

32. Тежест на доказване

Определение – Право и задължение на съда да приеме, че не са настъпили фактите, които не са доказани и съответно правните им последици. Тежестта на доказване е ключ за доказването на проблема – чл. 2  
Дължимост на защита и съдействие
Чл. 2. Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита
и съдействие на лични и имуществени права.

От 2 ГПК следва – какво съдът да направи, ако нищо не е доказано. След като тези факти се твърдят, а не са доказани следователно не са се осъществили – следователно претендираното право не съществува – и съдът ще постанови съдебно решение, с което ще обяви исковата молба за неоснователна.

По новия ГПК съдът е длъжен да ориентира страната – кои факти трябва да се доказват
146 (1) т. 5 Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:
5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

В доклада си съдът сочи как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Ако съдът не е или погрешно е изпълнил задачата си по точка 5 СР ще е неправилно поради допуснатото от него СПН.
Като динамичен фактически състав в ГП-с има хипотеза на взаимозаменяемост на елементите, за да се гарантира реализацията му.  (липсва 1 изречение)

Доказателства. Доказателствени средства.

1.Доказателства – правно релевантните факти.
2.Доказателствени средства – източници на информация за правно релевантните факти.

Съвпадение може да има, когато даден факт е условие за действителност на друг факт.  За да бъде използвано нещо като доказателствено средство в ГП-с, трябва да отговаря на 2-3-4-ри изисквания.

1.Предвидено и уредено в закона.
2.Да е относимо – носи информация от значение за правно релевантни факти или за доказателствено релевантни факти.
3.Да е необходимо – бариера срещу излишните доказателствени средства. Необходимо означава, че без него подлежащото на доказване обстоятелство няма да бъде изяснено.
4.Да е допустимо с оглед на доказването на съответния факт. По нашия ГПК има факти, които  не могат да се доказват, чрез свидетелски показания и дори да отговаря на условия 1, 2 и 3 – не може.

Видове доказателствени средства

1.Гласни и веществени – според начина, по който се представят пред съда.
Гласните – в устна форма – по време на съдебното заседание..
Веществени са документите и другите веществени доказателства.

Преки и косвено доказателствени средства

Преки – имат приоритет – ако преки доказателствени средства не могат да бъдат събрани – ще се ползват косвени.
Преките – носят информация за правно релевантни факти. Чрез тях се доказва пряко.
Косвени (индиции) – носят информация за доказателства за правно релевантни факти.

Доказателствено релевантен факт – факт, от който съдът може да си направи извод за правно релевантен факт. Чрез доказателствено релевантия факт доказваме правно релевантния. А от правно релевантния факт правим извод за материалното правоотношение.

Първични и производни доказателствени средства

Първични – пряк резултат от осъществен в миналото и подлежащ на доказване факт – т.е. – първично доказателствено средство е следата, чрез която фактът до нас в настоящето.
Вторични – възпроизвеждат в себе си първичните доказателствени средства.


действат благоприятен изход от процеса.
18.12.2007
Проф. Огнян Стамболиев

Доказателствена сила. Доказателствена стойност

Трябва да бъдат разграничени ясно. В учебника се смесват.

I.Доказателствена сила –

Задължение съдът да приеме един или друг факт за осъществен без да има свобода на вътрешното убеждение.  Доказателствената сила е в известно противоречие с чл. 12 ( вътрешното убеждение).
С доказателствена сила се ползват документите.
Материална доказателствена сила – напр. акт за раждане – съдът няма право да се колебае дали посоченото в документа лице е майка или не.
Формална  доказателствена сила -  - всички подписани документи – където свършва доказателствената сила – почва доказателствената стойност.

II.Доказателствена стойност – състои се в убеждаващото въздействие, което едно или друго доказателствено средство има върху съзнанието на съдията или съдебния състав. Доказателствената стойност не е предопределена – зависи от множество фактори, които не могат да бъдат изброени. До някаква степен зависи и от самия съдия. Няколко фактора, които влияят върху док. стойност:

1.Свидетелски показания – съдът се ръководи от възможната заинтересованост на свидетеля;
2.Възможността на свидетеля адекватно да възприема заобикалящата го среда и оттам да даде адекватни показания.
3.Да запамети и възпроизведе правилно възприетите факти
4.Интелектуално и културно развитие на свидетеля.
(тук приключва теоретичната част на доказването)

Обяснения на страните

В учебника е точно.
Обясненията на страните не са различно нещо от свидетелските показания. За разлика от свидетеля, страната не носи наказателна отговорност.  Свидетелите носят наказателна отговорност на общо основание по чл. 290 НК. Но чл. 3, изр. 2 страните са длъжни да изясняват пред съда само истината. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. Страните отговарят една спрямо друга. Това е гражданска имуществена отговорност (в 3 ГПК – добросъвестност и т.н.) –



Добросъвестност
Чл. 3. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.


Истина – страната е длъжна да казва онова, което е нейното субективно възприятие – за истината важи наказателно правното обяснение. Обясненията на страните могат да бъдат твърдения и признания.

Твърдения – страната довежда до знание на съда изгоден за нея факт.
Признания - страната довежда до знание на съда неизгоден за нея факт.

Твърденията не са доказателствено средство, поради човешката склонност да се твърдят изгодни факти. И обратно – признанията са. Че признанията са доказателствено средство няма съмнение – раздел 3 – 175, 176 ГПК.
Обяснения на страните
Съдебно признание на факт
Чл. 175. Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
 
Обяснения на страната

Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.
(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.
(3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
(4) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд.
 
Според О.С. твърденията са доказателствени средства, защото попадат под понятието „обяснения на свидетели”, а те са доказателствено средство.

ОБЩО – понятие за доказателствен средство – предвиден от закона източник на информация.
ЧАСТНО – твърдения.
Твърденията трябва да бъдат доказани, чрез други доказателствени средства, защото доказателствената им стойност е доста ниска a priori. Признанията – 175 - > нямат доказателствена сила, но имат висока доказателствена стойност.


Обяснения на страните

Страните не са длъжни да се явяват лично по делото, нито да участват в него – както лично, така и чрез процесуален представител. Обикновено в процеса участват процесуални представители и тогава се създава проблема с обяснението на някои факти. Когато такъв проблем възникне – 176 (1) – съдът има право да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. Съдът има право да направи това по собствена инициатива или по искане на другата страна (обикновено). Когато се извършва разпит по 176 страната не носи наказателна отговорност, но трябва да присъства в залата физически. Когато се извършва този разпит, страната застава в центъра на мястото на свидетеля.

Обяснения на страната

Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.
(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.
(3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
(4) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд.

Искане на насрещната страна: „Моля да призовете насрещната страна и да я разпитате по чл. 176.” И трябва конкретно да се посочат фактите, които искаме да бъдат установени чрез този разпит и въпросите, които ще бъдат зададена на страната в съдебното заседание – 176 (2). Призовката за разпит е по-различна от обикновената. В нея ще пише: „Ако страната не се яви, съдът има право да приеме,  фактите, които са в неин ущърб за установени”. Съдът може да направи този доказателствен извод и когато страната е дала неясни и уклончиви отговори. Но за да направи този извод – съдът трябва да е убеден, че тези уклончиви и неясни отговори се дават с цел определени обстоятелства да бъдат прикрити и прочие, а не защото страната просто не е в състояние да се изразява ясно. В 177 е посочено кои могат да бъдат разпитвани в качеството „страна”.

Приложно поле
Чл. 177. (1) Като страни по делото дават обяснения:
1. физическите лица;
2. законните представители на юридическите лица;
3. длъжникът и синдикът по дела, свързани с масата на несъстоятелността;
4. съдружниците в събирателно дружество;
5. лично отговорният съдружник в командитно дружество.
(2) Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител. Когато страната е непълнолетна или поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя й.
Свидетелски показания

Свидетел е само онзи, който е конституиран като такъв. Свидетелят е длъжен да се яви. Съдът му напомня за наказателната отговорност по 290 НК. Независимо дали това задължение на съда е изпълнено наказателната отговорност си съществува. След това съдът му напомня да обещае да говори истината. Независимо дали даде или не даде (откаже да даде) обещание – това няма никакво отношение към наказателната отговорност, но може да бъде основание да му се наложи глоба за отказ да изпълни разпореждане на съда.
Медиаторът има право да откаже да даде показания!
Също – 166 (1) т. 1 и 2. Отказ от свидетелстване

Чл. 166. (1) Никой няма право да се отказва от свидетелстване освен:
1. пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор;
2. роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство.

+ Лицата във фактическо съжителство – 166 (1) т. 2.
Пълномощниците не могат да бъдат свидетели – ал.3 + забрана за дублиране на процесуални роли – ал.3.  Свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело.
Вече не може да се откаже отговор на въпрос, защото съобщения факт е държавна или служебна тайна – заседанието ще бъде при закрити врати.
Законен представител на ЮЛ може да бъде свидетел.
 
Допустимост на свидетелските показания

По принцип свидетелските показания са допустими за всякакви факти, освен ако:
Ограничения:
чл. 164 ГПК – възпроизвежда 133 от действащия ГПК.

Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.
 
Според проф. Сталев по отношение на ограниченията на свидетелските показания – те не са ограничение (бариера) пред разкриването на истината, а са гаранция за това. Причината е балканската култура. Изключенията се прилагат стриктно, а не разширено.

Разлика с учебника!
Забранено е опровергаване съдържанието на официален документ!!! Под това професор Сталев разбира доказване на симулация. Според Стамболиев означава да се твърди, че това, което е в документа не отговаря на истината. Нотариусът е възприел сделката, а това, че е налице прикрита сделка той не е възприел.

164 (1) т. 5 и т. 6 – могат да отпаднат при хипотезата на 164 (2).


164 (1) 5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

164  (2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.

Съгласието на насрещната страна. Съгласието трябва да е информирано и изрично. В устна форма (пред съда – в съдебно заседание). Всичко забрани отпадат в хипотезата на 165. Условията по 165 трябва да са налице кумулативно. Документът е унищожен, когато физически не съществува или текста върху него не може да бъде възпроизведен. Документът е изгубен тогава, когато страната не знае къде се намира. Почти недоказуемо е това, че страната няма вина.
Страната се домогва да докаже, че изразеното от нея съгласие в някои документи е привидно. Такива свидетели ще бъдат допуснати, ако страната разполага с contra – letter. Т.е. трябва да има вероятност, която този документ предполага, за симулация. Ако документа доказва симулацията по безспорен начин – свидетелят няма да бъде допуснат.
Свидетелските показания ще бъдат допуснати и когато сделката е била насочена спрямо трето лице и без обратно писмо.

23.10.2007                    
проф. Огнян Стамболиев

Гражданският процес като производство

В исторически план първото обяснение на ГП-с е за ГП-с като производство. Единствено този аспект на ГП може да бъде сетивно възприет. Има общи черти в всички останали производства в РБ.

Общи черти на ГП-с като производство
 
Динамичен ФС.
Статичните ФС са присъщи на материалното право – трябва да се осъществят n брой елементи, за да се осъществи правната норма (пр. N) и да породи действие.

Динамичен ФС – осъществеването и развитието му до крайния момент е правно нормирано и правно гарантирано. Когато бъде задействан → ще бъде осъществен. В ГП-с държавата (Д) не се интересува дали един статичен ФС (напр. сделка)  ще бъде сключен или не. Трябва просто да бъдат осъществени съответния брой елементи – напр. граждански брак, правна сделка, etc – въпрос на автономия на волята. Държавата е заинтересована да се осъществи динамичния ФС – така напр. Тя да изпълни конституционното си задължени, според което лицата имат право на защита.
 
Многоличен ФС -  в този динамичен ФС участват множество лица и във всички случаи повече о 2! Развива се благодарение на процесуални действия на участниците в производството. Събитията, ако имат значение за ГП, то то е индиректно.
229 (1) ГПК Съдът спира производството:
...т.2 в случай на смърт на някоя от страните
В този случай събитието е от значение. Съществува обаче хипотеза, в която страната е починала, но съдът не знае за това (няма информация). В този случай производството продължава и може да завърши със СР.
В друга хипотеза, в която е налице погрешна информация за смърт. Ще последва определение (О) за спиране (неправилно). Събитията се вземат предвид, но нямат пряко значение за ГП-с като динамичен ФС.
Всяко процесуално действие се явява реализация на процесуално право или процесуално задължение. Всяко следващопроцесуално право или задължение правопогасява предходното и правопоражда следващото процесуално право. Верижен ФС. Извършените процесуални действия имат вътрешна процесуална релевантност, без да имат външна процесуална релевантност. Ако производството бъде прекратено – то всички процесуални действия дотогава се заличават с обратна сила! Това е така, защото процесуалната релевантност е само вътрешна. Практическото значение е свързано с давността. Исковата молба спира давността.
Всички пеоцесуални действия релевират СР, но когато то се постановяви СР може да бъде обжалвано и чрез това обжалване се обжалват и порочните определения. Не всички определения подлежат на обжалване.
Минимален ФС на ГП-с – обхваща необходимите процесуални действия, които трябва да се осъществят, за да се стигне до крайният акт.
Максимален ФС на ГП-с – обхваща максимално възможните процесуални действия, които могат да бъдат осъществени преди да се постанови крайния акт. Стремежът е към минимален ФС, но  по редица причини той е често невъзможен. Разликата е огромна.

За пръв път в новия ГПК е уредено т.нар неприсъстено решение. Може да е пример за минимален ФС на ГП-с.
 -  >  Подаване на искова молба.
 - > Разбореждане (Р) на първоинстанционния съд да бъде връчен препис от молбата и приложенията към нея на ответника и съобщение, че трябва да вземе становище в едномесечен срок;
 - > Разпореждане на съда за първо съдебно заседание и да бъдат призовани страните;
 - >   Ответникът не се явява, при положение, че е редовно призован;
 - > Ищецът казва: «Моля да постановите неприсъствено СР»;
 - > Такова бива постановено и ответникът отново не реагира в едномесечен срок;
 -  > Процесът приключва.

Максималния ФС на ГП-с  Възможни са пет решения по делото:
1.Първоинсанционно СР
2.Въззъвно СР
3.Касационно СР, с което връща делото на въззъвна инстанция
4.Въззъвно решение
5.Касационно решение (вече не може да връща).

Максималния ФС може да е много по – сложен.

За да е възможен някакъв процес трябва да има взаимна заменяемост на елементите му. Трябва да има алтернативи. За разлика от статичния ФС тук има алтернативност. В статичния ФС всяко условие, всеки елемент  е condicio sine qua non и няма гарантираност, че той ще се осъществи. Чрез алтернативността се гарантира осъществяването на динамичния ФС. Необходимо е да се осъществи минималния ФС.

Три основни принципа на ГП-с като производство

Ако няма служебно начало този процес трудно ще се развие. Служебното начало означава, че съдът е длъжен без специално искане да извършва някои процесуални действия. Основно се проявява в служебното движение на делото от началото – до неговото приключване. Съдът е длъжен да разгледа и реши всяка подадена до него молба за защита и съдействие.

Диспозитивното начало въздейства директно върху ГП-с като производство. Без да има искане – производство няма да има. Ако ищецът на някакъв етап се дезинтересира може да оттегли иска, съответно въззъвната или касационната жалба и делото ще бъде прекратено.

Състезателно начало – страните имат право да извършват или не процесуални действия. Ако ги предприемат процеса ще се развие по един начин, в противен случай – по различен.

Особености на ГП-с като производство.

многоличен ФС;
двустранно производство – участват две срещупоставени страни;
контрадикторно (спорно) производство -  по изключение има производства, които нито са спорни, нито защитни (вероятно негово благородие има предвид двустранни). По традиция са уредени в ГПК – охранителните производства. ТОва са молбите за съдействие, които има предвид чл. 2 ГПК
Дължимост на защита и съдействие
чл. 2 Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.



Гражданския процес като правоотношение

През 20-те години на 20 век е било дискусионно дали в ГП-с изобщо има правоотношения. От съда се очаква резултат и да действа както намери за необходимо, за да се стигне до този резултат. Прави се сравнение с договор за изработка (Голдшмит). Според него в ГП-с има правни очаквания. “Процесът е като войната или политиката – при него победата принадлежи на по-силната страна.”
В съвременна Европа и България не се смята, че процеса е частна работа на страните. Всяка социално ориентирана държава не е безразлична към това какво СР ще бъде постановено. Трябва да се постановяват правилни решения (умишлено не казва “справедливи”), основани на закона.
Вече не е дискусионно, че в ГП-с съществуват правоотношения.

Модели:
1)Процесуални отношения между страните;
2)Освен 1) съществуват и правоотношения със съда;
3)Безспорно господстващ в България модел – между страните по делото не съществуват процесуални правоотношения. Има правоотношения между съда и страните.
Всяко едно процесуално действие е отправено към СЪДА.  Процесуалните граждански отношения са публични. На власт и подчинение. Гражданският процес е публично, а не частно право (колкото и странно да ви звучи, предвид, че самият Огнян е шеф на катедра “Гражданско-правни науки).
Във всеки ГП – с има като минимум 2 П.О.

ИЩЕЦ < - > СЪД
ОТВЕТНИК < - > СЪД

Т.е. правилно е да казваме ГП като правооношения.
Процесуалните правоотношения са  системни П.О. Това означава системно – организирани. Хаотични П.О. “разбира се” има, но те не са граждански процесуални отношения. Това го няма в учебника!
Системно организирани П.О, защото всеки ГП-с има една цел – да възстанови нормалното развитие на материалното гражданско правоотношение – за да стане това трябва да се стигне до крайния акт. Преди него обаче процесуалните отношения са системно организирани – верижен ФС – за да се стигне до крайния акт.

­Основни и допълнителни процесуални правоотношения.

ГП-с е немислим без основните. Допълнителние може да не съществуват, да не възникнат и ГП ще мине и без тях. Свидетелите също встъпват в процесуални отношения със съда. (според Стамболиев свидетел е онова лице, което е конституирано от съда като такъв!). Допълнителнителните П.О. са напр. със свидетел, с вещо лице (оттук нататък зловещото лице ще се обозначава “ВЛ”), с процесуален представител. В ГП-с освен основните страни могат да участват и подпомагащи, следователно и в този случай възникват допълнителни правоотношения.
Процесуалните правоотношения имат динамичен характер. Намират се в състояние на постоянна промяна. Това е свързано както с динамичния ФС, така и с динамичната промяна на на правото на правосъдие – то се развива в хода на производството, стига до своя апогей и се превръща в право на СР.
Правото на правосъдие е конституционно право на съдебен процес. Една от основните му проявни форми е правото на иск. То възниква в определен момент – когато правото е оспорвано. Правото на иск в момента, в който възниква е правото да се подаде искова молба. Не може да се заведе иск  (имаме предвид да се заведе искова молба със същия предмет) пред друг съд. По-късното дело ще бъде прекратено. Правото на иск = право на правосъдие. То се погасява, когато има постановено СР. Процесуалните правоотношения, доколкото са обслужващи правоотношения имат попътен, временен характер, защото те преследват целта. Когато тя бъде реализирана тези правоотношения се погасяват, щото съдържанието им е изпълнено. Когато целта не е изпълнена – те се заличават с обратна сила.
Процесуалните П.О. са предопределени от някои принципи:
служебно начало;
диспозитивно начало (по-малко, но има влияние);

Процесуални права и задължения

Процесуалните права на съда са и негови задължения. Можем да говорим за правомощие в този смисъл.
Процесуални П&З на страните.

154(1) ГПК Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Донякъде можем да говорим за процесуални П&З. Права, които едновременно са задължения и обратно.
Участници в производството. Когато разглеждаме ГП-с като система от П.О. в тази система има S. В ГП-с, когато говорим за участниците, говорим за някой, който участва в самото производство.
S  в ГП-с няма!
S има в процесуалните П.О.
В НПК разграничението на S и участници е неправилно. (У!)


Гражданско процесуално право

I.Учебната дисциплина;
II.Научната дисциплина;
III.Част от действащото обективно право;

Като клон от обективното право ГПП представлява система от правни норми, които се намират в различни източници.

Източници на ГПП

1.КРБ
2.Конвенции
3.Европейски регламенти
4.Решения на КС
5.ГПК
6.ЗМТА
7.ТР на ВКС

В много материални закони има процесуални правни норми – напр. ЗЗД, ТЗ, СК и т.н.
Самият ГПК също съдържа материални норми. Всяка норма, независимо къде се намира трябва внимателно да се анализира, за да знаем ясно дали е материална и процесуална. Различно е положението, когато ВКС отмени решение заради СПН (съществено процесуално нарушение, колеги!) на процесуален закон и отмени СР заради нарушение на материална норма – процедурата е различна. Критерият е предмет и метод на регулиране на нормата.
NB! Всяка презумпция е процесуална норма.
Процесуалната норма е мащаб на поведението на съда. Как и какво съдът трябва да направи! От гледна точка на съда материалната норма е мащаб на чуждо поведение.
30.10.2007
ас. Силвия Спасова

Подведомственост и подсъдност

I.Подведомственост
Понятие – от гледна точка на органа – дали е компетентен да се произнесе по конкретен въпрос.
От гледна точа на въпроса – делата, които органът е утвърден да разрешава – подчинеността на кокретния спор на власста на даден орган. Т.е. правото и задължението да се издаде съответния акт.

Гражданско дело:
1.Папката с документи, подредени по определен начин.
2.Производство, разглеждане и разрешаване на спорове (правни!);
3.Въпросът, с който съдът може да се занимае, вече сезиран;
4.14 (1) – посочва всички граждански дела.

Гражданско дело – искането да се разреши спор за материалното ГПО в широк смисъл. ГПО са всички тези правоотношения регулиращи първични общствени отношения чрез метода на равнопоставеност на субектите – т.е. методът на правно регулиране предопределя възможността да бъде определено делото като гражданско.

Гражданското дело има значение за:
1.Преценяване на компетентния орган.
2.Правораздавателния ред, по който ще се разгледа делото.
По гражданските дела сдилщата разполагат с пълната правораздавателнавласт. Т.е. ъдлищата са единствените, които могат да разглеждат граждански дела. Тук се включват осъдителните и установителните искове – 124 (1) и (2) ГПК. Установителните искове, които имат за предмет факти с правно значение и конститутивните искове не са включени в общата подведомственост.
   С обща власт да установява факти, както и да създават, изменят и прекратяват П.О-я, съдилищата не разполагат. Тези искове са допустими в предвидените от закона случаи.
Подведомствеността на българските съдилища не обхваща тези граждански дела, за които съобразно правилата на международната компетентност са компетентни други съдилища.

14 (2) ГПК – спорове за подведомственост. Съдът сам решава дали разглежданото дело ми е подведомствено. Никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. Ако откажат – ищецът има право да повдигне спор за подведомственост пред ВКС. Актът на ВКС е задължителен за органа, на който спорът е изпратен за разрешаване.

Правно значение на подведомствеността – два аспекта:
1)Подведомствеността сочи кой е компетентния орган и може ли със СПН той да разреши конкретния спор. Със СПН компетентния орган може даразгледа само гражданско правоотношение, което е предмет на гражданското дело (What the…?!!)  То може да е свързано с други обуславящо или преюдициални отношения. Те могат да са обект на друга категория дела – например административи. Всеки орган, който разглежда гражданско дело може да извърши преценка на този преюдициален въпрос, който не е гражданско дело. (Е,...досетихме се...) Това е инцидентен контрол на съда по гражданското дело, върху обуславящи правоотношения, които не са граждански.
17 ГПК – Когато става въпрос за престъпление - при условията на 124 (5) ГПК – т.е. – препраща се към НПК.
17 (2) – съдът се произнася инцидентно по валидността на АА, без значение дали подлежи на съдебен контрол. Съдът може да се произнесе инцидентно по законосъобразността на АА, само ако той се противопостави на страна, която не е участвала в производството по издаване на акта. В останалите случаи контролът върху АА е недопустим.
Без власт да вземе становище по преюдициални въпроси, които са от компетентността на други органи, съдът няма да може да разреши спорът, за който е сезиран.

2)Подведомствеността е процесуална предпоставка за образуване и развитие на производството.

Процесуалните предпоставки са условия, от които зависи образуването и развитието на делото. Подведомствеността е положителна процесуална предпоставка, защото трябва да е налице и абсолютна т.к. за нейното наличие съдър следи служебно и то при всяко положение на делото.

Въпросът за подведомствеността може да бъде повдигнат от страните. Като при проверка съдът изхожда от твърденията в исковата молба. Определението по въпроса за подведомствеността подлежи на обжалване с частна жалба. Страните по спора не могат да се уговорят, че делото ще се реши от друг орган, а не от съда. Но могат  да уговорят, че може да се реши от арбитраж или чуждестранен съд, ако са налице предпоставките затова.

II.Подсъдност - наличността на конкретен съд, който да разгледа и да реши със СПН определен граждански правен спор. Означава и подчинеността на конкретния спор на правораздавателната компеетентност на конкретния съд. Чрез подсъдността  се отговаря на въпроса кой от множеството функциониращи съдилища е компетентен по конкретното дело. Подсъдността е производна от подведомствеността, т.к. за да е подсъдно делото на определен съд, то трябва да е подведомствено на съдебната система.

Подсъдността бива два вида:
1)Според основанието , от което произтича компетентността на конкретния съд:
Законова – правораздавателната власт на съда произтича пряко от закона.
Договорна - правораздавателната власт на съда произтича от договор между страните.


РОДОВА ПОДСЪДНОСТ


Разпределя всички граждански дела между различните по степен съдилища при първоинстанционното им разглеждане.
103 - 104 ГПК:
Основна подсъдност
Чл. 103. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
Подсъдност на окръжен съд

Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
2. исковете по търговски спорове;
3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;
4. исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;
6. исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.
Разпределението на делата зависи от предмета на конкретното дело – принципа е в 103 ГПК.
Чл. 103. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

ОС – чл. 104 – изброяването не е изчерпателно.
т. 1 – гражданско състояние (без бракоразвдни);
т. 2 - + чл. 365 ГПК
Глава тридесет и втора.
ПРОИЗВОДСТВО ПО ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ
Приложима уредба

Чл. 365. По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до:
1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства;
2. приватизационен договор, договор за обществена поръчка или договор за концесия;
3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър;
4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите;
5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.
т. 3 – собственост и други вещни права върху имоти над
50 хил. лв.

Цена на иска


68 ГПК - Паричната стойност на оцененото в пари спорно право – съобразно 69 ГПК
Цена на иска
Чл. 68. Паричната оценка на предмета на делото е цена на иска.
 
Размер на цената на иска

Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е:
1. по искове за парични вземания - търсената сума;
2. по искове за собственост и други вещни права върху имот - данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право;
3. по искове за нарушено владение - една четвърт от размера по т. 2;
4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2;
5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем - наемът за една година;
6. по искове за периодични платежи за определено време - сборът на всички платежи;
7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години.
(2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска.

Съгласно 69 (2) цена на иска имат само искове относно имуществени права. (Това как го извадихме като извод от 69 (2) не стана ясно!?)
Цената на иска представлява цената на собственически или други вещни права, които имат данъчна оценка, а ако няма такава – взема се пазарната цена на вещното право.
т.4 – по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.
Определена е цената на иска за отделните видове искови, които имат за предмет имуществено право. ( още един извод без грам опора в закона!!!)
т. 5 – вписвания т.к. самите вписвания се извършват от ОС
т. 6 – искове, които според други закони са подсъдни на ОС – чрез препращаща норма.
До подсъдност на ОС може да се стигне и поради връзка между делата, когато новият иск е подсъден на ОС – напр. 332 ГПК
Присъединяване на исковете за издръжка
Чл. 332. (1) С иска за установяване на бащинство или майчинство може да се съединява и иск за издръжка на детето, но привременна издръжка по тези дела не може да се присъжда.
(2) С иска за прекратяване на осиновяването може да се съедини иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване на имотното състояние на осиновителя. Този иск може да бъде предявен и като насрещен.


Функционална подсъдност
Разпределя правосъдните функции по едно и също гражданско дело между различните по степен съдилища. Посочва се кой е компетентния въззивен и касационен съд.
ОС е въззивна инстанция по дела родово подсъдни на РС.
АС е въззивна инстанция по дела, по които ОС е бил първа инстанция.
ВКС – казационна инстанция по делата, по които въззивна са били ОС или АС.

Местна подсъдност
Определя на кой съд измежду еднаквите по степен съдилища е подсъдно дадено гражданско дело – т.е.  разпределя делата по хоризонтала. Разпределението е според връзката на делото с териториалния район на съответния съд. Териториалните връзки на делата са доста. Условно ги делим в две групи:
1.Обща – тя е преинцип, а другите са по изключение – 105,  106 и 108 ГПК:
Срещу малолетни и напълно запретени – 106;
Срещу ЮЛ – 108 – вж. ои 20 ТЗ
Страна в процеса е ЮЛ, въпреки че делото е по седалище на клона. Тези правила са приложими, когато в конкретния случай не е налице друг вид връзка, която да води до изключенията и да определи друг съд като компетентен.
Раздел II.
Местна подсъдност
Обща местна подсъдност
Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
 
Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение
Чл. 106. Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват пред съда по постоянния адрес на техния законен представител.
 
Искове срещу държавни учреждения и юридически лица
Чл. 108. (1) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.
(2) Искове срещу държавата се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало спорното правоотношение, освен в случаите по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.
 
2. Особени връзки
109 ГПК
Подсъдност по местонахождение на недвижим имот

Чл. 109. Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.
Исков процес с предмет недвижим имот.
110 ГПК
Подсъдност по местооткриване на наследство

Чл. 110. (1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.
(2) Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, исковете по ал. 1 може да се предявят по последния му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.
Искове свързани с наследство – по местооткриване на наследството – териториалната връзка при тези искове е местооткриването на наследството. Общото между тези искове е основанието им – произтичат от наследяването като ЮФ. Ако е в чужбина компетентен е съдът по последният постоянен адрес в РБ или съдът, където са имотите, посочени в наследстовото.
Алтернативна подсъдност
Т.е. – изборна – чл. 111 – по други задължения.
Иск за парични вземания на договорно основание
Чл. 111. Иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника.
112 ГПК – за издръжка – за облекчаване търсещият издръжка и затова не важи, когато се иска намаляване на издръжката.
Искове за издръжка
Чл. 112. Иск за издръжка може да се предявява и по постоянния адрес на ищеца.
 113 ГПК – искове на потребители – по техния адрес:
Искове на потребители
Чл. 113. Иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес.

114 ГПК – работници срещу работодателя.

Искове по трудови дела

Чл. 114. Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.

115 ГПК – за вреди от деликт – по местоизвършване на деянието (деяние при деликт!?) – всяко място, където се е осъществил елемент от неговия ФС, но не и мястото, където е настъпил вредоносния резултат, ако е различно.

Искове за непозволено увреждане
Чл. 115. Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.
 116 ГПК – Множество подсъдности – връзката между делата е в състояние да преодолее правилата на местната подсъдност – например – насрещен иск.
Множество подсъдности
Чл. 116. Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.
Срещу ответник с неизвестен адрес – по постоянен адрес на неговия пълномощник или представител – 107 ГПК. Посоченият ред е задължителен.
Искове срещу лица с неизвестен адрес
Чл. 107. (1) Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца.
(2) Правилата по ал. 1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес.
(3) Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София.
 
Прилагат се и за ответника, който не живее на постоянния си адрес.
Договорна подсъдност – 117 ГПК.
Договорна подсъдност
Чл. 117. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.
(2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109.
(3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.
- писмена форма;
- само за имуществени спорове;
- конкретно определена;
- местната компетентност – също трябва да е конкретно определена;
- променя се само местната, но не и друга;
- не може да се дерогира подсъдност по местонахождение на недвижимият имот.  Потребителски и трудови спорове – само, ако договорът е сключен след възникване на спора
Правно значение на подсъдността
Компетентността да реши делото със СПН; да вземе становище и по тези преюдициални въпроси, които сами по себе си не са му подсъдни, т.е. инцидентно без сила на пресъдено нещо по всички преюдициални въпроси, които възникват по едно гражданско дело, но не са подсъдни на съответния съд.
СПН тези въпроси могат да получат само чрез инцидентен устен иск (!). В този случай се съединяват и двата иска – основният и този по преюдициалния въпрос. Становището ще е  в диспозитива и ще се ползва със СПН.  Иначе въпросът се отразява в мотивите.
Служебно се следи за родовата подсъдност до приключване на делото пред въззивна инстанция. До този момент могат да се правят и възражения на страните. Тя е абсолютна положителна процесуална предпоставка за образуване на делото.
За местната подсъдност съдът не следи служебно. Тя е относителна положителна процесуална предпоставка за образуване и развитие на делото. Относителна е, т.е. се проверява само при възражение от страна на ответника.
 Изключение е подсъдността по местонахождение на имота, за което се следи служебно до приключване съдебното дирене в първа инстанция. Страната също може да направи възражение. Тук местната подсъдност е абсолютна предпоставка.
Родовата подсъдност  се определя по цената на иска.
Ако твърдението на ищеца е претърпяло промяна се променя и подсъдността. При другите, когато  критерият не е свързан с елементи на спорното право – ищецът трябва да докаже фактите, които обуславят подсъдността, ако съдът следи служебно за нея. Ако подсъдността се проверява само по отвод на ответника – той доказва.
Когато фактите обуславят подсъдността са без значение за спорното право – достатъчно е те да не са били налице при подаване на исковата молба. Последващото им отпадане е без значение за подсъдността.
Местната подсъдност се счита за окончателно обоснована – съгласно 120 ГПК.
Стабилизиране на подсъдността
Чл. 120. Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.
Сезираният съд сам решава дали  започналото пред него дело му е подсъдно. Ако констатира, че не е – прекратява го пред себе си и го препраща на компетентния съд – 118 ГПК (2)
Проверка на подсъдността
Чл. 118. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
(2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
Съдът, на който е препратено го продължава, а не го започва отначало – делото се счита висящо пред този съд от деня на подаване на исковата молба пред надлежния съд. Ex tunc. А извършените процесуални действия се запазват. Заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността. Ако съдът, на който е препратено счита, че не е компетентен, може да повдигне спор за подсъдност пред горестоящият съд. Ако са от райони на различни по-горни съдилища – спорът се решава от този, в който район е приелият или отказал да разгледа делото съд.
Споровете за подсъдност, които установява АС – са подсъдни на ВКС.
 06.11.2007                       Принципи на Гражданския процес
проф. Огнян Стамболиев

www.amoebata.com/gpk  - Това е сайтът, на който нашия гениален преподавател така и не качи лекцията за принципите на ГП-с. За сметка на това там можете да намерите ICQ номера на сина му Бойко, мобилния му номер, куп семейни снимки и линк към сайта на Black Sabbath!

Принципите са основните ръководни правни норми – чл. 5 – чл. 13 ГПК.  Какво да прилага съдът? Основни правни идеи или правни норми. Правната норма – принцип трябва да отговаря на  няколко изисквания:
1.Да е ОСНОВНА – на нейната основа да са изградени цели комплекси от правни норми. Всяка промяна, на който и да е принцип води до промяна и на останалите норми, т.к. те са изградени на тази основа. Между принципите и останалите норми има диалектическо единство. В принципите на ГП-с са концентрирани възгледите на обществото.
ГПК – 1997 – принцип на състезателното начало (гражданското дело е частна работа на страните). Но държавата е заинтересована да се спазват законите. Основните начала (принципите) са и 2. РЪКОВОДНИ – подпомагат съда при прилагането на нормите – т.е. принципите служат за ръководство на съдилищата.

Групи принципи:
I.Общоправови  - действат за цялата правна система;
II.Междуотраслови – действат за повече от един отрасъл;
III.Специфични принципи на ГП-с – познати и на АПП – реално е трудно да се обособят. АПК е повлиян от действащия в момента ГПК (стария т.е.)

чл. 5 – принцип за законност –1) в материалноправен смисъл – когато решава делата съдът правораздава според точния смисъл на материалния закон;
                                                     2) в  процесуален смисъл – когато съдът
процедира прилага процесуалното законодателство;
Поради ограниченията на 218 от ГПК стар редица дела изобщо не стигат до ГПК – има различна практика в различните области.

В новия ГПК критерият за законност, за допустимост на касационна жалба не е цената на иска, а е различната практика на съдилищата в РБ. Принципът за законност основно е насочен към съда.
Принципът за  законност по отношение на процесуалните действия на съда се гарантира по няколко начина:
1.Част от тях са оттегляеми действия на съда се гарантира (разпорежданията и определенията са процесуални действия на съда). По принцип те са оттегляеми, не само, ако има изрична норма в този смисъл.
2.Част от съдебните разпореждания и определения подлежат на обжалване с частна жалба. Друга част не  подлежи на самостоятелно обжалване, но ако са порочни – тогава се обжалва самото решение на съда, постановено след порочни  процесуални действия. Ако едно процесуално действие не е съобразено с процесуалния закон съът не следва да го приема. Им аотговорност за вреди по чл. 3.
Чл. 11 и чл 12 не са принципи според Стамболиев, а гаранции за принципа на законност.


Принцип на диспозитивното начало  - проявление на връзката между материалното и процесуалното право. Кредиторът може да иска изпълнение, може да не исма – само свободна разпораждаемост с права. Позитивно определено диспозитивното начало означава, че защитата се дава дотолкова, доколкото се иска, доколкото е поискана.
I.Защитата се дава, когато е поискана – по молба, по искане на прокурора, съдъ не се сезира сам
II.Защита се дава, докато е искана – във всеки момент преди влизането в сила на решението, страната която е поискала защита, може да се откаже от нея (пред 3-те инстанции). Проява на диспозитивното начало е “признанието на иска” – отказ на ответника от защита – със СР се приключва делото в полза на ищеца. Защитата ще бъде дадена в момента, в който е поискана.
   
В петитума на исковата молба се дава предмета – иска се СПН, изпълнително действие, СПН + конститутивно действие. Диспозитивното начало може да бъде накърнено.

NB! Когато съдът дава защита, без тя да е търсена съдебното решение е процесуално НЕДОПУСТИМО и може да се обжалва като такова и ще бъде обезсилено.

NB! Съдът оставя исковата молба без двжение, не се дава ход на делото – по пътя на обжалване с частна жалба диспозитивното начало ще бъде възстановено, също ако съдът не се произнася по цялото, за което е сезиран.

Служебното начало  - чл 7 (1) и (2) – съдът извършва тези действия ex officio, от момента на сезирането до момента на постановяването на СР. Разпорежданията без специално искане – 7 (1) изр. 2 – социален характер.
7 (2) – задължение за връчване – на самото определение. Служебното начало е засилено във въззивна и касационна инстанция.
ТР 1/ 2000, 1/ 2001, 2/2004 – по някои въпроси на касационното обжалване. Касационната инстанция служебно следи дали решението не е нищожно или недопустимо.

В този момент Негово Великолепие проф. Стамболиев заяви, че го слушаме с досада, обиди ни се и отлетя за Варна, за да обърне внимание на по-важните си и по-умни студенти от Свободния Университет.

13.11.2007                          
проф. Огнян Стамболиев

Страни. Понятие. Видове
Понятие:

26 (1)  - опит за легално определение на “страна”.
Чл. 26. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
(2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
От 26 ГПК следват два белега на понятието “страна”. Лицата, които участват в процеса от свое име и търсят защита. Двата белега трябват да са налице кумулативно – формален белег – от чие име участват в процеса. Функционален – търси защита. Чрез тези два белега се различава “страна” от “ процесуален представител”. Процесуалният представител също търси защита – за страната.
Свидетели, ВЛ – участват от свое име, но с друга функция.
Съдът – участва в процеса от името на държавата, но функцията му е друга – да правораздава.

Страни:

I.Надлежни и формални  - формални страни ги обозначават като „ненадлежни” В науката не е хубаво да съществуват негативни определения. (Тук нашия ВЕЛИК учен – ударението на „е” преподавател ни даде знаменития пример за „не-котката”!)

Разграничителен критерий – притежаване правото на правосъдие – притежават го надлежните страни. Формалните страни са се конституирали като страни – затова са формални.
Право на правосъдие – абстрактно конституционно право, неточно е обозначено в КРБ като право на съдебна защита. Законодателят е имал предвид правото на правосъдие. Правото на съдебна защита е друго нещо – всъщност загубилият делото не получава защита! Тук е разликата с правото на правосъдие.
В ГП-с правото на правосъдие се проявява в различни форми. Надлежната страна е тази, която притежава някои от проявните форми на абстрактното конституционно право на правосъдие.
Формалната страна има право да участва в първа фаза  на процеса, независимо дали е първа фаза на първоинстанционното, въззъвното и касационното производство.

Първа фаза на процеса – според проф. Д. Смиленовски – това е „процес относно процеса”. Тук, на тази фаза следва да се провери дали процеса е допустим. Ако страната е формална – процесът е недопустим поради липса на  право на правосъдие. Прекратява се, чрез определение. Ако втора инстанция потвърди определението – нещата се изчерпват дотук.



НАДЛЕЖНИ СТРАНИ
                                                                        биват

                    Главни                                                                             Допълнителни

Критерият  е дали са необходими или възможни участници в производството.

Процесът е двустранен следователно трябва да има две срещустоящи страни.

Допълнителни страни
Биват

Контролиращи                              и                                                      Подпомагащи

Главните страни биват:

на първа инстанция – ищец и ответник;
на втора инстанция – въззивник и въззиваем;
на трета инстанция – касатор – ответник по касационна жалба;

Преди да има ГП-с трябва да е имало правен спор. Всяка от страните по спора може да поеме инициативата и да стане ищец. Другият е ответник.
Типични главни страни и нетипични процесуални страни (процесуални субституенти).
Критерий за разграничение е, чие материално право те искат да защитят чрез участието си в процеса. Типичните – 26 (2)

2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.

Търсят защита за своето право. Процесуалните субституенти – по изрична пр. норма – 26 (2) – търсят защита на чужди материални права и притежават право на правосъдие, право на иск за това чуждо материално право.

Типичните страни се конституират служебно – напр. 136 ЗЗД – косвен иск  - за процесуален субституент.

Допълнителни страни – характерно е положението на подпомагащи страни – притежават свое собствено право на встъпване в процеса, но не  и право на иск. Търсят непосредствена защита на чуждо материално право, подобно на процесуалния субституент, но за разлика от него те търсят опосрествена защита на свое материално право.

Контролиращи страни – Когато ответникът по делото е държавно учреждение – като контролираща страна по принцип могат да участват МФ и МРРБ.

Процесуална правоспособност. Процесуална дееспособност.


Може да се дефинира по два начина.

Процесуалната правоспособност – предвидена и уредена от закона възможност за едно лице да е носител на права и задължения. Процесуалната правоспособност трябва да бъде отнесена до всички страни в процеса. Същата възможност – да е титуляр на права и задължения е и съдът!
Извън страните има специална процесуална правоспособност – СВ, ВЛ, тълковника.
По отношение само на страните – повтаря определението и добавя „като страна”. Процесуалната правоспособност обслужва материалната – 27 (1)

Чл. 27. (1) Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.

Процесуална дееспособност на ЮЛ или държавно учреждение (трябва да е първостепенен разпоредител на бюджетни кредити) – 27 (2) ГПК.

2) Процесуално правоспособни са и държавните учреждения, които са разпоредители с бюджетни кредити. Ако държавното учреждение не е разпоредител с бюджетни кредити, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение - разпоредител с бюджетни кредити.

При ФЛ  материалната правоспособност възниква с раждането и се прекратява със смъртта. Трябва да се направи крачката и да се признае някаква процесуална правоспособност и на плода.

Търговските дружества – не от момента на регистрацията, а от момента на учредяването!

Процесуалната правоспособност е процесуална предпоставка за съществуването на правото на правосъдие и другите процесуални права.

Абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.

Процесуална дееспособност

Предвидена и уредена от закона абстрактна възможност за едно лице да извършва лично процесуални действия Т.е. – да упражнява процесуални права и да изпълнява процесуални задължения.

Лица, които нямат процесуална дееспособност.

Лица, които имат пълна процесуална деесподобност.

„Лица по средата!”

Специална                                                           Ограничена
процесуална                                                       процесуална
дееспособност                                                    дееспособност   

28 ГПК – 28 (1) – пълна процесуална дееспособност.

Чл. 28. (1) Дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично.

28 (4) – кои нямат никаква процесуална дееспособност.

(4) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си представители - родители или настойници.
Ограничена имат непълнолетните и ограничено запретените – 28 (2).

(2) Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си.
Тези лица трябва да имат „одобрение” на родител или попечител. Съгласието им не може да бъде дадено en bloc следователно за всяко действие трябва да има съгласие пооотделно – специална процесуална дееспособност – 28 (3) ГПК:

(3) Непълнолетните могат да водят делата си лично за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството, както и в други случаи, определени със закон.
Откъм възможности се покрива с пълната. Непълнолетните имат специална процесуална правоспособност в две направления:

28 (3) – трудовоправни отношения
4 (2) ЗЛС – дребни сделки.

В новия ГПК бе решен по категоричен начин още един спор за непълнолетни и ограничено запретени съпрузи. Бе прието с новия ГПК – 319 – per argumentum a contrario – те нямат пълна процесуална дееспособност.

Специална дееспособност

Чл. 319. Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях.

NB! ЮЛ нямат процесуална дееспособност.


ПРОЦЕСУАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Участва в процеса, правните последици от извършените от него процесуални действия не настъпват в правната сфера на процесуалния представител и не винаги настъпват в правната сфера на представляваното лице.
За да бъде едно лице процесуален представител, то трябва да бъде конституирано от съда. Поради съдебна грешка е възможно лице, което няма представителна власт да извърши действия на процесуален представител. Тогава действията не представляват  действия в правната сфера на никого!

Видове процесуални представители

Биват 3 вида. Критерий за разграничаване е източникът на представителна власт.

1.Законни – но по правилно е законови – източник на представителна власт е ЗАКОНА.
2.Доброволни – източник на представителна власт е волята на представляваното лице;
3.По назначение на съда – източник на представителна власт е разпореждане или определение на съда, с което са назначени.

27.11. 2007
Проф. Огнян Стамболиев       

Видовете искове – в учебника си е актуално.

Предявяване на иска

В квалифицирана писмена форма. В ГПК ясно са дадени изискванията, на които трябва да отговаря една искова молба.
127 ГПК
Съдържание на исковата молба

Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
3. цената на иска, когато той е оценяем;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
(3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.
 
Графично оформление на ИМ („По дрехите посрещат!”…)
1.Съдът;
2.Адреси на ищеца;
Чисто технически, когато се започва искова молба се пише в горната дясна половина на листа, а не централно. След адресирането до съответния съд, документа трябва да има наименование. Обозначението на документа също се вписва вдясно. След това – срещу кого се подава; след това – цена на иска – цената на иска е необходимо да бъде посочена, ако искът е оценяем. Цената на иска трябва да се посочи заради родовата подсъдност, т.к. от нея (цената) зависи родовата подсъдност и е важно заради държавните такси, които се заплащат върху цената на иска.
Следва правната квалификация – това не е законово изискване, но според Стамболиев културно написаната искова молба трябва да има правна квалификация.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
„Дай ми фактите, за да ти дам правото”.
Правната квалификация, посочена от ищеца в исковата молба, разбира се не обвързва съда. Как се прави? Просто след цената на иска се пише: „по чл. 74 и 75 от ТЗ!”. След това – обръщение. Правилното е: „Уважаеми районен/ окръжен съдия”, уважаеми „върховни съдии”. Първият акт се постановява върху самата ИМ – отляво горе.  Това е разпореждане – затова трябва да се пише вдясно.
Обстоятелствата върху, които се основава иска 127 (1) т. 4 – това е т.нар. житейски ФС. 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
Петитум на ИМ – това е искането, което се прави. 127 (2)  В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
Доказателствата и конкретната обстановка, която ще се доказва с тях. Да представи своите писмени доказателства. Логичното място за посочване на доказателствата и конкретното нещо, което ще се доказва с тях е  след изложението за обстоятелствата, върху, които ще се основава иска. Заедно с ИМ ищецът представя и своите писмени доказателства – обективирани в ИМ.
Чл. 128 ГПК Приложения към исковата молба

Чл. 128. Към исковата молба се представят:
1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;
3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

 Пише се: „Прилагам:
1.Препис от ИМ за ответника;
2.Документ за платена държавна такса (ДТ)
3.Пълномощно или друг документ (ако е законен представител – акт за раждане), ако ИМ е подадена от пълномощник или процесуален представител.
4.Приложенията (писмени документи);
Винаги като се представят доказателства пред съда, те се описват!
Накрая – подпис на ИМ. Като всеки др. документ и този трябва да бъде датиран. Това е частен документ и не обвързва никой, освен този, който я подава. Подаването на ИМ става в регистратурата на съда! Там ИМ се „входира” – слага й се входящ номер. Един екземпляр от ИМ остава и в НАС! Същият печат, който се слага върху ИМ, когато се подава в съда, се слага и върху нашия екземпляр. След това няма как да ни кажат, че не е подадена. ИМ се разпределя за състава, който ще гледа делото, или председателят на съда я разпределя в по-голям съд – това обикновено прави по делегация заместник-председателя на ГО. Напоследък си пробива път метода на случайното разпределение – компютърът разпределя.

Правни последици на предявяването на иска
Биват 2 групи – процесуални и материално правни.
Материално правните последици настъпват, ако искът е допустим и ако е основателен.
ПРОЦЕСУАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ:
1.Възниква състояние на висящ процес.
2.Възниква процесуално правоотношение съд – ищец (съд – ответник възниква по-късно);
3.126 ГПК – не може да бъде предявяван един и същ иск пред друг съд;
4.Възниква задължение на съда да извърши проверка за редовност и допустимост на исковата молба.

МАТЕРИАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ
1.Правозапазващи – запазващи материалното право;
2.Правоувеличаващи – съответно или оспорва надлежно упражняване на правото на иск от ищеца. Може и едновременно срещу двете да се защитава.
/към материални последици/
1)Прекъсване на давностните срокове – както придобивната, така и погасителната давност.
От момента на подаването на ИМ възниква акцесорното, вторично, притезателно право за вземане на лихва.
Добросъвестният владелец не дължи плодовете от вещта. От 1) се поражда облигационно вземане за плодовете от вещта.
ИМ е при съдията.
Съдията (служебно начало) – извършва две проверки:
1)Допустимост – 130 ГПК
Проверка за допустимост на иска
Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
2)Редовност ( няма да се стигне до проверка, ако ИМ е недопустима)
Допустимост – дали е подведомствена на съдебната система и дали е родово подсъдна на съответния съд. Разбира се и други процесуални предпоставки трябва да са налице, но в този момент съдът няма как да ги провери – още няма ответник. Няма кой да реагира. Ако исковата молба е недопустима върху нея се слага разпореждане за връщане. С него се обявява недопустимостта и разпореждането за връщане на ИМ може да се обжалва с частна жалба.
De jure се връща. De facto исковата молба не се връща. Разпореждането за връщане е обективирано върху самата ИМ. Ако ИМ се върне не е възможно да се докаже, че делото не е било подсъдно на съответния съд – реално доказателството остава в съда, а на ищеца се праща съобщение.
3)Редовност – 127 (1) и 128 ГПК
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
3. цената на иска, когато той е оценяем;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
Приложения към исковата молба

Чл. 128. Към исковата молба се представят:
1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;
3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.
Проверка на исковата молба

Чл. 129. (1) Съдът проверява редовността на исковата молба.

Ако ИМ не отговаря на изискванията на 127 (1) и 128 постановява разпореждане да се изпрати съобщение на ищеца да отстрани нередовностите ( те се изброяват) – в едноседмичен срок. В съобщението на ищеца се съобщава и, ако има право да ползва правна помощ. Седмичният срок почва да тече от момента на връчването. Поправката, ако трябва да се прави такава се извършва чрез друга ИМ.
Ал. 4!!! „по време на производството”. В същото съдебно заседание ищецът трябва да поправи ИМ и такъв седмичен срок няма да има. (4) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.
Ако ИМ е допустима и редовна, респ. ако е била поправена – счита се, че е била редовна ex tunc. Съдът постановява разпореждане да се връчи на ответника препис от ИМ и му се казва, че в едномесечен срок трябва да подаде отговор по 131.
Отговор на исковата молба
Чл. 131. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
Ответникът не е длъжен. От неговата преценка зависи. Това е състезателен процес.

СЪДЕБЕН ПРОТОКОЛ
Доказателствена сила.
152 ГПК – материална доказателствена сила.
Доказателствена сила на протокола
Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.

150 (2) – „под диктовката” на председателя на състава
(2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието.
В ГПК пише, че първо се гледат делата, за които страните са се явили. Делото, по което страните не са се явили се слага отдолу на купчинката. Когато стигнем до второ викане и ищецът пак го няма.
1. Първо викане - съдът не проверява дали страната е редовно или не е редовно призована.
2. Второ викане – някоя от страните не се е явила – вече има значение дали е редовно призована. Ако неявилата се страна не е редовно призована – делото се насрочва за друга дата. Ако неявилата се страна е редовно призована – заседанието си продължава.

27. (въпросът в конспекта ще бъде преформулиран)
Поведение на ответника след предявяване на искова молба
1.Напълно пасивно поведение – то е най-непродуктивното поведение, но е възможно.
2.Да признае иска;
3.Да се защитава срещу иска;
1.Абсолютно пасивно поведение – може да подаде отговор в едномесечен срок. Ако не го направи и не реагира изтича срока. Съдът насрочва открито съдебно заседание, изпраща се призовка. Може да се стигне до неприсъствено решение.
238 (1) – до неприсъствено решение може да се стигне при:
1) липса на отговор;
2) неявяване (при редовно призоваване);
3) не е подал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Разлика между неприсъствено решение и обикновено решение по 236.  Когато съдът трябва да реши едно дело обсъжда доказателствата по делото по вътрешно убеждение и постановява решение, което според него отговаря на обективната истина.
При неприсъствено решение е достатъчно искът вероятно   да е основателен. Неприсъственото решение не се мотивира по същество – 239 (2)  Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
2.Признаване на иска – признаване на основателността на иска или при отрицателен иск – съответно отново.
Разлика между „признаване на иска” и „признаване на факти”  - когато има признаване на иск следва решение по 237 (1) и (2) :
Решение при признание на иска
Чл. 237. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
(2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Искът ще бъде уважен, но ответникът може да се освободи от направените от ищеца разноски по делото. При неприсъствено решение ответникът ще бъде осъден да плати и тези разноски, за ДТакси и за адвокат.
Решението по признаване на иска, също не се мотивира по същество – 237 (2)
(2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Признаване на иска е възможно в различни моменти.
3.Защита на ответника срещу иска. Бива два вида, като е възможно да се съчетават.
3.1.Процесуална защита срещу иска
3.2.Защита по същество.
При 3.1. ответника оспорва правото на иска на ищеца. Откъм резултат 3.1. е по-слаба от защитата по същество, щото максимално полезния резултат е прекратяване на делото.
Ако максимално полезния резултат е прекратяване на делото, то процесуална защита може да доведе и до далеч  по-големи резултати! При своята защита по същество ответникът се защитава срещу съществуването на материалното правоотношение.
Възражения:
2.правоизключващи;
3.правонамаляващи;
4.правоунищожаващи
5.правопогасяващи;
1.Правоизключващи възражения – договорът, от които ищецът черпи права е нищожен.
2.Правонамаляващи – напр. възражение за скрити недостатъци.
3.Правоунищожаващи – факти, които водят до унищожаване на договора.
4.Правопогасяващи – когато ответникът казва, че вече е платил това задължение.
Ответникът може да използва и четирите вида възражения при своята защита по същество. Ако в отговорът на ответника има противоречиви твърдения, съдът ще му даде указания да ги поправи. Той не е длъжен, но все пак съдът ще му укаже да го направи, ако прецени.
4.12.2007
проф. Огнян Стамболиев               Разглеждане на делото
    
Общи условия – прилагат се във всички инстанции. Съдебните заседания биват:
1.Открити – участват  страните.
2.Закрити / разпоредителни състава на съда – 134 ГПК. То е изключението от правилото – по принцип съдебните заседания са открити.

Видове заседания
Чл. 134. (1) Съдът разглежда делата в открити и в закрити заседания.
(2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните.
Откритите съдебни заседания биват два вида:
1.1.Публични – това е принципът;
1.2.При закрити врати ( в Закона пише „врата” но това е граматически и семантично неправилно!)
Съдебните заседания са по по принцип публични и по изключение при закрити врати. На публичните заседания могар да присъстват и трети за делото лица.
11 ГПК – принцип на публичността. Счита се, че това е гаранция на принципа на публичността, който гарантира от своя страна принципа на закоността.
Публичност и непосредственост
Чл. 11. Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание.

Публичността може да бъде изключена било по молба на страната, било по почин на съда. Случаите са изрично посочени в 136 ГПК.
Изключване на публичността

Чл. 136. (1) Съдът служебно или по молба на някоя от страните може да постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата, когато:
1. общественият интерес налага това;
2. защитата на личния живот на страните, на семейството или на лицата под попечителство налага това;
3. делото е свързано с търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси;
4. са налице други основателни причини.
(2) В случаите по ал. 1 в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това.
Начина, по който се изключва публичността е уреден в чл. 137:
Разглеждане на молбата за изключване на публичността
Чл. 137. Молбата се разглежда в открито заседание при закрити врата. Определението, постановено по молбата, се обявява публично.
 
При закрити врати – присъстват само страните и процесуалните им представители.
Задължение за пазене на тайна
Чл. 138. Когато е проведено заседание при закрити врата, публичното огласяване на неговото съдържание се забранява.
 
Съдебното заседание се ръководи от председателя на състава.
Задължения на председателя
Чл. 141. (1) Заседанието се ръководи от председателя.
(2) Председателят следи за реда в съдебната зала и може да налага глоби за нарушаването му.
(3) Председателят може да отстрани всеки, който не спазва реда.
(4) Когато въпреки предупреждението за отстраняване редът в залата се нарушава от страна или неин представител, съдът може да отстрани нарушителя за определено време. След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят го уведомява за действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.
Председателя на състава следи за реда в съдебна зала и може да налага глоби. Може също така да отстрани всеки, който не спазва реда – 141 (3). Ако става въпрос за страна или процесуален представитл – отстранява ги временно. Когато се  върне се прочита протокала, за да се запознае лицето с междувременно извършените процесуални действия.

ПРОТОКОЛ

152 ГПК – доказателствено значение на протокола. Има материална доказателствена сила.
Доказателствена сила на протокола
Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.
Протоколът се създава под диктовката на председателя на състава. Той / тя има право да редактира казаното в съдебна зала. Възможно е да допусне грешки. Затова протокола трябва да е на разположение за разглеждане от страните в тридневен срок – 150 (2) изр. 2 ГПК.

(2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието

Възможно е председателят да определи друг срок. Всяко участващо лице може да иска поправка на протокола в едномесечен преклузивен  срок – тече от деня, в който протоколът е бил на разположение. Поправката се осъществява на база:
ЗВУКОЗАПИС (ако има такъв)
Молбата се разглежда в открито съдебно заседание. Изслушват се страните. Изслушва се и съдебния секретар.

Всяко заседание започва с извикване на страните. Ако не се яви някоя отстрани делото се оставя настрана – т.е. – първо се гледат делата, за които страните са се явили. Ако и на второто викане не се явява страна? При първо викане не се проверява дали страните са редовно призовани, докато на второ викане се проверява, (ако страната не се е явила) дали е редовно призована. Ако не е – делото се отлага и насрочва за друга дата. Ако страните са редовно призовани и някоя от тях или и двете не се явят – делото се гледа.

Първоинстанционно разглеждане

Отговор на исковата молба -  с него или с изтичане на срока се преклудират редица права на ответника. В отговора ответникът изразява становище по допустимостта и основателността на иска. Това е срокът за възражение за местната подсъдност,  в противен случай се

131 (2) т. 4  становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
В отговора на исковата молба, ответникът трябва да каже дали признава фактите в нея или не. След това прави своите възражения и упоменава обстоятелствата, на които се основава – т.5 – т.е. – това е защитата по същество.
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
В отговора ответникът посочва и своите доказателства.

Съдът пристъпва към подготовка за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Чрез разпореждане – 140 ГПК.
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
(2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото.
(3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В открито заседание съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора – 143 (1) ГПК. Чл. 143. (1) В откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.
 Съдът задава въпроси на всяка от страните за субективните твърдения отностно фактите, твърдяни от другата страна. Ищецът може да поясни или допълни исковата молба, ако съдът му е дал такива указания.
145 (3)  След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола.
Съдът е длъжен да прикани страните към спогодба и да им изясни последиците. Когато страните са се спогодилие по – вероятно да изпълняват добросъвестно спогодбата, докато съдебното решение е по-малко вероятно да бъде изпълнено (!!! – и това съвсем спокойно ни го съобщават на лекция, представете си!).  Спогодбата пести време  и пари. Съдът я утвърждава с определение и с второ определение прекратява делото.
Доклада по делото – 146 ГПК:
Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:
1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;
2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;
3. кои права и кои обстоятелства се признават;
4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;
5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
(2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
(3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
(4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.
Има за цел да се поправи правната квалификация на спора. Т.к.  при една квалификация се доказват едни факти, при друга – други. Предвижда се устен доклад. Той включва обстоятелствата, от които произтичат права и задължения, кои се признават, кои не се оспорват и как се разпределя доказателствената тежест, за кои факти се сочат доказателствени средства.
146 (4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.
След това отново съдът призовава страните към спогодба!
Втора фаза :    РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Втората фаза може да настъпи в същото съдебно заседание или в друго. Това зависи от възможността за събиране на доказателствени средства и извличане на информация от тях. След първа фаза не могат да се правят нови доказателствени искания.  Аргумент от 147 ГПК.
Нови факти и обстоятелства
Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат:
1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
 СЪДЕБНО ДИРЕНЕ – извличане на информация от доказателствените средства. Съдебното дирене приключва с определение на съда. След това се пристъпва към устни пледоарии. Всяка от страните представя модел на възможно съдебно решение. Първо ищеца, после ответника. Ищецът има право на реплика – ответникът – на дуплила и т.н. докато съдът прецени, че делото е изяснено (от фактическа страна). Обявява устните състезания за приключили с определение – 149 (2) ГПК.
2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението.

Писмените защити по действащия ГПК не са уредени изобщо. Нарушава се принципът за равенство и състезателност. В новия ГПК – в 149 (3)  При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните.
– страните могат да поискат срок за писмена защита. Те се представят с копие за другата страна и имат право на допълнителна защита по този въпрос. Писмената защита има три части:
1)по фактическата страна на спора: всяка страна първо посочва фактите, които са от значение за решаването на спора. Посочва доказателствените средсва, които са били събрани за тези факти, прави се оценка на доказателствените средства и може да се направи оценка до каква степен те доказват фактите. Тази част от писмената защита приключва с извод кои факти са от значение.
2) По юридическата страна – правната квалификация  - както съдът я е дал. Отново – посочва се кои факти са от значение ( за квалификацията);
3)заключение – доказан или недоказан е искът.
Същото се отнася и за устните пледоарии. В определението за прекратяване на устните състезания посочва датата, на която ще се произнесе. Ако не може да се произнесе в стока – в с ново определение в срока за произнасяне да се определи нова дата. Но това не е преклузивна дата – няма процесуално значение.