Право

1в-с Понятие за международен спор ( = международноправен спор)
Определение – разминаващите се претенции на 2 субекта (страни и участници в спора) на международното право по един и същ предмет (право или факт), който е регулиран от международното право
Видове спорове (теоретично) – политически и правни
Видове спорове (практически):
1)Относно тълкуване и прилагане на МД;
2)Относно всякакъв друг въпрос (извън 1) )
3)Относно дали е извършено международно правонарушение;
4)Относно характера и размера на правонарушението (свързано с 3) )
Формулирани са в чл.36, ал.2 Статута на МС

2в-с Понятие за международно правораздаване
Принцип за мирно решаване на международните спорове:
1)Държавите да решават всички свои спорове с мирни средства;
2)Само с мирни средства;
3)Сами да избират мирните средства;
4)Ако едно мирно средство не даде резултат – могат да потърсят друго
УООН формулира в чл.33, т.1 мирните средства:
1)Непосредствени договори;
2)Посредничество;
3)Помирение;
4)Анкетни комисии;
5)Решаване на споровете в рамките на международни регионални организации;
6)Арбитраж;
7)Международно правосъдие;
8)Други подходящи (прим. добри услуги)
Арбитражът и правосъдието са единствените подходящи мирни средства за решаване на правни спорове, защото имат 4 характеристики:
1)Споровете се решават от арбитри или съдии (не от страните);
2)Чрез окончателно и задължително за страните решение;
3)По принцип решават правни спорове;
4)По принцип чрез прилагане на правни норми.
Арбитражът и съда са единствените мирни средства, при които се решава кому принадлежи спорното право, поради което са единствените правораздавателни средства и за това са понятие за международно правораздаване.

3в-с Международен арбитраж – Понятие и история
Понятие – решаване на международен спор от един или няколко арбитри със задължително и окончателно решение, организирано въз основа на споразумение между страните по спора.
Носи 4те характеристики, но има една особеност – винаги е нужно арбитражно споразумение.
История: Възниква с появата на първите държави. По време на Римската империя – арбитражът се е прилагал спрямо зависими от Рим народи. През Средновековието, поради феодалната раздробеност се е развил – канени са най-висши светски и духовни глави.

4в-с Арбитражно споразумение
Същност – договор между спорещите страни, който има за цел да уреди организацията и провеждането на арбитражното решаване на спора.
Минимум въпроси, които да се уредят с АС:
1)Начин за формиране на арбитражния съд;
2)Предмет на спора;
3)Арбитражна процедура;
4)Начин на гласуване;
5)Приложимо право;
6)Клауза, че спорещите са длъжни да изпълнят арбитражното решение.
Форми на арбитражното споразумение:
1)АС е в основния текст на договора;
2)Съчетание между норми в основния текст и в приложенията;
3)С факултативен протокол;
4)Самостоятелен договор

5в-с Арбитражно производство
Изисква преди всичко формиране на арбитражен съд (едноличен или състав). Предпоставки за определяне на арбитражния състав (няма правна уредба):
1)Винаги се състои от нечетен брой съдии (двете страни имат равна квота);
2)Всяка страна има право в своята квота да посочи определен брой арбитри – нейни граждани и е длъжна да посочи определен брой граждани на неутрална държава;
Председател – вече посочените арбитри го избират, задължително трябва да е от неутрална държава (при неразбирателство всяка страна може да се обърне към Гл.Секретар на ООН или Председателя на МС за определяне на председател).
Процедура – по правило се изработва от страните, но често държавите делегират това си правомощие на състава.
Гласуване – при равенство, председателят има решаващ глас.
По принцип не се обжалва, по изключение (искане и на 2те държави) става с формиране на нов арбитражен състав, който гледа делото по същата процедура.

6в-с Видове арбитраж – задължителен и факултативен
Критерият е характер и юрисдикция на арбитражния съд:
    Факултативен – след възникване на спора държавите сключат арбитражно споразумение (най-старият арбитраж);
Задължителен – държавите предварително и по принцип сключват арбитражно споразумение, което предвижда, че евентуален спор между тях ще се решава от арбитраж – това го прави и задължителен, когато възникне спор (продукт на съвременното е).

7в-с Видове арбитраж – институционален (постоянен) и ad hoc (инцидентен)
Критерият е качеството на лицата, които решават спора, на арбитри:
Ad hoc – арбитрите получават това си качество едва когато станат арбитри по конкретния спор и с прекратяването му го губят;
Институционален – арбитрите имат това си качество преди спора и го запазват и след спора. Няма орган, нито институция, обикновено се създава със сключването на многостранен международен договор, в който се определят брой лица, които да служат за арбитри при спор по договора – нарича се „списък от арбитри” или „списък от помирители”, изпраща се до ГС на ООН. От този списък спорещите са длъжни да посочат арбитри при евентуален спор. „Списък от помирители” лицата първоначално имат качеството на помирители, а ако не помирението не успее - на арбитри. Ако и арбитражът не успее – МС на ООН.

8в-с Постоянен арбитражен съд в Хага (ПАС)
Създаден 1900г., седалище Хага (2те конференции) в спец. сграда (Дворец на мира - изградена от фондация Карнели)
Елементи на ПАС:
1)Административен съвет – ръководен орган на ПАС, състои се от Министъра на ВнР на Холандия (Председател) + посланиците на държавите, подписали двете Хагски конвенции;
2)Международно бюро – административен орган, състав – служителите, начело с Ген. Секретар;
3)Национални арбитражни групи – всяка държава, която е страна поне по една от Хагските конвенции определя по 4ма души – свои граждани, които се вписват в общ списък от арбитри.
Арбитражен състав – 5души, всяка страна по 1 свои и 1 неутрален, които избират 5ти – суперарбитър (задължително неутрален).
Ако арбитрите не успеят да определят суперарбитър – 2те държави определят 3та, която да го посочи, ако и това не стане – определят по една държава и така определените 2 избират суперарбитър.
Определена арбитражна процедура, която се прилага, ако държавите не изработят друга.
ПАС – първообраз на институционалния арбитраж. След 2СВ има решено само 1 дело, но продължава да съществува.
Функции на арбитрите:
Решават спорове, отнесени до ПАС;
Националните арбитражни групи издигат кандидатурите за съдии на МС на ООН.

9в-с

10в-с Правно положение на МС на ООН
Насоки:
1)спрямо ООН – главен съдебен орган;
2)спрямо специализираните организации към ООН:
a.да решава спорове между държави-членки на СО към ООН;
b.да иска информация от тези организации;
c.да дава съвещателно мнение.
3)спрямо държави:
a.държави-членки на ООН – могат да се обръщат към МС за разрешаване на техни спорове;
b.държавни, които не са членки, но са подписали Статута – също, но за да подпише Статута, трябва да отговарят на определени условия:
i.да се задължи да изпълнява съдебните решения;
ii.да прави вноски в бюджета на Съда;
iii.да изпрати декларация до ГС на ООН, че приема условията.
c.държави, които нито са членки на ООН, нито са подписали Статута – трябва да изпрати декларация до Съда, че приема условията, поставени й от Съвета за сигурност.

11в-с Съдебен състав на МС
Състои се от 15 съдии – разл. националност, разл. държава
Мандат 9г. – на 3г. по 5 – ротационен принцип
Преизбиране – неограничено
Предсрочно прекратяване при:
смърт;
оставка; (от 1946г. – само 2)
вече не отговаря на изискванията за съдия (трябва единодушие на останалите съдии)
При предсрочно прекратяване – заместник, който довършва мандата
Кандидатури – от националните арбитражни групи (макс.4, от които 2 чужди граждани)
Държава, която няма НАГ, създава подобие на такава за кандидатурите
След като събере всички предложения ГС на ООН ги представя на Общото събрание и Съвета за сигурност – съдиите се избират едновременно и паралелно от Събранието и Съвета – избран е този, който получи обикновено мнозинство и в 2та органа. Встъпва в длъжност 06.02, следващата година. Напуска всякакви постове и прекратява всяка друга дейност. Няма право да участва като съдия по дела, в които е участвал в друго качество.

12в-с Критерии за кандидатурите на съдии в МС
Обективни:
1)справедливо географско разпределение – общ принцип;
Неписано споразумение за разпределяне на местата:
Северна Америка – /1/ (за САЩ)
Западна Европа – /4/ (2 за Англия и Франция) – Австралия и Нова Зеландия спадат към тази група
Източна Европа – /2/ (1 за Русия)
Азия – /3/ (1 за Китай)
Африка – /2/ (1 за англо-, 1 за френско-)
Латинска Америка – /2/
Арабски държави – /1/ (по национален признак)
2)в Съда да са представени основните правни системи в света; цел – познание за тези системи:
Континентална, Англо-саксонска, Шериат, Китайска, Израелска и т.н.
Субективни:
1)Личностен – съдията да има висок морал;
2)Професионален – това са две алтернативни изисквания:
a.Съдията да отговаря на условията за заемане на най-висши съдийски длъжности в собствената си държава, такива, каквито са уредени от националното право или
b.Съдията да е юрист с призната компетентност в областта на международното право.

13в-с Организация на МС
Председател – 3год. мандат, избира се от самите съдии;
представлява съда;
председателства заседанията на пленарния състав и отделенията, както и редакционния комитет;
приподписва всички актове на съда;
Подпредседател – няма собствени функции – замества или по делегация;
Секретар – административен ръководител, мандат 7год.
Съдии ad hoc – когато по дело един съдия е гражданин на държава-страна по делото, другата държава има право да назначи съдия ad hoc само по това дело. Трябва да отговаря на изискванията за съдия. Сега в МС всяка държава, която няма съдия в състава – може да назначи такъв ad hoc. Не се брои единствено при изчисляване на кворума – 9 души.
Отделения:
1)за бързо производство – обща компетентност; състав 5 съдии
2)специализирани отделения – специална компетентност, най-малко 3ма съдии; (отделение по екологични дела)
3)ad hoc – специална компетентност; съставът на съда, зависи изцяло от страните.
За да се гледа делото от отделение е нужно взаимно съгласие между страните.

14в-с Договорна юрисдикция – специално споразумение (факултативна юрисдикция)
След възникване на спора, държавите сключат помежду си споразумение, че той ще бъде гледан от МС
Forum Prorogatum – няма специално споразумение, но едната държава завежда иск. Съдът ще извести другата, която от своя страна може:
да сключи с първата СС;
изпрати писмо до съда, с което казва, че ще участва;
да изпрати доказателства или друго конклудентно действие, от което може да се съди, че признава юрисдикцията на съда.
Съгласието след иска има ретроактивно действие
По силата на факултативната юрисдикция Съдът може да бъде сезиран и с неправни спорове

15в-с Договорна юрисдикция – действащи МД
Държавите, сключвайки международен договор за каквото и да било, предварително и по принцип предвидят, че при евентуален бъдещ спор компетентен да го реши ще бъде МС
Действащи – да бъдат в сила към момента на сезиране на съда
На практика тази юрисдикция е задължителна
Възможност за сезиране с неправни спорове;

16в-с Задължителна юрисдикция
Страните по спора с едностранни декларации, предварително и по принцип са признали компетентността на МС за задължителна. Важи, ако и 2те държави са направили такава декларация
Характеристика:
1)декларациите – писмена форма;
2)ясно и категорично признават юрисдикцията на съда;
3)да се връчат на ГС на ООН;
4)влизат в сила веднага след депозирането (случаят между Португалия и Индия).
Задължителната юрисдикция е само по конкретно изброени правни спорове:
тълкуване на МД;
всички останали въпроси на МП;
спорове относно извършено ли е международно правонарушение;
характера и размера на правонарушението
Не може с декларация да се признае юрисдикцията само по някои от тези спорове, но може да се правят резерви и да се поставят условия
Ограниченията са, за да се създаде предвидимост

17в-с Декларации и резерви
Декларациите са основанието на задължителната юрисдикция. Може да бъде направена с условие или без. Условия:
относно декларацията като документ – прим. срок, основания за прекратяване (прим.военно положение), начин на приемане и т.н.;
относно предмета на декларацията / резерви – едностранно волеизявление, чието предназначение е да измени или отмени разпоредба от даден договор. Типични резерви:
за вътрешната юрисдикция на държавата – държавата не признава юрисдикцията на МС по спорове, които са от вътрешната й компетентност:
обективна – касае вътрешноправни спорове, сп. международното право;
субективна (поправка „Конъли”) – сп. самата държава;
за бъдещи спорове – след критичната дата;
резерва „Ванденбърг” – спорове относно международен договор, в който не участват всички страни по този договор;
неподсъдни спорове, възникнали във връзка с въоръжени конфликти;
неподсъдни спорове, свързани с отделни части от територията на държава;
България, резерви:
за бъдещи спорове – след датата на декларацията;
неподсъдни спорове с държава, която е направила декларацията си до 1год. преди завеждането на спора;
неподсъдни спорове с държава, която е признала задължителната юрисдикция само с цел да заведе дело срещу България.
Принцип на взаимност – всяка държава може да се позове на резерва, която я има в декларацията на другата страна по спора.