Право

Гражданинът Борисов обжалвал издадена заповед от кмета на общината пред административен съд в 14-дневния срок по чл. 149 ал.1 АПК. В жалбата не било посочено в какво се състои незаконосъобразността на заповедта и не били приложени преписи от нея и писмените доказателства. Съдът намерил жалбата за неоснователна и я оставил без уважение.
    След консултация с адвокат, Борисов, узнал че може да се иска обявяване на нищожност на заповедта. Пет месеца след консултацията Борисов подал до административния съд искане за обявяване на заповедта на кмета за нищожна на основание чл. 149 ал. 5  АПК. Съдът приел исакенто за основателно и обявил заповедта за нищожна.
    След известно време окръжният прокурор подал искане за отмяна на решението за обявяване на нищожността, тъй като вече имало влязло в сила решение, с което жалбата на Борисов била оставена без уважение.

1.Как е трябвало да действа съдът при преценка за редовността на жалбата?
2.Допустимо ли е искането за обябяване на нищожност?
3.В кои случаи може да се прави искане за нищожност?
4.Разтълкувайте чл. 168 ал. 3 АПК?
5.Има ли право окръжният прокурор да прави искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение?
6.На какво основание и в какъв срок?
7.Кое от основанията на чл.239 от АПК е налице в случая?
8.Кой е компетентен да разгледа искането за отмяна съд?
9.Кое от двете решения на административния съд следва да бъде отменено?