Право

Прихващане и възстановяване на суми за данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични вземания Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложените от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното и осигурителното законодателство от Националната агенция по приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция по приходите (чл. 128 ДОПК). По отношение на недължимо платените или събрани суми за допълнително задължително пенсионно осигуряване, направените искания се разглеждат само до размера на наличните средства в индивидуалната партида на лицето в пенсионно осигурителното дружество (чл. 128, ал. 3 ДОПК).
В ДОПК няма легално определение за “прихващане”. Прихващането е институт на гражданското право, уреден с чл. 103 - 105 от Закона за задълженията и договорите. То е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Чрез него задължението се погасява чрез приспадане на насрещното вземане, което длъжникът има към своя кредитор. Погасяването е пълно, когато двете насрещни вземания имат еднакъв размер, и частично, когато те нямат еднакъв размер.
Прихващането на вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложените от органите по приходите глоби и имуществени санкции на задължени лица с публични вземания, събирани от Националната агенция по приходите, представлява погасяването на две насрещни задължения до размера на по-малкото. Това прихващане в данъчно-осигурителния процес може да стане по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на задълженото лице (чл. 129, ал. 2 ДОПК).
Данъчните правоотношения са с държавно-властнически характер, поради което правната норма на чл. 105 ЗЗД предвижда, че прихващане на вземания с данъци може да стане със съгласие на органа по приходите.
Погасяването на вземанията за данъци, задължителни осигурителни вноски, не възниква ipso iure (по право), то е в резултат на упражняване на субективно потестативно право, което е насочено едновременно срещу задълженото лице, което е и кредитор. Тъй като прихващането поражда промяна в патримониума на прихващащия, насрещните задължения се погасяват до размера на по-малкото, като действието на прихващането е обратно – от деня, в които прихващането е могло да се извърши. Прихващането е начин за погасяване на публичното вземане (чл. 168, т. 3 ДОПК).
По отношение на условията за прихващане достатъчно е вземанията на Националната агенция по приходите за данъци и задължителни осигурителни вноски да са изискуеми, без да е необходимо да бъдат безспорно установени по основание и размер, т.е да са ликвидни. Това означава, че вземанията на задълженото лице могат да бъдат прихванати с негови задължения по обжалван от него ревизионен акт.
Насрещните публични дългове се погасяват в момента на реализиране на предпоставките, при който настъпва компенсацията, т.е еx tunc (с обратна сила). Ако задълженията са лихвоносни, лихвите престават да текат от този момент. „Забавата е изключена”( Общо учение за облигацията, проф Иван Апостолов). Прихващането е сурогат на реалното изпълнение, тъй като в действителност няма движение на парични знаци, т.е. налице е погасяване вместо изпълнение. Прихващането има конститутивно действие, води до прекратяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото с ретроактивно действие. Погасителният ефект на прихващането настъпва от момента, когато и двете насрещни задължения са били годни за изпълнение. Затова прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността (чл. 128, ал. 1, изр. 2 ДОПК). В мотивите на решение № 2941/04.06.1999 г. на ВАС по адм. дело № 76/99, I о., съдия-докладчик Наталия Марчева е посочено: компенсаторното изявление има тази последица, че двете насрещни вземания се считат погасени до размера на по-малкото от тях не от деня на изявлението, а от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено, т.е от момента, когато двете вземания са били противопоставими – годни за компенсиране. Така погледнато, изявлението има наред с конститутивния си погасителен ефект още и едно декларативно действие – обявава, че насрещните вземания всъщност са погасени вече от момента, в който са били противопоставими – годни за компенсиране”. С Указание № 24-00-1394 от 05.07.2004 на главния данъчен директор се прие, че с извършването на прихващане на недължимо платени данъчни задължения, такси или суми, подлежащи на възстановяване на друго основание, и насрещни изискуеми данъчни задължения или санкции, наложени от данъчен орган, двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Погасяването настъпва по силата на данъчния акт за прихващане, но има обратно действие - от датата, на която двете вземания се срещупоставят, годни за компенсиране. След тази дата, ако в резултат на прихващането данъчното задължение е погасено изцяло, не следва да се начислява лихва.
С погасяване на главния публичен дълг се погасяват всички акцесорни права – обезпечения, лихви и т.н. Публичните вземания, вкл. разсрочените и отсрочените такива се погасяват в следната последователност- главница, лихви и разноски (чл. 169, ал. 1 и 2 ДОПК). Когато задълженото лице има няколко задължения и вземането му не е достатъчно да покрие всичките и то не заяви кое прихваща, прилага се чл. 169, ал. 3 ДОПК: “При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно”. Единствено по отношение на задълженията за данъци, възникнали през различни години, задълженото лице няма право да заявява как да се погасяват, тъй като по силата на императивната правна норма на чл. 169, ал. 4 задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им. Единствено в случай, че задълженията за данъци се отнасят за една и съща година, задълженото лице има право да заяви, кое от тях погасява.
Режимът на прихващане на публичните задължения е уреден в чл. 128-132, чл. 170 и чл. 223 ДОПК. Посочените норми са специални по отношение на нормите в ЗЗД, които са общи. Искане за прихващане или възстановяване на суми може да бъде направено от задълженото лице или от органа по приходите в 5-годишен срок, считано от 1 януари на годината на възникване на основанието за възстановяване. Органът по приходите може да възложи извършване на ревизия или да направи проверка на лицето, като в последния случай актът за възстановяване или прихващане се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането. Органът по приходите действа при условията на оперативна самостоятелност при избора на начина за възстановяване или прихващане на недължимо платените задължения, освен в случая на чл. 129, ал. 5 ДОПК. Органът по приходите действа при условията на обвързана компетентност, когато пред него с искането по чл. 128 ДОПК е представен влязъл в сила административен или съдебен акт, с който е признато правото на получаване на:
1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище;
2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми;
3. присъдени суми, обезщетения и направените разноски.
В този случай органът по приходите след представяне на административния или съдебния акт е длъжен да възложи проверка на лицето и в 30-дневен срок от постъпване на искането да издаде ревизионен акт за възстановяване или прихващане, като в същия срок следва да възстанови посочените в акта суми, заедно с дължимата лихва. Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на чл. 129 ДОПК.
В ДОПК е предвидена и опростена процедура за възстановяване, по преценка на органа по приходите, при която не се издава нито ревизионен акт, нито акт за прихващане или възстановяване, а цялата претендирана сума на надвнесения данък се превежда по посочената от лицето банкова сметка или чрез пощенски запис в случаите на възстановяване на местни данъци на посочения от лицето адрес, като в платежното нареждане или пощенския запис задължително се отбелязват номерът и датата на декларацията, съответно искането за възстановяване. Опростената процедура се прилага само за възстановяване на суми по подадена данъчна декларация, свързана с данъчно облагане с подоходен данък или местен данък.
Непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане или възстановяване се смята за мълчалив отказ, като жалбата срещу него се подава в 14-дневен срок от изтичане на 30-дневния срок за произнасяне. Обжалването на мълчаливия отказ, вкл. и на актовете за прихващане и възстановяване се извършва по реда на глава осемнадесета и деветнадесета от ДОПК, т.е. прилага се редът за обжалване на ревизионните актове. Когато лицето пропусне да обжалва мълчаливия отказ на органа по приходите, то има право да направи ново искане за прихващане или възстановяване (чл. 131, ал. 3 ДОПК) или да подаде жалба за бавност по реда на чл. 132 ДОПК.
В случай че вземанията на лицето не са за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите, недължими глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното и осигурителното законодателство от Националната агенция по приходите, а за други публични вземания, прихващането до започване на производството по принудително изпълнение се урежда от чл. 170 ДОПК. По реда на чл. 170 ДОПК се прихваща всяко публично вземане срещу изискуемо вземане на длъжника, извън тези по чл. 128 ДОПК. За да настъпи прихващане, е необходимо насрещните вземания да са между едни и същи страни. Длъжникът се уведомява за направеното прихващане, в случай че компетентният орган, установил публичното вземане, го прихване със свое задължение към лицето. Прихващане може да поиска и длъжникът. Отказът за прихващане може да бъде обжалван от длъжника по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отказът се обжалва пред органите по чл. 166, ал. 3 ДОПК в 7-дневен срок от съобщаването му. Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност (чл. 170, ал. 3 ДОПК).
Прихващане в хода на принудителното производство може да бъде направено най-късно до датата на провеждане на публичната продан (чл. 223, ал. 2 ДОПК). Публичният изпълнител няма право да извършва прихващане по свое решение или по искане на длъжника, производството по принудително събиране се спира до приключване на действията по прихващането, но за не повече от 3 месеца, освен ако се възложи ревизия. Публичният изпълнител, пред който длъжникът е представил писмените доказателства, удостоверяващи основанията за прихващане, изпраща искането заедно с доказателствата на съответния компетентен орган за извършване на прихващането. Ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или частично, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането.
Отказът на публичния изпълнител да спре производството и да препрати преписката за извършване на прихващане може да се обжалва по реда на глава двадесет и седма от ДОПК („Защита срещу принудително изпълнение”). В този случай жалбата спира действията по принудителното изпълнение до окончателното й решаване.