Процесуално легитимиран ли е юрисконсултът да представлява административнонаказващия орган в съдебната фаза на административнонаказателното производство
С преминаването на административнонаказателното производство в съдебната му фаза административнонаказващият орган придобива качеството на страна в процеса (По-подробно за участниците, субектите и страните в административнонаказателното производство вж в Костов, Д., Хрусанов, Д., Административен процес на Република България, С., Сиби, 2001, с. 56 и сл. и в Сивков, Цв. Административно наказване, С., Софи – Р, 1998, с. 83.).
В това си качество той се ползва от всички процесуални гаранции, предвидени в закона, за ефективно упражняване на правата и защита на законните му интереси в производството. Сред тях е и правото да получи своевременна и компетентна правна помощ и да се представлява пред съда от лице със съответната юридическа правоспособност.
И наистина едва ли може да се очаква, че наред с осъществяването на правомощията им в сферата на държавното управление лицата, натоварени с функциите по административното наказване, ще могат да вземат пълноценно участие в съдебните заседания, в които се разглеждат жалби срещу издадените от тях наказателни постановления или касационни жалби срещу решенията на районните съдилища. В редица случаи това би било и нецелесъобрано, ако тези лица нямат юридическо образование, което да им позволи да вземат адекватно и компетентно участие в разглеждането на делата от административнонаказателен характер пред съда.
Затова в големия брой случаи административнонаказващите органи се представляват в съдебната фаза на административнонаказателното производство от нарочно упълномощени за това лица.
Практика е в качеството на процесуални представители на административнонаказващите органи пред съда да се конституират лица с юридическо образование, назначени като юрисконсулти във ведомствата, в чиято структура се намират и органите, издали атакуваните наказателни постановления.
Внимателният анализ на уредбата на процесуалното представителство на страните в съдебната фаза на административнонаказателното производство обаче сочи, че тази практика е незаконосъобразна. Това е така по следните съображения.
Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чиято цел, съгласно чл. 1 от закона, е да определи общите правила за административните нарушения и наказания и реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и да осигури необходимите гаранции за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите, не съдържа правила, регламентиращи процесуалното представителство на страните в производството.
По силата на ограничителното препращане, съдържащо се в разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, досежно производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и на предложения за възобновяване, в т.ч. и досежно правилата за оказване на правна помощ на страните в производството се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
В разпоредбите на Глава Х от НПК, озаглавена “Правна помощ”, се предвижда страните в наказателното, а съответно – и в административнонаказателното производство, да могат да се представляват пред съда от две категории лица: такива, упражняващи адвокатска професия по смисъла на чл. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) и съпругът, възходящ или низходящ роднина на лицето, нуждаещо се от правна помощ (вж чл. 91, ал. 1 и 2, чл. 100, ал. 3 и чл. 101 НПК).
Юрисконсултът не е сред лицата, изчерпателно посочени в процесуалния закон, които могат да оказват правна помощ на страните в съдебната фаза на административнонаказателното производство.
Следователно, юрисконсултът не е процесуално легитимиран да представлява и административнонаказващия орган пред съда по дела от административнонаказателен характер (арг. от чл. 84 ЗАНН вр. чл. 100, ал. 3 вр. чл. 91, ал. 1 и 2 НПК).
Конституирането на юрисконсулт в качеството му на процесуален представител на административнонаказващия орган от съда, е незаконосъобразно процесуално действие поради противоречието му с императивна процесуална норма – тази по чл. 91 НПК.
Срещу този извод е възможно да се изтъкнат редица възражения.
На първо място, може да се посочи, че съгласно чл. 7 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията тъкмо длъжността на юрисконсулта е свързана с осъществяване на процесуалното представителство на съответния орган на държавна власт или юридическо лице.
Тази разпоредба обаче може да намери приложение в случаите, в които не противоречи на правна норма от нормативен акт от по-висока степен, каквито са например Гражданският процесуален кодекс (ГПК), Административно-процесуалният кодекс (АПК) и мн. др. В случаите, в които НПК се явява приложимият процесуален закон по отношение на следващите се съдопроизводствени действия, разпоредбата на чл. 7 от Наредбата не би могла да се приложи.
На второ място, може да се посочи, че в разпоредбата на чл. 88, ал. 1 НПК се съдържа препращане към правилата на ГПК, които, от своя страна, предвиждат държавата и юридическите лица да могат да се представляват от юрисконсулти (чл. 20, ал. 1, б. “д” ГПК).
Цитираното препращане обаче е ограничително – само доколкото в НПК няма съответни правила, а уредбата на процесуалното представителство по реда на НПК е подробно разгърната. Освен това приложението на ГПК в наказателното производство е относимо единствено към разглеждането на гражданския иск, приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, т.е. юрисконсултът може да представлява само държавни органи, юридически лица и еднолични търговци, конституирани в наказателното производство в качеството им на граждански ищци или граждански ответници.
На трето място, аргумент против направения по-горе извод може да се търси в разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, която предвижда ръководителите на ведомствата и организациите и областните управители, и кметовете на общини, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират изпълнението им (лицата по чл. 47, ал. 1, б. “а” ЗАНН), да могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет.
Следва обаче да се има предвид, че дори изрично упълномощените да издават наказателни постановления длъжностни лица да са юрисконсулти към съответното ведомство или организация, те упражняват функциите си по чл. 53 ЗАНН в качеството си на административнонаказващиоргани, а не на техни процесуални представители.
На последно място, може да се постави и въпросът дали този извод е валиден и при действието на АПК (обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.), който препраща към правилата на ГПК относно процесуалното представителство на административните органи пред съда (в чл. 17, ал. 3 АПК). Отговорът несъмнено е положителен и съображенията в тази връзка са следните.
Правилата на АПК не намират приложение спрямо административни актове (каквито са и наказателните постановления), за издаването и изпълнението на които е предвидено специално производство с оглед естеството им, каквото е уредено в ЗАНН (арг. от чл. 22, т. 1 АПК). Това е видно и от обстоятелството, че дейността по административно наказване не е включена в предмета на този кодекс, очертан в чл. 1 АПК.
Освен това, макар и с § 15 от ПЗР на АПК (в сила от 01.03.2007 г. – вж § 142, т. 1 от ПЗР на АПК) в ЗАНН да се уреди ограничително препращане към разпоредбите на Глава ХІІ от АПК, то е относимо само към реда за касационно обжалване на решенията на районния съд, постановени по жалба или протест срещу наказателно постановление, и компетентния да се произнесе по жалбата орган.
Предвид изложеното дотук считам за безспорен извода, че юрисконсултите не са надлежно легитимирани да представляват административнонаказващите органи в съдебната фаза на административнонаказателното производство.
Аргументираната по-горе теза противостои на наложилата се дългогодишна традиция юрисконсултите да вземат участие в съдебната фаза на административнонаказателното производство като процесуални представители на административнонаказващия орган. Въпреки това считам, че тя е законосъобразна и възприемането й ще доведе до по-ефективното охраняване на правата и законните интереси на участниците в съдопроизводството.