Право

1  въпрос
КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ - възникване и развитие и Контитуция на РБ

    Конституционализмът, като специфично обществено-икономическо учение, възниква и се развива на базата на обществено-политич.отн/я, които в края на ХVІ и нач.на ХVІІ в. изискват вместване в нови юридически форми и се търси такъв юридически акт, който да бъде в основата на правната система. В този период, идеите на редица философи намират реализация в първите конституции. Теорията за обществения договор означава, че държавата поема ангажимента за защита на някои права и свободи на отделен кръг от граждани, които се отказват от някои свои права, тъй като те не могат сами да ги защитят. Така, юридическата форма на този обществен договор е конституцията.
    Конституция - има лат.произход и означава, акт, дейност свързани с организация или устройство на държавата, и е използван в Рим. Сега смисълът се влага в прословутия §16 от Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789г., където е записано, че обществото, където не са посочени П и С на гражданите и не е установено разделение на властите,  не е легитимно.
    В България, през 1879г., при създаването на Търновската конституция, се внася термина конституция. Първообраза на съвременните конституции се търси в английската политическа история, в гражданската война. Първите конституции се създават в Северна Америка, в бившите колонии на Англия.
Рядко се дава определение на понятието “конституция”. Конституцията е една сложна и многопластова институция. И колкото едно явление или една институция е по-сложна, толкова е по-трудно, а може би и невъзможно да се даде една точна и едностранчива дефиниция. Единствена разпоредба даваща яснота е в чл.5, ал.1 от действащата конституция на РБ - “Конституцията е върховен закон.” И други закони не могат да й протеворечат. Това означава, че на първо място, тя е закон. А всеки закон е юридически нормативен акт.
    К е и основен закон. Тя е основата на правния ред за живота на обществото. Според някои автори, К е акт в който се акцентува върху: структурата и основните функции на органите на управлението в една държава и се обябяват принципите от които се ръководи цялостната дейност на тези органи. Но тя е основен закон не само на държавата, но и на обществото. Т.е. нейните разпоредби надхвърлят държавната сфера на обществените отношения и навлизат в сферата на гражданското общество. Недопустимо е К да се тълкува чрез ползването на аналогия /на правото и на з-на/, тъй като това би означавало да се допише К!
    ОСНОВНИ НАЧАЛА на К на РБ от 1991г. :
1    равноправие на гражданите
2    народен суверенитет
3    политически плурализъм
4    разделение на властите
5    законност
6    хуманизъм
7    демократизъм
8    свободна стопанска инициатива

2   въпрос
УЧЕНИЕ  за  Конституцията

     В нея е посочено, че тя се създава, допълва и изменя чрез съответните способи. Ако бъде приет закон, който да й противоречи, то в нея има механизъм според който закона трябва да се преведе в съответствие с К. Понеже тя е основен закон, то цялата правна система се изгражда на база на контитуционните принципи и норми. Конституцията е акт на учредителната власт като първична власт, а не на учредената власт.
    Преамбюлът /уводната част/ е в началото на К. Той не се състои от правни норми, а провъзгласява принципи и идеи, поради това той има правно значение. Неговото съдържание спомага за правилното разбиране, тълкуване и прилагане на К. Той посочва духа на К - демократична, правова, социална държава. Относно правовата държава, в К, това е декларирано като господство на правото в нея. Социалната държава - заложено е от двете международни харти.
       Непосредствено действие на конст.разпоредби и отменителен ефект:
    В чл.5, ал.2 от К се постановява, че “Разпоредбите на К имат непосредствено действие”. Така, тези разпоредби се включват в системата на действащото право и произвеждат непосредствено правни последици. Но не всички разпоредби на К имат непосредствено въздействие, тъй като самата К изисква в редица случаи, да се поставят в действие нейни разпоредби с издаването на съответния закон. В К няма механизъм, чрез който гражданите да могат да се позовават на конкретни нейни текстове - липсва индивидуалната конституционна жар.
Т.нар. отменителен ефект се изразява в това,  че всички заварени закони се прилагат само ако не противоречат на К. Понякога приет текст от К противоречи на действащи закони, но всеки правоприлагащ орган може да установи противоречието на ПН от НА с текст от К. §3, ал.2 от ПЗР на К дава 1 година срок на НС да отмени НА противоречащи на К, но и до днес има противорещащи и текстове от НА /пр.”български гражданин по рождение” - за кандидат-президент/. Според чл.5, ал.4 от К се дава приоритет на международните договори /които са ратифицирани по конституц.ред, обнародвани и влезли в сила за РБ/ пред нормите от вътрешното законодателство, които им противоречат.
О. Ратифициране - с з-н НС приема международни договори, подписани от МС.

3   въпрос
ДЪРЖАВА,  ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО,  ЛИЧНОСТ,  ПОЛИТ.ПАРТИИ

    Държавата и въпросите свързани с държавната власт (ДВл), държавните органи (ДО) и тяхната дейност са предмет на изучаване и регулиране от Публичното право. КП отдава съществуно значение на организацията на държавата, формите на държавно устройство и на държавно управление, както и на отн/ята свързани с ДВл и формите за нейното осъществяване. КП не е единствената научна област, която изследва същността  и функциите на Д, като специфично обществено образувание.
    Авторите разглеждат Д в различен аспект:
•    едните- Д е правно явление, определено от позитивното право /действащ.ПН/
•    вторите - Д е естествена последица от обществен договор свързан с естествените права на човека;
•    третите - Д е съвкупност от отделни личности и е подчинена на тяхната воля;
•    четвърти - Д е политическо явление, форма на политическо господство, като
     цел на политическа група от хора.
О. ДЪРЖАВАТА  - политическа организация на населението, чрез която се         
     управляват  обществените отн/я и процеси.
    Държавата е форма и организация на обществото. Тя е продукт на обществото в етап от неговото развитие. Чрез Д, индивидите от обществото изразяват себе си като едно цяло. Д е вид основно органично човешко обединение или организирано по определен начин човешко общество. Затова може да се заключи, че Д е последната по вид исторически възникнала социална общност! Тя възниква след рода и племето.
    В рамките на КП можем да определим 3 съществени елемента, които характеризират правната същност на Д.:
    1.Населението - народа е политическо обединение на хора, населяващи определена територия. Политико-правната връзка между индивида и Д се нар. гражданство. По силата на тази връзка се пораждат конкретни П и З. Според чл.25 от К се възприема родовото понятие “произход” или “рождение”, които от своя страна произхождат от двата принципа - на кръвта и на земята. Но се дава възможност българското гражданство да се придобие и по натурализация.
    2.Територията (земята) - тази х-ка в последно време е доста спорна, особено от гл.т. правото на Евр.Съюз, където вече се ползва думата “регион”. Според чл.2, ал.2 от К,  “Териториалната цялост на РБ е неприкосновена.”, т.е. съществува териториален суверенитет. Територията, включва земната повърхност с прилежащото й водно и въздушно пространство. В чл.85 от К се съдържат достатъчно гаранции за суверенитета на територията - НС ратифицира и денонсира със закон международните договори, които предвиждат корегиране на границата на РБ.
    3.Властта (организацията) - това е най-съществения елемент, но той е изследван в ОТП. КП се занимава с въпросите за: Су на Вл, тяхната компетентност, формите на Вл  и гаранциите за законосъобразност при упражняване на Вл. Съвременните констиуции приемат, че ДВл е върховна, т.е., че в Д няма друга Вл, която да е по-висшестояща от ДВл. Това е така, доколкото източник и титуляр на Вл е народа и той решава как да се упражнява Властта.
    Теорията за Правова Д почива на правилото, че Д е образувание на правото! Тази теория прави опит да постави граница на държавната намеса в личната сфера на отделния гражданин. Един от основателите на теорията за правовата Д е немския учен Вилхем фон Хуболд и неговото произведение - “Опит за установяване границите на дейността на Д”. Според Хуболд, ако развитието на човека е фундаментална цел, то задължение на Д е да съобрази своя организъм с правото на всеки човек, като така Д защити сигурността и свободата на индивидите. Затова ролята на правото е да определи обема от правомощия на Д, които основно да гарантират  неприкосновеност на личността! Но създаването на Д е свързано с ограничаване на свободата, затова на Д може да се гледа като на едно зло, макар и необходимо зло! Правните идеи така трябва да се построят в правовата Д, че да се хуманизира държавната сфера. Основното при правовата Д е, че съществува изграден юрид.механизъм за признаване, гарантиране и защита правата на човека. Отличителните компоненти на този механизъм са 3-те власти - ЗВл, ИВл и СВл. Чрез непосредствено разделение на властите се осигурява гаранция за правото на личността в условията на държавно организираното общество.
    Разделението на властите е формата на ПД, а формулиране и гарантиране /охраняване/ конкретните права на личността е съдържанието на ПД! Тези два компопента следва да вървят  паралелно.
    Основния отличителен белег на ПД е гаранцията за правото, а допълващите белези са:
•    конституционно правораздаване;
•    независими съдебни органи;
•    високо правосъзнание на гражданите /особено пък на тези в СВл!/.
    Главното е дали тези държавни институции ще прилагат правовостта или една формална законност. П-път е че, Правото определя Д, а не Д - правото!
ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ :
    Политическия живот в РБ се крепи в/у политическия плурализъм. Нито една полит.партия или идеология не може да се утвърждава за държавна. Партиите съдействат за изразяване на политическата воля на гражданите.
    Политическите партии използват демократични средства и методи за постигане на политическите си цели. Организации, които не са политически партии, не могат да участват в избори. Политическите партии не могат да използват в своите символи герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения.
    Политическа партия се учредява по инициатива на най-малко 50 български граждани с избирателни права, които образуват инициативен комитет. Инициативният комитет приема учредителна декларация в писмена форма. Инициативният комитет публикува най-малко в един национален ежедневник учредителната декларация и открива подписка за набиране на членове-учредители. Всеки български гражданин с избирателни права може да се присъедини към подписката чрез саморъчно попълнена и подписана декларация за индивидуално членство по образец, утвърден от инициативния комитет, до провеждането на учредителното събрание.
Политическа партия се образува на учредително събрание, което се провежда в срок до три месеца от датата на приемане на учредителната декларация.  Учредителното събрание на политическата партия е законно, ако на него присъстват най-малко 500 български граждани, подписали декларация. Учредителното събрание на политическата партия приема устав на политическата партия с най-малко 500 учредители. Учредителното събрание избира ръководни и контролни органи на политическата партия съгласно приетия устав. Политическата партия се регистрира в регистър на политическите партии в Софийския градски съд.
                 Политическите партии не могат да получават:
1. анонимни дарения;
2. дарения от едно и също физическо лице, когато са над 10 000 лв. в рамките на една календарна година;
3. дарения от едно и също юридическо лице, когато са над 30 000 лв. в рамките на една календарна година;
4. средства от търговски дружества с над 5 на сто държавно или общинско участие или от свързани с тях лица, както и от държавни и общински предприятия; и др.средства визирани в ЗПП.
                    Държавата и общините предоставят под наем на политическите партии, които имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители да образуват такава, помещения за осъществяване на тяхната дейност.   Помещения могат да се предоставят и на партии, получили над 1на сто от действително подадените гласове на последните парламентарни избори.

4   въпрос
Форми на държавно управление и държавно у-во

Форми на държавно управление:
    О. ФДУ - тя е израз на връзката м/у гражданите на държавата и органите
               на властта. Критерия м/у различните ФДУ е свързан със суверенитета. Има различни ФДУ според критерия, които се използва:
1    Според лицата, които упражняват ДВл, то ФДУ биват:
•    пряко ДУ - тук титуляра на Вл упражнява непосредствено функциите на управлението. Тук има допитване до народа, чрез различ.юридич.форми (ЗДопит.Народа);
•    представително ДУ - когато ДВл се упражнява чрез съответните органи.
2    Според обстоятелството дали ДВл се упражнява чрез една или няколко функции:
•    консолидирано ДУ - управлението се осъществява от едно лице, една организация, партия и др.и всички функ-и на ДВл са съсредоточени на едно място;
•    координирано ДУ - държ.функции са разпределени м/у няколко организации.
3    Според начина на придобиване на представителната вл.:
•    наследствено ДУ - тук Вл или някои от функциите й се осъществява от лица придобили я по наследство. Характерно е за монархиите;
•    изборно ДУ - има избор на лице които да осъществяват ДВл.
4    Според взаимоотношенията м/у ЗВл и ИВл, управлението бива:
•    парламентарно ДУ - при това ДУ парламента е титуляр на ЗВл и упражнява полит.контрол в/у правителството, което е титуляр на ИВл;
•    президентско ДУ - няма зависимост м/ двуту власти. Но има и междинна ФДУ - полупрезидентско (във Франция).
ДУ може да бъде монархическо или републиканско и  т.н.

Форми на държавно у-во :
О.  ФДУс - това е вида държава и зависи от връзката, която свързва частите на Д, показва дали е съставена от един или от няколко народа и в какви правнополитич.връзки се намират тези народи помежду си.
Определящ белег за вида Д е колко субекти са носители на ДВл и какъв е статута на съответните териториални единици в нея. Според ФДУс, държавите биват:
•    унитарни (единни) - тук има един народ, субект на ДВл и една обединена територия, върху която не съществуват суверенитети или автономни образувания. Има единно гражданство, един официален език. Административно-териториалните единици са подчинени на централната вл. РБ е унитарна държава.
•    федеративна (съюзна) - върховната ДВл принадлежи на федерацията, която я осъществява чрез свои органи, отделно от органите на съставляващите я държави. Федерацията има само централни органи - парламент /най-често двукамерен/, правителство и висши съдебни органи. Но ДВл се упражнява на две нива - във федерацията и във всяка съюзна държава. Федерации са САЩ, Русия, Мексико, Австрия, Швейцария, ФРГ и др.
•    конфедерация - това е едно обединение от държави, основано на договор. Отличителния му белег е, че отделните държави сами определят правомощията на централната вл. Няма обща върховна ДВл. Субектите на тази ФДУс имат независима държавна организация, имат свои централни и местни ДО, конституция и правна с-ма. Конфедерацията е една нетрайна организация.

5   въпрос
Принципи на народния суверенитет и разделението на властите

    Народен суверенитет:
    Състоянието при което съществува ДВл се нарича “суверенитет”. За изясняване на суверенитета е необходимо да се разгледат 2 основни въпроса:
1    Кой е носителя на суверенитета? - Трябва да се разгледа самото проявление на суверенитета, вътре в Д, а също и в медународен план. В международноправен аспект, носителя на С. е самата Д, независимо от това каква е формата на ДВл, вътре в нея (без значение са площ, население или икон.показатели). Тук С. е власт неподчинена на друга власт, т.е. С. е неподчинеността на Д на други д-ви! За този С. следи ООН. Според Брежнев например, “над държ.С. стои сувренитета на социалистическата общност” (тази идея бе реализирана през 1968г. с окупация на Чехословакия).
Докато носителя на С., вътре в самата Д, е самия народ, това схващане се лансира още от Русо. При народния суверенитет северен е самия народ - той е върховния господар, той е носителя на ДВл!
2) Как се проявява народния суверенитет? - Това се постига чрез учредяването на ДВл! Върховенството не е държавния суверенитет, а на учредената ДВл, понеже това върховенство принадлежи на народа.  Народния С. е установено съществяване на ДВл по волята на народа. За да има народен С. то трябва да има ДВл, затова казваме, че няма народен С. извън държавата. Чрез провеждането на избори, северенът (народа) определя субекта на ДВл, така чрез това първично волеизявление се учредява ДВл!
    Прякото осъществяване на ДВл е един от начините за упражняването й от носителя й - народа. В редица текстове от К се съдържат контитуционните рамки на пряката демокрация:
•    чл.1, ал.2 - “Цялата ДВл произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази К.”
•    чл.10 - “Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.”
В  ЗМСМА се съдържат също ПН, уреждащи формите, реда и поводите за провеждане на местно допитване. Действащото ни законодателство отъждествява “непосредственото” осъществяване на ДВл с термина “допитване”. Той е едно общо понятие за всички форми на прякото упражняване на ДВл. При непосредственото осъществяване на ДВл, народът извършва пряко управление. Формите в които то се изразява, се различават от формите на допитване. Тези форми са :
1    национален референдум.
2    местен референдум
3    общо събрание на населението
4    подписка.
Според  ЗДНарода се добавят още две форми - народно обсъждане и местно обсъждане. Право да участват непосредствено в осъществяването на ДВл имат избирателите.
•    референдум - това е пряка форма на участие, при която избирателите гласуват с “за” или “против” съответното решение. Те не могат да внасят изменения в направеното предложение, а само могат да го приемат или отхвърлят, в което е същността на референдума. Референдумът е национален, когато се провежда в цялата държава, а местен - когато е в рамките на една администр.-териториална единица. К не определя предмета на нац.референдум, но според ЗДН, това са въпроси от компетентността на НС. МР се провежда по въпроси от компетентността на общинския съвет.
•    общо събрание на населението - това е форма на непосредствено участие на избирателите в местното самоуправление, според чл.136, ал.1 от К. На практика то е разновидност на местния референдум, съобразно ЗДН. Право да участват в него имат бълг.граждани, отговарящи на условията за активно избирателно право в местните избори. Примерно, предмет за решаване може да бъде създаването на община, създаването или закриване на админист-територ.единици. Според ЗДН, ОСН може да има за предмет “… изграждане, реконструкция и модернизация на благоустройствени, културни и др.обекти от местно значение.”
•    подписка - тя форма предвидена в чл. 75 в ЗМСМА, за извършване на админист-територ.промени. За сливане, разделяне или присъединяване на АТЕ и населени места. Тя представлява едно волеизявление на повече от половината от населението на съответното населено място, група населени места или АТЕ, което е отправено до МС. При наличието на такова волеизявление, президента издава указ за съответната администк-територ.промяна.
•    обсъждане - то е предвидено в ЗДН, като цели да се изкажат мнения и да се направят предложения на проекти за актове на НС и местните съвети. Поради това неговото значение има консултативен х-р, а не е пряко действие на управленския процес. Според чл.4, ал.3 от ЗДН, право да участват в него имат български граждани, навършили 16 год.

Принципът за “разделение на властите” :
    Чл.8 от К регламентира, че “ДВл се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна”. Това е конституционното начало за организацията на ДВл. А това начало определя цялата система от ДО. Още К от 1879г. възприе принципа за разделение на властите (ПРВ) в условията на конституционна монархия. По-късно двете конституции от 1947 и 1971г. отхвърлиха този п-п и сляха ДВл с партийната в едно единство. Новата К въстанови този ПРВ, при условията на парламентарна република. Някои автори твърдят, че нашата К не дава необходимите предпоставки и механизми, които да осигурят реалното приложение на ПРВ.
ПРВ се свързва обикновено с името на Монтескьо. Той тръгва от понятието “политическа свобода”, а тя може да бъде запазена единствено като се стигне до разбиване на трите власти, като функции и разпределението им м/у различните органи.
   ПРВ се характеризира със следните белези:
1    ДВл е единна и неделима.
2    ДВл има три функции - законодателна, изпълнителна и съдебна. Тук става въпрос за власт-функция.
ЗВл - тя създава законите и др. НА, които К й предоставя. Тя е основният политически представителен орган. В конституционните монархии, освен в парламента, ДВл е предоставена и на държавния глава. В парламентарните монархии - тя се упражнява от парламента, държ.-глава (монарха) и избирателите. В президентските републики участие в нея взема и президента. Според ФДУ, ЗВл упражнява контрол в/у ИВл или няма възможност за такава.
ИВл - тя трябва да изпълнява законите и  и да осъществява управлението, в рамките на оперативната си самостоятелност.
    СВл - тя прилага действащото законодателство в конкретни случаи за защита на законните права и интереси на лицата и институциите, като осъществява контрол за законност и законосъобразност.
3    Всяка от властите (функциите) се упражнява от отделни органи, които са различни и независими от другите органи.
4    Между различните органи - титуляри на власт съществува правнорегулирана връзка.
    Значението на този принцип за разделение на властите е, че той отрича централизма, типичен за абсолютната монархия, а също и абсолютизма във всичките му форми.

6   въпрос
Държавна власт. Форми на ДВл

    Държавата и въпросите свързани с държавната власт (ДВл), държавните органи (ДО) и тяхната дейност са предмет на изучаване и регулиране от Публичното право. КП отдава съществуно значение на организацията на държавата, формите на държавно устройство и на държавно управление, както и на отн/ята свързани с ДВл и формите за нейното осъществяване. КП не е единствената научна област, която изследва същността  и функциите на Д, като специфично обществено образувание. Други науки са: философията, социологията, ОУД и др.  КП изследва чисто правната х-ка на Д, което означава а/з и интерпретация на онези ПН, които регулират отн/ята и тяхното възникващи при и по повод осъществяването на ДВл.
    Съществута различни теории за същността и произхода на държавата, но те са предмет на ОУД, които първоначално българската конституционна школа /Ганев, Владикин, Киров и др./ ги е отнасяла към общото държавно право. Авторите разглеждат Д в различен аспект:
•    едните - Д е правно явление, определено от позитивното право /действащ.ПН/
•    вторите - Д е естествена последица от обществен договор свързан с естествените права на човека;
•    третите - Д е съвкупност от отделни личности и е подчинена на тяхната воля;
•    четвърти - Д е политическо явление, форма на политическо господство, като
     цел на политическа група от хора.
    1.Населението - народа е политическо обединение на хора, населяващи определена територия. Политико-правната връзка между индивида и Д се нар. гражданство. По силата на тази връзка се пораждат конкретни П и З. Според чл.25 от К се възприема родовото понятие “произход” или “рождение”, които от своя страна произхождат от двата принципа - на кръвта и на земята. Но се дава възможност българското гражданство да се придобие и по натурализация.
    2.Територията (земята) - тази х-ка в последно време е доста спорна, особено от гл.т. правото на Евр.Съюз, където вече се ползва думата “регион”. Според чл.2, ал.2 от К,  “Териториалната цялост на РБ е неприкосновена.”, т.е. съществува териториален суверенитет. Територията, включва земната повърхност с прилежащото й водно и въздушно пространство. В чл.85 от К се съдържат достатъчно гаранции за суверенитета на територията - НС ратифицира и денонсира със закон международните договори, които предвиждат корегиране на границата на РБ.
    3.Властта (организацията) - това е най-съществения елемент, но той е изследван в ОТП. КП се занимава с въпросите за: Су на Вл, тяхната компетентност, формите на Вл  и гаранциите за законосъобразност при упражняване на Вл. Съвременните констиуции приемат, че ДВл е върховна, т.е., че в Д няма друга Вл, която да е по-висшестояща от ДВл. Това е така, доколкото източник и титуляр на Вл е народа и той решава как да се упражнява Властта. Съвременните схващания са, че ДВл е неограничена, т.е. в рамките на Д титуляр на Вл е този, който може да реши, как да съотнесе международните договори с действащото вътрешно право.
    ДВл е първична и самопроизводна, т.е държавата се сомоустройва чрез установения от нея правен ред. ДВл е скрепена с принуда. Принудителният й х-р се проявява чрез задължителността на ПН и предвидените санкции, при нарушаването им или неизпълнението им.  За своето поведение ФЛ носят: гражданска, административна, трудовоправна и наказателна отговорност. ДО носят отговорност за своите актове и действия. Техните актове и действия подлежат на спиране или отмяна, поради незаконосъобразност или неправилност, като наред с това се предвижда възмездяване на съответните лица за вреди нанесени от действията на ДО.
    ДВл е единна и неделима и има политически х-р. Неин титуляр е народът, като тя е подчинена на единната правна с-ма. Чрез действащата в нея политическа с-ма и изборите, ДВл се трансформира в полит.вл.
    Формите за осъществяване на ДВл и пряко осъществяване на ДВл - виж въпрос №5 ! Съобразно разпоредбата на чл.10 от К - Изборите, националните и местните референдуми се провеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

7   въпрос
Конституционни основи на икономическата с-ма. Принципи и форми на собственост
 
    С   К от 1991г. се положи основата за развитие на частната стопанска инициатива на гражданите и техните сдружения. Според чл.19 - Икономиката на РБ е основава на свободната стопанска инициатива. Дава се възможност за ФЛ и ЮЛ по законов ред да се гарантират еднакви правни условия за стопанска дейност, като се заклеймяват категории като:  монополизъм, нелоялна конкуренция и се защитават потребителите в стопанския ни живот. К закриля инвестициите както на българските, така и на чуждестранните граждани и ЮЛ. Дава се възможност по законов ред да се създадат условия и се стимулира както кооперативното, така и другите видове сдружавания на ФЛ и ЮЛ с цел постигане на стопански и социален напредък на обществото! Залага се възможност за балансирано развитие на отделните райони в страната, а също да се подпомогнат териториалните органи и дейностти чрез потенциално държавно кредитиране и инвестиране.
    След премането ни за пълноправен член на ЕС (подписване на присъединителния договор) се дава възможност на чужденци да закупуват земя. Но земята, по К си остава основното национално богатство и се ползва от особената закрила на Д и обществото ни. Обработваемата земя е получила пряка конституционна защита, като с императивна разпоредба е визирано, че се използва само за земеделски цели, с изкл.на случаите при доказана нужда в случаите определени със з-н.
    Собствеността - разделена е на публична и частна. Като частната собственост е прогласена за неприкосновена, особено жилището в което без съгласието на неговите обитатели никой не може да влиза или да остава в него, освен в случаите изрично посочени със з-н! Принудителното отчмуждаване, като едно изключение за удовлетворяване на широки обществени потребности, може да става само въз основа на з-н, при условие, че тези обществени нужди не биха могли да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение на собствениците на отчуждения имот.
    Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републикщанските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и архиологически резервати, определени със з-н, представляват изключителна държавна собственост (чл.18). Освен това, Д упражнява суверенни права в/у континент.шелф и ИИЗона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минерални и енергийни ресурси на тези морски пространства.
Допуска се учредяване на държавен монопол в/у ЖП-транспорта, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, ядрената енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни  и биологични силно действащи в-ва.

8   въпрос
Конституционен статус на гражданите. Принципи и гражданство

    Конституционните права, свободи и задължения /П С З/ на гражданите имат своята история. За П и С в Европа се е говорило още в древна Елада и в Рим, по време на робовладелския обществено-икономически строй.Въпросът за П и С не е претърпял почти никакви промени близо 2000 г - до започването на Ренесанса в Западна Европа. Успоредно със зараждането на буржоазията, се зараждат и идеите за демокрацията и свободата, в/у която основа се развиват идеите за правата на човека. С Освобождението на България от османско робство горните идеи намират почва и у нас. Приема се първата ни конституция - Търновската конституция, в която намират отзвук и отражение основните идеи за тези П и С в новоосвободената българска държава в духа на либерализма.
Принципи от които се ръководи конституционни статус на гражданите:    
1.    Демократизъм на обществото ни;
2.    Раовенство на гражданите пред з-на;
3.    Хуманизъм при определяне на правата, особено социалните.
Възприетите П и З в настоящата ни Конституция (от 1991г) характеризират не само правния статус на гражданите, но и демократизмът на нашето съвременно общество. Но този демократизъм е само една възможност, една функция и зависи не само от изброяването им в Конституцията, а от гаранциите, които държавата дава за осъществяването на тези П и С на гражданите. Възприетите в нашата Конституция основни П и З почиват на принципа на равенството на гражданите пред закона. Тези П и З не са нещо неизменно, а се развиват паралелно  с обществения живот в страната. В чл.6 от К е постановено, че - Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на: раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование и т.н. Поради това гражданите имат не само еднакви, но и равни права, това е една равна възможност на всички граждани за участие в цялостния обществен живот на страната. Принципът на хуманизъм, залегнал в Конституцията ни, произтича от социалния характер на върховния ни закон. Социалните права на гражданите се свързват с създаването на по-добри условия за живот на гражданите: за труд, на безопасни условия на труд, на социално осигуряване и социално подпомагане, правото на безплатна и достъпна медицинска помощ, на образование, право на защита на брака, семейството и младежта  и др. В Конституцията изрично е упоменато, че “Всеки има право на живот, никой не може да бъде подлаган на мъчение, жестоко или унижаващо отн/е. Не може да бъде подлаган на насилствена асимилация, на научен или медицински експеримент (без неговото доброволно писмено съгласие).

    О. ГРАЖДАНСТВО - това е онази трайна политическа и правна връзка, която свързва гражданина със съответната държава.   Аналогично, българското гражданство е трайна правно-политическа връзка , която свързва бълг.граждани с българската държава. Чрез него гражданите се ползват от правата си, утвърдени в Конституцията, и да спазват задълженията си към нея.
    Според чл.25, ал.1 от К  “Бълг.гражданин е всеки, на който поне единият родител е бълг.гражданин, или който е роден на територията на РБ, ако не придобива друго гражданство по произход. Бълг.гражданство може да се придобие и по натурализация.” Лицата от бълг.произход  придобиват бълг. гражданство по облекчен ред. Съобразно Конституцията, бълг.гражданин по рождение, не може да бъде лишен от бълг.гражданство и, че бълг.гражданин не може да бъде изгонен от РБ или предаден на чужда държава. Гражданите на РБ, където и да се намират, имат всички П и З по нашата Конституция. Това означава, че ако извършат престъпление в чужбина ще отговарят освен по чуждия закон, така и по нашия НК. Условията и реда за придобиване, загубване и възстановяване на българското гражданство са уредени в ЗБГ (ДВ бр.136/98г).
Според чл.24 от ЗБГ - Лице, което е придобило бълг.гражданство по натурализация, може да бъде лишено от него, ако е осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление против ребуликата, при условие че се намира в чужбина и не остава без гражданство.
Предложенията за отмяна на натурализация или за лишаване от бълг.гражданство се прави от гл.прокурор. Придобиване, по натурализация, освобождаване и възстановяване на бълг.гражданство се извършва по молба на заинтересуваното лице до министъра на правосъдието.

9    въпрос
Основни права на човека и гражданите

    ВДПЧ – внесена за гласуване от общото събрание на ООН на 10.12.1948г. и през 1950г. този ден е обявен за ден на правата на човека.
    Чл.1 на ВДПЧ е една силна илюстрация на доктрината на ЕП – “всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят по между си в дух на братство.” Равенството по права не значи еднаквост на хората. Всички ние сме различни. Във ВДПЧ следват следните п-пи:
•    принципа на недискриминацията
•    правото на правосубектност – лице пред з-на
•    равни пред закона и имат право на равна защита пред него - това е конкретизация на чл.1 че всички са равни по достойнство и права. Правата които са изброени без да се формулират ограничения при тяхното ползване :
•    правото на живот
•    правото на свобода и лична сигурност
•    свобода от робство или принудително подчинение;
•    свобода от изтезания и жестоко или унизително отношение или наказание;
•    право на справедлив съд;
•    на свобода от произволен арест или задържане;
Формулирана е и презумцията за невиновност, както и че никой не е виновен за действия или бездействия, което в момента на извършването не е било обявено от закона за престъпление, нито да бъде наказван с наказание по-голямо от предвиденото в момента на извършване на деянието.
•    свободата на личния живот; семейството; кореспонденцията; на придвижване
•    правото на лицата търсещи убежище – никой не може да се позовава на това право ако не е подложен на политическо преследване.
•    правото на гражданство – всеки има право на гражданство, никой не може да бъде лишен произволно от гражданство.

Конституцията на РБ закрепва по законодателен път основните П и С на гражданите. Това са   правата, които определят юридическото положение на гражданите в най-важните области на държавния, обществено-политическия и социалния живот на обществото. Върху основата на тези конституционни права се определят и изграждат останалите права, които се уреждат от законите и от другите юридически актове.
    Характерна особеност на конституционните права е, че те са реални и гарантирани. Съществуват 3 ВИДА  ГАРАНЦИИ за тези права:
1) Материални гаранции - това е изграденият обществено-политически строй у нас, който се базира върху изграждане и развитие на пазарната икономика и пазарни отношения.
2    Политически гаранции - те произтичат от същността на държавната власт (според чл.8 от К - ДВл се разделя на ЗВл, ИВл и СВл). Вл принадлежи на нацията и тя осъществява тази Вл или чрез свободно избрани от нея представителни органи (НС и ОбС) или непосредствено - чрез референдуми.
3    Юридически гаранции - те са предвидени в законите, които осигуряват средствата и способите за защита П и С на гражданите.
О.  Основни П и З - те определят основите на правния статус на гражданите, те
      дават възможност на гражданите за активно участие в управлението на Д, в нейния политически, стопански и културен живот, поради това те се регламентират в основния закон на републиката. Доколкото Конституцията  е юридическа база за развитие на текущото законодателство, то и ОПЗ залегнали в К са основа за съществуването и развитието на всички законни права на гражданите (пр. правото на труд е регламентирано в КТ). Същевременно основните П и З на гражданите се осъществяват не само чрез текущото законодателство, а те се осъществяват въз основа на самата К, освен когато тя определя, че осъществяването им се реализира от закон. Тяхната същностна черта е, че те могат да бъдат изменяни само чрез Закон за изменение на конституцията. Класификация на П и С на гражданите включва:
    А) ЛИЧНИ П и С:
Те са свързани със свободата и неприкосновеността на личността, личната чест и достойноството, неприкосновенността на жилището и кореспонденцията:
•    Чл.28 от К - Всеки има право на живот. Посегателството в/у човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
•    Чл.29 - Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко или унижаващо отн/е, на насилствена асимилация, на медицински, научни или др.опити без доброволно писмено съгласие.
•    Чл.30 - Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или др.посегателство в/у личната му неприкосновеност, осевн при условия и ред определени съъ з-н. Всеки има прова на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.
•    чл.32 - Личния живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита с/у незаконна намеса в личния и семеен живот и с/у посегателство в/у неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или без неговото изрично съгласие, освен в предвидени от з-на случаи.
•    Чл.56 - Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени неговите права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.
•    чл.33 - Жилището е неприкосновено. Без съгласие на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в з-на. Влизането и оставането в жилището без съгласието на неговия обитател или без разрешение на СВл се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.
•    чл.34 - Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. Изключения се допуска само с разрешения на СВл.
•    чл.35 - Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това право може да бъде ограничавано само със закон… Всеки бълг.гражданин има право да се завръща в страната.

    Б) ПОЛИТИЧЕСКИ П и С :
Чрез тях се предоставя възможност на гражданите да участват в управлението на обществените отн/я. Тук са включени: правото на мнение, на политическо волеизявление, на сдружаване, избирателното право и др.:
•    Чл.38 - Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
•    Чл.42 - Гражданите навършили 18 г, с изкл.на поставените под запрещение и изтърпяващи наказание ЛС, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
•    Чл.44 - Гражданите могат свободно да се сдружават. Забраняват се организациите, чиято дейност е насочена с/у суверенитета и териториалното цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, етническа и др.вражда.

    В) СОЦИАЛНИ, ИКОНОМИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ права :
Те включват: правото на труд, на безопасни условия на труд, на почивка, на социално осигуряване, на социално подпомагане, на здравно осигуряване, на образование, на възползване от националните и общочовешки културни ценности. Специална закрила от Д  получават: децата, жената майка, извънбрачните деца и децата останали без грижа. Забранява се принудителния труд:
•    Чл.47 - Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетие е право и задължение на техните родители и се подпомага от Д. Жената майка се ползва от особената закрила на Д … Децата родени извън брака имат равни права с родените в брака.
•    Чл.48 - Гражданите имат право на труд. Д се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд. Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия ред определин със з-н.
•    Чл.51 - Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.
•    Чл.52 -  Гражданите имат право на здравно осигуряване … и на безплатно медицинско обслужване …
•    Чл.53 - Всеки има право на образование. Училищното обучение до 16 годишна възраст е задължително. Основното и средното образование в държавните и общински училища е безплатно.
•    Чл.54 - Всеки има право да се ползва от националните и общочовешки културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност …

    Г) ДЕМОКРАТИЧНИ СВОБОДИ:
Те са свързани със: свободата на словото, свободата на вероизповеданието, свободата на събранията, митингите и манифестациите и свобода на съвеста:
•     Чл.39 - Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез словото - писмено или устно…Това право не може да се ползва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления…
•    Чл.40 - Печата и др.средства за информация са свободни и не подлежат на цензура.
•    Чл.43 - Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации. За събирания на закрито не се изисква разрешение.
•    Чл.37 - Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание … са некърнами.
•    Чл.41 - Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Гражданите имат право на информация от ДО или учрежедение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не представлява тайна или не засяга чужди права.

    Основни ЗАДЪЛЖЕНИЯ на гражданите:
В чл.58-61 от Конституцията  са формулирани основните основните задължения на гражданите:
•    Всеки гражданин е длъжен да спазва и изпълнява К и з-ните, да зачита правата и законните интереси на другите;
•    Религиозните убеждения не могат да бъдат основание за отказ да се изпълняват установените от К и з-ните задължения;
•    Задължение е защитата на отечеството, което е дълг и чест за всеки българ. гражданин;
•    Изпълнението на военната служба също е задължително, като е предвидена алтернативна служба със закон;
•    Гражданите имат задължението да плащат данъци и такси съобразно техните доходи и имущество;
•    Задължение на гражданите е да оказват съдействие на Д и обществото в случай на природни и други бедствия.
    Според чл.57 от К - Основните права на гражданите са неотменими. В ал.3 се предвижда, че при обявяване на война, на военно или др.извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите.

МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА :
ЕКПЧовека и ЕСъд по ПЧ са крайъгълния камък. Пълното заглавие е “Конвенция за защита правата на човека и основните свободи”. Тя е подписана от 12 Д-ви през 50г. в Рим, в сила е от 53г. Б-я я ратифицира 92г. и това бе условие за приемането ни в СЕ. От 99г. влиза в сила 11-я протокол към конвенцията с който се реализират редица изменения. По-специално – механизма за приложение на конв. се променя, като отпада комисията по правата на човека, пренареждат се и се прегрупират вътрешни заглавия.
Всички текстове на ковн. са пряко приложимо право, това са самоизпълняеми разпоредби на които във всеки съд може да се позовава всяка една от страните. има и тълкователни решения на ЕС по определени въпроси. СЕе създал и европейската социална харта, която е м/у народен договор, насочен към социалните и икономически права.  Малцинствените права са уредени с РКЗНМ.
Чл.1 разпростира конв. в/у всяко лице под юрисдикцията на съответната държава. Тя не се отнася само до гражданите на държавата а до всички лица.
В част І – “права и свободи” е изписан основния пакт от права и свободи по конв. По-нататък се прибавят правата и свободите провъзгласени чрез протоколи.
Чл.2 – право на живот- никой не може да бъде лишен от живот освен в случай на съдебна присъда, когато това е предвидено в закона. Има три случая, когато лишаването от живот е възможно:
•    защита от незаконно насилие;
•    при правомерен арест и при предотвратяване бягство на законно задържан;
•    при законни действия за потушаване на бунт или метеж.
Пряко свързан с този текст е протокол № 6 относно премахването на смъртното наказание. /всеки протокол е отделен м/у народен договор, но представлява част от единна система, защото за всеки от тях е приложим механизма на конв. В случая – ЕСъд/. Протокол № 6 е подписан от 13 Д-ви 83г., в сила от 85г., ратифициран – 99 – с него се премахва смъртното наказание, като отклонение се допуска по време на война или непосредствена заплаха от война, като и тогава, това се прави в съответствие с закона.
2002г. е обявен за подписване прот№13, който въвежда абсолютна забрана на смъртното наказание, като се изключва дерогиране.
Чл.3 – забрана за изтезанията;
Чл.4 – забрана на робството и принудителния труд – и тук се прави разлика м/у робство и принудително подчинение и от друга страна – принудителен или задължителен труд. Ясно са изписани уговорките – кой труд не е такъв – труд който полагат лишените от свобода; военната или алтернативната служба; всяка повинност при извънредно положение или бедствие и труда който се полага при изпълнение на гражданските задължения.
Чл.5 – правото на свобода и сигурност – тук са изписани изчерпателно всички хипотези за лишаване от свобода и всяко излизане извън този списък е нарушение на конвенцията:
1    по силата на постановена от компетентен съд присъда;
2    за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел – осигуряване изпълнение на задължение предписано в закона;
3    законен арест или лишаване от свобода с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция, при обосновано предположение за извършено престъпление и обосновано призната необходимост за предотвратяване извършването на престъпление, както и в случай на укриване след извършването на такова.
Всяко задържано лице трябва своевременно да бъде представено пред съдия или пред дл.лице с такива функции и да има право да се гледа делото му в разумен срок, както и на освобождаване преди гледането на делото, като последното може да бъде обусловено от гаранции. Всяко лице има право да обжалва законосъобразността на задържането си. Лишаване от свобода е допустимо в случаи на инфекциозно болни, душевно болни, алкохолици, наркомани, скитници. Допустимо е и задържане на лице с цел да се предотврати незаконно влизане в страната и с цел – екстрадиране.
За нарушения на този член лицата се ползват с право на обезщетение.
Чл.6- правото на справедлив и публичен съдебен процес от независим и безпристрастен съд. Става дума както за граждански, така и за наказателни дела. Независим от страните по делото и несвързан с тях. Публичността може да бъде ограничена, и това може да се направи когато това е в интерес на нравственоста, обществеността и националната сигурност в едно демократично общество.
•    ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието. Тук правозащитниците критикуват съдилищата, че често не назначават служебен адвокат, с аргумента че интересите на правосъдието не изискват такава служебна защита. Създава се впечатлението, че се прави поради липса на средства.
•    равнопоставеност на защитата и обвинението при разпита на свидетелите. Т.е. защитата има право да участва в разпитите на свидетелите при еднакви условия с обвинението. Всяко лице обвинено в престъпление има право да ползва услугите на преводач.
Чл.7- налагане на наказание без закон – забранява се закона да действа с обратна сила  и да се налага наказание по-тежко от предвиденото за съответното престъпление в момента на извършването му.
Чл.8 правото на личен и семеен живот. Ал.1 включва неприкосновеността на жилището и тайната на кореспонденцията. Ограничения – в интерес на националната и обществена сигурност; икономическото благосъстояние; за предотвратяване на безредици или престъпления; за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В тези ограничения се открива концепцията на френската декларация за правата на човека и гражданина – правото на всички свършва там, където започват правата на другите. Индивидуалните човешки права не могат да бъдат гарантирани, ако не са в хармония с интереса на обществото като цяло. Ако те противоречат на обществения интерес, ще се стигне до положение при което правата на едни ще водят до нарушаване правата на други.
Чл.9 – свобода на мисълта съвестта и религията - oграничения могат да настъпят, когато се дава външен израз /манифестира/ религията или други убеждения. Тези ограничения се отнасят до обществената сигурност, до защитата на обществения ред. Свободата да се изповядва религия може да се индивидуализира – индивидуално или колективно; публично или частно; чрез богослужения, религиозни обреди и ритуали.
Чл.10- свобода на словото – свобода на изразяване на мнения без намесата на държавата и независимо от границите – което не означава безлицензионен режим. Ограничения – ЗЗКИ, З за защита на личните данни; териториалната цялост; предотвратяването на престъпления; здравето и морала; за защита авторитета и безпристрастността на правосъдието.
Чл.11 – свобода на събранията и сдруженията – мирни събрания и свободно сдружаване, включително право да се членува и участва в проф съюз. Ограничения – националната и обществена сигурност; предотвратяване на престъпление; здравето и морала; правата и свободите на другите. Правото на религиозно сдружаване има съчетаване на чл.9 и 11, затова това право може да се ограничи по чл.11.
Чл.12 – правото на сключване на брак;
Чл.13 – право на ефективно средство за защита, дори и спрямо представители на официалните власти.
Чл.14 – забрана за дискриминация – забранява се дискриминация при ползването на правата и свободите по тази конвенция, въз основа на какъвто и да било признак.- списъка е отворен за разлика от чл. 6 ал.2/КРБ.
Чл.17 – забрана за злоупотреба с право.
Чл.18 – условия за ограничаване прилагането на правата. Ограниченията трябва да са предвидени в съответния закон в едно демократично общество. Не трябва да се прилагат разширително и при тълкуването на думите, не трябва да се дава друг смисъл освен общоприетия.
1-ви протокол – чл.1 – защита на собствеността, Б-я го прие с резерва, като направи уговорката, че чужденци в Б-я нямат право на земя.
Чл.2  - правото на образование;
Чл.3 – правото на свободни избори – през разумни периоди; с тайно гласуване; да се гарантира свободата на изразяването.
4-ти протокол – чл.1- забрана за лишаване от свобода заради дълг;
чл.2 – свобода на движението – всеки е свободен да напусне всяка държава;
чл.3 – забрана за експулсиране на собствените граждани;
чл.4 – забрана за колективно експулсиране на чужденци;
7-ми протокол – процедурни гаранции в случай на експулсиране на чужденци
•    право на обжалване в наказателното производство;
•    право на обезщетение в случай на съдебна грешка;
•    забрана за повторно осъждане или повторно изтърпяване на наказание;
•    чл.5 – равенство м/у съпрузите;
NB Съда разглежда само такива жалби по които са изчерпани всички възможни процедури на вътрешното национално законодателство и в срок 6м. след решението на последната инстанция

10 въпрос
Основни политически права на гражданите – реализация и гаранции

    Чрез политическите права се предоставя възможност на гражданите да участват в управлението на обществените отн/я. Тук са включени: правото на мнение, на политическо волеизявление, на сдружаване, избирателното право и др.:

•    Чл.38 - Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
•    Чл.44 - Гражданите могат свободно да се сдружават. Забраняват се организациите, чиято дейност е насочена с/у суверенитета и териториалното цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, етническа и др.вражда.
•    Избирателното право (чл.42) – тук става въпрос за активното избирателно право – гражданите навършили 18г., с изкл.на поставените под запрещение и изтърпяващи наказание ЛС, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа; а също и до пасивното избирателно право – да бъдат избирани, което е уредено в съответния избирателен з-н /ЗИНП, ЗМИ, ЗИПВП/.
Реализацията на тези права се постига чрез учредяване на сдружения, партии и др.колективни образувания на лицата. Тези права са защитени както чрез предвидените административни наказания в специалните з-ни, така и чрез предвидената наказателна отговорност по НК:
•    Чл.167 - Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран…
•    Чл.168 – Който упражнява избирателно право, без да има такова право…
•    Чл.169 – ДЛ, както и лице от състава на избирателната комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да било начин преправи резултат от избори…
•    Чл.174а – Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по з-на…

11 въпрос
ИЗБИРАТЕЛНА С-МА И ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО. Провеждане на изборите

    Носителя на ДВл е народът и чрез изборите се съдейства изразяването колективната воля на народа. Понятието избирателно право има двойно смислово значение - като обективно ИП и като субективно ИП. Критерий за разграничаване на ИП е правната му същност, съобразно действащото законодателство.
О. Обективно ИП - това е с-мата от действащите ПН, които регулират редът за формиране на определените от К изборни органи и които определят условията за избирателство и избираемост. Юридически източник на  на ОИП са конституционните текстове, избирателните закони, както и подзаконовите актове. Юридически източник на ОИП е чл.10 и чл.61, ал.1 от К.
О. Субективното ИП - това е правото на всеки гражданин, да участвува в определянето на личностния състав на изборните ДО.
    Различаваме 2 вида  субективни ИП:
•    активно СИП - то е наричано избирателност и представлява правото на всеки бълг.гражданин да избира. Регулирано е в чл.42, ал.1 от К и в ЗИНП. Право да избират държавни и местни органи имат:
+ български граждани навършили 18 год.;
+ да не са поставени под запрещение - пълно или частично (псих.заболяване);
+ да не изтърпяват наказание ЛС.
•    пасивно СИП - това е правото на гражданинът да бъде избиран - чл.65, ал.1, чл.93,ал.1, чл.94 и в избират.з-ни.
Право да бъдат избирани за нар.представители имат следните лица:
+ български гражданин, нямащ друго гражданство;
+ да е навършил 21 години;
+ да не е поставен под запрещение;
+ да не изтърпява наказание ЛС.
Избираем за президент, съответно за вицепрезидент може да бъде лице, което:
+ български гражданин по рождение, който няма др.гражданство;
+ навършил 40 години и последните пет години да е живял в страната;
+ да не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание ЛС.
Конституционни п-пи на ИП :
    Основните п-пи на избора, като едно волеизявление, са изброени в чл.10 от К. Принципите на ИП определят неговата правна същност. Самото избирателно право там се характеризира като - общо, равно, пряко и с тайно гласуване. Тези принципи са:
1    П-п на общността - от една страна, имаме право на участие в изборите в пасивна и в активна форма, а от друга страна това е свързано със суверенитета и осъществяването на ДВл.
2    П-п на равенството - не се допуска ограничения свързани с пол, раса, образование, произход, религия, етническа принадлежност и др. Всеки един избирател има право на 1 глас, който е равен на гласа на всеки друг избирател. Това произтича от принципите за равноправие и равенство на хората - чл.6 от К “Всички хора се раждат свободни и равни по достойноство и права”.
3    П-п на прякото ИП - избирателите непосредствено формират изборните органи с волеизявлението, изразено чрез гласуване. Гласуването е лично. Законодателството ни не допуска делегиране на избирателни права на друго лице или посредник.
4    П-п на тайното гласуване - то има за цел да гарантира политическата, икономическата и социална независимост на волята на избирателя и свобода на воляизявлението му. Така се защитава автономността на вота и не се дава възможност за контрол на личния избор. Тайното гласуване дава възможност за свободни и честни избори. Нарушаването тайната на гласуването от дл.лице или лице от избирателната комисия е престъпление съставомерно по чл.169 от НК
Избирателни системи :
       Относно понятието избирателна с-ма има различни становища. Най-често избирателната с-ма се приема като съвкупност от избирателни правоотношения и неюридически регулирани обществени отн/я. От своя страна избирателните правоотн/я са обществени правоотн/я, които възникват при избори и в по-голямата си част са регулирани от избирателното право. Така проф.Стойчев дава определение за ИС:
О. Избирателна с-ма на РБ - съвкупност от обществени отн/я, регулирани от нормите на избирателното право или уреждани от други правила, които възникват в процеса на конституирането на изборните ДО, непосредствено от избирателите, на основата на определени принципи.
    Други автори определят ИС като ред за осъществяване на избирателното право или като един правно-политически комплекс чрез които избирателите изразяват политическата си воля чрез гласуване, с цел да се конституират представителните органи на власт в Д.   Целта на всяка ИС е да приложи принципите на избир.право и да се осигури справедливо политическо представителство. ИС е изразена в ПН, които уреждат процедурата на изборите и разпределение на гласовете в мандати. Следователно ИС е част от предмета на избир.право.
    ИС е мощно политическо средство за структуриране на политическото и парламентарното пространство. Тя влияе и в/у мотивацията на избирателите да упражнят или не своето избир.право. Различаваме следните 2 вида  ИС:
•    мажоритарна ИС - тя произлиза от френската дума “majorite” - мнозинство. У нас тя е била въведена след Освобождението с първия избирателен закон от 1880г. и е известна като “мнозинствена”. След 1912г. е заменена с пропорционалната. За тази избирателна с-ма е характерно, че се формират едномандатни избирателни райони с приблизително еднакъв брой жители. Избирането става с абсолютно и/или относително мнозинство и зависи от участвалите избиратели, дали изборът се смята за действителен. При нея предимството е, че изборът е личностен, поради което чрез нея е по-вероятно да се образува работещ парламент и стабилно правителство. Основен недостатък на тази ИС е нейната непредставителност, т.е. всички гласове на избирателите, които не са дадени за печелившата кандидатура пропадат. Така голяма част от хората остават без представителство. Чрез тази с-ма е възможно, партия която няма широка народна представителност, но издигне значими личности, да спечели изборите и да бъде по-широко представена в парламента. Тази с-ма е по-трудна за организиране и по-скъпа за изпълнение.
•    пропорционалната ИС - при нея мандатите се разпределят пропорционално на подадените за всяка партия гласове, като се прилагат различни математически подходи. При нея избирателните райони са многомандатни, т.е излъчват се няколко представителя, а не един. При гласуването има партийни листи, които са твърди или преференциални. При тази ИС основното предимство е, че тя осигурява представителност, дори и за малки партии. Чрез нея се дава един “огледален” образ на политическото разнообразие. Недостатъка й е, че се губи личносттия избор, а се гласува за партии и партийни листи. Тя дава възможност за избор на многопартиен парламент, което води до неговата неработоспособност и образуване на нестабилни коалиционни правителства.
    За да се избегнат недостатъците на двете ИС се създават техни модификации и смесени ИСи. Според сега действащите избират.з-ни, МИС се прилага при избор на президент и вицепрезидент, които се избират едновременно, както и при избор на кмет на община и кмет на населено място, а също и 200 от нар.представители от ВНС. ПИС се използва при избор на НС и общински съвет.

Организация и провеждане на изборите :
    Организацията и реда за провеждането на изборите се състоят от няколко етапа:
1) Насрочване на изборите - Насрочването на изборите става след изтичането или предсрочно прекратяване на мандата на изборния орган (има изкл. при избор на президент - чл.93 ал.5 от К “Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане срока на пълномощията на действащия президент.”).
Изборите за НС (чл.64 ал.3 от К) се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията му. Този срок се спазва и когато е налице удължаване мандата на НС (при война, извънредно положение), след отпадане на тези обстоятелства. В същия срок се насрочват и изборите, когато НС изчерпи конституционните си възможности за образуване на правителство (чл.99 от К)  и бъде разпуснато от президента. Президента не може да разпуска НС през последните три месеца от своя мандат, независимо, че е назначил служебно правителство. Така остава открит въпроса: Кога в този случай ще бъдат насрочени предсрочни избори за НС, но е логично да се приеме, че това ще стане в дмумесечен срок след избора на нов президент. В случай на предсрочно прекратяване пълномощията на президента и вицепрезидента, при хипотезите на чл.97 от К, правомощията му се изпълняват от председателя на НС и изборите се насрочват в двумесечен срок.  Изборите за президент и вицепрезидент се насрочват с решение на НС.
        Според чл.160, ал.2 от К - насрочването на избори за ВНС е в 3 месечен срок от решението на НС. Закона мълчи по въпроса, кога трябва да се насрочат общите местни избори. Мандата им е 4 години. По аналогия на парламентарните избори, може да се приеме, че това трябва да стане 2 месеца преди изтичане на пълномощията им. Според чл.4 ал.1 от ЗМСМА - изборите за общински съвет, при образуване на нова община, трябва да се произведе в 3 месечен срок от решението. Насрочването на общите парламентарни и местни избори е правомощия на президента, който обявява и изборния ден най-късно 50 дни преди изборите, което прави с указ.
    Всички избори се насрочват в неработен ден за цялата страна.
2    Изборно райониране - това е нторият етап при който се формират избирателните райони и секции. Това става според прилаганата ИС.У нас е възприет териториалния п-п на изборно райониране. При избор на нар.представители се образуват 31 многомандатни избир.района /ИР/, от които 3 в гр.София, два в Пливдивска област и останалите съвпадат с границите на бившите окръзи. Наименованието, номерацията и границите на ИР се определят 50 дни преди изборите с указ на президента. При президентски избори, страната се разглежда като едномандатен ИР.
При местните избори, всяка община е многомандатен ИР за избор на общ.съветници и едномандатен - при избор на кмет. Значението на ИР е, че във всеки от тях се образува избирателна комисия /ИК/, в които се издигат и избират кандидатите, и изборлните резултати се определят в тях. ИР се разделят на избирателни секции /ИС/ в които се извършва фактическото гласуване и преброяване на гласовете.  Всяка ИС включва до 1000 жители, които ще гласуват в един избирателен пункт. Във всяка ИС се формира ИК. ИС се формират в общината до 45 дни преди изборния ден.
3    Избирателни списъци - включването в избирателните списъци легитимира като избирател всеки български гражданин, който отговаря на условията за избирателност. Те са правната предпоставка за упражняването на избират.право. Включването в ИСп и то точно в един гарантира равенство на избирателното право. ИСп се съставят в общините и в населените места, където се води регистър на населението. ИСп се съставят за всяка ИС. В тях се вписват имената на избирателите, мястото и дата на раждане и ЕГН.
4    Избирателни комисии - членовете на ИК се освобождават  от служебните си задължения за времето необходимо за работата им комисията. Трудът им се заплаща за с/ка на държавния бюджет. Те имат особен статут - длъжностни лица по смисъла на НК. Съществува забрана за определени категории лица да участват в тези ИК: представители на местната изпълнителна власт, служещи във Въоражените сили и в МВР, както и кандидатите за народни представители, общински съветници и кметове. Първата категория лица са деполитизирани и служат за ощонационалните интереси, а другата категория имат интерес от провеждането на изборите. Закона въвежда определена йерархичност в системата на ИКи  като съподчинява по-малката териториална ИК на по-голямата териториална ИК. Това дава основание ЦИК, РИК и ОбИК да се разглеждат като особени юридически органи. Въведен е съдебен контрол върху решенията на ИК.
•    ЦИК - назначава се от президента най-късно 50 дни преди изборния ден. Тя от своя страна определя състава на Районните ИК /РИК/ и общинските ИК /ОИК/, до 40 дена преди изборите. До 35 дни ОИК назначават секционните ИК /СИК/. ЦИК следи за изпълнение на закона и осъществява методическото ръководство.
•    РИК - прилагат и контролират изпълнението на закона при избора за народни представители. Контролират формирането на избирателните секции на територията и тяхната дейност. Те установяват и обявяват изборните резултати в своите избирателни райони.
•    ОИК - организират и провеждат изборите за общ.съветници и кметове. Те образуват СИК, като контролират дейността им за този вид избори, а също изготвянето и разгласяването на избирателните списъци. Те регистрират листите за общ.съветници и кандидатите за кметове. Обявяват изборните резултати за избор на общ.съветници и кметове.
•    СИК - те организират гласуването по из0бирателните секции. Те приемат избирателните пликове, преброяват гласовете, определят недействителните бюлетини, изготвят и предават протоколите, за релуттатите от гласуването, в съответните ОИК или РИК.
5    Издигане и регистриране на кандидатите - кандидатирането е израз на пасивното избирателно право. Два са начините зе издигане на кандидатурите:
+ издигане от партия - партиите и партийните коалиции отговарящи на законовите изисквания  (ЗИНП и ЗПП) могат да издигат и предлагат за регистрация кандидати. Тепните ръководства посочват и подреждат кандидатските листи и ги предлагат за регистриране. Допустимо е включването на един кандидат за нар.представител в 2 кандидатски листи. Кандидата за общински съветник може да фигурира само в една листа, и то в общината където е постоянното му местоживеене два месеца преди изборите.
+ пряко издигане от избирателите - тук кандидатите се регистрират като независими кандидати, представени от инициативен комитет, състоящ се от определен брой избиратели, който организира събирането на подписи в подкрепа на независимата кандидатура. За нар.представител, този ИКом. се регистрира в РИК и може да предложи за регистрация нар.представител, ако събере в негова подкрепа 2000 подписа от избиратели от съответния район. За президент и вицепрезидент, ИКом трябва да се регистрира в ЦИК и да събере   15 000 подписа, а за общински съветници и кметове - регистрация в ОИК и събиране на 500 подписа (когато е за кмет на нас.място под 1500 избиратели - 1/3 от техните подписи).
    След регистрацията им, кандидатите прекъсват изпълнението на държавна служба, ако заемат такава и излизат в платен служебен отпуск. Регистрираните кандидати се ползват с имунитет и не могат да бъдат задържани и привличани към наказ.отговорност, освен при заварено тежко престъпление.
6    Предизборна агитация - по същество предизборната кампания е агитация “за” или “против” избирането на кандидатите. В предизборната кампания участват кандидатите, партиите, застъпниците и гражданите. Не могат да участват държавни органи и синдикатите. Предизборната агитация спира 24 часа преди деня на изборите и се забранява и в самия изборен ден. Задължително условие е кампанията да се води на официалния език, който според К е българският. Формите на предизбор.кампания са различни - предизборни събрания, използване на агитационни материали, на националните средства за масово осведомяване и др. Финансирането на предизборната кампания се подпомага от държавата чрез държавния бюджет, но относно финансирането на общите местни избори се извършва от партиите и от дарения.
7    Гласуване - то е тайно и се извършва в специално предназначени за това помещения. То се провежда в неработен ден от 6 чса до 19 часа, но може и да започне 1 час по-рано, по решение на ЦИК и да продължи след 19 часа, ако все още има избиратели пред избирателната секция. За да гласува, лицето трябва да удостовери самоличността си и да бъде вписано в избирателния списък. Гласуването е лично и се извършва с бюлетините по определен образец.
8    Определяне резултатите от изборите -  преброяването на гласовете се извършва от СИК, като при преброяването може да присъстват представители на партии, кандидатите и техните застъпници, наблюдатели и журналисти. При определяне на резултатите се минава през няколко фази: Първо се броят пликовете в избирателните кутии, за да се види дали броят им съответства на гласувалите по избирателните списъци. После се определя броя на действителните бюлетини. Недействителните бюлетини (без плик, в плик повече от една бюлетина за различни кандидати, саморъчно писано, празни пликове). Изборните резултати се определят въз основа на действителните бюлетини и съобразно механизма на ползваната ИС. В разпрееление мандатите за НС, право да участват имат партии и коалиции, които са получили най-малко 4% от всички действителни гласове подадени за нар.представители в страната.

12  въпрос
ПАРЛАМЕНТАРИЗЪМ - същност, възникване, развитие. Народно събрание

    О. Парламент - висш представителен орган в Д, който упражнява ДВл.
Парламентът има феодален произход. Още през средните векове, кралете са имали съвет от благородници /феодали/, които ги подпомагали при вземане на важни решения. Развитието на конституционализма след Френската бужоазна революция осигурява развитието на парламентаризма, което довежда до създаване на парламенти в страните в Европа и други места. Англия се смята за първата държава, където се създава парламент.
    Терминът  “парламент” има еднакво значение на всички езици, с него се означава върховният представителен орган в държавата. Преди стотици години, с този термин са означавали самите помещения, където са били извършвани съдебни спорове или събирания на богослови. През ХІІ-ХІІІ век в Англия и други страни с този термин са означавали кралските съвети. С времето термина става нарицателно име за върховен представителен орган.
    Структура на парламента обикновено е еднопалатна /еднокамарна/ или двупалатна /дукамарна/. В  България парламента винаги е имал еднокамарна Ст. Обикновено горната камара /Сената/ се счита за елитарна и по-консервативен орган, поради тези причини двукамарната Ст не е намерила почва за нейното възприеване след Освобождението. Двукамарна Ст имат парламентите пр. на Полша Италия и различните федерации.
    При изготвяне характеристика на Народното събрание, трябва да се изходи от принципа за разделение на властите. Според чл.62 от К - НС осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. НС на българската държава се учредява след Освобождението от турско робство, по конституционен ред. Приетата от Учредителното събрание в Търново, през 1879г., Търновска конституция учредява института “парламент”,  наречен на български Народно събрание. Конституцията е предвиждала съществуването на обикновено и на ВНС. Законодателен орган е ОНС, а ВНС е било овластено със специални прерогативи, като избор на държавен глава, изменение на Кноституцията, отстъпване или размяна на част от територията на страната, избор на регенти.
Конституциите от 1947г. и 1971г. не предвиждаха съществуването на ВНС, но с приемането на Конституцията от 1991г. ВНС бе отново включено в системата на Висшите държавни органи. Всъщност с промените от 1990г. на Конституцията от 1971г., се предвиди ВНС, което да промени тази Конституция.
Сега, НС е висш представителен орган в политически аспект. То е единствения законодателен орган в РБ и упражнява парламентарен контрол. Според чл.84, т.1 от К “Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите.” НС е постоянно действащ орган. НС е ДО и работи с мандат (срок за дейност) от 4 години. НС упражнява парламентарен контрол, които произтича от парламентарната форма на управление в РБ. Съгласно чл.68, ал.1 от К, нар.представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват друга дейност, която е несъвместима с положението на народния представител. НС има правомощия - това е съвкупността от притежаваните П и З на съответния ДО, и пълномощия - това е мандата на ДО. Срока на пълномощията на НС, както и на всеки НП, започва да тече  от деня на избора. Изборът е оправомощаващият юрид.факт. Но за да може НС да започне да действува има още два ЮФ, които трябва да са настъпили: то трябва да е конституирано и НП да положат предвидената в чл.76, ал.2 от К клетва. Конституирането на НС започва с неговото свикване от президента до 1 месец след избора му или по инициатива на 1/5 от НП, но не е ясно с какъв документ се конституира.


13  въпрос
Конституиране, организация и ред за дейност на НС.   Комисии

    Конституирането на НС - минава през 4 етапа:
1    Свикване на НС;
2    Откриване на НС - от най-възрастния НП;
3    Полагане на клетва от НП - отказът от клетва е отказ от мандат за НП;
4    Избиране на ръководството - избира се председател и зам.председатели. Изборът е мажоритарен с обикновено мнозинство. Избират се парламентарните секретари (следят за изписване на парламентарните протоколи), а също и постоянните комисии (подпомагат дейността на НС и упражняват от негово име парламентарен контрол) и временни комисии (те правят проучвания и анкети). Квесторите са назначаеми.
Главното, което характеризира НС е неговата законодателна функция. Пълномощията на НС се прекратяват с изтичане на срока, за който то е било избрано, като за това не е необходимо да се вземе някакво решение или да се издава какъвто да било акт. Според чл.64, ал.2 от К “В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпило по време или след изтичане мандата на НС, срока на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства”. Възниква въпросът, може ли НС да се саморазпусне, да вземе решение за предсрочно прекратяване на своя мандат? К не съдържа разпоредба в този смисъл.  НС е орган на ЗВл и суверенно решава въпросите, свързани със своята организация и дейност, тъй като в К няма изричен текст като забрана за саморазпускане. До 2 месеца, след прекратяване на пълномощията на НС, трябва да се проведат избори за ново НС. Президента е длъжен да разпусне НС, ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, като назначава служебно правителство и насрочва нови избори в срок до 2 месеца след разпускане на НС - чл.99 ал5 от К. Според чл.160, ал.3 от К “С произвеждане на избори за ВНС пълномощията на НС се прекратяват”. На практиката в К не са предвидени практически възможните казуси при които следва да се прекрати мандата на НС - пр. при свърт на 100 НП.     
    НС се състои от 240 нар.представители /НП/, които са избрани на общо, равнои пряко избирателно право, с тайно гласуване. Възприетия политически плурализъм в чл.11 от К, позволява в състава на парламента да бъдат представени различни политически среди.  З НП може да бъде избран : бълг.гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание ЛС - чл.65, ал.1 от К.

Правомощия и ред за дейност на НС :
Председателят и неговите заместници не ръководят НС, а неговите заседания,  те са негови органи и изцяло зависят от него. Според чл.74 от К, НС е постоянно действащ орган. То само определя времето през което да заседава. Идеята е, че  НС се намира в една постоянна сесия, като през определени /непродължителни/ периоди е във ваканция. Но сроде ПОДНС, НС работи на три сесии годишно. Понятието “сесия” има две значения: едното е, че сесията е свикване на НС от неговия председател, когато е във ваканция за решаване на въпрос от неговата компетентност (пр. за снемане на имунитет на НП); другото значение е периода през който НС осъществява своите функции. Заседанието на НС е организираното работно време на органа, посветено за разглеждането и решаване на въпроси от неговата компетентност. По решение на НС пленарните заседания могат да бъдат удължени. Председателят открива заседанията ако присъстват повече от половината от НП. Той прекратява заседанието, когато в залата няма необходимия кворум. Кворум - определен, по законодателен ред, брой от членовете на колективен орган, които трябва да присъствуват на заседанието, за да бъде редовно и в състояние да взема решения. Решенията на НС се вземат с обикновено мнозинство (повече от половината от присъстващите, при наличие на кворум за заседание). Абсолютното мнозинство - това са повече от половината от всички НП (пр. Предложението за гласуване недоверие към МС е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички НП - чл.89, ал.1 от К или Когато президента е върнал закон за повторно обсъждане в НС, НС приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички НП - чл.101, ал.2 от К). Съществува и т.нар. квалифицирано мнозинство - когато са гласували 2/3 или 3/4 от всички НП. Дневният ред - това е работната програма за определено заседание в НС.
      Разискванията в заседанията на НС се извършват по съответна програма и дневен ред. Репликата е кратко възражение по същество на приключило изказване. Тя се прави веднага след изказването и не може да бъде повече от 2 минути. Правото на отговор /дуплика/ - то се полага на репликираният, след приключване на всички реплики и е до 2 минути. Не се допуска реплика на репликата, освен за репликирания. НП има право и на лично обяснение до 3 минути, когато в изказване на заседание е засегнат лично или поименно. То се прави в края на заседанието. Допуска се възможността за прекратяване на разискванията (гилотина на разискванията), преди те да са приключили. Ако е постъпило такова предложение, то не се обсъжда, а се поставя на гласуване. Само може да се даде думата на по един представител от всяка парламентарна група, която не е съгласна с прекратяването.
    Гласуване - НС взема решенията си чрез гласуване. Гласуването е действие чрез което се изразява волята и се определя отношение към поставен въпрос, с оглед на неговото решаване. Гласуването е лично, следователно никой не може да гласува по пълномощно. Гласува се “за”, “против” и “въздържал се”. Гласуването се извършва:
•    явно - то става чрез вдигане на ръка, саморъчно подписване, автоматизирано и т.н.
•    тайно - то се извършва с бюлетини. Смята се, че тайното гласуване позволява по-голяма свобода на волеизявлението.
    Резултатите от гласуването в НС, се обявяват веднага от председателя. Председателят може да разпореди повторно гласуване веднага, ако резултата от него бъде оспорен от парламентарна група. Но това е само една възможност, която зависи от волята на председателя. Ако обаче гласуването е тайно, то гласуването се ръководи и контролира от избрана от НК комисия. В този случай не се допуска повторно гласуване, освен ако не се обяви за недействително, поради фалшификация или груба грешка която е повлияла на резултата.
    Обнародване - всички актове на НС подлежат на официално обнародване. Това става в ДВ, който е официален печатен орган на държавата. Законите, по силата на чл.5, ал.5 от К, подлежат на обнародване /публикуване/. Освен закони, НС приема и други актове: решения, декларации и обръщения. Те не са нормативни актове и по отношение на тях не се разпростира изискването за публикуване. Независимо от това, по силата на чл.77, ал.1, т.5 от К, председателя на НС е длъжен да ги обнародва.

КОМИСИИ към НС :
    НС избира от своя състав постоянни и временни комисии. ПК подпомагат дейността на НС и упражняват от негово име парламентарен контрол. Докато ВК се избират при необходимост от проучвания и анкети.
1.    Постоянни комисии – са общо 24 на брой – Комисия по икономическа политика; по бюджет и финанси, по правни въпроси, по отбрана, по вътрешна сигурност и обществен ред; за борба с корупцията, по европейска интеграция и др. НС може да извършва промени във вида, броя и съставите на ПК. Всеки народен представител може да бъде избран най-много в 2 ПК.  При определяне на състава на ПК се запазва  съотношението м/у числеността на парламентарните групи /ПГ/. Ръководството на всяка ПК се състои от председател и до 3-ма заместника. Ръководството и членовете на всички ПК в пакет  се избират с явно гласуване, освен ако не е направено възражение с/у някой от предложените /от нар.представител или ПГ/ кандидати. ПК могат да приемат свои вътрешни правила в съответствие с ПОДНС. ПК имат следната дейност:
•    могат да образуват от своя състав подкомисии  и работни групи;
•    разглеждат законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения, разпределени им от председателя на НС;
•    изготвят доклади, предложения и становища по посочените документи;
•    правят оценки  по прилагането и ефективността на законите !
Гражданите, ДО и длъжностни лица са длъжни да предоставят, при поискване, всички сведения и документи, които са необходими за дейността на ПК. ПК се свиква на на редовно или извънредно заседание от нейния председател, от председателя на НС или по искане на поне 1/3 от членовете на ПК. Заеданията са открити. Гражданите могат да присъстват на заседанията, при спазване режима за достъп в НС. Комисията може да реши отделни нейни заседания да бъдат закрити. Заседанията на ПК по външна политика, по отбрана , по вътр.сигурност и ОР, както и на техните подкомисии са закрити! Участващите в ПК са длъжни да спазват законовите изисквания за класифицирана информация и тези по ЗЗЛД. За заседанията на ПК се води стенографски протокол /подписва   се от председ.+водещия протокола/.
2. Временни комисии – те се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси които са възникнали в НС или за провеждане на анкети. Избират са от НС по предлож.на председателя на НС или 1/5 от нар.представители. За ВК се прилагат правилата за ПКВК преустановяват своето съществуване с изтичане срока за който са създадени или с решение на НС.

14   въпрос
ЗАКОНОДАТЕЛНА ДЕЙНОСТ и процес. Актове на НС

    Законодателен процес - това е съвкупността от точно определени от К (чл.87-88 и чл.101) и ПОДНС (чл.60-71) действия в съответната логическа последователност при създаването на законите. Тези действия, според техния х-р, от реда на извършването им, от мястото им в тяхната логическа последователност и от субектите, които ги осъществяват, могат да бъдат групирани така, че да се обособят в т.нар. фази на законодателния процес:
а) законодателна инициатива - това е дейността, чрез която НС бива сезирано, по установения от К ред, с предложения за създаване на нови закони, а също за отмяна, изменение или допълване на съществуващи з-ни. Законод.инициатива се изразява във  внасянето на законопроект. Според чл.87, ал.1 от К “Право на законодат.инициатива има всеки НП и МС”.  НС е длъжно да постави на дневен ред и да разгледа внесения законопроект, но не е длъжно да го приеме. Президента също има право на законод.инициатива - чл.154, ал.1 от К, относно изменение и допълнение на К. Той има право и на законодат.инициатива по чл.159, ал.1 от К - относно дейността на ВНС.
б) обсъждане на законопроекта - председателя разпределя м/у постоянните комисии постъпилите законопроекти в 3 дневен срок от постъпването им. Всички тези законопроекти се изпращат и на Законодателната комисия. При тази фаза има няколко подфази: предварително обсъждане в постоянните комисии на НС; обсъждане на законопроекта в пленума на НС; допълнително обсъждане в Законодателната комисия и посторно обсъждане в пленума на НС. Законодател.комисия изготвя доклад до НС, да се приеме така, както е внесен, да се приеме с изменения и допълнение или да го отхвърли. Законопроекта се включва в дневния ред на НС не по-късно от 7 дни след представяне доклада на ЗКомисия. Той, заедно с доклада на ЗК и мотивите и от други комисии се пведоставят на НП не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъде разгледан в НС. НС изслушва доклада на ЗК и становищата на вносителите, след което започват разискванията по законопроекта с изказвания на НП.
в) гласуване на законопроекта - според чл.88, ал.1 от К  “Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение НС може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание”. На второто заседание, Нс приема законопроекта глава по глава, раздел по раздел или текст по текст, както самото то реши. При второто гласуване се обсъждат само предложенията постъпили в писмена форма до началото на обсъждането. Съществува една особеност за приемането на з-ните - според чл.155, ал.1 от К “НС приема з-н за изм.или допъл.на К с мнозинство 3/4  от всички НП на три гласувания в различни дни”. Но в следващата алинея е посочено, че ако предложението получи по-малко от 3/4, но не помалко от 2/3 от гласовете на всички НП, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от 2 и не по-късно от 5 месеца. При новото разглеждане, предложението се приема ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от всички НП. Вносителят на всеки законопроект в НС може да го оттегли до започване на обсъждането му на първо заседание, а след това, само с решение на НС.  НС ратифицира и денонсира със з-н международните договори, посочени в чл.85, ал.1 от К. Това са договори, които имат политически х-р или създават задължения за държавата, засягат основни права на човека.
г) промугиране на закона (обнародване) - приетия от НС закон се подписва от председателя на НС, като по този начин удостоверява автентичността на текста приет от НП. След това закона се изпраща на президента, който е овластен да го промугира. Президента може да прецени, че приетия закон противоречи (изцяло или отчасти) на К (по същество или формално - като процедура) и да откаже да го промугира. В този случай, той има право да върне закона в НС за ново обсъждане, т.е. да наложи т.нар. отлагателно вето - чл.101, ал.1 от К. След което НС се произнася по въпроса за конституционалност на приетия закон, както би направил КСъд. Но за разлика от някои монархични К, при нас ветото е отлагателно, а не абсолютно (при него приетия закон се отхвърля от държавния глава и не може да бъде поставен в действие, така бе и при Търновската конституция). Най-често ветото се отнася за определена част от закона (глава, раздел, член  или дори алинея), тогава след като закона се е върнал в НС, то НП трябва да подложат на обсъждане именно само тази част от закона, по отн/е на която е упражнено правото на вето. Но в чл.101, ал.2 от К е постановено, че “НС приема повторно закона с мнозинство повече от половината от НП”, което не дава отговор дали НП ще подложат на гласуване само часта на която има наложено вето или целия закон. Следва да се счита, че се обсъжда и гласува само часта на която има вето. Тук отново се спазват всички законови правила, т.е закона отново се гласува два пъти и то на две различни заседания.
д) влизане на закона в сила - след като закона бъде приет той трябва да бъде поставен в действие, поради това е необходимо първо той да бъде обнародван. Съгласно чл.98, т.4 от К  “Президента на републиката обнародва законите”. Това трябва да стане до 15 дни след приемането им. Но когато приетия закон е имал отлагателно вето, то той се обрародва до 7 дни от получаването му. Законите с които се изменя и допълва К, се обнародват от председателя на НС до 7 дни след приеването им - чл.153 от К. Обнародването е необходима предпоставка за влизане на закона в сила. При него държавата чрез целесъобразен начин и подходящи средсва довежда до знанието на съответните правни субекти определен юридически акт и гарантира достоверността на неговия текст. Интервала от време, от обнародването на закона до влизането му в сила се нар. vacatio  legis. Съгласно чл.5, ал.5 от К, нормативните актове (а з-на е такъв) влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.
Актове на НС - биват:
•    решения - това са юридически ненормативни актове на НС, с които НС избира свои вътрешни органи, образува постоянни или временни комисии и пр. Те са юрид.актове тъй като пораждат П и З, но в тях не се съдържат ПН, затова нямат нормативен х-р.
•    декларации и обръщения - това са актове на НС, с които то определя своето отн/е към съответния факт или събитие от вътрешен или международен х-р. Те не са юрид.актове и не пораждат П и З.

15   въпрос
Парламентарен контрол - същност, форми и процедури

    Парламентарен контрол - той се осъществява от пленума на НС или от постоянните комисии. Той се осъществява чрез средства специфични за парламентария контрол - питания, парламентарни проучвания, парламентарни анкети и др. Ефекта му не е само предизвикване на отговорност, но и профилактичен. Действието му започва при самият факт, че съществува такъв контрол. ПК е за законосъобразност и целесъобразност. Той реагира не само при нарушаване на закона, но и при неправилни действия. Той е рожба на разделение на властите и е продиктуван от формулата, че власта възпира властта. Субекти на ПК са НС и постоянните комисии. Обект на парламентарен контрол е МС и отделните министри - чл.90, ал.1  и чл.89 от К. Контрола е предварителен, текущ и последващ (относно законопроекти и  изпълнение). Съществува т.нар. парламентарна отговорност, която е политическа а не юридическа, но могат да се носят и двете.
Парламентарния контрол се изразява основно в три насоки – уреден в ПОДНС :
1)    Отправяне на въпроси – към м-р председателя, зам.м-р председателя или отделни м-ри;
2)    Отправяне на питания –  към същите;
3)    Гласуване недоверие към МС или към м-р председателя.
Гласуване недоверие към МС или към м-р председателя – гласуването може да се инициира от МС – да иска гласуване на доверие към МС за общата политика или по конкретен повод, с оглед осигуряване подкрепата на НС по отношение на водената от него политика понастоящем и за в бъдеще. Доверието се приема с мнозинство повече от поливината присъстващи нар.представители.
Също така инициативата може да произтиче по предложение на  1/5 от народните представители, които следва да внесат мотивирано проект за решение на НС за гласуване на недоверие към МС или м-р председ.. Недоверието се приема с мнозинство повече от половината от всички нар.представители. Следващо предложение за вот на недоверие към същото правителство, на същото основание,  може да бъде внесен след 6 месеца от гласувания, но неприет вот на недоверие.
Отправяне на въпроси – народните представители могат да отправят въпроси до м-р председателя /МП/, зам.МП или отделни министри, които са с актуален х-р и представляват обществен интерес, а също са в съответния ресор на управляние на изпълнителния орган или засягат дейността на тяхната администрация. Към МП се отправят въпроси засягащи д/стта на цялото правителство. Въпросите се отправят до председателя на НС писмено в срок до 48 часа преди началото на заседанието за парламентарен контрол. Въпросите трябва да са точни и ясни, без да съдържат лични нападки и да са подписани от съответния нар.представител. . Отговорът може да е устен или писмен /само ако питащия иска писмен отговор). М-ра може да поиска отлагане на отговора до 7 дни.  Ако питащия отсъства от заседанието по уважителни причини, отговорът се отлага. Питащият може да оттегли своя въпрос най-късно до заседанието за парламентарен контрол. Нар.представител може да зададе не повече от 2 въпроса за 1 заседание. Времето за изложение на своя въпрос е до 2 мин, а отговарящия трябва да даде своя отговор до 3 минути. След това, питащият има право на реплика до 2 мин, а отговарящия – на дублика също до 2 мин.
Отправяне на питания – нар.представител има право да отправи питания до МП, ЗМП или до м-р. Питанията трябва да се отнасят до основните страни от д/стта на съответния орган или на неговата администрация. Към МП се отправят питания до общата политика на правителството. Отговаря се в срок до 14 дни от получаване на питането, като отговорът е устно или писмено /само ако нар.предст.е поискал писмен отговор/. Запитаният може да поиска удължаване срока на отговора до 7 дни. Ако органът не отговори в срока, той е длъжен да се яви в 10 днев срок в НС и да даде обяснение за неизпълнение на това си задължение – да даде отговора в срок. Питането се обявява от председателя на НС на заседанието. Питащият може да развие своя въпрос до 3 мин. Отговорът е до 5 минути. След което питащият може да зададе 2 уточняващи въпроса в рамките до 2 мин. Следва отговор на тези 2 въпроса до 3 минути. Питащият има право да изрази лично отношение към отговорът – до 2 мнути. Тук няма право на реплика.
    
16 въпрос
ПРЕЗИДЕНТ – избор и отговорност

    Понятието “Президент на Републиката” е родово. То зависи от възприетия политически режим в съответната република. Едно е неговото правно положение в президентската република, а съвсем друго в парламентарната, за каквато е обявена България с чл.1, ал.1 от К. При парламентарната република, парламентът дава облика на управленския режим и разполага с прерогативи, каквито изпълнителната власт няма. При президентската република се акцентира върху прерогативите (особени предимства) на президента и те определят спецификата на републиката. Уравновесяване на властите в тези случаи ще се постигне чрез възпиращи функции, с които разполага титуляра на всяка от тях - президента по отн/е на парламента, а парламента по отн/е на президента. По особен начин се осъществява възпиращата функция на ИВл над другите две. Това обаче се обяснява с наличието на такава фигура, каквато е президента в парламентарната република.
ИЗБОР НА ПРЕЗИДЕНТ :
Според чл.93, ал.1 от К - Пр на републиката се избира пряко от избирателите. Но общоприето е в парламентарните република президента да се избира от парламента. У нас в действителност първите двама президенти - Петър Младенов и Желю Желев бяха избрани от парламента, но след като бе приета К от ВНС, на 12.01.1992г. бяха проведени първите преки избори за президент.
•    Условия за кандидатиране - в чл.93, ал.2 от К “За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на НП и е живял последните пет години в страната”. Следователно български граждани по натурализация не може да кандидатства за Пр. Но формулировката “по рождение” поставя някои въпроси. Има две категории  българските граждани които са станали такива по рождение. Първите са станали такива според принципа “на кръвта”, т.е. родителите им са били български граждани. Вторите са станали български граждани според п-па “на земята”, т.е. родени са в България но нямат друго гражданство, тъй като родителите им са неизвестни или без гражданство. Предполага се, че тези които са станали българ.граждани по произход /на кръвта/ в повечето случаи ще бъдат българи по кръв. Но другата категория лица по-често ще бъдат българ.граждани от небългарски произход. Втората категория лица не би могло да се приеме, че е уместно да стане президент на републиката. Пр не само трябва да е с българско гражданство, а да е и българин. Относно възрастта не приема, че се преследва един житейски опит. Едно от условията е - да е живял през последните 5 годни в страната. Смисълът е кандидата да е приспособен към местните условия и познава обстановката в страната. Това “живеене” трябва обаче да се докаже, че е фактически, а не само формално (по документи), защото това е смисълът на условието, тъй като  има и Решение на ВС при изборите от 1992г. с което бе отменено решение на ЦИК.
•    Избирателна процедура - Пр се избира пряко от избирателното тяло в страната, което се образува от всички избиратели. Избирателите следва да са бълг.граждани навършили 18 год., с изкл.на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание ЛС. Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане срока на пълномощията на действащия Пр.  Следователно, новият Пр трябва да е избран преди изтичането на мандата на неговия предшественик. Така се реализира една незабавна приемственост, при изтичане мандата на президента. Изборът е в съответствие с мажоритарната ИС в два тура. За избран се смята кандидата получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели. Ако при първото гласуване не бъде избран някой от кандидатите, в 7 дневен срок се произвежда нов избор в който се състезават само двама кандидати получили най-много гласове при първия избор. Когато кандидат получил най-много гласове от първия, откаже да участвува в следващия избор, в избора участвува кандидата със следващия по брой гласове. Закона не дава яснота, ако се откажи от новия избор само единият - президент или вицепрезидент, какъв ще е подхода.
При смърт или тежко заболяване на някои от кандидатите получили най-много гласове от първия избор, ЦИК отлага избора и насрочва нов избор 14 дни след датата определа за втори избор. В 3 днев срок от датата на решението на ЦИ, ръководството на партията  или коалициятя (при която има смърт на кандидата)  може да регистрира на общо основание нов кандидат.
    При случай, че има предсрочно прекратяване мандата на Пр и председателя на НС е встъпил в изпълнение правомощията на Пр (чл.97, ал.1 от К) изборът на Пр и вицеПр трябва да се проведе в 2 месечен срок от датата на встъпване на председателя на НС.
 ЗИПВ е процесуален закон, понеже той съдържа въпроси относно организацията  и провеждането на избор за ДГ на РБ и негов заместник. Според него, ЦИК до 40 дни преди избора трябва да регистрира в норочен регистър кандидатите за Пр и Впр. Предизборната кампания се открива от деня на обнародването на имената на кандидатите в ДВ и приключва 24 чеса преди началото на изборния ден.
    ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА - тази фигура не се среща във всички страни и по-специално в парламентарните републики. Дори във Франция, която е полупрезидентска, а следователно и полупарламентарна република, не съществува вицепрезидент. Практиката у нас показва, че не се чувства особено нейното значение. Освен това, самата К подценява ролята на ВПр, като в чл.104 допуска възможността Пр да му възлага само някои от правомощията си, а именно тези по чл.98, т.7,9,10,11 - назначава и освобождава от длъжност и др.държавни служители, определени със закон; дава и възстановява бълг. гражданство  и освобождава и лишава от него; предоставя убежище; упражнява право на помилване. ВПр също е изборен и се избира едновременно в една листа с Пр, при условията и реда за избор на Пр. Поради това резултата от гласуването не може да бъде различен за едния от тях. Всички спорове и неясноти около избора на Пр и ВПр се решанат от КСъд в 1 месечен срок след изборите, т.е. в срок от 1 месец трябва да се направи оспорването на изборите за да може Кс да се произнесе.
•    Несъвместимост - Пр и ВПр могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат. Това ограничение е напълно уместно, понеже практиката у нас показва, че продължителното застояване на едно лице на ръководна длъжност води до деформации в поведението му, които влияят неблагоприятно върху обществото и компромитират институциите. Според чл.95, ал.2 от К   “Пр и ВПр не могат да бъдат НП, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии”. Посочените несъвместимости са напълно уместни, но възниква въпросът, дали Пр или ВПр могат да членуват някоя партия и да изразяват открито пристрастие към партия? Отговорът може да бъде само отрицателен.
•    Срок на пълномощия - Съгласно чл.93, ал.1 от К - Пр се избира за срок от 5 години. Разликата м/у срока на мандат на НП (4 г) и Пр е случайна. Тя осигурява възможност за приемственост в работата на висшите ДО, понеже след като МС подаде оставка пред новото НС (съгласно чл.11, ал.2 от К), Пр остава на своя пост и се осигурява последователност в линията на управлението на републиката.
•    Прекратяване на мандата - той се прекратява чрез два способа:
•    изтичане на мандата - с факта, че са изтекли точно 5 г  от деня на избора, неговият мандат приключва. Не е необпходим някакъв специален акт или ритуал който да отбележи това събитие. Когато ВПр встъпи в длъжността ПР, то той изпълнява това до края на срока за който е бил избран Пр. Следователно не става дума за нов мандат, а за приемственост на пълномощията.
•    предсрочно прекратяване на пълномощията - това става в случаите определени в чл.97, ал.1 от К:
    а) при подаване на оставка пред КСъд; Оставката не прекратява автоматично мандата, а е необходимо акт на КС, с който да се установи фактът на оставката.
     б) трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване; Тези обстоятелства се установяват отново от КС, който трябва да бъде сезиран (от 1/5 от НП, Пр, МС, ВКС, ВАС и гл.прокурор). Решението на КС ще има установителен х-р.
  в) при отговорност за измяна или нарушение на К; Тук решението на Кс с което е установено това обстоятелство води до прекратяване на мандата.
  г) при смърт. Тук отново е необходимо установяване на факта от КС.
    Последици от предсрочното прекратяване на мандата - според чл.97, ал.3 от К, в случаите на ал.1, ВПр “встъпва в длъжността Пр до края на мандата”
т.е. ВПр го замества. Но на практика ВПр може да няма възможност да го замести, пр. ако си е дал оставката или е починал. В този случай пълномощията на Пр се поемат от председателя на НС до избирането на Пр и ВПр - чл.97, ал.4.
В 2 мес срок от встъпване на председателя на НС се провеждат избори, които се насрочват от НС. Ако Пр се замести от ВПр е ясно, че той ще поеме неговите функции изцяло. Но, ако Пр бъде заместен от председателя наНС, то дали последния ще може да налага вето над гласуваните закони в НС, да разпуска НС при условията на чл.99, ал.5 и 6 от К и дали трябва да продължи да бъде и председател на НС и Пр? На тези въпроси можем да отговорим следното: Да, председателят ще поеме всички функции на ПР и ще продължи да бъде председател на НС, понеже именно в това си качество той е поел пълномощията на ПР, но следва това председателство да бъде формално, а фактически то да бъде поето от зам.председателя на НС.
ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕЗИДЕНТА :
Чл.103 – Пр и ВПр  не носят отговорност за действията си извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на К.
    Под “измяна” чл.95 от НК има предвид действия като – с цел да бъде съборена, подровена или ослабена властта в рапубликата се участва в опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоражено въстание… В същата група са причислени и деянията като палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно средство, които целят посоченото по-горе въздействие в/у властта в републиката!
    В тези случаи, обвинението с/у Пр или ВПр се повдига по предложение най-малко на ? от нар.представители и се подържа от НС (т.нар.англ.термин “импийчмънт”), ако повече от 2/3 от нар.представители са гласували за това подържане на обвинение! Тук – в К е уреден един особен ред за повдигане на обвинение, извън нормите на НПК, но тук не става дума за наказателно производство, а за производство установяване на отговорността на Пр или ВПр. Компетентен да се произнесе по обвинението е КСъд – в срок от 1 месец от внасяне на обвинението от НС. Ако се установи държавна измяна или нарушаване на К, то пълномощията на Пр или ВПр се прекратяват  и именно това е резултата от горното обвинение! Едва тогава срещу тях би могло да се повдигне обвинение по реда на НПК.
    Но преди прекратяване на пълномощията им, то Пр или ВПр не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно производство – имунитет!

17    въпрос
Правомощия и актове на президента

    Като синоним на правомощия се ползва и понятието “компетентност”. Компетентността на Пр е съвкупността от неговите П и З в качеството му на ДГ. Компетентността на Пр се определя главно от К. В чл.98 от К са уредени неговите постоянни правомощия, свързани с текущата му дейност. Пр :
1.Насрочва избори за НС и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на НС.
2.Отправя обръщения към народа и НС.
3.Сключва международни договори в случаите определени със закон (правото да ратифицира и денонсира межд.договори има само НС).
4.Обнародва законите.
5.Утвъпждава промените на границите и центровете на АТЕ по предложение на МС.
6.Назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представителства на РБ при междунар. организации по предложение на МС и приема акредитивните и отзователни писма на чуждестранните дипломатически представителства в страната.
    7.Назначава и освобождава от длъжност и други държ.служители, определи със закон.
    8.Награждава с ордени и медали.
    9.Дава и възстановява бълг.гражданство и освобождава и лишава от него.
    10.Предоставя убежище.
    11.Упражнява правото на помилване.
    12.Опрощава несъбираеми държавни вземания.
    13.Наименува обекти с национално значение и населени места.
    14.Информира НС по основни въпроси в кръга на своите правомощия.
Съобразно чл.100 от К, Пр е върховен главнокомандващ на ВС на РБ, както в мирно време така и при положение на война. В това си качество, Пр назначава и освобождава висшия команден състав на ВС и удостоява с висши военни звания, като обябява пълна и частичвна мобилизация. Трябва да се приеме, че Пр не може да ъсоществява оперативно ръководство в сферата на ВС, защото това е област предоставена на МС. Правомощията на Пр могат да бъдат обособени условно в три групи:
•    взаимоотношения м/у Пр и НС - това са чл.98, т.1,4 и 14 от К,
-според чл.160, ал.2 - Пр насрочва избори за ВНС в 3 мес срок от решението на НС.
-чл.159, ал.1 - Право на инициат. относно д/стта на ВНС имат най-малко 1/2 от НП и Пр.
-чл.75 - Новоизбраното Нс се свиква на първо заседание от Пр на републиката най-късно 1 месец след избирането на НС. Ако Пр не стори това, то се свиква от 1/5 от НП.
-чл.78, т.3 - НС се свиква на заседание от председателя на НС …. по искане на Пр
-чл.99 (наизуст) - Пр след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парлам.глупа, да състави правителството. Когато в 7 дневен срок кандидата за м-п не успее да предложи състав на МС, Пр възлага това на посочен от втората по численост парлам.група кандидат за м-п. Ако и в този случай не бъде предложен състав на МС, Пр в срок от 7 дни възлага на някоя следваща парлам. група да посочи кандидат за м-п. Когато проучвателния мандат е приключил успешно, Пр предлага на НС да избера кандидата за м-п. Ако не се постигне съгласи за образуване на правителство, Пр назначава служебно правителство, разпуска НС и насрочва нови избори в срок от 2 месеца (след разпускането). Пр не може да разпуска правителството през последните 3 месеца от своя мандат. Ако в този срок НС не може да състави правителство, Пр назначава служебно правителство.
•    взаимоотношения м/у Пр и МС - според чл.98, т.3 Пр  сключва междун. договори в случаите определени със закон. Но такъв закон не съществува, а същото право го има и МС.
    -чл.98, т.5 - утвърждава промени в границите и центровете на АТЕ, но това става по предложение на МС.
    -чл.98, т.6 - назначава и освобождава ръководителите на диплом. представителства, но по предложение на МС.
    -чл.98, т.9 - молбите за предоставяне на бълг.гражданство се подават до МПравосъдието и се разглеждат от Съвет по гражданството и въз основа на мнението му, МП прави предложение до президента за придобиване, осбождаване или лишаване от бълг.гражданство, като последния се произнася с указ.
-чл.100, ал.2 и 4 - Пр назначава и освобождава висшия команден състав на ВС и удостоява с висши военни звания по предложение на МС. Обябява обща или частична мобилизация по предложение на МС.
•    взаимоотношения м/у Пр и съд - 129, ал.2 (наизуст) - Председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор се назначават и освобождават от Пр на републиката по предложение на ВСС за срок от 7 години без право на повторно избиране. Пр не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
    -чл.147, ал.1 - КСъд се състои от 12 съдии, 1/3 от които се избират от НС, 1/3 се назначават от Пр, а 1/3 се избират от общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС.
•    изм.и допъл.на К - според чл.154, ал.1- освен 1/4 от НП, право на инициатива за изм.и допълн.на К има и Пр. Този закон се подписва и обнародва от председателя на НС, а не от Пр, поради това, Пр не може да наложи вето над него.

АКТОВЕ НА ПРЕЗИДЕНТА :
    Актовете на Пр представляват волеизявление на ДО, което има официален х-р, в смисъл, че то се прави от името на държавата и я ангажира в юридическо и в политическо отн/е. В чл.102, ал.1 от К е посочено че “В изпълнение на своите правомощия Пр издава укази, отправя обръщения и послания”. Указите на Пр се приподписват от м-п или от съответния министър, това е т.нар. “контрасигнатура”, т.е. имаме едно разделяне на отговорността м/ двете институции. Но съществуват случаи (чл.102, ал.3) при които указите на Пр не подлежат на приподписване, когато:
-назначава служебно правителство;
-възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
-разпуска НС;
-връща з-н, гласуван от НС за повторно обсъждане;
-определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството;
-насрочва избори и референдум;
-обнародва законите.
В чл.103, ал.1 е постановено, че “Президента и вицепрезидента не носят отговорност за действията, извършени при изпълненията на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на К”. Но не е ясно какво точно се разбира под “държавна измяна”. В чл.149, ал.1 т.2 е възложено на КСъд, да се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на НС, както и на актовете на Пр.
    По-точно е да се каже, че издаването на актове на Пр не е компетентност а реализация на неговите правомощия. Всички актове на Пр са целенасочени. Те се издават за да решат конкретни задачи и се постигнат съответните цели, определени от икономически, социални или др.потребности.
Може да се твърди, че обръщенията и посланията не са юридически актове. Едно обръщение макар да излиза от висш ДО, към когото и да е насочено то, не можге да съдържа правни правила за поведение, понеже ако съдържа, то няма да е обръщение. Същото се отнася и за посланията. Обръщенията и посланията на Пр опрделено могат за имат правно значение, и ако не произвеждат правни последици, те могат да произведат въздействия върху възприетия правен ред. Обръщението -  е средство за установяване на контакт. С него Пр взема отн/е към определени факти, прави изводи и заключения. С посланието - Пр прави предложение, които могат да се приемат като искания в рамките на компетентността му. Примерно послание на Пр до НС може да бъде насочено към подсказване на необходимостта от определена законодателна уредба, за мерки които Пр смята за належащи. Но КС може да се произнася по въпроса за конституционността на всички актове на Пр - 3  вида.
Указите на Пр са безспорно юридически актове, и само Пр може да издава укази. Същественото за тях е, че те съдържат правни правила за поведение, т.е. ПН. Примерно съобразно чл.100, ал.1 от К - Пр може да обявява положение на война, както и военно или друго извънредно положение. За тази цел той издава указ, който има нормотворчески х-р, тъй като тук се създава специален административноправен режим, като се изменя юрисдикцията на органите на СВл.

18 въпрос
МСъвет – образуване, състав, компетентност, актове. Служеб.правителство

    Особеното при МС е, че от една страна самия МС е ДО, а от друга той е съставен от еднолични ДО - това са отделните министри. Затова може да се каже, че той е сложен ДО. Самата изпълнителна дейност е подзаконова дейност, тъй като тя се осъществява въз основа и в изпълнение на законите на страната. Поради тези причини, актовете на МС са подзаконови актове.
ОБРАЗУВАНЕ НА МС :
    Образуването (съставяне) на МС на РБ съответства на парламентарната форма на управление у нас. Правителството се формира от НС. Редът за това е конституционно определен в чл.99 от К. В тази процедура участват различни субекти на конституционното право, но решаващо е участието на НС. От разположението на политическите сили в НС и тяхната възможно по-консолидирана дейност зависи съставянето на правителството. Условно, етапите през които преминава образуването на МС, могат да бъдат определени като 2 етапа:
•    предварителен етап - той се развива извън НС. В него участва Пр и парламентарните групи. Ролята на Пр е предимно посредническа, а на парламентарните групи - консултативна. Самото съставяне започва чрез консултатии на Пр с парламентарните групи. Консултациите приключват като най-голямата по численост парламентарна група посочва кандидат за м-п. Началото на процедурата по образуване на правителството започва с Указ на Пр за възлагане на проучвателен мандат на кандидата за м-п. Същността на този указ е, че с него се възлага на кандидата да състави правителството. Мандата е успешен, ако в 7 днивин срок кандидата за м-п успее да предложи Ст и състав на МС. След като настъпи това събитие и кандидата отговаря на условията за избираемост  (членове на МС могат да бъдат само бълг.граждани отговарящи на условията за НП), Пр издава отново Указ с който предлага на НС да избере кандидата за м-п - чл.99 от К.
•    същински етап - при него фактически се създава правителството. Процедурата се осъществява от НС, защото то е органа който с решение образува МС - чл.84, т.6 от К “НС … избира и освобождава м-п и по негово предложение - МС; извършва промени в правителството по предложение на м-п”. Съставянето на МС започва с обсъждане и гласуване на кандидата за м-п. За изборът му се изисква обикновено мнозинство (повече от половината от половината присъстващи НП). Ако бъде избран, кандидата за м-п предлага състава на МС, с което предлага и Ст на МС. Логично е с едно решение да се гласува и състава и Ст на МС, но това може да стане с две гласувания, по избор на НС. Така, съставянето на правителството се установява с две отделни решения на НС - решение за избор на м-п и решение за избор на състава (евентуално и Ст) на МС. Членовете на МС полагат клетва пред НС. Възможно е мандата да е изчерпан или неуспешен - ако най-голямата парл.група не посочи кандидат; акокандидата не отговаря на условията за избираемост; ако кандидата в 7 дневен срок не предложи състав на МС; ако в пленарната зала кандидата не бъде избран. В тези случаи процедурата по чл.99 започва отначало. Дори ако се прекрати мандата предсрочно на МС, то започва процедурата по чл.99.
СЛУЖЕБНО ПРАВИТЕЛСТВО :
    Неуспешното съставяне на правителството води до назначаване на служебно правителство, разпускане на НС и насрочване на наво избори за НС. Невъзможността да се състави МС на парламентарна основа дава конституционно право на Пр да назначи служ.правителство (СП).  СП има следната характеристика:
1.СП е назначаемо - а не избираемо.
2.Членовете на СП не полагат конституционна клетва - понеже с указа за назначаването му, Пр издава и друг указ - за разпускане на НС.
3.СП има временен х-р - понеже веднага се насрочват нови избори за НС и мандата му е до назначаване на МС от новото НС.
4.СП има всички правомощия на МС - съобразно посочените в гл.V от К.
5.СП не подлежи на парламентарен контрол - понеже няма НС, с изкл.на случаите когато то е назначено през последните 3 месеца от мандата на Пр, тъй като тогава той не може да разпуска НС.
6.СП има ограничена компетентност - тъй като то не може да упражнява правото си на законодателна инициатива; не може да сключва договори за държавни заеми и не може да направи предложение за обябяване на военно или друго извънредно положение, тъй като няма одобрението на НС.
    СП функционира за да решава текущите въпроси на външната и вътрешна политика на страната и да организара изборите за НС.

Правомощия на МС :
    Като висш ДО, МС има определена компетентност, която се предоставя от К и действащото законодателство. Основните функции на МС са определени в чл.105, ал.1 от К “МС ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с К и законите”. Тук се открояват няколко функции на МС:
    1.Ръководна функция - по отн/е на външната и вътрешна политика на РБ.
    2.Организационна ф-я - чрез нея МС прокарва държавната политика.
При упражняване на правомощията си, МС трябва да спазва няколко принципа залегнали в К: за върховенство на К; за законосъобразност на октовете и действията си; за водене на социална политика; за защита на основните граждански права. Правомощията на МС са свързани най вече с:
•    осигуряване на обществения ред и национал.сигурност - специализираната дейност по осъществяването им е в компетенциите на МВР, в чиято Ст е НС”Полиция” и НС”Сигурност”.
•    осъществява общо ръководство на ВСили - специализираната дейност се осъществява от МО. В чл.9 от К са определени задачите и целите на ВС: гарантиране суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защита на нейната териториална цялост. С това правомощие е свързано и правото на МС да предложи на НС да обяви военно или др.извънредно положение, в/у цялата територия на страната или част от нея. МС и Пр осъществяват съвместно назначаването и освобождаването на висшия команден състав на ВС, удостояването с висши военни звания. Предложението се прави от МС, а Пр го реализира с указ, който се приподписва от министъра.
•    общо ръководство на държ.администрация - освен общите права, МС има права предоставени му от текущото законодателство в страната ( пр.според чл.99 от ЗМСМА, МС назначава и освобождава областните управители).
•    ръководи изпълнението на бюджета - като изготвя отчет за изпълнението му.
•    право на законодателна инициатива - а изключително негово правомощие е да изтовя и внася в НС законопроекта за държавния бюджет.
•    организира стопанисването на държ.имущество -   тук КС в тълкувателно решение е изброил формите в които може да се извършва стопанисването: подържането на държ.имущество, използването му, събирането на доходи иизплащане на задължения свързани с него, воденето на документация. МС казва от кого и по какъв ред се стопанисва това имущество. МС активно участва в определянето условията и реда за провеждане на търгове и конкурси по продажба на държавни и общински предприятия - ЗППДОП и ПРУСДП.
•    има правомощия в международната дейност - сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите определи със закон.
•    има контролно правомощие - той отменя незаконосъобразните и неправилните актове на министрите.
•    има право да сезира КС - по конкретни текстове от К.
    Според ПСОРМСНА, МС осъществява дейността си на основата на следните принципи: законност, колегиалност, йерархичност и децентрализация на оперативните функции и правомощия. При совята дейност, МС се подпомага от мнистерства, комитети, комисии, съвети и агенции. На тях той може да делегира изпълнението на някои свои функции и правомощия, когато съществува законово основание.

Актове на МС :
    Въз основа и в изпълнение на законите, МС приема свои актове, чрез които осъществява своите правомощия. Тези актове са правни носещи подзаконов х-р. Някои от тях са нормативни, а други - индивидуални.
    МС гласува своите актове и ги приема с обикновено мнозинство (от присъстващите на заседанието), но условието е да присъстват повече от половината състава му. Решенията му се вземат в условията на публичност, освен ако се налага опазване на държавна тайна или съществуват причини налагащи изключване на тези п-пи. Контрола за законност на актовете на МС се извършва от ВАС - чл.125, ал.2 от К.  МС приема:
1    Постановления - основен правен акт на МС. Те са нормативни актове. Приемат се по основни въпроси от правомощията му. Според ЗНАктове, постановления се издават при: за приемане на правилници, наредби и инструкции; за уреждане на неуредените от з-на обществени отн/я, съобразно дейността на МС. В чл.114о т К е посочено, че МС с постановления приема правилници и наредби. Следователно става дума за два вида постановления: първите съдържат ПН и са НА, втория вид съдържа в себе си друг НА - правилник или наредба. Правилника се издава за прилагане на закона в неговата цялост. Наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други асти от НА от по-висока степен.
2    Разпореждания и Решения - те са ненормативни актове. С тях се уреждат конкретни или индивуални въпроси.
    МС е колективен орган. Той се състои от м-п, зам.министър председатели и министри. Броя на зам.м-п и министрите не е нормативно определен. Членовете на МС трябва да отговарят на изискванията за избираемост на НП. Съществуват т.нар. условия за несъвместимост относно членовете на МС. Според чл.113 от К - Членовете на МС не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, несъвместими за НП. Това означава, че те не могат да изпълняват друга държ.служба и т.н.По този начин министрите и НП са поставени при равни условия, целящи тяхната независимост и свобода на действие. НП избран за министър прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър. Това означава, че ако напусне МС може да се върне в НС, в което е бил избран за НП. Според чл.76, ал.2 от К - Встъпването на министрите в длъжност е свързано с полагането на конституционна клетва пред НС. Но не ясно какви са последиците от неполагането й. М-п оглавява правителството. Министрите ръководят отделните министерства. Зам.министър председателите нямат нормативно определени функции. Практика досега е те да оглавяват отделни министерства.
    Министерството не е държавен орган. То държавна структура която подпомага дейността на министъра. Предсрочното прекратяване пълномощията на отделен министър не е нормативно регулирано, но се счита, че това става при: смърт, подаване на оставка, при наличие на условие за неизбираемост, при несъвместимост за заемане на длъжността. Основните функции на М-П са две - ръководна и координираща по отн/е  общата политика провеждана от МС. М-п носи отговорност за общата политика на МС.Тази отговорност е политическа. Тя намира реализация при гласуване недоверие от НС на м-п или МС (по предложение на 1/5 от НП с решение на повече от 1/2 от всички НП). При гласуване на недоверие на м-п или на МС, м-п подава оставка на цялото правителство. Зам.министрите се назначават и освобождават от длъжност от   м-п. М-п може да поиска от НС да му бъде гласуван вот на доверие, по конкретен повод, и по цялостната политика. Според чл.111, ал.1 от К “Правомощията на Мс се прекратяват: с гласуване на недоверие на Мс или на  м-п; с приемане на оставката на МС или на м-п; при смърт на м-п. МС подава оставка пред новоизбраното НС, а пълномощията му се прекратяват при образуване на МС от новоизбраното НС.
    Министрите са членове на МС, но в същото време са и едноличен държавен орган, но със специализирана компетентност.К не предвижда възможност да се гласува недоверие на отделен министър. За своите действия министъра отговаря чрез формите на парламентарния контрол. М-п може да предлага промени в състава на МС, а те се приемат от НС. Министрите носят отговорност за вреди причинени на гражданите от техните незаконни действия и актове. Тази отговорност не е пряка, а се преобразува като отговорност на Д, съобразно чл.7 от К. Членовете на МС нямат имунитет. Те носят отговорност за своите действия (чл.108, ал.3 от К) и могат да бъдат подведени под наказ.отговорност, както и да бъдат задържани.

19   въпрос
СЪДЕБНА ВЛАСТ – организация и дейност по К

    Правните основи на СВл са уредени в К и в ЗСВ. СВл е държавна власт, която осъществява правосъдието в РБ - чл.1 от ЗСВ. Правосъдието е дейността на съдебните органи /СО/ по защита на правата и законните интереси на гражданите, ЮЛ и Д. Следователно това е държавна дейност, чиито субекти и начини на осъществяване са уредени в законодателството. Правосъдието се осъществява в името на народа - чл.118 от К. Това произхожда от народния суверенитет, спазването на ПН, които гарантират сигурността, независимостта и личната свобода на гражданите. Целта на правосъдната дейност е да се даде справедливост, обективност и равноправие на тези, от които поизлиза цялата власт в страната - гражданите.
    СВЛ е независима - чл.117 от К. Тази независимост произтича от принципа за разделение на властите. Независимостта се постига чрез подчиняване на СО само на закона, като други ДО не могат да се намесват в дейността на СО. Поради това СО - съдии, прокурори и следователи се назначават и освобождават единствено от независим специализиран съдебен орган - ВССъвет. Също така, СВл има и финансова независимост - самостоятелен бюджет. СО са несменяеми и се ползват с функционален имунитет (не носят нак.отговорност за техните служ.действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпл.от ОХ), което определя тяхната конституционна независимост. СО правят преценка и вземат решения съобразно тяхната съвест и свободно вътрешно убеждение - чл.14 от ЗСВ.
    Несменяемост на съдебните органи – с навършване на 5 стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестация, с решение на ВССъвет същите лица стават несменяеми на съответната длъжност. Освобождаването от длъжност на тези три категории лица става при: навършване на 65 г. възраст; или подаване на оставка; или при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание ЛСУП; трайна факт.невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 1г.; и тежко нарушение или системно неизпълнение на служ.задължения, както и действия които накърняват престижа на СВл.
СВл осъществява 3 функции:
1    Правораздавателна ф-я - тя се осъществява от съдилищата, коиторазрешават спорове относно законни интереси на граждани, ЮЛ и държавни институции, чрез упражняването на контрол в/у законността на администр.актове и действия, и чрез налагането на наказания за извършени престъпления. Самото правораздаване има: граждански, административен или наказателен х-р, съобразно предмета на спора. В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели.
2    Надзорна ф-я - тя се осъществява от Прокуратурата и е свързана с контрол за спазване на законността. Прокуратурата упражнява общ надзор за законност в/у съдебната дейност. Тя привлича към отговорност лицата, извършили престъпления и поддържа обвинението по наказателните дела от общ х-р. Упражнява надзор в/у местата за изтърпяване на наказанията и други принудителни мерки. Прокурата следи за законност, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване на самоуправни нарушени права. Тя участва в граждански и административни дела, когато законите изискват.
3    Ф-я по осъществяване на предварително производство по наказ.дела - тя се осъществява от следствените органи. НПК урежда способите и реда за извършване на процесуално-следствените действия и събиране на доказателствата за извършеното престъпление.
    ПРИНЦИПИТЕ за организация и дейност на СВл са следните:
•    йерархичност - това е основен организационен п-п, които намира различно приложение при трите подсистеми в СВл. В прокуратурата този п-п е изразен в нейната централизация - всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори - на главния прокурор. Съществуват РП, ВОП, ОП, ВАП, АП, ВКП, ВАП и ГП.
•    инстанционност - по него са организирани и работят съдилищата. Настоящото съдебно производство у нас е триинстанционно - като първа инстанция делата се раглеждат от РС, а кото втора - ОС. Апелативните съдилища разглеждат като втора инстанция делата подсъдни на ОС - като първа инстанция. ВКС и ВАС действат като трета инстанция за делата (пр. РС-ОС-ВКС или РС-ОС-ВАС или ОС-Ап.С-ВКС). Тази инстанционност дава възможност на страните по делата да обжалват решенията на съда който е разглеждал делата на по-долна инстанция.
    Най-общо приципите свързани с дейността на СВл са:
1.П-п на несменяемост .
2.П-п на независимост на СВл.
3.П-п на работа съобразно закона.
4.П-п на самостоятелен бюджет.
5.Правосъдието се осъществява в името на народа.
6.П-п на публичност при разглеждане на делата (с изкл. на случаите на интерес).
7.П-п на установяване на истината.
8.П-п на право на защита за всеки.
9.П-п на равенство на страните в процеса и състезателно начало.
    Адвокатурата е особена институция, която подпомага гражданите и ЮЛ да защитават своите права и нтереси. В К в главата за СВл има текст за нея, но това не е основание тя да се причеслява към СВл.

20 въпрос
Органи и система на СВл

     Системата на СО може да се определи като единна и организационно самостоятелна. Структурата на правораздавателните органи се състои от: ВКС, ВАС, апелативни съдилища, окръжни и районни съдилища, като успоредно с тях са и военните съдилища. Извънредни съдилища не се допускат. Съгласно К, могат да се създават специализирани съдилища (административни, търговски и брачни). РС, ОС и военните съдилища (ВС) разглеждат определени със закон дела като първа инстанция. ОС са втора инстанция, за обжалване актовете по дела на РС, както и за други дела, възложени им със закон. АС разглеждат обжалваните актове по дела на ОС, като втора инстанция, както и др.дела възложени им със закон.
•    РС е основен първоинстанционен съд. Той разглежда делата в състав от 1 съдия и 2 съдебни заседатели. Той се състои от съдии и се ръководи от председател. При РС има прокуратура и следствена служба;
•    ОС е като втора инстанция и апелативна спрямо актовете на РС. При него има създадени граждански, търговски, наказателни и административни отделения. Състои се от съдии и младши съдии. Има председател и зам.председатели, които ръководят отделенията. Делата се разглеждат в състав от 3 съдии. При ОС има прокуратура и следствнена служба. ОС ръководи и контролира дейността на РСа в неговия район. Столицата има градски съд с права на ОС;
•    Адм.С - по силата на §3 АПК, от 2006г. се създават адм.съдилища чиито седалища съвпадат с тези на ОСъд, съответно с ранг на ОСъд;
•    Воен.С са приравнени на окръжните. При ВС има прокуратура и военни следователи. Съдът заседава в състав от 1 съдия със съдебни заседатели или 3 съдии, съобразно х-ра на делата по НПК;
•    АС разглежда делата срещу първоинстанционните актове на ОС в неговия съдебен район. Заседава от 3 съдии. АС има 4-те отделения, както ОС. АС ръководи и контролира дейността на ОС от своя съдебен район. При АС има апелативна прокуратура;
•    Воен.Ап.С  разглежда обжалваните актове на ВС от цялата страна, като има ВАПрокуратура;
•    ВКС осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане законите от всички съдилища - чл.124 от К. Юрисдикцията му се разпростира в/у цялата страна. Той е висша съдебна инстанция по граждански и наказателни дела, като не ги разглежда по същество, а само за законосъобразност, т.е като касационна инстанция.Състои се от 2 колегии - гражданска и наказателна. ВКС заседава в състав от 3 съдии, когато разглежда дела като касационна инстанция и спорове за подсъдност. При ВКС има прокуратура, която се ръководи от зам.главен прокурор;
•    ВАС е висша съдебна инстанция в административното провораздаване за осъществяване върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното  правораздаване. Юрисдикцията му се простира в/у цялата страна. ВАС е касационна инстанция за съдебните актове на всички съдилища относно законосъобразността на административните актове. Той е единствената инстанция, която се произнася за законосъобразност на актовете на МС и на министрите. Състои се от две колегии. Има председател и 2 зам.председатели. Към него има прокуратура, която се ръководи от зам.главен прокурор.
    ВКС и ВАС издават тълкувателни решения на своите общи събрания, които са задължителни за органите на СВл и ИВл. Общите им събрания вземат решения за сезиране на КС при констатиране противоречия м/у законите и К.
    Ст на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. Има главен прокурор, ВКП, ВАП, АПи, Воен.АПи, ОПи, ВОПи, РПи.
    Съществува НСлС, която разследва дела за:
1)    “Престъпления против републиката”;
2)    “Престъпления против информация държавна тайна…”;
3)    “Престъпления против мира и човечеството” по НК, както и
4)    престъпления извършени в чужбина;
5)    престъпления от лица с имунитет;
6)    престъпления от членове на МС или от държ.служители от МВР.
    Има Окр.СлСл. ССС и ОСС се ръководят от директори, които разпраделят делата м/у следователите. ССС и ОСС са ЮЛ.
    Правния статус на СО се назначават и освобождават с решение на ВСС. А във военните съдилища се назначават на кадрова военна служба им се присвоява офицерско звание. За съдия, прокурор или следовател може да бъде назначавано лице, което има само българско гражданство; има висше юридическо образование; да е придобило юридическа правоспособност и да е преминало изисквания стаж; да не е осъждано на ЛС за умишлено престъпление от общ х-р; да притежава необходимите качества. СО стават несменяеми след навършване на 3 годишен стаж на длъжността която заемат. Те могат да се командироват за неповече от 3 месеца и се освобождават от длъжност  при:
1.Подаване на оставка;
2..Пенсиониране;                                                                                                              
3.Осъждане на ЛС за умишлено престъпление от общ х-р;
4.Дисциплинарно уволнение;
5.Завръщане на титуляра; и
6.Трайна физ. невъзможност да изпъл. Задължен. си повече от 1 г.    
    Докато заемат длъжността си, СО не могат да бъдат: НП, министри, зам.министри, кметове, общински съветници. СО не могат да упражняват адвокатска професия, не могат да упражняват търговска дейност, да заемат изборна или назначаема длъжност д държавни, общински или стопански организации. СО се ползват с имунитета на НП.
    Висш съдебен съвет - той е колективен орган на СВл. Основното му предназначение е организационно и кадрово осигуряване на СВл. Състава му е регламентиран в ЗСВ - състои се от 25 човека (3 души - председателите на ВКС и ВАС и гл.прок. са по право, 11 се избират от НС, а 11 се избират от органите на СВл - 6 съдии, 3 прокурори и 2 следователи). На практика 3-та са политически представители на управляващата партия, а останалите 11 са избрани в НС отново от управляващата партия, т.е партията диктува решенията на ВСС. Срока на пълномощията на ВСС е 5 години. Членовете на ВСС не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на мандата, но могат да се избират в следващия мандат. ВСС заседава ако има кворум от 4/5 от състава му, най-малко веднъж на 3 месеца, решенията му се вземат с явно гласуване и обиквонено мнозинство, освен ако К или закон изискват друго. Решенията за издигане кандидатурите за председатели на ВКС и ВАС, за гл.прокурор и за назначаване , повишаване, понижаване, преместване и освобождаване на СО се вземат с абсолютно мнозинство - гласовете на повече от половината от всички членове на ВСС, при тайно гласуване.
ВСС има следната компетентност:
1.Предлага на Пр на РБ за назначаване председ.на ВКС и ВАС и гл.прок.
2.Определя съдилищата и районите им, по предложение на минист.на правосъд.
3.Определя броя на СО по съдилищата.            4.Назначава и освобождава СО.
5.Определя възнаграждението на СО .       6.Решава снемане на имунитета и временно отстран.

22 въпрос
Контрол за конституционност

    Глава 8 от К определя основите и правното положение на КС и институционализира принципа за извънпарламентарен контрол за конституционност в/у актовете на ЗВл и актовете на Пр. Този контрол за конституционност произтича от парламентарната форма на управление възприета у нас и кореспондира с п-па за правова държава. Основното предназначение на този контрол е да осигурява върховенството на К. А целта на този контрол е нашата правна с-ма да бъде единна и непротиворечива. Обхвата на понятието “конституционност” се отнася както до съдържанието на правния акт, така и до формата и реда за неговото приемане.
    Конституционността на актовете на горните 2 институции предполага тяхното съответствие с разпоредбите на К, въз основа на която са приети. Тези актове не могат да съдържат норми, които да противоречат на изричните конституционни разпоредби и конституционни принципи. Формата и реда за създаването на тези актове трябва да съответстват на конституционните изисквания.
В българското КП се познават 2 механизма за осъществяване п-па на конституционност. Тези механизми се различават по субектите, които могат да поставят в действие този принцип.
1)    Парламентарния способ - първият механизъм е когато НС осъществява самоконтрол за конституционност на своите актове. В ПОДНС е посочено, че “Законодателната комисия разглежда всички законопроекти и предложения за актове с норматевин х-р и дава мнение за съответствието им с К”. Тук става въпрос за един предварителен контрол. НП под формата на текущ контрол, могат да поставят въпроса за противоконституционността на отделен текст или цулостен правен акт, при обсъждането и гласуването му в пленарната зала, без това да поражда правни последици. Правото на Пр да върне за повторно разглеждане един закон, който вече е гласуван от НС, може да се разглежда като една косвена форма на контрол.
2)    Извънпарламентарен способ – вторият механизъм е свързан с действащия контрол за конституционност е преди всичко извън обсега на парламента. Той се осъществява  от КСъд – специализирана държавна институция, която е независима от ЗВл, ИВл и СВл - според чл.1 от ЗКС.
    КС е независим ДО и стои извън системата на съдебните органи. Правната същност на конституционния контрол е юрисдикционна, т.е. чрез него се установява съответствието или противоречието на з-на и на другите актове с К. Тази негова същност на контрола произтича от статута на КС, както от принципите на неговата дейност. Дейността на КС има оценъчен и констативен х-р. Контрола за конституционност, според действащото ни законодателство, е преди всичко последващ контрол, защото негов обект е вече приет и влязъл в сила правен акт. Предварителен конституционен контрол  /КК/ има в случаите на сключен международен договор, но нератифициран, когато се произнася за съответствието му с К.
В правната практика, КК се нарича още “НОРМЕН КОНТРОЛ”, който бива:
•    абстрактен КК - при него се констатира дали приетия з-н или др.акт на НС или Пр, съответствуват по своето съдържание форма и белези на К - чл.149, ал.1,т.2 от К.
•    конкретен КК /инцидентен/ - той се прилага по конкретен повод свързан с прилагането на някаква норма от правораздавателните органи - чл.150,ал.2 от К. При този случай, КС може да бъде сезиран от ВКС или ВАС, когато при съдебен процес се установи несъответствие м/у з-на и К. Делото се спира и се внася за решаване от него. Процедурата е в ЗСВл.
    Българския модел за КК е централизиран, защото се осъществява от един орган. Правните последици за един акт, който е обявен за противоконституционен с влязло в сила решение на КС е, че той спира да се прилага. Отменителното действие е занапред и няма обратно действие. КС действа на п-па на еднопосочния контрол - контролира актовете на НС и Пр.

22 въпрос
КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД – образуване и правомощия

    КС е централен ДО, който стои извън трите известни власти. Той е независим и самостоятелен ДО. В своята дейност се ръководи само от К и закона - чл.1 от ЗКС. Според ЗКС, той сам решава, дали отправения към него въпрос е от неговата компетентност. Решенията на КС са окончателни и не могат да бъдат оспорвани.
    КС е колективен орган и се състои от 12 съдии. КС се формира по два способа - изборен и назначаем. 1/3 от неговия състав се избира от НС, 1/3 се избира от общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС, а 1/3 се назначава от президента. Мандата на всеки съдия е 9 години. Съставът  му се обновява през 3 години, от всяка квота по реда определен в ЗКС. КС е постоянно действащ и автономен орган.
Правомощия на КС :
1. Дава задължителни тълкувания на К:
КС, като орган със специализирана компетентност има тълкувателно правомощие - притежава правото да дава задължителни тълкувания на К. Знаем, че ПН на К /като основен з-н/ имат и непосредствено действие. Поради това, прилагането на конституционните разпоредби става “според точния им смисъл” /според ЗНА/. Прилагането на конституционните ПН предполага да се даде яснота на тяхното съдържание и волята на законодателя, т.е. първо да се изясни какво е казал законодателя и второ - какво е искал да каже. Чрез тълкуванието не може да се извърши допълване или изменение на правната норма Тълкуването има задължителен х-р за всички ДО, ФЛ и ЮЛ. Затова, тълкувателните решения на КС се разглеждат като източник на конституц. право. На тълкуване подлежат и законите с които се изменя или допълва К. Но на тълкуване подлежи единствено действащата К, а не отменена К. НС не може да тълкува К, а може само да прави свое волеизявление, относно конституционните ПН, като изменя или допълва К, по реда предвиден в нея.
    Своите тълкувателни правомощия, КС осъществява като издава решение. Относно това решение, преобладава становището, че то няма нормативен характер. Решението влиза в сила 3 дни след обнародването му /заедно с мотивите, особени мнения и становища/ в ДВ - чл.33 от ПОДКС.
2. Произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и др.актове на НС и Пр:
Друго правомощие на КС е КК на актовете на НС и Пр, което на практика е и основното. Този контрол и последващ и се упражнява по отн/е на приети и обнародвани актове. Съгласно чл.17, ал.2 от ЗКС - Исканията за обявяване неконституционността на законите и актовете, могат да се предявяват от деня на обнародването им. Така контрола може да бъде упражнен преди влизането на законите в сила, в общия случай. Правните последици от този КК са преустановяване действието на акта  /или част от него/, от деня на влизане на решението в сила. Предмет на контрол са актовете на НС - закони, решения, декларации и обръщения, както ПОДНС и актовете на президента - укази, обръщения и послания.
    Спорен е въпроса, дали на КК подлежат актовете на ВНС. Може да се възприеме становището, че на КК подлежат актовете на ВНС, които са приети като обикновено НС. Не подлежат на КК законите приети с референдум, защотко К точно и ясно определя органите чиито актове подлежат на контрол - НС и президент.
    КС установява несъответствие на актове с К:
•    Когато ВКС или ВАС установят несъответствие / а не прави искане за установяване на противоконституционност на закона/ м/у закон и К/ята, те спират производството по делото и сезират КС. В този случай, решението на КС ще има само установителен х-р, понеже КС не може да спре действието на закон, чиято конституционосъобразност се оспорва. Тогава съответния съд ще трябва да реши делото съобразно общите принципи за несъответствие на заварения закон с К/ята.
•    Тази хипотеза важи и за установяване несъответствие от КС относно на сключени международни договори с К, преди тяхната ратификация.
    3. Произнася се по спорове за:
•    конституционността на политически партия и сдружения - това става с решение, което е окончателно.
•     компетентността м/у НС, Пр и МС, както и органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи.
•    законността на избора за Пр и ВПр, както и за НПр - исканията относно законосъобразността на избора се правят в 15 дневен срок от решението на ЦИК. КС има редица правомощия свързани с установяването на факти и обстоятелства, с които са свързани конституционноправните последици - пр.образува се дело за установяване факта за подаване на оставка от Пр и ВПр, или установяване трайната невъзможност Пр или ВПр да изпълнява провомощията си поради тежко заболяване, или установяване неизбираемостта или несъвместимостта на НПр с упражняване на други функции. При установяване на фактическата невъзможност на съдия от КС да изпълнява задълженията си повече от 1 година или при установяване на несъвместимост с длъжности и дейности - КС прекратява мандата на конституционния съдия. КС установява фактическа невъзможност на съдия от КС да изпълняват задълженията си и  снема имунитета на съдия от КС с тайно гласуване и с мнозинства най-малко от 2/3 от всички съдии. При прекратяване на мандата на съдия от КС в 1 месечен срок на негово място се избира дург съдия от същата квота.
    4. Произнася се по обвинения, повдигнати от НС с/у Пр и ВПр - КС трябва да установи основанията за отговорност - държавна измяна /на която днес още няма дефиниция/ и нарушение на К. Съдът разглежда делото при наличието на поне3/4 от всички съдии и постановява решението си на тайно гласуване и абсолютно мнозинство - повече от половината от всички съдии. Когато е налице държавна измяна и се прекратят пълномощията на Пр и ВПр, делото се изпраща на гл.прокурор
    чл.150, ал.1 от К  - Субекти които имат право да сезират КС са:
-1/5 от НПр;     -президента;   -МС;    -ВКС;   -ВАС  и  -гл.прокурор.
а при спорове м/у органите на местно самоуправл. и централ.изпълнит.орган се сезира и от ОбС.
Дейност на КС и статут на съдиите :
    В ЗКС и ПОДКС са уредени редът за дейността на КС - образуването и разглеждането на делата, както и видовете актове на КС и тяхното действие. Заседанията се провеждат ако присъстват най-малко 2/3 от съдиите, а при разглеждане обвинение с/у Пр или ВПр -3/4. Ако председателя отсъства, заседанията се ръководят от най-възрастния съдия. Заседанията са закрити, но може да се реши определено заседание да бъде открито. Сезирането на съда става с искане в писмена форма. Делото се образува от председателя и се определят един или няколко докладчици по него. Конституционното дело се разглежда в две фази:
•    относно допустимостта на искането - КС се произнася с определение;
•    разглеждане на делото по същество - произнася се с решение.
    КС се произнася с :
•    решения -  гласуването по принцип е явно като не се допуска въздържане. Приемат се с абсолютно мнозинство /поне 7 съдии/ или с мнозинство от 2/3 - при установяване фактическа невъзможност съдия да изпълнява задълженията си и снемане на имунитета му. Решенията се обнародват в ДВ в 15 дневен срок и влизат в сила 3 дни след публикуването.
•    определения и разпореждания.
    Чл.4, ал.3 от ЗКС - Условията за избираемост и назначаемост на съдия в КС са:
1.Лицето да е български гражданин и да няма друго гражданство.
2.Да е юрист с най-малко 15 години юридич.стаж.
3.Да притежава високи професионални и нравствени качества.
    Съдиите от КС встъпват в длъжност след обнародване на акта за тяхното избиране/назначаване/ в ДВ и след полагане на клетва /по ЗКС/ за добросъвестно изпълнение на задълженията си. Не са уредени правните последици при отказ от клетва, но след като не е положена клетва, която е условие, се счита, че лицето отказва  да встъпи в длъжност.
    Предсрочното прекратяване на 9 годишния мандат става при:
-подаване на оставка пред КС;
-влизане в сила на присъда, с наложено наказание ЛС за умишлено прес/е;
-фактич.невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 1 год.;
-при несъвместимост с посочените в К длъжности и дейности;
-при смърт.
    Съдиите в КС се ползват с имунитет на НПр. Имунитета на съдиите се снема при наличието на достатъчно данни за извършено пр/е, представени от гл.прокурор.

23  въпрос
Местно самоуправление

    О. Местно управление - това е политиката на органите на местно упр/е
         /ОМУ/ и извършваната от тях дейност съобразена с местните условия.
    Това е цялата административна дейност свързана с управлението на дадена територия, където властват ОМУ: областен управител, общински съвет и кмет. МУ трябва да се извършва по такъв начин и в такава насока, че да съответства на държавните интереси, то не може да бъде в разрез с държавните интереси. ОМУ трябва да се съобразяват с проблемите и изискванията на своите избиратели до колкото е възможно. ОЦУ не могат да се вмесват в дейността на ОМУ, но биха могли да въздействат върху тях косвено, а това се изразява чрез надзора на прокуратурата - въздействие по съдебен ред.
    О. Местно самоуправление /МСУ/ - това е независимостта на ОМУ по отношение на своята административна дейност. Тези отн/я се уреждат точно в ЗМСМА. МСУ дава определена самостоятелност на ОМУ в управленческата им дейност, която не се влия от централното управление. Тази самостоятелност е във всички сфери от живота на обществото. Самоуправлението съдейства за правните отн/я, то създава дух на активност. С нормите си, ЗМСМА запазва от произвол на централните органи на управление. Основите на МСУ са положени в глава 7 от К. Според чл.138 от К - ОРган на МСУ в общината е ОбС, който се избира от населението на съответната община за срок от 4 години, по ред определен със закон.
Според чл.135 от К - Територията на РБ се дели на общини и области, т.е. има двустепенно деление. Пак там е посочено, че други АТЕ и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон. В Ст на АТУ има 4  АТЕ:
•    област - чл.142 - тя е АТЕ за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие м/у националните и местни интереси. Управлението на областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация.
•    община - чл.136 - тя е АТЕ, в която се осъществява МСУ. Гражданите участват в управлението на общината, както чрез избираните от тях органи, така и чрез референдум и общо събрание на населението. Границите на общините се определят след допитване до населението. Общината е ЮЛ. Общината трябва да има поне 6 хил.души.
•    район - според ЗАТУРБ, всеки район трябва да има поне 25 000 души. В  ЗТДСОГГ - столична община и големите градове имат собствено АТДеление. Под големи градове се разбира град с население над 300 хил.души.
•    кметство - то е АТЕ, а кмета е ОИВл. Кметството трябва да има поне 500 души. В кметсво с под 500 души се назначава кметски наместник.
                                                                                                                                      
                                                            ОБЩИНА                                                                                                                               
     ОМСУ                     ОбС                                              кмет                                            ОИВл                                                                
                                                                                                                                                             


    Общината е основната АТЕ, в която се осъществява МСУ. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на МСУ, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. Границите на общините се определят чрез допитване до населението. Общината е ЮЛ. Самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават.
    Орган на ИВл в общината е кметът ! Той се избира от населението или ог ОбС за срок от 4 години по ред определен със ЗМИ. В дейността си, кметът се ръководи от з-на, от актовете на ОбС и от решенията на населението. Общината има самостоятелен бюджет и право на собственост, която използва в интерес на териториалната общност.
    Областта е АТЕ за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие м/у националните и местните интереси. Управлението на областта се осъществява от областен управител, подопомаган от обл.администрация. ОУ се назначава от МС.  ОУ отговаря за провеждането на държавната политика и отговаря за националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол!