Право

24
Понятие за ИЗПЪЛНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ (държавно управление)

Административното право (АП) е най-динамичния клон на правото, то регулира управленческите отн/я. АП има сложна, многообразна нормативна база, която постоянно се изменя.
    Приложното поле на АП - то включва и сферата на икономиката, и др.сфери от обществения живот.                                      ДУпр.
                
                                ЗВл    ИВл           СВл
                
                              АП
    АП обхваща множество з-ни - К, СК, НК, КТ, ЗСММанифестациите, ЗОДВПГ. Думата администрация е френска дума (administratio) и означава управление.
    Когато говорим за АП, то има три аспекта:
1    Това е действащият отрасъл на правото - правните норми.
2    Това е науката АП - тук действащите ПНи и ПО се анализират и се предлагат нови решения, обобщава се практиката и се предлагат насоки.
3    Това е учебната дисциплина АП - тук се разглежда предимно ИВл - функции, организация, актове и пр., т.е. цялото държавно управление.
    Всеки правен отрасъл регулира специфичен кръг от обществени отн/я. АП регулира общ.отн/я свързани с упражняването на държавното управление.

В широк см. Държавното управление (ДУ) ангажира целия държавен апарат (ДО), който осъществява ДВл. Когато властта действа, тя го прави властнически. ДОи действат от името на Д.
    Според Чл.4 от К, РБ се управлява според К и з-ните на страната. Тази норма е адресирана и касае цялото ни ДУ - НС, МС, Пр и СВл. Но ДУ се свързва предимно с ИВл.
    Администрацията  = ДУ = Изпълнителна дейност
ДУ има 2 смисъла :
1) Функционален (същностен) аспект (ФА);
2) Субектен (организационен) аспект (СА) - свързва се с органите, които осъществяват ДУ в страната.  
Съпоставяне на Законодателна дейност и Изпълнителна д-ст :
    Приликите м/у ЗД и ИД:
1    И в двата случая имаме осъществяване на ДВл.
2    Осъществяват се властнически правомощия.
3    И двете власти - ЗВл и ИВл издават нормативни актове.
    Разликите м/у  ЗД и ИД:
1    Специфичното за ЗВл е приемане на з-ните, това е по същество ДВл.
2    ИВл не може да приема з-ни, поради това ИД е една подзаконова д-ст.
     Административната дейност е една подзаконова д-ст. Изпълнявайки властта, ИВл разпорежда, т.е. има едно властническо изпълнение на з-на. Това предполага издаване на властнически актове - администр.актове (АА). Може да се каже, че ИВл е изпълнително-разпоредителна д-ст. От своя страна, АА са два вида - нормативни и индивидуални.
3    НА издавани от ИД са зависими от НА на ЗД, т.е. има едно вторимчно нормотворчество, съобразно з-ните (които са едно първично нормотворчество).
4    ИД е една оперативна дейност, организаторска дейност, творческа дейност, за разлика от ЗД, която е тромава.
    НА се издават на базата на 2 принципа:
•    оперативна самостоятелност (ОС) - това е правото, което се предоставя на адм.орган, в рамките на з-на, да прецени дали ще издаде АА, кога да го издаде, спямо кой субект да го издаде. Тук съществува оперативна преценка.
•    обвързана компетентност (ОК) - това е правото, което се предоставя на адм.орган, в рамките на з-на, да вземе едно единствено решение. Тук няма вариантност на решението.
     При ОС има вариантност на решението, но щом е в рамките на з-на, то АА е законосъобразен. Някъде, вместо ОК се ползва понятието “обвързана администрация”, но това не е съвсем правилно. Примери:
•    чл.106, ал.1 от ЗОВС - От наборна военна служба се отлагат … учащите се … в редовна форма на обучение във висшите у-ща… (тук имаме ОК);
•    чл.106, ал.4 от ЗОВС - От наборна военна служба могат да се отлагат младежи в тежко материално положение… (тук имаме ОС).
    При ОК за постигане на целите пресладвани с ИД може да се използва държавната принуда.
Съпоставяне на ИД със Съдебната дейност :
    Прилики м/у ИД и СД:
1    И при двете се реализират държавни цели и функции.
2    Осъществяват се властнически правомощия.
3    И двете дейности са свързани с прилагането на з-на.
    Разлики м/у ИД и СД:
1    СВл изпълнява з-на като решава правни спорове (N.B.), тя тръгва към з-на, а не изпълнява з-на, понеже съдията гледа назад - към фактите по спора, докато администратора тръгва напред - изпълнявайки з-на.
2    Генерирането на дейността - СВл започва своята дейност след като бъде сезирана (тук говорим само за съдията, а не за прокурора), а дейността на администратора е една активна дейност при която той трябва да проявява активност при взаимоотношенията с останалите субекти.
3    СВл не може да бъде зависима, докато ИВл има връзки на субординация - зависимост и въздействие. Съда се подчинява на з-на и своето вътрешно убеждение, а администратора е подчинен на останалите субекти по веригата в административната йерархия.
4    Съда се занимава само със законността, а не се влияе от правилността (целесъобразността), която дейност е специфична за ИВл.
    По отношение на втория аспект - Организационен аспект, ДУ разполага със субекти, които са органите на ИВл - органите на ДУ, но освен тях се включват и др. ДО, ако са упълномощени . Съществуват обществени организаци, които могат да се упълномощават да изпълняват ДУ. В осъществяването на ДУ, освен издаване на АА, се извършват и множество материално-технически действия, които нямат правен х-р, а по същество имат организационен х-р.

25
ОРГАНИ на ИВл.   Централни органи на ИВл

    Органите на ИВл (ОИВ) са вид ДОи и като такива, те имат сходни черти с останалите. ОИВ осъществяват държавна власт. Това е така, защото според К, ДВл се осъществява непосредствено от народа “и чрез органите предвидени в тази К”. Според п-па за разделението на властите “ДВл се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна”. Едни от органите, които К предвижда за осъществяването на ДВл, са ОИВ, които по предназначение изпълняват ИВл.
    Осъществявайки държавни функции, ОИВ прилагат средства и способи неприсъщи на други организации, а които са характерни именно за ДОи. Тези средства и способи произтичат от ДВл, и това са държавновластнически правомощия. Именно тези правомощия са свързани с издаването на юридически властнически актове, чрез които едностранно се създават правила за поведения или конкретни ПО и при необходимост тези правомощия са свързани с възможността за налагане на държавната принуда за изпълнението на тези правила за поведение.
    ОИВ могат да упражняват властническите правомощия в установени предели. Тези предели са свързани с определяне на правомощията и компетентността на съответните органи. ОИВ се образуват по реда на закона (принципно), който определя и тяхната структура (дали ще са еднолични или колегиални).
    ОИВ осъществяват изпълнителна дейност на държавата и в този смисъл се определят като изпълнителни органи на ИВл. Според К, в чл.149, ал.1, т.3 (касаещ дейността на КС) се ползва термина “изпълнителни органи” - “… КС .. решава спорове за компетентност м/у органите на МСУ и ЦИО.”
    4 Специфични черти на ОИВ са :
•    осъществяват изпълнителна дейност на Д;
•    осъществяват властнически правомощия - непосредствено организират и ръководят службите и звената по изпълнение на задачите на Д, в сферата на ДУ или осъществяват пряко управление в сферата на икономика, соц.-културната и администрат. Област, като ползват м-да на убеждението и м-да на принудата;
•    имат административна правосубектност - тук правоспособността и дееспособността възникват в момента на създаването на органа;
•    те представляват едноличен или колегиален състав (поделение, пост) - пр. МС, министър, кмет и пр., т.е. не се има предвид физическите лица.
    Не трябва да се бъркат ОИВ с категорията “длъжностно лице” - под длъжностно лице се има предвид физическото лице, персоната която е ангажирана с определени права и задължения, става дума за отговорностите им във връзка с тяхното служебно положение, докато при орган на ИВ се има предвид неговите държавновластнически правомощия, които упражнява спрямо другите ДО, организации и гаждани. Независимо, че в ДО действат ФЛ, то той не трябва да се идентифицира с тях. Длъжностното лице означава персоналното място на лицето в административния апарат, като то може да е част , елемент от самия ДО, от ОИВ.
    Има разлика м/у административен орган и “административен апарат” - АО, това е изпълнителен орган, ОДУ, той е част от адм.апарат, но не изпълва изцяло неговата организация. ААпарат съдържа освен органа на ДУ и много други административно-организационни звена.
Видове ОИВ :
    1.Според реда по който са създадени - по К или друг ред, ОИВ биват:
-МС;   - министри    - обл.управители      и  - кметове.
Първите три вида са създадени по К.
2.Според субекта, който ги създава, биват:
•    създадени от НС - пр.МС;
•    създадени от президента - пр.посланник;
•    създадени от др.ДО;
•    създадени от висшестоящи ОИВ - пр. м-ра на ВР назн. директор на РДВР;
•    създадени от орган на местното управление - пр. ОбС избира кмет на район    
3.Според начина на образуване, биват:
чрез избор - кметовете;
чрез назначаване - областен управител.
    4.Според териториалния обсег на тяхната компетентност, биват:
централни ОИВ;
териториални ОИВ.
    5.Според обема на компетентността им, биват:
органи с обща компетентност - пр.МС;
органи със специална компетентност - пр.министър.
    6.Според х-ра на тяхната компетентност, биват:
органи с отраслова компетентност - това са повечето, пр.здравеопазването;
органи с функционална компетентност - пр.МФ - то въздейства в/у всички отрасли (няма отрасъл “финанси”).
    7.Според своята структура, биват:
еднолични органи - решенията се вземат от едно лице;
колективни органи - решенията се вземат от гр.лица, пр.МС.
    8.Според областта на управление, органите биват:
органи работещи в икономическата област (МПр, МТС);
органи работещи в социал-културната област (МОН, МТСП);
органи работещи в администр.-политическата област (МВР, МВнР).

Централни   органи на ИВл :
    Тяхната компетентност се разпростира в/у цялата територия на страната.
    І. Министерски съвет :
МС (правителството) стои на върха на пирамидата от административните органи (изпълнителните). Той е учреден от К колегиален орган с обща компетентност. От самите разпоредби на К се подразбира, че МС е висш изпълнителен орган. Съгласно К, МС осъществява “общо ръководство на държавната администрация…”. В състава на МС влизат:  м-п, зам.мин-пред-ите и министрите (но без зам.министрите). Това означава, че МС, м-п и зам.м-п са отделни органи на ДУ. Актовете на МС са - постановления, разпореждания и решения. От тях, нормативен х-р имат постановленията, с които се приемат правилници и наредби.
    Според Търновската конституция - изпълнителната власт е принадлежала на княза. На 05.07.1879г е създаден първият български МС. Ал.Малинов е бил 5 пъти м-п, а най-младият м-п е бил Васил Радославов - 32 години; най-стария м-п е бил Васил Коларов - 79 години.
    Нормативната база, върху която се създава и работи МС е :
1. Конституцията, гл.V;
2. ЗАдминистрацията;
3. Устройствен правилник на МС и неговата администрация;
4. Др.з-ни определящи различните правомощия на МС.
    Изискванията към членовете на МС са посочени в чл.110 и чл.65 от К:
•    български граждани, без друго гражданство;
•    навършили 21 години;
•    не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание ЛС.
Членовете на МС не могат да изпълняват друга държавна служба.
    Структурата на МС е следната :
1.М-п                    10.МВнР
2.МИкономиката            11.МДАдм.
3.МЗдр.                12.МОСВ
4.МТСП                13.МПравосъдието
5.МОН                14.МЕвроинтеграцията        
6.МК                    15.МФ
7.МЗГ                    16.МРРБлагоустройството
8.МТС                    17.МЕн.Ен.Рес.
9.МВР                    18М без портфейл
    Първото бълг.правителство е назначено от Княз Батенберг, тогава МС е включвал:  М-п (с МВДела), МВнР, МПравос., МНПросвещ., ВМ и МФ.
    Понастоящем, МС се създава с 2 решения на НС:
1    За избор на М-п;
2    За избор на МС (по предложение на М-п).
Ако М-п прецени, то по негово предложение може да се извърши промяна в МС, като:
•    се създаде ново министерство;
•    се слеят министерства и се образува ново;
•    се влее министерство в друго.
    Служебното правителство се различава от МС по следните признаци:
1    То се назначава от Пр;
2    Действа за кратко време, до произвеждането на избори за НС;
3    Задачата му е да подготви провеждането на избори за НС;
4    Функционира без законодателна власт;
5    Върху него не се упражнява парламентарен контрол.
    Правомощията на МС могат да се прекратят предсорчно при следните случаи:
1    Гласуван вот на недоверие на МС или на М-п;
2    Негласуван вот на доверие  - инициатор е МС (пр. Филип Димитров);
3    Оставка на МС или на М-п (тя касае цялото правителство);
4    При смърт на М-п.
    ІІ. М-п – самостоятелен орган на ИВ. В чл.23-24 от ЗАдминистрацията са правомощията му. Той определя правомощията на зам.м-п, назначава областните управители и министрите. Има свой политически кабинет - който има съвещателни и информационно-аналитични функции.
Министерства и ведомства :
    Те не са органи на ИВ, понеже ОИВ са само министрите и съответните председатели на ведомства. Министерствата са вид ведомства. Други ведомства са - агенците, комисии, комитетите.
    Централни специализирани ОИВ - на първо място са министрите - това са еднолични органи на ИВ със специализирана компетентност. Министрите издават - правилници, наредби, инструкции и заповеди. Само първите 3 са НА.
    Централни колективни орани са:
1    Държ.Ком.ЦКнижа
2    ДАдм.Ком. - подчинена е на МС и се назначава от него. Има 5 души.
3    Изп.директори на Агенции - еднолични органи, като състава е администрация, извън органа, т.е. в адм.апарат.
    Извън с-мата на ИВл са - БНР, БНТ, БТА, БНБ, те не са подчинени на МС.

26  въпрос
Административно териториално деление.  Териториален орган на ИВл

    Съгласно К на РБ, територията на страната се разделя на общини и области. С приетия ЗАдм-Терит.Устр.РБ бяха създадени съставните АТЕ - кметствата и районите. Основните административно-териториални единици в страната са общините. Броя на областите е 28. Създаването и закриването на АТЕ може да се извърши само чрез з-н, и то след допитване до населението. С указ на Пр, по предложение на МС става: закриване, сливане, разделяне и присъединяване на АТЕ и населени места, както и промени в техните граници и центровете им.
    Макар в К да не е упоменато, в редица специални з-ни у нас се посочват като АТЕ  населените места и землищата. В съдебната и административна практика, тези две АТЕ имат утвърдено значение от правен х-р. Затова те са понятия с които често се борави в АП.
О. Населено място - това е исторически функционално обособена територия, определена с налчието на постоянно живеещо население, строителни граници и необходимата социална и енженерна инфраструктура (ЗАТУРБ, чл.3). Населени места са градовете и селата. Границите им се определят с градоустройствените планове, а при липса на такива - с околовръстните полигони.
    О. Землище - съвкупността от поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се определят по ред определен със з-н. С други думи, това е територията в която се намират селскостопанските имоти, стопанисвани от обитателите на населеното място или от организации, които имат седалище в нас.място. землището граничи със землищата на съседните населени места. Сега в границите на една община влизат множество населени места с техните землища.
    Ст на АТУ на РБ включва 4 АТЕ :   1.област;  2.община;   3.район;    4.кметство.
Столична община и големите градове (град с над 300 хил.души) имат собствено АТДеление (по ЗТДСОГГ). В София има 24 АТЕ-района, Пловдив - 6 района и Варна - 5 района.
Има 2 режима за районите и тяхното създаване:
•    по ЗТДСОГГ - в град с над 300 хил.човека;
•    по ЗАТУРБ - в градове с над 100 хил.души (по решение на ОбС в града).
    Всеки район трябва да има поне 25 хил.души, общината - поне 6 хил.души, а кметството - поне 500 души. Кметството е АТЕ, докато кмета е ОИВл. В кметство с под 500 души се назначава кметски наместник. Има разлика м/у “АТЕ” и “териториална единица” - Първото понятие се ползва като база за управление, а второ се дели на 2 вида - населени места (градове и села) и селищни образувания (курорти, вилни зони и пр).

Териториални ОИВ :
    
    МС
                                                       ЦОИВл  
ведомства

областен у-л,  кмет
                                                                               ТОИВл - това са местните ОИВл
низови звена на ИВл
    
Териториалните ОИВл са обусловени от АТУ-во на страната - има ЗАТУРБ от 1995г., а също и ЗТДСтолОбщ.иГол.Градове (двата з-на са фундаментарни в териториалното деление. Освен тях действат и следните НА:  Указ №1, ЗАдм., ЗМСМА, чл.135 от К- Територията на РБ се дели на общини и области” - т.е. има двустепенно деление в страната. Но К казва, че други АТЕ могат да се създават със з-н.
    Кметския наместник не е ОИВл. Има 3 вида кмета:
•    кмет на община;   - кмет на населено място;    - кмет на район.
    В РБ има 28 области, като границите им се утвърждават от Пр на републиката. ТОИВл включват трите вида кметове и областен управител :
1    Областен управител - той е предвиден в К като орган на ИВл.Назначава се от МС, а м-п назначава зам.областните управители. Неговите правомощия се посочени в чл.31 от ЗАдм.: провежда държ.политика в областта, като координира работата на ОИВл и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им ос органите на местната власт; осигурява съответствието на националните с местните интереси, като организира и разработва изпълнението на областните стратегии и програми за регионално развитие и осъществява взаимодействие с ОМСУ и местната администрация; отговаря за опазването и защита на държавната собственост на територията на областта; осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен к-л по изпълнението на адм.актве; упражнява контрол по законосъобразност на актовете и действията на ОМСУ и МА и др. ОУ издава индивидуални заповеди в границите на неговите правомощия, но те нямат х-р на НА. ОУ спира изпълнението на незаконосъобразните актове на ОбС и ги отнася пред съответния ОСъд в 1 месече срок от получаването им. Той отменя незаконосъобразните актове на кметове на общините в 1 месечен срок от узнаването или сезирането му. Тези два вида заповеди на ОУ могат да бъдат обжалвани пред ВАС. При отсъствието на ОУ, то той се замества от зам.обл.упр., които са най-много двама.
2.  Кмет на община  - той е орган на ИВл в общината. Общината се състои от ОбС и кмет, като ОбС е ОМСУ, а кмета е ОИВл. Кмета на община се избира от населението на съответната община за срок от 4 години. Правомощията на кмет на община са посочени в чл.44, ал.1 от ЗМСМА:  ръководи цялата изпълнителна дейност на общината; насочва и координира дейността на специализираните изпълн.органи; назначава и освобождава от длъжност началниците и служителите в ОА; отговаря за спазването на обществения ред, като за осигуряването му издава заповеди задължителни за началниците на съответните полицейски служби; организира изпълнението на общ.бюджет, на решенията на ОбС като се отчита пред него…., възлага изпълнението на своите функции на кметове на кметства и райони, като има правото да отменя техните актове. Той представлява общината пред съда и всички лица. В изпълненито на своите функции, кмета издава заповеди. ОбС може да отмени актовете на кмета, извършени в нарушение на неговите решения. Кмета полага клетва, която носи ПП, т.е. той изпълнява своите функции до полагането на клетва от новоизбрания кмет. Кмета на може да участва в ръководно звено на политич.организация или да извършва търговска дейност. ОбС избира зам.кметове на общината, по предложение на кмета. Кмета участва в заседанията на ОбС с право на съвещателен глас.
3    Кмет на кметство - създава се с пряк избор от населението, като при него също пълномощията му вазникват след полагането на клетва на първо заседание на новоизбрания ОбС. В кметствата няма зам.кмет. Правомощията му са в чл.46 от ЗМСМА:  изпълнява бюджета на общината в частта му за кметството; организира провеждането на благоустройствени, комунални и др.мероприятия; отговаря за стопаисването на обектите общинска собственост; назначава и освобождава служителите от общ.администрация, които подпомагат дейността му, в съответствие с утвърдената от общината Ст; приема мерки за подобряване и възстановяване на околната среда и организира охраната на полските имоти; води регистрите на населението и за гражданското състояние и изпраща актуализирани съобщения до ЕСГРАОН; осигурява извършване на администр. услуги на ФЛ и ЮЛ; осигурява спазването на обществения ред, като има част от полицейските правомощия посочени в ЗМВР, на територията до пристигането на полицейски орган; организира и ръководи защитата на населението при бедствия и аварии; представлява района на кметството пред населението, пред обществени и полит.организации и пред други кметства. Може да участва в заседания на ОбС с право на съвещателен глас.
4    Кмет на район - избират се от ОбС, по предложение на кмета на общината за срока на пълномощията на ОбС. Може да участва в заседанията на ОбС с право на съвещателен гласВ дейността си се подпомага от зам.кмет на район. Правомощията са същите както на кмет на кметство.
    Условия за несъвместимост на ТОИВл - кметовете на общини, райони и кметства не могат да участват в:
•    в ръководни органи на полит.партии;
•    да извършват търговска дейност;
•    да бъдат управители или да участват в надзорни, управителни или контролни органи на ТД и кооперации за вмемето на техния мандат.
    ОИВл са извън администрацията, те я ръководят. ЗАдм е общ закон и намира приложение не само за администрацията на ИВл, но и за ОДВл, а и за ОМСУ, понеже обхваща цялата администрация в страната, вкл. администрацията на НС и при Пр.
    За оперативното ръководство на администрацията към ОИВл се назначават административни секретари (пр.главен секретар), но той е част от администрацията, а не е орган или част от органа (пр.гл.секретар на МВР - МВР е администрацията, а министъра е органа). Функциите на администрацията се свеждат до подпомагане на ОИВл. Съществява 2 вида администрация:
•    обща администрация - тя подпомага технически ОИВл;
•    специализирана адм/я - подпомага органа в подготовка за вземане на управленчески решения (АА).
    Ст на администрацията е еднотипна - и пир ОА и при СА има поне 1 дирекция, отдели, сектори и пр. Служителите в администрацията не са с еднакъв статут, понеж едни (служители) са назначени и функционират съобразно КТ, а други - по ЗДСлужител (те се назначават с АА - заповед за назначаване.  Административната дейност бива:
1    Юридическа дейност : 1) изпълн.разпоредит.д-ст (АА) и 2)договорна д-ст.
2    Техническа дейност - тя е свързана с експертни решения на специалисти.
3    Материална дейност - тук е обслужващия персонал.
     N.B.  - ОбС не е ОИВл, а той е единствения ОМСУ, докато ОМУ е пр.Дирекция по ЗГ-Русе.

27
ДЪРЖАВНА СЛУЖБА
Статут на държавните служители

    Държавната служба /ДС/ е дейност на определена категория лица – държавни служители свързана с изпълнение задачите на администрацията в защита на държавните и обществени интереси.
    Държавен служител – това е лице, което по силата на АА е назначено и заема платена щатна длъжност в държавната администрация /ДА/ и подпомага ОДВл при осъществяване на неговите правомощия. Той при изпълнение на своята служба трябва да е полит.неутрален!
    Длъжностите, които се заемат от д.служители се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията.
    При изпълнение на ДС, д.служител се ръководи от:
1.    з-на и законосъобраз.актове на ОДВл;
2.    спазването и защитата на правата, закон.интереси и свободите на гражданите;
3.    интересите на Д.
Видове д.служители – според х-ра на задълженията и степента на проф.подготовка, те биват ръководни служители и експерти.
Д.служ.се назначава служебноп от съответния компетентен ОДВл, като възниква т.нар.”служебно ПО”. Кандидата депозира заявление за назначаване на ДС, като служебното ПО възниква на основата на АА, за неопределен срок от време, освен ако в з-н е посочено друго. Назначаването се предхожда от конкурс.
    Условия за назначаване:
1)    пълнолетен български гр.
2)    Не е поставен под запрещение
3)    Не е осъждан за УПОХ на ЛС
4)    Не е лишен по съотв.ред от правото да заема определена длъжност
5)    Отговаря на специф.изисквания визирани в съотв.НА на длъжността.
ПРИНЦИПИ при изпълнението на ДС – законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична неподчиненост
    Д е длъжна да създаде необх.условия за изпълнението на задълженията на д.служители, като го защитава при неговата законосъобразна дейност и обезщетява неговото семейство за вреди, причинени при или по повод на изпълнение на ДС!
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДСлужители:
1.    Длъжен да се произнася без забава по искането на гражданите. Той удовлетворява точно и своевременно тези от тях които са законосъобразни и действа за признаване на техните права и интереси.
2.    Изпълнява задълженията си: точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със з-ните и Устройствения правилник на съотв.администрация.
3.    Длъжен активно да подпомага и съдейства на ОДВл при осъществ.техните правомощия.
4.    Да спазва точно РВ и да го използва за изпълнение на възлож.задължения.
5.    Да изпълнява законосъобр.актове и з-ди на по-горестоящите органи и д.служители. Не е длъжен да изпълни неправомерна з-д, издадена по установения ред, когато тя съдържа очевидно за него правонарушение.
6.    Да защитава класифиц.информация, представляваща държавна или служ.тайна.
7.    Да има поведение, което не уронва престижа на ДС и да съответства на Кодекса за поведение на д.служители в държ.администрация.
8.    Декларира имотното си състояние всяка година до 31 март, което става пред органа по назначаването.
9.    Да не участва при обсъждането и вземането на решения по въпроси, когато той или свързани с него лица са заинтересувани от съответното решение. За подобен интерес той писмено уведомява органа по назначаването. Конфликт на интереси е налице, когато д.служител или свързаното с него лице не са прекратили или са придобили след назначаването му, качеството на ЕТ, съдружник, прокурист, член на УС,СД,НС в ТД, което извършва сделки или ще кандидатства по реда на ЗОП като изпълнител на такива поръчки за ЮЛ с чиито ръководител д.служител се намира в служ.ПО.
ПРАВА на държ.служител :
    Той има право на заплата, на почивка, на отпуска, на проф.квалификация. На задължително обучение при първоначалното постъпване, както и за назначаване на ръководна длъжност. Право на повишаване в ДС – чрез последователно преминаване в по-висок ранг или длъжност. Има право на обезщетение в предвидените от з-на случаи, на представително, униформено и специално облекло.
    При изпълнение на служ.задължения, д.служител има право свободно да изказва мнения относно законосъобразността и целесъобразността на дадените му нареждания и да предлага по-удачни решения.
Има право да членува в полит.партия доколкото не съществува забрана в спец.з-н, но няма право да се ангажира с такава дейност при или по повод изпълнение на своята служ.дейност. Има право да се сдружава в професион.организации или в СНЦ.
    Има право на стачка, когато предявените искания свързани със служебните или осигур.ПО не са били уважени!
    Д.служител се ползва с неприкосновеност на личната си кореспонденция и съобщения. Но кореспонденцията и съобщенията адресирани до д.служител в това му качество не се считат за лични!
    РАНГ – той е израз на проф.квалификация на д.служител като съвкупност от З и У, необходими за качествено изпълнение на длъжността Ранговете са “младши ранг” и “старши ранг” Те имат всеки по 5 степени. Д.служител подлежи ежегодно на атестация чрез оценка на изпълнение на длъжността му. Той задължително бива запознаван с направената му оценка, по която може да изрази писмено становище!

28
АДМИНИСТРАТИВЕН  АКТ  - понятие и видове

    Административният акт притежава някои характерни черти:
    1. Административният акт (АА) е още акт на държавно управление, като той е съществен елемнт в сферата на ИД. АА е юридически акт, юридическо действие. Поради това от АА произтичат ПП, П и З. Но не всяко действие на администрацията представлява АА. АА е един ЮФ за възникване на административни ПО. Но той не е единствения ЮФ за възникването на АдмПО, но все пак е основен ЮФ за АПО. Последиците от АА се пораждат в областта на ДУ. АА осъществява ИД, но има случаи когато АА поражда ПП в други отрасли на правото (пр. в ГП - ръководител на ведомство издава з-д за настаняване във ведомствено жилище на лице от ведомството, но това лице заплаща наем по договор за наем, като тук з-дта е АА, а договора е от ГП, или пр. АА издаван на лице под 18 години за сключване на гр.брак).
    2. АА е едно властническо волеизявление , в което изрибно е изявена волята на правен субект. Но не всяко волеизявление е АА, а само това което поражда ПП. Чрез това волеизявление, ОДВл изпълнява поставените му задачи от закона. Това изявление е израз на изрично предоставена власт.
    3. АА е винаги едностранно волеизявление, което произтича от властническото въдействие което оказва органа на ИВл.
    4 .АА се издава винаги от ОДУ (адм.орган), като типичния случай е този орган да е административен, но може и да не е адм.орган, стига изрично да е оправомощен за това (пр. указ на Пр - с него осъществява ИВл).
5    АА във всички случаи е подзаконов акт.
6    АА би могъл да се преведе в изпълнение и чрез метода на държавна принуда.
        О. АДМ.АКТ - едностранно властническо волеизявление на орган на ДУ (или приравнен на него), издадено въз основа и в рамките на з-на, изразено, пораждащо едностранно ПП в сферата на ИД, което в случай на необходимост може да се изпълни чрез помоща на държавната принуда.
    АА съдейства за реализацията на ПН чрез пренасяне на установения от нея модел на ПО върху конкретните обществени отношения, които се свързват с конкретни правни субекти.
ВИДОВЕ  АА
    Според  АПК , АА биват 3 вида: ИАА, общи АА и нормативни АА.
1    Според наименованието им, АА биват:
•    заповед - винаги се издава от еднолични органи и поначало те са свързани с неблагоприятни последици (но това не е задължително);
•    решение - издава се от колегиален (колективен) орган;
•    разрешения - лицензия, разрешително, позволително;
•    нареждане - то обикновено се издава в рамките на някаква администрация;
•    постановление - МС по К издава: постановление, решения и разпореждане;
•    покана, известие и съобщение.
2    Според юридическите свойства, АА се делят на:
•    НОРМАТИВНИ АА - те ракриват в съдържанието си определени ПНи, общи правила за поведение, като имат неопределен брой адресати (могат да бъдат: граждани, организации, собственици на определени имущества, медицински работници, адвокати и пр.). Според чл.75, ал.1 АПК – НАА са подзаконови АА, които съдържат администр.ПН, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Режима за издаване на НА за ДУ е уреден в ЗНАктове. Тук се включват постановлениеята на МС, с които той приема: правилници - издава се за прилагане на з-н или указ в тяхната цялост; наредби - за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения от НА от по-висока степен; и инструкции - с нея се дават указания за прилагенето на НА от подчинени на същия автор органи. ОбС издават наредби за регулиране на неуредените с НА от по-висока степен обществени отношения от местно значение сападащи към изп.-разпоред-дейност на съвета;
•    ИНДИВИДУАЛНИ АА - тяхното съдържание не е свързано с генерализиране и абстрактност по отношение на възникващите ПО и с участващите в тези ПО ПСу. При тях се наблюдава конкретизиране и индивидуализиране на създаваните ПО - по посока на субектите участващи в тях и по предметното им съдържание. Адресът на тези актове е конкретно и персонално обозначен (пр. отрежда се право на строеж в полза на лицето Х). Съгласно чл.21, ал.1 от АПК - “Индивидуален АА е изрично волеизявление или изразено с действие или бездействие волеизявление на адм.орган или на друг овластен със з-н за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засегят права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт”. Според ал.2 такива актове са и :
§  волеизявленията с които се декларарит или констатират възникнали вече П или З;
§  волеизявления за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на П или З, както и отказът да се издаде такъв документ;
§   отказът на адм.орган да извърши или да се въздържи от определено действие;
        Не са ИАА:  волеизявленията, действията, бездействията, когато са част от производството по издаване на ИАА или на Общи АА или пък от производствата по издаване на НА !
Основния белег, който характеризира индивидуалния АА и го разграничава от нормативния АА е, че ИАА СЪЗДАВА ПРАВА ИЛИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ИЛИ ЗАСЯГА права  или законни интереси на отделни граждани или организации. ИАА е най-често се използваната форма , в която се проявява Изп-Разп.Дейност. Чрез него се прилага з-на спрямо конкретно съществяващи обществени отношения и се решават множество актуални и сложни задачи възникнали в съвременното ежедневие на цялото ни общество.
•    ОБЩИ АА – според чл.65 АПК – това са актове с еднократно правно действие , с които се създават П или З или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.  Те не са нито нормативни, нито индивидуални. С тях се възлагат конкретни задължения илил права, но върху неопределен брой адресати (пр. нареждане на кмета на общината до живущите на ул.Х да почистят снега пред обитаваните от тях сгради и пр.).
3    Според характера на ПП, които пораждат, АА биват:
•    облагоприятстващи АА - те създават за техните адресати определени права или привилегии (пр.право на строеж, на стипендия);
•    утежняващи АА - с тях се възлагат на адресатите определени задължения или повинности (тегодби) - пр. данъчно облагане, повикване за военно-мобилизационен сбор и пр.;
•    забранителни АА - с тях се установява забрана или запрет - пр. забраната да се влиза в охранявана зона, да се преминава с МПС по определени улици, да се ползват запечатани помещения и др. Те в много случаи засягат неопределн кръг от лица и тогава имат х-р на установени от администрацията норми.
4    Според интензитета на въздействие в/у адресатите, АА биват:
•    декларативни АА - тона са т.нар. актове-решения те се свързват с признаване на факти и обстоятелства, които засягат П и З на различни субекти, като тези факти са възникнали в посочените от з-на случаи, преди издаването на акта, т.е. те имат обратно действие. В този случай ОИВл е задължен (обвързан) от ПН да декларира пораждането, изменението или преустановяването на съответните П и З (пр.издаване на патент за направено откритие от р-ля на Патентното ведомство);
•    конститутивни АА - това са т.нар. актове-разпореждания. За разлика от предходните, тези актове създават занапред П и З.
•    удостоверителни АА - с тях официално се удостоверяват определено фактическо или правно положение на субектите;
•    констативни АА - те се свързват със съставянето на протоколи и описи;
5. Според начина им на изразяване, АА биват:
•    писмени - това са голяма част от актовете;
•    устни - те са свързани с вътрешнослужебни ПО в администрацията;
•    изрични - без волеизявлението не може да се счита, че съществува АА;
•    мълчаливи - това са заключителни (конклудентни) актове (пр. пътните знаци, маркировката, положението на тялото на регулировчика и др.).

29
УСЛОВИЯ  ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ на АА

    АА придобива правна (юридическа) сила и ВЛИЗА В ДЕЙСТВИЕ само ако е законосъобразен. Актовете на ДУ, които са засегнати от пороци, които ги правят унищожаеми, се приемт, че са действителни в правото, докато не бъдат унищожени по предвидения в з-на ред.
    В общия случай, АА влиза в сила от момента на неговото издаване. Щом като е завършен и издаден, то той поначало предизвиква правен ефект. Но ако за издаването на АА има предвидено производство, което трябва да се спази, за да влезе в сила този акт, то трябва да бъда изчерпан предвидения за това производство ред. Такъв е случаят с издаването на индивидуални АА. АА влизат в сила и подлежат на изпълнение само ако са станали окончателни, т.е в предвидения в з-на срок не са били оспорени или ако са били оспорени по административен ред -  жалбата или по протеста са били оставени без уважение от съответния контролен орган.
    Актовете, които са станали окончателни, по з-н, придобиват т.нар. формална правна сила и по правило подлежат на изпълнение. Само с изрична норма може да се предвиди предварителното изпълнение на някои АА.
    Спрямо адресатите на които се възлага изпълнението на акта, правната сила на акта възниква от деня на връчването на съобщението за издаването на акта и узнаването му по предвидения ред.  
СЪОБЩАВАНЕТО на АА се извършва чрез:
1.    ИАА – или неговия отказ  се съобщава в 3 дн срок от издаването му на всички заинтересовани лица, вкл.на тези неучаствали в производството. Самото “съобщаване” може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на АА, което се удостоверява с подпис на направилото го ДЛ, или чрез отправяне на писмено съобщение, вкл.чрез ел.поща или факс, ако страната е посочила такъв. Когата страната има неизвестен адрес или не е намерено на посочения, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет-страницата на органа или се оповестява по др.обичаен начин;
2.    Общи АА – съобщаването става по реда за съобщаване откриването на производството – Оповестява се публично чрез средствата за МО, чрез изпращането му до организации на заинтересованите лица или по др.подходящ начин;
3.    Нормативни АА – освен тези на ОбС се обнародват в ДВ, а на ОбС се разгласяват чрез местните печатни издания или по др.подходящ начин.
Когато в ПН е предвиден срок, влизането в сила на акта започва от настъпването на последния час на последното денонощие на срока (в 24 часа).  Органът издал акта е задължен да обезпечи нормалното развитие на ПО, които произтичат от издадения акт. Веднъж станал окончателен, актът повече не може да бъде оттеглян, отменян или видоизменян произволно или по каприз на автора му. Това е възможно само в предвидени от ПН случаи и по предвидения от нея ред за това.
    Не е от значение, дали акта е издаден при упражняване на оперативна самостоятелност или обвързана окмпетентност. Действието на влезли в сила АА е различно, според техния характер и преднзначението им, предадено чрез ПН. Индивидуалните АА поначало са ограничени по време, тъй като те преустановяват действието си при реализиране на предвидените в тях ПП (пр. повиквателна з-д - преустановява действието си когато военнослужещият се яви в поделението). Но има случаи, когато АА се проявяват за неопределено време (пр. при създаване на определен статут на лице) Към тази категория са и нормативните АА, които действат докато не бъдат отменени. Когато в АА е определен срок за неговото действие, то той продължава до изтичането на срока упоменат в него.
ПРЕКРАТЯВАНЕ  действието на АА :
    Това става по различни причини, които могат да бъдат:
1    С постигане целта за която е издаден АА - пр. явяването на лицето повикано за обяснение в полицията прекратява действието на отправената му призовка; плащането на дължимия данък също има прекратително действие. Прекратяване на действието настъпва при изпълнение на задължението което тежи върху адресата по акта.
2    С изтичане на срока на акта - пр. изтича срока на разрешителното за търговия с черни и цветни метали и сплавите им. Прекратителния ефект настъпва автоматически, без да е необходимо да се издава акта за това прекратяване.
3    С изчезването на адресата по акта - пр. при смърт на адресата, при ликвидация на организацията за която се отнася и др.
4    С отпадането на възможността за реализиране на ПО, възникнало от издаване на акта - пр. при бракуване на машина, която подлежи на задължително застраховане, при емигриране на лицето получило настънителна заповед и др.
С отмяна на акта - това е твърде често срещана причин. Тя обикновено се извършва от висшестоящия орган на автора на акта. Отмяната на акта от неговия автор се нарича оттегляне. Актовете могат да бъдат отменяни или видоизменяни и по пътя на правораздавателния контрол - от съдилища и административни юрисдикции в пределите на з-на и по установения от него ред. Отменянето от правораздавателен орган може да стане само по причина на законосъобразност. Но по пътя на административния контрол, отменянето може да стане по правило - за законосъобразност и за правилност. - т.е. когато акта е незаконосъобразен или когато е неправилен (нецелесъобразни, ненавременни, неполезни и пр.). Но по пътя на административния контрол акта може да бъде отменен дори да е правилен и законосъобразен, докато при правораздавателния контрол акта може да бъде отменен единствено ако е незаконосъобразен. Самото отменяне е един нов акт на определен орган, с който се прекратява действието на един акт на ОДУ. Отменителният акт ликвидира изцяло или частично създадените с АА вече ПО м/у администрацията и адресатите по тях, затова се казва, че АА се отменя изцяло или частично.

ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ на АА :
    За да бъде законосъобразен един АА, трябва да отговаря на 5 условия:
1    Издаден от компетентен орган - условието за компетентност, това е правото което з-на предоставя на определени АО да издават съответните АА;
2    Материална законосъобразност - актът следва да е съобразен по същество и по съдържание със з-на. Волеизявлението на АО трябва да отговаря на з-на;
3    Формата - тя винаги е писмена;
4    Спазени процесуални правила по издаването - съобразно АПК;
5    Съобразен с целта на з-на - тук не става въпрос за целесъобразност.

Материална законосъобразност на АА:
    Това условие (от горните 5 условия) е законосъобразност на акта “по същество”! Това съобразяване със съдържанието на з-на на АА, се нарича съобразяване по същество. АА трябва да е съобразен с материалноправните изисквания на ПН, залегнали в съдържанието на хипотезиса й. Примерно:  за да може младежа да бъде зачислен в редовете на армията, то необходимо е по з-на, младежа да е годен за военна служба. Поради това повиквателната заповед, като АА, ще бъде законосъобразна ако това лице е годно за военна служба, т.е. ако е преминал съответната комисия и има необходимия документ за това. Друг пример, законосъобразна ще е дипломата за висше образование, като АА, единствено ако студента е преминал успешно съоветното обучение и е положил изискуемите държавни изпити, като последните представляват т.нар. материалноправни изисквания на з-на.
ФОРМА на акта (чл.59 АПК) :
    Много често, издаването на акта е свързано със спазване на определена форма, която е предвидена в ПН. Примерно: има случаи, при които се изисква да се мотиви, които да бъдат свързани с издаването на друг документ от друг орган, за някакво преварително проучване или съгласие за да бъде издаден въпросния акт, или акт свързан с одобряване или утвърждаване от друг висшестоящ орган. АА трябва да съдържа посочените 8 реквизита в чл.59 от АПК /виж по-горе/.
    Когато АА се издава от колегиален орган, то акта се подписва от председателя или от заместника му на този ОДУ.
    Отказите, като вид АА, също трябва да бъдат в писмена форма - “АО издава АА или отказва издаването му с мотивирано решение” - чл.15, ал.1 от ЗАП. Но от това правило изключение правят мълчаливите откази, които също имат качеството на АА.
КОМПЕТЕНТНОСТ НА ОРГАНА издал акта :
1    Основна черта на ДУ е, че то представлява една добре планирана подзаконова дейност. Поради тази причина, актовете на органите на администрацията се признават за актове на управлението само ако са основани на закона, т.е. не излизат от неговата рамка и преследват целите залегнали в него.   КОМПЕТЕНТНОСТТА - АА трябва да е издаден от онзи орган на администрацията, който притежава необходимата за това компетентност. Ком. е властническо правомощие на определен по з-на орган да може само той в определените от з-на случаи, в границите на определени териториални предели, за определен период, да издава предвидените актове на ДУ. Поради това посоченото правомощие за съответния ОДУ е предоставено под формата на:
-персонална,     - материална,   - териториална, и    - повременна компетентност.
Тази ком. предоставена по з-на не може да се преотстъпва (делегира) на други ОДУ, освет в изрично предвидени случаи в ПН. Компетентността се различава от правомощията, които се притежават от субектите в областта на ГП, обуславяни от тяхната гражданска правоспособност и дееспособност. Най-важната отличителна черта е, че правомощията може да се упражнят или не, съобразно волята на субекта, докато при компетентността ОДУ има не само правото да упражни съдържащите се в компетентността правомощия, но и има задължението да ги упражни (пр. органите на полицията не могат да не вземат мерки, които са необходими за опазване на обществения ред на мероприятия свързани с реализирането на празници, фестивали и др.).
СЪОБРАЗЯВАНЕ С ЦЕЛТА НА З-НА :
Това е целенасочеността на акта ! Акта на ОДУ трябва да преследва предвидената в з-на цел, т.е. трябва да бъде целенасочен. Пример:  целта която преследва ЗМВР е защита на националната сигурност и опазване на обществения ред. Всички АА издавани от полицейските органи следва да са насочени към постигането на тази цел, пряко или косвено. Целенасочеността се различава от целесъобразността , от навремеността, ефективността, които са свързани с оперативната самостоятелност на органа. Целесъобразността на акта по принцип е насочена, ориентирана  към целенасочеността на акта. Целесъобразността, която е свързана с правилното виждане на служебното лице за постигане целта на з-на, се вмества и е част от целенасочеността.
    Всички изисквания за законосъобразност на АА (5-те условия) трябва да бъдат комулативно налични при АА. З-на изисква, когато съда проверява законосъобразността на АА, да се даде оценка на всичките тези 5 условия, и цялостната положителна оценка ще говори за наличието на законосъобразност.
    ОДУ, а и всички други органи, когато са оправомощени да издават АА, ще следва да се съобразяват с посочените услови (изисквания), които очертават законовия статут на акта.
ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРАВИЛА по издаване на акта :
    Самото производство (процеса) по тяхното издаване, което е превидено в закона (ЗНА), също представлява една гаранция за законосъобразност на АА. Що се отнася до индивидуалните АА, основен НА в това отношение се явява АПК, където е посочено общото производство на ИА и общите АА. В случай, че в специални з-ни се съдържат специални правила за издаването на ИАА - ще се прилагат те, по силата на правилото, че специалния з-н има предимство пред общия (пр.в ЗУТ, в ЗНСНЗвания). Важен елемент в производството са сроковете, които се установяват в ПН, способите посочени за събиране на доказателствата, сроковете, изискването на мнения, съгласия и пр.

30
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на АА

Случаи на недействителност :
    Недействителни (незаконни) са актовете, които противоречат на з-ните или на издадените подзаконови НА. Тези Нд актове не могат да породят ПП. Нд е равна на незаконосъобразност. Нд е налице винаги, когато не са били спазени едно или повече от посочените 5 изисквания за законосъобразност. На тази база, в практиката могат да се срещнат следните видове незаконосъобразост:
1    Актове издадени от некомпетентен орган или ако е превишена предоставената компетентност на органа (превишение на властта);
2    Актове с неспазена предвидената от з-на форма;
3    Актове несъобразени с процесуалните изисквания на ПН, при издаването им;
4    Актове несъобразени с материалноправните изисквания на ПН;
5    Актове несъобразени с целта, която преследва з-на.
    Всяко от посочените нарушения има х-р на недостатък (порок) на издадения АА. Тези пороци имат точно наименование в практиката като терминология:
•    некомпетентност или превишение на власт - пр з-д на дир.на РДВР до гражданин да си заплати дължимите данъци;
•    неспазване на законната форма - когато не е са спазени реквизитите в акта;
•    неспазване на производството - не е спазена процедурата по издаването на акта или неговото връчване;
•    незаконосъобразност по същество - спиране дейност на предприятие работещо със зривни вещества по ЗКВВООБ, което е спазило з-на;
•    нецеленасоченост по з-н (превратно упражняване на власт) - пр. полицейски орган дава призовка на гражданин да се яви в РПУ и няма основание да призове гражданина;
    Тези недосатъци са основание за отмяна на  на АА, а именно:
+ липса на компетентност;
+ неспазване на установената форма;
+ съществени нарушения на адм.правните правила;
+ противоречие с материалноправните норми;
+ несъответствие с целта на з-на.
    Критерии за разграничаване на Нд са  нищожността и унищожаемостта, но в АП няма законов критерии за нищожност или унищожаемост. Можем да говорим за частичен законов критерий за нищожност.  Тук трябва да се ръководим от критерия “степен на законосъобразност”, примерно:
•    при лека степен на нарушаване на законосъобразността - акта е унищожаем;
•    при тежка степен на незаконосъобразност - акта е нищожен;
    Трябва да се изхожда от 5-те условия за законосъобразност на АА:
-нарушена компетентност - акта е нищожен;
-нарушено съдържанието на з-на - акта може да е унищожаем или нищожен;
-нарушена е формата - може да е У или Н;
-нарушение на производството - акта е У;
-нарушение на целта на з-на - акта е У (това е т.нар. “превратно упраж.на Вл”).
Ако липсват мотиви - акта е Нд, но У, понеже тук на практика имаме нарушено производство.
Нищожност и унищожаемост при АА :
    При унищожаемост се иска от съда неговата отмяна, а при нищожност - обявяване на нищожност. Нд може да бъде степенувана, понеже тя невинаги е еднаква. Тя може да е по-голяма или по-малка, според наличието на пороците, които я пораждат. Затова актовете могат да бъдат: абслютно нищожни и относително нищожни; несъществуващи и нищожни; относително недействителни и абсолютно недействителни; оспорими и унищожаеми и др. Но най-често в практиката се говори за нищожни и унищоаеми актове.
    Специфично за нищожните актове е, че те се третират като несъществуващи актове, понеже имат радикални, основни недостатъци, които засягат компетентността на ргана формата или съдържанието, което следва да имат. Такива актове в правото са едно “нищо”. Затова от гл.т. на з-на не могат да породят ПП (пр. заповед на областния управител с която обявява развода на двама съпрузи - този орган няма материалната компетентност, понеже съда е компетентния орган). В този случай никой не е правно задължен  или обвързан да се подчини на издадения АА, тъй като този АА не съществува за правото и не би могъл да породи каквито да било ПП. Такъв акт не е необходимо да бъде отменян с нов акт, достатъчно е да се констатира неговата нищожност. Според чл.149, ал.5 АПК - се предвижда възможност да се иска обявяване на един акт за нищожен от страна на съда. За такъв иск до съда няма срок, понеже се предполага, че нищожността не може да се санира с изтичане на определен срок.
    Унищожаеми са актовете които макар да имат някакъв порок, то той не съдържа такава радикална степен на Нд, която още на пръв поглед да бъде преграда за предизвикването на ПП. Най-често такива актове са: превратно упражняване на власт - когато е нарушена целта на з-на, или при неспазване на з-на по същество (пр. издаване на свидетелство за управление на МПС на лице, което страда от тежка форма на далтунизъм или не е положило изпит за правоспособност - тук има нарушение на з-на по същество). При този случай, АА макар и временно предзвиква ПП и подлежи на изпълнение от неговите адресати. Тъкмо поради това, последиците от такъв акт следва да бъдат осуетени, било чрез спиране на действието му или чрез отмяната му. Необходимо е предизвиканите  ПП от този акт да бъдат заличени (ликвидирани), и то с обратно действие (ex nunc). С унищожаването на такива актове се цели да се възстанови онова положение, което е съществувало преди издаването на АА. Необходимо е да  компетентните органи да издадат друг акт, който да измени порочния или да го отмени и така да се заличат породените ПП.
    За разлика от ГП (както е в ЗЗД), в АП не съществува законов текст, който да указва кога един АА е нищожен или кога е унищожаем. Понеже това са актове на ОДУ, то тяхната характерна черта е безприкословното подчинение на з-на и се прилага презумпцията за законност на такива актове, което затруднява разкриването на техните проци. Затова трудно може да се разкрива т случаите когато един акт е нищожен или унищожаем.

31
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИСТРИТИВНОПРАВНИ  ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Изпълнението на адм.пр.задължение - като правно явление :
    Изпълнение на адм.правните задължения (АПЗ) представлява реализация на административните ПО, които са възникнали от някакъв ЮФ. Изпълнението на АПЗ е една реализация и на самите ПНи, съдържащи се в з-ните и в издадените въз основа на тях НА. Създаденото ПО м/у администрацията и адресатите на адм.ПН или на регулирания от него АА получава един логически завършек чрез изпълнението на АПЗ. С постигането на този желан от правото резултат - изпълнението на АПЗ, се прекратява административното ПО (АПО). Заедно с това се преустановява и действието на породилия ПО ЮФ, освен ако този факт има многократно действие. Изпълнението разкрива реализацията на АПО чрез извършената престация - да се направи нещо, да не се направи нещо или да се даде нещо.
    АП допуска изпълнението само на валидни АПЗя, породени от признати ЮФи (АА, съглашения, юрид.събития и др.).  Решенията (актовете) на администрацията, които отговарят на 5-те условия за законосъобразност ще притежават специфичната за тях сила - изпълнителна сила, която произтича от з-на, като тази сила се нар. още “изпълняемост”. Един АА и свързаното с него АПЗ, може да има изпълнителна сила, т.е. да е изпълняем, но да е неизпълним за определени субекти на задължението (пр. ДЗЛ не може да плати дължимия данък поради липса на парични средства). Поради това, има разлика м/у изпълняемост и изпълнимост на АПЗя. Неизпълняемостта на АПЗя води до тяхната неизпълнение.
    Осъществяването на АПО и съдържащите се в него АПЗя, независимо от факта, който ги поражда, представлява едно двупосочно явление - всяка от страните и администранивния орган и адресата участват в АПО чрез изпълнение на възложените му задължения  (пр. за да се изпълни задължението и определено МПС да премине годишен техн.преглед, трябва водача да го представи на такъв, а администрацията да осигури, време, място и условия за преминаването на такъв ГТП и съответния удостоверителен документ за преминаването му).
    ОСНОВНО ПРАВИЛО - всички АПЗ подлежат на изпълнение, щом са установени по съответния ред, независимо, че основанието им е някаква АПН, АА или някакво юридическо събитие. Когато говорим за изпълнение на АПЗ, имаме предвид само реализацията на конкретни ПП, засягащи точно определен ПСу (гражданин, организация или друг орган). Много често задълженията, които подлежат на изпълнение, произтичат от определен ИАА (заповед, забрана, разрешителни и др.) - пр. една повиквателна заповед. Но не са редки и случаите когато АПЗ произтичат направо от з-на, от ПН (ex lege) и следва да бъдат изпълнени без да се чака издаване на ИАА - пр. задължението за регистриране на новородено лице, задължението за адресна регистрация и др. Във всички подобни случаи, обвързаните субекти са длъжни да пристъпят към изпълнение на съответната дължима престация.
АПЗ, които подлежат на изпълнение :
1    Правна сила на НАктове на ДУ - тук също важат правилата за валидност на АА (5-те условия). Материята е уредена в ЗНА и то в общи линии. Според ЗНА, нормативните адм.актове могат да се издават от точно определени органи на ДУ и в точно определена форма. Само МС, министрите и др. ръководители на ведомства и на ОбС могат да издават актовете от тази категория, които според своето предназначение биват:  правилник, наредба и инструкция. Поначало НА на ДУ съдържат безлични общи правила за поведение, които не засягат конкретно определени субекти, нито конкретно съществуващи отношения. Но има изключения, когато с нормативни АА се възлагат конкретни П и З на точно определени субекти, които стават техни носители. Редовно издадените НА на ДУ притежават обвързвателна (задължителна) сила, според която всички органи, организации или лица, до които се отнасят те, са задължени да се съобразяват с тях, да ги съблюдават и изпълняват. Субектите по акта са обвързани по него от момента на узнаването за него, а той се предполага, че настъпва от неговото обнародване, което става в ДВ, с изкл. на НА на ОбС, които се обнародват в печата или се разгласяват по друг подходящ начин в района на общината. Акта може да влезе в сила и от момента който е упоменат в самия него, след обнародването му, и се проявява след изтичането на този срок, като деня на обнародването му не се брои  (чл.4, ал.2 от ЗНА). Действието на поправка на НА на ДУ е за в бъдеще (ex nunc), а на тълкуването е поначало за минало време     (ex tunc).
2    Влизане в сила на АА - общите правила за изпълнителната сила на ИАА са посочени в ЗАП. Те могат да бъдат дерогирани единствено ако друго е посочено в специален закон. ИАА за да влезе в сила и да подлежи на изпълнение трябва да отговаря на 5-те условия за валидност. Обвързвателната изпълнителна сила се проявява веднага след издаването на акта, ако не е предвидено друго в специална ПН. Но момента на влизането в сила и изпълняемостта на акта може да е различен за различните АА и за различните участници в АПО. Изпълняемостта на акта настъпва веднага след издаването му от органа, но тази изпълняемост е за органа издал акта. Изпълняемостта за адресатите по акта настъпва в един по-късен момент - момента на узнаването. За разлика от адм.НА, при ИАА момента на узнаването настъпва от връчването на съобщение по надлежния ред, че акта е издаден. Връчването на съобщението на заинтересуваните страни трябва да се извърши в 3 дневен срок от издаването на акта. СЪОБЩАВАНЕ за издадения:
•    ИАА - чл.61 АПК - АА, съответно отказът за издаване на акта, се съобщава в 3 днев срок от издаването му на всички заинтересовани лица, вкл.и на тези неучаствали в производството. Съобщаването може да се извърши и чрез устно уведомяване за съдърж.на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го ДЛ, или чрез отправяне на писмено съобщение, вкл.чрез ел.поща или факс, ако страната е посочила такива. Когато адресът на заинтерес.лице не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съотв.орган или се оповестява по др.обичаен начин;
•    ОАА - чл.72 - съдържанието на ОАА се съобщава по реда по който е направено уведомяването за откриване производството по издаването му - чрез СМИнформация или по др.обичаен начин. Ако в производството са участвали: чрез предложения, възражения или по др.начин отделни заинтересовани лица или организации, на тях се изпраща отделно съобщение за издаването на акта.
Едва от момента на редовно връченото съобщение, се проявява силата на акта и той става изпълняем за неговите адресати. От този момент те могат да предприемат валидни изпълнителни действия по реализация на своите АПЗ. От същия момент настъпва и правото на органа по акта да изиска от адресата изпълнението на неговото задължение.
Изискуемост на АПЗ :
    Правото на органа по акта да изисква от адресата неговото изпълнение може да настъпи само ако АПЗ е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението настъпва от момента в който адресата на акта, като носител на АПЗ, не разполага повече с възможността сам да избира момента в който да извърши необходимата престация доброволно. Възможността адресата сам да избере момента за своята престация съществува в 2 случая:
•    когато в НА или в ИАА е предвиден срок за доброволно изпълнение на задължението;
•    когато АА не е станал окончателен (необжалваем) - според чл.23 от ЗАП, до изтичане на срока за оспорване на акта по адмнистративен ред, същия не се превежда в изпълнение, освен ако заинтересуваните по него лица не са заявили писмено, че няма да го оспорят. ЗАП забранява принудително изпълнение преди да е изтекъл срока за обжалване. Но ако писмено е заявил, че няма да обжалва акта, то адресата може да бъде принуден да изпълни този акт. Своевременното подаване на жалба срещу един акт спира неговото изпълнение (чл.166), т.е. настъпва спиране на изпълнението, което вече е започнало. Изпълнението може да стане принудително, едва след като акта е станала необжалваем по адмнистративен ред - т.е. срещу акта не е подадена жалба в 7 днивин срок от върчването на съобщението за издадения акт или протест на прокурора в същия срок. Изтичането на посочения от з-на срок за оспорване на ИАА стабилизира неговото положение и го прави окончателен.
    СРОКА в който адресата на ИАА може доброволно да изпълни своите задължения, е съобразен с естеството на изпълняваните задължения и се посочва в самия акт или в специална ПН. Но когато в АА не се предвиждат никакви срокове за изпълнение на АПЗ, то важи п-па, че момента на изпълнението на АПЗ настъпва веднага след узнаването за това задължение, като адресата е длъжен незабавно да извърщи дължимата престация.
1        По изключение, изпълнението на АА може да бъде спряно и от прокурора. ЗСВ предвижда спиране на акта срещу който е направен протест от прокурора, до разглеждането му от съответния орган.

Предмет, място и субект на изпълнението :
1    Предмет на изпълнението - тук се има предвид един фактически резултат, който се цели с издаването на акта. Този резултат се свързва винаги с едно поведение на адресата по акта. В тази светлина може да се каже, че премет на изпълнението ще бъде едно поведение на адресата по акта изразяващо се в извършването на нещо - явяването на резервак във войсково поделение; или в неизвършването на нещо - въздържането от нещо (пр. от змърсяване на околната среда); или третия вариант - даване на нещо (пр.внасяне на данък).
2    Място на изпълнението - обикновено място на изпълнението се поочва в самия акт или в специална ПН. Ако това липсва, за място на изпълнението се счита местонахождението на органа, който е издал акта (пр. ако са пари за данък - внасят се в касата на данъчната служба; ако е призовка - явява се в службата изпрътила поканата за явяване).
3    Субект на изпълнението - може да е отделен гражданин, орган/я или ДО.

Принудително изпълнение :
    Принудата в областта на АП намира много по-голямо оправдание отколкото принудата в сферата на ГП, тъй като в първия случай тя се свързва с реализирането на определен обществен или държавен интерес. Докато в ГП за да има принуда, то трябва да има намеса на съда, изразена в установяване на съществуващото задължение с едон влязло в сила решение, и въз основа на което се дава изпълнителен лист на правоимащия.
    Когато при неизпълнението на задължения, администрацията сметне, че все пак е възможно и целесъобразно да се стигне до изпълнение на задълженията, произтичащи от издаден от нея акт на ДУ или от ПН, то тя може да постигне това по пътя на принудата.   В АП може да се приеме, че важи обратното правило - първо изпълнение и после съд. В АП принудата се упражнява направо, въз основа на влезлия в сила АА, без да е необходимо този акт да бъде признат от съдебените органи. Принудатата тук може да се нарече предварителна. Но, както вече бе подчертано, принудата за изпълнение на АПЗ може да се упражнява само в краен случай, ако всички усилия за едно доброволно изпълнение са били провалени. Но и тогава може да се ползва принуда от администрацията, ако са налице определени предпоставки, а именно:
1    Да е налице законосъобразен акт  и да е влязъл в сила.
2    Трябва да е налице едно неизпълнение или лошо изпълнение на АПЗ;
3    Да е налице възможност за изпълнение на това задължение.
4    Съобщение за започване на принудително изпълнение.
    В тази насока трябва да се съблюдават разпоредбите в:  АПК, ЗАНН, а също и ГПК, ЗУТ, ЗНЗ, ЗГорите и др.  Преди да пристъпи към принудително изпълнение, органа по изпълнението /адм.орган или съдебния изпълнител/ е длъжен да определи срок за доброволно изпълнение.
    Принудата трябва да се отличава с:
•    Необходимост от принуда - администрацията трябва да има интерес от него;
•    Целенасоченост на принудата - тя трябва да е предвидена в АПНорма;
•    Самостоятелност на принудата - това не е санкция по акта;
•    Форми на принудата - тя може да бъде:
    + засегне пряко личността - пр.задържане под стража по ЗМВР;
    + засягаща определен предмет или състояние - изземване на документи;
    + заменоизпълнение - при него изпълнителните действия се извършват от други лица, вместо субекта по акта, изпълнителните действия са за негова сметка и имат погасителен ефект (пр. работници от администрацията пребоядисат оградата на субекта по акта).

32
АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ - понятие и видове

    О. КОНТРОЛ - активна дейност по установяване на фактическото състояние на нещата, оценка в съответствие с управленческите цели и предприемане на съответните мерки за въздейтвие.
    Контролът е едно по-широко понятие и като д-ст обхваща въпросите и на законосъобразност и на правилност. Надзора е едно по-тясно понятие и се свързва винаги и само със законността. Нашата К не е последователна - използва и едното и другото понятие, но контрола е използван за законосъобразност. Няма съдебен контрол за правилност, той е само за законосъобразност и означава надзор.
    Административния к-л (АК) е неразделна част от административната, от изпълнителната дейност в съвременната Д. Без постоянен, непрекъснат, всестранен и целенасочен  АК не можем да си представим въобще каквато да било дейност на органите на ИВл. АК прониква във всички звена на държавния управленчески апарат, засяга всички негови прояви и начинания. Той е гаранция за изпълнението на издаваните от адм.органи управленчески решения и се явява средство за проверка на тяхното качество, с оглед установените стандарти на ДУ.  АК следи за състоянието на на персоналния състав на различните звена на държ.администрация, учреждения, предприятия и заведения, техните служби и поделения. АК следи за ползването и на материално-техническата база, която е предоставена за обслужване на административно-управленческата дейност.
    АК е властническа дейност, която се осъществява вътре в с-мата на ДУ от органите на самото това управление (МС, министри, ръководители на ведомства, кметове на общини и ръководителите на техните специализирани служби и др.). Този упражняван контрол може да бъде предварителен, съпътстващ или последващ. Нопоначало, предназначението на АК е да не се допусне издаването, действието и изпълнението на упревленските решения да бъде извършено в нарушение на п-па на законността, а също на изискванията за правилност (целесъобразност, навременност, резултатност и др.).
    Независимо от горните органи, които контролират ДУ отвън, то ДУ се самоконтролира чрез изградените в него способи за държавно контролиране. Всички те включват административния контрол, като цяло.
Съобразно положението, което заемат контролните органи в системата на организацията и правомощията им, различаваме следните 4 вида АК :
1    Контрол на МС;
2    Централистичен (ведомствен, вътрешноведомствен, йерархичен) контрол;
3    Специализиран контрол;
4    Контрол в с-мата на местното управление.
    Контрол на МС :
    Уредбата за к-л на МС се намира в К - Гл.V. На МС е възложено правомощието да упражнява общото ръководство на държавната администрация, следователно той носи отговорността за нейното функциониране. В това правомощие се съдържа и принципната възможност да се упражнява и контрол. Контролните правомощия са точно указани и може да се твърди, че този контрол не засяга всички органи на държавната администрация. На МС е възложено “общото ръководство” на държавната администрация, като едно цяло. Затова той не достига до най-нискостоящите органи на администрацията. В противен случай контрола би се превърнал в обинвонено оперативно ръководство.
Централистичния АК :
Централистичния АК, който е известен като ведомствен к-л, се извършва спрямо всички звена в държавната адм/я, схващана като обособена управленска с-ма. Този контрол касае дейността на администрацията - за законосъобразност и правилност. Тази с-ма може да бъде представена като пирамида.  
МС
министри и ръков.ведомства
кметове и специализ.органи към тях

    Всички посочени звена на държ.администрация се намират в определени организационно-функционални връзки, разкриващи белези на субординация, суперординация и координация. Така, най-висшето звено в с-мата - МС, се намира в положение на суперординация, спрямо подчинените му, като всяко най-нисше звено - кметове на общини и др. са в положение на субординация спрямо стоящите над тях областни управители. Тези организационно-функционални отн/я се установяват и м/у самите органи на ДУ (ИВл) включени в с-мата на централистичното управление. При описаното централистично подчинение, връзките м/у различните органи се изграждат във вертикална плоскост, посредством прилагането на п-па на суперординация, субординация и координация. ЦАК е всеобхватен - засяга цялата сфера на управленска дейност, която се извършва от подчинените звена. Контролът осъществяван от по-горните органи в с-мата на административно подчинение е постоянен и непрекъсваем.
Специализиран АК :
От наименованието му - специализиран (външно-ведомствен) АК се вижда, че този к-л обхваща точно определени въпроси (пр. финанси, здравеопазване, транспорт, оръжия, боеприпаси и др.). Този к-л напуска границите на ведомствената с-ма.

33
ПРАВОРАЗДАВАТЕЛЕН  И ПРОКУРОРСКИ НАДЗОР в/у администр. дейност

    І. ПРАВОРАЗДАВАТЕЛЕН НАДЗОР :
    Правораздавателния надзор (ПНд) в/у дейността на ДУ (ИВл) представлява контролна функция на определените по з-на органи - съд и администр.юрисдикции. ПНд е една властническа функция. Тази функция е позната в теорията и практиката като “административно правораздаване”(АПд). Това АПд, наред с гражданското и наказателното е част от единното правораздаване в РБ.
Но, АПд си поставя за цел - еднакво и точно прилагане на з-ните спрямо всички лица, търсещи неговата намеса, за защита и реализиране на определени права и интереси, признати от з-на, които са в сферата на ДУ.
    ПНд , който се осъществява под формата на АПд е един юридически способ чрез който се обезпечава законността в ДУ. В много случаи, този способ е предпочитан, а понякога е единствен за защита на законните П и И на гражданите и организациите.
    АПд е изградено като една самостоятелна и и независима в своите решения контролна система, начело на която стои ВАС на РБ. АПд се осъществява от :
•    административно правосъдие - това са съдебните органи - ВАС, ОС и РС;
•    административна юрисдикция - тук адм.правораздаване се осъществява от несъдебни органи - съвети, комисии, еднолични орани и др. Тези органите осъществяващи адм.юрисдикция по специални адм.спорове, се нар. административни юрисдикции (АЮ)  или особени юрисдикции в областта на админ/ята. Те действат като съдилища, затова понякога ги наричат административни трибунали.
    АПд се свързва с решаване на конфликти - адм. спорове, които възникват м/у админстрацията - като носител на власт.правомощия, и адресатите на нейните актове. Тези спорове се свъзват с: неизпълнение или лошо изпълнение на адм.правни задължения (незачитането на СуП и интереси), които се регулират от нормите на АП.
    Докато АПд има за цел разрешаването на АПСпорове, които възникват м/у ПСу, които се намират в отн/я на власт-подчинение. АПд е затвърдено като една постоянно действаща институция за контрол в/у администрацията. Съгласно чл.120, ал.1 от К - “Съдилищата осъществяват контрол за законност на актовете и действията на административните органи.”  От тук следва, че съществува разлика м/у ПНд и съдебен надзор. Както казахме, административното правосъдие е едната част от АПд, затова има разлика м/у АПд и адм.правосъдие.
    Съдът представлява юрисдикция. Като говорим за особена юрисдикция, то не става въпрос за съд, а за един вид правораздаване. И ако съдът е типичната юрисдикция, то особените юрисдикции (ОЮ) се характеризират с няколко особени белега:
1    з-на предвижда изрично един ПСу, който има право да правораздава - да решава правни спорове и се намира извън сферата на съглашенията;
2     има определен предмет на дейност - подчертан е кръгът от административни спорове, които може да разглежда, ъсоществява к-л, надзор;
3     действа само при сезиране от ПСу - не може да се самосезира;
4    работи на основата на състазетелното начало в производството;
5    стои извън съдебната власт.
    ОЮ у нас се срещат особено рядко - пр. по ЗПатентите.
    Съгласно действащото право, то адм.дела могат да се разглеждат от Адм.С и ВАС.
    Видове АПд - от гледна т.предмета на спора, то АПд може да бъде:
за отмяна или изменение на АА - обикновено ИА;       за налагане на АНк.

    ІІ. ПРОКУРОРСКИ НАДЗОР :
    Прокуратурата е изградена на п-па на централизираното начало. Няма з-на за прокуратурата, тя се ръководи от ЗСВ - там са провомощията й. Прокурорът може да възлага проверки, да иска обяснения от лица, да иска документи.  При осъществяване на контролната си дейност, прокуратурата е длъжна да привлича към съдебна отговорност лица, които са извършили престъпления от общ х-р. Тези функции на прокуратурата са уредени в чл.127 от К и чл.118-119 от ЗСВ.
    Особено място в дейността на прокуратурата свързана с работта на ДУ, заема дейността й по НАДЗОРА ЗА ЗАКОННОСТ, който упражнява спрямо различните видове АА, издавани от органите на адм/ята. Този надзор на прокуратурата е известен като “общ надзор” (ОН) и си поставя за задача, да съдейства за точното спазване на законите в цялостната дейност на ДУ.
ОН на прокуратурата в/у актовете на ДУ е насочен към обезпечаване на законността им. Чрез ОН, прокуратурата следи дали тези актове съотвтстват на разпоредбите на К, з-ните, указите, ПМС и на др.НА. Но прокуратурата сама не може да отмени или видоизмени определен АА на ДУ, който тя счита за незаконосйобразен.
    Основното средство но прокуратурата, чрез което тя реагира (оспорва) незаконосъобразните актове на адм/ята е протестът.
Прокурорът подава протест с/у незаконосъобразните: постановления, правилници, наредби, инструкции, решения, заповеди и др. актове на ДУ, по реда предвиден в з-на - чл.119, ал.5 от ЗСВ. Прокурорът може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган. Този протест е средство за прокурорски надзор, чрез него се реагира на незаконосъобразни актове. Чрез протеста на прокурора се цели спирането на  и отстраняването на настъпили противозаконни ПП. Когато се касае за множество, системни закононарушения по даден проблем или група от проблеми, прокурора може да действа по пътя на предложението, за да се отстранят вредните последици, произтичащи от тези закононарушения. Целта на предложението е не само да ликвидират закононарушенията, но и да се подобри самата работа на органа на ДУ, като се отстранят причините довели да закононарушенията (пр. ако се замърсява водоем, следствие незаконосъобразната дейност на ръководството на химич.завод, то прокурора ще отнесе предложението до компетентните органи, за преодоляване на вредното въздействие в/у околната среда). Предложението на прокурора има голяма обществена значимост, поради това, че и попомага възстановяването на законността в работата на различните звена в апарата на ДУ. Самото предложение не е обвързано с някакви срокове или със сезиране на точно определени органи. То може да бъде отправено до всеки орган в с-мата на ДУ, стига той да е компетентен, т.е. да има възможността да отстрани допуснатите закононарушения и промени практиката в даден отрасъл или сфера от обществения живот. Предложението не е свързано с “право на прокурора”, а с неговата компетентност, поради това ТОЙ Е ДЛЪЖЕН ДА ДЕЙСТВА щом е налице обстановка на системни нарушения на законността, без право на преценка дали да подаде или не предложение.
    Предложението и протеста пораждат определени ПП. Сезирания орган е длъжен да го разгледа и да вземе необходимите мерки за отстраняване на закононарушенията и на предизвикалите ги причини и условия. Според самия х-р на незаконосъобразните действия на органа на ДУ, прокурора може да привлече към наказателна отговорност виновните лица, или да предложи на компетентните лица, да ги привлекат към: административнонаказателна, дисциплинарна или гражданска отговорност.
    В бързи и неотложни случаи, прокурорът разпорежда възстановяване на по-раншни фактически положения, които са били изменени самоуправно. Този законов текст в ЗСВ, дава възможност на прокурора да води борба срещу самоуправствата, независимо от кого са били извършени те. При самоуправството е характерно едно грубо потъпкване на предвидените в з-на правила, средства и процедури за реализиране правата и интересите на гражданите. Тук самоуправното лице сомоволно се поставя над з-на и установени в него ред и претендира да бъде “съдия на самия себе си” (пр. изнасяне на семейно имущество от съпруг при развод, преди да е влязло в сила законно решение на съда, за поделяне на имуществото; или собственик на жилище който е изнесъл вещите на наемателя, преди да е постановено решение от съда за разваляне на наемния договор и преди компетентния орган да е пристъпил към неговото изпълнение; настаняване в жилище от лице, преди да е получило ключовете за него по надлежия ред и др.).
    Органите на прокуратурата по изключение могат, по повод извършваната от тях надзорна дейност, да налагат предвидената административна глоба в ЗСВ (чл.201, ал.1 от ЗСВ). Основанието е специфичното администр.нарушение - “неизпълнение на разпореждане на прокурора”, кожето е било издадено във връзка с осъществяваните от него надзорни функции по обезпечаване на законността. Наложената глоба може да бъде обжалвана в срок от 1 месец, от деня на съобщаването, пред самия прокурор, който е издал постановлението.
    В заключение относно к-ла в/у дейността на администрацията от посочените органи, може да се каже, че способите за контрол са вътрешни и външни.

34
АДМИНИСТР.ПРИНУДА.   ПРИНУДИТЕЛНИ АДМ. МЕРКИ

АДМИНИСТР.ПРИНУДА :
    Принудата в областта на АП намира много по-голямо оправдание в сравнение с прилагане на принудата за изпълнение на ГПЗадължения. Принудата се свързва винаги със задоволяване на някакъв обществен и държавен интерес. Голямо е основанието за ползване на принудата като способ за изпълнение на задължения произтичащи от АПО - пр. прилагане на принуда към лице, което не е заплатило данъчни заължения произтичащи от търговска дейност или пък незаплатило задължителна застрахователна премия.
    При ГП действа п-па “първо съд след това принудително изпълнение”, поради това пристъпването към принудитлно изпълнение, в този случай трябва задължително да бъде предшествано от намеса на съд и влязло в сила съдебно реение, след което се изкарва изпъл.лист и се пристъпва към реализиране на вземането чрез компетентните изпълнителни органи. Докато при АП не съществува подобно положение. В АП, кото администрацията сметне, че е възможно и целесъобразно едно ефективно изпълнение на задължениято, което произтича от издаден от нея АА на ДУ или направо от ПН, тя със собствени средства може да постигне изпълнението по пътя на принудата, чрез пряка акция. В АП важи обратното правило: “най-напред изпълнение, после съд”.
    Тук принудата може да се използва преди всяка съдебна намеса, предварително. В теорията се говори за “привилегия за предварително изпълнение”, от която може да се ползва само администрацията. Възможността за принудително изпълнение е атрибут на ДВл. За да се пристъпи към принудителното изпълнението на даден АА, то достатъчно е този акт да отговаря на 5-те условия за неговата валидност. Нещо повече, това важи и за АА, които макар и да имат някакви пнедъзи в своя законов статут, не са били отменени по надлежния ред от контролните органи.
    Но принудата за изпълнение на АПЗадължение може да се упражнява само в краен случай, когато всички други усилия за едно доброволно изпълнение са били провалени. Но и тогава трябва да е налице:
1    неизпълнение или лошо изпълнение на АПЗ;
2    възможност за по-нататъшно изпълнение на задълженията.
    Абсолютно недопустимо е без да са изпълнени тези условия, да се пристъпи към прин.изпълнение (ПИ) - пр. да се събира принудително данък преди да са изтекли сроковете за неговото доброволно изпълнение.
    ПИ е свързано с разпоредби на: АПК, ЗАНН, ГПК, ЗУТ, ЗНЗ, ЗГорите и др. Основното изискване за да бъде упражненя принудата е да има наличен годен за изпълнение акт. Затова, на практика АА може да бъде изпълнен ако са налице 2 предпоставки :
1    Против него не е подадена жалба или протест до по-горестоящ адм.орган или пред съда в срок или когато акта не е подлежал на оспорване;
2    Когато съдът с решението си е отхвърлил жалбата или протеста против акта.
    При тези две предпоставки АА се превръща в изпълняем акт и свързаните с него ПЗ от този момент стават изискуеми.
О.  АПринуда - тя е неблагоприятно психическо или физическо въздействие в/у поведението или съзнанието на лицата с цел защита на охраняваните от правото обществени отношения.
    Белези на АПринуда са общо 6 :
1    външно психическо или физическо въздействие в/у съзнанието и поведението на адресатите на АПНорми;
2    тя е правна принуда, понеже е уредена от ПНи;
3    тя е вид държавна принуда и се осъществява от ДО или приравнени към тях;
4    тя е административна, защото се прилага от адм.органи или от специални органи - съд и прокурор, овлестине със спец.ПН;
5    тя се осъществява извънслужебните отношения, по пътя на пряката акция, понеже не е необходимо да се получи разрешение от орган стоящ извън адм/ята.
6    реда за осъществяване на АПринуда е част от АПроцес.
    АПринуда се прилага повече в някои специфични сфери от обществения ни жовот - обществен ред, благоустройство, здравеопазване и др.
    АПринуда според х-ра и значението си, се разделя на 5 вида:
1    Превантивни мерки (ПМ).
2    Преустановителни мерки (ПуМ).
3    Възстановителни мерки (ВМ).
4    Мерки за адм.процесуална принуда (МАПП). _______________    ПАМ                
5    Адм.наказания (АНк).

     Първите 4 са свързани с приложението на диспозицията на АПН и тези 4 са известни като ПРИНУДИТЕЛНИ АДМ.МЕРКИ (ПАМ).

ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ :
Тези ПАМ са посочени в чл.22-23 от ЗАНН и имат по-широко приложение от последния вид АПрин. - АНаказание. ПАМ могат да се приложат преди да е идвълшено адм.нарушение. Уредбата на ПАМ е в специалните з-ни. Те целят да предотвратят евентуални нарушения, които са носители на една непосредствена опасност   (пр. при данни за опасна дейност на машини в завод, “Пожарната” може да спре съответната техника). Тази “непосредствана опасност” се преценява от компетентните органи.
    Превантивните мерки (предупредителни) - имат за предназначение да предотвратят извършването на еднозакононарушение и вредните му последици. Своевременното им пилагане предпазва обществото от незаконосъобразни посегателства и увреждания. Те са резултат от оперативната самостоятелност. Пр. нареждането за събаряне на строеж, който е застрашен от самосрутване.
    Преустановителни мерки - те се прилагат при случаи на неправомерни деяния, чието извършване е започнало, но все още не е било приключено към момента на вземане на тази мярка. Целта на тази мярка е да се пресече нарушението, да не се довърши (пр. спиране работа на предприятие, което застрашава околната среда от замърсяване; спиране от движение на МПС, което е неизправно или с лош външен вид). Употребата на физическа сила, оръжие и помощни средства е най-изявената проява на административната принуда и трябва да се прилага единствено като крайна мярка, съобразно ЗМВР.
    Възстановителни мерки - те се прилагат когато има налице закононарушения с които са причинени вредоносни последици за някого. Тези мерки целят отстраняване  на настъпили вече увреждания, а не на предстоящи. Възстановителния ефект на тези мерки трябва да е насочен към материалните последици без да е необходимо те да бъдат имуществени - пр. мерките взети от прокурора по възстановяване на самоуправни фактически положения. Това могат да бъдат и принудително възстановяване на стена в жилище, която е незаконно премахната от собственика му, а също и нейното принудително събараня (ако е изградена); различните изземвания на предмети, придобити от закононарушения (дърва, дивеч, уловена риба и др.).
    Мерки на адм.процесуална принуда - те целят да обезпечат доказателствата за едно евентуално санкциониране.  Според чл.41 от ЗАНН - При АНарушения, актосъставителят може да иземва и задържа веществените доказателства свързани с установяване на нарушението, както и вещите които подлежат на отнемане в полза на Д по чл.20 и 21 от с.з.
    Според чл.22 от ЗАНН - “За предотвратяване и преустановяване на адм.нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат да се прилагат ПАМ.”
    Чл.23 от ЗАНН - “Случаите когато могат да се прилагат ПАМ, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния з-н или указ.”
    N.B.    ПАМ не могат да се предвиждат с подзаконов НА. Те трябва точно да бъдат посочени в НА, при кои случаи могат да бъдат приложени, без да се ползват “и др.”. Органите, които ще ги прилагат трябва ясно да са посочени - конкретно кой точно от ведомството. ПАМ се прилагат с издаването на ИАА (заповед, задължителни предписания и др.). Когато говорим за обжалване на АА, то веднага излизаме от ЗАНН и отиваме в АПК или ЗВАС.    

35
Адм.наказателна отговорност. Адм.нарушение. Адм.наказание

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНО ОТГОВОРНОСТ /АНО/ :
    Административната отговорност се нар.още АНОтговорност (АНО). Тя представлява осъществяване на санкция, предвидена за виновно неизпълнение или лошо изпълнение на АПЗ. За разлика от ПИ, за неизпълнение или лошо изпълнение на задължения, осъществяването на АНО е наказание, властническа наказателна мярка. Осъществяването на АНО е израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред.
    При нарушение на някоя АПНорма ,чрез виновно неизпълнение или лошо изпълнение на АПЗ, това поражда адм.нарушение, което най-общо е нормирано в чл.31 от ЗАНН - “Който не изпълни или наруши законно разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, вкл.във връзка със стопанско мероприятие на Д, се наказва с глоба от 2 до 50 лева.” Тази норма е едно универсално санкционно покртие на всички АНарушения. Тази норма се прилага само когато специални адм.закони не предвиждат други АНаказания.


    АНО предполага изясняване на 3 основни въпроса, които имат тясна връзка с осъществяването й:
1    АНарушение;
2    АНаказание;
3    Редът за налагане на АНаказание.
    Тези три елемента формират предмета на нашето АНак.Право, като част от АП. А по-точно, предмет на АНП са обществените отн/я свързани с нарушаване на установения АПРежим, за което се предвижда налагане на АНаказание по реда предвиден в з-на.
    Тук се ръководим от ЗАНН. Трябва да посочим видовете адм.нарушения, изясняват се и начините за определяне на съставите на отделните АНарушения, но самите състави не се съдържат в ЗАНН а в специални з-ни - ЗНЗ, ЗГ и др.
    Според чл.11 от ЗАНН - “По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата  изключващи отговорността, формите на съучастие, приготвлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част от НК, доколкото в този з-н не се предвижда друго.”
                             Нак.Кодекс

Чл.11 ЗАНН                                       ЗАНН
    Обстоятелствата изключващи вината - това са неизбежната отбрана и случаите на крайна необходимост. Те се прилагат и от ЗАНН. В АП всяко законарушение се наказва, независимо дали формата на вина е умисъл или непредпазливост. Наложеното АН на едно лице не означава, че не може да се наложи ПАМ. Ний-често такама мярка ще бъде възстановителна.
    АНО е по-лека от углавната отговорност. Възможно е да се установи, че едно деяние е било прието за АНарушение, а по-късно се установява, че същото е престъпление, и тогава се прилага углвната отговорност. За едно деяние не може да има НО и АНО. Това деяние или е нарушение или е престъпление. Но понякога самото количество на причинената щета е определящо за квалифициране на отговорността (пр. отрязани 2 елхи или незаконна сеч на 100 елхи). АНО може да бъде съчетана с Дисц.Отг. или др.отговрност.
    С какъв НА може да се определи нарушението като такова?
Според чл.2 от ЗАНН - “Деянията, които съставляват АНарушения и съответните за тях наказания се определят със з-н или указ.”  Но съставите на конкретните нарушения могат да се определят от МС, министрите или общинските съвети, но ако са овластени за това със з-н.
    АНО се базира на няколко принципа, а те са :
•    П-п на законноустановеност на съставите и наказанията - трябва да са в ПН;
•    Справедливост на АНаказания - наказанието трябва да съответствана неправдата и съответства на спенета на обществената опасност и др.;
•    Недопустимост за налагена на повторно наказание за едно и също деяние;
•    П-п на личната вина - вината трябва да е лична;
•    П-п на зачитане на личността и морала на извършителя - понеже АНО е израз на един временен укор спрямо виновното лице;
•    П-п на бързина и ефективност на адм.отговорност - според ЗАНН не може да се състави акт ако са изтекли 3 месеца от откриване на нарушението или 1 година от извършване на нарушението, а образуваното АНПроизводство се прекратява след 6 мес.от съставянето на акта ако не е издадено НП.
    Тези п-пи са свързани с материалното АНПраво, а п-пите на АПроцес се свързват с:  п-п на компетентността (подсъдността), на обективната истина, на равнопоставеност на страните в АНПроцес, на бързината, на правото на защита и др.
    Субекти на АНО - АНО е лична, както всяка друга отговорност. Тя може да се носи само от определено ФЛ, което е в състояние да ръководи и контролира постъпките си. Лицата които нямат такава способност, не могат да бъдат наказвани. Вменяем може да бъде само нормалния индивид. Лице на което липсват нормалните биофизически и психически предпоставки за нормалното възприемане на заобикалящата го околна среда, не може да бъде вмняемо. Такъв човек може да бъде психично болният или недоразвит човек.
    Пълната вменяемост е налице при пълнолетие, което е свързано с различна възраст, в различните законодателства. Според нашето право, адм.наказателно отговорни могат да бъдат лицата навършили 18 години (чл.26, ал.1 от ЗАНН). Но при известни условия, АНО могат да носят и лица под тази възраст, това са лицата навършили 16 години, които могат да разбират свойството и значението на извършените от тях деяния и са могли да ръководят постъпките си. Не носят АНО лица ненавършили 16 години, а също и пълнолетните, които са поставени под пълно запрещение. Но вместо на последните, АНаказания могат да бъдат наложени  на техните родители, настойници или попочители, ако се установи, че те съзнателно са допуснали извършването на АНарушения от поднадзорните им лица.
    Според чл.83, ал.1 от ЗАНН - “В предвидените в съответния з-н, указ или ПМС случаи, на ЮЛ и ЕТ може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към Д при осъществяване на тяхната дейност.” Но правилото утвърдено в ЗАНН е, че АНО не може да се носи от ЮЛ. Това е извод, които се извежда от съображението, че ЮЛ не са в състояние, като ФЛ, да проявяват укоримо поведение обуславяно от вменяемост. ЮЛ са изкуствени създания на правото, създадени с ПН, затова са правомерни образувания, които могат и трябва да извършват само правомерни действия. Наказуемите деяния извършени в дейността на ЮЛ, могат и трябва да се припишат единствено на ФЛ, които действат от тяхно име и носят за това лична отговорност.

АДМИНИСТРАТИВНО   НАРУШЕНИЕ :
    Административното правонарушение АН е вид противоправно, виновно, наказуемо деяние, което се отличава със свои особености от останалите закононарушения - престъпленията, дисциплинарните простъпки и гражданските деликти.
О. АНар. - (чл.6 от ЗАНН) - това деяние, действие или бездействие, което нарушава установения ред на ДУ, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с АНаказание, налагано по адм.ред (N.B. да се знае наизуст).
АН е насочено против реда, който е установен в ДУ. От определението е видно, че АН притежава 5 признака:
1    Деяние - факт от обективната действителност, което може да е активно действие (комисивни деяния - пр. незаконен лов, строителство) или пасивно бездействие (омисивно деяние - когато не се изпълняват някакви задължения - пр. неподаване на митническа декларация, неявяване на учебен сбор). То може да бъде само човешко деяние.
2) Противоправността - тя съдържа в себе си една определена степен на обществена опасност. Нарича се още адм.противоправност, която е качествена определеност на АН. Тя представлява едно противоречие с предписанията на АПНорма.
3) Целенасоченост на деянието - то е насочено към неспазване на админис/те порядки, на адм.правния ред на ДУ. При тях е достатъчно да има заплаха за реда, без да са настъпили някакви материални увреждания. От тази гледна точка, ще има АН, ако се пресича на червена светлина, без да е настъпило автопроизшествия; ако се ловува в забранен период, без да е бил убит дивеч.
4) Наказуемост - тя е необходим елемент от съдържанието на АН. Едно деяние може да е насочено против реда на ДУ, да е общественоопасно, но в същото време да не е обявено за наказуемо. Дали е наказуемо или не едно деяние, решава само законодателя, той е овластен да определи кое деяние е наказуемо и кое не е.
5) Особен адм.ред  за преследване - този ред е установен в дял І глава І от ЗАНН, според него, АН се установяват от опрделени от з-на органи на адм/ята и се наказват пак от такива органи, при следване на специалното АНПроизводство. Само по изключение, такива АН могат да се преследват по друг ред - посочен в УБДХулиганство и ЗДПътищата (при употреба на алкохол от водач на МПС).  
    Горните 5 признака се наричат обективна страна на АН. А съществува един 6-ти признак, нар. ВИНА, който засяга и е свързан с т.нар. субективна страна на АН.
6    Вина - тя е конкретно психическо отн/е на дееца към извършеното от него деяние, при което, макар да разбира свойството и х-ра му, се стреми към неговото извършване (умисъл) или макар да осъзнава свойството и х-ра му е бил могъл и е бил длъжен да го осъзнае (непредпазливост). Мотивите също са от значение за смекчаване или отегчаване на вината (пр.дали е злонамерен или е откъснал ябълка от чужд двор за да е даде на дете). В АП и двете форми на вината се наказват, освен ако изрично е посочено в з-на, че непредпазливостта не се наказва. Вината има двуяко значение:
•     от една страна, вината е условие за налагането на АНаказание;
•     от друга страна, формата на вината определя р-ра на наказанието.
    Отнемане на вещи в полза на Д - то може да съпътства АН, но това става само при умишлените деяния.
    Обстоятелства изключващи отговорността - тук трябва да бъде изключена вината - при неизбежна отбрана и при случаи на крайна необходимост. В АП рядко се прилага случаи на неизбежна отбрана (активна отбрана, при която се извършва правонарушение). Случаите на крайна необходимост намират приложение в АП ( тук се извършва АН за да се предотвратят някакви по-сериозни последици /материални или нематериални/, пр. движение на МПС със 120 км/ч поради откарване на болен в ЦСМП).
    Приготовлението - това са действния свързани със създаването на условия за извършване на АН. Според чл.9, ал.1 от ЗАНН - Приготовлението не се наказва.
    Опитът - той представлява започнато изпълнение на деянието, при което изпълнителното деяние не е довършено, и не са настъпилите предвидените в з-на ПП, които са били искани от дееца. Уреден е в чл.18, ал.1 от НК. Опит може да има смо при умишлени АН. Поначало опитът не се наказва, с изкл.на опит при валутни и митнически нарушения, и то при положение, че това е предвидено в съответен з-н или указ.
    Съучастие - съизвършителство (то е от няколко дееца, и се наказва), подбудителството и помагачеството, като форми на съучастие при извършването на АН се наказват само ако за това е предвиден специален текст в з-н или указ (чл.10 от ЗАНН)  също и  укривателството.
    АН могат да бъдат формални АН (когато нямат вредоносен резултат - пр. преминал с МПС на червен сигнал) или резултатни АН.

АДМ.НАКАЗАНИЕ :
АНк е специфична санкция за неспазване на установения ред в ДУ. Налагането на АНк е израз на дпържавна принуда и чрез него се реализира АОтговорност. АНк е израз на държавната наказателна репресия. То винаги е установено от з-на, поради това, не може да има АНк когато то не е посочено изрично в адм.наказ.норма, според чл.2 от ЗАНН. АНк, както и останалите наказания при съответната отговорност - углавната, дисциплинарната и гражданската, преследват определена цел. И тук наказанието трябва да въздейства въхху дееца-нарушител  превъзпитателно и репресивно (увреждащо).  
    Според чл.12 от ЗАНН - “АНк се налагат с цел:
1    да предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред;
2    да се въздейства възпитателно и предупредително към останалите граждани.” Видно от законовия текст, тук се обръща внимание основно на въпитателното въздействие, но не може да се отрече, че наказанието осъществява и една репресивна функция (възмездителна). Тази функция проличава и се разкрива в съдържанието на различните видове АНк. Чрез АНк, ДВл, по пътя на принудата, възстановява (доколкото е възможно) нарушеното обществено равновесие, което е засегнато от нарушението и по този начин защитава отделната личност и обществото като цяло от други подобни посегателства.
    За да има една позитивна обществена роля, то АНк трябва да бъде справедливо и адекватно на извършеното нарушение. То трябва да е строго съобразено със степента на обществената опасност, която е възникнала като последица от АН.
    От казаното до тук можем да направим следният
ИЗВОД:  АНк е предвидена в з-на санкция, израз на държ.наказат.репресия, налагана по адм.ред за извършено АН, което принуждава нарушителя да претърпи определенн в з-на увреждане на неговите материални или други интереси и има за цел да окаже предупредително и възпитателно въздействие в/у него и останалите членове на обществото.
    Съгласно чл.13 - За АН могат да се предвиждат и налага следните АНк:
а) обществено порицание;
б) глоба;
в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.  (да се знае наизуст).
Съществува и 4-то АНк - “Задържане до 15 денонощия в поделенията на МВР”, като това става при дребно хулиганство или при уротреба на алкохол от водач на МПС. “Задържането” на нарушителя се изразява в принудително пребиваване в определено поделение на МВР при установен режим на работа и живеене. Наказанието е лично и компетентен орган за налагане на наказанието е районния съдия, който издава решение, което неподлежи на обжалване.
 Отнемане на вещи в полза на Д не е АНк, а тази мярка като наказание съпътства някои от АНк и не може да бъде налагано отделно от горните основни наказания и може да се наложи като допълнително наказание единствено ако АН е извършено умишлено и е предвидено изрично в з-н или указ. Тези вещи са или за послужване за извършване на АН или са премет на АН.
 Забранява се повторното наказване за едно и също АН, понеже то е един ЮФ. При АНк няма условно наказване. Според чл.18 от ЗАНН - Ако едно лице е извършило няколко АН с едно деяние, то ще изтърпи няколко АНк - за всяко деяние отделно.
    1.Обществено порицание - съгласно ЗАНН - то се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив или пред организацията, в която членува. Поради това, за да се наложи това АНк, то нарушителя или следва да извършва трудова дейност или да е член на някаква организация.
    2.Глобата - това е парично наказание, което не може да надхвърля определени от специален з-н размери. Според ЗАНН - Глобата е наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума.
    3.Лишаване от право да се упражнява временно определена П или Д - тази професия или дейност може да бъде:  медицински работник, аркитект, счетоводител, адвокат, търговец, музикант, шофьор, художник и др. На първо място това наказание не засяга придобитата правоспособност. На второ място, това наказание има временен х-р от 1 мес до 2 год. Налагането му само блокира правото за упражняване на тази дейност или професия. Само при употреба на алкохол или друго упойващо вещество, при нарушение на правилата за движение, максималния срок на наказанието може да бъде до        5 години. Наказанието като срок се решава от специален з-н, който е предвидил съответното АНк.
    Обстоятелства, които изключват АНО - (чл.34) не се образува АНПр, а образуваното се прекратява при:
1    Смърт на нарушителя - отговорността отпада поради липса на субект;
2    Нарушителят е изпаднал в постоянно растройство на съзнанието;
3    Когато това е предвидено в з-н или указ;
4    Просрочие - отговорността отпада ако е изтекъл предвидения в з-на преклузивен срок за санкциониране на нарушението. Просрочие ще има при:
а) Не се образува АНПр :
+ ако е изтекла 1 год от извършване на нарушението; или
+ ако са изтекли 3 мес от откриване на нарушителя; или
        + ако са изтекли 2 год от извършване на нарушението - при банкови, данъчни, митнически, валутни и екологични Нш;
                                и не е съставен АА.
б) Не се образува АНПр и в случаите когато е нарушен НА уреждащ бюджетна, финансово-стопанска, отчетна дейност и по ЗДФИ, при условие, че:
        + ако не е съставен АУН 6 мес от откриване на нарушителя; или
        + ако не е съставен АУН 5 год след извършване на Нш
в) Образуваното АНПр се прекратява ако не е издадено НП в 6 мес.срок от съставянето на АУН;
г) АНО на нарушителя не може да бъде осъществена, въпреки наложено наказание, при:
•    изтичане на 3 месеца при обществено порицание;
•    изтичане на 2 години при глоба;
•    изтичане на 6 месеца, ако е наложено времено ЛПУОПД;
    Наказателно постановление - представлява един ИАА, който е властнически акт, издаван от органи на администрацията. НП е правораздавателен акт административнонаказателна юрисдикция. С него се установява факта на нарушението и се налага определено наказание на точно определено лице. Погледнато от тази страна, НП по нищо не се отличава от присъдата с която съдът налага углавно наказание на определено лице. За да се издаде НП следва да има съставен АУАН. Съгласно чл.57 от ЗАНН, НП трябва да съдържа следните реквизити:
1    Трите имена и длъжността на съставителя.
2    Номер и дата на НП.
3    Дата на АУАН, име, длъжност и месторабота на актосъставителя;
4    Трите имена на нарушителя и адрес;
5    Описание на нарушението (дата, място на извършване и доказателствата);
6    Цитиране на нарушените законови разпоредби;
7    Вида и р-ра на наказанието;
8    Вещите, които се отнемат в полза на Д;
9    Р-р на обезщетението и на кого следва да се изплати;
10    Дали подлежи на обжалване НП и пред кого, в какъв срок.

36
ПРИНЦИПИ на АПроцес

    Принципът е основно ръководно начало. В сферата на правото говорим за правни п-пи. Те са част от действащия правен ред. П-пите могат да се формулират в съответните ПН или да се зиведат от действащите норми!
    АПроцес се ръководи от следните принципи, визирани в нормите на АПК (чл.4-14):
1    Законност - адм.органи действат в рамките на правомощията си, установени от з-на. АА се издават като преследват целите и основанията посочени в з-на;
2    Прилагане на по-високия НА - когато постановление, правилник, наредба, инструкция или др.ПНА противоречи на НА от по-висока степен, прилага се този от по-високата степен;
3    Добросъвестност и Справедливост - АО упражняват правомощията си по начин разумен, добросъвестно и справедливо. В тази връзка издавания АА не може да засяга правата и законните интереси в по-висока степен от тази която е необходима за целта. Както и да засяга П и И на гражданите, ако се постига целта на з-на, то към тях се прилагат по-благоприятните мерки;
4    Истинност и Обективност - АА се основават на действителните факти от значение за случая. На преценка подлежат само факти и доводи от значение за случая, като се установяват по реда и със средствата предвидени в АПК;
5    Равенство на страните - всички лица заинтересовани от изхода на процеса имат равни процесуални възможности да участват в него за защита на своите права и законни интереси;
6    Служебното начало - адм.орган е длъжен при условията в з-на да започне, да проведе и да приключи производството, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му переценка. Той събира вс.необходими д-ва и когато няма искане от заинтересованите лица;
7    Самостоятелност и безпристрастност - адм.орган осъществува производството самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решеване въпроса от компетентността на адм.орга, освен ако това е предвидено със з-н. Не може да участва в производството ДЛ което е заинтересовано от изхода му или има отношения с някои от заинтер.лица, които пораждат основателни съмнения в теговото безпристрастие;
8    Бързина и процесуална икономия - процес.действия се извършват в срокове посочени в з-на, и за най-кратко време, необходимо съобразно конкретните обстоятелства и целта на акта или действието;
9    Публичност,  достъпност и прозрачност - органите са длъжни да осигурят откритост, достоверност и пълнота на информацията в АПр. В достъпа до информация, страните се ръководят от АПК, а останалите лица - от ЗДОИнф. По производствата по АПК не се събират държавни такси и не се заплащат р-ки, освен ако това е предивдено изрично в АПК или в съответния закон.
10    Последователност и предвидимост - органите своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагането на з-на и постигане на целите му.
    Производствата по реда на АПК се водят на бълг.език. Тези които не владеят БЕ могат да се ползват от родния си език. В този случай му се назначава преводач. Р-ките за преводач са за с/ка на лицето по чиято иницатива е открито АПр, освен ако в з-н или МД е предвидено друго!
Участници,  субекти и страни в адм.процес :
    УЧАСТНИЦИ - във връзка с издаването на АА, ОИВл влизат в различни ПО с всеки от субектите на АП, тъй като всеки Су е потенциален адресат на ИАА. Следователно кръгът от участници в АПц е твърде широк. Участници в АПц са всички лица, органи и организации, които имат определени процесуални П и З при протичането на различните видове производства! По АПК администрацията има х-ка на изп.орган и нейната дейност е изпълнителна. Но в процеса по ЗАНН, дейността в процеса по издаване на НПост.не е типично изпълнителна, тя е правораздавателна, защото АНОрган решава адм.спор м/у актосъставителя и нарушителя. Докато производството по АПК завършва с издаване или отказ да се издаде определен АА. Тогава спорното производство по АПК възниква едва след подаване на жалба или протест, като жалбата влече тнар.”контролна фаза”. По ЗАНН тази контролна фаза възниква едва с подаването на жалбата или протеста с/у НП, докато първата фаза - установяване на Нш не е чисто производство. Затова казваме, че в производството:
1    по АПК имаме правоприлагане;
2    по ЗАНН имаме правораздаване.
    СУБЕКТИ - в АПц са лица, органи или организации, които имат някакви П и И, които защитават пред администрацията или съда, те се отличават от останалите участници (свидетели, преводачи, експерти) по това, че могат да започват, да движат или да приключват АПц!
    СТРАНИ - съобразно чл.15 от АПК - Страни в АПц могат да бъдат адм.орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито П, С или закон.интереси са или биха били засегнати от АА или от съд.решение или за които те биха породили П или З!
    О.Адм.орган (§1, т.1 АПК) - органът който принадлежи към с-мата на ИВл, както и всеки носител на адм.правомощия, овластен въз основа на з-н.
    Но когато говорим за подаване на сигнал или предложение, то лицето което го депозира не е необходимо да има личен и пряк правен интерес.

37
ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗДАВАНЕ на  АА

    Процедурата обхваща издаването на:  индивид.АА, общи АА и нормативни АА!
Важно е да се отбележи, че разпоредбите на АПК не се прилагат за:
1    актове на НС и Президента;
2    актове с които се упражнява законодателна иницатива;
3    актовете с които се създават П и З за органи или организации, подчинени на органа издал акта, освен ако с тях се засегят П, С или зак.интереси на граждани или ЮЛ.
По своята същност, производството по издаването на АА представлява съвкупност от процесуални адм.норми.  на чиято основа се развива с-ма от целесъобразни д/я, насочени към решаването на материалноправни адм.въпроси. Това АПр има и превантивен ефект, тъй като то предпазва администрацията от вземане на незаконосъобразни и неправилни решения! Това общо производство уредено в АПК обобщава процесуалните правила, за разлика от спец.производство, визирано в съответните спец.закони.
ИАА :
С поставяне в действие на АПК се включва освен издаването на конститутивните ИАА, но и декларативните и удостоверителните, т.е по-широк обхват на понятието ИАА.
Чл.21 - Конститутив.ИАА - изрично волеизявление или изразеното с д/е или безд/е волеизявление на АО или на др.овластен със з-н за това орган или организация, с което се създават П или З или непосредствено се засегят П, С или ЗИ на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
 Ал.2 - Декларатив.ИАА - волеизявление с което се декларират или констатират вече възникнали П или З.
Ал.3 - Удостоверит.ИАА - волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на П или З, както и отказът да се издаде такъв документ.
Ал.4 - ИАА е и отказът на АО да извърши или да се въздържи от определено д/е!
    Не са ИАА - волеизявленията, д/ята и безд/ята, когато представляват част от производството по издаване или изпълнение на ИАА или ОАА или са част от производствата по издаване на НАА! Пр.предложение от Акад.съвет на ВУЗ определено лице да стане професор!
    Изключващи норми за прилагане на АПр - АПр  по АПК не се прилага за:
1    АА, които по силата на сп.з-н се издават и изпълняват незабавно или е предвидено спец.Пр с оглед естеството им;
2    ИАА на МС.
    Когато НА не определя органа който да издаде АА, когато става въпрос за компетентност на общински органи, то АА се издава от кмета на общината, съответно от кмета на кметство, или район, съобразно правомощията им. Но когато става въпрос за актове свързани с управлението на държ.собственост, актовете се издават от областния управител, ако няма спец.уредба за съответния въпрос.
    Инициатива за начало на АПр - произв.по издаване на ИАА започва:
1    по иницатива на компетентния орган; или
2    по искане на гражданин или организация;
3    а в предвидените от з-на случаи - по инициатива на прокурора, омбудсмана, по-горестоящ или др.ДО;
         Дата на започване на АПр:
•    това е датата на постъпване на искането в компетентния АО, в който то е подадено;
•    когато по силата на з-на възникне задължение за един АО да издаде ИАА или предложение за такъв, то датата е датата на възникване на задължението за това, освен ако в съответния з-н е предвидено друго;
•    по инициатива на АО, датата на започване е датата на извършване на 1-то процес.д/е.
    За започналото АПр по издаването на ИАА се уведомяват всички известни заинтересовани граждани/организации (Г/О), освен заявителя. Спожред чл.57 - ИАА се издава в срок от:
•    14 дни от датата на започване на АПр - това важи най-вече за констит.АА;
•    7 дни - за удостоверит.и декларативните АА. Но, когато за издававането на акта е необходимо назначаване на експертиза или лично участие на заинтересов.лице, то АА се издава до 14 дни!
Ако срокът за приключване на АПр е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информ.за датата, до която трябва да бъде издаден актът. Ако за Г/О не се разполага с адрес или др.начини за уведомяване, то съобщаването се извършва по реда на чл.61 (съобщението се поставя на таблото за обявления на органа, в Интернет-страницата или се оповестява по др.обичаен начин).
    Конституиране на страните - с подаването на искането за започване или участие, както и с получаване на уведомлението за началото, то заявителя, привлечените и встъпилите заинтересовани Г/О стават страни в АПр по издаването на ИАА!
    Предпоставки за допустимост участието на страните - АО проверява :
1    липсата на влязъл в сила ИАА със същия предмет и страни;
2    липсата на висящо АПр със същия предмет, страни и АО;
3    наличие на въпрос от компетентност на др.АО, когато акта не може да бъде издаден без предварително решене на този въпрос (пр.при строеж, преди разрешението от общината, решение от ОД”ЗГ” за промяна на предназнач.на ЗЗ).
4    дееспособност и процес.способност - съоветно на Г/О;
5    правен интерес на заявителя, привлеченте и встъпили Г/О;
6    наличие на др.изисквания посочени в з-н.
    АО при упражняване на правомощията е длъжен да осигурява на Г/О общодостъпна, достоверна и разбираема инф/я, както и да оказва съдействие за попълване на необх.формуляри. , указва сроковете и таксите, осигурява подходящо РВ.
    Форма на искането - ако не е посочено друго в спец.з-н /СЗ/, то искането за издаване на ИАА се подава писмено или устно. Писменото искане съдържа имената адреса, естеството на искането, дата и подпис (също телефон или ел.адрес /ако има такива/)! ДЛ приело искането отбелязва писмено внасянето му. Утните искания се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и ДЛ съставило протокола. Писмените искания се приемат от ДЛ в рамките на цялото РВ, а устните - в рамките на РВ за работа с посетители.
    Ако АО изразява съмнения в подписа на искането, или не е подписано искането, то заявителя се уведомява за това и се иска потвърждение със собственоръчен или ел.подпис в 3 днев срок от съобщаването за проблема. При непотвърждаване в срока, производството се прекратява.  Ако искането има недостатъци - относно изискванията на з-на, то заявителя се уведомява и му се дава същия 3 днев срок за отстраняване на недостатъците, као му се указва, че неотстраняването ще влече прекратяване на АПр. Срокът за АПр започва да тече от датата на отстраняване на недостатъците!
    Ако АО започнал АПр установи, че друг орган е компетентен да издаде искания ИАА, той му изпраща незабавно преписката, с уведомление до новия орган по чия инициатива е започнало АПр, а също привлечените до момента Г/О. Искането внесено в срок макар ПРЕД НЕКОМПЕТЕНТЕН ОРГАН, се счита внесено в срок! Ако от искането не може да се определи компетентния орган или пък от данните в него е явно, че то трябва да се адресира до съда, то органът приел искането го връща на заявителя с кратки писмени указания!
    Отвод на АО - не може да участва в АПр ДЛ което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения пораждащи съмнение в безпристрастното му решаване на въпроса. Отстраняването се извършва по свой почин или по искане на участник в АПр. ДЛ което установи основания за отвъд извършва сомо действията които не търпят отлагане, за защита на важни държ.или обществени интереси, с цел да се предотврати сериозни препятствия по изпълнението на АА или защита на особено важни интереси на Г/О. Спорове по отвода се решават от непосредствено по-горестоящ орган, ако има такъв.    
    ПРАВА на страните (чл.34) - право да преглежда документите по преписката, право да прави бележки и извадки, при технически възможности и копие от документи за своя с/ка. АО е длъжен да му осигури възможност за реализация на тези права! Страните имат право да изразят становище по събраните д-ва или насрещни искания, като АО определя срок за становището до 7 дни. Имат право да правят също искания или възражения. Ако страната е с увредено зрение, АО прочита преписката или го запознава по др.подходящ начин. По изключение, при наличе на важни държавни или обществени интереси, както и за защита живота или здравето на гражданите, АО може да откаже горните права, в случай, че решаването на въпроса по преписката не търпи отлагане!
ДОКАЗАТЕЛСТВА - събират се служебно от АО. Страните са длъжни да оказват съдействе на АО, а също да представят д-вата на АО когато се намират в тях. Това са данни свързани с факти и обстоятелства от значене за П или З или ЗИ на заинтересованите страни, като се установяват по реда на АПК. Факти известин служебно на АО, а също такива които са общоизвестни, а също презумираните от з-на, не подлежат на доказване. АО  едлъжен да запази в тайна всички онези обстоятелства засягащи личния живот на страните, или други тайни, освен ако з-на предвижда друго.
Доказат.средства - това са обяснения, декларации на страните или на техните представители, сведения, писмени и ВДС, заключения на експерти, а също др.средства за установяване на факти и обстоятелства, които не са забранени със з-н, освен ако СЗ предписва доказването да се извърши със др.средства. Всяко от страните може да иска, чрез АО, от другата страна в АПр да представи копия от намиращи се в нея документи или чужди документи, имащи значение преписката, като насрещната страна трябва да стори това в 3 днев срок. Пак по същия ред страните могат да искат такива документи от неучастващи в АПр Г/О. Непредставилите исканите документи отговарят пред страната за причинените й вреди. По искане на страната, АО е длъжен да издаде удостоверение на страната по силата на което всеки държамвен, общински или съдебен орган е длъжен да снабди страната с необходимите й документи досежно нейни П и З.
    Ако СЗ не установява друг начин, то всяка страна може да представя пред АО писмени декларации, с които установява Ф и О.
    АО може да призове страна да даде пояснения, за изясняване на случая. Тогава се насрочва Заседание за изслушване, на което се поканват всички страни в АПр! Страните по време на изслушването могат да задават въпроси на поясняващия случая, но само чрез АО. Чл.46 предвижда даване на сведения, обяснения или пояснения по делегация на друг АО в общината по адрес на съответната страна. При устно изслушване на страната се съставя протокол от органа по делегацията. Ако АО разглеждащ преписката няма основание да се съмнява в самоличността на страната, то той може да получи сведенията… и по телефона!
    Право да откажат сведения, обяснения или пояснения имат:
1    роднини по права лния на заинтер.Г участващ в АПр, съпрузи, братя, сестри и роднини по сватовство от 1-ва ст.;
2    лицата, които със своите отговори биха причинили ан себе си или роднините си по т.1, непосредствена вреда, опозоряване или наказ.преследване.
    Също могат да откажат сведения адвокатите, свещенослужителите или лицата които по з-н са длъжни да пазят професионална тайна.
    АО може да използва в хода на преписката по издаването на ИАА експертиза, а също може да прави оглед (когато случаят не може да се изясни чрез използването на др.способи за събиране на д-ва)!
    ФОРМАТА на ИАА - АО издава или отказва акта с мотивирано решение. Когато АА е в писмена форма той съдържа:
1    наименование на издаващия го орган
2    наименование на акта
3    адресат на акта
4    фактически и правни основания за издаването му
5    разпоредителна част - определят се П и З както начина и срока за изпълнението
6    разпореждане за разноските
7    срокът и органът пред който може да се обжалва акта
8    дата на издаване и подпис на лицето издаващо акта, както и длъжността му
    Ако АО е колективен, АА се подписва от председателя му /заместника/.
    Устин АА или такива чрез действие или бездействие може да бъдат издадени само ако това е изрично предвидено в з-н!
    Съобщаване за изготвения ИАА - изготвения АА /респективно отказът от изготвяне/ се съобщава в 3 днев срок от издаването му на всички заинтер.лица, вкл.и на тези неучастници в АПр. Самото съобщаване може да стане устно - чрез уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го ДЛ. Може да стане и писмено - чрез отправяне на писмено съобщение, вкл.чрез ел.поща или факс /ако страната е посочила такива/. Ако адресатът не е намерен на посочения адрес - както по горе /за започването на АПр/.
    СПИРАНЕ на АПр - АО спира АПр :
1    при смърт на заинтересован Г - страна;
2    когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на Г - страна;
3    когато по преписката се установяват престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на АА;
4    когато КС е допуснал разглеждане на искане с което се оспорва конституционо съобразността на приложим з-н;
5    когато има образувано др.адм.или съдебно производство, когато издаването на АА не може да стане преди неговото приключване;
6    когато страните внесат заявление за сключване на споразумение.
    При спиране на АПр сроковете по издаване на АА спират да текат. За спирането, АО съобщава на страните. Актът за спирането може да се обжалва - по чл.197 - в 14 днев срок от съобщаването, чрез АО пред съда!   Ако съществува опасност за живота или здравето на Г или са застрашени важни държавни или обществени интереси, АОне спира АПр в случаите посочени в т.1-2 и т.4!
    Апр се възобновява служебно или по искане на на една от страните, след отпадане основанията за спиране. То започва от онова действие, от което е било спряно.
    ПРЕКРАТЯВАНЕ на АПр - то става от АО по искане на онази страна, по чието искане то е започнало, ако не е предвидено друго в СЗ. То се прекратява и в случаите посочени по-горе при наличие на неотстранени недостатъци в искането! За прекратяването АО съобщава на страните. Актът за прекратяване може да се обжалва по чл.197 - в 14 днев срок от съобщаването, чрез АО пред съда!

ОБЩИ  АА :
    ОАА - това са актове с еднократно правно значение, с които се създават П или З или непосредствено се засягат П, С или ЗИ на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове!
    Тези актове имат едно средно положение м/у ИАА и НАА: еднократното им правно действие доближава ИАА, а засягането на неопределен кръг от лица - НАА!
    Откриване АПр по издаване на ОАА се оповестява публично чрез СМОсведомяване, чрез изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Уведомяването включва и основните съображения по издаването на акта. Тези организации могат да представляват заинтересованите лица в производството по издаване и ибжалване на тези актове. Те имат право на достъп до цялата информация в преписката по издаването на ОАА, доколкото в з-н не е предвидено друго.  АО осигурява на ЗЛ възможност за участие в АПр по издаването на акта в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от 1 мес, от деня на уведомяване за АПр. Ако се засягат П и ЗИ на лица от съседна Д, то АПр по издаването на акта трябва да бъде достъпно и за тези лица при условията на взаимност!
    ОАА се издава след като се изяснят Ф и О от значение за случая и бъдат обсъдени предложенията и възраженията на ЗЛ и техните организации. Тук принципите са за прозрачност и достъпност! По изключение, за предотвратяване или преустановяване на нарушения свързани с нац.сигурност и обществен ред, за осигуряване живота и здравето и имуществото на Г/О или за управление на кризи, кгато това налага неотложното издаване на ОАА, могат да не се спазят някои разпоредби на АПК - относно уведомяването и участие на ЗЛ в АПр по издаването на акта. Тогава се оповестяват в хода на АПр съображенията за издаването му. За неуредените въпроси относно ОАА, се прилагат разпоредбите за ИАА!
НОРМАТИВНИ  АА :
    НАА - това са подзаконови АА, които съдържат АПНорми, относят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие! Тези НАА, освен тези на ОбС се обнародват в ДВ. Последните пък се разгласяват чрез печатни издания!  Те се издават по прилагането на закон или подзаконов НА от по-висока степен. Всеки НАА има наименование, което сочи: вида, автора на акта и главния му предмет. Посочва се правното основание за издаването му, без тези които само изм., доп.или отм.други такива. Тези актове се издават само от изрично овластените от КРБ или з-н органи. Компетентността по издаването им не може да се прехвърля. За неуредените въпроси се прилага ЗНАктове.

38
ОСПОРВАНЕ на  АА по АДМИНИСТР.РЕД

    Това е едно СПОРНО ПРОИЗВОДСТВО и ЕДНОИНСТАНЦИОННО  АПр!
Съобразно разпоредбата на чл.83, ал.2 - С жалбата може да се оспори:
1    ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА, така и
2    ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА на АА.
    Казваме, че това АПр е едноинстанционно, тъй като както ИАА, така и ОАА могат да бъдат оспорени пред непосредствено по-горестоящия АО! Това оспорване на АА представлява една потенциална /евентуална/ фаза на АПР, т.е. то не е задължително. По адм.ред може да бъде оспорено и съдържанието на документ на администрацията!
    Неприложимост - по този ред не могат да бъдат оспорени следните актове:
1    актове на Пр и на председателя на НС;
2    актове на МС, на м-п, заместник м-п, министрите и ръководителите на ведомства и органи подчинени на МС;
3    актове на управителя на БНБ и председателя на СПалата;
4    актове на ВСС;
5    актове на областните управители;
6    актове, за които в з-н има визиран ред за обжалване направо в съда.
    Образуване на спорното АПр (чл.83) - жалбата с/у АА може да бъде подадена от заинтересовани лица, а прокурорът може да протестира АА само за неговата законосъобразност /но не и целесъобразност/. Жалбата/ протеста се подава в писмена форма чрез АО, чиито акт се оспорва:
•    в 14 днев срок от съобщаването на Г/О;
•    при наличие на мълчалив отказ или мълчаливо съгласие на АО, то може да бъде оспорено в 1 мес срок от изтичането на срока, в който АО е бил длъжен да се произнесе.
    Съдържанието на жалбата, освен другите реквизити, трябва да съдържа АА който се обжалва и АО който го е издал, а също органа до който се подава, както възраженията които има и искането!
С жалбата може да се посочат събирането на д-ва на които се основава искането или да бъдат съобразени Ф и О, които се били взети предвид от АО издал акта или пък са настъпили последствие след издаването на АА. В това АПр по оспорването могат да бъдат събирани всички д-ва, които не са били събрани до момента.
    Ако жалбата се подава от пълномощник, то към нея се прилага и пълномощното. Ако тъжителя е ЮЛ - удостоверение за акт.състояние на т-ца. Документ за платена ДТ ако се дължи такава. Също следва да се приложи към жалбата преписи от същата Ж/П или писмените допълнителни д-ва, за всяка от страните!
    Ако жалбата не съдържа необ.реквизити или приложенията /за страните/, то на подателя се дава 7 днев срок, от получаване на съобщението, за отстраняване на нередностите. Ако нередностите не бъдат отстранени, то Ж/П се връщат, а при непълен адрес се оставят в канцеларията на АО /на разположение на подателя/.
    Ж/П се оставят без разглеждане и АПр се прекратява, когато:
1    са подадени след срока - 14 днев/ 1 мес (освен ако не се дължи на особ.непредвид.обст.);
2    подателят няма интерес от обжалването;
3    подателят писмено оттегли Ж/П.
    Когато Ж/П са неподведомствени на по-горестоящия АО, то препращат на компет.АО, като се оставя без разглеждане, но не се прекратява АПр!
    Забрана за изпълнение на АА - акта не се изпълнява преди да е изтекъл срока за неговото оспорване, а когато има Ж/П п/в него - до решаването на спора от АО. Изключения - тази забрана не се прилага, когато всички заинтер.страни писмено поискат предварителното му изпълнение, или със з-н или разпореждане на АО е допуснато предв.изпъл.  /когато има опасност за ж/з на граждани или се засягат особени държ/обществ.интереси - чл.60/.
    Пререшаване на АА - АО в 7 днев срок от получаване на Ж/П /ако е колект.орган - в 14 днев срок/ има възможност да преразгледа издадения от него АА, като за целта:
•    отменя оспорения акт;
•    изменя акта;
•    издава акта - ако е отказал издаването му.
    За това АО уведомява всички заинтер.страни!
    Изпращане на преписката - ако АО не намери основание да пререши АА, той незабавно изпраща Ж/П ведно с преписката до по-горестоящия АО, който е компетентен да я разгледа.
КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ :
    Компетентен да разгледа Ж/П е непосредствено по-горестоящия АО, на който е подчинен АО издал АА /или отказал издаването/. Компетентен е също:
1    Кмета на общината - за АА издадени от кметове на кметства или райони;
2    Кмета на общината - за АА издадени от специализ.изпълн.АО на общината;
3    Областния у-л - за АА издадени от кмета на общината.
    Произнасяне на комп.АО - това става в 2 седм срок от получаване на преписката /ако е колект.АО - в 1 мес срок/ и се произнася с мотивирано решение с което може:
•    да обяви оспорения АА за нищожен;
•    отм.го изцяло или отчасти като незаконосъобр/нецелесъобр;
•    отхвърля Ж/П;
•    задължава долустоящия АО да издаде искания АА - като му определя срок за издав.;
    Принципно, комп.АО решава спора по същество, освен ако това правомощия изрично е предоставено на по-долустоящия АО!
    Когато по преписката е налице фактическа или правна сложност на случая, компетентния АО може да назначи Комисия за проучване и разглеждане на случая! Комисията се състои от поне 3 члена, като единият е юрист, а двамата са специалисти в съответната област за която се издава АА, но условието е поне единия специалист да не работи в същата администрация издаваща или разглеждаща спора по АА. Комисията разглежда спора и изготвя мотивирано писмено становище досежно законосъобразността и целесъобразността на оспорения АА, което се предоставя на компетентния АО. Ако АО не възприема становището на комисията, той излага мотивите си за това.
    Съобщаване решението на комп.АО - решението се съобщава незабавно на подателя на Ж/Т и на всички заинтер.лица /а не страни/!
    Ако комп.АО реши спора по същество, то решенето му подлежи на ОСПОРВАНЕ ПРЕД СЪДА - ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ /а не за целесъобразност/!
    Ако комп.АО не разгледа в законовия срок Ж/П, то подателя може, чрез АО издал акта, да оспори АА пред съда, ако подлежи на оспорване по съдебен ред!

39
ОСПОРВАНЕ на  АА ПРЕД СЪДА
    
Възможността за оспорване на ИАА пред съда се нар.”обща клауза”. Това предвидена законова възможност принципно всички ИАА да се обжалват пред съда.
    Оспорването на ИАА пред съда може д астане по два начина:
1    Като е изчерпан административния ред за оспорване;
2    Като се изчака изтичането на 14 днев срок /от съобщаването/ за оспорване по адм.ред.
    ЗАП дава възможност на оспорващия АА сам да реши дали да тръгне по адм.ред на оспорване и чак тогава да оспори АА пред съда, или директно да оспори АА пред съда!
    С Ж/П не може да се оспорва съдържанието на документ.
    Не подлежат на обжалване по предвидение в ЗАП ред следните АА:
1    свързани с отбраната и сигурността на страната;
2    актове издадени по ВЗ;
3    за които със з-н или указ е предвидено че не подлежат на обжалване по съд.ред или пък е предвиден друг съд.ред за обжалване или пък пред особена юрисдикция.
    Срок за обжалване на ИАА:
•    в 14 днев срок от съобщаване решението на комп.АА разгледал спора;
•    в 14 днев срок от изтичане срока за обжалване по адм.ред на АА.
    Оспорва се единствено Законосъобразността - на АА, т.е. съдът проверява дали АА отговаря на онези 5 изисквания за редовност! Нито съда, нито прокурора имат право да контролират правилността /целесъобразността/ на издаваните АА!
    Подаване на Ж/П - в писмена форма чрез АО, издал обжалвания АА, като се прилагат преписи за заинтерес.Г/О, участвали в АПр, както и писмените д-ва! Този текст нарушава равнопоставеността на страните, затова би следвало лицето да може да подаде жалбата си направо до съда, а не чрез АО!
АО е длъжен в 3 днев срок от получаване на Ж/П, да изпрати цялата преписка на съда. Ако АО не спази този срок, то подателя може да изпрати Ж/П направо в съда, след този срок. Тогава съда изисква служебно преписката от АО. Ако подателя не спази горния срок за оспорване, жалбата се връща на подателя с/у разписка. Ако подателя е изпуснал срока поради особени непредвидими обстоят., той може в 7 днев срок от връщането на жалбата му да подаде молба за възстановяване на срока. Съдът се признася по молбата му с определение, което не подлежи на обжалване.
    Не всеки може да подава жалба пред съда с/у издадения АА, това може да стори само Г/О, които имат пряк и личен интерес, т.е тези засегнати от издадения акт - за които той създава П или З, или пък засяга ПИ. Но з-нът борави само с термина “засегнати”… Прокурорът не е длъжен да доказва интерес - той действа винаги в интерес на Д и обществото!
    Двуинстанционност на съд.производство /СПр/ - сега решението на първоинстанционния съд - ОС или ВАС, подлежи на касационно оспорване съобразно разпоредбите на ЗВАС! Компетентен съд:
1    ВАС - за актове на министри или ръковод.на ведомства към МС, на областен у-л или на центр.ръководство на обществена организация;
2    ОСъд - в останалите случаи, но за актове на Столич.община е СГС!
    Ж/П за обявяване нищожност на АА - няма срокове!
    Суспензивен ефект на Ж/П - с подаването им се спираизпълнението на АА, освен ако съда разпореди друго. Ако АО е разпоредил предварит.изпълнение на акта, съдът може да спре изпълнението, по искане на занитер.страна.
    Състав на съда - 3-ма съдии с участието на прокурор!
        Етапи на съдебното производство:
1    Подаване на Ж/П и проверка за допустимост /интерес/ и редовност - посочихме ги;
2    Развитие на СПр:
•    Когато първата инстанция е ОС - съдът събира всички допустими по ГПК д-ва. Тук важи п-па за служебното начало - съдът сам проверява законосъобразността на АА /5-те изисквания/. Ако съдът установи, че акта е нищожен /наличие на особено съществ.нарушение на з-на/, той е длъжен да прогласи нищожността му, независимо дали е бил сезиран за нея или не!  Ако установи АА за унищожаем, той оставя жалбата без уважение. Това се дължи на преклузивния х-р на сроковете и затова следва да се постигне определена сигурност в правния мир. Съдът, при разглеждане Ж/П, призовава АО издал АА, жалбоподателя и др.заинтересовани Г/О, участвали в АПр. Преценява се законосъобразността.
•    Когато първа инстанция е ВАС - състава отново е 3 членен, но участието на прокурор не е задължително. Проверява се Ж/П за редовност и допустимост (кагота е неподведомствена; подадена след 14 днев срок; липсва прав.интерес; или писмено оттегли ж.). Определението на съда за недопустимост на Ж/П , подлежи на обжалване с частна ж/п която се разглежда от 5 член състав на съда.
    Съдът действа като КОНТРОЛНО-ОТМЕНИТЕЛНА инстанция - затова съдът може:
1    да отмени изцяло или отчасти АА;
2    да измени АА; или
3    да отхвърли жалбата.
    Когато з-на не е предоставил преценката по АА на АО, то съдът решава делото по същество! Ако обаче з-нът предоставя преценката на АО, то съдът отменя АА и изпраща преписката на компетентния АО за решаване въпроса по същество, като съдът дава задължителни указания по тълкуването и прилагането на з-на (пр.съдът не може да издаде СУМПС или диплом за образование)! Тук се пораждат множество теоретически възражения, тъй като ако съдът действа като инстанция по същество, то се нарушава принципът за разделение на властите - съдът изземва функциите на ИВл!
    За изготвеното СР, съдът уведомява страните
    Когато съдът установи незаконен отказ на АО да издаде АА, тогава съдът разпорежда на АО издаването на АА, но без да указва съдържанието му!
    За неуредените въпроси в ЗАП се прилага ГПК.
    Решението на съда подлежи на:
1    касационно обжалване по реда на ЗВАС; и
2    отмяна на влезло в сила СР по реда на ЗВАС.
        
СПЕЦИАЛНА КЛАУЗА при оспорване на АА :
ЗАП предвижда няои категории актове, които не могат да бъдат обжалвани пред съд въз основа на обща клауза, но това не означава, че те изобщо не могат да бъдат обжалвани. Те също се обжалват пред съд или юрисдикция, но по специален ред.
    Поради горното, “специална клауза” означава обжалване по специален ред, предвиден в специален з-н.  
    Има актове, посочени в чл.34 (свързани с отбраната и сигурността; по ВЗ; за които със з-н или указ е предвидено, че не подлежат на обжалване по съдебен ред или е определен друг ред за обжалване пред съд или ос.юрисд/я), които не подлежат на обжалване по ЗАП. От изброените е видно, че има една категория актове за които “е определен друг ред за обжалване пред съд или особена юрисдикция”.  
Особените юрисдикции представляват несъдебни органи, извън съдебната власт. Административните юрисдикции са органи в ИВл, които извършват правораздавателна дейност (а не правоприлагаща). Те са специално създадени за да решават административни спорове, вместо съдилищата. Затова под “правораздаване” разбираме дейността на съдилищата и особените юрисдикции. Юрисдикцията има няколко белега:
1    тя орган за решаване на административноправни спорове;
2    тя се създава единствено със закон;
3    действа само при сезиране;
4    наличие на състезателно производство - м/у страните пред нея;
5    тя трябва да бъде независима и самостоятелна при рещаване на спора;
6    съставени са не от юристи, а от специалисти в отрасъла: лекари, инженери…
    Но в настоящата ни К не се предвиждат такива особени юрисдикции. А у нас специалните з-ни превиждт действието на различни адм.юрисдикции.
    Необходимо е да се посочат БЕЛЕЗИТЕ, по които се извършва производството по обжалването пред съд или особена юрисдикция на основата на специална клауза:
1    Обжалването може да се извърши пред съд (РС или ОС) или особена юрисд. (ОЮ).
2    Сроковете за обжалванията, изискванията към жалбата и правомощията на решаващия спора, трябва да бъдат предвидени в самия специален з-н. Но при непълноти в спец.з-н се прилага ГПК. Тук не се прилага ЗАП.
3    Подадената в срок жалба не спира изпълнението на акта. Тук важи обратното правило - може да се иска спиране на изпълнението и органа може да го постанови, но то не е автоматично със жалбата. Жалбата тук е основно против законността на акта, но няма пречка в спец.з-н да се предвиди обжалване за правилност на акта.
4    Правомощията на решаващия орган по п-п са по същество. Той не само може да отмени акта, но и да издаде нов, понеже става въпрос, особено когато е ОЮ за компетентни по спора лица.
    Спорен е въпроса относно контрола в/у решенията на юрисдикциите. Когато спора се решава от съд, този въпрос не стои. Решенията на ОЮ имат формална и материална законова сила, както решенията на съдилищата. Но за разлика от тях, решенията на ОЮ не могат да бъдат оспорени, понеже такава възможност няма в нито един НА.  
Според ЗВАС, ВАС осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на з-ните в АПравораздаване, но никъде не е посочено, че осъществява за контрол в/у решенията на адм.юрисдикции, следователно ВАС няма правна възможност (компетентност) да контролира решенията на юрисдикциите. На такъв контрол подлежат само съдебните решения.   Такива специални з-ни, които предвиждат ОЮ са:
•    ЗУТ (тук може при един случай и по ЗАП, което е недопустимо);
•    ЗОВСили (наборните комисии);
•    ЗПатентите (пред Пат.ведомство) и др.

40
ОСПОРВАНЕ на АА пред ВАС

    С приемането на Конституцията от 1991 г. бе допуснато оспорването на НАА пред ВАС. ЗВАС уреди процедурата по обжалването им. В момента материята е разпокъсана и трябва де се извежда от оспорването на ИАА. Отделянето на оспорването на НАА би подчертало огромното значение на това производство. Освен това биха се избегнали редица проблеми и различия в тълкуванията, каквито се наблюдават в момента в практиката, дължащи се недооценяване на спецификата на това производство, различието в сравнение с оспорването на ИАА.
    Съгл.чл. 8 ЗВАС - Производството пред ВАС започва по жалба на ЗЛ или по протест на гл.прокурор или на зам.главния прокурор при ВАС.
               Възниква въпросът: Кои са заинтересованите лица?. Въпросът е свързан с това, дали при обжалването на НАА трябва да се доказва правен интерес от жалбоподателя. Наличието на правен интерес се посочва като едно от условията за допустимост на жалбата (чл.20, ал.1, т.3).
Ж/П срещу НАА се подават без ограничение във времето!
НАА влизат в сила 3 дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок – чл.5, ал.5 К. Следователно именно от този момент, те могат да бъдат обжалвани “без ограничения във времето”.
Ж/П се подават чрез АО, издал обжалвания акт. В 3 дневен срок от получаване на Ж/П АО, издал акта, изпраща на ВАС цялата преписка, включително и обжалвания акт, и уведомява подателя за това. Този текст не е прецизен и не държи сметка за равенството на страните в процеса. Обнародваният акт вече е влязъл в сила и следователно вече не може да бъде поправян. Авторът на акта няма право на отзив, както при административното обжалване на ИАА по ЗАП. В редица случаи тук преписка няма, както при издаването на ИАА. Няма логика да се иска и предоставянето на обжалвания акт, защото той вече е публикуван в ДВ.
Ж/П нямат суспензивен ефект, освен ако съдът изрично него постанови спиране на изпълнението.
Изисквания към жалбата – Ж/П трябва да бъдат написани на български език и да съдържат:
1.    името, ЕГН и точния адрес на подателя, съответно името и длъжността на прокурора, както и номера на телефона, факса и телекса, ако има такива;
2.  посочване на обжалвания акт;
3.  посочване на основанията за отмяна и доказателства, които ги подкрепят;
4.  подпис на подателя
Приложения към жалбата -  Към жалбата или протеста се прилагат: пълномощното, когато жалбата се подава от пълномощник;  писмените доказателства, с които подателят разполага; препис от Ж/П и от приложенията към тях за органа, издал акта, и за заинтересованите лица.
            Проверка за допустимост и редовност - в теорията се счита, че първо трябва да се провери допустимостта, а после редовността на жалбата, защото няма смисъл да се поправят недостатъците, а после да се установи, че жалбата е недопустима. Според ВАС обаче първо се проверява редовността на жалбата или протеста, а едва след това – тяхната допустимост. Жалбата се оставя без разглеждане, т.е. е недопустима когато:
•    Ако Ж/П са неповедомствени или неподсъдни на ВАС
•    Когато са подадени след посочения срок /14 дни: за ИАА от съобщаването на акта, за ОАА – от разгласяването му; за НАА – няма срок/;
•    Когато подателят няма интерес от отмяната на обжалвания акт - Това изискване също не би могло да се приложи към това производство, защото:
1.    основната задача на съда по отношение на органите на изпълнителната власт е да не допуска те да издават незаконосъобразни административни актове, ако това все пак е станало – да ги отменя. Едва на второ място, чрез отмяната съдът има за задача да защитава правата и законните интереси на гражданите и техните организации.;
2.    правният интерес при това производсво трябва да се прузумира по следния начин: всеки е засегнат от нормативния акт, който е незаконосъобразен, защото всеки има право да живее в законосъобразна среда и да иска изпълнителната власт да действа законосъобразно.
•    Когато подателят писмено заяви, че оттегля жалбата или протеста;
•    Когато са налице други основания, предвидени в закона.
    ВАС в закрито заседание се произнасят по допустимосттана жалбата или протеста. Актът, който жалбата или протестът се оставят без разглеждане,  подлежи на обжалване с частна жалба, която се разглежда от 5 членния състав на ВАС. Той се произнася с определение, което вече не подлежи на обжалване.
    Съдебно производство - когато от изхода на производството са заинтересовани и други органи и лица, непосочени в жалбата, съдът им изпраща съобщение за образуване на делото (чл.21 ЗВАС). Тези органи или лица могат да встъпят в производството в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Съдът може да събира допълнителни данни и обяснения, имащи значение за делото.
    Съставът на съда е 5 членен когато се обжалва НАА.
    Съдът служебно проверява спазени ли са условията за валидно действие, независимо от конкретно посоченото в жалбата основание за отмяна (чл.12 ЗВАС същите както при ИАА – липса на компетентност, форма, процедурни нарушения, противоречие с материалния закон, несъотвествие с целта на закона).
    С подадената жалба може да се иска:
1)    отмяна на акта; или
2)    обявяване на неговата нищожност.
    Ако съдът прецени, че актът е нищожен, той може да обяви нищожността му, а не да го отменя. Същите правомощия съдът има и при обратната хипотеза: жалбата е за обявяване на нищожността на акта, но се констатира, че той трябва да бъде отменен. И в този случай може да се постанови отмяна, макар, че искането е било за обявяване на нищожност. Това е една особеност на производството по оспорване на нормативните АА, в сравнение с ИАА. Срокът за произнасяне на съда е 30 дни от разглеждане на делото.
Правомощия на съда :
1.    Да отхвърли Ж/П
2.    Да отмени изцяло или частично атакувания НАА
3.    Да обяви нищожността на акта.
    След решение, с което НАА се отменя, ВАС има задължение да обнародва диспозитива на решението си в официалния раздел на “Държавен вестник”. По същия начин се постъпва и когато ВАС е постановил спиране действието на нормативния акт до решаването на спора.
    Отменителните решения на ВАС влизат в сила от деня на обнародването им. Интересно е, че законът допуска обявяване на нищожността на НАА, но не казва как се действа в подобни случаи. Пропускът е съществен. С аргумент на по-силното основание, трябва да приемем, че щом отменителния диспозитив се обнародва, трябва да се обнародва и този, с който се обявява нищожност. ПП от отменения НА, се уреждат от органа, който го е издал. Решенията на ВАС подлежат на незабавно изпълнение от ораните, издали или прилагали отменения акт. Решението на ВАС, с което се отменя нормативен акт е задължително за всички.
Необходимо ли е да се обоснове правен интерес, като задължителна процесулана предпоставка, при обжалване на нормативен акт. В началото на прилагането на ЗВАС, ВАС е бил малко колеблив в практиката си относно правния интерес и има много отхвърлени жалби поради отсъствие на интерес. Постепенно обаче нещата се изменят и в последно време практиката като цяло е единна, макар и с някои уговорки:
•    Решение по адм. Дело №2144 /1999 г.на ВАС, се казва, че: НАА има неограничен кръг адресати. За обжалване на същия не се изъсква доказване на пряк и личен интерес. Всеки адресат на нормативен административен акт е засегнат и има интересда го обжалва.”
•    Решение №21 /1995 г. на КС на РБ – всеки е засегнат от НАА и практически това засягане се обективира в нарушаване на правна норма от по-висок ранг. Материалноправното основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебно обжалване на АА.

41
КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО
    Една от основните функции на ВАС – върховен надзор за точно и еднакво прилагане на закона. Касационното производство /КПр/, като едно от видовете производства (другите са за отмяна на  АА и за отмяна на влезли в сила СР) пред ВАС способства именно за “единството” в административното правораздаване. То обезпечава и точното и еднакво прилагане на закона в тази връзка. С това КПр се защитават както интересите на страните (точно прилагане на закона), така и общият интерес (еднакво прилагане на закона). Последното има дори приоретит, когато се отнася за АПр.
“Касация” идва от латинския термин…..разбивам, разрушавам, и по-късно от …… отмяна, унищожение. В случая това ще се отнася до отмяна (унищожение ) на юридически акт – СР.
ВАС е касационна инстанция за съдебните актове на всички съдилища…при АПр.
ВАС е висшата съдебна инстанция в адм.правораздаване за осъществянане на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на закона. От тук произтича и правото на ВАС да дава всеобщо тълкуване на законите в областта на адм.правораздаване.
Особености на КПр – то  има за предмет невлезли в сила СР по повод обжалване на ИАА. Съобразно ГПК в сила влизат решенията:
•    които не подлежат на обжалване;
•    срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена. В този случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;
•    по които подадената касационна жалба не е уважена.
КПр пред ВАС е типично АПр - в основата стои типичен АА, автори на който могат да бъдат всички АО, включително и МС. От тук и възлагането на касацията на ВАС.
ВАС е касационна инстанция за съдебните актове на всички съдилища относно законосъобразността на административните актове. Следователно СР за обжалване на АА на основата на обща клауза и на основата на специална клауза (освен ако специалния закон изрично забранява обжалването на административния акт по съдебен ред), подлежат на касационно обжалване.
Състав на съда при КПр :
1)    Когато първа инстанция е ОС или РС (за районния съд въз основа на тълкуване по принципа на по-силното основание) – състава е 3 членен от ВАС;
2)    Когато първа инстанция е 3 членен състав на ВАС – състава е 5 членен от ВАС; Задължително трябва да участва прокурор!
Сезиращи субекти за КПр са:
1.    Заитересованите лица, участвали в делото на първа инстанция и засегнати от нейното решение. Те защитават субективните си права;
2.    Прокуратурата – защитава законността. Рангът на касационната инстанция предопределя и ранга на прокурора – гл. прокурор или зам. гл. прокурор при ВАС.
Срокове на сезирането – преклузивни
+ За заинтересованите лица – 14 дни.
+ За прокурора - 6 месеца
    В жалбата се посочват освен данните за подателя й, и  решението, против което се подава; изложение на искането; кратко формулиране и обосноваване на касационните основания; (това е особено важен въпрос).
    Разглеждане за допустимост и редовност –  жалба се оставя без разглеждане:
1.    когато е подадена против СР, което не подлежи на касационно обжалване пред ВАС;
2.    когато е подадена след срока;
3.    когато се оттегли от подателя с писмено заявление.
Фактът, че законодателят изрично е посочил основанията за недопустимост нажалбата, означава, че във всички останали случаи следва да се даде възможност на сезиращите субекти да коригират нередностите, ако има такива. Допускат се само писмени доказателства. Служебното събиране на доказателства е недопустимо.
Касационни основания за подаване на жалбата - пилагаме субсидарно ГПК :
а) когато СР е ниищожно;
б) когато СР е недопустимо;
в) когато решението е неправилно поради:
+ нарушение на материалния закон;
+ СПН; или
+ необоснованост.
•    Нищожно СР:
а) субектен критерий – липса на съдебен орган при издаването на съдебния акт;
б) предметен критерии – ако съдебния орган не е издал СР, а самия АА.
•    Недопустимо СР– примери:
а) когато съдът не е бил редовно сезиран, т.е. съдът се е самосезирал;
б) СР е издадено след като сезиращия субект се е оттеглил по надлежния ред, т.е. отново имаме самосезиране на съдът;
в) съдът не е имал компетентност да разглежда административноправния спор и др.
•    Неправилно съдебно решение
1. когато е нарушен материалния закон: допусната е грешка относно съществуването или валидността на нормативния акт, въз основа на който е бил издаден оспорваният административен акт; неправилно е тълкувана и приложена правната норма (пр. съдът в определени случаи може да решава по същество);
2. когато е нарушен процесуалния закон – имат се предвид само съществени процесуални нарушения
- съдът не е допуснал писмени доказателства
 - страните не са били редовно призовани;
3. когато съда  не е мотивирал или формално е мотивирал СР.
Контролът на касационната инстанция е предопределен само в границите на касационната жалба.
Касационна компетентност (правомощия на касационната инстанция). Принципът е – съдът действа като ИНСТАНЦИЯ ПО СЪЩЕСТВО – пререшава спора. Изключение – действа като контролно-отменителна инстанция при следните хипотези:
1.    отхвърляне на жалбата или протеста, т.е. оставя в сила обжалваното съдебно решение;
2.    проглясяване на нищожните и недопустимите съдебни решения; обезсилване на неправилните – чл.209 ГПК;
3.    при СПН.
ВАС се произнася като:
•    оставя в сила СР;
•    отменя (изцяло или частично) СР; или
•    изменя обжалваното СР.
    Когато ВАС отмени решението поради СПН, той връща делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд.  В останалите случаи делото се решава по същество. ВАС решава делото по същество и когато отмени повторно обжалвано СР.

42
ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на АПр. ОТМЯНА на влезли в сила СР по адм.дела

ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на АПр :
Тук става въпрос за АПр по преписки, които още не са внесени в съда (чл.99)! Но самият АА вече е влязъл в сила. За да се възобнови АПр, следва да са налице няколко условия:
1    АА е влязъл в сила - става въпрос само за ИАА или ОАА;
2    Не е бил оспорен пред съда;
    При тези условия, самия АА може да бъде изменен или отменен от непосредствено по-горестоящия АО, а ако АА не е подлежал на оспорване по адм.ред - това може да стане от АО който е издал акта, когато:
1    Има съществено нарушение на 5-те изисквания за законосъобразност
2    Открият се нови обстоятелства или нови писмени д-ва от съществено значение за аздаването на АА, и при издаването не са били известни на АО
3    Установи се престъпно деяние на страна, представител или АО (по надлежен съд.ред)
4    АА се е основавал на преправен документ (доказано по надлежния съд.ред)
5    Същия АО, на същото основание, спрямо същите лица, по същия въпрос е издал др.АА, който противоречи на последвалия АА
6    Следствие на СПН, страната е била лишена от възможност да участва в АПр, или пък е лишена по причина на препятствие, което не е могла да отстрани
7    Установено е нарушение на ЕКЗПЧОС, с решение на ЕСъд за ЗПЧ.
    В случая по т.1 инициативата за възобновяване на АПр е в АО (или по предложение на прокурора или на омбудсмана), но това трябва да стане до 1 мес от влизане в сила на акта, докато в останалите случаи - по искане на страна в АПр, но в срок до 3 мес от узнаване на съответното обстоятелство, послужило като основание за възобновяване. Това възобновяване може да поиска и лице, спрямо което АА има сила, макар да не е било страна.
    Отказът на АО да допусне възобновяване, може да се обжалва пред адм.съд в 14 днев срок от съобщаването. Но ако се допусне въобновяване на АПр, то производството е както при нов АА. При възобновяването, отмяната или изменението на АА не може да засегне правата които са придобили ТЛ добросъвестни от отменение АА.

ОТМЯНА на влезли в сила СР по адм.дела :
    Оспорването на ИАА пред съда е двуинстанционно. Когато първата съдебна инстанция (СИ) е бил:
1    ОС, то СР подлежи на касационно обжалване пред 3 членен състав на ВАС;
2    3 членен състав от ВАС, то СИ е 5 членен състав отново от ВАС;
НАА се оспорват пред 5 членен състав на ВАС като първа СИ.
    Ако в срока за подаване на касационна Ж/П не се обжалва решението на първата СИ, то това решение може да стане окончателно. Но ако се оспори, то решението на втората СИ, което е по същество, и е окончателно. Това решение влиза във формална и материална законова сила и повече не може да се обжалва, защото спора повече не може да се води за същото искане и на същото основание.
Спор, решен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. С изчерпване на двете СИ в АПр се изчерпват редовните основания за оспорване на ИАА. СР е окончателно и подлежи на изпълнение.
    Но в същото време, това окончателно решение може да има някакъв ДЕФЕКТ /ПОРОК и възниква въпроса дали порочното решение трябва да се остави в сила и да се изпълнява? Или може да се допусне по някакъв начин неговото преразглеждане ?
В з-на съществуват т.нр. “ОТМЕНИТЕЛНИ ОСНОВАНИЯ” при наличието на които, това влязло в сила решение може да бъде преразгледано. Това става чрез способа известен като: “отмяна на влезли в сила решения по адм.дела”. отмяната е един извънреден способ чрез който се преодолява силата на присъдено нещо. Такива отменителни основания липсват в ЗАП, поради това той препраща към ЗВАС (чл.41-44), който пък препраща към ГПК: “На основанията и сроковете по чл.231-232 от ГПК, лицата, участвали в производството по адм.дела, могат да искат отмяна на ВССР”. Но самата процедура за отмяната на влезли в сила СР е в ЗВАС.
    Кой може да иска отмяната - това са лицата участвали в производството по адм.дела, като освен тях и - председателя на ВАС, гл.прокурор или зам.гл.прокурор при ВАС могат да искат отмяната на ВССР до 1 година от възникване основанието за отмяната.
    Срокове за искане на отмяната ВССР - когато отмяната се иска от горните 3 служебни лица, то срока казахме, че е 1 година. Но ако отмяната се иска от участвалите в АПр лица, то сроковете са различни, съобразно основанието, но не по-късно от 1 год.от възникването  на основанието. По п-п молбата за отмяна се подава в 3 мес.срок от узнаването на обстоятелството, което служи като основание за искане на отмяната на решението, а в случаите по т.5-7 (по-долу) срока тече от деня в който страната е узнала за решението.
    ОСНОВАНИЯ за отмяна ВСР - в чл.231 от ГПК са изброени изчерпателно:
1    когато се открият нови обстоят.или нови писмени доказателства от значение за делото, когато при решаването му не са могли да бъдат известни на страната  (те не са новосъздадени а са новооткрити, т.е. страните не са знаели за тях);
2    когато се установи неистинността на показания на свидетел, заключение на вещо лице, свързано с решението или престъпно деяние на страната или представителя й, или на член от състава на съда;
3    когато решението се основава на подправен документ или се основава на постановление на съд или друга държ.организация, което по-късно е било отменено;
4    когато м/у страните, за същото искане и на същото основание е постановено предшестващо го решение влязло в сила, което му противоречи (тук едното решение трябва да се отмени, но се отменя не първото решение по време, а неправилното).
5    при две противоречиви указания на ВКС по тълкуване и прилагане на з-на по едно и също дело (остава миродавно само указанието, което е взето при отмяна на решението);
6    когато страна е била лишена от възможността да участва в делото в следствие нарушаване на правилата или не е била надлежно представлявана или не е могла да се яви на делото лично или чрез повереник по причини на препятствие, което не е могла да отстрани;
7    когато страната е била призована по реда на чл.16, ал.5 - (лица с неизвестно местожителство и се представляват от лица назначени от съда), макар да е имала установено местожителство. Това е така, с цел страната да може лично да участва в делото и да се защити;
8    когато с решение на ЕСъд за ЗПЧ е установено нарушение на ЕКЗПЧОС.
    Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията посочени в ГПК и да съдържа точното основание и мотивите. При недостатъци на молбата, те следва да се отстранят в срок от 7 дни. Молбата се подава чрез съда постановил решението, чиято отмяна се иска (чл.42 ЗВАС). Тя се разглежда на открито заседание от 3 членен състав на ВАС, когато решението е на ОС, и от 5 членен състав, когато решението е постановено от ВАС. В тези случаи, съдът се явява КОНТРОЛНО-ОТМЕНИТЕЛНА ИНСТАНЦИЯ - Когато отмени решението, ВАС връща делото за ново разглеждане на надлежния съд.

43
ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА
ЗА ВРЕДИ ПРИЧИНЕНИ ОТ НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ АКТОВЕ

    Принципно положение в АП и въобще в държавното право е, че Д, като власт не отговаря - тъй като суверенът не може да бъде отговорен за своите постъпки. Отговорност за това носят само служебните лица, които действат от негово име и за негова сметка. Но въпреки това, причинените вреди и загуби от действията на държавните и административни служби са един факт, който при определени случаи трябва да се свърже с отговорност на Д, ако не може да се докаже, че тези ПП са резултат от виновното поведение на служители на Д. Щетата трябва да бъде възстановена, тай като никой не е длъжен да търпи посегателства върху признаните му от з-на П и И. Д поема риска от вредоносното въздействие на нейните служби, свързан с подбора и назначаването на лицата, които действат в тях.
Покриването на този рск се извършва от средствата на Д, специално заделяни по з-на за такива случаи. Този риск се обезпечава с имуществото, фиска на Д. В този смисъл е и
чл.7 от К - Д отговаря за вреди причинени от незаконни актове или незаконни служебни действия на нейните органи и ДЛ.
Аналогичен текст се съдържа и в чл.299 АПК - За вреди причинени на граждани и организации от незаконно ПРИНУД.ИЗПЪЛНЕНИЕ, отговарят имуществено Д,  ако адм.орган по изпълнението е държавен, и общината - ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно! Исковете се разглеждат по реда на АПК.
Този текст открива много по-широки възможности за възстановяване на накърнените права, отколкото обикновения случай на гражданската отговорност, тъй като тук освен наличие на вина, з-нът допуска и безвиновна отговорност на Д или съответната община!
    Законово възмездие за нанесени вреди на граждани и организации от страна на Д или общината, може да се търси по реда на З-н за отговорност на държавата и общините за вреди!
    Чл.1 ЗОДОВ - Д и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техните органи и ДЛ при или по повод изпълнението на адм.дейност. Исковете се разглеждат по реда на АПК.
    Съгласно чл.4 от ЗОДОВ - Д дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка или непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от дл.лице.
    В с.з. е визирано, че Д отговаря и за вредите причинени от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда и особените юрисдикции от незаконно:
1    задържане под стража, вкл.като МН, когато това задържане е отм.поради липса на законно основание;
2    обвинение в извършването на Пр, ако лицето е оправдано или ако НПр е прекратено поради това че липсва Пр или лицето не е извършителя, или пък е било погасено по давност или деянието е амнистирано; и т.н.
Тук не се прави разлика дали дл.лице е действало виновно или не, тъй като се изхождаот факта, че то е действало като представител на Д, т.е. от нейно име. Друг е въпроса, че Д може да търси отговорност, по-късно от своя служител.
    Нещо повече, органът, който е отменил незаконния акт е длъжен да разясни на пострадалото лице, реда по който то би могло да защити правата си (чл.3) !
    За да се търси гражданска отговорност на Д, за действия на нейни служители, може да се търси при наличието на следните 3 предпоставки:
1    Наличие на щета - причинена на лице от действия на държ.или адм.служби;
2    Причинна връзка м/у щетата и действията на служителя;
3    Виновно поведение на лицето, действащо като орган или дл.лице.
    Щетата е едно увреждане интересите или правото на лицето, без оглед на това дали е от материален или нематериален х-р:
•    имуществени щети -  Правният интерес може да бъде увреден, ако пострада имуществото на някого (събаряне на къща, прегазване на животни от влак, катастрофиране на МПС поради необезпечени улици и др). Имуществена щета ще има ако от действия на администрацията се е стигнало до пропускане на законнопредвидени ползи (лишаване от ТВ за определено време поради незаконно уволнение).
•    неимуществени (морални) щети - пр. поради взрив се изпада в уплаха или в болестно състояние; настъпване на смърт поради ненавременно явяване на ЦСМП; увреждане на здравето на хора поради функциониране на вредоносно предприятие; физически или психическо заболяване следствие на незаконно задържане. И тяк както претърпени вреди, обезщетяването следва да обхваща и пропуснатите ползи (пр.задържан незаконно не е могъл да участва в спортно състезание).
    Без значение е, дали нарушителят е известен или не, дори най-често такава отговорнст ще се носи ако нарушителят е неизвестен. В останалите случай искът за вреди и загуби се отправя пряко срещу виновното дл.лице. Но и тук Д следва да носи отговорност, тъй като служителя може да се е укрил и др., поради което да не може да бъде пряко привлечен към АНО. Д има право на регресивен иск с/у виновното дл.лице. Отговорността на виновните дл.лице спрямо Д възниква, когато тя е платила обезщетения за вреди от техните актове, действия или бездействия.
ИСК за обезщетение на вреди на адм/ята от принуд.изпълнение (по чл.299 АПК) :
     Искът може да се предяви след отмяната на АА, а може и заедно с оспорването на АА до приключване на първото заседание по делото (чл.203). Исковете за вреди причинени от незаконосъобразен или оттеглен акт, то незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен иска. Искът се предявява срещу ЮЛ, представлявано от органа от чиито незаконосъобразен акт са причинени вредите!
ИСК за обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове на адм/ята (чл.1 ЗОДОВ) :
    Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителство на увредения с/у органте от чиито незаконни актове, действия или бездействия са прчинени вредите (чл.7). Обезщетения за тези вреди се търси по ЗОДОВ, а не по общия ред! Ако обаче специален з-н е посочил осебен ред за обезщетяване, този з-н не се прилага. Делата по реда на ЗОДОВ се разглеждат с участето на прокурор. Такси и р-ки по такива дела не се внасят предварително. Ако обаче искът бъде отхвърлен изцяло или частично, съответния ищец се осъжда от съда да заплати тези такси и р-ки!
    Пострадалият от нарушението има право (чл.55, ал.1 от ЗАНН) да предяви иск за вреди и загуби в самото АНПроизводство, в което се разглежда въпросът за наказване на нарушителя.
    
44
Производство по налагане на АНаказания

Административнонаказващ  орган :
    АНк могат да налагат:
1    р-ли на ведомства и организации, областните у-ли и сметове на общини, на които е възложено да прилагат НА или да контролират изпълнението им;
2    ДЛ и органи, овластени от съответния з-н или указ;
3    съдебните и прокурорски органи в предвидените в з-н случаи.
    В първия случай, посочените ръководители могат да възлагат правата на наказващи органи на определени от тях ДЛ, когато това е предвидено в з-н, указ или ПМС.
    АНПреписка се разглежда от АНОрган в чиито район е било извършено /а не установено/ Нш! Когато това не може с точност да се определи - местоизвършването на Нш, то тогава компетентен да разгледа преписката е АНОрган в чиито район се намира местожителството на дееца, или АНО в чиито район първо е било образувано АНПр. Спорове за компетентност в едно ведомство се решава от р-ля на ведомоството, а м/у различни ведомства - от ОС в чието седалище е бил съставен АУНш.

АПр по налагане на наказанието :
    След получаване на преписката АНО е длъжен да се произнесе в 1 мес срок! Този орган не трябва да е ДЛ, което е съставило АУН или свидетел или пък да има интерес от изхода на преписката, в противен случаи следва де се отведе от АНПр.
    АУН задължително трябва да е бил предявен на нарушителя, преди преписката да се изпрати на АНО. В противен случай АНО незабавно връща преписката на актосъставителя. АНО след получаване на преписката задължително уведомява пострадалите от Нш лица, ако има такива и адресите им са известни.
    Разглеждане на АНПреписка - АНО е длъжен да провери АУН за законосъобразност и обоснованост, като преценява всички събрани д-ва и възраженията по акта. Когато установи спорни обстоятелства по преписката, АНО извършва разследване, което може да възложи на ДЛ от същото ведомство. Ако АНО установи признаците на:
•    маловажен случай (чл.28 ЗАНН) - тогава АНО може да не наложи Нк като предупреди нарушителя, че при повторно Нш ще му се наложи АНк;
•    маловажен случай на АНш извършено от непълнолетен (чл.29) - АНО изпраща акта на местната Комисия за БППМН за налагане мерки от възпитателен х-р;
    Макар да се установи нередовност в съставения АУН, то АНО издава НПост.стига безспорно да е установено: наличието на Нш, самоличността на нарушителя и вината му. Но, когато една от тези 3 предпоставки не е установена безспорно, то АНО прекратява преписката с мотивирана резолюция, като постановява връщане на иззетите вещи, освен ако притежаването им е забранено, а продадените бързоразвалящи се вещи - връщане на равностойността им.
    Издаване на НПост - тогава АНО се произнася и по обезщетение на причинените вреди от Нш. Ако вредите са на държавна организация - органа се произнася по обезщетяването им и без да е бил сезиран. Ако среща трудност с определяне на вредите, то те се определят от ВЛ. При особени трудности от фактически или правен х-р при решаване въпроса с обезщетението, то производството в тази му част - за обезщетението, се прекратява, а пострадалите лица се насочват към съда да търсят възмездяване - на общо основание. НП трябва да съдържа следните реквизити:
1    имената на лицето, което го издава и длъжността му, подпис на издателя
2    дата на издаване и № на НП
3    дата на АУН послужил като основание за НП, името, длъжност и местослуженето на актосъставителя
4    имената на нарушителя, адрес и ЕГН
5    дата, място и описание на нарушението, обстоятелства на извършването и д-вата
6    нарушените разпоредби /виновно/
7    вида и р-ра на наказанието
8    вещите, които се отнемат в полза на Д
9    р-ра на обезщетението и на кого да се плати
10    подлежи ли на обжалване НП, пред кой съд и в какъв срок.
    Препис от издаденото НП се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Ако те не могат да бъдат намерени на посочения дарес, а новия е неизвестен, това се отбелязва от АНО в НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването!

45
Оспорване на НП пред съда. Касационно производство

    Оспорване на наказателните постановления :
    Съгл.чл.59 ЗАНН – НП подлежи на обжалване пред РСъд, в който район е извършено или довършено Нш, за Нш извършени в чужбина – пред софийския РС.
    Срок за обжалване – нарушителят и увреденото лице поискало обезщетение могат в срок от 7 дни от връчване на НП, да обжалват пред РС постановлението. Прокурорът може да подаде протест в 2 седм срок от издаването му.
    Компетентност на съда - компетентен да реши спора е РС, в района в който е извършено нарушението. Изключение – не подлежат на обжалване НП, с които:
1    е наложена санкция в размер до 10 лева включително;
2    постановено е отнемане на вещи в полза на държавата до 10 лева включително; или
3    е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако специален закон не предвижда друго.
    Обжалването на НП се извършва чрез наказващия орган, който го е издал. В жалбата наказаният посочва всички д-ва, на които се основава жалбата! В срок 7 дни след получаване на жалбата, НОрган я изпраща ведно с цялата преписка на РС, като посочва и д-вата в подкрепа на издаденото от него НП.
    При разглеждане на делото пред РС задължително се призовават: нарушителя, лицата поискали обезщетение /ФЛ/ЮЛ/, а също администрацията чиито АО е издал НП, както и свидетелите /основно визирани в АУН/. Ако жалбоподателя не бъде открит на сочения адрес съда пак дава ход на делото. Прокурорът участва в съд.производство ако намери за необходимо! РС гледа делото в състав от 1 съдия и се произнася с решение, с което може:
1.    потвърди НП
2.    измени НП или
3.    отмени НП.
    Решението на съда подлежи на касационно обжалване пред Административния съд, на основанията посочени в НПК и по реда на АПК.

КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО при обжалване на НПост. :
Решението на РС подлежи на касационно обжалване  по реда на ЗВАС. Касационната жалба се подава в 14 дневен срок от датата на съобщаването, че решението на РС е изготвено. Касационнен протест  има право да подаде гл.прокурор на РБ или зам.гл.прокурор при ВАС - в срок от 6 месеца. Огромната разлика в сроковете по чл. 33 представлява сериозно нарушение на принципа на равнопоставеност на страните. Ако решението на РС не се обжалва, за заинтересованите страни то е окончателно – още след 14 дни, а за прокурора едва след 6 месеца (какво е било до тогава не се знае).
Разглеждане на делото по същество:
1.Делото се разглежда от тричленен състав на съда, като участва и прокурор.
2.Допускат се само писмени доказателства
3.В тази част на процеса не се допуска служебното начало – съдът е отбързан в посочените в протеста или жалбата касационни основания.
    Касационните основания за жалбата  - ЗВАС има съществен недостатък по отношение на касационните основания. ЗАНН препраща към ЗВАС, но само по отношение на процедурата. Тъй като ЗАНН прилага субседиарно НПК, касационните основания следва да се търсят там.
Чл.352, ал. 1 НПК предвижда следните касационни основания:
1    Нарушаване на закона – когато законът е приложен неправилно или е приложен друг закон;
2    Допуснато СПН;
3    Явно несправедливо наказание.
        Правомощия на съда – чл.357 НПК :
1    Да остави решението на РС в сила (да отхвърли жалбата или протеста) – това означава, че съдът приема, че няма никакво нарушение на материалния или процесуалния закон. Тук съдът действа само като контролно-отменителна инстанция и неговото решение не поражда нови ПП;
2    Да отмени решението на РС (да уважи жалбата или протеста) и да спре АНПр. Тук съдът действа като инстанция по същество;
3    Да измени АНк. Новото наказание трябва да бъде по-благоприятно за жалбоподателя. Тук съдът действа като инстанция по същество;
4    Да отмени решението на РС и да върне делото за повторно разглеждане от друг съдия.
            Решението на съда, когато действа като инстанция по същество е окончателно и не подлежи на обжалване. Може да се постави въпроса доколко сполучливо е ЗВАС и НПК да се прилагат в АНПр. Механичното прилагане на единия или другия закон не обслужва добре АПр по ЗАНН. НПК и ЗАНН работят с различни понятия и не винаги субсидиарното прилагане на НПК в производството по ЗАНН е пълноценно.

46
Възобновяване на АНПроизводство. Изпълнение на АНаказания

Възобновяване на АНПр:
        С осъществяването на контролната фаза от съда, ако НП не бъдат отменени, то те се стабилизират като “наказателни актове”, доколкото не е пристъпено към касационно обжалване. Стабилизиране на НП ще бъде налице и когато НП не бъде обжалвано пред пред РС в законен срок от издаването му. Влизат в сила (стабилизират се) и НП, които те подлежат на обжалване поначало. При тези НП е недопустим редовния контрол, което е изключение от правилото. Стабилизирането на актовете (НП), формално и материално, поставя въпроса за тяхното изпълнение:   В 3 дневен срок от влизане в сила на НП АНОрган,  съответно съдът,  предприема действие за привеждането му в изпълнение.
    Но някои от издадените административнонаказателни актове (НП или съдебни решения) могат да съдържат СЪЩЕСТВЕНИ НЕРЕДНОСТИ, т.е. да бъдат по някакъв начин опорочени (пр. получен подкуп от съдия). Недопустимо е да се пристъпва към изпълнение на такива актове, които са опорочени. Законността и справедливостта на наложените наказания трябва да бъдат обезпечени, с цел постигане на превантивните и възпитателни цели на наказанието.
    ЗАНН допуска осъществяването на т.нар. ИЗВЪНРЕДЕН КОНТРОЛ при такива ситуации, чрез прилагането на специален способ известен като “възобновяване на адм.наказ.производства” (АНП). Чрез този способ може да се осъществи контрол както в/у влезли в сила НП, така и в/у решенията и определенията на съдилищата, които ги контролират.
    Обаче когато говорим за Възобновяване, въобще не става въпрос за обжалване. Това е така, тъй като тук инициатор при това АНПр е единствено прокурора - няма тъжител!
    ОБРАЗУВАНЕ (възобновяване) на АНПр - то става служебно. Като функция възобновяването е възложено на окр.прокурор (ОП). Самите засегнати лица са лишени от тази възможност за възобновяване. Не е посочено по къкъв път прокурора ще получи информацията касаеща съществените пороци.  От процесуална страна, ОПрок е решаващия субект и само неговите действия имат правна стойност по образуването на производството.
Възобновяването на АНПр  се извършва при :
1    с влязла в сила присъда е установено, че някои от доказателствата са неистински, въз основа на които е издадено НП, решението или определението на съда;
2    с влязла в сила присъда е установено, че АНОрган, съдия или съдебен заседател е извършил престъпление във връзка с издаването на НП, решението или определението на съда;
3    открити са обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при при издаването на НП, решението или определението на съда;
4    ако с влязла в сила присъда е установено, че деянието, за което е наложено наказанието, съставлява престъпление.
    Това са независими основания, но те имат общи прилики, които дават възможност за посочването на общи характеристики:
•    имат до голяма степен конкретизация;
•    фактите, които са основания за възобновяване на АНПр, са установени по безспорен начин и законосъобразно, “с влязла в сила присъда”;
•    лесно констатиране на основанието за възобновяване, тъй като служебното лице - ОПрокурор има лесен достъп до новите факти и обстоятелства.
    За образуване на АНП, прокурора ползва “предложение” за възобновяване на АНПр, като правно-техническо средство. Освен това, ОПрок има право да спре изпълнението на НП или съдебното решение. Предложението на прокурора няма “суспензивен ефект” (суспендирам-отсрочвам; прекратявам спазването на задълженията по договор или спазването на з-н), поради това наказания следва да продължи изпълнението на наказанието. За да има спиране на изпълнението, то ОПрок трябва да отрази в предложението разпореждане за спиране.
    СРОК за предложението на ОПрок - предложението на ОП е обвързано със срок в който трябва да се направи, който е “преклузивен срок”, което ще рече, че изтичането на срока има правопрекратително действие и това е фатално. Възобновяването на АНП се допуска, ако предложението е направено:
•    по т.1-2 - в срок от 6 мес.от влизане в сила на присъдата;
•    по т.3 - в срок от 2 години от влизането в сила на НП, решението или определението на съда.
    За обстоятелствата по т.4 няма срокове за възобновяване на АНП.
    Компетентен орган да РАЗГЛЕДА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО е ОСъд. Предложението се разглежда на открито заседание, на което задължително се призовават страните, като съдът се произнася относно посочените от ОПрок основания за възобновяване на АНПр. Съдът прави своя преценка за правната обоснованост и въобще наличието на основание за възобновяване. Съдът може да не уважи предложението, и така акта се стабилизира. Когато съдът уважи предложението, то се пристъпва към преглед по реда на надзора, но този преглед през 1998г бе отменен. Следователно това препращане в ЗАНН се оказва невалидно. Това е едно противоречие на з-на.Така следва да се приложат разпоредбите на НПК в частта му по възобновяване на наказат.дела, доколкото в ЗАНН няма особени правила. Тогава ОС не решава по същество, а ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на съда, който е постановил решението, респективно на АНОрган издал НП. Там, в този съд делото ще се раглежда по същество отново. Но освен това, ОС може след като отмени НП или решението на РС, да прекрати или спре АНПр.

Изпълнение на АНаказания :
    На изпълнение подлежат влезли в сила НП или решения на съда, които са постановени по жалба или протест. Тук, според чл.64 от ЗАНН става въпрос за:
•    НП които не са били обжалвани или не са били обжалвани в срок и са влезли в сила; и
•    обжалваните НП, които са били потвърдени или изменени от съда.
    В  3 дневен срок от влизане в сила на НП, АНОрган или съда предприемат действия по изпълнение на НП. Според ЗАНН, всяко наказание се изпълнява по различен начин и от различен орган, но в рамките на администрацията.
1    При обществено порицание - препис от съответното НП или решение на съда се изпраща в съответната организация, в която наказания членува или на ръководството на предприятието, в което той работи. Самото изпълнение на наказанието става чрез прочитане на НП или решението на съда пред колектива, на което се поканва (но не е задължен) да присъства и нарушителя. В днешно време, това наказание е изгубило общественото си значение и се прилага твърде рядко.
2    При наложена глоба или присъдено парично обезщетение в полза на Д - се изпълняват по реда на събиране на държавните вземания (ЗСДВ). Съществува АДВ към МФ, която функционира чрез своите публични изпълнители - те обезпечават и принудително събират държавните вземания. Принудителното събиране се извършва по реда на ДОПК. Когато в НП или решението на съда е придвидено обезщетение в полза на Д, граждани или организации, то се събира по реда на ГПК (чл.79, ал.2 от ЗАНН). Ако е в полза на държавна организация, съдебен-изпълнител започва неговото събиране, но ако е присъдено в полза на гражданин - изпъл.лист се издава по негова молба и се събира отново от съдебен-изпълнител. Но чл.45 и 59 от ЗАНН предвижда просто смешни суми като обезщетение за пострадалия от нарушение. За подобни суми е излишно и присъждането и изпълнението. Когато е постановено отнемане на вещи в полза на Д, то препис от НП или решението се изпраща на кмета на общината - за изпълнение.
3    При временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност - наказанието се изпълнява от компетентния орган, който признава упражняването на правото или разрешава извършването на дейността. НП или решението на съда с което е постановено временното лишаване се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от р-ля на на организацията, където наказания работи (пр. ако е временно лишаване от право да управлява МПС е съответния сектор на КАТ). Ако наказаният осъществява длъжност която изисква именно упражняването на такава професия от която е лишен, то наказаният трябва незабавно да бъде отстранен от нея, но трябва да бъде устроен на друга допустима за този срок на лишаване длъжност, но ако няма такава длъжност, то трябва да се прекрати договора с наказания. Неизпълнението на наказанието води до отговорност на самия р-л.
    Всяко наказание постига своите цели ако е било изпълнено бързо, поради това законодателя предвижда твърде кратки срокове за изпълнение на наказанията, като след тяхното изтичане наказанието не може да се изпълни дори по принудителен ред.
ЗАНН предвижда, че АНк не се изпълняват, ако са изтекли:
а) 2 години, когато е глоба;
б) 6 месеца, ако е временно лишаване от ПУОПД;
в) 3 месеца, ако е обществено порицание.
    Давността започва да тече от влизане в сила на акта с който е наложен наказанието. Но тя прекъсва с всяко действие на надлежните органи, което е предприето спрямо наказаният за изпълнение на наказанието. След извършване на действието, с което е била прекъсната давността, то започва да тече нов давностен срок. Но това прекъсване и започване отново не е безконечно. Затова - Независимо от спиране или прекъсване на давността, то АНак. не се изпълнява ако е изтекъл срок, който надвишава с 1\2 срока по-горе, т.е след изтичане на:  3 год. при глоба; 9 месеца при временно лишаване; и 4,5 месеца при общ.порицание. След тези срокове не могат да бъдат предприети никакви действия по изпълнението. Но в правото обаче съществува правилото, че “давността не се прилага служебно”. Това означава, че колкото и време да е изминало, то АО, публичен изпълнител и съдебния изпълнител са длъжни да търсят наказанието и да изискат от наказания изпълнение. Но ако наказаният се яви пред органа и заяви, че няма да изпълни наказанието, тъй като  се позовава на изтекла давността и това е така, то органа може да прекрати преписката. Но след срока наказаният може да плати доброволно, и след това платеното не може да бъде върнато, тъй като със самото плащане, той признава дължимото. Това е и разликата м/у давностен срок и преклузивен срок - с давностния се погасява само правото на принудително изпълнение ( но не и задължението), а с приклузивния срок - самото право на вземане. Затова след изтичане на преклузивния срок платеното подлежи на връщане.