ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ. ОПЕРАТИВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ И ОБВЪРЗАНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
1    Държавната администрация /ДА/ е система от органи, която се нарича още Държавен административен апарат. Към нея се причисляват предвидените по Конституцията и законите органи на изпълнителната власт - МС, министри, областни управители, кметове на общини и техни специализирани органи /началници на управления, на отдели и др/. В Държавния административен апарат влизат и всички помощни органи и служебни лица - счетоводители, юрист - консули, специалисти и др. Държавното учреждение е организиран от държавата комплекси от персонални и имуществени елементи, учреден съгласно закона за да извършва определена дейност свързана с властническите правомощия на държавата.
2    Правна характеристика на изпълнителната дейност. Изпълнителната дейност представлява ДА във функционален смисъл. Тя е една от правните форми на държавна власт. Изпълнителната дейност се характеризира със следните правни белези:
3    Под законова дейност - осъществява се въз основа и в рамките на закона и подпомага осъществяване на целите й.
4    Властническа дейност - осъществява се от компетентен държавен орган и при нея субектите не са равно поставени.
5    Може да се прилага държавна принуда. Тази властническа дейност е скрепена или обезпечена чрез държавна принуда. Тя може да се прилага пряко от администрацията или да се търси помощта на някои специализирани органи.
6    Тя е и творческа дейност - не е автоматично прилагане на нормите, тъй като държавните органи имат определена свобода на действие и могат да проявяват творчество.
Следователно изпълнителната дейност е юридическа под законова, властническа и творческа дейност свързана с определени промени в правната действителност чрез която с е решават практически задачи.
3    Оперативна самостоятелност и обвързана компетентност.
Компетентността включва конкретна дейност за чието извършване изпълнителните органи са изрично овластени от закона. Компетентността на държавните органи при решаването на конкретни въпроси има предели, които се очертава по два начина:
1    Обвързана компетентност - това е правото и задължението на изпълнителните органи при наличието в предвидените в хипотези са на правните норми факти да вземе онова решение, което нормата предвижда като единствено законосъобразно. Правната норма сама определя какво решение да вземе органът, кога да го вземе и по какъв начин да го изрази. Тя не дава възможност на изпълнителният орган да преценява дали, кога и как да издаде административен акт. Всяко друго решение на органа ще бъде правно нарушение.
2    Оперативна самостоятелност - възможността на изпълнителния орган в установени от закона предели да избере между многото варианти на решения, които са еднакво законосъобразни, онова което е най - целесъобразно в конкретния случай. Правната норма очертава една рамка на действие върху която държавния орган може са преценява дали да вземе едно или друго решение.
25.Органи на изпълнителна власт - понятие, видове. Централни органи на изпълнителната власт.
Д-вата съществува и функционира чрез с-ма от държ. органи (ДО). Процеса за изграждането им е сложен. На основата на К. са извършение съществ. изменения в с-мата на държ. организация и структура на държ. органи в съотвие с принципа за разделение на властите.
Държ. апарат е широка с-ма, която включва в себе си държ. органи, адм. структури, които ги обслужват и подпомагат и държавните институции, като армия, затвори и др.
Системата на държ. органи и по-ограничена по обхват струкъура и вкл. само различните видове и степени държ. органи, които са структурообразуващи елементи на държ. с-ма.
Държ. органи по своята природа са специфични публични образувания, които изпълняват определена роля в управлението на общ-вото. Те образуват сложна с-ма, която включва разл. по вид, характер, състав, значение, структура,обем на компетентност и социална роля органи. Отличителни характеристики на ДО: а) това е стр-ра, създадена, за да осъществява държ. управление. Властта и силата на д-вата се реализират чрез с-мата от ДО. б) ДО притежава властнически правомощия, определени от К, законите и подзаконовите актове. Наличието на държавновластнически правомощия отличава ДО от всички останали органи за социално управление. Държ. органи не могат да откажат да упражняват предоставените им правомощия – в тях се включват задачите на държ. органи по управление на общ. процеси, правата, които притежават за тяхн. изпълнеие, и задължението да осъществяват тези права. Властническите си правомощия ДО осъществяват в процеса на своята дейност, в резултат на която приемат различни по характер актове или извършват др. дейности за управленско въздействие.Изпълнението на държ. задачи се осигурява чрез разл. ср-ва на властн. въздействие, вкл. и чрез държ. принуда. Правомощията на всеки ДО определят границите на нег. компетентност. Правомощ. са обусловени от задачите, които ДО решава и от мястото му в Д йерархия. в) ДО действа по поръчение на Д, от името и в неин интерес. г) държ. орган се характреризира с опред. личен състав, който се формира чрез изроб или назначаване. НС, Президент, общински съвети и кметове се избират пряко; съдебни и някои от органите на изп. власт се назначават (обл. управители от МС); д) органите могат да бъдат колективни и еднолични.
Определение – ДО е държ. стр-ра с определен личенн състав, формирана по установен от закона ред, на която са предоставени властн. правомощия във връзка със задачите, които решава, действа по поръчение на Д и се намира в разл. по характер взаимоотн. с др. държ. органи.
С-мата на държ. органи се създава въз основа на принципа за разделението на властите. Но държ. орг-я не може да се ограничава само до трите власти, т.к. съществуват и др. органи като президента, Конституционния съд, общинските съвети, които не могат да бъдат отнесени към нито една от трите власти. Всички държ. органи се намират в опред взаимоот. помежду си. Тя е единство от взаимосвързани и взаимодействани ще си стр-ри, и функ-ра в конкр. соц. среда и постгигат опред. пол. цели. С-мата представлява евдинна йерарх. стр-ра, с нормат. установени субординаци. звена. Развитието на общ. отн. и задачите на държ. управление на соц. процеси изисква обособяване на няколко подс-ми от държ. органи, както във вертик., така и в хоризонт. отн.
Видове държ. органи: осн. критерий е принципа за разделение на властите – 1) орган на закон власт – НС; 2) орган на изпълн. власт – МС; 3) органи на съд. власт – състои се от 3 подс-мми – съдебни, прокурорски и следствени органи.
В съотв. в терит., върху която осъществяват компетентността си държ. органи биват – висши (централни) и вестни. Всши – НС, презид, МС, министри, ръков. на центр. ведомства без ранг на мин-ва, КДС, ВСС, ВКС, ВНС и гл. прокурор. Презид. и КС не принадлежат към нито една от трите власти. НС и прецид. са пряко избирани от народза. Местни органи са вс.-, к. осъществяват св. дейност на равнище на адм-терит. единици. Те се обособяват в 2 подс-ми: органи на местно самоуправлениет – общин. съвети; и органи на изпълн. власт – обл. управители, кметове на общини, райни и кметства.
В зависимост от х-пра и обема на привадлежащите им правомощия държ. органи се обособяват на 2 гр: органи с обща компетентност – НС, презид, МС, обл. управители, кметове) и органи със спец. компетенстно – министри и ръков. на ведомства без ранг на мин-во) и на управления, дирекции, отдели в областите, общините и раюоните + държ. органи на съд. власт, т-щ. осъществевят специв. държ. дейност – правосъдна и надзор за законност.- Висши органи на съд. власт са ВКС, ВАС и гл. прокурор. Всички те са специализирани поради обос. х-р на тяхн. дейност. Особено място заема ВСС. Местни органи на съд. власт са апелативни, окръжни, районни и военни съдилища, прокуратури и следствени служби. КС е висш орган със спезц. компетентност – той дава задълж. тълкуване на К. и се произнася за конституционосъобразност на законите.
Принчици на организация и дейност на държ. органи – нар. суверенитет, разделеине на властите, законност, демократизъм, изборност, публичност, субординация, координация, йерархичност.
НС – единст. орган на закон. власт. Той е колективен, общодърж. представит. орган. състои се от представители на пол. сили в общ-вото.
ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ
1    Понятия -органите на държавното управление са вид държавни органи, които осъществяват в пределите на предоставената им компетентност държавни властнически пълномощия. Издават задължително правни актове, чието изпълнение е скрепено с държавна принуда. В своята оперативна работа изпълнителните органи се ръководят и контролират от техните висшестоящи органи. Органите в системата на местното самоуправление са на двойно подчинение, а централните изпълнителни органи са само на централистично ведомствено подчинение.
2    Видове изпълнителни органи - Системата на изпълнителната власт е нормативно определена организационно и функционално обособена. Нейните органи могат да се класифицират по различни категории:
3    Според териториалният обсег на правомощията:
а/ централни - на територията на цялата страна - МС, отделните министерства и централни ведомства / комитети, агенции /. Те могат да имат местни звена, които не са органи на местното самоуправление и не са на двойно подчинение. В този случай се прилага принципа на децентрализацията и делегирането. на пълномощия върху териториалните поделения.
б/ местни - упражняват правомощията си в определени териториални предели /в една област или в една община /. Такива органи са кметовете.
2    Според обема на правомощията:
а/ органи с обща компетентност - МС, обл. управители, кметовете;
б/ със специална компетентност - само в една сфера - министри, директори на учреждения и др.
3    Според персоналният състав и начина на вземане на решения. Биват два вида:
а/ еднолични - например - министъра;
б/ колегиалния - например - МС, където е необходимо кворум и мнозинство за вземане на решения.
4    Според източника на финансиране:
а/ бюджетни;
б/ самоиздръжка в резултата на своята стопанска издръжка.
ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ
1    МС - е колегиален орган с обща компетентност. Той е висшия изпълнителен орган. В състава му влиза министър председател, зам. министър председател и министрите. По подобие на депутатите те полагат клетва. Според Конституцията МС:
 а/ ръководи вътрешната и външната политика на страната. Осигурява обществения ред и националната сигурност и осигурява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили;
б/ ръководи изпълнението на ДБ и стопанисва държавното имущество;
в/ сключва, утвърждава и денонсира международните договори в случаите предвидени от закона;
г/ може да отменя незаконосъобразни и неправилни актове на министрите.
За осъществяване на своята дейност МС издава следните актове:
•    постановления;
•    разпореждания;
•    решения.
Нормативен характер имат само постановленията с които се приемат различни правилници или наредби.
2    Министерствата или други ведомства.
Ведомството е родово понятие. То е централна специализирана институция на изпълнителната власт под чиято структура се включва система от учреждения, органи, служби и др. Ведомствата осъществяват управление на отделни отрасли от националното стопанство и сфери от държавната дейност. Министерствата са вид ведомства, които са отраслови и функционални, изградени на принципа на единоначалието. Тяхното образуване, преобразуване и закриване е изключително правомощие на НС. НС определя броя , видовете и наименованието на министерствата по предложение на министър председателя. Министерството е държавно учреждение, централно изпълнителен орган обаче е самият министър, а не цялото министерство. Министрите изпълняват правилници, наредби, инструкции и заповеди. Други ведомства са комитетите, агенциите и комисиите при МС.Тези ведомства не са установени чрез Конституцията и се образуват и закриват от МС.
3. Съставяне на правителство – основна роля при съставяне на правителство има президента.След консултации с всички парламентарни групи той възлага на кандидата за министър председател (посочен от най-голямата по численост парламентарна група) да състави правителство.
26. Административно-териториално деление. Териториални органи на изпълнителната власт.
Административно-териториално устройство (АТУ) представлява политико-административно райониране – различни по степен и вид административни териториални единици (АТЕ), които се намират в определена взаимозависимост и представляват цялостна система. АТЕ са общините, окръзите, областта и др. Правната уредба на АТУ се дава от конституцията, ЗМСМА, ЗТУ на РБ, Законът за териториалното деление на столичната община и големите градове.
АТУ съдържа 2 компонента – социален и териториален. Социалният елемент включва социалните общности (населението), а териториалният – териториите като географско пространство с техните инфраструктурни елементи.
АТУ съгласно Конституцията е двустепенна. Състои се от 2 вида АТЕ – община и област. Големите градове София, Пловдив и Варна имат по-особен статут на териториално деление.Общината е основна АТЕ, защото в нея се осигурява местното самоуправление – избрани органи на местно самоуправление и референдуми. Общината е юридическо лице, има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Общините  могат да определят символи и почетни звания. Жител на общината е всеки гражданин, който живее на територията и е записан в регистъра на населението. Общината има своя територия, граници, население и административен център. Тя се състои от 1 или повече населени места. Наименованието на общината съвпада с наименованието на нейния административен център.Столицата също е община, но има статут на област в същото време. В нея едновременно се съчетава самоуправлението (кмета се избира от населението) с провеждане на държавната политика за развитие на столицата. (Областния управител се назначава от председателя).Областта е административно-териториална единица с административно предназначение. В областта се обединяват държавни органи, които провеждат държавна политика в региона. Областта има територии, граници, население наименование и административен център. Територията на областта е територия на включените в нея общини. Административния център дава името на областта. У нас има 28 области. Те се създават със закон. Границите и административните центрове на областите се утвърждават с указ по предложение на МС.Общините се създават при наличие на следните условия – над 6000 души население, населено място – традиционен център с изградена социално-техническа инфраструктура, максимална пътно-транспортна отдалеченост от центъра на общината 40 км, доказана възможност за финансиране на разходите на новата община със собствени приходи поне в размер на половината от средния за общини и др. Редът за създаване на нова община е следният -  подписка от най-малко 25% от избирателите на населените места, които искат да образуват нова община. Искане за създаване на нова община до съответния общински съвет, придружено от подписката и становището на населените места относно наличието на условия за създаване на нова община. Искането се внася за обсъждане на сесия на общинския съвет, които се произнасят с решение в 1 месечен срок.
Ако решението е положително, искането се изпраща до областния управител, който го подлага на проверка за законосъобразност. Ако законът е спазен, областният управител предлага на общинския съвет да вземе решение за провеждане на референдум в тези места. Ако вотът е положителен, областният управител внася в 2 седмичен срок писмен доклад до МС. МС взема решение по доклада след писмено становище на министъра на регионалното развитие и благоустройство. Решението се изпраща на президента, който го утвърждава с указ. Указът се обнародва в ДВ и влиза в сила 3 дни след това.Инициатива за създаване на нова община имат и областните съвети, областния управител и МС.
В рамките на АТУ има и други АТЕ – кметства и райони.Кметството има територия, граници, население, наименование и административен център. То се създава на територията на общината с решение на общинския съвет. Кметството се състои от едно или повече населени места. Носи името на административния център. За да се създаде ново кметство трябва да има население повече от 500 души и възможност за осъществяване на предоставените от общината функции. Редът за създаване на кметството е следният: искане до общинския съвет чрез подписка на над 25% от избирателите в което се посочват мотивите и възможностите; разглеждане искането в 1 месечен срок и приема решение за допитване чрез референдум; при положителен вот общинският съвет взема решение за създаване на кметство ;областният управител се произнася по законността му в 14 дневен срок; решението влиза в сила от датата на обнародването.
Районът също има територия, граници, население и наименование, но няма административен център.
Райони се създават в градовете над 100 хил. души по решение на обществения съвет. Наименованието се определя с акта на създаването му. Райони се създават при наличие на над 25 000 души по предложение на кмета на общината. Общинският съвет обсъжда и приема решение. То се изпраща за публикация в ДВ чрез областният управител, който в 14 дневен срок се произнася по законосъобразността му. Решението влиза в сила от датата на обнародването му.
В София са създадени 24 райони с наименования, територия, население и граници.Населеното място има територия, граници и наименование. Биват градове и села и подлежат на регистрация в  Единния Класификатор на АТЕ. Наименованието се определя с Указ на президента.Селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на различни функции. Те имат територии, граници и наименования, но нямат постоянно живеещо население и самостоятелно землище. Територията му се определя от неговите строителни граници. АТУ се извършва със закон, а АТП с указ на Президента по предложение на МС. Промени са сливане, разделяне, присъединяване, отделяне и закриване.Промяна на границите  поради отделяне се извършва с местен референдум. Местни органи на изпълнителната власт : в общините това е кметът. Избира се с 4 г. мандат пряко от населението- ЗМСМА.Общинският съвет избира зам.-кметове. Кметът има обща компетентност и неговите правомощия на територията на съотв.община са : ръководство на изпълнит.дейност ; насочва и координира дейността на специалните изпълнителни органи; организира изпълнението на общинския бюджет и дългосрочни програми; осъществява координация и контрол за законност върху дейността на отделните кметове на селища в общината. При дейността си кметът се ръководи от законите, актовете на общинските съвети и решенията на населението. За осъществяване на дейността се издават заповеди. Друг орган на изпълнит. власт в общините са р-телите на специализирани звена- управления,отдели и служби. Те имат специална компетентност. Назначават се и се освобождават от длъжност от кметовете. Работата си извършват на п-па на двойното подчинение, което трябва изрично да е предвидено в закон- напр.- управление на здравеопазването, на просветата и др. В областите е обл. управител. Той е орган с обща компетентност. Назначава се от МС за 4 години. Подпомага се от зам.обл.управител. Правомощията му включват : осигуряване провеждането на държ. политика в областта и защита на националните интереси,законността и обществения ред. Обл.упр-тел издава заповеди. Низови звена : организации и служби с основно предназначение да извършват пряко определена от закона социално- културна , стопанска и др. дейност. Строго погледнато те не са част от държ. апарат като с-ма от държ.органи.
28. Административен акт (AA) – понятие , видове (АА)
АА е юридически акт. Той е властническо волеизявление на административния орган (предимно), издаван въз основа и в изпълнение на закона при осъществяване дейност на изпълнителната власт. С него се установяват подзаконови правни норми или изгражда, изменя или прекратяват едностранно административни правоотношения. При липса на доброволно изпълнение може да се реализира принудително, с административна принуда (пряка акция на държавната администрация). Като юридически акт, АА поражда непосредствени правни последици.АА е волеизявление – с него се нарежда, забранява, разрешава или отказва нещо по волята на административния орган. Това волеизявление може да бъде изразено писмено (най-често), устно (разпореждане до граждани от полицейски органи) и конклудентно - чрез еднозначно разбираеми действия или знаци (регулиране на уличното движение от органи на КАТ). При определени условия мълчанието на админ. орган може да има правно значение (непроизнасяне на админ. орган в срока се смята за мълчание, отказ да се издаде искания акт). Волеизявлението е властническо. Едната страна винаги е админ. орган, който действа от името на държавата и упражнява властническите си правомощия едностранно – без оглед волята и дори против волята на другата страна.
Нормативния акт се издава въз основа и в изпълнение на закона. Дейността на органа на изпълнителната власт винаги е подзаконова. Дори да съдържа правни норми, то те са вторични, имат за цел да доразвият и конкретизират законови норми. АА не е законодателен или правораздавателен акт. Той е юридически израз на изпълнителната дейност на държавата.  Няма съгласуване на насрещни волеизявления на равнопоставени субекти. Правните последици възникват едностранно, дори когато актът се издава от 2 или повече административни органа. Те съгласуват помежду си волеизявленията си, но не и с адресата на акта. Когато актът се издава по искане на заинтересован правен субект, той пак е едностранно властнически, защото искането е само процесуална предпоставка за започване на производството. АА установява: - задължителни права за поведение (нормативни административни актове) ]създава конкретни права и задължения за неопределен кръг правни субекти (общи административни актове)]създава конкретни права или задължения за точно определени правни субекти (индивидуален административен акт).АА подлежи на задължително изпълнение. Ако не се изпълни доброволно от адресатите му предписанията на държавния орган, то изпълнението му се реализира по принудителен начин (административна принуда) т.нар. пряка акция на държавната администрация.
Видове АА : В зависимост от критериите за делене, АА биват различни видове. 1)Според това дали съдържат или не административни норми биват нормативни и ненормативни.Нормативните съдържат общозадължителни правила за поведение, подзаконови норми. Издават се от оправомощените административни органи  - МС, министри и ръководители на централни ведомства, общински съвети. Тези правомощия не могат да се делегират. Нормативните административни актове са: постановление, наредба, решения, инструкции и др. Нормативните актове се отнасят до неопределен брой адресати и се прилагат нееднократно, а докато актовете са в сила.Ненормативните АА биват общи (ОАА) и индивидуални (ИАА). ИАА съдържат конкретни волеизявления на административния орган, насочено спрямо конкретен адресат. С тях се разрешава, отказва, забранява или предписва конкретно, обикновено с еднократното му изпълнение, действието му се изчерпва напълно, освен ако не е за по-дълъг период от време или с него не са учредени правни статути.ОАА съдържат конкретна волеизявления спрямо неопределен брой адресати. Това за заповеди. В някои случаи адресатите са ограничени до определени категории правни субекти -  студенти, учители, пенсионери, водачи на МПС. Вместо да дава  нареждания на всеки от тази група персонално, за управленска икономия се издава общо нареждане до всички правни субекти от тази категория.  Той се състои от индивидуални нареждания. С изпълняването им от всеки отделен адресат актът преустановява действието му по отношение на него. (Ако между адресатите няма взаимовръзка. Ако между тях има, актът трябва да се изпълнява цялостно и не се разпада на нареждания ).
2)В зависимост от насочеността на волеизявлението на административния орган – авторът на акта, те биват констативни, декларативни и конститутивни. Констативните АА констатират и удостоверяват факти с правно значение. Констативните актове в широк смисъл на думата включват констативни актове в тесен смисъл на думата (акт за установяване извършването на административно нарушение) и удостоверителни актове (документи).
Обикновено констативните актове служат като правна основа за издаване на конститутивни актове. Когато е така, липсва процесуален интерес и констативния акт не може да бъде обжалван (той нищо не постановява и не подлежи на пряко изпълнение). Правото на защита може да бъде осъществено чрез възражения до актосъставителя и след това до органа, който трябва да издаде конститутивния акт (но преди издаването им). Удостоверителните АА подлежат на самостоятелно обжалване. Може да се оспори съдържанието им пред по-горестоящия административен орган. По съдебен ред може да се осигури самоотказът да се издаде документ, а не и съдържанието му. Декларативните АА (актове- решения) признават или отричат съществуването на едно право или задължение. Например отказът да се издаде разрешение за строеж. Този отказ (акта) може да се обжалва както по административен, така и по съдебен ред.
Конститутивните АА (разпоредителни) създават непосредствено права и задължения за адресатите и подлежат на пряко изпълнение. Например : по повод за премахване на незаконен строеж.
3)Според инициативата за издаването на административни актове се делят на такива, издадени по инициатива на своя автор, на висшестоящия административен орган, на прокурор, гражданин или организация на граждани.
4)Според характера на съдържанието им, административните актове биват престационни и облагодетелстващи. Първите създават задължения и забрани за адресатите, а вторите представят права и привилегии.
5)Според процедурата за издаването им биват административни актове по общата (запазена) и по специална клауза.
6)Според формата на волеизявлението биват писмени, устни, конклудентни  и презумитивни (мълчаливи откази);.
7)Според това дали адресатите са вътре или извън държавната администрация, АА  биват вътрешни и външни.
8)Според времето на действието им биват срочни и безсрочни.;
9)Според автора на издаване : еднолични и колегиални.
10)Положителни- не съдържат откази за удовлетворяване на претендирани права, отрицателни- откази.;
11)Според обхвата на териториалното им действие : с национално, регионално, областно, общинско действие. АА нямат обратно действие, действат за в бъдеще.
29.Условия за редовно действие на АА - обща постановка. Компетентност и съобразяване с целта на закона.
Условията за правовост на АА по същество обхващат 2 групи условия : едните осигуряват законовия статут на АА- условия за законосъобразност, а другите- техния правилен статут- условия за целесъобразност. Принципът на правовост включва в себе си както п-па на законност, така и п-па на правилност на АА. Издаваните АА при условията на ОС трябва да отговарят и на двете условия за правовост- законност и правилност. А издаваните АА при условията на ОК трябва да отговарят само на условията за законност. Законодателят е постановил изрична забрана на съда и прокуратурата да разглеждат искания за проверка на АА при условията на ОС ,поради неправилност. Прокурорският и съдебен контрол върху АА е само за законност.Останалите контролни субекти обаче, са длъжни да извършват цялостна проверка на правилния статут на оспорения акт. Ако не го направят, ще се счита ,че контролният орган е нарушил закона. Условията за законност на АА са 5 : 1. Компетентност. ;2. Законосъобразност по същество.; 3. Законова цел. ;4. Законова форма.; 5. Законово производство.
Условията за правилност на АА ,издавани в условияна на ОС, са 3 : 1. АА да е издаден при упражняване на лична компетентност и правомощие. ; 2. АА да е издаден във време, съобразено с конкретните обстоятелства.; 3. АА да е издаден със съдържание , обусловено от конкретните условия и обстоятелства.
Компетентност : - като правно понятие означава съединени в едно права и задължения на администратора да действа, т.е. нормативно признатата способност на даден орган да издаде определен акт. Притежаващият компетентност да издава АА е правно задължен да използва това свое право, щом са налице предпоставките,предвидени в хипотезата на приложимата ПН. Компетентността бива : 1. Персонална - упражняването й е точно от този,когото законодателят е определил да бъде автор на съответния акт. ; 2. Компетентност по материя - в определена сфера на държ.управление.; 3. Компетентност по територия - в определена територия поражда съответни правни последици.
Съобразяване с целта на закона - това означава , че при издаването на АА ,авторът трябва да вложи само тази цел, която законодателят желае да бъде постигната.Тази цел, която във всички случаи следва да бъзе законовата цел, може да е поставена във всяка ПН, във всеки правен акт, съдържащ ПН-ми. И материалноправни, и процесуалноправни.И  целенасочеността, и целесъобразността са все елементи от правното съдържание на АА, с тази разлика ,че правното съдържание на целенасочеността осигурява законовия статут на АА , правното съдържание на целесъобразността - правилния статут на АА, който е също част от единния правен статут на АА изобщо.
Законосъобразност по същество, форма и производство.
Законосъобразност по същество - авторът на АА трябва да е вложил в него такова съдържание, каквото законодателят е предписал. Това предполага да се приложи тъкмо подходящата за случая материалноправна норма, а не някоя ,в това число и прекратила правното си действие. Чрез спазването на това условие, се осигурява адекватно предметно съдържание на АА и адекватно волеизявление , което те трябва да съдържат. Резултата от спазването на това условие, е възникване на такива правни отношения и последици , които са в пълен синхрон с приложимата матер. ПН . А това осигурява важна част от единния законов статут на АА.
Законова форма -това е 4-тото правно условие за осигуряване на законовия статут на АА.
АА трябва да има точно такава форма на външно изразяване, каквато законодателят е предписал. Формата е външен израз на волеизявлението, което съставлява съдържанието на един АА. Тя може да бъде писмена , устна , конклудентна или презумптивна. По правило формата на АА е писмена.Трябва да съдържа определени задължителни реквизити : наименование на акта, наименование на органа, който го издава, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начин и срок за изпълнение, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Наред с писмената форма на АА, е възприета и устната. Тя има своето място преди всичко във вътрешнослужебните отношения в адм. ведомства и учреждения, което се оправдава от характера на тези взаимоотношения и нуждата от по-голяма оперативност при поставянето и изпълнението на задачите по линия на служебното подчинение. Конклудентните АА също трябва да се изявяват в своята типична и присъща ф-ма : съответни подразбиращи се действия или бездействия, отразяващи определени по съдържание юридически волеизявления.
Собствена форма трябва да притежават и презумптивните АА - мълчаливите откази или съгласия за издаване на ИАА. Ф-мата се предписва от закона и се изразява в мълчание, бездействие на компетентния да издаде акта орган.
Законово производство - става дума за спазване на законно предписаната процедура- производствения ред при издаване на АА. Тази процедура трябва да се спазва от органите , компетентни да издават съответните АА. Предписаната процедура се съдържа в правните източници на адм.процесуално право. Тя е правно задължителна за държ.администрация. Законодателят предписва последователността за извършване на съответните процесуални постъпки и действия- това е гаранция за законността на акта.
30. Недействителност на административните актове (АА).
Издадените АА трябва да отговарят на условията за правовост. Те са два вида: условия за законност и условия за правилност. Дори само едно от условията за правовост да не е изпълнено, това води до правна порочност, правна недействителност на АА. Неспазването на условията за правовост прави актовете несъобразни, неправилни, порочни и те или не могат да породят обективно правни последици, или ги пораждат условно (докато не бъде забелязана и отстранена тяхната порочност).АА, изградени при условия на ОК (обвързана компетентност) са правови, ако са спазени условията за законност. АА, които се издават при ОС (оперативна самостоятелност) трябва да отговарят и на двете групи условия – законност и правилност, за да се обезпечи техния правен статут в двете му части (законност и правилност).Правната недействителност на АА съставлява негативна правна последица. Не всеки дефект, порок на АА води до тяхната недействителност. Ако порокът е резултат на съществено нарушение на правния статут и дава отражение върху съдържанието на волеизявлението, съдържащо се в АА, то той води до недействителност на АА Важно значение има също в каква степен всяко от условията за правовост не е спазено, т.е. степента на порока. Ако степента на порока е висока, то и степента на недействителност на административния акт е висока. Недействителността е резултат и правна последица на порока.Според степента на порока, недействителността бива пълна и непълна. Пълната недействителност се нарича нищожност. Непълната се нарича унищожаемост. Деленето се извършва само по степента на порока, а не според видовете дефекти (петте изисквания за законност и трите за правилност). Всяко неспазено условие за правовост може да доведе както до нищожност, така и до нищожност на акта. Нищожният акт не изгражда правни последици.
Унищожаемият акт поражда предвидените в него последици още от момента на неговото издаване. Той има презумция  за законност, и правилност.Важен въпрос е намирането на надежден критерий за определяне кога един административен акт е нищожен и кога унищожаем при всяко едно от необходимите условия за правовост.   Когато става дума за материална компетентност, нищожен ще актът, издаден от лице без компетентност да издава актове с такъв предмет. Ако обаче този акт е  издаден от висшестоящия орган (било с обща компетентност, било централен), то актът ще бъде унищожаем. Той може да бъде отменен и издаден наново от административния орган, притежаващ специална предметна компетентност за това. При обратния случай (акт издаден от орган със специална компетентност, когато се иска обща), издаденият акт ще бъде нищожен. По същия начин стои въпроса и с неспазване на условието за персонална компетентност. Актовете могат да бъдат нищожни и унищожаеми според мястото на административния орган, издал акта в административната йерархия.По отношение на изискването за законосъобразност по същество, актът може да бъде нищожен или унищожаем според това доколко има пълна или частична липса на обстоятелствата, посочени в хипотезата на приложимата правна норма.Неспазването на изисканата форма също може да доведе до нищожност или унищожаемост на административния акт в зависимост от степента на липсата й. Липсата на мотиви води само до унищожаемост.  Неспазването на законовото производство (процедурата) по издаването на административния акт също може да доведе както до неговата нищожност, така и до унищожаемостта му. Критерий е степента на порока.
Неспазването на целта  на закона също води до нищожност или унищожаемост на издадения административен акт. Критерий за това е дали административния акт се използва за постигане на противообществена или дори престъпна цел или за общополезна цел. При втория случай той ще бъде силно унищожаем. По отношение на условията за правилността на административните актове – тук критерий е до каква степен те отговарят адекватно на въпросите дали да бъде издаден акта, кога и как,  какво да съдържа. Недействителните актове не бива да бъдат търпени. Това е в интерес както на администрацията, така и на обществото и отделния гражданин. Нищожния акт не поражда правни последици, но ако адресатът го изпълни  се появяват фактически последици. Правно средство за ликвидиране на тези физически последици е обявяването му за нищожен. Това може да стане по всяко време от всяко лице. Унищожаемите актове, макар и с нарушен правов статут изграждат правни последици и адресатите им трябва да ги изпълняват. Законодателят установява къси срокове за оспорване на тези административни актове. Организира се контролен процес, в рамките на който се извършва проверка за наличие на пороци, водещи до унищожаемост на акта и ако се установят такива  се отстраняват. Актът или се отменя (пълно или частично) или се изменя. Може да се спре изпълнението му. Решението за възстановяване на правовия статут на унищожаемите актове има сила за в бъдеще – екс нужди. Решението само за административния акт  е за напред и заличава с обратна сила всички неправомерни последици от акта. На тази основа засегнатите субекти могат да търсят обезщетение за вредите. Ако е подаден иск за обявяване на нищожност на един акт, а в процеса на контролното производство контролен орган установи, че това е унищожаем акт, той ще го отмени или  измени, само ако жалбата или протестът са издадени в срок. Решението за обявяване нищожността на административните актове има силата (отправно действие) от момента на издаване на нищожния акт (обратно действие). На тази основа заинтересованите лица могат да искат пълно възстановяване на фактическото положение.
 Правният контрол на неправилните административни актове бива административен, парламентарен, самоуправленски, в резултат на който се стига до юридически последици по отношение  на главния им статут.Нищожност на АА: свързва се с дълбоко, тежко , съществено нарушение на изискването за законност. Такъв акт  не поражда преследваните от автора му правни последици. Нищожният АА- липса на АА. Необходимо е нищожността да се констатира от надлежен орган. Няма давност за нищожност. Съдът и прокуратурата следят служебно за нищ.АА. Нищожен е АА, издаден от некомпетентен орган или когато не е спазена предвидената от закона съществена форма. Унищожаемост на АА : издаден от копметентен адм.орган,който придно е законосъобразен, но в издаването му е допуснато нарушение на някои от изискванията. Най-често при превишаването на власт, при превратното упражняване на власт или при неспазване на закона по същество.За разлика от нищожния, унищожаемият АА поражда визираните в ПН последици и подлежи на изпълнение - той е валиден,но оспорим АА. Той следва да бъде отменен или изменен с нов акт.Това може да стане само при спазване на сроковете за оспорването му.Нищожен ще бъде АА,който нарежда извършването на явно престъпление или нарушение. Нищожен е АА,издаден от лице,което не е орган,или от некомпетентен орган. Нищожност ще има и когато адресатът или обектът не съществуват, или когато се нарежда извършването на нещо невъзможно.
31. Изпълнение на административните  задължения .
АА-ове са задължителни за своите адресати. Административните задължения възникват от момента на влизане на ААкт в правно действие. За носителя на задължението то възниква от узнаването съдържанието на акта. То може да бъде осъществено по няколко начина – чрез обнародване, връчване на съобщение и пр. Ако в акта има посочен срок за влизане в сила, задължението възниква за адресата с изтичане на срока. От момента на влизането му в действие адресатът може да осъществи доброволно изпълнение на ААкт, ако законът не е разпоредил изрично друго. Доброволно изпълнение може да се осъществи и във фазата на приключилото изпълнение, тъй като с-но АПК  преди да пристъпи към принудителни действия, органът по изпълнението определя срок за доброволно изпълнение. Ако задължението не бъде изпълнено в този срок доброволно, се пристъпва към принудително.
При административно обжалване действието на оспорения акт се спира до окончателното произнасяне на контролните органи. Също и при съдебно обжалване, освен ако съдът не постанови деблокиране на спирането.Изпълняемостта на акта настъпва с влизането му в действие и продължава дълго  това действие. Изпълняемостта не се влияе от начините на нейното практическо осъществяване – доброволно или принудително.
Принудителното изпълнение е възможно във всички случаи, при условие, че няма  изрична забрана за принудително изпълнение, а именно: административните актове, които поначало не подлежат на обжалване; административните актове, за които при издаването им административния орган е документирал предварително изпълнение или когато законовата норматива предписва незабавно изпълнение; административните актове, които не са били осигурени в законовия срок (7 дни след съобщаването на адресата) по ЗАП за инд. административни актове. С пропускането на този срок актовете стават необжалваеми и могат да се изпълняват принудително: административните актове, които са били потвърдени от административен контролен орган (горестоящия административен орган); административни актове, които са били потвърдени от съда поради неоснователност на жалбата или протеста и решението да е вляло в сила;  когато заинтересованата страна декларира, че няма да обжалва акта.Ако акта е необжалваем, по една от горните причини неговото принудително изпълнение е допустимо, само ако срокът за доброволно изпълнение е изтекъл.
Принудителното изпълнение се извършва по предвидения в закона ред. Няма принципна разлика в изпълнението на административните задължения, породени от влезли в сила административни и административно-наказателни актове, като се отчитат техните особености, а именно: административно наказателните актове са окончателни (влезли в сила); административно правното задължение да е станало изискуемо. Процедурата по изпълнение на административно правните задължения, се регламентира в административно процесуалното законодателство и се осъществява в рамките на административния процес. Той бива позитивен (изпълнение на административни актове) и санкционен (изпълнение на административно-наказателни). Тези две производства са съставни части от позитивния административен процес и административно наказателния процес, които съставляват единния административен процес – самостоятелен правен отрасъл в правната политика на Р. България.
32. Административен контрол - понятие и видове.
Административният контрол -АК е проява на държавно управление,но в контролна форма. Той е изпълнително- разпоредителна дейност на държавните органи. Без него е невъзможно ефективно държавно управление. Извършва се от адм. органи и длъжностни лица, включени в структурата на администрацията. Упражнява се върху всички звена на държ. администрация.  Провежда се в самата система на администрацията и от нейните органи.
Той поражда админ.- правни последици - админ. права и задължения за своите адресати. АК е своеобразен самоконтрол. Съобразно субекта, който го осъществява бива: 1. Контрол на админ. органи с обща компетентност по отношение на адм.органи с обща компетентност от по-ниска степен; 2.Контрол на админ. органи с обща компетентност по отношение на админ. органи със специална компетентност; 3. Вътрешноведомствен - йерархически к-л; 4. Специализиран - външноведомствен к-л.Контролът, осъществяван от админ. .юрисдикции се извършва също вътре в държ.администрация,но, има административно- правораздавателен характер.1К-лът на адм. органи с обща компетентност по отношение на адм.органи с обща компетентност с по-ниска степен  е юридически к-л и специфична контролна изява на  на държ. управление. Този вид к-л спада към групата на централистичния йерархически АК. Правната му уредба се дава от КРБ, ЗМСМА и множество специални закони. Типичен пример за такъв к-л е к-лът, който упражнява МС спрямо областните управители и кметове на общини. Субекти на к-ла са адм.органи с обща компетентност - МС,областни управители, кметове на общини. Обекти на к-ли са адм.органи с обща компетентност, които са с по-ниска степен, спрямо осъществяващите к-ла , областни управители, кметове на общини, кметове на райони и кметства. МС може да извършва к-л за законосъобразност и правилност на актовете и другите видове дейности, извършвани от държ.органи с обща компетентност от по-ниска степен, но непосредствено правни въздействия може да прилага спрямо областните управители. Основание за това е факта,че те се назначават от МС. В правомощията на областните управители влиза да осъществяват к-л върху действията и актовете на кметовете на общините- само по отношение на законността на актовете и действията на кметовете, а не и по отношение на правилността. Основание за това е прекият избор на кмета от населението. Кметът на община осъществява к-л върху действията на кметовете на райони, както по отношение на тяхната законност, така и за правилност
2.К-л на адм.органи с обща компетентност по отношение на адм.органи със специална компетентност : той е проява  на държ.управление в контролна форма. При него няма изрично овластяване за задължително извършване.Субекти на този к-л са органите, които функционират в адм.система и имат качеството на органи с обща компетентност-  МС, областните управители, кметовете на общини, райони и кметства. Всеки от тях осъществява контролните си правомощия съобразно териториалната си компетентност. Органите на държ.управление със специална компетентност  са : 1. На централно равнище - министрите, председателите на държавни агенции, държ. комисии, изпълнителните директори на изпълнителни агенции, ръководителите на държ.институции, създадени със закон или с постановление на МС, които имат връзка с осъществяването на изпълнителната власт. 2. На областно равнище - специализираните управленски органи в структурата на областната администрация : управления, дирекции, направления, отдели и др. в лицето на техните ръководители. 3. На общинско равнище : специализираните управленски звена в структурата на общинската администрация - дирекции, отдели, сектори и пр. В лицето на техните ръководители. 4. На равнище кметство : евентуално създадените звена за управление в структурата на кметската администрация в лицето на техните ръководители и отговорни служители. Адм.органи със специална компетентност са и всички низови звена на държ. администрация в лицето на техните администрации и най-вече на техните ръководители. Всички те са обекти на разглеждания к-л. По своя предмет той е всеобхватен. Това е к-л върху цялата дейност на специализираната администрация. МС може да отменя незаконосъобразни неправилни актове на министрите, но не може да ги изменя. Областният управител упражнява к-л върху специализираните управленски органи в структурата на областната администрация.Той ги назначава и освобожава от длъжност. Кметът на общината ръководи и координира дейността на специализираните звена, назначава и освобождава от длъжност началниците и служителите от общинската администрация. Обл.управител и кметът на общината са компетентни да упражняват к-л върху ръководителите на низовите звена на администрацията в съответната територия, независимо дали те са на централно подчинение или са в системата на органите на местната власт, т.е. те са на двойно подчинение. Адм.актове на специализираните органи на общинския съвет се обжалват пред кмета на общината .Той е длъжен да се произнесе по тях с решение, с което да ги отмени изцяло или отчасти като незаконосъобразни или неправилни, или отхвърли жалбата или протеста. Същите правомощия има обл.управител по отношение на индивидуалните АА, издадени от специализираните органи  в областната администрация. Кметът на общината и обл.управител имат качеството на административнонаказващи органи по отношение на специализираната администрация на своите управленски структури. Това е проява на админ.правораздаване, а не на държавно управление. Когато се установи, че контролираните субекти са извършили престъпление, контролните органи с обща компетентност са длъжни да уведомят прокуратурата, за да предпреме мерки за наказателно преследване.
3.Вътрешноведомствен- йерархически к-л - ВВК: осъществява се от всеки ръководител на ведомство. Ведомство : сбор от еднородни или сродни специализирани служби, включени в една централизирана с-ма, начело на която стои държ.орган със специална компетентност. Правното основание за извършване на ВВК е  ръководното място ,което заема всеки ведомствен ръководител. Затова контролната компетентност на субекта на този вид к-л не е нужно да се предоставя от законодателя. Тя е включена в административната правосубектност на всеки ръководител в държ.администрация. Контролната компетентност е продължение на ръководната компетентност на ръководителя , а осъществения от него к-л е управление в контролна форма. При разглеждания к-л централистичния момент е особено силно подчертан, затова и той обикновено се нарича йерархически.Въпреки че този принцип е присъщ на всеки от видовете адм.к-л. Този к-л протича изцяло вътре в дадено ведомство ,затова се нарича и вътрешноведомствен. Неговите субекти и обекти са от състава и структурата на това ведомство. Субектите му са ръководителите на съответните ведомства : министърът на всяко министерство, ръководителят на всяко централно ведомство, пряко подчинено на МС, ръководителят на всяко управленско специализирано звено в структурата на отделното министерство. Обектите му са адм.ръководители на по-низшестоящите управленски звена в съответните йерархически изградени ведомствени системи, както и на целия персонал на тези звена. ВВК е общ, а не специален. Той обхваща всяка адм.дейност, осъществавана в дадено ведомство. Може да бъде превантивен, текущ и последващ, като първите 2 вида са преобладаващи. Извършва се както по отношение на законността , така и по отношение на правилността на издаваните АА. Извършва се служебно от съответния ръководител .Методите и формите за извършване на ВВК са най-разнообразни : изслушване на отчети ,справки,анализи, проверки на матер.-технич. база, служебната дисциплина, ревизии и т.н.ВВК не се осъществява върху адм.юрисдикции.
4. Специализиран външноведомствен к-л: той е част от специализирания адм.к-л. Извършва се от едно адм.ведомство по отношение на друго, които се намират в системата на държ.администрация. СВВК се извършва на специално правно основание. Законодателят е овластил изрично със закон определени адм.органи да го извършват. Субекти на СВВК са ръководителите на овластените да го извършват адм.ведомства - функционални и отраслови. Обекти са онези адм.ведомства, ръководители и длъжностни лица,които осъществяват управленска функция или дейност в предмета на конкретния вид к-л. СВВК бива най-различни видове според предмета : екологически, санитарен, митнически и пр. Може да бъде и превантивен, текущ и последващ, като последващият преобладава. По своя предмет СВВК е ограничен. Той се извършва само върху част от дейността на контролираните обекти. СВВК е преди всичко к-л за законосъобразност,поради което се нарича и  надзор. До известна степен се извършва преценка и на правилността на действията на контролираните органи при осъществяване на предоставената им ОС. СВВК е формализиран,извършва се по правно предписани методи и форми. Най-типични от които са : запознаване с наличната документация, изискване на извлечения, преписи и оригинали на документи, обяснения, ревизии и пр. Мерките за контролни въздействия при СВВК са строго регламентирани. Контролният субект не разполага със свободата да преценява вида и естеството на мярката за въздействие. Той не може да налага дисциплинарни мерки, не може да отменя или изменя незаконосъобразни и неправилни актове на администрацията. При констатирани дисциплинарни нарушения прави предложение до компетентния ръководител на контролираното ведомство за налагане на дисциплинарно наказание.При констатирани престъпления сигнализира на надлежния прокурор за образуване на наказателно преследване на виновното лице. СВВК може да прилага ПАМ. Такива са : запечатване на складове,спиране на производства и пр. Адм.-наказателната дейност, извършвана от субектите на СВВК е проява на административно правораздаване в административна форма. Органът на СВВК действа в качеството си на адм.-наказателна юрисдикция.
33. Прокурорски и правораздавателен надзор върху администрацията.
Прокурорският надзор-ПН е специфичен вид държ.к-л.Той се основава на специалното овластяване ,възложено на прокуратурата от КРБ, ЗСВ и др.законови актове. ПН е един от контролно- гаранционните способи за законност в държавното управление. Упражнява се от органи ,изградени извън администрацията и се осъществява от професионалисти - прокурори. Прокуратурата, която извършва надзора , е независима и самостоятелна в дейността си държ.система , призвана да следи за точното изпълнение на законите. ПН за законност представлява по същество активна дейност за разкриване, установяване и оценка на нарушенията, тяхното отстраняване и пр. В хода на надзора се реализират и функциите му- превантивна, възстановителна, правновъзстановителна и по осъществяване на дейността. ПН се осъществява в няколко форми : 1. Общ надзор на прокуратурата. 2. Съдебен надзор на прокуратурата. 3. Надзор върху местата за лишаване от свобода и задържане.
Всички видове ПН имат в предвид поведението на държ.администрация и чрез осъществяването си целят то винаги да е законосъобразно. Т.е. те са способи за осигуряване на законност в държ.управление.Субекти на ПН са главният прокурор на републиката и подчинените му прокурори. Гл.прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Обект на прокурорския надзор за законност е: цялата администрация и по-конкретно МС, министри и ръководители на централни ведомства, областни управители,кметове, ръководители на администрациите в низовите адм.звена, длъжностни лица в структурите на държ.администрация. Предмет на ПН е дейността по държавно управление от гл.т. на нейната законосъобразност, а не за правилност, както и правораздавателната дейност на админ.юрисдикции. ПН е своеобразен контролен процес,който обхваща 2 етапа:
1. Установително- аналитичен.
2. Надзорно- въздействащ.
През първия етап се осигурява разкриването и оценяването на действителното състояние на законността в държавното управление. Мерките за надзорни въздействия отразяват втория стадий в надзорния процес. Методите и формите на прокурорски надзор са най-разнообразни, като повечето от тях са посочени в ЗСВ.Прокурорът при осъществяване на надзор може : да изисква документи, сведения , обяснения; да извршва проверки; да възлага на други органи да извършват проверки и да предоставят заключения; да призовава граждани, да търси съдействие от държ.органи при изпълнение на правомощията му и т.н.Основно прокурорско средство за въздействие при общия надзор на прокуратурата срещу незаконосъобразни актове на администрацията е протестът. Други мерки за въздействие са : предложение до админ.органи за отстраняване на правни нарушения- до допусналия нарушението или до висшестоящия орган ; предложение до компетентните органи за привличане на виновните лица към съответна правна отговорност - админ.-наказателна,дисциплинарна, гражданска, финансова ; правене на предложение за налагане на имуществена санкция на ЮЛ; образуване на прадварително производство , когато нарушението е престпление; разпореждане за извършване на предварителна проверка; изпращане на сигнали до надлежни адм.органи; отстраняването от самоуправство и незабавно освобождаване на всеки незаконно задържан.Мерките за надзорни действия олицетворяват активната страна на надзорния процес и целят определени промени в посока на укрепване на законността,нейното възстановяване,ако е нарушена и реализиране на правните отговорности спрямо отговорните лица.
Съдебният к-л - СК е важен способ за законност в държ.управление. Той е винаги последващ к-л за отмяна, а не по същество .Освен това не всички актове подлежат на СК.СК върху държ.администрация е вид адм.правораздаване, което се осъществява в съдебна форма при спазване на строги процедури.СК е способ за законност в държ.управление, който е изграден извън администрацията.Според съдебният орган Ск бива извършван от общи съдилища -ОС и РС и от ВАС. Според правния акт и предмет на СК, той бива- за к-л на норматинви АА, за ИАА, за ОАА, за наказателни постановления и други адм.-наказателни актове , за касационен к-л на съдебни актове, издадени по повод оспорени наказателни постановления, за оспорени АА, за к-л на влезли в сила АА и адм.-наказателни актове. Според предмета СК бива : за решаване на спорове за законосъобразност, спорове за подсъдност, за тълкуване прилагането на закона в адм.правораздаване. СК може да се осъществява по общата клауза за ИАА  и нормативни АА и по специалната клауза за контрол на обши, индевидуални и норм.актове и за реализиране на нак.отг-ст. Специалната клауза винаги има надмощия. СК може да бъде редовен и извънреден - върху влезли в сила правораздавателни актове. Обект на СК са оспорените пред надлежните съд.органи адм. актове и наказателни постановления. Предмет на СК е конкретен адм.-правен спор, който е винаги за законосъобразност на съответния акт. Методите и формите за СК са правно регламентирани. Чрез тях се събират нужните доказателства,въз основа на които се правят анализ и оценка на фактите и се  взема  правораздавателно решение. В резултат на СК се прилагат мерки за контролни въздействия спрямо атакуваните АА и наказат. постановления. Мерките са следните: спиране изпълнението на атакувания акт, отмяна и изменение на съдържанието.Решенията на ВАС по препирни за подведомственост и подсъдност на адм.спорове са също мярка за контролно въздействие. Адм.юрисдикции извършват правораздавателни функции наред със съдилищата при условията на общата и специална клауза за решаване на адм.спорове от различен вид. Контролът , осъществяван от адм.юрисдикции бива 2 вида : върху законността на ИАА и за проверка на законовите основания на повдигнатите обвинения за извършени адм.нарушения. И в двата случая той има правораздавателен характер и е израз на административно правораздаване. Функционирането на адм. .юрисдикции е паралелно със съдебното правораздаване,осъществявано от съдилищата. Правното основание за извършване на контрола от адм.юрисдикции е изричното законово овластяване за това. Това овластяване става по 2 начина: единият - законодателят с отделен закон или законова разпоредба учредява адм.юрисдикция като обособено правораздавателно тяло в структурата на определено адм.ведомство или на определен адм.орган в системата на местното самоуправление. Другият начин - законодателят с отделна законова разпоредба овластява изграден преди това адм.орган да осъществява и правораздавателна дейност. Субекти на контрола са адм.юрисдикции. Една част от тях са колегиални правораздават.органи, а друга, по-голяма част ,са еднолични адм.органи - ръководители на централни ведомства, областни управители , кметове и др. Обект на контрола при оспорване на ИАА е адм.правния спор за законност на АА, с който юрисдикцията е сезирана. Обект на к-ла за реализиране на адм.-наказат. отговорност, е извършителят на адм.нарушение. Предмет на к-ла при решаване на адм.спор за законност на ИАА е само преценката относно законосъобразността му. Предмет на к-ла при решаване на адм.-наказателен спор ,е законовата обоснованост на съставения акт или прекратената съдебна или прокурорска преписка, която е изпратена на адм.юрисдикция. К-лът, извършван от адм.юрисдикции винаги е за законосъобразност. Методите и формите са точно регламентирани от закона. Правораздавателната дейност на адм.юрисдикция не подлежи на адм.к-л от страна на ръководителя на адм.учреждение , а само на съдебен к-л. Обикновено правораздаватерните актове на адм.юрисдикции подлежат на ревизия от ВАС. Правораздавателните актове на някои юрисдикции не подлежат на съдебен к-л напр.: влязлото в сила решение по повод законосъобразността на ИАА.
34. Административна принуда – понятие и видове
Двата основни метода на дейност на държавната администрация са методът на убеждението и методът на държавната принуда.  Държавната принуда е неизбежна в държавно организираните общества. В основата й стои правното нарушение. То може да бъде вече извършено или да има непосредствена опасност да бъде извършено. Като цяло държавната принуда е “необходимо зло”, което представлява в същото време социална ценност.  Методът на държавната принуда е способ за управленско въздействие от страна на държавните органи и длъжностни лица върху психиката, съзнанието и волята на адресатите с оглед осигуряване на тяхното правомерно поведение или правно санкциониране. Тя е правнопозволена дейност. Тя се основава  на правно установени основания (норми), субектите и обектите на принудата са също правно определени. В зависимост от вида на нарушението, основа за реализиране на правната принуда, тя бива административно правна, финансово правна, трудовоправна, наказателно правна и т.н.  
Админ. принуда е вид държавна принуда, тъй като се прилага при извършено административно нарушение. Като вид държавна принуда тя също е правна – основава се на правни норми. Когато се изразява в санкциониране за извършени административни наказания тя се нарича административно-наказателно правораздаване. Админ. принуда се  осъществява преобладаващо от държавната администрация, за която не е необходима санкция на друг орган (съдебен). Контролът за законност върху нея е по критерии последващ.  Админ. принуда се осъществява в сферата на извънслужебни отношения. Обикновено тя се налага с индивидуални и общи АА-ове.
По своята същност админ. принуда е принудително управленско въздействие върху отраслите, което влече неблагоприятни последици и има за цел да формира мотиви за правомерно поведение. Според предназначението си админ. принуда бива 2 вида: административно наказание и принудителна административна мярка (ПАМ). Наказанието има за цел да се реализира държавна репресия спрямо нарушителя. ПАМ има за цел да предотврати извършването на нарушение или ако извършването е започнало, да го преустанови. Наказанията се налагат, а ПАМ се прилагат, тъй като в първия случай се прилага санкцията, а във втория – диспозицията на приложимата правна норма. При ПАМ няма санкция.  Админ. принуда може да бъде от морален или материален характер. Правната уредба на админ. принуда е в Конституцията, в някои основни закони като ЗАНН, ЗМСМА, ЗСВ, НПК и др. Паралелно се прилагат и двата правни режима – обща клауза на процеса за реализиране на админ. принуда и специализираната клауза, която има приоритет пред общата.
35.Административно наказателна отговорност - обща характеристика. Админ. нарушение. Административно наказание .
Админ.-наказателна отговорност (АНО). С адм.наказание се реализира един от видовете правни отговорности по нашата правна система – АНО. АНО е по-лека от углавната и не влече последици за съдимост. Реализира се от самата администрация и се съобразява с настъпилите положителни промени до момента на наказанието. Основен НА в тази област е ЗАНН. В него не са посочени какви точно са админ.нарушения, защото това е материя на специални закони. В закона са определени реда за установяване на АН, за налагане на адм.наказания и изпълнението им. По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие- приготовлението и опитът, се използва общата част на нак.право.
Случаите на адм. наказателна отговорност по НК са два. И двата засягат маловажни случай на престъпления. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление e с оглед на личността или незначителността на вредните последици или други смекчаващи вината обстоятелства, представлява по-ниска степен на ОО-ст.  Първият случай е визиран в чл. 78а на НК. -пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварителното разследване,  като му се наложи адм. глоба от 50 до 100 лв.  Условия за това е за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или друго по-леко наказание,когато е умишлено или лишаване от свобода до 2 години, когато е  извършено по непредпазливост , лицето да не представлява голяма ОО-ст, целите на наказанието да бъдат постигнати по този начин. И трите посочени условия трябва да бъдат изпълнени. Условие за освобождаване от НО е да бъдат възстановени причинените вреди. Този член не се прилага в случаи, когато извършителят е осъждан за престъпление или освобождаван вече от отговорност.
Когато за извършено маловажно престъпление е предвидено само глоба и друго по-леко наказание, административно наказание не може да превишава размера на глобата. Маловажните престъпления продължават да се считат за престъпления, а не административни нарушения, но санкцията е заменена от наказателна в административно– наказателна. Вторият случай за реализиране на административно-наказателна отговорност по НК се съдържа в текста на чл.218б от НК. -маловажни случаи на престъпления. Те са дисквалифицирани като престъпления и са превърнати в административни нарушения. Поради това административно наказание за тези вече административни нарушения се осъществява от администрацията.Съгласно разпоредбите на чл.218б, когато стойността на предмета е до 2 минимални работни заплати се налага глоба в определени размери по административен път. Глобата варира от 5 до 100 лв. Тези разпоредби ще се приложат в маловажни случаи на кражба, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до 1 година и поправителен труд или глоба до 5 хил. лв.При маловажни случаи на кражба,на длъжностно присвояване, на противозаконно присвояване на чужда вещ, и при други маловажни случаи на престъпни деяния.Освобождаването от наказателна отговорност с цел реализирането на адм. наказания по НК се извършват в рамките на наказателния процес.
Административното нарушение
Административното нарушение е в основата на административната принуда. То е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е  обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.  Адм. нарушение прилича на престъплението от гледна точка на това, че е винаги човешко деяние. Адм. деяние е и противоправно (нарушава установения ред на държавните учреждения).Белези на адм.нарушение:  човешко деяние, противоправно,ОО-но деяние (в по-малка степен от престъплението).  Деянията, които съставляват административно нарушение се определят със закон или указ.  За да бъде наказуемо по българските закони адм. нарушение трябва да е било извършено в пределите на Р. България или на чужда територия, но да засяга интересите на страната. Адм. нарушение трябва да е извършено виновно. Без вина няма отговорност.Отговорност носят само вменяемите пълнолетни лица и навършилите 16 г., които разбират значението на деянието и последиците от него. Останалите не носят адм. отговорност. Деянието е извършено умишлено, ако деецът е съзнавал ОО-я му характер и е предвиждал ОО последици и е целял или допускал настъпването им. Умисълът- пряк и косвен. Непредпазливостта- небрежност и самонадеяност.
Адм. нарушения се извършват предимно по непредпазливост и именно това,както и по-малката им степен на ОО-ст ,обяснява различието между АНО и НО по НК. Небрежност има, когато деецът е допуснал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е можел да ги предотврати. Самонадеяност има, когато деецът е допускал настъпване на обществено опасни последици, но самонадеяно се е надявал, че ще ги предотврати. Това са основен вид административни нарушения..  Не се считат за административно нарушение деянията, извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. Не се наказва  приготовлението,а опитът за административно нарушение /при определени случаи/.Подбудителите, помагачите и укривателите на административното нарушение  със съучастие се наказват само в някои изрично предвидени със закон случаи. Адм. нарушение е наказуемо. Извършителят се наказва с административно наказание. Санкционирането става по административен ред от административните органи и длъжностни лица. Характерните белези на административното нарушение характеризират обективната и  субективната му страна. И двата вида белези трябва да са налице, за да се реализира административно-наказателна отговорност. Към първия тип белези спадат: деянието, обществената опасност, насоченост на деянието, наказуемост и ред, по който се наказва нарушението. Към втория тип белези –вина, мотиви, цели за извършване на нарушението. Адм. нарушение се установява със съставен акт от актосъставителя. Това е на практика констативен акт. Той не поражда преки правни последици (освен в редки случаи – глоба с фиш или квитанция.) Съставният акт има 3 основни функции – установителна, обвинителна и сезираща. Съгласно ЗАНН тежестта на доказване на вината на обвиненото в нарушение лице лежи върху актосъставителя и адм.-наказателния орган. Тези три функции придават на съставения акт характеристика на административен акт от установително естество. Актосъставителите са определени  изрично от закона  лица: ръководители на ведомства, организации, областни управители, управители, кметове на общини, на които е възложено приложението или контрола по прилагане на административните актове. За да е налице адм. нарушение, деянието трябва да притежава присъщите правни белези. Ако някой от тях липсва, то  административно нарушение няма въобще.
Когато е извършено при крайна необходимост и неизбежна отбрана, извършителят не носи отговорност, тъй като нарушението се дисквалифицира. Белезите на нарушението са налице, но то е дисквалифицирано по волята на законодателя. Когато деянието е малозначително (маловажно и явно маловажно), административното нарушение не се дисквалифицира, а се приемат съответни по-малки форми на санкциониране – глоби с квитанция или фиш и пр.
Адм. нарушение може да представлява приготовление, опит и съучастие (подбудителство, помагачество и укривателство). Това са умишлени адм. нарушения.
Административно наказание.
Административно наказание е вид административна принуда, то се изразява в неблагоприятна правна последица от морален или материален характер за осъществено противоправно поведение. Правното основание за налагането му е извършено административно нарушение.Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постан
овление или решение от съда. Ако с едно деяние са извършени няколко отделни нарушения за всяко едно от тях се налага административно наказание, което се изпълнява поотделно.Целта на административното наказание е да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установените правила за поведение, а също да действа възпитателно и предупредително и към другите граждани. Освен това то трябва да реализира държавната репресия спрямо нарушителя. Тази репресия (санкция) е позволена от правото.
Основен принцип на правовата държава е, че никое нарушение не трябва да остане ненаказано.Наказанията могат да се определят само със закон или указ.Адм. наказания се налагат от компетентните държавни органи, за извършване на административни нарушения на територията на Р. България, а също и по отношение на българските граждани, извършили административни нарушения в чужбина, които засягат интересите на България. Те се налагат и по отношение на чужденците, временно или постоянно пребиваващи у нас, с изключение на лицата с имунитет. Между адм. нарушение и престъпление има много общи черти, но и много различия, обусловени от тяхната специфика. Адм. наказания се налагат само за нарушения, нарушаващи реда на държавно управление.  Те притежават по-ниска ОО и съответно и санкциите са по-меки. Изразяват се предимно в отнемане на определени вещи, но не и в отнемане на имуществото на нарушителя. Налагат се и за умишлено, и за непредвидимо деяние, за разлика от престъпленията, където наказанията се налагат за умишлени и по изключение за непредпазливо деяние.Адм. наказания са винаги ефикасни. Те могат да бъдат под законно установен минимум. Не са свързани със съдимост при определяне на наказанието и се налага наказание за всяко отделно нарушение (а не съвкупността от единственото най-тежко, както при престъпленията). Адм . наказания се налагат от административните органи.  Не се налагат за приготовление, подбудителство, опит и укривателство, освен по изключение. Адм. наказание се различава от ПАМ, от мерките за обществено въздействие и от гражданско обезщетение.
Законодателят е предвидил различни адм. наказания за различните адм. нарушения. Това са: обществено порицание ;  глоба; временно лишаване от право да се упражнява дадена професия или дейност; отнемане в полза на държавата на вещите на нарушителя, с които си е послужил при извършване на умишленото административно нарушение (ако е предвидено в закона); отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението ;отнемане в полза на държавата на вещи, предмет на административно нарушение, притежаването на които е забранено; отнемане в полза на държавата на придобити от нарушителя вещи в резултат на нарушението.
Общественото порицание е архаично наказание, което почти не се прилага, а би следвало да намери по-широко приложение. Глобата засяга минимално нарушение на административните нарушения. Тя е най-често използваното наказание. Глобата по ЗАНН е по-ниска по размер в сравнение със специалните закони. Глобите са посочени в граници,  за да може административния орган да преценява според извършеното нарушение и наказанието.
Временното лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност е също често срещано наказание. Максималният срок е 2 г. Допускат се изключения – 5 г. за административни нарушения, свързани с безопасността на движението. Минималната продължителност е 1 месец. Лишаването от това право не води до загубване на придобита по-рано правоспособност (освен ако изрично е казано в закона). Обикновено това наказание придружава глобата.
С отнемането на вещи се засяга имуществото на нарушителя. То също е добавка към друга санкция (обикновена глоба).
Отнемането на вещи е реализиране на вид правна отговорност – административно наказателна отговорност и се отличава от прилагането на възстановителни принудителни мерки.При повторно административно нарушение имуществените санкции се увеличават значително за горните лица.
37. Производство по издаване на ИАА
ИАА е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации или се декларират или констатират вече възникнали такива, както и отказът да се издаде такъв акт. ИАА е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.
Производството по издаване на ИАА не се прилага за: 1. административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им; 2. индивидуалните административни актове на Министерския съвет. Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината или от кмета на кметството или на района съобразно правомощията им, а актовете свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители.
Производството по издаване на ИАА започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените от АПК случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. Датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Когато, без да е необходимо да се прави искане, за един орган възникне задължение пряко по силата на закон да издаде ИАА или да направи предложение за издаване на такъв акт, датата на започване на производството е датата на възникване на задължението, освен ако в АПК е предвидено друго. Датата на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган, е датата на извършване на първото процесуално действие по него. За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Страни в производството: заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации.
Предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на ИАА: 1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни; 2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; 3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос; 4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите; 5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации; 6. наличие на други специални изисквания, установени със закон.
При упражняване на своите правомощия административните органи: 1. осигуряват общодостъпна, точна, систематизирана и разбираема информация за компетентността им; 2. осигуряват достъп до формулярите и оказват съдействие за попълването им; 3. предоставят пълна информация за сроковете, приложими в производството, и за дължимите такси; 4. осигуряват възможност исканията за издаване на актове да се подават в териториалните поделения на органа, а при възможност - и/или в общините, като посочват изчерпателно къде и как става това; 5. организират дейността си така, че по възможност да обслужват заинтересованите граждани и организации на едно място в едно служебно помещение, като това изискване се отнася и за териториалните им звена ;6. осигуряват подходящо за гражданите и организациите работно време. 7. Др. предвидени в специален закон
Искането за издаване на ИАА се подава писмено или устно.Писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило. Исканията, подадени по пощата, по електронна поща, факс или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, се смятат подадени в срок. Ако искането не удовлетворява изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.
Искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса.Когато органът, започнал производството, установи, че ИАА трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации. Искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок. Когато компетентният орган не може да бъде определен на основание на данните в искането или от тях е явно, че то трябва да бъде адресирано до съда, органът, в който е внесено, го връща с кратки писмени или устни указания на заявителя. Ако искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи, административният орган, в който е внесено, образува производство за разглеждане на въпросите от неговата компетентност. Същевременно той уведомява заявителя, че по другите въпроси следва да внесе отделно искане до съответния орган.
По производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна.Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено.
Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки, извадки или копия за тяхна сметка. При поискване от страна с увредено зрение органът я запознава със съдържанието на преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин. Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения.Тези права могат да бъдат ограничени само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси, като това се отразява в мотивите на издадения акт.
ИАА се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации.
Доказателствата се събират по реда на АПК служебно от административния орган, освен в  предвидените в закон случаи.  .Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства.Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган.
Общоизвестните факти-, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване.
Страните в производството имат право тайните им, включително тези, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват, освен в предвидените от закона случаи. Доказателствени средства: Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в кодекса, или по реда, предвиден в специалните закони. Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството.
Силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Когато към документа е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го предоставя.
Всяка от страните може да иска чрез административния орган от друга страна в производството или от неучастващи в производството граждани и организации да представи в тридневен срок от поискването заверени от нея копия от намиращи се в тази страна собствени или чужди документи, имащи значение за случая. Писмени декларации.Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предвижда доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на страната в определения за това срок, освен ако нормативен акт предвижда друго за определени видове документи. Сведения от неучастващи в производството лица Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. Сведенията се дават писмено. Страните в производството имат право на достъп до дадените сведения.Пояснения на страна. Административният орган може да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предвижда това. В тези случаи се насрочва заседание за изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа, водещ производството.Право да се откаже даването на сведения, обяснения и пояснения
Право да откажат да дават сведения, обяснения и пояснения имат само: 1. роднините по права линия на заинтересован гражданин, участващ в производството, съпрузите, братята и сестрите му, както и роднините по сватовство от първа степен; 2. лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.Адвокатите, свещенослужителите и лицата, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за страна в производството, могат да откажат да дадат сведения, получени в това им качество. Защитената със закон информация може да бъде предоставяна само при условията и по реда, предвидени в съответния закон. Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито органът няма. Вещото лице извършва експертизата в определения срок с писмено заключение. Вещото лице не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата. Административният орган преценява заключението на вещото лице заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството. Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, органът се мотивира в акта. Административният орган извършва оглед само ако случаят не може да се изясни чрез използването на други способи за събиране на доказателства. По искане на органа трети лица, при които се намира предметът на огледа, го предоставят на органа или му осигуряват достъп до него. Съгласие или мнение на друг орган
Когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съдействието на този орган. Другият орган отговаря на запитването в срок, определен от водещия производството орган, но не по-дълъг от 14 дни. Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна. Ако в определения срок мнението не бъде съобщено, актът се издава без него.
Административният орган спира производството: 1. в случай на смърт на заинтересован гражданин - страна в производството; 2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин - страна в производството; 3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта; 4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон; 5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано; 6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение.
Административният орган не спира производството в случаите по т. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси. При спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат. За спирането на производството административният орган съобщава на страните.Актът за спиране на производството може да се обжалва.Възобновяване на спряно производство
Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.
Прекратяване на производството: Административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. Административният орган прекратява производството и в случаите на неотстранени недостатаци в искането за започване на АП. За прекратяване на производството административният орган съобщава на страните.Актът за прекратяване на производството може да се обжалва.Срокове за издаване на ИАА: Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 от АПК се издава до 7 дни от датата на започване на производството, освен ако издаването на акт или извършването на действие включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни. Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции. Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на горните сроковете. Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. В случаите на удължаване на срока административният орган незабавно уведомява заявителя. Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони. Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:
1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон.
Предварително изпълнение.В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.
Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта. Повторно искане на страна може да се прави само въз основа на нови обстоятелства. Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. Определението на съда подлежи на обжалване.
Съобщаване.Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване. Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване. Органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Актът за тълкуване подлежи на обжалване.Административнопроизводствените действия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в АПК или в закон е предвидено друго.
38. Оспорване на ИАА по административен ред.
Индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. По административен ред може да се оспори и съдържанието на документ. Не подлежат на оспорване по административен ред актовете:
1. на Президента на Републиката и на председателя на Народното събрание; 2. на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на Министерския съвет; 3. на управителя на Българската народна банка и председателя на Сметната палата; 4. на Висшия съдебен съвет; 5. на областните управители; 6. за които в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд.
Не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган. Субекти на оспорването: Жалба срещу административния акт могат да подават заинтересованите лица. С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и целесъобразността на административния акт. Прокурорът може да подава протест само относно законосъобразността на административния акт. Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации. Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата и протестът трябва да са написани на български език и да съдържат: 1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса, ако има такъв; 2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес; 4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;5. органа, до който се подава;6. възраженията и тяхното основание;7. искането;8. подпис на подателя.
С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след това.В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.
Към жалбата или протеста се прилагат: 1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице; 3. документ за платена държавна такса, когато се дължи такава; 4. преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни. Нередовност на жалбата и протеста: Ако жалбата или протестът не отговаря на изискванията, на подателите се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато не е посочен адресът на подателя, уведомяването се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в сградата на административния орган в продължение на 7 дни. Ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата или протестът заедно с приложенията се връщат, а при непълен адрес се оставят в общата канцелария на органа на разположение на подателя. Жалбата и протестът се оставят без разглеждане, когато:1. са неподведомствени на по-горестоящия административен орган; 2. са подадени след срок; 3. подателят няма интерес от обжалването; 4. подателят писмено оттегли жалбата или протеста.В случаите по т.1 жалбата или протестът се препраща на компетентния орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган. Актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Възстановяване на срока: В случаите, когато жалбата или протестът останат без разглеждане, защото са подадени след срока, жалбоподателят в 7-дневен срок от съобщаването на акта за прекратяване на производството може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага и върнатата жалба. Искането се разглежда от административния орган, компетентен да разгледа жалбата. Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган. Това правило не се прилага, когато:1. всички заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта; 2. със закон или с разпореждане е допуснато предварително изпълнение на акта. В случаите по т. 2 по-горестоящият административен орган по искане на оспорващия може да спре предварителното изпълнение, ако то не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на засегнато лице. В 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Новият акт подлежи на оспорване. В тези случаи не се допуска повторно преразглеждане на акта. Когато административният орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той незабавно изпраща жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган. Ако в тридневен срок след изтичането на срока, цялата преписка не бъде изпратена на по-горестоящия административен орган, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата, а прокурорът - препис от протеста, направо до по-горестоящия орган, който незабавно изисква преписката. Компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт. Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината. Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината. Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител. Отказът на организация да издаде административен акт може да се оспори пред съответния административен орган съобразно естеството на въпросите, във връзка с които е оспореният акт.
В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация. В определен от компетентния орган срок комисията разглежда преписката с възраженията по жалбата или протеста и приложените към нея писмени доказателства, събира нови доказателства, ако това е необходимо, и изготвя мотивирано писмено становище за законосъобразността и целесъобразността на оспорения административен акт. Становището се подписва от всички членове на комисията и се предоставя на административния орган. Когато не възприеме становището на комисията, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган излага мотиви за това.
Заинтересованите лица могат да бъдат изслушани от компетентния да разгледа жалбата или протеста орган в разумен срок. За изслушването се съставя протокол. В двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срок, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Компетентният да разгледа жалбата или протеста орган решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган. Когато административният орган противозаконно е отказал да издаде документ, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган го задължава да извърши това, като му определя и срок за издаване на документа. Решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересовани лица. Когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт.
39. Обжалване на ИАА по съдебен ред по ЗАП
І. Х-тика на съд.контрол по ЗАП:той е само за законосъобр.; на основ. „на обща клауза" - т.е. всеки АА подлежи на съд. обжалване,без да е необход.да бъде изрично посочено (за някои актове може да има изрично нормативно овластяване в спец. закон-това е обжалване на основание на спец. клауза, не е по ЗАП - напр. по ЗУТ). по начало е контролно-отменително, т.е. съдът отменя акта и го връща на компетент.орган с указания.Има изключение:когато въпросът не зависи от преценката на органа,съдът решава делото по същество;производството е спорно;
П. Актове, които подлежат на съд. контрол - всички (по от-ние на законосъобразността им), с изключ. на: А/ свързани непоср с отбраната и сигурн.на страната;Б/ по Валут. закон; В/ за които със закон или указ е предвидено друго;
ІІІ. Компетентен съд: а)ОС: това е принципът; СГС: за А на кмета на столичната община; б)ВАС: когато А е издаден,одобрен или изменен от министър, ръковод. на др. ведомство, непосредствено подчинено на МС, от областен управител;
IV.Основания за обжалване - неспазване на някое от изискванията за законност на АА. Начало и ход 1.Инициатива - необходимо е сезиране: а)засегнатите граждани и организации - с жалба; б)прокурорът - с протест; Ж или протест може да се подаде след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по А ред. Срок (преклузивен!) -14/7/ дни от съобщаването или от изтичане на срока за А обжалване; за нищожност -безсрочно. Ж и протестът имат суспензивен ефект - спират изпълнението на акта. Подават се в писмена форма чрез органа, издал обжалвания акт. Прилагат се необход. преписи и писмени доказателства. Ако органът не изпрати в 3 дн. срок преписката в съда, жалбоподателят може да изпрати Ж направо в съда, който изисква преписката служебно. При пропускане на срока Ж се връща; ако се дължи на особени непредвидени обстоятелства, може да се иска от съда възстановяване на срока. 2. Съдът разглежда Ж в състав от 3 съдии с участието на прокурор. Призовават се всички заинтересовани. След като извърши преценка за допустимост на Ж (срок, форма и др), съдът дава ход на делото – започват процесуални действия. Съдът проверява изискванията за законосъобразност, като събира всички допустими по ГПК доказателства.
V.Решение на съда Съдът може да отмени изцяло или отчасти акта, да го измени, или да отхвърли Ж. По правило след отмяна съдът връща преписката на компетент. орган със задължит. указания (производството е контролно-отменително), но когато въпросът не зависи от преценка на АО, съдът може да го реши по същество.Решен.на съда подлежи на касац. обжалване и на отмяна по  ЗВАС чл.231 ГПК.
40. Обжалване пред ВАС
Досега правната уредба се урежда от ЗСВ и ЗВАС. След влизането в сила на АПК, и по точно от 01.03.2007г. когато влиза в сила частта уреждаща оспорването на АА, обжалването ще става по реда на този кодекс. ВАС е висшата съд.инстанция в адм.праворазд. Той осъщ върховен съд.надзор за точно и еднакво прилагане на законите в адм.праворазд. ВАС е касац.инст-я за съд. актове на всички съдилища относно законосъоб. на адм. актове.Седалището му е в София.Състои се от две колегии, в които има отделения. ВАС е единствената инст-я, която се произнася по: - спорове за законосъобр. на актовете  на МС, министри, ръковод. на ведом., пряко подчинени на МС, актове на обл. управители, както и други актове, посочени в з-н; - жалби и протести срещу решения на ВСС и на дисципл. му състав.
-жалби и протести срещу актове на БНБ;  - касац. жалби и протести срещу съд. решения по адм. дела; молби за отмяна на влезли в сила съд. решения по адм. дела.
Не подлежат на разглеждане от ВАС актове, с които:  - се упражнява законод.инициатива;  -се осъщ. външ. политика, отбраната и сигурн. на страната; -се създават права и задължения за органи и организации, подчинени на органа издал акта.
Тълкувателни решения на ВАС.Той постановява ТР с участието на заместник гл.пр-р при ВАС и на председ. или на член на ВАдвС.ТР се постанов. по противоречива или неправилна съд. практика по адм. дела.Това става по предлож. на: м-ра на правосъдието и пр.евроинтеграция;гл.пр-р на републиката;зам.-гл. пр-р при ВАС; председателя на ВАС. ТР на ВАС са задълж. за органите на съд. и на изпъл. власт,както и за органите на мест.самоуправ. В новия АПК главата за ТР е по-развита и по-прецизна. Разширен е и броя на субектите, които могат да искат произнасяне.
Основания за отмяна на АА: - липса на компетен.; - неспазване на установ. форма; - съществ. нарушения на адм.производст. правила;  - противоречие с материалноправни разпоредби; - несъответствие с целта на закона.
Образуване на пр/вото 1.Инициатива (необходимо е сезиране): по жалба на заинтересованите лица; по протест на гл.пр-р или на зам.-гл. пр-р при ВАС; 2.Срокове (преклузивни): а)срещу НА - без ограничение във времето; б)срещу индивидуални АА-14 дни от съобщаването им; в)срещу общи актове -14 дни от разгласяването им по предвидения в съответния з-н начин. 3.Жалба или протест а)форма- писм., на бълг. език. б)Съдържание: -името, ЕГН (за пр-ра - длъжността) и адреса на подателя, както и номера на телефона и факса, ако има; посочване на обжалвания акт; посочване на основанията за отмяна и д-ствата, които ги подкрепят; подпис на подателя, в) Приложения: пълномощното, ако се подава от пълномощник; писм. док-ва, с които подателят разполага; препис от жалбата или протеста и от приложенията - за органа, издал акта и за заинтересов. лица; документи за платени държ. такси, когато се дължат такива. Жалбата или протестът се подават чрез органа, издал обжал. акт. В 3 дн.ср. той изпраща във ВАС цялата преписка, включително и акта, като уведомява подателя за това. Жалбата или протестът срещу НА или общ АА не спира изпълнението му. Срещу индивидуален АА го спира, освен ако съдът постанови друго. 4.Допускане на жалбата или протеста - от председ. на ВАС, зам.-предс. или от съд. състав - в закрито засед. Ако са допуснати нередовности, съдът уведомява подателя да ги отстрани в 7д.ср. Ако не ги отстрани, жалбата се връща. Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, когато: са неподведом. или неподсъд. на ВАС; са подадени след срока;подателят няма интерес от отмяната на обжалван. акт; подателят писмено заяви, че оттегля жалбата или протеста.Актът,с който жалбата или протестът са оставени без разглеж., подлежи на обжалване с частна жалба, която се разглежда в закрито заседание от 5чл. състав на ВАС, чието определение не подлежи на обжал. Ако от изхода на делото са заинтересовани и други органи или лица, непосочени в жалбата или протеста, съдът им праща съобщение за образуване на делото. Те могат да встъпят в пр-ството в 14дн.ср. от получаване на съобщ. Разглеждане и решаване на делото Състав на съда: а)тричленен - по ненормативни актове на м-ри, ръковод. на др. ведомства, пряко подчинени на МС, на област.управители, както и по др. актове, посочени в закон като подлежащи на обжалване само пред ВАС ;  б/5чл. - по нормативни актове на МС, на м-ри и ръковод. на ведомства, пряко подчинени на МС.Реш-та на петчленния състав не подлежат на обжал. Съдът може служебно за събира док/ва. Страните могат без огранич. да посочват нови док/ва и док/ва за новонастъпили факти и обстоят. от същес. значение за делото. Съдът се произнася с реш-е в 1м.ср. от разглеж. на делото. Съдът може да отмени изцяло или отчасти АА, да го измени, да отхвърли жалбата или да реши делото по съще. Когато установи, че актът е нищожен, съдът обявява нищожността му. Реш-то на ВАС е задълж. за участв. в делото органи и лица. Когато се отменя НА, реш-то се обнар. в ДВ и влиза в сила от деня на обнар. Реш-то на ВАС подлежат на незабавно изпъл. от органите, издали или прилагащи отменения акт.
В новия АПК гл.Х урежда 1-во инстанц. съдебно оспорване, като най- детайлна е уредбата за индивидуалните АА. Характерна е тежеста на доказване – лицата, за които оспорвания АА е благоприятен следва да установят факт. основания и законовите изисквания при издаването му, докато при оспорване на отказ от издаване на АА оспорващия трябва да установи че са налице основания за издаването му. Р с което е отхвърлено оспорване за отмяна на АА е пречка за оспорването му като нищожен. В съдебната фаза може да се сключи споразумение, в което участват всички страни по делото. То  се потвърждава от съда с определение, което замества АА. Това определение подлежи на обжалване само от страна , неучаствала в споразумението. Отказът на съда  от друга страна се обжалва с частна жалба, подадена съвместно от страните. Има глава –производства за обещетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
41. Касационно производство
1.Образуване по жалба, подадена чрез съда, чието реш-е се обжалва, в 14- дн. срок от съобщението, че реш-то с мотивите е изготвено.
2.По протест от главния прокурор на РБ или от заместник гл. прокурор при ВАС - в 6-месечен срок.
Касационна жалба:1.Форма - писмена,на бълг. език.2.Съдържание:името,ЕГН, адреса на подателя, както и номера на телефона, факса и телекса, ако има такива;посочване на решението, против което се подава;изложение на искането; кратко формул. и обосн. на касац.основания;подпис на подателя. 3.Приложения:пълномощно, когато се подава от пълномощник; преписи от жалбата за участвалите в производството лица; -документи за платени държ.такси, когато се дължат такива. 4.Разглеждане и решаване на делото касац. жалба се оставя без разглеждане, когато: е подадена против реш-е, което не подлежи на касационно обжалване пред ВАС; е подадена след 14-дн. срок;когато  се оттегли от подателя с писмено заявление. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор.
3.Състав на съда: тричленен състав на ВАС - когато реш. е постановено от окр. съд; петчленен - когато е постановено от ВАС. ВАС разглежда и се произнася само по посочените в жалбата кас.осн-я. В касац. пр/ва се допускат само писмени доказателства.
4.Правомощия - ВАС може да остави в сила,да отмени(изцяло или частично) или да измени обж. реш-е. Когато ВАС отмени реш. поради съществени наруш. на процес.правила, той връща делото за разглеждане от др.състав на съответния съд. В останалите случаи той решава делото по същество (така е и при отмяна на повторно обжалвано решение).
След влизането в сила на АПК, и по точно от 01.03.2007г. когато влиза в сила частта уреждаща оспорването на АА, обжалването ще става по реда на този кодекс. В АПК касационното производство е уредено въз основа на сегашната уредба, съдържаща се в ЗВАС и на текстовете от ГПК. Остават същите и основанията за обжалване-касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е:
1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган.
Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото.
Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото.
42. Отмяна на влезли в сила решения по адм. дела
Влязъл в сила АА, който не е бил обжалван пред съда, може да бъде отменен или изменен от по-горе стоящ адм. орган, а ако няма такъв – от органа който го е издал, само при условията на чл.231 от ГПК  по молба на заинтересования или по предложение на прокурора.
1.Същност: Пр/вото за отмяна на влезли в сила решения е уредено в чл.231-236 ГПК. По силата на чл.41 ЗВАС то се прилага и за адм. дела. Отмяната е извънреден (извънинстанционен) способ за съд. контрол в/у съд. решения - той влиза в действие след като е изчерпан редът за редовно обжалване и съд. реш-е е влязло в сила. Негов пряк предмет не е ИАА, а съд. реш-е, издадено по повод оспорването на АА - едва по такъв начин, косвено, решението на ВАС контролира АА.
2.Актове, които подлежат на атакуване по този ред - влезли в сила съд. реш-я по адм. дела.
3.Изключение – реш-я на ВАС по повод обжалване на норм. актове не подлежат на проверка по този ред. /Легитимирани лица (които могат да сезират ВАС): лицата, участвали в производството - в срок три месеца от узнаването (на обст/вото или реш-то), но не по-късно от 1 година от възникване на основанието за отмяна (чл.232 ал.1 ГПК) председателят на ВАС, гл. прокурор на РБ и заместник гл. прокурор при ВАС - до 1 год. от възникване на основанието за отмяна.
4. Основания за отмяна –изчерпат. са изброени в чл.231 ГПК:
а)когато се открият нови обстоятелства или нови писмени док-ва от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.
б)когато по надлежния съд.ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано Р, или престъпно деяние на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото.
в) когато Р е основано на документ, който по надлежния съд.ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държ. учреждение, което впоследствие е било отменено. г)когато м/у същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила Р,което му противоречи.
д)когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.
е)когато страната е била призована по реда на чл.16 ал.5 (чрез обнародване в ДВ), макар да е имала установено местожителство. ж)когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европ. конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
5.Разглеждане на делото Молбата се подава чрез съда, постановил решението. ВАС я разглежда в открито съд. заседание. Състав на съда: тричленен - когато Р е постановено от окръжен съд; и петчленен - когато е постановено от ВАС. Съдът проверява Р само относно посочените в молбата основания. Когато го отмени, той не решава делото по същество, а го връща за ново разглеждане от надлежния съд.
След влизането в сила на АПК, и по точно от 01.03.2007г. когато влиза в сила частта уреждаща оспорването на АА, обжалването ще става по реда на този кодекс. В АПК отмяната на влезли в сила съдебни актове се  основава  на сегашната уредба, съдържаща се в ЗВАС и на текстовете от ГПК. Създадена е и изцяло нова глава 15 съдебна защита срещу неоснователни действия, така и срещу неоснователни бездействия. Когато е съществено нарушено някое от изискванията за законосъобразността му  възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана. В останалите случаи и по искане на страна в производството.Може да се подава и Искане за възобновяване от неучаствало в производството лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството.Срок за образуване на производството за възобновяване -  при нарушение на законосъобразността  в едномесечен срок от влизането в сила на акта, а в другите случаи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване . Ако законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда.
44. Налагане на адм.наказания
АНПроизводство започва от момента на получаване на преписката. Адм.-наказващите органи не са актосъставители. Компетентни длъж. лица са органите на администрац.–несъдеб. органи;изрич. оправомощ. Съд. и прокурорски органи;по ЗАНН адм. наказване се извършва от ръковод. на ведомства, от общ. организ., област.управители,кметовете на общин.,на които е възлож. да прилагат съответния нормативен акт или да контролират тяхното изпълнение; други лица, изрично упълномощени в специални закони.
От местоизвършването на нарушението зависи кой ще бъде наказващия орган. Обезпечаване на безпристраст при наказването – чл.51 от ЗАНН. Не може да участва в налагането на адм.наказание лице, което е пострадало от нарушение или съпруг или роднина на такова лице; съставило акта за нарушението или е свидетел по него; заинтересувано е от изхода на адм. производство или има с нарушителя или пострадалия връзка, която поражда основателни съмнения в неговата безпристрастност. Длъж. лице трябва да си направи отвод. Могат да го поискат пострадалия или нарушителя. Адм.- наказващият орган трябва да се произнесе в едномесечен срок от получаването на преписката но не по късно от 6 месеца от съставянето на акта. Едномесечния срок е инструктивен и неспазването му не води до погасяване на правото за издаване на НП.
Формата на акта с, който се наказва е наказателно постановление. Той трябва да бъде законосъобразен и обоснован. Проверява се дали е правилна квалификацията, правилно ли е посочен органът, може ли да се вмени във вина на нарушителя извършеното,преценяват се възражен. и събраните доказателства и ако е необход. се извърш. разследване за спорни обстоятелства. Ако някой от елементите липсва, преписката се прекратява с мотивирана резолюция на наказващия орган. Вземат се в предвид смекчаващите и отегчаващи обстоятелства.Прави се преценка на имотното състояние на извършителя във връзка с глобите. По своето правно естество НП не е административен, а правораздават. акт.
Определяне на наказанието.Предвижда се тежестта на нарушен., подбудите и др. смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наказанията не се заменят с по - леки, освен за непълнолетните. Не се опр. наказание под предвидения мин.размер на наказанията глоба и временно лишаване от право на упражняване на опр. професия или дейност.
За маловажни случаи адм. орган може да не наложи наказание, а да предупреди извършителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено адм. наказание. При маловажни случаи, извършени от непълнолетни, наказващите органи изпращат съответните актове на местните комисии за борба с противообщ. прояви на малолетни и непълнолетни, за налагане на мерки от възпитателен х-р.
Оформяне на наказат. постановление – чл. 57 от ЗАНН. Съдържание: данни за съставящия орган, фиксиран е момента на извършването и на издаването на акта, данни за извършителя, мотиви, подпис на наказващия орган и други. Оформеното наказателно постановление трябва да стане достояние на наказаното лице - връчва му се препис срещу подпис. На пострадалия също се връчва препис. Частното лице може да търси обезщетение от извършителя, като изрично го поиска от адм.- наказващия орган. Искът не може да бъде по - голям от 2 лева като за по - голям размер се използва съд.ред. За вреди на държ.учреждение органът се произнася служебно.
Обжалването на наказателното постановление може да стане в 7 дн.срок за извършителя и пострадалия и в 14 дн. срок за прокурора. Срока започва да тече от момента на уведомяването, или от издаването на акта за прокурора. Условията за обжалване се определят в самото наказателно постановление.
45. Обжалване на нак.постановления
Нп-я не подлежат на А контрол, защото са правораздавателни (а не А!) актове, техните автори действат като АН юрисдикции. Те обаче на общо основание подлежат на съд.контрол. Той се осъщ. според разпоредбите на ЗАНН и НПК. Принципът е, че всички Нп-я подлежат на съд обжалване. Изключение-за глоба,конфискация или обезщетение до 10 лв. или отнети в полза на държавата вещи до 10лв. Основания: незаконосъобразност (материална или процесуална) или необоснованост. Инициатива: нарушителят - чрез жалба в 7-дн. срок от връчването на Нп-е; гражданският ищец - също; прокурорът - чрез протест в двуседмичен срок от издаването на Нп-е; Ж се подава чрез наказващия орган, издал постановлението, който в 7-дн. срок я изпраща заедно с преписката на съда. Компетентен е районният съд, в чийто район е извършено или довършено нарушението. За нарушение в чужбина – Софийски районен съд. Състав -1 съдия. Делото се разглежда в открито заседание с призоваване на страните. Страни са жалбоподателят и органът, издал Нп-е (евентуално гражданският ищец). Ако Ж е допустима, съдът дава ход на делото, дори когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения адрес. Съдът разглежда делото по същество. Доказателств. тежест е в/у обвинението (актосъставителя и наказващия орган) - те трябва да докажат всички обстоятелства. Актът няма презумптивна доказателственост! Нарушителят се ползва от презумпцията за невинност! Съдът може с решението си: да отхвърли Ж (протеста) като неоснователна и да потвърди Нп-е - то влиза в сила и подлежи на изпълнение ; да отмени Нп-е изцяло или частично - с това унищожава Нп-е (изцяло или частично) и заличава с обратна сила неговите П последици; да измени Нп-е - в този случай съдът замества АН орган и осъществява ролята на АН юрисцикция по същество; той не може да увеличава наказанието, освен ако е имало протест. с определение да прекрати делото. Решението на съда има сила на пресъдено нещо. То подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния адм. съд (чл.63 ЗАНН).
След влизането в сила на АПК, и по точно от 01.03.2007г. когато влиза в сила частта уреждаща оспорването на АА, обжалването ще става по реда на този кодекс. В АПК отмяната на влезли в сила съдебни актове се  основава  на сегашната уредба, съдържаща се в ЗВАС и на текстовете от ГПК. С промяната на разпоредбата по чл.63 от 01.03.2007г. решението ще подлежи на обжалване пред административен съд на основания, предвидени в НПК и по реда на чл.12 от АПК. От тогава ще може и да се обжалва определението за прекратяване на производството с частна жалба.Влизат в сила  Нп-я, които (чл.64 ЗАНН): а)не подлежат на обжалване; б)  не са били обжалвани в законния срок; в)били са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.
46.Възобновяване на АНП. Изпълнение на адм.наказания
Възобновяване на АН производство (производство за отмяна) 1.Характер - извънреден способ за съд. контрол. Актове, които подлежат на отмяна - влезли в сила: а) Нп-я; б) определения за прекратяване и решения на районния съд по повод обжалване на Нп-я. 2. Основания (чл.70 ЗАНН) 4: а)с влязла в сила присъда се установи, че някои от доказателствата, въз основа на които е издадено Нп-е, са неистински; б) АН орган, съдия или съд. заседател е извършил престъпление във връзка с издаването на съответния акт. По а/ и б/ жалбата се подава в 6м. срок от влизане в сила на присъдата. в)откриване на нови обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението. Тук жалбата се подава в 2г. срок от влизане в сила на НП или определението на съда ; г)деянието, за което е наложено А наказание, е престъпление; Обстоятелствата по б. "а", "б", "г" се установяват с влязла в сила присъда. 3.Срокове - зависят от основанието: по б. "а" и "б" - 6 месеца от влизане в сила на присъдата; по б. "в" - 2 години от влизане в сила на атакувания акт. 4.Компетентен орган - окръжният съд. 5.Инициатива - окръжният прокурор. С предложението той може да спре изпълнението на атакувания акт –НП или решение на съда. 6.Действия на съда - той разглежда предложението в открито заседание с призоваване на страните. След преценката за допустимост съдът проверява редовността на атакувания акт, наличието на посочените в предложението основания за нередовност, като го подлага на съд. ревизия. Решение на съда - с него съдът може:
а) да отхвърли предложението като неоснователно;
б)да отмени Нп-е или съдебното решение и да реши въпроса по същество, като при необходимост може да събира нови доказателства;
в)да отмени определението за прекратяване и да върне делото на районния съд за продължаване на производството. Субсидиарно се прилагат разпоредбите на НПК.
Според новия АПК , който влиза в сила от 12.07.2007г. възобновяването на производства по издаване на административни актове касае влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. Основанията са същите като горепосочените.Инициатива за възобновяването-по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството. Но може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството. Възобновяването на производството  може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта или в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта.
Изпълнение на адм.наказания
Изпълнението е последният етап от АНПс за реализиране на АН отговорност. На И подлежат влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение /изпълнително основание/:
1. индивидуални или общи административни актове;2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища;3. споразумения пред административните органи или пред съда.
Когато тези основания се отнасят до: Публичните вземания се изпълняват по реда на ДПК
Частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на ГПК. Изпълнителните производства по този кодекс се водят независимо от висящите изпълнителни производства по ГПК или по ДПК срещу същия длъжник.Орган по изпълнението е: 1. за изпълнение срещу граждани и организации - административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган; 2. за изпълнение срещу административен орган - съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Когато естеството на задължението налага, органът може да иска съдействие от органите на полицията, други държавни органи и от общините. Всички държавни органи са длъжни при поискване да съдействат на органа по изпълнението и на упълномощените за изпълнението лица.
Собствениците или обитателите на нежилищни недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях на лицата, извършващи изпълнението, когато то не може да бъде осъществено по друг начин и влизането в такива имоти не е ограничено със закон. Органът по изпълнението се произнася с постановления.Органът по изпълнението е задължен да осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. Когато такъв начин не е посочен или посоченият начин е невъзможен, органът по изпълнението определя: 1. начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния случай ще осигурят най-ефективно изпълнението на задължението; 2. начините и средствата, които са най-благоприятни за гражданите или организациите, спрямо които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко еднакво ефективни начина.Влизане или оставане в жилище без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия от административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, ако изпълнението не може да бъде осъществено по друг начин. Разрешението или отказът подлежат на обжалване от страните по изпълнението с частна жалба, която спира изпълнението. Разрешение не се изисква за изпълнението на разпореждане за предаване на жилище, издадено или потвърдено от съд. Органът по изпълнението е длъжен да осъществи изпълнението в срока, посочен в изпълнителното основание. При неизпълнение на това задължение на виновните длъжностни лица се налага глоба. Взискател може да бъде административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, и всеки гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. Длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. Страни в производството са и прокурорът, омбудсманът или друг оправомощен в специален закон орган в случаите, когато изпълнителното производство е започнало по тяхна инициатива. При смърт на задължен гражданин изпълнението се извършва срещу неговите наследници, ако изпълнителното действие не е от личен характер. Издаденото изпълнително основание срещу наследодателя може да бъде изпълнявано и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Наследниците и частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издаденото в полза на праводателя им изпълнително основание. Приемството се установява с писмени доказателства. Когато след издаване на изпълнителното основание органът, задължен съгласно него, бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, или компетентността му по въпроса бъде отнета, задължен е органът който е овластен да издава същите актове или конституиран от съда орган. Изпълнението започва служебно по инициатива на органа, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. Изпълнението може да започне и по инициатива на горестоящия орган, на прокурора или омбудсмана, или по писмена молба на заинтересован гражданин или организация. Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й. Поканата съдържа: 1. име, съответно наименование, и адрес на длъжника; 2. данни за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение; 3. име и адрес на взискателя; 4. предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок; 5. размера на глобата или имуществената санкция, която може да бъде наложена, в случай че задължението не бъде изпълнено доброволно; 6. възможността за отправяне на искане за съдействие до полицията или друг орган
При смърт на задължено физическо лице в срока за доброволното изпълнение органът по изпълнението, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана. Когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение, по искане на длъжника органът по изпълнението може еднократно да разреши изпълнението да се извърши изцяло след определен краен срок или на части съгласно одобрен от него план. В този случай органът може да определи допълнителни условия, при неспазването на които отсрочването или разсрочването се отменя. Отсрочване се разрешава за 14-дневен срок след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Разсрочване се разрешава при краен срок два месеца след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Когато в изпълнителното основание не е определена изрично дата на изпълнението, сроковете по предходните изречения текат от датата на влизане в сила на изпълнителното основание. Когато кодексът препраща към други закони, за отсрочването и разсрочването се прилагат сроковете, предвидени в тези закони. Постановленията за отсрочване или разсрочване не подлежат на обжалване.
Въз основа на влязло в сила изпълнително основание органът по изпълнението може да наложи обезпечителни мерки, когато без тях е невъзможно или се затруднява изпълнението на задължение или събирането на разноските по него, включително когато то е отсрочено или разсрочено.
Обезпечителните мерки се налагат с постановление на съответния орган по изпълнението по реда, предвиден в този раздел. Когато кодексът препраща към други закони, за налагането на обезпечителни мерки се прилага редът, предвиден в тези закони.
Изпълнителното производство се спира:1. по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в което съдът определя и срока за спиране;2. по писмено искане на взискателя, и 3. при смърт или прекратяване на страна или когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство.
Производството се възобновява служебно или по искане на взискателя, след като бъдат отстранени пречките за движението му. При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.
Изпълнителното производство се прекратява: 1. когато е започнато от лице или срещу лице или орган извън посочените в АПК 2. по писмено искане на взискателя; 3. когато изпълнителното основание бъде признато за нищожно или бъде отменено; 4. когато се представи влязло в сила решение на съда по жалба срещу органа на изпълнението 5. при погасяване на задължението поради изпълнението му, установено с изходящ от взискателя документ или с официален документ; 6. поради смърт на страна, когато задължението е с оглед на личността й; 7. поради фактическа или правна невъзможност за изпълнението му; 8. поради други безспорни обстоятелства, установени с писмени доказателства; 9. по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата за доброволно изпълнение е изтекла давността.10. в случаите на спиране по искане взискателя ако взискателят не поиска възобновяване на производството в едномесечен срок от спирането; 11. в случаите на спиране при смърт или прекратяване на страна - с изтичането на три месеца от постановлението за спиране, в случай че задължението е за незаместимо действие.
Когато за продължаването на производството е необходимо съдействието на взискателя, органът по изпълнението може да му даде срок да извърши необходимото процесуално действие. Ако взискателят не изпълни действието в срок, производството се прекратява. В тридневен срок от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване органът по изпълнението вдига служебно наложените обезпечителни мерки. Изпълнителното производство приключва с изпълнението на задължението и събирането на разноските по производството. Давност: Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Давността не се прилага служебно. Когато длъжникът трябва да изпълни едно действие, което може да бъде извършено от друго лице, действието се изпълнява за негова сметка от органа по изпълнението. По искане на взискателя органът по изпълнението може да го упълномощи да извърши изпълнението, като направените за това разноски се заплащат от органа за сметка на длъжника.
Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, органът по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на задължения гражданин от 50 до 1000 лв. седмично, а на задължената организация - имуществена санкция от 500 до 10 000 лв. седмично, едновременно с глоба от 50 до 1000 лв. седмично на представляващите организацията, с изключение на упълномощените от нея лица. Глобите и имуществените санкции се налагат до изпълнение на задължението за определено действие. Наложените глоби и имуществени санкции подлежат на обжалване.Задължението за предаване на вещ се изпълнява от съответния орган по изпълнението по реда на ГПК. Равностойността на дължимата движима вещ, която не е намерена у длъжника или е развалена, се определя от административния орган по изпълнението.
Недвижим имот се предава и ако бъде намерен у трето лице, придобило фактическата власт след издаване на изпълнителното основание. Ако третото лице заяви права, които са съществували при издаването на изпълнителното основание и се засягат от него, органът по изпълнението отлага изпълнението и определя на лицето 7-дневен срок да оспори основанието. Оспорването спира изпълнението до разрешаването му.Заместими задължения на административни органи се изпълняват за тяхна сметка от взискателя въз основа на постановление на съдебния изпълнител.Задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Искът се предявява от длъжника срещу взискателя. Когато задължен е гражданин или организация, като ответник се конституира и административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. Искът се предявява пред административния съд по местожителството или седалището на взискателя или по седалището на административния орган. На обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. Право на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него. Жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.Бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след изтичането на 7 дни от подаването на искането за извършване на изпълнителното действие.Когато отмени обжалваното постановление, съдът сам разрешава въпроса по жалбата, а когато отмени друго действие, той задължава органа по изпълнението да го повтори валидно или да не го извършва. Когато обжалваното бездействие е незаконосъобразно, съдът задължава органа по изпълнението да извърши дължимото, като определя срок за това. Отмяната на обжалваното действие възстановява положението, съществувало преди извършването му. Когато незаконосъобразното бездействие е на административен орган по изпълнението, съдът по искане на взискателя налага глоби и възлага останалите изпълнителни действия до приключване на изпълнението на съдебния изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Решението не подлежи на обжалване.За вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно. За вредите от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински. Когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение.