47.Финансови актове. Обща характеристика. Видове фин.актове. Съотношение между административни и финансови актове.
1. Финансови актове и съотношение между административни и финансови актове– най-често срещаните юридически факти от категорията на  юридическите действия /актове на финансовата администрация/. Те се визират в хипотезата на ФПН без да се покриват с нея. В практиката и законодателството, под които се срещат са: удостоверения, заповеди, нареждания, разрешения, забрани, акт за прихващане и възстановяване, акт за начет, ревизионен акт и др., защото наименованието „финансови актове” е обобщително правнотеоретично понятие. Финансови актове се издават от органите във всички звена на финансовата система. С такива актове се установява подготовката на бюджета, изпълнението му и контрола, в областта на данъците, банковата система. Финансовите актове са особена категория административни актове – те от една страна притежават общите характерни признаци на административни актове, а от друга разкриват специфични особености, които ги отличават от тях, а именно: 1. Те се отнасят до финансови въпроси 2. Издават се във фин. с-ма 3. Издават се от финансови органи, които действат при условията на обвързана компетентност  4. В голямата си част имат декларативно действие.
Финансовите, както и административните актове са: юридически актове; волеизявления на власт; на органи на държавно управление; издадени въз основа и в изпълнение на закона /в широк смисъл/; за решаване задачите на държавата. Всеки правен отрасъл се обособява в правната система с режима си на регулиране. Такава юридическа обособеност на финансовото право, що се отнася до финансовите актове е, че голяма част от тези актове са декларативни. Декларативните актове по своето правно значение стоят твърде близо до индивидуалните административни актове на обвързаната администрация. При това положение няма никакви пречки да се причислят към широкото понятие за административни актове, включващо и декларативни актове. Качествени различия при съотношението финансови актове административни актове не се очертават. Специфичният предмет на тези актове не изключва и общност в предмета им. И за финансовите и за административните актове се изисква писмена форма. Обжалват се пред едни същи съдилища по един и същи ред.
Финансовите актове трябва да отговарят на общите изисквания за законосъобразност на юридическите актове. Освен това те трябва да отговарят и на следните специфични изисквания за законосъобразност: да са законосъобразни по същество; да са издадени от компетентен орган; в изискваната от закона форма; съобразно целта на закона.
2. Видове финансови актове – 1. С оглед на юридическите им свойства: а/стабилни актове /актове-решение/-проява на обвързана компетентност /напр. ревизионни актове/ и обикновени /актове-разпореждания/ - проява на оперативна самостоятелност. Те са изключения. б/ актове на контрол в трите му проявни форми по време: предварителен, текущ и последващ и в/ актове, в които намира израз една юрисдикционна дейност /напр.решение на висшестоящ финансов орган/ 2. Според интензивността на правното им действие: а/ удостоверителни актове – актове, с които се удостоверява официално /едностранно властническо/ едно фактическо или правно положение /напр. данъчни удостоверения/ б/ декларативни актове – с които се решават финансови въпроси в съответствие със съдържанието и разпорежданията на финансово правната норма /напр. ревизионен акт/. в/ конститутивни – актове, с които финансовата администрация не декларира /не признава/ съществуващи права и изобщо правни положения, а напротив създава такива положения. Под тяхното въздействие възникват, видоизменят и се прекратяват финансови правоотношения. Тези актове са израз на оперативната самостоятелност и поради това са изключение в дейността на фин.администрация.
48. Финансови вземания и финансови задължения. Държавни финансови вземания. Системи и производство за определяне размера на държ. вземания.
Поставянето в ход на финансовоправната норма, възникването и развитието на фин.правоотношения целят в крайна сметка да бъде определено правото на държавата да получи разпределената сума пари и задължението на пасивния субект да я заплати. В този смисъл държавното вземане представлява крайният резултат на финансовото правоотношение. Държавното вземане се набира от задължителни вноски, данъци, такси, мита, глоби, парични конфискации, начет, обезщетения и др. за изясняване същността на държ.вземане имат тези материални правоотношения, при които възниква правото на държавата да получи парична сума и задължението на ЮЛ и ФЛ да заплатят тази сума. І. Класификация на държ.вземания в зависимост от начина на тяхното възникване и развитие 1. държавни вземания, които произхождат от приложението на финансовоправнта норма – вземания от данъци, задължителни вноски, такси и задължително застраховане. Държавата има надмощно положение, плащането е винаги в нейно полза, то е парично, държавата не е задължена да престира нещо срещу плащането. Тези средства се характеризират с тяхната постоянност и стабилност. 2. Държавни вземания, които произхождат от приложението на гражданскоправните норми – вземания от наеми, продажба на държ.имоти, отстъпване на правото на строеж, вземания от сключени договори, обезщетения, съдебни разноски и др. Държавата търси щети. В това правоотношение държавата е равноправна страна. 3. Държавни вземания, които произхождат от прилагане на наказания – глоби, налагани от съдебните и адм.юрисдикционни органи с наказателни постановления, глобите, налагани от наказателните съдилища, парични конфискации и удръжки от заплати в полза на държавата при изпълнение на наказанията. Имат незначителен относителен дял.
Общото: за да възникнат трите вида вземания е необходимо преди всичко да се упражни държ.дейност; вземането да има паричен характер, което гарантира неговото постъпване в бюджета. Всички държавни вземания от момента на тяхното окончателно определяне стават ликвидни и изискуми под формата на едно право материализирано в изпълнителен акт, издаден от държавен орган. ІІ. Класификация в зависимост от начина на установяване вземането на държавата: данъчни и неданъчни. Когато вземането е резултат на пряко властническо разпореждане то данъчен характер, а когато е резултат на договаряне или нарушение на задължението или от нарушение на обществения ред, то е неданъчно. ІІІ. Класификация в зависимост от органа, който окончателно определя държ.вземане: съдебни, несъдебни и смесени. Съдебни-когато са определени от съда решения и присъди, налаганите от съда глоби, парични конфискации, адм.парични наказания. Несъдебни – когато са определени от други адм.органи – вземания от данъци, задължителни застраховки, наказателни постановления, издадени от несъдебни органи. Смесени – наказателното постановление е обжалвано пред съд и е потвърдено и намалено. ІV. В зависимост от правния субект – държ.вземания са вземания от фирмите и ФЛ. Отношенията между държавата и фирмите се регламентират чрез данъчни методи, чрез задължителни вноски и такси. Възможно е да възникнат от ликвидация на същите както и при неизпълнение на сключени договори. Държ.вземания, при които пасивен субект е ФЛ са разнообразни – регламентират се от дан.закони, а също и от нормативни актове – напр. сключен договор за продажба, наем, отстъпване право на строеж и др.
Системи и производство за определяне размера на държ. вземания – при определяне размера на финансовите държ.вземания се подхожда диференцирано. Всички държ.финансови вземания са определени направо от законодателя в абсолютна сума пари или в % към определената основа. Съществува и правна възможност размерът да не бъде определен направо от законодателя. Той определя фактическият състав и %, при наличността на който възниква задължението за плащане, а определяне на конкретния размер на задължението е предоставил на друг орган. Възможно е също обектът на облагането да е изразен в парични средства, но има случаи, когато той не е изразен в парична сума. С оглед на това съществува система движимото и недвижимото имущество да бъде трансформирано в парична равностойност с цел на базата на тази парична равностойност да се определи вземането в полза на държавата. При конкретното определяне задълженията на основата на паричната сума се борави с два вида размери и ставки. а/ твърди размери на задълженията – определени по един и същ начин и за ФЛ и за ЮЛ; б/ подвижни размери – отнасят се до процента и промила. При тях съществуват две системи – пропорционално и прогресивно облагане. При пропорционалното облагане размерът на процента не се изменя – данъкът расте в зависимост от дан.основа. При прогресивната система ставката се променя при промяна на данъчната основа. От своя страна прогресивната система се проявява в три форми: обикновена, разделна и етажна. Обикновена – облагаемата основа се разпределя на групи и се степенува – всяка следваща група се облага с по-висок %, който съответства на по-голямата облагаема основа. Разделна – облагаемият доход или имотното състояние се разделят на групи, а всяка група се разделя на две. Въз основа на първата част се определя дан.задължение в установено от законодателя %, втората част от групата играе ролята на коректив. Върху нея също се определя данък, но се изчислява върху допълнително разделение. Колкото повече се увеличават посочените доп.разделения, толкова повече се увеличава % на облагането. Етажна – разделя доходите на групи и етажи. Всички доходи или имотно състояние от даден етаж ще бъдат облажени по еднакъв начин за всички ФЛ и ЮЛ. Тя е по-справедлива. Чрез нея не е допустимо да се изземва целият доход. Ето защо тя е определена като способ за определяне на размера на държ.финансови вземания. Използва се и дегресивното облагане, с което се изразява и в ограничаване размера на тарифната ставка от определен размер нагоре. Производство – от процесуално гледище финансовите задължения се разделят на две: които се определят направо от закона и които ,за да станат ликвидни и изискуеми , е необходимо да бъде издаден   ревизионен акт (виж в в. 58)
49. Изпълнение на държавните финансови вземания. Видове изпълнение. Принудително изпълнение на държ.вземания.
При изпълнение на държ.вземания възникват две групи въпроси: за същността на изпълнението и за производството по изпълнението. От юридически аспект изпълнението се характеризира като стадии в процеса на осъществяване на правото; като задължително дейност на лицата, визирана в правната норма и при участието им в изпълнителното производство. Изпълнението на държавните вземания се извършва чрез доброволно плащане или чрез принудително събиране на дължимата сума. Доброволно изпълнение – от юридически аспект за такова изпълнение говорим след момента на определянето на държавното вземане по размер, когато то е станало ликвидно и изискуемо. Освен това трябва да бъде проявена воля за плащане от ЗЛ. Принудително изпълнение – метод за въздействие от държавата върху ЗЛ да ги застави сами да извършат визираните в правната норма действия или да търпят въздействието, упражнявано от държавния орган върху собствените си доходи и имущество, когато не подчиняват своите действия на разпорежданията на правната норма. Тази дейност се осъществява от Агенцията за държавни вземания /АДВ/, съгласно Закона за събиране на държавните вземания /ЗСДВ/. Агенцията организира и ръководи дейността по обезпечаването и принудителното събиране на публичните вземания, освен в случаите, когато действията се извършват от публичните изпълнители на НАП по реда на ДОПК; установява и събира определени със закон частни държавни вземания; представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, когато тя е кредитор с публични или определени със закон частни държ.вземания и др. Производството по принудително изпълнение обхваща способи и гаранции, които осигуряват събирането на държавните вземания. Оперативните органи по принудително изпълнение са: публичните изпълнители, съдия изпълнителите, министерствата и ведомствата. Основание за предприемане на принудително изпълнение е липсата на изпълнение или частично изпълнение. Предпоставки за започване на ПИ /изпълнителни основания/:
1. Наличност на акт за изпълнение. Актовете могат да бъдат: ревизионен акт; декларация, подадена от ЗЛ с изчислени от него задължения за данъци и осигур. вноски;постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи; влязло в сила наказателно постановление; влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата; разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от компетентен орган при спазване на установения ред и форма. 2. Ликвидно и изискуемо   изпълнимо право. 3. Покана за доброволно изпълнение.4. Липса на отсрочено или разсрочено държавно вземане.5. Изпадане в забава.
Принудителното изпълнение се прилага единствено и след като са изчерпани способите на доброволно изпълнение – съобщение, с което се дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Страни в производството по принудително изпълнение са: 1. Публичния взискател 2. Длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и трети лица, отговорни за плащането на задължението на длъжника 3. Третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението / напр. съсобственици/  4. Обезпечените кредитори. В производството по принудително изпълнение публичните изпълнители / служители на АДВ или НАП/ могат да искат съдействие от органите на МВР в рамките на правомощията им, органите на прокуратурата и следствието, областните управители и другите държавни и общински органи. Действия в производството по ПИ: 1. Образуване на изпълнително дело – когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнителното основание се изпраща на публичния изпълнител на АДВ по постоянен адрес или седалище  на длъжника , съответно в компетентната ТД на НАП или друг публичен изпълнител за образуване на изпълнително производство.
2. Започване на производството – когато задължението не е изплатено в 7-дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение, публичния изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава нов 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Съобщението трябва да посочва изпълнителното основание /подлежащия на ПИ акт/, номера на изп.дело и взискателя, както и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще пристъпи към ПИ. При започване на производството публичния изпълнител може  да извърши налагане на запор или вписване на възбрана с постановление върху вземания на длъжника или негови движими и недвижими вещи, както и да поиска от органите на МВР да забранят на длъжника да напуска страната; да не му издават или да отнемат издадените паспорти за преминаване на държ.граница; да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.
3. Спиране на производството по ПИ става при: 1. Поставяне на длъжника под запрещение – до назначаване на настойник или попечител; 2. Отбиване от длъжника на редовната военна служба – до завършването и; 3. Смърт на длъжника – до приемане на наследството; 4. В други случаи – започнало изпълнение срещу трето лице /недлъжник/, което може да предяви иск за установяване на правото си. При спирането е налице започнало, но неприключило производство по ПИ. Същото се изразява в наличие на временна забрана за извършване на последващи изпълнителни действия като извършените до момента действия запазват силата си.
4. Възобновяване на производството–извършва се с разпореждане на органа по принудителното изпълнение след отпадане на обстоятелствата, поради което е разпоредено спирането. /напр. при приемане на наследството след дадения от районния съдия срок за приемане или отказ от него/.
5.Отлагане на производството-има за условие започнало и незавършено изпълнително производство. Извършените до момента на отлагането действия запазват силата си, но за периода на отлагането не могат да бъдат извършени никакви действия от органа по принудително изпълнение. Ако такива бъдат извършени те биха били незаконосъобразни. При отлагането се начисляват лихви за срока на отлагане, за разлика от спиране на производството, където не се начисляват такива за срока на спиране.
6. Прекратяване на производството-има две последици: а/ окончателно преустановява изпълнителните действия;б/ съставлява пречка за извършване на нови валидни изпълнителни действия. Основанията са изрично посочени в закона и могат да бъдат следните: когато актът , с който е установено публичното вземане бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред; когато починалият длъжник няма наследници или всички са се отказали от наследството; когато публичният изпълнител прецени, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани; когато задължението бъде погасено и др. случаи. Органът по принудително изпълнение вдига служебно наложените запори и възбрани като издава разпореждане в 7-дневен срок от изпълнението на посочените основания. В изпълнение на правомощията си по събиране органът по принудително изпълнение издава няколко вида документи: постановления, разпореждания, протоколи. Установеният принцип е, че за всяко предприето и извършено действие от него се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставяне, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски. Към образуваното изпълнително дело се прилагат всички протоколи за предприети от органа по ПИ действия, както и издадените постановления и разпореждания, други документи, удостоверяващи изпълнението.
Защита срещу ПИ – действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото ЗЛ пред изпълнителния директор на АДВ, съответно пред териториалния директор на ТД на НАП чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение. Жалбата не спира действията по ПИ, освен, ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено ПИ. Решаващия орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Решаващият орган в 14-дневен срок се произнася с решение, което може да бъде обжалвано пред ОС /от 01.03.2007г. пред АС/ по местонахождението на публичния изпълнител. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
50. Способи за погасяване на държавните финансови вземания. Финансова амнистия. Прихващане и преклузивни срокове.
Способите за погасяване на публичните вземания се определят от обекта, върху който се насочва изпълнението. Предвидени са следните видове изпълнителни способи:
І. Изпълнение върху вземания и парични средства в банките – извършва се чрез налагане на запор с постановление на публичния изпълнител. Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметка на органа, наложил запора, се извършва от банката незабавно след получаване на разпореждането за изпълнение. Право на длъжника е да поиска т.н. “разрешение за неотложни плащания”, което дава възможност определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да остават на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. То се издава от публичния изпълнител, наложил запора, с разпореждане до банката и може да се изменя или отменя само от органа, който го е издал.
ІІ. Изпълнения върху вземания на длъжника – тук се разграничават следните изпълнителни способи:
1. принудително събиране от трети лица, които не са банки – ако вземането е ликвидно и изискуемо. По общите правила, вземането е ликвидно, когато е определено по основание и размер и е изискуемо, когато е с настъпил падеж /срок на изпълнение/. Чл. 230 ал.1 ДОПК  „ Вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от  третото лице.” Независимо дали вземането е изискуемо и ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника се задължава към публичния изпълнител в същия размер. Третото задължено лице има задължение за внасяне на дължимата сума по сметката на публичния изпълнител в 3-дневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото лице е за периодично плащане, то внася сумите в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска 2. изпълнение върху ценни книжа, вземания по изпълнителни листове и парични средства – изпълнението върху налични ценни книжа се извършва, като публичния изпълнител с постановление се суброгира /встъпва/ спрямо лицата, които са задължени по ЦК или чрез продажбата им. Наличните ЦК се продават от публичния изпълнител съобразно правилата за публична продажба на недвижим имот по ДОПК. Те се продават в пакети и поотделно. Безналичните ЦК се продават чрез банка по установения за тях ред, като в случая публичния изпълнител действа от свое име и за сметка на длъжника. Вземанията по изпълнителни листове се изпълняват, като се прилагат съответно разпоредбите на ДОПК за изпълнение спрямо трети лица. Публичният изпълнител се суброгира в правата на длъжника с постановление. Принудително изпълнение върху национална и чужда валута се извършва чрез разпореждане на публичния изпълнител за изземването й и удовлетворяване на публичното вземане.
3.изпълнение върху притежавани от длъжника дялове  а/ изпълнение върху дял на неограничено отговорен съдружник – в този случаи публичния изпълнител като констатира изпълнението на условията по чл.96, ал.1 от ТЗ /а именно: “кредиторът на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника, може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника длъжник и да иска прекратяване на дружеството с писмено предизвестие”/, връчва на дружеството и останалите неограничено отговорни съдружници изявление за прекратяване на дружеството. Той предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване, след като изтекат 6 месеца от връчването на изявлението. Ако се установи, че вземането е удовлетворено, съдът отхвърля иска. Ако сметне, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството, като това се вписва служебно в ТР. Следва ликвидация от назначен от съда ликвидатор; б/ изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник – в този случаи публичният изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството. То има действие на изявление за напускане на съдружник. Три месеца след изявлението, публичния изпълнител предявява иск пред ОС по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Ако се установи, че дружеството е изплатило по сметката на публичния изпълнител припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото или, че вземането е удовлетворено, съдът отхвърля иска. Ако сметне, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството, като това се вписва в ТР. Следва ликвидация на дружеството от назначен от съда ликвидатор.
ІІІ. Изпълнение върху вещи /движими и недвижими/ - извършва се чрез налагане на запор, съответно чрез вписване на възбрана с постановление на публичния изпълнител. Същото се извършва по следния начин: 1. Ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, публичният изпълнител насрочва времето за извършване на опис, който трябва да съдържа: изпълнителното основание; мястото, където се извършва; подробно описание на вещта; оценката на вещта и др. 2. Опис на недвижим имот се извършва само, ако органът по принудително изпълнение се увери, че имотът е собственост на длъжника в деня на налагане на възбраната. Проверката се извършва въз основа на справка от службата по вписванията. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на налагане на възбраната. Ако е невъзможно оценяването на вещта в момента на описа, вписва се временна оценка въз основа на ценова информация, данни за покупната й цена и др. данни за вещта. 3. Описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост може да бъде привлечен оценител, който изготвя заключение в писмена форма. Оценката на недвижимите имоти не може да бъде по –ниска от данъчната оценка, а оценката на МПС не може да бъде по-ниска от застрахователната стойност. 4. Когато длъжникът или публичният изпълнител е недоволен от оценката на недвижими имоти и на вещи с единична цена като нови повече от 20 хил.лв., както и на произведения на изкуството, предмети от благородни метали, антикварни предмети, той може да поиска контролна оценка, която се извършва от трима оценители.
ІV. Прихващане – когато в хода на принудително изпълнение възникнат основания за прихващане, по искане на длъжника или по решение на публичния изпълнител , производството се спира до приключване на действията по прихващането , но за не повече от 3 месеца. Производството се спира по отношение на сумата, за която би могло да се извърши прихващането. Публичният изпълнител, пред когото длъжникът е представил писмени доказателства, удостоверяващи основанията за прихващане, изпраща искането заедно с доказателствата на съответния компетентен орган за извършване на прихващането и ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или отчасти, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането. Прихващането може да бъде направено до деня на провеждане на публичната продан. Ако с прихващането вземането се погаси изцяло, включително и разноските по организирането на проданта, тя се отменя и изпълнителното производство се прекратява. Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди погасяване по давност на задължението му. Отказът на публичния изпълнител да спре производството и да препрати преписката за извършване на прихващане може да се обжалва по реда на ДОПК за защита срещу принудително изпълнение. Жалбата спира действията по принудителното изпълнение до окончателното й решение.
V. Финансова амнистия – способ за заличаване на едно ликвидно и изискуемо вземане без постъпления в бюджета. Държавата може да се откаже от материалното си право да получи едно вземане чрез акт на държавната власт. Такива актове са финансовата амнистия и опрощаването. Финансовата амнистия се постановява със закон /регламентирано със Конституцията/. Характерно за нея е обстоятелството, че се амнистира държавното вземане, а не фактическия състав, от който произхожда амнистираното вземане. Финансовата амнистия може да бъде цялостна или частична; да засегне само лихвите или основното задължение. Тя може да бъде и условна /напр. ако до определена от закона дата бъдат погасени лихвите, се погасява основното задължение или обратното/. Опрощаването става с акт на президента. То винаги се отнася до индивидуалното задължение на едно лице. С този характер опрощаването се различава от амнистията. Тук лицето трябва с молба да сезира президента да опрости едно конкретно държавно вземане. VІ. Давностни и преклузивни срокове – финансови задължения могат да погасят и при условие, че е изтекла предвидената в закона давност. Когато гражданите имат вземания от Д, те се погасяват в кратки срокове и се изчисляват в месеци и дни, като сроковете са преклузивни /с изтичането им се погасяват самите субективни права, като не могат да се спират или прекъсват и са много по-кратки/. Що се отнася до вземанията на Д, те се погасяват с по-дълги и давностни срокове /погасява се правото на иск, но не и субективното право/. Чл.171 ДОПК „Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01.01 на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението отсрочено или разсрочено”. Различен е началният момент на започване на теченето на давността за данъци и давността за имуществената отчетническа отговорност по Закона за държавната финансова инспекция.
51.Правен режим на имущ. отчетническа отговорност. Разграничаване по    ЗЗД.Субекти на  отговорността. Видове отговорност.
І.Имущ. отчетническа отговорност / ИОО/ по ЗДФИ /Закон за държавната финансова инспекция- заменил ЗДВФК, сила от 04.2006 г/ е едно от  най-ефективните и широко прилагани в практиката средства за въздействие върху проверяваните лица от инспектирания обект, които виновно причиняват вреди.Общата гражданска отговорност  е регламентирана в ЗЗД , а ИОО - в посочения закон  .В ЗДФИ  е регламентирана отговорността на отчетниците. Тя не е договорна, а деликтна –особен вид специфична гражданска отговорност.
ІІ. Субекти на  ИОО. Отчетник – лице, на което са поверени имущество, пари и материални ценности и/или му е дадена възможност да се разпорежда с такова имущество. 2 осн.групи лица: 1.Лица, които имат качеството на отчетник – лица, причинили имуществени вреди боравейки с имуществени ценности. Те са 4 осн.категории: а/ преки – тези отчетници, на които са поверени имущество, пари и матер. ценности. Дадена е възможност да се разпореждат с тях. Те извършват  4 вида отчетническа дейност – събиране, съхраняване, разходване и отчитане.Отчетникът може да извършва  и четирите едновременно.б/ фактически – лица, които не са назначени на отчетническа длъжност / по трудово правоотн./, не получават за това заплата, не извършват отчетническа дейност. Но инцидентно, еднократно извършват един от видовете. в/ ръководители – лица, които не извършват отчетническа дейност, не боравят пряко. Но се разпореждат с тях чрез актове. По този начин имат значително  по-големи възможности и за по-големи щети. Носят пълна имуществена отговорност за причинените от тях вреди. Ръководител е всеки, който може да нарежда – ръководител отдел, главен счетоводител, колективни ръководни органи – съвет на директорите / носят солидарна отговорност /. Ако е гласувал против или не е присъствал на събрание – не носи. г/ косвени – лица, които нямат пряк достъп до пари, имущество и матер. ценности т.е. лица, които са натоварени да осъществяват контрол върху преките отчетници. Те носят отговорност  за щетите, причинени от ответника / солидарно/ - противоправно бездействие.Тези лица по длъжност осъществяват контрол. Може колективен орган – контролен съвет.Като контролен орган носи отговорност и ръководителя. Когато не носи отговорност като ръководител, то носи като контролен орган. 2.Трети лица – нямат качества на отчетник, те и не са причинили вреда.Но въпреки всичко носят имуществена отговорност – отговорност за неоснователно обогатяване. 3 категории: а/ лица, получили нещо без правно основание; б/ лица, получили нещо на отпаднало правно основание. в/ лица, получили нещо по дарение от прекия отчетник, причинител на вредата. Тук отговорността е солидарна. Солидарността е до размера на неоснователното обогатяване. Отчетника отговаря за деликт, а третото лице – за неоснователно обогатяване.
ІІІ. Видове отговорност. 4 предпоставки, които обуславят възникването й: вреда, противоправно поведение, причинно-следствена връзка / обективни/ и вина / субективна/. Те трябва да са кумулативно дадени, за да има ИОО. При доказани първите три елемента, вината не се доказва, а се презумира. Ако вредата е под формата на  липса – не се доказват останалите елементи. Има обстоятелства, изключващи вината като предпоставка за възникване на ИОО : непреодолима сила, фири, изпълнение на  неправомерна служебна заповед, търговски риск, бракуване и обезценка на стоки. 1. Лична отговорност -  класически вид. Служебните задължения на работника или служителя са конкретно определени за всяко работно място и дейност. Те са конкретизирани с длъжностни характеристики, вътрешни разпоредби. Отговорността обхваща само  настъпилите в резултат на  неговите  виновни и противоправни действия вреди. 2. Солидарна отговорност – когато 2 или повече лица носят отговорност за една и съща вреда. Тя възниква само по силата на закона, във ФП не е възможна договорна  отговорност. Тя възниква по необходимост, когато по различни причини не може да се намери  обективен  критерии за прецизно и безспорно разграничаване на отчетническата дейност, а оттам и за осъществяване на лична отговорност /  напр. работа на смени в търговски обект/. Може да бъде предварителна и последваща.3. Бригадна отговорност – тук отговорността е деликтна. Приложима е само ако вредата е под формата на липса / не се знае кой е причинителя на вредата /. Всеки един от този мини трудов колектив сключва договор с ръководството. Този договор служи само за разпределение на отговорността  между  отделните членове на бригадата. Отговорността е лична  - всеки има собствен дял в тази имущ. отговорност / този дял е различен /. Принцип – колкото по-дълго е работил, и по-висока заплата е получавал, толкова по-голяма отговорност носи. Този договор не е задължителен. Регламентация – чл. 209 от КТ. Това е архаична форма .
ІV.Разграничаване на ИОО от отговорността по ЗЗД – много съществени отлики.
                  Обща / ЗЗД /                                                        Специална / ЗДФИ /

                                  1.Нормативна уредба
Чл. 45 и сл. ЗЗД                                                                     Чл.21  и сл. ЗДФИ
                                  2.Субекти от двете страни на правоотношението
                                  а/ лица, които носят гражд.отговорност
Всеки един, който причини вреда другиму           Такава отговорност носят само лица, които
носи отгов. без да е необходимо този друг            имат качеството отчетник
да има някои специални качества                           
                                   б/ кой може да бъде увреден
Всеки / ФЛ и ЮЛ /                                                   Само   ЮЛ
                                   3.С оглед на вредите
Подлежат на обезвреда вс.вреди – имущ. и          Само имущ. вреди
неимущ.
                                    4.Обем на възстановяваните вреди
Всички вреди, които са пряка и непоср.                Само действително причинените вреди
последица от поведението /имущ. и неим.,           /няма имущ.вреди и пропусн. ползи/
също и пропуснати ползи/                                       
                                   5. С оглед на вредоносния фактич.състав
Без значение под какъв деликт                               Само в 4 случаи – тогава се съставя и акт за
произхожда отговорността.Няма                            начет
значение има или няма умисъл                               -вредата е причинена умишлено
                                                                                    -вредата да е под формата на липса
                                                                          /вреда с неустановен произход/т.е. отриц.
                                                                          разлика  между поверено, отчетено и намерено.
                                                                          Липсата е правен институт на ФП, уникален.
                                                                          -вредата да е причинена не при или по повод                                                                                        
                                                                          изпълнение на служебни задължения
                                                                          -разпоредено незаконосъобразно плащане/носи                                                                                        
                                                                          се имущ.отгов.в пълен размер, но само до
                                                                          размера на това, което лично е получил/. Ако е
                                                                          техн. грешка се връща.
                                  6. Разграничение по давност
Чл.110 – с изтичане на 5 г. се                         5 г., но не повече от 10 г.от причин. на вредата,
погасява вс.вземане.Тече от деня на              независимо от спиране и прекъсване на
причиняване на вредата                                  давността.Тече от деня на нейното причиняване,
                                                                           а ако този момент е неизвестен, от деня на
                                                                           откриването.                                                                 
                                  7. Лихва
Законна лихва плюс 10 пункта                       Законна лихва
                                  8. Реализация на отговорността
По общ исков ред                                             По особено исково начетно п-во. Водещ е акта
                                                                            за начет , който се счита за верен до доказване
                                                                            на противното.                                                  
52.Предпоставки за възникване на имущ.отчетническа отговорност. Основания за освобождаване от отговорност.
І. Не всяка загуба , която настъпва в инспектирания обект е вреда, за да се търси  имущ.отговорност. по ЗДФИ.. От една страна вредата трябва да попада в приложното поле на имущ.отгов. – да е причинена умишлено, да е липса, да е причинена не при или   по повод изпълнение на служебните задължения . От друга страна е необходимо наличието на 4 предпоставки , които обуславят възникването й: вреда, противоправно поведение, причинно следствена връзка  / обективни/ и вина / субективна /. Те трябва да са кумулативно дадени, за да  съществува ИОО. Всеки от елементите има равна сила. Който и от тях да липсва – не е осъществен фактическия състав на ИОО. При положение, че се докажат  обективните елементи, вината не се доказва , а се презумира – оборимо. При липса, ако вредата  е под формата на липса , не се доказват останалите три елемента.
1. Вреда – без нея не може да има отговорност. Тя е накърняване на  имущ.интереси и права на инспектирания обект, причинени от отчетниците при изпълнение на отчетнически функции.Щетата може да бъде  само материална, тя трябва да е реална. Форми на щета: липси /разлика между поверените, отчетените, и намерените в наличност стоково-матер.ценности и пар. с-ва в резултат на действие или бездействие на отчетника или като последица от събитие/  ; щети от престъпление / присвояване, злоупотреба, повреждане, унищожаване и др./ ; безстопанственост  / повреждане, унищожаване или разпиляване на имущество в резултата на неположени достатъчно грижи по ръководене, управление, стопанисване или запазване на повереното имущество /; нецелево използване на средства; преразход и др. Размера на вредата се определя в лева към датата на нейното възникване, а ако не може да бъде определена, то към момента на нейното установяване. Ако вредата е във валута, то размера й се плаща в същата валута. А ако се плаща в левова равностойност – то по най-високия централен курс измежду датата на възникване, датата на установяване или датата на плащане. Отговорността е в пълен размер – по-високата измежду пазарната и отчетната стойност.Отчетната стойност се намалява с фактическото изхабяване, а не счетоводното, защото то може да бъде по-голямо или по-малко.При ценности с историческа, културна ст/ст  се взима пазарната цена. Допустимо е и възстановяване в натура – само при положение, че увреденото ЮЛ даде съгласие за това. В този случай не се възстановяват лихвите. Но този способ е приложим до постановяване на съд.решение.
2. Противоправно поведение – действия или бездействия , които са в разрез с нормативно предписаното.То може да се определи като несъответствие на фактич. дейност на длъжностните лица с техните правно нормирани задължения.
3. Причинно следствена връзка – обективно причинно следствена връзка между конкретните действия или бездействия на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е да се докаже връзката  между вредата и поведението на отчетника. Ако е причинена от трето лице  трябва да се проследи  дали отчетникът е създал условия, от които се е възползвало лицето , извършило кражбата. Тогава е налице солидарна отговорност-съпричинена е вреда.
4. Вина – необходим елемент от фактическия състав, при наличността на който  възниква имущ. отговорност на отчетниците.Този елемент се предполага, но без неговото наличие не може да се реализира имущ. отговорност.Тя е психическо отношение на дееца към извършеното от него противоправно действие и резултата. Проявява се в 2 форми: умисъл – пряк и евентуален и непредпазливост. Фактическите констатации в акта за начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства.
ІІ. Основания за освобождаване от отговорност. / ЗДФИ /
1.Длъжностните лица не носят  имущ. отговорност при изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя , в случаите когато са възразили писмено срещу това разпореждане, освен ако изпълнението на разпореждането не представлява престъпление./ чл. 28/
2.Имущ. отговорност се изключва, когато причинените вреди са настъпили поради: естествени фири, непреодолима сила или случайно събитие, нормален производствено-стопански риск, неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели или констатирани по надлежния ред вредоносни действия на трети лица. / чл.29 /
3.Материално отговорните лица се освобождават  от имущ. отговорност, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при финансовата инспекция излишъци, ако са налице следните условия: а/ излишъците и липсите да са установени при количествена проверка на стоките и материалите, които подлежат на отчитане и б/ да съществува причинно-следствена връзка между липсите и излишъците т.е. вредоносният ефект едновременно да е причинил и полза, която трябва да се приспадне от вредата /чл.30/.
53. Бюджетно право.Правна характеристика на  бюджета. Бюджетен процес. Статут и  правомощия на Сметната палата.
І.Бюджетно право – съвкупност от правни норми, чрез които се регулират процесите на натрупване, преразпределение, използване и разходване на бюджетни средства и контрола върху тези средства. С този термин се обозначават и съвкупността от пр.норми, чрез които се осъществяват същите процеси за натрупване на парични средства в общинските бюджети. С него се обозначава и науката „Бюджетно право”  като част от ФП наука, както и обективното бюджетно право  като част от отрасъла ФП.                 
1. Източници: а/ Конституция – текстове, пряко адресирани до бюджета – правомощия на НС, на МС, на общините.;б/ ЗУДБ – източник с най-голямо значение. Той е постоянно действащ и в него е уредена трайно бюджетната материя.; в/ Закона за бюджета за определена година – представлява фин.план за съответната година.;г/ Постановление на МС , което се издава след приемане на бюджета в НС –представлява израз на начина, по който изпълнителната власт смята да изпълни бюджета.;д/ Други източници – закони и подзаконови норм.актове, в които има разпоредби касаещи бюджета – ЗСВ, Закона за Сметната палата и др.
2.Бюджетни правни норми – характеризират се със  своя предмет на правно регулиране; с властнически метод ; с начина на създаване и време на действие; сферата на приложението им е в кръга на бюджетната система и упражняването на контрол от страна на Сметната палата.Видове норми: а/ норми, чрез които се регулират общ.отн. по съставяне на бюджетите – ЗУДБ, ЗОбБ, ЗБОО; б/ норми, чрез които се регулират глобалните отношения за натрупване на приходи – ежегодно Закон за държ. , общ. и бюджета на ОО; в/ норми, които регулират отношенията по разходване на бюджетните средства, вкл. и по отношение на извънбюджетните такива;
С пр.норми на БП се регулират конкретни общ.отн. относно:1. прогнозирането  на постъпленията и разходите за следващите години, 2. изработването на проектобюджета, 3.отношения по приемане и гласуване на бюджета от НС, 4. отношения между държавата и общините. Тези отношения възникват и се развиват в определен период от време – календарна година.
 ІІ. Правна характеристика на бюджета – това е финансов план на държавата,фин.инструмент, който отразява особеностите и етапите в нейното развитие за задоволяване на общите социално икономически  потребности на обществото. Правното понятие се характеризира със следните белези: 1.Бюджета като дейност на МС и НС. 2.Бюджета като акт на органи на власт. 3.Предметно съдържание на бюджета като законодателен акт – обема на концентрираните пар.средства и тяхното разпределение т.е. материалното съдържание на бюджета.4.Правна същност на регулираните общ.икон.отн. по натрупване и разходване на част от националния доход. 5.Съдържание на бюджета.
 Държавният бюджет обхваща приходите и разходите на държавата. Приходите са данъчни и неданъчни  и се набират от ФЛ и ЮЛ по ред, определен със закон. В бюджета  се включват разходи за издръжка на държавната администрация, отбраната и сигурността , съдебната власт , образованието, здравеопазването, културата, науката, социалните грижи и други разходи, вкл. за стопанската сфера, както за изплащането на вътрешния и външния дълг на страната.Приходите и разходите се групират по единна бюджетна класификация, която се утвърждава от министъра на финансите.
ІІІ. Бюджетен процес – регламентирана от нормите на бюджетното право дейност на държавни органи и учреждения по съставянето , изпълнението ,  приключването и отчитането на бюджета.Той е едно сложно производство , което е правно нормирана съвкупност от последователни действия  на тези органи. Държавния бюджет обхваща републиканския бюджет и бюджета на съдебната власт. Републиканският бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи. Централният бюджет включва републикански приходи и разходи, извършвани  пряко от МС  или чрез делегирани от него права на министъра на финансите. Бюджетите на държавните органи  и бюджетните организации се състоят от собствените бюджети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и бюджетните сметки на второстепенните и от по-ниска степен разпоредители с бюджетни кредити.
Как се съставя държавния бюджет: 1.МФ съставя бюджетна прогноза – предварителна оценка на предвижданите параметри на държавния бюджет за следващите три години, която ежегодно се актуализира и се одобрява от МС.2.Министъра на финансите изготвя и изпраща бюджетни насоки до държавните органи за съставяне на проект на годишните им бюджети и определя срокове за представяне.3.МФ едновременно с изготвяне на проектите на годишните бюджети на държавните органи и независимо от тях съставя проект на държавния бюджет. 4.Сметната палата и Висшия съдебен съвет съставят проекти на бюджети , които представят в МФ , за да бъдат включени като част от проекта на държавния бюджет.5.Министъра на финансите изготвя окончателния проект на държавен бюджет и го внася в МС  заедно с мотивиран доклад. МС може да внася промени в него, без бюджетите на ВСС и Сметната палата.Проектът  се придружава от консолидирани разчети, вкл. допълнителна информация за финансовото състояние на общините и за извънбюджетните средства.6.МС внася проекта на държавен бюджет  в НС не по-късно от 2 месеца преди началото на бюджетната година. Той се дава в бюджетната комисия.7.НС изслушва доклад на МС представен от министъра на финансите, и доклад от бюджетната комисия, след което обсъжда бюджета. Той се приема със закон по съставни бюджети.8.МС приема постановление за изпълнението  на държавния бюджет до 1 месец след обнародването на годишния закон за държавния бюджет.То конкретизира стойностните и натурални показатели по бюджетите на държавните органи и бюджетните организации.
Как се изпълнява държавния бюджет: МС организира изпълнението на републиканския бюджет чрез МФ и държавните органи – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. ВСС организира изпълнението на бюджета на съдебната власт.
1).Държавния бюджет се изпълнява на касова основа, като се организира и осъществява от БНБ  безплатно. Министъра на финансите и управителят на БНБ  издават наредба за касовото изпълнение на  държавния бюджет, бюджетите на общините и фондовете и извънбюджетните сметки. При временни касови разриви  МФ може да отпуска или ползва безлихвени заеми за сметка на свободни бюджетни и извънбюджетни средства за срок до 3 месеца. Министъра на финансите може да прехвърля  в изпълнение на нормативен акт  кредити от един бюджет в друг, когато не се нарушава балансът на държавния бюджет.
2).Не се допуска извършването на разходи или поемането на задължения , които влошават баланса на бюджета , освен в случаите , когато по предложение на МС  НС е приело съответни промени в годишния закон за държавния бюджет.
3).Сметната палата осъществява контрол за изпълнението на държавния бюджет съгласно Закона за Сметната палата.
Как става приключването и отчитането на държавния бюджет: 1.Изпълнението на държавния бюджет  завършва на 31. 12. Срокът за приключването е 31.01. 2.Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съставят периодични и годишни отчети  за касовото изпълнение по пълна бюджетна класификация, включвайки  и отчетите на второстепенните разпоредители. 3.Министерство на финансите съставя отчет  по пълна бюджетна класификация въз основа на отчетите на централния бюджет , съдебната власт  и отчетите на първостепенните разпоредители, заверени от Сметната палата.4.Годишния отчет се разглежда от МС и се внася в НС по показателите, по които е приет за съответната година в бюджетната комисия. Тя дава заключение по него.5.Сметната палата представя на НС доклад по отчета за изпълнението  на държавния бюджет.6.НС приема с решение отчета за изпълнението  не по-късно от края на следващата бюджетна година.
 ІV. Статут и правомощия на Сметната палата.
1.Сметната палата е държавен орган за външен одит на бюджета и други публични средства и дейности. Тя е независима при осъществяване на своята дейност и се отчита пред НС. Дейността й е публична и прозрачна. Основната й задача е да допринася за  доброто управление на бюджетните и другите публични средства, както и да предоставя на НС надеждна информация за използването на средствата съгласно принципите на законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност и за достоверното отчитане на изпълнението на съответните бюджети.
2.Правомощия:
2.1.Осъществява одит на: държавния бюджет, бюджета на ДОО, бюджета на НЗОК, бюджетите на общините, други бюджети, приемани от НС.
2.2.Осъществява одит и на: бюджетите и извънбюджетните сметки  и фондове на разпоредителите с бюджетни кредити и управлението на тяхното имущество; самостоятелните бюджети на БАН, държавните висши училища, БНТ, БНР и др.автономни бюджети.; бюджетните и извънбюджетни средства , предоставяни на лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност; средства от фондове и програми на ЕС , вкл. управлението им от съответните органи и крайните ползватели на средствата; бюджетните разходи на БНБ и тяхното управление ; формирането на годишното превишение  на приходите над разходите на БНБ , дължимо към държавния бюджет и др. взаимоотношения на банката с държавния бюджет; възникването и управлението на държавния дълг, държавногарантирания дълг, общинския дълг и използването на дълговите инструменти; постъпленията от приватизация и концесии по съответните сметки, тяхното разпределяне и разходване; изпълнение на международни спогодби , договори, конвенции или др. междун.  актове, когато това е предвидено в съответния междун.акт или е възложено от оправомощен орган; други публични средства и дейности, когато това й е възложено със закон. Сметната палата одитира дейността по изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол в бюджетните организации.  Тя може да одитира държавни предприятия с решение на НС.  
2.3.При поискване от НС или от МС дава становища по законопроекти за бюджети, по правителствени програми , финансирани с бюджетни и извънбюджетни средства или със средства, гарантирани от държавата, както и по законопроекти, свързани с отчетността и контрола на бюджетните и др. публични средства. Може да внася в НС и МС становища  за промени в закони и подзаконови актове с цел подобряване на бюджетната дисциплина и управлението  на средствата.
3. Сметната палата е юридическо лице на бюджетна издръжка. Състои се от 11 души – председател и 10 членове, които се избират и освобождават от НС за срок от 9 год.като полагат клетва. Органи са директорите на териториалните поделения, ръководителите на сектори, одиторите и стажант-одиторите.
54. Поява, същност и функции на данъците. Видове данъци. Правна характеристика на данъците.
Паричното плащане, известно като данък е крайният резултат от възникналото и развило се данъчно правоотношение. Данъкът е обществено явление. Всяко обществено икономическо развитие се характеризира със система от данъчни плащания, които отразяват това развитие. В Средновековна България се е събирал в натура. Днес като парично плащане е подходящо средство за разпределение на дохода. Преобладаващата част от бюджета на държавата се събира чрез данъци от фирмите и гражданите като се прилагат различни способи за облагане и прехвърляне на данъците. ДПО имат характеристиката на финансови правоотношения. Те са публично правни – възникват по повод осъществяването на държавна дейност.
Характеристики на данъците: 1. Единият субект е винаги държавата чрез органите на данъчната администрация /НАП/. 2. Те са желани от държавата (без данъци тя не може да съществува). 3. Те съществуват само като правни отношения – възникват, развиват се и се погасяват въз основа на правна норма. 4. Имат паричен характер т.е развиват се по повод движението на парични средства към бюджета.
Определение: данъкът е законоустановено по всеобщ начин  от върховен орган на власт парично, пряко, безвъзмездно (няма насрещна престация) и невъзвращаемо плащане, с което се трансформират определени  права  върху определена от конкретната данъчно правна норма  сума пари, която данъчните субекти  внасят в полза на държавата, без задължение за възстановяване на сумата.
Функции на данъците: 1. Фискална – осигуряват голяма част от бюджетните приходи; 2. Икономическа –инструменти, чрез които държавата може да направлява икономиката; 3. Социална – преразпределение на благата.
Видове данъци:
1. С оглед на това дали връзката между държавата и платеца е пряка или косвена: а/ преки-местни данъци, ДОД (данък по чл.38 от ЗОДФЛ), корпоративен данък. б/. косвени-ДДС и Акциз. При преките данъци ЗЛ е и платец на данъка, а при косвените платеца на данъка е различен от лицето, което внася данъка в бюджета (ДДС се понася от крайният потребител, а се внася от регистрираните по ЗДДС лица.
2. С оглед системата за определяне размера на данъка: а/ в абсолютен размер – патентен данък, ставки на акциза; б/пропорционални–данъчната ставка е постоянна величина, а основата е променлива; в/прогресивни-ДОД, данък върху наследствата-данъчната ставка се изменя с нарастване на основата.
3. В зависимост от това къде постъпват: а/републикански; б/местни-данък върху недвижимите имоти;
4. В зависимост от това кои лица ги плащат: а/данъци, дължими от ФЛ, б/ данъци, дължими от ЮЛ; в/ данъци, дължими както от ФЛ, така и от ЮЛ.
Правна характеристика на данъците: 1. Данъците са публично, субективно право на държавата да получи определена парична сума. На това право съответства съответно корелативно задължение, което е конституционно определено. 2. Те са законово установени вземания на държавата. Това следва от принципа на законоустановеност – чл.60,84 от Конституцията. Това се отнася за всички елементи на данъка (основание, субекти, размер). 3. Тези вземания са невъзвращаеми – от икономическа гл.точка се говори за косвена възвращаемост чрез политиката на държавата в образователната, културната сфера. 4. Това са безвъзмездни вземания за разлика от таксите, където има насрещна престация. 5. Данъците се установяват като задължения по общ начин за всички ЗЛ. Възникват по силата на закона, а не във връзка с издадения данъчен акт, който има декларативно действие. 6. Определят се едностранно от държавата в качеството и на власт, реализирайки държавния суверенитет. Затова договорното начало е изключено. 7. Данъците като вземания на държавата са непрехвърляеми. Това не изключва възможността данъкът като парично задължение да се прати доброволно от трето лице. 8. Данъчните задължения могат да се изплащат на части при разсрочване. 9. Изпълнението на данъчните задължения е скрепено с държавна принуда.
55. Статут и правомощия на данъчната администрация.
Данъчната администрация е част от финансовата администрация и се занимава със събирането на бюджетни приходи – публични вземания за данъци и осигурителни вноски. Отношенията са регулирани със Закона за националната агенция по приходите /НАП/, която е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания. Тя е единно структурно звено – ЮЛ на бюджетна издръжка със седалище София.
Функции и правомощия на НАП:
1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица като осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни декларации, съдържащи указания за попълването им и други формуляри и документи, като ги публикува и в Интернет страницата на НАП;
2. установява публичните вземания за данъци и ЗОВ по основание и размер;
3. обезпечава и принудително събира публичните вземания;
4. събира доброволните плащания на публичните вземания;
5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчни закони и по законите, регламентиращи ЗОВ;
6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейните органи и служители;
7. води регистър на лицата, които работят по трудово правоотношение като създава и поддържа база данни за тях;
8. анализира приходите и приходната практика;
9. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си;
10. осъществява и др. дейности, възложени и със закон.
Органи на управление са: УС и Изпълнителния директор. УС се състои от министъра на финансите; управителя на НОИ; директора на НЗОК; заместник-министър на финансите, определен от Министъра на финансите и изпълнителния директор на НАП. Структура: НАП се състои от Централно управление /ЦУ/ и териториални дирекции /ТД/. ЦУ подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията. ТД установяват, обезпечават и събират публични вземания за данъци и ЗОВ и др., възложени им със закон. В ЦУ са създадени дирекции в т.ч. главни дирекции, отдели и сектори. Към изпълнителния директор е създадена Главна дирекция „Инспекторат по контрол и сигурност”, която осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията за спазване на финансовата дисциплина и осигурява вътрешната сигурност. В ТД са създадени дирекции, отдели и сектори.
Органи на НАП са органи по приходите: 1. Изпълнителния директор; 2. Териториалните директори и техните заместници; 3. Директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори; 4. Служителите в ЦУ и ТД, заемащи длъжностите: главен експерт по приходите; старши експерт по приходите; експерт по приходите; главен инспектор по приходите; старши инспектор по приходите и инспектор по приходите; 5. Служителите в ЦУ, заемащи длъжностите държавен експерт по приходите и държавен инспектор по приходите; 6. органи на НАП са и служители, заемащи длъжностите: държавен публичен изпълнител, главен публичен изпълнител, старши публичен изпълнител и публичен изпълнител.
При изпълнение на служебните си задължения органите и служителите на агенцията са длъжни: 1. да спазват организацията на работа; 2. да пазят в тайна, данните, представляващи данъчна и осигурителна информация съгласно ДОПК. Самостоятелността на НАП се изразява в това, че може да извършва съвместни действия във връзка с осъществяване на своите функции с органите на МВР и прокуратурата, контролните органи на МФ и др. контролни органи. НАП отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, причинени на ФЛ и ЮЛ от незаконни действия или бездействия на нейните органи и служители като се реализира по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Имуществената отговорност на органите и служителите в агенцията се осъществява по исков ред.
56. Правен режим на ДОД и данъка върху печалбата.
Правна характеристика на данъка върху общия доход: 1. Пряк данък – субектът на данъчното задължение и носителят на данъчната тежест са едно и също лице. 2. Подоходен данък – обект на облагане са определени доходи. 3. Прогресивен данък (с изключение на патентния данък и някои др.доходи, които се облагат по реда на чл.26 от ЗОДФЛ с пропорционален данък). 4. По принцип ДОД е републикански данък, но в ЗДБ се предвижда определен % от него да отива в общинските бюджети. Нормативна уредба – съдържа се в ЗОДФЛ; и др. нормативни актове включително и в сключените спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Субекти на облагане – ФЛ, предприятията на ЕТ, местни ЮЛ, които се облагат с патентен данък и имат оборот за предходната година до 50 хил. лв. Данъчно задължени лица – кръгът им се определя съобразно две понятия: местни лица и чуждестранни лица. МЛ са следните категории лица: 1. лица, чието постоянно местоживеене е в РБ; 2. лица, които пребивават в РБ повече от 183 дни; 3. лица, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава. Това е важно, защото местните ФЛ са данъчно задължени за световния си доход, получен през данъчната година, произхождащ от източници в РБ и/или чужбина (принцип на облагане на световния доход). ЧЛ са задължени за облагаемия си доход, получен през данъчната година, произхождащ само от източници в РБ (принцип на облагане при източника). Обект на облагане – това са доходите от трудови и извън трудови правоотношения и доходите на ЕТ. Законодателят е разделил доходите на облагаеми и необлагаеми. Облагаемият доход е облагаемият годишен доход. ДОД е годишен данък и ако лицето има доходи от трудови и извън трудови правоотношения те се сумират заедно и ще се обложат окончателно след подаване на данъчна декларация. От определеният годишен данък се приспада авансово внесеният и с оглед на резултата ще има данък за възстановяване или данък за внасяне. Облагането става по единна годишна прогресивна скала. За 2006г. тя започва с 2 160 лв., под която сума доходите са необлагаеми, като с нарастването на данъчната основа, нараства и данъчната ставка.
Правна характеристика на данък печалба – съгласно ЗКПО говорим за корпоративно облагане – има се предвид облагане на печалби и доходи на корпоративни образувания. Данъкът е пряк, подоходен,годишен, пропорционален. В закона се очертава собствена правосубектност за целите на данъчното облагане като неперсонифицираните дружества се приравняват на ЮЛ, а също и бюджетните предприятия. Определено е място на стопанска дейност на ЧЛ, която също се характеризира с особена данъчна правосубектност. Субекти – чрез тях закона определя своите адресати. Тъй като с него се уреждат преки данъци, тези лица понасят и данъчната тежест. Данъчни субекти са: МЛ, ЧЛ и местни и чуждестранни неперсонифицирани дружества. От обхвата на закона са извадени ЮЛ, които подлежат на облагане с патентен данък. Специфични субекти са: застрахователните дружества, организаторите на хазартни игри, доставчиците на телекомуникационни услуги, бюджетните предприятия. Обект на облагане – печалбите се облагат с корпоративен данък, като местните ЮЛ и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина (универсален принцип-световен доход), а ЧЮЛ и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с корпоративен данък само за стопанската си дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност. Облагаема печалба – положителната величина , определена на основата на финансовия резултат (счетоводна печалба /загуба/, установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на ЗКПО т.е размерът на облагаемата печалба се получава като този финансов резултат (независимо дали е + или -) се увеличава или намалява за данъчни цели. Увеличенията и намаленията са изрично предвидени в ЗКПО. Данъкът се внася в приход на републиканския бюджет. Той се смята за внесен на датата, на която е постъпила сумата в РБ по сметката на съответната ТД. Въпреки, че е годишен той се внася на авансови вноски, които могат да бъдат месечни и тримесечни. За 2006г. корпоративният данък е в размер 15 на сто.ЗКПО предвижда някои категории доходи , които са изплащани от местни ЮЛ на местни или чуждестранни  такива да бъдат облагани при източника /който изплаща възнаграждението, удържа и данъка. Ако данъка не е събран се носи солидарна отговорност./ Има и т.нар.алтернативни данъци – имат различна облагаема основа, принципно по-ниска: представителни разходи; социални разходи; дарения и спонсорства – само за определени в закона лица; експлоатация на превозни средства -ако с тях не се осъществява дейност по занятие.Преотстъпване на данъка – целево и срочно данъчно облекчение. Данъкът се начислява, но не се внася в бюджета /напр. предприятия на инвалиди, Червения кръст и др./
57. Правен режим на данъка върху добавената стойност и акцизите.
Обща характеристика на ДДС – той е косвен, многофазен, некомулативен, републикански, пропорционален, месечен, всеобщ,  установен със ЗДДС и ППЗДДС. ДДС се дължи за всяка доставка на стока или услуга с място на изпълнение на територията на РБ, както и при внос и някои случаи на износ на стоки. Характеристики на ДДС: 1. косвен данък – тежестта се понася от крайният потребител, а не от вносителя на данъка. 2. многофазен – независимо колко пъти една стока или услуга е предмет на облагаема доставка от момента на нейното производство или внос до момента на нейното крайно потребление, данъкът се начислява на всеки етап върху пълната стойност на облагаемата доставка. 3. некомулативен – независимо през колко етапа е минала реализацията на една стока, то в крайната цена винаги е включен 20% ДДС , но благодарение на механизма на данъчния кредит. 4. Всеобщ данък – с него се облагат всички стоки и услуги с изключение на изрично посочените в закона. 5. републикански – в приход на ДБ. 6. пропорционален – данъчната ставка е единна и не зависи от размера  на данъчната основа. 7. месечен – ДДС се определя като окончателна величина след края на данъчен период, който съвпада с един календарен месец.
Субекти – регистрираните по ЗДДС лица – това са юридическите платци на данъка, които са привлечени към администриране на данъка – начисляване, събиране и внасяне.
В механизмът на ДДС попадат само тези ЗЛ, които са изпълнили задължението си за регистрация. Има три вида регистрация по ЗДДС: 1. Задължителна – при облагаем оборот за последните 12 месеца, преди текущия над 50 хил.лв.; 2. Регистрация по избор – 25 хил.лв.; 3. Служебна – по инициатива на органите по приходите, . Обект на облагане – доставките на стоки и услуги, износа и вноса на стоки.
За да бъде доставката обект на облагане, трябва комулативно да са изпълнени няколко предпоставки: 1. трябва да бъде с място на изпълнение на територията на страната; 2. доставчикът да бъде регистрирано по ЗДДС лице; 3. необходимо е с доставката да се извършва независима икономическа дейност. Ставката е 20%, а за износа е 0%. Съществуват и необлагаеми по ЗДДС доставки – не отговарят на условията. Има и освободени доставки – отговарят на изискванията, но изрично е посочено, че не се облагат /сделки със земя/ .
Правен режим на акцизите – акцизът е републикански, косвен, специфичен, еднофазен данък, с който се облага потреблението на стоки и услуги от местно производство и внос, предмет на сделка на територията на страната, изрично посочени в Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАкцДС/, който е в сила от 01.07.2006г. Акцизът е косвен данък, защото включвайки се в цената на стоките и услугите се прехвърля върху крайните потребители. Той е еднофазен данък, тъй като се начислява еднократно за стоки и услуги. Акцизът е специфичен косвен данък, тъй като облагането с акциз се разпростира върху ограничен кръг стоки и услуги, които в практиката се е наложило да се наричат „луксозни”. От правна гледна точка акцизът притежава всички белези, характерни за данъците – едностранно определено от държавата по общ начин за всички правни субекти, законоустановено, безвъзмездно и невъзвръщаемо плащане. Субекти на данъка – онези лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки.
Съгласно новият закон ДЗЛ са: 1. Лицензираните складодържатели – търговци по смисъла на ТЗ, които са получили лиценз да произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз. 2. Регистрираните по ЗАкцДС лица – а). специализирани малки обекти за дестилиране и б) обекти за винопроизводство на малки винопроизводители; 3. Лицата, за които е възникнало задължение по ЗМ по отношение акцизни стоки; 4. Лица, които в нарушение на закона са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с такива стоки, за които не е бил заплатен акциз; 5. освободените от акциз крайни потребители.
За обектите, посочени в т.1, букви а) и б) Агенция „Митници” води регистър. Регистрацията по ЗАкцДС се извършва от началника на митницата по местонахождение на обекта в срок 14 дни от подаване на искане от съответното ДЗЛ, който издава удостоверение за регистрация. Предмет на облагане с акциз са: 1. алкохолът и алкохолните напитки; 2. тютюневите изделия; 3. енергийните продукти; 4. кафето и екстрактите му; 5. автомобилите. Начините за определяне на данъчната основа за съответните стоки са посочени в закона, видовете акцизни ставки – също:  Размерът на дължимия акциз се изчислява като данъчната основа се умножи по акцизната ставка. Акцизът се начислява на датата, на която е станал дължим, с издаването на данъчен документ – акцизен дан.документ. ДЗЛ са длъжни да декларират начисленият за данъчния период акциз с подаването на акцизна декларация. Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец. От 01.07.2006г. администрирането и контролът на акцизите се осъществява от митническите органи, като за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз прилагат ДОПК и имат правомощията на органи по приходите и публични изпълнители.
58. Данъчно производство. Издаване, обжалване и изпълнение на данъчните облагателни актове. Санкции за извършени нарушения и престъпления.
Данъчното производство е уредено в ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ и включва производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.
Основни принципи са:
1. Законност - органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица.
2.Обективност - органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс.
3.Самостоятелност и независимост - органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.
4. Служебно начало - органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.
5. Добросъвестност и право на защита - участниците в производствата и техните представители са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави като всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по ДОПК имат равни процесуални възможности да упражнят процесуалните си права и правото си на защита.
Данъчно-осигурителен контрол - органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Ревизията може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; 2. изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Със заповедта за възлагане се определят: данните за ревизираното лице, ревизиращите органи по приходите; срокът за извършване на ревизията, ревизираният период; видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; Заповедта се връчва на ревизираното лице. Заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт.
Съставя се ревизионен доклад от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад съдържа: извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях; направените фактически и правни изводи и основанията за тях; предложение за установяване на задълженията. Следва издаване на ревизионния акт, с който се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски; възстановяват се резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон и се възстановяват недължимо платени или събрани суми.
Издаване на ревизионен акт - в тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията уведомяват писмено органа, който е възложил ревизията. След получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите, който изисква преписката от органите, извършили ревизията, и в 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение издава ревизионен акт, или прекратява производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо.
Обжалването на ревизионен акт /РА/ е административно и по съдебен ред.
1. Обжалване по административен ред – подаване на жалба чрез териториалната дирекция, която трябва да съдържа: 1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция; 2. посочване на акта или действието, против  които се подава; 3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на подателя. Към жалбата се прилагат и: пълномощно, когато се подава от пълномощник и писмените доказателства. Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. Решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление на Националната агенция за приходите. Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването и. Той може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част.
2. Обжалване пред съда-ревизионният акт може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението на решаващия в обжалването по административен ред. Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Съдът разглежда жалбата срещу РА с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес. При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване.
Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Той преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на ЗВАС /Административнопроцесуалния кодекс в сила от 01.03.2007г./, а отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Административнопроцесуалния кодекс /в сила от 12.07.2007г./
Изпълнение – 1. Доброволно изпълнение - публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. 2. Покана за доброволно изпълнение - ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок.
Обезпечение на  публични вземания се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. То се налага с постановление на публичния изпълнител, което съдържа: фактическите и правните основания за издаването му и вида на обезпечителната мярка. Обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника. 2. Принудително изпълнение – предприема се въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван. Принудителното изпълнение на публичните вземания се извършва от публичния изпълнител. Способи за принудително изпълнение: върху вземания и парични средства в банките; парични средства и вземания на длъжника; движими и недвижими вещи и ценни книжа. Публичният изпълнител може да използва всеки от способите заедно или поотделно. Образуване на изпълнително дело…
60. Международно данъчно облагане. Способи за облагане на двойното данъчно облагане. Правен режим на свободните безмитни зони.
Възникването на М2ДО се свързва с принципите въз основа, на които държавите  изграждат данъчните си законодателства. Спрямо местни лица държавите прилагат принципа на облагане на световния доход - ОСД (неограничено данъчно задължени), а спрямо чужди лица се прилага териториалния принцип (облагане на дохода при източника) - ОДИ. Следствие на прилагането на тези два принципа, един и същ субект на облагане за един и същ обект на облагане, може да подлежи на облагане с подобни по вид данъци в две или повече държави, т.е. възниква двойно данъчно облагане /2ДО/. Ще има 2ДО, когато и двете държави спрямо субекта на облагане предвиждат прилагането на принципа ОСД, когато едната държава прилага принципа на ОСД, а другата територ. принцип.
По - рядка хипотеза, когато двете държави прилагат ОДИ (едната държава облага доходите от лихви, изплатените заеми на ЧЛ, а в същото време др. държава, в която се намира обезпечението на този заем, има претенция спрямо него).
Две понятия за 2ДО в А) юридически смисъл - когато е налице един и същ субект на облагане, един и същ обект на облагане в широк смисъл, когато е налице подобен по вид данък и когато облагането е за един и същи дан. период. Б) икономически смисъл - общият размер на данъка и данъците, които плаща лицето, превишава по - високия от данъците, установени в една от съответните държави. 2ДО касае само преките данъци, не се отнася за косвените данъци, доколкото се възприема, че се облагат с ДДС в държавата, в която се ползват услугите.
Способи за И2ДО:
1. Мерки на национално право - ЗОДФЛ и ЗКПО - съдържат текстове, които предвиждат И2ДО в случаите, когато нямаме сключена спогодба. И в двата закона се урежда т.нар. кредитен метод, ограничение по държави, като се допуска приспадане на дължимия по местното право данък на длъжника в чужбина. Мах. размер данък, който може да се приспадне не може да надвишава съответния бълг. данък, който би се дължал за доходите от чужбина. Тази технология се прилага за всеки един доход от различни чужди държави.
2.Мерки на международно право. В международната практика всички СИДДО следват два модела на спогодби: а) моделът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Възприето е да се нарича „Модел на развитите в икономическо отношение държави и б) модел на Организацията на обединените нации (ООН) – „Модел на развиващите се държави”. Те са близки по съдържание, но в б) преобладават хипотезите, в които се предоставят правомощия по облагане в държавата източник на дохода. РБ има 58 сключени спогодби. Преобладаващата практика са двустранните договори. Има и многостранни д-ри. Чрез тези договори не се създават нови данъчни задължения, а те разграничават обоснованите от националното право на държ. претенции за облагане на различни категории доходи/имущества.
Хипотези: 1.Доходът да се обложи в държавата, където получателят е местно лице 2. Облагане само в държавата източник (рядко се среща). 3.Най-често срещано - доходът да се обложи и в двете държави - “доходът може да се облага”, а в последната държава, за която получателят е местно лице ще приложи съответния метод за И2ДО. Чрез д-рите се избягва и потенциалното 2ДО, т.е. веднъж разпределени правомощията по облагане, независимо дали доходите ще бъдат обложени в предвидената от договора държава, а другата държава остава с ограничени дан. претенции.
Съдържание: 1. Адресати на тези договори: местни лица на едната или на двете договарящи държави. 2. Предметен обхват: тези данъци към момента на сключване на СИДДО, но се допуска прилагането им за идентични данъци, въведени в последствие. 3.Разпределителни норми: разпределение претенциите на държавите по облагане на изброените в договора категории доходи. 4.Уреждащи методите за И2ДО, които всяка държава определя сама за себе си в рамките на договора. Прилагат се от държавата, за които получателят на дохода е местно лице, в случаи че доходът е бил обложен в другата държава.
Има два метода за премахване на двойното данъчно облагане:
а) Кредитен метод, който има два варианта: 1. пълен данъчен кредит, при който чуждестранния данък, за който следва да се предостави ДК е данъкът, който действително е платен в съответствие с разпоредбите на сключената СИДДО в другата договаряща държава. Този данък се приспада от вътрешния данък изцяло, т.е в пълен размер. Този метод има ограничено приложение. 2. ограничен данъчен кредит – държавата на местното лице следва да приспадне от данъчното му задължение данъка платен в другата държава. Това приспадане не е пълно, а е ограничено до такава част от данъка върху доходите на лицето, каквато съответства на дохода, получен в държавата на източника. Този метод се прилага по отношение на данъците, които се удържат при източника напр. върху доходите от дивиденти, лихви, авторски възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, произхождащи от чуждестранни източници
б) Метод на освобождаване, който се прилага в два варианта: 1. Пълно освобождаване-държавата на местно лице не се интересува от реализирания в чужбина доход и платения от него данък. 2. освобождаване с прогресия – подлежащите на облагане елементи на доход или имущество се предоставят за данъчно облагане на другата държава, но се вземат предвид и от държавата на местното лице, като се включват в данъчната основа, но само с цел да се определи данъчната ставка. Тя се налага след като се извади съответния доход или имущество. Този метод е приложим само , когато дан.ставка в Д на МЛ е прогресивна, какъвто е данъкът върху доходите на ФЛ.
Договорите имат и допълнителни разпоредби: а)Клауза за информационен обмен. б)Антидискриминационна клауза, която забранява по-неблагоприятното дан. третиране на гражданите на другата държава, но само във връзка с изброените в нея белези. в)Клауза за споразумително производство, чрез които да се стигне до единно решение относно прилагането на СИДДО. Постигнатото споразумение има правна сила като акт на особена юрисдикция. То е задължително за двете ДА, но изпълнението му не е обвързано със срокове. За да се приложи СИДДО лицето трябва да докаже, че е местно за съответната държава. Става чрез удостоверение от съответната ДА и да докаже категорията доход. Ако не докаже тези предпоставки ще се приложи националното законодателство.
Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Основания за прилагане на СИДДО след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че: 1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО; 2. е притежател на дохода от източник в Република България; 3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан; 4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
Удостоверяване на основанията – горните обстоятелствата се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Обстоятелствата по т.1 се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искането. Обстоятелствата по т.2 и 3 се декларират от чуждестранното лице. Обстоятелствата по т.4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации. Към искането се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход.  
Органите по приходите осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 30-дневен срок от подаване на искането. Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода. Органите по приходите издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията. Непроизнасянето в срок се смята за становище за липса на основания за прилагане на СИДДО.
Правен режим на свободните зони - разпоредбите на чл. 166 на Закона за митниците определят свободните зони икогато задължението не е изплатено в 7-дневния срок от получаването на поканата за доброволно изпълнение публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.
Административни нарушения и наказания се налагат на служителите на НАП публичните изпълнители и специалистите когато: 1. злоупотребят с данъчна и осигурителна информация т.е когато разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин факти и обстоятелства, представляващи данъчна и осигурителна информация Освен глобата могат да бъдат лишени от правото да заемат съответната длъжност за срок от 1 до 3 години. 2. при неиздаване на удостоверение в срок 3. неприемане на надлежно попълнена и подписана декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски; 4. Който, като орган по приходите, извърши ревизия, без да му е възложена такава, или продължи извършването на ревизия извън определения срок; 5. Който, като публичен изпълнител, наложи запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение.
На ЗЛ /ФЛ и ЮЛ/ се налагат АНН при: 1. Възпрепятстване – когато не окажат съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятстват упражняването на правомощията им; 2.Недеклариране - когато не представи декларация; 3. Непредоставяне на информация при принудително изпълнение – когато при образувано изпълнително производство по реда на ДОПК не изпълни в установените срокове задължението си за предоставяне на информация на публичния изпълнител.
Други нарушения - който не изпълни друго задължение, произтичащо от ДОПК, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Установяване на нарушенията и налагане на наказанията - актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания.
В случаите, когато нарушението е извършено от орган или служител на НАП или на Агенцията за държавни вземания, актът за установяване на административно нарушение се съставя и наказателното постановление се издава от длъжностни лица, определени от министъра на финансите. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на ЗАНН.свободните складове, като обособени части от митническата територия на Р България или помещения върху нея, в които:- чуждестранните стоки за целите на митническото облагане и на мерките на търговската политика при внос се считат за намиращи се извън митническата територия на Р България, ако не са поставени под режим внос или под друг митнически режим и не са употребявани или изразходвани в нарушение на митническите разпоредби;- местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в друг закон или в акт на МС.
І. Създаване на свободни зони - СЗ се създават с постановление на МС по инициатива на държавни органи или заинтересувани самоуправляващи се стопански организации. С акта за създаване на зоната се определят нейното местоположение, граници и статут. С акта на МС се създава и предприятието, което ще стопанисва СЗ, утвърждава се административното обслужване и контрол по отношение на извършваните дейности включително пропускателен, данъчен и митнически. Тези дейности в СЗ могат да се осъществяват от лица, които са регистрирани като търговци по ТЗ или по националното им законодателство.
В СЗ се насърчава производствената, търговската и друга стопанска дейност за износ. Внасяните и изнасяните стоки и предоставените стоки от и за чужбина, предмет на производствена, търговска и друга стопанска дейност в зоните, се освобождават от мито. Постъпването на тези стоки от страната за зоните не е износ, а постъпването им от чужбина за зоните е внос, както и за останалата част от територията за страната. Износът и вносът от или в зоната задължително се обявяват пред митницата. Освобождаването от мита, както и освобождаването от данъци, такси и акцизи, предвидени в други закони, не се отнася за алкохолни напитки и тютюневи изделия, предмет на стопанска дейност в зоните.
Функциониране на СЗ и свободните складове - продължителността на престоя на стоките  е неограничена. В тях са разрешени всякакви дейности с промишлен или търговски характер, както и извършването на услуги. За упражняването на тези дейности митническите органи се уведомяват предварително.Всяко лице, упражняващо дейностите складиране, обработка, преработка или покупко-продажба на стоки в СЗ или в свободен склад, трябва да води материална отчетност във форма, одобрена от митническите органи от въвеждането на стоките в СЗ или в свободния склад. Тази материална отчетност трябва да позволява на митническите органи да идентифицират стоките и да проследяват тяхното движение. Основното предназначение на СЗ е насърчаване на стопанската инициатива при производството на стоки, извършването на услуги, търговска и други дейности, съответно разнообразяването и увеличаването на износа и постигането на положителни валутни резултати с оглед ускореното развитие на стопанството. В Р България има създадени шест свободни зони – в Пловдив, Драгоман, Русе, Видин, Свиленград и Бургас. Дейността на всяка от зоните се регулира от правилник за управление и стопанисване на съответната свободна зона.
60. Правен режим на митните сборове.
Понятието „митни сборове” има събирателен характер. Митните сборове обхващат събраните от митниците вносни и износни мита, данъци (ДДС и акциз) и определените от митницата държавни такси, както и таксите, предвидени в Закона за държавните такси, такси за извънредни услуги на митниците, извършвани извън митниците или в извънработно време.
Мита - законово определени и спадат към категорията на на държавните вземания, които осигуряват приходи в ДБ. Те не са данъци, но са с данъчен произход. Всички белези, характерни за данъците важат и за митата, но разликата е в това, че правното основание, на което се плащат митата е различно, а именно: мита се плащат за преминаване на стоки и услуги през границата.
Митата, подобно на косвените данъци (ДДС и акциз) се включват в цената на стоката и тежестта се понася от крайния потребител, а не от вносителят на стоката. Митата изпълняват и фискална функция –бюджетни приходи в държавния бюджет, но имат скромен произход – около 3% . Една от важните функции на митата е тази, свързана с международния търговски обмен чрез осъществяването на международна търговия, регулирана чрез системата от налагане на мита - същата се насърчава, ограничава или спира. Тази функция се нарича регулативна.
Видове мита: 1. Вносни; 2. Износни; 3. Транзитни. Вносните мита се събират, когато стоки от световния пазар преминава през нашата граница и остава за реализация на вътрешния пазар в страната. Те имат следната функция: защита на вътрешния производител дотолкова, доколкото се ограничава вноса на по-евтини стоки отвън. Ако такива стоки не се произвеждат отвън, тогава митото има само фискално значение. При износните мита е обратното.
Те са почти на изчезване и има две причини за тяхното налагане: 1. когато в страната има дефицит на определени стоки; 2. износни мита на дотирани от държавата стоки. Транзитни – не са същински мита. Те стоят близо до таксите. Правото да определя митническата стойност и митата е предоставена на МС. За целта е създадена Митническа тарифа /МТ/, която съдържа номенклатурата на внасяните и изнасяните стоки, както и ставките, с които се облагат стоките – общи и преференциални мита. Двете колони на МТ, определящи общите и преференциални мита имат определено предметно и правно съдържание. Колона „общи мита” се отнася до мита на най-облагодетелствана нация-прилага се едностранно от РБ при обмитяване на стоки, които са внос от определени страни.
Изключение от общото правило за прилагане на тази колона има по отношение на страните членки на ЕС, ЕАСТ и при договори за свободна търговия. Условие е стоките да отговарят на изискванията на правилника за произход. За страните, за които не се прилага принципа на най-облагодетелствана нация се прилага утежняваща митническа тарифа-стоки от тези страни се облагат с двойния размер, посочен в колона „ставки общи мита”. Колона „ставки преференциални мита” се прилага за страни, на които РБ едностранно предоставя тарифни преференции. Необходимо е едновременно спазване на няколко условия – стоките да произхождат от съответната страна; да бъдат директно транспортирани до България; да имат сертификат за произход. Митата могат да бъдат изчислени в % към митническата стойност – адвалорни или да бъдат изчислени във валута за определено количество стоки – специфични мита.
ДДС-облагат се всички с изключение на тези за износ и освободени доставки, посочени в ЗДДС. Вносните стоки подлежат на облагане с ДДС с изключение на стоките, които влизат в свободни зони; стоките са предмет на временен внос или транзит, рееспорт, внасяните от БНБ благородни метали. Определяне на данъчната облагаема стойност при внос: установява се стойността на сделката по правилата на ЗДДС, след това митническата стойност по митнич. законодателство, добавят се към митническата облагаема стойност дължимите мита, акциз и таксите по вноса.
Акциз-облагаемата стойност се определя като към митническата облагаема стойност се прибавят дължимите
61. Правна характеристика на банките. Основни понятия на банковото право.
І. Понятие за банково право – употребява се само в обективен смисъл т.е. като съвкупност от правни норми, които уреждат определен кръг обществени отношения, които се развиват във ФП – част от финансовите правоотношения / прехвърляне на парични средства от производствената в непроизводствената сфера/. Банковото право е един сравнително нов подотрасъл.Предмет – публично правна материя, която е част от ФП. Методът е властнически като принцип / сериозни интереси на държавата /. Двуяк режим. Като материя тук  са включени дейността на Централната банка с възможността да издава и отнема  лицензии за банкова дейност; нейните правомощия като държавен орган за регулиране на банковата дейност в страната; банков надзор;възможност за прилагане на държавна принуда / санкционни правомощия /. В БП е уреден въпроса за банковата несъстоятелност. До тук е публично-правната материя. Частноправната материя  разглежда видовете банкови сделки – действа метода на равнопоставеност. Тя се разглежда в др. клонове на правото – в  търговското право. Определение: банковото право е съвкупност от правни норми , с които са регулирани обществено-икономически отношения в използването на натрупаните  в централизираните и децентрализирани фондове финанси, стабилизиране на националната парична единица, регулиране на системата  за кредитиране и разплащане между фирмите и гарантиране на интересите на държавата и гражданите при функциониране на банковата система.Източници: Конституция, Закон за банките, Закон за БНБ, Търговски закон, Закон за банковата несъстоятелност, Закон за гарантиране влоговете в банките, Наредби на БНБ.
ІІ. Основни понятия на банковото право.В основата  му стои понятието за банка.Необходимостта се обуславя от няколко  причини:
1.Парите са всеобщ еквивалент на стойността т.е. измерител на стойността. До момента няма по-добра форма и инструмент за съизмерване на всички блага.Затова трябва да е налице институция, която да създава тези инструменти. В една държава може да има само една институция, която да печата пари – Националната банка.
2.Необходимо е да има институция, , където парите да се съхраняват и натрупват.
3.Банките не участват пряко в стопанската дейност, а косвено като стимулират търговската и стопанската дейност чрез реализиране на т.нар. банково кредитиране. 2 осн.дейности: влогонабиране и кредитиране.
4.Услуги – разплащане на  определени разстояния по безкасов път, банкови гаранции, които се издават на редовни клиенти, като се скл.тристранни договори. В определен срок банките се освобождават от придобитото имущество по този начин.
5.Банките са тези институции в  държавата, които изграждат, подържат и контролират  капиталовия, паричния и валутния пазар . Без тези институти съществуването на пазарната икономика е практически невъзможно.
Понятието банков капитал – съвкупността от парични средства, с които разполага една  банка. Предназначението му е да носи печалба.Той е паричен капитал – предопределя се от същността на банката. Има и недвижимо имущество, но е определено. Той се разделя на 2 осн.части – собствен /вноски на акционерите/, който е критерии на база на който се отпускат кредити и чужд / привлечен / капитал – по пътя на влогонабирането основно и по пътя на банковите сметки.Съотношението винаги е в полза на чуждия капитал, и то в пъти.
Понятието банкова печалба – това е финансовия резултат за една година / разлика между  основни приходи и основни разходи /.Това е изключително печеливша дейност.Осн. приходи – лихви по отпуснати кредити; комисионни за услуги и сделки; такси от действието на банката като държавен орган – БНБ натоварва други търговски банки  за даден район  да извършва нейните функции. Осн. разходи – лихви по влогове; административно-стопански разходи ; несъбираеми вземания по отпуснати кредити. Разпределението на печалбата е на 2 принципа: съобразно изискванията на българското законодателство и съобразно устава и решението на Общото събрание – не могат да противоречат на императивни  правни норми на българското законодателство. Банките също плащат корпоративен данък.
Понятието банкова гаранция – 2 смисъла: а/ същинска банкова гаранция – услуга, която банката предоставя на свои клиенти , като гарантира с пари; б/ обезпечение, което дава кредитополучателя при получаване на кредит.
Понятието банкова тайна – свързана с надеждността на една банка. Запазен е механизма за вдигане на банкови тайни от съда.
Понятието банкова ликвидация – когато една банка преустанови своята дейност на някакво основание: по желание на акционерите и по силата на  самия закон.
Понятието банкова несъстоятелност – банката преустановява дейност, поради изпадане  в неплатежоспособност./Закон за банковата несъстоятелност/
Понятието банков банкрут – аналогичен е с несъстоятелността, но настъпва изведнъж, най-много от 1,2, максимум 3 операции. Банката не може да осъществява дейността си и трябва да я преустанови.Установява се от съда.Следва принудителна ликвидация. Кредиторите се удовлетворяват в рамките на възможностите./ Закон за гарантиране  влоговете в банките./
Понятието умишлен банкрут- престъпление по НК, защото има цел – умишлено да се увредят нечии интереси.Могат да се увредят интересите на акционерите, на някои акционери, на вложители.
ІІІ. Банкова дейност – правно нормирана  държавна финансова дейност , която се осъществява  само от банковите органи  и лицензираните звена  на банковата система и се изразява в предприемане на действия  за обезпечаване на  стабилна парична и кредитна система , въвеждане на механизъм за  разплащания , сключване на сделки  и упражняване на контрол  с цел да бъдат събрани факти, въз основа, на които  да се предприемат мерки  за стабилизиране на банковата система  и предприемане на отговорности.Икономически понятия – влогонабиране и кредитиране, а юридически – договор за кредит и договор за заем.
ІV. Правна характеристика на банките.
1.Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства  за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. / чл.1 от ЗБ /.
2.Банката може да извършва  следните търговски сделки:  покупка на менителници и записи на заповеди; сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;приемане на ценности на депозит; сделки с ценни книжа; гаранционни сделки;извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица; покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемането на риска от събирането на тези вземания /факторинг/; финансов лизинг; издаване и администриране на електронни платежни инструменти; сделки с финансови фючърси и опции и инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти; предоставяне на банкови касетки; придобиване и управление на дялови участия;  др.сделки, определени от БНБ.
62.Правен режим на БНБ. Мястото на БНБ в банковата система. Устройство и управление на БНБ.
І.Правен режим на БНБ – действа като държавен орган и има правомощия, които другите търговски банки нямат. Дейността й е регламентирана в Закон за БНБ.Създадена е на 25.01.1879 г. със закон с 2 млн. лв. първоначален капитал. Сега е 20 млн.лв. През 1885 г. получава разрешение да емитира пари и парични знаци.Този си статут го има и понастоящем. От 1928 г до 1947 г БНБ е била само емисионна. След това и търговска банка .В момента има много малко правомощия като търговска банка.
ІІ.Статут  – основни правомощия и принципи на  изграждане
1.ЮЛ , седалище гр.София.
2.Надмощно положение над останалите търговски банки , стои начело на банковата система. Издава разрешения за създаване на други търговски банки.
3.Независима – от изпълнителната власт и от други държавни органи.Управителният съвет се определя от НС.
4.Основна цел – провежда паричната и кредитна политика на държавата и гарантира стабилността на националната валута.
5.Действа като специализиран държавен и финансов орган в сферата на банковата дейност. Има много правомощия:
а/ провежда паричната и кредитна политика – издава наредби и индивидуални финансови актове / от Управителя и членовете на УС/;
б/ издаване и отнемане на лицензи  за банкова дейност;
в/ определяне на лихвената политика;                                                              
 г/ определяне на валутните  курсове;
д/ осъществява надзор върху банковата дейност;
е/ БНБ  действа като фискален агент и депозитар на държавата  /касовото изпълнение на бюджета /, като агент по държавни дългове / води сметка за ДЦК/;
ж/ представлява държавата пред международни държавни институции;
з/ има изключително високи санкционни възможности и компетентности.
6.Емисионен център – какви пари, какви купюри да има в обръщение, какъв да е вида на парите, кога да се извадят от обръщение определен вид купюри.
7.Паричен съвет / валутен борд/. Основни задачи:
а/ паричната маса в обръщение трябва да съответства на конвертируемата валута, към която е прикрепена националната валута;
б/ забрана за кредитиране на бюджета;
в/ спиране на рефинансирането на търговските банки.
8.БНБ участва като гражданскоправен субект в сделки по изключение / съхраняване на депозитни средства/.
 ІІ. Място на БНБ в банковата система – надмощно положение над останалите търговски банки, стои начело на банковата система. Издава разрешения  /лицензии /за създаването на други търговски банки.Определя с наредба задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да подържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях. Утвърждава с наредба  други условия и изисквания за подържане стабилността на кредитната система. БНБ съставя платежния баланс и води паричната и лихвената статистика, както и статистиката на финансовите сметки на страната.. За целта всички държавни и общински ргани и ЮЛ и ФЛ са длъжни да  и представят информация по определен от нея ред.
ІІІ. Устройство и управление на БНБ.
1.Устройство – три основни управления:Емисионно, Банково, Банков надзор.По решение на УС могат да се създават и други. Основни функции:
 а/ емисионно управление подържа  пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ , като предприема необходимите действия за ефективно управление  на брутните международни валутни резерви на банката.
б/ банково управление осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при възникване на системен риск за стабилността на банковата система при определени условия.
 в/ банков надзор – осъществява  външен контрол по отношение на търговските банки и клоновете на чужди банки у нас.
 2. Управление – органи  са УС, управителя и трима подуправители, ръководещи трите управления.
  а/ УС се състои от 7 члена: управителя, тримата подуправители и трима други членове. Мандат – 6 години. НС избира управителя и подуправителите / по предложение на управителя/ , а другите трима  се назначават от президента. УС заседава най-малко веднъж месечно, като заседанията се ръководят от управителя. Свикват се от управителя  или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана. Функции:
-обсъжда и приема  основни насоки на  дейността си;
-приема нормативни актове по дейността на банката;
-определя  % на минималните резерви , които банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им;
-определя с наредби  нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност;
-приема правилник за дейността си ;
-взема решения за въвеждане и преустановяване на отделни дейности на банката;
-открива и закрива клонове и представителства на банката;
-приема решения за издаване на  нови банкноти и монети и определя сроковете, след което те престават да бъдат законно платежно средство;
-обсъжда периодично отчетите за дейността на основните управления на банката;
-определя реда и компетентностите  за отнасянето в загуба на несъбираеми вземания на БНБ;
-приема решения за участие на БНБ в международни организации;
-приема внесените от управителя  годишен бюджет, годишен счетоводен баланс, годишен финансов отчет за своята дейност, консолидиран финансов отчет, одиторски доклад и отчет за изпълнение на бюджета;
-отговаря за създаването и подържането на ефективна система за вътрешен контрол в БНБ и в нейните дъщерни дружества, съобразена с присъщите рискове за дейността й.
б/ Управителят  организира, ръководи и контролира дейността  на банката с изключение на онези дейности, които със Закона за БНБ  или в друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуправителите , и я представлява в страната и чужбина. Той може да предоставя упражняването на някои от правомощията си на други длъжностни лица. Може да създава консултативни съвети, които подпомагат осъществяването на неговите функции. Той е едноличен орган на управление – има свои собствени правомощия.
в/ Подуправители – самостоятелни органи за управление. Притежават права, които понякога са по-големи от тези на управителя в своите управления.В рамките на предоставените им компетенции  със закон или с приет от УС нормативен акт организират, ръководят и отговарят за дейността на ръководените от тях управления.
 3. Главен одитор – вътрешният одит на БНБ се осъществява от него. Той се избира от УС , след одобрение на председателя на Сметната палата. Той е контролен орган и проверява адекватността на системата за защита активите на БНБ-дали операциите се извършват в съответствие със закона, извършва всякакви проверки по искане на УС, координира своите действия с външния одитор на БНБ /Сметна палата/.
63. Банков надзор.Актове, издавани от БНБ. Контролни и санкционни правомощия на БНБ. Вътрешно банков контрол. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити. Кредитни ограничения.
І.Банков надзор-това е външен банков контрол. Той е свързан с публично правния режим на банковата дейност. Това е надзор осъществяван от БНБ по отношение на търговските банки и клоновете на чужди банки у нас и е вид държавен контрол. Такъв надзор се осъществява и върху предприятия, за които се предполага, че осъществяват банкова дейност – свързано е с разрешителния режим. Цели: 1. Да се подържа стабилността на банковата система в държавата. 2. Да се защитават интересите на вложителите.Етапи на надзорна дейност – 2  страни: установяване на определени факти – установителен етап и предприемане на мерки за въздействие с оглед на направените въз основа на определени факти констатации. Като дейност надзора има 3 проявления: 1.Предварителен  -  контрола започва преди създаване на една банка т.е преглед на документи и поставяне на предварителни условия за съществуване, за да се издаде лиценз. 2.Текущ – осъществява се по време на извършване на банковата дейност на търговските банки –  следене на показатели, отразяващи състоянието на банката. 3.Последващ – когато се пристъпва към банкова ликвидация при несъстоятелност. БНБ обявява банките в несъстоятелност и дава разрешение за ликвидирането им.  
Надзора е повсеместен – капитал, произхода му, акционери, цялата кредитна дейност и най-вече спазване на лицензията.Той е в компетентността на подуправителя , ръководещ  управление Банков надзор.Нормативната уредба на надзорната дейност е в ЗБНБ и ЗБ, също и в Наредбите на БНБ, съдържащи норми във връзка с това.
ІІ. Контролни и санкционни правомощия – Централната банка има право да изисква всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността , и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.При осъществяване проверките на място органите на банковия надзор имат право: 1.на свободен достъп в служебни помещения на лицата, извършващи банкова дейност; 2.да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнение на възложената задача; 3.да назначават експерти; 4.да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси, свързани с проверката / могат да се извършват съвместно с Агенцията за финансово разузнаване – изпиране на пари /; 5.да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица, причинили щети; 6.да присъстват на заседанията на управителните и контролни органи на банките.
Нарушенията са най-общо в  три  насоки: нарушения, извършени от самата банка; нарушения, извършени от администратори на банката – членове на УС, надзорен съвет и др.; нарушения, извършени от акционери на банката – те са винаги известни, защото акциите са поименни. Най-често срещани нарушения в банковата система: а/ нарушаване  разпоредбите на  ЗБ , на нормативните и др.актове и предписания на Централната банка; б/ нарушаване изискванията за доверителност;
в/ сключване на  банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката ;
г/  нарушения на поети от банката  писмени ангажименти  към Централната банка за провеждане  на оздравителни мерки; д/  извършване на сделки  или други действия в нарушение на издадената лицензия  за банкова дейност или на издадено друго разрешение на Централната банка ;
е/  възпрепятстване упражняването на банков надзор ;
ж/  застрашаване интересите на вложителите;
з/  извършване на сделки и операции , представляващи изпиране на пари или в нарушение на Закона за мерките срещу изпиране на пари или актовете на  неговото прилагане; и/  застрашаване стабилността на платежната система. Принудителни административни мерки: 1.Писмено предупреждение до банката; 2.Свикване Общо събрание на акционерите или насрочване заседание на управителния и надзорния съвет / съвета на директорите / за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети; 3.Писмено разпореждане да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения и се предприемат оздравителни мерки; 4.Налагане на банката на по-строги надзорни изисквания от установените за нея при нормалното й функциониране; 5.Писмено разпореждане на банката  да предприеме действия за промени  в лихвите, падежната структура и другите условия, отнасящи се до операциите на банката, включително влогонабирането и задбалансовите ангажименти; 6.Ограничаване дейността на банката – забрана за извършване на определени сделки, дейности или операции; 7.Писмено задължаване банката да увеличи капитала си; 8.Забрана за плащане на дивиденти или под друга форма разпределяне на капитал; 9.Назначаване съветник  на банката, който може да присъства на заседанията на управителния и надзорния съвет / съвета на директорите /; 10.Назначаване външен одитор на банката , който да извърши финансов или друг одит съгласно определени от Централната банка изисквания; 11.Писмено разпореждане на банката  да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват банката; 12.Писмено нареждане на акционер да прехвърли притежаваните от него акции в срок от 30 дни; 13.Да постави допълнителни изисквания към банката във връзка с разрешената й банкова дейност; 14.Да назначи двама или повече квестори на банката за определен срок; 15. Да отнеме  лицензията за извършване на банкова дейност или друго издадено от нея разрешение. С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори.
Тези актове за налагане на ПАМ подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред. При налагането им  разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс  относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат. Актовете  за констатирани нарушения се съставят от оправомощените от подуправителя, ръководещ управление Банков надзор , лица, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него  длъжностно лице. Съставянето на актовете , издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.
ІІІ. Вътрешно банков контрол -  осъществява се в самата търговска банка. Това не е държавен контрол, а граждански.По своята същност той е независима оценъчна дейност за законосъобразност и съответствие на извършваните банкови  дейности  и операции с вътрешните  нормативни актове на банката. Всяка банка създава  служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира и освобождава от Общото събрание на акционерите.Това ръководство информира незабавно Централната банка за установените от него нарушения, които са довели или  могат да доведат  до съществени вреди за банката. Този контрол се осъществява чрез наблюдение и проверки на финансови, счетоводни и др.операции, като на проверка подлежи и начина, по който се упражняват правомощията на длъжностните  лица при вземане на управленски решения.Тук контрола също е предварителен, текущ и последващ. Вътрешният контрол съставя 2 вида актове: констативен акт – кой е извършил нарушението и какви вреди са причинени и констативна записка –няма вреди и нарушения. Съставените актове се представят на съответните органи , които могат да решават. Ако този акт касае лицата, на които трябва да се представи, тогава се дава на висшестоящия орган.Ако се прецени, че не са взети мерки или че не са адекватни, то вътрешния контрол може да се обърне към Общото събрание.Ако има данни за престъпление , освен БНБ се информира и прокуратурата.
Правомощия на вътрешен контрол ............................................
ІV. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити и кредитни ограничения.
1.Експозицията на едно лице или свързани лица  е голяма , когато е от 10 до 25%  от собствения капитал на банката. Не може да надвишава 25% , освен при обезпечения със злато, ценни книжа, валута, лични средства в самата банка и др. Решение за отпускане се взема от УС , а при надвишаване на 15% - решението трябва да е единодушно./ До 10% - кредитен инспектор/.
2.Общият размер на всички големи експозиции  не може да надвишава 8 пъти собствения капитал на банката.
3.Общият размер на предоставените кредити  спрямо собствения капитал на банката не може да надхвърля 10 %  за лицата , които са  администратори,техни съпрузи и роднини по права линия до трета степен, акционери, лица, упражняващи надзор, ЮЛ, в управлението на които участват  изброените по-горе и др./ изчерпателно изброени в чл. 47 ал 1 на ЗБ / , като банката само с единодушно решение на нейния колективен  управителен орган и одобрение на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол  им предоставя кредити. С това решение се определят и условията за погасяване и размерът на лихвата. 4.Размерът на необезпечен кредит , предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутната му  месечна заплата, като за такива кредити се приемат вътрешни правила.Общият размер на тези кредити не може да надхвърля  3%   от собствения капитал.
64. Правен режим на търговските банки. Учредяване и управление на търговските банки. Собствен капитал. Резерви.
І. Правен режим на търговските банки.
1.Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства  за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. / чл.1 ал.1 от ЗБ /.
2.Банката може да извършва  следните търговски сделки:  покупка на менителници и записи на заповеди; сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;приемане на ценности на депозит; сделки с ценни книжа; гаранционни сделки;извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица; покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемането на риска от събирането на тези вземания /факторинг/; финансов лизинг; издаване и администриране на електронни платежни инструменти; сделки с финансови фючърси и опции и инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти; предоставяне на банкови касетки; придобиване и управление на дялови участия;  др.сделки, определени от БНБ./ал.2/
3.Банките не могат да извършват по занятие други търговски сделки  извън посочените, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяване  на тяхната дейност или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити./ ал.3 /
4.Банкова дейност  може да извършва лице, което е получило разрешение /лицензия/ от БНБ за банка и банка със седалище в чужбина, която е получила  лицензия от БНБ да осъществява дейност в страната  чрез клон./ал.4 /.
ІІ. Учредяване и управление на търговските банки.
1.Банка се учредява като акционерно дружество и доколкото в Закона за банките не е предвидено друго, за нея се прилага  Търговския закон.
2.Банките могат да откриват повече от един клон в отделно населено място, включително и в населеното място, където е седалището им.
3.Издадените от банката акции са само безналични , като всяка акция дава право само на един глас.   
4.Уставът на банката трябва да съдържа освен данните, предвидени в съответните закони, и данни за сделките, които тя ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката, както и данни за начина, по който ще се извършва вътрешния контрол на банката.
5.Банката се управлява и представлява  съвместно най-малко от две лица, които имат постоянен адрес или дългосрочно пребиваване в страната. Те не могат да възлагат цялостното управление и представителството на банката  на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.. За членове на управителния съвет или на съвета на директорите не могат да се избират юридически лица.
6.Членовете на УС или на Съвета на директорите  трябва да  притежават съответното образование, квалификация и професионален опит в банковата дейност; да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер; да не са били лишавани от право да заемат материалноотговорна длъжност; да не са съпрузи или роднини до трета степен включително  по права или по съребрена линия помежду си  или на друг член на управителен  или контролен орган  на банката; да не са били членове на  управителен или контролен орган на банка, обявена в несъстоятелност или дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори и др.
ІІІ. Собствен капитал, резерви.
1.Минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да е по-малък от 10 млн лв., като вноските срещу записаните акции  до мин. необходимия капитал могат да са само парични.
2.За образуването на фонд Резервен банката отделя най-малко една пета от печалбата след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25 % от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти. Когато средствата на фонд Резервен спаднат под минималния размер, банката е длъжна да възстанови средствата по фонда до достигане на мин.равнище в срок до 2 години.
3.Банките не могат да изплащат дивиденти , преди да са заделени необходимите средства  за фонд Резервен, както и ако това би довело до нарушаване  императивното изискване на чл.23 от ЗБ: „ Всяка банка или банкова група трябва да разполага по всяко време със собствен капитал, чиито мин. размери, структура, и съотношение с балансовите й активи и пасиви и задбалансови ангажименти се определят от Централната банка с наредба”
4.С наредба на БНБ се определят състоянието на активите на търговските банки, което им позволява да изпълняват паричните си  задължения без забава; с наредба се определят и критериите, по които банката оценява периодично кредитите, другите рискови активи, вкл.и задбалансовите си ангажименти, и формира провизии за покриване на рискове от загуби ; с наредба на БНБ се определят разликите между активите и пасивите в чуждестранни валути както по отделните видове , така и общо в размери не по-големи от определените
5.Банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават  установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал.
6.Общия размер на вложенията на банките в недвижими имоти и др.материални дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто от собствения й капитал, а заедно с дяловите участия в дружества, които не са банки  - собствения капитал.
7.Банката не може да бъде неограничено отговорен съдружник в търговско дружество.
ІV. Лицензия. За извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение  /лицензия/  , издадено от Централната банка. Централната банка извършва всички необходими проучвания, за да установи валидността на представените документи и финансовото състоя ние на заявителя .  Такива документи са: уставът и др.учредителни актове; документи, съдържащи данни за записания капитал и направените вноски; план за деловата дейност на банката; писмени данни за имената и местоживеенето на лицата, записали  пряко или косвено 3 и над 3 на сто от акциите с право  на глас, както и за тяхната  професионална дейност през последните 5 год. Физическите лица и законните представители на ЮЛ представят писмени декларации относно произхода на средствата, че средствата не са заемни и за платените от тях данъци през последните 5 год.. Представят се и други документи, изисквани от Централната банка. В срок от 6 месеца от получаването на заявлението и всички необходими документи  банката уведомява писмено заявителя, че ще издаде лицензия , или отказва издаването й. Издадените лицензи се вписват в специален регистър в Централната банка. Когато издадената лицензия дава право за извършване на сделки с ценни книжа, препис от нея заедно с документите, послужили като основание за издаването й , се изпраща на Комисията  за финансов надзор. В случай на отказ заявителят може да направи ново искане не по-рано от 6 месеца от влизането на акта  за отказ в сила.
 Окръжния съд регистрира банка или вписва промени , след като му бъдат представени съответните разрешения, издадени от Централната банка, а в случаите на вливане, сливане или разделяне – и разрешението на Комисията  за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.
 Централната банка може да отнеме лицензията, когато 1.банката не започне дейност в 12 месечен срок; 2.банката е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаването й;3. при неизпълнение повече от 7 дни на свое  изискуемо парично задължение ; 4. общата стойност на задълженията й надвишава общата стойност на нейните активи; 5. на чуждестранна банка, която извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, е отнета лицензията от компетентния орган в страната по седалището й. С акта на отнемането задължително се назначават квестори, ако такива не са били назначени преди това. Решението за отнемането на лицензията подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред.Разпоредбите на АПК относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат.
След вземането на решение за отнемането на лицензия на банка , Централната банка  назначава ликвидатор и определя срока, в който трябва да извърши ликвидацията; решението се изпраща за  вписване  в търговския регистър / при 1,2,5 / или отправя искане до съответния окръжен съд за откриване производство по несъстоятелност / при 3 и 4 /, което се обнародва в ДВ.
65. Валутно законодателство.Валутен режим. Валутни ценности. Местни и чуждестранни лица. Правен режим на сделките с валутни ценности. Валутен контрол.
І. Валутно законодателство – Валутен закон. Той урежда / чл.1  предмет / : 1. сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица; 2. презграничните преводи и плащания; 3. сделките с чуждестранна валута по занятие; 4. сделките с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие, техния износ, внос и преработката им; 5. износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност;6. събирането, подържането и предоставянето на статистическа информация за платежния баланс на страната; 7. упражняване на валутен контрол.
Доколкото в този закон не е установено друго, всички действия, сделки и плащания се извършват свободно. ВЗ е в следствие от задължението на България , произтичащо от Европейското споразумение за асоцииране,  да се предприемат мерки съответстващи на правилата на ЕС  относно движението на капитали.
ВЗ е основен нормативен акт. Има и др.подзаконови такива – Наредба за износа и  вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и за водене на митнич.регистри по чл.10 а от ВЗ; Наредба  за статистиката на платежния баланс и др.
ІІ. Валутен режим- от предметния обхват на ВЗ е видно, че става дума за  отношения, сделки и действия и свързани с тях  плащания на гражданския обмен. Тези отношения се поставят именно във валутен режим, който най-общо се изразява в това, че те са поставени  в условията на регистрационен или разрешителен режим или предвидена забрана за извършването им. Така валутния режим се изразява в  допълнителни условия, установени за сделките с валута, благородни метали/ скъпоценни камъни или забрани за тяхното извършване. Друг разграничителен критерии на тези отношения е и това, че за една част от тях страни са местни и чуждестранни лица.
1.Режими, установени във ВЗ: основната забрана  е за износ и внос на левове,  чуждестранна валута, благородни метали и скъпоценни камъни чрез пощенски пратки / освен пратки с обявена стойност /, която не се отнася за ТБ и БНБ;  разрешителен режим е предвиден за продажбата на чуждестранна валута по занятие от финансови къщи/ в наличност и по безкасов начин/. Това разрешение /лицензия/  следва от общия режим в ЗБ. БНБ води и подържа публичен регистър на  тези лица, като дейността им и условията и реда за издаване или отнемане на лицензия е регламентирана с наредба  ; регистрационен е режимът на обменните бюра – в МФ се води публичен регистър на тези лица, като дейността им е регламентирана в наредба, издадена от Министъра на финансите.Такъв е и режимът на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие. – МФ подържа публичен регистър за тях и дейността им е регламентирана с наредба.
2.Друг вид режим това е режимът на преводите и плащанията към чужбина.ТБ и БНБ извършват преводи и плащания след деклариране на основанието за превода пред тях., като за превод над 25 хил.лв  се представят сведения и документи, определени в наредба на БНБ.
3.Друг режим  е този за събиране на информация за нуждите на статистиката на платежния баланс. За тази цел се водят регистри  за всяка сделка и плащане между местно и чуждестранно лице над 5000 лв.Подобни задължения имат  ТБ и БНБ, министерствата и държавните агенции, инвестиционните посредници, застрахователите и пенсионните фондове, нотариусите и службите по вписванията, Централния депозитар идр. БНБ издава наредба за тази цел. Всяка сделка във връзка с първоначалното извършване  на преки инвестиции в чужбина от местни ЮЛ или ЕТ, както и за предоставяне на  финансови кредити между местни  и чуждестранни лица., подлежи на деклариране  пред БНБ , съгласно наредба.
4.Следващ режим е режимът на отчетност на вземанията и задълженията между местни и чуждестранни лица .За местните ЮЛ и ЕТ  е предвидено периодично да представят отчети пред БНБ  за вземанията си и задълженията си  към чуждестранни лица, както и преките си инвестиции в чужбина,  а местните ФЛ  са длъжни ежегодно  да отчитат същото към чуждестранни лица  по финансови кредити – ако са над 50 хил.лв годишно.
5.Друг режим е свързан с воденето на митнически регистър. Митническите органи водят регистри  за търговските кредити по износа и вноса и за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица , както и за износа и вноса на подлежащите на деклариране левове, валута и платежни инструменти на приносител – регламентирано с наредба на Министъра на финансите.  Такива могат да се внасят и изнасят неограничено, като над 5 хил.лв се декларират, над 25 хил лв  се декларират и се посочва произхода  им, като се представя удостоверение от НАП , че няма просрочени задъления. Чуждестранните лица  за суми над 25 хил лв само декларират , когато тяхната равностойност не надвишава внесената и декларирана валута.
6.Следващ режим е  за добиването, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия  с и от тях по занятие и техния внос и износ.
ІІІ. Валутни ценности – в законодателството няма определение на това понятие.Посочва се само кои са те – чуждестранни банкноти, монети и книжни пари,които са законно платежно средство в чужбина,менителници, записи на заповед, кредитни  писма, платежни нареждания, преводи, акредитиви и др.подобни, издадени в чуждестранна валута,чуждестранни ценни книжа,/ акции, облигации, купони от тях и др./ вземания на местни лица от чуждестранни лица, злато, сребро и платина в монети, слитъци в суров и преработен вид  и скъпоценни камъни, когато са предмет на сделки между местни и чуждестр. лица или на износ и внос извън обичайните размери, български банкноти, монети и ценни книжа , когато са предмет на износ и внос, чекове, менителници, записи на заповед , платежни нареждания  и др.подобни  в левове, когато са предмет на сделки между местни и чуждестр.лица  или на внос и износ.
Характеризират се с няколко общи белега: 1.Имат имуществен характер – те са наличност, годна да служи за задоволяване на нужди от вътрешен характер и за уреждане на международни плащания .2.Отразяват в себе си определена номинална стойност, гарантирана с определено количество злато или стоки на международни цени. 3.Те са документи, ценни книжа, гарантирани вземания или злато и други благородни метали  като световни пари , които отразяват организацията на паричното обръщение и здравината на съответната национална валута. 4.Те са средство за обезпечаване на  реалното покритие на националната валута.
ІV. Местни и чуждестранни лица. 1.Местни лица – физическо лице с постоянно пребиваване в страната, ЮЛ  със седалище в страната , ЮЛ със седалище извън страната – за дейността в страната чрез регистриран клон, бълг.граждани пребиваващи в чужбина с цел обучение или медицинско лечение , независимо от срока на пребиваване, бълг.диплом., консулски, търговски и др.представителства и др. 2.Чуждестранно лице – всяко физическо или ЮЛ , което не отговаря на усл. за местно лице , както и чуждестр.диплом.,консулски, търговски и др.предст. и др. и пребиваващите в България за обучение или медицинско лечение , независимо от срока на пребиваване.
 V. Валутен контрол – това е вид финансов контрол и представлява контрол по изпълнение на нормативните актове, които уреждат валутния режим. От гл.т. на видовете контрол валутният може да бъде предварителен / издаване на разрешения /, текущ / попълване на декларации и  справки / и последващ / извършване на проверки и ревизии от органи, на които законът възлага правомощия /. От гл.т. на предмета вал.контрол се характеризира с адресатите си – местни и чуждестранни лица, а от гл.т. на обектите – изброените в  чл.1 на ВЗ сделки, действия и плащания.
Органите на контрола са министъра на финансите, БНБ и пощенските служби.
1. Министърът на финансите чрез своите специализирани органи извършва проверки по спазване на закона. Митническите органи следят   при износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност и на благородни метали и скъпоценни камъни  и изделия с и от тях. Органите на НАП  проверяват дейността на обменните бюра и лицата , които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали  и скъпоценни камъни и изделия / които не са търговски банки /.
2. Органите на БНБ  контролират финансовите къщи, упражняват контрол върху ТБ , упражняват контрол за спазване изискванията  при преводи и плащания към чужбина, при събиране на информация за нуждите на статистиката на платежния баланс и др.
3. Пощенските служби упражняват контрол по спазване изискванията  за забрана на износ и внос на левове и валута  и благородни метали и скъпоценни камъни и изделия чрез пощенски пратки и уведомяват митническите органи за констатираните нарушения.