Планът за изпит е изготвен в съответствие с лекционен курс на проф. М. Чинова, проведен в СУ 2008/ 2009 г.
4. Наказателнопроцесуални правоотношения.
Действията, които се извършват в Нпс са правни, защото са предвидени в закон. Те са предписани процесуални задължения или установени процесуални права. Извършването на всяко действие е или изпълнение на задължение или упражнение на права. Нпс е една цялостна система от непрекъснато възникващи, развиващи се и осъществяващи се НПО. Когато се реализира 1 ПО, то се явява основание за да възникне следващото. Специфики:
1.НПО са неграждански, не на равнопоставеност, а държавно-властнически – единият субект е винаги с функция по ръководство и решаване.
2.В Нпс няма граждански ПО – дори когато се прилага ГПК, отношенията са наказателнопроцесуални.
3.Има хипотези, когато за да възникне НПО е абсолютно необходимо преди това да има ГПО – например защитникът трябва да е упълномощен.
4.НПО се осъществяват винаги между участник в Нпс и държавен орган, осъществяващ функция по ръководство и решаване. (между Пр-р и съд в съдебна фаза; между вещо лице и Пр-р в досъдебна фаза)
5.НПО са различни от материалните наказателни ПО, защото те възникват между държавата и дееца, а процесуалните – между държавни органи и всеки друг участник. На практика може да се реализира НПО без Нпс – например изтекла давност; може и обратното – да не се е реализирало НПО, а да има Нпс – например при оправдателна присъда.
6. Наказателният процес като дейност по разглеждане на наказателни дела. Участници – държавни органи и граждани. Задачи на процеса – непосредствена и основна.
Наказателният процес е дейност на държавни органи и граждани, която има строго специфичен предмет и се развива и осъществява по ред, предвиден в НПК.
I. Дейност на държавни органи и граждани:
1. Съд:
1) Триинстанционно производство, 1-РС/ОС, 2-ОС/АС, 3-ВКС.
2) П е по-малко от 5 г. ЛОС - 1 съдия в 1 ия, П е повече от 5 г. - съдебен състав, включващ съдии и съдебни заседатели (2 и 3 ия- 3 съдии)
3) Органът, който има изключителното правомощие да реши делото по същество, носи отговорността за законосъобразното и правилното осъществяване на съдебната фаза. Нов НПК – само съд може да постанови мерки за процесуална принуда (МПП)
2. Прокурор:
1) Носи отговорността за законосъобразното и правилното осъществяване на досъдебната фаза
2) Единствен държавен орган, който по КРБ е оправомощен да изготви обвинителен акт и да го внесе в съда.
3) Може да извършва цялостно или отделни действия по разследването
4) Може да повдигне предварително обвинение в хода на разследването
5) На досъдебната фаза Пр-р осъществява надзор за законност върху дейността на РО.
3. РО: следователи и разследващи полицаи
1) Следователите са органи на съдебната власт – избират се, повишават се, понижават се в длъжност, наказват се от ВСС по ЗСВ; РП са органи на изпълнителната власт – назначават се, повишават се и т.н. от Министъра на вътрешните работи.
2) Главна роля на РО е да извършват действия по разследването и да събират доказателствата, които са необходими на Пр-ра, за да повдигне той обвинение пред съд
3) Компетентни са да привлекат едно лице като обвиняем – да повдигнат предварително обвинение
4) РО са функционално подчинени на Пр-ра – длъжни са да изпълняват неговите указания
4. Граждани:
1) граждани, срещу които е повдигнато обвинение:
Обвиняем: лицето, което е привлечено като обвиняем в хода на разследването и срещу което е повдигнато обвинение от Пр-ра след приключване на разследването. Чл. 55 – права.
Подсъдим: лицето, срещу което Пр-рът е изготвил обвинителен акт и е предаден на съд. Само когато не са допуснати процесуални нарушения, съдът предава обвиняемия на съд и той става подсъдим. (обвиняем е родово понятие – чл. 94). Подсъдимият е страна в съдебната фаза.
2) граждани, претърпели вреди от П
Пострадал: ФЛ, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от П. Има процесуални права за участие в досъдебната фаза – чл. 75. Субект на НПс.
Ощетено ЮЛ: претърпяло имуществени вреди от П. Има само 3 права на досъдебната фаза: да обжалва Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, да обжалва Постановлението за прекратяване на досъдебното производство, да иска обезпечение на своя бъдещ граждански иск. Не е субект на Нпс, а УЧАСТНИК на досъдебната фаза само.
Частен обвинител: винаги ФЛ, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от П. Участва в съдебната фаза като страна, наред с Пр-ра. Има всички права на страна и правата на Пр-ра в съдебната фаза. Нарича се пострадал в досъдебната фаза. Не може да претендира да получи парично обезщетение за претърпени от него вреди.
Граждански ищец: ФЛ/ЮЛ, което е предявило граждански иск в съдебната фаза на процеса и претендира да получи парично обезщетение за претърпените вреди. Има само правата, които му помагат да докаже основанието и размера на предявения иск.
ФЛ, претърпяло вреди от П може да участва в Нпс в 4 процесуални качества последователно и успоредно: пострадал, частен обвинител, граждански ищец и свидетел. Пострадалият е длъжен да участва в процеса като свидетел, останалите качества са негови права.
Граждански ответник: винаги е друго лице, различно от подсъдимия, което отговаря солидарно с него за причинените от него вреди (непълнолетен с родители).
Частен тъжител: ФЛ, претърпяло имуществени или неимуществени вреди, но от П, което се преследва по тъжба на пострадалия. Делата от частен характер нямат две фази – цялото се извършва в съдебна фаза, повдига се не от Пр-ра, а от ЧТ с тъжба, той може да я оттегли, може делото да се прекрати с помирение между ЧТ и подсъдим (общ характер: Пр-р и защитник: споразумение).
Нов НПК: два вида дела: 1. Частно-публични – 24/1/т.7 : само за онези П, за които е предвидено в Особената част на НК, че се образуват по подадена тъжба на пострадалия до Пр-ра. Делото е от общ характер и се осъществява по общия ред. Частно е, защото се изисква тъжба, а е публично – защото се осъществява по общ ред.
2. Публично-частни – 24/1/т.9 – най-често ПТП. Делото е публично, защото започва независимо от волята на пострадалия и се осъществява по общ ред, а е частно – защото може да се прекрати по искане на пострадалия (катастрофа – съпрузи).
Тези граждани (1 и 2 ) могат да се обособят в една самостоятелна група, а именно граждани, които защитават свои права и законни интереси. В НПс има и граждани, които защитават чужди права и интереси. Това са:
Защитник: това е лицето което защитава правата и законните интереси на гражданите, срещу които е повдигнато обвинение. Може да е адвокат/ съпруг/възходящ. Самостоятелна страна с права – чл. 99
Повереник: лицето, което защитава правата и интересите на гражданите, претърпели вреди от П. Може да е адвокат/ съпруг/възходящ. Не е страна в процеса.
3) граждани които технически подпомагат дейността на държавните органи в НПс
Свидетели, вещи лица, поемни лица, преводачи, тълковници, педагози, психолози.
II. Строго специфичен предмет: разглеждане и решаване на наказателни дела
III. Осъществява се по ред, предвиден в НПК – например доказателства; способи за събиране са изчерпателно изброени.
Наказателният процес е дейност, осъществяващ се от държавни органи и граждани, но тя е винаги дръжавна, защото функцията по ръководството и решаването като правило без изключение се осъществява винаги от държавен орган.
7. Наказателнопроцесуални функции. Наказателно процесуална дейност, строго регламентирана от НПК и направлението на тази дейност. Функцията е и двете, направлението се проявява в и чрез дейността. Направлението може да се познае по непосредствената задача на дейността, а пък тя – от субекта, който я извършва. Направлението определя вида на функцията – 3 основни: по обвинение, защита (граждани) и ръководство и решаване (от държавни органи само). 2 допълнителни: предяване на граждански иск и отговорността по предявения иск. Функциите са тясно и неразривно свързани и взаимно се обуславят. Принципът е, че един субект осъществява една функция, но има и случаи при които може един субект да упражнява две функции – например на досъдебна фаза Пр-р осъществява функция по обвинение и по ръководство и решаване. Състезателен процес – само в съдебна фаза : функция по обвинение се осъществява само от Пр-р, а по ръководство и решаване само от съда. На досъдебна фаза няма състезателност. Държавните органи извършват многопосочна дейност – 107/2: длъжни са да събират всички доказателства; те са длъжни да бъдат обективни.
Функция по обвинение: свързана с повдигане и доказване на обвинението. Дейност на частния тъжител (ч.х.) и на Пр-ра (о.х.). На досъдебна фаза: осъществява се от Пр-ра, РО, пострадал и повереник, съдебна фаза: Пр-р и частен обвинител и неговия повереник.
Функция по ръководство и решаване: 1. ръководене на наказателнопроцесуалната дейност; 2. ръководене на поведението на участниците; 3. решаване на всички въпроси, поставени в хода на процеса; 4. решаване на окончателни въпроси. Съдебна фаза: осъществява се от съда, досъдебна фаза: от Пр-ра и РО. Функции, които осъществяват държавните органи се обозначават като преследване, разследване и решаване.
Функция по защита: обхваща наказателнопроцесуалната дейност, свързана с доказването или че обвиняемия е невинен или по-ниска степен на неговата НО. На досъдебната фаза се осъществява от обвиняемия и неговия защитник, а на съдебната от подсъдимия и неговия защитник. Има 2 допълнителни функции: предяване на граждански иск и отговорността по предявения иск. Основанието е винаги П, което е предмет на обвинението. Доказва се основание и размер – непълна функция по обвинение (граждански ищец) и по защита (граждански ответник). Те са страни и упражняват тези 2 допълнителни функции.
8=60, 61,62,63, 64, 88
60. Обща характеристика на досъдебното производство – Нпс се дели на съдебна и досъдебна фаза, а те от своя страна на стадии. Критерий: 1. става дума за определен кръг процесуални действия и ПО, които имат задължителен характер и могат да бъдат извършени по всяко едно дело; 2. тези действия имат специфична задача; 3. в стадия има специфичен брой от участниците; 4. този кръг завършва с определен акт, като в него се отразява извършеното в стадия. Два допълнителни критерия са проявлението на основните принципи и функции. В Нпс има 3 типа дейности: следствена, дейност по вземане на решение и дейност по контрол върху взетото решение. Стадий се делят на редовни и извънредни: Извънреден е само възобновяването на накзателни дела. Досъдебното производство обхваща разследване и действия на прокурора след приключване на разследването. Тук започва въпрос 8.
8. Обща характеристика на фази и стадий на Нпс
Стадий на досъдебна фаза:
1. Разследване
2. Действия на Пр-ра след приключване на разследването
61. Образуване на досъдебното производство: 1. от Пр-р или 2. ex lege – чл. 212: счита се образувано с протокол от първо действие по разследването. Има 4 предпоставки:
1.Законен повод – чл. 208: всяко съобщение, което е достигнало до орган на досъдебното производство, в което има твърдение, че е извършено П (не е анонимно). Видове: съобщение до органите, чрез средства за масово осведомяване, лично явяване на дееца, непосредствено разкриване от органите.
2.Достатъчно данни, че е извършено П, чл. 211 – може да се направи основателно предположение, че е извършено П. Може законният повод да е придружен с достатъчно данни и тогава Пр-р ще изготви Постановление за образуване на досъдебно производство. Ако не е придружен Пр-р може да извърши проверка лично или да я възложи.
| Проверка, 145 ЗСВ | Наказателен процес |
| Събират се данни | Събират се доказателства |
| Не е, осъществява се по реда на други закони, способи по други закони | Дейност е наказателнопроцесуална, ред по НПК, способи по НПК |
| Има за задача да установи дали са налице достатъчно данни за П | Установява обективната истина за извършеното П. |
| Извършва се от Пр-р и други органи | Извършва се само от съд, Пр-р и РО. |
Може от самия законен повод да се направи извод, че трябва да се извършат неотложни действия – 212/2.
3.Компетентен орган – Прокурор
4.Надлежен акт – Постановление за образуване на досъдебно производство – чл. 214. Или Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство – може да се обжалва, няма срок, защото няма стабилитет – не влиза в сила.
62, 63. След образуване на досъдебното производство се извършват разпити, огледи, претърсване, изземване. Целта е да се съберат доказателства за извършеното деяние и вината на извършителя. Оперативна самостоятелност на РО, докладва системно на Пр-р. Когато се съберат достатъчно доказателства за вината на конкретно лице за конкретно П – „привличане на обвиняем“ (=на повдигане на обвинение, ТР 2/2002 = предварително обвинение). Извършва се с Постановление за привличане на обвиняем – чл. 219. Призовава се обвиняем, прочита му се постановлението, за да разбере в какво е обвинен. По европейските стандарти привличане на обвиняем е налице, когато държавния орган твърди устно/писмено/мълчаливо срещу конкретно лице, че е извършено конкретно П, което задължително е индивидуализирано с фактически и правни признаци. Постановлението се привличане задължително се връчва на обвиняем. Привличането се извършва от РО, но след като е докладвал на Пр-р. След това му се „предявява обвинението“ - 219/4-7 (Постановлението за привличане на обвиняем). Целта е да научи в какво е обвинен, не му се предявяват събраните по делото доказателства. След това се пристъпва към разпит на обвиняемия – 221. Това е първото средство за защита! След това органът продължава да извършва действия по разследване. След това се докладва на Пр-ра. Той може да установи, че не са събрани доказателства, че са допуснати съществени процесуални нарушения, че се налага ново привличане на обвиняем - 226.
Предявяване на разследването – 227. Предявява се на обвиняем и защитник, повереник и пострадал. Извършва се в канцеларията на РО, като прочетат всички приложени по делото материали, всички доказателства по делото. Лицата могат да правят искания, бележки и възражения. Пр-р се произнася кои са основателни и кои не. Накрая РО изготвя заключителен акт:
1.обвинително заключение – обвинението е доказано несъмнено;
2.заключение за прекратяване – 24, давност, амнистия, смърт;
3.заключение за спиране – 25 и 26
То съдържа само мнението на РО, не е същински юридически акт.
Цялата дейност се извършва като правило от РО, но няма пречка да се извършва от Пр-ра. РО е длъжен системно да докладва на Пр-ра, а в 3 хипотези докладът е задължителен. Основна задача на Пр-ра – надзор за законност и ръководство на дейността на РО.
Действия по разследването: такива действия, с които се събират и проверяват доказателства.
Другите действия (привличане на обвиняем, предявяване на разследване) – процесуални действия по НПК.
Привличане на обвиняем – става с постановление от РО
предявяване на обвинението=повдигане на обвинение=внасяне на ОА в съд; обвиняем се запознава с обвинението
разпит на обвиняем
предявяване на разследване – обвиняем се запознава с доказателствата.
Заключение на РО
завършва разследване, започват действия на прокурора.
63. Предпоставки за привличане на обвиняем:
Формулиране от органите на ДП по НПК срещу конкретно лице за конкретно П. Това е твърдение, което се прави преди да е приключило събирането на доказателства. Компетентни органи са РО и Пр-р. От момента на привличането възниква качеството обвиняем и правата му. Могат да се взимат и МПП. Това е предварително обвинение – изменя се в зависимост от доказателствата. Привличането се свързва с предявяване на обвинение и разпит на обвиняем. Повдигането на обвинение става с ОА. Форми:
1.с Постановление по 219; има фактически (достатъчно доказателства за виновността) юридически предпоставки, които биват материални (деянието да е съставомерно по НК, да е от НОЛ) и процесуалноправни (компетентен орган, надлежен акт). Обективна страна: трябва да се извършени всички необходими и възможни действия, свързани с предмета на доказване. Субективни: съвкупност от доказателствен материал, която преценена поотделно или в съвкупност, да стига до еднозначен извод, че лицето е извършило това П.
2.с протокола по 219/2. - тук не се изискват достатъчно доказателства. Доклад на РО е последващ привличането. Обвиняем се конституира преди действията по разследването.
чл. 219. С предявяването на акта се осигурява възможност на лицето да разбере в какво е обвинен, възниква и функцията по защита. Срок 72 ч – инструктивен. След това незабавно се извършва разпит на обвиняем – 225
64. Действия на Пр-ра след приключване на разследването. Втори стадий – чл. 242
След като Пр-р е получил материалите по приключилото разследване, той го проучва и може да вземе едно от следните решения:
1.Да изготви Постановление за прекратяване на наказателното производство, с което се слага край на процеса – предпоставки на 24 и 243
2.Да изготви Постановление за спиране на производството – предпоставки по 25, 26, 244
3.Да внесе в съда Постановление за освобождаване от НО – 78аНК
4.Да внесе делото в съда при постигнато споразумение между него и адвокатът на обвиняемия.
5.Да изготви обвинителен акт и да го внесе в съда – предпоставки по 246.
6.Пр-р може сам или да укаже на РО да отстранят съществените процесуални нарушения, допуснати при предявяване на разследването.
Обвинителен акт: процесуално средство за реализиране на правомощията по чл. 127/ т. 3 КРБ. Повдигане на окончателно обвинение. Не може ОА да се различава от Постановлението за привличане на обвиняем, освен ако няма съществено фактическо изменение на обстоятелствата или ако новата квалификация е по-лека. Пр-р трябва да има ВУ за вината на лицето. ОА е публичен иск от името на Държавата, с който се сезира съда с искане да се произнесе. ОА очертава предмета и пределите на доказване в процеса.
Предпоставки за съставяне на ОА:
Положителни: ВУ и всестранно и пълно разследване
Отрицателни: да липсват предпоставки за прекратяване и спиране и да не е допуснато отстранимо процесуално нарушение.
Стадий на съдебна фаза:
1. Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание
Когато Пр-р внесе ОА в съда, председателя образува съдебно производство и го разпределя на съдия-докладчик. Той се запознава с делото и може да вземе следните решения: да прекрати или спре производството, да върне делото на Пр-р ако са допуснати съществени процесуални нарушения. Ако всичко е ок – връчва се препис н обвиняем от ОА. От този момент съдът е предал обвиняемия на съд. Съдията разпорежда да се призоват свидетели, вещи лица, страните и т.н.
2. Съдебно заседание на първа инстанция. 5 етапа:
1)Действия по даване ход на делото – откриване с.з., кой се е явил, дава се ход
2)Съдебно следствие – прочитане на ОА от Пр-ра, съдът пита дали разбира в какво е обвинен. Разпит на обвиняем, свидетели, вещи лица, прочитат се писмени доказателства, има ли искания за събиране на други доказателства. Приключва се съдебното следствие и се дава ход на
3)Съдебните прения – речи на страните, задължителен ред (1-Пр-р, последен-подсъдим). Страните правят анализ на събраните по делото доказателства, фактически констатации, правна квалификация и наказание.
4)Последна дума на подсъдим – не е разпит, не е доказателствено средство. Той изразява окончателното си отношение към обвинението.
5)Постановяване на присъдата – тайно заседание, само съдии, обикновено мнозинство. Написана, подписана и обявена.
3. Съдебно заседание на въззивна инстанция. Същите 5 етапа. Втора първа инстанция. Проверява се не само дали правилно е приложен закона, но и правилно ли са установени фактическите констатации. Ако са неправилни – може да приеме други, нови фактически положения. Може да събира нови доказателства.
4. Съдебно заседание на касационна инстанция – ВКС. Проверява единствено правилното приложение на закона – НК и НПК. Не може да събира нови доказателства, затова етапите са 4 – без съдебно следствие. Ако неправилно е приложен НК – материален закон, грешка в правната квалификация, ако неправилно е приложен НПК – процесуален закон, съществено процесуално нарушение.
5. Възобновяване на наказателни дела – само ВКС, извънреден способ, защото актовете, които се възобновяват за влезнали в сила и подлежат на изпълнение или изпълнението вече е започнало.
9=65 Прекратяване и спиране на наказателното производство – 243, 244, 24 - 26
Основания за прекратяване – 243/т. 2 – реабилитиращо е. Тук деянието е доказано, че е П, но не е доказано авторството. Приоритет пред другите основания има винаги реабилитиращото основание. Ако делото се прекрати на това основание може да се води дело за вреди срещу държавата. Обвиняемият не може да обжалва Постановлението за прекратяване на това основание, защото е реабилитиращо и жалбата трябва да се определи като недопустима.
Характеристика на прекратяването като процесуално действие :
1. Извършва се с постановление, което се издава във втория стадий на съдебната фаза.
2. Това постановление трябва да съдържа общите реквизити по чл. 199, ал.2 и специалните по чл. 243,ал. 2.
3. Препис от това постановление задължително се изпраща на обвиняемия, пострадалия и ощетеното ЮЛ, защото това са изчерпателно изброените граждани, които могат да обжалват постановлението на прокурора.
Съдебният контрол при прекратяването. – Процедурата е посочена в чл.243, ал.4 -7 вкл. и от тези текстове могат да се направят следните изводи:
1. Съдебният контрол е двустепенен, защото постановлението може да се обжалва пред първоинстанционен съд, а определението на 1-инстанционния съд- пред въззивния. След което постановлението влиза в сила и е окончателно.
2. След като е предвиден съдебен контрол, принципът е актовете да не могат да се обжалват по общия ред на чл.200 пред горестоящата прокуратура.
3. Делото при подадена жалба срещу постановлението за прекратяване се разглежда в закрито заседание, поради което лицето, което обжалва, няма възможност да вземе участие.
4. Съдебният контрол не е по същество, а е контрол, в хода на който се проверява само обосноваността и законосъобразността на постановлението.
5. Съдът е вярно, че може да отмени и обжалваното постановление и да върне делото на прокурора, както е вярно, че при това връщане може да дава задължителни указания. По- важно е, че задължителните указания не могат да са по същество, а трябва да са свързани единствено с правилното приложение на закона (НК и НПК).
6. Съдът не може да дава указания кое лице да бъде привлечено като обвиняем, за какво престъпление, при каква правна квалификация, какъв да е обемът на обвинението, какви действия по разследването да се извършат.
Какви изводи могат да се направят при тълкуването на чл.243, ал. 9?
- Докато не е изтекъл срокът за обжалване, О. и пострадалият не могат да обжалват постановлението по общите правила на чл. 200, т. е пред горестоящият прокурор, а могат само пред съд.
- След като изтече срокът за обжалване, обвиняемият и пострадалият също не могат да обжалват пред горестоящият прокурор по правилата на чл.200.
- След като изтече срокът за обжалване е вярно, че постановлението за прекратяване може да се отмени от горестоящия прокурор, но това, както следва от ал.9, става служебно.
Служебно означава, че прокурорът може да отмени постановлението, когато по собствена инициатива е предприел проверка или след получен сигнал на обвиняемия, пострадалия или друго лице.
Когато постановлението на прокурора е било потвърдено от съда, то влиза в сила, има законна сила и не може да бъде отменяно вече нито от съд, нито от прокурор. Единственият начин да се отмени това постановление е от ВКС по реда на възпобновяване на нак. дела, но този ред е възможен само поради новооткрити обстоятелства.
Когато постановлението не е било обжалвано, то макар и да влиза законно в сила, няма сила на пресъдено нещо, защото на основание ал.9 всеки горестоящ прокурор може да го отмени. Така процесът ще е окаже отново висящ , при това без изискване за нови обстоятелства и докато изтече давностният срок за престъплението.
Интересът на обвиняемия е да се обжалва делото пред съд. Проблемът е , че ако обвиняемия обжалва, за да се сдобие със СПН, той трябва да има правен интерес, защото в противен случай жалбата му няма да бъде допусната. Обвиняемият обжалва – ако е прекратено по т. 1, не може да обжалва, а ако е по някоя друга точка – може да обжалва- това е неговият интерес.
Спиране на производството.
1. Основания за спиране – чл.244, ал.1 и ал.2
2.Спирането на производството от прокурора се извършва по правилата на чл.244, ал3.
3.Съдебният контрол при спирането е едностепенен и процедурата е описана в чл.244, ал.5 и ал.6. За този контрол важи всичко, което бе казано при прекратяването.
4.Спряното производство се възобновява от прокурора по правилата на чл.245, ал.2 и ал.3.
Основания, които изключват образуване на наказателно производство, и основания за прекратяването му
Чл. 24. (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
1. деянието не съставлява престъпление; - единствено реабилитиращо
2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
4. деецът е починал;
5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;
7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; (частно-публични дела)
8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство; (публично-частни)
10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава;
11. деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на правомощията му по закон.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда.
(3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото.
(4) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:
1. липсва тъжба;
2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81;
3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;
4. частният тъжител оттегли тъжбата си;
5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник.
Спиране на наказателното производство
Чл. 25. Наказателното производство се спира, когато:
1. след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;
2. разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина;
3. деецът е лице с имунитет.
Спиране на наказателното производство за престъпления, извършени в съучастие
Чл. 26. При престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина.
Прекратяване на наказателното производство от прокурора
Чл. 243. (1) Прокурорът прекратява наказателното производство:
1. в случаите на чл. 24, ал. 1;
2. когато намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението – реабилитиращо е.
(2) С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
(3) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.
(4) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
(5) С определението съдът може да:
1. потвърди постановлението;
2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;
3. отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
(6) Определението по ал. 5 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
(7) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.
(8) Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние.
(9) Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура.
(10) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) При отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването.
Спиране на наказателното производство от прокурора
Чл. 244. (1) Прокурорът спира наказателното производство:
1. в случаите на чл. 25 и 26;
2. когато извършителят на престъплението не е разкрит;
3. при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината, освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция.
(2) Ако в случаите по ал. 1, т. 2 има привлечен обвиняем, наказателното производство спрямо него се прекратява.
(3) При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия, както и на пострадалия или неговите наследници.
(4) При възобновяването на спряно наказателно производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234.
(5) Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.)
(7) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) При отмяна на постановлението за спиране на наказателното производство по реда на ал. 5 започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) В случаите по ал. 1, т. 3 наказателното производство се спира за срок не повече от една година.
11.Участие на съдебни заседатели в наказателното производство – чл. 8
Черта, иманентно присъща на всяка правова държава – участие на представители на народа. Осигурява се контрол, по-широка колегиалност, гарантира независимост на съда; по-нисък ръст на съдебни грешки и по-широка състезателност. РС и ОС. Трябва да се предвижда ЛОС повече от 5 години. Съдебните заседатели се предлагат от общинските съвети и се избират от ОС на съдиите. Има наредба за избиране: общинските съветници правят предложение за лица, кандидатури. (10 % са с педагогическо образование). Списък се представя в съответното общо събрание. За РС се определят от ОС на Окръжен съд, а за окръжен – от ОС на Апелативен съд. Изисквания: дееспособен бг гражданин, 21 годишен до 70, да не е осъждан са умишлено П, да се ползва с добро име в обществото. Условия за предсрочно освобождаване: по негово искане, при поставяне под запрещение, при осъждане за умишлено П, при трайна фактическа невъзможност да упражнява задълженията си повече от 1 година, при извършено тежко нарушение; системно неизпълнение на служебни задължения.
Състави: 1 съдия и 2 съдебни заседатели, 2 съдии и 3 съдебни заседатели. Има абсолютно задължителни хипотези за участие на съдебни заседатели. Те осъществяват функция по ръководство и решаване, което означава че действат с делегирани държавно-властнически правомощия. На досъдебна фаза: един случай на участие на съдебни заседатели: когато има мярка за принуда настаняване в психиатрия. Мандатен орган – 5 години, свикват се 60 дни за 1 календарна година. Няма предвидени точни критерий как се избират съдебни заседатели за конкретни дела. Само една хипотеза: чрез жребий се определят основни и резервни съдебни заседатели (72 ЗСВ). Важи принцип за независимост и принцип за решаване на делата по ВУ.
Гаранции: съдиите и съдебните заседатели вземат участие при решаването на всички въпроси, както и окончателните, които се поставят в хода на висящия процес. Съд с шофени: въпросите за вината и наказанието се решава заедно от съдии и съдебни заседатели, което е различно от съд с жури: там въпросите за вината се решават от журито, а за наказанието - от съдиите. Участват с равен глас на този на съдиите, присъдата се постановява винаги с обикновено мнозинство. Съдебните заседатели се отвеждат на същите основания, както и съдиите. Могат да заявяват особено мнение, както съдиите. Присъдата трябва да е подписана и от съдиите и от съдебните заседатели. Само съдията може да наложи глоба за нарушаване на реда в съдебната зала.
12. Независимост на държавните органи – чл. 10; Назначаемост и несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите - ЗСВ
I. Независимост на държавните органи:
При осъществяването на своите функции държавните органи са независими и се подчиняват само на закона. За всички държавни органи – следователи, Пр-ри, съдии и РО.
Държавният орган е независим, ако съществуват всички гаранции, че той ще се произнесе по въпросите на делото по вътрешно убеждение, което обаче е основано единствено на доказателствата по делото и на закона. Не означава, че дейността им е капсулирана и не подлежи на контрол, напротив: съществуват многобройни форми за ръководство и контрол на дейността на държавните органи, един от които е даването на задължителни указания, които се отнасят единствено до 1. тълкуването и прилагането на закона (НК), за съществени процесуални нарушения (НПК). Всички други указания са несъвместими с принципа на независимост, защото те не са свързани с тълкуването и прилагането на закона, а с решаването на въпроси по ВУ (преценка на събраните по делото доказателства, кое лице да се привлече като обвиняем, наказанието, което трябва да се приложи).
II. Независимост на съда: 1. от външни органи на изпълнителната и законодателната власт – например от Министър на правосъдието. МП само осигурява сгради, технологии, обучения, изследвания. Министърът организира и председателства заседанията на ВСС, но той няма право на глас. Органите на съдебната власт се назначават, освобождават и т.н. от ВСС, а министърът може само да дава становище. Съдът е независим и от НС: Инспекторат, състоящ се от Главен инспектор и 10 инспектора, които се избират от Парламента за срок от 5 години. Той проверява организацията на административната дейност на съдилищата, образуването, движението на делата и сроковете, в които е приключило. Той не проверява дейността на съдилищата по конкретните дела, а как се администрира дейността. Парламентът има задължение да изслушва доклад на ВСС за прилагането на закона и дейността на съдилищата.
2. Независимост на съда от вътрешни органи в съдебната власт: от Прокурора: Съдът е независим от Пр-ра, защото ОА няма задължителна сила за съда; Пр-р не може да оттегля веднъж внесен ОА, може да се откаже от обвинението. Съдът остава независим – трябва да продължи да разглежда делото и да се произнесе с присъда. Съдът е независим и когато има споразумение – то не може да породи правни последици, ако не е утвърдено от съда. Съдът е независим от обвинителната реч на Пр-ра. Съдът не е длъжен да уважи исканията, бележките и възраженията на Пр-ра. Съдът е независим от втора и трета инстанция: те могат да отменят постановения съдебен акт, да върнат делото за ново разглеждане и да дадат задължителни указания (до прилагането на закона). С ТР на ВКС и тълкувателните постановления с ВАС не накърняват независимостта, защото те не се отнасят до конкретни дела, а са принципни и винаги се отнасят до правилното приложение на закона.
III. Независимост на Прокурора: 1. независим от изпълнителната и законодателната власт, важи всичко по-горе казано за съда в т. 2.
2. Независимост на Прокурора от вътрешни органи в съдебната власт: от Съда: когато съдът дава разрешение или одобрява протокола за извършените действия по разследването той действа суверенно и това не накърнява независимостта на Пр-ра. Съдът може да отмени постановлението на Пр-ра за прекратяване на делото и да върне за допълнително разследване, но със задължителни указания, които се отнасят само до прилагането на закона (243) или за допуснати съществени процесуални нарушения. В с.з. е подчинен на съда, но така са и всички други. От по-горестоящ Пр-р: Прокуратурата е единна и централизира и главния пр-р осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички Пр-ри. Чл. 46 има три хипотези: 1. горестоящ Пр-р може да отмени/измеи постановление на долустоящ Пр-р; 2. горестоящ Пр-р може да извърши действия по разследване и други процесуални действия; 3. писмени указания на горестоящ Пр-р за задължителни. Буквално тълкуване – противоречие с чл. 10, тълкува се стеснително: отнася се само до указания за прилагането на закона.
IV. Независимост на РО от Пр-ра: 197 НПК (203, 219, 224, 225): РО са органи на Пр-ра и те събират доказателства за него, той решава всички въпроси в хода на разследването. Отново си противоречи с чл. 10: норма-принцип: указанията отново се тълкуват стеснително.
Несменяемост на органите на съдебната власт: класически съдоустройствен принцип, установен в ЗСВ. Конституционен. С навършването на 5годишен стаж след атестиране и решение на ВСС съдиите, пр-рите и следователите стават несменяеми. (до 65 г., положителна атестация). Важни са основанията за освобождаване да са формулирани в закон с обективни критерий, за да не могат да се освобождават от длъжност по субективни преценки. Сега има 4 основания, на които се освобождават: пенсиониране, оставка, осъждане на ЛОС за извършено умишлено П от общ характер; трайна фактическа невъзможност за изпълняване на служебните задължения за повече от една година, установено по съответния ред. През 2003 – още 3 основания, но те са СФС и дават възможност за субективни преценки (уронване на престижа на съдебната власт, извъряване на ТУП, системно неизпълнение на служебни задължения) : обявени за противоконституционни.
13. Официално начало. Няма самостоятелна уредба, извежда се от чл. 13. НПК го свързва само с разкриването на обективната истина, но същност е свързан с целия наказателен процес. Той изисква в рамките на своята дейност да се осъществяват всички предоставени на органите правомощия. Така се осигурява предвидимост на Нпс: Държавните органи са длъжни да спазват определено поведение. Проявления на принципа: 48-50 НПК: правомощия на Пр-ра да продължи производството, да встъпи, да промени характера му. Има проявление и в служебното събиране на доказателства
Изключения от принципа:
1. 24/1/т. 7: не се образува наказателно производство, а образуването се прекратява, когато липсва тъжба на пострадалия до Пр-ра (за дела от общ характер). Например за средна и тежка телесна повреда (161/2 НК), 193а НК– задължения за издръжка и т.н.
2. 24/1/т. 9: производства от публично-частен характер: пострадал може да поиска прекратяване на производството (343/2 НК – ПТП)
3. споразумение – 381 – 384 НПК
4. докато не е започнало изпълнение на присъдата пострадалият може да поиска да не се изпълни наказанието.
Равенство на гражданите в наказателното производство – чл. 11 НПК
Конституционно закрепен пренцип. Не се допускат привилегии, ограничения на база 12 основания. Различен е от състезателността: тя действа само в съдебна фаза и се отнася за процесуални права, отнася се само за равенство пред съда. Равенството се отнася за всички участници в гражданския процес, действа през целия процес; отнася се за материални и процесуални права. Равенство пред съдебна и досъдебна фаза. Равенството не означава идентичен процесуален статут. Предпоставки за осигуряване на равенството: единни за всички граждани съдилища, прокуратура и РО; едни и същи материални и процесуални закони; точно и еднакво прилагане на закона. Гаранции за осъществяването: основни: преводач, задължителна защита на бедни обвиняеми; съдебен контрол за точно и еднакво прилагане на законите; контрол върху досъдебното производство; ефективно средство са ТР.
14. Право на защита: чл. 15 - подробно
Европейски стандарти: равни права на страните на достъп до материалите по делото, представяне на всички доказателства в присъствието на другата страна.
Осигуряването ПЗ не е само процесуален институт, обхваща и процесуалните гаранции за защита. Предоставена и осигурена от закона възможност за гражданите, които защитават свои материални права и законни интереси, активно да участват в процеса. То е :
1.диспозитивно – защото се упражнява по волята на неговия носител;
2.публично право – обслужва обществен интерес
3.сложно – многобройни процесуални права, 55, 75, 76, 84 и т.н. Има права, които са едни и същи за всички и такива, които са за определени субекти.
4.Лично – непрехвърлимо, ненаследимо. Наследява се процесуалната правоспособност на едно лице да се конститутира в конкретно процесуално качество, но правоспособността е предпоставка за ПЗ.
ПЗ като процесуален институт: обем от процесуални права, които изразяват самото ПЗ
ПЗ в процеса на неговата реализация: наказателнопроцесуална дейност, извършена от лицето, което има ПЗ. Отказ от ПЗ е недопустим.
ПЗ е различно от правата, обект на защита – те са материални, а не процесуални; процесуалните също се защитават, но чрез друг институт – на съществено процесуално нарушение.
ПЗ е различно от средствата за защита: те са начините, предвидени в закона, чрез които се упражняват процесуалните права: правото е на обжалване, а средството е жалба. Едното без другото обаче е немислимо. Процесуалните права без процесуалните средства са безсилни, а процесуалните средства без процесуални права са безпредметни.
ПЗ е различно от процесуалните гаранции за защита – ПЗ е възможност за активно участие в процеса, а гаранциите са процесуални правила, които осигуряват ПЗ.
ПЗ е различно от функциите в Нпс – има граждани, които осъществяват функция по защита и функция по обвинение и всички имат ПЗ. Когато става въпрос за ПЗ се има предвид не естеството на извършваната дейност, а целта с оглед на която е извършена дейността.
15. Процесуални гаранции за ПЗ
ПГ са процесуални правила, установени със закон, които осигуряват такова развитие и приключване на процеса, което да доведе до осъществяване на неговата непосредствена и основна задача. Понятието е единно, иначе има различни видове ПГ.
2 вида:
ПГ установяващи ПЗ - процесуални правила, чиято диспозиция установява права за гражданите; обуславят възникването на процесуални права за субекта на ПЗ; нереализирането на създадена от тях възможност за извършване на конкретно действие не означава, че не се е реализирала гаранцията. Гаранцията остава. Правилото се явява гаранция
ПГ осигуряващи ПЗ - процесуални правила, чиято диспозиция установява задължения за държавните органи; обуславящи възникването на процесуални задължения за държавните органи. Когато не се реализира задължението, това означава, че не се е реализирало и самото правило и следователно е допуснато съществено процесуално нарушение.
Класификация:
1.ПГ, които са задължителни по всяко наказателно дело и които не са – 224;
2.ПГ, които се отнасят до всички субекти и до конкретни субекти (презумпция за невиновност на обвиняем);
3.Общи ПГ за всички фази и стадий на процеса (неприкосновеност на личността) и ПГ само в отделен стадий (въззив – забрана за влошаване положението на подсъдимия).
4.Основни ПГ – върху които се изгражда цялата система от ПГ и всички други, които не са допълнителни (предявяване на обвинението, предявяване на разследването, забрана за влошаване положението на подсъдимия, спазване на процесуална форма и други)
Основните са 3:
1. Неприкосновеност на личността – чл. 17; Отнася се до всички граждани, независимо от процесуалното качество. 3 насоки: 1. не могат да се прилагат мерки за принуда освен предвидените в НПК и в случаите по НПК: те се налагат по определен ред, от компетентен орган - съдия, срок, ред за обжалване, мотивиран акт за налагане; отпадат когато отпадне нуждата от тях. 2. никой гражданин не може да бъде задържан повече от 24 ч. без разрешение от съд; 3. органите са длъжни да освободят всеки, който незаконно е лишен от свобода. чл. 17: законоустановеност на принудата.
2. Задължение на държавните органи да разясняват правата на гражданите: чл. 15, ал. 3: отнася се за всички държавни органи и за всички граждани. Не се прочитат само, а се обясняват. Гаранцията е безусловна – независимо от изявлението на гражданина, че познава своите права, или че е с адвокат. Държавните органи са длъжни да осигуряват възможност за упражняване на правата- телефон.
3. Презумпция за невиновност: чл. 31/3 КРБ, 16 НПК, чл. 103
Задължение на съда да не пристъпват към разглеждане на делото с нагласата, че обвинения е извъшил П; тежест на доказване – Пр-р; обвиняем не е длъжен да доказва, че е невинен; може да откаже да даде обяснения. Най-малко съмнение във вината на обвиняем – в негова полза. Обвиняем трябва да е уведомен за делото, за да подготви защитата си. Съдът се уведомява за миналите осъждания и това не е в противоречие с гаранцията. Ако делото се прекрати на нереабилитиращо основание (амнистия) ако обвиняем заяви, че иска делото да се разгледа от съд – няма да се прекрати. ПН не е презумпция – от момента на привличането на обвиняемия той не доказва нищо, само се счита за невинен. ПН действа независимо от всичко до влизането на присъдата в сила. ПН не се свързва с ВУ – те са две правни величини от различен порядък. Никой държавен орган няма задължението да смята обвиняемия за невинен – напротив Пр-р се стреми да докаже обрантото. ПН е процесуално правило, което гарантира, че той няма да се третира като виновен до доказването му. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Чл.116. Присъдата не може да почива на предположения. Не може само на данни от СРС и на показания на анонимни свидетели - 177. Всички тези правила са императивни.
Павлов: презумпцията е обективно правно положение.
Съществени процесуални нарушения:
Способи за доказване са извършени без да се съблюдават правила в НПК
Непредявяване на Постановлението за привличане на обвиняем
Неразпитване на обвиняем след предявяване на обвинението
Непредявяване на разследването
Нарушенията на правилата на родовата подсъдност
Нарушенията на правилата на местната подсъдност, само когато страната е възразила и въпреки това делото е било разгледано
16. Разкриване на обективната истина в наказателния процес – чл. 13
Конституционен принцип. Органите са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. Законът е непълен: гражданите, които защитават чужди права и законни интереси (защитници и повереници) също имат задължение да съдействат за установяването на истината относно фактическите положения, които ползва тезата на защитата. Свидетели и поемни лица също имат задължение да подпомогнат съда за разкриването на истината. КРБ: 121/2: производството по делата осигурява разкриването на истината: 1. Означава, че трябва да бъде приет такъв закон, който да урежда наказателния процес като състезателна наказателна процедура, в хода на която страните да имат еднакви права. 2. законът трябва да изключва предустановените и формални доказателства; 3. Трябва да се предоставят на обвиняемия права, които ще му гарантират действителното ПЗ. 4. Законът трябва да регламентира всички и най-съвременни средства за разкриване на истината. 5. КРБ поставя изисквания и към закона и към всяко конкретно наказателно производство.
Понятието обективна истина: Обективната истина е разкрира, когато фактическите констатации на съда правилно, точно и вярно отразяват фактите от обективната действителност – фактите от живота, предмет на доказване. В САЩ – вярно е ако има доказателства за това, истината е в кориците на делото – формална истина.
Достижимо ли е разкриването на обективната истина по делата? Да, защото: 1. В Нпс се доказва не събитието на човешкото деяние, което е оставило многобройни следи, а се доказва деянието като П. 2. Предметът на доказване е ограничен - 102 НПК. 3. В Нпс се доказват не всички факти, а само някои; 4. в Нпс не се доказват общи правила и закономерности, принципни положения
Научната истина се различава от истината в наказателния процес по предмет (общи закономерности на природата), цел (усъвършенстване на живота), методи (всички ), характер (винаги относителна)
17. Оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение – чл. 14
Принципът се отнася до всички държавни органи, които действат по ВУ. Последици от принципа: че органите взимат решение съгласно събраните по делото доказателства и като се ръководят от закона. Правилото на 14/2 забранява да се използват формални и предустановени доказателства. Правилото за ВУ е в корелация с независимостта. Независими са онези държавни органи, за които е гарантирано, че ще действат по ВУ, основано на доказателства по делото и закона. РО действат ли по ВУ? - съмнително. Субективна страна на ВУ: абсолютната увереност на държавен орган, която изключва всякакво съмнение в съществуването или несъществуването на конкретни фактически или правни положения и готовност да се действа съобразно тази увереност. Обективна страна на ВУ: съзнателна увереност, базира и се изгражда единствено на доказателствата по делото, но при условие, че тези доказателства са събрани и проверени единствено по реда на НПК и при условие, че е извършено обективно, всестранно и пълно разследване. Обективно: събрани и проверени всички доказателства за и против обвинението. Всестранно: проверени са всички възможни версии, а не само най-вероятните. Пълно: по делото са установени всички факти, елемент от състава на П, и предмет на доказване на наказателното дело. Кога е нарушено ВУ?: От субективна страна: допусната е логическа грешка при анализ на доказателствените материали и ще се допусне и фактическа грешка във фактическите изводи на съда. Присъдата ще е необоснована. Ако ВУ е накърнено от обективна страна: резултат е съществено процесуално нарушение: 1. държавният орган при изграждането на ВУ и правейки извод за фактическите констатации по делото, не е обсъдил част от приложените по делото доказателства; 2. не е обсъдил противоречията в материалите; 3. някои от материалите са изопачени умишлено или небрежно; 4. държавният орган се е позовал на доказателства, които не са събрани и проверени по НПК; 5. позовал се е на доказателства, които не са приложени по делото; 6. противоречие между диспозитив и мотиви.
18. Публичност. Изключения – чл. 20
Относима само към съдебните заседания във 1 инстанция. Цели се прозрачност на правосъдието. Значение: осигурява обществен контрол върху цялата съдебна дейност и стимулира съда да упражнява правомощията си с необходимата обективност и точно спазване на законите. Осигурява се по-голямо доверие в актовете на съда. чл. 261 – възпитателно въздействие на съдебните заседания. Показни процеси – 262.
Изключения: Във връзка с предмета на делото: пазене на държавна/ служебна тайна – 263/1; 264/2; свързани с особености на определени лица: лица от публиката или белези на участници – 265/т. 1; особености на определени участници – анонимен свидетел, непълнолетен подсъдим; поведение на определени лица от публиката – 267/4
Според задължителността има друга класификация: 1. относително задължително – 263/2, 267/4, 391/1 – съд преценява; 2. абсолютно задължително – анонимен свидетел, въоръжени лица, непълнолетни.
Според степен на ограничаване на принципа: 1. пълно ограничаване – анонимен свидетел и държавна тайна и 2. почти пълно изключване – непълнолетни подсъдими, факти от интимен живот; 3. частично ограничени – останали случаи. Ограничаването става с определение/ разпореждане на Председател на състава. Трябва да е мотивирано.
19. Непосредственост - чл. 18. Устност – чл 19
Устност: отнася се за всички държавни органи. Установен в НПК отнапред с изключения. Павлов: Принципът намира проявление в две посоки: 1. обяснения на обвиняемия и показанията на свидетеля трябва да са дадени устно, за да бъдат използвани като годно ДС. Устността е условие за валидност. 2. искания, бележки и възражения са устни, а ако са писмени – се прочитат. Чинова: 1. съдебните речи като правило не могат да са писмени и 2. последната дума на подсъдимия; 3. присъдата задължително сепрочита в съдебно заседание.
Непосредственост: отнася се за всички държавни органи и в двете фази на процеса; априори има изключения. Държавните органи трябва да основават решенията си върху доказателствени материали, които са събрани и проверени лично. Принципът намира пълно приложение в дейността на съдебните органи: Съдът е длъжен да обоснове актовете си с доказателства, които е събрал и проверил лично. Само съдебните органи са неизменни – иначе съдебното следствие започва отначало. (освен при запасен съдия или съдебен заседател). Съдът действа и при изискването за непрекъснатост на съдебното заседание, което означава, че след съдебните прения и последната дума на обвиняемия съдът не може да разглежда други дела, преди да се произнесе по това дело. В дейността на прокурорските органи този принцип не намира приложение: като правило Пр-ра се позовава на доказателствата, събрани от РО, а не от него. Пр-рите не са неизменни, а са взаимозаменяеми. Принципът намира приложение по изключение когато Пр-р само е извършил разследването и отделни действия по него и е събрал някои от доказателствата. В дейността на РО: непълно проявление: основната функция на РО да извършват действия по разследването – те се позовават на тях. РО не са неизменни, взаимозаменяеми са при извършването на дейността си.
20. Принцип на състезателност. Равни права на страните – чл. 12
Изискване: разпределяне на всички функции между различни субекти на процеса, за да се осигури независимост. Например Пр-ра в досъдебната фаза осъществява функция по обвинение и по ръководство и решаване, но в съдебната фаза - само по обвинение. Органът, който решава - съдът, става независим. Принципът е свързан и с възникването на страните в процеса – чл. 253. Правата на обвиняемия се разгръщат в пълна степен – чл. 55. Осигуряват се равни процесуални права на страните, не означава еднакви. Означава, че по повод поведението на всяка една страна, за насрещната възникват права (Павлов). МЧ: подчертава се еднаквата им възможност да събират, преценяват и оценяват доказателствени материали. Нееднакви права: различни са по обем, съдържание. Всички страни имат право на искания, бележки и възражения. Равнопоставеност на страните пред съдебен състав. Принципът действа в система с останалите принципи – комплексно. чл. 107/2 – ревизионно начало: означава, че въззивна инстанция прави проверка на атакуваната присъда – отново има компромис между официално начало, състезателност и обективна истина.
21, 66 Централно място на съдебното производство – чл. 7 НПК
Европейски стандарти за правото на достъп до съд: ЕКЗПЧ – всяко лице има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Цели се пълноценно и реално осигурен достъп до съд. Той трябва да разполага с пълна компетентност – да се произнася по правната и фактическата страна на спора. Достъпът до съд трябва да е действителен и възможен (разходи, лишаване от възможност за свободна кореспонденция, изисква се осигуряването на безплатна адвокатска защита, своевременно изпълнение на влезли в сила съдебни актове). Обвиненият свободно да изявява волята си при договаряне. Трябва да му е осигурена възможност да съдебно обжалване и т.н.
В бг право: органите, осъществяващи досъдебната дейност не са правораздавателни – затова достъпът до съд на досъдебната фаза е осигурен чрез установяване на пълен съдебен контрол. След приключване на досъдебното производство може да се 1. обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство – от обвиняем, пострадал и наследници, ощетено ЮЛ – 243/3 (двуинстанционен). Съдебен контрол има и при 2. спиране на производството едноинстанционен контрол. 3. връщане на делото на пр-ра за допълнително разследване при допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение (ограничени са процесуалните права на обвиняем). Съдебният контрол в хода на разследването: 1. Мерките за МПП се постановяват от съда; 2. Предварителен (принудителни действия с разрешение от съдия - освидетелстване), последващ (претърсване – 24 ч и последващо одобрение от съдия) и текущ контрол на съда (разпит пред съдия на обвиняем или свидетел).
В досъдебното производство има многобройни процесуални гаранции, които очертават съда като главен субект на процеса, а съдебното производство – като главно:
| Досъдебно производство | Съдебно производство |
| Подготвителен характер | Главно производство; съдът ръководи и координира дейността на всички субекти |
| Цел: да се съберат и проверят доказателствените материали, необходими на Пр-р за изготвяне на ОА | Цел: да се решат въпросите за вината и наказанието с влязла в сила присъда. Решава всички въпроси в хода на процеса. |
| Определя рамките на доказването в съдебната фаза – съдебното следствие | Съд се произнася само по фактическите положения в ОА и само по отношение на лицата, срещу които има обвинение |
| Няма публичност, производството е тайно, няма състезателност, страни | Намират приложение всички принципи + непосредственост и устност. Служебно начало – по свой почин: доказателства. |
| РО са длъжни да спазват указанията на Пр-ра, а той – указанията на по-горестоящия. | Съдебните органи са напълно независими |
| Само в 1 случай има съдебни заседатели – настаняване в психиатрично заведение. | Само тук участват съдебни заседатели |
| Не са такъв | Колегиален орган |
Съдът отново събира и проверява целия доказателствен материал, събран в досъдебното производство – свое цялостно и независимо разследване. Само съдът предава на съд – чл. 252. При делата от частен характер съдебното производство не е в центъра.
22. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок - чл. 22
Установен по различен начин за съда (не са длъжни) и за органите на досъдебното производство (длъжни са). Трябва да е еднакво. Сроковете са инструктивни, дисциплинира органите при извършването на тяхната дейност. Тези срокове са гаранция за осъществяването на принципа, а не изразяват принципа. Начален момент: момент, в който е предявено обвинението, краен – момент, в който се слага край на несигурността в правното положение на лицето. Разумността се преценява не абстрактно, а с оглед обстоятелствата по конкретното дело. ЕСПЧ: Три критерия:
1.Сложност на делото – естеството на фактите, които са предмет на доказване; сложност на правните проблеми, слеожност на процедурата,
2.Поведение на лицето: ако е по негова вина не се зачита
3.Поведението на държавните власти – положени ли са усилия за ускоряване на производството и дали са взети мерки срещу ненужно протакане
България вече няколко пъти е осъждана за неспазване изискванията за разумен срок – дълги периоди между заседанияата, отлагания, забавяния при придвижването на съдебното досие
Последици от неспазване на срока: производството не трябва да се прекратява на това основание или следва да бъде компенсирана чрез намаляване на наказанието за сметка на времетраенето на процеса. В България няма такъв законодателен ред. Обвиняемият не разполага и с възможност да получи обезщетение за претърпените от него вреди. Жалбите до ЕСПЧ са единствено средство докато България не предвиди адекватни средства за обезщетение.
чл. 22: 2 проявления: за Пр-р и РО: длъжни са да осигурят провеждането на ДП в предвидените срокове и делата, при които има МН задържане под стража са с предимство.
23. Участници, страни и субекти в наказателния процес
Участници са всички държавни органи и граждани, които са субекти на НПО. Понятието е най-широко, защото включва държавни органи и граждани, които притежават някакви процесуални права. Има такива участници, които имат участие само в едно процесуално действие (свидетел) и такива с повече процесуални действия (обвиняем).
Субекти: три белега:
1. Държавни органи и граждани, които осъществяват поне една функция – няма значение дали е основна или допълнителна, в пълен или непълен обем. Участник, но не и субект са свидетели, поемни лица. Всички субекти са участници, но не и обратното
2. Субектите защитават свои или чужди права и законни интереси – обвиняем, пострадал, ощетено ЮЛ (досъдебна фаза); подсъдим, частен обвинител, граждански ищец и ответник (съдебна фаза). Субектите, които защитават чужди права: в единия случай се защитават правата от Пр-р, РО – държавни органи защитават обществен интерес; в другия случай се защитават права на граждани – защитници и повереници.
3. Според проф. Павлов само субектите на Нпс притежават процесуални права, които са от такова естество, че след като бъдат упражнени, процесът се придвижва напред към нова фаза. Според Чинова само субектите на Нпс са в същото време и субекти на процеса на доказването. Само те взимат участие при допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствения материал.
Има субекти, които упражняват други дейности, заедно с функциите си без да има обединяване на функции (Пр-р, съд). Има субекти, които са колегиални и които са еднолични. Има неизменни субекти – съдебен състав. Има субекти, които са безусловно необходими (обвиняем и държавни органи) за да се осъществи Нпс.
Страни: Според проф. Чинова: Това са субектите, които осъществяват функция по обвинение или функция по защита в неговата съдебна фаза. Според проф. Павлов: субектите на Нпс в неговата съдебна фаза, които повдигат и поддържат обвинението или отговарят по него, предявяват граждански иск, или отговарят по него. Чл.253 НПК – повереникът не е страна.
24. Съдът – главен субект на наказателния процес. Състав на съда. Актове на съда
Съдът е единствения субект на наказателния процес, който е колегиален орган; само той може да реши въпросите по същество, при това със съдебен акт, който има СПН, защото се ползва с последиците на неотменимостта. Само съдът може да постанови присъда „В името на народа...“; само съдебните органи не са взаимозаменяеми; пълно проявление на всички принципи; съдът ръководи дейността на всички участници. Съдът е главен субект и на двете фази, защото само той осъществява пълен съдебен контрол върху досъдебната дейност.
Съдебният контрол може да се групира:
1. Съдебен контрол в хода на разследването. Той се дели на: предварителен - принудителни действия с разрешение от съдия – освидетелстване, СРС), последващ (протокол за претърсване – 24 ч и последващо одобрение от съдия) и текущ контрол на съда (разпит пред съдия на обвиняем или свидетел). Действия, които могат да се извършват само от съдебен орган – задържане под стража, домашен арест
2. Съдебен контрол след приключване на разследването. Форми: 1. предвидената възможност да се обжалва Постановлението на Пр-ра за прекратяване на производството пред съда; 2. Обжалване на Постановлението за спиране пред съда; възможността на съдията докладчик да върне делото на Пр-ра при допуснати съществени процесуални нарушения. 4. възможност на първа, въззивна и касационна инстанция да върнат делото на Пр-ра при допуснати съществени процесуални нарушения.
Основания за отвод: чл. 29/1 – абсолютни, 29/2-относителни
Състав на съда – чл. 28
(1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от:
1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;
2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) един съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание повече от пет години лишаване от свобода;
3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
(2) При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии.
(3) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии.
(4) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава се произнасят еднолично в случаите, предвидени в този кодекс.
Решения на съда – чл. 32
(1) Съдът постановява:
1. присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия;
2. решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на искане за възобновяване на наказателното дело;
3. определение - в останалите случаи.
(2) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава постановяват разпореждания.
25. Подсъдност на наказателните дела. Видове подсъдност.
Разлика между подсъдност и компетентност: след като едно дело е подсъдно на един съд, то това означава, че именно този съд е компетентен да го разгледа – зависи от гледната точка. По бг право подсъдността е определена с императивни правни норми в НПК. Основният вид подсъдност се свързва с районните съдилища. Видове подсъдност:
1.Родова – разпределя делата между различни по степен съдилища когато действат като първа инстанция. Чл. 35/1 – на РС, 35/2 – изчерпателно са изброени тези, подсъдни на Окръжен съд, а ал. 3: СГС. Нарушенията на правилата на родовата подсъдност е съществено процесуално нарушение, само когато РС е разгледал дело, подсъдно на ОС, но не и обратното.
2.Местна: разпределят се делата между еднаквите по степен съдилища, когато действат като първа инстанция – 36/1: място, където е извършено П. 36/2 и 3 и 37: специфични хипотези – когато не може да се определи мястото, или е извършено в чужбина, започнало в района на един, а е довършено в района на друг. Нарушенията на правилата на местната подсъдност е съществено процесуално нарушение, само когато страната е възразила и въпреки това делото е било разгледано.
3.Подсъдност по връзка между делата: при нея става въпрос за дело, което се нарича акцесорно и което се определя от подсъдността на друго дело – главно. Хипотези, когато няколко дела трябва да се обединят, тъй като само по този начин може да се достигне обективната истина. Чл. 38: едно лице е извършило няколко П; Чл. 41 – няколко лица са извършили няколко П; съучастие – чл. 40; общо наказание – чл. 39.
4.Функционална подсъдност: сочат кой съд е компетентен да се произнесе като възиивна и касационна инстанция – чл. 45
Спорове за подсъдност се решават от ВКС – чл. 44
Иземване на наказателни дела се решава от ВКС при определени условия– чл. 43
26. Прокурор. Разследващи органи
Прокурор. Главен Пр-р: назначава се от Президент по предложение на ВСС. Прокуратурата е единна, самостоятелна и независима, централизирана и субординирана власт. Главният Пр-р осъществява методическо ръководство и надзор за законност върху дейността на всички Пр-ри. Прокуратурата има основни правомощия в:
1.разследване и повдигане на обвинение по наказателни дела;
2.надзор при изпълнение на МПП, места за ЛОС, изпълнение на накзания;
3.предприема действия за отмяна на незаконосъобразно постановени актове от органите на администрацията – общ прокурорски надзор;
4.Прокуратурата участва при разглеждането на граждански и административни дела.
Процесуално положение в досъдебна фаза:
1.Може да извърши цялостно разследване, отделни действия по разследването и други процесуални действия – 46/2/т.2
2.Осъществява функция по обвинение – изготвя ОА, може да приввича обвиняем
3.Осъществява функция по ръководство и решаване – само той образува ДП, прекратява, спира
4.Осъществява надзор за законност – 46/2/т. 1, 196 – допълваща норма: проверява материали по делата, участва при извършването на някои действия; заменя един РО с друг. Надзорът е непрекъснат и постоянен. Вече има адекватни гаранции за това. Чл. 226 – задължава РО да докладва на Пр-ра.
| Надзор за законност | Общ прокурорски надзор |
| Пр-рът го упражнява върху напълно процесуално подчинени органи | Пр-рът го упражнява върху органи на изпълнителната власт, които не са му подчинени |
| Пр-р може сам да отстрани нарушението и да отмени акта, с което да възстанови законността | Пр-р не може сам да отстрани нарушението нито да отмени акта. Само сезира компетентните органи |
| Решаващи и контролни правомощия | Само контролни правомощия |
С приемането на нов НПК Пр-р не е господар на досъдебната фаза, Чинова: Пр-рът престана да бъде такъв, защото: 1. всички негови актове подлежат на съдебен контрол – ОА, спиране и прекратяване; 2. всички МПП се постановяват от съда; 3. редица действия се извършват с разрешение на съда; 4. някои действия по разследването се извършват пред съда. Пр-р е господар на привличането към НО на лица, извършили П; затова и образуване, отказ да се образува и привличане не подлежат на съдебен контрол).
Процесуално положение в съдебната фаза:
При подготвителните действия за разглеждане на делото в с.з. Пр-р не извършва вече 2 функции, а само 1 – по обвинение. Още не е страна, защото и другите не са се конституирали. В 1 инстанция може да заеме 3 позиции: 1. да поддържа изцяло обвинението и да иска осъдителна присъда; 2. да не поддържа обвинението и да иска оправдателна присъда; 3. частично да поддържа обвинението, като иска за някои П и обвинени осъдителна, а за други – оправдателна присъда. В 1 инстанция – винаги е страна и винаги осъществява функция по обвинение. Павлов: Пр-р е еднакви задължен да събира доказателства в полза на обвинението и в полза на защитата. Дори да пледира оправдателна присъда – пак е част от обвинителна функция.
Процесуално положение във въззивна и касационна инстанция:
Може въззив да се образува по 3 начина:
1.по жалба на страните; Тогава Пр-р може да: 1. даде заключение, че жалбата е основателна; 2. че е неоснователна; 3. частично основателна е
2.по протест на Пр-ра. Тогава той може да: 1. поддържа протеста, 2. да не го поддържа, 3. частично да го поддържа
3.по жалба и по протест.
Извод: винаги Пр-р е страна и осъществява функция по обвинение
РО: следователи и разследващи полицаи – има разлика в процесуалното положение и правомощия – чл. 52. Следователите имат право да извършват разследване или отделни действия по разследването, както и други процесуални действия. Дейността, която извършват е наказателнопроцесуална, по реда на НПК. Способите за доказване на РО са еднакви. Трябва да бъдат обективни – да събират доказателства за обвинението и за защитата. Задължение да се разкрие обективната истина важи и за следователите и за полицаите; пълно проявление на служебното начало – длъжни са да събират доказателства, независимо, че не са направени такива искания от участниците в процеса. Пр-р осъществява надзор за законност върху разследването с едни и същи методи и средства. На едни и същи основания им се прави отвод и самоотвод. Не могат да се разпитват като свидетели нито за действията, които са извършили, нито за фактите от предмета на доказването. Имат оперативна самостоятелност – 203/1 и 2: длъжни са да вземат всички мерки за Законосъобразното извършване на разследване, както и да съберат всички необходими доказателства за разкриването на истината. РО самостоятелно решават какви действия да извършат, кога и в каква поредност да ги извършат. За извършването им РО не са длъжни да искат одобрение или разрешение от Пр-р. Ограничени са с 2 правила: 1. 203/2 РО се ръководят от ВУ, но и от Пр-р. 2. РО е длъжен да изпълни указанията на Пр-р и не може да възрази. Ограничени са и защото:
1.не могат да образуват досъдебно производство – 212/1.
2.не могат да отказват да образуват производство – 213;
3.не могат да обединяват или разделят дела – 217;
4.не могат да правят искания до съда – за налагане на мярка за неотклонение или на друга МПП; не могат да представят за одобрение пред съдия протокола за претърсване;
5.не могат да првлекат обвиняем преди да е докладвано на Пр-ра – 219
6.не могат да приключат разследването, преди да е докладвано на Пр-ра – 226
7.искания, бележки и възражения – 229/3, решават се от Пр-р.
8.длъжни да изпълняват указания на Пр-р, без възражения – 197
Извод: РО са напълно процесуално подчинени на Пр-р.
Екипно разследване, гаранции: Пр-р осъществява постоянен надзор за законност при провеждане на разследването; РО системно докладва на Пр-р като обсъжда с него възможни версии и всички други въпроси по разследването. Няма го вече институт на връщане на делото от Пр-р до РО за допълнително разследване с нов срок. Три пъти задължителен доклад: 1. когато привлича обвиняем, 2.когато приключва разследването и 3. когато......
27. Пострадал. Частен обвинител
Пострадал – винаги ФЛ, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от П – чл. 74 и 75: права: да бъде уведомен за правата си, да получи защита за себе си и близки те си; да се информира за хода на наказателното производство; да обжалва постановленията на РО и Пр-ра и т.н. Ощетено ЮЛ – няма право да участва в хода на разследването; то може да поиска обезпечаване на бъдещ иск, но няма предвидено гаранции Чл. 213 и 73, 243. Ако поиска може да участва с 3 роли: частен тъжител, граждански ищец, частен обвинител (о.х) Страна е в процеса. Има право на повереник. Пострадал има ли права в досъдебна фаза – има толкова и такива, че да му позволят да се конституира като страна по-късно. Предпоставки: 1. да е образувано ДП или да е започнало разследване; 2. вредите да са пряка и непосредствена последица от престъпното деяние; 3. реални вредни последици. Пострадали могат да са и наследниците на ФЛ.
Частен обвинител: Встъпва в процеса наред Пр-ра. Процесуални предпоставки за качество: 1. процесуална правоспособност – пострадал от П от о.х. Имуществени и неимуществени вреди
2. процесуална дееспособност. Отнася се за частния тъжител, частния обвинител (и граждански ищец): Тя е предпоставка за упражняване на правото на тъжба и е призната от закона способност на едно правоспособно лице лично да извършва валидни процесуални действия, както и лично спрямо него да се извършват такива действия.
Универсална дееспособност: пълнолетни, незапретени лица – те могат лично или чрез повереник да извършват процесуални действия. Повереникът не може да оттегля тъжбата или да сключва помирение без да е изрично упълномощен за това.
Малолетните нямат дееспособност – вместо тях законни представители.
Ограничено дееспособни – непълнолетни, настойници, съгласие на родителите. Ограничено запретените – лично извършва действия с попечител. Ако непълнолетен или ограничено запретен извършват действия без съгласие на настойници/попечители – действията могат да се потвърдят после, ако не – считат се за нестанали.
3. За ЧО: да е налице производство от о.х. в съдебна фаза: срок по 77/3 конституира се до начало на съдебно следствие при първоначалното разглеждане на делото.
4. молба за встъпване – не се изисква форма; съдържа данни за лицето и обстоятеслтвата, подпис. Определение, с което се отказва конституиране на частен обвинител – обжалва се еднократно пред въззивен съд. Конституира се при тези предпоставки.
При частния тъжител има тъжба, кояето поставя началото, а срокът е 6 месеца от узнаване на П. След това се образува дело от ч.х. Пред РС с акт на съда – разпореждане.
Процесуално положение: ЧО е субект на процеса, осъществява обвинителна функция. Той е акцесорен, процесът може и без него. Самостоятелен субект, поддържа обвинението независимо от Прокурор (наред или без него). Страна в процеса – защитава свои собствени права и законни интереси, упражнява диспозитивното си ПЗ. Не дължи активност, може да има повереник. Права – чл. 79. ЧО е допълнителен субект по обвинение.
ЧО може да е граждански ищец, свидетел.
28. Частен тъжител: Право на тъжба: производство от ч.х. Инициира се и се води от пострадал. Специфични способи – помирение. Форма на тъжба: искане за наказателноправна защита, само писмена, бг език, подпис, Обща тъжба – когато пострадалите са повече от 1. Трябва да съдържа данни, за лицето, което подава и лицето, срещу което се подава, данни за обстоятелствата на П. Не е длъжен да квалифицира – задължение на съда. Посочват се доказателствата, на които се позовава. Правото на тъжба е призната от закона възможност едно лице да сезира съда за наказателноправна защита и така да се установи в Нпс като страна, която повдига и поддържа обвинението. Характеристики: 1. делимо право – ако са пострадали няколко лица всяко има ПТ; ако пък извършителите са повече, пострадал може да подаде тъжба до всеки. 2. наследимо – наследници могат вместо пострадал, ако той е починал и не е подател тъжба преживе. Процесуалната правоспособност се прехвърля на наследниците еднократно. Ако няма наследници производството се прекратява.
Частния тъжител като страна в процеса: абсолютно необходим субект на процеса, за образуването, движението и приключването на процеса. Осъществява функция по обвинение, защитава собствени права и интереси. Конституира се като страна в процеса от подаването на тъжбата. Права – чл.82. Частният тъжител е dominus litis. Длъжен е да заплати предварително деловодните разноски. Твърденията на ЧТ не са доказателства в процеса. Той може да бъде и граждански ищец.
Погасяване на правото на тъжба: Пострадал я подава 6 месеца от узнаване, ако изтече – правото се преклудира и не може да се упражнява от наследници.
Специфични способи за прекратяване на производството: Оттегляне на тъжба: изрично – с писмено или устно волеизявление до съда ; или мълчаливо – презумптивно: 1. ако ЧТ не се яви без уважителни причини в 1 с.з. - счита се, че се е дезинтересирал от делото. Делото се прекратява с определение; Ако е имал уважителни причини – жалба; 2. ЧТ не бъде намерен на посочения от него адрес – същата презумпция. Ако е изрично ЧТ н е може повече да тъжи за същото деяние.
Помирение: съгласуване на волите на подсъдим и ЧТ (не бъркай със споразумение: там делото е от о.х и е между прокурора и заяитника на подсъдимия); за регулиране отношенията помежду им, нарушени чрез П. Не трябва да противоречи на закона и на добрите нрави. Може да бъде съдебно или извънсъдебно. Разликата е, че съдебното се контролира от съда. Има процесуални действия в 2 насоки: 1. правопогасяващо действие – ако е преди процеса, погасява се ПТ на пострадал; 2. абсолютна пречка за движението на процеса. 247/1/т. 2 – единствено разпореждане, което се обжалва
29. Обвиняем : чл. 54, няма дефиниция. Лицето, което е привлечено като обвиняем при условия и ред по НПК. Не става чсно, че има предварително обвинение – когато едно лице се привлича като обвиняем и окончателно обвинение – когато Пр-р с обвинителен акт повдига обвинение след приключване на разследването. След като бъде предаден на съд фигурата става подсъдим. Обвиняем е винаги процесуална, а не фактическа фигура, защото едно лице може да се привлече като обвиняем само след като е образувано и започнало разследване. На досъдебната фаза обвиняемият е субект на Нпс и упражнява функция по защита. Изключение по 219/2 – привлича се обвиняем и без достатъчно доказателства с извършеното първо действие по разследването. Привлича се с постановление, но може и с протокола от първото действие по разследването. Обвиняемият е трайна процесуална фигура и задължителен субект на Нпс. Това е така защото: 1. Пр-р не може да изготви ОА срещу конкретно лице за конкрено П, ако това лице не е привлечено като обвиняем; 2. предварителното разследване може да се проведе и без обвиняем, но ако след това не бъдат събрани достатъчно доказателства за конкретен извъряител – Нпс се спира. Обвиняемият има много процесуални права – чл. 55, може да има защитник; за него се отнася презумпцията за невиновност единствено; няма тежест на доказване; обясненията на обвиняемия са с двойнствена природа, защото са ДС и средство за защита.
Защитата на обвиняемия може да бъде лична, чрез защитник (необходима и доброволна) или служебна (107/3). Други права по 55: да научи за какво П е привлечен и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения (оговор); да се запознае с делото и да прави извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки, възражения; да обжалва и т.н.
30. Мерки за процесуална принуда. Цел. Обща характеристика на мерките за неотклонение.
I. Характеристика на принудата в НПр.
1.При осъществяване на проц. принуда се накърняват основни права и свободи, защитавани от КРБ и международните актове. (право на свобода и сигурност, на неприкосновеност на личността, на личния и семеен живот, на кореспонденцията, на свободно придвижване и избор на местоживеене, на напускане на страната и право на собственост)
2.Европейски стандарти
а) МПП се установяват САМО със закон, който :
*може да се тълкува само буквално и ограничително, никога разширително
*трябва да е формулиран точно и детайлно ясно
*да не противоречи на правото, да съдържа вскички гаранции срещу произволни посегателства
*когато съдържа дискреционни разпоредби - те да са очертани лимитативно и с обективни критерии, да няма субективни преценки
б) МПП трябва да преследват правомерна цел и да са необходими (само когато са в интерес на национална или обществена сигурност, икономиката и благосъстоянието, за предотвратяване на безрециди и престъпленияи за защита на здраве, морал и свобода на другите)
в) да са съразмерни/ пропорционални на преследваната цел (не трябва да създават повече ограничения отколкото е необходимо за целите на принудата)
г) да са постановени САМО от съдебен орган, а когато мярката е постановена от друг орган трябва и да може да се обжалва пред съд. Прокурор и следовател не могат да налагат МПП по европейските изисквания – нямат необходимите качества.
3. БГ НПК отговаря на всички европейски стандарти –мерките са установени изчерпателно в НПК, уредени са и предпоставките за налагане на мерките, компетентен орган, реда, по който се налага; реда за обжалване; всички мерки подлежат на съдебен контрол с изключение на принудително довеждане на обвиняем, принудително довеждане и глоба на свидетел, глоба на ВЛ и подписка. Уредено е за пръв път фатални срокове за принудата в досъдебната фаза (234/8)
II. Класификация на мерките
1. Мерки за неотклонение (МН) – глава 7 НПК. Биват 4 вида: подписка, гаранция, домашен арест, задържане под стража, установяват се само по отношение на обвиняемия.
*нов НПК-вече не е задължително по отношение на обвиняемия да се налага МН
*домашен арест и задържане под стража на досъдебната фаза се постановява от съд; подписка и гаранция – от органи на досъдебното производство.
*гаранцията (като МН, както и размерът и) може да се обжалват пред съд, само подписка не се обжалва пред съд, няма контрол за нея.
2. Други мерки за процесуална принуда
а) мерки за проц.принуда, които също са в гл. 7, затова също се налагат само на обвияемия.
7 вида: забрана за напускане предели на страната (чл.68); забрана доближаване пострадалия (67); отстраняване от длъжност (69), настаняване в психиатрично заведение (70); обезпечаване на гражданския иск (73); обезпечаване на глобата и конфискацията (72); принудително довеждане обвиняем (71)
б) извън гл.7 – мерки по отношение на други лица : принудително довеждане на свидетел и глоба при отказ да даде показания (120/3,4); глоба за вещо лице ако не се яви или отаже да даде заключение (149/5); глоба на граждани, които нарушават реда в с.з. (266); отстраняване от с.з. (267)
Разграничение между МН от ДРУГИ Мерки за процесуална принуда:
*и двете са мерки за процесуална принуда, но МН – САМО по отн. на обвиняемия, а другите – и по отношение на други лица
*само МН са типични мерки, които имат превантивен характер – другите имат друга непосредствена цел и естество
*само за МН има текст, който посочва критериите за органа да избере и наложи мярка – чл. 56/3
3. Принудителни способи за доказване – за които в НПК изрично е предвидено, че могат да се извършат и въпреки волята на лицето – обиск; освидетелстване; претърсване; изземване; вземане на образци за срв изследване; разпит на обвиняемия и разпит на свидетел.
III. Цели на мерките
1.Цели на МН – да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети изпълнението на наказанието. ИЗВОД - МН са класически превантивни мерки принуда
2.Цели на ДРУГИТЕ МПП– непосредствена цел е разкриване на истината по делото и срочно приключване на процеса. Могат да се обособят в 2 подгрупи:
а) други мерки за принуда, които нямат санкционен характер, не се налагат като санкция за неизпълнено процесуално задължение (пр: настаняване в психиатрично заведение, отстраняване от длъжност)
б) други мерки за принуда, които са санкционни – налагат се единствено като санкция за неизпълнение на процесуални задължения (принудудително довеждане на свидетел и вещо лице). Санкционни - налагат се като санкция за неизпълнено процесуално задължение, но САМО когато обвиняем/ свидетел не са се явили, а са били редовно призовани и няма уважителни причини; други мерки - глоба на свидетеля, който се яви, но откаже да даде показание и глоба на ВЛ, което не се яви или откаже да даде заключение; глоба на лица от публиката и изгонванеот с.з. за нарушаване на реда.
в) Целта на принудителните способи за доказване е да се съберат и проверят конкретни доказателства за разкриване на обективната истина и въпреки волята на лицето.
31. Подписка. Гаранция. Домашен Арест
I. Подписка – чл. 60 НПК, най-лека мярка, представлява задължение на обвиняемия, че няма да напуска местоживеентето си без разрешение на съответния орган.
1. Кой може да постанови мярката - Постановява се от органите на досъдебното производство: Пр-р и РО
2. Предпоставки – да преследва правомерна цел и да е необходимо налагането и – да е налице обосновано предположение, че лицето е извършило престъплението и да се цели да се попречи на обвиняемния да се укрие, да извърши П или да осуети изпълненението на наказанието. Да е неоправдано и несъразмерно налагането на по-тежка процесуална мярка за принуда
3. По какъв ред се налага с постановлението за привличане на обвиняем
4., 5. Може ли да се обжалва? Не, това е единствената МПП, която не може да се обжалва.
II. Гаранция: 61
1. Кой може да постанови мярката: органите на досъдебното производство: Пр-р и РО
2. Предпоставки: да преследва правомерна цел и да е необходимо налагането и – да е налице обосновано предположение, че лицето е извършило престъплението и да се цели да се попречи на обвиняемния да се укрие, да извърши П или да осуети изпълненението на наказанието. Да е неоправдано и несъразмерно налагането на по-тежка процесуална мярка за принуда
3. По какъв ред се налага: При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия. (освен другите неща, които се вземат предвид по чл.56/3). Определя се размер на гаранцията в пари или ценни книжа, която трябва да бъде представена в срок не по-малък от 3 и не по-голям от 15 дни. Когато гаранцията не бъде представена в определения срок, съдът може да вземе на подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното производство прокурорът може да направи искане за налагане на мярка домашен арест или МН задържане под стража.
чл. 65, ал. 11: Алинеи 1 - 10 на чл. 64 се прилагат съответно в случаите, когато обвиняемият е задържан поради невнасяне на определената от съда гаранция.
Оттегляне на гаранцията не се допуска.
При изменение на мярката за неотклонение от по-тежка в гаранция обвиняемият се освобождава след внасянето й. Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от НО или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без ЛОС или задържан за изпълнение на наказанието.
4. Може ли да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд в срока за представянето й (не по-малък от 3 и не по-голям от 15 дни. Едва ли е най- доброто разрешение на закона да не установява точен размер на срока, а да е определяем в граници от – до) Обжалват се както самата мярка, така и размерът на гаранцията Съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно.
III. Домашен арест-62; забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган.
1. Кой – в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора. (арг – 62/2 препраща към 64/1)
2. предпоставки: да е налице обосновано предположение, че лицето е извършило престъпление, което се наказва с ЛОС или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемния да се укрие, да извърши П или да осуети изпълненението на наказанието.
3. ???
4. ДА , Ред -Обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение. Искане - чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда. Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Може да се гледа в отсъствие на обвиняемия. Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест. Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок. Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник и може разглежда в отсъствие на обвиняемия. Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.
32. Задържане под стража: 63, 64, 65
1. Задържане под стража – най-тежката мярка за неотклонение, най-много ограничава правото на свободно придвижване. Представлява задържане на лицето в следствен арест и е различна от задържането по ЗМВР и от задържането на лице при извършване от него на престъпление.
2.Предпоставки:
а) Наличие на обвинение за престъпление, за което има предвидено наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Това е главна предпоставка. За да се задържи под стража едно лице тя задължително трябва да присъства и е достатъчно към нея само една от следващите предпоставки. (те са алтернативни)
б) реал.опасност лицето да се укрие –преценява се с оглед на доказателствата по делото.
в) реална опасност лицето да извърши друго престъпление
г) За реалната опасност съществуват случаи, в които тя се презюмира, че е налице:
* Когато обвинението е за престъпление, извършено при повторност или при условията на опасен рецидив.
*Обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият преди това е осъждан за тежко умишлено престъпление, наказанието е не по-малко от една година лишаване от свобода и изпълнението му не е отложено по чл. 66 НК.
*Обвинението е за престъпление, наказуемо с 10 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
3. Ред за налагане на мярката: В съдебната фаза съдът винаги е компетентен. В досъдебната фаза налагането е по искане на прокурора, а компетентният съд е съответният ПИС. Той се произнася еднолично в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Според чл. 24, ал. 1 т. в, защитата е задължително при наличието на искане за задържане под стража. Ако към този момент обвиняемият няма защитник съдът му назначава служебен. Решението на съда подлежи на незабавно изпълнение. Максималният срок, през който може да се взима тази мярка за неотклонение, е: 1 година при предявяването на обвинение за тежко умишлено престъпление, 2 години при обвинение за престъпление, наказуемо с не по-малко от 15 години ЛОС и 2 месеца във всички останали случаи.
4. Може да се обжалва, а редът е: Актът, с който се произнася съдът, е определение, което подлежи на обжалване или протестиране пред въззивен съд. В определението съдът насрочва заседание във въззивния съд в 7-дневен срок. Срокът за обжалване е тридневен. Въззивният съд се произнася при в открито заседание на тричленен състав. Неговият акт не подлежи на обжалване или протестиране.
Върху задържането под стража в досъдебното производство също има съдебен контрол. По искане на обвиняемия или неговия защитник мярката за неотклонение може да бъде изменена в по-лека или отменена.
Според ТР № 1 ВКС законността на мярката за неотклонение се преценява към момента, в който се произнася съда. Когато мярката за неотклонение задържане под стража бъде потвърдена, съдът може да определени срок, в който изменение да бъде недопустимо. Този срок не може да е повече от 2 месеца. Недопустимостта отпада при влошаване на здравното състояние на обвиняемия. Съдебното определение подлежи на въззивен контрол. Актът на въззивната инстанция не подлежи на обжалване или протест.
33. Други мерки
I. Забрана за доближаване до пострадалия – чл. 67
1. Кой: съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия да доближи непосредствено пострадалия
2.Предпоставки: предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия; няма изисквания какво да е П; нито санкция за неизпълнение
3.Ред : съдът незабавно разглежда предложението или молбата в открито заседание с изслушване на прокурор, обвиняем, пострадал. Забраната отпада след приключване на делото с влязла в сила присъда или когато производството е прекратено на друго основание или по искане до съда от пострадалия за отмяна на мярката, което той може да направи по всяко време
4. НЕ подлежи на обжалване. Определението на съда по искането/молбата е окончателно
II. Забрана за напускане пределите на Република България: 68
1.Кой: в досъдебното производство - прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска пределите на РБ, освен с негово разрешение. В съдебното производство - съдът, който разглежда делото.
2. Предпоставки: обвиняемият да е привлечен за тежко умишлено престъпление, да съществува опастност обвиняемият да се укрие извън страната. За мярката се уведомяват граничните КПП.
3. Ред за налагане – с акт на прокурора, при наличие на предпоставките
4. Обжалва ли се, ред –контрол може да се осъществи по отношение на мярката като цяло, както и по отношение на недаване на разрешение при вече наложена мярка. В досъдебното производство, по искане на обвиняемия/защитник за разрешение за напускане на РБ, прокурорът се произнася в 3 дневен срок. Отказът му подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд. Той незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно. В цялост съдът може да отмени наложената мярка, по искане на обвиняемия/защитник, ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън РБ. В съдебното производство определението за наложената мярка или за отказ на разрешение? се обжалва с частна жалба или частен протест.
III. Отстраняване на обвиняемия от длъжност: 69
1. Кой – „съдът” може да отстрани обвиняемият от длъжност. В досъдебното производство –съответния първоинстанционен съд по искане на Пр-ра; в съдебното производство- съдът, който разглежда делото
2.Предпоставки –обвиняемият да е привлечен за умишлено престъпление от общ характер; то да е извършено във връзка с работата му; да има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото
3.Ред –В досъдебното производство по искане на прокурора – първоинстанционен съд се произнася еднолично в открито с.з., с участието на прокурор, обвиняем и защитник. Когато отпадне нуждата от мярката- тя се отменя от прокурора или по искане на обвиняем/защитник от съда по горния ред. В съдебното производство съдът, който разглежда делото налага мярката.
4. Обжалва ли се – ДА, Ред: определението на съда – с частна жалба или частен протест пред въззивен съд в 3 дневен срок. Въззивния съд се произнася в състав от 3 съдии в открито заседание с участие на прокурор, обвиняем, защитник. Неявяването на обвиняемия не е пречка за разглеждане.
IV. Настаняване за изследване в психиатрично заведение: 70
1. Кой – в досъдебното производство по искане на прокурора съответният първоинстанционен съд в състав 1 съдия и 2 съдебни заседатели; в съдебното производство –по искане на страните или по свой почин –съдът, който разглежда делото.
2. Предпоставки – искане на прокурора / искане на страните или по усмотрение на съда
3. Ред – съдът незабавно се произнася с определение по искането като изслушва ВЛ – психиатър, лицето, участието на прокурор и защитник е задължително.Обвиняемият се настанява за срок от 30 дни, който може еднократно да бъде удължен с не повече от още 30 дни, ако срокът е недостатъчен. Това време се зачита като задържане под стража.
4. ДА, Ред – обжалване на определението с частна жалба или частен протест пред въззивен съд в 3 дневен срок. Въззивен съд = 3 съдии, открито заседание, участие на прокурора, обвиняемия и защитник. Неявяването на обвиняемия не е пречка за разглеждане на делото.
V. Принудително довеждане
1.Кой – службите на МПравосъдието, когато е постановено от разследващ полицай като разследващ орган – от службите на МВР
2. Предпоставки – призованият обвиняем не се яви на разпит без уважителни причини, ако явяването му е задължително или съответният орган намери, че е необходимо. Ако се е укрил или няма постоянно местоживеене – довежда се принудително, макар че не е бил призован.
3.Ред - извършва се през деня, освен ако не търпи отлагане; когато се довеждат принудително : затворници – чрез искане пред администрацията на затвора/поправителния дом; военнослужещи – от съответните военни органи. Актът за принудително довеждане се предявява на лицето.
4. Обжалва ли се и как?
VI. Мерки за обезпечаване на глоба, кофискация и отнемане на вещи в полза на държавата
1. Кой – досъдебното производство - съответният първоинстанционен съд в , съдебното пр. - съдът, който разглежда делото. по искане на прокурора
2. Предпоставки – искане на прокурора
3.Ред – ПИС еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на глобата, кофискацията и отнемането на вещи по реда на ГПК
4. Обжалва ли се и как?
VII. Мерки за обезпечаване на гражданския иск
1.Кой – в досъдебното производство – ПИС, в съдебното производство - съдът, който разглежда делото.
2. Предпоставки – да има пострадало ФЛ или ощетено ЮЛ, да са им е разяснено правото на граждански иск, те да са направили искане за обезпечаване на бъдещ иск по реда на ГПК, да са поискали да участват още в досъдебното производство и да са посочили адрес в страната (последните 2- арг 75/2)
3. Ред – съдът и органите на досъд. производство са длъжни да разяснят на пострадалия, че има право да предяви в съдебното производство граждански иск за вредите от престъплението. Пострадалия/наследници (или прокурорът в случай на непълнолетие/ психически/ физически недостатъци на пострадалото лице) правят искане за налагане на мярката, в досъдебнто производство –ПИС еднолично в закрито с.з. взема мерките за обезпечаване, а в съдебното производство – съдът, който разглежда делото.
4. Обжалва ли се и как?
34. Правна помощ.Защитник. Повереник.
В глава 10 НПК е уредена правната помощ, осъществявана в процеса от защитник и повереник.
I. Защитник – лицето, което встъпва в НПр по пълномощие от обвиняемия или по назначение от съответния държавен орган, за да отстоява правата и законните интереси на обвиняемия.
1. За да придобие това качество – трябва да е упълномощено от обвиняемия или назначено по съответен ред. Защитникът се избира и упълномощава от обвиняемия. Пълномощно – писмена форма плюс подпис от обвиняемия и защитника. Може и устно пред съд като упълномощаването се записва в протокола от с.з. и той се подписва и от обвиняемия.
2. НПК – условия за защитника – лице упражняващо адвокатска професия; низходящ, възходящ или съпруг на обвиняемия; отрицателни предпоставки – лице, което има друго процесуално качество – в рози случай самоотвод, или отвод при направено искане или служебно констатиране.
3. Защитникът може да встъпи от момента на задържане на лицето или от привличането му в качеството на обвиняем. Необходимо е подаване на молба от обвиняемия или упълномощения. Молбата – в писмена или устна форма. Адресат – съответния орган по ръководство. Писмена молба – подписва се и се прилага пълномощно. Устна молба – в СЗ се вписва в протокол и се прилага договор за правна помощ и пълномощно.
4. Процесуално положение: Защитникът е субект на НПр и страна в съдебната фаза. Ново-99/1 – има право да участва във всички действия по разследването с участието на обвиняемия.
5. Замяна на защитник - обвиняемият подава молба или дава съгласие един защитник да бъде заменен с друг. Няма краен момент за това. Когато допуснатият защитник поиска да бъде заменен с друг, по независещи от него причини е невъзможно пак той по нататък да участва в процеса. В тези случаи З може да преупълномощи друг със съгласието на обвиняемия и съответния орган. В останалите случаи З не може да се откаже от поетата защита.
6. Задължения на З: е процесуален представител на обвиняемия. Той трябва да му окаже правна помощ и да участва при изясняването на обстоятелствата в полза на защитаваната теза. Функцията по защитата в НПр се осъществява от него дори и когато счита, че основните линии на защита се разминават с тези, предложени от обвиняемия; в такъв случай З е длъжен е да обсъди защитните линии с обвиняемия и той може да се откаже от неговата защита. Ако обвиняемият не упражни това си право се приема, че е приел предложената от защитника линия на защита. З не може да откаже на обвиняемия правна помощ и защита, под предлог, че той има и други защитници.
7. Права на защитника – всички процесуални права за оборване на обвинителната теза; да се среща насаме с обвиняемия; да прави искания и възражения; да обжалва актовете на съда и органите на досъдебното производство, накърняващи правата на обвинения; да присъства на действия по раследването с участието на обвинения, неявяването на З не е пречка да се ивършат действията. При задължителна защита органите на досъдебното производство е длъжен да назначи защитник. Извършените процесуални действия без защитник са съществено проц. Нарушение, което води до невалидност на действието.
8. Чл. 94 – абсолютно (няма възможност да се откаже от защита – непълнолетни, физически и психически недостатъци, ЛОС повече от 10 г.) и условно задължителна защита (може да се откаже – не владее бг език; интереси на обвиняеми са противоречиви). Три нови хипотези на задължителна защита: 94/1/т. 6,7: когато пр-р е направил искане пред ПИС за задържане под стража; когато обвиняем е задържан под стража; когато производството е пред ВКС.
З може да подава жалби на собствено основание срещу актовете на органът по ръководство и решаване за разлика от повереника.
II. Повереник – процесуален представител на ЧО; ЧТ; Гр ищец и Гр ответник. Не е страна, но е субект на процеса (253). Правата му – част от процесуалните права на представляваното от него лице. Действия – от името на представляваното лице. Когато лицето няма финансови средства + иска + интереси на правосъдието – органът назначава.
III. Особен представител – назначава се при пострадал – непълнолетен, малолетен, ограничено дееспособен, недееспособен и интересите му противоречат с тези на родител/попечител/настойник. Има права на повереник (101/3).
35. Граждански ищец и Граждански ответник
I. Чл. 45 ЗЗД – във НПр иск за обезвреда за вреди от престъпно деяние – процесуална икономия, непротиворечиви съдебни актове. Може и при оправдателна присъда да има уважаване на граждански иск. Пострадалият предявява иск за обещетение на претърпени вреди, предявен срещу обвиняемия и лица отговарящи наред с обвиняемия по силата на граждански закон. Отговорността за вреди е солидарна. Лицето предявява иск за обезвреда и се допуска да участва в НПр, за да докаже основанието и размера на вредата се нарича Гр ищец. Това е адхезионен процес (смесен, съединен).
1. Процесуална правоспособност да предявят граждански иск имат гражданите и ЮЛ, които са претърпели вреди от престъплението, предмет на обвинението. Вредите – имуществени и неимуществени, съставомерни и несъставомерни, но винаги са пряка и непосредствена последица от престъплението. Пострадалият може още в досъдебната фаза да поиска обезпечение на Гр иск. ЮЛ – само имуществени вреди (постановления 4/61 и 5/69).
2. Процесуална дееспособност: във връзка е с разглеждане на гражданския иск. Предпоставки:
а) да няма висящо Гр производство за обезвреда на вреди от престъплението
б) да няма приключило Гр производство, независимо от основанието (решение, спогодба)
в) да се подаде молба – писмена (посочва се подателят, наказ. дело, престъплението, лицето, срещу което се предявява иска и размера на вредите. Различната от исковата молба по ГПК. Подава се до започване на съдебно следствие в първа инстанция. Не се плаща такса) или устна молба.
г) искът се допуска само от съда: дали Гр иск ще затрудни хода на НПр – тогава съда отказва; определението, с което не се допуска не подлежи на обжалване. Не е така за определението, с което не се допуска ЧО.
д) съдът преценява има ли пряка и непосредствена връзка на вредите с престъплението
II. Граждански ответник – отговаря наред с обвиняемия за причинените с престъплението вреди – не е положил достатъчно грижи, за да предотврати нанасянето на вреди от лицата, за които носи отговорност (родители на непълнолетен; работодател). Тази отговорност е гаранционна обезпечителна.
1, Определя се по силата на гр. закон.
2. Конституира се едновременно с гр. ищец. Съдът не може да конституира като гр. ответник лице, срещу което не е предявен гр.иск.
3. Гражданският ответник е страна, защитава свои права и законни интереси. Защитава себе си, а не подсъдимия, но може да му оказва съдействие (законните му интереси се припокриват с тези на подсъдимия).
4. Гр. ищец и ответник имат процесуални права свързани САМО с предявяване и обосноваване на размера на гражданския иск. Ако жалбата е срещу цялата присъда или решение съда следва да приеме и разгледа само тази част от жалбата, която се отнася до гражданската й част и оставя без разглеждане останала част от присъдата (наказателната). Те имат право на искания, бележки, възражения, да събират доказателства или обжалват актовете на съда.
36. Свидетел
1. Не е субект и страна на процеса, а е участник. Граждани участващи в НПр, които не защитават нито свои, нито чужди права и интереси, а само технически подпомагат дейността на органа. Те възпроизвеждат свои лични възприятия за определени факти, свързани с предмета на доказване. Показанията са устно доказателствено средство. Свидетел – може и да не е наблюдавал престъплението. Когато е възприел лично фактите – преки доказателства; когато е научил по друг начин – косвени доказателства.
2. Не могат да са свидетели – участват в друго процесуално качество, (с изключение на: обвиняем, спрямо когото НПр. е приключило) гр. ищец, гр. ответник; Ч. Обвинител; поемни лица органи на МВР, участвали при действия на разследването, но не и разследващи полицаи.
А) лица, които могат да участват, но могат да откажат – ако приемат няма право да лъжат: това са лицата в близки отношения с обвиняемия
Б) лица, които не са длъжни да дават показания и не могат да бъдат разпитвани по някои обстоятелства: лица, които биха уличили себе си или своите близки.
3. Права на свидетеля – да си служи с бележки за цифри и дати, които се намират при него; право да се консултира с адвокат – ново.
4. Задължения: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае; да отговаря на въпроси; да остане на разположение на съответния орган; има право да се консултира с адвокат – ново е!
5. Защита на свидетел – мерките се взимат по искане на лицето или с негово съгласие. Субекти на защита са свидетел/възходящи/низходящи/братя/сестри/съпруг. Мерките се взимат от прокурор в досъд. фаза; от съдия докладчик (или съдът в чл. 123) в съд. фаза. Взимат се при заплаха на живота/телесният интегритет на свидетеля или негови близки – лична физическа охрана от органи на МВР и запазване в тайна самоличността на свидетеля. Отменят се по искане на лицето и при отпадане на необходимостта. За опазване живота/здравето/имуществото могат да се използват и СРС. Има и мерки по ЗЗЛНП. Мерките в този закон могат да се прилагат заедно или поотделно. Те могат да са временни или постоянни, могат да създават нови данни за лицето, които се унищожават след отпадане на мерките.
37. Други участници в наказателния процес
Те подмопагат технически дейността на съда.
А) поемни лица – участват при извършване на някои действия, могат да се разпитват като свидетели; следят за законосъобразното развитие на действията по разследването
Б) специалисти-технически помощници – участват при извършването на действия, с необходимост от специалнни знания/умения и изготвянето на веществени доказателствени средства
В) тълковник – при разпит на глух или ням обвиняем или свидетел
Г) преводач – ако лице в НПр не владее бг език или при превод на документи
Д) експерт – специални знания в областта на науката, изкуството и техниката, дават експертно становище по конкретно поставени задачи от предмета на доказване. Становище не е задължително за държавните органи.
39. Предмет на доказване.
1. Понятието предмет на доказване:
1.1 чл. 102 НПК не съдържа дефиниция, а сочи кои са трите групи обстоятелства, които се доказват по наказателни дела.
1.2 в правната литература и практиката единодушно се приема, че предмет на доказване е съвкупността от обстоятелства, които трябва да се докажат, за да се приеме във всеки конкретен случай, че е разкрита обективната истина.
1.3 От тази дефиниция и от чл. 102 ,т. 3, - несъмнен извод, че това, което се доказва- предмет на доказването по наказателните дела, са обстоятелствата по конкретното дело. Понятието обстоятелства = винаги конкретни факти от обективната действителност и то винаги минали факти.
1.4 Фактите и обстоятелствата в 102/3, трябва да се разграничават от доказателствата. Доказателствата (104) са пак факти на обективната действителност. За да посочи разликата НПК нарича фактите, предмет на доказване „обстоятелства”, а фактите, които са доказателства – „фактически данни”.
ИЗВОД : и обстоятелствата и доказателствата са по естество факти на обективната действителност, но обстоятелствата са недоказаните факти на обективната действителност от предмета на доказване. Същите факти, доказани несъмнено, вече са доказателства по делото. (те са доказателства за следващото обстоятелство). И така до изчерпване на предмета на доказване.
1.5 Чл.102 сочи кой е предметът на доказване, но общо, абстрактно и принципно. Чл. 102 не сочи какви конкретни обстоятелства се доказват по всяко конкретно дело, (и няма как- той е различен за всеки конкретен случай) а сочи какъв е въобще предметът на доказване по наказателните дела.
1.6 Понятието предмет на доказване трябва да се различава от понятието предели на доказване, Предели на доказване е съвкупността от доказателствените материали, които трябва да се съберат и проверят, за да се изчерпи предмета на доказване. Предмета на доказване се отнася до обстоятелствата по делото, които трябва да се докажат, а пределите – до доказателствения материал по делото. Функционалното предназначение на понятието предели е да се сложи чрез него рамка в процеса на доказването, като става ясно, че в НПр не се доказват всички обстоятелства, а само посочените в 102 НПК.
1.7 Понятията предмет на доказване, главен факт и обстоятелства по делото са синоними.
2.Анализ на 3-те групи обстоятелства, които са предмет на доказване:
2.1 Чл. 102, т.1 – извършеното деяние и участието. Доказват се 2 групи обстоятелства:
а) обстоятелства свързани със самото съществуване на НО. Доказва се:
Времето по което е извършено; мястото на деянието; Начинът по който е извършено; причинените вреди; причинната връзка между деянието и причинените вреди; кой е извършител на деянието; има ли съучастие и каква е формата му; особености във връзка с дееца (напр. длъжностно лице, военен,непълнолетен);
б) всички обстоятелства, които ще доведат до изключване или погасяване на НО. Тук са:
давност, амнистия, смърт, невменемост, малолетие, неизбежна отбрана, крайна необходимост, грешка
2.2. Чл. 102, т. 3 –тук трябва да се докажат всички факти, от които ще се направи извод и ще се индивидуализира наказанието. При доказването по т.3 държавните органи се ръководят от чл. 54 НК. - трябва да се докажат всички факти, свързани с мотиви, подбуди, степен на обществена опасност на деянието, смекчаващи или утежняващи вината обстоятелства, семейно положение, обществено положение, предишни осъждания и прояви.
2.3 Чл. 102, т.2 - Характерът и размерът на вредите, но:
а) размерът на вредите се доказва по т. 1, ако са елемент от състава на престъплението.
б) характерът и размерът на вредите се доказва по т. 3 на чл. 102, защото винаги са смекчаващо или оттегчаващо обстоятелство.
в) 102/т. 2 има смисъл само при предявен граждански иск, защото тогава се доказват не само характера и размера на причинените вреди, а и се доказва още кое е конкретното лице, претърпяло вредите, може да се конституира гражданки ответник и има ли извършителя имущество, къде се намира то, в какво се изразява, на каква стойност е за да се реши въпроса може ли това имущество да послужи за обезпечаване на предявения граждански иск.
40. Тежест на доказване
Правна същност на ТД
1.ТД е установена в 103. Могат да се направят следните изводи:
А) ТД е „тежестта да се докаже обвинението”, не е дефиниция - 1 неизвестно е определено с друго.
Б) 103- ТД в съдебна фаза има САМО прокурорът, а на досъдебната- Пр-р и РО, но не заедно, а всеки сам за себе си и на собствено основание.
В) Само в 103 се използва ТД. В други текстове се използва ”задължение за доказване” или „задължение да се съдейства при доказване”
Г) ТД трябва да се различава от задължението за доказване, което имат различни участници в Нпр :
Г.1. Държавни органи:
- Прокурор и разследващи органи
- Съд – няма тежест на доказване, тъй като изброяването в чл. 103 е изчерпателно. Съдът има задължение за доказване - да участва в процеса на доказване и служебно да събира доказателства за разкриването на обективната истина -чл. 107, ал. 2 и 3.
Г.2. Гражданите, които защитават лично свои права и законни интереси (Обвиняем, ЧО, Гр.Ищец, Пострадал) Чл. 103 - изчерпателно изброяване, те нямат тежест на доказване, нямат и задължения за доказване. Няма правна норма, която да задължи някого да се защитава или доказва. Те обаче имат правото да участват при събирането и проверката на доказателствата.
Г.3. Гражданите, защитаващи чужди права и интереси (защитници и повереници). Защитниците и поверениците нямат тежест на доказване, но те е логично да имат правото да участват в доказването. Имат обаче задължение да участват в процеса на доказване на всички факти в полза на лицето, което представляват. чл. 98, 1 НПК.
д) от горното е видно, че има разлика м/у ТД и задължение за доказване. За да се изяснят – съпоставяне на ТД, която има прокурорът и задължението за доказване на защитника и повереника.
ТД на прокурорът е задължението му да се докаже по несъмнен начин обвинението. То е тежест, а не само задължение, защото ако не успее да докаже по несъмнен начин фактите във връзка с обвинението, ще се приеме, че съществуват противните на твърдяните от него факти и – на досъдебната фаза делото ще се прекрати а на съдебна – ще се постанови оправдателна присъда.
Защитникът има задължението да участва в процеса на доказване, а не ТД, защото това задължение се изчерпва не когато успее да докаже по несъмнен начин фактите, които твърди, а когато е успял да внесе съмнение в обвинението. Кога е внесено съмнение е въпрос на конкретна преценка за всеки конкретен случай. Когато е внесено съмнение прокурорът, защото има ТД, е длъжен да направи необходимото за да отстрани внесеното съмнение. Ако не успее – делото се прекратява/ оправдателна присъда.
2. ТД никога не може да бъде прехвърляна върху обвиняемия
2.1. Не могат да се правят изводи във вреда на обвиняемия от това, че не е дал обяснения или не е доказал възраженията си – чл. 103, 3.
2.2. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен – чл. 103, 2.
2.3.ТД не може да се прехвърля, защото вътрешното убеждение на никой държавен орган, произнесъл се по въпросите по същество, с нищо не може да ангажира вътрешното убеждение на следващия държавен орган, който ще се произнася по същите въпроси (затова е възможно първата инстанция да постанови осъдителна, а втората – осъдителна присъда и обратното)
2.4. ТД не може да се прехвърля нито фактически, нито юридически. Юридически не може, защото липсва текст, който да позволява това. Фактически не може, защото никой държавен орган в хода на процеса не е длъжен да обявява, че обвинението е доказано, за да може оттук насетне тежестта на доказване да се прехвърли върху другата страна.
2.5. ТД не може да се прехвърля, защото е базирана на презумпцията за невиновност, а не върху общия правен принцип, че ТД има страната, която прави положителни твърдения и от чието доказване ще извлече изгодни правни последици. В англо-саксонското право прехвърлянето на доказателствената тежест е възможно, защото ТД се базира на общите принципи на доказването =>прокурорът формулирайки обвинението, прави положително твърдение, поради което именно той има ТД. Обвиняемият като отрича, че е извършил не е длъжен да доказва (защото твърди отрицателни факти). Но ако това отричане е свързано с положителни твърдения, ТД се прехвърля.
41. Същност на доказателствата
Дефиниция на понятието – в чл. 104 –има 4 съдържателни белега:
1. Обяснение на белег № 1 – доказателствата са фактически данни: според БГ речник = данни, имащи характер на факти. Няма съмнение, че доказателствата са факти на обективната действителност.
1.2. Всеки факт на обективната действителност може да е доказателство, стига да отговаря на следните условия:
1.Фактът трябва да е индивидуализиран – определен по време и място.
2.Фактите, които могат да послужат за доказателства са вещи, предмети, книжа, но и всякакви видими и невидими следи върху тях
3.Фактите, които ще послужат като доказателства, може да са от психическия мир на човека (невеществени доказателства).
4.Фактите, които ще послужат като доказателства, може да са минали, настоящи, временни, постоянни, новосъздадени, новонастъпили.
1.3. ФОД, които са доказателства, трябва да се различават от ФОД, които са обстоятелства – и двете са ФОД, но доказателствата са доказани по несъмнен начин, а обст. са недоказани факти.
1.4.Доказателствата (доказаните по несъмнен начин ФОД) трябва да се различават и от начините за тяхното възпроизвеждане (доказателствените средства).
1.5. Фактическите данни, които могат да послужат като доказателства се се разграничават и от фактическите констатации. Те не са нито доказателства (защото не са ФОД), нито доказателствени средства. Решаващите (окончателни) фактически констатации се правят от държавните органи в Нпр и са извод на държавния орган за съществуване/ несъществуване на конкретни факти=>фактически, а не правни изводи на съда. Фактическите констатации не са доказателства, защото не са ФОД. Не са и доказателствени средства, защото държавните органи, когато правят своите изводи, не възпроизвеждат факти, които да са възприели (както напр, свидетел). Фактическите констатации са логически изводи на държавните органи, за конкретни факти, направени след анализ на събрания и проверен по делото доказателствен матриал.
2. Обяснение на белег №2 – фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото.
2.1. Престъплението като човешкото деяние оставя многобройни следи в обективната действителност, но от значение за Нпр са само следи, свързани с предмета на доказването;
2.2. Между обстоятелствата, предмет на доказване и доказателствата съществува обективна връзка, която също трябва да се докаже несъмнено;
2.3. Връзката между предмета на доказване и доказателствата по делото може да е минала, настояща, временна, постоянна, нововъзникнала, новосъздадена, връзка на следствие и причина и обратно, на резултат от 1 или повече причини или на няколко причини от 1 и също действие
3. Обяснение на белег №3 –фактически данни, които трябва да могат да допринесат за изясняване на предмета на доказване
3.1. фактическите данни, които ще послужат като доказателства, трябва да са свързани с обстоятелствата по делото и да допринасят за техното изясняване. 2те изисквания са кумулативни.
3.2. Когато един факт е свързан с предмета на доказване и може да допринесе за неговото изясняване, той се обозначава като относим, което е условие за да бъде допуснат фактът като доказателство. Факт може да е свързан, но да не може да допринесе = правно ирелевантен.
4. Обяснение на белег №4 – фактическите данни трябва да са събрани и проверени по реда на НПК.
4.1. фактическите данни, за да послужат като доказателства, трябва или да се прилагат по делото, или да се възпроизвеждат, но както прилагането, така и възпроизвеждането на фактите по дела не може да стане по друг начин, освен по този, предвиден в НПК (т.е. чрез доказателствените средства)
4.3. Доказателствата и доказателствените средства могат да се събират и проверяват, но единствено чрез способите на доказване, предвидени в НПК.
5. Видове доказателствата:
- преки и косвени;
- първични и производни;
- обвинителни и оправдателни;
- веществени и невеществени;
42. Преки и косвени доказателства
1.Доказателствата се делят на преки и косвени – критерии е връзката им с предмета на доказване.
Често понятието косвени доказателства се използва като синоним на понятието „улики”, обаче не са синоними. Уликите са косвени доказателства, които уличават лицето в извършването на престъпление; косвените доказателства – с тях може да се доказва и невинността на лицето.
2.Значение на преки и косвени доказателства :
2.1. по нак.дела е забранено да се заменят преки с косвени доказателства (пр. за непосредствеността)
2.2. когато са събрани и преки и косвени доказателства, косвените служат за проверка на преките.
2.3. когато няма преки доказателства, доказването се осъществява само с косвени, което е дълъг и сложен процес, който крие рискове от грешки. Практика на ВКС - обвинението може да бъде доказано по несъмнен начин и само с косвени, но в случай, че всички косвени доказателства => единствен извод за виновността на подсъдимия и изключват всяка друга възможна версия.
3.Същност на Преки и косвени доказтелства :
3.1. Преки доказателства непосредствено, без помощта на други доказват обстоятелства от предмета на доказването; косвените доказателства също доказват обстоятелства от предмета на доказване, но винаги заедно с други доказателства.
3.2. няма разлика при допускането, събирането, проверката и оценката на преките и косвените Разликата е от този момент насетне (оценката). Когато държавният орган оцени, че 1 док. средство, което възпроизвежда преки доказателства, е достоверно, със самия този факт, без да се правят други преценки, се оказват доказани обстоятелства от предмета на доказването. При косвените доказателства оценката трябва да продължи. Дори са се докаже достоверността на източника, който ги възпроизвежда, със самият този факт не са доказани никакви обстоятелства. Косвеното доказателство трябва да се прецени по отделно и в съвкупност с всички други доказателства по делото.
43. Първични и производни доказателства
1.Доказателствата се делят на първични и производни – критерии е източника, който ги възпроизвежда.
2.Ако доказателството се възпроизвежда от първоизточник (оригинален документ, показания на свидетел-очевидец – това е ДС, а не доказателство!!!) то е първично, ако е от непървичен източник – производни.
3. Едно доказателство може да е пряко от гледна точка на връзката му с предмета на доказване и да е производно от гледна точка на източника, който го възпроизвежда. (Показания на свидетел, разказва това, което му е разказал извършителят). Може и едно доказателство да е косвено, и да е първично. (Свидетел: Видях, че той тичаше по посока на дървото-първичен факт, косвени факти)
4.Значението на това деление:
4.1. Първичните доказателства не може да се подменят с производни – забрана от принципа на непосредствеността.
4.2. Производните доказателства служат за проверка на първичните.
4.3. Когато липсват първични доказателства, цялото доказване = производни доказателства, риск от грешки.
Обвинителни и оправдателни доказателства
1.Доказателствата се делят на обвинителни и оправдателни – критерии е техния предмет.
2. чл. 107, ал. 3 =>обвинителни - доказателства, които разобличават обвиняемия или оттегчават неговата отговорност; оправдателни - които оневиняват обвиняемия или смекчават НО. Дали доказателството е обвинително или оправдателно е ясно след влизането на присъдата в сила.
3. Значение:
3.1. обяснява задължението на държавните органи да бъдат обективни - събират и проверяват и обвинителните, и оправдателните доказателства.
3.2. Обяснява смисълът на чл. 98, 1 –задължението на защитника се изчерпва с неговото съдействие за изясняване само на оправдателните доказателства.
3.3. От това деление е ясно, че предмет на доказване са както обвинителните, така и оправдателните факти – 102
3.4. Обяснява значението на понятието „обосновано обвинение” – което е подкрепено с и достатъчни обвинителни доказателства и няма оправдателни, които да разколебават и да внасят съмнение.
3.5. Значение за тълкуване на чл. 243, ал. 1, т. 2. Нак производство се прекратява, когато макар и да е направено всичко възможно не са и не могат да се съберат необходимите обвинителни доказателства, поради което формулираното обвинение не е доказано по несъмнен начин.
44. Веществени и невеществени доказателства
1. Доказателствата се делят на вещест и невеществени - критерии е тяхното естество.
2. чл. 109 - веществените доказателства са всякакви предмети или вещи, предназначени или послужили, или предмет, или оръдие за извършване на престъплението, като ВД може да е и всеки предмет, върху който престъплението е оставило някакви следи.
3. ВД, които се прилагат по делото, се оглеждат, описват и фотографират по чл. 110.
4. Пазене на веществените доказателства:пазят се докато завърши наказателното дело – чл. 111, Изключение – 111/ 2: когато със съгласието на Пр-ра веществените доказателства могат да се върнат и в хода на висящия процес на правоимащите. Връщането - от РО със съгласието на прокурора. Отказът да се върнат подлежи на обжалване пред ПИС, решение е окончателно, заседанието е закрито, еднолично от съдия.
5.Разпореждане с веществените доказателства:
5.1. разпореждане с ВД, които подлежат на бърза развала и наркотичните вещества – 111, ал. 4 и 5.
5.2. Тези, които ще се отнемат в полза на държавата – по правилата на чл. 112.
6. Писмени доказателства от категорията на веществените доказателства Хипотезите са:
6.1. документ, който интересува Нпр не със своето съдържание, а със свой външен белег (напр интересуват ни следи върху документа, неговата материална подправка)
6.2. всички книжа по делото, които се наричат случайни документи - книжа, приложени към делото, които нямат белезите на документ (писма, бележници с адреси, книжа от водено двойно счетоводство и др.) писмено възпроизвеждане на факти, но не се документи, защото нямат белег целенасоченост- не са изготвени с цел да послужат за доказване на направеното в тях изявление при един бъдещ спор.
Доказателственото средство не подлежи на доказване, защото е в НПК (редът за изготвяне гарантира, че всичко ще е вярно, а доказателствата се доказват като всеки факт на обоективната действителност).
7. Невеществени доказателства - факти, но на вътрешния психически мир на човека. Служат най-често за доказване на субективната страна на престъплението. Невеществените доказателства никога не могат да се приложат към делото – те винаги се възпроизвеждат. Доказването с невеществени доказателства е трудно, за тяхното съществуване/ несъществуване се съди индиректно – чрез външните прояви на човека.
45. Същност на доказателствените средства
Понятие за доказателствени средства
І. Новият НПК за първи път дефинира понятието в чл. 105 – предвидените в НПК начини за възпроизвеждане на доказателства или на други ДС (разлика със сподобите: ДС-начини за възпроизвеждане, сподоби- начини за събиране)
1.Според начина на възпроизвеждане се делят на устни, писмени и веществени ДС. 2.Доказателствените средства са предвидени в НПК, а доказателствата – не. Устните и веществените са предвидени изчерпателно. Писмените доказателствени средства не могат да се предвидят изчерпателно, защото всеки документ може да бъде писмено ДС.
3.ДС са не само предвидени в НПК- предвиден е и редът, по който се изготвят. За изготвянето на някои законът изисква дълъг, формализиран и сложен ред. (напр за изготвянето на протоколите от действията по разследването, за изготвянето на видео-, кино- или звукозаписи с или без използването на СРС). Това не е абсолютно правило: за някои ДС НПК не сочи ред за изготвяне (снимки, отпечатъци, схеми, отливки)
4.Трябва да се отличават от доказателството – те са факти на обективната действителност, а ДС са начините за тяхното възпроизвеждане.
5. Разграничават се и от способите за доказване – и едните, и другите са начини, предвидени в закона. Но доказателствените средства са начини за възпроизвеждане, а способите – начини за събиране и проверяване на доказателства и ДС.
II. Разлики между доказателства и доказателствени средства
1. Доказателствата са факти на обективната действителност (нож), а доказателствените средства са начините за възпроизвеждане на тези факти – снимка на нож (устно, писмено или веществено)
2. Доказателствата ги създава самото престъпно деяние, СЪС следите върху обективната действителност, докато ДС ги създава НПК (законодателят).
3. Доказателствата не са и не могат да се предвидят в НПК, защото са винаги различни във всеки конкретен случай, докато ДС са предвидени в НПК, и то най-често изчерпателно.
4. ДС обикновено възпроизвеждат доказателства, (например протоколът за оглед- писмено доказателствено средство, възпроизвежда ФОД, т.е. доказателствата). Но може 1 ДС да възпроизвежда друго ДС (протоколът за разпит на свидетел е писмено ДС, но възпроизвежда показанията, които са устно ДС).
5. Възможно е 1 доказателство да бъде възпроизведено чрез няколко ДС, и няколко ДС да се възпроизвеждат от 1 доказателство. По делото има толкова доказателства, колкото факти са възпроизведени, а не колкото ДС са използвани за възпроизвеждането им.
6. Възможно е да има доказателства без доказателствени средства. Това са случаите, при които по делото е приложен самият ФОД, такъв, какъвто е.
7.Възможно и обратното: да има ДС без доказателства. Две хипотези:
ДС възпроизвежда факт, но той е ирелевантен за предмета на доказване.
Хипотези на лъжесвидетелстване, свидетелят възпроизвежда неверни факти от обективната действителност. Неверни=> не са доказателства, но средството остава, за да отговаря свидетелят за лъжесвидетелстване
8. Разлика при допускането. Когато се допускат доказателства – държавния орган преценява дали са относими (да са свързани с обстоятелствата по делото), когато допукса ДС отговаря на въпроса дали те са допустими (т.е. дали са предвидени в НПК)
9. Разлика при оценката. Когато оценява ДС държавният орган отговаря на въпроса дали са достоверни или не, а когато оценява доказателствата – кои факти приема, че са съществували и кои не към момента на извършване на деянията.
46. Устни ДС
1. Гласните ДС се обозначават така, защото при тях се възпроизвеждат фактите от обективната действителност чреЗ устна реч. Те са изчерпателно изброени в НПК – обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля. Вещото лице в с.з. Дава заключението си устно, но това не е гласно ДС, защото бещото лице не възпроизвежда факти от обективната действителност, а прави изводи на базата на своите специални знания от едни известни, за други – неизвестни факти.
2. Правна същност: Обясненията на обвиняемия са винаги ДС без значение дали чрез тях той отрича да е извършил П или прави пълни самопризнания. Важно е, че имат двойнствена природа – те са ДС, но и първо средство за защита, което му предоставя НПК (221 – незабавно разпит).
3. Обясненията на обвиняемия следва да се разграничават от неговите искания, бележки и възражения: само обясненията от протокола за разпит са ГДС, защото само чрез тях обвиняемия възпроизвежда факти от обективната действителност.
4. Обясненията на обвиняемия се различават и от неговата съдебна реч: Чрез нея обвиняемият не дава обяснения, а прави анализ на събраните по делото доказателства и предлага на съда каква да е фактическата обстановка в този случай, правната квалификация; наказанието; или предлага на съда да бъде оправдан.
5. Обясненията на обвиняемия се различават и от неговата последна дума: чрез нея той не дава обяснения, а изразява своето окончателно отношение към обвинението
По нашето право обясненията на обвиняемия следва да се оценяват като едно обикновено, обичайно, редовно, годно ДС, чиято достоверност се проверява както за всяко ДС.
Правна същност на самопризнанието: То е едно обичайно ДС, което се събира, проверява и оценява както всички други ДС. Според 116 обаче не може обвинението и присъдата да се позовават само на самопризнанието – винаги трябва да има и други доказателства. Направеното самопризнание не освобождава държавните органи от задължението да събират други доказателства (в други правни системи е по друг начин). У нас след съкратеното съдебно следствие/ споразумението, има самопризнание, но то направено на досъдебната фаза, не е основание да се спре събирането на доказателства. Само на съдебна фаза не се доказва. Самопризнанието се доказва по всички правила и досъдебното производство е пълно. При съкратеното съдебно следствие и споразумението е вярно, че няма съдебно следствие, което означава, че самопризнанието не се проверява отново в съдебна фаза. Друга гаранция е, че съдът може да не утвърди споразумението, ако то противоречи на закона; а при съкратеното съдебно следствие съдът може да откаже да проведе такова, ако самопризнанието не се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Трябва самопризнанието да кореспондира в пълна мяра с целия доказателствен материал.
Правна същност на ОГОВОРА: обяснение на обвиняем, чрез което той твърди че: 1. не е той извършител на П, а друго лице; 2. и друго лице е участвало при извършване на П. Оговорът не притежава изключителна природа, доказването му става по същите правила както се доказва и достоверността на всяко друго ДС. Той може да се постави в основата на една осъдителна присъда, но винаги при условие, че е подкрепен и кореспондира с всички доказателствени материали. Една осъдителна присъда не може да почива само на оговора. ВКС приема, че ако обвиняемият, правейки оговор е знаел, че лицето, което той сочи като извършител на П или като негов съучастник е невинно, ще носи НО за набедяване, а не за лъжесвидетелстване.
Правна същност на оттеглените обяснения:
Хипотезите са 3: чл. 279 НПК
1. Между обясненията на обвиняем, дадени на досъдебно производство и тези в с.з. има противоречия.
2. Подсъдимият в с.з. отказва да даде обяснения
3. Подсъдимият в с.з. твърди, че не си спомня нищо
Оттеглените обяснения, за да се ползват от съда като ДС трябва да се включат в доказатеслтвения материал. Това означава да бъдат прочетени обясненията, дадени на досъдебно производство. За да се прочетат обаче има 1 условие – на досъдебно производство да са дадени пред съдия. Според ВКС непрочитането на обясненията от досъдебната фаза, както и прочитането им въпреки, че не са били дадени пред съдия, винаги е съществено процесуално нарушение.
При оттеглени и прочетени по съответния ред обяснения съдът ще има на разположение и ще може да се позове или на обяснения, които са били дадени пред него, или на тези, които са били дадени на досъдебно производство и са прочетени. Той ще даде вяра на едните или на другите, в зависимост от това дали съответстват и кореспондират с всички доказателства по делото.
| Показанията на свидетел | Обяснения на обвиняем |
| Само ДС | Устно ДС и средство за защита |
| Длъжен е да даде показания, при отказ – глоба | Никога не е длъжен да дава обяснения |
| Винаги е длъжен да каже истината, иначе носи НО | Може да мълчи, да затаява истината, може да даде неверни обяснения, но носи отговорност. Ако откаже да даде обяснение или са неверни – отегчаващо обстоятелство. |
| Събират се чрез разпит на свиодетел | Обвиняем винаги дава обяснения като такъв, никога като свидетел – само чрез разпит на обвиняем |
47. Писмени доказателствени средства
Всеки документ е писмено доказателствено средство, но когато ни интересува като материя, петна и т.н. той е доказателство.
1. Писмените ДС - възпроизвеждат факти от обективната действителност чрез писмени знаци.
2.Не могат да се изброят изчерпателно –всеки докумнет може да е писмено ДС -чл. 127 гласи: „...и други документи”.
3.Писмено ДС са винаги документи. Изводи:
3.1. може да е всеки документ -да е частен, официален, оригинал, препис, ксерокопие. (правило, че по делото се прилага оригинал, само ако не може да бъде намерен/унищожен - препис или ксерокопие).
3.2. Документите, които са писмено ДС интересуват Нпр. САМО със своето съдържание.
3.3. Документите, които се използват като писмени ДС обикновено са удостоверителни, защото само този вид документи възпроизвеждат факти от обективната действителност.
3.4. Документите на чужд език, се придружават с превод + заверен или се назначава преводач- 134.
4. Документите- писмени доказателствени средства могат да се обособят в две групи:
4.1. Документи, изготвяни в хода на образувано наказателно дело по правилата на НПК. Те са официални документи, изготвяни от компетентен орган в хода на висящ процес.- протоколите от извършените действия по разследването или съдедбно-следствени действия, тоест всички протоколи от извършените способи на доказване. чл. 129 изчерпателно сочи техните реквизити, Чл. 130 сочи реда, по който могат да се правят поправки и допълнения,. Чл. 131 легално ги обявява за ДС за събраните доказателства.
4.2. Всички документи, които са приложени по делото и са писмени ДС, но са изготвени преди процеса и независимо от него, но винаги извън висящия Нпр.(нотариален акт).
5. В наказателния процес се изготвят и други видове протоколи – за предявяване на обвинението, за предявяване на разследването, протокол за отказ от защитник. Те също са удостоверителни документи, също се изготвят в хода на процеса, обаче, макар да имат „доказателствено значение”, не са ДС, защото не възпроизвеждат факти от обективната действителност, които да са свързани със самото събитие на П. Те имат „доказателствено значение”, защото те доказват, само извършено действие, органът и редът на извършване.
Извод: Протоколите от действията по разследването и съдебно следствените действия (способите за доказване) са писмени ДС, докато всички други протоколи от извършени други процесуални действия не са писмени ДС, независимо че доказват извършено следствено действие.
6. В НПс се изготвят и редица други документи (призовка, обвинителен акт, постановление за образуване на Нпр, постановление за привличане на обвиняем, присъда и др.). Те са също документи, също се изготвят по реда на НПК, но не са писмени ДС, защото са диспозитивни; юридически актове. Тези документи също имат „доказателствено значение”, особено що се отнася до отразеното в тяхната уводна част.
48. Веществени доказателствени средства
1. Веществените ДС – възпроизвеждат фактите от обективната действителност по веществен път.
2.С новия НПК всички те са изчерпателно посочени. Особеността е, че веществените ДС, които се изготвят без СРС, са посочени в НПК, а тези, изготвени чрез СРС, в ЗСРС.
Веществените доказателствени средства, изготвени без СРС, са посочени в чл. 125,1 - фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, планове, схеми, отливки или отпечатъци. Способът, чрез който се изготвят не е таен способ. Ал. 2/125 препраща към чл.2/1 ЗСРС веществените ДСР, изготвени чрез СРС са фотоснимки, кинозаписи, звукозаписи, белязани предмети.
3. Веществените ДС са вещи, каквито са и веществените доказателства. Разликата е, че когато става въпрос за предмети – доказателства (нож), те са предмети, които са част от самото събитие на престъпното деяние, част от обективна действителност, която трябва да бъде доказана. Предметите, които са ДС, не са част от събитието на престъплението. Те се изготвят после и нарочно след като е образувано делото. ДС не се доказват за разлика от доказателствата.
4. За изготвянето на веществени ДС в НПК има дълги и сложни правила (238-240), а за използването на СРС – многобройни гаранции, за да не се стигне до накърняване на права и свободи (предмет, изготвен при нарушаване на основни права и свободи, не може да се ползва; за изготвяне на веществени ДС чрез СРС - разрешение от председателя на Окръжен съд, или председател на Апелативен съд; срок за действията по СРС; строги правила за съхраняване и унищожаване на информацията,бюро от депутати за контрол)
Стар НПК: до образуването на делото, ако са събрани ДС по ЗСРС се прилагат по делото, а нов НПК: не може! Образува се дло, за да могат да се допуснат СРС (де факто ги обезмисля)
5. Веществените ДС се изготвят в хода на висящия процес от специалисти-технически помощници, под непосредственото ръководство на съответния държавен орган. чл. 126 НПК.
49. Способи за доказване
Това са действия по разследването (досъдебно производство) и съдебно-следствени действия (съдебна фаза). Синоними са. Те не са нито доказателства, нито ДС. Доказателствата са факти на обективната действителност, ДС са начините за възпроизвеждане на тези факти, а способите са процесуални действия, изчерпателно предвидени в НПК. Те са такива процесуални действия, чиято непосредствена задача е събиране и проверка на доказателствен материал. Няма различни способи за събиране и за проверка на доказателства или на ДС – използват се едни и същи на досъдебна и на съдебна фаза. Може да има изискване за поемни лица – оглед, претърсване (137/3 и 4)
Правна характеристика на способите:
Всички способи са уредени в НПК в отделен раздел, с изключение на СРС (наблюдение, подслушване, проследяване, белязване на вещи, контролирана доставка, доверителна сделка и служител под прикритие). Съдържанието на всеки един от тях е в ЗСРС. Нначинът обаче, по който се извършва един или друг такъв способ не е предвиден в закон, защото е класифицирана информация. НПК сочи изчерпателно способите, реда (начина), по който се извършва самото действие. Нарушаването на този ред е съществено процесуално нарушение. НПК предписва и компетентен орган, ТР 2/2002:
1. Когато действието е извършено от некомпетентен орган, дори да са спазени стриктно праавилата на НПК, допуснатото нарушение е съществено и протокола е невалиден.
2. Когато действието е извършено при допуснато съществено процесуално нарушение протоколът ще се обяви от съда за невалиден
3. Когато действието е извършено при съществено процесуално нрушение и делото се намира в съдебна фаза, съдът винаги ще обяви протокола за невалиден и независимо дали действието е възможно да се повтори отново или е неповторимо, съдът няма да върне делото за допълнително разследване. Пр-рът трябва да предприеме всеки друг възможен способ за доказване, за да може да докаве онези факти, които са възпроизведени в невалидния протокол.
При всички други процесуални нарушения принципа е, че делото се връща на стадия, на който е допуснато, за да се отстрани.
Класификация на способите:
1. Принудителни способи за доказване и такива, които не са принудителни. Принудителни са онези способи, за които в НПК изрично е предписано, че могат да се извършват и въпреки волята на лицето – вземането на образци за сравнително изследване, освидетелстване, претърсване, изземване, обиск
2. Тайни способи и такива, които не са тайни. Тайни са изземване на пощенска и телеграфна кореспонденция, e-mail, СРС
3. Способи, които се извършват с разрешение на съдия или с одобрение на Председателя за извършеното действие. Това са тайните и принудителните способи за доказване.
67. Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание – 247 - 257
Този стадий е първи на съдебната фаза, самостоятелен – има свои строго специфични форми и задача. Междинен стадий, защото дейността в него се извършва след като е приключило досъдебното производство и преди да е започнало съдебното заседание. Задачи: 1. да се образува съдебното производство; 2. да се предаде обвиняем на съд; 3. извършване на технически действия. Абсолютно задължителен стадий за делата от общ и частен характер. Не намират приложение принцип на публичността, разкриване на обективната истина, състезателността. Не могат да се решат въпроси по същество, защото:
1.в този стадий не се извършват съдебно-следствени действия, а значи не могат да се събират и проверяват доказателства;
2.съдът не може да оценява в този стадий събраният по делото доказателствен материал – нито достатъчност, нито достоверност.
Този стадий може да се определи като способ за осъществяване на съдебен контрол над извършената досъдебна дейност. Ако има допуснати нарушения делото ще се върне на Пр-ра и обвиняемия няма да бъде предаден на съд. Установен е задължителен съдебен контрол върху мярката за неотклонение задържане под стража – 256/1/т. 2 и 3
В този стадий се решават само тези въпроси по 248/2:
1.подсъдно ли е делото – ако не е ще го прекрати; чл. 250
2.основания за прекратяване и спиране (с изключение на 250/1/т. 1 – липсват т. 1, 5 и 11 - съдията ще предаде на съд обвиняем и ще насрочи с.з.; няма ги защото това ще означава съдията докладчик да реши делото по същество, а това в този стадий е недопустимо). т. 2 – деянието не трябва да е П въобще.
3.има ли отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на обвиняем;
4.има ли налице основания за разглеждане на делото по бързо, незабавно производство; съкратено съдебно следствие, освобождаване от НО с налагане на административно наказание и споразумение. Съдията в този стадий не може да проверява правна квалификация на деянието, нито дали ОА е обоснован, дали има непълнота на доказателствата.
Ако всичко е ок – съдията насрочва делото за разглеждане с ден и час. Чл. 254: връчва препис на подсъдимия – сега той вече е предаден на съд. Няма нарочен писмен акт на съда, с който да се предава на съд.
Участници в дейността:1. Председател на съда образува съдебно производство, 2. съдия – докладчик – извършва цялата дейност в този стадий; 3. обвиняем – може да прави искане за изменение на мярката за неотклонение, възражения, запознаване с материалите по делото. 4. пострадал и ощетено ЮЛ – могат да се конституират като ЧО или граждански ищци.
Образуване на съдебното производство – чл. 247. Образува се по ОА или тъжба на пострадалия по разпореждане на председателя на съда. Председателят не може да откаже да образува при внесен ОА – 247/2. 242/3 – 1 месец е инструктивен (следва от 247 – не се пише...ако не е спазен срока). Внесеният ОА трябва да е валиден, да съдържа всички реквизити. Ако не е подписан – поправимо е. Внасянето на ОА – повдигане на обвинение.
68. Съдебно заседание в 1 инстанция. Действия по даване ход на делото в съдебно производство.
Централен стадий по следните съображения: предмет на въззив и касация: решението на първа инстанция. В този стадий има проявление на всички принципи – непосредственост, неизменност на състава на съда, непрекъснатост, участват съдебни заседатели. Крайният акт на съдията е този, който решава окончателните въпроси като отговорност, присъда, вина. Има 5 етапа:
1.Действия по даване ход на делото – Започва се с откриване на с.з., когато е налице състава на съда и съдебния секретар. Започва проверка на явилите се лица: 1. Пр-р, 2. при ТУП: подсъдим; 269/3 – задочно производство; 3. при дела от ч.х. - частен тъжител (ако не се яви без уважителни причини делото се прекратява); 4. защитник на подсъдимия – отлага се ако не се е явил по уважителни причини; 5. частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник – присъствието им не е задължително; ако имат уважителни причини – на делото не се дава ход. 6. свидетели и вещи лица – трябва и преводачи и тълковници.
Страните се запитват дали се даде ход на делото: 1. не: делото се отлага и се насрочва друга дата; 2. да : съдът снема самоличността на лицата; дава възможност да се направят искания за конституиране в качеството на частен обвинител и граждански ищец. Ако се откаже на ЧО – жалба, ако се откаже на граждански ищец – по исков ред нов граждански иск. Свидетелите и вещите лица се предупреждават за НО, която носят; отстраняват се от залата. Реализиране правото на отвод – на съд, секретар, пр-р, защитници; основания в чл. 29. След това може да с енаправят нови доказатеслтвени искания, свързани с хода на съдебното следствие. Страните могат да вземат отношение по исканията. Съдът с определение дава ход на 2. съдебното следствие. (3. Съдебните прения, 4. Последна дума на подсъдим, 5. Постановяване на присъдата)
69. Съдебно следствие – Целта е да се съберат всички доказателства по делото с оглед правилно и законосъобразно решаване. Започва с прочитане на ОА от Пр-ра, съдът пита дали разбира в какво е обвинен. Разпит на подсъдим. Съдът ръководи дейността, задават му се въпроси по реда на 279. След това се разпитват свидетели, вещи лица, прочитат се писмени доказателства, предявяват се веществените доказателства – може да се извърши оглед. Дава се възможност на страните за нови искания за събиране на други доказателства. Питат се дали делото е изяснено от фактическа гледна точка. Ако не е изяснено – отлага се за друга дата до 1 месец; ако е - приключва се съдебното следствие и се дава ход на 3. съдебните прения.
70. Изменение на обвинението в съдебното производство:
Самото обвинение има 2 части: 1. свързано с фактическите обстоятелства по делото; 2. свързана с правната квалификация
Термини за обозначаване на правна квалификация при въззивния съд:
1.закон за по-тежко наказуемо П: 287, 337/1/т. 2. Критерий е санкцията, предвидена в особената част на НК – по-тежко е това с по-тежко наказание: 1. при едни и същи наказания: това с по-висок максимум; 2. при един и същ максимум – това с по-висок минимум; 3. по-тежко е това, за което се предвижда кумулативно и друго наказание
2.закон за същото П: означава същата правна квалификация. Може да има изменение в обвинението, ако се промени фактическата страна
3.закон за еднакво П: означава друга правна квалификация със същото наказание
4.закон за по-леко наказуемо П: обратно на по-тежко: по-лек вид наказание, по – нисък максимум или минимум, алтернативно наказание при равен минимум и максимум.
Ако има изменение на ФС – има изменение в обвинението. Чл. 287 – хипотези на изменение: Нови, неизвестни досега обстоятелства:
1.съществени изменения в обстоятелствената част;
2.основания за налагане на закон за по-тежко наказуемо П;
Инициативата трябва да идва от Пр-ра. Обвинението се трансформира, няма да има оправдателен диспозитив по първоначалното обвинение.
Подробно чл. 287 – алинеи 5,6,7 и чл. 288/1.
287/(5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.
(6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение.
(7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора.
Чл. 288. Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато:
1. е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;
2. на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.
71. Съдебните прения – речи на страните, задължителен ред (1-Пр-р, последен-подсъдим). Може да се позовават само на изяснени обстоятелства по делото. Страните правят анализ на събраните по делото доказателства, фактически констатации, правна квалификация и наказание. Пр-рът може да заяви, че не поддържа обвинението, което не означава, че се оттегля. Въпреки това съдът може да признае подсъдимия за виновен. Може да се стигне до възобновяване на съдебното следствие. Чете се определение – даване ход по същество и възобновяване на съдебното следствие. Не може да има ограничаване въ времето.
4. Последна дума на подсъдим – класически институт на Нпс. Не е разпит, не е доказателствено средство. Той изразява окончателното си отношение към обвинението. Не може да бъде ограничаван във времето. Може да бъде повод за възобновяване на следствието. Ако не се даде последна дума – абсолютно процесуално нарушение.
72. Постановяване на присъдата – Съдът се оттегля на тайно съвещание след последната дума на подсъдимия. Участват само съдии, взимат решения с обикновено мнозинство. Написана, подписана и обявена. Решават се въпросите по 301 – например: има ли деяние, извършено ли е от подсъдимия и дали е виновно; П ли е и правна квалификация; налице ли са основания за освобождаване от НО; първоначален режим и тип затворническо заведение; да се уважи ли гражданския иск и в какъв размер и т.н. Присъдата може да е оправдателна или осъдителна. Последващо положително обвинение блокира НО (изнасилване – сватба). Има и 3 вид присъда: не се налага наказание, но лицето е виновно. (Михайлов – освободителна присъда). Накрая се произнася присъдата – винаги в открито с.з. В присъствието на страните. От този момент започва възможност за обжалване
73. Обща характеристика на въззивното производство – 313, 341
Предмет: невлезли в сила присъди, постановени от първоинстанционните съдилища ( и определенията, с които се прекратява Нак производство и други в 341.
Задачи:
1.Проверява правилността на присъдата. Присъдата е правилна, когато е: 1. законна – постановена в съответствие с НК и НПК; 2. обоснована – когато фактическите констатации, приети за установени, точно и вярно отразяват събраните и проверени по делото доказателствени материали; 3. справедлива – когато наказанието е наложено в рамките на санкцията, предвидена в норма в НК, но и е правилно определено при съобразяване с мотивите, подбудите, отегчаващите и смекчаващите доказателства.
2.Осигурява точно и еднакво прилагане и тълкуване на закона от 1 ия и органи на ДП. ВИ може да отмени присъдата, да върне делото за ново разглеждане на 1 ия или на ДП за допълнително разследване. Това връщане не подлежи на обжалване и протестиране.
Субекти: 1. Апелативен съд (за постановени присъди от Окръжен) и Окръжен (за постановени от Районен съд); 2. Страните са тези от 1 ия, изключение – Пр-р: и той е апелативен/окръжен.
ВИ проверява както правилно ли е приложен закона, така и правилни ли са фактическите констатации на 1 ия. Това е последна ия по фактите – касация е само по правото, установява само правилно ли е приложен закона; по нашето право и ВИ и КИ са инстанции по правото.
ВИ може да установява нови фактически положения: означава пълен съдебен контрол на фактическите положения: ако приеме, че са неправилни, може да приеме други, нови, свои фактически констатации, различни от тези на 1 ия. Затова се нарича „втора първа ия“. До 1998 г. ВИ е била контролно-отменителна: защото ако фактическите констатации са били неправилни, тя е връщала на първа ия за ново разглеждане.
ВИ има контролно-решаващи правомощия – изменя, нова присъда; както и контролно-отменителни правомощия: отменя и връща делото за ново разглеждане. Т.е. Нямаме пълен въззив, при който присъдата не може да се отменя и делото да се връща. БГ Въззив е смесена наказателна процедура, при която се преплитат и допълват класически въззивни правомощия (когато делото се решава по същество) с класически касационни (когато присъдата се отменя и делата се връщат за ново разглеждане).
Пълно проявление има ревизионното начало – 314, не е легален термин = е на предели на проверка. 3 насоки: 1. по отношение части на присъдата: отменя присъдата и в необжалвана част; 2. основания: отменя и изменя присъдата и на непосочени основания; 3. лицата: отменя или изменя и по отношение на необжалвалите лица. ВИ се извършва само по повод подадените жалби и протести, има служебна проверка на цялото дело и присъда. ВИ винаги трябва да провери обаче, дали тази част от присъдата е отменена или изменена вече не е влязла в сила, тъй като не е била обжалвана или протестирана.
Във ВИ намира пълно приложение забраната да се влошава положението на подсъдимия (reformatio in peius) – гаранция на свободата на подсъдимия да обжалва. Тези хипотези са 3: 1. когато се отменя оправдателна присъда; 2. когато се увеличава наказанието; 3. когато се налага закон за по-тежко наказуемо П. Забраната не е абсолютна – средството, което дерогира тази забрана е жалбата на частния тъжител, частния обвинител или съответния протест на пр-ра. Протестът трябва да е подаден съответно с искане да се влоши положението. (ако е с искане да се облекчи положението и съответен протест – не може). Въззивния съд може да увеличи наказанието – 337/2/т. 1.
Въззивен съд винаги се произнася в състав от 3 съдии – полезност на ВУ?
Във ВИ не намира пълно приложение принцип на непосредствеността – ВИ може да реши делото по същество – само на базата на събраните по делото доказателства, или на тях и на новите, които ВИ е събрал сам.
Могат да се събират всички доказателства – няма значение дали са нови, нововъзникнали, новооткрити, новосъздадени, както и дали са били известни на страните, както и дали е не е представено по уважителни или не причини.
Във ВИ има съдебно следствие: никога не е задължително да се провежда, както и да е пълно (да събере отново всички доказателства)
В НПК няма легално формулирана забрана ВИ да прилага закона за по-тежко наказуемо П, за което не е имало обвинение в 1 ия. От систематичното тълкуване на 334-338: не може да се осъди подсъдимия по закон за по-тежко наказуемо П, за което е нямало обвинение в 1 ия. Следва, че присъдата трябва да се потвърди.
ВИ оценява доказателствата: дали са факти на обективната действителност, определени ли са по време и място, допринасят ли за установяване на предмета на доказване, събрани ли сапо НПК. ВИ оценява и ДС: допустимост, достоверност, обсъден ли е целия доказателствен материал; изопачени ли са; мотиви на присъдата. След тази проверка ВИ може да приеме един факт за установен, а друг за неустановен, както и може да приеме нови фактически изводи. ВИ има неограничени правомощия във фактическите и правните изводи.
Когато ВИ трябва да приложи:
1.закон за по-леко наказуемо П: изменя присъдата;
2.по-тежко наказуемо П – нова присъда
Това са решаващи правомощия. Но ако е нямало обвинение в 1 инстанция не е - тогава ВИ потвърждава присъдата.
С новия НПК: преклудиране на искания, бележки и възражения – Пр-р, ЧО и ЧТ не могат да атакуват присъдата, ако тя е постановена в съответствие с направените от тях искания. Всички трябва да се изчерпят от страните в съответния стадий. В следващ стадий са недопустими ex lege.
74. Образуване на въззивно производство. Доказателства пред ВИ.
Предпоставки:
1.Право на подаване на жалба/ протест по НПК – всички страни могат, без значение дали са участвали на 1 ия или не; участието при постановяване на присъдата не се явява предпоставка на страната да участва в с.з. на ВИ.
2.наличие на накърнен правен интерес
3.трябва да е налице субект, правоспособен да атакува постановената присъда – всеки Пр-р от същата или по-горна прокуратура може
Жалбата и протеста се явяват единствено деволутивен ефект и не се явяват предпоставка за конституиране на страните във ВИ.
4. срокът за атакуване е 15 дни (319) от обявяването, преклузивен (извод от 323/1/т. 2)
5. трябва да е налице компетентен надлежен съд
6. отказ от правото да се обжалва е недопустим.
Прокурор: 318/2: има неограничено право да протестира всяка оправдателна/осъдителна присъда, във всичките й части, на всички основания. Може да иска положението на подсъдимия да се влоши или да се облекчи. Преклудират се възражения, искания и бележки.
Подсъдим: 318/3: има право да обжалва всяка присъда, във всичките й части, на всички основания. Не може да обжалва оправдателния мотив, но може да обжалва оправдателна присъда в гражданската й част. Хипотезите са 2: 1. присъдата е с оправдателен диспозитив, осъдителна в гражданската част – той може да обжалва гражданската част; 2. има предявен граждански иск, присъдата е оправдателна, може да се обжалва но само относно мотивите и основанието за оправдаването му. Например деянието е извършено виновно, но не е П, а е граждански деликт. Тук подсъдимият има интерес да обжалва, защото по 413/2 присъдата на наказателния съд има задължителна сила за гражданския относно вината и извършеното деяние.
Задочно осъденият може да обжалва всяка присъда. Правото на подсъдимия да обжалва е неизменно съчетано със забраната да се влошава положението му.
Защитници и повереници: 318/6: Защитникът винаги може да обжалва независимо и въпреки волята на подсъдимия– процесуално право му е. Защитникът не е длъжен да обжалва (ако подсъдим настоява), но е длъжен да подпомогне подсъдимия, за да изготви той своята жалба. Може да обжалва всяка присъда, която е постановена по реда на задочното производство. За да може да обжалва не му е необходимо изрично пълномощно.
Частен обвинител: 318/4: неограничено право да обжалва всяка присъда във всичките й части, с изключение на гражданската й част.
Граждански ищец и ответник: 318/5: Те могат да обжалват присъдата, но само в гражданската й част. Не могат да обжалват въпросите, свързани с НО, вината, наказанието.
Доказателства пред ВИ. Чл. 315: установява принципа, че пред ВИ могат да се допускат всички доказателства (разширително тълкуване : и доказателствени средства). ВИ не може да бъде ограничавана при допускането на доказателствен материал. Могат да се искат и допускат устни, писмени и веществени ДС. Допускането става по 327: 1. в закрито заседание, 2. правила за допускане като при 1 ия, 3. въпросът дали е необходим повторен разпит на подсъдимия се решава служебно (327/2-императивна); 4. налага ли се повторен разпит на свидетели и вещи лица – 327/3 и 4; 5. според ВКС ВИ може да събира доказателства служебно – 107/1 се намира в общата част на НПК и съответно се прилага за всички стадий. 6. сроковете за допускане: с жалбата се посочват (327/1), страните могат да представят нови писмени доказателства до даване ход на делото пред ВИ (327/5). Характер на сроковете: 107/4 – аргумент, инструктивни са. В Нпс няма преклузивни срокове за представяне на доказателства.
75. Ред за разглеждане на делото от въззивна инстанция – чл. 319-326, 340
Срок и ред за подаване на жалбата и протеста
Чл. 319. (1) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата.
(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.
Форма и съдържание на жалбата и протеста
Чл. 320. (1) Жалбата и протестът са писмени. В тях се посочват: съдът, до който се подават; от кого се подават и какво искане се прави. В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.
(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.
(3) До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.
(4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.
(5) Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.
Съобщение за постъпила жалба или протест
Чл. 321. Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересованите страни, като им изпраща преписи от тях.
Писмени възражения на страните
Чл. 322. Страните могат да подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест до даване ход на делото пред въззивната инстанция.
Връщане на жалбата и протеста
Чл. 323. (1) Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато:
1. не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 2, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;
2. не са подадени в срока по чл. 319, ал. 1;
3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
(2) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.
Оттегляне на жалбата и протеста
Чл. 324. (1) Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция.
(2) Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.
Изпращане на делото на въззивната инстанция
Чл. 325. Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция, след като изтече срокът по чл. 319, ал. 1.
Произнасяне на въззивния съд по оттегляне на жалбата и протеста
Чл. 326. В случаите по чл. 324 въззивният съд се произнася в закрито заседание.
Срок за изготвяне и обявяване на решението
Чл. 340. (1) Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване.
(2) Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.
76. Правомощия на въззивната инстанция да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане – чл. 335
Отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
Чл. 335. (1) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато:
1. на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник;
2. се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер.
(2) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото.
(3) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1, т. 2 или да отмени оправдателната присъда по ал. 1 и 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.
77. Правомощие на въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова присъда
Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда
Чл. 336. (1) Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова присъда, когато се налага да:
1. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
2. осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;
3. оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.
(2) Правомощията по ал. 1, т. 1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.
78. Изменение на присъдата на първата инстанция. Потвърждаване на първоинстанционната присъда – чл. 337, 338
Изменение на първоинстанционната присъда
Чл. 337. (1) Въззивният съд може да:
1. намали наказанието;
2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс.
(2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да:
1. увеличи наказанието;
2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс.
(3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.
Потвърждаване на присъдата
Чл. 338. Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение.
79. Производство пред ВИ за проверка на определенията и разпорежданията
От гледна точка начинът, по който се обжалват определенията на 1 ия те се класифицират в 3 групи:
1. определения, с които се прекратява нак производство – 341, по глава 21;
2. определения, които подлежат наобжалване с частна жалба/ протест – глава 22.
3. всички други определения не подлежат на обжалване.
По реда на глава 22 се обжалват определения, но само такива постановени от 1 ия. Става въпрос за едно особено производство – частни жалби и протести. Става дума за процедура, в рамките на друга висяща процедура (процес в процеса). Изкльчителен белег: само в този случай, съдът, който е постановил своя акт може сам да си го отмени или измени. Изводи:
1.Изключение от принципите на дейност на съдебните органи. По принцип не могат да отменят собствени актове (в изпълнителната власт могат – администраивни органи)
2.Съдът, постановил определението може сам да го отмени или измени, при което производството ще приключи и няма да се пренесе за разглеждане във ВИ. Частната жалба и протест не винаги имат деволутивно действие. Този ефект ще се прояви само когато 1 ия не е отменила или изменила определението си.
3.Частната жалба и протест не винаги имат суспензивно действие. Те като правило не спират производството, нито изпълнението на определението, освен ако 1 или 2 ия не постановят спиране.
4.1 и 2 ия решават въпросите по частните жалби и протести в закрити заседания. НПК допуска за ВИ, ако реши да проведе открито заседание (345)
Срок – чл. 341. (1) Определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определенията по чл. 306, ал. 1, т. 1 - 3, чл. 431, 436 и чл. 457, ал. 2 се проверяват по реда на глава двадесет и първа.
(2) По реда на тази глава се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в този кодекс.
(3) Всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.
Ред за разглеждане- 344, 345
Отмяна на определението от съда, който го е постановил
Чл. 344. Съдът, който е постановил определението, може сам да го отмени или измени в закрито заседание. В противен случай съдът изпраща на въззивната инстанция делото заедно с постъпилата частна жалба или частен протест.
Ред за разглеждане на частната жалба и частния протест
Чл. 345. (1) Въззивната инстанция разглежда частната жалба и частния протест в закрито заседание в седемдневен срок, а когато намери за необходимо - в съдебно заседание с призоваване на страните, което се насрочва в разумен срок, но не повече от един месец.
(2) Когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и частния протест.
(3) Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на производството по глава двадесет и първа.
80. Обща характеристика на касационното производство.
1. КП е редовен способ за проверка на съдебните актове. Съображения: на КП подлежат актове, които не са влезли в законна сила и не подлежат на изпълнение; образува се по жалби на страните, а не по искане на държавни органи (възобновяване е извънреден способ).
2. КП е и изключителен способ защото: са изключителни основанията, съдът – ВКС,
3. На КИ подлежат само съдебни актове на ВИ; Ако съдебен акт на 1 ия не е бил обжалван пред ВИ той не може да се обжалва или протестира директно пред ВКС.
4. КИ има правомощия да проверява само правилното приложение на закона – НК и НПК (правна квалификация, наказание и съществени процесуални нарушения)
5. КИ няма правомощия във връзка с фактическите положения – не може да ги проверява, оспори или приеме нови. КИ може да прави нови павни изводи, но единствено на базата на установените по делото фактически половжения
6. Има типични за всяка касация контролно-отменителни правомощия – отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане. (354/3), но има и контролно-решаващи правомощия – изменя присъдата (354/2). БГ касация: не само потвърждава и отменя. Смесена наказателна процедура, в която се преплитат класически касационни правомощия (отмяна и връщане на делото за ново разглеждане) с класически въззивни правомощия (решаване на въпросите по същество – изменя се акта).
7. Не намира приложение ревизионното начало
8. Намира приложение забраната да се влошава положението на подсъдимия. Извод е индиректен – взимат се предвид правомощията на съда, на който е върнато делото за допълнително разглеждане.
9. Не може да прилага закон за по-тежко наказуемо П, за което не е имало обвинение в 1 ия. Ако е налице такава хипотеза, ВКС ще потвърди съдебния акт. Ако има обаче – ВКС ще измени и ще приложи по-тежката правна квалификация, но само при положение, че успоредно с това не се налага да се увеличи наказанието. ВКС може да приложи закон за същото или по-леко наказуемо П, както и закон за по-тежко наказуемо П, за което е имало обвинение в 1 ия и не се налага да се увеличи наказанието. Тези правомощия са решаващи. Ако се налага да увеличи наказанието – 354/2: ВКС потвърждава присъдата.
10. ВКС не може да увеличава наказанието, защото по 354/3: присъдата трябва да се отмени и да се върне за ново разглеждане.
11. Не намира приложение институтът на преклудиране на исканията, бележките и възраженията.
12. В КИ могат да се представят и допускат нови доказателствени материали, които подкрепят касационните основания (351/1). Не могат да се представят обаче доказателства за престъпното деяние.
81. Предмет на касационното обжалване. Предели на касационната проверка. Право на касационна жалба и протест.
Предмет: чл. 346. С нов НПК се ограничи възможността за обжалване на всички съдебни актове, постановени от ВИ. Сега когато става въпрос за Оркъжен съд, действал като въззивен, се обжалват единствено новите присъди. Решенията, с които е потвърдена или изменена присъдата не подлежат на касация. За апелативния съд подлежат на касация и присъдите и решенията.
Предели: 347: = ревизионно начало.
По отношение на частите на присъдата: ВКС отменя присъдата само в обжалваната част. Тук за разлика от ВИ ревизионното начало не намира приложение.
По отношение на лицата, които не са подали жалба – ВКС не може да отмени или измени. Изключение – ал. 2: ако това е в негов интерес.
По отношение основанията: няма разпоредба в 347 за тях. Първоначално нямаяе възможност на непосочени основания да се изменя или отменя. По-късно а и досега – към момента константно се приема, че ВКС може да измени или отмени присъдата и на непосочено основание, но само когато непосоченото основание е абсолютно процесуално нарушение.
След като чл. 347 забранява да се отменя присъдата, но само в необжалваната й част и само по отношение на лицата, неподали жалба, при тълкуването на този текст по аргумент на противното следва, че ВКС може и трябва да отмени присъдите и на непосочени основания. Синхрон с чл. 124 КРБ: ВКС осъществява върховен надзор за правилното прилагане на закона от всички съдилища – правилото е абсолютно.
Право на касационна жалба и протест – всичко за въззивна жалба и протест важи. чл. 349 и чл. 354/2/т. 5
Чл. 349. (1) Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни.
(2) Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия.
(3) Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси.
чл. 354, (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се:
т. 5: уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск.
82. Подаване на касационна жалба и протест. Съдържание, оттедгляне и ред за разглеждане
Срок: 15 дни чл. 350/1 и 2, преклузивен (извод от 351/4/т. 2)
Ред: Жалбата се подава чрез съда, постановил обжалваната присъда/решение. Към нея се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни. Възражение срещу подадена жалба и протест и допълнение към тях може да се направи писмено до даване ход на делото.
Съдържание: от кого се подава, присъдата, решението и частта, която се обжалва, в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането което се прави. Подписват се. Важи всичко за въззивната инстанция.
Оттегляне на жалба и протест: Могат да се оттеглят от страната, която е подала жалбата/ протеста до даване ход на делото в с.з. НО защитникът може да оттегли жалбата само със съгласие на подсъдимия (както и повереника със съгласието на страна, която представлява).
Ред за разглеждане: в КИ няма съдебно следствие. Участието на Пр-р е винаги задължително, а на другите страни не е. Специфики в доклада на съдия-докладчик: 353/4: обстоятелствата по делото, съдържанието на обжалваната присъда или решение и оплакванията срещу тях. Пренията протичат по ред, установен от състава на съда. НПК не съдържа никакво правило за последната дума на подсъдимия – няма текст, че се прилагат правилата на 1 и 2 инстанция. Очевидно е, че идеята на законодателя е, че в КП подсъдимият няма право на последна дума.
83. Касационни основания – чл. 348.
1. Нарушение на закона: на материалния закон: НК, всеки закон или подзаконов акт към който НК препраща, ТР на ОСНК на ВКС и Тълкувателните постановления на ОС на ВКС И ВАС.
Хипотези:
1. законът е приложен неправилно:
1) правна норма от особената част на НК не е изтълкувана и приложена правилно в частта й очертаваща законния състав на диспозицията. Това е типична грешка в правната квалификация
2) правна норма от общата част на НК от раздел Престъпления не е изтълкувана и приложена правилно – текстове за рецидив, съучастие, съвкупност. Също е типична грешка в правната квалификация
3) правна норма от особената част на НК не е изтълкувана и приложена правилно в санкционната й част. Грешка в налагането на наказанията. Определено е, но извън рамките на санкцията – под минимума, над максимума, когато при алтернативни наказания са наложени и двете, а пък при кумулативни – само едното.
4) правна норма от общата част на НК от раздел Наказание не е изтълкувана и приложена правилно – давност, амнистия, реабилитация
2. не е приложен законът, който трябва – закон в смисъл, на нормативен акт, приет, обнародван и влязъл в сила. Хипотези:
1) приложена е разпоредба, която към момента на прилагането й е била отменена/изменена
2) приложена е разпоредба, която е приета, обнародвана, но не е влязла в сила
Изводи: КИ решава на база фактическите изводи на 1 и 2 ия; нарушението на закона не може да е съществено или несъществено – щом е допуснато присъдата трябва да се измени или отмени. Ако е съществено процесуално нарушение – винаги е основание за отмяна, а когато е нарушение на закона – или да се отмени или да се измени присъдата.
2. Съществено нарушение на процесуалните правила – НПК
Хипотези:
1. когато конкретна разпоредба не е приложена
2. приложена е но е изтълкувана неправилно.
Значение има само съществено нарушение. Затова е възможно НПК да е нарушен, но това да не породи правни последици като отмяна на акта и връщане на делото за доразследване.
Има 2 вида съществени процесуални нарушения:
Абсолютни: изчерпателно са посочени в 348/3/т. 2-4
1.присъдата няма мотиви
2.няма протокол от съдебно заседание
3.нарушена е тайната при постановяването на присъдата
4.делото е решено от незаконен състав
В тези случаи без преценки и оценки присъдата винаги се отменя. Не се изследва дали това нарушение е довело до ограничаване правата на страните или до неправилна присъда.
Относителни: не се посочени; критерий: довело ли е до ограничаване на процесуалните права на страните (не за ПЗ) Критерият дали е довело до неправилна присъда вече не съществува. Следователно присъдата може да е правилна, но ще бъде отменена ако допуснатото процесуално нарушение е довело до ограничаване правата на някоя страна.
Етапи: органът трябва да констатира коя разпоредба на НПК не е приложена или е приложена неправилно и да прецени дали допуснатото нарушение е съществено или не.
ВКС константно и непротиворечиво приема, че винаги е допуснато относително процесуално нарушение, когато:
1. страната не е била редовно призована, а на делото е даден ход
2. страната е била редовно призована, посочила е уважителни причини за неявяването си, а на делото е даден ход
3. делото е решено без участие на Пр-р
4. делото е решено без да е изпратен и обвиняем да е получил препис от ОА
5. не е изпратено съобщение на пострадалия, или на ощетеното ЮЛ, скоето да е уведомено, че може да се конституира като ЧО или граждански ищец
6. подсъдимият е осъден по обвинение, което не е било формулирано от фактическа и правна страна (непредявено основание)
7. на защитника/ подсъдимия е отказано правото да участва по време на съдебните прения
8. една от страните е била отстранена от с.з. без предпоставките за това
9. след като страната е била отстранена и се е завърнала в с.з. съдът не е прочел на тази страна протокола от извършените действия в нейно отсъствие
10. било е задължително да участва по делото адвокат, а не е
11. била е задължителна експертиза, а няма (117)
При допуснато съществено процесуално нарушение, то ще се оцени като касационно основание, но само когато не е отстранено. Ако е отстранено – не е !:) Трябва да е неотстранимо: ако действието при което е извършено е от такова естество, че поправянето на допуснатото нарушение е невъзможно. Поправя се като се връща на етапа, на който е допуснато нарушението, за да се повтори действието по правилата на закона.
ТР 2/2002: извършват се и всички други действия, които пряко и съдържателно са свързани с действието, при което е извършено нарушението (например разпит на обвиняем е свързан с предявяяването на постановлението за привличане). Приема се, че когато е допуснато нарушение при извършване на действията по разследване или на съдебно следствените дейтвия протоколът се обявява за невалиден. Делото не се връща за доразследване, макар и нарушението да е отстранимо.
3. Явна несправедливост на наложеното наказание – 348/5
Наказанието е правилно приложено, но неправилно индивидуализирано. Означава, че наказанието е наложено в рамките на санкцията на нормата, но не е правилно определено, защото не е съобразено с чл. 54 НК – мотиви, подбуди, смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Не всяко наказание, което е несправедливо е касационно основание – трябва да е явно. Хипотези:
1.при превес на смекчаващите обстоятелства наказанието е определено над средния размер към максимума
2.при превес на отегчаващи – определено е под среден размер към минимум
3.при баланс между отегчаващи и смекчаващи вместо към средата наказанието е определено към минимума или към максимума
84. Правомощия на КИ. Изменение на присъдата
Правомощия на ВКС във връзка с фактите по делото:
1.ВКС не може да проверява установените по делото фактически положения, не може да ги оспорва, нито да приема нови. Те имат СПН за ВКС.
2.ВКС има неограничени правомощия да прави нови правни изводи. Когато става въпрос за закон за по-тежко наказуемо П или по-леко наказуемо П, за което е имало обвинение в 1 ия и не се налага да се увеличи наказанието, ВКС може да приложи този закон като измени присъдата. Във всички други случаи, ще потвърди присъдата.
3.Други правни изводи: може да приеме, че става въпрос не за смекчаващо, а за отегчаващо обстоятелство и обратно;
4.може да приеме, че става въпрос за опит, а не за довършено П;
5.може да приеме, че е налице маловажен случай, особено големи размери
6.може да приеме, че е налице съизвършителство, а не помагачество и обратно
7.може да приеме, че е налице продължавано П, а не реална съвкупност и обратно
Правомощия на ВКС във връзка с доказателствения материал
1 проблем: ВКС не може да оценява пълнотата му, защото няма такова касационно основание. Непълнотата обаче може да е следствие от допуснато съществено процесуално нарушение. На това основание ВКС може да отмени присъдата. Индиректно непълнотата става касационно основание. Чинова: това е така, защото когато ВКС преценява, че съдилищата незаконно са отказали да допуснат искано доказателство, това означава, че щом е незаконен отказа, то исканото доказателство е било необходимо. Ако е било необходимо – то е налице непълнота – това означава, че фактите по делото не са установени несъмнено. За да не се получи отмяна на присъдите поради непълнота на доказателствата, макар и на основание съществено процесуално нарушение, то законосъобразната практика трябва да е следната:
1. При направено искане за допускане на доказателства съдът не се е произнесъл; 2. при искане е отказал да го допусне, но няма мотиви за отказа; 3. има мотиви за отказа, но те са противоречиви, алогични и взаимоизключващи се.
2 проблем: ВКС не може да оценява достоверността на доказателствените средства, защото тази оценка е винаги свързана с фактическите изводи по делото. (дава се вяра на едни ДС – приема едни фактически положения, други ДС – други положения).
3 проблем: ВКС няма правомощие да оценява дали присъдата е обоснована или необоснована. Няма такова касационно основание. Една присъда е обоснована, когато фактическите положения, приети за установени в пълна мяра съответстват на събрания и проверен доказателствен материал. Ако една присъда е необоснована – това означава, че е допусната логическа грешка при оценяването на материала и затова е грешен и извода. (би означавало ВКС да оценява субективната страна на ВУ). Една присъда може да е необоснована, ако тази необоснованост се дължи на допуснато съществено процесуално нарушение. ВКС отменя присъдата именно на това основание. Хипотези:
1.съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства
2.не са обсъдени противоречията в доказателствения материал
3.доказателствените материали са изопачени
4.съдът се е позовал на доказателства, които не са индивидуализирани по време и място
5.не са събрани и проверени по реда на НПК
6.мотивите на съда са алогични и неразбираеми, съдържат взаимоизключващи се твърдения
7.има противоречие между мотиви и диспозитив
Извод: Въпросите на обосноваността са пряко свързани с ВУ. Когато е нарушено ВУ от субективна страна – присъдата е необоснована, а когато е от обективна страна – допуснато е съществено процесуално нарушение. ВКС не може да проверява дали е нарушено ВУ от субективна страна, но има пълни права да проверява дали е нарушено от обективна страна.
4 проблем: ВКС има пълни правомощия да провери дали приложения по делото доказателствен материал е събран и проверен по реда на НПК – действия по разследване в досъдебна фаза и съдебно-следствени действия в съдебната фаза. ВКС може да провери дали при извъряването на тези действия не са допуснати съществени процесуални нарушения. ТР 2/2002: при такива процесуални нарушения присъдата не се отменя, а протокола от извършените действия не може да се ползва като доказателствен материал.
ВКС може да постановява оправдателна присъда в случаите по чл. 354/1/т. 2 – когато деянието не съставлява П. Хипотезите са 2:
1.когато ВКС констатира, че фактическите положения, както са приети от 1 ия и са потвърдени от 2 ия, е видно, че описват деяние, което не е съставомерно (лека ТП)
2.за фактическите положения, така както са приети и установени по делото не е събрано и приложено нито едно доказателство – явна необоснованост.
Изменение на присъдата чл. 354 (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се:
1. намали наказанието;
2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск.
85. Отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Задължителни указания на КИ.
чл. 355
Връщането на делата за ново разглеждане или за допълнително разследване е общ институт на целия Нпс, защото съдията докладчик в 1 стадий на съдебната фаза може да върне делото на пр-ра; 1 ия и 2 ия също може да върне делото не пр-ра (или на 1 ия). ВКС може да върне на 1, 2 или на пр-ра.
1. Когато делото се връща на съдебен стадий то се връща за ново разглеждане на същия съд, но винаги на нов състав (ако участва някой от първото разглеждане – незаконен състав – абсолютно нарушение).
При новото разглеждане важат всички правила, както при първото разглеждане. Съдът може да събира служебно доказателства и този извод се прави от чл. 107/2.
Страните без ограничения могат да искат допускането и събирането на нови доказателства, както и да представят такива.
При новото разглеждане задължително се повтаря цялото с.з., независимо на кой негов етап е допуснато нерушението. Следователно при новото разглеждане на делото отново се извършват всички съдебно-следствени действия и отново се събират всички доказателства.
2. Когато се връща на досъдебно производство – за допълнително разследване. Тези правила не са относими тогава. Не се извършват всички действия, не се събират отново всички доказателства, а се извършват отново само тези, които са били извършени при допуснато процесуално нарушение и пряко свързаните с тях.
При повторното разглеждане на делото съдът не може да се занимава с онези части на присъдата, които не са били отменени, което означава че са влезли в законна сила.
Производството след връщането на делото обикновено завършва с присъда, но няма никаква пречка съдът, на който е върнато делото да го върне на досъдебно производство, да го прекрати, спре и т.н.
При връщане на делото не могат да се дават задължителни указания, които се отнасят до решаването на въпросите по същество. Могат да се дават само такива, които се отнасят до правилното прилагане на закона и стадия, от който да се разгледа делото.
При връщането на делото за ново разглеждане важи забраната за влошаването положението на подсъдимия, а при връщане за допълнително разследване – НЕ ВАЖИ!
Така постановената присъда на новото разглеждане на общо основание и без ограничения подлежи на обжалване и протестиране по общите правила.
88. Особени правила при разглеждането и решаването на наказателни дела - тук гледай и въпрос 8. Бързо производство – чл. 356-351
Касае се за съкратени срокове и действия по разследване на досъдебното производство. Разлика с незабавно – само 2 кумулативни предпоставки, а при бързо – 4 алтернативни. Има разлика и при сроковете. Законът не поставя ограничение, за разлика от 212/2, за първо действие по разследването – 356/4. Обжалва се по общ ред. Бързо е САМО досъдебното производство.
Дела, по които се провежда бързо производство
Чл. 356. (1) Бързо производство се провежда, когато:
1. лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението;
2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;
3. лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;
4. очевидец посочи лицето, извършило престъплението.
(2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.
(3) Бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването.
(4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.
(5)Разследващият орган приключва разследването в срок до седем дни от установяване на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият.
Действия на прокурора
Чл. 357. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася в тридневен срок от приключване на разследването, като:
1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1;
2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26;
3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;
4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;
5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-дълъг от седем дни.
(2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, наблюдаващият прокурор постановява разследването да се извърши по общия ред.
(3) В случаите на ал. 1, т. 5 наблюдаващият прокурор може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не по-късно от седем дни.
Действия на съдията-докладчик
Чл. 358. (1) В случаите по чл. 357, ал. 1, т. 3 съдията-докладчик:
1. прекратява наказателното производство в случаите и по реда на чл. 250;
2. спира наказателното производство в случаите и по реда на чл. 251;
3. прекратява съдебното производство и връща делото на наблюдаващия прокурор, когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила;
4. насрочва делото за разглеждане в седемдневен срок от постъпването му.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) В случаите на ал. 1, т. 4 съдията-докладчик разпорежда на наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да призове подсъдимия, свидетелите и вещите лица за съдебното заседание. В този случай наблюдаващият прокурор може да ползва съдействието на съответните органи на Министерството на правосъдието или на Министерството на вътрешните работи.
(3) В тридневен срок от връчването на преписа от обвинителния акт подсъдимият има право да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.
Разглеждане на делото в първата инстанция
Чл. 359. (1) Когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3, съдът разглежда делото и произнася присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.
(2) В това производство не се допуска граждански иск.
(3) По тези дела не участва частен обвинител.
Срок за подаване на жалбата и протеста
Чл. 360. В случаите по чл. 359, ал. 1 жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок.
Прилагане на общите правила
Чл. 361. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.
89. Незабавно производство – чл. 362 – 369
Чл. 362. (1) Незабавно производство се провежда, когато лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението.
(2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.
(3) Незабавното производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването.
(4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.
(5) Разследващият орган приключва разследването в срок до три дни от установяването на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият.
Действия на прокурора
Чл. 363. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася незабавно, като:
1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1;
2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26;
3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;
4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;
5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-късно от пет дни.
(2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, прокурорът постановява разследването да се извърши по общия ред.
(3) В случаите на ал. 1, т. 5 прокурорът може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не повече от пет дни.
Внасяне на делото в съда
Чл. 364. В случаите на чл. 363, ал. 1, т. 3 прокурорът незабавно съставя обвинителен акт, връчва го на обвиняемия и внася делото за разглеждане в съда.
Разглеждане на делото в първата инстанция
Чл. 365. (1) Когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3, съдът разглежда делото в деня на постъпването му. Наблюдаващият прокурор осигурява явяването на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица.
(2) Съдът разглежда делото и постановява присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.
(3) В това производство не се допуска граждански иск.
(4) По тези дела не участва частен обвинител.
Срок за подаване на жалбата и протеста
Чл. 366. В случаите по чл. 365 жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок.
Прилагане на общите правила
Чл. 367. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.
Глава двадесет и шеста.
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДА ПО ИСКАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ
Искане на обвиняемия до съда
Чл. 368. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда. В тези срокове не се включва времето, през което делото е било в съда.
(2) В случаите на ал. 1 обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква делото.
Разглеждане на делото
Чл. 369. (1) Съдът се произнася по молбата еднолично в седемдневен срок и когато установи основанията по чл. 368, ал. 1, връща делото на прокурора, като му дава възможност в двумесечен срок да го внесе за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Ако до изтичане на двумесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си по ал. 1 или съдът не одобри споразумението за решаване на делото, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство срещу обвиняемия еднолично в закрито заседание с определение. След постановяване на определението наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на другите престъпления, за които лицето е привлечено като обвиняем.
(3) Когато прокурорът осъществи правомощията си по ал. 1, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Ако в срока по ал. 3 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство срещу обвиняемия с определение.
(5) Актовете на съда по ал. 2 и 4 са окончателни.
90.Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция – 369а – 374
Цели бързина в процеса, наказанието да се наложи по-бързо. Силата на наказанието не е в тежестта му, а в неизбежността. Въведен 2006 г. У нас. Идеята е в 1 инстанция да не се провежда съдебно следствие като част или всички действия да бъдат съкратени. Подсъдимият има преференцията да получи по-леко наказание. Няма ограничение за видът на делата. Има 2 форми: 1. 371/1: да не се провежда разпит на всички свидетели и изслушване на вещи лица и 2. подсъдим се съгласява да не се събират определени обстоятелства, които признава. При споразумението подсъдимият признава фактическата обстановка и правната квалификация, а при ССС: само фактическата обстановка. Няма изискване за признаване на вината, съдът може да преквалифицира деянието. Тук няма споразумение за вид и размер на наказанието.
Основания, при които не се допуска съкратено съдебно следствие
Чл. 369а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Съкратено съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние.
Решение за предварително изслушване на страните
Чл. 370. (1) Решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия.
(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията по тази глава.
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Когато подсъдимите са повече от един, съкратено съдебно следствие се допуска само ако условията по тази глава са налице за всички подсъдими.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Съдът разпорежда предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица.
Въпроси, които се решават при предварителното изслушване на страните
Чл. 371. При предварителното изслушване на страните:
1. подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство;
2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Ред за провеждане на предварително изслушване на страните
Чл. 372. (1) Съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се ползват при постановяване на присъдата.
(2) Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв.
(3) В случаите по чл. 371, т. 1 съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
(4) В случаите по чл. 371, т. 2, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Последици от предварителното изслушване на страните
Чл. 373. (1) В случаите по чл. 372, ал. 3 при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се прочитат по реда на чл. 283.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс.
(3) В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Прилагане на общите правила
Чл. 374. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.
92.Производство по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – чл. 78А НК, 375 – 380
Чл. 78а. НК Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:
а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)
(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
Предложение на прокурора за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
Чл. 375. Когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Насрочване на делото за разглеждане
Чл. 376. (1) Когато установи, че са налице условията за разглеждане на делото, съдът го насрочва в едномесечен срок.
(2) Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, който може в седемдневен срок от връчването му да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания.
(3) В това производство не се допуска граждански иск.
(4) По тези дела не участва частен обвинител.
Прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
Чл. 377. Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.
Разглеждане на делото от първоинстанционния съд
Чл. 378. (1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото.
(2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства.
(3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.
(4) Съдът постановява решение, с което:
1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание;
2. оправдава обвиняемия;
3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи.
(5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа.
Прилагане разпоредбите на закона за административните нарушения и наказания
Чл. 379. При решаване на делото се прилагат и разпоредбите на чл. 17 - 21 от Закона за административните нарушения и наказания.
Възобновяване на делото
Чл. 380. (1) Предложението за възобновяване на делото по тази глава се прави от апелативния, съответно военно-апелативния прокурор и се разглежда от апелативния, съответно военно-апелативния съд по реда и в сроковете, определени в Закона за административните нарушения и наказания.
(2)Когато предложението е основателно, съдът се произнася и по същество, като събира доказателства, ако това е необходимо.
93. Решаване на делото със споразумение – 381-384
Типичен англо-саксонски институт, внася се съглашение между 2 страни в процеса, лицето може да избере наказанието. Прилага се чл. 55 без да са налице условията за това. Сключва се само за определена категория дела – не се допуска за ТУП, правосъдие, мир и човечество, ред и управление. Трябва да има обезпечение на имуществените вреди (оценка-пазарни цени-неточна). Споразумението може да се сключи на досъдебна (най-рано внасяне на ОА в съда) и на съдебна фаза. Сключва се от защитника на подсъдимия. Споразумението има задължителни елементи и съдържание. Подсъдимия се признава за виновен, затова не се провежда съдебно следствие. Задължително обвиняем се подписва и декларира, че не желае делото да се гледа по общия ред. Ако е сключено на досъдебно производство се внася за одобрение в първоинстанционен съд, ако е на съдебна фаза – съда го одобрява. Допуска се споразумение до приключване на съдебно следствие. Съдът утвърждава споразумението ако не противоречи на закона и на добрите нрави. Съдът прекратява производството с определение и отменя мярката за неотклонение.
Споразумение за решаване на делото в досъдебното производство
Чл. 381. (1) След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото. Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението.
(2) Споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I и VIII, глава осма, раздел IV, глава единадесета, раздел V, глава дванадесета, глава тринадесета, раздели VI и VII и по глава четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс.
(3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване.
(4) Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
(5) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
3. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) какъв да бъде първоначалният режим и типът затворническо заведение на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;
5. каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс;
6. какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.
(6) Споразумението се подписва от прокурора и защитника. Обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.
(7) Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.
(8) Ако с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления или ако един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления, със споразумението се прилагат чл. 23 и 25 от Наказателния кодекс.
Произнасяне по споразумението от съда
Чл. 382. (1) Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото.
(2) Съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването му и го разглежда еднолично.
(3) В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът и обвиняемият.
(4) Съдът запитва обвиняемия разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.
(5) Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника. Последен се изслушва обвиняемият.
(6) В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия.
(7) Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала.
(8) Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия, направено по реда на ал. 4, няма доказателствена стойност.
(9) Определението на съда е окончателно.
(10) За определението по ал. 7 се съобщава на пострадалия или неговите наследници с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.
Последици от решаване на делото със споразумение
Чл. 383. (1) Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
(2) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3.
(3) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 от Наказателния кодекс, отложеното наказание не се изтърпява.
Споразумение за решаване на делото в съдебното производство
Чл. 384. (1) При условията и по реда на тази глава първоинстанционният съд може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие.
(2) Съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил.
(3) В този случай споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни.
94. Особени правила за разглеждане на дела за П, извършени от непълнолетни – 385 – 395.
Има специални органи със специална квалификация. Съдебни заседатели – възпитатели, родители (ако не – незаконен състав на съда); мерките за неотклонение са особени, изслушването на непълнолетния е особено. Делото се води при закрити врата, изключение е да са открити.
Досъдебно производство
Чл. 385. По делата за престъпления, извършени от непълнолетни, досъдебното производство се провежда от определени разследващи органи със специална подготовка.
Мерки за неотклонение
Чл. 386. (1) Спрямо непълнолетни могат да се вземат следните мерки за неотклонение:
1. надзор на родителите или на попечителя;
2. надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен;
3. надзор на инспектора при детска педагогическа стая или на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
4. задържане под стража.
(2) Мярката за неотклонение задържане под стража се взема в изключителни случаи.
(3) Предаването на непълнолетни под надзор на лицата и на органите по ал. 1, т. 1 - 3 става срещу подписка, с която те се задължават да упражняват възпитателен надзор върху непълнолетния, да следят за поведението му и да осигурят явяването му пред разследващия орган и съда. При виновно неизпълнение на поетите задължения на тези лица може да се налага глоба до петстотин лева.
(4) В случаите на задържане непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик.
Събиране на данни за личността на непълнолетния
Чл. 387. При разследването и съдебното следствие се събират доказателства за деня, месеца и годината на раждането на непълнолетния, за образованието, за средата и условията, при които е живял, и доказателства дали престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица.
Участие на педагог или психолог при разпита на непълнолетните
Чл. 388. Когато е необходимо, при разпита на непълнолетния обвиняем участва педагог или психолог, който с разрешение на разследващия орган може да му поставя въпроси. Педагогът или психологът има право да се запознае с протокола за разпит и да направи бележки по точността и пълнотата на записаното в него.
Предявяване на разследването
Чл. 389. (1) За предявяване на разследването задължително се уведомяват и родителите или попечителите на непълнолетния обвиняем.
(2) Родителите или попечителят на непълнолетния обвиняем присъстват на предявяването, ако поискат това.
Състав на съда и препращане на делото на друг съд
Чл. 390. (1) В случаите по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2 делата срещу непълнолетни като първа инстанция се разглеждат в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, а в случаите по чл. 28, ал. 1, т. 3 - от двама съдии и трима съдебни заседатели.
(2) Съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели.
(3) Когато непълнолетният е военнослужещ, делото се разглежда по реда на глава тридесет и първа.
Съдебно заседание
Чл. 391. (1) Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако съдът намери, че е в обществен интерес делото да се разгледа в публично заседание.
(2) По преценка на съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектори при детска педагогическа стая и представители на учебното заведение, в което учи непълнолетният.
Лица, които участват при разглеждането на делата
Чл. 392. (1) При разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители. Те имат право да участват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения.
(2) Неявяването на родителите или попечителя не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо.
(3) По дела срещу непълнолетни участието на прокурор е задължително.
(4) По тези дела не участва частен обвинител.
Временно отстраняване на непълнолетния от съдебната зала
Чл. 393. Когато е необходимо да се изяснят факти, които могат да повлияят отрицателно върху непълнолетния подсъдим, съдът може да го отстрани временно от съдебната зала, след като изслуша защитата, родителите или попечителя и прокурора.
Разглеждане по общия ред на дела за престъпления, извършени от непълнолетни
Чл. 394. (1) Когато пълнолетният е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено от него, преди да навърши пълнолетие, делото се разглежда по общия ред.
(2) Когато непълнолетният е привлечен като обвиняем за деяние, извършено в съучастие с пълнолетен, делата не се разделят и производството се разглежда по общия ред.
Привеждане на присъдата в изпълнение
Чл. 395. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието спрямо непълнолетния, съдът уведомява съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за организиране на необходимите възпитателни грижи.
(2) Когато съдът определи възпитателна мярка, изпраща препис от присъдата на съответната местна комисия.
(3) Предложението на прокурора или на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по чл. 64, ал. 2 от Наказателния кодекс за замяна на настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка след постановяване на присъдата се разглежда в съдебно заседание с призоваване на непълнолетния и неговия защитник.
