Право

Лекциите са водени при проф. Чинова.

 

НАКАЗАТЕЛЕН ПРОЦЕС – ОБЩА ЧАСТ

1
Същност, фази и стадии на наказателния процес

НП e дейност чрез която се установява обективната истина, относно  разследваното събитие в съответствие с изискванията и по реда предвидени в НПК за осъществяване на нак. производство. осъществява се от държавни органи и граждани, а предметът и е разглеждането и решаването на нак. дела образувани за извършени престъпления.
СУБЕКТИ на НП са: обвиняем; защитник; свидетели; поемни лица; експерти; преводач; тълковник; частен обвинител; частен тъжител; граждански ищец; граждански ответник; съдия; съдебни заседатели; следовател (дознател); прокурор В НП се осъществяват 3 ОСН. ФУНКЦИИ:
1.Обвинителна  - осъществява се от прокурора, частния обвинител; частния тъжител и от разследващия орган. Същността на тази функция се изразява в повдигане, поддържане и документиране на обвинението;
2.Защитна – осъществява се от обвиняемия и неговия защитник. Същността е да се събират доказателства в полза на обвиняемия, въз основа на които да се опровергава повдигнатото обвинение;
3.Ръкодовство на процес – това е дейност на съответния държавен орган (следовател, дознател, прокурорили съдия).
НП се осъществява в 2 ФАЗИ: досъдебна и съдебна.
Досъдебната фаза включва всички действия на разследващия орган и на прокурора преди делото да се внесе  в съда. От извършването на тяхната дейност, до голяма степен зависи работата на съдебната фаза, както дали изобщо ще има съдебна фаза. Досъдебната фаза се състои от три стадия: а) образуване на предварително производство; б) предварително разследване; в)действие на прокурора  след приключване на предварителното разследване. Основната задача, която подлежи на изясняване в тези стадии е: Извършено ли е престъпление?; Кой е извършителя?; Подлежи ли на предаване на съд;. Когато се даде положителен отговор на тези въпроси, прокурора съставя обвинителен акт и го изпраща заедно с делото в съда. От този момент започва
Съдебната фаза – тя се състои от следните стадии: а) Съдебно заседание на първа инстанция – зависимост от вида на престъплението първа инстанция може да бъде районен или окръжен съд; б) Въззивно производство – това е производството в по – горен съд, окръжен или апелативен, което се образува и води по повод на подаден протест от прокурора или жалба на обвиняемия и неговия защитник, относно установената присъда, от първо инстанционния съд; в) Касационно производство – образува се и се провежда във връзка с протест на прокурора или жалба на обвиняемия и неговия защитник, относно решения на въззивната инстанция. Делото се води от върховния касационен съд; г) Възобновяване на делото по новооткрити обстоятелства. Докато въззивното и касационно производство се водят по отношение на невлезли в сила присъди, то производството по възобновяване на делото се провежда след като присъдата е влязла в сила. Това е последния контролен стадии в съдебната фаза на процеса в НПК са посочени изрично основанията за възобновяване на НП – когато при воденето на делото, съдия, прокурор, следовател е извършил престъпление; когато са използвани негодни доказателства, които са имали решаващо значение за присъдата и т.н.
2 Обща характеристика на основните начала в наказателния процес

І. Публичност, непосредственост, устност и състезателност на НП:
 Публичността на НП се отнася само до неговата съдебна фаза. Чл.13. Съдебните заседания са публични освен в случаите, предвидени в този кодекс.Всеки който пожелае може да присъства в съдебната зала Ограничаване на публичността на съдебното заседание - когато е необходимо да се предотврати разпространението на данни представляващи държавна тайна или пък се разгласят факти от интимния живот  на гражданите в тези случаи съдебното заседание се провежда при закрити врати т.е.  изключва се участието на публиката, но не и на други субекти участващи в НП    
Чл.406. (1) Съдът може да поиска от защитниците и поверениците, от свидетелите и от други присъствуващи в съдебната зала да дадат обещание, че няма да разгласяват обстоятелствата, които ще бъдат изнесени в съдебното заседание.
(2) При разглеждане на дела срещу офицери в съдебната зала не се допускат като слушатели сержанти и войници. Не се допускат лица които не са навършили 18 год. с изключение на свидетелите; Въоражените лица с изключение на охраната; Лица които които нарушават реда в съдебната зала могат да бъдат остранени лил глобени от съда.  
Непосредственост (Чл.17) - Съдът и органите на досъдебното производство основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, целта е по – голяма обективност при тяхната оценка, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Например когато органа който разглежда делото възлага на друг орган да проведе разпит.
Устност -  всички показания и обяснения се дават в устна форма. Протоколите за отделните действия по разследването се прочитат в съдебната зала, освен в случаите предвидени в този кодекс. Делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание. Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участвува в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало. Когато разглеждането на делото изисква продължително време, може да се привлече запасен съдия или съдебен заседател. Запасният съдия или съдебен заседател присъствува при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание с права на член от състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото. Когато някой член от състава на съда не може да продължи участието си в разглеждането на делото, запасният го замества с всички права на член от състава и разглеждането на делото продължава.
Начало на състезателността страните по делото (прокурора, частния обвинител) - от една страна и обвиняемия за неговия защитник от друга страна са равнопоставени от съда те осъществяват обвинителната и зъщитната функция в процесав съответствие с тези функции страните по делото изтъкват факти и аргументи в позкрепа на своята теза, за да убедят съда в нейната правилност и обоснованост, по този начин те фактически се състезават пред съда.

ІІ. Основните начала на НПс са основата върху която се изгражда цялостната нормативна уредба на НП:
1.Осъществяване на правосъдието по наказателни дела само от съдилищата - Правосъдие по наказателни дела може да се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България. Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат.
2.Участие на съдебни заседатели в наказателното производство - Съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите.  
3.Назначаемост на съдиите и съдебните заседатели - В състава на съда, който разглежда наказателни дела, участвуват само съдии и съдебни заседатели, назначени по установения ред.
4.Независимост на съда, прокурора и разследващите органи - При осъществяване на своите функции съдът, прокурорът и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.
5.Равенство на гражданите в наказателното производство - Всички граждани, които участвуват в наказателното производство, са равни пред закона. Не се допускат никакви привилегии и ограничения, основани на народност, произход, религия, пол, раса, образование, обществено или материално положение. Съдът и органите на досъдебното производство прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.
6.Език, на който се води наказателното производство - Наказателното производство се води на български език. Лицата, които не владеят български език, могат да се ползуват от родния си или друг език. В тези случаи се назначава преводач.
7.Разкриване на обективната истина - Съдът и органите на досъдебното производство в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обществената истина. Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.
8.Публичност на съдебните заседания - Съдебните заседания са публични освен в случаите, предвидени в този кодекс.
9.Право на защита - Обвиняемият има право на защита. Счита се за  невинен до завършване на наказателното производство с влязлата в сила присъда, в която се установява противното. На обвиняемия и на другите граждани, които участвуват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защитата на техните права и законни интереси. Съдът и органите на досъдебното производство разясняват на обвиняемия и на другите граждани, които участвуват в наказателното производство техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.
10.Неприкосновеност на личността - Спрямо гражданите, които участвуват в наказателното производство, не могат да се вземат мерки на принуда, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс. Никой гражданин не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда или прокурора. Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода.
11.Вземане на решения по вътрешно убеждение - Съдът и органите на досъдебното производство вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.
12.Непосредственост - Съдът и органите на досъдебното производство основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс.
13.Устно извършване на наказателното производство - Наказателното производство се извършва устно, освен в случаите предвидени в този кодекс.
14.Равни права на страните – Страните в съдебното производство имат равни процесуални права освен в случаите, предвидени в този кодекс.
3Участие на обществеността
Назначаемост и несменяемост на органи на СВл

    І. Участието на съдебните заседатели – като носители на обществения мандат:
    В случаите и по реда посочен НПК, в НПв участват и съдебни заседатели (СЗ). Те имат еднакви права със съдиите (чл.7). Това основно начало в НПс има предимно съдоустройствен х-р. По правило, СЗ участват в съд.заседания на ПИС (чл.43), по които за съответното Пр се предвижда наказание ЛС повече от 5 г или доживотен затвор. Ако ЛС е по-малко предвидено в нормата или по-леко наказание, то съдът заседава от един съдия, без СЗ.
    СЗ са градивен елемент от колективния правораздавателен орган – съда. З-нът третира съда като единно цяло. Когато говорим за изискванията поставени пред съда за:  независимост; разкриване на обективната истина; вземане на решения по вътрешно убеждение, то те се адресират до съдебния орган въобще, а не само за съдиите.
    Традиционното правно разбиране, разглежда СЗ като представители, които са излъчени от състава на определена социална група в обществото. СЗ се посочват от съответния ОбС на общината, и носят обществения мандат на този орган на местно сомоуправление. СЗ е длъжност която не е професионално ориентирана. Това е служба която се свързва с гражданския и обществен дълг на гражданите. Затова казваме, че СЗ носят обществения мандат. СЗ реализират обществения интерес по разглежданите наказателни дела. Те се свързват с едно особено представителство, защото:
1)Въпреки, че се излъчват от ОбС, то те не са обвързани от него, а вземат своите решения по вътрешно убеждение;
2)Няма право да упълномощава друго лице, което да участва от негово име в съд.състав;
3)Имат мандат от 5 години от решението взето на ОбС;
Изискванията към СЗ са уредени от ЗСВ и Наредба №7/94г на МП (ДВ-105). СЗ се свикмат за участие в съд.заседания не повече от 60 дни в една календарна година. За времето на техния ангажимент в съд.заседания, СЗ се считата в служебен отпуск, който се счита за трудов стаж. Ако СЗ не работят по трудово или служебно ПО, или работят но са в отпуск, то им се дължи възнаграждение за всеки ден ангажиран в съд.заседание – по 1/22 от половината основна заплата  на районен съдия.
    Правно положение на СЗ:
Имат равен глас със съдиите при постановяване на проц.актове;
Изпълняват функциите си по указан в з-на ред за взаимодействие със съдиите – изразяват своето мнение в определен момент (стаята на съвещанията) по отношение на доказат.м-л и фактическите констатации, като гласуват преди съдиите;
В състава на ПИС те са повече на брой от професионалните съдии;
Когато докладчика (съдията) изразява особено мнение по проц.акт, СЗ изготвя мотивите на проц акт (чл.41,ал.6);

ІІ. Назначаемост и несменяемост на съдии, прокурори и следователи :
НАЗНАЧАЕМОСТ  - съобразно разпоредбите на чл.124 и 129 органите на съд.власт (ОСВ) са назначаеми и несменяеми. За да бъде назначено едно лице като ОСВ трябва да отговаря на следните изисквания:
само бълг.гражданство;
висше юрид.образование;
да е преминал стаж за придобив.на юрид.правоспособност;
да не е осъждан на ЛСУПр от ОХ, независимо от реабилитацията;
да притежава необходимите нравствени и професионални качества.
За определени длъжности в СВл е необходим стаж – за съдия в ОС – 5г; за съдия във ВКС – 12 г. Става въпрос за специализиран стаж. Назначаването на ОСВ е възложено на ВСС, който наред с назначенията, премества, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност. Председателя на ВКС, на ВАС и гл.прокурор се назначават и освобождават от президента на РБ, по предложение на ВСС.
НЕСМЕНЯЕМОСТ  - ОСВ стават несмеяеми по решение на ВСС, след като навършат 3г стаж на длъжността, която заемат, и след атестирането им (но в този срок не се вкл.стажа като мл.съдия/мл.прокурор). Чрез този институт, ОСВ се предпазват да бъдат преместени от една длъжност на друга по осмотрение на определени дл.лица, в момент когато вече са заели определена позиция по вътрешно убеждение по конкретно НПв.
Несменяемостта гарантира пряко началото на независимост на ОСВ. Тя дава възможност за робата при процесуална самостоятелност. Законодателят е възприел определен кръг от дейности и професии които не могат да се упражняват от ОСВ – адвокати, търговци, участие в контролни съвети, НС, УС, СД на ТД или коорелации, депутати, министри и зам.министри, кмтове и общ.съветници, да заемат изборна или назначаема длъжност и др. Тази несъвместимост осигурява необвързаност на ОСВ с лица които са страни или участници в НПс. Но имат право да придобиват и използват авторски права, научна и преподавателстелска дейност и участие при съставяне на проекти за нормативни актове.

4 и 5Независимост на процесуалните органи. Равенство на гражданите в НП
Чл.9 При осъществяване на своите функции съдът, прокурорът и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. А надзора и контрола върху тях се упражнява чрез определени форми предвидени в НПК.
1.Съд – Независимосста на съда е гарантирана от К и ЗСВ, а процесулните гаранции за тази независимост се свеждат до:
    а) Тайната на съвещателната стая – съдът се съвещава тайно и освен членовете на неговия състав никой друг не може да им наложи вземане на решение против вътрешното им убеждение;
    б) Регламентираните от з-на правила за отвеждане на съдии и съдебни заседатели;
    в) реда по който протичат съвещанията на съда;
    г) реда по който по – горния съд може да дава задължителни указания на по – долния съд. По принцип Съдът е независим от по – горна съдебна инстанция, тъй като по – горен съд може да упражнява надзор и ръководство спрямо по – долен само в рамките на поверените му правомощия. При връщане на дело, по – горния съд не може да дава указания на по – долния как да го реши и какво наказание да бъде наложено.  
    2.Прокурор  - в рамките на процесулните си действия е независим от по – горен прокурор и не може да му се наложи да вземе едно или друго становище по дадено дело. Прокурорът е независим както от досъдебната така и в съдебната фаза на процеса. Въпреки че в съдебната фаза той е подчинен на процесуалното ръководство на съда, това по никакъв начин не може да влияе върху вътрешното му убеждение.
    3.Следовател (дознател) – независим при решаването на делото по същество, което е в тясна връзка с независимостта на прокурора. Тъй като прокурора не може да бъде независим ако органите, чрез които се осъществява разследването (следователя; дознателя) са зависими. Вмешателството в работата на тези органи е вмешателство и дейността на прокурора. Указанията на прокурора по отношение на тези органи са задължителни само когато са дадени в писменна форма. В тези случаи случаи следователя и дознателя действат от името на прокурора и на негова отговорност.
    РАВЕНСТВО на гражданите в наказателното производство - Всички граждани, които участвуват в наказателното производство, са равни пред  закона. Не се допускат никакви привилегии и ограничения, основани на народност, произход, религия, пол, раса, образование, обществено или материално положение. Съдът и органите на досъдебното производство прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани (чл.6 К). Не се допуска  ограничаване на това право независимо дали става въпрос за обвиняем/подсъдим, свидетел, ЧТ, ЧО, ГИ, ГО или друга процесуална фигура. Участниците в НПв трябва да бъдат поставени на равна плоскост – за да могат да извършват една и съща проц.функция, когато имат едно и също проц.качество.
    Равенството се разкрива в 3 насоки:
1)Процесуалният режим – въпреки да имат едно проц.качество, всеки гражданин моге да се постави в различен проц.режим (благоприятен или не) – пр.приложени са МПП;
2)Законовите основания – те определят и рамкират прилагания режим, т.е. по обективни условия, а не по осмотрението на РРО.;
3)Различията на гражданите – по отн/е на пол, народност, раса, материално и обществено положение и др. Тези фактори не трябва да се отчитат при вземане на решения от РРО.
    Как се реализира равенството !:
1.Равенство пред закона;
2.В точно и еднакво прилагане на законите;
3.Неприлагане на извънредни закони – а само НК и НПК;
4.Единно приложение на съдилищата и органите на ДПв – само те извършват правозащитните и правораздавателни функции;
5.Прилагане на единен официален език - българския (чл.3 К), а невладеещите го лица, ползват майчиния си език (като им се назначава преводач).
    
6Осигуряване на гражданите право на защита

 Това право не се отнася само за обвиняемия, но и до всички граждани, които са встъпили в НП и отстояват своя или представлявани от тях права и законни интереси. Необходимо е да се прави разлика между право на защита и законови средства за защита. На всяко право на защита съответства определено средство за защита. Например обвиняемия има право да се запознае със събраните доказателства въз основа на които се повдига и поддържа обвинение срещу него. На това право съответства задължението на разследващия орган да предоставя възможност на обвиняемия и на неговия защитник да се запознае с доказателствата по делото. Правото на защита е субективно публично право, което гарантира процесуалната възможност на неговия вносител активно да участва в процеса. Правото на защита обхваща система от по – конкретни права в зависимост от процесуалната качество на лицето (обвиняем, частен обвинител, тъжител и т.н.), но едновременно с това за всички субекти на правото на защита са характерни и общи права, към тях се отнасят: Правото на гражданите да се запознаят с делото и да правят необходимите извлечения; Да представят доказателства; Да правят искания  - бележки и възражения; Да обжалват актове на съда и на органите на досъдебното производство, чрез които се накарняват техните права и законни интереси. За да се осигури правото на защита на гражданите в НПК са предвидени ГАРАНЦИИ, които се разграничават на основни и производни: Към основните се отнасят:
а) Презумция за невинност на обвиняемия – Съгласно НПК обвиняемия си счита за невинен до завършване на наказателното производство със влязла в сила присъда в която се установява присъда;
б) Неприкосновенност на личността на гражданите които участват в НП – забранява се да се застрашава техния живот и здраве както и да се накарнява тяхната чест и достойнство. Никой гражданин не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда или прокурора. Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода;
в) Запознаване на гражданите с техните права и възможност да ги упражнат. Към производните гаранции за правото на защита се отнасят: а) предевяване на обвинението; б) предевяване на следствието; в) забрана за влошаване положението на подсъдимия при обжалване на присъдата.

7
ОФИЦИАЛНО НАЧАЛО
СЛУЖЕБНО НАЧАЛО – ЧЛ.12,АЛ.1 НПК

               Всеки юридически процес в който се разглеждат и решават въпроси от правото има движеща сила. В зависимост от активността на ръководещия процеса си взаимодействат два основополагащи принципа:
1.ЛЕГАЛИТЕТ- законоустановени предпоставки за действие и постановяване на правни актове, което свежда до минимум проявата на усмотрение и дискреция от страна на субекта. Този принцип преобладава при производството по наказателни дела.
2.ОПОРТЮНИТЕТ- ВКЛ. СВОБОДА НА ДЕЙСТВИЕ, ШИРОКИ ГРАНИЦИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВНИТЕ НОРМИ ПО ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ И УСМОТРЕНИЕ НА ОРГАНА.
             Правомощията на органа, който организира и осъществява своята дейност в рамките на своята процесуална компетентност са предвидени в НПК.В това си качество се явява като служебно ангажирано лице / чл.12,ал.1 НПК / Във всеки момент от участието си в едно наказателно производство той служебно предприема съответните действия предвидени в закона.
Действия на служебно ангажираното лице:
1.Включва се в производството по делото и се осъществява като държавен орган от:
СЪДЕБНАТА ВЛАСТ – съд, прокурор, следовател;
ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ – дознател от МВР или др. учреждение,които извършват полицейско производство.
                  2.Ръководи процеса и решава въпросите по делото или повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер;
3            3.Реализира хода на наказателния процес от начало до край;
                 4.Инициативата на държавния процесуален орган се корени в неговия статут, правосубектност определени от НПК.
                  Служебното начало е задължение отнасящо се до всички процесуални органи. Реализира се по различен начин в различните стадии на процеса съобразно:
Спецификата и предназначението на съответния процесуален стадий;
Основната процесуална функция на органа;
Особеностите на органа в процесуалния статут.
            Изява на различните органи в процеса – осъществява се чрез наказателно процесуалната норма.
1.    С Ъ Д – на основание чл.119,ал.1 КРБ правораздава по наказателни дела,ръководи цялото НП-во и решава всички въпроси по делото.
=Съдът се произнася в досъдебното производство по предприемане на мерки за процесуална принуда/задържане под стража,дом.арест,отстраняване от длъжност.
= Разрешава действия за събиране на доказателствен материал,претърсване изземване,разузнавателни средства,произнася се по жалби срещу действия на органите на досъдебното производство/постановлението на прокурора за спиране на НП-во,постановлението на прокурора за прекратяване на НП-во в досъдебната фаза и повдигане на обвинение.
Преди започване на съдебното производство съдът не извършва правораздаване;
В досъдебното производство съдът извършва действия от контролен характер.
По линия на служебното начало съдът:
1)когато е сезиран с обвинителен акт или с тъжба образува наказателно производство- съдебна фаза на процеса;
2)проверява наличието на предпоставки за съдене на лица за определени престъпления;
3)самоинициативно осъществява всички налагащи се процесуални действия по хода по хода на досъдебното дело;
4)извършва действия по съдебен контрол в досъдебното производство, ако е сезиран от орган в досъдебното произв. или жалба на заинтересовано лице.
Органи на досъдебното производство:
прокурор,следовател,дознател- осъществяват предварително производство с цел да бъде изяснен въпросът за повдигане на обвинение,да бъде събран достатъчно и проверен доказателствения материал.
Тези органи са неправораздавателни;
Самоинициативно започват досъдебно производство при наличие на условия за образуване на предварително полицейско производство;
1.Осъществяват способи за събиране и проверка на доказателствен материал;
2.Следователите повдигат и предявяват обвинение и съставят заключение;
3.Прокурорът след предварителното производство или полицейското произв. съставя и внася в съд обвинителен акт за повдигане на държавно обвинение пред съд и съдене на обвиняемия.
ОГРАНИЧАВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО НАЧАЛО:
/отклонение от общия ред за гледане и решаване на наказ.дела/
1.Когато прокурорът е съставил ВУ у себе си за наличие на предпоставки за повдигане на обвинение пред съд е длъжен да изготви и внесе обвинителен акт в съда;
2.Не е служебно задължение подаването на тъжба от пострадалия с цел повдигане на частно обвинение пред съд, а израз на правото му на защита;
3.При оттегляне на тъжбата по наказ.дело от частен х-р съдът е длъжен да прекрати наказат. Производство съобразно волята на пострадалия.
4.Ако преди започване изпълнението на влязла в сила присъда-наказание за престъпление от частен х-р и частният тъжител поиска  осъдения да не изтърпи наказание съдът се произнася с определение за освобождаване.Това освобождаване е извън хипотезата на чл.66НК-условно освобождаване .
Ограничаването на проявата на служебното начало се проявява предимно по наказат.дела от частен х-р, при които сезирането на съда, повдигането на обвинение и изпълнението на функцията на главен обвинител се извършва от пострадалото лице от престъплението.
8НАЧАЛО НА РАЗКРИВАНЕ НА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА

Чл.12, ал.1 – Съдът и органите на ДПв в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриване на обективната истина
Ал.2 – Обективната истина се разкрива по реда и със средствата посочени в НПК.
    Необходимо е да се достигне до истината относно извършеното деяние и неговия деец (разобличаване на виновните лица). Цялостното производство е насочено към установяване на релевантните ФО от предмета на доказване. Тук не става въпрос за намиране на абсолютна или относителна истина. Истината зависи от познанията към които се стреми РРО – намира се това, каквато се търси и нищо повече.
    В правната теория истината се схваща като:  пълно, точно, адекватно и проверено в практиката отражение на фактите и обстоятелствата, към които се стреми органа. Това схващане кореспондира с пределите на изследване на ФО, необходими за установяване на състава на Пр от РО, както и останалите елементи от предмета на доказване. Не е необходимо да се разпиляват усилията на РРО за устанонавяване на абсолютно всички обстоятелства, техните страни и свойства. Търсенето на истината трябва да се ограничи до предмета на доказване (чл.82):
1)Извършеното Пр и участието на Об в него;
2)Х-ра и р-рите на вредите, които са причинени с деянието;
3)Др.обстоят. имащи значение за отговорността на Об – семейно, имуществ.полож/е и др;
4)Причините и условията способствали за Пр.
Формата за постигане на истината (със ср/вата на НПК – чл.116) е гаранция за нейната обективност. Тази фирма е конструирана по начин осигуряващ в най-висша степен правилното формиране на изводите на РРО. Формата за намиране на истината се свързва и категории като:
Допустимост – на док.ср/ва (протоколите) и на способите за събиране  и проверка на док.м-ли. Недопустимо е прилагане на способи за събиране и проверка на д-вата, които не са посочени в НПК;
Доказването – допускане, събиране, проверка и оценка на фактическите м-ли. Доказването е начин да се установят ФО на Пр, неговите с-ва и белези. РРО формира в съзнанието си определена представа за Пр на база на всички събрани и проверени факт.м-ли.
В хода на НПв, мисловната активност на РРО преминава през различни нива на процеса на формиране на знания. Процесуалното познание протича като преход: 1) от онтологическо към гносеологическо ниво и 2) от гносеологическо ниво към психологическо ниво:
1.Онтологическо ниво – следите от Пр се отразяват в съзнанието на РРО, на база на събраните д-ва;
2.Гносеологическото ниво – на база на д-вата РРО формира изводи, които могат да са истински или неистински (когато не съответстват на обективната действителност). Важно е да се борави правилно с правилата на традиционната логика (здравия разум);
3.Психологическото ниво – тук се формира убеждението и отношението на органа към качествата на достигнатите знания и взема решение като постановява съответния акт (обвинение, присъда и др.).
В началото на НПв от органа се иска да формира предположение относно характера на съответните събития и обстоятелства, които са установени по делото.  ППв се образува по предположение за извършено Пр, а обвинението се повдига по предположение за виновност и пр. Законът е възприел, че с оглед на фазата в която се намира делото не е необходимо непременно по безспорен начин да е разкрита обективната истина по делото, достатъчно е да бъде изградена обоснована версия, подкрепена с доказателства/данни.
Но за да се стигне до съставяне на обвинителен акт от прокурора или присъда от съда, е необходимо пълно доказване на всички обстоятелства от предмета на доказване. Тук истинното познание трябва да бъде напълно и достоверно обосновано. По този начин може да се изгради едно пълноценно вътрешно убеждение  на РРО. Но органът взема решенията си основани на вътрешно убеждение изградено на база събраните доказателствени м-ли. Затова, когато разглеждаме обективната истина се има предвид именно обективно-истинното знание на органа.
Критерият за достигане на обективната истина трябва да бъде обективен, според естеството си и да не зависи от волята на субекта, който моделира своите представи и формира изводите си. Такъв критерий е процесуалната практика на многоповтарящите се фактически положения – тя се образува в резултат на многогодишен опит на държавните процесуални органи по започването и воденето на НПв.

9Начало на оценка на доказателствен материал по вътрешно убеждение
                 След Великата френска революция се обособява система на свободното действие.Според нея в Наказателното производство /НП-во/ истината е това , което съдията формира като свое убеждение /У/, извод по въпросите на делото,напълно необвързан и независещ от каквито и да било външни фактори.
                 Вътрешното убеждение /ВУ/ е елемент на вътрешния свят на човека и се разглежда от философията, психологията и др. отрасли. В наказателно-процесуалната практика се дефинира с оглед особеностите в субективен и извънсубективен план.
1.    Субективна страна на убеждението:
А/  Увереност-неувереност спрямо истината и достоверността;
Б/   Наличие – липса на съмнение относно правилността на достигнатото процесуално познание като психическо състояние;
В/ Емоционално – волева готовност за предприемане на процесуални действия.
2.    Обективна страна на убеждението:
Необходимо е да бъде съобразено с няколко фактора, за да не се допуснат съдебни грешки и съдебен произвол:
А/ Всички следи от престъпното деяние, фактически данни,доказателства следва да бъдат фиксирани такива, каквито са били по определено време на определено място;
Б/Съдът и органите на досъдебното производство трябва да разберат значението на всяко доказателство и да направят съответните изводи.
                   ОБЕКТИВНИ ДАДЕНОСТИ СА:
ЗАКОНЪТ – НК и НПК – необходимо е да бъде прилаган точно и пряко, а в случай на нужда тълкуван и прилаган по аналогия.НПК има изрична норма изключваща формалните доказателствма в наказателния процес / чл.16,ал.2 НПК/
ПРАКТИКАТА – това е опит, знание;
ПРАВИЛАТА НА ЗДРАВИЯ РАЗУМ /логиката/ - при несъблюдаване се стига до необоснованост в изводите на органа;
ДОКАЗАТЕЛСТВА.
3.    Мотивираност на вътрешното убеждение:
            Изисква се във всички стадии на производството по наказателното действие и от всички процесуални органи- чл.42,чл.180,ал.2 НПК;чл.121,ал.4 КРБ- съдебните актове да бъдат мотивирани. Предназначение на мотивите:
А/ Възможност за проверка за обоснованост и законосъобразност на постановения процесуален акт, състоятелност и правилност на направените в акта заключения;
Б / Самоконтрол – при писмено излагане на мотивите решаващия орган премисля отново качествата на достигнатото знание,заключенията.
                Обосноваността се отнася до фактическото установяване на предмета на доказване, а мотивите съдържат изводи по фактическите въпроси и по въпроси от юридическо естество.
                Основното начало на оценката на доказателствените материали по ВУ е в неразривна връзка с независимостта на съда и органите на досъдебното производство и подчинението им само на закона.
По ВУ може да действа независимият процесуален орган.Той не е обвързан по волята на др.лица да заема определена позиция и съблюдава единствено по волята на закона.
                  Много важни са вътрешно-ведомствените отношения, в които влизат съдиите,прокурорите и разследващите органи.В това отношение законът се е старал да не допуска намеса по въпросите от същество на делото от по-горестоящи длъжности или по-горни ведомства./чл.178 НПК/.
10
НАЧАЛО НА ПУБЛИЧНОСТ
              чл. 13 НПК предписва съдебните заседания да се провеждат публично, освен изрично предвидени в кодекса случаи.Разглеждането на наказателните дела в съдебната фаза на НП става в присъствието на публика.Това е проява на обществен контрол върху правосъдието,с което се създава предпоставки за:
         = спазване изискванията на законите;
         = осъществяване на превантивната задача на наказателно-процесуалната форма, в аспекта на генералната превенция на престъпността в страната ;
         = стимулиране на съда към съблюдаване правото на защита на гражданите и разкриване на обективната истина.
              Публиката се състои от лица,граждани/чл.406,ал.2 НПК /- слушатели,които присъстват в залата от откриване на заседанието по делото до неговото приключване-обявяване на присъдата.Тези лица не са субекти на НП-ните отношения и не изпълняват никакви функции.                        ПРАВА НА ПУБЛИКАТА:
               = да присъстват в съдебната зала /чл.13 НПК /
               = да искат разрешение от председателя на съдебния състав да присъстват на съдебното заседание, провеждано при закрити врати/чл.263,ал.1 НПК /
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПУБЛИКАТА:
                 =да спазват реда в съдебната зала и да не възпрепятстват заседанието;
                 = да напускат съдебната зала,когато бъдат отстранени  и да заплатят глоба,когато такава бъде определена;
                 Съдът може да налага глоба на публиката при неправомерно поведение до 500 лв./чл.265,ал.2НПК/.Отстраняването и глобата не би трябвало да се третират като мерки за процесуална принуда.
                   ОСОБЕНОСТИ НА ПУБЛИЧНОСТТА:
Отнася се до делата в съда, там където съдът правораздава.Няма публичност в досъдебното производство, подготовка на делото в съдебно заседание.
Публичността се отнася до всички наказателни дела от общ и от частен характер.Публичното гледане на съдебното дело е предвидено за:      първоинстанционно ; въззивно, касационно производство-като редовен способ за проверка на присъдите;
     възобновителното производство – като извънреден способ за проверка.
Публичността се проявява в дейността на всички съдилища в структурата на съдебната власт предвидени в ЗСВ: районни,окръжни,апелативни,военни,Върховен касационен съд.
                ОГРАНИЧЕНИЯ В ДЕЙСТВИЕТО НА ОСНОВНОТО НАЧАЛО НА ПУБЛИЧНОСТТА:
1.    ЕХ LEGE / по силата на закона/;
  =когато се налага за запазване на държавна тайна/чл.262,ал.1 НПК /
  = когато се налага за запазване на нравствеността/ чл.262,ал.1 НПК /
  = когато по делото е привлечен свидетел,чиято самоличност се пази в тайна по чл.97,ал.2 НПК;
  = с оглед персоналните особености на лицата,които не се допускат да присъстват в съдебното заседание: ненавършилите пълнолетие лица,които не са страни по делото или свидетели/ чл.264,т.1НПК/, въоръжени лица извън съдебната охрана / чл.264, т.2 НПК, сержанти, войници, при разглеждане на дела срещу офицери от военните съдилища /чл.406,ал.2 НПК /
2.    Ограничения по усмотрения на съда- само при необходимост за да се предотврати разгласяване на факти от интимния живот.
3.    Ограничение чрез правилото за закрити врати ex legi. То изключва напълно публичността. Могат да присъстват лица само в двете хипотези: когато тази мярка се предприема за запазване на нравствеността илинеразгласяване на факти от интимния живот на гражданите- председателят на съда еднолично разрешава присъствие на публичност и лицето,което посочи подсъдимият да присъства / чл.263,ал.1 НПК/
ПРИСЪДА: Във всички случаи се обявява публично. Когато се налага присъдата да се обяви по-късно в срок от 15 дни се обявява публично диспозитива.

11
НАЧАЛО НА НЕПОСРЕДСТВЕНОСТТА И УСТНОСТТА

1.УСТНОСТ:
Наказателното производство се извършва устно,освен в случаите определени в НПК.
УСЛОВИЕ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
показанията , обясненията, изказванията в НПроцес да са направени в устна форма;
бележките и възраженията на страните да са направени устно;
когато са направени в писмена форма задължително се прочитат;
ИЗИСКВАНИЯ ЗА УСТНОСТ не изключват документирането в производството по наказателни дела защото:
контролният орган може да прави изводи за валидност или порочност на казаното;
материализират се събраните и проверени доказателствени материали: в протоколи за претърсване;оглед, в протокол от съдебното заседание и т.н.
процесуалните актове трябва да бъдат писмено оформени.За тях законът изисква специални реквизити, те маркират определени етапи в развитието на наказат.производство.
2.Н Е П О С Р Е Д С Т В Е Н О С Т :
Съдът и органите на досъдебното производство основават решенията си върху доказателствени материали,който проверяват и събират лично,освен в посочените от закона случаи /НПК/.
не се допуска подмяна на първичните доказателства с производни;
непосредственото възприятие благоприятства формиране на лично, вътрешно убеждение на държавния процесуален орган.
ОГРАНИЧЕНИЯ НА НЕПОСРЕДСТВЕНОТО И УСТНО  НПв:
1)Когато в производството по наказателни дела участва свидетел със скрита самоличност / чл.141 НПК / показанията му се дават единствено и само в писмен вид, без свидетелят да ги подписва,самоличността му се идентифицира с номер,разпитът се извършва тайно,свидетелят не може да участва в очна ставка;
2)Когато  експертът дава заключението си в писмен вид или се използва заключение на експерт,дадено в предходен стадий на процеса;
3)Когато по чл.277 и 279 НПК в съдебно заседание се прочитат обяснения на обвиняемия и свидетелски показания,дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда;
4)Когато в съдебното заседание се прочитат протоколите за оглед,освидетелстване,претърсване и изземване,следствен експеримент,разпознаване на лица и предмети,както и приложени по делото документи- чл.281 НПК;
5)Когато в производството се четат протоколи за извършени действия по разследване или съдебни следствени действия от др.процесуални органи при условия на делегация или от орган на др. държава,при осъществяване на съдебна поръчка;
6)Когато производството е задочно,т.е. извършва се в отсъствието на обвиняемия по делото.
От устност и непосредственост произтичат законовите изисквания за :
1. Неизменност на състава на съда / чл.258 НПК / - делото се разглежда от един състав на съда от началото до завършване на съдебното заседание.
NB / Когато  член на съдебния състав не може да продължи да участва в разглеждане на делото и се налага да бъде заменен , съдебното заседание започва отначало.
За тази цел е въведен институт за запасните съдии и запасните съдебни заседатели.
У С Л О В И Я за запасните съдии и запасните съдебни заседатели:
 отговарят на законоустановените изисквания за заемане на тази длъжност;
назначени са по реда на ЗСВ;
присъстват при разглеждане на делото от началото на съдебното заседание;
имат права на член от състава,освен правото да  взема участие в съвещанията и в постановяването на процесуални актове на съда;
           Встъпването е правна фикция -  ex legiреализират се всички права и статут на член от съдебния състав.
2.Непрекъснатост на съдебното заседание-259
Съдът не може преди постановяване на присъдата да разглежда др. дела.
     Съдът не може да отлага постановяване на присъдата.Когато делото е сложно и се налат писане на мотиви на присъдата да ангажира значително много време, то съдът произнася диспозитива, а мотивите се излагат в определен срок след това / чл. 306 НПК /;
 заседанието може да бъде прекъсвано за почивки и пренасрочване за друга дата;

 
12
СЪСТЕЗАТЕЛНОСТ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Състезателността е белег на правораздаването като висша правна дейност.Тя осигурява противоборство на противостоящите си позиции на защита и обвинение,при което с участието на ръководно-решаващия орган се достига до разкриване на на обективната истина и даване на съответстваща наказателно-правна оценка на процесното деяние. Организирана е в исковия граждански процес.
     чл.127,ал.1 ГПК “ Всяка страна едлъжна да установи обстоятелствата на които основава своите искове или възражения “.
= Главен обвинител /по дела от общ х-р прокурор, следовател, дознател, а по дела от частен х-р – частен тъжител / : - възложена му е цялата функция по доказване на обстоятелствата в рамките на повдигнатото обвинениеи преди всичко виновността на обвинения за извършване на престъплението;
= Обвиняем – не е длъжен да доказва невиността ии в негова вреда не могат да се правят изводи от това.
                 Докато има висящ процес, привлеченото към отговорност лице се счита за невинно по силата на закон и може да заеме пасивна процесуална позиция, без да уврежда непосредствения си процесуален интерес. Той може  да се ограничи само до това да препятства формирането на обоснована, състоятелна обвинителна позиция и така да предизвика оправдаване.   СЪЩ НОСТ  НА СЪСТЕЗАТЕЛНОСТТА:
1.Основните процесуални функции по обвинение и защита са разделени и се осъществяват от различни субекти,които не ръководят процеса и не решават неговите въпроси;
2.Състезателността се развива в съдебното наказателно производство,при което защитата  и обвинението се реализират от страни, а съдът не е страна;
3.Съдът не се ангажира със позициите на страните,а е органът пред когото се повдига обвинение и се обосновава виновността;
4.Съдът е арбитър,но по линия на служебното начало е длъжен да бъде активен в процеса-задължение за доказване, установяване на фактическата истина,квалификация на деянието,определяне на наказанието;
5.Привлеченото към наказателна отговорност лице е активен субект на процеса и страна;
6.Страните в съдебното производство нямат еднаква правосубектност, а равна възможност за за достигане на определен процесуален резултат.
             Напр. Гражданският ищец с касационна жалба, а прокурорът – държавен обвинител с касационен протест в равна степен могат да предизвикат образуване на на касационно производство и касационна проверка на съответен съдебен акт.
             Елемент на  състезателност има и в досъдебното производство, когато съд извършва действия с провеждане на открито съдебно заседание /при вземане на мярка за неотклонение”задържане под стража “ или “ домашен арест” и тяхното контролиране в последствие, при отстраняване на обвиняемия от длъжност, при настаняване в психиатрично заведение/.

13
Понятие за субекти на наказателния процес. Съдът - основен субект

    І. Понятие за субекти в нак.процес :
Теорията в наказателния процес (НПс) познава 3 категории участници в процеса:
1. Субекти на нак.-процес.отн/я; (СНПО)
2. Субекти на НПс; (СНПс)
3. Страни в съдебното производство (ССП).

Субекти на наказ.-проц.отн/я
Субекти на НПс
Страни в съд.произв.
прокурор, обвиняем, заподозрян, защитник,
съд, следовател, дознател,
частен тъжител, частен обвинител,
гр.ищец, гр.ответник, повереник,
свидетели, експерти, поемни лица,
поемни лица,специалисти-технич.помощници,
преводачи, тълковници, психолози,педагози.

прокурор, обвиняем,
защитник, съд,
следовател, дознател,
частен тъжител,
частен обвинител,
гр.ищец, гр.ответник,
повереник.
прокурор, обвиняем,
защитник, повереник,
частен тъжител,
частен обвинител,
гр.ищец, гр.ответник.


    СНПО - това са всички държавно-процесуални органи, гражданите и техните проц.представители и др.лица в съответното нак.производство (НПв). Значи това са хората които извършват някаква д/ст във връзка с процеса. Извън тази категория субекти остава публиката в съдебната зала и охраната в съд.зала.
    СНПс - това са лицата активно и пасивно легитимирани да участват в процеса - държ.проц.органи и лица, които във висящото НПв извършват съответните проц.д/я - разследващи, обвиняващи, защитаващи свои граждански права. Но тук вече не влизат категории като свидетели, експерти, заподозрени, преводачи и др.
    ССП - те в съдебното Пв повдигат и подържат обвинението или пък отговарят по него, внасят граждански иск (относно претенции по засегнати техни права) или пък отговарят по такъв гр.иск. Съществуното тук е, че съдът не е страна.
БЕЛЕЗИ на СНПс:
    С участието си в делото (сл.дело/полиц.Пв/съдебно дело) всеки един от тези субекти осъществява специфична проц.функция. В досъдебното Пв (сл.дело/полиц.Пв), органите на досъд.Пв (ДПв) осъществята едновременно 2 основни проц.функции - обвинителна и ръководно-решаваща. Докато в съдебното Пв (СПв) няма субект, който да осъществява повече от една функция.
С участието си в НПв гражданите отстояват свои лични права и законни интереси - обвиняем, частен тъжител, частен обвинител, частен обвинител, гр.ищец, гр.ответник. Тези техни права и интереси са с личен материален или нематериален х-р (пари,вещи, чест, достойнство,здраве, живот и др.). Докато защитник и повереник са проц.субекти, които представляват и бранят интересите на лицата които представляват.
Държавните проц.органи (ДПО) - съд, прокуратура, следовател и дознател, отстояват държавните правосъдни интереси относно борбата с престъпността. Последните представляват Д и всеки от тях си има конкретни функции в правозащитната област, упражнявайки държавната власт в рамките на своята процесуална компетентност. ДПО могат да бъдат колективни (съдебен състав) или еднолични (едноличен съд, прокурор, следовател и дознател). Една част от ДПО са в съдебната власт - съд, прокурор и следовател, а друга в МВР (дознатели), АМитници (дознатели), МО (служба “Военна полиция-ВКР”), МТС и др. Функцията на тези органи ще разгледаме в следващите въпроси. Едноличния процесуален орган постановява своите актове оповавайки се на М-да на единоначалието - не обсъжда с др.лица, няма гласувания и най-важното - “по вътрешно убеждение”. Целта е бързина (относно сроковете) и процесуална икономия (относно броя издавани актове и броя на делата - обединяване и пр.).
Правосубектност на гражданите:
    Правосубектността на гражданите се формира на база тяхната:
проц.правоспособност (ППс) - тя се свързва с участието на субектите (гражданите) в процесното деяние (съучастие) или понасяне вреди от деянието. легитимира тези субекти активно (ч.тъжител, ч.обвинител, гр.ищец) или пасивно (обвиняем и гр.ответн.);
проц.дееспособност (ПДс) - това е възможност на гражданите да извършват валидно правни д/я по делото в рамките на своето проц.качество. Недееспос.се представляват от своите законни представит., които непосредствено извършват процесуалните д/я или упълномощават представителите на лицата с процесуално качество.
    Особено положение в НПс заемат адвокатите, които са упълномощени да действат в качеството защитник или повереник. Те не могат да се определят нито като дл.лица, нито като граждани. Техните д/я по п-п са проява на целенасочено прилагане на специализирани правни знания. Като увредени лица (от деянията) могат да бъдат не само граждани, а и ЮЛ - учреждения, Д, общините, ТД, кооперации, ЮЛНЦ. НПК им дава възможност да бранят своите права и интереси посреством гражданския иск (в НПс) и да претендират за обезщетяване на понесените от тях вреди.

    ІІ. СЪДЪТ - основен субект:
    Съдът се явява главен субект на НПс, на първо място защото ръководи и координира д/стта на всички др.субекти на НПс от момента когато прокурора внесе делото с обвинителен акт в съда или или пострадалия от прест/то внесе частна тъжба со съда.
Според К, на съдът е възложена правораздавателната функция. В НПс компетентността на съда се свежда в 2 посоки:
    1) в  СПв - след като валидно бъде сезиран с обвинителния акт, изготвен от прокурора, или тъжбата на пострадалия, съдът поема ръководството на НПв и решава всички въпроси по делото. Неговата роля е да ръководи и координира дейността на страните и др.субекти участващи в НПс ПО. По силата на “служебното начало”, съдът сам и на свое основание извършва всички процесуални д/я в хода на делото, сам взема решенията за тези д/я и постановява окончателния процесуален акт.
    2) в ДПв - съдът има изключително контролни функции. Контрола му основно се свежда до: разглеждане жалби с/у постановленията на прокурора; разрешава прилагане на СРС и др.д/я по разследването;взема мерките - задържане под стража или домашен арест; отстранява обвиняемия от длъжност или настаняване в психиатрично заведение и др.мерки за процесуална принуда (виж Глава 10 НПК).
АКТОВЕ на съда :
Присъда - издава се когато първата и въззивна инстанция решават въпроса за виновността и отговорността на подсъдимия. Това е основния правораздавателен акт в НПв. Присъдата решава с материална законна сила въпросите за виновност и отговорност на привлечено към наказателна отг.лице. Може да се издаде както от колективен, така и от едноличен съд;
Решение - съда се произнася по основателност на жалба и протест или на предложение за възобновяване на делото. Те винаги са акт само на колективен съд (3-ма съдии), а не може от едноличен орган. То е акт както за редовните, така и за извънредните способи за контрол от по-горната съд.инстанция;
Определение - с тях се произнася във всички останали случаи, независимо от инстанцията, по всяко време на делото, вкл.при привеждането на влязла в сила присъда. Това са най-многобройните актове на съда. С тях се прекратява НПв; допуска се доказат.м-л; конституират се страни; предприемат се мерки за проц.принуда (МПП); произнася се по отводи и самоотводи и пр.;
Разпореждания - постановяват се само от едноличен съд. Действието му се отъждествява с това на решението. Като разновидност на разпореждането е разрешението (пр.за даване съгласие за ползване на СРС- председ.на ОС).
    Колективен съд - придържа се към М-да на колегиалността. Всички правни и факт.въпроси се обсъждат от състава на съвещание, в което първи се изказват съд.заседатели (преди съдиите). Съвещанието е тайно. Членовете на състава са задължени да пазят тайната на съвещанието (разкрива се само при престъпл.от член на състава). Актът се приема при явно гласуване на съдии и заседатеи. За постановяване на акта е необх.обикновено мнозинство. Всеки член на състава (съдия или заседател) има равен глас. Всеки член на състава има право да изрази особено мнение, което е длъжен да мотивира. Председателя на състава е ръководната фигура и отговаря за протичане на съвещанията, като се изказва и гласува винаги последен от състава.
    Съдържание на съд.актове - (чл.42) Актът на съда трябва да съдържа следните данни: време и място на издаване; наименование на съда издаващ го, както и номера на делото по което се издава; имената на всички членове от състава, също тези на прокурора и секретаря; мотиви, диспозитив и подписи на всички членове:
1. Мотивите на акта - подробно излагане на анализа и доказателствените м-ли, фактически установените обстоятелства от предмета на доказване и начина на прилагане на ПН от НК;
2. Диспозитива на акта - в стегнат и конкретен вид съдържа същността на убеждението на съда по фактите и правните въпроси по делото.
    СЪСТАВ на съда :
    Първа инстанция - (чл.23) той е различен според нормите на особената част от НК:
2 съдии + 3 съд.заседатели (квалифиц.съд.състав) - когато се предвижда дожив.затвор или поне 15г. ЛС;
1 съдия + 2 съд.заседатели (обикновен съд.състав) - когато се предвиж. над 5г ЛС;
1 съдия - когато за престъпл/то се предвижда до 5г ЛС или по-леко наказание.
    Въззивната и касационна инстанция - съдът заседава в състав от 3 съдии.
    Възобновено НПв - съдът винаги заседава в състав от 3 съдии.
    Винаги, когато извършва проц.д/я или издава актовете си, съда трябва да бъде при условията на  законен състав - всеки член на състава да е назначен по законноустановения ред и да е правилно конституиран за участието си в състава. Тук става дума за компетентността на съда, и когато тя е нарушена имаме съществено процесуално нарушение - абсолютно формално отменително основание за сриване на делото при този състав.
    Членовете на съда трябва да бъдат непредубедени и незаинтересовани от изхода на делото. В противен случай трябва да си направят самоотвод или да бъдат отведени (чл.25) по искане на заинтересован субект в НПс (най-вече подсъдимия или пострадалия). Като условия за отвод НПК е предвидил конкретни условия и накрая е оставил широко отворена вратата като е казал “който поради други обстоятелства може да се счита за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото”. Под “други обстоятелства” може да се изтъкне факта дори, че този член от състава познава и има лоши чувства към подсъдимия или негов близък или просто е неблагоразположен съсед. От особено значение са: имуществен интерес, родствена връзка, пострадал лично или негов близък от деянието, лични отношения със субект от процеса или негов родственик.
ПОДСЪДНОСТ :
1) Предметна подсъдност - тя определя кои съдилища могат да гледат делата като първа инстанция (чл.28 и 36). Делата са подсъдни на РС, освен подсъдните на ОС. На ОС са подсъдни делата за деяния с по-висока степен на обществ.опасност (убийства, грабежи, пр/я по служба и др.).  На СГС са подсъдни делата за деяния извършени от органи на съдебна власт и членове на МС;
2) Местна подсъдност - (чл.33-34) правилото е, че делото е подсъдно в този съдебен район където е довършено престъплението. Ако има обвинения за няколко пр/я извършени в разл.райони, или при спор за района където е извършено пр/то, то п-па е че делото се гледа в района където е завършено ДПв. За прест/е в чужбина от чужденец, то делото е подсъдно на софийски съд, а в чужбина от българин - делото се гледа по местоживеене на извършителя в РБ, ако няма местоживеене у нас - в района където е завършено ДПв. Ако въпреки местната подсъдност, се установи, че много от обвиняемите или свидетелите живеят в др.район; подсъдимия/пострадалия е орган на съд.власт; съдът няма възможност да образува необходимия състав., то ВКС може да вземе решение делото да се гледа в друг съд (в друг район), еднакъв по степен;
3) Функционална подсъдност - (чл.38) определя кой съд ще е въззивната инстанция - за РС - ОС, а за дела на ОС (като първа инстанц.) - АС. Касационната инстанция е единствено ВКС. В НПК е предвиден извънреден способ за проверка на делета - Производство по възобновяване на наказ.дела - то е от ВКС;
4) Особена подсъдност - на военните съдилища са подсъдни делата за деяния извършени от военнослужещи, военизирани служители от МВР (повечето, вкл.дознателите), гражданските лица от МВР и МО извършили деянието при или по повод изпълнение на задълженията си (когато не са задължения, достатъчно е деянието да е в района на тяхната месторабота). Втора инстанция действа военно-апелативния съд, а трета ВКС;
5) Подсъдност по връзка на делата - (чл.29-32) тук става въпрос за множество прест/я, от едно или няколко лица, като отделните деяния са подсъдни на различни съдилища. Тогава делото се гледа от по-горния съд, а ако съдилищата са еднакви по степен - от съда на който е подсъдно най-тежкото от всичките престъпления. Когато делото е извършено при съучастие, в което съучастник е и непълнолетно лице (наред с пълнолетен съизвършител) то делото се гледа по общия ред (чл.386, ал.2).
    Когато има спор за подсъдност - решава се от ВКС, като през това време съдилищата извършват само неотложните следствени действия (разпити на лица който по-късно могат да се възприпятстват или да станат невъзможни /пр.смърт/, претърсване, изземване и др.).

14
_________Прокурор. Органи на предварителното разследване_________

    І. Прокурор:
    Според К, прокуратурата привлича към отговорност лицата извършили прест/е от общ х-х (ПОХ) и подържа обвинението. Прокурорът (П) е представител на прокуратурата. В този смисъл процесуалния статус на “прокурор” се урежда от НПК, без оглед на това каква точно е неговата длъжност: мл.прокурор, прокурор, районен прокурор, окръжен прокурор и т.н. Но характерно за прокуратурата е нейното единство - това означава единство в компетентността и правомощията на всички прокурори по наказателните дела.
    В изпълнение на своите конституционни задачи, П:
1. Ръководи ДПв - като осъществява ръководство и надзор в/у разследващите органи. Гой може да образува наказателно производство и да извършва отделни следствени д/я в хода на разследването, а също да постановява окончателния акт за досъдебната фаза - обвинителен акт или постановление за прекратяване на НПв.
2. Участва в СПв като държавен обвинител - по нак.дела от ОХ, П е страна в НПв. Той повдига и подържа обвинението като равнопоставен с другите страни субект от НПс. С оглед въздействието в/у съда, П няма повече процесуални възможности от защитата, а и от самия подсъдим.
3. Взема мерки за отстраняване на допуснатите нарушения при осъществяване на НПс и упражнява надзор за законността при изпълнение на МПП. В ДПв той може да отменя незаконосъобразните актове на разследващите органи (следовател и дознател), а в съдебната фаза настоява съдът да отстранява своевременно закононарушенията.
ОСОБЕНОСТИ на фигурата “прокурор” :
    Той е орган на съдебна власт, както и следователя и съдията, макар в НПК да е посочен като “органи на досъдебното производство”, наред с дознателите, които са дл.лица от изпълнителната власт. В своята дейност, П трябва да действа обективно - тъй като той е представител на Д “conservator legis” (блюстител на закона). Той трябва да издирва и ползва както обвинителните, така и оправдателните доказателства (чл.86). За да подържа обвинението, П трябва да е вътрешно убеден в наличието на престъпно деяние.
Освен това той трябва, както съд.състав, да действа незаинтересовано и непредубедено, в противен случай трябва да си направи самоотвод/отвод (чл.44, вр.с чл.25). Той действа по силата на служебното начало. Това предполага неговата служебна активност, а не да чака тъжба или искане от органите на МВР за образуване на НПв. Но не следва да се стига и до крайности - обвинителен уклон, това е професионална деформация при която П превратно тълкува доказателствата и изопачава фактите, като също премълчава обстоятелствата в полза на защитта. Този уклон може да се роди, когато у П остава убеждението за несправедлива присъда и заинтересуваност на съд.състав от изхода на делото.
ОБВИНЕНИЕТО:
Прокурорът в НПс осъществява обвинението по нак.дела от общ х-р. За да изясним процесуалната роля на прокурора, трябва да изясним преди всичко основните аспекти на обвинението в НПс. Обвинителната д/ст на П се свързва със строго определени законови предпоставки и условия. Обвинението се свързва с виновност на опреелено лице. В терминът “обвинение” се влага различен смисъл:
д/ст на П към привличане към отговорност;
повдигане и подържане на конкретно обвинение на извършител на пр/е;
конкретната проц.позиция на П - обвинителната теза;
като процес.функция;
наказателното преследване - като държавна д/ст на П.
    Предпоставки необходими за повдигане на обвинението:
1) Крепящи основателността на обвинението (6 бр.): наличие на прест.деяние; наказат.-отговорен субект; неизтекъл давностен срок; липса на амнистия по закон; след извършване на деянието дееца е още вменяем (не е изпаднал в продължит.разстройство на съзнанието); и деянието да не е от компетенцията на Комисията за БППМН.
2) Предпоставки относно допустимост на обвинението:
спрямо същото лице за същото деяние да няма висящо НПв (или присъда, или определение за прекр.делото в сила);
да няма обстоятелства които да изискват спиране на НПв (изпадане в кратк.разстр.на съзнанието на дееца, което изкл.вменяемост; тежко заболяване на дееца; има неизвестно местоживеене или е извън пределите на страната; дееца има имунитет който възпрепятства НПв);
наличие на компетентност на органа повдигащ обвинението;
спазване на проц.форма на акта с който се повдига обвинението (прокурора и следователя с постановление за привличане, а дознателя с протокол за разпит на уличено лице);
    Относно лицата ползващи имунитет - наказат.преследване с/у тези лица започва само за тежки престъпления и то с разрешение от НСъбр.(председ.НС, когато НС не заседава) за нар.представители или разрешение от ВСС - за съдии,прокурори и следователи. Не се изисква разрешение за заварено тежко престъпление, като за установяването му незабавно се известява НС (ВСС).
    През 2003г. настъпиха изм.в НПК и в чл.21, където са уредени хипотези при които:
пострадалият, до започване СПв в ПИС, може да направи искане за прекр.НПв - при някои трансп.прест/я с тежка или средна тел.повреда или значит.имущст.вреди;
НПв от ОХ не се образува, а образуваното се прекратява, ако липсва тъжба на пострадал до прокурора ( не до съда или до МВР) - това са случаите на някои телес.повреди, обида и клевета, заплаха за изв.на прест/е и др.
    В тези случаи з-на дава възможност, жертвата да изрази своята воля в случаите когато се касае за деликатни лични отношения на дееца с жертвата (близки и роднини).
Наказателното преследване и ролята на П :
    Компетнтността на П се свързва с х-ра на деянието - то трябва да бъде престъпление от ОХ. З-нът възприема ПОХ като една по-висока обществена опасност (ОО) и поради това инициативата за започването на НПв следва да бъде в ръцете не на жертвата (без значение е дали пострадалия иска НПв или не), а в Д и то в лицето на П, като обществен обвинител. Това е така, защото жертвата може да не е в състояние да предизвика НПв или поради различни материални интереси НПв да бъде избегнато от извършителя. Но макар и да се касае за прест/е от ЧХ, то чл.46, ал.1 дава една хипотетична възможност (“…прокурорът може…”) на П да образува НПв за ПЧХ, когато пострадалия не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или поради наличие на зависимост (служебна, материална и др.) от извършителя на прест/то, ако не е изтекъл изискуемият срок - 6 мес от узнаване на пострадалия за прест/то (чл.57, ал.4). Същата хипотеза се прилага и в случаите, когато:
вече е образувано НПв за ПОХ  но в съдебната фаза се установява, че прест/ето е от ЧХ, но П прецени, че пострадалия не може да защити своите интереси (поради горните две причини). Тогава П продължава НПв като подържа обвинението - чл.46а;
вече е образувано НПв за ПЧХ, но поради горните две състояния на пострадалия той не може да защити добре своите права и интереси. Тогава П има правната възможност да встъпи в НПв, което е образувано по тъжба на пострадалия, по всяко положение на делото като поеме обвинението в свои ръце. Пострадалия може да подържа обвинението, наред с П, като частен обвинител, но практически вече делото е трансформирано от ЧХ в ОХ и ако П реши да се оттегли от обвинението, то настъпва обратния процес - от ОХ в ЧХ - чл.45.
    П, с оглед защита на обществените интереси, като представтел на Д, той:
е длъжен да предяви гр.иск когато са нанесени вреди за Д или общините, като съобщи за това на заинтересуваните лица. Но макар и те вече да са предявили гр.иск, ако прецени, П може да предяви към извършителя и допълнителни искания;
може да предяви гр.иск в полза на лица, които поради непълнолетие или поради физически/психически недъзи не могат да защитят своите П и И.

    ІІ. РАЗСЛЕДВАЩИ  ОРАНИ :
    По-голямата част от разследването се осъществява в досъдебната фаза (ДПв). Там се осъществява събирането на доказателствата и подготовка на обвинението. Поради това, предназначението на ДПв е да се прецени има ли събрани достатъчно доказателствда или не. На практика по-голямата част от разследването на прест/я (около 80%) е в т.нар.полицейско производство (под формата на дознание или бързо полиц.производство) и останалата част е в следствието (предварително производство). Няма да се спираме на историята на ДПв, а ще минем към неговото настояще.
    В   К е предвидено, че предвар.производство (ППв) се извършва от следовател. С изм.на НПК през 1999г.,т.е. от 1 януари 2000г., се промени радикално структурата на разследването у нас. Преди това, имаше единствено НСлС в която работеха следователи и пом.следователи, а полицията имаше възможност да участва в разследването единствено в т.нар.”бързо производство” (по изм.чл.409), което на практика се осъществяваше рядко и този член бе почти мъртъв. Сега обаче, по-голямата част от разследването на престъп/я бе възложена на МВР, АМитници, МОтбр., НСОхрана и НРаз.С и МТС. Тук автора Н.Манев посочва, че дознателите от МВР осъществят своите функции основно като се придържат към ЗМВР и ППЗМВ, т.е. намеква, че те се занимават основно с полицейска дейност, а не с разследване. Но, на практика това въобще не е така. Дознателите основно и почти единствено се занимават само с водене на дознания и нямат нищо общо с оперативно-издирвателната дейност на МВР. Дейността на дознателите е изцяло по НПК и те нямат функции, нито компетентност по ЗМВР, въпреки, че са от състава на МВР. Но тук става дума не за полцаите имащи и дознателски функции (наред с останалите по ЗМВР), а за служителите на длъжност “дознател” в МВР.
    Под “разследващи органи” в НПК се посочват дознателите и следователите. В чл.48, ал.2 се казва, че дознателите са служители на МВР, определени със заповед  на министъра… От практиката е видно, че под “дознател” в МВР трябва да се разбира 2 категории лица:
оперативни служители (офицери и сержанти от оперативни служби) - това са лица изпълняващи основно задачи свързани с оперативно-издирвателна дейност, като наред с тях имат и дознателски функции (образуват, водят и приключват полицейски производства - дознание или бързо полиц.Пв). Основно това са служители от НС”Полиция” (криминална и икономическа) и НС”БОП”. Но разследването не е приоритет в тяхната дейност, а работят основно по задачи произтичащи от ЗМВР;
дознатели - това са лица (офицери от НС”Полиция”) на длъжност “дознател”, завършили: 1.Спец.”право” (минали изпит за правоспособност в МП) или 2.Пълния курс на Академия на МВР факултет “Полиция” (4-5год.), които имат единствено дознателски функции и практически не работят по ЗМВР, а единствено по НПК.
    Дознателите са дл.лица от изпълнителната власт, а следователите органи на съдебна власт. Както на следователите, така и на дознателите правомощията произтичат от НПК. На практика тези две групи имат еднакви правомощия, с малки изключения, които ще видим във въпрос №51.
Възникват редица противоречия между нормите на ЗМВР и тези от НПК, които няма сега да засегнем напълно. Примерно, полицай с дознателски функции (първата група по-горе) разкрие извършител на престъпление. Тогава той може да го задържи (в ареста) за 24 часа на 2 основания - по чл.70 ЗМВР (като административна мярка) или по чл.152 НПК (като мярка за неотклонение по образувано от него дознание). В 2-те хипотези има коренна разлика, защото в първия случай извършителя ще бъде пуснат ако не се привлече към наказателна отговорност в рамките на 24 часа (да се образува сл.дело или дознание, което не е пречка извършителя да бъде пуснат след 24ч), а във втория случай срещу него вече протича НПв - дознание или БПП(бързо пол.производство), с всички произтичащи от това права и задължения на уличеното лице (от момента на задържането той е “уличено лице” /има права на обвиняем/, защото една от предпоставките да се счита едно лице за уличено е да бъде задържано, но само по НПК, а не по ЗМВР). Кога едно лице е задържано по ЗМВР или НПК, може да се види единствено от акта за задържане - по НПК това е постановление на дознател, а по ЗМВР - заповед за задържане издадена от полицейски орган. Затова, в определен момент един полицай е “полицейски орган”, а в друг - “дознател”. Това смесване на функции и задачи е плод на нашето остроумно законодателство.
    Своята разследваща дейност, следователите и дознателите осъществяват под надзора и ръководството на прокурора (който е определен да наблюдава ДПв). На практика следователя има по-голяма свобода при разследването, тъй като той може да обжалва разпорежданията на прокурора, докато от началото на 2003г. дознателите нямат право да възразяват на писмените прокурорски нареждания и са длъжни да изпълнят стриктно указанията на прокурора. Но, долу-горе дотам стигат различията в правомощията на двете фигури като РО (разследващите органи).
Но, както по отношение на следователите, така и за дознателите важи п-па за “вътрешно убеждение”, съобразен със събраните по разследването доказателства. Вътрешното убеждение се свързва с оперативната самостоятелност, с която разполагат следователи и дознатели (чл.201 и чл.414).  РО също трябва да бъдат незаинтересувани и непредубедени по време на разследването, в противен случай трябва да си направят самоотвод ида бъдат отведени с постановление на прокурора (чл.49, вр.чл.44 и чл.25), т.е. дознанието/сл.дело да бъде проължено от друг РО, който е незаинтересуван от изхода на делото. В практиката, под “дело” в ДПв се разбира сл.дело или дознание (евентуално БПП).
Казахме вече, че двете категории РО в работата си се ръководят от една и съща уредба - НПК. Те са длъжни да прилагат еднакво и точно спрямо всички граждани з-ните, като вземат всички мерки за да се разкрива своевременно и законосъобразно обективната истина по делото. Преди всяко следствено действие, те са длъжни да разясняват на гражданите, съобразно процес.им качество, техните права и задължения произтичащи от НПК (обвиняем, свидетел, поемни лица и пр.).

15
___________________ОБВИНЯЕМ____________________

    І. Същност на фигурата “обвиняем” :
О. Обвиняем - лице с/у което е повдигнато обвинение при условията и реда в НПК.
    Обвиняем (Об) е гражданин (ФЛ), който е страна по наказателно ПО (НПО), във връзка с извършено от него прест/е.  Обвиняем може да бъде извършителя (съизвършителя и др.съучастници). Об не може да бъде ЮЛ. Затова правоспособен обвиняем е само гражданина. Дееспособността на Об се реализира единствено и лично от него. Само той е способен да извършва валидно съответните процесуални д/я, независимо дали е пълнолетен или непълнолетен.
    Личното участие на Об се налага поради необходимостта сам да упражнява предоставените му от НПК проц.права, тъй като НПв е насочено лично с/у него и не може да бъде заменен от когото да било, а единствено да ползва помоща на защитник (адвокат или роднина, посочен в чл.67, ал.1-2). Но Об може да загуби своята дееспособност при поставянето му под запрещение. В тази връзка има 2 хипотези - НПв да бъде спряно или прекратено, съобразно това дали Об изпада в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието (чл.21-22). Това е така, защото в противен случай няма да могат да бъдат реализирани целите на наказателната репресия, и наказанието се обезсмисля.

    ІІ. Процесуално положение на обвиняемия :
    Об е централна фигура в НПс. Без него е немислимо провеждането на разследването. Макар в началото някои от делата да се откриват с/у неизвестен извършител/и. Практически НПв е перспективно - в един момент се очаква да бъде повдигнато обвинение с/у Об. Но това не винаги е така, тъй като възможно е въобще да не бъде разкрит извършителя; разкрит той да бъде недееспособен, да почне; да се установи липса на престъпен състав и пр.
    Прието е в хода на водене на ППв, Об да се нарича “подследствен”, а в съдебната фаза - “подсъдим”. Но и в двата случая той е Об. Тъй като той е субект на НПс той следва да отстоява своите права и интереси, съобразно нормите на НПК. Неговото поведение може да се нарече активно проц.поведение. Той може да обжалва всяко едно от действията на РО или прокурора, което счита че накърнява неговите права или интереси. Най-изчерпателно неговите ПРАВА (има се предвид право на защита) са посочени в чл.51:
1. Да научи в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства - на практика от момента на привличането му (когато му е прочетено постановлението за привличане като обвиняем, мака да е отказал да го подпише) той има право да се запознае с цялото дело;
2. Да дава обяснения по обвинението - обяснениетя се вземат при писмен разпит. Всяко друго изказване пред следователя (дознателя -ако е уличен) от Об няма процесуална стойност. Приема се, че обясненията са от една страна доказателствено ср/во, но от друга страна са средство за неговата защита. Но по п-п обвиненията дадени от и с/у самия него нямат проц.стойност, ако не са събрани достатъчно други доказателства, които наистина да разкриват прест/то;
3. Да се запознае с делото и да прави извлечения - да разгледа документите и доказателствата в делото и да получи копия (преписи) от тях. Тук може да се спори дали от момента на привличането му като обвиняем РО е длъжен винаги да му предостави всички доказателства (особено ако се има предвид, че може да възпрепятства разследването). Обичайно, понякога РО умишлено скрива някои доказателства, които обаче задължително показва в края на разследването (при т.нар.”предявяване на делото” чл.214).
4. Да представя доказателства и да участва в НПв - може да иска към делото да се приобщят нови документи и др.доказатества, които счита, че са от значение (РО е длъжен да ги приобщи). Може лично да участва в делото или чрез своя защитник (и заедно). От момента когато му се повдигне обвинението, РО е длъжен винаги и писмено да известява Об (защитника), че има намерението (на дата, час и място) да извърши определено следствено действие (пр.претърсване, разпит и др.). Това е така с оглед пълноценната защита на Об, понеже той има право да участва в разследването и ако пожелае може да вземе участие при извършване следст.действие от РО. В противен случай е налице процесуално нарушение. Поради тази причина, обисновено РО първо извършва всички необх.проц.действия и чак накрая (когато всичко е доказано) привлича Об.
5. Да прави искания бележки и възражения - тук става въпрос за искания относно участие в следствени д/я, прави отвод на РО или прокурор (съдия), желае защитник, обжалва действията на РО/прокурора (мярка за неотклонение или определено проц.действие) и др.
6. Да се изказва последен - тук се има предвид съдебните заседания, защото във фазата на ДПв той може да се изказва или да мълчи по всяко време.
7. Да обжалва актовете на съда и органите на ДПв, които накърняват неговите права и зак.интереси.
8. Да ползва защитник и да се среща насаме с него от момента на привличането му в качеството му на обвиняем - РО е длъжен да му разясни изрично това право и да осигури възможност да го упражни, макар в РПУ или РДВР да няма обособени отделни помещения за среща насаме със защитника (ако Об е задържан). Но Об може да не желае защитник и проц.действие се првежда без такъв. Но, когато текст от НПК изрично визира задължението на обвиняемия да има защитник или когато Об желае да упълномощи по-късно защитник, тогава РО отлага в разумен срок извършване на процесуалното действие (обикновено разпит). Ако Об каже, че сега защитника му е зает и иска да даде обяснения след 2-3 седмици, това не е основание и РО е длъжен да извърши действието без защитник, ако Об не може веднага да си намери такъв в разумен срок (според срока на разследването). Но когато Об по НПК е длъжен да има защитник (чл.70, ал.1 - непълнолетен; има психични или физич.увреждания които му пречат да се защитава сам; не владее бълг.език; наказанието е 10 или повече год.ЛС и др.), РО трябва да му осигури такъв (служебен защитник), ако Об не е способен (най-вече финансово) да си осигури такъв.
9. Право на последна дума - има се предвид в съдебната фаза, когато последен казва какво е отношението по обвинението, преди да се произнесе присъдата.
    Задължения на Об - те се свързват с прилагането на т.нар.мерки за процес.принуда, които ще разгледаме по-долу. Но при воденето на дознанието, може да се мине и без да се взема дори една МПП (до 2003г. винаги се вземаше задължително мярка за неотклонение). Докато при следствието винаги се взема мярка за неотклонение, макар и да е най-леката - “подписка”. МПП не са наказание, а се средство за избягване усложнения и възпрепятстване на разследването от Об.

ІІІ.  Мерки за процесуална принуда (МПП) :
    МПП са следните видове (чл.146-157) :
1. Мерките за неотклонение ( 4 вида).
2. Забрана за напускане пределите на страната чл.153а).
3. Отстраняване от длъжност (154).
4. Настаняване за изследване в Психиатрично заведение (чл.155).
5. Мерки за обезпечеване на гражданския иск, глобата  и конфискацията (чл.156-156).
6. Принудително довеждане (чл.157).
    Мерки за неотклонение (146-153) - те се вземат по отн/е на лице привлечено като Об по дело от ОХ. Взема се само една мярка, което може в определен момент да бъде заменена с друга. Целта на мярката е:  да се попречи на Об да се укрие; да извърши друго прест/е; или да осуети привеждането в изпълнение на др.влязла в сила присъда. За да се вземе МН трябва да се отчитат няколко фактора: 1.Степента на ОО; 2.Доказателствата с/у Об; 3.Здравословно и семейно състояние; 3.Професия, възраст и други данни за личността му. В ДПв МН се взема от: РО (подписка и гаранция) и от първ.инст.съд по искане на прокурора (задържане под стража и домашен арест), а в СПв МН се вземат от съда. Видове МН:
Подписка - с нея се вменява като задължение на Об да не напуска местоживеенето си без разрешение на РО или прокурора. Под местоживеене се има предвид населеното място по пост.адрес. И освен това се разбира, че ако Об смени адреса си, той е длъжен да уведоми за това РО.
Гаранция - тя се състои в предаване на пари или ЦК от Об. Замисълът на тази мярка е, че ако Об не се яви при призоваване (без уваж.причини) или се укрие, гаранцията се отнема в полза на Д. Размерът на гаранцията трябва да бъде съобразен с имущественото състояние на Об. То може да бъде видяно от декларацията, която Об е длъжен да попълни веднага след привличането му (в нея се декларира семейното и имуществено състояние - недв.имоти, МПС /вкл.СИО/ и доходи). Гранацията може да се предостави и от ТЛ. Обикновено на обвиняемия (в постановлението на РО за вземане на МН) се посочва банкова с/ка (на ОСлС или РДВР) където да преведе парите и срока за превода им. Ако не направи превода в срок, взема се по-тежка МН.
Домашен арест - състои се в забрана на Об да напуска жилището си без разрешение на РО. Мярката се взема и контролира от съда, както в ДПв, така и в СПв.
Задържане под стража - това е най-тежката МПП в НПв. За да се вземе е необходимо за деянието да се предвижда наказание поне ЛС, а също когато има основателно предположение, че Об се готви да се укрие или да извърши друго прест/е. Всички тези данни са относителни, поради това е важно да се прецени поведението на лицето до момента (пр.рецидивист). Задължение на РО, през цялата фаза на ДПв, е да проучва личността на Об - да събира данни за неговата авботиография, живот, навици, поведение, имущество. Това е необходимо с оглед налагане на наказанието и неговото изпълнение. Задържане под стража се взема винаги, когато:
    + Обвинението е за прест/е извършено при условията на опас.рецидив или повторно;
    + Обвинен/то е за теж.умиш.прест/е и Об е осъждан за др.теж.умиш.прест/е от ОХ на  ЛС не по-малко от 1г или др.тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на осн.чл.66 НК.
    + Обвинението е за прст/е за което се предв.наказание не по-малко от 10г ЛС или по-тежко наказание.
    Когато опасността отпадне, МН задържане под стража се заменя с по-лека.  Срокът на задържането е:
2 месеца - това е общия случай;
не повече от 1 година - ако обвинението е за тежко умишл.пр/е;
не повече от 2 години - когато обвинението е за прест/е за което е предвидено 15г. и повече ЛС или доживотен затвор;
за задържане под стража в съдебната фаза - няма срок.
    Мярката в ДПв се взема и контролира от ПИСъд. За целта се прави искане от прокурора или директно от РО. До довеждането на Об в съда (който ще вземе мярката), самият РО може с постановление да наложи задържане под стража за срок от 24 часа или прокурора - до 72 часа. А може първо РО - 24ч, а след него и прокурора още 72 часа. Съдът разглежда исканата мярка в открито заседание на което присъстват: прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Съдът се произнася с определение с което взема мярката задържане под стража или по-лека мярка. Определението може да се обжалва пред въззивен съд, който в състав от 3 съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняеми и защитника се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
    По искане на Об или защитника му, след като вече Об е задържан по стража, ПИС е длъжен да упражни съдебен контрол в/у мярката. ПИС гледа делото в открито заседание с участието на Об, защитника и прокурора. Определението на съда подлежи на обжалване или протест (от прокурора) пред въззивния съд. ВС се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. На съдебен контрол подлежат само: задържане под стража и домашен арест, но не и други 2 по-леки МН.
    В хода на делото, ако Об не се яви примерно за разпит или възпрепятства дейността на РО, МН може да се променя от по-лека към по-тежка, а и обратно. Инициативата за това е в РО или прокурора.
    Отстраняване на Об от длъжност - това е друга МПП. Тя се предприема когато обвинението е за умишл.пр/е от ОХ, извършено във връзка със служебната дейност, като има достатъчно основание да се предполага, че Об ще възпрепятства установяване на обективната истина по делото. Отстраняването се извършва от съответния ПИС, по искане на прокурора. Съдът се произнася в открито заседание с участието на О, защитника и прокурора. Определението на съда подлежи на обжалване пред въззив.съд. Когато отпадне необх.от мярката тя се отменя от прокурора или по искане на Об - от съда.
    Настановяне на Об в психиатрично заведение - то се извършва от съда, по искане на прокурора (в ДПв) и на страните (в СПв). Съдът се произнася с определение в открито заседание, което подлежи на обжалване пред въззив.съд. Времето на настаняването се счита за срок на изтърпяване задържане под стража.
        Мерки за обезпечаване на гр.иск, глобата, конфискацията и отнемане на вещи в полза на Д  - тя се осъществява чрез постановяване на запор в/у движ.вещ или възбрана в/у НИ. Нормите чрез които се реализира мярката са посочени в обезпечителното производство по реда на ГПК. В ДПв обезпечението се извършва по искане на пострадалото лице или прокурора.ПИС се произнася в закрито заседание.
    Принудително довеждане - това на практика е довеждане на лицето под стража при РО, прокурора или съда. Обикновено това се прави за разпит, като предварително се призовава по надлежния ред за това и след това се постановява принудително довеждане (с постановление). Обаче, в случай, че се установи че Об се укрива или няма постоянно местоживеене, той се довежда и без да се призовава. Свидетелите и поемните лица при неявяване също се довеждат принудително (чл.95, ал.4 и чл.116, ал.4).
    Забрана за напускане пределите на страната - когато обвинението е за умишлено прест/е, за което се предвижда ЛС или по-тежко наказание, прокурорът в ДПв (по искане на РО) или съдът в СПв могат да забранят на Об да напуска страната, за което писмено се уведомяват ГКПП, за изпълнение на забраната. За да напусне страната, Об иска разрешение от прокурора/съда за всеки конкретен случай. Отказът на прокурора подлежи на обжалване пред ПИС. Съдът се произнася в закрито заседание и определението му е окончателно.

16
________________ЗАПОДОЗРЯН_________________

О. Заподозрян - гражданин по отн/е на когото е “повдигнато” подозрение, че е извършител на прест/е, но няма достатъчно доказателства за неговото авторство по отн/е на деянието и за виновността му, т.е. не са налице основания за повдигане на обвинение (по чл.207) и за привличането му към наказателна отговорност.
    За да имаме фигурата “заподозрян” е необходимо да имаме осъществено предварително задържане по
Чл.202, ал.1 - Следователят може и без съгласието на прокурора да нареди предварително задържане за прест/е от ОХ, за което е задължително провеждането на предварително производство, когато:
1. Лицето е заварено при извършване на прест/то или непосредствено след извършването му;
2. Очевидец посочи лицето, извършило прест/то;
3. Върху тялото или дрехите на лицето, или в жилището му са открити явни следи от прест/то;
4. Лицето се е опитало да избяга или след съответната проверка не може да се установи самоличността или местоживеенето му и има достатъчно данни, че е извършило прест/е.
    Горните 4 хипотези се нар. “фактически предпоставки”, а “правна предпоставка” е наличие на прест/е от ОХ за което е задължително провеждането на ППв.
За осъществяване м-да на принуда произтичащ от чл.202 и се стигне до фигурата на заподозрян, са необходими следните  2 фактически и правни предпоставки:
1) Съществува подозрение за извършено ПОХ, за което е задължително ППв (т.е.сл.дело, по аналогия и дознание /виж чл.414/). Тук автора Н.Манев прави опит да прокара тезата, че фигурата на заподзрян може да възникне единствено в предварителното производство, т.е. в случаите когато разследването се извършва от следовател, а не от дознател, съобразно разпоредбите на чл.171, ал.1, т.1-2 където е посочено за кои текстове от НК е задължително ППв. Той се оповава на аргумента, че ППв се провежда при прест/я с по-висока степен на ОО. Това твърдение обаче може да бъде оспорено, т.к. в чл.414 е визирано, че доколкото за полицейското производство (дознание и БПП) няма особени правила, прилагат се общите правила и правилата за предварително производство. А в предварителното производство логично винаги се упоменава фигурата на следовател (понеже там само той е РО), която в нашия случай - при дознание, ще бъде заменена от фигурата на дознателя и той ще има законово основание да издигне фигурата на “заподозрян” по смисъла на чл.202. Обаче може да се разсъждава и в друга насока - в ППв следователят не разполага с възможност да задържи определено лице в ареста, освен ако е предявил обвинение (т.е. трябва да има фигура на Об), докато дознателят може да се позове на чл.70 от ЗМВР (понеже е служител на полицията) и да задържи едно лице в ареста при аналогични хипотези (на тези в чл.202), без да е предявил обвинение (т.е. без да е привлякъл лицето като “уличено лице” с протокол за разпит /наместо с постановление/). Затова този член 202 е по-скоро необходим на следователя, за да развърже неговата оперативна самостоятелност, когато няма достатъчно доказателства за едно лице, че е извършител но го подозира основателно и лицето има възможността да се укрие до момента на обвинението. Поради горните причини, според мен е спорно, дали чл.202 трябва да се прилага и в хода на дознанието или само за сл.дело (ППв).
2) Налице са белези, които водят до обосновано предположение, че определено лице е съпричастно към извършено ПОХ и следва да бъде задържано като заподозрян - това са горните 4 хипотези по чл.202, ал.1. Те трябва да са налице кумулативно - винаги да присъства т.1 - Лицето да е заварено при извършване на прест/то или непосредствено след извършването му., заедно с поне една от другите фактически предпоставки (т.2-4).
    Задържането става с постановление на следователя, който задължително уведомява прокурора за задържането в срок до 24 часа, като последният трябва да потвърди или отмени задържането на заподозрения. В постановлението за задържане винаги се пише час на изготвянето и от него започва да текат 24 часа. Когато доказателствата по делото сочат, че лицето е вероятния извършител (по него има следи от прест/то или се посочи от очевидец, т.е. свидетел), но още не са достатъчни за повдигане на обвинение, прокурорът може с постановление да задържи лицето още до 3 дни (72 часа). Трябва да се знае, че предварителното задържане по чл.202 е особен институт на НПс, и няма нищо общо с мярката за неотклонение “задържане под стража”, като изключим, че лицето се задържа в същите помещения и със същия акт - постановление. Според мен, в заглавието на чл.206 (който е в пряка връзка с чл.202) неправилно се борави с термина “заподозрян”, защото става така, че заподозреният е винаги задържано в ареста лице, а това на практика не е така. РО може да подозира като извършители на прест/то дузина лица, по време на воденото от него дело, но да не е задържал и да няма намерението да задържи нито едно от тях. Но като се вгледаме в текстовете на нормите които уреждат “предварителното задържане”, ще видим, че никъде не се споменава думата “заподозрян”. Въобще този термин “заподозрян” се ползва неправилно в правната теория.
Процесуално положение на Заподозрения :
    Заподозреният е гражданин по отношение на когото е повдигнато подозрение, че е извършител на прест/е. Той не е субект на НПс, тъй като спрямо него не е повдигнато обвинение и не може да се повдигне такова, защото тогава би приел фигурата на Об, а не заподозрян. Следва, че едно лице може да бъде заподозрян не повече от 24+72 часа след което или ще е Об, или свидетел, или въобще няма да има процесуално качество (т.е. ще бъде пуснат от ареста и ще има възможността да търси обезщетение за нанесени вреди).
    Макар да не е субект на НПс, законът му дава известни права, които не се покриват с тези на Об:
Чл.206, ал.1 - Лицето, задържано при условията и реда на чл.202, има следните права:
да научи в какво е заподозрян;
да дава обяснения;
да прави искания, бележки и възражения;
да обжалва постановленията на прокурора и следователя, които накърняват неговите права и законни интереси.
    Предвид текста на чл.73, който посочва хипотезите при които едно лице може да встъпи като “защитник” в делото, заподозреният има право на защитник от момента на задържането му (обща клауза).
    Заподозреният, за разлика от Об, няма право:
1. Да се запознае със събраните материали в делото (документи и доказателствен м-л);
2. Да прави необходимите извлечения;
3. Да представя доказателства по делото (с изкл.на неговите обяснения);
4. Да вземе участие в НПс (просто защото е задържан)
    Ако следователя не събере достатъчно доказателства, че заподозрения е извършител на прест/то той следва да го освободи в горния срок. Другата хипотеза би била да се повдигне обвинение и от заподозрян той да приеме фигурата на Об. Но не е задължително всички Об първо да са били заподозрени по смисъла на чл.202, а след това да са станали Об. Но практически всички Об първо са били заподозрени, но не по смисъла на чл.202, а в буквален смисъл.

17
____________________ЧАСТЕН  ОБВИНИТЕЛ_____________________

    Правоспособност на частния обвинител - пострадалият от прест/ето (лицето претърпяло имуществени или неимуществени вреди) може да участва като частен обвинител (ЧО), когато делото е от ОХ:
Чл.52 - Лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от прест/то, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава в/у неговите наследници.
    Предвид конституционното право на защита, всеки пострадал от ПОХ има възможността сам да реши дали да използва вече образуваното дело, което е влязло в съдебната фаза, и да поиска да бъде конституиран от съда като ЧО или не.
    За да бъде конституирано едно лице като ЧО, е необходимо да са налице следните УСЛОВИЯ:
1) Висящо наказателно дело от ОХ, което е влязло в съдебна фаза (т.е. има повдигнато обвинение, което се подържа от прокурора в съда);
2) Молба от пострадалото лице (лица), до компетентния съд, който разглежда делото. Молбата може да е писмена и подписана от подателя й, или да се направи устно в съдебно заседание (като се вписва в протокола от заседанието). Молбата трябва да съдържа данни за: нейния подател, какво е престъп/то и вредата от него лично за молителя, изрично искане да бъде конституиран като ЧО. Тя трябва да се депозира в съда най-късно до започване на съдебното следствие пред ПИС.
    Съдът конституира ЧО с определение, но ако откаже, определението подлежи на обжалване с ЧЖ. ЧО е субект на НПс и страна в СПв. На практика ЧО подържа и подпомага главното обвинението повдигнато от прокурора. Дори прокурора да оттегли обвинението си  (т.е. да заяви в съда, че не подържа обвиненето), лицето конституирано като ЧО има правото да подържа обвинението, с оглед осъждане на подсъдимия и обезщетяване на понесените от ЧО вреди. Тогава доказване на отговорността на привлечения подсъдим тежи в/у ЧО. Но отговорността не означава извършване на престъпно деяние, а единствено, че от деянието (което може и да не е прест/е) е понесена вреда от ЧО.
    Качеството ЧО е съвместимо с гр.ищец и свидетел. Това означава, че веднъж конституирано като ЧО, лицето може паралелно да дава свидетелски показания а също да предяви гр.иск (за обезщетяване). ЧО е длъжен да съобщава истината, с оглед доказване както вината, така невинността на подсъдимия, т.е. ЧО трябва да бъде обективен.
    ЧО се явява като един второстепен обвинител, защото той: не повдига главното обвинение, не определя рамките на обвинението; не носи тежеста на доказване на прест/то, а действа паралелно с прокурора; подпомага главното обвинение чрез своите свидетелски показания; не е обвързан с прокурора (няма връзка на власт-подчинение). Дори прокурора да не подържа обвинението, ЧО си остава пак второстепен обвинител, тъй като не е в него тежестта да доказва престъпната вина на подсъдимия. ЧО е само един гражданин, а не дл.лице, който по всяко време на съдебното разследване може да се оттегли и да загуби качеството си.
ПРАВА на ЧО :
        Те произтичат от чл.55 и са негово право на защита:
1. Да се запознае с делото и да прави извлечения от него;
2. Да представя доказателства и да участва в СПв;
3. Да прави искания, бележки и възражения;
4. Да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите П и законни И;
5. Да упълномощи повереник за осъществяване на процес.представителство - ЧО може да няма възможност да участва лично в СПв (заболяване, възпрепятстван и др.) или да не иска (пр.ако не желае да вижда подсъдимия). Тогава повереника защитава правата на ЧО. Повереника е фигура аналогична на защитника (трябва да е адвокат или роднина на ЧО - виж чл.67, ал.1-2 - въпрос №20). Когато интересите на малолетен/непълнолетен и неговия родител, настойник или попечител, са противоречиви, тогава съда назначава особен представител - адвокат, който замества фигурата повереник и който от името на ЧО защитава неговите права и интереси.

18
_______________ЧАСТЕН  ТЪЖИТЕЛ_____________

    Правоспособност - активно легитимиран да участва като частен тъжител в НПс е пострадалото от прест/то лице, което прест/е задължително трябва да се преследва по тъжба на увредените лица, т.е. не е ПОХ. НК урежда с особена норма такъв вид прест/я - които се преследват по тъжба на пострадалото лице. Обикновено се касае за прест/я извършени от роднини, при които пострадалият е роднински отн/я с извършителя. Такива особени норми са посочени в чл.161, 175, 193а, 218в, 348б от НК - леки и средни телесни повреди, нарушаване неприкосновеност на жилище, на кореспонденция, плагиатство, неизпълнение на съд.решение за упражн.родит.права, не даване на издръжка, кражба, обсебване, измама, изнудване, причинени имущ.вреди или телес.повреди при ПТП.
Чл.56 - Лицето, пострадало от прест/е, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдигне и да подържа  обвинение като частен тъжител. След смъртта на лицето това право преминава в/у неговите наследници.
    Това право на защита от престъплението произтича от чл.122 К. Пострадалия има правото да прецени дали да подаде тъжба, срещу кои от извършителите да я подаде (при съучастие), за които точно престъпления да я подаде (когато са извършени множество прест/я). Затова ЧТ има право да предяви претенции за търсене на наказателна отговорност в пълен или непълен обем, като активно легитимирано лице - обвинител. От ЧТ зависи въобще ще има ли НПв и към кои лица ще се насочи наказателното преследване!
При смърт на  пострадалия (или вече ЧТ), неговите наследници са легитимирани да депозират тъжбата (и да станат ЧТ) или да подържат вече депозирана до прокурора тъжба на починалия тъжител, като встъпят във вече висящ НПс. Тук не става въпрос за включване “правото на тъжба” в наследствената маса, а за деликти които се правоприемат от наследниците на пострадалия от престъпление от ЧХ.
    ЧТ трябва да бъде процесуално дееспособен. Той трябва да има правото да извършва валидни действия. Недееспособните - малотенти, непълнолетни, запретени (в 2-те форми) се представляват от техните родители, настойници или попечители, до момента в който недееспособността отпадне.
Конституиране на ЧТ :
    Подаване на тъжба - тя е необходимо процесулно ср/во за да започне НПв за престъп/е от ЧХ. Тя винаги е писмена, като съдържа данни за: самоличността на тъжителя, да посочва достатъчно данни за извършено ПОХ (без да е необходимо да се посочват всички елементи от ФС на прест/е, тъй като обичайно тъжителя не е юрист), изрично искане да започне НПв с/у точно определено лице (което обикновено е родственик на тъжителя). Тъжбата се подава в компетентния съд (съобразно правилата за наказателно подсъдност - чл.28). Ако се касае за ПОХ, съдът изпраща тъжбата до прокурора, за образуване на НПв (това е вид законен повод за прокурора да образува НПв - чл.187).
    Произнасяне на сезирания съд - когато е подаде тъжбата, съдът (обикновено е РС) се произнася с разпореждане, с което:
се образува НПв и се дава ход на делото - при това тъжбата ведно с разпореждането на съда са ФС който образува обвинението с/у извършителя на прест/ето. С разпореждането съдът дава правна квалификация на деянието (по кой член от НК се води производството);
се отказва образуване на НПв - тогава разпореждането подлежи на обжалване, по реда за обжалване на присъдите, понеже то прегражда пътя за НПв.
    Срок за тъжбата - съобразно чл.57, ал.4 - Тъжбата трябва да бъде подадена в 6 мес срок, от деня когато пострадалия е узнал за извършване на прест/о. С изтичане на срока се преклудира правото на тъжба и с/у извършителя не може да бъде предприето наказателно преследване за ПЧХ.
    Обща тъжба - тя може да се подаде от всички или част от пострадалите. Но ако няколко пострадали са подали отделни тъжби, то те трябва да се обединят в едно дело, ако извършителя/те/ е един/ни и същ/и. Общата жалба предполага синхрон в искането на тъжителите и излага на едни и същи елементи от ФС на прест/то.
    Различия м/у делото от ЧХ и дело от ОХ - по дело от ЧХ, образувано по тъжба от ЧТ, не се извършва ДПв (т.е. няма сл.дело или дознание), а директно се преминава към съдебно Пв. Поради тази причина, ЧТ трябва да посочи свидетелите и вобще доказателствата за твърденията в своята тъжба. Изключено е участие на РО. По-горе посочихме как става обвинението. Но, като се има предвид, че пострадалия (тъжител) не е юрист и трудно би могъл да се ориентира кое и как да докаже, на помощ идва з-на посредством текста на
Чл.59 - Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на МВР за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.
Тук се има предвид сведения като - адреси, факти и обстоятелства, наличието на вещи и документи. Тези права на тъжителя (както виждаме и на подсъдимия) са уредени по този начин, тъй като основните функции на органите на МВР (има се предвид органите на НС”Полиция”) са издирване на данни за лица, вещи, факти и обстоятелства свързани с извършени прест/я. И тъй като в случая прокурора няма компетенции да участва в НПв, компетентен да възложи тези издирвателни д/я е само тъжителя или подсъдимия (тъй като той също има право да докаже по-скоро своята невинност).
    За протичане на това СПв за ПЧХ е необходимо, няколко действия на ЧТ :
1. Сезиране на съда;
2. Повдигане на обвинение;
3. Определяне рамките на обвинението.
    Като първа инстанция при ПЧХ компетентен е РС, който заседава в състав от 1 съдия. Като субект на НПс, ЧТ осъществява основната процесуална функция по обвинението и действа като страна в СПв. В нак.дела от ЧХ, тъжителя е главен обвинител и носи тежестта на доказване на обвинението. От своя страна ЧТ може да предяви гр.иск и да упълномощи повереник, да го представлява по делото. Но за разлика от ЧО, тъжителя не може да заеме процесуалното качество “свидетел”, по причини, че той е главен обвинител, а тази фигура е несъвместима със свидетеля.
Права на ЧТ :
Чл.58, ал.1 - ЧТ има следните права:
да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения;
да участва в НПв;
да прави искания бележки и възражения;
да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите П и законни И;
да оттегля жалбата си.
    Исканията на ЧТ могат да бъдат свързани с представяне на нови доказателства, отвод на съдия, вещо лице и пр. Възраженията се свързват с противопоставяне на тръденията на подсъдимия или други страни по делото. Тъжбата може да бъде оттеглена от ЧТ, което води до десезиране на съда:
1) Изрично оттегляне - заявява в съдебно заседание или писмено;
2) Мълчаливо оттегляне - когато не е намерен на заявения от него адрес или пък не се яви на заседание когато е редовно призован (но може да се яви негов повереник) и няма уважителна причина за неявяването му. Същото действие е налице, когато тъжбата има недостатъци и те не са отстранени в срока даден от съда.
    Помирение - до него се стига когато има сделка м/у тъжителя и подсъдимия и тя се заяви в съдебно заседание. Помирение може да се постигне до момента в който съда реши да се оттегли за да бъде постановена присъдата в ПИС. Помирението е аналог на споразумението по чл.414ж (Одобрението от съда на споразумението има последици на влязла в сила присъда). Но за разлика от споразумението, при помирението не се стига до присъда, защото при споразумението обвиняемият признава вината си и винаги се предвижда наказание.
    Тъжбата може да бъде оттеглена от един или от няколко тъжители, както и срещу един или няколко извършители, а също за едно или няколко прест/я. Това е частично оттегляне на тъжбата.
    В чл.373, ал.1, т.3 е предвидена хипотеза, при която има влязла в сила осъдителна присъда, но изпълнение на наказанието все още не е започнало и ЧТ е направил ИСКАНЕ за освобождаване на осъдения от изтърпяване на наказанието, то съдът е длъжен да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното наказание за извършеното ПЧХ.
    В чл.45-46 са предвидени 2 хипотези при които прокурорът може да образува или да встъпи (по вече висящо НДЧХ) и да поеме обвинението. Това са случаите когато:
1. Когато пострадалият не може да защити своите П и законни И, поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя, то прокурорът може да ВСТЪПИ по вече образувано НПв от ЧХ, във всяко положение на делото и да поеме обвинението (независимо, че тъжбата е оттеглена; има помирение; или тъжителя не е намерен);
2. При същите условия (по т.1), прокурорът може служебно да ОБРАЗУВА  НПв, ако не е изтекъл 6 месечния срок и липсват пречките за образуване на НПв посочени в чл.21, ал.1 (9 условия), независимо, че пострадалия не е подал тъжба.
    Съдът е органа, който при наличието на тъжба от ЧТ, ще реши има ли прест/е или не, тъй като тъжителя не е компетентен да прецени това. Поради тази причина, ако тъжителя е изложил истината в тъжбата, но не се стигне до НПв или то бъде прекратено, не може да се търси наказателна отговорност на тъжителя за набеждаване по чл.286 НК, въпреки, че формално ще е налице състав за това деяние.

19
_________Граждански ИЩЕЦ и Граждански ОТВЕТНИК__________

    І. Граждански ищец (ГИ) :
Граждански иск :
    Какво представлява гр.иск в НПв ? Като последица от извършеното прест/е се поражда 2 вида отговорност:
1. Наказателната отг.
2. Гражданската отг. - тъй като възниква деликтно гражд.ПО м/у извършителя и жертвата на прест/то. Именно наличието на това гражд.ПО дава правото потърпевшия от прест/ето да търси възмездяване на понесените от него имуществени и неимуществени вреди (чл.45 ЗЗД - непозволено увреждане).
    Съществото на НПс е образуването на наказ.дело. То е от първостепенно значение за постигане на обществено значимия интерес от наказване на извършителя на ПОХ, който на първо място носи наказателна отговорност. Възникналото от прест/то гражд.ПО на практика се “съединява” с НПс. Макар да не съществува пречка потърпевшите от прест/то да предявят претенциите си посредством искова молба в едно гражданско дело, по общия исков ред на ГПК. Обаче образуването на такова гр.дело е пречка да се търси възмездяване в рамките и на наказателно дело, затова не може да се реализира това деликтно право чрез предявяване и на иск в НПв. В подобен случай (на гражданско дело и наказателно дело) би трябвало да се спре гр.дело (на общо основание чл.182, б.”д” ГПК) и да се изчака резултта от наказателното дело.
    Но може потърпевшия да не желае да участва в наказателния процес чрез иск, нито пък да предявява искова молба в гр.дело. Тогава той ще трябва да изчака завършването на НПв и тогава да реализира правата си пред гражданския съд.
    Но практиката сочи, че един НПс е по мобилен и ползотворен за лицето претърпяло вреди. Това е така, понеже в него се събират по-бързо, повече на брой и по-качествени доказателства от РО, който има значително по-широки правомощия от един ищец в гр.дело, като гражданина трудно ще успее да проведе лично разследването в едно потенциално гражданско дело (където водещо е диспозитивното начало) и да докаже вината на ответната страна. Освен това, дори може би на първо място, наказателния процес е безплатен за потърпевшия (ищец за възмездяване на вредите). Затова обикновено потърпевшият предпочита да реализира своите граждански права по пътя на НПв (където може да бъде и пасивен наблюдатал) и избегне гражнаския процес. Което обаче не се нрави на адвокатите, чакащи своя хонорар основно по граждански дела.
Граждански ищец :
    Правоспособност - трябва да е пострадало ФЛ (неговите наследници) или ЮЛ претърпяло вреди от прест/то:
Чл.60, ал.1 - Пострадалият и неговите наследници, учрежденията и ЮЛ, които са претърпули вреди от прест/то, могат да предявяват в съдебното производство гр.иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.
Ал.2 - Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на ГПК.
ФЛ - пострадалият и неговите наследници (след смъртта му) са активно легитимирани да встъпят във висящо дело като гр.ищци. Водещото при тази процесуална фигура е понесени от нея имуществени и неимуществени щети. Гр.иск е израз на правото на защита на пострадалия и само той може да прецени дали въобще ще реши да се включи в НПс, с/у кого и до каква степен ще претендира правата си;
ЮЛ - тяхното участие се обуславя от факта, че от прест/то могат да претърпят вреди и колективни субекти на правото. Ако се касае за организации публична собственост (държавна/общинска), то техните ръководители са длъжни да претендират обезщетяване на вредите в НПс. Но при организациите частна собственост, на п-па за опрощаване на дълг, те не са длъжни да претендират обезщетението;
Държавата и общините - прокурорът предявява гр.иск в полза на Д и общините, а също и в полза на непълнолетни и лица с психични и физически увреждания, които им пречат да се защитават сами, пострадали от прест/то. Прокурорът е държавен обвинител, той не се конституира като гр.ищец отделно.
    Дееспособност - това е процесуалната възможност на пострадалите лица да извършват валидно процесуални д/я в НПс. Постраалите малолетни, непълнолетните и запратените се представляват от техните законни представители. Условия за конституиране на гр.ищец са:
1) Висящо наказ.дело в съдебна фаза (до 2003г. се конституираха в ДПв от РО). Независимо дали сава въпрос за дело от ОХ или ЧХ.
2) Депозирана молба от пътърпевшия или негов повереник - в нея се посочват: данните на пострадалия, данните на ответника (ако е известен), вредоносното деяние, вида и р-ра на вредите, воля за обезщетяване на вредите. Ако молбата е устна, трябва да е заявена по време на съд.заседание, като се вписва в протокола. Молбата се предявява най-късно до започване на съд.следствие в ПИС.
    Съдът се произнася по молбата с определение. Отказът на съда трябва да е мотивиран. Отказът не подлежи на обжалване.
    Процесуално положение на ГИ - той е субект на НПс и страна в съдебната фаза. Процесуалната д/ст на ГИ е ориентирана изцяло към определяне и присъждане на обезщетението за нанесените му вреди. Фигурата не се свързва с повдигане и отстояване на обвинението, т.е. с понасяне на наказателна отговорност от дееца. Това не е така когато делото е от ЧХ - в този случай ЧТъж. е и гр.ищец, който на практика повдига и подържа обвинението.  Възможно е и при дело от ОХ, ГИ да бъде констиуиран и като ЧОбв., но тук обвинението основно се подържа от прокурора, но при оттеглянето на прокурора, главното обвинение се претендира от ЧО. Но дори дейността на ГИ, в общия случай да не се свързва с обвинението, то тя на практика върви паралелно и еднопосочно с дейността на обвинението, тъй като от издържане и доказване на обвинението зависи и обезщетението на ГИ. Според акад.Павлов, гр.иск има акцесорен х-р по отн/е на обвинението, той поначало споделя съдбата на обвинението. Когато обвиняемият бъде оправдан, ще бъде отхвърлен и гр.иск. Но гр.иск има и относителна самостоятелност - ГИ може да иска увеличение, намаление или изменение на гр.иск. ГИ е самостоятелен субект в НПс, като приежава правото да предприема едни или други процесуални действия по свое вътрешно убеждение, независимо от поведението на останалите субекти в процеса. Н.Манев поочва, че ГИ дължи държавна такса когато съда уважи р-ра на иска!!!
    Гр.иск може да бъде предявен както с/у подсъдимия, така и с/у други лица, които носят гр.отговорност за вредите, причинени от прест/то (чл.62).
    Процесуални права на ГИ :
Чл.63, ал.1 - Гр.ищец има следните права:
да участва в СПв;
да иска обезпечаване на гр.иск;
да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;
да представя доказателства;
да прави искания, бележки и възражения;
да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите П и законни И.
    При реализиране на своите права, ГИ може да упълномощава повереник, който да защита неговите П и И. Съдът назначава особен представител - адвокат на малолетни и непълнолетни пострадали, когато интересите им са противоречиви с тези на техните представители. Особеното при ГИ, че той може да осъществява своите процесуални права само в пределите необходими за доказване на своя иск, а не по отн/е реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия (осъдения) - пр. не може да обжалва освобождаването на осъдения от изтърпяване на наказанието (условното осъждане).

    ІІ. Граждански ответник (ГО) :
Чл.65 - Лицата, с/у които е предявен гр.иск, с изключение на подсъдимия, участват в съдебното производство като гр.ответници.
    Пасивна легитимация - ГО не трябва да бъде обвиняемия (подсъдимия). Той става такъв, когато с/у самия него бъде предявен гр.иск от потърпевш. Материално-правна предпоставка за привличане лицето като ГО е неговата съпричастност в извършване на увреждащото деяние. На ГО се гледа като на съпричинител на деянието. Обикновено, ГО е солидарно отговорен с обвиняемия. Но е възможна и хипотезата, когато пострадалия насочи своите претенции единствено към ГО, а не и към обвиняемия, но обикновено не става така.
    Съдът е компетентен да установи приноса на всяко лице с/у което е насочен гр.иск и което има принос в деянието или само в проявяване на вредоносните последици от деянието.
    Дееспособност - ГО трябва да е дееспообно лице и валидно да осъществява своите процесуални д/я. Когато обаче ГО е недееспособно лице, то отговорността се носи от неговите родители, настойник или попечител, а необходимите проц.д/я на ГО се реализират или от неговите родители или от упълномощен от тях повереник (адвокат).
    ГО е субект на НПс и страна по делото - неговите функции се свързват с отговорността по предявения с/у него гр.иск. Функцията му по защита се свежда до: доказване невинността на обвиняемия, неизвършване на деянието, непрестъпния х-р на деянието, непроизтеклите от него вреди или пък по-малкия р-р на вредата. Фигурата на ГО е съвместима с качеството “свидетел”, затова той може да бъде разпитват валидно като свидетел в ПИС и въззив.инстанция.
Чл.66, ал.1 - ГО има следните ПРАВА :
да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения;
да представя доказателства;
да прави искания, бележки и възражения;
да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите П и законни И.
    Пределите в които той може да упражнява своите права се свеждат единствено до защитата с/у гр.иск предявен с/у самия него! Важното тук, е че спрямо ГО действа презумпцията: ГО е ВИНОВЕН до доказване на противното ! (чл.45, ал.2 ЗЗД - Във всички случаи на непозв.увреждане, вината се предполага до доказване на противното.). Поради това, обвиняемият може да бъде осъден да плати обезщетение по предявен с/у него гр.иск, само ако вината му бъде напълно доказана, докато ГО ще бъде осъден да плати обезщетението по гр.иск, когато той не е успял да докаже своята невинност.




20
_________________ЗАЩИТНИК_________________

    Правоспособност - като защитник на обвиняемия в НПс могат да ъдат конституирани 2 категории лица: адвокати или роднини/съпруг/:
Чл.67, ал.1 - Защитник може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия.
Ал.2 - Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.
    Защитника трябва да бъде непредубеден с определена процес.позиция, предвид участието му в същото НПв, но в друго проц.сачество (пр.преди това е бил следовател или прокуор по делото).  Също не трябва да има родствени отн/я с някой от субиктите на НПс или странте в СПв (пр.със съдията). Защитника с оглед неговата непредубеденост, не трябва да бъде защитник на др.обвиняем по делото или на противната страна (пр.част.обвинител), защото тогава не се знае чии интереси ще отстоява. Дейността на защитника трябва да е съобразена с професионалната етика на адвокатите, но в НПК изрично е предвиден текст за отвеждане на защитника (чл.68). Служебното отстраняване на защитника се извършва от ръководещия НПс орган (РО, прокурор или съдия) или по искане на заинтересуваното лице.  
    Принципно, адвокатите имат “универсална компетентност” за осъществяване дейност като защитник. Но за явяване като такъв пред ВКС по дело, адвоката трябва да има най-малко 5г. стаж като адвокат или приравнен юридически стаж. Роднина конституиран като защтинк е необхоимо да е дееспособно ФЛ (пълнолетни,непоставени под запрещение).
Конституиране на защитник :
    В НПК е посочен моментът от който едно лице може да встъпи като защитник:
Чл.73, ал.1 - Защитникът може да участва в НПв от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем.
    Преди този момент, няма правна възможност за встъпване на едно лице в качеството “защитник”.  От настъпването на един от горните 2 момента (или двата кумулативно), РО има задължението да обясни на задържания (обвиняемия),  че има право да ползва защитник и е длъжен (при поискване от задържания/обвиняемия) да му осигури такъв. Докато не му съобщи това право и докато не му осигури възможност да се свърже със защитник (ако пожелае, защото може и да не иска защитник), РО няма право да извърши каквито да било следствени действия. Ако извърши такива д/я в нарушение на тази правила, неговите действия ще бъдат без процесуална ст/ст и ще се третират като съществено процесуално нарушение на база което делото може да бъде прекратено в съдебната фаза (или върнато).
Съществува противоречие м/у чл.73, ал.1 НПК и чл.56 от К. Според
Чл.56 К - Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени неговите права или законни интереси. В дръжавните учреждения (каквото е следствието или РПУ) той може да се явява и със защитник.
В К не се говори за обвиняем или задържан, а за “всеки гражданин”, поради това чл.73 противоречи на К.
    З-нът е предвидил задължително участие на защитник при определени хипотези:
Чл.70, ал.1 - Участието на защитник в НПв е задължително, когато:
1. Обвиняемият е непълнолетен;
2. Об страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам;
3. Делото е за прест/е за което се предвижда  доживотен затвор или ЛС не по-малко от 10г;
4. Обвиняемият не владее бълг.език;
5. Интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;
6. Когато делото се разглежда в отсъствието на Об;
7. Обвиняемият не е в състояние да заплати адв.възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.
    По т.4 и 5, ако Об заяви, че не желае да има защитник, участието на защитник не е задължително. Това е т.нар. “условно задължителна защита”.
Способи за встъпване на защитника :
1) Упълномощаване - тук имаме 1.Сключване на договор за правна защита и съдействие, който е възмезден, двустранен и урежда най-общо проц.представителство, даване на правни съвети, изготвяне на книжа и др.; 2.Писмено упълномощаване (пълномощно)на защитника да представлява обвиняемия обикновено за цялото НПв. Според автора Н.Манев, встъпването на защитника се извършва посредством подаване на молба )до РО, прокурора, съда) от обвиняемия или защитника като прилагат екземпляр от пълномощното, като органа се произнася с постановление/определение. Но в практиката встъпването става обикновено по устна молба на Об/защитника с прилагане на пълномощното, като органа не се произнася а просто приема проц.представителство (ако няма основание за отвод).
2) Назначаване - ако при случай когато защитата е задължителна, Об не е упълномощил защитник или не е изразил нежелание да ползва защитник (т.4-5), то ръководно-решаващия орган (РРО) (следов,прок,съд) е длъжен да му назначи такъв. Тогава защитникът се назначава като служебен от РРО с постановление(определение), който документ има ролята на договор за правна защита и пълномощно. Ако в този случай Об си упълномощи избран от него защитник, служебния защитник се отстранява от НПс (чл.70,ал.4). Недопустимо е, в един и същ момент Об да има упълномощен и служебен защитник.
Процесуално положение на защитника:
    Защитника е субект на НПс и страна в съда. Основните му  задачи са да защитава правата и законните интереси на Об по начин който в най-висока степен благоприятства:
1) установяване на неговата невинност;
2) оборване на обвинението или внасяне на съмнение относно неговата обоснованост;
3) смекчаване отговорността на вече привлечения към наказ.отг. (споразумение -чл.414ж);
4) настояване за освобождаване от изтърпяване на наказанието (условно осъж.-чл.66 НК);
5) освобождаване от наказат.отговорност с налагане на адм.наказание (чл.78а НК).
    Длъжността на защитника се свързва с реализирането на държавната политика по отн/е на правосъдието и борбата с престъпността. Но защитника не е дл.лице, не е и държавен процесуален орган. Когато е роднина на Об, зъщитника има право на защита както всеки друг гражданин.
    Защитника е процес.представител на Об. По правило, защитникът не би трябвало да има личен интерес от изхода на делото. Като представител на Об, защитникът :
може да преупълномощава друго лице за защитник, но със съгласието на Об;
може да бъде сменен, отстранен, когато Об упълномощи др.защитник;
длъжен е да координира стратегия на защитата и осъществяването и съвместно с Об;
може да оттегли въззивна жалба, но само след съгласие на подсъдимия.
    По всяко време на делото, Об може да отстрани защитника и да го смени с друг или да упъномощи няколко защитници да го представляват по делото.
При назначен служебен защитник, Об не може да иска да му се назначат няколко защитници, а също да иска смяна на един служебен защитник с друг, освен при хипотезите когато защитника е длъжен да се отведе (предубеден). На практика при случаите, когато защитника е задължителен, при назначен служебен защитник (ако Об няма свой), Об не може да възпре процес.действия на защитника, дори да усеща, че той не работи в негов интерес.
Права и Задължения на защитника :
1. Задължения на защитника:
да оказва правна помощ на Об;
с цялата си дейност да съдейства за изяснява на фактическите и правни положения, които са в полза на Об, ръководейки се от своето вътрешно убеждение, основано на доказателствата и з-на. От защитника з-на не изисква да бъде обективен, т.е. да преследва събирането както на оправдателни, така и на обвинителни доказателства (чл.86), каквото изискване стои пред прокурора и РО;
да съгласува с Обосновните линии на защитата;
да си направи саотвод, при основанията по чл.67, ал.3 (предубеденост);
да не се отказва от приетата защита, освен ако не може да изпълнява задълженията си по независещи от него причини;
2. Права на защитника:
да се среща с Об насаме;
да се запознава с делото и да прави необх.извлечения;
да представя доказателства (обясненията се дават лично от Об, не може от защитника);
да вземе участие в НПс, вкл.да участва при извършв.сл.действия;
да прави искания, бележки и възражения;
да обжалва актовете на органите, които накърняват П и И на Об;
да преупълномощава др.лица като защитници.
    Има съществени различия м/у проц.представител в гр.процес и защитника в НПс:
1) защитника е самостоятелен субект в НПс;
2) има П и З, които произтичат от з-на и извършва на собствено основание;
3) ръководи се от вътрешното си убеждение, съобразно з-на и доказателствата;
4) не е задължен да се съобразява изцяло с вижданията на подзащитния по въпросите за защитата. Подзащитният не може да принуди защитника да заеме определена проц.позиция.
    Необходимо е, преди да вземе участие по какъвто да било начин в НПс, защитникът да представи писменото пълномощно на РРО (следовател, прокурор или съдия) и едва тогава (когато пълномощното се приложи и стане част от делото) защитникът може да присъства при извършване на следствени д/я, да се среща и разговаря с Об (най-вече когато е задържан), и да се запознае с делото. В противен случай, при липса на пълномощно, може да се стигне до разкриване на следствена тайна и РО ще носи дисциплинарна или наказателна отговорност за действията си.
ПОВЕРЕНИК :
Чл.76, ал.1 - ЧОбв, ЧТъж, ГИщец и ГОтв. могат да упълномощават повереник.
    Повереникът встъпва по нак.дело предимно като пълномощник, при условията на упълномощаване (договор м/у гражданина и адвоката-повереник). Във връзка с конституирането и процесуалния статут на повереника се прилагат съответно правилата за защитника. Но трябва да бъдат съобразени процесуалните особености и различията в проц.качества на гражданите чиито права и инереси защитава повереника. Изискванията към защитника относно: фигурата му, отвода и упълномощаването, важат изцяло и за повереника.
    Повереникът е субект на НПс и страна в съда и той може да бъде привлечен по делото във всеки един момент след като едно лице бъде конституирано в качеството му на: ЧО, ЧТ, ГИ и ГО.
    При ЧО и ГИ, когато интересите на малотния или непълнолетен пострадал от прест/ето и тези на неговите родители, настойници или попечители, са противоречиви, то РРО му назначава особен представител - адвокат. Този особен представител е практически повереник и действа като такъв, в посочения случай.

21
Експерти, преводачи, тълковници, специалисти-технич.помощници
_______________________Свидетели и поемни лица______________________

    І. Експерти - това са лицата, които се привличат в НПс с оглед на техни задълбочени познания в определена област на науката, изкуството или техниката, необходими за правилно изясняване на определени обстоятелства по делото.
    Пригежаването на необходими специални познания в дадена област не е достатъчно условие лицето да бъде привлечено като експерт по делото. Необходимо е също експертите да не са предубедени по делото, т.е.
Чл.121, ал.1 - Не могат да бъдат експерти:
1. лицата спрямо които е налице основанията по чл.25, т.1-5, 7-9 (отвод);
2. свидетелите по делото;
3. лица които се намират в служебна или др.зависимост от Об или неговия защитник, от пострадалия, ЧТ, ГИ, ГО или техните повереници;
4. лицата, които са извършили ревизията, чиито м-ли са послужили като основание за започване на разследването;
5. лицата, които не притежават необхоимата професионална праповспособност, ако такава правоспособност се изисква.
Ал.2 - В случаите на предходната алинея, експертът е длъжен сам да си направи отвод.
    Може и друго лице - субект на НПс да иска отвод на експерта, като се мотивира защо не може да изцпълнява експертната си функция. В практика често експертите (вещо лице) нямат необходимата формална образователна квалификация (пр.към съдилищата все още функционират експерти със средно образование, при наличие на специалисти с висше образование в съответната област /пр.счетоводители/). Това е допустимо само при недостиг на експерти в съответната област, тъй като заключението на експерта може да бъде атакувано във всеки един момент на НПс.
    Експертът може да бъде само ФЛ. Недопустимо е установяване на процедура за проверка или пък утвърждаване от някаква по-висша експертна комисия. РРО по делото се интересува само от заключението дадено от експерта и може да го вземе предвид единствено по свое вътрешно убеждение основано на събраните доказателства по делото.
    Права на експерта - съобразно чл.123, експертът има право да се запознаес материалите по делото, които се отнасят до въпроси на експертизата; да изисква допълнителни м-ли; да взема участие в отделни сл.д/я когато това е необх.за изпълнение на възложената му задача; да получи възнагр/е за положения труд; да му заплатят направените р-ки; да иска отмяна на актовете които накърняват неговите права и законни интереси. В този смисъл, експертът се очертава като орган, който до голяма степен актимво участва в разкриване на обективната истина, за разлика от свидетеля, който има задължението да изложи това, което е възприел непосредствено. Когато са назначени няколко експерти с една задача, те могат да се съвещават помежду си. Ако са единодушни, те могат да възложат на един от тях да изложи общото заключение. Но когато са на различно мнение, всеки от тях дава отделно заключение.
    Задължения на експерта - съобразно чл.122, експертът е длъжен да се яви пред органа, когато е призован, и да даде заключение по въпросите на експертизата (занеявяване или отказ от заключение - глоба); длъжен е винаги да даде заключение по задачата, но в случай когато прецени, че въпросът излиза извън рамките на специалността му или материалите с които разполага са недостатъчни за аргументиране на мнение, той може да откаже заключението.
    За невярно заключение, дадено съзнателно или непрепазливо, експертът отговаря по чл.291 НК. Ако РРО желае да разпита експертът, когато той е в чужбина, това може да стане посредством т.нар.”видеоконференция” или “телефонна конференция” (чл.463а).

    ІІ. Преводачи и тълковници :
    Преводач - той се назначава, когато някое от лицата участващи в процеса не владее бълг.език или се налага превеждането на документи, които имат значение за делото.
Чл.11, ал.2 - Лица които не владеят бълг.език, могат да ползват родния си език. В тези случаи се назначава преводач.  Същото се отнася и за обвиняемия (чл.90, ал.1) и за свидетеля (чл.98,ал.7).
Чл.105 - Когато е съставен на чужд език, документът се придружава с превод на бълг.език, заверен по надлежния ред, или се назначава превода.
    Преводачът се назначава не само за да се осигури разпит на лицето или превод на документа, а и защото чрез него се реализира правото на защита и равенство на гражданите пред държавния орган, а в садебната фаза - осигурява публичност на процеса. В чл.90, ал.3, във вр.с чл.121,ал.1,т.1-3 е посочено кои лица не могат да бъдат преводачи: лица спрямо които са налице основанията по чл.25 (за отвод); свидетелите по делото; лица които се намират в служебна или др.завиимост от Об или неговия защитник, от пострадалия, ЧТ, ГИ, ГО или от техните повереници. Според акад.Павлов, съществува още едно основание за недопускане на преводач - лица, които не могат да удостоверят, че владеят чуждя език до степен да извършат точен превод от чужд език на български и обратно.
    Преводача е длъжен да се яви пред органа, който го е призовал и да извърши искания провед добросъвестно, пълно и точно. За неявяване или отказ да изпълни възложената задача (без уважителни причини), на преводача се налага глоба, а за даване съзнателно неверен превод - отговорност по чл.290, ал.2 НК. За разлика от експерта, от преводача не се иска заключение, а единствено възпроизвеждане на текст или реч.
    Тълковник - назначава се когато се разпитват глухи или неми лица. Не могат да бъдат тълковници кръгът от лица посочени по-горе (както за преводач). За неявяване или отказ да изпълни поставената задача, тълковникът отговаря както преводача. По същия начин отговаря и когато даде неправилно тълкуване - чл.290,ал.2 НК. Тълковницити се назначават когато възникне необходимостта от разпит на глух или ням, но не и за изясняване съдържанието на документ. Ако е необходимо да се изясни съдържанието на такъв документ (пр.написан от сляп) се назначава обикновено експерт или преводач.

    ІІІ. Специалист - технически помощник :
    Назначава се когато за извършването на определено следствено действие (претърсване, оглед, освидетелестване, изземване) са необходими специални познания и подготовка, каквито органа не притежава:
Чл.111, ал.1 - Когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени, както и в други предвидени в този кодекс случаи, се изготвят фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи в/у носител на компютърни информационни данни, планове, схеми, отливки или отпечатъци.
Чл.112, ал.1 - Веществените доказат.средства се изготвят по възможност от лицата, които извършват действията по разследването и съдебни следствени д/я.
Ал.2 - Когато за това са необходими специални знания и подготовка, назначава се специалист - технически помощник.
Чл.130, ал.1 - Когато е необходимо, огледът се извършва в присъствието на експерт или на специалист - технически помощник.
    ТП трябва да отговарят на условията за експерти. Пречките за експерти, са пречки и за ТП. Действията които се възлагат на ТП могат да са най-разнородни - от отключване на каси и брави, фотографиране, до изготвяне на звукозаписи (подслушване) и видеозаснемане. Но за разлика от експерта, ТП не дава заключение и въобще свое мнение, т.е. няма функции по процесуално ръководство в делото. ТП работи под ръководството на органа който го е назначил (следовател или съдия). За неявяване или неизпълнение на възложената задача, ТП отговаря по чл.122, ал.3 - глоба. ТП има право да поиска да му се заплати труда и направените р-ки, както и да му бъдат създадени условия за извършване на възложената работа.  Особен вид ТП е психолога или педагога - които присъстват и подпомагат провеждането на разпит на малолетни (задължително присъства един от двамата) или непълнолетни (присъства по преценка на РО). Целта на тези лица е да се осигури една по-висока достоверност на дадените от детето показания.

    ІV. Свидетели и поемни лица :
    СВИДЕТЕЛИ - това са лицата привлечени в процеса за да изложат пред органите на ДПв или СПв, по установения ред, своите лични възприятия от определени факти, които са от значение за делото. Свидителя посредством своите показания включва в орбитата на процеса определени факти които имат значение (макар понякога на вид минимално) за делото. Свидителите излагат сведения, придобити по пътя на своите лични възприятия - зрение, слух, обоняние и пр. Трябва да се прави разлика между показания и обяснения. Показания се дават от свидетелите, а обяснения - от обвиняемите. Свидетел може да бъде не само този, който непосредствено е възприел интересуващият делото факт, но и стози, който е чул нещо за този факт от друг човек (свидетел или обвиняем).
    Практически, свидетел може да бъде всеки който може да внесе яснота (до определена степен, макар и минимална) по въпроси интересуващи РО и от значение за делото. Свидетелят се конституира като такъв единствено от органа (провеждащ разследването - следовател/съдия). Той преценява кой ще бъде разпитан като свидетел.
Свидител може да бъде само ФЛ, но не и ЮЛ. Затова съвсем несъстоятелно е когато един служител започне да обяснява на РО, как той бил дл.лице и за въпросите които интересуват РО трябвало да запита ръководителя на организацията. Това не е така, свидетелят се разпитва в качеството му на гражданин на РБ, а не на дл.лице. Не ръководителя, а съответния служител е възприел фактите, които интересуват РО, но може да вънкине хипотеза, когато самия ръководител е възприел фактите и трябва да бъде разпитан. Нещо повече, свидетелят (който по стечение на обстоятелствата е и дл.лице) няма право да съобщава (на когото и да било, вкл.на ръководителя на организацията) каквото и да било, което е научил от РО по време на разпита, вкл.въпросите които са му зададени. В противен случай носи наказателна отговорност по чл.360 НК.
    Не могат да бъдат свидетели, които са участвали в процеса в друго проц.качество (чл.93, ал.1). Съществува практическа възможност едно лице, с/у което има подозрения, че е извършител, но още няма повдигнато обвинение, да бъде разпитан като свидетел. Нещо повече, това е практика в разследването. Защото макар и делото заведено с/у самия него (но още няма обвинение), ако лицето даде показания като свидетел, може да се окаже, че съвсем друго лице е извършителя или просто не е налице прест/е. Но недопустима е обратната хипотеза - едно лице да бъде привлечено като Об и след това да се разпита като свидетел. Това е така, защото свидетеля не трябва да заема страна в процеса, а Об е субект в НПс и страна в съда. Допуска се обаче разпит като свидетел на обвиняем с/у когото НПв е прекратено или е завършило с влязла в сила присъда (чл.93,ал.1,т.1).
    Изключение, да се разпитат като свидетели и др.процесуални фигури има при ЧОбв, ГИщец и ГОтв. Това е така, защото пострадалия (ГИ и ЧО) може да даде в много случаи изключително ценни сведения. А относно ГО, просто няма законово основание да не бъде допуснат до разпит като свидетел. Частния тъжител обаче не може да бъде свидетел. Това е така, защото ако допуснем неговите показания, то във времето когато дава показания, процеса ще остане без страна по обвинението (каквато е ЧТ).
Поемните лица - могат да бъдат разпитвани като свидетели, по-късно, след приключване на следственото д/е, на което са били поемни лица. Този разпит би могъл ад стане едва в съдебната фаза, защото за РО не съществува необходимост да разпитва поемните лица, а съдът може да прояви интерес към някои детайли от сл.действие (на което са присъствали поемните лица), особено когато защитата се противопоставя на сл.действие.
Защитници и повереници не могат да бъдат свидетели. Това е така, тъй като по този начин законодателят осигурява безпрепятственото упражняване на конституционноното право на защита на грагжданите. Какво би станало ако адвокатите трябва да се разпитват като свидетели, за действията на техните подзащитни?!! Затова, върху тази забрана, колкото и да е странно, се крепи доверието на гражданите към техните защитници и повереници. Но в случай, че адвокатът е възприел вече определени факти, преди да поеме защитата, той следва да не поема защитата в НПс по това дело. Ако РРО разбере това, адвоката няма да бъде допуснат да участва делото в качеството на защитник, защото той вече е придобил качеството свидетел - възприемайки фактите от значение за делото, преди поемане на защитата! Не така стои този въпрос, когато адвоката наред с множество др.свидетели е възприел същите тези факти. На практика тогава той е заменим свидетел и РРО няма основание да не го допусне до защита. Експертът не може да стане свидетел, както и свидетелят не може да бъда назначен като експерт. Това се налага с оглед непредубедеността на тези лица в НПс.
    Обстоятелства при които свидетелят не е длъжен да дава показания:
Чл.96, ал.1 - Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на прест/е него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг.
    Обстоятелства при които свидетелят не може да бъде разпитван:
Ал.2 - Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата които са му били поверени като защитник или повереник.
    Свидетели които могат да откажат да свидетелстват - това са съпругът, възходящите, низходящите, братя и сестри на обвиняемия (чл.94). ВС е приел, че не може да се откаже от свидетелствуване лице, което се намира в посочени роднински връзки с един от обвиняемите, но е призовано да даде показания за друг обвиняем по същото дело. Но показанията трябва да бъдат дадени доколкото фактите, които излага не се намират във връзка с деянието на обвиняемия, с който свидетелят е в родствена връзка.
Не могат да бъдат свидетели (освен тези които участват в др.проц.качество) и лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях (чл.93,ал.2). В тази категория попадат лицата, чиито сетивни органи са повредени (изцяло или отчасти) - слух, зрение (далтонизъм) и др. Не всяка психична болест изключва способността на лицето да свидетелства, а само онази, която не дава възможност на лицето да разбира и правилно да възпроизвежда обективната действителност.
    Възрастта на свидетеля - не може да бъде пречка за давена на показания. Могат да бъдат свидетели и малолетни, стига да могат да възприемат и възпроизведат, макар и неточно интересуващите факти по делото. Всеки отделен случай на свидетелстване трябва да се разглежда отделно. Ако има достатъчно други свидетели, не е нужно да се разпитва малолетен. Потенциалната заинтересуваност на свидетеля, не е пречка той да свидетелства.
    Права на свидетеля - свидетелят може да си служи с бележки и цифри по време на разпита, които се намират у него и се отнасят до даваните от него показания; има право да получи възнаграждение за загубения работен ден, както и да му бъдат заплатени р-ките, които е направил (пътни, квартирни и др.); да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси. Възнаграждението и р-ките на свидетеля се определят от РРО с постановление/определение.
    Задължения на свидетеля - първото задължение е да се яви пред органа, когато е надлежно призован (в неотложни случаи може да се призове и по телефона). Да изложи всичко което знае по делото и да отговори на въпросите които органа поставя. Свидетелят намиращ се извън страната може да бъде разпитан чрез видеоконференция или телефонна конференция (чл.463а). Когато свидетеля не може да се яви поради заболяване, престарялост, инвалидност и др.пречки, може да се разпита на място където се намира. В определени случаи е препоръчително свидетелят да се разпита на местопроизшествието. Свидетел, които без уважителна причина, не се яви за разпит се наказва с глоба до 100 лв и се довежда принудително (с постановление на РО - чл.95,ал.4). Свидетел, който без да има това право (по чл.94 и 96), откаже да свидетелства се наказва с глоба 200 лв, като при всеки следващ отказ от свидетелстване се налага същата глоба. Тук свидетелят се явява пред органа, но просто отказва да дава показания, без законово основание. Свидетелят е длъжен да остане на разположение на органа дотогава, докато органа счете, че е необходимо. Това е така, защото органа след показанията може да пристъпи към разпознавана на лица или вещи от свидетеля, към получаване на сравнителни образци от подпис/почерк на свидетеля (необходими за експертиза), към следствен експеримент и др.
Лъжесвидетелстването се наказва по чл.290 НК. Обаче нормално е да се образува наказателно преследване с/у свидетелят дал неистински показания, едва след като делото по което са дадени е приключило. Това е така, защото в противен случай означава, че органа инициирал образуването на делото за лъжесвидетелстване е предубеден, или пък иска да въздейства в/у този свидетел.
    ПОЕМНИ ЛИЦА - те са необходими при осъществяване на определени следствени действия от органа водещ разследването - огледът, претърсване, изземване, разпознаване, следствен експеримент (чл.116,ал.2). Тяхната задача е просто да присъстват и гледат, с оглед удостоверяване законосъобразността на действията на извършващия сл.действие. Те не могат да се намесват по време на извършването на действията, те са просто наблюдатели. ПЛ се избират от органа предприел сл.действие. ПЛ трябва да се ползват с добро име в обществото и да нямат интерес от изхода на делото (да не са роднини или близки на лицето което се обискира или да не живеят в помещението, където се претърсва). Обикновено РО конституира ПЛ като устно го поканва да участва в сл.действие. Но може да го конституира с постановление, и когато е така, от момента на изтовянето на постановлението, ПЛ поема определени в закона задължения:
Чл.116, ал.3 - Поемните лица се избират от органа, извършващ следственото действие, между лицата, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересувани от изхода на делото, като са длъжни да се явят, след като са поканени, и да останат на разположение, докато са необходими.
Ал.4 - За неизпълнение на задълженията си по ал.3 поемните лица отговарят като свидетели.
    ПЛ не се призовават, а са поканват от органа, защото тяхното присъствие е извънредно и спешно, като не търпи отлагане. Когата откаже да се яви на мястото където ще се извършва сл.действие, ПЛ се довежда принудително да присъства на това място, като му се налага и глоба за недоброволно явяване, т.е. за възпрепятстване на разследването (с постановление на РО - чл.95,ал.4). Това не бе така до края на 2004г. До него момент за РО един от най-големите проблеми (според мен това е най-големият), бе намиране на ПЛ за съответното сл.действие, защото практически всеки отказваше да се ангажира с това. В практиката обикновено се ангажират лица в пенсионна възраст (в пенсионерски клубове) или пълнолетни учащи (от общежития), т.е. лица без съществени обществени ангажименти. Това е така, тъй като сл.действие може да продължи във времето цял ден и повече. Обикновено при сл.действия присъстват точно 2 ПЛ.
    Права на ПЛ - имат право да правят бележки и възражения по допуснати непълноти и закононарушения; да искат поправки изм.и допъл.на протокола; да подписва протокола при особено мнение, като писмено изложи съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят р-ките които са направили (чл.116,ал.5). Органът, извършващ сл.действие е длъжен да запознае ПЛ с правата им преди началото на действието (ал.6). ПЛ могат да бъдат призовани като свидетели.

22
_________Понятие за ДОКАЗВАНЕ. Предмет на доказване___________

    І. Понятие за доказване :
    Непосредствената задача на НПс е очертана в
Чл.1, ал.1 - НПК определя реда, по който се извършва НПв, за де осигури разкриване на прест/ята, разобличаване на виновните и правилно прилагане на з-на.
    Практическата задача на НПв се свързва с разкриване на обективната истина, фактически установяване на истината, което се постига чрез доказването.
О. Доказването - проц.дейност, която се реализира главно чрез действията по предварителното разследване (следствие/дознание) и съдебни следствени д/я в едно наказ.дело.
    Д. е процесуален механизъм при използването на който се натрупва проц.познание за релевантните фактически обстоятелства на прест/то (Пр), на основата на неговите следи. Ядрото на проц.дейност са именно действията по Д., те са пътя за изясняване на обективните предпоставки за реализиране на наказателната и гражданска отговорност на извършителите на прест.деяния.
    Д.е строго формална д/ст. За неговата реализация з-на предвижда специален ред, условия и реквизити в изготвяните проц.актове от органите осъществяващи Д. Нормите в тази насока са императивни, защото тези норми касаят допустимостта на проц.д/ст и неспазването на формата влече след себе си съществени проц.нарушения от лицата осъществяващи Д.
    Д е отрасъл от  общата част на “наказ.процес”, като уч.дисциплина. Основните категории на Д. са:
1) доказателствата;
2) доказателствените ср/ва;
3) предмета и тежестта на доказването;
4) способите за събиране и проверка на доказателствата.
    
    ІІ. Предмет на доказването :
О. Предмет на Д. - съвкупност от фактически обстоятелства, които следва да бъдат установени и доказани по всяко наказ.дело, независимо от ОХ или от ЧХ.
    Тези фактически обстоятелства (ФО) са елементи главно от събитието на прест/то, което се свързва с конкретен НПс (дело) и което Пр е факт от миналото. Обстоятелствата включени от РО в предмета на доказване са релевантни ФО.
Чл.82 - В НПв подлежат на доказване:
1. извършеното престъпление и участието на Об в него;
2. х-ра и р-ра на вредите, причинени с деянието;
3. др.обстоятелства, които имат значение за отговорн.на Об, вкл.и относно семейното му и имуществено положение;
4. причините и условията, способствали за извършване на Пр.
    Горните обстоятелства, които подлежат на доказване, могат да се класифицират така:
1. Обстоятелства относно главния факт - състава на Пр;
2. Обстоятелства относно гражданския иск - ФС на деликта (според ЗЗД);
3. Обстоятелства относно причини и условия за извършване на Пр - те са предмет и на криминологията;
    От материално-правна гл.т., отделните категории ФО са следните:
1) Елементи от ФС на Пр - това са обстоятелствата свързани с деянието и участието на Об в него (обекта, субекта на Пр и основанието за възникване на Гр.ПО във връзка с деликта);
2) Обективната страна на ФС на Пр - обстоятелствата относно х-ра и р-ра на вредите;
3) Субективната страна на ФС на Пр - др.обстоятелства относно отговорността, психологическо отн/е на дееца при деликта (цел, мотиви, подбуди, емоц.състояние, форма на вината). Относно обстоятелствата касаещи семейно и имуществено положение на дееца, те имат значение за определяне мярката за неоткл.и правото на служ.защитник. Първите обстоятелства могат да бъдат смекчаващи или отегчаващи отговорността на Об с оглед наказанието му;
4) Обобщаване, систематизирани и изследване - тук попадат обстоятелствата свързани с причините и условията способствали Пр.
    Предметът на Д е проц.задълржение за РРО, да предприеме служебно всички налагащи се действия за постигне установяване всички онези обстоятелства посочени в чл.82. Това служебно начало е основното за да бъде разкрита обективната истина в НПс.
    Предметът на доказване, трябва да се различава от някои други понятия, като:
Предели на доказване - това понятие се свързва с въпроса за достатъчността на събрания доказат.материал (доказателствата + доказат.ср/ва), който да се ползва като основание за издаване на съответния проц.акт от органа (пр.обвинението);
Предели на изследване - като понятие се свързва с нивото на точност на познанията при изследване на процесните обстоятелства, с пълнотата на изследването на обстоятелствата формиращи предмета на доказване;
Предмет на изследване - като понятие съвпада с понятието “предмет на доказване” по съдържание, тъй като в процеса се изследват обстоятелства, които подлежат на доказване;
    Предметът на доказване в хода на делото се развива и разширява. Това е така, защото в началото на НПв само при първоначалните следствени д/я са установени ФО включени в предмета на доказване. С напредване на процеса, множеството следствени версии се редуцират следствие на разширените и доказани ФО. Формира се определен извод от РО и се прави заключение по всички елементи от предмета на доказване включени в чл.82. Но при съставяне на обвинителния акт и при постановяване на обвинителната присъда, изводът на РРО следва да бъде лишен от съмнения и еднозначен с оглед безспорно установената виновност на Об и неговото прецесно деяние (чл.235 - обвинит.акт на прокурора, чл.301, ал.2 - присъдата на съда).
    Обсег на предмета на доказване - в предмета могат да се включват всякакви обстоятелства от РРО, които имат връзка с главния факт, гражд.отговорност (относно деликта), както и по причините и условията, спообствали извършване на Пр. Тези обстоятелства могат да са положителни (настъпило събитие) и отрицателни (ненастъпило събитие). Наличието на алиби на Об е отрицателно обстоятелство за изключване на Об от престъпното деяние (по време на деянието е бил на др.място). Важно е да се отбележи, че предмет на доказване са и обстоятелства които по своя характер са тайна: служебна (чл.12 ДПК), фирмена (чл.52 ТЗ), държавна (ЗМВР,ЗОВСРБ), професонална (лекарска, адвокатска). Това предполага разглеждането на делото при закрити врати, при наличие на подобни обстоятелства.
    Не се включват в предмета на доказване :
1) Общоизвестни обстоятелства (facta notoria) - географски обекти, природни събития и др.
2) Съдебно известни обстоятелства - за тях съдът или вече е осведомен или има възможността да се осведоми (пр.минала присъда);
3) Норми от действащото или отменено право - презумпцията “съдът знае законите”;

23
________________ТЕЖЕСТ  НА  ДОКАЗВАНЕ______________

Чл.83, ал.1 - Тежестта да се докаже обвинението по дела от ОХ лежи в/у прокурора и разследващите органи, а по делата, образувани по тъжба на пострадалия - в/у частния тъжител.
Ал.2 - Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.
    Тежестта на доказване (ТД) проличава най-ярко от презумпцията за невинност - Обвиняемият е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда (чл.14,ал.2). Поради тази презумпция, Об нито е длъжен да дава обяснения, нито е длъжен да доказва изложените от него твърдения, че е невинен, с/у обвинението му. Тази презумпция неминуемо води до формиране на института “ТД”, защото логично щом Об няма да доказва своята невинност, то в/у обвинителя - прокурора и водещите разследването - РО (следовател и дознател) се стоварва ТД.  ОСОБЕНОСТИ при ТД :
1) ТД пада винаги в/у главния обвинител по делото. На ниво ДПв, ТД се носи поравно от прокурора (наблюдаващ делото) и РО (водещ разследването по делото);
2) ТД не може да се прехвърля на др.субекти в НПс - още по-малко може да се прехвърли на субектите на НПО (виж табл.от 13?). В хипотезата, когато прокурора оттегли обвинението си (в съдебна фаза), ЧО продължава своята обвинителна д/ст в рамките на вече повдигнатото обвинение, но не става главен обвинител (какъвто е прокурора) и в/у него не пада ТД. Обратно, при дела от ЧХ, когато прокурора встъпи в делото и то става вече дело от ОХ, то ТД преминава от ЧТ (като гл.обвинител) в прокурора. Тогава ЧТ ще продължи обвинението си в качеството вече на ЧО и ГИ по делото. ТД в съдебната фаза пада винаги в/у главния обвинител (прокурор или ЧТ);
3) ТД е типична за служебното начало - тя се проявява в един висящ процес, и  е характерна за целокупната процес.д/ст на държавните органи ангажирани с НПс. ТД е процесуално задължение на органите на ДПв (прокурор и РО), защото те реализират линията на “служебното начало”, която е водеща в НПс;
4) Главния обвинител носи ТД - тя се свързва с обвинението и наказателната отговорност която то предполага;
5) ТД пада в/у прокуроро и РО и когато не се подържа обвинението - прокурора или РО може мотивирано да иска прекратяване на делото (чл.21);
6) Различаване на ТД от “задължение за доказване” - РРО е задължен и носи отговорността за издирване на обективната истина за влагане в издаваните от него проц.актове на правилно изяснени обстоятелства относно деянието и дееца. В СПв РРО е съдът, а ТД пада в/у прокуроро, докато в ДПв ТД и задължението за доказване падат в/у прокурора и РО, поравно;
7) Никога ТД не пада в/у съда - както в контролната му дейност при ДПв, така и при правораздавателната му д/ст в съдебната фаза на процеса. Но той носи задължението за доказване преди произнасяне на своя акт. Затова съдът може да осъди подсъдимия, дори когато прокурора не подържа обвинението в СПв.
    Специфично правило - то се свързва с текста по чл.147, ал.2, във вр.с чл.147,ал.1 и чл.148 НК. Тук става въпрос за клевета, при разследването на която се докаже истинността на твърдяното от дееца (разгласени позорни обстоятелства за другиму или преписване на Пр).
Чл.147, ал.2 - Деецът не се наказва ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.
    Когато такъв деец е привлечен като Об по делото (за клевета), възниква следната особена проц.ситуация:
1. Тук Об трябва да докаже заявените от него обстоятелства (които са окачествени като клеветнически). Това той трябва да стори под страх, че ако не успее да докаже истинността им то ще бъде признат за виновен по делото за клевета;
2. Предвид посочената презумпция за невинност, ad hoc се променя действието на тази презумпция - дееца се счита за невиновен, но под условието, че той трябва да докаже своите изявления (позорните обстоятелства относно потърпевшия или извършените от него престъпни деяния);
3. Об трябва да стори всичко възможно да докаже истинността на твърденията си с достатъчно доказателства, т.е. да докаже своята невнност. В тази посока трябва да се труди и защитника му.
    В този случай, върху Об не пада ТД или задължението за доказване, защото практически прокурора и РО трябва да докажат, че той е изрекъл тези твърдения (опозоряващи потърпевшия). При това Пр - клеветата се вплитат определени проц.моменти - може ли деецът да докаже твърденията си или това ще стори органа? Ако деецът не е в състояние да докаже твръдениета си, вкл. и посредством активните действия на РО в тази насока, то тогава имаме очертан субективен елемент на престъпното деяние.

24
_____________ДОКАЗАТЕЛСТВА - същност и видове______________

    І. Същност на д-вата :
    Доказателствата (чл.84) и доказателствените ср/ва (чл.85) са основни категории при доказването:
Чл.84 - Доказателствата в НПв могат да бъдат фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда предвиден в този кодекс.
Чл.85, ал.1 - Доказателствата се установяват чрез обяснения на обвиняемия, обяснения на заподозрения, свидетелски показания, протоколи на следствени и съдебни действия и др.средства, предвидени в този кодекс.
Ал.2 - Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
    Доказателствата и доказат.ср/ва се обозначават с един термин - “доказателствени материали”.
    Казахме, че доказателствата са фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото и същевременно допринасят за изясняване на тези обстоятелства. Установяването на тези фактически данни трябва да стане по реда предвиден в  НПК
БЕЛЕЗИ на доказателствата :
1) Те са фактически данни - факти, събития, състояния, предмети и въобще всякаква даденост, без оглед на времето, мястото и условията за нейното осъществяване. Тези данни се характеризират с обективност, поради това, не са доказателства: мнението на едно лице, оценката за някакво събитие и др.подобни. Доказателствата са следи от осъществено в миналото престъпно деяние, които съществуват в обективната реалност. След като бъдат те събрани, на тяхна основа вече се градят логически изводи за настъпили релевантни за делото ФО. Поради това д-вата трябва да се различамат от ФО, от предмета на доказване;
2) Д-вата са във връзка с обстоятелствата по делото - именно поради това те се събират, защото имат връзка с делото, т.е. са относими, релевантни и служат като основа за постановяване на проц.актове в хода на делото (пр.за вземане мярка за неотклонение);
3) Д-вата допринясат за изясняване обстоятелствата от предмета на доказване - тяхната процесуална ст/ст се ражда от факта, че са носител на информация (в различна степен) която интересува органа, разпоредил събирането им (или събиращ д-вата лично). От д-вата се извличат сведения за релевантни за делото ФО. На база на тези сведения, РРО прави съответния проц.извод. Те допринасят за изясняване на въпроси от фактически и правен х-р;
4) Д-вата са установени по реда на НПК - тяхното съблиране трябва да става само при стриктно спазване посочения в з-на ред, форма и условия, с оглед тяхното: допускане, събиране и проверка. Нарушаване формата води до порок в процесуалната д/ст. Д-вата са само тези данни преминали през механизма на процес.доказване.
Поради това,  НЕ СА  доказателства:
данните послужили за образуване на НПв (пр.тъжба до прокурора) (чл.186);
достатъчното данни изложени в тъжба, вкл.приложени документи (чл.190);
данните които са събрани при разпоредена проверка от прокурора (чл.119,ал.1 ЗСВ);
данните събрани в разследване с оглед възобновяване на дело (чл.362,ал.2).
    Горните данни могат да станат д-ва, когато се образува наказ.дело (или приключеното НПв бъде възобновено) и се допуснат, съберат и проверят съобразно нормите на НПК, след което се включват в съвкупността от доказат.м-ли.
    Същността на д-вата се изразява в това, че те са:
1. Конкретни факти - имащи материално или нематериално естество и конкретни белези;
2. Елементи от обективн.действителност - те са нещо реално, а не идеи или представи;
3. Може да са на практика всички възможни факти;
4. Не могат да се посочат в НПК в тяхната пълнота и изчерпателност.

    ІІ. Видове доказателства :
    &    Според отношението на д-вата към обстоятелствата от предмета на доказване (ПД), биват:
1) Преки д-ва - те непосредствено установяват релевантни обстоятелства от ПД. Примерно показания на свидетел присъствал на деянието - очевидец. Неговите показания пряко разкриват какви обстоятелства са настъпили по време на деянието;
2) Косвени д-ва - те нямат тази ст/ст по доказването. Това е така, защото едно косвено д-во, само по себи си не може да доведе до установяване на релевантни за делото обстоятелства. Това е така, защото е налице опосредствата връзка м/у косвените д-ва и събитието на Пр. Но косвеното д-во установявав др.факт нар.”доказателствен факт”, който е в пряка връзка с главния факт. Косвените д-ва има значение по делото в 2 насоки:
Първо - те спомагат да се консолидират наличните преки д-ва по делето и да се оформи съвкупността от д-ва;
Второ - организирани, косвените д-ва дават възможност за едно обосновано обвинение и осъдителна присъда, когато по делото липсват преки д-ва, но имаме достатъчно на брой и свързани косвени д-ва. Тогава тези косвени д-ва трябва да изграждат единна с-ма, верига, едно непротиворечиво цяло, което без съмнение да доведе до точно определен извод. Спояващият елемент м/у наличните косвени д-ва е именно липсата на противоречия м/у тях.
    Прякото или косвено д-во може да бъда издирено посредствомвсички видове доказателствени ср/ва посочени в НПК.
    &     Според извода до който водят, д-вата биват:
1) Обвинителни д-ва - те обосновават повдигане и подържане на обвинение с/у точно определено лице, за извършеното от него Пр. Те служат като основание за наличие на материално-правните и процесуални предпоставки за изграждане на обвинението и привличане на лицето като извършител (съучастник) на процесното деяние и аргументират отговорността която следва да понесе дееца;
2) Оправдателни д-ва - те обслужват интересите на защитата с оглед: аргументиране невинността на подзащитния; оспорват с факти несъмнеността на обвинението; насочват към една по-лека наказа.отговорност от тази посочена в обвинението; или към една възможност от освобождаване от изтърпяване на наказанието и освобождаване от наказ.отговорност.
    В НПс от държавните органи се изисква да бъдат обективни и да събират както обвинителни, така и оправдателни д-ва.
     &     Според характера на източника им, д-вата биват:
1) Първични д-ва - когато използваното доказ.ср/во за събирането им  се явява първоизточник на съдържащите се в него д-ва (данни). Примерно първични са д-ва получени от показания на свидетел или обяснения на обвинеям. Тяхната проц.ст/ст е особено важна в НПс, понеже е по-достоверна информацията им и е с по-голяма степен на вероятност;
2) Производни д-ва - когато ДС не е първоизточник, а отразената в него информация е производна (данни от “втора ръка”). Не се допуска подмяната на първични д-ва с производни. С производните се работи единствено в случай, че няма обективна възможност да се набавят първични д-ва.
    Според субстанцията (естеството) на д-вата, те биват:
1) Веществени д-ва - те имат някаква материална форма. Могат да бъдат:
предмети послужили или предназначени за Пр;
предмети в/у които има следи от Пр;
предмети спрямо които е било насочено посегателството при Пр;
други предмети, които служат за изясняване на релевантни по делото обст/ва.
    Под “предмет” се има предвид вещ и писмен документ (писмено д-во). Случаен документ може да бъде пр.предсмъртно писмо (при самоубийство). Документите трябва да се различават от писмените док.ср/ва (протоколите от следствените д/я и от съдебно заседание);
2) Невеществени д-ва - те нямат материално естество и не са вещи.
    Някои веществ.д-ва и невеществ.д-ва, поради своята специфика или размери, не могат да се внесат и приобщят по делото самостоятелно, без помоща на съответните доказ.ср/ва (протоколи, фотоснимки и др.) - пр.изгоряла къща. ВД се прилагат към делото като се вземат мерки да не се изменят или повредят. Когато се предават от един орган на друг, те вървят с всички доказ.м-ли по делото.  Когато не могат да се приложат в делото (пр.наркотични в-ва), те се запечатват и съхраняват на местата посочени от органа или се предават в специализ.организации - БНБ, АМитници и др.).
    Когато в ДПв пострадалия поиска от прокурора да му бъде върната веща (ВД), понеже е собственик (чл.108,ал.2), а прокуроро откаже, отказът подлежи на обжалване пред ПИС.
    Практика е към голяма част от делата, в хода на разследванто, РО да получи оригинални документи от различни организации - ТДД, РУСО, болници и др. Тогава се прилага Чл.109, ал.3 - Писмата, книжата и др.писмени актове, иззети като вещест.д-ва, се оставят към делото или се предават на заинтересуваните учреждения, ЮЛ и ФЛ.
    При спор за право в/у предмети, иззети като ВД, той се решава по реда на ГПК, като иззетите ВД се пазят до влизане в сила решението на гр.съд (чл.110).

25
_________ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ  СРЕДСТВА - същност и видове________

    І. Същност на ДС :
Чл.85, ал.1 - Доказателствата се установяват чрез обяснения на обвиняемия, обяснения на заподозрения, свидетелски показания, протоколи на следствени и съдебни действия и др.средства, предвидени в този кодекс.
Ал.2 - Не се допускат доказателствени ср/ва, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
О. ДС - процесуално-технически способи за внасяне в процеса на доказателства по делото. Те са носители, източници на д-ва.
    БЕЛЕЗИ на ДС:
1) Възпроизвеждат фактите, които представляват интерес за НПс;
2) Изготвят се с оглед внасяне на всички възможни д-ва в НПс;
3) Някои ДС могат да съдържат не само д-ва, но и други ДС (пр.протокол за разпит на Об в ДПв - съдържа обяснения, които сами по себе си са ДС);
    Особеното на ДС се корени в това, че те са:
процесуално-технически способ, който по своя х-р е формален;
изрично са уредени в НПК - предпоставки, ред и условия за събиране и проверката им;
лимитирани са от з-на (не се допускат, когато не са събрани по НПК).

    ІІ. Видове ДС :
    ДС са следните:
обясненията на Об и заподозрения
свидетелските показания
протоколите от следствените д/я
протоколите от съдебните д/я
веществените доказателствени средства (ВДС)
    Условно ДС се разделят на:
1. Гласни (обяснения и показания - те се дават устно по време на разпит);
2. Писмени (това са протоколите - изготвят се по реда на НПК);
3. Веществени (изготвят се под формата на вещ - аудиокасета, видеокасета и др.).

    1)Обяснения на обвиняемия - това са изявления, посредством които се възпроизвеждат определени факти и обстоятелства от предмета на доказване. Съобразно чл.51, ал.1 Об може по всяко време на делото да даде обяснения, които са в пряка връзка с обвинението, което е повдигнато спрямо него. Но Об може да откаже да дава обянения и това не може да се тълкува в негова вреда. По друг начин следва да се разглеждат обясненията на Об чрез които той внася доказателства - тези обяснения се разглеждат като ДС (източници на д-ва). Об има право, когато му се даде последната дума от съда (при ПИС или въззив.съд), да иска съдът да му разреши да бъде разпитан отново и да даде важни по делото обяснения. Съдът не трябва да ограничава правото на Об да дава обяснения в който и да било момент от съдебното следствие (чл.275). Обясненията на Об са както ДС, така и ср/во за реализиране неговото право на защита. Обясненията на Об се дават устно и непосредствено пред РРО. Още при привличането му като Об му се разясняват подробно всички негови права като Об, вкл.правото да ползва защитник. Ако Об поиска, обясненията му се дават в присъствието на защитник. Искането/отказа от защита винаги се вписва във всеки един протокол. От съдържателна страна, обясненията на Об могат да бъдат дадени под формата на самопризнания или оговор. Самоприязнанията се свързват с внасяне на д-ва за виновно извършеното деяниеот самия него. В средновековния процес (инквизицията) самопризнанието се е считало за царица на доказателствата. Поради тази причина, не е било необходимо след самопризнание да се издирват и събират др.д-ва. Съвременния НПс отрича тази средновековна Формална теория за оценка на д-вата (чл.16,ал.2- Д-вата и ДС не могат да имат предварително определена сила; чл.91- Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на Об…). Самопризнанието е необходимо за да се стигне до споразумение в ДПв (чл.414ж). Но ако съдът не одобри постигнатото споразумение, то самопризнанието губи доказателствената си ст/ст (все едно не е съществувало). Оговор - това са обяснения относно престъпната д/ст на други лица (без значение дали са обвиняеми или не).Когато е прекратено НПв с/у Об или вече е влязла в сила присъдата, същият може да даде свид.показания по същото дело с/у други лица, които вече са привлечени като Об. В обясненията на Об (в съда или ДПв) могат да се съдържат както самопризнания, така и оговор. По време на НПв могат да бъдат давани многократно обяснения, както по инициатива на РО, така и по искане на Об. Някой от тях може да са противоречиви. Органът който разглежда делото трябва да вземе предвид всички дадени обяснения, в тяхната съвкупност и на база са всички обстоятелства по делото да вземе решение по вътрешно убеждение (чл.16). Обясненията на Об, дадени в хода на ДПв пред съдия, се прочитат в съда, когато: подсъдимия е починал (но има др.подсъдими по делото); делото се разглежда в отсъствието на подсъдимия; противоречия м/у тези дадени в ДПв и тези в съда; подсъдимия не дава обяснения или не си спомня нищо (чл.277). Об може по всяко време да оттегли обясненията си, но тогава възникват подозренията относно мотива да стори това и пр.
    2)Обяснения на заподозрения - относно разпита на заподозрения и обясненията му се прилагат общите правила за обяснения на Об. Особеното тук произтича от процесуалния статут на задържаното лице, при условията на предварително задържане (чл.202), т.е. още нямаме повдигнато обвинение и лицето не е привлечено като Об. Задържаният е една временна процесуална фигура и той не може да остане дълго такъв (до 72 часа може да се постанови предварително задържане от прокурора, или до 24ч от РО). При заподозрения не съществува правната възможност по чл.210,ал.3 - да бъде разпитан пред съдия, когато РО сметне за необходимо (както при Об). Следва, че обясненията на заподозрения не могат да се бъдат четени в съдебното заседание и да се вземат предвид от съда при постановяване на присъдата. Ако заподозреният бъде привлечен като Об и даде нови обяснения, то при възникнало противоречие м/у двете и повече обяснения, първите не се обезсилват, но право на РО е да прецени възникналата колизия на обясненията и да вземе своето решение по вътрешно убеждение, основано на обстоятелствата по делото.
    3)Свидетелски показания - те представляват изявление, с което свидетеля възпроизвежда фактите които са свързани с процеса и интересуват органа. Със свидетелски показания могат да се установяват всички обстоятелства от предмета на доказване. Свидетелите, като лица които не са субекти на НПО, не осъществяват основна процесуална функция, а ролята им е само да дадат показания и да улесняват разкриването на обективната истина по делото.Практически, свидетели могат да съ всички ФЛ, освен лицата, които поради своите физич.и психич.недостатъцине са способни да възприемат правилно фактите от значение за делото или да дават достоверни показания по тях. При подобна неспособност, РО назначава експертиза.  Тези моменти бяха разгледани във въпрос №21. Поемните лица практически се привличат в качеството на потенциален свидетел: в случай, че се оспори действителността на съставения протокол за действия по разследването, те задължително се разпитват като свидетели (чл.116). Посочихме, кои лица могат да откажат да свидетелстват (чл.94). Защита на свидетеля - когато са налице достатъчно основания, че поради свидетелските показания може да възникне опосност за живота, здравето или имота на свидетеля, на негови възходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, органът (РО или съдията-докладчик) взема мерки по защита на посочените лица (чл.97а). Защитата се извършва по инициатива на органа или по искане на свидетеля, при наличието на горните предпоставки. Защитните мерки са 2 вида: 1.Запазване в тайна самоличността (анонимен свидетел); 2.Осигуряване на охрана. Особеното за анонимния свидетел е, че първо органът съставя акт за вземане на мярката (мотивиран), в който посочва неговите данни и идентификационен номер на свидетеля. По-нататък свидетелят в нито един протокол за разпит или съд.заседание не фигурира с имена или лични данни, а само чрез този идентификационен номер (актът се съхранява по спец.ред определен от м-ра на правосъдието). Този свидетел не подписва протокола (с оглед укриване на подписът му). РО или съдът разпит този свидетел тайно и единствено те имат достъп до този свидетел. Въпросите към него от защитата или повереник се задават писмено и той отговаря писмено - с проокол за разпит. Съдебни заседания при наличие на аноним.свидетел виаги се провежда при закрити врати. Тук се нарушава принципа за устност и непосредственост с оглед запазване анонимността на свидетеля. В чл.99а е предвидено, че обвинението и присъдата не могат да се основават единствено на показания на анонимен свидетел. В чл.95 са предвидени и задължения за свидетелят - да се яви пред органа, когато е редовно призован; да изложи всичко което знае по делото и да отговори на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, когато това е необходимо. Когато свидетел не се яви за разпит, му се налага глоба и се постановява неговото принудително довеждане - МПП по чл.157. Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси отговорите на които биха го уличили в извършване на Пр него, негови възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг. Също не може да се бъде разпитван относно обстоятелства които са били поверени като защитник или повереник. Когато свидетелят откаже да свидетелства (извън чл.94 и 96) се глобява с 200лв, която се налага отново при всеки един отказ (чл.95,ал.5). Свидетелят преди да започне разпита се предупреждава, че за лъжесвидетелстване носи наказателна отговорност по чл.290 НК, а също, че няма право да разгласява данни и обстоятелства по делото които са му станали известни по време на разпита (може да му бъдат показани документи, вещи и др.), без разрешение на органа, в противен случай носи нак.отговорност по чл.360 от НК за разгласяване на следствена тайна. Свидетелят има права - да се служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират в него и се отнасят до неговите показания, да получи възнаграждение за загубения работен ден, да му се заплатят р-ките и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите П и И (чл.97).
    4)Писмени ДС - това са писмени документи, книжа, които са съставени по предвидения от з-на (НПК и др.з-ни) ред от компетентните ДО - протоколи за д/я по разследването (ДПв и СПв) и други документи  (чл.100-105а). Чрез тях предимно се удостовяряват извършени д/я по разследването и съдебни следствени д/я. За всяко д/е по разследването  се съставя протокол на мястото където е извършено то в момента на извършването му. Това се отнася и за д/я, които се извършват по делегация (чл.115 и 201а,ал.1) от др.РО в друг съдебен район. Съобразно чл.101 - в протокола се посочват: дата и място на следственото д/е; времето на започване и на завършване; участвалите лица а също направените искания, бележки и възражения; извършените д/я в тяхната последователност и събраните д-ва; подпис на органа извършил д/ята, а когато НПК предвижда присъствието на поемни лица, подписват се и те. Всяко поправка в протокола трябва да се удостовери с подпис на лицето което я прави и лицата, които са положили подпис в протокола. Когато се извършва: освидетелстване (оглед на лице-чл.132), претърсване и изземване (чл.133) или обиск (претърсване на лице-чл.138), протокола се подписва от съдия от ПИС (разрешил/одобрил, ако се подписва постфактум) и след извършване на сл.действие се предава екземпляр от протокола на лицето с/у което е насочено действието. Това се прави с цел да се даде право на защита на лицето - да обжалва действието на РО. На лицата дали показания или обяснения никога не се предоставя екземпляр от оригинала, но може да им се даде препис или фотокопие, ако са направили писмено искане за това. Органът е длъжен да вземе мерки да запази събраните в делото оригинални документи. Преси и фотокопия трябва точно да възпроизвеждат оригинала и да бъдат заверени от дл.лице в което остава държането на оригинала (от съответното учреждение, адвокат, счетоводител, лекар и др.). Когата е на чужд език, документът трябва да бъде придружен с превод на балг.език, заверен по надлежния ред или РО назначава преводач. На основание чл.133, ал.1, по искане на РО или съда, всички граждани, ЮЛ, дл.лица и учреждения са длъжни да запазят и предадат намиращите се в тях предмети и книжа, компютърни информ.данни и техните носители. Това искане се извършва с постановление/определение, и ако лицето откаже да ги пази или предаде се отива на претърсване и изземване. Възможно е някои документи които са ДС да съдържат в тях други ДС - пр.протоколите за разпит съдържат обяснения и показания, или протоколите от съд.заседания в ПИС и въззив.инстанция. Всички събрани протоколи и др.документи и книжа се прилагат (приобщават) в делото. Според акад.Павлов, преписите са документи, които възпроизвеждат съдържането на първообразните документи. Органите не бива да допускат в делото да се подменят оригиналите с преписи от документи. Но ако по някаква причина оригиналът е унищожен/загубен, то няма забрана в съда да се ползват и преписи, които са изготвени съобразно изискванията на з-на (ако има такива). Преписите могат да послужат и за проверка на оригинален документ. Писмените ДС се преценяват на общо основание по вътрешно убеждение на органа, който трябва да извърши оценката на събрания и проверен доказ.материал с оглед произнасяне по основните въпроси на процеса.
    5)ВЕЩЕСТВЕНИ   ДС - (чл.106-113а) ВДС са предмети:
които са послужили/предназначени за извършване на деянието и имащи следи от Пр;
са били предмет на Пр;
както и всички др.предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото (пр.специални разузнавателни ср/ва- СРС).
Чрез тези предмети се възпроизвеждат в НПв факти свързани с делото. ВДС се съставят: 1.Когато ВД не могат да се отделят от мястото където са намерени, както и в др.случаи предвидени в НПК (чл.111)- изготвят се фотоснимки, видеозаписи, звукозаписи, плано, схеми, отливки и др.; 2.Когата ВД могат да се отделят и приобщят към делото (чл.107) - внимателно се оглеждат, описват се подробно в протокола (пр.претърсване, оглед и др.сл.д/я) и по възможност се фотографират, после се прилагат в делото внимателно за да не бъдат повредени или изменени.
    ВДС биват следните видове: фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, планове, схеми, отливки, отпечатъци и др. ВДС трябва да се изготвят от органа (чл.112), но когато са необходими специални познания - от назначен от него техн.помощник. Винаги при изготвянето на ВДС се съставя протокол който се подписва от изготвилия го орган и от специалиста -техн.помощник (ако е назначен такъв).
    Изготвяне на ВДС чрез използване на СРС - прилагат се разпоредбите на НПК (чл.111-113а) и ЗСРС. СРС се използват само за документиране на тежки умишлени Пр, които изрично са посочени по състави в чл.111, ал.2. За използване на СРС се прилагат специални оперативни способи (които представляват държавна тайна, но са посочени принципно в ЗМВР и ЗСРС- наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, проверка на кореспонденция, белязване на предмети и др.) съчетани с технически средства (също са държавна тайна, но това са ср/вата за реализиране на горните опер.способи). Тези способи и ср/ва в комбинация служат за изготвяне на ВДС, когато обичайните способи за събиране и проверка на д-вата (чл.116- разпит, експертиза, претърсване, разпознаване и др.) не могат да дадат процесуален резултат,т.е. няма възможност за използването им. СРС се използват по отн/е на лица за които се предполага (има данни оперативни или процесуални), че подготвят, извършват или са извършили вече тежки Пр, както и по отн/е на лица за които има данни, че използват други лица за реализиране на тежко Пр. Изготвените ВДС от СРС при извършване на полицейска проверка по чл.165 ЗМВР, прокурорска проверка по чл.119 ЗСВ или в хода на висящо дело, се събират и проверяват по общия ред от органа и се прилагат в делото. Цялостната процедура по използването на СРС за изготвяне на ВДС е сложна и тромава. Ще посочим само част от нейните елементи:
1. Ръководителя на ведомството, което иска използване на СРС (директорите на оперативни служби в МВР, НРС, НСО, НСлС, ВКС, АП, Военно АП, СГП, ОП и ВОП) трябва да отправят мотивирано писмено искане до председателя на ОС или Военен съд;
2. Председателя на съда се произнася по искането с писмено разрешение или отказ незабавно, с което разрешава/отказва използването на СРС. При отказ искането може да се отнесе до председателя на АС или ВАС;
3. Въз основа на разрешението на съда, м-ра на ВР издава писмено разпореждане за прилагане на СРС;
4. Разрешението и разпореждането се предават на съответната оперативно-техническа служба на МВР, която фактически ще приложи СРС и ще изготви ВДС, които да бъдат използвани в бъдещо или висящо дело. Срокът за използване на СРС е 2 мес, като може да се удължи с още 4 месеца.
    Практически, използването на СРС ограничава конституционните права на свободи на личността; неприкосновеността на личния и семеен живот, на жилището, тайната на кореспонденцията и др. За злоупотреба със СРС се носи наказателна отговорност по НК - чл.145а-използване не по предназначение; чл.148а-разгласяване на информаци добита от СРС; чл.287- за манипулиране информация добита от СРС.

26
ДОПУСКАНЕ, СЪБИРАНЕ, ПРОВЕРКА и ОЦЕНКА
__на доказателствени материали - доказателства и доказателствени средства__

    Доказването, като процесуална дейност, различна от дейността в хода на делото - отделните следствени действия. Доказването се подразделя на: допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал (ДМ). Когато определена единица ДМ е преминал през тези 4 етапа, казва се, че той е преминал през механизма на процесуалното доказване и може да се третира като част от ДМ имащ доказателствена сила. Доказателствения процес (ДП) извършван в хода на едно висящо дело, не предполага едновременно протичане на всеки от 4-те етапа на доказването по отн/е на всички ДМ.Поради това, когато едни ДМ се допускат, други се проверяват, трети се оценяват и пр. ДП е типичен за фазата когато се извършва разследването, а то протича не само когато делото се води от РО, но и когато са предприети “Действия на прокурора след завършване на предварителното Пв, в съдебно заседание в ПИС, във въззивния съд и пр.,вкл.след възобновяване на НПв или се върне за ново разглеждане в ДПв или в съдебната фаза. Тази проц.дейност е регламентирана в чл.86 и чл.114.
    ДОПУСКАНЕ на ДМ - дейност по привличането и приобщаването на определени фактически м-ли от значение за делото, която д/ст се изъвршва от РРО (РО, прокурор или съд). Органът трябва обосновано да предположи, че тези м-ли са свързани със събитието на Пр и могат да допринесат самостоятелно или съвкупно с др.м-ли за установяване на релевантни обстоятелства. Допускането протича в 2 етапа:
Първи етап - Обозначаване на фактическите м-ли - то се извършва от субекти на НПО имащи интерес от това или по причина на техните процесуални функции. Тези Су могат да посочат, да загатнат, да наведат или дори да  представят пред органа определените м-ли с искането да бъдат допуснати. Иницативата може да изхожда и от органа, съобразно неговото задължение да докаже вината или невинността (чл.86) на съответните лица участващи в деянието. Той се ръководи от служебното начало, т.е. у него трябва да има инициатива предвид тежестта на доказване и разкриване на обективната истина по делото. Той служебно издирва, привлича и приобщава м-л от значение за делото;
Втори етап - Приемане/неприемане на представените м-ли - това става с постановление/ определение (в ДПв/съда). Изготвения процесуален акт по допускането подлежи на атакуване (чл.181) - поставолнеията на прокурора - пред по-горния прокурор, а на следователя/дознателя - пред наблюдаващия делото прокурор. Но определението на съда не подлежи на самостоятелно атакуване, а се атакува с изготвената присъда по делото.
    СЪБИРАНЕ на ДМ - това е дейност на РРО, чрез която той възприема, закрепва и запазва допуснатите вече м-ли по делото. Това събиране се извършва посредством законноустановени способи (чл.116) - разпит, претърсване, оглед и др.
    ПРОВЕРКА на ДМ - това също е д/ст на РРО при която се установява наличието или липсата на противоречия или празноти в събраните м-ли по делото. Проверката обхваща доброкачествеността на ДС (респект.ВДС), тяхната неподправеност (пр.недоброкачествени са показания на свидетел разпит в нетрезво състояние). При извършената проверка от органа може да се стигне до необходимост от събиране на допълнителни д-ва. Проверката се извършва със способите на чл.116. Органът може да прецени, че е необходимо някои от м-лите да бъдат подложени на повторна експертиза, а тези които не са - да се подложат на такава.
    ОЦЕНКА на ДМ - това е мисловна логическа д/ст, при която се изяснява свойствата, значението и силата на ДМ - д-вата и ДС. Тази оценка се извършва по вътрешно убеждение на органа. С оценката приключва доказването в НПс. Всеки от участниците в НПв сам за себе си прави тази оценка, като изграждат собствен извод за доказателстватана ст/ст на отделните ДМ. Формирането на оценката на ДМ минава през няколко етапа:
1 етап - оценка за Относимостта на ДМ - тя показва наличието или отсъствието на връзка м/у съответния ДМ и фактическите обстоятелства предмет на доказване по делото;
2 етап - оценка за Допустимостта на ДМ - прави се оценка на ДС и способите за събиране и проверка на д-вата (чл.116). Тази преценка се свързва с законосъобразност и формата на ДС. Примерно недопустимо е, съобразно НПК, да се прилагат резултатите получени от детектор на лъжата, защото той не е посочен като способ за събиране и проверка на д-вата (чл.116);
3 етап - оценка за Достатъчност на ДМ - НПК поставя различни условия за достатъчност на определени действия (пр.постановление за повдигане на обвинение - основателно предположение за извършване на Пр). Тази достатъчност винаги е субективна и се преценява индивидуално от органаизготвящ съответния акт в НПс. Достатъчността се гради на база на събраните до него момент м-ли по делото, които изграждат едно основателно предположение за обстоятелствата по делото, за да пристъпи органа към издаване на акта. Но обвинителния акт на прокурора и присъдата на съда трябва да почиват на еднозначна и пълна доказаност на виновността на Об/подсъдимия.
    При оценка на ДМ следва да се има предвид, че някои събрани ДМ могат да се обезценят ако съществуват самостоятелно, без да се подкрепят от други ДМ:
Чл.99а - Обвинението и присъдата не могат да се основават само на показания на свидетели, дадени по реда на чл.97а,ал.2,т.1 (от анонимен свидетел).
Чл.414з, ал.9 - Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия или уличения, направено пред съда по ал.4 (при споразумение Об се признава за виновен пред съда), няма доказателствена стойност.
    Практически показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемите не се прочитат в съда, т.е. не се вземат под внимание от съд.състав. От това правило има изключения, когато обаче разпита е проведен пред съдия (чл.210-210а), тогава се прилагат чл.277 и 279 (прочитат се показанията/обясненията когато лицето е починало, свидетеля не може да бъде намерен или твърди, че не си спомня нищо, подсъдимия отсъства или има съществено противоречия м/у обесненията му в ДПв и тези в съда и др.).

27
Способи за събиране и проверка на доказателствата. РАЗПИТ - особености
    
    Способи за събиране и проверка на д-вата (ССПД) са уредени в
Чл.116, ал.1 - Д-вата се събират и проверяват чрез разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, сл.експеримент и разпознаване на лица и предмети.
Ал.2 - Огледът, претърсването, изземването, сл.експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица, освен в случаите, когато се провеждат в съдебно заседание.
    Поемните лица (ПЛ) се избират от РРО и трябва да нямат интерес от проц.сл.действие (ПСД), а също да нямат друго проц.качество. ПЛ имат следните права: да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола от ПСД при особено мнение, като са длъжни писменто да изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете които накърняват техните П и И; да получат съответното възнаграждение и да им се платят р-ките, които фактически са направили. Преди началото на ПСД, органът извършващ го е длъжен да запознае ПЛ с техните права !
РАЗПИТ :
    Особености на Р - той е най-често използваното следствено д/е за събиране и проверка на д-вата. Практически не съществува разследване без разпит.
    Основна ЦЕЛ - да се получи възприетата в съзнанието на разпитваното лице (РЛ) информация, която има значение за изясняване на обстоятелства по делото. Показанията и обясненията на РЛ са доказателствено средство (ДС). Според проц.качество на РЛ, разпиттът може да бъде на свидетел, обвиняем/уличен, заподозрян и експерт. В НПК има подробна регламентация на П и З на тези лица и проц.изисквания за провеждане на разпита им.
    При провеждането на Р, за разлика от огледа, е невъзможно непосредствено да се изучава как е протекло разследваното събитие. Разпитващият орган (РО) има възможността да наблюдава отразеното събитие в/у РЛ единствено посредством възпроизвежданото от него като информация в показаия или обяснения. Така пресъздаваната информацията от разпита в по-голяма или по-малка степен зависи от РЛ - желанието му да разкрие истината, неговата памет, способността му адекватно да възприема и възпроизвежда отразената в съзнанието му информация.
    Познаването на психическите процеси протичащи във връзка с: възприятието, запомнянето и възпроизвеждането на информацията, има важно значение за провеждането на разпита. С оглед възпроизвеждане на информацията при разпита, разделяме информацията на 2 вида:
Възприета информация - при нея имаме непосредствено отражение на събитието. В съзнанието, информацията се съдържа в “идеален олраз”;
Възпроизведена информация - при нея събитието е опосредствано чрез показания или обяснения, т.е. информацията е възпроизведена чрез вербален начин.
    Идеалната следовъзприемаща с-ма е по-съвършена от знаковата (думите), затова първата съдържа повече и по-качествена информация. В съзнанието на един очевидец, информацията е отразена посредством зрение, слух, вкус, обоняние, тактилни усещания (чрез кожата), докато при РО тази информация се получава опосредствана - чрез показания или обяснения. Колкото и подробни да са тези показания/обяснения (П/О) представата на РО за събитието винаги е по-бедна от тази на РЛ.
    Степента на възприятие на обстоятелствата по делото от РЛ зависят винаги от обективни условия, като: времето от денонощието, състояние на осветлението, метеорол.условия, отдалечеността от събитието, продължителността на възприятието, естеството на дейността на лицето (с която е било ангажирано) по време на възприятието и др. Възможно е събитието да е съпътствано от обстоятелства, които допринасят за излагане на недостоверна информация от РЛ, въпреки, че то адекватно отразява възприетите от него факти. Психичното състояние на РЛ в момента на възприятието оказва съществуно влияние в/у адекватното отражение на фактите в човешкото съзнание. Възможността за получаване на пълна и точна информация от РЛ се свързва с неговата: наблюдаталност, памет, интелект, общ запас от понятия и др.фактори. Основни проблеми при разпита са забравянето и лъжата.
При разпита процесът на познание се насочва не само към получаване на информация, но и към самото РЛ - неговото поведение, реакции при поставянето на въпросите, при предявяване на д-вата и др. Правилната оценка на възпроизведената от РЛ информация е от особено значение при допускане на доказателствия м-л от РО.
    Структурата на разпита може да включва следните елементи - стадии на разпита :
1. Подготвителен (предварителен)
2. Свободен разказ
3. Поставяне на въпроси и получаване на отговори
4. Тактическо въздействие на РЛ (факултативен стадий)
5. Оформяне резултатите от разпита.
    Подготвителен стадий - това не е подготовка за разпит, защото този стадий е част от самия разпит. Тук РО трябва да създаде условия за провеждане на разпита. Вече е ясно какво се цели с разпита, но тук трябва да се създадат необходимите процесуални и психологически предпоставки за нормалното му провеждане. Тук се снемат личните данни на РЛ и се изясняват отношенията му с останалите лица от събитието (НПс). РЛ се запознава с неговите П и З, съобразно нормите на НПК (чл.51,95-97,206,122-123). Тук трябва да се установи “психологически контакт” с РЛ. РЛ също изучава РО, поради това последния трябва да възприеме отсъствие на негативно емоционално отн/е спрямо РЛ. Може Об да е изпаднал в депресия. Тук е ролята на РО които трябва да му вдъхне вяра в бъдещето, внуши самоуважение и др.
    СВОБОДЕН РАЗКАЗ на РЛ - предлага му се под формата на свободен разказ да изложи всичко което му е известно по делото. РЛ има възможността да изложи всичко което то счете за необходимо да сподели с РО. Принцип е, РЛ да не се прекъсва по време на този свободен разказ. Но този разказ трябва да се ограничи в рамките на предмета на доказването, и не трябва да се допука РЛ съществено да се отклонява от обстоятелствата по делото и фатически да не допринася за изясняване на обстоятелствата. Прекъсването на РЛ е необходимо когато то многократно повтаря едни и същи факти и обстоят., без значение дали е свидетел или обвиняем. При свободния разказ имаме 2 вида ситуация:
1) Безконфликтна сл.ситуация - тогава когато РЛ желае да съдейства и дава добросъвестно показания/обяснения. Тогава точно в този стадий пада основната “тежест” на разпита;
2) Конфликтна сл.ситуация - РЛ умишлено прикрива истината и “тежеста” на разпита се изнася в друг стадий от разпита.
    В стадия на СР, РЛ изяснява своята позиция относно процеса по установяване на истината - съдейства или противодейства на достигането й. Основна форма на възпрепятстване на истината е лъжата при разпита. Независимо дали се изрича от свидетел или обвиняем, ЛЪЖАТА се характеризира с някои общи черти :
1. Умишлено съобщаване на недостоверна информация;
2. Построява се по начин да изглежда достоверна;
3. В съзнанието на РЛ съществува представата за 2 събития - действително и измислено;
4. Субективна страна на лъжата - стремежа да се прикрие истината чрез недост.инф/я;
5. Обективна страна на лъжата - несъответствието й с действителните факти, това е основния й признак по който тя може да бъде установена или да се предположи;
6. Винаги се търси някаква форма на логика - чрез лъжлив разказ;
    Ето защо, когато РЛ излага СР, дори да лъже, не е хубаво да се прекъсва. След разказа му, тогава може да бъде установена по-лесно лъжата в “подробностите” от разказа му. Недостоверните показания - могат да са резултат от неадекватно възприемане на събитията, поради забравяне, трудности при възпроизвеждането и пр., като не са свързани с лъжа. Пълната и цялостна оценка на фактите от РО може да доведе до извод, че РЛ прикрива умишлено фактите.
    Стадий на ВЪПРОСИ и ОТГОВОРИ - информацията от СР е основна за поставяне на въпросите от РО. Докато при стадия на СР инициативита е изцяло у РЛ, то в този стадий инициативата е в РО. Тактиката на поставяне на въпросите се влияе изцяло от позицията на РЛ - добронамереността му. Активността на РО тук се разгръща в пълен обем - “излиза на сцената”. Въпросите тук гравитират около основната цел на разпита - да се получи пълна и достоверна информация за разследваното събитие. Логическата Ст на въпроса се състои от 3 елемента:
Предмета - кое подлежи на изясняване! Той разкрива от какво се интересува РО;
Съдържанието - това е скритата във въпроса информация!, защото и въпроса и източник на инф/я! Той дава информацията какво е известно на питащия;
Обема - според обема на въпроса се определят вариентите на отговора.
    Самият отговор може да бъде само с “да” или “не”, а може и да бъде и един изчерпателен отговор. Изкуството да се разпитва, до голяма степене зависи от правилната формулировка на въпросите. Затова въпросите трябва да са съобразени с редица изисквания:
1. Въпросът да е свързан с изясняване обстоятел.по делото.
2. Да са конкретни и кратки - но въпроси в обща форма предполагат ненужни отговори;
3. Да са разбираеми за РЛ - около въпроса да се задават “косвени въпроси”,разбираеми;
4. Да се поставят в логическа последователност;
5. Не бива да посочват информация - не бива въпроса да съдържа отговора, да навежда;
6. Не бива да внушават, подсказват или подвеждат към определен отговор;
7. Да се задават в обективно неутрална форма - субективна е формата “чухте ли..”, “видяхте ли..”.
    Ако РЛ желае да съдейства при разпита се използва обективната форма (“Какво видяхте..”), а ако не желае да съдейства се използва субективната отрицателна форма - “Не забелязахте ли нещо сдтранно при…”. Но обективната форма обикновено дава по-големи разултати. При поставянето на въпросите трябва да се спазват принципите за: обективност, всестранност (от гл.т.на различ.версии) и пълнота.
    Стадий на ТАКТИЧЕСКО ВЪЗДЕЙСТВИЕ - разпитът е процесуално форма но в него се корени дълбоко психологическо въздействие. Това възд/е се проявява дори когато РО не си е поставил такава цел. При използване на м-ди на информац.-тактическо въздействие (МИТВ) РО проследява определено влияние спрямо РЛ. Прилагането на тези м-ди изисква тънък психологически усет у РО. Пренебрегването на протичащите психически процеси и реакции у РЛ води до формалното провеждане на разпита.  В процеса на разпита се въздейства посредством силата на вече събраните доказателства и тяхното обосноваване.
    В процеса на доказването на една теза винаги има две страни - едната разполага с доказателства и въз основа на тях обосновава своята теза, и другата страна - която се информира за осттояваната теза от първата страна и така противодейства на издигната теза. Ролите на двете страни - по обосноваване и отхвърляне на тезата могат да се сменят. Това по същество е процесуалното “състезание”. То предполага различно въздействие м/у субектите на процеса - убеждаване, отричане, противопоставяне на аргументите, оборване на д-вата и др. ИТВ започва още в началото на разпита, при запознаване на РЛ с неговите П и З, особено при предупреждаване на свидетеля за отговорността при лъжесвидетелстване. Но в нашия случай под ИТВ имаме предвид м-да в тес.см.- при даването на показанията и обясненията. Въздействието е посредством информацията с която разполага РО, и която е неизвестна за РЛ. ИТВ е предаването на информация по начин, съответстващ на избраната от РО тактика. Не може да се предложи универсална тактика за разпит.

28
ОГЛЕД - на МЕСТОПРОИЗШЕСТВИЕ
 ________- подготовка, извършване и фиксиране на резултатите__________

    І. Същност на огледа на местопроизшествието :
    Огледът (Ог) е един от основните способи за събиране и проверка на д-вата (чл.116):
Чл.128, ал.1 НПК - Съдът и органите на ДПв извършват оглед на местности, помещения, предмети и лица с цел да разкрият, непосредствено да изследват и да запазят по ред, установен в този кодекс, следи от Пр и др.данни, необходими за изясняване обстоятелствата по делото.
Ал.2 - До извършване на огледа се вземат мерки да не се заличат следите от Пр.
    Чрез използване на сетивно и абстрактно познание, огледът позволява да бъдат решени различни задачи на разследването - да се събере разнообразна и достоверна доказателствена информация и да се предприемат своевременно превантивни действия. Местопроизшествието (Мп) съдържа в концентриран вид най-много на брой и най-разнообразни за разследването факти и обстоятелства, а от своя страна Ог е най-ефективния процесуално валиден способ за неговото изследване. Затова може да се твърди, че Ог е сложно и комплексно по своята природа следствено д/е имащо особено място в тактиката на организацията на разследването. Обикновено с Ог започва познанието и доказването  по делото и често е първото неотложно сл.действие.
    Основните обекти на Ог на Мп (ОМ) са:
1. Обстановката на Мп - нейните особености и предназначението й;
2. Обектите на територията на Мп;
3. Функционалната връзка м/у обектите на Мп а също връзката м/у тях и заобикалящата ги среда;
4. Следите и др.веществ.д-ва.
    Резултатите от проведения ОМ дават отражение в/у цялото разследване - неговата организация и съдбата на делото в ДПв и съдебната фаза. Ог може да ни посочи - кога и къде е извършено Пр; причините и условията при които е извършено Пр; автора на Пр; от колко дееца е извършено; насочващи следи и др. Ог позволява проверка на първоначалните версии и да се изградят по необходимост нови такива.
    Ог може да се планира на база на 2 групи основания чл.128,ал.1 - двете части): 1.Когато е необходимо разкриване  и непосредствено изследване и запазване на следи и др.ВД от Пр, по реда на НПК (за избягване на поврежд./унищож.); 2.Когато е необходимо изясняване на конкретни обстоятелствата по делото.
    ПОДГОТОВКА - те включва 2 етапа - преди отиване и след отиване на Мп:
    1 етап - Преди отиване на Мп - тук се решават по-голяма част от въпросите: назначава се охрана на Мп; определят се задачите на огледа; изграждат се версиите; осигуряват се поемни лица, специалисти - техн.помощници, експерти (когато е необходимо), както и осигуряване на собственика/ползвателя на имота, където се намира Мп; осигуряват се необходимите техн.ср/ва и м-ли (ръкавици, фенерче и др.).
Чл.129, ал.1 - Огледът се извършва в присъствието на поемни лица, освен в случаите, когато се провежда в съдебно заседание. За поемни лица не могат да се привличат близки на заподозрения, на пострадалия и свидетелите по делото.
Охраната на района на Мп се налага от необходимостта да се запазят следите там от повреждане или унищожаване и да се избегне образуване на нови следи. Основна грешка при назначаването на охраната е нейното ненавременно поставяне или неточно/непълно изясняване на нейните задачи по охраната. При подготовката трябва да с ереши основния въпрос - определяне задачите на Ог. Те трябва да са в тясна връзка от извършеното Пр и от особеностите на територията на която се намира Мп. Обикновено се решават следните задачи:
1.откриване, непосредствено изследване и запазване на следите и др.ВД;
2.установяване на др.данни необходими за установяване на обстоятелствата по делото;
3.установяване на функционал.връзка и зависимост м/у обектите на Мп и м/у тях и Пр;
4.установяване на способите за извършване на Пр и неговото отражение в обектив.среда;
5.търсене на данни за мотива на Пр и причини и условия за извършването му;
6.установяване на негативните обстоятел.по делото;
7.проверка на версиите за инсценирано Пр;
8.установяване на посоката на пристигане и оттегляне на дееца;
9.време на престоя на дееца на Мп и евентуални негови съучастници.
     2 етап - На самото Мп - няма начин цялата подготовка да се извърши в кабинета на следователя. Това нито е оправдано, нито е тактически целесъобразно, тъй като не могат да се отчетат важните особености на самото Мп. През този етап от подготовката се решават следните по-важни въпроси:  
1.определят се граници на изследването и обектите на Ог;
2.решавсе от къде да е началото на Ог и последователност на извършването му;
3.дават се указания на участниците в Ог;
4.събират се сведения за състоянието на Мп преди началото на Ог и измененията;
5.осигуряват се безопасни условия за протичане на Ог (когато има препятств.ф-ри).
    
    Извършване на огледа и закрепване (фиксиране) на резултатите от него :
    ИЗВЪРШВАНЕ - това е най-важната фаза и допуснатите грешки трудно биха могли да бъдат изправени. Ог се извършва през деня, освен в случаите когато не търпи отлагане (чл.130,ал.3). Огледът преминава през 2 стадия, но реда може да се наруши, когато има необходимост от оказване помощ на пострадал или съществуват условия за повреждане или унищожаване на следи и др.ВД до завършване на Ог.:
   1 стадий - Статичен оглед - има основно значение защото дава възможност да се изяснят най-много обстоят.по делото. Извършва се следното:
1.фиксира обстановката на Мп и обектите на това Мп посредством снимки (обзорни, възлови, детайлни);
2.изяснява се положението на обектите взаимните им връзки и зависимости;
3.откриват се, фиксират се и се изземват по-голяма част от следите и др.ВД.
     Тук трябва да се спазват някои тактически изисквания:
своевременност - навременното изследване на следите и ВД два една по-висока инф/я;
изчерпателност - освен на видимите, трябва да се обърне внимание и на микроследите и миризмите;
правилна последователност - първо се фиксират миризмите, после микроследите и след това следите от ръка, крак и др.; Въпросът е, че Ог трябва да започне от мястото където са концентрирани най-голямо количество доказателств.информация или обектите там са сериозно застрашени от увреждане и заличаване.
  Характерно за този стадий е, че Ог се извърша без да се изменя положението на обектите на Мп и без да се нарушава оригиналния вид на обстановката - Всичко се изследва, както е заварено!
    2 стадий - Динамичен оглед - извършва след статичния Ог, като тук е задължително да се извърши разместване на обектите:
Чл.130, ал.2 - При извършването на оглед всичко се изследва, както е заварено, а след това се правят необходимите размествания.
      По време на самия динамичен оглед при разместването могат да се открият ценни нови следи и ВД, които до тогава не са били забелязани. Тук може да се наложи разчистване на терни, измерване на разстояния м/у обектите, като се използват поне 2 сравнително постоянни ориентира. Тук може да се открият използваните ср/ва за извършване на Пр и да проличи способа за Пр. В края на Ог иззетите следи и др.ВД се опаковат за транспортиране, а неиззетите се запазват до вземане на съответните ВДС.
    ФИКСИРАНЕ на резултатите от Ог - Ог може да няма нужния ефект ако не са старателно фиксирани, иззети, запазени и правилно транспортирани намерените на Мп следи и др.ВД и ако не е добре закрепена обстановката на Мп и обектите на Ог. Поради това е нужно комплексно фиксиране посредством: протокол за оглед, фотоснимки, видеозаснемане, графически скици, планове, схеви и др. Сред тези ср/ва, протоколът за оглед заема челно място, не само поради факта, че обезпечава процесуалната валидност на сл.действие, но защото позволява да се пречупят през преценката на следователя в момента на Ог много от особеностите, които трудно биха се забелязали примерно в/у една фотоснимка. При съставянето му трябва да се спазват горните тактически изисквания за: изчерпателност, точност, яснота и последователност. Наред с общите сведения, в протокола задължтелно се фиксира състоянието на Мп, предназначението на обектите и функционалната им връзка м/у тях, състоянието на следите и др.ВД намерени на Мп.
    Условно, съдържанието на протокола може да се раздели на 3:
1) Уводна част - дата, място, час, данни за лицата участващи и извършващия Ог;
2) Описателна част - отбелязват се границите на Мп, обща х-ка на Мп, намерени следи и др.ВД;
3) Заключителна част - посочват се иззетите предмети и изготвените ВД, искания, бележки и възражение на присъстващите лица. Подписва се от извършилия Ог, поемните лица и участниците в Ог.
    Фотоснимките, които практически позволяват да се направят по-късни сравнения и изграждане на изводи и версии. Снимките се оформят във фотоалбум, който е неразделна част от протокола и процесуално се приобщава към доказателстветните м-ли в делото.
Оглед на ТРУП :
    Оглед на труп (ОТ) се извършва обикновено заедно с ОМ. В този случай, трупът е централния обект на изследване, а резултатите му са от най-важно значение за разследването. В този случай, когато е известен централния обект се дава възможност по-добре да се проследят закономерностите на обективната среда.  
ОТ става самостоятелно сл.действие едва когато се знае, че трупът е бил преместен на територията на Мп. В този случай се спазват някои тактически изисквания:
1.Изследването на трупа става заедно с изсл.на територията на която е разположен, независимо, че деянието и по-голямата част от следите се намират на друго място;
2.Този Ог е неотложно сл.д/е, тъй като освен външните фактори, на трупа влияят и вътрешни фактори (неговото разлагане), които могат да осуетят откриването на важни признаци.
    Вътрешен оглед на трупа – това е аутопсията и се провежда задължително при:
данни за насилствена смърт (убийство, самоубийство, нещастен случай);
преждевременна смърт;
при труп с неуст.самоличност;
при намиране труп на новородено дете;
при съмнение за смърт след аборт;
при смърт в болнично заведение до 24-я час от постъпването и когато няма точна диагноза;
след лечение на лица без лекарска правоспособност;
при смърт след хирургична интервенция и при раждане;
жалба, че смъртта е настъпила поради неправилно лечение.
ОТ дава отговор на редица въпроси:дали смъртта е насилствена, кога с какъв предмет и по какъв начин са били причинени нараняванията, кои са мотивите на Пр (съобразно броя и местата на нараняванията) и др.изводи.
ПОДГОТОВКА – първо трябва да се назначи охрана с цел запазване признаците на трупа и територията около него. Задължително се осигурява лекар – съдебномедицин.експерт и поемни лица за огледа. Ако липсва такъв лекар се осигурява др.лекар.
Чл.131, ал.1 – Оглед на труп се извършва по възможност на мястото, където е открит, в присъствието на съдебномедицински експерт, а когато няма такъв експерт – в присъствието на др.лекар.
Ал.2 – Погребението на трупа – предмет на огледа, се извършва с разрешение на прокурора.
Ал.3 – Изравянето на трупа се допуска по нареждане на съда или на прокурора в присъствието на съдебномедициски експерт (ексхумация).
Ал.4 – Заравянето на трупа се допуска с разрешение на органа, който е наредил изравянето.    
В хода на един спешно извършен оглед могат да се открият различни признаци които могат да доведат до извод и правилно решаване на задачите по разследването. От него на един по-късен етап могат да се установят: дали примката (при обесване) е поставена преди или след смъртта, кой от намерените продукти (вещества) са предизвикали отравянето, кои органи са засегнати най-силно от отравянето и др. Външните признаци – цвят на кожата, увредените органи и др.дават възможност да се извърши разностранно и задълбочено изследване. Огледа решева много от въпосите на една по-късна мсъд.медиц.експертиза. СМЕксперт съдейства за изземване и установяване произхода на намерените петна от кръв, съдейства и за установяване положението в което се е намирал пострадалия при инцидента, и височината от която е изтичала кръвта и др. СМЕ съдейства и за откриване и запазване на следи от зъби, както и откриване оръжието на Пр (при отчитане телесните повреди и начина на извършването им). През подготовката се изграждат версиите и се набавят необходимите техн.ср/ва и м-ли за огледа. Версиите помагат да се разграничи инсциниран нещастен случай от фактическата насилствена смърт. Вземат се мерки за правилното транспортиране на трупа, особено при напреднал стадий на разлагане на трупа.
    ИЗВЪРШВАНЕ – казахме, че по възможност огледът се извършва на мястото където е открит трупа. Първо се извършва статичния и после динамичния оглед. Спазва се определена хронология на изследването на трупа:
1.Започва се от мястото непосредствено около трупа, с цел да се запазят следите около него;
2.Обръща се внимание на позата на трупа – съди се начина на Пр и състоянието преди смъртта;
3.Обръща се внимание на положението на трупа спрямо останалите предмети на Мп, разстоянията му от тях;
4.Къде са телесните повреди по тялото и как са били причинени;
5.Има ли петна в/у трупа, в/у предметите или дрехите около трупа, на оръжието или под трупа;
Установено е, че при някои Пр (пр.палежи) най-слаби са уврежданията в/у тази част от тялото, която е плътно прилепнала към пода. Това позволява да се намерят приживе нанесени телесни повреди и да се направят изводи за причините за смъртта. Необходимо е да се установи : полът и възрастта на лицето, телосложение, степен на охраненост, тряпните петна и местоположението им и особеностите им, степента наразлагане на тряпа.
По метода на словесния портрет, в протокола подробно се описват външните признаци на трупа, а когато пострадалият е с нуест.самоличност – трупът се дактилоскопира. Независимо от хода наогледа на останалите обекти на Мп, след статичния стадий веднага започва динамичния оглед. Той позволява да се изследват всички части от тялото и да се направят изчерпателни изводи още на самото Мп. В този стадий огромна е ролята на СМЕ.
ФИКСИРАНЕТО – резултатите от огледа се закрепват в протокола – в протокола за ОМ или в самостоятелен протокол за ОТ. Признаците на трупа се фиксират и чрез фотоснимки (за предпочитане цветни) и графически. Измерва се разстоянието от трупа до 2 неподвижни обекта. При всички случаи на ОТ се извършва детайлно фиксиране на хода на огледа и на резултатите. Това дава възможност на по-късен етап да се използва протокола и фотоснимките при решаването на различни задачи в хода на разследването.

ОСВИДЕТЕЛСТВАНЕ - оглед на лице :
Чл.132, ал.1 – При оглед на лице не се допускат действия, които унижават неговото достойнство или са опасни за здравето му.
Ал.2 – Когато се налага освидетелстваното лице да бъде съблечено, поемните лица трябва да бъдат от същия пол. Ако длъжностното лице, което следва да извърши освидетелстването, е от др.пол, освидетелстването се извършва отлекар.
Ал.3 – Оглед на лице в ДПв се извършва с писменото му  съгласие, а без такова съгласие – с разрешение на съдия от съответния ПИС. В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на ДПв могат да извършат оглед без предварително разрешение, като протоколът се представя за одобряване на съдията незабавно, но не по-късно от 24часа.
    Когато Ос трябва да бъде извършено от лекар, това налага обстойно запознаване на лекаря със задачите на Ос и във връзка с евентуални следи, наранявания и особени белези свързани с разследването.
    Вторият въпрос е тактически – Ос е вид неотложно сл.действие предвид по-лесното заличаване на следите по тялото и някои ВД.
    Ос е от значение в няколко посоки: чрез него се установява връзката на освид.лице (заподозрян, пострадал и др.) с територията на Мп и със самото разследвано Пр; за откриване на признаците и идентификация на лицето; за откриване на следи,наранявания и др.признаци от значение за делото. Обикновено резубтатите имат пряка връзка с предмета надоказване по делото и дават пряко отражение в/у по-нататъшния ход на делото.

29
_______________ПРЕТЪРСВАНЕ и ИЗЗЕМВАНЕ_____________

ПРЕТЪРСВАНЕ :
Претърсването /П./ е следствено действие, което се състои в изследване, най-често принудително, на:
помещения, местности и лица с цел да се открият и изземат предмети или книжа, които могат да имат значение за делото;
материали, фотоснимки и др. Източници , съдържащи данни, които характеризират личността на извършителя и улесняват залавянето му;
притежавани без разрешение или извадени от гражданския оборот предмети и книжа;
труп / части от труп;
живи лица /чл.134, ал.2 НПК/;

Определение за П.: Сложно следствено действие, по време на което намират приложение и двете форми на познание  - сетивната и абстрактната. Провеждането му нерядко е съпътствано с противодействие. Обикновено П. е  неотложно следствено действие.
Значение: Позволява да се възстанови изцяло/частично вредите от престъплението и съдейства за предотвратяването на  др. престъпления, когато е заловен извършителя.
Видове П.:
1.Според обекта: помещения, местности, лица, МПС
2.Според броя на претърсваните обекти: на няколко териториално отдалечени обекта едновременно; единично
3.Според фазата на наказ. процес: в досъдебното и в съдебното производство
4.Според (не)еднократното му използване в разследването: първоначално и повторно
Планиране и подготовка:
1. Планиране (вземане на решение за извършване на П.) - почива на изрични предпоставки  в НПК:
Когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение/лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи, които имат значение за делото (чл.134,ал.1 НПК), т.е. когато може да се построи обоснована версия за интересуващите разследването предмети / книжа
Органи, вземащи решение за П. са съдът и прокурорът (чл.135, ал. НПК). В неотложни случаи може да се проведе и без разрешение, но съществува изискване за уведомяване на органите  в 24-часов срок.
Групово П. се планира, когато има основание да се предполага, че интересуващите предмети/книжа се намират в повече/няколко териториално отдалечени места. Планирането на П. се пази в тайна за избягване противодействието на заинтересованите лица.
1. Подготовка - извършва се веднага след планиране на П., преди отиване на мястото на П. и след пристигането:
Определят се поемните лица;
Осигурява се разрешение за извършването му;
Осигурява се присъствието на лицето / пълнолетен член на семейството му. Първостепенна задача е спазването на процесуалните изисквания.;
Определят се предметите и книжата, обект на П. - по род, вид, разграничаващи признаци и т.н.;
Събират се сведения за лицето;
П. и изземването се извършват предимно през деня, освен ако не търпят отлагане - чл.137, ал.1 НПК;
Осигуряват се необходимите средства и материали - металотърсачи, трупотърсачи, източници на ултравиолетови лъчи, уреди за установяване съсържанието  на тайници и скривалища, осветителни средства, обучени кучета и др. ;
Осигурява се транспортно средство.
Вторият етап от П. се извършва на мястото на П. поставя се охрана и се определят границите, в рамките на които ще се извърши П.

Тактика на претърсването:
Чл.137 НПК предвижда 2 осн. изисквания:
1.представяне решението за П. на лицето, което обитава помещението/местността
2.отправяне на предложение до него да посочи и предаде интересуващите обекти
Органът има право да забрани лицата да влизат във връзка помежду си и с др.лица, но и задължение да се вземат мерки за неразгласяване обстоятелства от интимния живот на лицето.
Тактически изисквания:
1.внезапност
2.целенасоченост (въз основа на версии)
3.пълнота (всички обекти)
4.разностранност (метод на наблюдение + инструменталния)
5.правилна последователност на изследването
6.правилна и своевременна оценка на местността / поведението на лицето. За помещения: охрана+лицата се поставят в едно помещение под контрол; За местности: разделяне на участници, използва се специалист технически помощник
Повторно П. - самостоятелно следствено действие
Личен обиск: чл. 138, ал.1 НПК - от лице от същия пол в присъствието на поемни лица от същия пол. Обект - вещи, тяло, дрехи.
Фиксиране - в протокол. Към него се закрепват  и фотоснимките и бележките.

ИЗЗЕМВАНЕ :
Общи особености и значение - среща се в 2 проц. форми:
като самостоятелно действие;
като органически съпътстваща дейност огледа, претърсването и личния обиск.
Нормативна основа е чл.133 НПК: "всички …. са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни, носителите на такива данни и данни за абоната, които могат да имат значение за делото", ако бъдат поискани от съда или от органите на предвар. производство.

Планиране: решение за извършване на И. се взема при наличие на
 2 групи данни по делото:
1.за връзката опред. Предмети / книжа с разследваното престъпление
2.за тяхното местонахождение и характерни признаци
Правилно е да се планира И. в началото на предвар. разследване, ако съществуват условия за това. И. е неотложно следств. действие, когато се появи опасност от унищожаване, повреждане или укриване на интересуващите разследването предмети и книжа.
Книжа, подлежащи на И. могат условно да се класифицират в няколко групи:
офиц. и частни документи и свързаните с тях писмени източници
подправени документи
документи, които се отнасят до извършителя на престъплението
Освен на оригиналните документи се планира И. и на вторичните екземпляри.

Подготовка и тактика на извършване на И.:
1. Подготовка : свежда се до осигуряване на условия за спазване на проц. Изисквания. Предполага своевременно съставяне на постановлението за И.; осигуряване поемни лица; своевременно осигуряване разрешение от прокурора относно И. на документ-държ.тайна, пощенска/телеграфна кореспонденция. Когато е нужно се събират допълнителни сведения за обектите на И. и за местата, където те се намират. Уточняват се данните за лицето, у което се намират, отношението му към И. и вероятността да окаже противодействие. Определя се времето на И. Когато е неотложно следств. действие, извършването е възможно по всяко време на денонощието, иначе - през деня /чл.137, ал.1 НПК/. Осигурява се присъствието на оперативни работници или охрана. Характерни черти на подготовката:
запазването й в тайна и бързината на извършването й
2. Извършване :
Започва с представяне на разрешението за провеждане на И. и с предложение на компет.орган да се посочат интересуващите го предмети / книжа - ако не бъдат предадени;
И. е принудително;
Освен предварително набелязаните обекти, на И. подлежат и всички останали , които са от значение за делото, а общо и забранените за ползване и извадените от гражданския оборот,ако бъдат намерени. Валидна е забраната да не се извършват действия, които не се налагат от целта на посочения следствен акт, а също и тази за неразгласяване на обстоятелства от интимния живот на гражданите (137, ал.5 НПК)
Иззетите предмети се предявяват на поемните и на другите присъстващи лица.
Тактически изисквания при извършване на И. :
1.неочакваност
2.пълнота
3.правилна преценка на поведението на лицето, у което се намират обектите на И.
Чл.139, ал.1 - И. на пощенска / телеграфна кореспонденция и на документи, съдържащи държ. тайна, се извършва само с разрешение на съда/прокурора.
Чл.139, ал.2 - И. на кореспонденция от учреждения се извършва в присъствието на поемни лица измежду служителите.
3. Фиксиране : за И. и за резултатите от него се съставя самостоятелен протокол. Посочват се общи данни, какво е иззето, как е опаковано / запечатано то и на какво и направена фотоснимка.
Изземване в съдебното производство:
Значително по-улеснено в сравнение с претърсването. Не се среща често в практиката. Законова опора - 133, 135-139 НПК. Извършва се когато страните в хода на съдебното следствие посочат съответното учреждение, общ.организация, длъжностно лице или гражданин , у които се намират предмети и книжа, които могат да имат значение за делото (чл.133) и когато могат да опишат особеностите на посочените от тях обекти. Постановява се определение за извършено И. (чл.135). изземването и резултатите се отразяват в протокол на съд. заседание.

30
ЕКСПЕРТИЗА - понятие и х-ка, видове и подготовка

    Съобразно чл.116 НПК, експертизата е способ за събиране и проверка на д-вата. Нормативната уредба на експертизата е в чл.117-127 НПК. Експертизата (Е) се назначава от съда и органите на ДПв, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания в областта на науката, техниката и изкуството. В з-на не е посочено какво точно се има предвид под “специални знания”. Очевидно не могат да бъдат спец.знанията с които разполага всеки човек с нормален интелект, без значение на неговото образование. Спец.знания предполагат обучение, изследователска работа или практически опит в дадена област. Специални са примерно знанията на разследващия орган или съда в областта на правото, но не и в смисъла който се влага в чл.117, ал.1, защото те се свързват с тяхната професионална компетентност, а не са в посочените 3 области. А под “спец.знания” се има предвид знания извън житейската и професионална компетентност на съда и РО.
    Фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване в хода на делото могат да са от най-различно естество - пр.причините за смъртта на жертвата; химическия състав на произхода на определено в-во; наличие/отсъствие на тъждество м/у иззети следи-отпечатаци и биологични продукти; идентичност на подпис в документ и подпис на заподозряно лице и др.  За изясняване на тези и др.обстоятелства спектъра на познания които трябва да се притежават е изключително голям. РО и съда няма как да притежават всички тези познания и не могат да са компетентни в областта на техниката, науката и изкуството.
    По време на извършване на редица следствени д/я - оглед, претърсване и др.РО може да ползва знанията на консултанти, но те практически нямат процесуална ст/ст - те съдействат извънпроцесуално. Но чл.117,ал.2 поставя изискването да се назначи задължително експертиза, когато съществува съмнение относно:
причината за смъртта;
характера на телесната повреда;
вменяемост на обвиняемия или заподозрения;
способността на Об или Зап.правилно да възприема фактите и да дава достоверни обясн;
способността на свидетеля правилно да възприема фактите и да дава достоверни показ.
    Но участието на специалист - пр.съд.лекар (оглед на труп) или инженер (производст.авария) не е пречка по-късно да бъде възложена експертиза на това лице и то да прибодие процесуалното качество “експерт”, с произтичащите от него П и З. Експертизата е процес.форма на ангажиране на специалисти от различни области на Н, И и Техника и (НИТ).  Присъствието на специалистът по време на проц.действие не го обвързва като ексерт, а това се извършва посредством постановление/определение на РО/съда. Когато един факт е очевиден се изключва необходимостта от експертиза. А фактът е очевиден когато е достъпен за непосредствено възприятие без необходимост да се прилагат спеиални знания и ср/ва.  Няма нужда да се назначава експертиза за да се види дали даден текст е ръкописен или писан на пишеща машина.
Основанието за назначаване на Е е необходимостта от спец.знания, в посочения по-горе смисъл, за установяване на един или др.факт по делото. Някои учени застъпват тезата, че ако РО използва специални знаниея и те са разбираеми и очевидни за всички участници в процеса, то няма необходимост от назначаване на експертиза. Нека да погледнем този въпрос под друг начин - Ако експертизата установи, че два отпечатъка от пръс са тъждествени, но РО няма тези специални познания, ще има ли последният основание да включи резултата от Е в доказателствения материал? Защото РО (работещ по вътрешно убеждение) е този който казва кое приема и кое  - не за д-во. НПК не дава отговор на тези въпроси! Но за разлика от заключението на експерта, изводът на РО не може да се отрази в ДСредство. Това е така, защото в протоколите от сл.д/я се отразяват само фактите, но не и изводите. Едиствената възможност за отразяване на изводите на РО/съда е в заключителното постановление/мотивите към присъдата.
    Горното показва, че дори РО да притежава необходимите спец.познания, основанията за назначаване на експертизата не отпада и тези му спец.знания могат само да го подпомогнат в разследването, но не и да придобият облика на ДС. Това е така, защото изводът на експерта може да бъде включен в доказ.м-ли по делото, докато този на РО - не може!
    Инициативата за назчанаване на Е може да принадлежи катто на РО/съда, така и на обвиняемия или заподозрения. Искането на последните двама не задължава РО/съда да назначи Е, а те могат да я назначат единствено ако преценят, че искането е основателно и Е ще допринесе за установяване на обективната истина по делото.
    ВИДОВЕ  Е. :
Първоначална Е - когато за пръв път по делото определен обект се подлага на експертно изследване;
Допълнителна Е - когато експертът не е отговорил на всички въпроси или заключението е непълно и неясно. Възлага се и когато трябва да се изяснят нови въпроси;
Повторна Е - когато заключението на експерта е необосновано и има съмнение относно неговата правилност. Възлага се на др.експерт.
Комплексна Е - когато за изследване на даден обект са необходими знания от различно области на НИТ. Общия обект и целите на изследването обуславят взаимната връзка и зависимост м/у въпросите на Е;
Колективна Е - при нея участват поне 3 експерта за по-солидни гаранци на резултата от изследването. Според броя на експертите, тази Е е известна като - тройна, петорна и др.
    Прието е експертизите да се наричат “съдебни”, независимо, че някои от тях се назначават в ДПв. Различаваме следните видове съдебни експертизи:
    Криминалистически Е:
1. Съдебно-графическа (почеркова)
2. Съдебно-техническа (при поправка на документи/подписи/текстове/снимки и др.)
3. Трасологическа (за следи от ръка, чов.крак, транспорт.ср/ва,оръдия за взлом и др.)
4. Съдебно-балистична за изследване на оръжия (следи,куршуми, сачми, гилзи и др.)
    Други  Е :
1. Съдебно-медицинска Е
2. Съдебно-психиатрична Е
3. Съдебно-химическа Е
4. Съдебно-счетоводна Е
5. Съдебно-строителна Е
6. Автотехническа Е
7. Пожаротехническа Е     и други.

31
________СЛЕДСТВЕН ЕКСПЕРИМЕНТ /СЕ/________

І. Същност и значение
СЕ е следствено действие, което почива на експерименталния метод на познание и се изразява в извършване на опитни действия за проверка и уточняване на наличните и за събиране на нови данни по делото.
Експерименталният метод създава благоприятни условия за връзка между сетивното и логическото познание. Експерименталният метод се прилага заедно с другите: наблюдение, описание, сравнение - затова СЕ е сложно следствено действие.
Задачи на СЕ:
1.Според чл.140 НПК СЕ се извършва, за да се проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия, заподозрения и свидетелите или от друго следствено действие.
2.събиране на нови данни

ІІ. Планиране - Взимане на решение за извършване на СЕ
преценка на задачите за решаване;
възможността да се възпроизведат по експериментален път изясняваните факти, процеси и явления;
наличието на предпоставки, които гарантират обективността на изводите;
условията на безопасност.
Законодателят не допуска извършване на посоченото следствено действие, когато съществува опасност да се унижи достойнството и да се засегне честта на участващите в него лица или липсват гаранции за живота и здравето им. /чл.141/
За решаване на 1-вата задача - следователят извършва СЕ при съмнение в достоверността на показанията, обясненията, резултатите от др. следствено действие, когато проверката и уточняването на данните може да стане по експериментален път.
За решаване на 2-рата задача - СЕ се провежда, когато построените версии най-добре могат да бъдат проверени с помощта на експерименталния метод.

ІІІ. Видове СЕ - в зависимост от задачите биват:
1.за установяване на възможността за възприемане на определени обекти, процеси и явления;
2.за установяване на възможността за извършване на посочените в обясненията действия;
3.за установяване на възможността за съществуване на определени факти, процеси и явления
4.за установяване на механизма на протичане на събитието
5.за установяване на механизма на образуване на следите
6.за установяване наличието или отсъствието на конкретни професионални навици у дадено лице
Не се извършва СЕ:
ако задачите могат да бъдат решени с експертиза;
когато не е възможно да се възстановят условията, ако това се изисква, при които е протекло проверяваното събитие;
когато фактите могат да бъдат изяснени по-бързо с други следств. действия

ІV. Подготовка и тактика на извършване на И.:
1. Подготовка : с нея се осигуряват необход. условия за ефикасно използване на експерименталния метод и за строго спазване на процесуалните и тактическите изисквания. Тя протича през 2 етапа:
1 етап - преди отиване на мястото, където предстои провеждане на следствения експеримент, когато това е извън кабинета на следователя
През този етап, подготовката обхваща:
1.определяне на задачите на СЕ
2.определяне на опитните действия и набелязване продължителността и поредността  на извършването им
3.реконструиране на обстановката /ако е необходимо/
4.осигуряване на технически средства и материали за извършване на опитните действия
5.определяне на мястото и времето  за извършване на СЕ
6.определяне на лицата, които ще участват
7.осигуряване на условия за безопасно извършване на СЕ
8.запознаване на участващите в СЕ лица с характера на предстоящото следствено действие и с техните права и задължения.
9.осигуряване на необходимите средства и материали за фотографско и кинофиксиране на опитните действия и на резултатите от СЕ.
2 етап - след отиване на мястото, непосредствено преди започване на СЕ, обхваща:
10.допълнително уточняване на характера на настъпилите от престъплението изменения;
11.реконструиране на обстановката
12.уточняване правата и задълженията на участниците с конкретни указания за мястото, където ще се намират и дейностите, които ще се извършват
13.поставяне на охрана /ако се налага/
14.проверяване годността на техническите средства и материали
2. Тактика на СЕ - практическото извършване на СЕ се изразява в провеждане на опитни действия. Необходимо е тези действия да станат при условия максимално сходни до проверяваните и да се извършат неколкократно с целенасочени изменения в съдържанието и условията при които протичат. При възможност се използват оригиналните веществени доказателства, предмети и съоръжения.

ІV. Фиксиране на СЕ
Съставя се протокол, който се подписва от следователя, от поемните лица и от всички участници. Отбелязват се забележките и от кои лица са направени. Фиксират се с фото-, кино- и видеоснимки опитните действия и резултатите от тях - осигурява нагледност, обективност, изчерпателност. При необходимост се прави и звукозапис. В протокола се фиксират:
задачите на СЕ;
участващите лица
условията, при които е извършено следственото действие
описание на обстановката - в какво се изразява реконструирането й и как е направено
използвани ли са веществени доказателства за извършване на опитните действия
колко и какви опита и последователност на извършване, резултатите от тях, колко пъти са повторени

V. СЕ в съдебното следствие /съдебен експеримент – Съд.Е./:
1. Особености
Нормативна основа - също като СЕ - чл.140-142 НПК - затова не се различават много.  Състои се в извършване на опитни действия за установяване възможността или невъзможността за съществуването или протичането по определен начин на факти, процеси или явления, които имат значение за делото.
Съд.Е. се планира както в предварит. производство, за да се използва експерименталния метод на познание. Това е оправдано, когато:
не е провеждан следств. експеримент и има нерешени задачи при които трябва да се използва експерименталния метод;
въпросите в обвинителния акт не могат да бъдат изяснени чрез друго съдебно-следствено действие;
е необходимо повторно извършване на опитните действия, с цел да се избегне отрицателното влияние на неблагоприятните и случайно въздействащи фактори;
има съмнение в достоверността на резултатите
Съд.Е. трябва да отговори на основния въпрос, възможно ли е да се възстанови /реконструира/ обстановката, ако това е необходимо, и съответните опитни действия да се извършат в условията на съдебното следствие. Решението за извършване на Съд.Е. се взема с определение на съда.
2. Подготовка и извършване
Осигуряват се условия за спазване на процесуалните и тактическите изисквания. За разлика от СЕ не се осигуряван поемни лица.
Задачи за решаване - аналогично на СЕ. Освен това, може да възникнат и две нови задачи – за проверка на изводите от СЕ и за проверка на новопостроените версии. С по-голям обхват е и задачата за проверка и уточняване на данните по делото.
Подготовката на Съд.Е. обикновено е свързана с повече усложнения. Субект на следственото действие е целият състав на съда – съд, прокурор, подсъдим, защитник и другите участници в съдебното следствие. Трудността се увеличава и от това, че Съд.Е. се извършва непосредствено от съда.  Опитните действия и резултатите от Съд.Е. се закрепват в протокола на съдебното заседание, като се спазват общите изисквания в това отношение.  

32
РАЗПОЗНАВАНЕ  на лица и предмети

Разпознаването, като “сопособ за събиране и проверка на доказателствата” (чл.116) е уредено в чл.143-145 НПК:
Чл.143 - Когато е необходимо, съдът или органите на досъдебното производство предлагат на обвинеяемия, заподозрения или свидетеля да разпознае лицата или предметите.
Чл.145, ал.1 - Разпознаването се извършва в присъствието на поемни лица, освен когато се прави в съдебно заседание.
Ал.2 - Лицето се представя за разпознаване заедно с три лица, по възможност сходни с него по външност, като се вземат мерки те да не осъществяват прук окнтакт с разпознаващия.
Ал.3 - Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се неговата снимка заедно със снимките на три или повече лица.
Ал.4 - Предметите се представят за разпознаване заедно с други еднородни предмети.
Ал.5 - На обвиняемия, заподозрения или свидетеля се предлага да посочи лицето или предмета, до който се отнасят дадените от него обяснения или показания, и да обясни по какво ги е разпознал.

    І. Разпознаване на живи лица :
    Р на лица се извършва когато РЛ съхранява в паметта си външните признаци на лицето, за което е получило възприятие по време на деянието, което се разследва (събитието). Но на РЛ не са му известни данните за това лице - имена, адрес и пр.т.е. не го познава В противен случай необходимостта от Р отпада. Основанията да се вземе решение за предявяване на дадено лице за разпознаване са различни, но задължително 2 условия от тях трябва са налице:
1. Наличие на обективни факти, които дават достатъчно основание да се предполага, че дадено лице има връзка с разследваното събитие и тази връзка трябва да бъде доказана от органа посредством идентификационен процес на Р, като се ползва МО в съзнанието на РЛ. НПК не ограничава кръга от субектите на процеса, които могат да бъдат Р - уличен, заподозрян, свидетел и др. Обект на Р може да бъде и лице пострадало от Пр.
2. РЛ да не познава обекта на Р (лицето). Това изискване не присъства в нормте на НПК, но се предполага от естеството на това проц.-следствено действие. Защото ако РЛ го познава то тогава идентификацията ще настъпи по силата на протокола за разпит на РЛ. В случая на Р, последното е фактическо и логическо продължение на протокола за разпит, от гл.т. на получаването на информация за участието на РО в престъпното деяние (докато х-ра на участие вече е уточнен в протокола за разпитна РО).
    Р на живи лица В НАТУРА - то може да се извърши по 4 начина: по анатомични признаци; по функционални признаци; едновременно - анатом.и функц.признаци, с изкл.на гласа и речта; последователно - по анатом.и функц.признаци. В НПК са посочени 2 критерия на които да отговарят лицата които се предявяват за Р:
количествен критерий - това е броят на лицата, който трябва да бъде най-малко 3 лица освен РО. Представянето за Р на едно единствено лице - РО, може да породи у РЛ внушение, че именно това е лицето което трябва да се идентиф., или че именно това лице има връзка с извършеното Пр. Колкото повече са лицата, толкова по-малко има съмнение в правилността на извода на РЛ. Разсл.орган е този който ще прецени колко сходни лица да предяви за Р. Понякога намирането на сходни лица, които да се явят за Р е голям проблем, тъй като те нито са поемни лица, нито свидетели, поради това не могат да бъдат възмездени за помоща при разследването. Затова, обикновено органът се придържа към минимума - 3 лица;
качествен критерий - това е условието на НПК за “сходство” на лицата (статисти) предявени наред с РО, но казва “по възможност”. Обикновено такава възможност има и е препоръчителна, с оглед процесуалната ст/ст на самото Р. В противен случай ако наред с РО (пр.който е млад мъж) предявим и 3 коренно различни от него лица (пр.старци), естествено е, че Р няма да има необходимия процесуалния ефект и ст/ст. Сходството във външността може да е по множество признаци: ръст, телосложение, възраст.група, цвят на кожата, цвят на косата (дължина, плешивост, прическа и др.), цвят на очите, форма на главата и др. Сходството във външността осигурява максималноблагоприятни условия за обектовност при Р. Въпросът тук е в какви граници да се търси сходството във външността, с оглед трудността от намиране на подходящи статисти. Възможно е по множество признаци да има голямо сходство, но по няколко признака - съществено различие. По-добре е да има малко принаци на сходство, но да няма съществини разлики в признаците. Приема се, че 20-30 см разлика в ръстта е сериозно различие, възраст повече от 10-15г. - също. Яркото различие в признаците създава предпоставки за разпознаване на лицето само по най-отличителния белег - пр.ръст, възраст, цвят на кожата. Тогава РЛ въобще няма да обърне внимание на др.белези, особено ако има изграден блед МО. ИЗВОД: Статистите не трябва да се отличават съществено от гл.т. на общи, групови анатомични признаци - ръст, вазраст, телосложение, цвят на кожата, цвят на косата.
    РО по възможност се предявява в същия вид, в който е видян от РЛ по време на Пр или при свързаните с него обстоятелства. Продължителността на Р не бива прибърлзано да се съкращава или да се удължава излишно. По искане на РЛ, предявените лица могат да променят положението си - да седнат или да ходят известно време, да отговарят на въпроси и др. Но това трябва да става под ръководството на разсл.орган.  
Р може да стане по гласа и речта - за целта се осигурява аналогична (на протеклите събития) отдалеченост и близка степен на интензивност (височина) на гласа и речта за да се избегне влиянието на зрителните възприятия при формиране извода от РЛ. Ако е необходимо всеки от обектите трябва да повтори по няколко пъти фразите, които РЛ е чуло и запомнило. Някои автори считат, че за да се получи Р по гласа, РЛ не трябва да има възприятия относно външността на обектите. Затова се препоръчва Рл и обектите да се намират в отделни помещения при отворено врата или между тях да има слаба преграда непозволяваща визуална връзка. Прослушването на гласа може да се извърши чрез звукозапис или по телефона (ако така е получил възприятието РЛ).
Р може да стане по походката - трябва да се осигурят максимално сходни условия. Целта на Р трябва да се запази в този случай с цел да не се допусне маскиране или имитиране на функционално-динамичния комплекс (походката) от др.лице (статист).
Преди да се започне Р се предлага на РО сам да избере мястото сред статиситите. Това е допълнителна гаранция за обективност при Р. Статистите и РО преди Р се подреждат и обозначават с индивидуален номер прикрепен към облеклото им (който се вписва в протокола преди Р, защото след него може да се допусне грешка с номерата). Започва същинския момент на Р. РЛ се въвежда в помещението (на място), където се намират лицата които са обект на Р. Необходимо е да му се обясни, че трябва да ги гледа внимателно и да не бърза с извода, а да го съобщи едва когато е убеден, че сред тя е (или не е) лицето посочено в протокола за разпит и за което е получил възприятие по време на Пр.
    Р по ФОТОСНИМКИ - според НПК, “когато не е възможно” да се покаже самото лице, Р може да протече и по снимки. Това дори е по-често срещания спооб за Р на лица в полицията, въпреки, че може да спори  кога е налице “възможност” за разпознаване на живи лица. Много често, в хода на разследването извършителят няма представа, че се подозира в извършване на Пр и въобще, че е има разследване за неговото деяние (при стопанските Пр). В такъв случай разследването би се възпрепятствало, дори в някои случаи би било обречено на неуспех, тъй като знаейки за подозрението, подозираното лице ще има време да реагира - да заличи следите, да въздейства на лицата които са го видяли (често тези лица са в добри, дори в приятелски отношения). Затова Р чрез фотоснимки е предпочитан и далеч по ефективен метод за Р, от Р на живи лица. Чрез това Р се дава една бързина на процеса и залавяне на извършителя на Пр. Понастоящем МВР раполага с база данни от АИС “Български документи за самоличност” и други инф.бази, от където могат да се издирят и приложат в “албум за разпознаване” необходимия брой снимки на лица с изключително близки признаци до тези на РО. Този албум се надписва, че е неразделна част от протокол за Р по дело №…. В албума се посочва и РЛ (имена, ЕГН и др.данни). В него се залепват 3 или повече снимки на сходни лица и тази на РО, като всяка от тях се номерира под нея. Албума се подписва от разсл.орган и става неразделна част от протокола. Албумът също има номер, защото е възможно да се изготвят по едно дело няколко албума (за разпознаване на няколко лица). Р чрез фотоснимки не се ползва с такава пълнота и изчерпателност и се ползва основно когато РЛ има изграден ясен МО за извършителя/пострадалия от Пр. Обектите в снимките трябва да са в еднакви положения (пр.анфас) и с еднакъв р-р на снимките. За предпочитане е снимките да са цветни и с еднакво качество. Процедурата е същата - протокола се поставя на маса пред поемните лица, въвежда се РЛ и то посочва снимката която разпознава, като казва и признаците по които е познало лицето. Р се оформя в същия протокол, както Р на живи лица.
Р на ПРЕДМЕТИ :
Това се извършва с цел да се докаже връзката не предметите с разследването, с извършителя или пострадалия. Обект на Р най-често са: оръдието с което е извършено Пр, лични вещи на пострадалия или на извършителя. Тези предмети може да са били иззети по време на проц.-следствени д/я (оглед, претърсване, обиск и др.) или да са били доброволно предадени от граждани или дл.лица при организации и учреждения. И в двата случая се изготвя протокол (в първия предметите са описани в протокола от следственото д/е, а във втория се изготвя протокол за доброволно предаване). Обект на Р могат да бъдат и документи. Те се представят за Р най-вече когато трябва да се установи изпълнителя на ръкописен текст.
Преди Р се провежда разпит на РЛ по какви признаци го познава, кой е собственикът (ползвателя) на предмета, къде го е виждал и при какви обстоятелства. По-нататък процедурата е както при разпознаване на лица. НПК не поставя изисквания за броя на сходните предмети, които трябва да се предявят с РО, но те трябва да са поне 2 (без РО). Дори и да става дума за картина-шедьовър, пак трябва да се предяви заедно с други сходни картини, колко и смешно да изглежда това. Но при Р на предмети сходните предмети трябва да са от същия вид и род, с оглед обективно протичане на Р. При избора на сходните предмети за предявяване, трябва да се съобразим с признаците посочени в показанията на РЛ и да търсим именно такива предмети (пр.ако РЛ е посочило в показанията нож с дръжка от еленов рог, не може да предявим още 3 ножа с дървена дръжка).
    Под всеки от предявените предмети за Р трябва да се постави картонче с номер, и това да стане в присъствието на поемни лица, като предметите с номерата се опишат в протокола. След което се изготвя фотоснимка, за да се онагледи, че РО е сред предявените за Р предмети. Разяснява се същността на действието на РЛ. Моментът на посочване на предмета и казване на номера му от РЛ се фотографира за едно по-голяма сигурност на Р. След това РЛ посочва признаците по които е разпознал предмета и те се отразяват писмено в протокола.