Право

Впр. 1 Понятие за държавно управление (изпълнителна дейност)

1. Изпълнителната власт се създава като реализация на принципа за разделение на властите, а административното право е правният отрасъл изучаващ обществените отношения, възникващи при осъществяване на изпълнителната власт. Изясняването на понятието за изпълнителна дейност може да бъде направено от няколко гледни точки.

1.1 Първата от тях е чрез принципа за разделение на властите – изпълнителната дейност е част от държавната власт. Тя има за своя основна задача да провежда в действителността вече приетите от законодателната власт закони. Всеки приет от НС закон е абстрактен, което го прави директно неизпълняем от субектите, към които е насочен. Налага се всеки закон да бъде доразвиван, конкретизиран, детайлизиран, за да стане реално изпълним. С тази задача са натоварени ораните на изпълнителната власт. Въз основа на вече приет закон, със собствени актове те доразвиват законовите правни норми и по този начин ги правят реално изпълняеми от субектите, към които са насочени. Следователно изпълнителният и разпоредителният момент в работата на изпълнителните органи не могат да бъдат отделени един от друг.

Уточнения:
 Осъществявайки своите разпоредителни правомощия органите на изпълнителната власт създават нови правни норми, които могат да бъдат само вторични.
 Органите на изпълнителната власт могат да правят това само въз основа на закона, в изпълнение на закона и в неговите рамки

От тук следва една много важна презумпция за изпълнителната дейност: щом се развива въз основа на закона, в изпълнение на закона и в рамките на закона, тя не можде да бъде незаконна. Това е т.нар. правотворческа дейност на изпълнителните органи.

1.2 Изпълнителната дейност от гледна точка на теорията на управлението е част от механизма на общественото управление, която извършва огромния дял от неговата работа.
Всяко управление (администрация) предполага:
a) целенасочено сътрудничество
б) на основата на практическа дейност,
в) подчинена на определен план за действие,
г)осигурена с необходимите материални ресурси
д) и с подходящи кадри за изпълнение,
е) наблюда-вана по пътя на постоянен контрол.

На свой ред терминът „държавно управление” може да се разглежда в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата то е важна съставка на механизма на общественото управление и има включва в себе си всички видове и форми на държавновластническа дейност – към него спадат законодателна, изпълнителна и съдебна дейност. В тесен смисъл понятието изразява дейността на МС.

2. Понятието „администрация” (две значения)

2.1 Държавната администрация се представя най-напред като организация, апарат за извършване на определена дейност, предвидена в закона. Държавното учреждение представлява организиран от държавата комплекс от персонални и имуществени елементи, на чело на които стои съответен ръководител. То е учредено съгласно закона, за да извършва определена дейност, свързана с властническите правомощия на държавата. Учрежденията и дисциплинарната власт, която осъществяват органите на управление в такива звена, се разпростира и върху техните ползватели за времето, през което пребивават в тях. В персоналния състав на държавното учреждение влизат всички лица, които заемат щатна длъжност в неговата структура.

2.2 Държавната администрация (държавното управление), от друга страна се представя и като властническа динамична дейност, която наред със законодателната и съдебната дейност е една от основните прояви на държавната власт при решаване на практически задачи на държавата.

2.3 Материалната и техническата дейност в администрацията, като подпомагаща юридическата дейност, играе важна роля при изпълнение на законите и при осъществяване правата и интересите на гражданите, организациите и държавата.
Най-голям интерес за правото обаче представлява юридическата дейност на администрацията във формата на държавновластническа, изпълнителна дейност. Тя е резултат от волеви прояви и постъпки на участващите в държавното управление правни субекти. Юридическите актове на администрацията са два основни вида:
А) Административни актове – съдържат властническо волеизявление на органи на държавното управление, насочено към предизвикване на правни последици и промени, свързани с дейността на администрацията
Б) Договори – съглашения, изградени на основата на насрещни волеизявления на равнопоставени правни субекти, насочени към предизвикване на определен правен резултат.

3. Оперативна самостоятелност и обвързана компетентност

Обвързана компетентност - това е правото и задължението на изпълнителните органи при наличието в предвидените в хипотези са на правните норми факти да вземе онова решение, което нормата предвижда като единствено законосъобразно. Правната норма сама определя какво решение да вземе органът, кога да го вземе и по какъв начин да го изрази. Тя не дава възможност на изпълнителният орган да преценява дали, кога и как да издаде административен акт. Всяко друго решение на органа ще бъде правно нарушение.

Оперативна самостоятелност - възможността на изпълнителния орган в установени от закона предели да избере между многото варианти на решения, които са еднакво законосъобразни, онова което е най - целесъобразно в конкретния случай. Правната норма очертава една рамка на действие върху която държавния орган може са преценява дали да вземе едно или друго решение.

Впр. 2 Предмет, система и източници на административното право (АП)

1.А) Административното право урежда специфичните отношения между правни субекти, които възникват в процеса на организиране и осъществяване на изпълнителната дейност на държавните органи или регулира обществените отношения в сферата на държавното управление. По тази причина отношенията тук имат управленски характер. Нормите на административното право очертават организацията и структурата на държавния административен апарат в неговорото единство и разнообразие от образуващите го звена и подразделения, техните цели и задачи, както и правомощията (компетенциите), с които разполагат, за да решават отделните въпроси на държавното управление.

Б) Една част от отношенията тук се очертават като отношения по вертикал между различните органи на управлението. Друга част могат да се характеризират като отношения по хоризонтал. Управленските отношения между органите на държавно управление могат да се разглеждат и като отношения в сферата на общото управление, когато властващият субект е орган с обща компетентност (МС, областен управител), а също и в сферата на отрасловото управление, когато властващият субект е орган със специална компетентност (министър, ректор, директор и др.) С оглед на териториалното им проявление една част от управленските отношения са свързани с осъществяването на централно управление, други с местно (териториално) управление.

В) Административното право като отделен отрасъл на правото представлява комплекс от правни норми, които регулират обществените отношения във всички области на държавното управление. Особено важни са нормите на АП, които очертават субективните права на гражданите и организациите, както и тяхната защита. Не по-малко важни са и отношенията между гражданите и администрацията, свързани с възникване, изменение или прекратяване на определени адмистративни задължения. АП регулира и отношенията, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност на лицата.

Определение: Следователно предметът на АП като правен отрасъл е свързан с регулирането на обществените отношения, възникващи и развиващи се по повод осъществяването на изпълнителната дейност на държавата или държавното управление.

Г) Методът на АП е методът на властването. Той обуславя и юридическото неравенство между страните, които участват в административните правоотношения: администрацията, която осъществява държавновластническите правомощия се намира в господстващо положение спрямо останалите участници.

2. Система на АП

АП представлява организиран правен механизъм, изграден като самостоятелна система, подчинен ана определени принципи и цели.

Според това какво регулират и как се регулират нормите на АП биват МАТЕРИАЛНОПРАВНИ (уреждат системата и структурата на органите на държавно управление, тяхното правно положение, правата и задълженията на останалите субекти на АП като гражданите и техните организации); ПРОЦЕСУАЛНОПРАВНИ (регулират динамиката по осъществяване на материалноправните норми в областта на държавното управление; те са свързани с въпроса как, при каква процедура ще се реализират породените в нейната сфера правни отношения).

Според това дали се отнасят до всички власти на държавно управление или само до някои отрасли нормите се отнасят към Общата или Специалната част на АП. ОБЩА ЧАСТ – норми, които уреждат системата на държавния административен апарат, структурата и връзките между отделните звена, положението на държавните служители, заети в него, държавните имоти и т.н. СПЕЦИАЛНА ЧАСТ – норми, които уреждащ специфичните за даден отрасъл/подотрасъл правоотношения. В Специалната част на АП се наблюдава обособяването на самостоятелни подотрасли като например Военно-административно право, Полицейско право и др.

3. Източници на АП

Определение: Източници на АП са властническите актове на компетентните органи на държавата – НС, МС, министерства и др., в които се съдържат задължителни правила за поведение, правни норми в сферата на държавното управление.

3.1 Най-важен източник на АП е Конституцията, в която се съдържат редица административноправни норми, отнасящи се до принципите на държавното управление, организацията на държавния административен апарат, основните права и задължения на гражданите и организациите.

3.2 Административните закони, доразвиват основните положения на Конституцията в областта на държавното управление в различни негови отрасли и сфери. Законите, с които се ратифицират международни договир по чл. 5 ал. 4 КРБ също могат да спадат към източниците на АП. Кодекси. Законът по смисъла на ЗНА трябва да уреди пълно всички основни оществени отношения по дадена материя, които се поддават на трайно уреждане. За уреждане на останалите обществени отношения, свързани със същата материя, законът може да предвиди издаването на подзаконов нормативен акт.

3.4 Постановления на МС, с които се приемат правилници и наредби или се уреждат съществуващите закони и неуредени от тях обществени отношения в областта на изпълнителната дейност.

(1) Правилник – издава се за прилагането на закон в неговата цялост;
(2) Наредба – издава се за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
(3) Инструкции – нормативни актове, с които се дават указания до подчинени органи по прилагане на издадени правилници и наредби.
(4) Наредбите, правилниците и т.н. на общинските съвети са нормативни източници, утвърждавани въз основа на чл. 22 ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация).
(5) Познати са и други подзаконови източници като устави, основни положения, техничес-ки правила, тарифи, окръжни, циркулярни писма, заповеди, стандарти, нормали и т.н.

Впр. 3 Административноправни норми и правоотношения

1. Норми на АП

Определение: Всяка административно правна норма представлява общо правило за поведение, което регулира обществени отношения в сферата на държавно управление и което при необходимост може да бъде прилагано с помощта на държавна принуда.

В структурно отношения правната норма се състои от хипотезис (факти и обстоятелства при които настъпват предвидените в нормата правни последици); диспозиция (основна част на правната норма, която определя правилото за поведение, предписано от нея); санкция (предвижда мерките за държавновластническо въздействие при неизпълнение на предписаното правило. Най-често в един член са очертани хипотезата и диспозицията на административноправната норма, а в отделен текст – санкцията.

В зависимост от характера на правното предписанието АП норми могат да бъдат: задължаващи, забраняващи и оправомощаващи. Според времетраенето си биват срочни и безсрочни; според пределите, в които действат – важими за цялата територия на страната или за отделни нейни части; според ролята, която изпълняват – материалноправни и процесуалноправни

2. Действие на нормите на АП

По време. Поначало те проявяват своето действие за неопределено време, безсрочно, смятано от деня на влизане в сила на нормативния акт, в който се съдържат. Според чл. 5 ал. 5 КРБ законите влизат в сила три дни след публикуването им в „Държавен вестни”, освен ако не е предвидено друго в самия закон. Същият срок важи и за нормативните актове на МС, на министрите и др. ръководители на ведомства.
В пространството. По правило действат за цялата територия, когато са от национално значени, и за част от територията, когато са от местно значение.
По отношение на лицата. Прилагат се в две посоки – спрямо бълг. граждани и спрямо чужденци, намиращи се на територията на РБ. Правилото е, че няма разлика при прилгането на нормите спрямо двете групи прани субекти, освен ако не е разпоредено друго в самата правна норма.
Действието на административноправните норми се прекратява обикновено с издаването на друг развностоен нормативен акт на този, в който се съдържат, чрез отменяне или обезсилване. Действието на тези норми може да се прекрати и когато в самия нормативен акт е предвиден краен срок за тяхното действие. При промяната в съдържанието на административно правни норми новото правило може да се прилага само по отношение на случаите, възникнали след неговото влизане в сила, а не и за минало време, освен ако не е налице изрично разпореждане за това. Процесуалните АП норми се прилагат и за заварени положения с обратна сила, ако с това не биха се засегнали съществуващи права и задължения.

3. Административни правоотношения

Административните правоотношения са последици от прилагането на административ-ноправни норми. Правната норма посочва факти и обстоятелства на обективната действителност, които пораждат предвидените последици. Правните последици могат да бъдат предизвикани от юридически действие или бездействия и от юридически събития. Връзката между ЮФ и настъпилата правна последица е нормативна. Настъпва промяна в правната действителност без това да означава, че е настъпила промяна в материалната действителност. Изпълнението на съдържащите се в административните правоотношения задължения представлява реализация на тези отношения – с това те са се претворили в материалната действителност.

Административните правоотношения притежават някои специфични черти:
(1) На едната страна на правоотношението, като негов субект, винаги стои държавен орган
(2) Двете страни по ПО не са равнопоставени, защото се намират във вертикална зависимост. Най-често административните ПО са последица от властнически, административни актове, издавани от компетентните органи на държавно управление
(3) Държавният орган, който заема господстващо положение в административното ПО притежава власт да прибегне до принуда спрямо другата страна, ако тя не изпълни доброволно тежащите върху нея задължения.

По своето съдържание административните ПО се представят като взаимнозависими права и задължения на участващите в тях правни субекти или като правни статути и правни положения, създадени за тях. Административноправен статут възниква например за едно лице, което е получило свидетелство за завършена квалификация. Важно е да се отбележи, че на всяко право, което се съдържа в ПО, съответства определено задължение за другата страна да го зачита и да съдейства за неговоро реализиране. При административноправните статути всички останали субекти са задължени да зачитат и да се съобразяват с установеното чрез тях правно положение за субекта, когото засягат.

Впр. 4 Административноправен статут на физическите лица и организациите

ЧАСТ I ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

Административноправен статут на гражданите

Под АПС следва да разбираме съвкупността от права и задължения, регулирани от АП, които засягат намиращите се на територията на България ФЛ в качеството им на субекти на АП.
АПС очертава т.нар. гражданско състояние на гражданите. То представлява съвкупност от елементи и правни качества, които индивидуализират даден член на обществото и които имат за него правно значение. Данните по гражданско състояние и АГС се отразяват в специални регистри за гражданско състояние на лицата и в регистри на населението. АГС представляват официални документи, които констатират наличността на определени ЮФ, свързани с пораждането, изменянето или ликвидирането на елементи и качества от гражданското състояние на ФЛ (актове за раждане, за сключване на граждански брак и за смърт). Компетентни органи за регистриране на гражданското състояние са длъжностните лица по гражданско състояние (кмет или назначен от него заместник, конслул, капитан на кораб). Действията по оформянето на гражданското състояние са израз на обвързана администрация.

Гражданство

Гражданството е врзъката на едно лице с държвата, по силата на която това лице се приема за гражданин именно на тази държава, попада под нейното държавно-властническо върховенство и в същото време се ползва от правата и свободите осигурени от нейната Конституция и закони.
Според ЗБГ за граждани на РБ се смятат всички лица, които по време на влизането на закона в сила са притежавали българско гражданство съгласно разпоредбите на тогава действащото законодателство.
Главното основание за придобиване на българско гражданство е произходът. По право българско гражданство получават лица, родени от български граждани, както и новородено намерено на територията на РБ, когато родителите му са неизвестни. По решение на компетентните органи всеки чужденец може да бъде приет за български гражданин по негова молба, по доклад на министъра на правосъдието с указ на президента. Гражданство на единия от съпрузите не влияе на гражданството на другия.
Загубване на гражданство може да се осъществи по желание на лицето или когато едно лице бива лишено от такова, когато е извършило тежки престъпления против РБ. Лишаването от гражданство има репресивен характер и става с указ на президента въз основа на предложение на министъра на правосъдието.
Възстановяване на гражданство се осъществява отново посредством указ на президента по доклад на министъра на правосъдието.

Адрес

Адресът е еднозначко описание на мястото, където едно лице живее или получава кореспонденцията си. Състои се задължително от името на областта, общината и населеното място. Адресът бива:
Постоянен – адресът, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Постоянният адрес е винаги на територията на РБ
Настоящ – адресът, на който лицето пребивава.

Всяко лице има само по един постоянен и настояш адрес. Постоянният адрес представлява трайна връзка с населеното място въз основа на професионалните и икономическите интереси на гражданина, а настоящият – фактическа отседналост на лицето с временен характер.
Режимът на адресна регистрация се определя свободно от всекиго. Това става с подаване на съответно заявление до общинската администрация. Образецът на заявлението е утвърден с постановление на МС.
Загубване на адреса:
а) в случай на смърт
б) при придобиване на нов постоянен адрес, но в друго населено място. Вписването на новия постоянен адрес има конститутивен характер.

Домакинството също е част от административно правния статут на гражданите. Домакинство е семейно-имуществена собственост, която представлява основна клетка за живота на гражданите в обществото и в която преобладават семейни, родствени и имуществени отношения между членовете й. То следва да бъде определяно за всеки конкретен случай от компетентните органи.

Имена на гражданите

Собствено име – избира се от родителите и се съобщава на длъжностното лице по гражданско състояние при съставяне акта за раждане.
Бащино име – образува се от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание указващо пола на детето.
Фамилно име – това е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето.
Когато собственото име е неприемливо от гледна точка на бъдещите интереси на детето или обществно неприемливо, длъжностното лице отказва вписването му в акта за раждане. (чл. 12 ЗГР) Когато бащиното или фамилното име нарушава семейната, етническата или религиозната традиция на лицето се допускат изключения от гореспоменатите наставки и окончания. (чл 13; 14 ЗГР).
Промяна на името може да настъпи:
а) при встъпване в граждански брак – фамилното име (пожелание на лицето)
б) при осиновяване (вклч. и непълно), чл. 18 ЗГР
в) когато лицето счете, че някое от трите му имена е опозоряващо, осмиващо или обществно неприемливо и когато важни обстоятелства налагат това, чл. 19 ЗГР

Административноправен статут на чужденците

Чуждите граждани, пребиваващи, преминаващи или живеещи в РБ, наред с българските граждани са подчинени също на определен административно правен режим.
Чл. 2 ал. 1 от Законът за чужденците в РБ дефинира понятието “чужденец” като “всяко лице, което не е български гражданин”. Пребиваването на чужденците на територията на РБ на законно основание е предпоставка за оформяне на техния АПС.
АП предвижда някои специални норми, които се отнасят до АПС на чужденците.
- Изискване за редовен задграничен паспорт или друг заместващ го документ за пътуване в чужбина и разрешени за влизане в страната (входна и транзитна виза). Разрешение за влизане се издава и за превозните средства.
- Пребиваващият в страната чужденец е длъжен да се регистрира в съответната териториална паспортна служба до 48 часа след влизането си в страната. Записва се в регистъра на населението в специален раздел
- Самоличността на чужденците, които пребивават в РБ
а) до 6 месеца, се удостоверява с чуждестранен паспорт или заместващ го документ
б) повече от 6 месеца – с документ издаден от органите на МВР.

Ограничения за чужденците:
а) нямат право да бъдат избирани или настанявани на работа на длъжности, които са свързани само с българското гражданство.
б) забрана за настаняване на работа на общо основание на транзитно преминаващите през страната.
На общо основание чужденците носят наказателна, административна, дисциплинарна и гражданска отговорност.


ЧАСТ II ОРГАНИЗАЦИИ НА ГРАЖДАНИТЕ

1. Административноправен статут на организациите на гражданите

Под АПС на организациите на гражданите се разбира очертаното по административното законодателство правно положение на тези организации в държаварта. В него влизат всички права и задължения от административноправно естество, които те придобиват съгласно закона.

Характерни черти:
o доброволност – за разлика от държавните организации
o целта, която преследват – стопанска или нестопанска (идеална) цел
o самоуправление
o съобразност със закона

Нашето законодателство познава две системи за възникване: 1) разрешителна и 2) нормативна. Разрешителната система се изразява в предоставяне на възможност на съответните органи на държавно управление да преценят дали предлаганата от инициаторите-членове организация, след като са били спазени всички законови условия, трябва да бъде учредена или не. Нормативната система пък е налице, когато обединяването на граждани в една организация (при изпълнение на изискванията на закона) се признава за достатъчен факт, който обуславя възникването на самата организация направо по силата на закона, без да се изисква допълнително разрешение от страна на администрацията.

По отношение на организациите според нашето право съществуват два режима на създаване – общ режим на ЗЮЛНЦ и специален режим, установен в нарочни нормативни актове – Кодекс на труда, Закон за кооперациите и др.

2. Общо за режима за организациите с нестопанска цел

Учредители на ЮЛНЦ могат да бъдат български и чуждестранни ЮЛ и дееспособни ФЛ. ЮЛНЦ възниква след вписването й в регистъра за ЮЛНЦ в района на окръжния съд по седалището на ЮЛ. Организацията прекратява своята дейност 1) с изтичане на срока, за който е учредена; 2) с решение на върховния орган; 3) с решение на окръжния съд по седалището на ЮЛНЦ.
ЮЛНЦ биват два вида – сдружения и фондации. Сдруженията се учредяват от три или повече лица, а ако е определено за извършване на общественополезна дейност – 7 дееспособни ФЛ или 3 ЮЛ. Уставът на сдружението съсдържа задължителен минимум реквизити: наименование, седалище, цели и средства за тяхното постигане, определянето на вида дейност, премета на дейност, органите на управление, срока за който е учредено и др.
Своеобразна форма на организациите са различни органи на обществеността (комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни например). Те се явяват преки сътрудници на държавата за подпомагане на извършваната дейност от определени нейни органи; създават се по производствено-отраслов или териториален признак; тяхното АПС се урежда с нарочен нормативен акт.
Фондациите се учредяват приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел.

3. Специален режим за образуването промети в състава и
прекратяването на организациите с нестопанска цел.

Професионалните съюзи са недържавни и непартийни обществени организации на гражданите, които се намират в най-тясно сътрудничество с органите на държавата и които по силата на изрични законови разпореждания изпълняват важни държавни фунцкии. За тях не се прилага общия режим на образуване, промени и прекратяване, нито пък тяхната дейност е подложена на надзор от администрацията. На сцециален режим са подчинени и някои други организации с нестопанска цел като творчески съюзи, спортни дружества, съюз на ловците и риболовците в България, БЧК, както и религиозните общности.

4. Режим на организациите със стопанска цел

Съгласно чл. 133 „Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони”.
Типичен пример е Закона за банките. Съгласно чл. 11 ЗБ „За извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение (лицензия) издадено от Централната банка”. Тук е налице предварителен контрол от страна на БНБ в условията на оперативна самостоятелност. Отказът да издаде лицензия не подлежи на обжалване, но е допустимо ново искане 6 месеца след от влизането на акта за отказ в сила – чл. 17 ЗБ.
Наред с държавните предприятия в икономическата област значителен дял се пада на различните стопаснки обществени организации, които подобно на държавните стопански организации развиват своята дейност в областта на промишлеността, селското стопанство, размяната, строителството, транспорта и кредита. Смесените форми на стопански организации също се регламентират от специални законоположения, които се изучават в отделни правни дисциплини.
ЖСК. Тази категория кооперативни организации има преходен характер и нейното АПС се урежда от ЗЖСК. Учредяване на ЖСК може да се извърши с решение на минимум 6 нейни членове-учредители, след приемане на устава и организационната й структура по устновения в закона ред. Регистрира се в съответния окръжен съд (чл. 8 ЗЖСК). Прекратява се от момента на завършването на строителството и снабдяването с норариални актове на всички кооператори (чл. 35) или по решение на общото събрание на ЖСК (чл. 37)

Впр. 5 Органи на изпълнителната власт - понятие и видове

1. Понятие за орган на изпълнителната власт

1.1 Органите на изпълнителната власт са вид държавни органи и като такива имат сходни черти с останалите.
- Те осъществяват държавна власт. Този извод налага чл. 1 ал. 2 КРБ, според който държавната власт се осъществява непосредствено от народа и „чрез органите, предвидени в тази Конституция”.
- Осъществявайки функциите на държавата те прилагат средства и способи, неприсъщи на други организации, а характерни именно за държавните органи. (възможност за издаване на юридически властнически актове, чрез които едностранно се създават правила за поведение или конкретни правоотношения и освен това възможност за използването на държавна принуда.
- Органите на изпълнителната влас имат установени предели, които определят компетентността на съответния орган. Компетентността не е проява на субективно право, а мястото на държавните органи в апарата на държавата.

1.2 Освен сходните си черти с останалите държавни органи, тези на изпълнителната власт имат и свои специфични черти.
- Те по предназначение осъществяват изпълнителната дейност на държавата и в този смисъл се определят като изпълнителни органи. Те осъществяват подзаконова дейност и действият им се извършват винаги въз основа и в изпълнение на закона.
- Те непосредствено ръководят и организират службите и звената по изпълнение на задачите на държавата в сферата на държавното управление или осъществяват непосредствено управление в сферата на икономиката, администрацията и т.н.
- Те имат административна правосубектност. За разлика от ФЛ тяхната правоспособ-ност и дееспособност възниква едновременно с факта на създаването им. Административната правосубектност се различава от гражданската правосубект-ност на ЮЛ.

1.3 Понятието „административен орган” не следва да се смесва с понятието „длъжностно лице”, при което се има предвид точно лицето, човекът, който заема дадено място в апарата. От гледна точка на органа е важно какви държавновластнически правомощия упражнява той спрямо другите субекти, докато от гл.т. на длъжностните лица става дума за техните права и задължения, отговорностите, които носят във връзка със служебното си положение.
Не бива да смесват и понятията „административен орган” и „административен апарат”. Второто е по-широко понятие. Той съдържа освен органите в юридически смисъл на думата и много други административно-организационни звена.

2. Видове органи на изпълнителната власт

2.1 Според териториалните предели
- Централни –исъществяват своите компетенции за цялата страна.
- Местни (териториални) упражняват своите компетенции в определени териториални предели.

2.2 Според обема на правомощията
- Органи с обща компетентност
- Органи със специална компетентност

2.3 Според начина на вземане на решения
- Еднолични (министър, областен управител)
- Колегиални (Министерски съвет, академичен съвет). При тях се изисква кворум (обикновен или квалифициран) за вземане на едно решение

2.4 Според клона на управлението
- Отраслови – осъществяват своите правомощия по редица въпроси, засягащи пряко определена по предмет част от управлението (отбрана, транспорт, горско стопанство).
- Функционални – извършват обслужваща дейност, подпомагащата отрасловите органи.
И двата вида органи имат специална компетентност!

2.5 Според това дали са предвидени в Конституцията
- Предвидени конституционно – най-важните изпълнителни органи (МС, областни управители, кметове)
- Предвидени извънконституционно

2.6 Според органите (телата), които ги образуват
- Образувани пряко от населението
- Създавани от по-горестоящи изпълнителни органи
- Образувани от други държавни органи

2.7 Според начина на образуване
- Чрез избор (министри, кметове)
- Чрез назначение (началниците на териториалните управления на вътрешните работи, началниците на териториалните данъчни дирекции)

2.8 Според ролята им в държавното управление
- Осъществяващи общо ръководство и координация (предимно с обща комп-ст)
- Осъществяващи оперативна административна дейност (характерна е непосредствената връзка и контакт с хората и материалните средства)

2.9 Според областта, в която упражняват управленските си функции
- В икономическата област, в областта на социално-културната дейност и т.н.

Впр. 6 Централни органи на изпълнителната дейност

Държавният административен апарат се изгражда като стройна система от органи и учреждения. Тази система може да бъде оприличена на пирамида от звена и органи, действащи на различни равнища в центъра на пирамидата и по места, които се намират в определени зависимости едни спрямо други.

1. Министерски съвет

МС стои на върха на пирамидата от административни органи. Той е учреден от Конституцията колегиален орган с обща компетентност. Конституцията не го определя изрично като „висш” изпълнителен орган, но това му положение се извежда от нейните разпоредби.
Чл. 105. (2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.

В състава на МС влизат: министър-председателят, заместник министър-председателите и министрите. Изключително важните правомощия на правителството обхващат ръководството и осъществяването на вътрешната и външната политика на страната, осигуряването на обществения ред и националната сигурност, общото ръководство на държавната администрация и въоражените сили, утвърждаване и денонсиране на международни договори.
Актовете, издавани от МС, са постановления, разпореждания и решения. Нормативен характер имат постановленията, с които се приемат правилници и наредби.

2. Министър-председател

За разлика от МС той е едноличен орган на изпълнителната власт. Правомощията му основно се свеждат до ръководство на общата политика и текущата дейност на МС. Той определя правомощията и координира дейността на заместник министър-председателите, назначава заместник-министрите и пр. Заместник МП са със специална компетентност, която следва от разпоредбата на чл. 23 ал. 4 от Закона за администрацията. Според нея те имат определени ресори, в които упражняват правомощията си. Създадените на основание на Закона за администрацията политически кабинети към МП, заместник-МП и министрите не са органи на изпълнителната власт.

3. Министерства и други ведомства. Министри

В основата на понятието за министерство или друго специализирано образувание на централния държавен апарат стои ведомството. По ведомство се разбира сборът от еднородни и сродни специализирани служби, включени в една централизирана система, начело на която стои държавен орган със специална компетентност. Начело на ведомството стои министър или друг ведомствен ръководител, на когото са подчинени ръководителите на звената от по-ниските степени. Службите, които се намират в териториалните поразделения на едно ведомство са негови местни служби.

Министрите са еднолични органи със специална компетентност, по право са членове на правителството (МС) и ръководят определени министерства (по изключение могат и да не ръководят такива). Издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Като органи на изпълнителната власт следва да се разглеждат и заместник-министрите, тъй като съгласно Закона за администрацията министрите им делегират свои правомощия, а това несъмнено са функции по осъществяването на изпълнителната власт.

В кръга на централните органи на изпълнителната власт влизат и ръководителите на ведомства без ранг на министерства. Такива са: председателите на държавни агенции, държавните комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции и ръководителите на други дръжавни институции, създадени със закон или постановление на МС, имащи функции при осъществяването на изпълнителната власт.

Впр. 7 Административно-териториално деление

Когато говорим за териториални органи на изпълнителната власт, ще разбираме тези органи, които осъществяат своите правомощия в съответствие със съществуващото административно-териториално деление на страна. Съгласно КРБ изпълнителните органи в общините и областите са кметовете и областните управители. Местните изпълнителни органи в областите и общините дължат подчинение на съответните централни органи с обща и специална компетентност.

1. Административно-териториално деление.

Съгласно КРБ територията на страната се разделя на общини и (2 области (135, ал. 1 КРБ). Основни административно-териториални единици са общините. Създаването и закриване на административно-териториални единици може да се извърши само чрез закон, и то след допитване до населението. Въпреки че населените места и техните землища не са упоменати в КРБ като отделни единици на админстративно-териториално деление, в редица разпоредби на нашето законодателство и в съдебната и административна практика те имат определено правно значение.

2. Населени места и землища

„Населененото място е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура” (чл. 3, ал. 2 ЗАТУРБ) Това са градовете и селата, очертани от градоустройсвените им планове, а при липса на такива - с околовръстни полигони.
„Землище е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място” Границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон” (§ 1, т.8 ЗАТУРБ). Границите, в които се намират тези имоти, очертават територията, означавана от законодателството и практиката като землище на селището, обособено по територия от землищата на съседните населени места. Територията, върху която се простира властта на общинския съвет и на действащите към него административни органи, ще бъде не само землището на населеното място, в което се намира неговоро седалище, но и землищата на всички останали населени места, образуващи територията на общината.

3. Органи на изпълнителната власт в общините

Според КРБ общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление (136, ал 1 КРБ). Кметът е орган с обща компетентност, избиран пряко от населението, който упржнява своите правомощия на територията на съответната община. Своята дейност кметовете осъществяват въз основа на законите, актовете на общинските съвети и решенията на населението в общините. Кметовете на общини издават заповеди.
Кметовете на кметства в общините се избират също пряко от населението, имат обща компетентност, определена със закон или др. нормативен акт, така и с правилниците за организацията и дейността на общинските съвети в зависимост от конкретните особености на общината, района или кметството.

4. Органи на изпълнителната власт в областите

Това са областните управители, имат обща компетентност, назначават се от МС. Всеки областен управител се подпомага от заместници, назначени от председателя на МС. Най-важните правомощия на областния управител се заключват в осигуряване провеждането на държавната политика в областта, защита на националните интереси, на законността, координацията на на работата на органите на изпълнителната власт на територията на областта, отговорност за опразването и защитата на държавната собственост, контрол върху актовете и действията на органите на местното самоуправление и др. В изпълнение на своите функции областните уоравители издават заповеди.

Впр. 9 Държавна служба

1. Държавна служба

Държавната служба е обществена служба преди всичко. Тук се преследва общият интерес, рзбира се, чрез него се задоволяват индивидуалните интереси. На второ място държавната служба е трайна институция. В тази връзка тя е фунцкия, дейност, която се организира на професионална основа. Трето, тя е свързана с осъществяването на държавната власт. Разгледана в свия динамичен аспект, държавната служба „се вплита” във фунцкионирането на властта. Тя се осъществява изцяло на основата на правните норми. Държавната функция обаче не бива да се отъждествява с държавната власт, тя е по-скоро организаторска фунцкия, тя не произвежда материални ценности, а подготвя, създава и организира условията за това.

2. Държавен служител. Видове

„Държавен служител е лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и лице, на което специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване на изскванията на този закон” (чл. 2 ал. 1 Закон за държавния служител)
2.1 За да може да осъществява своите функции държавата се нуждае от „практически изпълнители”. Това са нейните служители. Най-висшата ръководна длъжност, съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията, е председател на държавна агенция, след което председател на държавна комисия до директор.

Основни белези:
- Това е длъжност в администрацията
- Тази длъжност е платена
- Най-висшата ръководна длъжност, съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията, е председател на държавна агенция, след което председател на държавна комисия до директор.
- Длъжността има постоянен гхарактер
- За държавния служител това е неговата професионална дейност
- Държавният служител изпълнява тази служба чрез назначаване (чл. 6 ЗДСл.)
По смисъла на чл. 3 СДСл. не са държавни служители 1. Членове на политически кабинети, заместник-областните управители и заместник-кметовете на общините; 2 лицата, които изпълняват технически функции в администрацията.
2.2 Видове
А) Ръководни служители – ръководят съответното административно звено или администация. Те носят отговорност за изпълнението на техните задачи пред съответния държавен орган. Те организират, контролират, координират и отчитат дейността на съответното админ. звено
Б) Експерти – те изпълняват служба подпомагаща осъществяването на функциите на държавната власт . Длъжностите, които заемат експертите, с малки изключение се свеждат до съветник, експерт и инспектор.

3. Правно пложение на държавните служители

3.1 Държавните служители притежават определен правен статут, който се установява с привличането им в държавната администрация и се преустановява в случаит, предвиденио от закона. Една група права имат чисто служебен характер: правото на професионална квалификация и преквалификация, правото на повишаване в държавна служба и др. Друга група права са политическите права – члеснтво в политически партии (доколкото не съществува забрана в специален закон); социални права и др. Задълженията на държавните служители са да изпълнява най-добросъвестно, съзнателно и коректно възлаганата му служебна работа; да спазва законността; да се подчинява на служебната и трудовата дисциплина; да защитава правата и законните интереси на гражданите и държавата; да пази служебна тайна и др.
3.2 Държавният служител е задължен служебно да изпълнява предоставените му права в кръга на службата. Всяка компетентност предствалява едновременно негово право и задължение. Подлежат на изпълнение само онези заповеди и нареждания, които не принуждават подчиениея да извърши явно престъпление или админ. Нарушение. Важна особеност на правата и задълженията на държавния служител е, че тяхното осъществяване трябва да става самостоятелно, непрекъснато и със съзнание за лична отгворност.

4. Отговорност на държавните служители

Държавните служители носят юридическа отговорност за всички свои действия, извършени в кръга на службата.

4.1 Наказателна отговорност – осъществява се поначало чрез налагане на углавни наказания от съдилищата по общия ред, предвиден в НПК. За някои по-малковажни пресъпления по служба се допуска да се налагат административно наказание от съответния районен съд
4.2 Административнонаказателна отговорност – изразява се чрез налагане на административни наказания по реда, предвиден в ЗАНН + наказания за по-маловажните престъпления, посочени по-горе.
4.3 Дисциплинарна отговорност – Чл. 90 ЗДСл.: Дисциплинарни наказия са забележка, порицание, отлагане на повишението в ранг до една година, понижение в по-долен ранг за 6 месеца до 1 година, уволнение. Преди налагането на дисциплинарните наказания, служителят задълбително трябва да бъде изслушан. Неспазването на това условие води до отмяна на дисциплинарното наказание. Те трябва да бъдат наложени не по-късно от месец от отркиване на нарушението и не по-късно от 6 месеца от извършването му.
4.4 Гражданска (имуществена) отговорност – когато чрез своите незаконосъобразни действия/бездействия са причинили вреди на държавата и на гражданите. Тези вреди трябва да бъдат причинени по повод изпълнението на служебните им задължения. Тази отговорност се осъществява по исков ред. Държавата отговаря солидарно със служителя за вреди причинени на граждани. Отговорността на виновните държавни служители спрямо държавата за изплатените от нея обезщетения се осъществяа при условията и реда на Кодекса на труда.

Впр. 10 Форми и методи на изпълнителната дейност

1. Форми на изпълнителната дейност

1.1 Класификацията на формите на изпълнителната дейност се извършва главно с оглед на нейното предметно съдържание, както и отделните етапи, в които се предприемат едни или други управленски действия. Формите се свързват с динамиката на извършваната дейност в процеса на държавното управление, а не с преследвания резултат. Такава форма ще бъде например издаването на един акт на държавно управление, а не самият този акт, който е само следствие, резултат на процеса на издаването

От гледна точнка на пространствените предели се говори за изпълнителна дейност, извършвана вътре в апарата на управлението, където се установяват т.нар. външни отношения. С оглед на интензитета на нейното проявление изпълнителната дейност може да се представи като опретивно-разпоредително пряко решение на един въпрос, като осъществяване на ръководство, координиране или контролиране на извършваната работа от подчинените субекти и т.н.

Според своето предметно съдържание изпълнителната дейност може да се прояви като:
1) правотворческа (нормотворческа)
2) правоприлагаща (активна администрация по издаване на индивидуални административни актове)
3) правозащитна (разрешаване на правни спорове, свързани с фунцкионирането на администрацията, включително налагане на правни санкции за неизпълнение, нарушение на админ. задължения)
4) договорно-правна (сключване на споразумения между административни органи по прилагане на административноправни норми)

1.2
1.2.1 Правотворческата форма на изпълнителната дейност разкрива специфичното за администрацията правомощие за издаване на нормативни актове. Тази дейност не следва да се приравнява със законодателна дейност на НС, която е израз на законодателна власт в държавата. Юридическата сила актовете на изпълнителната власт е по-малка от тази на закона. Поради това тези нормативни актове не могат да бъдат издавани contra legem, нито пък независимо от него – praeter legem. нормативните актове на администрацията трябва да бъдат издавани в съответствие и подпомагане на закона – secundum legem.
1.2.2 Правоприлагащата форма на администативната дейност засяга т.нар. активна администрация, когато органите на държавно управлление издават индивидуални административни актове за непосредствено и конретно решаване на определени въпроси. Със задължителна сила вътре в апарата на администрацията ще бъдат всички решения и др. вътрешнослужебни актове, издавани във връзка с организиране и развитие на служебните отношения, необходими и типични за функционирането на различните административни звена и учреждения. На свой ред правоприлагащи актове с външен ефект ще бъдат всички индивидуални административни актове, засягащи правата и задълженията на гражданите и организациите. Тези актове имат както и административноправни така и гражданскоправни последици.
1.2.3 Правозащитната форма на изпълнителната дейност намира място главно в случаите на преки нарушения на законността и на съществуващите права и задължения, предизвикващи правни спорове между правни субекти, участващи в процеса на управлението, при издаване на незаконосъобразни актове. Заинтересованите субекти могат да оспорят незаконния административен акт в предвидените от закона слуачи пред съответни по-горестоящи органи на администрацията.
Правораздавателната дейност, извършвана под формата на разрешаване на правни спорове по административен ред, се различава от онази дейност на определени органи на държавно управление, когато те по изрично предписание на закона действат в качеството на административни юрисдикции. Въпреки че този тип дейност напомня съдебна дейност, тя не се покрива с нея. Съдебната дейност се извършва от нарочни органи – съдилища, докато правораздавателната дейност на администрацията – от органи на администрацията, които имат специдична структура и използват по-различни методи и форми.
1.2.4 Администативната дейност може да се прояви под формата на пряка административна принуда, носечена към пресичане на извършено нарушение или ликвидиране на неговите последици. Особено приложение намира администативното наказание. Налагането му представлява санкционираща управленска дейност, израз на държавна наказателна репресия.
Най-после, правозащитната и правоопазващата дейност като форма на изпълнителната дейност може да се представи в определен смисъл чрез упражнявата превенция от администрация при вземането на т.нар. превантивни административни мерки, упражнявайки опретавивна самостоятелност. Такива мерки са предвидени в Закона за движение по пътищата, Закона за народното здраве и т.н.

2. Методи на административната дейност

Най-характерни методи са убеждаването и принуждаването, прилагани самостоятелно или съчетано, според обстановката, в която следва да се решават задачите на държавно управление. Типични за администрацията са и методите за осъществяване на общо, оперативно или методическо ръководство, свързано с огранизиращата работа на администрацията при всички нейни проявни форми.
Методите на държавно управление са обект на различни класификации – някои ги раделят на общи и частни, според това дали се използват при осъществяването на всички важни стадии на управленския цикъл или само в отделни негови фази; според непосредствено преследваната цел, според въздействието върху обекта на управлението, а някои различават администативни и икономически методи.
Понятието за административни методи не трябва да се смесва с т.нар. администриране, което е едно бюракратично извращение на правноустановените методи, до които могат да прибягват органите на държавно управление.

Впр. 11 Административен акт - понятие

Съдържащите се в административноправните норми общи и безлични правила за поведение могат да останат само декларирани фрази и самоцелни формулировки, ако не се претворят в реалната действителност чрез установяване на определени правни отношения между конкретни правни субекти. Административният акт игре ролята на трансмисия между субектите от една страна и визираните в правното правило по общ и абстрактен правни отношения.

Определение: Властническо волеизявление на орган на държавно управление (или приравнен нему друг орган), издадено въз основа и в рамката на закона, което едностранно предизвиква правни последици в сферата на изпълнителната дейност и което при необходимост може да бъде приведено с помощта на държавната принуда.

А) Първият белег на административния акт според изложената дефиниция е неговият вкастнически характер. Властническите волеизявления на администрацията черпят силата си от закона и са изцяло подчинени на закона. От това следва, че и административният акт е винаги подзаконов акт, което го отличава от закона. Юридическата сила на актовете на държавно управление е по-ниска по степен от тази на закона.

Б) На второ място, административният акт е волеизявление на орган на административна власт. Такива органи са поначало органите на държавно управление, определени по конституцията и законите (МС, министри, ръководители на ведомства, областни управители, кметове и др.) Не са редки случаите обаче, когато властнически правомощия в сферата на държавно управление се предоставят по закона и на други държавни органи (органи на властта, съда и прокуратурата).

В) На трето място, съдържащото се в акта на държавно управление властническо волезиявление едностранно предизвиква юридическите промени, към които е насочено. Правоотношенията, които тези актове пораждат, се появяват веднага след извършване на волеизявлението, независимо от съгласието на адресата на административния акт. По своя ефект обаче административният акт се различава от едностранните сделки в гражданското право, където правоотношението не може да възникне пряко по волята на едно лице.

Г) Съобразеното със закона властническо волеизявление на административния орган е юридически акт – то предизвиква и установява предвидените в правната норма правни отношения и свързаните с тях субективни права и правни задължения. Характеристиката на административния акт като юридически акт не се свързва с вида на правоотношенията и последиците, които той предизвиква. Те могат да бъдат в областта административното право, гражданското, трудовото и т.н. Във всички случаи, когато става дума за т.нар. административни актове с гражданскоправни последици, последните винаги се предшестват и съпътстват от определени административни правоотношеия и последици, които гарантират и охраняват тяхното нормално проявление. Тези актове обаче следва да се отличават от онези актове на държавно управление, с които се обезпечава бъдещо настъпване на правоотношения и последици от областта на гражданското право след сключване на договор.

Д) Възможността за принудителна изпълняемост при необходимост е последният съществен белег на административния акт. Тя се проявява в случаите, когато когато предписаното от закона и установеното с акта на поведение на адресата му не бъде проявено и не се стигне до изпълнение на админстративноправните задължения. Принудителните дейстивя, които са необходими, за ефективното изпълнение, ще бъдат предприети пряко от заинтересованата администрация по пътя на пряката акция без намесата на съда.

Впр. 12 Действие на административните актове

1. Обикновено АА влиза в сила от момента на неговото издаване. В случай, че е предвидено производство, което задължително трябва да се спази, за да стане той окончателен, е необходимо да бъде изчерпан установеният за това производство ред.
Спрямо адресати, на които се възлагат задължение с акта той започва да действа от деня на връчване на съобщението за издаване на акта и узнаването му по съответния ред. При нормативните актове съобщаването се извършва чрез обявяването им по установения ред в ЗНА. Когато в правната норма е предвиден срок, влизането в сила на аката започва с настъпването на последния част от последното денонощие.
Действието на АА се проявява преди всичко спрямо органа, който го е създал, докато правната сила на АА проявява своето действие спрямо всички правни субекти. Органът е обвързан със съдържанието на акта и е задължен да обезпечи нормалното развитие на правоотношенията, които произтичат от него. Веднъж станал окончателен, АА повече не може да бъде оттеглян, отменян или видоизменян произволно.
Действието на АА е еднакво без значение дали е издаден при упражняване на оперативна самостоятелност или обвързана компетентност.
Действието на влезлите в сила АА по време е различно в зависимост от характера и предназначението, които им се придават от правната норма. Поначало ИАА са ограничени по време, но има и случаи когато АА действат за неопределено време (например статутите). Към последната категория спадат и нормативните АА, които действат за неопределено време (доколкото не могат да бъдат отменени.

2. Прекратяване действието на АА става по различни начини:
2.1 Постигане на целта на закона. Прекратяването настъпва поради изпълнението на задължението, което тежи на адресата на акта.
2.2 Изтичането на срока, за който е бил издаден АА. Прекратителният ефект на просрочието настъпва автоматично, без да е необходим нарочен акт за това.
2.3 Изчезването на субекта на АА, например поради смърт на ФЛ, ликвидация на предприятието и др.
2.4 Отпадане на интереса на реализиране на правоотношенията, възникнали с издадения акт
2.5 Отмяна. Обикновено се извършва от всишестоящите органи на автора на акта, съществуващи в йерархията на съответната администрация и действащи по пътя на централистичния ведомствен и административен контрол.
Отмяната на акта от неговия автор се нарича оттегляне.
АА могат да бъдат отменяни и изменяни по пътя на правораздавателния контрол – от съдилищата и от административни юрисдикции в пределите на закона и по установения в него ред. Отменянето на АА по пътя на административния контрол се извършва по правило и за законосъобразност и за правилност, докато отмянат от правораздавателните органи може да става само за законосъобразност.
Отмяната представлява е един нов, отменителен акт на определени органи, с който се прекратява действието на един вече издаден акт на държавно управление. Отменителният акт ликвидира изцяло или частично съществуващите дотогава правоотношения между администрацията и адресатите на аката на държавно управление.
Отмяната на административните актове ликвидира предизивканите от тях правоотношения за в бъдеще или за минало време в зависимост от основанията, които са я породили. Когато се отменя един законосъобразен акт на администрацията, ликвидирането на правните последци се извършва за в бъдеще. И обратно, когато се отменя един незаконосъобразен акт, прекратяването се извършва с обратна сила. Отмяната на неправилни АА също действа за в бъдеще, тъй като тези АА са законосъобразни – те са едни редовни актове на администрацията.

Впр. 12 Видове административни актове (AA)

В зависимост от критериите за делене, АА биват различни видове.

1.Според това дали съдържат или не административни норми биват нормативни и ненормативни.

Нормативните съдържат общозадължителни правила за поведение, подзаконови норми. Издават се от оправомощените административни органи - МС, министри и ръководители на централни ведомства, общински съвети. Тези правомощия не могат да се делегират. Нормативните административни актове са: постановление, наредба, решения, инструкции и др. Нормативните актове се отнасят до неопределен брой адресати и се прилагат нееднократно, а докато актовете са в сила.

Ненормативните АА биват общи (ОАА) и индивидуални (ИАА). ИАА съдържат конкретни волеизявления на административния орган, насочено спрямо конкретен адресат. С тях се разрешава, отказва, забранява или предписва конкретно, обикновено с еднократното му изпълнение, действието му се изчерпва напълно, освен ако не е за по-дълъг период от време или с него не са учредени правни статути.ОАА съдържат конкретна волеизявления спрямо неопределен брой адресати. Това за заповеди. В някои случаи адресатите са ограничени до определени категории правни субекти - студенти, учители, пенсионери, водачи на МПС. Вместо да дава нареждания на всеки от тази група персонално, за управленска икономия се издава общо нареждане до всички правни субекти от тази категория. Той се състои от индивидуални нареждания. С изпълняването им от всеки отделен адресат актът преустановява действието му по отношение на него. (Ако между адресатите няма взаимовръзка. Ако между тях има, актът трябва да се изпълнява цялостно и не се разпада на нареждания ).

2. В зависимост от насочеността на волеизявлението на административния орган – авторът на акта, те биват констативни, декларативни и конститутивни.
Констативните АА констатират и удостоверяват факти с правно значение. Констативните актове в широк смисъл на думата включват констативни актове в тесен смисъл на думата (акт за установяване извършването на административно нарушение) и удостоверителни актове (документи).
Обикновено констативните актове служат като правна основа за издаване на конститутивни актове. Когато е така, липсва процесуален интерес и констативния акт не може да бъде обжалван (той нищо не постановява и не подлежи на пряко изпълнение). Правото на защита може да бъде осъществено чрез възражения до актосъставителя и след това до органа, който трябва да издаде конститутивния акт (но преди издаването им). Удостоверителните АА подлежат на самостоятелно обжалване. Може да се оспори съдържанието им пред по-горестоящия административен орган. По съдебен ред може да се осигури самоотказът да се издаде документ, а не и съдържанието му.
Декларативните АА (актове- решения) признават или отричат съществуването на едно право или задължение. Например отказът да се издаде разрешение за строеж. Този отказ (акта) може да се обжалва както по административен, така и по съдебен ред.
Конститутивните АА (разпоредителни) създават непосредствено права и задължения за адресатите и подлежат на пряко изпълнение. Например : по повод за премахване на незаконен строеж.

3. Според инициативата за издаването на административни актове се делят на такива, издадени по инициатива на своя автор, на висшестоящия административен орган, на прокурор, гражданин или организация на граждани.
4. Според характера на съдържанието им, административните актове биват престационни и облагодетелстващи. Първите създават задължения и забрани за адресатите, а вторите представят права и привилегии.
5. Според процедурата за издаването им биват административни актове по общата (запазена) и по специална клауза.
6. Според формата на волеизявлението биват писмени, устни, конклудентни и презумитивни (мълчаливи откази);
7. Според това дали адресатите са вътре или извън държавната администрация, АА биват вътрешни и външни.
8.Според времето на действието им биват срочни и безсрочни. ;
9. Според автора на издаване : еднолични и колегиални.
10.Положителни- не съдържат откази за удовлетворяване на претендирани права, отрицателни- откази. ;
11. Според обхвата на териториалното им действие : с национално, регионално, областно, общинско действие. АА нямат обратно действие,действат за в бъдеще.

Впр. 13 Условия за редовно действие на административните актове - обща постановка

Условията за правовост на АА по същество обхващат 2 групи условия : едните осигуряват законовия статут на АА- условия за законосъобразност, а другите- техния правилен статут- условия за целесъобразност. Принципът на правовост включва в себе си както п-па на законност, така и п-па на правилност на АА. Издаваните АА при условията на ОС трябва да отговарят и на двете условия за правовост- законност и правилност. А издаваните АА при условията на ОК трябва да отговарят само на условията за законност. Законодателят е постановил изрична забрана на съда и прокуратурата да разглеждат искания за проверка на АА при условията на ОС ,поради неправилност. Прокурорският и съдебен контрол върху АА е само за законност.Останалите контролни субекти обаче, са длъжни да извършват цялостна проверка на правилния статут на оспорения акт. Ако не го направят, ще се счита ,че контролният орган е нарушил закона.

Условията за законност на АА са 5 : 1. Компетентност. ;2. Законосъобразност по същество.; 3. Законова цел. ;4. Законова форма.; 5. Законово производство.

Условията за правилност на АА ,издавани в условияна на ОС, са 3 :
1. АА да е издаден при упражняване на лична компетентност и правомощие.
2. АА да е издаден във време, съобразено с конкретните обстоятелства.
3. АА да е издаден със съдържание , обусловено от конкретните условия и обстоятелства.

Компетентност : властническо правомощие на определен по закон орган да може само той за определени случай, в определени териториални предели и за даден период от време да издава предвидените актове на държавно управление. Притежаващият компетентност да издава АА е правно задължен да използва това свое право, щом са налице предпоставките,предвидени в хипотезата на приложимата ПН.

Съобразяване с целта на закона - това означава , че при издаването на АА ,авторът трябва да вложи само тази цел, която законодателят желае да бъде постигната.Тази цел, която във всички случаи следва да бъзе законовата цел, може да е поставена във всяка ПН, във всеки правен акт, съдържащ ПН-ми. И материалноправни, и процесуалноправни.И целенасочеността, и целесъобразността са все елементи от правното съдържание на АА, с тази разлика ,че правното съдържание на целенасочеността осигурява законовия статут на АА , правното съдържание на целесъобразността - правилния статут на АА, който е също част от единния правен статут на АА изобщо.

Законосъобразност по същество - авторът на АА трябва да е вложил в него такова съдържание, каквото законодателят е предписал. Това предполага да се приложи тъкмо подходящата за случая материалноправна норма, а не някоя ,в това число и прекратила правното си действие. Чрез спазването на това условие, се осигурява адекватно предметно съдържание на АА и адекватно волеизявление , което те трябва да съдържат. Резултата от спазването на това условие, е възникване на такива правни отношения и последици , които са в пълен синхрон с приложимата матер. ПН . А това осигурява важна част от единния законов статут на АА.

Законова форма -това е 4-тото правно условие за осигуряване на законовия статут на АА. АА трябва да има точно такава форма на външно изразяване, каквато законодателят е предписал. Формата е външен израз на волеизявлението, което съставлява съдържанието на един АА. Тя може да бъде писмена , устна , конклудентна или презумптивна. По правило формата на АА е писмена.

Законово производство - става дума за спазване на законно предписаната процедура- производствения ред при издаване на АА. Тази процедура трябва да се спазва от органите , компетентни да издават съответните АА. Предписаната процедура се съдържа в правните източници на адм.процесуално право. Тя е правно задължителна за държ.администрация. Законодателят предписва последователността за извършване на съответните процесуални постъпки и действия- това е гаранция за законността на акта.

Впр. 15 Условия за редовно действие на административните актове - компетентности

1. Условията за правовост на АА по същество обхващат 2 групи условия : едните осигуряват законовия статут на АА- условия за законосъобразност, а другите- техния правилен статут- условия за целесъобразност. Принципът на правовост включва в себе си както п-па на законност, така и п-па на правилност на АА. Издаваните АА при условията на ОС трябва да отговарят и на двете условия за правовост- законност и правилност. А издаваните АА при условията на ОК трябва да отговарят само на условията за законност. Законодателят е постановил изрична забрана на съда и прокуратурата да разглеждат искания за проверка на АА при условията на ОС ,поради неправилност. Прокурорският и съдебен контрол върху АА е само за законност.Останалите контролни субекти обаче, са длъжни да извършват цялостна проверка на правилния статут на оспорения акт. Ако не го направят, ще се счита ,че контролният орган е нарушил закона. Условията за законност на АА са 5 : 1. Компетентност. ;2. Законосъобразност по същество.; 3. Законова цел. ;4. Законова форма.; 5. Законово производство.
Условията за правилност на АА ,издавани в условияна на ОС, са 3 :
1. АА да е издаден при упражняване на лична компетентност и правомощие.
2. АА да е издаден във време, съобразено с конкретните обстоятелства.
3. АА да е издаден със съдържание , обусловено от конкретните условия и обстоятелства.

2. Административният акт тряба да бъде издаден от орган, който притежава необходимата за това компетентност. Компетентността е властническо правомощие на определен по закон орган да може само той за определени случай, в определени териториални предели и за даден период от време да издава предвидените актове на държавно управление.
Компетентността се различава от правомощията, които притежават правни субекти в областта на ГП, обусловени от тяхната гражданска правоспособност и дееспособност.
Притежаващият компетентност да издава АА е правно задължен да използва това свое право, щом са налице предпоставките,предвидени в хипотезата на приложимата ПН. Предоставената от закона възможност не може да се делегира на други органи от апарата на администрацията освен в изрично предвидените в правната норма случаи.

Компетентността бива :
1. Персонална - упражняването й е точно от този,когото законодателят е определил да бъде автор на съответния акт. ;
2. Компетентност по материя - в определена сфера на държ.управление.;
3. Компетентност по територия - в определена територия поражда съответни правни последици.

Впр. 16 Условия за редовно действие на административните актове – законосъборазност по същество и съответствие с целта на закона

1. Условията за правовост на АА по същество обхващат 2 групи условия : едните осигуряват законовия статут на АА- условия за законосъобразност, а другите- техния правилен статут- условия за целесъобразност. Принципът на правовост включва в себе си както п-па на законност, така и п-па на правилност на АА. Издаваните АА при условията на ОС трябва да отговарят и на двете условия за правовост- законност и правилност. А издаваните АА при условията на ОК трябва да отговарят само на условията за законност. Законодателят е постановил изрична забрана на съда и прокуратурата да разглеждат искания за проверка на АА при условията на ОС ,поради неправилност. Прокурорският и съдебен контрол върху АА е само за законност.Останалите контролни субекти обаче, са длъжни да извършват цялостна проверка на правилния статут на оспорения акт. Ако не го направят, ще се счита ,че контролният орган е нарушил закона. Условията за законност на АА са 5 : 1. Компетентност. ;2. Законосъобразност по същество.; 3. Законова цел. ;4. Законова форма.; 5. Законово производство.
Условията за правилност на АА ,издавани в условияна на ОС, са 3 :
1. АА да е издаден при упражняване на лична компетентност и правомощие.
2. АА да е издаден във време, съобразено с конкретните обстоятелства.
3. АА да е издаден със съдържание , обусловено от конкретните условия и обстоятелства.

2.A) Законосъобразност по същество - авторът на АА трябва да е вложил в него такова съдържание, каквото законодателят е предписал. Това предполага да се приложи тъкмо подходящата за случая материалноправна норма, а не някоя ,в това число и прекратила правното си действие. Чрез спазването на това условие, се осигурява адекватно предметно съдържание на АА и адекватно волеизявление , което те трябва да съдържат. Резултата от спазването на това условие, е възникване на такива правни отношения и последици , които са в пълен синхрон с приложимата матер. ПН . А това осигурява важна част от единния законов статут на АА.

Б) Съобразяване с целта на закона - това означава , че при издаването на АА ,авторът трябва да вложи само тази цел, която законодателят желае да бъде постигната.Тази цел, която във всички случаи следва да бъзе законовата цел, може да е поставена във всяка ПН, във всеки правен акт, съдържащ ПН-ми. И материалноправни, и процесуалноправни.И целенасочеността, и целесъобразността са все елементи от правното съдържание на АА, с тази разлика ,че правното съдържание на целенасочеността осигурява законовия статут на АА , правното съдържание на целесъобразността - правилния статут на АА, който е също част от единния правен статут на АА изобщо.

Впр. 17 Условия за редовно действие на административните актове – форма и производство

1. Условията за правовост на АА по същество обхващат 2 групи условия : едните осигуряват законовия статут на АА- условия за законосъобразност, а другите- техния правилен статут- условия за целесъобразност. Принципът на правовост включва в себе си както п-па на законност, така и п-па на правилност на АА. Издаваните АА при условията на ОС трябва да отговарят и на двете условия за правовост- законност и правилност. А издаваните АА при условията на ОК трябва да отговарят само на условията за законност. Законодателят е постановил изрична забрана на съда и прокуратурата да разглеждат искания за проверка на АА при условията на ОС ,поради неправилност. Прокурорският и съдебен контрол върху АА е само за законност.Останалите контролни субекти обаче, са длъжни да извършват цялостна проверка на правилния статут на оспорения акт. Ако не го направят, ще се счита ,че контролният орган е нарушил закона. Условията за законност на АА са 5 : 1. Компетентност. ;2. Законосъобразност по същество.; 3. Законова цел. ;4. Законова форма.; 5. Законово производство.
Условията за правилност на АА ,издавани в условияна на ОС, са 3 :
1. АА да е издаден при упражняване на лична компетентност и правомощие.
2. АА да е издаден във време, съобразено с конкретните обстоятелства.
3. АА да е издаден със съдържание , обусловено от конкретните условия и обстоятелства.

2. Законова форма -това е 4-тото правно условие за осигуряване на законовия статут на АА.
АА трябва да има точно такава форма на външно изразяване, каквато законодателят е предписал. Формата е външен израз на волеизявлението, което съставлява съдържанието на един АА. Тя може да бъде писмена , устна , конклудентна или презумптивна. По правило формата на АА е писмена.Трябва да съдържа определени задължителни реквизити : наименование на акта, наименование на органа, който го издава, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начин и срок за изпълнение, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Наред с писмената форма на АА, е възприета и устната. Тя има своето място преди всичко във вътрешнослужебните отношения в адм. ведомства и учреждения, което се оправдава от характера на тези взаимоотношения и нуждата от по-голяма оперативност при поставянето и изпълнението на задачите по линия на служебното подчинение. Конклудентните АА също трябва да се изявяват в своята типична и присъща ф-ма : съответни подразбиращи се действия или бездействия, отразяващи определени по съдържание юридически волеизявления.
Собствена форма трябва да притежават и презумптивните АА - мълчаливите откази или съгласия за издаване на ИАА. Ф-мата се предписва от закона и се изразява в мълчание, бездействие на компетентния да издаде акта орган.

Законово производство - става дума за спазване на законно предписаната процедура- производствения ред при издаване на АА. Тази процедура трябва да се спазва от органите , компетентни да издават съответните АА. Предписаната процедура се съдържа в правните източници на адм.процесуално право. Тя е правно задължителна за държ.администрация. Законодателят предписва последователността за извършване на съответните процесуални постъпки и действия- това е гаранция за законността на акта.

Впр. 18 Недействителност на административните актове (АА)

Издадените АА трябва да отговарят на условията за правовост. Те са два вида: условия за законност и условия за правилност. Дори само едно от условията за правовост да не е изпълнено, това води до правна порочност, правна недействителност на АА. Неспазването на условията за правовост прави актовете несъобразни, неправилни, порочни и те или не могат да породят обективно правни последици, или ги пораждат условно (докато не бъде забелязана и отстранена тяхната порочност).АА, изградени при условия на ОК (обвързана компетентност) са правови, ако са спазени условията за законност. АА, които се издават при ОС (оперативна самостоятелност) трябва да отговарят и на двете групи условия – законност и правилност, за да се обезпечи техния правен статут в двете му части (законност и правилност).Правната недействителност на АА съставлява негативна правна последица. Не всеки дефект, порок на АА води до тяхната недействителност. Ако порокът е резултат на съществено нарушение на правния статут и дава отражение върху съдържанието на волеизявлението, съдържащо се в АА, то той води до недействителност на АА Важно значение има също в каква степен всяко от условията за правовост не е спазено, т.е. степента на порока. Ако степента на порока е висока, то и степента на недействителност на административния акт е висока. Недействителността е резултат и правна последица на порока.Според степента на порока, недействителността бива пълна и непълна. Пълната недействителност се нарича нищожност. Непълната се нарича унищожаемост. Деленето се извършва само по степента на порока, а не според видовете дефекти (петте изисквания за законност и трите за правилност). Всяко неспазено условие за правовост може да доведе както до унищожаемост, така и до нищожност на акта. Нищожният акт не изгражда правни последици.

Унищожаемият акт поражда предвидените в него последици още от момента на неговото издаване. Той има презумция за законност, и правилност.Важен въпрос е намирането на надежден критерий за определяне кога един административен акт е нищожен и кога унищожаем при всяко едно от необходимите условия за правовост. Когато става дума за материална компетентност, нищожен ще актът, издаден от лице без компетентност да издава актове с такъв предмет. Ако обаче този акт е издаден от висшестоящия орган (било с обща компетентност, било централен), то актът ще бъде унищожаем. Той може да бъде отменен и издаден наново от административния орган, притежаващ специална предметна компетентност за това. При обратния случай (акт издаден от орган със специална компетентност, когато се иска обща), издаденият акт ще бъде нищожен. По същия начин стои въпроса и с неспазване на условието за персонална компетентност. Актовете могат да бъдат нищожни и унищожаеми според мястото на административния орган, издал акта в административната йерархия.По отношение на изискването за законосъобразност по същество, актът може да бъде нищожен или унищожаем според това доколко има пълна или частична липса на обстоятелствата, посочени в хипотезата на приложимата правна норма.Неспазването на изисканата форма също може да доведе до нищожност или унищожаемост на административния акт в зависимост от степента на липсата й. Липсата на мотиви води само до унищожаемост. Неспазването на законовото производство (процедурата) по издаването на административния акт също може да доведе както до неговата нищожност, така и до унищожаемостта му. Критерий е степента на порока.

Неспазването на целта на закона също води до нищожност или унищожаемост на издадения административен акт. Критерий за това е дали административния акт се използва за постигане на противообществена или дори престъпна цел или за общополезна цел. При втория случай той ще бъде силно унищожаем. По отношение на условията за правилността на административните актове – тук критерий е до каква степен те отговарят адекватно на въпросите дали да бъде издаден акта, кога и как, какво да съдържа. Недействителните актове не бива да бъдат търпени. Това е в интерес както на администрацията, така и на обществото и отделния гражданин. Нищожния акт не поражда правни последици, но ако адресатът го изпълни се появяват фактически последици. Правно средство за ликвидиране на тези физически последици е обявяването му за нищожен. Това може да стане по всяко време от всяко лице. Унищожаемите актове, макар и с нарушен правов статут изграждат правни последици и адресатите им трябва да ги изпълняват. Законодателят установява къси срокове за оспорване на тези административни актове. Организира се контролен процес, в рамките на който се извършва проверка за наличие на пороци, водещи до унищожаемост на акта и ако се установят такива се отстраняват. Актът или се отменя (пълно или частично) или се изменя. Може да се спре изпълнението му. Решението за възстановяване на правовия статут на унищожаемите актове има сила за в бъдеще – екс нужди. Решението само за административния акт е за напред и заличава с обратна сила всички неправомерни последици от акта. На тази основа засегнатите субекти могат да търсят обезщетение за вредите. Ако е подаден иск за обявяване на нищожност на един акт, а в процеса на контролното производство контролен орган установи, че това е унищожаем акт, той ще го отмени или измени, само ако жалбата или протестът са издадени в срок. Решението за обявяване нищожността на административните актове има силата (отправно действие) от момента на издаване на нищожния акт (обратно действие). На тази основа заинтересованите лица могат да искат пълно възстановяване на фактическото положение.

Правният контрол на неправилните административни актове бива административен, парламентарен, самоуправленски, в резултат на който се стига до юридически последици по отношение на главния им статут.Нищожност на АА: свързва се с дълбоко, тежко , съществено нарушение на изискването за законност. Такъв акт не поражда преследваните от автора му правни последици. Нищожният АА- липса на АА. Необходимо е нищожността да се констатира от надлежен орган. Няма давност за нищожност. Съдът и прокуратурата следят служебно за нищ.АА. Нищожен е АА, издаден от некомпетентен орган или когато не е спазена предвидената от закона съществена форма. Унищожаемост на АА : издаден от копметентен адм.орган,който придно е законосъобразен, но в издаването му е допуснато нарушение на някои от изискванията. Най-често при превишаването на власт, при превратното упражняване на власт или при неспазване на закона по същество.За разлика от нищожния, унищожаемият АА поражда визираните в ПН последици и подлежи на изпълнение - той е валиден,но оспорим АА. Той следва да бъде отменен или изменен с нов акт.Това може да стане само при спазване на сроковете за оспорването му.Нищожен ще бъде АА,който нарежда извършването на явно престъпление или нарушение. Нищожен е АА,издаден от лице,което не е орган,или от некомпетентен орган. Нищожност ще има и когато адресатът или обектът не съществуват, или когато се нарежда извършването на нещо невъзможно.

Впр. 19 Изпълнение на административноправни задължения

1. Говорим за изпълнение на АА, а на задълженията – т.е. темата за изпълнение не засяга АА, които са благоприятстващи. Администрацията е натоварена да следи само утежняващите актове.
a) Субекти на изпълнение: граждани, организации, други органи, които могат със свои действия правновалидно да изпълнят задължението.
бІ Адресати: (1) тези за които актът създава права, задължения или защитава правни интереси.
Понякога субектът на изпълнение и адресатът съвпадат, но в повечето случаи задълженията са заместими: например паричните задължения. В тези случаи задължението не е с личен характер. Но при тези актове, които се издават intuito personae (с оглед на личността) субектът и адресатът винаги съвпадат.
в) предмет на изпълнение: това какво се възлага с издадения АА. Органите не могат сами да определят предмета. От римското право са известни три вида предмети:
- facere – нещо да се направи (задължаващо)
- non facere – нещо да НЕ се направи (забраняващо)
- dare – нещо да се даде
г) място на изпълнението – административният орган е длъжен да го посочи, а ако не е посочено място, задължението следва да се изпълни по място на седалището на ограна, издал акта.
д) срок на изпълнение – админ. огран следва да посочи срок, ако не е посочен, задължението се дължи незабавно. Видове срокове: д.1) срок в полза на задълженото лице (когато и да изпълни в рамките на срока, изпълнението се счита за правомерно) д.2) срок в полза на администрацията (когато администрацията провежда мероприятия и се нуждае от по-продължителен срок).
е) разноски по изпълнението – те са в тежест на администрацията ако изпълнението е доброволно; в противен случай (при упражняване на принуда) разноските падат върху насрещното лице.

2. Начини за изпълнение
2.1. Доброволно изпълнение – когато се изпълни в срока изцяло, точно и пълно.
Последици: погасяване на задължението чрез изпълнение
2.2 а) Принудителното изпълнение представлява нов юридически факт – то се установява при изтекъл срок, неточно или непълно изпълнение или изобщо липса на изпълнение.
Способите за принудително изпълнение са разнообразни като предметът на изпълнение преопределя способите. Принудителното изпълнение може да бъде насочено към:
- Личността на задълженото лице
- Парични вземания от трудово възнаграждение, влогове или ценности в банкова касета
- Имущество на задълженото лице
Най-честият принудителен способ е запор върху трудовото възнаграждение на задълженото лице. В някои случаи се блокират влогове на лицето или направо се прихваща от влога. При публична продан на първо място се прави опис на движимите и недвижими вещи, който има за последица забраната за по-нататъшно разпореждане. Всяка сделка след описа спрямо описаните вещи е недействителна по отношение на административния орган. При семейната имуществена общност се запорира половината от влога или имуществото.
2.2 б) След пораждането на този юридически факт се предвиждат редица гаранции в полза на задълженото лице. Тези гаранции за закрепени в законодателството:
1.) Преди принудителното изпълнение – даване на допълнителен срок за доброволно изпълнение на здълженото лице като в същото време се указва и вида на принудителното изпълнение след изтичане на срока.
Чл. 277. (1) Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й.
(2) Поканата съдържа:
1. име, съответно наименование, и адрес на длъжника; 2. данни за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение; 3. име и адрес на взискателя; 4. предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок; 5. размера на глобата или имуществената санкция, която може да бъде наложена, в случай че задължението не бъде изпълнено доброволно;
2.) Несеквестируемо имущество (минимални права, без които ФЛ не може да съществува.
3) Други принципи са принципът за съразмерност, за избора на характера на принудителното изпълнение в полза на длъжника и т.н.
2.3 Съществуват два допълнителни способа, характерни за принудителното изпълнение на А задължение:
- заменоизпълнение (когато задължението е заместимо) – А орган, който е издал АА изпълнява вместу задълженото лице от името и за сметка на задълженото лице.
- изпълнителни глоби (като в този случай глобата не е наказание). Прилагат се при принудително изпълнения на задължения от личен характер. Органът има право да налага глоби на длъжника неограничен брой пъти.
- заменоизпълнение за длъжника, когато административен орган не изпълнил задължението си, както и изпълнително глоби, когато длъжностно лице не изпълнява задълженията си.

3. Последици от изпълнението.
3.1) Погасяване на задължението
3.2) В някои случаи възникват нови правоотношения в ГП, финансовто право и т.н.

Впр. 20 Способи за обезпечаване на законосъобразно и правилно действаща администрация – обща характеристика. Констрол на представителните органи

1. Контролът като способ за осигуряване на нормално (законосъобразно), редовно (непрекъсваемо) и правилно (целесъобразно, навременно, полезно, резултатно и т.н.) действие на обществено управление е сам по себе си фунцкия на това управление. На контрол подлежат всички органи, които извършват определена дейност по обществено управление, и всички лица, които подпомагат чрез материално-технически действия тяхната работа.

2.1 Според господстващото разбиране могат да се разграничат два основни вида на контролната дейност – контрол и надзор.
2.1 а) Контролът е властническа дейност на контролиращия орган, свързана с цялостното наблюдение, преценяване и проверка на контролиращия обект, насочена към избягване или ликвидиране на закононарушения и неправилности в работата на лицата, които отговарят за него.
Упражнява се винаги от органи в системата на контролните органи и обекти, заемат ръководно положение в нея и притежават власт да организират, ръководят, координират контролната работа, за която отговарят, както и да дават задължителни указания за отстраняване на неблагополучията в нея и да предприемат мерки за определено въздействие.
2.1 б) Надзорът е по-тясно понятие от контрола. Надзорният орган стои по правило извън истемата на контролирания обект, той не осъществява ръководни фунцкии спрямо контролираните звена, поради което и не отговаря за тяхната дейност. При надзора контролната дейност се упражнява с оглед на законосъобразното проявление на контролираните органи, а не и с оглед на тяхната правилност.
Надзорни функции върху работата на органите, влизащи в системата на общественото управление, осъществяват на широка основа органите на правораздаване, на прокуратурата и на специализираните административни органи, определени точно със закона.
2.2 С оглед на основанието, от което произтича, контролът се дели на обществен и юридически.
2.2 а) Общественият контрол (ОК) се гради на общественото начало, което е важен фактор за изграждането и развитието на обществото, тъй катодава възможност на гражданите и техните организации да вземат активно участие в общественото управление на страната.
ОК е предоставен на инициативата на гражданите и се осъществява в голямо разнообразие от форми:
- заявления на гражданите (искания, молби, жалби, сигнали);
- организиран контрол върху системата, звената и работата на управлението от страна на различните обществени организации и техните низови подразделения в учрежденията, предприятията, кооперациите, заведенията
- контрол упражняван от органи на обществеността
- критичните пибликации, обнародвани в средствата за масова информация

2.2 б) Юридическият контрол (ЮК) се опира винаги на определени правни норми, които определят както неговото приложно поле и обем, така и органите и лицата, които го упражняват.
В зависимост от органите, които осъществяват, ЮК бива парламентарен контрол, административен контрол, прокурорски надзор, правораздавателен надзор.
2.3 Според момента, в който се извършва, контролът може да бъде: предварителен, текущ и последващ

2.4Според обекта, който подлежи на проверка, контролната дейност може да се насочи към служебни лица и органи на управлението, предмети (материална и техническа база) на управлението и фунцкии и дейности (юридическа, техническа и материална дейност).

3. Контрол на представителните органи
Чл. 62 КРБ прогласява, че НС „упражнява парламентарен контрол”.
Контролната зависимост на централната изпълнителна власт произтича първо от факта на нейното конститутиране. МС се избира от НС, то може да извършва промени в неговия състав и т.н.
Парламентарният контрол е характерен със своята всеобхватност, защото може да засегне както законосъобразността и правилността на действията на правителството и отделните министри, така и неговия персонален състав.
Методи на контрол:
- Инцидентно или периодично изслушване информация от отделните министри по отделни въпрси, като това право е предоставено на парламентарните комисии, които имат правото да задължават министрите да се явяват на техни заседания.
- Право на народните представители на въпроси и питания до МС и до отделни министри
- Право на НС да извършва промени в структурата на централната администрация - да създава, преобразува и закрива министерствата (84, т.7 КРБ); да извършва промени в правителството; да освобождава ръководители на други централни институции (например председателя на БНБ, предс. на Комисия за защита на конкуренцията и др.)
- Правомощието на НС да гласува вот на недоверие на правителството

- Контролни правомощия на общинските съвети, засягащи персонално кметовете (възможност да прекрати предсрочно пълномощията на кмета, когато не изпълнява функциите си за повече от 6 месеца), така и издаваните от тях актове
- Питания на общинските съветници към кметовете съгласно ЗМСМА

21. Административен контрол - понятие.
Контрол на Министерски съвет

Административният контрол в съвременната държава е неразделна част от административната, изпълнителната дейност. Той е нейно проявление и е една от опорните точки на съдържанието й, схванато като организация, ръководство и контрол. Без постоянен, непрекъснат, всестранен и целенасочен административен контрол не може да има нормална дейност на органите на изпълнителната власт.
Административният контрол прониква във всички звена на държавния управленски апарат, засяга всички техни прояви и начинания и наблюдава материално-техническата база. Той е гаранция за изпълнението на издаваните от административните органи управленски решения и се явява средство за проверка на качеството им с оглед установените критерии и стандарти на държавното управление. Контролът следи и за персоналния състав. Административният контрол е властническа дейност, която се осъществява вътре в системата на държавното управление от органи на самото това управление.
Предназначението му върху управленските решения е да не се допусне тяхното издаване, действие и изпълнение да се извършва в нарушение на принципа на законността, както и на изискванията за тяхната правилност (целесъобразност, навременност, резултатност). Възможно е административният контрол да се извършва и само с оглед на законосъобразността на издаваните решения.

С оглед обема на контролните правомощия има 4 вида административен контрол:
1) контрол на МС
2) централистичен ведомствен контрол
3) специализиран контрол
4) контрол в системата на местното управление

Контрол на МС.
Уредбата за контрола от страна на МС се намира в глава 5 на Конституцията. На МС е възложено правомощието да упражнява общото ръководство на държавната администрация (чл. 105). В това правомощие се съдържа и принципната възможност да се упражнява контрол. Контролните въздействия са точно указани и в този смисъл контролът не засяга абсолютно всички органи на държавната администрация. Ограниченият обсег на контрола се обяснява с обстоятелството, че на МС е възложено „общо ръководство” на държавната администрация като цяло.
МС има правото непосредствено да контролира дейността на министерствата в лицето на техните ръководители – министрите. Контролът върху техните административни актове е пълен – и за законосъобразност, и за правилност. Той е ефикасен, защото се изразява във възможността да бъдат отменяни незаконосъобразните и неправилни актове на тези органи. Основанието за упражняването му се съдържа в чл. 107 от К – „Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите”.
МС разполага с важни контролни правомощия и по отношение на персоналния състав на някои от най-важните органи на изпълнителната власт. Това засяга заместник-министрите, които могат да бъдат освобождавани от длъжност (чл. 108, ал. 2). Допуска се възможността областните управители да бъдат освобождавани от МС.
Контролът на МС е неформален контрол, не е съпроводен със срокове, специални производства. Отношенията му с министерствата, които контролира, са отношения между висшестоящи и подчинени органи, отношения между органи с обща и специална компетентност, което е основание за съществуващата контролна зависимост.

22. Централистичен (ведомствен) контрол

Централистичният административен (ведомствен) контрол се извършва спрямо всички звена на държавната администрация, схващана като обособена управленска система. Тя представлява пирамида от степенно подредени на различни нива органи на изпълнителната власт, които се намират в тясна връзка помежду си и действат в съответните административно-териториални единици на страната. На върха на пирамидата се намира МС, на който пряко са подчинени министрите и ръководителите на ведомствата; в междинната (областна) степен действат областните управители, а в долната част са кметовете и действащите към тях специализирани органи.

МС се намира в положение на суперординация спрямо подчинените му и всяко най-нисше звено – кметове на общини и др. – в положение на субординация спрямо стоящите над тях областни управители. Организационно-функционалните отношения на суперординация, координация и субординация се установяват и между органите на държавно управление (изпълнителната власт), включени в системата на централистичното ведомствено подчинение.

Ведомственият контрол обхваща всички звена и се упражнява по вертикална линия. Централистичният контрол е всеобхватен. Засяга цялата сфера на управленската дейност, която се извършва от подчинените звена; засяга положението и поведението на лицата, които действат в подчинените органи; както и материално-техническата база на органите на държавно управление. Динамичен е контролът върху дейността на звената, които са организирани в системата на централистичното ведомствено подчинение. Извършва се по цялата верига на подчинението, както и вътре във всяко едно звено.

Контролът от по-горните органи е постоянен и непрекъсваем с цел да бъде ефикасен. Той е целенасочен – чрез него се осигурява спазването на целта на закона, другите нормативни актове и най-правилното им прилагане от контролираните органи. Извършването на контрола става обикновено служебно (ex officio) по инициатива на контролиращите органи. Възможно е да бъде извършен и при направени предложения или подадени сигнали, жалби и т.н. В този случай контролът се задвижва чрез сезиране. В специалните правни норми, както и в общите законоположения са предвидени възможностите за сезиране на контролните административни органи. Такива са разпоредбите в глава 8 от АПК.

23. Специализиран административен контрол

Спецификата на обществените отношения в областта на изпълнителната дейност налага често да се прибягва до специализиран административен контрол, осъществен от органи на едно ведомство или осъществяван върху граждани и организации за проверка на отделни страни от тяхната дейност.
Основа на този вид контрол е т.нар. двойно ведомствено подчинение, което намира място при действието на различни функционални органи на държавно управление. Такива органи осъществяват контрол на специално основание върху други органи на администрацията. Този контрол не се различава от йерархическия контрол. Обемът, съдържанието и въздействието на този контрол, основан на двойното ведомствено подчинение, не са същите както при упражнявания контрол на основата на централистичното административно подчинение. За разлика от него специализираният контрол засяга само фрагменти от дейността на контролираните органи. При него се контролира обикновено законосъобразността на извършваната дейност, а не правилността. Средствата за въздействие са различни по сила от тези, с които разполага централистичният контрол. Така специализираните контролни органи не могат да окажат влияние върху положението на персоналния състав в контролираните звена и организации, нито върху имуществото им, а само могат да въздействат върху работата им чрез допустими от закона средства (спиране действието на издадени актове за незаконосъобразност например).
Специализираният административен контрол разкрива следните по-важни характерни белези:

1) по основанието – извършва се винаги на специално основание, предвидено в съответния нормативен акт, който предвижда нарочно функционално обособени органи за контролиране на определена дейност или пък специални отраслови административни органи за контролиране на отделни страни от дадена дейност. Специален функционален орган е например Министерството на финансите; специален отраслов орган е Министерството на вътрешните работи (противопожарен контрол, КАТ).
2) по органите – извършва се поначало от специализирани органи (цели ведомства или отделни техни звена, често пъти се наричат инспекции).
3) по целите – извършва се за законосъобразност на наблюдаваната дейност или функция
4) по методите на действие – опира се винаги на изрични разпореждания на нормативни актове. Важен метод на действие при специализирания административен контрол е сътрудничеството, което установяват неговите органи с органите на обществеността и обществените организации
5) по средствата за въздействие – използва само онези от тях, които изрично са посочени в специалния нормативен акт, т.е. разполага с твърде ограничени правни средства. Най-честият случай на пряко въздействие върху контролираната дейност е спирането й поради незаконосъобразност.

24. Контрол в системата на местното управление

Според ЗМСМА изпълнителната власт по места се осъществява в две степени – област и община. Налице е процес на децентрализация на държавното управление чрез прехвърляне на компетенции от центъра към общината. Общината е със значително разширени компетенции. Съгласно Конституцията (чл. 139, ал. 2) кметът в своята дейност освен че се ръководи от закона, се ръководи и от актовете на общинския съвет. Така последният има поглед върху това как се изпълняват актовете, т.е. упражнява контрол. Според ЗМСМА актовете на кмета, които са в нарушение на определени решения на общинския съвет, могат да бъдат отменяни от него. Контрол върху изпълнителната власт в общината в лицето на кмета имат право да осъществяват и отделните общински съветници чрез „питания”. На тях кметът е задължен да отговори устно или писмено на същото заседание, освен ако общинският съвет не реши друго.

Подчинението по вертикална линия съществува между различните по степен изпълнителни органи – кметове и областни управители, респективно между изградените към тях специализирани органи, също между кметове на общини и кметове на райони и кметства.

Децентрализацията в държавното управление не означава пълна откъснатост от центъра. Държавното управление по места започва от областите и едно от главните му предназначения по К (чл. 142) е да съдейства за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси. Контролът по вертикалната линия в системата на местното управление като правило не е съпроводен с формални изисквания – той е само за законосъобразност, с което се отчита проблемът за по-голямата самостоятелност на управленските органи по места. Не е допустимо вмешателство в оперативната управленска дейност, защото няма контрол за правилност.

Контролът по хоризонтална линия се осъществява между еднакви по степен органи, но с различен обем на властническите правомощия, каквито са кметовете на общини и специализираните органи като органи с обща и специална компетентност. Той е неформален контрол по принцип, всеобемен – и за законосъобразност, и за правилност, което произтича от едностепенността и непосредствената връзка между контролиращи и контролирани от една страна и от друга – от непосредственото ръководно положение на кмета спрямо общинската администрация.

25 омбудсмана, 2003г.
Правилник за организацията и дейността на омбудсмана

Предметът на дейност е сведен до намеса при засегнати права или нарушени права и свободи на гражданите. Институтът на омбудсмана е самостоятелен способ за контрол в държавното управление- може да наблюдава действия на държавни органи и обществени организации. Създава се като независим орган- единствените ограничения са КРБ, законите и международните договори, по които Б-я е страна. Омбудсманът се ръководи от личната си съвест и морал.
Конституира се чрез избор от НС за 5 години, позволява се и втори мандат. Условия- бълг. гражданин, висше образование, високи морални качества, да отговаря на условията за избиране на народен представител. Предложението се свежда до нар. представители- всеки депутат или парламентарна група може да прави предложение. Избира се и заместник. Несъвместимост: не може да заема друга държ. длъжност, да членува в политическа партия или синдикална организация, да участва в управлението на търг. дружества, да осъществява търг. дейност, да участва в ЮЛНЦ. Възможност за предсрочно прекратяване на правомощията- при физическа невъзможност за повече от 6 месеца, влизане в сила на присъда за умишлено престъпление, неспазване, нарушаване на КРБ и законите, несправяне със задълженията, при оставка и при смърт. Инициатива на 1/5 от депутатите за предложение за прекратяване на правомощията.
Омбудсманът се ползва с имунитета на нар. представители. Встъпва в длъжност след полагането на клетва.
Правомощия: действа по жалби и сигнали на гражданите, разглежда ги и извършва проверки по тях. Принципът е сезиране /изключение чл.19, ал.2- по своя инициатива/. Длъжен е даде отговор на жалбоподателя в 1 месечен срок, цели се бързо извършване на проверката. Допуска се и в 3 месечен срок.
Правни средства: може да посредничи между админ. орган и засегнатото лице за преодоляване на нарушението; да дава предложения и препоръки до съответния орган за възстановяване на нарушените права; за отстраняване на причините, пораждащи нарушението- превантивна функция; уведомява прокуратурата, ако има данни за престъпление; уведомява органите, предвидени в КРБ за сезиране на Конституционния съд по чл.150, КРБ.
Методи: позволен му е достъпът до съответни органи при обсъждане и вземане на конкретни решения; право да иска и получава информация, която го интересува; право да изразява публично мнение в средствата за масова информация- ограничения при държ. и служ. тайна и обстоятелства от личен характер.
Задължение до 31 март да внася доклад в НС. Може да се иска от НС доклад по отделен случай или по своя инициатива да внася такъв.

26. Правораздавателен надзор върху администрацията

Правораздавателният надзор върху дейността на органите на държавно управление е властническа контролна функция на определени по закона органи (съдилища, административни юрисдикции). Позната е като административно правораздаване, което е част от единното правораздаване на Р България заедно с гражданското и наказателното.
Правораздавателният надзор сполучливо допълва функционирането на другите юридически способи за контрол в областта на администрацията и особено по въпросите за защита на субективните права и интереси на гражданите и организациите. В много случаи този надзор е предпочитан, а понякога е и единствен способ за защита на субективните права и интереси поради специфичните гаранции за опазване на законността.
Административното правораздаване е изградено като самостоятелна и независима в решенията си контролна система, начело на която стои ВАС. Административното правораздаване, осъществявано от съдебните органи – ВАС, окръжни и районни съдилища, се нарича административно правосъдие. Когато административното правораздаване се извършва от несъдебни органи (съвети, комисии, еднолични органи), става дума за упражняване на административна юрисдикция като специална правораздавателна функция на държавата. Органите, осъществяващи административната юрисдикция по специални административноправни спорове, се наричат административни юрисдикции или особени юрисдикции в областта на администрацията.
Административното правораздаване се свързва с разрешаване на конфликтни правни положения. То има за цел разрешаването на административноправни спорове между правни субекти, които се намират в отношение на власт и подчинение. Единното правораздаване е затвърдено като постоянно действаща институция за контрол върху администрацията в самата Конституция – чл. 120 – „съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи”.

Функции:
1) защита на субективните права и интереси на гражданите и организациите в сферата на общественото управление. Тази функция спомага за последователното и пълноценно реализиране на посочените права и интереси и съдейства за поддържане на стабилитет и равновесие в правните отношения между гражданите и организациите от една страна и държавата от друга.
2) мярка за законност – зачитане и използване при издаването и изпълнението на различни административни актове от компетентните органи
3) действа възпитателно – чрез правораздавателния надзор се разкриват слабостите и недостатъците в апарата на управлението. Това е и повод за усъвършенстване
4) охранителна и стабилизираща функция

Въпрос 27:
Системи на административно правораздаване
(световните системи за осъществяване на административно правораздаване; местото на българската)

по лекцията на проф. Д.Хрусанов

В света има 3 системи на административно правораздаване. Те се обособяват по силата на 5-6 основни критерия:

1. Дали обжалването/ правораздавателният надзор се осъществява от обща или специална клауза.
2. Дали административното правораздаване се осъществява от общите съдилища или е поверено на специализирани административни съдилища.
3. Дали в страната съществува общ кодификационен закон, който обединява цялата материя по осъществяването на правораздавателни надзор, или чрез закон. Дали общият кодификационен закон ревизира цялостната дейност на административното правораздаване, или съществуват отделни закони( видове правораздавателна дейност).
4. Как са оформени в съответната система правомощията на съда. Дали съдилищата са инстанции по същество, или (ако някой се сеща да допълни).
5. Дали правораздаването е поверено само на съдилищата или се осъществява от извънсъдебни правораздавателни органи – административни юрисдикции.
6. Наличие или отсъствие на особени институти, фигури, допълнителни средства за контрол на администрацията.


I. Френска система - сега се нарича континентална система на административно правораздаване:

-обща клауза
-система на административните съдилища, наричани по различен начин, отделена от системата на общите съдилища, начело седи Върховен административен съд (последна инстанция)
-общ кодификационен закон
-няма административни юрисдикции
-отменят ли един АА – новият се издава от изпълнителната власт
-дълго време нямаше други освен административните съдилища – вече в отделни страни има фигурата „Омбудсман”. Но не във всички и даже не във всеки отрасъл.

II. Англосаксонска система – типична за Великобритания и страните към нея, заимствана от Северна Америка, но с кодификации:

-обща клауза за оспорване на ИАА
-общ кодификационен закон, но наред с общите съдилища съществува система на административни юрисдикции по отделни отрасли – социално осигуряване, данъци, държавни служители.
>>>Дуализъм при осъществяването на административно правораздаване.
-съдилищата са контролно-отменителна инстанция. Юрисдикциите са инстанции по същество.
-съществува правната фигура „Парламентарен комисар за администрация”. Избира се от Парламента, отчита се пред Парламента, замислен като посредник между администрацията и гражданите, когато администрацията засяга права и интереси на отделни граждани/организации на граждани.
>>> отнася се само до органи на Централната администрация
>>>не може да бъде сезиран пряко от граждани, а чрез съответния депутат на оплакващия се.
>>>никакви сериозни правомощия

В Америка – АП = контрол на съдилищата върху администрацията:
-кодификационен закон
-обща клауза
и т.н.

III. Шведска система (Скандинавска + Холандия и Дания)

-обща клауза
-общи съдилища
-голям брой административни юрисдикции
-контролно-отменителни инстанции са съдилищата
-Омбудсман – назначен от Короната; контролира всички административни органи
-парламентарен секретар за администрацията

IV. БЪЛГАРИЯ

-обща клауза – чл. 120, ал.2 КРБ – „Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.”
>>>АПК
-общи съдилища (районни, окръжни)
-административни съдилища (ВАС)
-съчетано прилагане на обща и специална клауза
-повечето ИАА – по АПК (първа и втора инстанция)
-административни юрисдикции – в специален закон (ЗП)
-дуализъм при осъществяването на административно правораздаване

Специална клауза – извън АПК. Тя може да предвижда две възможности за оспорване – или пред съд(общ), или пред административна юрисдикция. Пред съд – оспорването е само за законосъобразност.
Ако е пред административна юрисдикция – по целесъобразност.
Специалният закон не изчерпва всички процедури – и от ГПК, не от АПК.
Много малко ИАА са забранени за обжалване пред административен съд – касаещи отбраната, националната сигурност и др.

Омбудсманът в България – Закон за омбудсмана

-съставя актове на длъжностните лица за нарушения по ЗОмбд.
-орган, към който да се отправи искане да се издаде (инд.)АА!!!
>>>чл. 24, ал.1 АПК – „Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган.”

28. Прокурорски надзор върху администрацията

Контролната дейност на прокуратурата се представя като самостоятелна институция в единната система за контрол върху работата на общественото управление. Прокуратурата се схваща като особена система за упражняване на надзор за точното спазване на законността от всички органи на държавата. При осъществяване на надзорната дейност прокуратурата е длъжна да привлича към съдебна отговорност лицата, извършили престъпления от общ характер. Тези функции са уредени в Конституцията – чл. 127 и ЗСВ – чл. 118, 119. Функцията по надзора за законност, упражняван спрямо различните видове административни актове, издавани от органите на администрацията, е особено важна. Този надзор, известен като „общ” надзор, си поставя задачата да съдейства в максимална степен за точното спазване на законите в цялата дейност на държавното управление.
Общонадзорната дейност на прокуратурата върху актовете на държавно управление е насочена към обезпечаване на законосъобразността им. Чрез общия надзор прокурорските органи следят дали тези актове съответстват на разпоредбите на К, законите, указите, постановленията на МС и т.н. Прокурорската намеса задължава компетентните контролни органи да вземат отношение по повдигнатия пред тях въпрос за законността на един административен акт. Сама прокуратурата не може да отменя или видоизменя актовете.
Основно средство за реагиране (оспорване) срещу незаконосъобразни актове на администрацията е протестът. Прокурорът подава протести срещу незаконосъобразните постановления, правилници, наредби, инструкции, решения и др. по реда, предвиден в закона. Прокурорът може да спре изпълнението на оспорения акт до разглеждането на протеста от съответния орган.
Протестът на прокуратурата е средство на прокурорския надзор за реагиране срещу отделни незаконосъобразни актове от областта на държавното управление, когато се касае за многобройни и систематични нарушения на законността, допускани от органите на управлението по определени въпроси, прокурорът може да действа по пътя на предложението с оглед отстраняване вредните последици, произтичащи от тях. Целта на предложението е не само да се ликвидират конкретно допусканите нарушения на законността в работата на общественото управление, а и да се подобри самата работа, като се отстранят и преодолеят причините, които са довели до тяхното извършване.
Предложението не е обвързано с някакви срокове или със сезиране на точно определени органи. То може да бъде отправено до всеки орган от системата на общественото управление, стига той да е компетентният орган, т.е. който би могъл да отстрани допуснатите закононарушения и да помогне за подобряване състоянието на законността в даден отрасъл или сфера на дейност. Не става дума за право, а за компетентност на прокурора да действа. Той е длъжен да действа, когато е налице обстановка на системни нарушения на законността, без да преценява дали трябва да подаде или не съответното предложение.
Предложението, както и протестът, поражда определени правни последици. Сезираният от него орган е длъжен да го разгледа и да вземе необходимите мерки за отстраняване на закононарушенията и на предизвикалите ги причини и условия.
В зависимост от характера на извършените нарушения прокурорът може да привлече към наказателна отговорност виновните лица или да предложи на компетентните органи да привлекат виновните към административнонаказателна, дисциплинарна или гражданска отговорност.
Прокурорските органи по повод извършваната от тях надзорна дейност могат по изключение да налагат предвидената в ЗСВ административна глоба.

29. Административна принуда - понятие, видове. Принудителни административни мерки

Административната принуда е вид държавна принуда, която се използва в определени от правото случаи като крайно средство за осъществяването на различните правоотношения, възникващи в сферата на изпълнителната дейност.
Нашето законодателство разкрива богато разнообразие на принудителни актове и действия, на формите и средствата, до които прибягват органите на държавно управление по осъществяване на принудата. Всички те са предвидени в глава 2, раздел 3 на ЗАНН.

Административноправната принуда е:
>> външно психологическо или физическо въздействие върху съзнанието и поведението на адресатите на административноправните норми;
>> правна принуда, тъй като е уредена в правни норми;
>> изразена е като вид на държавната принуда;
>> административна е, защото по правило се прилага от административни органи;
>> осъществява се във връзка с развитие на извънслужебни отношения и не е проява на някаква дисциплинарна власт, а органите, които я извършват, действат непосредствено по пътя на пряката акция без да е нужно да получават предварително разрешение;
>> редът за осъществяване на административната принуда е съставна част на административния процес

Принудителните административни мерки са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, а административните наказания прилагат санкцията. Административните принудителни мерки са уредени в ЗАНН в раздел 3.

Видове принудителни мерки:
1) превантивни (предупредителни) – имат предназначение да предотвратят извършването на едно закононарушение и вредните му последици. Налага се почти винаги във връзка с непосредствена, предстояща опасност за извършване на някакво нарушение;
2) Преустановителни – прилагат се в случаите на неправомерни деяния, чието извършване е започнало, но не е било приключено в момента на вземане на мярката. Целта е да се пресече продължаването и довършването на конкретното закононарушение (например спирането работата на предприятия, които нарушават разпоредбите за опазване на околната среда);
3) Възстановителни – прилагат се в случаите на закононарушения, които са причинили вредоносни последици на някого. Предназначението е насочено към отстраняването на реално настъпили, а не и на въображаеми, увреждания чрез възстановяване по възможност на старото положение. Възстановителният ефект е насочен към материално изразените вредоносни последици, без да е нужно те да бъдат непременно имуществени (пример: изземване на предмети, придобити от закононарушението (дърва, уловена риба), мерките на прокурора за възстановяване на самоуправно променени фактически положения;

Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там;

30. Административнонаказателна отговорност - обща характеристика

Административната отговорност, наричана административнонаказателна отговорност, е осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение или лошо изпълнение на административноправни задължения. Осъществяването на административната отговорност е наказание, властническа наказателна мярка, израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред.
Чл. 31 от ЗАНН – „Който не изпълни или наруши законно разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, вкл. във връзка със стопанските мероприятия на държавата, се наказва с глоба от 2 до 50 лева”. Цитираното общо правило за административнонаказателна отговорност се прилага само ако специалните административни закони не предвиждат други административни наказания.
Предмет на административнонаказателното право са обществените отношения, свързани с нарушаване на установен административноправен режим, за което се предвижда налагане на административно наказание по предвидения от закона ред. Административнонаказателната отговорност играе важна роля за укрепване и усъвършенстване на законността в областта на държавното управление и спомага за нормалното и резултатно действие на различните административни служби. Тя съдейства за засилване и утвърждаване на държавната, обществената, личната дисциплина, необходима за решаване на всички задачи, за които органите на държавното управление отговарят пряко.
Преди всичко при административното наказване са възприети намалени по размер и различни по вид наказателни санкции (предимно глоба, която не може да надхвърли определен размер). Главната тежест по репримиране на административните нарушения пада върху самата администрация, която извършва основната работа по налагане на наказанията, за разлика от углавното наказване, където наказващ орган може да бъде само съдът.
ЗАНН като основен закон в областта на административното наказание установява общо правило за съдебен контрол върху всички наказателноадминистративни актове – наказателни постановления според чл. 59, ал. 1 от ЗАНН подлежат на обжалване (оспорване) пред съответния районен съд. Допуска се и касационно обжалване и възобновяване на административнонаказателни дела в предвидените от закона случаи.
Налагането на административни наказания се включва в триединното правомощие на администрацията да организира и ръководи, да контролира изпълнението на административноправни задължения и да санкционира при неизпълнение на тези задължения.
Важна особеност на административното наказание е неговата нормативна основа. ЗАНН урежда само общите положения и принципи на административнонаказателното материално право, без да включва в своя нормен състав специални норми, които се отнасят до отделните административни нарушения и наказания – ЗАНН няма специална част, за разлика от НК.
Административната отговорност се базира на няколко принципа:
>> всяко едно административно нарушение и съответстващото му наказание трябва да бъдат установени в правна норма, издадена преди неговото извършване;
>> налаганите санкции трябва да бъдат адекватни на проявената неправда, да съответстват на степента на обществената опасност на деянието, на субективната ангажираност на нарушителя и личното му положение;
>> недопустимо е налагането на повторно наказание за едно и също деяние;
>> административното наказание може да се наложи само заради проявена лична вина при извършване на наказуемото деяние;
>> административната отговорност е израз на временен укор спрямо виновното лице, което не подронва положението му на добър гражданин на обществото, нито пък дава основание да се уронва неговият престиж. Изпълнението на административното наказание заличава всякакви неблагоприятни последици за нарушителя;
Способността и състоянието, които дават възможност на едно лице да съзнава, ръководи и контролира постъпките си и да определя отношението си към изпълнението на административните наказателни норми, се нарича вменяемост. Тя е обусловена от определени физически и психически предпоставки, които дават възможност да се разкрие дължимото от закона поведение на определен субект. Лицата, навършили 18 години, стават административнонаказателно отговорни (чл. 26, ЗАНН). 16-годишните, които разбират свойството и значението на извършваните от тях деяния и могат да се ръководят от постъпките си, също носят отговорност. Ненавършилите 16-годипна възраст, не носят административнонаказателна отговорност. Отговорността е лична, затова не може да се носи от юридически лица (те не са в състояние да проявяват укоримо поведение, обусловено от някаква годност, вменяемост). ЗАНН предвижда и изключения – чл. 83, в предвидените от закон, указ или постановление на МС случаи на юридическите лица може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на дейността им.
Чужденците също носят административна отговорност. Само при лицата с дипломатически имунитет може да се изключи налагането на административни наказания.

31. Административно нарушение

Административното нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. (чл. 6, ЗАНН). Административното нарушение е насочено против реда, установен в държавното управление, свързано е с виновно неизпълнение или лошо изпълнение на едно административно задължение. Противоправността на всяко административно нарушение включва в своето материално съдържание определена степен на обществена опасност.
Има обективна и субективна страна на нарушенията. В обективната (1) се включват: деянието, противоправността, насочеността на деянието срещу установен ред, наказуемостта и реда, по който се наказва нарушението. Субективната страна (1) е вината като основна характеристика.

1. Деяние. Деянията, чрез които се извършва нещо забранено от правната норма, се наричат комисивни (незаконно строителство). Когато деянието е извършено чрез бездействие, въздържане или пропускане да се направи нещо, предвидено в правната норма, е налице омисивно деяние (нерегистриране при промяна на адрес, незакарване на автомобил на технически преглед).
Противоправност. Това е противоречие с предписанията на определена административноправна норма, която съдържа в себе си определена степен на обществена опасност.
Насоченост на административните нарушения. Административните нарушения са неспазване и неподчинение на установените административноправни порядки и режим, които осигуряват нормалното и правилното развитие на управленските отношения. В значителна част са неправомерни деяния без видим вредоносен резултат (пресичане на червено без да е станало произшествие).
Наказуемост. Деянията могат да бъдат противоправни и общественоопасни, но да не са наказуеми. Наказуемостта зависи от волята и преценката на законодателя.
Административен ред за преследване на административните нарушения (ЗАНН, дял 1). Нарушенията се установяват от определени по закона органи на администрацията и се наказват пак от такива органи при следване на специално административнонаказателно производство.

2. Вина.
Вината е особено отношение (поведение) на извършителя на неправомерното деяние, обусловено от определено негово психическо състояние (вменяемост). Виновно действащото лице може да ръководи и контролира своите постъпки, дава си сметка за извършваното закононарушение и желае настъпването на неговия неправомерен резултат – умисъл; или макар да не си е давало сметка за него и да не е желаело настъпването на резултата, е могло да знае и е било длъжно да знае, че върши нарушение и че вредоносният резултат ще настъпи – непредпазливост (небрежност, немарливост).
Без вина не може да има наказуемо деяние.

Чл. 8, ЗАНН – не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост .
Приготовлението към административното нарушение не се наказва (чл. 9). Това важи и за опита с изключение на митнически и валутни нарушения, ако това е предвидено в съответния закон.

32. Административно наказание - понятие, видове. Административнонаказателно отговорни лица

Административното наказание е предвидена в закона санкция, израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред за извършено административно нарушение, която принуждава нарушителя да претърпи определено по закона увреждане на негови материални или други интереси и има за цел да окаже предупредително и възпитателно въздействие върху него и останалите членове на обществото.
Налагането на административно наказание е израз на държавна принуда и се очертава като реализация на административна отговорност. То е винаги установено от закона – не може да има административно наказание, без то да е посочено предварително в специална административнонаказателна норма (чл. 2, ал. 1 ЗАНН). Административното наказание действа превъзпитателно, предупредително и репресивно (увреждащо) спрямо нарушителя. Чрез него държавната власт по пътя на принудата възстановява нарушеното от неправомерното деяние равновесие в обществото и заедно с това защитава отделната личност и обществото от други подобни посегателства. Административното наказание трябва да бъде справедливо и адекватно на извършеното нарушение. То е строго съобразено със закона и степента на обществената опасност на нарушението. Наказателната претенция за налагане на административно наказание може да се формулира и поддържа само от установени по закона органи на администрацията.

Видове административни наказания:
1) Обществено порицание (чл. 14, ЗАНН) – има морален характер, засяга неимуществената сфера на лицето, извършило неправомерното деяние;
2) Глоба – не може да надхвърля определените от специален закон размери (чл. 15, ЗАНН). Тя е парично заплащане на определена сума;
3) Лишаване от право да се упражнява временно определена дейност или професия – засяга правната сфера на нарушителя, свързана с упражнявана от него определена дейност или професия. Налагането на това наказание може да стане само ако е предвидено в специален нормативен акт; чл. 16 ЗАНН “Лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност се изразява във временна забрана за нарушителя да упражнява професия или дейност, във връзка с която е извършил нарушението. Продължителността на това наказание не може да бъде по-малка от един месец и повече от две години, а за нарушения, свързани с безопасността на движението при употреба на алкохол или друго упойващо средство - до пет години. То не засяга придобитата правоспособност освен в случаите, предвидени в съответния закон или указ”;
4) Отнемане в полза на държавата – не може да бъде налагано отделно от другите основни наказания, а само заедно с тях. Може да се наложи и като допълнително (субсидиарно) административно наказание. Това не е конфискация (нея я има в НП - може да се конфискува нещо, което няма нищо общо с деянието);
5) Имуществени санкции, налагани на юридически лица – чл. 83, ЗАНН. Налагат се в предвидените от закон, указ или постановление на МС случаи за неизпълнение на задължения към държавата;

Лицата, навършили 18 години, стават административнонаказателно отговорни (чл. 26, ЗАНН). 16-годишните, които разбират свойството и значението на извършваните от тях деяния и могат да се ръководят от постъпките си, също носят отговорност. Ненавършилите 16-годипна възраст, не носят административнонаказателна отговорност. Отговорността е лична

33. Отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразни актове на администрацията

Държавата (администрацията) като власт не отговаря – суверенът не може да бъде държан отговорен за своите постъпки и действия. Отговорност за това носят само служебните лица, които действат от негово име и за негова сметка.
Основната разпоредба е чл.7 К: “Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.”.

Според чл.38, ал.2 ЗПСЖМ: “При изпълнението на решението трябва да се премахнат вредните последици, причинени от незаконните или неправилните действия. Когато това не е възможно, засегнатите лица или организации се удовлетворяват по друг законен начин или им се разяснява редът, по който да постъпят.”.

Предпоставки за отговорността:
>> Да е причинена явна вреда – с материален или морален характер
>> Вредата да е в причинна връзка с дейността на администрацията
>> Тези щети да са възникнали от незаконосъобразни административни актове или действия на длъжностни лица по повод осъществяваната изпълнителна дейност

Необходимо е издаденият административен акт да е отменен по административен ред – в границите на самата администрация или по съдебен ред – унищожаемост.

Възможно е административният акт да страда от много съществен порок – тогава ще е налице нищожност и ще се търси не отмяна, а обявяване на нищожността.
Пълно обезщетяване – пълно съответствие с чл.7 К. Не е нужно да има непременно виновно поведение, като при обективната отговорност вината е без значение. Може да се претендира за обезщетенията и от имуществен, и от неимуществен характер, т.е. и за имуществени (могат да се претендират и от наследниците на засегнатия), и за неимуществени вреди (могат да се претендират само ако вече е предявен иск от засегнатия).
Искът се предявява пред районния съд като има задължително присъствие на прокурор, а отмяната и обявяването на нищожността – от Административния съд и ВАС.
Ако има виновни длъжностни лица, държавата има право да предяви претенция към това лице за възстановяване на заплатените резултати – с регресен иск, като задължително трябва да е било налице виновно поведение.