34. Административноправен режим на земята
Чл. 21 от К – Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото
Административноправният режим се дели на:
>> административноправен режим на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания – ЗУТ)
>> административноправен режим на земеделските територии – Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Закон за опазване на земеделските земи
>> административноправен режим на горските територии – Закон за горите
>> административноправен режим на защитените територии – Закон за защитените територии
Засилен административноправен режим на земеделските земи – базата е в чл. 21 „обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон. Законът за опазване на земеделските земи изяснява същността на земеделските земи – предназначението на земеделските земи е за производството на растителни суровини и паша. Правилата на този закон са земеделските земи в границите на населените места, щом отговарят на същността и земи, намиращи се в горския фонд. Задължение за собствениците и ползвателите на земеделските земи да ги опазват от ерозия, замърсявания, заблатяване и други увреждания и да поддържат продуктивните им качества. Възстановяване и подобряване на качеството на земеделските земи е задължение. Причинителите на увреждания и замърсявания поемат разходите по възстановяването им. Рекултивация на земи: рудници, кариери, стари корита на реки, трасета на канали, пътища, т.е. изоставени земи след съответна намеса отново да се използват за земеделски цели. Промяна на предназначението се предвижда по изключение: при задоволяване на държавна или обществена нужда или по инициатива и нужда на собствениците – минава се през разрешителен режим. Комисии към областните дирекции земеделие и гори се произнасят за искане за площ до 50 дка. Когато заявената площ е над 50 дка – комисията за земеделските земи към министерството на горите. Решенията им са индивидуални административни актове. Инициатива за откриване на такова право имат:
>> собствениците на земеделски земи за свои нужди
>> министърът на регионалното развитие и благоустройство, когато се иска промяна на предназначението за държавни нужди и земеделската земя засяга повече от една област
>> областният управител, ако земята е на територията на една област
>> кмета на общината, когато земята е за общинска нужда
Въз основа на положителното решение се създава основание за отчуждаване на имота за държавна и общинска нужда. Имотът престава да изпълнява предназначението си по земеделската земя.
Административно-наказателна отговорност за нарушение на закона – глоба с максимален размер 6000 лв. Предвидена е възможност за налагане на принудителни мерки от министъра на земеделието и храните (има право да издаде задължително предписание – индивидуален административен акт – и при неизпълнението има право да спира изграждането на съответните обекти).
35. Административноправен режим за защита на природата
Закон за защита на природата – не е приложим
Закон за биологичното разнообразие – 2002 г.
Биологичното разнообразие е многообразието от всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях. Под екосистема се разбира – динамичен комплекс от растителни, животински и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица със специфично взаимосвързани процеси и специфичен общ облик. Биологическото разнообразие е част от националното богатство и опазването му е приоритет на държавните и общински органи и гражданите.
>> Режим за защита на природата – задължителна национална екологична мрежа. Защитени зони, защитени територии и буферни зони около защитените територии. Обявяването на защитените зони става с издаването на акт, заповед на министъра на околната среда и водите. Собствеността в защитените зони не се променя, но собствениците са длъжни да се съобразяват със съответния режим.
>> За паметници на културата
>> норми относно опазване растителните и животински видове
>> норми относно вековни и забележителни дървета, отделни дървета. Със заповед на министъра на околната среда и водите се превръщат в защитени.
Органи за управление и контрол на опазване на биологичното разнообразие – министерство на околната среда и водите, неговите регионални инспекции и дирекции на национални паркове (Рила, Пирин, части от Стара планина) – специализирани паркове.
Административно-наказателна отговорност за нарушения на ЗБР
>> административни наказания – глоби с максимален размер 10 000 лв. и отнемане в полза на държавата на средствата, използвани за извършените нарушения. Административно-наказателни постановления за административното наказание – от министъра или лица. Предвижда се възможност за налагане на принудителни административни мерки. Обжалването на административните актове е по реда на АПК.
36. Административноправен режим на изобретателската дейност
Закон за патентите и регистрация на полезните модели – 1993 г.
Патентно ведомство – шефът се назначава от премиера
Изобретенията и полезните модели са обект на регламентация и имат правото да получат правна закрила, ако
>> имат новост – ако не е част от състоянието на техниката (включва всичко, което е станало общодостъпно чрез писмено и устно описание, използвана или разгласяване по друг начин, където и да е по света. Преди датата на подаване на заявката за патента)
>> изобретателска стъпка – има я, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката
>> промишлена приложимост – всяко изобретение, чийто предмет може да бъде произвеждан/ многократно ползван, в който и да е отрасъл на промишлеността или селското стопанство.
Не се считат за изобретения научни теории, материални методи, резултати от художествено творчество, компютърни програми, предоставяне на информация.
Правната закрила се предоставя с патент. С него се установява наличието на патентноспособно изобретение, приоритета, изобретателя и изключителното му право върху изобретението. Патентоването е със срок на действие 20 г. от датата на подаване на заявката. Има административна процедура, която произтича в патентното ведомство. Заявката за патент се подава във ведомството, датата на подаването е датата на получаването на заявката в патентното ведомство, заявление за патент (в него се включва заявката) с наименованието на изобретението, както и идентификация на заявителя, описание на изобретението, разкриващо същността му. Експертизата, която се извършва от компетентните лица по повод заявката е от специализирания експертизен отдел във ведомството – той извършва проучване. Взема решение – то е индивидуален административен акт за издаване на патент/ отказ от издаване на патент. Могат да възникнат спорове, които се решават и по административен, и по съдебен ред (има тази задължителна последователност).
>> по административен ред – оспорването на решенията е пред отдела по споровете (не пред председателя). Разглеждат се споровете в 3-месечен срок от постъпването на жалбите в специализирани състави на отдела. В зависимост от решенията съставите могат да са трима експерти (1 от тях юрист) или 5 експерти (2 юристи). Недоволната страна от решението може да го атакува в 3-месечен срок пред административния съд, по реда на АПК.
Полезен модел – 10 г. срок патентоване. При полезните модели процедурата по патентоване е същата.
38. Управление на образованието
Закон за просветата и закон за професионалното образование и обучение
Чл. 53 от К – задължително образование до 16 г. възраст. Основното и средното образование е безплатно за държавните и общинските училища. Има възможност за създаване на частни училища от граждани и организации. Обезпечаване на академична автономност на училищата. Има конституционно задължение на държавата за насърчаване на образованието, да създава нови училища, да ги финансира. Държавата осъществява контрол във всички видове и степени училища. Образованието е 3-степенно: основно, средно и висше.
Държавно управление – Министерство на образованието и науката Директори на държавни училища.Инспекторат по образованието (28 области)
При създаването на държавни и общински училища действа разрешителен режим (от министъра на образованието).
>> детска градина – в компетентността на общинския съвет
>> частни училища и частни детски градини се създават с разрешение на министъра на образованието. Представя се програма, която съответства на държавните изисквания.
>> чуждестранни училища и детски градини – разрешението се получава от правителството по предложение на министъра на образованието.
>> духовни училища – с разрешение на министъра на образованието
Който разрешава, може и да закрива.
Класификация:
>> Според степента: основно (начално до 4 клас) и прогимназиално (до 8 клас) и средно (до 12 клас)
>> Според съдържанието на подготовката: общо (общообразователен минимум) и професионално (общообразователен минимум и придобиване на квалификация по професия)
Система на висшето образование
Закон за висшето образование ЗНСНЗ (Закон за научните степени и Правилник на висшето училище (1995 г.) звания)
Народното събрание открива висше училище. Факултетите във висшето училище се откриват с разрешение на министерски съвет.
Органи за управление на държавните ВУ:
Ректор Академичен съвет Общо събрание
Общото събрание избира академичния съвет, правилника за организация и дейност и ректора. Ректорът се избира за 4 г. с право на повторен мандат.
Органи на управление във факултета:
Факултетен съвет Общо събрание Декан
Научни степени:
>> Доктор по „наука”
>> Доктор на ... „науки” (по-висока степен)
Според научните звания:
>> асистент = научен сътрудник 3-та степен
>> старши асистент = научен сътрудник 2-ра степен
>> главен асистент = научен сътрудник 1-ва степен
>> доцент = старши научен сътрудник 2-ра степен
>> професор = старши научен сътрудник 1-ва степен
39. Управление на териториално-селищното устройство
Конституцията урежда основните въпроси, свързани със собствеността.
ЗУТ, Закон за собствеността, Закон за паметниците на културата
Компетентни органи:
>> обща компетентност - НС, МС, областен управител, кмет, общински съвет
>> специализирана компетентност – министерство на регионалното развитие и благоустройство, агенция по геодезия, картография, кадастър, агенция по вписванията, ДНСК (Държавен национален строителен контрол)
Има териториално специализирани звена в областната и общинска администрация.
>> Национален експертен съвет – назначава се от министерството на благоустройството
>> Областен експертен съвет – назначава се от областния управител
>> Общински и районен експертен съвет
Съществени правомощия има главният архитект – предимно контролни функции
Устройство на територията – система от мерки, актове и действия с фактически и правен характер, които целят да създадат балансираност и подреденост в обществото при използването на земната повърхност като терен за строителни и благоустройствени мероприятия.
Дейност по планиране, предвидено в система от схеми и планове и което води до нормативно закрепване на краткосрочни/ дългосрочни предвиждания за развитие на територията на части от нея.
Схемите и плановете са актове са актове на държавното управление от категорията на индивидуалните административни актове и имат задължителен характер за държавата и другите правни субекти. Изискват подчинение независимо от волята на тези, които ги изискват.
Схеми и планове – ЗУТ. Схемите имат предпоставящо значение за устройствените планове.
Схеми – механизъм за стратегическо планиране, който дава регулация на териториалното развитие в дългосрочен период. Развитието, предвидено в схемите, кореспондира на социалното и икономическо развитие. Може да е за цялата страна, 1 област, няколко области. Според съдържанието те са:
>> комплексни – решават общо устройствени проблеми на територията и отчитат взаимната връзка между тях. С тях се планират и прогнозират всички елементи на устройството на територията в определена перспектива
>> специализирани – решават отделни устройствени проблеми на територията или териториалното разположение на стопански и други значими обекти, инфраструктури от национално/ регионално/ областно значение.
Устройството на територията на страната се осъществява въз основа на национално комплексна устройствена схема. Тя определя начините за постигане на целите и задачите за устройството на национално ниво като отчита общото социално и икономическо развитие на страната
Планове:
>> общи – на отделни поземлени имоти. Конкретизират устройството и определят застрояването на населените места, землища. Чл. 105 ЗУТ – различни видове общи планове от гледна точка на територията, за която се отнасят. Има процедура за изработване, съгласуване, одобряване, изменение на общите устройствени планове. Тези, които се отнасят до община или част от нея, по процедура, чл. 124 (решение на общински съвет, който възлага на кмета изработването; изработка на проекта; приемането му). Няма непосредствено инвестиционно значение
>> подробни устройствени планове – трябва да са съобразени с общия. При ПУП може да се извърши отчуждаване, определени обезщетения и да се извърши конкретно строителство. Имат пряко инвестиционно значение. Може да се отнася до населено място, част от него, квартал и пр. За да се извърши конкретното строителство е нужно да има извадка от ПУП, регулираща точно определения имот. Разрешава се от кмета в общината, областният управител, министъра на регионалното развитие и благоустройството и се съгласува с проектанта на ПУП.
Видове:
>> план за регулация и застрояване на улици, поземлени имоти и е свързан с режим на застрояване
>> план за регулация на улици, поземлени имоти, но без режим на застрояване
>> план за застрояване – ако има първите два вида
>> работен устройствен план – свързан е с конкретни детайли от застрояването
>> планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на населените места
Изработеният проект се съобщава в общината на заинтересованите лица чрез обнародване в ДВ и съобщение в общината. Могат да се правят възражения, предложения, искания в срок към общинската администрация. Те се обсъждат от общинския експертен съвет.
Планът се приема с решение на общинския съвет.
- Индивидуални административни актове – актове за устройство на територията, отказите за тях, актовете за отмяна/ оставяне в сила на актове по устройството на територията, с които се създават права и задължения или се засягат права или законни интереси на физически/ юридически лица, независимо дали те изрично са посочени като адресати. Индивидуалните административни актове могат да се издават от кметове, главни архитекти, ДНСК и други длъжностни лица. Индивидуални административни актове са актове за спиране, забрана за ползване и за премахване на незаконни строежи. Според ЗУТ индивидуалните административни актове имат подготвителен характер, според ЗУТ те нямат адресат (в АПК имат).
Не всички актове по ЗУТ подлежат на съдебно обжалване.
42. Управление в областта на отбраната
Закон за отбраната и въоръжените сили – 1995 г.
Отбрана – система от дейности за укрепване на мира и сигурността, запазване на национални ценности и за поддържане на въоръжените сили, икономиката и населението в готовност за действие както и за действие в условие на кризи и във време на война. Целта на отбраната е защита и запазване на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната.
>> Създаване на вътрешни и външни политически условия за гарантиране на националната сигурност
>> Защита на населението от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания в страната и чужбина.
Субекти по осъществяване на отбраната
>> въоръжените сили (българската армия)
>> държавни органи
>> специализирани служби
>> органи на местно самоуправление
>> организации и граждани
Принципи на организиране и функциониране на отбраната:
>> законност – в съответствие с конституцията, законите и международните договори, по които сме страна
>> съчетаване на публичността и оказването на класифицирана информация (държавна служебна тайна)
Управление
>> Общо – осъществява се от НС, МС и президента. МС осъществява общо ръководство на въоръжените сили и ръководи изграждането, подготовката и всестранното осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна мобилизационна готовност
>> Специализирано – министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в министерството и българската армия. Подпомага се от началник на генералния щаб на българската армия и заместник министър на отбраната.
Други органи, осъществяващи управление – държавни органи, органите на местно самоуправление, които имат законово задължение да разработват и поддържат готовност за изпълнение план за мобилизация във военно-временен план за превеждане от мирно във военно положение.
Правни положения
>> положение на война
>> военно положение – преди войната
>> извънредно положение
>> мобилизация
43. Управление в областта на обществения ред
Обществен ред
>> действие на обществени места (улици, площади, транспортни средства)
>> действие, свързано с опазване живота, здравето, достойнството на личността
>> действие, свързано с опазване на конституционните свободи и задължения
>> действие, свързано с осигуряването на нормални условия на труд и отдих
>> действие при обществени и природни бедствия, аварии
ЗМВР – 2006 г. Чрез него задачата за опазване на обществения ред се възлага на МВР. Законът извежда като основна задача на МВР именно опазването на обществения ред. По-специално тази функция се възлага на национална служба полиция.
Вътрешна специализирана система:
>> Генерална дирекция
>> Областна дирекция
>> Районни полицейски управления
Правомощия на националната полиция
>> възможност за издаване на административни актове, разпореждания, разрешения, удостоверения
>> извършване на други действия
>> реализиране на принудителни административни мерки
>> реализиране на административно-наказателна отговорност – реализира се чрез налагане на глоба до 2000 лв.
>> право на призовавания
>> право на проверка за установяване на самоличността
>> право на задържане на лица
>> право на използване на технически средства за явно наблюдаване
>> право на личен обиск
>> право на проверка в жилищни и други помещения
>> право да се използва физическа сила и помощни средства – само като крайно средство
>> използване на оръжие
Закон за движението по пътищата
Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси
Закон за българските документи за самоличност
Други административно-правни режими, свързани с опазване на обществения ред:
Закон за събранията, митингите и манифестациите
Закон за администрацията
Закон за местното самоуправление и местната администрация – възлага правомощията на общинските съвети да издават наредби за опазване на обществения ред, както и на кметовете на общините
Закон за чужденците
Впр. 46 Понятие за административен процес (АП-с)
1. Правоприлагащата дейност на администрацията, свръзана с издаването на АА, с тяхното контролиране и изпълнение, ще състави на първо място съдържанието на понятието за АПс. Към понятието следва да отнесем и дейността по решаване на административни спорове, т.е. правораздавателната дейност на определени органи от изпълнителната власт.
Тясното понятие за АП-с се свързва със съществуването или несъществуването на административен спор: „административен процес има там, където е налице спор” (Пискотин).
Шрикото понятие за АП-с се подкрепя от мнозинството учени, според които административният процес представлява съвкупност от определени процесуални правила, на чиято основа се осъществява изпълнителната дейност. Широкото понятие за АП-с следва да бъде споделено. АП-с представлява съвкупност от различни административни производства. В широкото понятие се включват редица видове отделни административни производства, всяко от които със свои особености. Независимо от отова във всяко отделно производство се наблюдават три основни страдия:
А) Издаване
Б) Контрол
В) Изпълнение
2. АП-с като динамичен комплекс от процесуални действия на участващите в него субекти и други участници в процеса разкрива сложно и богато съдържание, подчинено на една единна цел – пълното, навременно и ефективно реализиране на правните отношения, създадени в сферата на изпълнителната дейност.
С оглед на съществуващата правна уредба, АП-с обхваща следните административни производства:
- АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВОРАЗДАВАНЕ
- ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗДАВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ, по обжалването им по административен ред и тяхното изпълнение
- ПРОИЗВОДСТВО ПО УСТАНОВЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ и по изпълнение на наказателните постановления и съдебните решения в административнонаказателния процес.
- ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗДАВАНЕ НА ОБЩИ И НОРМАТИВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ, както и на други като констативни и удостоверителни актове
- ПРОИЗВОДСТВО ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЖАЛБИТЕ И СИГНАЛИТЕ, ПРЕДЛОЖЕНИЯТА И МОЛБИТЕ на гражданите и организациите и по изпълнение на решенията по тях, установено със Закона за преложенията, сигналите и молбите.
- ДЕЙНОСТТА ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОРГАНИ НА ПРОТЕСТИТЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА ПРОКУРОРИТЕ, подавани срещу тяхната незаконосъобразна дейност по изпълнение на решенията, взети по тях.
3.АП-с в Р България образува единна система, която обхваща реда и формите за извършване на изпълнителната дейност на държавата. Единният АП-с в този смисъл е реален факт на действащото у нас административно право. Наличието на обективното му съществуване се проявява преди всичко чрез
а)единния предмет – специфичните обществени отношения;
б)еднаквата цел – гарантирането на правата и задълженията на всички граждани и организации
в) еднаквите принцпи и начала във всички производства
г) единните методи и средства за неговото осъществяване
47. Принципи на административния процес
Чл. 4-14 АПК
1) Законност – административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона; не вредят на държавата и обществото, упражнявайки своите свободи и права;
2) Прилагане на нормативния акт от по-висока степен – ако постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, се прилага по-високият по степен акт. Международният договор, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила, се прилага, ако закон или подзаконов нормативен акт му противоречи;
3) Съразмерност – административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
4) Истинност – актовете на администрацията се основават на действителните факти. Истината се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса;
5) Равенство – всички имат равни процесуални възможности;
6) Служебно начало – административното производство трябва да бъде започнато, проведено и приключено от административния орган; събират се всички необходими доказателства;
7) Самостоятелност и безпристрастност – по-горестоящ административен орган не може да изземе компетентността на долустоящ орган за решаване на въпрос. Длъжностно лице, заинтересовано от изхода на производството, не може да участва;
8) Бързина и процесуална икономия – процесуалните действия се извършват в срокове, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според обстоятелствата;
9) Достъпност, публичност и прозрачност – органите осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство
10) Последователност и предвидимост – административните органи своевременно огласяват критериите, вътрешните правила при упражняване на оперативната си самостоятелност;
11) Език – производствата се водят на български език. Документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български.
48. Субекти, страни и участници в административния процес
Чл. 15-18 АПК
>> Участници – най-широк кръг лица. Всеки от тях има процесуални права и задължения, които не са еднакви. Това са държавните органи, обществените организации, длъжностни лица, отделни граждани. (административен орган, жалбоподател, свидетел, съд, вещо лице, преводач)
>> Субекти – по-тесен кръг лица. Те имат решаваща роля в процеса. Органи на изпълнителната власт, съдът, прокурорът, гражданите и организациите
>> Страни – най-тесен кръг. Лицата, които са носители на материални права и задължения, отстояват материалните си права и задължения в процеса. Административният орган, прокурорът и всеки гражданин и организация, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати от административния акт или от съдебното решение.
Прокурорът следи за спазване на законността в административния процес като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове; участва в административни дела; започва или встъпва във вече образувани производства и ако прецени, че това се налага от държавен или обществен интерес.
Колективните административни органи се представляват от своите председатели или от овластени от тях други членове. Едноличните органи действат лично.
Гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на ГПК.
49. Доказателства и доказателствени средства
Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в Кодекса или в специален закон случаи. Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Когато в специален закон са определени изчерпателно доказателства, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации, сведения, писмени и веществени доказателства, заключения на вещи лица.
>> Писмени доказателства. Силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени.
>> Писмени декларации. Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства.
>> Сведения от неучастващи в производството лица. Ползва се, когато съществени факти не могат да бъдат установени по друг начин. Дават се писмено.
>> Даване на пояснения от страна в производството – ако това е необходимо и ако специален закон го изисква.
>> Експертиза – когато за изясняване на възникнали въпроси са нужни специални знания в определена област. Вещото лице представя писмено заключение, а административният орган се мотивира в акта, ако реши да не го ползва.
>> Оглед – само ако случаят не може да се изясни чрез използването на други способи
Ако специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган, другият орган отговаря на запитването в 14-дневен срок. Ако не се произнесе в срок, се приема за съгласие от негова страна.
АПК подтиква административните органи да изразяват становищата си изрично, а не мълчаливо.
Впр. 50 Производство по издаване на индивидуални административни актове
1. Индивидуален административен акт (ИАА) е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът за издаване на такъв акт. Това е и волеизявлението с което се декларират или констатират вече възникнали права и задължения. ИАА е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (чл.21 ал. 1 АПК)
2. Инициативата за започване на производството по издаване на ИАА се осъществява от компетентен орган или по искане на гражданин/организация, а в предвидените от закона случаи – на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия друг държавен орган. Производството по издаване на ИАА започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на ИАА.
За започване на производството се уведомяват известните заиснтересовани граждани и организации, освен заявителя.
Искането за издаване на ИАА се подава писмено или устно. Писменото съдържа пълното име и адреса на гражданина/организацията, от която изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Административният орган приема устни искания в рамките на времето за работа с посетители, а писмени искания – в рамките на работното си време.
3. Отвод. Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица взаимоотношения, поаждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие.
4. Доказателства и доказателствена сила. ИАА се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени. Доказателствата се събират служебно от административния орган. Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства.
4.а) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството. Силата на писмените доказателства се определя зъобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени.
4.б) Писмени декларации, с които се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин.
4.в) Сведения от неучастващи в производството лица (писмено).
4.г) Призоваване на страна в производството да даде обяснения
4.д) Експертиза
4.е) Оглед
5. Съгласие или мнение на друг орган се изисква, когато специален закон изисква това. Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна. Въпреки това в 53, ал. 3 АПК подтиква административните органи да изразяват становищата си изрично, а не мълчаливо.
6. Чл. 54. (1) Административният орган спира производството:
а) в случай на смърт на заинтересован гражданин - страна в производството; б). когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин - страна в производството; в) когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта; г) когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон; д) при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано; 6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение.
(2) Административният орган не спира производството в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси.
(3) При спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат.
(4) За спирането на производството административният орган съобщава на страните в производството по реда за съобщаване на акта.
(5) Актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.
7. Срокове за издаване на ИАА. ИАА се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Декларативните и коснтативни актове по чл. 21, ал.2 както и документите по ал. 3, се издават в 7 дневен срок.
Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до 1 месец от започване на производството.
8. Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчаливия отказ, смята се за отменен и изричния отказ, който е последвал преди решението за отмяна.
Непроизнасяването в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони.
9. Форма на ИАА
Чл. 59. (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.
(3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон.
При липса на разпоредителната част, където се съдържа волеизявлението на органа, ИАА е нищожен. При липса на мотивите обаче съдебната практика допуска саниране чрез последващото им излагане.
10. Предварително изпълнение
Чл. 60. (1) В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция. (2) Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта. (3) Повторно искане на страна по ал. 1 може да се прави само въз основа на нови обстоятелства. (4) Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. (5) Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. (6) Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. (7) Определението на съда подлежи на обжалване.
11. Съобщаването се осъществява в 3 дневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, вклч. и тези, които не са участвали в производството. Съобщаването се извършва чрез устно уведомяване, което се удостоверява с подпис или чрез отправяне на писмено съобщение.
12. Поправка на очевидна фактическа грешка, допълване и тълкуване. Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. Решението за допълване подлежи на обжалване. Очевидни фактически грешки подлежат на поправяне и след изтичането на срока за обжалване.
Тълкуване не може да се иска след като актът е изпълнен.
13. Разпореждания по движение на производството – само в предвидените от АПК или специален закон случаи
14. Необжалваемост
Чл. 64. Административнопроизводствените действия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.
На обжалване подлежи крайният акт на производството, той засяга гражданина или ЮЛ (120, ал 2 КРБ), а не административнопроизводствените действия по издаването на АА.
51. Издаване на общи и нормативни административни актове
Общ административен акт – акт с еднократно действие, с който се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Това са ненормативни актове, за които факторите масовост и публичност са определящи.
Издават се по инициатива на компетентния орган или по искане на заинтересованите лица, както и от прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. Общите административни актове се отнасят до големи групи или категории лица, които са определени качествено чрез техните общи характеристики, а тези общи характеристики е възможно да са обединили тези групи лица в организации, които представляват и защитават техните интереси в съответната област.
Производството по издаване на общи административни актове се предхожда от изработването на проект. Откриването на производството се оповестява публично. Заинтересованите лица и техните организации имат право на достъп до цялата информация, която се съдържа в преписката по издаване на общия административен акт.
Формите на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта са:
>> писмени предложения и възражения
>> участие в консултативни органи, подпомагащи издаващия акта орган
>> участие в заседания на издаващия акта орган, когато той е колективен
>> обществено обсъждане
Поради широкия кръг неопределен брой лица, които могат да бъдат засегнати от общия административен акт, АПК е предвидил подробни правила за защита на лица, които не живеят в България (чл. 70). Административната процедура за участие в производството по издаване на административния акт трябва да бъда достъпна за заинтересованите лица в съответната държава при условия на взаимност.
Има случаи, в които актът трябва да бъде издаден неотложно – например за да се предотврати или преустанови нарушение, свързано с националната сигурност и обществения ред, за да се осигури живота и здравето на гражданите и т.н. Въпреки неотложността на производството, задължението за публично уведомяване за съображенията за издаване на акта остават. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването на общия административен акт.
Приетият акт се оповестява публично. Общите нормативни актове могат да се оспорват по административен ред пред по-горестоящ административен орган и по съдебен ред.
Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се до неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.
Издаването на нормативен административен акт по прилагането на подзаконов нормативен акт от по-висока степен трябва да бъда внимателно съобразено с йерархията на нормативните актове в административното право. Логиката на йерархията на нормативните актове, пренесена към издаването на подзаконовите нормативни актове, означава че подзаконовият нормативен акт винаги е с по-ниска степен от тази на нормативния акт, по прилагането и изпълнението на който се издава. Нормативните административни актове се издават от изрично овластени от К или закон органи. За всеки нормативен административен акт се изготвя проект. Компетентният орган изпраща проекта за становища и предложения на съответните заинтересовани органи и организации или го оповестява публично в средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.
Текстът на нормативния административен акт, както и приемането му се удостоверяват:
1) при постановления на МС – от министър-председателя
2) при другите нормативни актове – от органа, който ги е издал, а когато органът е колективен – от неговия председател.
След обнародване в ДВ. Актовете на общинските съвети се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин. Нормативните административни актове могат да се оспорват пред съд изцяло или е отделни техни разпоредби.
Впр. 52 Оспорване на административни актове по административен ред
1. А) Обща характеристика
Правно-техническият термин „оспорване”, който АПК възприема, обхваща атакуването на един АА от две посоки – чрез жалба (на заинтересованите лица) и чрез протест (на прокурорските органи). По своя характер това е едно спорно производство, което може да постави както въпросът за законосъобразност, така и въпросът за правилност на АА. Спорът се води в самите предели на администрацията, без да напуска нейните граници.
Административното оспорване като подфаза има евентуален характер т.е. то не е задължителното.
АА могат да се оспорват пред една единствена инстанция [едноинстанционно]– това е непосредствено по-горестоящия админ. орган.
Б) Приложимост на производството
- Админстративното оспорване по реда на АПК не обхваща абсолютно всички АА. В неговия обхват влизат изндивидуалните и общите (без нормативните АА).
- От оспорване по този ред се изключват следните актове на държавни органи: (1) на Президента на РБ и на председателя на НС; (2) на Министерски съвет, министър-председателя, зам. мин-предс., министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на МС; (3) на управителя на БНБ и председателя на Сметна палата; (4) на ВСС; (5) на областните управители.
- Съгласно 82, ал. 1, т.6 АПК от обхвата на административното оспорване се изключват и актовете „за които специален закон е предвидено оспорване направо пред съд”. Т.е. важи така наречената „специална клауза” за съдебно оспорване.
- Изключва се приложението на АПК и когато специален закон съдържа специални производствени правила относно оспорването по административен ред (чл. 2, ал 1).
2. Образуване на производството
2.1. Субекти на производството – това са „заинтересованите лица”, както и „прокурорът” (чл 83), който се интересува от обективното съответствие на АА със закона. Спорът е в самата сфера на държавно управление.
2.2 Основания за оспорване - свързани със изискванията за законосъобразност на АА:
а) ако не е издаден от компетентен орган
б) ако не е спазена установената от закона форма
в) ако не са спазени процесуалноправните разпоредби за издаването му
г) ако няма съответствие с материалноправните разпоредби
д) ако не отговаря е спазена с целта на закона
2.3 Правно-технически средства за образуване на производството са жалба и протест.
а) Чл. 85. (1) Жалбата и протестът трябва да са написани на български език и да съдържат:
1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса, ако има такъв;
2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;
5. органа, до който се подава;
6. възраженията и тяхното основание;
7. искането;
8. подпис на подателя.
(2) С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му.
(3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.
б) Чл. 86. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице;
3. документ за платена държавна такса, когато се дължи такава;
4. преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни.
Посочените реквизити имат задължителен характер
Установеният срок за тяхното подаване е кратък – 14-дневен от съобщаването на изададения административен акт на заинтересованите лица (84, ал. 1) и едномесечен – при наличието на мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, като във втория случай започва да тече от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
За сериозно несъответствие със законните изисквания, водещо до оставяне на жалбите и протестите без разглеждане се считат случаите, когато те са:
- Неподведомствени на по-горестоящия админ. орган;
- Подадени след установения срок
- Подадени от подател, който няма интерес от обжалването
Жалбата или протеста остават без разглеждане в хипотезата на т.4, чл. 88, ал.1: когато „подателят писмено оттегли жалбата или протеста”.
Във всички останали случаи извън тези по чл. 88, ал. 1, нередовността на жалбата или протеста, поради своята по-малка тежест ще бъде коригирана. За целта на подателите се изпраща съобщение за „отстраняване на допуснатите нередности”. Това следва да се извърши в седемдневен срок от получаване на съобщението.
3. Забрана за изпълнение на акта
Издаденят АА по принцип не може да се изпълнява веднага. Законната възможност да бъде оспорен веднага го прави нестабилен. 1) тя съществува в 14 дневен/1 месечен срок за оспорване.
Чл. 90. (1) Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган.
(2) Това правило не се прилага, когато:
1. всички заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта;
2. със закон или с разпореждане по чл. 60 е допуснато предварително изпълнение на акта.
(3) В случаите по ал. 2, т. 2 по-горестоящият административен орган по искане на оспорващия може да спре предварителното изпълнение, ако то не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на засегнато лице.
4. Право на отзив. Тъй като оспорването на АА преминава през админ. орган, издал акта (жалбата или протестът се подават чрез него) на този орган се предоставя възможност да го преразгледа т.е. да упражни самоконтрол. Отзивът се извършва в 7-дн. срок, а когато органът е колегиален – 14 дн. от получаването на жалбата или протеста. Тук той може да бъде оттеглен, отменен или изменен или да бъде издаден съответният акт, ако е било отказано издаването му (чл. 91, ал.1 )
5 Компетентен контролен орган
Чл. 93. (1) Компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт. (2) Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината. (3) Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината. (4) Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител. (5) Отказът на организация да издаде административен акт може да се оспори пред съответния административен орган съобразно естеството на въпросите, във връзка с които е оспореният акт.
Чл. 94. В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация.
Комисията изготвя мотивирано писмено становище в 14-дн. срок относно законосъобразността и правилността на оспорения АА. Становището на комисията няма задължителен характер.
Изслушването също се прилага в по-сложни случаи: Чл. 96. Заинтересованите лица могат да бъдат изслушани от компетентния да разгледа жалбата или протеста орган в разумен срок. За изслушването се съставя протокол.
6. Произнасяне на контролната инстанция
Установеният срок за произнасяне е кратък – 14-дн. за едноличен орган и 1-месечен за колегиален, като започва да тече „от получаването на преписката” (97, ал. 1). Произнасянето става винаги с решение, което трябва да бъде мотивирано. Контролното решение може да бъде както по отношение на законосъобразността на АА, така и по отношение на неговата целесъобразност. Това решение има контролно-отменителен характер.
АА може да бъде обявен за нищожен, да бъде отменен изцяло или отчасти или жалбата/ протестът да бъдат отхвърлени като неоснователни. Обявяването на един АА за нищожен е нов процесуален момент предвиден в АПК.
Цялостната и частичната отмяна е налице при друга форма на недействителност на АА – унищожаемост. Незаконосъобразността е в по-малка степен и позволява част от последиците на акта да бъдат запазени. „Отмяната” за разлика от обявяването може да засегне целесъобразността на АА.
7. Действия на административния орган след произнасянето
Производството не приключва с произнасянето на контролната инстанция, необходимо е да се уведомят заинтересованите лица за естеството на произнасянето. От тук насетне се очертават следните процесуални възможности:
1) Приключване на процеса, когато актът е обявен за нищожен
2) Продължаване на процеса, когато произнасянето е с решение по същество (или отмяна), което може да се оспорва за законосъбразност пред съда
3) Продължаването на процеса, когато произнасянето е с решение, с което жалбата или протестът се отхвърлят като неоснователни, и с което всъщност административният акт се потвърждава. Последният подлежи на оспорване пред съда
4) Продължаване на процеса, когато е налице непроизнасяне, т.е. компенетният да разгледа жалбата или протеста орган не се е произнесъл в законовия срок.
53. Възобновяване на производства по издаване на административни актове
Да се възобнови едно административно производство означава да се постави отново за решаване въпрос, вече разрешен в хода на приключило производство с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт. То е своеобразно продължаване на административното производство, поставяне наново на материалноправните въпроси, които са били основен предмет на производството и са решени с издадения административен акт. Може да се касае и за акт с отрицателно съдържание – отказ.
Чл. 99 от АПК постановява, че влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящ административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал, когато:
>> съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му
>> се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение
>> по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние от страната, на нейния представител или на административния орган
>> административният акт е основан на документ, който по надлежния ред е признат за подправен
>> същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи
>> страната е била лишена от възможността да участва в административното производство
>> ако е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
Възобновяването се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в останалите случаи по чл. 99 – по искане на страна в производството. Възобновяването на административното производство може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството.
Възобновяването на производството в първата хипотеза (нарушено е някое от изискванията за законосъобразност) на чл. 99 може да се направи в едномесечен срок от влизането на акта в сила. В останалите хипотези то може да се направи в тримесечен срок.
Актът може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган. Когато обаче актът не е подлежал на оспорване по административен ред, той може да бъде отменен или изменен от органа, който го е издал. В случая, когато същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който противоречи на втория акт, отменя се назаконосъобразният административен акт.
Издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в Кодекса.
54. Производства по предложения и сигналите
Според чл. 107, ал. 3 предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи. Същността на предложенията е очертана в три насоки:
>> проблемът може да се отнася до усъвършенстване организацията на съответните органи, например да се увеличи или намали щатният им състав
>> да засяга дейността им като например увеличаване на приемното работно време
>> да се отнася до решаването на други въпроси, които са в рамките на компетентността на съответните органи, например предложение до общинския съвет за подобряване на уличното осветление
Предложенията не са задължително с критично съдържание.
Според чл. 107, ал. 4 сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно и общинско имущество или за други нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.
Всички такива действия или бездействия имат отрицателен оттенък. Те дават основание да бъде сигнализиран съответният орган.
Организацията на работата с предложенията и сигналите трябва да е задължително правно регламентирана. Установява се и принципът на задължителност на разглеждането им. АПК вменява в задължение на съответните компетентни органи законосъобразното и обективно решаване на поставените проблеми. Има забрана за преследване заради подаването на предложения и сигнали по реда на АПК.
С подаването на предложението и сигнала възниква административнопроцесуално отношение, в което от една страна са субектите, които образуват производството, подавайки предложението или сигнала. Това са гражданите, организациите и омбудсманът. От друга страна са субектите, до които се подават, т.е. съответните административни органи. Не е необходимо да се обосновава личен или пряк интерес при подаването. Не се изисква някаква специална форма. Подават се лично или чрез упълномощен представител, по телефон, телеграф, телекс, факс или електронна поща. Всички подадени предложения и сигнали се регистрират.
Не се образува производство, ако сигналите и предложенията са анонимни. Друга хипотеза за необразуване на производство, важаща само за сигналите, е когато те се отнасят до нарушения, извършени преди повече от две години. Третият случай е при подадени предложения или сигнали до некомпетентен орган, последният не образува производство, а ги препраща по компетентност не по-късно от 7 дни от постъпването им.
Компетентният орган трябва да се произнесе с решение. Като ограничение следва да се приема забраната сигналите да се решават от органите или длъжностните лица, срещу които са подадени предвид тяхната заинтересованост. Преди решението е нужно да се изясни изцяло случая, а гражданите и организациите дължат активно съдействие. Изключение от това правило са случаите, в които това може да увреди техните права или законни интереси.
Предложенията се правят пред органите, компетентни да решат поставените проблеми – решението се взема най-късно 2 месеца от постъпването на предложението. То не подлежи на обжалване.
Сигналите задължително се подават до по-горестоящите органи – тези, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия се съобщава. Сигналът няма суспензивен ефект, т.е. той не спира изпълнението на съответния акт или извършването на определена дейност.
Ако с решението си органът уважи сигнала, той взема незабавно мерки за отстраняване на допуснатите нарушения и нередности, за което уведомява всички заинтересовани лица. Ако не го уважи, производството се приключва, а решението не подлежи на обжалване. Срокът за изпълнение на решението по сигнала е едномесечен, като при особено важни причини може да бъде продължен с не повече от два месеца.
Впр. 55 Оспорване на индивидуалните административни актове пред първа съдебна инстанция
1. ИАА могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. Предмет на оспорване са ИАА по смисъла на чл. 21 АПК. АА могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Съдът се произнася само по тези части от ИАА, които са били оспорени. Чл. 145, ал. 2 АПК регламентира кои ИАА могат да бъдат оспорени пред първата инстранция на съда.
1.1 Първоначалният ИАА, включително отказът да се издаде такъв акт. Не подлежат на съдебно обжалване АА, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон не е предвидено друго.
1.2 Актът на по-горестоящ админ. орган, с който е отменен или изменен първоначалния ИАА. Ако обаче с акта си горестоящият орган е отхвърлил жалбата или протеста и е оставил в сила първоначалния ИАА, пред съда се оспорва не актът на горестоящия орган, а първоначалния АА.
1.3 Решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Незаконосъобразните откази за извършване на административни услуги, както и решенията за издаване на документи подлежат на съдебен контрол.
1.4 На оспорване пред съд подлежат също така редица други актове и действия на администрацията като: отказите за разглеждане на искане за издаване на АА; неоснователни действия и бездействия на администрацията; изпълнението на АА; исковете за обезщетение за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконни актове; действия или бездействия на админ. органи и длъжностни лица.
Чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са:
1. липса на компетентност
Материална, териториална и лична
Изключение са случаите, когато е законово допустимо упражняването на „чужда компетентност”.
2. неспазване на установената форма
Когато АА се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Липсата на установена форма правно и практически се приравнява на липса на волеизявление и това води до нищожност на акта.
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
2. Право на оспорване
Според АПК (чл. 147) право да оспорват АА имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правото на съдебна защита на гражданите и ЮЛ срещу всички АА, които ги засягат е прогласено в чл. 120, ал. 2 КРБ. Заинтересовано лице е лицето, което има правен интерес от оспорването на акта. Този интерес трябва да бъде а) правен – да са засегнати законни орава, свободи, интереси и задължения, предвидени в закона; б) пряк; в) личен. За прокурора не важи изискване това пряк и личен правен интерес.
3. Ред и форма на оспорването
3.a) АПК в чл. 148 регламентира незадължителността на обжалване по административен ред като изборност на ред за оспорване. Жалба/протест до съда може да се подаде и без АА да е бил оспорван по админ. ред.
3.б) Чл. 150. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа:
1. посочване на съда;
2. трите имена и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса или електронен адрес, ако има такъв;
3. трите имена и адрес, личния номер - за чужденец, и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
4. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището, последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
5. означение на обжалвания административен акт;
6. указание в какво се състои незаконосъобразността на акта;
7. в какво се състои искането;
8. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.
(2) В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага.
Чл. 151. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. удостоверение за съществуването и представителството на организация - жалбоподател;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи;
4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.
3.в) ИАА могат да се оспорят в 14-дн. срок (1 месец при мълчалив отказ и мълчаливо съгласие)
Сроковете за обжалване могат да бъдат удължавани (става служебно) и възстановявани (става от съда). Удължаване: 1)Когато в АА или съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца;
2) Когато в АА или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба се удължават с 6 месеца.
3.г) Жалбата/протестът се подават чрез органа, чийто акт се обжалва – чрез админ. орган, който е издал обжалвания акт.
4. Делото пред съда
4.1 Компетентен съд. На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на ВАС. Това са
4.1.1 оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети;
4.1.2 оспорванията срещу актовете на МС, мин-предс., зам. мин-предс. и министрите
4.1.3 оспорванията срещу решения на ВСС
4.1.4 оспорванията срещу актове на БНБ
4.1.5 касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения
4.1.6 частни жалби срещу определения и разпореждания
4.1.7 молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела
4.1.8 оспорвания срещу други актове, посочени в закон
4.2 Състав на съда. Административният съд разглежда делото в състав от един съдия, ВАС – трима съдии.
4.3 Образуване и ход на делото. След постъпване на жалбата/протеста с цялта преписка в компетентния съд председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват административното дело. Съдия-докладчик насрочва делото в срок не по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата в съда
Съдът извършва проверка на допустимостта на жалбата/протеста.
Чл. 159. Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато:
1. актът не подлежи на оспорване;
2. оспорващият е неправосубектен;
3. оспореният административен акт е оттеглен;
4. оспорващият няма правен интерес от оспорването;
5. оспорването е просрочено;
6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение;
7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание;
8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.
4.4 Страни по делото са оспорващият, органът, издал АА, както и всички заинтересовани лица. Съдът конститутиеа страните служебно.
4.5 Отлагане на делото е допустимо в определени от АПК условия.
Чл. 139. (1) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца. (2) При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право.
4.6 Доказване. Доказателствата се възпроизвеждат в процеса посредством доказателствените средства, предвидени и уредени в АПК (чл.39-52, чл. 14, чл. 171) .АПК разпореди няколко основни положения, които определят ролята на съда при доказването:
4.6.1 Тежестта на доказване, че АА е законосъобразен пада върху тези страни в процеса, за които оспореният АА е благоприятен
4.6.2 Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината
4.6.3 Пред съда имат сила доказателствата, събрани редовно в производството пред админ. орган.
4.6.4 Съдът може да събира нови доказателства само по искането на страните
4.6.5 Съдът действа служебно в следните случаи:
- съдът може да назначава служебно вещи лица, оглед или освидетелстване
- съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства не е нужно да сочат доказателства
- съдът може да разпита отново свидетелите и вещите лица са, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
4.7 Съдът извършва съдебна проверка на законосъобразността на оспорения АА.
4.8 Правомощия на съда при решаване на делото
4.8.1 Съдът обявява АА за нищожен, когато в процеса за отмяна установи, че обжалваният като унищожаем АА всъщност е нищожен, или когато е било искано обявяването му за нищожен
4.8.2 Съдът отменя изцяло обжалвания акт, когато нарушенията за изискване на законност засягат целия АА
4.8.3 Съдът отменя АА отчасти, когато е налице частична недействителност на акта; останалата неопорочена част на акта остава в сила и поражда съответните правни последици
4.8.4 Съдът изменя АА, когато актът или част от него са незаконосъобразни, съдът ги отменя и ги заменя с друго съдържание
4.8.5 Съдът отхвърля оспорването, когато то се е оказало неоснователно, а и когато съдът служебно не е установил други, непосочени от оспорващия, основания на оспорения АА
Когато не се е произнесъл по цялото оспорване съдът по свой почин или по искане на страна по делото постановява допълнително решение.
Вместо с решение админ. спор може да завъши със споразумение пред съда, сключено в писмена форма. То следва да съдържа: обозначане на съда, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането му и подписи на страните, както и име и подпис на съдията.
Съдът потвърждава сключеното пред него споразумение с определение. Споразумението има сила на съдебно решение.
56. Оспорване на общи и нормативни административни актове пред първа съдебна инстанция
Общи административни актове
Право на оспорване имат прокурорът и лица, които имат правен интерес. Това са заинтересовани лица – всички лица и организации, чиито права и свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административен акт, или за които той поражда задължения.
Основанията за оспорване на общите административни актове са в чл. 146 от АПК (липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на администрстивнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона). Откриването на производството се оповестява публично. Общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им (адресиран до всички лица, които не са участвали в производството по издаване на съответния акт) или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган (отделните заинтересовани лица или организации, които са участвали в производството).
Ако оспорването е редовно, съдът в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в ДВ. Оспорването не спира изпълнението на общия административен акт. Страни по делото са оспорващият и органът, издал общия административен акт. В делото по оспорване оспорващият не може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти, защото общият административен акт се отнася до неопределен брой лица. Съдът се произнася с решение. Ако в него актът е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички.
Нормативни административни актове
АПК не се прилага за актовете
>> на НС и на президента;
>> с които се упражнява законодателна инициатива;
>> се създават права и задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, овен ако с тях се засягат права, свободи и законни интереси на граждани или юридически лица.
Могат да се оспорват цели нормативни актове или отделни техни части. Обжалват се само влезли в сила нормативни актове. Могат да се оспорват САМО по съдебен ред.
Основанията за оспорване са посочени в чл. 146.
Ако бъде отменен нормативният акт в изпълнение на който е бил издаден подзаконов нормативен административен акт, то последният остава без правно основание и действието му следва да бъде прекратено.
Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължение. Оспорването става с жалба или протест по реда, предвиден за оспорване на индивидуални административни актове с някои различия както следва:
>> АПК предвижда безсрочност на оспорването – без ограничение във времето
>> жалбата или протестът се подават чрез орган, издал оспорения акт, но органът няма задължението да прилага списък на страните в производството по издаването на административния акт, когато препраща жалбата заедно с преписката на съда.
Според чл. 187, ал. 2 от АПК последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо.
Подзаконовите нормативни актове се оспорват пред ВАС или пред АС в зависимост от автора им. Оспорват се пред ВАС, който разглежда делото в състав от 3 съдии; актовете на общинските съвети се оспорват пред съответния административен съд, който разглежда делото в състав от 3 съдии.
Оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Ако намери за необходимо, съдът може да спре действието на подзаконовия нормативен акт или на част от него. В тези случаи съдът се произнася с определение за спиране действието му.
Ако оспорването е редовно, съдът в 1-месечен срок го съобщава чрез обявление в ДВ.
Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт. Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването. Съдът се произнася с определение по молбата за присъединяване или встъпване.
Делото се разглежда с участието на прокурор.
Съдът се произнася само по тези части от акта, които са предмет на жалбата или протеста. Ако той установи нарушение на законосъобразността на други разпоредби, не може да ги отмени ако няма изрично искане от жалбоподателя за това.
Съдът може да обяви нищожност, да го отмени изцяло или частично или да отхвърли оспорването. Съдът не може да измени оспорения нормативен акт, защото приемането на определен вид нормативен акт е изрична компетентност на точно определен административен орган и не може да бъде иззета от съда. Компетентният административен орган не може да приеме наново или да измени нормативния акт само въз основа на решението на съда. Компетентният орган приема нов акт в ново самостоятелно производство.
Когато влезе в сила съдебно решение, с което се обявява нищожност или се отменя актът, то се обнародва. Съдебното решение има действие по отношение на всички. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
57. Оспорване на индивидуални административни актове пред съд на основата на специална клауза
Някои категории административни актове не могат да бъдат обжалвани пред съд въз основа на общата клауза (по АПК). Това не означава, че те изобщо са забранени за обжалване – те също се обжалват пред съд или юрисдикция, но по специален ред, предвиден в специален закон.
Това е общото правило, от което има изключения за конкретни административни актове. Тези изключения се допускат от закона поради особености на административните актове и на съдържанието му или пък на зависимост от органите, които ги издават. В случая от гледна точка на административния процес оспорването на индивидуалните административни актове на основата на специалната клауза означава, че в законите, които уреждат административния процес – основно АПК и ЗАНН, съществуват изключения. Те са свързани със специални правила, които се отнасят до оспорването на отделни категории административни актове пред съд/ друг правораздавателен орган.
Особеностите при приложението на специалната клауза са в няколко насоки.
>> По отношение на органите, пред които се развива това производство.
Общата клауза е намерила своето нормативно регулиране в АПК и в ЗАНН. Тук контролната дейност се осъществява само от съдилища (АПК – административните съдилища и ВАС в съответствие с подсъдността; ЗАНН – районния/ окръжния/ административния съд).
Специалната клауза в подсъдността има особености. Съдебният надзор се осъществява от съдилищата, но част от актовете подлежат на контрол на т. нар. особени юрисдикции (звена и структури, които са в системата на изпълнителната власт). Когато пред тях се постави за решаване правен спор, то тогава те, решавайки правния спор, действат като особени юрисдикции или като административни юрисдикции. В дейността им са характерни няколко особености: решава се правен спор, има две страни, които са самостоятелни помежду си и по отношение на решаващия орган. Пред особената юрисдикция се развива състезателно производство и то приключва с акт на особената юрисдикция, която наподобява решенията и определенията на съдилищата. За решенията на особените юрисдикции е характерно, че имат особена юридическа характеристика, която е присъща на съдебните решения (силата на присъдено нещо). Обхватът на преценка има особености – при оспорване на правилата по общата клауза, това става само по законосъобразността, а при оспорване по специалната клауза съдилищата правят преценка само по законосъобразност, а особените юрисдикции преценяват административния акт основно по законосъобразност, но в отделни случаи и по правилност. Правило при специалната клауза е, че жалбата няма суспензивен ефект (изпълнението продължава, освен ако решаващият орган не постанови друго). В АПК е възприет друг принцип – жалбата има суспензивен ефект, освен ако особени обстоятелства не налагат предварително изпълнение. За специалната клауза е характерно, че решаващият орган – съд или юрисдикция – действа по същество.
>> По отношение на контрола на съдебните решения/ решенията на особените юрисдикции на специална клауза има няколко особености: няма уредба на контрола върху решенията на особените юрисдикции. В някои случаи ВАС приема за разглеждане решение на особените юрисдикции, тъй като ги приема за административни актове. Съдилищата прилагат процедурата по ГПК. Пример за особена юрисдикция е Комисията по дискриминацията, Отделът по споровете в патентното ведомство.
58. Касационно производство
Касационното производство в административния процес е второинстанционно производство. Това е редовен способ за контрол върху съдебните актове на първоинстанционния съд. Касационното производство е редовно съдебно производство, което е елемент от дейността на съдилищата по надзора върху административните актове. Касация означава анулиране. Това е последното редовно произнасяне в административния процес.
Субектите на касационното производство са в чл. 210 на АПК. Те са групирани в 3 групи:
1) страните по делото, когато решението е неблагоприятно за тях
2) лица, спрямо които решението има сила, не са участвали в делото, но решението е неблагоприятно за тях
3) главният прокурор и заместника му при ВАП.
Те могат да подават касационен протест. Основното в чл. 210, ал. 1, 2 е, че ако решението е неблагоприятно за съответната страна, това означава, че то води до ограничения, стеснения, лишения, които накърняват правната сфера на лицето, до което се отнася съдебното решение. Неблагоприятността е фактор, който обуславя възникването на правото на касационно оспорване. Тя обосновава възможността на страни или лица да възразят включително и чрез касационна жалба срещу неблагоприятно съдебно решение. Законодателят не разделя в случая лицата на участвали и неучаствали в производството. Той им дава възможности за касационна жалба така или иначе. Законът определя в чл. 211 и 217 подсъдността (ВАС действа в 3 или 5-членен състав в зависимост от това какво решение се оспорва пред него).
Касационните основания са уредени в чл. 209 на АПК. Те са 3:
>> когато решението е нищожно
>> когато е недопустимо
>> когато е неправилно поради нарушение на материален закон или съществено нарушаване на процесуалните правила или необоснованост.
Нищожно е решението, при което не са спазени основни изисквания (по отношение на съдебния състав).
Недопустимо е това решение, което е излязло извън пределите на сезирането или е поставено при отказ от оспорване или при нередовност на жалбата. Недопустимо е и това съдебно решение, при което правото на оспорване не е упражнено по надлежния ред.
Законът определя формата и съдържанието на жалбите и протестите. При неспазване те се оставят без разглеждане. Делото се разглежда в открито съдебно заседание с участието на прокурор. Предмет на касационна проверка (чл. 218) са само посочените в жалбата пороци на решението.
ВАС се произнася в 1-месечен срок от заседанието. Той може да остави в сила решението или да го отмени в оспорената му част, ако е неправилно. Ако решението е недопустимо, ВАС прекратява делото и го връща за ново разглеждане. Ако е нищожно, ВАС обявява нищожността и ако не подлежи на прекратяване, го изпраща на първоинстанционният съд за ново решение.
С АПК се въвежда и споразумението. Споразумението може да се сключи между администрацията и заинтересованото лице. Също така споразумение може да има и пред съд. Сключеното пред съд споразумение може да бъде потвърдено с определение (чл. 221).
Касационното решение е окончателно. Указанията на ВАС по тълкуването/ прилагането на закона, ако делото продължи, са задължителни. Ако делото се върне в първоинстанционния съд, производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, което е послужило като основание за отмяна за съдебното решение.
59. Отмяна на влезли в сила съдебни актове
Отмяната е особен способ за контрол върху постановените съдебни актове. Това е извън съдебното производство. То се развива и извън предвидените 2 инстанции за контрол на административните актове и съдебните решения.
С касационното решение съдебният спор се счита за решен и за окончателен по отношение на съдебната власт. Решението на съда има особена юридическа характеристика – сила на присъдено нещо. Елемент от нея е и задължителността. Законът допуска отмяната на влезли в сила съдебни актове като извънреден способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове с цел да се гарантира, че в правния мир ще се ограничи съществуването на дефектни/ порочни съдебни актове. Предмет на отмяна са влезли в сила съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото.
Лицата, които могат да искат отмяна, са тези, за които съдебният акт е неблагоприятен; както и главният прокурор и заместника му при ВАП (чл. 238, ал. 1; чл. 210, ал. 2).
Съществува специална възможност, обособена в самостоятелен раздел. Чл. 245 – когато отмяна може да иска и трето лице. Тази възможност за задвижване нa производството по отмяна е предвидена, когато третото лице е било лишено от правото да участва в съдебното производство и решението е неблагоприятно. В този случай съдът отменя решението и го връща на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Основанията за отмяна се съдържат в чл. 239 на АПК и са подобни на предвидените в чл. 231 в ГПК. Делото се разглежда в открито заседание от 3, 5 или 7-членен състав на ВАС в зависимост от това кой е съдът, чието решение се разглежда в производството по отмяната. В чл. 240 са установени сроковете, в които може да се иска отмяна. Те текат от възникване на основанието (влизане в сила на решението, подлежащо на отмяна). Искането се подава в писмена форма и трябва да отговаря на определени реквизити. Възприето е правилото: искането за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд.
60. Изпълнение на административните актове и решения на съдилищата по административни дела
Чл. 267 от АПК – на изпълнение подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в АПК или друг закон. Изпълнението се извършва от административния орган, който е издал или е трябвало да издаде административен акт.
Фазата на изпълнението започва най-често служебно, по инициатива на органа, който е издал или е трябвало да издаде акта. Може да започне и по инициатива на по-горестоящия орган, на прокурора или омбудсмана, или по писмена молба на заинтересован гражданин или организация.
Чл. 277 предвижда покана за доброволно изпълнение (т.е. даването на втори срок за доброволно изпълнение). Тя трябва да съдържа посочените в този член реквизити. Т. 4 изисква предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок. Иначе се налага глоба или имуществена санкция.
Чл. 278 урежда отсрочването и разсрочването на изпълнението. Когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение, то може да се извърши еднократно след определен краен срок изцяло – това е отсрочването. Когато изпълнението се извърши на части, съгласно одобрен от органа по изпълнението план, имаме разсрочване.
Отсрочването може да се разреши за 14-дневен срок след датата, първоначално определена в изпълнителното основание. Разсрочването се разрешава при краен срок два месеца след първоначално определената дата. Постановленията за отсрочване и разсрочване не подлежат на обжалване.
Производството по изпълнение на административни актове и съдебни решения по административни дела приключва с изпълнението на задължението и събирането на разноските по производството.
>> Изпълнение срещу граждани и организации
Способ за принудително изпълнение тук е „изпълнение на заместими задължения”. Когато длъжникът трябва да изпълни едно действия, което може да бъде извършвано и от друго лице, действието се изпълнява за негова сметка от органа по изпълнението, от името и за сметка на задължения.
Когато изпълнението е от личен характер се прибягва и до изпълнителни глоби. Те не са наказания, а начин да се принуди едно лице да изпълни личното си задължение.
>> Изпълнение срещу административни органи
1) първата хипотеза – чл. 289 – е заменоизпълнението, изпълнение на заместими действия вместо от административен орган от съответния взискател. Това става въз основа на постановление на съдебния изпълнител и за сметка на административния орган;
2) втората хипотеза е налагането на изпълнителни глоби на длъжностни лица от администрацията, когато не се изпълняват незаместими задължения. При виновно неизпълнение органът на изпълнението налага на длъжностни лица, изпълняващи функцията на държавен орган, глоба от 50 до 1200 лв. седмично до изпълнение на задължението за определено действие.
Искова защита – възможност задължението-предмет на изпълнение да бъде оспорено чрез иск (отрицателен установителен иск). Той следва да се предяви от задълженото лице срещу взискателя. Предявява се пред административния съд по местожителство или седалището на взискателя.
Чл. 294 – на обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. Право на жалба имат страните в производството по изпълнението. Срокът за подаване на жалбата е 7 дни. Съгласно чл. 296, ал. 2, когато се обжалва бездействие на органа по изпълнението, то е без срок.
За вреди от незаконно принудително изпълнение, причинени на граждани и организации, отговарят държавата и общината. За вредите от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински (чл. 299, ал. 2)
Чл. 301 – когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно – удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение.
Впр. 61 Производство по установяване на административните нарушения
Производството по установяване на административните задължения представлява първата фаза от цикъла по налагена на административните наказания. Първоначалния процесуален момент при него е свързан със съставянето на акта за извършеното нарушение, освен когато едно наказателно производство от съда или прокурора е било препратено на административнонаказващия орган.
1. Фунцкията по съставянето на актовете се възлага на специални длъжностни лица от системата на централните и териториалните органи на държавно управление. По изключение тази фунцкия може да се възлага и на представители на неправителствени организации по пътя на изричното оправомощаване. Два подхода при определяне длъжностните лица: нормативен (Н.Акт определя кои ще са длъжностните лица) и оперативен (определянето им става от „ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението и контрола по приложението на съответните нормативни актове – 37, ал 1 „б”)
2. В основата на образуването на производството по налагане на административни наказания стои принципът на публичността. Освен длъжностните лица, които ще съставят акта законът изисква присъствието и на други лица: самите нарушители, както и свидетелите на нарушенията. В отсъствие на нарушителя акт може да се състави при две хипотези: а) когато той е известен, но не може да се намери; б) когато е поканен за съставянето на аката и не се явява. Съставянето на акта в отсъствие на свидетели се допуска също в два случая: а) когато поначало такива няма; б) „невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие”. В тези случаи актът „се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него” (40, ал 3). Тези „други свидетели” са свидетели на самото съставяне на акта.
Чл. 42. Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:
1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;2. датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на нарушението;4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено ;5. законните разпоредби, които са нарушени;6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива. 9. имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.
Според 53 ал. 2 ЗАНН - „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”
Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. В двуседмичен срок от подписването на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката.
В случай че нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписа на един свидетел, а когато актът е бил съставен в негово отсъствие, той се изпраща в съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване.
Освен да е законосъобразно съставен, съставеният акт трябва да е и добре обоснован – обвинението трябва да бъде подкрепено със съответните доказателства.
Със съставянето на акта за наришение фазата по установяването на административното нарушение почти е приключена. Главната процесуална последица обаче е изпращането на акта в двуседмичен срок от подписването му на административнонаказващия орган
3. Съставеният акт има три основни функции:
- констатираща (установителна) – чрез нея той установява официално факта на извършеното нарушение
- обвинителна – по официален ред се отправя обвинение към конкретно лице, че еизвършило правонарушение.
- сезираща – изразява се в законното ангажиране на определен административнонаказващ орган да се произнесе по обвинението, като упражни своите правомощия.
Този акт няма презумптивна доказателствена сила, т.е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице.
4. Фазата по образуването на административнонаказателното производство е свързана и с някои особености. При условията предвидени в чл. 34 ЗАНН производството може да бъде прекратено, като предвидените срокове в тази разпоредба са преклузивни.
Чл. 34. (1)Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
а) нарушителят е починал;
б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;
в) това е предвидено в закон или указ.
Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа и на нормативните актове по прилагането му и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
(2) За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.
(3) Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Други хипотези са: когато за въпросното деяние е възбудено вече наказателно преследване от органите на прокуратурата и когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен.
Друга особеност е разпоредбата на чл. 39, ал 1 и 2, която се отнася за слуачите на „явно маловажни” и „маловажни” административни нарушения, при които длъжностните лица – актосъставители налагат съответно глоба по квитанция и глоба по фиш.
Впр. 62 Налагане на адм.наказания
АНПроизводство започва от момента на получаване на преписката. Адм.-наказващите органи не са актосъставители. Компетентни длъж. лица са органите на администрац.–несъдеб. органи;изрич. оправомощ. Съд. и прокурорски органи;по ЗАНН адм. наказване се извършва от ръковод. на ведомства, от общ. организ., област.управители,кметовете на общин.,на които е възлож. да прилагат съответния нормативен акт или да контролират тяхното изпълнение; други лица, изрично упълномощени в специални закони.
От местоизвършването на нарушението зависи кой ще бъде наказващия орган. Обезпечаване на безпристраст при наказването – чл.51 от ЗАНН. Не може да участва в налагането на адм.наказание лице, което е пострадало от нарушение или съпруг или роднина на такова лице; съставило акта за нарушението или е свидетел по него; заинтересувано е от изхода на адм. производство или има с нарушителя или пострадалия връзка, която поражда основателни съмнения в неговата безпристрастност. Длъж. лице трябва да си направи отвод. Могат да го поискат пострадалия или нарушителя. Адм.- наказващият орган трябва да се произнесе в едномесечен срок от получаването на преписката но не по късно от 6 месеца от съставянето на акта. Едномесечния срок е инструктивен и неспазването му не води до погасяване на правото за издаване на НП.
Формата на акта с, който се наказва е наказателно постановление. Той трябва да бъде законосъобразен и обоснован. Проверява се дали е правилна квалификацията, правилно ли е посочен органът, може ли да се вмени във вина на нарушителя извършеното,преценяват се възражен. и събраните доказателства и ако е необход. се извърш. разследване за спорни обстоятелства. Ако някой от елементите липсва, преписката се прекратява с мотивирана резолюция на наказващия орган. Вземат се в предвид смекчаващите и отегчаващи обстоятелства.Прави се преценка на имотното състояние на извършителя във връзка с глобите. По своето правно естество НП не е административен, а правораздават. акт.
Определяне на наказанието.Предвижда се тежестта на нарушен., подбудите и др. смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наказанията не се заменят с по - леки, освен за непълнолетните. Не се опр. наказание под предвидения мин.размер на наказанията глоба и временно лишаване от право на упражняване на опр. професия или дейност.
За маловажни случаи адм. орган може да не наложи наказание, а да предупреди извършителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено адм. наказание. При маловажни случаи, извършени от непълнолетни, наказващите органи изпращат съответните актове на местните комисии за борба с противообщ. прояви на малолетни и непълнолетни, за налагане на мерки от възпитателен х-р.
Оформяне на наказат. постановление – чл. 57 от ЗАНН. Съдържание: данни за съставящия орган, фиксиран е момента на извършването и на издаването на акта, данни за извършителя, мотиви, подпис на наказващия орган и други. Оформеното наказателно постановление трябва да стане достояние на наказаното лице - връчва му се препис срещу подпис. На пострадалия също се връчва препис. Частното лице може да търси обезщетение от извършителя, като изрично го поиска от адм.- наказващия орган. Искът не може да бъде по - голям от 2 лева като за по - голям размер се използва съд.ред. За вреди на държ.учреждение органът се произнася служебно.
Обжалването на наказателното постановление може да стане в 7 дн.срок за извършителя и пострадалия и в 14 дн. срок за прокурора. Срока започва да тече от момента на уведомяването, или от издаването на акта за прокурора. Условията за обжалване се определят в самото наказателно постановление.
Впр. 63 Оспорване на наказателните постановления
Нп-я не подлежат на А контрол, защото са правораздавателни (а не А!) актове, техните автори действат като АН юрисдикции. Те обаче на общо основание подлежат на съд.контрол. Той се осъщ. според разпоредбите на ЗАНН и НПК. Принципът е, че всички Нп-я подлежат на съд обжалване. Изключение-за глоба,конфискация или обезщетение до 10 лв. или отнети в полза на държавата вещи до 10лв.
Основания: незаконосъобразност (материална или процесуална) или необоснованост.
Инициатива: нарушителят - чрез жалба в 7-дн. срок от връчването на Нп-е; гражданският ищец - също; прокурорът - чрез протест в двуседмичен срок от издаването на Нп-е; Ж се подава чрез наказващия орган, издал постановлението, който в 7-дн. срок я изпраща заедно с преписката на съда.
Компетентен е районният съд, в чийто район е извършено или довършено нарушението. За нарушение в чужбина – Софийски районен съд. Състав -1 съдия. Делото се разглежда в открито заседание с призоваване на страните.
Страни са жалбоподателят и органът, издал Нп-е (евентуално гражданският ищец). Ако Ж е допустима, съдът дава ход на делото, дори когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения адрес. Съдът разглежда делото по същество. Доказателств. тежест е в/у обвинението (актосъставителя и наказващия орган) - те трябва да докажат всички обстоятелства. Актът няма презумптивна доказателственост! Нарушителят се ползва от презумпцията за невинност! Съдът може с решението си: да отхвърли Ж (протеста) като неоснователна и да потвърди Нп-е - то влиза в сила и подлежи на изпълнение ; да отмени Нп-е изцяло или частично - с това унищожава Нп-е (изцяло или частично) и заличава с обратна сила неговите П последици; да измени Нп-е - в този случай съдът замества АН орган и осъществява ролята на АН юрисцикция по същество; той не може да увеличава наказанието, освен ако е имало протест. с определение да прекрати делото.
Решението на съда има сила на пресъдено нещо. То подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния адм. съд (чл.63 ЗАНН).
В АПК отмяната на влезли в сила съдебни актове се основава на сегашната уредба, съдържаща се в ЗВАС и на текстовете от ГПК. С промяната на разпоредбата по чл.63 решението подлежи на обжалване пред административен съд на основания, предвидени в НПК и по реда на чл.12 от АПК. От тогава ще може и да се обжалва определението за прекратяване на производството с частна жалба.Влизат в сила Нп-я, които (чл.64 ЗАНН): а)не подлежат на обжалване; б) не са били обжалвани в законния срок; в)били са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.
Впр. 64 Възобновяване на административнонаказателно производство
Възобновяване на АН производство (производство за отмяна)
1.Характер - извънреден способ за съд. контрол. Актове, които подлежат на отмяна - влезли в сила: а) Нп-я; б) определения за прекратяване и решения на районния съд по повод обжалване на Нп-я.
2. Основания (чл.70 ЗАНН) 4: а)с влязла в сила присъда се установи, че някои от доказателствата, въз основа на които е издадено Нп-е, са неистински; б) АН орган, съдия или съд. заседател е извършил престъпление във връзка с издаването на съответния акт. По а/ и б/ жалбата се подава в 6м. срок от влизане в сила на присъдата. в)откриване на нови обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението. Тук жалбата се подава в 2г. срок от влизане в сила на НП или определението на съда ; г)деянието, за което е наложено А наказание, е престъпление; Обстоятелствата по б. "а", "б", "г" се установяват с влязла в сила присъда.
3.Срокове - зависят от основанието: по б. "а" и "б" - 6 месеца от влизане в сила на присъдата; по б. "в" - 2 години от влизане в сила на атакувания акт.
4.Компетентен орган - окръжният съд.
5.Инициатива - окръжният прокурор. С предложението той може да спре изпълнението на атакувания акт –НП или решение на съда.
6.Действия на съда - той разглежда предложението в открито заседание с призоваване на страните. След преценката за допустимост съдът проверява редовността на атакувания акт, наличието на посочените в предложението основания за нередовност, като го подлага на съд. ревизия.
Решение на съда - с него съдът може:
а) да отхвърли предложението като неоснователно;
б)да отмени Нп-е или съдебното решение и да реши въпроса по същество, като при необходимост може да събира нови доказателства;
в)да отмени определението за прекратяване и да върне делото на районния съд за продължаване на производството. Субсидиарно се прилагат разпоредбите на НПК.
Според АПК възобновяването на производства по издаване на административни актове касае влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. Основанията са същите като горепосочените.Инициатива за възобновяването-по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството. Но може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството. Възобновяването на производството може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта или в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта.
Впр. 65 Изпълнение на наказателните постановления (НП) и решения на съдилищата (СР)
В сила влизат необжалваемите постановления; тези, които не са обжалвани в срок, и обжалваните, но потвърдени или изменени от съда (64 ЗАНН).
1. Когато наложеното наказание е обществено порицание препис от НП или СР се изпраща в съответната организация, в която назначеният членува или на ръководството на предприятието, учреждението или организацията, където той работи – съобразно с указаното в НП или СР. Изпълнениео му се осъществява чрез прочитане на НП или СР пред събрание на организацията или на трудовия колектив. Присъствието на нарушителя не е задължително.
2. Чл. 79. ал. 1 Наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания.
Орган по събирането им е Агенцията за държавните вземания към Министерството на финансите. Агенцията работи чрез публични изпълнители и като част от нейната дейност са посочени организацията и ръководството на дейността по обезпечаването и принудителното събиране на публични вземания, каквато е глобата. При осъществяване на фунцкиите си агенцията взаимодейства с данъчната администрация, органите на МВР, органите на прокуратурата и следствието, областните управители и другите държавни и общински органи.
Когато с НП или СР е поставено отнемането на вещи в полза на държавата, препис от тях следва да се изпрати на кмета на съответната община за изпълнение.
3. Третото административно наказание, предвидено в ЗАНН е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Чл. 81. ал.1: Наказателното постановление или решението на съда, с което е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, където наказаният работи.
Във всеки конкретен случай се преценява кой е посоченият в чл. 81, ал.1 орган. Това може да бъде КАТ на МВР, ръководителят на предприятието, учреждението или организацията.
Ако наказаният заема длъжност по професия или дейност, от правото за упражняването на която е лишен, ръководителят на предприятието, учреждението или организацията го освобождава незабавно от тази длъжност. За времето на изтърпяване на наказанието той трябва да го устрои на някаква друга, подходяща длъжност, а ако такава няма – да прекрати трудовия договор с наказаното лице.
4. Според чл. 82 административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:
а) две години, когато наложеното наказание е глоба;
б) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
в) три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.
Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по 82 ал. 1. Това ще рече, че каквито и да е действия по изпълнението на наложеното наказание да са предприети, колкото и пъти да е прекъсвана давността и да е започвала да тече нова, наказанието не може да се изпълнява след изтичането на 3 години (ако е било глоба), 9 месеца (за временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), 4 и половина месеца, ако е било наложено обществено порицание.
Разпоредбата на тази алинея обаче не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.
Давността не се прилга служебно. Следователно както съответния административен орган, така и съдебният изпълнител не могат да се позоват на изтекла даваност и да прекратят действията си по изпълнение на наказанието. На основание на изтеклата давност обаче може да се приложи възражение от страна на лицето, срещу което се изпълнява наказанието. Доброволното плащено след изтичане на давностния срок подновява задължението и от този момент започва да тече нова давност. Не се погасява самото задължение, а възможността да се изпълни принудително.
Право
Лекции по Административно право и процес: част 2
- Детайли
- Главна категория: Право
- Категория: Административно право и процес
- Посещения: 14481
- Вие сте тук:
-
Начало
-
Право
-
Административно право и процес
- Лекции по Административно право и процес: част 2