Право

ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА НА ЕС

В Общността се счита, че транспортът е един от ключовете на успеха на единния пазар. Аргументите са, че той допринася за реалното постигане на две от основнитецели на този пазар:
- свободно движение на хора, и
- свободно движение на стоки.
Транспортът е един от основните отрасли на икономиката на ЕС. Той формира около 7 % от БНП на страните-членки, а в сферата му работят над 6 млн души. Освен това, тази дейност е тясно свързана с други отрасли на икономиката (като възлови дейности): енергетика, ООС, социална и регионална политика.
Общата транспортна политика на ЕС се оформи сравнително бавно и трудно (в чл. 74 от Римския договор е предвидено нейното създаване). Но едва след 1985 г-. се поставиха първите по-осезаеми резултати. Постепенно бяха елиминирани изкуствените бариери между страните-членки при различните видове транспорт. Либерализира се и начина на предоставяне на услуги в тази област. Водещи критерии при провеждането на транспортната политика на ЕС са - професионална компетентност, гарантиране безопасността на превозите, задължения към общественото обслужване (т.е. провеждане на вид социална транспортна политика). През 1983 г. ЕК набеляза серия дългосрочни цели в областта на транспортната политика. Те се отнасят до:
- създаване на по-тясна интеграция между транспортните политики на отделните страни,
- създаване на по-добър климат за конкуренция между и в рамките на различните видове транспорт,
- осигуряване на по-висока ефективност чрез елиминиране на бюрократичните ограничения,
- осигуряване на финансова подкрепа за серия мащабни инфраструктурни проекти,
- изготвяне на координирани действия в областта на безопасността, техническите подобрения, ООС, създаване на подходящи условия на труд в този сектор.
Как стоят нещата в различните сектори?
1. Автомобилен транспорт
Преди този вид услуги в рамките на Общността, пазарът на автотранспорта в различните държави се характеризираше с множество правила, касаещи националния и международния автомобилен транспорт. Постепенно привилата в тази област се уеднаквяват. Един от най-важните принципи за превръщането на вътрешния пазар на автомобилен транспорт в ефективен, е осигуряване на свобода на предоставяне на услуги без дискриминация на база националност или място на регистрация на превозвача. Положението в Общността сега е такова, че всеки превозвач има право да предлага пътно-транспортни услуги из цялата територия. Единственото изискване е да се спазват условията за достъп до пазара, съгласно уреждащите тази професия ръководни правила.
Общността определя правилата за допускане на национални и международни автотранспортни оператори да работят в единния пазар. Основните изисквания са три:
- добра репутация,
- подобаващо финансово положение, и
- професионална компетентност.
Сред мерките за осъществяване на общата автотранспортна политика, особено важни са тези, засягащи безопасността на движение и предотвратяване на замърсяването на ОС, включително намаляването и ограничаването на други вредни въздействия (шум, вибрации и пр.). Всяка година при автомобилни катастрофи на територията на ЕС, загиват 50 хил. Души, а ранените при транспортни произшествия са 1,5 млн. Серия от директиви уеднаквяват изискванията за изправността на спирачките, светлините, за ООС, шума и вибрациите.
В ЕС бяха разработени правила, с които се утвърдиха задължителни максимални часове на кормуване и минимални периоди на спирания за почивка. Естествено става въпрос за професионалните шофьори (ТИР и автобуси). По-съществено става дума за пределни ограничения във времето на шофиране за един ден и за една седмица, както и задължителен период на почивка. Спазването на тези правила се контролира от тахографи "черни кутии" (уред, монтиран в шофьорската кабина). Наричат се "кабинкови шпиони", които записват скоростта на движение, времето на шофиране и почивка. Показанията на тахографите се проверяват много строго, тъй като скоростта и времето зад волана са пряко свързани с безопасността на движението. Пример - Франция глоби от 15 хил франка, ако на всеки 4 часа не е правена 1-часова почивка. При нарушаване на регламента за времето на шофиране, санкциите са особено големи. Въведено бе и задължително монтиране и използване на уреди за ограничаване на скоростта на камионите и автобусите. Целта беше да се завиши безопасността на движението по пътищата и да се подобри социалния статус на шофьорите чрез спазване на социалното законодателство (продължителност на работното време, почивки и др.). Всъщност изискванията касаеха най-вече поведението на собствениците на автотранспортни фирми, т.е. отговорността за спазването им бе вменена в тяхно задължение.
2. Железопътен транспорт?
В недалечното минало железниците в Общността губеха пазарен дял и не допринасяха достатъчно за развитието на транспорта като цяло. А те притежават неоспорими преимущества - особено от гледна точка на екологията и безопасността на движението. ЖП транспортът страдаше от прекомерна намеса на държавата. Бюрократизирането на нещата водеше до намаляване ефективността на този вид транспорт и не даваше възможност за своевременна реакция на пазарните условия. За подобряване състоянието на железниците през 1991 г. се прие специална директива. В нея бяха включени 4 основни мерки:
- управленска независимост на железниците от държавата,
- отделяне на управлението от инфраструктурата на самата транспортна дейност (поддържането на трасетата е отделено от експлоатацията на ЖП парка),
- подобряване от страна на държавата на финансовото състояние на железниците, и
- осигуряване на определени права за ЖП фирмите на достъп до съществуващата инфраструктура.
С тези мерки се целеше железниците да функционират по търговски ориентиран начин, по добре да реагират на търсенето, да повишават качеството на обслужването и да снижават разходите.
3. Вътрешни водни пътища (речно корабоплаване)
Става въпрос за плавателни реки, които преминават през територията на повече от 1 държава, т.е. пресичат границите между две или повече страни. Ние ще трябва  да се съобразяваме с установената правна уредба от ЕС в тази област, защото България е дунавска страна. А река Дунав вече е свързана и с река Рейн.
В ЕС се отделя особено внимание на безопасността на корабоплаването по вътрешните води. За целта през 1982 г. е приета специална директива, която, между впрочем, вече се преразглежда. Става въпрос за въвеждане на по-стриктни стандарти. Установени са изисквания за повишаване нивото на квалификация на превозвачите, за комплектоването на екипажите на корабите, периодите на работно време и почивка. Съдовете за вътрешен воден транспорт трябва да отговарят на определени технически изисквания. Това се установява с издавано от специализираните органи на ЕС свидетелства. Съвсем естествено е, че и конструкцията на нашите кораби ще е необходимо да е съобразена с въведените от съюза изисквания.
4. Морски транспорт
Поради специфичното географско разположение на повечето държави-членки на ЕС (с излаз на море), превозите по море, до голяма степен са в зависимост от осигуряването на тяхната надежност,икономичност и безопасност. В това отношение политиката на Общността трябваше да се съобразява със степента на риска при този вид транспорт. А статистиката показва, че бедствията с кораби на държави-членки или във водите на държави-членки са доста често явление. При това трябва да се отчита, че корабоплаването е международен бизнес и цялата нормативна уредба в тази област се основава главно на разработваните от ИМО конвенции и на тези, приемани по линия на МОТ (свързани най-вече с условията на труд на екипажите на корабите, заплащане, трудови злополуки и др.).
Развитието на международноправната уредба в тази област върви към въвеждането на все по-стриктни изисквания по отношение конструкцията на корабите, тяхното оборудване и експлоатационни възможности (особено на танкерния, предвид потенциалния риск от превозвания товар).
През 1993 г., Съветът на министрите на ЕС прие директива, с която собствениците и капитаните на кораби, превозващи опасни или замърсяващи товари от или към пристанищата на ЕС, се задължават да предоставят определена информация на заинтересованите държави относно принадлежността на кораба, неговия курс и товар. Това трябва да става преди пристигането или отплаването на кораба на съответните морски пристанища или в случай на морска авария.
Със специално постановление на Съвета на министрите се насърчи използването на танкери с разделен баласт с цел опазване на морската среда (т.е. отпадните води да се събират в отделни цистерни и освобождаването от тях да става в специални пристанищни приемни съоръжения.
5. Въздушен транспорт
ЕС разработи своя политика в областта на въздушния транспорт. С нея се въведе една либерална система, включваща  хармонизирани мерки с оглед адаптирането към тях и постигането на съответна равнопоставеност между заинтересованите превозвачи.
В рамките на съюза се създаде свобода на предоставяне на въздушни услуги. В същото време обаче се въведоха стриктни мерки срещу прояви на нелоялна конкуренция. Утвърдени бяха стандарти на безопасност и на защита на ползвателите на услуги от въздушния транспорт. Въведените мерки, стандарти и изисквания се отнасят до всички държави.
Прилагането на изискванията на нормативната уредба на Общността в областа на гражданската авиация, предопределя наличието на добре функционираща администрация. Тя е длъжна своевременно да решава възникващи въпроси от икономическо и техническо естество. Без такава администрация, въздушния транспорт е особено податлив на проблеми, свързани с безопасността. Тъй като нормативната уредба на Общността се основава на пазарните принципи, то въздушните превозвачи разполагат с доста голяма свобода на действия. Обаче в ЕС се наложи мнението, че самоконтролът в такава деликатна област на предлагане на услуги не може да бъде най-разумния избор. По тези съображения, макар и дискретно, както на ниво Общност, така и на национално равнище в държавите-членки, се налагат определени нормативни изисквания на въздушните превозвачи.
В рамките на ЕС се приема и някои директиви, свързани с постепенното намаляване на шума от самолетите (т.н. шумово натоварване или шумово замърсяване). Изискванията на тези директиви са приложими и спрямо самолети от ЦИЕ, които кацат на летища на държави от Общността (вече има ограничения или забрани за кацане на по-стари модели самолети на наши компании, случаят с Конкорд).
В тази връзка и предвид желанието на страните от ЦИЕ за пълноправно членство в ЕС е абсолютно необходимо да се изпълнят определен брой условия, свързани с използването на въздушния транспорт. Това се отнася по-конкретно до:
- техническата пригодност и безопасност на полетите,
- икономическо адаптиране към пазарната конюнктура,
- адекватно разпределение разчетите на полетите, с цел да се избегне претоварване на трафика.

ЕНЕРГИЙНИЯТ ПАЗАР В ЕС

От 1951 г. насам развитието на въгледобива е предмет на стриктен надзор от страна на ЕОВС (Европейска общност за въглища и стомана). А от 1958 г. използването на атомната енергия за мирни цели се ръководи от Евроатом (Европейска общност за атомна енергия).
Политиката на ЕС в областта на енергетиката е насочена към стабилизиране на вътрешния пазар на енергопродукти. Счита се обаче, че във времето много трудно се планираше и прилагаше обща стратегия за задоволяване на всички енергийни нужди (особено показателна беше първата петролна криза през 1973 г. - когато цените на нефта рязко се покачиха от  3 - 4 до 32 долара). Това завари напълно неподготвени ЕИО.
Независимо от всичко, ЕСД си остава особено уязвим в областта на енергетиката. Така например, през 1991 г. 50 % от общото потребление на енергия се осигуряваше от внос (докато за САЩ тази цифра е 18 %). Отделно САШ имат т.н. стратегически запас, т.е. замразени за ползване енергийни източници - най-вече нефт.
Едва през 1974 г. Съветът на министрите прие програма наречена "Към нова стратегия на енергийната политика". Тя беше актуализирана съответно през 1980 г. и 1986 г., с което се оформи рамката за последващи решения, свързани с енергийната политика на ЕС. Като най-важен приоритет в програмата, бе посочено намаляването на зависимостта от вноса на нефт и разнообразяването на източниците за снабдяване с тази суровина.
Разработването на стандарти в областта на енергетиката се приема като стратегическо средство за определянетона ясни пазарни правила. Стандартизацията обхваща 5 вида дейности - производство и пренос на електричество, нефтен сектор, доставка на газ, използването на нови и възобновили се източници на енергия и енергийна ефективност.
В учредителните договор на Общността е залегнала концепцията за свободния обмен на енергия. Това означава, че опериращите на територията на ЕС енергийни компании имат право на безпрепятствено предлагане на услуги във всички страни-членки.
Законодателството на Общността в енергийната схема се пригажда към решаването на някои важни, ключови проблеми, като: ценообразуването, публичност и прозрачност на цените, създаване на вътрешна връзка между пазарите на енергийни източници, регламентиране на правилата за вноса и износа, и преноса, транзитирането и рразпределението на нефт, газ и електричество. Всичко това става въз основа на ясни и точни конкурентни правила.
В енергийния сектор на Общността, особено внимание се обръща на т.н. съпътстващи мерки. Те се отнасят до придържането към изискванията за ООС и гарантиране сигурността на доставките. Така например, вноса на електричество на база на т.н. Директива за транзита не може да се осъществи, ако не е съобразен с предприемането на адекватни мерки за ООС и за безопасен пренос на енергийни продукти. От 1989 г. насам под натиска на общественото мнение ЕО прие серия от мерки, целящи да се намалят щетите, нанасяни на ОС от енергетиката. Те засягат въвеждането на безоловен бензин, намаляването на токсичните емисии, снижаването на съдържанието на сяра в петролните продукти, използвани за отопление.
През декември 1991 г. в Хага, повечето европейски страни, включително държавите-членки на ЕИО и 12 бивши съветски републики, подписаха Европейска енергийна харта. Нейната цел бе да се създаде благоприятен климат за осъществяването на различни инициативи за потока на инвестиции и технологии чрез прилагане принципите на пазарната икономика в областта на енергетиката. Конкретното сътрудничество се съсредоточи предимно върху:
- развитието и достъпа до енергийни ресурси,
- достъпа до пазара,
- либерализацията на търговията с енергия,
- енергийната ефективност и ООС,
- принципите и насоките на безопасността,
- изследователската дейност, развитието на технологиите, нововъведенията и тяхното разпространение в практиката,
- образованието и обучението.
Какво е положението с някои от основните източници на енергия?
1. Пазарът на нефт в Общността се определя от правилата на конкуренцията. Обаче има едно изрично нормативно определено условие - нефтеният сектор е длъжен да осигури резерв от нефт и нефтопродукти, достатъчни да задоволят потреблението за 90 дни - това е т.н. "неприкосновен запас от гориво". По този начин се цели да се покрие риска от евентуално нарушаване ритмичността на доставките (чести кризи в Персийския залив, транспортни проблеми, шоково увеличение на цените на нефта и др.). А вече казахме по-горе, че ЕС е в голяма зависимост от вноса на енергийни суровини (половината от нуждите си ги покрива от внос).
2. Газовите компании, работещи на територията на Общността, осъществяват своята дейност в рамките на съществуващите международно установени критерии за доставка на газ. Обаче, търговията и разпределението на природния газ се организира в рамките на регионални и национални пазари. Обменът между компаниите в този сектор е улеснен от изградените трансевропейски мрежи (Изток - Запад) и от една транзитна система на самата Общност.
Чрез специална Директива от 1994 г. се премахнаха всякакви възможни форми на криминация по отношение ползването на основните енергийни природни ресурси - нефт и газ. Става въпрос най-вече за прилагане правилата на конкуренцията при лицензирането на компаниите, участващи в проучването, търсенето и добива на тези суровини. Следва изрично да се подчертае, че тази Директива по никакъв начин не нарушава суверенните права на държавите-членки над собствените им природни ресурси (принцип в МП). Единственото условие е тези ресурси да не се използват по дискриминационен, несъвместим с целите на общия вътрешен пазар начин. Всичко трябва да става открито, чрез използването на процедурите за публично обявяване на търгове и конкурси и предоставяне съответно на оферти. Смисълът на тази откритост на всички процедури, свързани с използването на природните ресурси, е да се даде еднаква възможност за участие в търговете и конкурсите на всички желаещи стопански субекти.
3. В тази връзка не може да не отбележим и специалното внимание, което ЕС отделя на новите и възобновими енергийни източници. Подкрепя се разработката на технологии, като: микрохидрологията, използването на биомаса, оползотворяването на слънчевата и геотермалната енергия и енергията на вятъра.
4. Съществено място в енергийната политика на ЕС понастоящем заема т.н. енергийна ефективност. Между впрочем, това е вече политика, която се провежда на световно равнище (по линия на различни програми на ООН), включително чрез т.н. програма ИКЕ "Енефект 2000"). От 1991 г. ЕС започна да провежда специфични мерки за по-голяма енергийна ефективност. (У нас се губи около 40 % от енергията при преноса й от източника до потребителя. При тях около - 10 - 12 %).
Всъщност чрез икономията на гориво се постигат няколко цели:
- намаляване разходите за получаване на единица мощност,
- намаляване потреблението на енергия на единица брутен национален продукт,
- намаляване на замърсяването на ОС чрез ограничаване емисиите на серни и азотни окиси в атмосферния въздух, и
- разумно и рационално използване на природните ресурси.
5. И сега нека засегнем един твърде спорен и дискусионен въпрос, свързан с използването на атомната енергия за мирни цели. Определено може да се каже, че усилията на ЕС вече са насочени към предотвратяване на рисковете от ядрени аварии или радиоактивно замърсяване на околната среда.
Между впрочем, най-много реактори се експлоатират в ЕС - на първо място е Франция с 76 реактора, след това е Англия с 53, следват бившия Съветски съюз с 36, САЩ…и не на последно място една от най-малките територии в Европа - Белгия.
Значението на ядрената енергия за снабдяването на Общността с електроенергия е съществено (40 % през 1995 г, с тенденция 50 % през 2000 г.). Но Чернобилската авария през 1986 г. и нарастващата обществена загриженост за безопасна експлоатация на атомните електроцентрали убедиха Комисията на ЕС, че ядрената енергия може да се развива по-нататък само ако опасенията на обществеността бъдат успокоени с убедителни аргументи. Говори се за внедряването на ново поколение атомни реактори. Вече се разработва програма, чиято крайна цел е производството на електричество по по-икономичен, чист и безопасен начин от ядрения разпад на атома. Разбира се, това не изключва усилията на ЕС за използването на алтернативни енергийни източници (напоследък Слънцето…).
Договорът за Евроатом от 1957 г. вменява на операторите отговорността за правилното действие на системите за отчитане и контрол. Подробностите в тази област са регламентирани в Правилника на Евроатом относно превантивните мерки. Всъщност в ЕС, националната компетентност в тази област е делегирана изцяло на Евроатом.
По силата на договора за създаването на Евроатом, Комисията на ЕО трябва да проверява дали ядрените материали не се отклоняват от мирното им предназначение. За целта операторите с ядрени инсталации трябва да организират система на отчетност и контрол на ядрените материали.
В тази връзка има изградена известна система на сигурност и гаранции по отношение мирния атом - постигнатото в рамките на Евроатом, активността на МАГАТЕ и поетите поредица от ангажименти от страна на ЦИЕ за безопасността на АЕЦ (в това отношение  ние сме водеща страна с провежданите "експерименти" в АЕЦ "Козлодуй"). Между впрочем, досега по програмата ФАР и по други специални споразумения, ЕС ни е предоставил над 35 млн долара безвъзмездна помощ за обезопасяване на реакторите в Козлодуй (друг е въпросът кой и как изразходва тези средства…).

МИТНИЧЕСКИ СЪЮЗ

Основите на неговото изграждане е Договора за създаване на ЕИО. Този договор регламентира условията за свободното движение на стоки в рамките на цялата Общност. Той предвиди постепенното премахване на митата върху вноса между държавите-членки (както и на всички такси с равностоен ефект). С изричен текст се забрани въвеждането на национални данъци (данъчна дискриминация между национални продукти (стоки), които биха поставили в по-благоприятно положение собствените стоки или в по-неблагоприятно положение стоките от другите държави-членки. Договорът не допуска количествени ограничения върху вноса и износа на територията на Общия пазар - конкурентноспособност.
През изминалите години Е съд установи практика, според която предприемането на национални мерки трябва да се съобразява с условията на Учредителния договор. Освен това, самите мерки трябва да бъдат пропорционални на целта, която преследват.
В изпълнение на включените в договора за ЕИО клаузи, през 1958 г. 6-те държави-членки започнаха два паралелни процеса на уеднаквяване на митническия режим:
1. Единият по посока към постепенна отмяна на митата и таксите, прилагани в търговията между страните-членки,
2. Другият по посока към постепенно въвеждане на Обща митническа тарифа - приложима към стоки, внасяни от трети страни.
Факт: От 1 юли 1968 г. всяка държава, присъединяваща се към Общността задължително отменя митата при търговията вътре в Общността и приравнява националните си митнически тарифи към Общата митническа тарифа.
Необходимостта от нарастваща хармонизация и по-нататъшно опростяване на митническото законодателство се разглеждаха като основни фактори за улесняване на търговията. Постепенно се започна работа за улесняване на процедурите за търговия вътре в Общността. Опростяваше се контрола и формалностите по вътрешните граници на държавите-членки. Този процес приключи с въвеждането през 1988 г. на Единна митническа административна документация и на т.н. Комбинирана номенклатура. Успоредно с това бе подписана Конвенцията за обща транзитна процедура между ЕИО и ЕАСТ (Европейска асоциация за свободна търговия).
Със създаването на Единния вътрешен пазар (от 01.01.1993 г.) се замениха съществуващите дотогава митнически процедури за движение на стоки между държавите-членки, а Митническият кодекс на Общността (приет през 1992 г. и в сила от 01.01.1993 г() обедини всички вътрешни митнически разпоредби в един единствен и единен акт. С това се увеличи прозрачността и вътрешното единство на митническите правила в рамките на ЕС.
Мерките на страните от ЦИЕ по сближаването на митническите им законодателства с това на ЕС се анализира на заседанията на Подкомитета за митническо сътрудничество (създадени съгласно споразуменията за асоцииране). Целта е да се изяснят приоритетите на тези страни в митническата правна уредба и да им се окаже техническа помощ. Въпреки съществуващите и в миналото взаимоотношения между митническите администрации на ЕС и страните от ЦИЕ, има неща, които може и трябва да се подобрят най-вече чрез реално изразена политическа подкрепа.
С оглед осигуряване ефективното прилагане на законодателството и ефикасното функциониране на митническите служби е наложително да се отдели "специално внимание на повишаването на квалификацията на персонала на митническата администрация" (не в посока кражби и изнудване…). За целта се разработват програми за обучение, които биха могли да се финансират по програмата ФАР.
В тази връзка, ЕС обсъжда възможността за създаване на учебна програма за подготовка на митнически служители от ЦИЕ. Тя трябва да се реализира преди самото присъединяване на държавите от този регион към съюза. Паралелно тече вече програма на Общността, наречена "Матеус". Тя включва размяна на митнически служители, както и организирането на съвместни семинари.
Сближаването на законодателствата в тази област предполага съществуването на национална правна уредба, съвместима с тази на ЕС. За присъединяването към Общността ще е необходимо да се приеме изцяло установената от Митническия кодекс на Общността правна уредба.
Засилването на икономическата интеграция между Общността и страните от ЦИЕ още преди тяхното присъединяване, налага прилагането на хармонизирани митнически разпоредби - особено по отношение предотвратяването, разкриването и разследването на случаи на заобикаляне на такива разпоредби. ЕС оказва чрез национални и регионални програми на ФАР, техническа помощ на страните от ЦИЕ за съзсдаване на модерна митническа администрация.
Въпреки всичко, трябва да отбележим, че свободната търговия между Общността и асоциираните страни няма да премахне нуждата от митнически контрол, докато не се стигне до евентуално пълноправно членство в ЕС, а това ще стане на два етапа:
Първият започва улесняването на свободната търговия (правилата са улеснени със съответните споразумения за асоцииране - без премахване на митническия контрол). Това означава:
- приемане на митническото законодателство на ЕС,
- присъединяване към К за обща транзитна процедура и за избягване на формалностите при размяна на стоки,
- приемане на Комбинираната номенклатура на Общността (става въпрос за номенклатурата на стоки, а не номенклатура като пост в служебната йерархия),
- комулиране на правилата за произход,
оказване на взаимна административна помощ.
Посочените изисквания са свързани с приемането на поредица нормативни актове на вторичното законодателство на ЕС (приемането на цялостно законодателство - още около 180 нормативни акта, а и новоприети).
Вторият етап е свързан с приемането на цялостното законодателство на ЕС и най-вече тяхното ефективно прилагане (след присъединяването). Освен това, от митническите органи на страните от ЦИЕ ще се изисква да поемат всички задължения с оглед закрилата и контрола на външната граница на ЕС (нашият случай - огромен трафик Изток - Запад). Изискването за прилагане на законодателството на ЕС означава това да става по "ефективен, ефикасен и еднакъв начин", което всъщност е и гаранция за избягването на деформации в конкуренцията или търговията във вътрешния пазар.

МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ

На срещата на високо равнище на ръководителите на държавите-членки на ЕС в Париж през 1974 г. (все още не става въпрос за Европейски съвет) се взе решение за "подобряване условията на живот". Затова следваше да се създаде адекватна правна защита на здравето и сигурността на потребителите, както и на техните икономически интереси. Тази среща се счита за отправна точка в организирането на инициативите на ЕС, насочени към подобряване защитата на потребителите. За целта се създаде специална служба (която премина по-късно към КЕС). Създаде се и консултативен съвет на потребителите.
Правата на потребителите бяха признати за пръв път нормативно с приемането на Резолюция на Съвета ни министрите през 1975 г.  относно Програма на ЕИО за потребителска информация и защита. По този въпрос в Римския договор въобще не се говори. Тази програма положи по-нататъшната основа за законодателна закрила на потребителите на ниво ЕС.
С приемането на Единния европейски акт (от 1985 г.) се направи съществено допълнение на Римския договор по отношение защитата на потребителите, която трябваше да бъде "от най-високо ниво".
Нормалното функциониране на вътрешния пазар в доста голяма степен е свързано със сближаване на условията (нормативно уредени) за защита на потребителите в отделните страни-членки. Различията в националните законодателства създават бариери в това отношение. Те са несъвместими с процеса на изграждане на единен вътрешен пазар. А единният вътрешен пазар дава реална възможност за по-голямо предлагане и избор на стоки и услуги. При това в условията на засилена и свободна конкуренция. В тази връзка предназначението и ролята на потребителската политика не бяха за пренебрегване. Тя не се считаше за "вторичен продукт" на единната пазарна политика, нито пък на конкуренцията. Потребителите имат полза от премахването на митническите бариери, от нормалното функциониране на конкурентния пазар в рамките на Общността. Те се стремят да получат реална защита на своите права и подкрепа на своите интереси.
Потребителската политика има свое собствено основание, свои цели, свои собствени приоритети, свои механизми.
Доста разпоредби на Договора от Маастрихт осигуриха провеждането на целенасочена потребителска политика. Той изрично посочва необходимостта от взаимно обвързване на тази политика с другите политики, провеждани в рамките на Общността.
Съгласуването на условията за продежба на стоки и предоставяне на услуги предполага и хармонизиране на съответната нормативна уредба по отношение на потребителската защита. В това отношение се породиха известни затруднения на ниво институции на ЕС, защото в редица държави потребителите и преди създаването на правната уредба на Общността в тази област вече имаха права (Германия, Англия, Холандия). По тези съображения се въведе принципа "минимално съгласуване" - всяка страна-членка има право да предприема по-строги мерки за защита на потребителите отколкото тези, предвидени в законодателството на ЕС. Единственото условие е те да не противоречат на основния замисъл на законодателството на ЕС (подобни ситуации съществуват и в други сфери).
За първи път принципа на "минималното съгласуване" бе формулиран в Директивата за т.н. "заблуждаващи реклами". Въз основа на тази директива потребителите могат да подават оплаквания до съда, който има право да изисква от рекламодателните компании да доказват точността на твърденията си.
Със специална, рамкова директива от 1992 г. се въведоха и общи мерки по отношение безопасността на стоките.
За ефективно прилагане на законодателството в областта на защитата на потребителите в рамките на ЕС се счита, че трябва да се спазват определени условия. Те се изразяват в следното:
- първо - гарантиране за потребителите на правото им на информация и защита, съгласно Програмата на ЕИО от 1975 г. (в началото…),
- второ - създаване на подходяща организация за решаване на потребителски проблеми - както на ниво държави-членки, така и на ниво институции на ЕС и неправителствени организации,
- трето - изграждане на консултативни структури. Това се изрази в създаването на споменатия Консултативен съвет на потребителите. На тази база се сформираха и отраслови консултативни съвети (по лекарствата, хранителните стоки, козметичните продукти и пр.). Тези структури представляват интересите на потребителите и гарантират тяхното участие в процеса на вземане на решения по проблеми на потреблението,
- четвърто - въвеждане на образователни и информационни програми с цел засилване "самосъзнанието на потребителя" (както е посочено в Програмата от 1975 г.),
- пето - създаване на адекватни механизми за ефективно реализиране правата на потребителя. Такива механизми бяха предложени в Зелената книга (не Бялата) на Комисията на ЕС от 1993 г. - относно улесняване достъпа на потребителите до органите за правораздаване,
- и накрая - подпомагане и съдействие за развитието и укрепването на организациите на потребителите, като:
- Евробюрото на потребителите,
- Потребителските кооперации на ЕС,
- Комитет на организациите на ЕС по въпросите на семейството.
І. За защита здравето и сигурността на гражданите на ЕС се предприеха редица мерки относно:
- качествата на хранителните продукти (разрешени вещества - консерванти, стабилизатори и пр.), максимално допустими стойности на пестицидите в плодовете и зеленчуците…
- опасните вещества - класификация, продажба, поставяне на етикети, употреба и др.
- лекарства - изпробване, поставяне на етикети…
- други продукти - контрол на козметични средства, текстил и пр.
ІІ. Въпреки и по-трудно, защитата на икономическите интереси на потребителите вече се регламентира по-осезаемо (чрез приемането на редица директиви от Съвета на министрите по предложение на КЕС). Става въпрос най-вече за директиви, свързани с:
- потребителски кредити - продажбите "от врата на врата",
- отговорността на производителя за предлаганите на пазара стоки,
- отговорността на авиокомпаниите (например беше въведено изискването да се изплащат компенсации на пътниците, които са били забавени поради дублиране резервации за граждански полети.

БЕЗОПАСНОСТ НА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ИЗДЕЛИЯ

Свободното движение на стоки и тяхната безопасност на територията на ЕС се осигурява от:
- надлежна информация,
- взаимно признаване на правомерно продаваните стоки,
- хармонизиране на техническата правна уредба, т.е. сближаване на националните законодателства в тази област.
І. Преодоляване на пречките в информацията за безопасността на стоките.
Свободният търговски обмен води до нормалното функциониране на Общия вътрешен пазар. От особено значение в случая е предоставянето на надлежна информация. За целта през 1983 г. бе приета Директива за процедурите за осигуряване на информация в областта на стандартите и техническите норми. Става въпрос за техническите специални информации, чието спазване е задължително от държавите-членки. Размяната на необходимата информация изисква координация между различните министерства. В тази връзка комисията изисква да се създадат централни национални органи, които да поддържат с нея постоянни контакти.
(Поне засега от страните от ЦИЕ не се изисква стриктно прилагане на Директивата, а създаване на съвместна система за обмен на информация между тези страни, която да позволи необходимата прозрачност в отношенията им с ЕС в тази област).
От съществено значение за гарантиране безопасността на продаваните на общия пазар стоки се оказаха директивите за т.н. "нов подход" и "подход по отрасли" (браншови подход).
ІІ. Директивите за т.н. нов подход
Основите на този "нов подход" се полагат с Решение на Съвета на министрите от 07.05.1985 г. - озаглавена "Нов подход към хармонизиране на техническите норми и стандарти". За прилагането на "новия подход" бяха приети специални директиви. Те установяват съществените изисквания по общи, но важни въпроси, като: безопасност, здравеопазване и ООС. Изделия, произведени в съответствие със съществените изисквания на директивите, могат да бъдат продадени навсякъде на територията на ЕС.
Ефективното прилагане на "новия подход" зависи от наличието на система от органи, адекватна правна система и отношения, характерни за пазарната икономика. Стандартизацията създава нормална връзка между регулиращия орган, производителя и европейския пазар. В този смисъл е необходима постоянна хармонизация на стандартизационните системи на страните от ЦИЕ и ЕС. По начало стандартизацията е процес, основан на консенсуса между заинтересованите страни. Много е важно да се разбере, че стандартизацията не се базира на централно предписани от властите изисквания. Нейното прилагане от стопанските субекти е доброволно, то не се налага от никого. В такъв смисъл органите по стандартизацията трябва да имат нормална автономия (търговска), дори, най-добрият вариант е те да се напълно независими от правителствата. Така че, ролята на директивите е да установят съществените изисквания, докато т.н. доброволни стандарти се създават от специализирани организации на частния сектор. В техните управителни органи се привличат  представители на производителите и на социалните партньори (отново неангажирани с властите сектори). Съвсем категорично трябва да се разбере (от държавите от ЦИЕ), че стандартите са доброволни и на техните създатели трябва да се даде свобода на действие за приспособяване към нормативните изисквания (както знаете у нас има Комитет по метрология и стандартизация…).
Предвид изложеното по-горе, може би е наложително да внедряваме европейските стандарти в националната стандартизационна система и да отменяме несъвместимите национални стандарти (свърши идилията за необятния руски пазар за всякакви български стоки…).
Оценката за съответствие със съществените изисквания на директивите се извършва съгласно резолюция на Съвета на министрите от 1989 г., наречена "Глобален подход към оценката за съответствие". Тази резолюция предвижда специфични процедури за оценка на степента на съответствие и създаването на независими компетентни органи, главно от частния сектор, оправомощени да прилагат процедури за преценка на съответствието. Всъщност, въпросната резолюция е в съответствие с Кодекса на СТО относно сближаването на оценките за съответствие на глобално равнище.
Директивите на ЕС за хармонизиране на техническите нормативни изисквания предвиждат високоравнище на защита на обществения интерес. Те предписват какви характеристики трябва да имат изделията, за да се пускат свободно на пазара. А чрез вътрешните си законодателства (вече имате представа, как се прилагат директивите на национално ниво), страните-членки въвеждат мерки за прилагане, за да се гарантира, че само изделия, отговарящи на съответните изисквания, могат да бъдат предлагани на пазара.
ІІІ. Подходът по отрасли
Преди въвеждането на новия подход, правното регулиране на изискванията към пусканите на пазара изделия, ставаше изцяло на отраслов принцип. Съществуваха директиви с подборни технически специфични информации за отделните категории изделия.
Разликата между новия подход и подхода по отрасли се изразява в това, че в първия случай имаме общ модел (разбрахме в какво се изразява той), а във втория случай става въпрос за отраслов принцип на регулиране. Този подход засяга няколко отрасъла:
1. МПС и ремаркета (леки коли и автобуси) - смисълът е, че превозно средство от този тип, чийто модел е бил одобрен в една страна-членка, като отговарящ на общо приложими технически изисквания, трябва да бъде допускан свободно до търговската мрежа в цялата Общност без ново атестиране (тестване). За целта през 1970 г. бе приета директива, изменяна и допълвана многократно. Последното най-съществено изменение бе направено през 1992 г. Спазването на директивата е задължително условие за регистрирането на нови превозни средства (в нея са включени 56 позиции, които се проверяват от компетентните национални органи - от резервоара за гориво до чистачките).
2. Дву- и триколесни МПС (камиони) - прилагат се общите постановки на първия отрасъл - да отговаря на техническите изисквания. В такъв случай се допуска до целия европейски пазар. По специални са изискванията по отношение безопасността и ООС.
През 1992 г. бе приета рамкова директива за одобряване на този вид превозни средства (товарни). Освен това, в последствие бяха приети още редица конкретни директиви - действие на спирачките, сигнални средства, монтиране на регистрационни номера и др.
И за двата случая (1 и 2) е предвидено съобразяване със Споразумението на ИКЕ от 1958 г. за приемането на уеднаквени условия за подобряване и взаимно признаване на одобрения за съоръжения и части за МПС.
3. Химически изделия - най-съществените нормативни изисквания са свързани с намаляване на риска за човешкото здраве и ОС. Директивите се отнасят до сближаване на законодателствата и до възприемане на единен подход при боравенето и употребата на:
- опасни препарати (класиране, опаковане, маркиране),
- детергенти (перилни препарати) - какви съставки се допуска да имат,
- изкуствени торове (вземане на проба, съдържание на азот и др.).
Освен това, с директивата от 1976 г. (последно измененеи и допълнение от 1994 г.) се въвеждат ограничения за маркетинга и използването на някои опасни вещества и препарати.
4. Хранителни изделия - става дума за осигуряване безопасността на храните, за информирането и защитата на потребителя и осигуряване необходимото ниво на официален контрол. Вторичното законодателство на ЕС (по понятни причини) е твърде детайлно.
Нормативно са уредени проблеми, отнасящи се до:
- хранителни прибавки,
- миризми,
- маркиране на храните,
- допустимо съдържание на някои съставки в храните и др.
Цялото законодателство в тази област образува единна рамка за ефикасен контрол на храните. При всички случаи, не може да се говори за "по-важни" или "по-маловажни" разпоредби, когато се касае за предлагане на пазара на хранителни продукти.
Понастоящем в рамките на Единния европейски пазар, се поставя ударението върху саморегулиращия подход, т.е. върху отговорностите на производителите да разработват подходящи системи за анализ на рисковете от предлаганите на пазара хранителни стоки. Естествено, а и нормално е това да не изключва ролята и мястото на официалните служби за инспекция (у нас ХЕИ).
5. Лекарства с приложение в хуманната медицина
Фармацевтичният отрасъл е един от най-регулираните сектори на индустрията - по съображения за обществено здравеопазване и социално осигуряване. Вторичното законодателство на ЕС в тази област е твърде богато. За да се допусне на пазара на Общността дадено лекарство, трябва да има предварително разрешение от компетентните органи, включващо:
- неговите лечебни качества,
- неговата безопасност, и
- ефикастността му.
От началото на 1995 г. бе въведена нова система за издаване на разрешителни за продажба на лекарства. Тя се създаде към Европейската агенция за оценка на лекарствени продукти.
6. Лекарства за ветеринарна употреба
По много показатели, изискванията към тези лекарства се покриват с регламентацията по отношение използваните в хуманната медицина.
На първо място, критериите за издаване на разрешение за същите - качество, ефективност и безопасност. Същността на последния критерий обаче се различава, защото в случая става въпрос не само за защита на животните, а косвено и на потребителите на животински продукти. По-специален проблем е и влиянието на ветеринарните лекарства върху ОС. В такъв смисъл на хармонизиране на законодателството в този отрасъл се обръща специално внимание.

ПРАВИЛА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Политиката на ЕС в тази област е един от основните фундаменти и предпоставки за изграждането на единния вътрешен пазар. Чл. 3 г от ДЕО изрично посочва, че "вътрешният пазар няма да функционира, ако не се създаде адекватна система за гарантиране на принципите на конкуренцията", т.е. конкуренция без деформации.
Правната основа на политиката на ЕС в областта на конкуренцията се съдържа в първичното общностно право и по-специално в раздела от ДЕО, уреждащ "правилата на конкуренцията". Въз основа на тези базисни норми    , в течение на годините, чрез постановления, директиви, решения и препоръки на Съвета (но преди всичко по предложение на Комисията) се развива конкретната политика на съюза. Освен това, Комисията е институция, която има истински автономни наднационални правомощия при прилагането на тази политика. В кръга на тези правомощия, тя има право:
- да изисква и получава информация от държавите, компетентните национални власти и предприятията,
- да предприема и извършва разследвания и проверки,
- да взема привременни мерки и да налага глоби.
Комисията е административен орган, институцията, оправомощена да прилага и контролира спазването на политиката на конкуренцията, защитавайки интересите на Общността. От друга страна, на национално равнище, компетентните органи на изпълнителната и съдебна власти упражняват собствените си правомощия в областта на политиката на конкуренцията. Взаимоотношенията и сътрудничеството между тях и Комисията се базира на принципи, формулирани в различни решения на Съда на ЕИО.
Чл. 85 от ДЕО обявява за несъвместими с Общия пазар, забранени и недействителни (т.е. без правни последици) "всички споразумения между предприятия, решения на сдружения от предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат нормалните търговски връзки между държавите-членки и които имат за цел (или резултат) недопускане, ограничаване или деформация на конкуренцията в Общия пазар".
Съгласно договора, споразумения от подобно естество са тези, които например:
- пряко (или косвено) определят или налагат покупни или продажни цени, или други условия на търговията (т.е. не могат да бъдат други),
- ограничават или контролират производството, пазарите, технологичното развитие или инвестициите,
- водят до подялба на пазари или на източници на снабдяване,
- прилагат различни условия по отношение на равностойни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги поставят при сравнително по-неблагоприятни условия,
- поставят сключването на договорите в зависимост от приемането на допълнителни задължения, които по своя характер или в съответствие с търговската практика, нямат връзка с предмета на тези договори.
Единният вътрешен пазар води до редица предизвикателства за компаниите. Често те могат да ги преодолеят само чрез сключване на стратегически съюзи под формата на сливане, вливане или обединяване. По принцип това се допуска от законодателството на ЕС като приемлива търговска стратегия (но при спазване на посочените преди малко изисквания). В този смисъл е необходим съответен контрол. Неговата цел е пазарните структури да останат конкурентноспособни, т.е. да работят по принципите на свободната конкуренция. Липсата на адекватна правна регламентация може да доведе до създаването на ДОМИНИРАЩА ПОЗИЦИЯ от страна на някои фирми (у нас "Мултигруп"… изхода и входа на Кремиковци, без спазване на каквито и да било правила на лоялната конкуренция). Законодателството на Общността е насочено към избягване създаването на доминиращи позиции от страна на фирмите, защото това най-често води до злоупотреби, т.е използването й в полза  само на фирмата, а не на обществото като цяло.
ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ, които могат да бъдат насочени към цели сектори или производства от националната икономика, също са обект на ограничения от ДЕО. Основното правило е, че те не могат да нарушават или застрашават конкуренцията. Ако се използват за протекция на националното производство от конкуренцията, такива помощи биха се оказали в ущърб на общите интереси на всички държави-членки на ЕС. Но когато става дума за единен, за общоизграждан пазар, за преследвани изгоди за всички държави-членки, то отпусканите държавни помощни могат да доведат до взаимноприемлив и изгоден интерес. В тази връзка, законодателството на ЕС предвижда редица хипотези на "съвместими с целите на Общия пазар" държавни помощи. Те се отнасят до следните по-важни сектори:
- от социално естество - отпускат се на отделни потребители при положение, че те се предоставят без дискриминация, свързана с произхода на стоките,
- за преодоляване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития,
- за подпомагане икономическото развитие на региони със съществени икономически и социални проблеми,
- за осъществяване на проекти с общоевропейско значение,
- за улесняване развитието на някои дейности - развойна дейност, ООС, интеграция между различни региони от Общността,
- за развитие на културата и запазване на културно-историческото наследство (Франция болезнено мнителна по отношение проникването на т.н. американско културно влияние…).
Законодателството на ЕС допуска предоставянето и на други категории помощи, определени с решение на Съвета, взето с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.
И един особен (макар и частен) вид помощ, непротиворечащ на правилата на конкуренцията в Общността, бе изрично предвидената държавна помощ за определени райони на ФРГ, засегнати от разделението на Германия - това стана след обединението на двете части от Германия, единодушно одобрено от ЕС.
Чрез адекватна политика на отпускане на държавни помощи, всъщност, могат да се стимулират компаниите и фирмите за провеждане на инвестиционна политика от общ интерес за всички държави-членки. Обаче, съгласно законодателството на ЕС, категорично условие е помощта да не се оказва в нарушение на принципите на свободната конкуренция.
Особен урок за откритата конкуренция носят установени (или опити да се установят) ДЪРЖАВНИ МОНОПОЛИ - предоставяни привилегии от държавата на нейни собствени държавни предприятия. Така могат да бъдат поставени в неравностойно положение частни предприятия от същата държава или техни партньори от други държави-членки. Това всъщност е предоставяне на изключителни и специални права в даден вид дейност. Рискът се изразява в това, че някои дейности могат да се запазят само за определени стопански субекти. А това противоречи на правилата на конкуренцията. Всъщност основният белег на пазарната икономика е свободното извършване на икономически дейности. Това води до равновесие между търсенето и предлагането. Активната конкуренция е движеща сила за всички икономически субекти. Тя ги стимулира да реагират п о възможно най-ефикасен начин и  непрекъснато да подобряват резултатите от дейността си. Чрез инструментите на конкурентната политика в Общия пазар се цели премахване на всички и всякакви държавни бариери в търговията и гарантиране на невъзможността те да бъдат заменяни с други ограничения и бариери, резултат от антиконкурентното поведение на участниците в пазара.
Затова е нужно създаването и прилагането на ясни правила на конкуренцията в страните, които кандидатстват за пълноправно членство в ЕС. При всички случаи, "предварително" или "важно" условие за такова членство е сближаването на националните законодателства на асоциираните страни с законодателството на ЕС в областта на конкуренцията - това изрично е предвидено във всички двустранни споразумения за асоцииране. Така че (искаме…неискаме), категорично условие за разширяване на вътрешния пазар се оказва адекватното провеждане на политика на свободна конкуренция. Всякаква злоупотреба с доминиращата позиция (сега стоманата ни - пренасочвана от азиатския пазар към ЕС…) с цел да се избегне конкуренцията (по правилата на законодателството на Общия пазар) е неприемливо за "икономиката и потребителя". Защото ги лишава от "блага", които могат да бъдат получени само по пътя на прилагането на правилата на "лоялната конкуренция".
За страните кандидатки за пълноправно членство в ЕС е абсолютно задължително да преразгледат и преоценят правата на много от стопанските субекти, на които по едни или други съображения, по едно или друго време е предоставен някакъв монопол в определени дейности. Необходимо е да се положат усилия и да се прояви политическа воля за избягване на дискриминацията, за либерализация на отношенията в икономиката и за даване на зелена улица на конкуренцията. Специални и изключителни права могат да се запазят само дотолкова, доколкото е обективно целесъобразно защитата на някакви общи, колективни интереси - напр. най-общо казано, в сферата на обществените услуги.
Препоръчва се икономиките на страните от ЦИЕ да се развиват в приемлива нормативна рамка, което ще бъде и в техен личен интерес. Наложително е да се избегне поддържането (или пък създаването) на монополизирани и неефективни пазарни структури. А това може да се постигне най-безболезнено с прилагането на правилата на конкуренцията. Тяхното спазване би довело до създаването на климат на доверие между партньорите в пазарната икономика.
Процесът на законодателно сближаване в областта на конкуренцията (както споменахме вече - "предварително" или "важно" условие за пълноправно членство), включително изграждането на адекватни организационни структури не е достатъчно основание за такова членство. Много по-важно се счита ефективното прилагане на правилата на конкуренцията, както и информирането на широката общественост за целите и резултатите от провежданата в тази област политика.

СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА НА ЕС

І. Процесът на изграждане на Е винаги е почивал на принципа за поддържане на равновесие между икономическата и социална политика. В този смисъл социалната политика на ЕС обхваща голям брой области - свобода на движение за работниците, координиране на схемите за социално осигуряване, равни възможности за мъжете и жените, здравословни и безопасни условия на труд и хармонизиране на някои разпоредби на трудовото право.
Различните елементи на тази социална политика бяха изградени постепенно, в съгласие с политическото и икономическото развитие на Общността.
Основните изменения на договорите от 50-те години в тази област бяха направени с:
- ЕЕА,
- Договорът от Маастрихт,
- Протоколът към него за социална политика, и
- Споразумението по социална политика.
Към тези актове следва да прибавим и:
- Хартата на Общността от 1989 г. за основните социални права на работниците (с диспозитивен характер), но беше последвана от приемането на Програма за социални действия, одобрена през април 1995 г.
1. Как се гарантират равните възможности за труд на мъжете и жените?
Още в Договора от 1957 г. за ЕО се залага принципа, че мъжете и жените трябва да получават равно заплащане за равен труд. Това право бе значително разширено след 1975 г. (въз основа на основните постановки на Римския договор и решенията на Е съд). Приети бяха 5 Директиви:
- за еднаквото заплащане,
- за равнопоставеност по отношение достъпа до работа, професионална квалификация и растеж в служебната йерархия,
- за равнопоставеност на индивидуалните селскостопански производители,
- за социалното осигуряване,
- за защита на бременността и майчинството, и
- еднаквото третиране на мъжете и жените в нормативно установените социалноосигурителни програми.
2. В областта на социалното осигуряване в Общността се възприе подхода за координиране на осигурителните системи на държавите-членки. Това координиране се извършва във всички главни отрасли на социалното осигуряване:
- болест и майчинство,
- неработоспособност,
- пенсии за старост и наследствени пенсии,
- трудови злополуки и професионални заболявания,
- помощи за безработни и семейни добавки.
ІІ. В тази връзка следва да посочим, че в центъра на социалната политика на ЕС е Европейския социален фонд. Той е създаден още с Римския договор (чл. 123) и има за цел "да подобри възможността за заетост на работниците и по този начин да допринесе за повишаване на техния стандарт на живот".
Чрез фонда се:
- облекчава наемането на работници, и
- подобрява географската и професионална мобилност на територията на цялата общност.
Главните приоритети на фонда са:
- младежите (обучение и осигуряване на работа),
- районите в най-затруднено положение.
Освен приоритетите, фондът е ориентиран и към възрастните, безработните, жени, инвалиди, имигранти, преквалификация на някои категории работници.
3. Законодателството на ЕС в социалната сфера е насочено и към създаване на здравословни и безопасни условия на труд.
Усилия в тази област се полагат още от 50-те години. Но за нещо по-конкретно може да се говори от 1987 г. - с влизането в сила на ЕЕА - с него се отчете изключителното значение на мерките за здравеопазване и безопасност на работното място - без такива мерки съвсем обективно се стига до огромни загуби на стопански и човешки ресурси.
За прилагане на залегналите в ЕЕА постановки, през 1989 г. бе приета една Рамкова директива относно "минимума от изследвания за здравеопазване и безопасност на труд". Тя бе последвана от други 12 директиви, уреждащи детайлите за гарантиране здравето на работниците и безопасността на техния труд.
4. По отношение на трудовото законодателство и условията за работа, нормативната уредба в Общността се развива твърде динамично.
Отчитайки "социалното измерение на изграждането на Европа" (утвърденво на Среща на високо равнище през 1974 г. в Париж), от 1975 г. насам Съветът на министрите прие 7 директиви, свързани с трудовото законодателство.
Основно, тези директиви се отнасят до:
- колективните съкращения, а не на отделни служители, приета през 1975 г. (допълнена с нова през 1992 г.),
- прехвърлянето на предприятия - не се прекратяват автоматично трудовите договори, най-малкото . водят се преговори, консултации и др. форми за уреждане на евентуални спорове,
- случаи на неплатежоспособност на работодателя (обявяване в несъстоятелност, фалит) . изплащане на обезщетения от задължителни "Гаранционни фондове",
- писмено уведомяване на работниците и служителите за основните условия и характер на работата,
- работно време,
- защита на младежите на работното им място - забрана до 15 г. (с някои строго уточнени изключения и регулира условията за работа на 15 - 18 годишните),
- директива, която предвижда процедура за информация и консултации (при дейности на предприятия на територията на повече от 1 държава или на нейни служители и работници от повече от 1 държава). Тази директива предвиди и създаването на Европейски трудов съвет.
5. И за да завършим този въпрос, да споменем и за две директиви, свързани с:
- максимално допустимо съдържание на никотин (катран) в цигарите, и
- обозначаване на тютюневите изделия (от 1989 г. изменена и допълнена през 1992 г.).
Тези директиви, макар и косвено, имат отношение към социалната политика на ЕС, защото са съобразени със защитата на здравето на обществото. С тях се въведоха общи правила за обозначаване на тютюневите изделия - с предупреждение за вредите за здравето и за съдържанието на катран в цигарите (вече и на нашите цигари, но нямаме обозначение за количеството на катран в цигарите).

ПОЩЕНСКИ УСЛУГИ И ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ

Този сектор е с неоспоримо значение, както в социален, така и в икономически план.
- В социален план - създава гаранции за изграждането и съществуването на отворено общество,
- В икономически план - способства за свободното движение на капитали и за извличане на инвестиции.
Принципите на развитие в тази област засягат:
- въвеждане на последни технически достижения,
- подобряване на мрежовите стандарти,
- либерализация на пазарите на оборудване, услуги и инфраструктура.
Като основа на политиката на ЕС в тази област послужи приетата през 1987 г. Зелена книга - за развитието на общ пазар за далекосъобщителни услуги и оборудване.
Основната тежест на политиката на ЕС в тази област е поставена върху постигането на равновесие между либерализиране и сближаване, между конкуренция и задоволяване на обществения интерес.
От 1992 г. съществува единен пазар за пощенски услуги. Този пазар търпи динамични промени, но все още в него няма позоваване на т.н. "аки комюнотер", постигнато равнище на обединяване.
По отношение на далекосъобщенията - със специална директива бяха въведени правила - конкретни правила на пазара и на далекосъобщителната техника.
В областта на услугите и инфраструктурата, главните стъпки бяха насочени към:
- либерализиране преноса на данни,
- създаване на уеднаквени условия за достъп на обществените далекосъобщителни мрежи,
- либерализиране на далекосъобщителната инфраструктура.
Целта на ЕС е да се поддържа "универсална услуга" (пълна, цялостна). Либерализирането на преноса на данни и създаването на адекватна инфраструктура е израз на убеждението, че монополът не е решение на проблемите, свързани с предоставянето на универсални услуги.
Конкретните изисквания в областта на далекосъобщенията са следните:
- добра правна уредба на правилата на конкуренцията (както в частния, така и в обществения сектор),
- ясно разграничаване на правомощията на държавните органи   от отговорностите за поддържане и използване на далекосъобщителните мрежи,
- точни правила за себестойността на различните услуги и инфраструктурата,
- определянето на компетентни органи за издаване на съответните разрешения,
- разработката и въвеждането на механизми за наблюдение на пазара,
- изграждане на адекватни структури за решаване на възникнали спорове.
За създаването на необходимите условия, за сближаване на практиката на всички европейски държави в тази област е наложително установяване на тясно сътрудничество в рамките на:
- Европейската конференция на администрациите по пощи и далекосъобщения,
- Европейската комисия по радиосъобщения, и
- Европейския комитет на компетентните органи по далекосъобщения.
В тази връзка, институциите на ЕС препоръчват на асоциираните държави (всички те членуват в тези общоевропейски организации) по-ефективно и по-конкретно да участват в тяхната работа. Така, че да сесъздадат още по-осезаеми и реални възможности за сближаване на правната уредба, институциите и практиката между държавите-членки на ЕС и асоциираните към него държави.
ЗАКРИЛА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

В термина ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ се включва не само чисто интелектуалния продукт (авторски права), а и индустриалната и търговска собственост (патенти, лицензи, изобретения).
На въпроса за интелектуалната собственост се придава особено значение в страните с пазарна икономика, защото се счита, че за стимул в човешкото новаторство и съзидание - оттам и като средство и способ за научно-техническия прогрес. Интелектуалната собственост, реализирана при прилагане принципите на пазарната икономика, е важно условие за създаване на нови, с високо качество стоки и услуги. Крайната цел от закрилата на тази собственост е да се насърчава изследователската и развойната дейност във всичките й аспекти (хуманитарен, технически и пр.). В този конкетст, какво означава например авторското право? - то е свързано със свободата на мнение и свободната размяна на идеи, които са фундаментални ценности в едно демократично общество.
Отличителна черта на регламентираните в тази област обществени отношения е факта, че нормативната уредба се развиваше и утвърждаваше на многостранна основа, по-специално в рамките на Световната организация за интелектуална собственост. Този факт бе взет предвид в рамките на общността. Освен това ЕС ратифицира приетото неотдавна Споразумение за търговските аспекти на интелектуалната собственост. Това споразумение е част от международноправната уредба в рамките на ГАТТ (сега СТО). То ще има съществено отражение върху процеса на сближаване на законодателствата на членовете на СТО.
Споразумението по ТАИС регламентира минималните изисквания за всички права върху интелектуалната собственост - както авторски, така и сходните с тях - напр. -
- търговски марки,
- географски обозначения и наименования за произход,
- промишлени образци и патенти.
Това споразумение включва два основни принципа на МП (по отношение на интелектуалната собственост):
- принципът на национално третиране на чуждестранните лица (защита от вътрешното законодателство),
- принципът на най-облагодетелстваната нация.
Въпреки необходимостта от многостранни действия в рамките на международните договорености от 70-те години, ЕС прилага и свое законодателство в тази област. Основният му замисъл е да гарантира защитата на интелектуалната собственост на територията на всички държави-членки (като Единен вътрешен пазар).
Съществуващите различия в националните законодателства на тези държави трябваше да бъдет премахнати - започна се постепенно, като в началото се отстраниха най-съществените законодателни различия. Приетите поредица от постановления и директиви засягаха проблеми, свързани със закрилата на:
- авторските права,
- търговските марки,
- компютърните програми,
- промишлените образци,
- медицинските продукти,
- продуктите за растителна защита,
- спътниковото разпръскване и кабелното препредаване,
- базите данни,и
- въвеждането на мерки за забрана пласирането, експорт и реекспорт  на фалшифицирани и пиратски стоки…
Понастоящем в различните институции на Общността се обсъждат редица приложения за допълнителни мерки относно интелектуалната собственост. Представителите на страните от ЦИЕ редовно се информират (чрез смесените органи) за предприетите мерки. За целта се приеха и две специални програми:
- едната е за интелектуалната собственост,
- а другата е за индустриалната собственост.
Особено важно за ЕС е борбата срещу търговията с фалшифицирани марки и пиратски копия.
Именно тук ние сме особено уязвими. Нашумяха случаите с пиратските копия на компактдискове, произведени в България (доста актуална тема у нас - макар и конкретна - ДЗУ - компактдисковете).
Успокоително - Според доклад на Международната федерация за звукозаписна индустрия (седалище Лондон), само 2 % от световната пиратска индустрия принадлежи на България…Китай на 1 място:
- много интереси,
- странно - обвинители и защитници на законния бизнес със компактдискове винаги и първо се интересуват оттова да си купят у нас - още от летището.

ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА В ЕС

І. Общо
При влизането в сила на дЕО, във всяка от 6-те държави-членки, съществуващите системи от косвени и преки данъци в общи линии бяха сходни - данък върху печалбата на Ю.Л., данък върху доходите на Ф.Л., данък върху земя, сгради, данък върху наследства и дарения, данък върху оборота, акцизи и други косвени данъци.
Налице обаче бяха и съществени различия в структурата на данъците и в начина на разпределение на приходите от тях. А такива различия (особено в някои от тях) са пречка за свободното движение на стоки в рамките на Общия пазар. Всичко това наложи постепенно, макар и трудно хармонизиране на данъчните законодателства на държавите-членки.
Кои са характерните белези на данъчната политика на ЕС:
- ЕС (институциите му) разполагат с обща данъчна компетентност - засега се работи на ниво сближаване на националните законодателства, но няма собствена (обособена) данъчна администрация,
- постепенно се приемат общи норми и правила (чрез първичната и вторичната правна уредба) и се ограничава данъчната автономия на държавите-членки,
- въвеждат се директиви за уеднаквяване на акцизите, данъка върху оборота и други национални косвени данъци,
- държавите-членки се задължават да водят преговори за отмяна на двойното данъчно облагане и премахване на данъчните пречки при сътрудничеството между предприятията в областта на научно-изследователското и технологично развитие.
ІІ. Проблемът за прякото данъчно облагане все още е много трудно да бъде решен на равнище ЕС - особено по отношение на уеднаквяването на процедурите за неговото прилагане. Засега се предприемат мерки за улесняване сътрудничеството между съответните администрации на държавите-членки и за премахване на пречките за международна дейност на предприятията.
Сътрудничеството между данъчните администрации на държавите-членки се осъществява най-вече въз основа на двустранни договори за избягване на двойното данъчно облагане.
Мерките в тази област почиват на две основни директиви:
- директива от 1969 г. за облагането на капитала, и
- директива от 1977 г. за взаимопомощ при данъчното облагане.
Приети бяха и други специални директиви, свързани с:
- прилагането на обща данъчна система при сливане, разделяне, прехвърляне на активи и замяната на дялове на компании от различните държави-членки,
- въвеждането на обща данъчна система, прилагана към компании-майки и дъщерни компании от различните държави,
- премахване на двойното данъчно облагане при преобразуване на печалбата на предприятия, създадени на база "джойвенчър".
В рамките на ЕС се разработват и други директиви, целящи улесняване процедурите, свързани с прякото данъчно облагане (но това си остава най-вече въпрос на платформа на управляващата политическа сила в съответната държава-членка на Общността).
ІІІ. Косвеното данъчно облагане е свързано с ДДС (оборота), акцизите и други форми на облагане.
1. По отношение на ДДС:
- Първата стъпка в това отношение бе направена още през 1967 г.. - чрез заместване на всички натрупващи се данъци с ненатрупващ се ДДС, т.е. въведе се общ данък върху потреблението,
- Втората стъпка беше отмяната на фискалния контрол на вътрешните граници на Общността (директива от 1991 г.) - прекратяване на данъчното облагане на вноса и износа в рамките на единния вътрешен пазар.
Въведеният от 01.01.1993 г. принцип за свободно движение на стоките вътре в Общността предполага, че търговията между държавите-членки престава да се третира като чист внос и износ (такова понятие в рамките на един национален пазар не съществува). В този смисъл, директивите целяха да се премахне данъка върху вноса и износа в рамките на Общността. Сега например пътниците имат възможност да пазаруват в която и да е страна-членка, без да бъдат задължени да подават декларации и да плащат данък в техните собствени страни, т.н. у нас "митнически декларации". Така че, от 01.01.1997 г. вече практически се прилага принципа за облагане на цялата вътрешна за Общността търговия в държавата по произход, т.е. система на събиране на данъците в тази държава.
За целта страните-членки въведоха редица мерки, като създадоха:
- национални централни данъчни администрации по въпросите на ДДС,
- центрове за получаване и обработка на данъчни декларации, банкови разплащания и възстановяване на платен ДДС,
- мрежа от данъчни служби по ДДС на регионално/местно ниво,
- регистри на данъчно задължените лица, всяко едно от които получава съответен номер,
- формуляри и правила за редовно обявяване и заплащане на данъка,
- система от глоби при неизпълнение на данъчни задължения,
- правни процедури за уреждане на спорове между търговците и данъчната администрация,
- органи за разследване на измами.
Въпросът за акцизите:
На 01.01.1993 г. беше въведена акцизна система на Общността като част от създаването на вътрешния пазар. Стоките, попадащи в обхвата на акцизната система на Общността са нефтопродуктите, тютюневите изделия и алкохолните напитки. Законодателството на Общността определя продуктите, които подлежат на облагане с акциз и установява система на най-ниските допустими ставки за всяка група продукти. Държавите-членки биха могли да запазят ила въведат акцизи върху други продукти, стига това да не изисква формалности за преминаването на вътрешните за Общността граници, както и да не бъде в противоречие с ДЕИО.
Съгласно акцизното законодателство на Общността, стоките подлежат на облагане, когато са произведени в Общността или са внесени от трета държава, като акцизът се дължи само в случаите, когато стоките са предназначени за потребление. В тази фаза акцизът се внася в страната-членка, където стоките се употребяват и в размер, съответстващ на прилагания в тази държава-членка.
Най-важната част от системата за движение на стоки, върху които все още не е бил платен акциз, е складът за стоки под данъчен контрол. Там се съхраняват стоки, за които се дължи акциз, но такъв все още не е платен. Допустимо е движение на стоката между такива складове без да се заплаща акциз.
Складовите системи включват производството, преработката и съхранението на акцизни стоки, върху които временно не се заплаща акциз. Акциз се заплаща при изнасянето на стоките от складовата система, което обикновено става при дистрибуторство на стоките от складовете към търговската мрежа. Съществуващите национални системи облекчи въвеждането на обща за ЕС система.
Системата предполага създаването на одобрени складови помещения, подлежащи на официален контрол - за производство, внос и продажба на едро. Въвеждат се и гаранции за изпълнение на данъчното задължение върху стоките. Някои финансови институции са специализирани в областта на предоставяне на такива гаранции и това е област, която финансовите институции на страните от ЦИЕ биха могли да проучат в процеса на приобщаването им към ЕС.

ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА ДЪРЖАВНИТЕ ПОРЪЧКИ

Увод
Един от основните принципи на Общия пазар е да се дава равна възможност и при равни условия на всички фирми да участват в търговете за държавни поръчки, т.е. договори, възлагани от държавните власти и от стопански държавни организации, работещи в 4 важни сектора - водите, енергетиката, транспорта и телекомуникациите - приоритетни, икономически направления…Има подчертано голям интерес по отношение на договорите за държавни поръчки, независимо дали те са за извършване на работа, за оборудване или услуги, като се има предвид, че брутния годишен вътрешен продукт на Общността е около 4000 млрд евро, за държавните поръчки се отделят около 15 % от него  (почти 300 млрд евро).
Всичко това предопределя и задължението на институциите на Общността да защитават свободната и лоялна конкуренция в областта на държавните поръчки. По този начин се гарантира икономически растеж в рамките на Съюза, а и в интерес на всички икономически субекти е да има откритост при възлагането на държавините поръчки. Така се дава възможност за по-ефективно използване на държавните фондове, а и промишлеността - да разнообрази предлагането.
При възлагане на държавните поръчки се отчитат няколко предопределящи принципа (заложени в ДЕИО). Те засягат:
- свободното движение на стоки,
- свободното движение на услуги,
- правото на установяване,
- еднаквото (равнопоставено) третиране на субектите, участващи в търговете, а и практиката на Е съд утвърждава тези принципи.
Съветът, Парламентът и Комисията създадоха вторична законова рамка на Общността, отнасяща се до договорите за изработка, доставка и услуги: предоставяни както от традиционно договарящи власти (органи на централното правителство и местните власти), така и от държавни, смесени и частни организации, работещи в посочените по-горе 4 сектора. Прилагането на законодателството се наблюдава от Комиси5ята, от Е съд и от националните съдилища. Това направи възможно създаването на съдебна практика, успешно допълваща действащото законодателство.
В допълнение на принципите, залегнали в ДЕИО, бяха приети 6 директиви. Те уеднаквяват правилата, регламентиращи възлагането на държавни поръчки, като изискват подходяща реклама и прозрачност, установяват реда за провеждане на процедурите по възлагането, определят общите правила по отношение на техническите спецификации и посочват критериите за подбор на кандидатите и за възлагане на договорите.
За правилното провеждане на политиката в областта на държавните поръчки, ЕС предприе редица подпомагащи мерки. Те се изразяват в следното:
- обучение на кадрите, ангажирани в сферата на държавните поръчки (счете се, че то е решаващ фактор за точното и ефективно прилагане на действащото законодателство),
-  повишаване на прозрачността и рекламирането, предвидени в съответните директиви. То включва уеднаквяването на представянето и терминологията, използвани в съобщенията, които се публикуват в ДВ на ЕС. Разпространяваната информация трябва да бъде точна и да се използва лесно от фирмите,
- насърчаване дейността на консултантските фирми, които подпомагат предприемчивите (по-специално от малките и средни предприятия) да се подготвят за участие в търговете за възлагане на държавните поръчки.
Законодателството на Общността, относно държавните поръчки включва три основни области:
1. Начина на възлагане от страна на държавните власти, т.е. от органите на централно и местно управление,
2. Начини на възлагане от страна на различните организации, работещи в 4-те сектора,
3. Правни възможности, относно процедури за проверка. Те се прилагат в случаи на нарушаване на реда за възлагане на държавни поръчки (след като вече са определени общите критерии по обявяването на държавните поръчки).
Свободната конкуренция при възлагането на държавните поръчки в рамките на цялата Общност изисква гаранции за прозрачност и равни възможности за участие в търговете. Това е свързано по-конкретно с процедури за проверки, протестиране, обжалване. Предявиха се и други правни възможности, които фирмите ще могат да използват в случай на нарушения на законодателството на Общността. Липсата на съответни способи за защита пречи на фирмите да кандидатстват за договори в другите държави-членки.
Процедурите за проверка са ефективни и гъвкави, за да отговарят на конкретните характеристики на възлаганите поръчки. Органите, които правят проверка са длъжни незабавно да проверят всяко нарушение, за да могат да отменят незаконосъобразните решения и фирмите да получат обезщетение за вредите, претърпени в резултат на тези нарушения.
Принципите, залегнали в ДЕИО и 6-те директиви (относно държавните поръчки), представляват едно цяло. То обхваща всъчки сектори, в които се предоставят държавните поръчки и дава възможност за търсене на отговорност в случаите на нарушение на правото на Общността, относно държавните поръчки.
Какво е необходимо да направят държавите от ЦИЕ в тази област - да:
- приемат пакет от нормативни актове, гарантиращи възлагането на държавните поръчки при условия на свободна конкуренция,
- създадат условия за свободно движение на стоки и услуги,
- създадат условия за прилагане принципите на лоялната конкуренция и прозрачност на всички процедури, свързани с държавните поръчки,
- упражняват строг контрол върху разпределението на държавната помощ - съществена предпоставка преди приемането на самото законодателство за държавните поръчки.
При прилагането на това законодателство, трябва да се обърне специално внимание на структурите (административните), отговарящи за съответните области. Т.е. точно определяне и назоваване на организациите, които ще предлагат договори за рвеализиране на държавни поръчки. Следва да има и един орган, отговарящ за управлението на различните аспекти на политиката в областта на държавните поръчки.
Изрични гаранции са необходими, че обявите за организираните търгове ще бъдат надлежно публикувани и то от орган, който е добре известен в бизнес-средите. При това съобщенията за обявяване на търгове трябва да излизат на достатъчно чести интервали от време…
Абсолютно задължително е да има контролни органи по всички аспекти на възлаганите държавни поръчки.

ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ (ПЕРСОНАЛНИ) ДАННИ

Много често вече се споменават две фундементални човешки права:
- право на личен (частен) живот, който е неприкосновен,
- право да се търси, получава и разпространява информация.
Съществуват и редица международни договорености по тази проблематика:
- Всеобща декларация за правата на човека,
- Международен пакт за граждански и политически права,
- Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи (прилагана от Европейския съд по правата на човека към Съвета на Европа).
Отделно, в конституциите на повечето държави (включително и в българската) на правото на личен живот и на правото на информация също е отделено дължимото внимание. У нас (по специално):
- чл. 32 - Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния му живот. Никой не може да бъде следен, записван и пр.
- чл. 41 Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани…
Независимо от правните възможности, давани от вътрешните законодателства на отделните държави за защита на тези основни права, международната общност прибягна и към приемането на международноправен инструментариум за гарантиране неприкосновеността на личния живот, без да се ограничава обаче и свободата на търсене, получаване и разпространения на информация.
В рамките на ЕС напоследък се отделя особено внимание на законодателните мерки за защита на личния живот на хората - една от основните човешки права и свободи.
Част от тази защита са и мерките по отношение персоналните данни. Защото техническият прогрес и разширяването на диапазона на покриваните от информацията сведения за отделни хора придоби неимоверни измерения. Днес, персоналните данни се събират по най-различни причини, доводи, поводи (да не говорим за информацията, набирана по линия на службите за разузнаване и национална сигурност). Сведения се набират за административни проверки, за извършване на стопанска дейност, за и при научни изследвания и за какво ли още не!
Увеличението на потока от предавани персонални данни в рамките на ЕС е неимоверно голямо, особено в процеса на създаването на Единния пазар. Това е обмен на данни между компании, между поделения на една и съща компания, между национални администрации (от които се изисква да си сътрудничат) и пр. Те са необходимо свързани с упражняването на свободите, характеризиращи единния вътрешен пазар:
- свободно движение на стоки, услуги , хора…
При тази ситуация се установява обаче, че наред с положителните страни на увеличаващия се поток от предавани персонални данни, могат да възникнат случаи на сериозни злоупотреби, ако вътрешно-законодателните различия между държавите-членки са твърде големи. Тези различия реално могат да създадат препятствия пред свободното движение на персонални данни в Общността. Напр. когато държава-членка се противопостави на свободното предаване на данни от нейна територия към територията на друга държава-членка под предлог на закрила нва националните интереси.
Какви по-конкретно законодателни мерки се предприемат в ЕС за защита на персоналните данни?
Наскоро (1995 г) се прие Директива за премахване пречките пред свободното движение на персонални данни и за закрила наличността при работа с персонални данни на територията на цялата общност.
Директивата се прилага за всякакво обработване на персонални данни в частния и обществения (публичния) сектор - изключение - обработката на данни от институции, чиято дейност не попада под обсега на правото на общността (отбрана, национална сигурност).
Директивата всъщност доразвива включените в Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 1981 г. за защита на лицата при автоматичната обработка на персоналните данни разпоредби за закрила на личността. Доразви я, защото 14 г.. А това време бе свързано с нови възможности на компютърните технологии, нови предизвикателства, нови проблеми на т.н. информационно общество. Всичко това увеличи риска от накърняване неприкосновеността на частния живот на отделната личност. Непрекъснато натрупващите се бази данни, увеличената им циркулация между системи с различно ниво на защита, все по-широкото разпространение на използването на Интернет, са потенциална основа за неоторизирана намеса в личната сфера на когото и да е.
Какво по-съществено включва Директивата:
- фиксира задълженията на лицата, които контролират обработката на данни (например по отношение качеството на данните, тяхната техническа сигурност и пр.),
- признава правото на гражданите да бъдат информирани за обработването на техните лични данни, да имат достъп до тях, да изисква поправка и дори да се противопостави на обработката им при определени обстоятелства.
Закрилата на частния живот на хората и на техните основни права въвеждани чрез механизмите на гражданската отговорност,     чрез търсене на административно-наказателна и наказателна отговорност при нарушаване изискванията за опазване на професионалната тайна или тайната и неприкосновеността на личната информация.
За да защити частния живот на хората във връзка с обработването на персонални данни, в рамките на ЕС беше възприето понятието "закрила на данни". Целта на правилата, които то установява е да се даде възможност на индивидите да упражняват контрол над информацията, която ги засяга и която притежават за тях държавни фирми, органи, центрове за научни изследвания, асоциации и др.
Опитът на ЕС показва, че ефективното прилагане на законодателството в сферата на защитата на личните данни изисква създаването на КОНТРОЛНИ ОРГАНИ. Те трябва да имат пълна независимост при осъществяване на своите задължения. Освен това, тези органи трябва да имат правомощия да проучват, да имат достъп до обработваните данни, както и възможност да дават становище преди извършването на самата обработка на данните (т.е. може, не може, кога, как и пр.)
Предвид всичко това,
Такива органи трябва да имат съответните технически възможности за осъществяване на НАДЗОР във всички стопански и обществени сфери. Те трябва да имат необходимите финансови ресурси и квалифициран персонал за осъществяване на тази толкова отговорна и деликатна задача - гарантиране на права, изрично прокламирани в международни договорености и национални конституции.
Предвид всичко това, държавите от ЦИЕ трябва:
- да насърчават професионалните среди да работят въз основа на специфичен за тази сфера кодекс на поведение,
- да създадат независими надзорни органи,
- да приемат адекватно законодателство за защита на персоналните данни.
У нас: има много да се прави - информация по линия на МВР, ЕСГРАОН, митниците, банките, статистиката, хотелите, "Личен състав". Проект на Закон за защита на персоналната информация на гражданите в Република България.

ПЕРСОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ

Общи принципи в тази област, при наличието на:
- пазарна икономика, и
- демократично общество.
Тези принципи засягат правото на всеки да избира своята професия (1) и сам да определя професионалната си реализация (2).
Упражняването обаче на някои професии може да се постави в зависимост от притежаваната квалификация. А тя се определя от всяка държава самостоятелно - според обществените интереси. Затова всъщност се създават и националните образователни системи. Оттук обаче възникват трудностите, когато става въпрос за професионална реализация в рамките на една общност от държави, решени да изграждат Единен пазар - не само в икономически смисъл, и като възможност за професионална реализация на всеки гражданин от тази общност. Затрудненията за имигрантите (свобода на установяване) идват от факта, че те са придобили професионалната си квалификация в една държава, т.е. на база съответната квалификационна образователна система, а желаят да се реализират (като специалисти) нв друга държава. А нивото и съдържанието на образованието и професионалното обучение обикновено се определят чрез препращане към националната образователна система. В такива случаи може да се стигне до дискриминация, което не е в унисон с основния замисъл на създавания Общ пазар.
Като пример: В повечето страни-членки професиите - лекар, адвокат, офицер от морския търговски флот или преподавател в началното или гимназиално училище (особено в системата на държавните училища) могат да се упражняват само от тези, които са получили образованието и професионалната си квалификация в съответствие с националните нормативни изисквания.
За избягване на препятствия от такова естество и за реализирането на залегналите в основните договори принципи, отнасящи се до:
- свободата за избор на местожителство и месторабота, и
- свободата за предоставяне на услуги на цялата територия на Общността, в рамките на ЕС бяха установени 3 основни типа недискриминационни мерки. Те касаят:
- признаването на професионалната квалификация,
- доказване на добро здравословно състояние, добра репутация и добро финансово състояние, и
- членуване в професионални организации и съблюдаване на кодексите за професионално поведение.
І. Какви изисквания се установиха за първия тип мерки, а именно признаването на професионалната квалификация? - Основа чл. 57 от ДЕИО: "Съветът трябва да приеме директиви, отнасящи се до взаимното признаване на дипломи, сертификати и други документи, удостоверяващи квалификацията".
Въз основа на този текст от договора, в периода 1964 - 94 г. (30 години), бяха приети около 60 директиви в тази област.. Те са три основни групи (системи). Рядко случаи, които не са обхваната от директивите, се уреждат пряко от разпоредбите на Договора - в съответствие с тълкувателните решения на Е съд.
Кои са трите основни групи (системи) директиви?
Първата група (система) - За признаване на професионална практика.
Основава се на презумпцията, че процесът на практическо упражняване на професията в продължение на определен брой години се натрупват умения и опит, специфични за съответната дейност. Приема се за достатъчен стажът от 3 до 6 години. Заедно с това се поставят изисквания за добра репутация, финансова стабилност, физическо и душевно здраве на имигранта.
Втората група директиви засягат автоматичното признаване на професионалната квалификация.
Прилага се спрямо достатъчно квалифицирани специалисти, които желаят да упражняват професдията си в друга страна-членка - различна от тази, в която са придобили квалификацията си. При нея има два варианта:
- образованието и обучението в страните-членки се регулира от общи правила (определени чрез самите директиви). Те се прилагат по отношение на професиите, свързани със здравеопазването (хуманна медицина и ветеринарна медицина).
- прилага се само по отношение на архитектите. Целта на нормативната уредба в тази област е не сближаване на образователните системи, а въвеждане на критерии за признаване. Квалификацията се признава автоматично, след като веднъж е била одобрена от Комисията и от останалите страни-членки. За подпомагане работата на Комисията на държавите-членки, бе създаден Консултативен комитет по образование и професионално обучение.
Третата група директиви се отнасят до признаването на квалификация при липса на съгласувана регламентация на образованието и професионалното обучение. Това са случаите, за които не са приети специални директиви. Тогава се въвежда обща система за признаване на дипломи за висше образование. При нея се допуска нюансиране:
- признаване на дипломите при сходство или малки различия между съответните национални образователни системи,
- преминаване към адаптационен период,
- полагане на проверовъчен изпит.
ІІ. Вторият тип недискриминационни мерки е свързан с признаването на свидетелствата за добро здравословно състояние, добра репутация и добро финансово състояние.
Всички директиви, касаещи професионалната квалификация и реализация, съдържат разпоредби, които задължават приемащата страна-членка на ЕС да признава 3-те вида свидетелства, издадени от компетентните органи на държавата по произход, по местожителство, по месторабота.
В директивите е предвидено например, че когато се изисква свидетелство за добро финансово състояние (особено за архитектите - могат да работят по проекти с огромна стойност…), съответната приемаща държава-членка е длъжна да признае издадените свидетелства от банки или застрахователни компании, опериращи в други държави-членки (по произход, по местоживеене, по месторабота).
ІІІ. Третият тип недискриминационни мерки се отнасят до членуването в професионални организации и съблюдаването на съответния професионален кодекс на поведение.
При установяване на територията на друга държава, мигрантите обикновено са:
- длъжни да се регистрират в съответните професионални организации, и
- да спазват установените от тях правила.
Приемащата страна трябва:
- да улесни регистрацията,
- да допусне (чрез вътрешното си законодателство) мигрантите да избирлат и да бъдат избирани в органите на управление на съответната професионална организация.
При някои професии (напр. архитектите) се допуска:
- освобождаване от задължението за регистрация,
- опростена процедура за регистрация,
- или подаване на обикновена декларация (свободен текст).
При адвокатите (например) се изисква:
- спазване на установените правила за професионално поведение,
- при процесуално представителство могат да бъдат задължени да работят съвместно с адвокат, който е допуснат до практика пред съответната съдебна инстанция.
Този сложен комплекс от законодателни мерки (казахме - около 60 директиви)  създава известни затруднения в професионалното реализиране на специалистите на територията на цялата общност. Затова напоследък има тенденция  към опростяване на системите за признаване на професионалната квалификация. А това би улеснило в значителна степен постигането на целите на Договора за ЕИО, свързани с:
- свободата на установяване, и
- свободата на предоставяне на услуги.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ И БЪЛГАРИЯ

Април 88 - СИВ. 9 август 1988 г. КЕС изпраща нота-отговор на наше искане за установяване на официални отношения. После се поставя акцент върху регулирането на търговските взаимоотношения.
На 08.05.1990 г. - Спогодба за търговско и икономическо сътрудничество за срок от 10 години. В резултат на водени преговори, на 08.05.1993 година в Брюксел се подписват:
1. Европейско споразумение за асоцииране между ЕС и РБ,
2. Временно споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси.
След влизането в сила на Споразумението за асоцииране (от 01(02.1995 г.), спогодбата от 1990 г. и Временното споразумение от 1993 г. вече не се прилагат.
Споразуменията са почти еднотипни за всички държави, (което е нормално):
,. Установяване на нова рамка на отношения, основаващи се на "общите ценности, които споделят" двете страни,
2. Създаване на асоциация, като подходяща рамка за провеждане на редовен политически диалог,
3. Постепенно въвеждане на взаимноприемливи условия за сътрудничество, което да доведе до пълноправно членство.
Акценти: икономическо и финансово сътрудничество, помощ от ЕС за прехода към пазарна икономика - стимулиране на културното, научното, технологично и социално сътрудничество. И всичко това е насочено към подготовка и адаптиране на страната-кандидат към това, което е ЕС.
Органи, ангажирани с изпълнението на споразумението:
1. Съвет за асоцииране - министерско равнище - преглед на изпълнението на споразумението (27.10.98 г. - 4-то заседание).
2. Комитет за асоцииране - равнище висши държавни служители (зам. министри).
3. Подкомитети - подпомагат комитета. По ресори (митници, финанси… вече споменахме).
Възможност за замяната им с мултидисциплинарни подкомисии в различни области.
4. Съвместен парламентарен к-т България - ЕС - членове на НС и ЕП.
5. Делегация и Мисия от 1992 г.
На 16.12.1995 г- в Мадрид - Ж.Желев, Г.Пирински, Х.Солана - връчена официална молба за пълноправно членство.
За мнението на ЕК по кандидатурата - април 1996 година - подробен въпросник от 200 страници (24 сектора). На 25.07.1996 г. одобрени от МС отговори, връчени на Делегацията на ЕС в София. По някои от основните въпроси:
1. Енергетика - енергийната стратегия (внасяни неколкократно в НС, накрая, съвсем наскоро, приета само от мнозинството). К иска проблемите с АЕЦ, ТЕЦ, ВЕЦ и други източници на енергия, енергийна ефективност.
Какви пазари на енергия съществуват, какво е ценообразуването и ценовата политика.
Съществен елемент - енергийната ефективност и опазване на околната среда. Използването на ядрената енергия (Сантер - Симитис…споразумение с ЕБВР).
Да ни смачкат? Пазари или заплаха, страх в населението след Чернобил.
Включване в енергийната система на ЕС (досега МИР).
2. Митическа администрация и граничен контрол - важно звено в политиката на ЕС, свързана със създаването на улеснения за превоза на стоки и преминаването на хора.
3. Данъчна политика - какви данъци се събират, какви нормативни актове съществуват за данъчната администрация, какви са правата и задълженията на данъкоплатците. Трябваше конкретно да се посочат данъчните преференции за някои видове дейности.
4. Земеделие - общо описание на досегашната и очакваната национална и регионална политика на доходите, производствената и структурна политика, включително институциите, които имат отношение към земеделието - както правителствени, така и неправителствени. Специален интерес представляват природоопазващите мерки и програмите за развитие на селските райони - чрез селски туризъм, създаване на връзка между земеделие, ОС и услуги, осъществяване на специфични програми за определени райони.
5. Заетост и социално развитие - поиска се доста детайлна справка за нормативната уредба, условията на труд и заплащане, как се води и протича социалния диалог, има ли трудови спорове и по какъв начин се решават те. Специален интерес за ЕС е въпроса за отношението към бременните жени и младите майки, дали за равен труд се полага равно заплащане (става дума най-вече за равнопоставеност на двата пола). Държавата трябва да даде конкретна информация за своята имиграционна политика и за социалното осигуряване на чуждестранните работници.
6. ОС - над 200 нормативни акта - вече говорихме…Искат - каква е правната уредба, има ли дългосрочна национална стратегия… План за действие. Важно - доколко и как е гарантирано правото на информация, участието на обществеността при вземането на решения, устойчиво развитие.
7. Други въпроси (не по-маловажни) - развитие на технологиите, образование, професионално обучение, проблеми на младежта, външноикономически отношения, външна политика и политика в областта на сигурността…
Резултат…мудност и на тяхната администрация, вътрешни проверки на подадената информация, не сме значими икономически партньор…
Между Амстердам и Люксембург - Декларация на НС (ДВ бр. 59 от 97 г. 23.юли 1997 г) - кандидатурата на България - дългосрочна стратегия, подкрепяна с ясен национален консенсус:
- силен тласък на усилията ни за пълна интеграция - даването на равен шанс за всички страни-кандидатки. Едновременният старт - избягване на разделителните линии.
Но през декември в Люксембург - 6-те отличнички, а с другите 5 - в зависимост от индивидуалният им напредък.
Ролята на усилията за хармонизиране на нашето законодателство с това на ЕС:
- един от приоритетите и една от основните задачи за присъединяването ни към ЕС - МП
- вече приети нормативни актове, съобразени с тези на ЕС,
- подготвени поредица проекти в същия смисъл - данъчно законодателство, счетоводна отчетност, банково право, ОС, селско стопанство, патентно право…
Следва да се обърне по-сериозно внимание на законодателството, свързано с държавните поръчки, защита на потребителя (следват проблемите с ІІ и ІІІ стълб), емиграцията и имиграцията - режим, изисквания, условия (външна бариера)…

ЕВРОПЕЙСКО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА АСОЦИИРАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ И ТЕХНИТЕ СТРАНИ-ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ ДРУГА СТРАНА

Ратиф. Със закон от 15.04.1993 г., ДВ бр. 33/93 г. Обнародвано като притурка на ДВ бр. 61/25.05.1995 г. В сила от 01.02.1995 г.
Преамбюл:
- желаейки да засилят традиционно добрите връзки,
- разширяване на предвиденото в Спогодбата за търговия, търговско и икономическо сътрудничество от 08.05.1990 г.
чл. 1 Създава се асоциация между…
Цели - рамка за политически диалог
- постепенно създаване на зона за свободна търговия,
- насърчаване разширяването на търговията и икономическите отношения,
- да подкрепи усилията на България за завършване прехода към пазарна икономика,
- постепенно интегриране на България в Общността,
- създаване на институции за ефективност на асоциирането.
ЧАСТ ПЪРВА
1. Политически диалог -
- редовен - нови отношения, по-добро сътрудничество, взаимно разбиране, сближаване на позициите по важни международни въпроси - особено по отношение сигурността в Европа,
- срещи между председателя на ЕС и на ЕК и президента на България,
- между министрите - диалог в рамките на Съвета за асоцииране,
- контакти на по-ниско равнище и в рамките на международните организации,
- обмен на информация,
- диалог в рамките на Парламентарния к-т за асоцииране.
2. Общи принципи:
- зачитане нормите на демокрацията и човешките права,
- преходен период на асоцииране (10 години).

3. Постепенно установяване на зони за свободна търговия - свободно движение на стоки - промишлени стоки - постепенно намаляване на митата върху стоки …до премахването им (стоките са посочени в приложенията към Споразумението).
- селско стопанство - внос и износ на стоки,
- премахване на количествени ограничения,
- намаляване на митата за определени селскостопански продукти,
- рибно стопанство - обща организация на пазара.
Общи разпоредби:
- не на мита и такси с равностоен ефект,
- невъвеждане на нови икономически ограничения.
4. Движение на работници, установяване, предоставяне на услуги:
- движение на работници -
- законно наети работници - третирани без каквато и да е дискриминация на основа гражданство по отношение условията за работа, заплащане или освобождаване,
- координиране системите на социално осигуряване,
- установяване -
- третиране не по-малко благоприятно от това на собствените граждани,
- предприемане на стъпки за взаимно признаване на квалификацията.
5. Плащания, конкуренция и други икономически разпоредби, сближаване на законодателствата:
- разрешаване на всякакви плащания, свързани с либерализирането в резултат на споразумение за движение на стоки, услуги и хора,
- свободно движение на капитали, свързани с преки инвестиции,
- спазване правилата на конкуренцията,
- прозрачност в областта на държавните сектори,
- обмен на информация, но ограничения, свързани с професионалната и търговска тайна,
- свободно регистриране на суми от инвеститори,
- достъп до публични търгове.
6. Сближаване на законодателствата (нашето с това на ЕС) - особено на митническото, търговското, банковото, данъчното, защита на потребителя, ядрена сфера, ООС.
За целта Общността ще предостави техническа помощ на България и по-конкретно:
- обмен на експерти,
- информация,
- семинари,
- обучение,
- преводи.
7. Икономическо сътрудничество:
- устойчиво развитие - защита в различни сектори,
- хармонично развитие на региона на ЦИЕ,
- трансфер на технологии и ноу-хау - предвид приоритетите на България,
- нови предприятия,
- насърчаване на инвеститорите.
Възможности:
- уеднаквяване процедурите на стандартизацията,
- сътрудничество в областта на науката и технологиите, изследователската дейност,
- образование и квалификация,
- селско стопанство и аграрен сектор - модернизация и екологично чисти райони, качество…
- енергетика - отваряне на енергийните пазари в Европа, ефект,
- ядрена безопасност (особено за нас),
- ОС - мониторинг, качество на води, отпадъци, гори, флора и фауна, управление на крайбрежните зони, Дунав, Черно море, сътрудничество,
- транспорт - модернизация и преустройство, пътна мрежа, трансферни връзки,
- далекосъобщения и пощи - политика, трансфер на технологии, ноу-хау, модернизация,
- банковмо и застрахователно дело - укрепване, преструктуриране, обмен на информация, надзор и регулиране в тази дейност,
- одиторски и финансов контрол,
- парична политика,
- пране на пари,
- регионално развитие,
- социална област,
- туризъм,
- информация и аудио-визуален сектор - размяна на програми и специалисти,
- защита на потребителя,
- митници,
- статистика - хармонизирани стандарти,
- икономическа политика,
- наркотици - пресичане.
8. Културно наследство - насърчаване, стимулиране и улесняване.
9. Финансово сътрудничество - помощ и заеми от ЕС за ускоряване на икономическата трансформация в България - ФАР и ЕИБ.
10. Основни институции (за тях споменахме по-подробно в предишния въпрос):
- Съвет за асоцииране,
- Комитет за асоцииране,
- Парламентарен комитет.
Споразумението е за неограничен срок.

ПОЛИТИКА, УПРАВЛЕНИЕ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

І. Политиката на ЕС в областта на ОС
Създателите на договорите от 50-те години не са се занимавали с проблемите, свързани със замърсяването на ОС и изчерпването на природните ресурси - тогава тези проблеми не фигурираха в дневния ред на Общността, не беше набелязана или проведена някаква екологична политика (а и не само в рамките на Общността) - Единствено (и то косвено към ОС): "…постоянно подобряване на условията на живот и работа на населението…" Този факт е свързан с липсата на интерес към проблемите на екологията (впрочем почти до началото на 70-те години може да се говори за глобално базразличие към проблемите на ОС).
Твърде дълго време и доста много политици от държавите-членки на ЕИО гледаха на напредъка в ООС, в най-добрия случай, като на не особено необходима добавка или в най-лошия случай - като на излишно бреме върху промишлеността.
Разказва се и следния случай (като анекдот) - В края на 60-те години британския министър на ОС давал пресконференция, на която журналист го попитал "Защо г-н министър, Вие и Вашите колеги гледате толкова враждебно на ООС? Това невежество ли  (е или апатия? Министърът отговорил светкавично "Не знам и не ме интересува!" (през 10.1991 г. Г.Г. - "Абе, остави я тази екология).
Обаче гражданското общество в държавите-членки на ЕС започна да разбира и да чувства много повече от политиците, необходимостта от ООС. Впрочем то показа (а и доказа), че е силно загрижено за ОС. Така се стигна до приоритетното отношение на институциите на ЕС към екологичните проблеми, станахме водещи в списъка на политическите въпроси. Влизането в сила на ЕЕА през 1987 г- донесе голяма промяна в акцентите и политиката в областта на ООС. Този акт въведе в Римския договор нов раздел VІІ, посветен изключително на ООС. В него всъщност са посочени целите, принципите, приоритетите и насоките на дейност в тази област. Преди всичко член 100 А (който третира улесненията при създаването на Единния пазар) залага в договора екологично измерение, което гарантира, че мерките, свързани с Единния пазар, ще имат в основата си заложено и "Високо равнище и критерии за ООС".
Съгласно ЕЕА, целите и политиката на ЕС в областта на ОС са:
- да се съхрани, опази и подобри състоянието на ОС,
- да се опази здравето на населението,
- да се гарантира разумното и рационално използване на природните ресурси,
- да се поощряват мерките на международно ниво за сравнение с регионалните и световни проблеми в областта на ОС.
Принципите, от които се ръководи политиката на ЕО при предприемането на мерки за ООС (заложени в ЕЕА) са:
- превантивност - да се предотвратят авариите (като тези от Севизо 1976 г. и Чернобил 1986 г.), вместо да се налага в последствие да се отстраняват последиците - мерки при самия източник на замърсяване,
- възстановяване  на ОС - допусналият З да поеме всички разходи по това възстановяване (т.е. въведе се принципа замърсител-платец).
Може би най-важният момент, заложен в ЕЕА е, че "изискванията за ООС трябва да бъдат съставна част от политиката на Общността в други области - Ос и развитие( вече се очертават контурите на УР - през 1987 г., заложени в доклада "Брундланд", внесен по това време за обсъждане в Ос на ООН).
При очертаването и провеждането на своята политика за ООС, ЕС се ангажира да вземе предвид:
- наличната научна и техническа информация,
- ек. Условия в различните райони на Общността,
- потенциалните разходи или изгоди при действие или бездействие,
- ик. и соц. Развитие като цяло, и
икономическото и социално развитие на всички региони.
В ЕЕА е заложена и идеята за т.н. взаимно допълване - акто целите могат да се постигнат по-успешно на ниво Общност, отколкото държавите-членки, то усилията се насочват на ниво общност, като се избягват евентуални противоречия между общите мерки и индивидуалните мерки (т.е. мерките на национално равнище).
Това не изключва обаче възможността всяка страна да въвежда по-строги мерки за ООС, отколкото тези, предвидени в законодателството на ЕС (има го и в международните конвенции). Има само едно условие - с такива мерки да не се преследват дискриминационни цели или пък да не се въвежда ограничителен елемент в търговията между страните-членки - много удебно прикритие за недобросъвестна страна, която желае да защити или фаворизира собственото си производство.
ЕЕА насърчава сътрудничеството с 3-ти страни и международни организации в областта на ООС.
1987 г. (влизането в сила на акта) бе обявена от КЕС за Година на ОС. Целта беше:
- да се даде нов тласък на международните отношения в тази област,
- да се повиши информираността на населението за важността на тази сфера обществени отношения в рамките на общата политика на ЕС.
През същата 1987 г-. бе лансирана "Четвъртата програма за ек. Действия" (те са петгодишни . от 1972 г., въз основа на специално приета Декларация),
- предотвратяването на З на ОС,
- опазване на ОС,
- боравене с отпадъци и търсене на строга отговорност за щети, причинени от тяхното неконтролируемо изхвърляне (случая у нас - навсякъде разхвърляни отпадъци). Сега приехме (1997 г. Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху ОС).
В началото на 90-те години се наложи мнението, че Общността трябва да възприеме много по-конкретен и систематичен подход към проблемите на ОС. Взе се решение Общността и държавите-членки да развиват икономиката си в съответствие с принципите на устойчиво развитие, като се дава приоритет на превантивните мерки. Бе постигнато принципно съгласие за създаване на Европейска агенция по ОС (идея на СЕ). Основаването й бе отложено поради разногласия за седалището. Споменахме и пак ще напомним по-нататък.
През 1991 г. бе отбелязано значително разширяване на обсега на ек. Политика на ЕС, която се превърна в неделима част от ек. Политика (по-нататък ще видим, че това бе нормативно утвърдено с Договора от Маастрихт). Във връзка с глобалното затопляне на климата, Комисията разработи пакет от мерки за ограничаване на емисиите на въглероден двуокис. На Конференцията в Рио, ЕС пое главната роля за изготвяне на предложения за прилагане на глобален подход за намаляване емисиите на въглероден двуокис.
През 1991 г. Съветът на министрите прие програма ЛАЙФ, чрез която се осигури финансова подкрепа за приоритетни проекти в сферата на ОС/:
- опазване на крайбрежните зони,
- решаване проблемите с отпадните води,
- въвеждане на екологични етикети,
- охрана на местообитанията на представители на дивата фауна,
 - мерки за намаляване замърсяването от камионите.
Маастрихт 1993 г. - договорът въведе съществени промени в принципите на ек. политика на ЕС. В него ел. Проблематика вече се третира на равни начала с икономическите съображения. Съгласно договора (чл. Б), съюзът си поставя за задача
а да съдейства за постигането на устойчив "ек. прогрес" т.е. прилагане на концепцията за УР. Предвиди се значително усъвършенстване на мерките за ООС. В този контекст особено значение се придаде на уеднаквяването на нормите и стандартите на допустимо З. За всички региони на ЕС.
Много от урежданите от Мааст договор въпроси са включени в петата програма на ЕС по ОС (1993 г - 2000 година). Тя е наречена "Към устойчиво развитие" - концепция, утвърдена в документите от Конференцията в Рио…програмата предвиди, че икономиката трябва да зачита и да се съобразява с ек. изисквания.
На 5 ключови сектора се отделя специално внимание (имащи отношение към ОС) - индустрия, енергетика, транспорт, земеделие и туризъм.
Какво се предвиди, какви цели се набелязват в тези 5 сектора?
1. Индустрия - интегрира борба срещу З - намаляване на отпадъците и подобряване на боравенето с тях.
2. Енергетика -
- намаляване на З,
- усвояване на нови източници на електроенергия (слънчева, геотермална, използване на биомаса и др. - за тези неща споменахме, когато говорихме за политиката в областта на енергетиката).
3.  Транспорт
- коли с по-екологично гориво,
- рационализиране на инфраструктурата (планиране на пътна мрежа, избягване на задръствания и пр.),
- подобряване на авт. движение (информация и обучение, данъчни и ик. насърчения, управление на трафика).
4. Земеделие - устойчиво земеделие, подобряване състоянието на горите, развитие на самите райони (контрол в управлението на зем. земи, селски туризъм, риболов във вътрешните сладководни басейни).
5. Туризъм - устойчив туризъм, инфраструктури, опазване на крайбрежните зони и на пр. Ресурси, разширяване гамата нна предоставените туристически услуги.
От друга страна, в Програмата са набелязани мерки за въвеждане на по-ефективни в ек. отношение ценови механизми. Тя предвижда използването на данъчни и икономически стимули за създаване на пазар, в който екологично чистите продукти да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение спрямо конкурентните стоки (недотам съобразени с екологичните изисквания).
В програмата се подчертава важността на глобалното стопанство и се отделя специално внимание на отношенията със страните от ЦИЕ в областта на ООС.
ІІ. Екологичното законодателство на ЕС
Независимо от това, че до приемането на ЕЕА (и особено на Мааст договор), ЕС не разполагаше с обща законодателна рамка за ООС, той въведе чрез вторичното си законодателство около 100 нормативни акта, които касаеха:
- опазване на основните природни ресурси,
- постепенно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в тази област.
Понастоящем в ЕС са в сила около 200 норм. Акта на вторичното законодателство по различни проблеми на ОС:
- ОВОС, правото на информация, третирането на отпадъците, борбата с шума и пр.
След влизането в сила на ЕЕА и Мааст договор, ЕС заложи на няколко основни приоритета в екологичното си законодателство:
- гарантиране на устойчиво развитие,
- опазване на човешкото здраве,
- превенция, и
- замърсител-платец.
Вече споменахме за това, че съюзът си е поставил за задача (чрез Мааст договор) "да съдейства за устойчив ик. процес). С измененията и допълненията на ДЕО (направени с приемането на ЕЕА и Мааст договор) се предвиди специален дял към част ІІІ, озаглавен "Околна среда".
Освен това, в част ІІІ, дял V от ДЕО (относно общите правила на конкуренцията, данъчната политика и сближаването на законодателствата) е предвидено, че "%Съветът издава директиви за сближаване на законодателствата. (и в областта на ОС). Комисията трябва да възприеме "високи критерии за опазване на човешкото здраве, ОС и потребителите". За опазване здравето и живота на хората, за съхраняване на животинските и растителните видове, държавите-членки могат да ограничават внос, износ или транзит на стоки и услуги".
Както вече споменахме, основните договори на ЕС определят основните принципи на ООС.. Те трябва да се конкретизират чрез формулирането, приемането и прилагането на вторичното законодателство на съюза.
Това законодателство (както вече знаем) се въвежда основно чрез директивите. А директивите обвързват държавите-членки по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, като се предоставят на националните власти избора на формите и начините за това (като прочетете директивата за отпадъците, ще разберете смисъла на приеманите от институциите на ЕС директиви).
По-важни директиви, приети от ЕС:
1. През 1985 г. бе приета директивата за ОВОС (изменена през 1997 г.). С нея се подлагат на задължителна предварителна оценка на предлагани проекти и дейности.
2. Специална директива относно достъпа до информация за състоянието на ОС бе утвърдена през 1990 г. Основната й цел е създаването на прозрачност за обикновения гражданин за всички дейности и действия, които могат да окажат въздействие върху ОС.
3. ЕС прие редица директиви за защита на природата. Освен това той е член и по няколко международни конвенции в тази област, от които с по-голямо значение са:
- Вашингтонската конвенция за международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна,
- Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение, по-специално като местообитание за водолюбивите птици.
4. В ЕС бяха въведени пределно допустими концентрации на радиоактивно замърсяване в хранителните продукти. Законодателството стана особено стриктно след Чернобилската авария. По външните граници на Общността се извършват задължителни контролни проверки за определяне нивото на замърсяване на внасяните хранителни вещества.
Директивата от 1980 г. на Евроатом, определя общите изисквания за обявяване и получаване на предварително разрешение за дейности, при които се използват отделящи радиация продукти. В случая става въпрос за осигуряване радиационна защита на населението. Регламентацията обхвана и обработката, боравенето, транспортирането, складирането и депонирането на радиоактивни вещества и отпадъци. Специални са изискванията за изграждане на адекватни контролни органи, вкл. за наличието на добре оборудвани радиохимически и радиофизични лаборатории.
5. Пускането на пазара на химически вещества става по определени правила за тяхното етикетизиране, пакетиране и класификация. Всяко опасно вещество се класифицира в зависимост от риска, който носи за човешкото здраве.
Нормативната уредба на Общността налага изграждането и доброто функциониране на контролна система в тази област, за да се наблюдава спазването на изискванията за безопасност, както от страна на производителите, така и от страна на потребителите.
Когато на пазара се предлагат нови вещества, този който ги плаща е длъжен да предоставе надлежна информация за тяхното предназначение, начин на употреба, потенциален риск за човешкото здраве и ОС. Особено значение в ЕС се отдава на оценката на риска от съществуването и използването на химически вещества.
6. От началото на 90-те години в ЕС се въвежда подробна нормативна уредба по съзнателното въвежданите генетично модифициран организъм (в Англия, клонирането на овцата Доли…). Техният брой все повече се увеличава с развитието на генното инженерство и биотехнологиите (спор в Рио…). Целта на законодателството на Общността е да се създаде адекватна защита на човешкото здраве и ОС (напоследък все по-активно се намесва и религията - особено Католическата църква - човешки мутации и мутанти…каквото Бог е създал и сътворил).
Съгласно директива на ЕС от 1990 г., ГМО може да бъде въведен в ОС само след екологична оценка и специално одобрение от компетентен национален орган (при това всеки стадий на въвеждане трябва да бъде придружен с указаните екологична оценка и специално одобрение).
7. Боравенето с отпадъци - норм.. Уредба цели да се намали тяхното въздействие върху ОС. Поради това мерките трябва да бъдет насочени към намаляване отделянето на отпадъци, депонирането им на място и използването на всякакви технологии и възможности за тяхната повторна употреба или безопасно депониране.
Основните директиви на Общността в тази област са две:
- за всички видове отпадъци, и
- за опасните отпадъци.
Приети са и други съпътстващи директиви - за изхвърлянето на отработените моторни масла, за превоза на отпадъци и пр.
8. Борба с шума - директивите са няколко категории:
- за шумоотделящи производствени мощности,
- за строителни и машинни агрегати и оборудване,
- за самолети, трактори, автомобили.
Очаква се и приемането на директиви за предотвратяване на щумовото натоварване от хеликоптери и при ЖП транспорта.
Целта на тези директиви е да се ограничи и намали вредното влияние върху населението и ОС. А тази цел ще се постигне чрез:
- нормиране на допустимите стойности на шума (чрез създаване на пределно допустими нива на шум, и
- спазването им при дейности подлежащи на контрол.
А той е възложен на специализирани национални технически служби. Те извършват тестване и проверки на отделящи шум в ОС дейности. А някои от тях (по силата на директивата от 1985 г.) подлежат на задължителен ОВОС.
9. Опазване на въздуха от замърсяване
Директивите засягат както фиксирани, така и мобилни източници на замърсяване. С тях се определят допустими концентрации на замърсяване на въздуха. Особено внимание се отделя на автомобилния транспорт:
- въвеждане на безоловен бензин,
- отделяне на по-малко серни окиси,
- намаляване консумацията на гориво на 100 км.
В ЕС се предприемат законодателни норми дори по отношение изпаренията на летливи органични вещества от бензина при инсталации и съоръжения и в дустрибуторската мрежа (специален уплътняващ тампон на маркуча…).
Особено внимание се обръща и на замърсяването от предприятия, използващи твърди горива (особено ТЕЦ - съдържа се сяра "Марица-Изток"), киселинни дъждове.
Специални законодателни мерки се предприемат за намаляване изхвърлянето на вещества, които водят до затопляне на климата (т.н. парников ефект).
10. Контролът на веществата, разрушаващи озоновия слой
Съветът на министрите прие през 1994 г. Постановление относно озоноразрушаващите вещества, (свързано е с изпълнението на задълженията на държавите-членки по Виенската конвенция и Монреалския протокол).
В Постановлението са посочени подложените на контрол озоноразрушаващи вещества. Определен е и графика на различните етапи от контрола на производството и доставката на подлежащи на контрол вещества. Постановлението обхваща всички мерки за контрол на производството, изнасянето и вноса на озоноразрушаващи вещества. Тези мерки са пряко приложими във всички държави-членки (знаем, говорихме за актове, приети от институциите на ЕС).
Изпълнението на Постановлението е придружено от прилагането на редица технически мерки, свързани с годишно допустимо количество на внос и износ на озоноразрушаващи вещества, случаи на допуснати изключения за важни приложения на такива вещества за всяка година и пр.
Крайната цел е постепенно (2000 .- 2005 г.) свеждане до 0 използването на озоноразрушаващи вещества.
ЕС срещна значителни трудности при утвърждаването и прилагането на ек. законодателство. Но вече има политическа воля и решимост от страна на държавите-членки и институциите им за:
- включване на всички директиви по ОС в националните законодателства, и
- ефективно прилагане на това законодателство.

ІІІ.Управлението на ОС в ЕС
1. Всяка държава-членка на ЕС има свои управленски структури с нормативно определени права и задължения в областта на ОС.
2. Чрез сключените през 50-те години договори, за създаване на 3-те общности, държавите-членки прехвърлят част от своята юрисдикция в областта на ОС върху различните институции на съюза. Така че наред с националните органи, в рамките на ЕС, компетенции в екологичната област имат:
- Е съвет - казахме вече, че не е институция по смисъла на самите договори, а един своеобразен форум на държавите-членки (държавните глави и правителствените ръководители), на който се очертават общите контури на развитието на ЕС и се обсъждат широк кръг политически въпроси, включително въпроси, свързани с Ос.
- Съветът - знаем на какъв принцип работи. Чрез приемането на вторичното законодателство, Съветът на министрите на ОС, макар и косвено, участва в управлението на ОС. По някои въпроси се създават т.н. смесени състави на Съвета (ОС, промишленост, селско стопанство) - например, боравенето и управлението на опасните химически вещества.
Много важен е напредъкът по отношение вземаните решения от Съвета на министрите за създаване на общи правила и стандарти (за стоките, биотехнологиите, отпадъците и пр.). По старата уредба се изискваше единодушие (така чрез ВЕТО 1 министър можеше да блокира вземането на решение). По-новата - "квалифицирано мнозинство". Така се постига по-голяма гъвкавост и оперативност при приемането или изменението и допълнението на нормативните актове, свързани с ООС.
Изключение от това правило се допуска за т.н. приемани с единодушие:
- разпоредби преди всичко от фискален характер,
- селищно и териториално планиране,
- управлението на водните ресурси,
- изборът от страните-членки между различните енергийни източници…
- Парламентът - след влизането в сила на Мааст договор, както знаем, неговите правомощия се засилиха и значително разшириха. Чрез различните процедури на съгласуване, изслушване на членовете на Съвета и на членовете на Комисията, той доста активно вече участва при вземането на генерални решения по управлението на ОС.
- Европейски съд - основната му роля в тази област е, че може да влияе върху управлението на ОС и вземането на управленски решения чрез тълкуването на основните договори и издаваните тълкувателни решения по казуси от ек. естество.
До приемането на Мааст договор, Евр. Съд не можеше да наложи никаква санкция при нарушаване на екологичното законодателство.
Сега вече: ако Комисията прецени, че някоя държава-членка не се е съобразила с решение на съда, тя може да върне делото обратно на съда с препоръка въпросната страна да плати определена глоба. Съдът преценява дали следва да се наложи глоба и какъв да бъде нейния размер. При отказ да се заплати глобата може да се стигне до замръзяване на значителни суми от структурните фондове на ЕС или пък до блокиране на преводи от други общи източници към съответната държава.
Всяко лице може да заведе дело в национален съд в случай на нарушение на законодателството на ЕС от страна на своето правителство, когато от това нарушение то е претърпяло вреди.
- Комисия - тя има изключителни права при разработката и внасянето в Съвета на предложения от всякакво естество - включително когато трябва законодателно да се уредят ек. проблеми. Освен това, в качеството си на независима наднационална институция, тя следи за прилагането на ек. законодателство и за изпълнението на различните програми, приемани в рамките на съюза.
Един от членовете на К отговаря конкретно за ОС и ядрената безопасност.
Основните управленски функции в областта на ОС се осъществяват от ХІ-та ГД.
Програмата ФАР - ГД І-А.
Косвено отношение към проблемите на ОС имат и други шест генерални дирекции:
1. ІІІ Промишленост (повишаване безопасността на продукцията)
2. V Заетост, трудови взаимоотношения, социални въпроси (безопасност в производството)
3. VІ Селско стопанство, ветеринарна и фитосанитарна служба (регламентира използването на пестициди и други химически торове и състави)
4. ХІІ Наука, изследвания и развитие (проблеми на ОС и неядрените източници на енергия)
5. ХVІІ Енергетика (последен вид ОС от използването на определени видове горива, алтернативни източници на енергия)
6. ХХІІ Образование, обучение и младежта (програми, имащи отношение към ОС).
Разпределение на функциите в ХІ ГД:
3 директората (нещо като поддирекции) със съответни направления:
Директорат А
1. Ядрена безопасност,
2. Безопасност на продуктите, промишлените инсталации и биотехнологиите,
3. Емисии от промишлеността,
4. Управление на отпадъците,
5. Защита на населението при бедствия и аварии.
Директорат В
1. Качество на ОС и пр. ресурси,
2. Опазване на водите (крайбрежни зони), туризъм,
3. Охрана на природата и опазване на почвата,
4. Градска екология - качество на въздуха, транспорт, шум,
5. Световни проблеми на ОС - изменение на климата, геосферата, биосферата.
Директорат С
1. Международни връзки,
2. Управление и координация на финансовите средства, средносрочно планиране,
3. Икономически аспекти на ООС,
4. Информация.
Още един съществен момент от ек. политика на ЕС - създаването през 1993 г. на Евр. агенция по ОС (със седалище Копенхаген - споменахме за разногласието от 1990 г). Работата й се заключава предимно в събирането и разпределянето на информация и не се ограничава само със страните-членки. Това ще спомогне да се изясни какви действия предприемат всички европейски държави (а не само страните-членки на ЕС) в областта на ООС.