Право

1.Понятие и система на гражданското право

а) Гражданско право

I.Обща х-ка.
1.исторически бележки.
терминът “ГП” идва от “ius civile” в РП – но “ius civile” има различно съдържание: това е съвк. от пр. Н к. се прил. спрямо римските граждани, както в отн. пом/у им, така и в отн. им с римската Д (другият термин е “ius gentium” – правото което се прилага спрямо лицата в римската държава, които не са римски граждани.
през Среднов.: ГП е съвк. от пр. Н, к. уреждат главно отн. по притежанието на матер. блага и техния обмен. Личния пр. статут на лицата, брачните отн., престъплението и наказателно-процесуалните отн. се уреждат от канон. право.
Съвременното съд. на термина идва от първите ГК в Зап. Европа: Code Civil и BGB
2.Значение на термина “ГП”:
а)  като отрасъл на действащото позитивно право
б) като субективно ГП
в) като част от правната наука
г) като уч. дисциплина
3.Публично и частно право: Делението е от значение при определяне мястото на ГП като обект. право в пр. с-ма на РБ:
а) Улпиан: крит. е интересът, к. се засяга от пр. Н и особеностите на субектите, до к. се отнасят те.
С/д този крит.: към ЧП принадлежат Н, к. защитават  интересите на отделни лица или групи от лица. А към ПП са Н, к. защитават общите интереси, интересите на Д и публичните институции.
(-) им редица Н, к. уреждат дейността на публ. институции, а защитават едновременно с това и интересите на отд. лица (напр. дейността на съда)
(-) редица Н на ЧП са предвидени с оглед на обществения интерес: принципите на пр. сигурност и пр. справедливост
б) Фаденхехт, Герджиков: крит. е правното положение на страните по ПО-то (метода на регулиране)
Пр. Н, к. третират страните като автономни (независими и равнопоставени) – ЧП
Пр. Н., к. уреждат отн. на власт и подчинение: ПП
(-) и в ЧП има Н, к. не третират страните като равнопоставени (сем.П – отн. м/у родители и ненавършили пълнолетие деца, м/у настойник и поставен под запрещение, Търг.П: корпорат. устроени ЮЛ – отн. м/у членовете; в Труд. П: отн. м/у Р-л и Р/С
(-) в публ П същ. отн. на равнопоставеност: м/у 2 министерства, м/у 2 общински съвета при скл. на споразумение.
в) Герм. пр. Т (Павлова): крит. е дали някоя от страните в ПО-то участва като носиител на властнически правомощия (т.е. дали упражнява властн. правомощия в това ПО)
Н на ПП уреждат отн., в к. еедната или и двете страни уч. като носители на власт
ЧП урежда ПО, по к. и двете страни не упр. властнически правомощия.
г) социалист. пр. Т: не признава делението на ЧП и ПП: защото не признава частната собственост в обл. на стопанството, а изхожда от ръководната роля на Д при осъщ. на стоп. дейност.
д) в действ. бълг. П: нормативна основа за делението на ЧП и ПП:
чл. 17, ал. 2 КРБ (собствеността бива частна и публична)
чл. 19, ал.1 КРБ (своб. стоп. инициатива)
чл. 17, ал. 3 КРБ (неприкосновеност на ч. соб-ст)
крит. е прилагането на различни принципи в двата дяла (М. Павлова)
4.Понятие за ГП:
а) С/д съветската Т: критерии за определяне на понятието ГП са:
предмет на регулиране: имуществени и свързаните с тях неимуществени отн.
НО – понятието “имущ. отн.” не е изяснено + м/у имущ. и свързаните с тях неимущ. отн. действат не само Н на ГП
метод на правно регулиране: властнически <-> метод на автономията
б) Таджер, Фаденехехт, Павлова: ГП трябва да се х-ризира с правни белези, к. произтичат от пр. Н
 Определение: ГП като обективно право е съвк. от пр. Н, к. уреждат пр. положение на ГП-субектите (ФЛ, ЮЛ и Д) когато те не упражняват властнически правомощия и ПО м/у тях. ГП-Н се прилагат субсидиарно (само когато специални Н не изключват приложението на общите Н на ГП).

5.Система на ГП: тя включва критериите и начина за разпределение и подреждане на пр. Н. Системата е обективно обусловена от естеството на отн., в/у к. въздействат правните Н, от тяхното съдържание, от изисквания за практическо удобство.
а) Институционна с-ма на ГП: по-стара, възприета от Институциите на Гай, въз основа на нея е изграден Code Civil от 1804:
Въводен отдел: публик., действие и прил. на законите
“За лицата”: правни разпоредби за пр. статут на ФЛ, брак, родит. власт, настойничество
“за имуществата и разл. видоизменения на собствеността”: ВП
“за различните способи за придобиване на собственост”: НаслП, ОблП, давност и владение
б) Пандектна система на ГП: възприета от BGB: кодекса се състои от:
Обща част: общи правила, к. важат за всички ГПО
Специални части по клонове: ОблП, ВП, СемП, НаслПф
в) Система на българското ГП:
Липсва ГК
преобладават привържениците на пандектната система на ГП
Обща част на ГП: Общи правила за ГП-Н + общите институти за отделните ГПО
Вещно Право: пр. уредба  на отн. по придоб., упражняване и защита на П на собственост и др. вещни права, които са най-чести обекти на гражд. оборот.
NB! това е разликата от класич. пандектна система: у нас се счита че ореди да се регламентират пр. средства ч/з к. се привеждат в динамика е необходимо тези отношения да се уредят по вид, съдържание и защита.
ОблП: най-големия дял на ГП: общи правила за изт. на облиг. отношения, изпълнение и неизпълнение както и др. способи за погасяване на облиг.отн.
Авторско П: Пр. режим на правата върху творческите произведения на литературата, науката и изкуството, договорите за отстъпване на правата за използване на тези обекти от др. лица.
* Пр. режим на индустриалната собственост: с/д М. Павлова той не се вкл. в ГП – той урежда правата в/у немат. блага със стоп. значение, а правата св. със индустриалната собственост имат редица особености в срв. с Н на ГП, к. дават основание за обособяването им в отделен отрасъл:
правата в/у преоблад. част от тези блага възн. от ИАА, издаден при съблюдаване на спец. производства, регл. с повелителни пр. Н
защитата на тези права в редица случаи се осъщ. по адм. ред
нац. зак-во в тази област значително е повлияно от М/ун. конвенции по к. РБ е страна
* СемП и НаслП: С/д Мара те са част от ГП
СемП урежда имущ. и неимущ. отношения м/у лица, к. са св. помежду си чрез брак, произход, родство или осиновяване.
НаслП урежда преминаването на имущ. права на 1 ФЛ след неговата смърт към наследниците, к. то е определило със завещание и к. законът сочи като наследници по закон.

I.Съпоставяне и отграничаване на ГП от ТъргП, ТрудП, ГПП и МЧП
1.    ГП  и ТъргП

ТъргП
ГП
1. субекти
Н на ТъргП поставят изисквания, на к. тр. да отговарят ФЛ и ЮЛ за да придобият качеството търговец
не всички ГП-субекти са субекти на ТъргП
2. предмет на регулиране
само възмездни отношения: отношенията за производство и реализиране на стоки и услуги на пазара
с/д волята на субектите това могат да са както възмездни така и безвъзм. отн. по предоставяне на имущ. и неимущ. блага
3. изисквания за форма
по-малко изисквания с цел да не се спъва търг. оборот

4. отговорност
по-строги правила за отговорността на търговците, т.к. те притежават професионални знания и умения. Цел: гарантиране на правата на потребителите на стоки и услуги

5. Норми
по-голям брой имп. Н с цел гарантиране на сигурността в търг. оборот и защита правата на лицата, к. участват в него

6. Гласност
дава се гласност на опред. обстоят. св. с търг. дейност – предвидено в обществен интерес и в интерес на участниците в търговията

7. Търговски обичай
намира приложение търг. обичай
изгубил значението си
8. Пр-ва за защита на субективни права по ГПО и ТПО
универсалното принудително изпълнение се прилага само спрямо търговци
останалите производства са едни и същи

а) ГП и ТъргП се отнасят пом/у си като общо и специално право: ГП ще намери приложение, когато определен в-с не е уреден от Н на ТъргП
б) Едновременно с това част от в-сите на ЧП-регулиране са общи за ГП и ТъргП и не е възможно прилагане на ТъргП извън и независимо от ГП – генетичната и функционална връзка м/у двата дяла на ЧП е намерила израз в зак-вото на редица Д-и, к. нямат ТЗ.
Това е т.нар. дуализвъм в ЧП: ТъргП се обособява от ГП, без да губи връзка с него.
2.    ГП и ТрудП:
а) общи белези:
страни по ТрудПО: ФЛ и ЮЛ
правопораждащ ЮФ: договор
трудовите спорове:  разгл. се от общите граждански съдилища в гражд. дела
б) Разлики:


ТрудП
ГП
Правосубектност:
§1 ДР КТ: страна по ТрПО м. да б. и неправоспособни по ГП организации (напр. домакинства)

Отн. м/у Р-л и изпълнител на дог.
р/лят носи риска при неблагопр. развитие и упражнява дисципл. законоуст. власт при неизпълнение
изпълнителя на дог. в ГПО е независим,

3.    ГП и СемП
а) проф. Ненова, проф. Нисим Меворах: СП е отделен отрасъл от ГП
заради спецификата на отношенията, к. се регл. от нормите на СП – това са отношения м/у лица, к. са св. ч/з брак, произход или осиновяване => от определящо значение са личните, неимущ. отношения, к. се уреждат от Н на морала, а а не от Н на ГП => защитата на суб. права се урежда рез особеното брачно исково производство.

б) Таджер + Павлова: СемП е клон на ГП:
защото Н на ГП се отнасят и до неимущ. отн. и те не са по-маловажни от имущ. отн.
не бива да се подценява ролята на имущ. отн. в сем. П
§1 ДР на СК урежда възможността за субс. приложение на общите правила на ГП към сем. отн.!
В СК се съд. и Н от ГП-обща част – тези, к. уреждат институтите на настойничеството и попечителството, к. се прилагат спрямо поставените под запрещение
ако СП се отдели от ГП ще се прекъсне неговата връзка с НаслП
спецификата на сем. отн. и на пр. Н, к. ги регламентират не е така съществена, че да обоснове отделянетому в самост. отрасълл
СП е в тясна връзка с общата част на ГП – голяма част от общите институти на ГП намират пряко приложение в СП

4.    ГП и МЧП – вж лекции по МЧП!!!
а) общи черти: предмет на регулиране: ГПО
б) разлики:
Н на МЧП: те са колизионни и не съдържат ГП
МЧП е отделен отрасъл
м/унар. елемент в ГПО, к. са предмет на регулиране от МЧП – той се изразява в две насоки:
1)по повод на субектите: в резултат на някой от техните признаци (гражд-во, местожит-во, , седалище,…)
2)в резултат на местовъзникването на ЮФ по ПОто (сключен брак в чужбина, местоизпълнение на договор, уговорено в Д, различна от тази на местосключване,...)
МЧП е съвкупност от пр. Н, прилагани към ФЛ и ЮЛ в ГПО с м/унар. елемент.
5.    ГП и ГПП.Функционална връзка м/у ГП и ГП-с: матер. ГП обуславя ГП-с, а ГП-с има за функция да възстанови законосъобразното развитие на матер. ГПО
Тази връзка е права и обратна:
Права: влияние на матер. П в/у ГП-с
Обратна: ГП-с влияе в/у материалното П
5.1. абстрактно (нормативно) ниво: материалното право има присъщи форми на живот в ГП-с:
а) Права връзка:
незаконосъобразното разв. на матер. ПО води до специфични форми за защитата им – ГП-с ги урежда: напр. за разрешаване на пр. спорове: исков п-с, при неизп-ие на изискуеми зад-ия: принудително изп-ие, при застрашаване на дад. П: обезп. п-с;
* с оглед спецификите на матер. ПО-ия – има и особени искови пр-ва. (брачен п-с, пр-во по фин. начети, делбено пр-во и др.)
* с оглед различната соц. ценност на матер. ПОия: редица права с привилегировано положение в ГП-с получават по-улеснена и по-ефективна защита (напр. П на издръжка, П на труд. възнагр., несеквестируемост на някои права,…)
Приспособяване на ГП-с към усложненията на ГПО:
при >2 субекта: другарство, субективно съединяване на искове
при усложнения с оглед ГПО: ако м/у 1 и същи лица има повече матер. ПО: обект. съед. на искове
при други усложнения в ГПО: процес. правоприемство, допълнително встъпване и привличане, обратен иск, инцид. уст. иск, изменение на иска,…
б) Обратна връзка:
“нормативна” зав-ст на матер. ГП от ГП-с (Ж.Ст.): ГП-с обезпечава прилагането на материалноппр. Н ч/з организираната от него санкция
Социална връзка (обратна социална зависимост): колкото по-ефективен е ГП-с, толкова повече ще се спазват ГП-Н – чрез:
превантивното въздействие
ефективността на ГП-с води до бързо възстановяване на законос.. развитие на матер. ПОия
5.2. Връзка на ниво конкретното матер. П и конкр. ГП-с: конкретните материални и процес. ПОия
а) Права връзка:
В обл. на изпълнителния п-с: най-ярка:
за да има изп. п-с е необходимо да има доказано притезателно право (едно реално съществуващо притезание поражда П на принудит. изп-ие)
притезателното П тр. да е установено: необх. е изпълнително основание
В обл. на обезпечителния п-с: за да има такъв п-с тр. да има П на обезпечаване на иска: т.е.
да се представят убедителни писм. док-ва, к. доказват едно вероятно същ-що П:
вероятното същ-не на П-то
вероятната основателност на иска
опасността .че П-то м. да не се реализира
    или:
        да се представи гаранция по чл. 180-181 ЗЗД
В исковия п-с: връзката е твърдяно П:
без да има очертано спорно субект. матер. П в исковата молба няма П на иск!
дори да се отхвърли иска това не означава липса на защита и санкция: просто в този случай ще е защитено твърдяното от от-ка право (ако е подал отриц.уст. иск) или П-то на отв-ка, ко е заплашено от претендираното от ищеца право.
процесуалните роли на страните не са предопределени от ролите в спорното ПО! – всяка от страните има П на иск, но понеже твърденията им са различни и исковете им ще бъдат различни
б) Обратна връзка:
Защитата, к. материалното право получава ч/з ГП-с и която го възстановява
Други материалнопр. последици, функционално свързани със защитната последица:
от исковата молба: прекъсване на давността и поставяне в забава на длъжника
запор и възбрана: лишават дл-ка по изп-ието от разпоредит. власт в/у запорираните/възбранени имоти
Продажбана на дв. вещ, публ. продан на недв. имот, възлагането на вземането за плащане: лишават дл-ка от права, като същевр. ги прехвърлят в/у др. лица

III.Основни принципи на ГП.
Понятие: общи идеи и правила, от к. се ръководи з-лят, когато определя съдържанието на институти, отрасли или клонове на правната система.
Това са основни идеи и правила, к. проявяват своето обвързващо действие или в цялото ГП или в някои негови клонове. Те могат да бъдат закрепени в НА или да бъдат изведени по логичен път.
Най-често се формулират не като общи правила за поведение, а като общи изисквания спрямо определени субкети или ПОия или като техни общи х-ки.
Въз основа на тези принципи се извеждат общи правила за поведение.
Те се х-ризират с по-голяма стабилност от правните Н.
Чрез тях се осъществява ллогическата връзка м/у пр.Н в отделните институти, в клоновете на ГП и в целия отрасъл.
Значение:
при създ. и усъвърш. на пр. Н
при тълк.
при преодол. на празноти в гражданското зак-во
1.Самостоятелност на ГП-субектите и свобода за участието им в ГП-живот.
ГП-субектите не са подчинени на ДО или други пр. субекти, те свободно формират воля като се подчиняват само на интересите си.
а) чл.9 ЗЗД – признава възможността им свободно да определят съдържанието на договорите.
б) Освен това ГП-субектите свободно определят вида, формите и съдържанието на други свои обществени прояви, к. представляват ЮФ на ГП (напр. да се сдружават в ЮЛНЦ, да придосбиват права в/у немат. блага…)
2.Справедливост в гражданските ПО-ия: да се закриля и защитава всеки признат от Н на ГП интерес като се търси макс. съчетаване на интересите на ГП-субектите.
При колизия м/у интереси и права: приемат се критерии, к. са оправдани с оглед настоящи или бъдещи цели, к. обществото си поставя, но не и подчиняване на личните и колективните интереси на държавните! – чл. 18, ал.6 КРБ
При прилагане на абстрактните ГП-Н да се държи сметка за конкретните обстоятелства.
3.Равнопоставеност на ГП-субектите: ГП-Н предоставяат на ГП-субектите равни възможности за придобиване на права, тяхното осъществяване и защита и за участието им в ГП.
а) чл.6 КРБ
б) ГП-субекта не може да бъде едностранно обвързан с правно задължение от друго лице
в) Едната страна на ГПО не може сама да определея неговото съдържание или да го изменя и прекратява освен в изключителни случаи, в които законът допуска това.
NB! Равнопоставеността не изначава равенство на конкретните суб. права и зад-ия
4.Изискване за правна сигурност в ГПО:
а) изисквания за форма като условие за действителност на правните  сделки и др. правомерни пр. действия
б) вписване на обстоятелства и актове с ГП-последици в актове за ГС и регистри за населението
в) Вписване в нотариални книги на актовете за придоб., изм, и прекр. на вещни права в/у недв. имоти;
г) Регистрация на ЮЛ в специални регистри към окр. съдилища
NB! Чрез вписванията се защитават интересите на третите добросъвестни лица, к. черпят информация от тях
чл.493 ГПК (обст., вписани в регистрите се смятат за настъпили спрямо добросъвестни трети лица и обратно – невписаните обст. се считат за неосъществени)
чл. 78 ЗС: Придобиване на собственост в/у движима вещ чрез добросъвестно владение от несобственик
чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД: права, придобити добросъвестно от трети лица от приобретател по привидно съглашение се запазват.
чл. 33, ал.3 ЗЗД: при унищожаване поради крайна нужда не се засягат права, придобити от 3ти лица преди вписването на исковата молба
чл.88 ЗЗД: развалянето на договори, к. подлежат на вписване не засяга права, придобити от 3ти лица преди вписването на исковата молба

IV.

б) Търговско право: съвкупност от пр. Н, к. уреждат отношения при кръгооборота на стоки и капитали.
I.Теории за същността на ТъргП:
1.Самостоятелен отрасъл
2.няма единно ТП, защото има частно ТП и публично ТП
3.Самостоятелен комплексен правен отрасъл, който включва частноправни и публичноправни норми
4.ТП е специално ГП на търговците – то черпи институти от ГП, а голяма част от търговскоправните институти са модифицирани институти на ГП
II.Особености на ТъргП
1.опростеност на формата на сключване и доказване на сделките
2.сигурност на търговския оборот
3.защита на доверието
4.строгост и усилени санкции по отношение на търговеца
5.голям брой имп. Н
6.типизиране на търговскоправните институти
7.широко приложение на правния обичай
8.възмездно –еквивалентен х-р на отношенията
9.междунар. унификация на търговскоправните Н
III.Място на ТъргП в правната система
1.Деление на ПП и ЧП – водещ критерий е методът на правно регулиране:
а) за ПП е х-рен властнич. метод и субординарни отношения
б) за ЧП е х-рен методът на координация и отношения на равнопоставеност м/у субектите
2.Дуализъм в ЧП.
а) ЧП включва ГП – най-обширния отрасъл на П-то
б) в резултат на роенето на пр. отрасли се формира Търг.П, к. се обособява от ГП, без да губи връзка с него

IV.Отграничение м/у търг. П и др. правни отрасли.
1.ГП и ТъргП: връзката е функционална и генетична; взаимно проникване и взаимстване
2.МЧП: то е вид ГП, но с м/ународен елемент – съотношението му с ТъргП е като с ГП.
С/д Герджиков: МЧП не е самостоятелен отрасъл, а ГП с м/ун. елемент
3.Дружествено П: то се още е част от единното ТъргП
4.ГП-с:
а) п-сът защитава материалните П/З, к. се уреждат от ТъргП като материално право,
б) но има търговски институти, к. имат процесуален х-р: напр. търг. регистърно пр-во
    5. Правно на търговските предприятия (В Германия: предприятийно право): то включва елементи и на труд. П, в ц-ра са отношенията м/у наетите работници и соб-ка на предприятието.
V.Основни принципи на търгП: като цяло принципите на ТП се покриват с тези на ГП, защото ТП произхожда от ГП:
А)Принципи на ГП:
1.Всеки субект има свое имущество, к. му дава възм-ст да сключва сделки и да поема зад-ия
2.Свобода на договаряне, автономия на волята (чл.9 ЗЗД)
3.Забрана за неоснователно обогатяване
4.Равнопоставеност
5.Забрана за злоупотреба с право

Б) Специфични за ТъргП принципи:
1.Възмездно-еквивалентен х-р на отношенията в ТП: В ТП безвъзмездните актове нямат нормативна регламентация и не се извършват
2.Бързина, сигурност и опростеност:
а) Опростеност на формата на скл. и доказв. на сделките: с цел да се ускори кръгооборота на капитала. В ТП най-строгата форма е писмена с нотариална заверка на подписите
б) сигурност в търг. оборот: предполага:
публичност: осиг. се чрез манифестиране на персоналитета на търговеца ч/з института на търговските регистри, в к. се вп. съществени за търговеца обст.
изчерпателност на правноорганизационните форми: могат да се образуват само търговски дружества, регламентирани в съотв. зак-во.
3.Забрана за нелоялна конкуренция
4.З/д Герджиков: от особеностите на търговията се извеждат и др. принципи:
а) Зашита на доверието: изисква се в по-голяма степен отколкото е предвидена в ГП
За ТП са присъщи правила, к. гарантират в по-голяма степен правата на потребителя в срв. с правата на търговеца
едновременно с това се предвиждат и засилени санкции за търговеца: м/у търговци се дължат лихви, дори и да не са уговорени, в ТП по-често отколкото в ГП се  прилага институтът на солид. отг-ст, търговците често носят обективна отговорност (В транспортното П отг-ст се носи дори при невъзм-ст на изп-ието поради непреодолима сила)
б) Типизиране на ТъргП-институти с оглед динамиката на търг. оборот: така се постига ускоряване при скл. на търг. сделки, максимална унификация в съд-ието им и пр. последици, к. те пораждат – напр.: В ТП обемът на предст. власт м. да б. строго фиксиран, за разлика от ГП, където този обем се определя в зав-ст от волята на представлявания
в) м/ун. нификация на нормите: стремеж, к. се дължи на динамиката на стокооборота и на създаването на транснац. компании
VI.Обхват и с-ма на ТъргП
Става в-с за разделянето на пр. Н на групи и подреждането им в последователност – пр. институти на ТП.
1. С-мата на ТП включва:
1.1.    пр.Н, к. уреждат “търговците”-субекти и търг. предприятия – обекти, както и представителството на търговците
1.2.    Търг. сделки
1.3.    Ценни книги
1.4.    Защитата на конкуренцията и нелоялната конкуренция
1.5.    Търговска несъстоятелност
1.6.    М/ун. търг. право
2.    Трудности във връзка със систематизацията:
2.1.    търг. отн. са динамични и многообразни
2.2.    наличие на ПП-елементи: поставя се в-са дали са ПП или ЧП, търговски или не
2.3.    търг. отн. се регулират и от Н на др. отрасли
3.    Търг.П – ПП или ЧП?
а) Публично ТъргП: за такова се говори във вр. с ПП-метод на регулиране – напр:
наличието на процес. норми дава основание да се говори за процесуално ТъргП (института на несъстоятелността)
административно ТъргП
М/ун. ТъргП
б) Материално ЧП: ТъргП е преди всичко П, к. регулира търговския оборот и свързаните с него дейности. Търговията предполага преди всичко равнопоставеност на субектите и свобода на волеизявленията им – този факт определя ТъргП като ЧП.

в) Трудово право
I.Понятие.
1.Предмет на регулиране от ТрудП: трудовите отношения, в основата на к. стои трудът. Кръгът ООтн., к. се регулират от ТрудП е уреден в чл.1, ал.1 КТ и чл.1 ЗУКТС
2.Труд: ТрудП обхваща само полагането на зависим труд – трудът, полаган за другиго.
труд=работна сила(личен елемент) + средства за производство (веществен елемент).
При зависимия труд личния и веществения елемент принадлежат на различни субекти.
3. Трудови ПОия: отношенията м/у хората по предоставянето на раб. сила и полагането на зависим (наемен) труд.
II.Система на ТрудП.
1.Обща част: общи положения, основни принципи, общото понятие за ТрПО
2.Специална част: тя вкл. отделните институти на действащото ТрП. Тя вкл. 3 дяла:
а) Индивидуално ТрП: предмет на регулиране е ИТрПО: ПО м/у отделния Р/С и отделния Р-л. Обхваща в-си относно:
възникването на ИТрПО – основания и ред, по к. то възниква
Съд-ието и на ИТрПО – П/З на страните
Прекратяването на ИТрПО
б) Колективно ТрП: урежда колективните ТрПО: ПО, к. възн. м/у група наемни трудещи се, предстявлявани от определени от тях лица – ОС или най-често техни синдикални организации и Р-ля, група Р-ли или работодателски организации – за уреждане на общи в-си, к. възн. при полагането на наемния труд. Това са ТрудПО, защото се отнасят до в-си по предост. на раб. сила и полаганетона труда или са непосредствено св. с тях, а са “колективни” защото в тях участват колективни образувания.
в) Контрол за спазване на пр. уредба на ТрудПО и отг-ст за нарушаването и: част от в-сите са общи,а  други са специфични за всеки един от двата дяла.

III.Място на ТрудП в с-мата на бълг. П.
1.Самостоятелен отрасъл
2.Той е към ГП-отрасли:
а) ТрП произхожда от ГП
б) в осн. на отношенията, к. регулира стои обмяната на престации м/у страните
в) ТрП е изградено в/у равнопоставеност на страните и широко използва диспозит. начало
г) При непълнота в уредбата на ТрПО субсидиарно се прил. правилата на ГП – в някои сл. това изрично е посочено в закона, но в повечето не е, но се обосновава с ист. произход на ТрП и с имущ.елементи, к. съд. ТрудПО
NB! Това не означава, че трП е клон на ГП:
към ТрПО не се прил. ГП-разпоредби, ако има изрична ТрП-уредба
при празноти в институти на труд. зак-во, к. имат произход в АП – субс. се прилага АП!
3.ТрудП е към ЧП-отрасли: една значителна част от разп. на ТрП и цели негови институти могат да бъдат съотнесени към ЧП, но отделни нег. институти и пр. разп. се отнассят към ПП-отрасли и са от ПП-х-р. Но преобладаващата част от разп. на ТрП са от ЧП-х-р, защото уреждат отн. м/у  страните по ТрПО, а то в основата си има личен и имущ. характер, както и договорен произход. Все пак има и разп., к. пореди охраняваните от тях ценности изразяват обществен интересс и са от ПП-х-р.
IV.Отграничение на ТрП от др. пр. отрасли.
1.ТрП и ГП:
а) предмет на регулиране:
ГП регулира ГПО: имущ и лични неим. отношения
ТрП – регулира ТрПО: ПО,к. възн. при полаганетона зависим труд. ТрПО също съд. имущ и лични неим. отношения, но тези елементи нямат своя самост. съществуване, а са част от ТрПО
б) метод на регулиране:
ГП: диспозитивно регулиране на отн. м/у равнопост. субекти
ТрП: диспозитивно регулиране, но с моемнти, к. ГП не познава: Н за закрила на наемния труд, колективно договаряне и др.
2.ТрП и АП:
а) предмет:
АП регул. отн., к.възн. при осъщ. на изп. власт от Д – 1 от субектите винаги е орган на д.власт. Служи си с властн. метод
ТрП регулира отн. м/у страните при полагането на живия наемен труд – отн. на равнопоставеност, служи си с дисп. метод на регул., а когато установява отн. на подчинение м/у Р/С и Р-л целта е да се осъщ. ръководството и управлението на трудовия п-с.
б) Съприкосн. м/у ТрудП и АП: при контрола за спазване на труд. зак-во и АНО за наруш. му
3.ТрП и ОсигП.
а) предмет: осигП урежда осигПО: ПО м/у осигурените лица и осигурителите
б) метод: ОсигП се урежда с властн. метод на регулиране и установява едностр. зад-ия за субектите на тези ПО
в) ТрП и ОсигП са в тесни връзки и взаимод.:
значителна част от осигурените лица са Р/С
пир краткосрочното обществ. осигуряване ТрПО и ОсигПО същ. едновременно и паралелно, а при дългосроното обществ. осигуряване (пенсионното) – ТрПО е предпоставка за възн. и съществуването на осигПО
Има институти, к. са общи за ТрП и ОсигП, но те ги регулират и изучават от разл. аспекти: труд. злополука, профес. заболяване, безработица и др.

V.Метод на регулиране в ТрП (по Средкова)
1.С оглед начина на уст. на П/З на страните по ТрПО:
а) от д. зак-во:
централистично: преобладава, но вече по-рядко се определят централистично и фиксирано П/З на страните по ТрПО и все по-често се установяват само мин. Н за закрила на труда
децентралистично: локалко: създ. на правила отместни д. органи и о-ни на предприятия. За уреждане на специфични въпроси се приемат вътр. актове
б) чрез колективно трудово договаряне
в) чрез индивидуалния трудов договор
2.С оглед степента на свобода на страните по ТрПО да определят поведението си:
а) императивно регулиране
б) диспозитивно регулиране: за него има 2 граници:
установеното с имп. Н
покровителственото начало: м. да се уговарят само по-благопр. за Р/С правила
3.С оглед юрид. положение на страните една спрямо друга:
а) отн. на юрид. равнопоставеност: т.е. когато страните имат равни възм-сти да имат П/З по ТрПО:
при учред. на ТрПО: от тяхната своб. воля зависи да встъпят или не в ТрПО
при действието на ТрПО: от ТрПО произтичат “взаимни” П/З.
Особеност: в отн. м/у страните има подчиненост, но тя не е йерархическа! – тази подчиненост на Р/С е подчиненост на реда за работа, установен от Р-ля – на нег. указания и к-л при изп-ие на трудовата функция,. Това е подчинение, наложено от х-ра на съвместния труд, к. се осъщ. по ТрПОия – “организационно-техническа подчиненост”
- При прекрат. на ТрПО: страните са равнопоставени във възможностите си да го прекратят едностранно без предизвестие при оопр. от закона усл. и ред или по вс. време по вз. съгласие, но:прии прекрат. на ТрПО с предизвестие страните не са в равнопоставеност: Р/С може да го прекрати когато пожелае с предизвестие, а Р-лят – само при наличие на посочени в закона основания.

г) Международно частно право.
I.ЧП-отн. с международен елемент.
МЧП се интересува  от отношенията, развиващи се в международния гражд. и търг. обмен. Тези отношения се основават на п-па на равнопоставеност
1. Тези ПО обхващат:
1.1.    В-сите засягащи личния статус на правните субекти
1.2.    ЧПО от областта на търгП, СемП, НаслП и ТрудП
2.    Особеност на тези ПО: наличие на чуждестранен елемент
а) по повод на субектите: в резултат на някой от техните признаци: гражд-во, местожит-во, постояннно местопребиваване, седалище, …
б) В резултат на местовъзникването на ЮФ или ПО-то: брак, сключен в чужбина, местоизп-ие на договор, уговорено в Д, различна от тази на сключването му.
в) В ПОията, възникнали по повод на недв.вещи: статуса им се определя от з-на на Д, в к. се намират.

II.Понятие за МЧП: правен отрасъл, състоящ се от норми, уреждаюи определена група ООтн. с междунар. елемент, в областта на гражд. и търг. обмен м/у ФЛ и ЮЛ, м/у ФЛ, ЮЛ, Д и междунар. организации в условията на сътрудничество и взаимно зачитане на интересите на държавите. МЧП е съвк. от пр. Н, прилагани към ФЛ и ЮЛ в международните отн.
III.Функция на МЧП.
1.Колизионна концепция. МЧП не урежда отделна категория общ. отн., а осъщствява друга ф-ия:
а) Най-старо разбиране: да осигури екстериториално действие на националното право в случаите в които се налага, защото по принцип нац. П има строго териториално действие
б) да осигури екстериториалното признаване на придобити в чужбина права
в) да разреши стълкновенията м/у държавните суверенитети, к. възникват при ЧПО с международен елемент
г) да уреди стълкновението, к. се поражда м/у законите на отделните държави при ЧПО с м/ун. елемент (у нас: Ж.Сталев).
2.Регулативна функция на МЧП: Предназначението на Н на МЧП е да уредят определена група ООтн., като по този начин ги превърнат в ПОия (у нас: Кутиков). Аргументи в полза на този възглед:
а) основна черта на П-то: да урежда ООтн., ако отречем регулативната ф-ия на МЧП значи да отречем и регулативния му х-р
б) тази ф-ия подчертава че МЧП не се състои само от отпращащи норми, но и от материални норми, като те се създават дори с междунар. договори.
3.Зидарова: ф-ията на МЧП е в единство с неговия предмет:
а) първопричина за възн. на МЧП: ЧПО с междунар. елемент
б) необходима е специална уредба на тези ЧПО
в) Всички норми на МЧП имат като краийа цел уреждането на съотв. ООтн., но регулативната ф-ия се проявява различно:
най-силно: при матер. норми с пряко действие
най-слабо: при отпращащите норми – тяхната цел не е просто уреждане на стълкновения м/у законите на отделни държави – това е само междинна цел. Краийната им цел е да се даде пр. уредба на определен международен състав.

IV.Систематично място на МЧП – има различни теории:
А) Теории отнасящи МЧП към МП в широк смисъл
1.Теория за интегралния интернационализъм:  отнася МЧП към МП в широк смисъл. МЧП и МПП са дялове от единно МП
2.Теория на делегациите: м/у МЧП и МПП същ. тясна връзка, но МЧП е подчинено на МПП, което с наддърж. ии независими норми определя обсега на взаимодействие на ЧП-нормите.
3.Монетистична теория: МП е единно но проблемите на МЧП следва да се решават съгласно принципите на МПП
4.Теория за двойната природа на МЧП: то се състои от:
а) наддърж. норми: имат за задача да опр. кръга на компетентност на отделната Д при уреждане на ЧПО
б) вътрешнодърж. норми: те целят да дадат конкретна уредба на тези отн.

NB! Всички тези теории пренебрегват, че често вътрешното право, а не МП урежда ЧПО с МЕ!

Б) “Националистични теории”: отнасят МЧП към вътр. П, но считат. че пореди х-рните им особености, ЧПО с МЕ следва да се извадят от ГП (Сталев и Кутиков)
С/д Кутиков националното право на 1 Д се състои от:
1.Вътр. П: към него се отнасят всички пр. Н, уреждащи отношенията в пределите на суверенитета на 1 Д: те се уреждат от ВП-Н, но е възможно да се уреждат и от МП-Н, приети от Д-та.
2.МЧП: норми, уреждащи различни ООтн – от обл. на ФП, АП, проц.П и др., но к. се х-ризират с особеността, че надхвърлят пределите на проявление на суверенитета на 1 Д и навлизат в пределите на суверенитета на 2 и повече Д-и. Тези Н също м. да б. създадени чрез способите на ВП, но съществуват и Н с междунар. произход.
!!! В съвр. Теория споровете за систематичното място на отрасъла са отнесени към начина за уреждане на съотв. отношения

V.Връзка на МЧП с два други отрасъла:
1.МЧП и ВЧП:
а) с оглед предмета на уреждане
б) с оглед субектите на ПОта
в) с оглед източниците: често са в един и същ НА
г) влияние на ВЧП в/у МЧП
д) МЧП си служи с институти на ГП
е) В редица сл. Н на ВЧП се прил. в МЧП
2.МЧП и МПП:
а) и в двата случая имаме м/унар. отношения
б) основните принципи на МПП се отразяват и в МЧП:
принципът на държ. суверенитет
принципът на сътрудничество м/у Д-те
принципът за закрила на правата и основните свободи на човека,…
в) МЧП ползва и чисто международни източници: МД, обичай, …
3.
VI.Система на МЧП. Липсва кодификациа. Системата е доктринерна и отразява тази на ГП:
1.“Дял първи” на обща част: институти и в-си, общи за всички видове частни ПОия с МЕ – правна квалификация, допустимост или изключване и препращане, установяване съд-ието а чуждото приложимо право, основания за отказз за прилагане на чуждо право и последици, заобикаляне на закона, значение на принципа на взаимността и реторсията, решаване на стълкновения на закони
2.“Дял втори” на обща част: правни Н, създадено относно правното положение на субектите: личен статус, лични права, правоспособност, дееспособност…
3.Специална част: Н, уреждащи различни ПОия с МЕ: вещни, облиг., сем., насл, търг., труд., …

2.Източници на ГП

а) Особености на ГП-източници. Видове.

I.Понятие за изт. на ГП. Теории
1.Марксистката л-ра: материалните условия на живот в обществото
(-) – тези условия биха могли да окажат влияние в/у съдържаниетона пр. Н, но те не са източник в юрид. смисъл – те са само повод за създаване и поставяне в действие на пр. Н.
2.Първообразът от к. са почерпени идеи и нормативн ирешения при създ. на пр. Н – напр. РП – също не е източник!
3.Писменият документ, в к. се съд. текстовете на пр. Н – също не е изт.
II.Определение за източник на ГП – М.Павлова: Изт. на ГП е особен вид ЮФ, чийто специфичен белег е неговото правно действие. С/д установения правен ред този ЮФ има за последица поставяне в действие на нови ГП-норми и/или изменяне, отмяна, тълк. или спиране действието на преди това влезли в сила ГП-норми.
* Изт. на ГП се отличават от ЮФ по това, че последните пораждат, изменят и прекратяват ГПО, а не пр. Н!
III.Видове източници на ГП
С/д М. Павлова те са 5 вида, а с/д Ц.Торбов: те са преки (1. и 2.) и косвени (съд. практика, пр. наука, практика в обмена и справедливост!!)
1.НА.
Определение:
НА е волеизявление, к. се извършва от овластени от закона лица при съблюдаване на опред. ред и има за последица поставяне в действие на нови пр. Н и/или изменяне, отмяна, тълк. или спиране действието на влезли в сила преди това пр. Н. Чрез НА се установява писаното обективно ГП.
По принцип НА се издават от ДО с призната в КРБ или законите нормотворческа компетентност или въз основа на установена в закон делегация.
* Задължителни общи правила за поведение по изключение могат да се установяват от недърж. организации доколкото законодателството допуска това. Приемането на такива вътрешни НА от органи на ЮЛ с членствен с-в или др. се предвиждат в Н на ЧП и са проявление на принципа на самостоятелност и свобода на ГП-субекти при извършването на действия в ЧП-сфера
Задължителната им сила почива на волеизявленията на определени ГП-субекти – състава на органите на ЮЛ или на определени общности – т.е. на правни сделки.
Тяхната правна сила е ограничена само по отношение на лицата от съотв. ЮЛ или общност и рядко има пр. значение за др. лица.
1.1. КРБ
Тя е върховен закон и другите закони не могат да и противоречат (чл. 5, ал.1 КРБ)
чл. 4, ал.2 КРБ: Д-та гарантира субективните права на всички правни субекти (а не само на ФЛ – въпреки тясната редакция на текста)
Глава I урежда редица принципи, к. са от основно значение за ГП – такива са:
чл.5, ал.4 – относно съотношението м/у МД, по к. РБ е страна и вътрешното право
чл.6: принцип за равната правоспособност, забрана на привилегии – също е с необосновано тясна редакция – би следвало да важи за всички субекти на П-то
чл19 – принцип на свободната стопанска инициатива
чл.17 – възлага гарантирането и защитата на собствеността на закона
чл21 – земята е основно нац. богатство, обработваемата земя се използва само за определени цели
чл.15 – Д осиг. опазване и възпроизвеждане на околната среда
NB! – за ГП от важно значение е отговорността на държавата завреди,причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжн. лица – режимът на тази отг-ст е уреден в спец. гражд. закони
Гл.II - значение: възможност за пряко прилагане при липса на уредба за защита на субективните права в законодателството…
1.2. Кодекси, закони и др. актове на НС
    ЗНА: поражда пр. действие доколкото не противоречи на КРБ – за ГП от значение са разпоредбите относно: критиката на гр. з-н, реда за поправвяне на грешки в публикувани НА, действието на закона по време, отмяната, тълкуването, преодоляването на празноти чрез аналогия.
    СК: единствен кодекс сред източниците на ГП: съд. не само Н на СемП, но и отнасящи се до статута на ФЛ, както и иинститутите на настойничество и попечителство.
    Чисто граждаскоправни закони: ЗЗД, ЗЛС, ЗС, ЗН
    Комплексни: ЗСПЗЗ, ЗТСУ (?ЗУТ?), ЗЗК…
1.3. Постановления, правилници, наредби, инструкции и разпореждания на МС:
Те се издават въз основа на законите, кк. соъдържат основните правни норми. Чрез подзаконовите НА се доразвиват и конкретизират законите или се организира тяхното приложение.
ПМС: с тях се одобряват правилници за приложение на граждански закони или наредби и за прилагане на отделни разпоредби от тези закони
Подз. НА могат да се издават и въз основа на конкретна делегация, установена в закон (???) – напр. чл.62 ЗБНБ
Орган, на к. е делегирано право да издава подз. НА не може да го прехвърли на друг орган!
При прилагането на подз. НА, следва да се провери от правоприложителя основанието за издаването им и компентентността на органа к. го е издал (??? вж. ЗНА ?)
1.4. НА на министри и ведомствени ръководители
Министрите са овластени да издават правилници, наредби, инструкции и заповеди
1.5. НА на органите на местно самоуправление: общинските съвети

2.Тълкувателни решениия и постановления на ВКС
** Актове на КС? някои от тях се намират в тясна връзка с източниците на ГП:
тълкувателни РКС, с к. се тълкуват разпоредби на КРБ, пряко приложими в областта на ГП – с/д чл.149, ал.1 КРБ след публикуването и влизането в сила на тези решения тълкуваните разпоредби се прилагат в смисъла, изяснен в тълкувателното решение
РКС, с к. се постановява противоконституционност на ГЗ или на отделни разпоредби от него – чл.149, ал.1 т.2
** М/ународния договор като източник на ГП: чрез тях се предоставя м/унар. закрила на субективни права на бълг. граждани или се улесняват деловите взаимоотношения на българските субекит на ЧП с чуждестранни лица и държави
чл5, ал.4 – Мазстото на тези актове в йерархията на националните НА се определя от органа, к. ги е ратифицирал и потвърдил – ратифицираните от НС имат сила на закон, а потвърдените от МС – на актовете на МС
3.Правният обичай като изт. на ГП.
а) Възникване: постепенно, чрез продължително съблюдаване на определено поведение за урегулиране на взаимоотношенията между хората. С течение на времето се създава убеждението за необходимост от съблюдаването му и това поведение се превръща в задължително правило за уреждане на отношенията м/у членовете на обществото.
б) Причини за възникването на ОП: за да отгговори на необходимостта от урежжданена общ. отн. на хората, когато установената спрямо тях власт не е била още в състояние да упражни законодателна функция.
в) Фактори, к. формират правния обичай като пр. Н:
външен: продължително спазване на определено правило за поведение
вътрешен: съзнанието, че това се прави поради неговата задължителност
признание от Д – тя тр. да скрепи със санкция неговото спазване
г) определение: Пр. обичай е задължително правило за поведение, к. възниква в резултат на продължителното спазване със съзнание за необходимост и се признава от Д-та като пр. Н
д) Видове пр. обичаи в зависимост от отн. им с писаното право:
secundum legem: в съгласие със съд-ието на закона
praeter legem: чрез него действат правила, к. липсват в закона
contra legem: той противоречи на правила, к. се съд. в закона
е) приложение на пр. обичай в ГП: рядко се прилага: за разлика от НА, той следва да се установи от страната, к. се позовава на него. Пример на Таджер: ТР Н32 от 1969г. на ВС – при неспазено обещание за брак от страна на мъжа, к. е засегнало честта и доборото име на жената той дължи обезщетение – това обезщетение е присъдено на базата на ОП-норма, т.к. годежът не се урежда от семейното зак-во.
** В Търг. П: пр. обичай намира приложение в областта на превозите, особено в морското право, застраховките и др.
NB!!! Пр. обичай ≠ обичаи в практиката: (те се използват при тълк. на договори)
при обичаите в практиката липсва убеждението за задължителност – те се съблюдават за удобство, за икономия на време, за сигурност, защото отговарят на интересите на участниците в ГП-отношенията, а не поради необходимост. Имат значение при скл. и тълкуване на сделките, при изпълнението на ГП-задължения
обичаите в практиката се прилагат и когато съществува пр. Н, а пр. обичай – само ако липсва пр. Н
чл227, ал.2 ЗЗД: говори за “обичайни дарения” – те се определят съгласно обичаите в практиката

4.Правила на морала
4.1. Понятие: моралът се създава постепенно и непосредствено, без участието на Д или друга принудителна сила. Той сеустановява като господстващи в дадено общество възгледи, принципи и понятия за добро и зло, за порядъчно и непорядъчно поведение м/у хората. От идеите и принципите на морала се извличатт нравствено-етични правила за поведение (НЕПП). Санкцията при несъблюдаването им се проявява в неодобрение на нарушението от останалите членове на обществото, в преустановяване на социалните контакти с нарушитела.
Някои от НЕПП се възприемат от з-ля и се превръщат в пр. Н – тогава те са снабдени със санкция чрез държавната принуда.
4.2. Правилата на морала в ГП: В редица случаи в гражд. зак-во з-лят привлича морала като допълнителен източник на правила за поведение с пр. значение или на критерии за изясняване съдържанието на пр. Н и за оценка на поведението на ГП-субекти.
Моралът се счита за субсидиарен източник на ГП
а) “Добри нрави” е терминът, к. понастоящем се ползва в гражд. законодателство когато се имат предвид правилата на морала. С енго се уст. изискването за честност, коректност и благоприлиие в поведението на страните по ПО в обл. на ЧП.
б) “Добросъвестност” също е понятие с нравствено-етично съдържание – вж.
чл.12, 63, сл.1 ЗЗД – при установяване на вина, “добросъвестно изпълнение”
17 ЗЗД, 493 ГПК – във връзка със знание или незнание на определени ЮФ
4.3. Значение на нравствено-етичните категории в ГП:
    а) при тълкуване на разпоредбите на НА: чл.46, ал.1 ЗНА: ако в резултат на логическо тълкуване не може еднозначно да се изясни съд-ието на разпоредбата, като допълнителен критерий се привличат правилата на морала.
    б) при преодоляване на непълноти в гражд. зак-во чрез двата вида аналогия: чл.46, ал.2 ЗНА: съообразяването с правилата на морала е предвидено като предпоставка за допустимост и при двата вида аналогия. Тези правила имат допълнително значение, доколкото критериите, извлечени пряко от зак-вото не дават отг. дали аналогията е допустима.
    в) чл. 9 ЗЗД: тук добрите нрави, заедно с повелителните пр. Н са тези соц. категории, к. установяват рамките в к. се простира автономията на ГП-субектите сами да определят вида и съд-ието на договорите и останалите сделки, к. законът допуска да се сключат. Излизането извън тези граници се санкционира с недействителност: чл.26, ал.1 във вр. с чл.44 ЗЗД, чл.226, ал.3 ЗЗД
    г) З-лят изисква ГП-субекти да се съобразяват с изискванията на морала както в отн., които предхождат сключването на сделката, така и при изпълнение на своите ГП-задължения: чл. 12 ЗЗД: недобросъвестно поведение при преговори за сключване на договори в случай че виновно причини вреди е основание за гражд. отговорност.
    д) чл. 63, ал.1: Добросъвестността като 1 от крит. при преценка на вината като предпоставка за договорната отговорност.
    е) чл. 105, ал.1 СК: при прекрат. на брака се допуска отмяна на дарения на значителна стойност, извършени по време на брака се допуска само ако не противоречи на морала.
5.Справедливост.
5.1. Понятие. Справедливостта е правило за поведение, адресирано до правоприложителя, до правозащитния орган. То се отнася за случаите, когато няма конкретна пр. Н или тя е абстрактно формулирана. В тези сл. правозащитният орган е длъжен въз основа на зак-вото, като изхожда от своето правосъзнание и като се съобрази с обстоятелствата на конкрения случай да изведе кнокйретно правило за поведение на к. да основе правозащитния акт.
NB! Ч/з справедливостта не се създават нови пр. Н – прил и поле може да подпомогне з-ля при усъвърш. на действащото зак-во. Тя е средство да се достигне до конкретното правило с оглед на к. да се реши всеки пр. спор при отчитане на конкр. обстоятелства.
5.2. Значение. Чл. 52 ЗЗД: Справедливостта като източник за реш. на конкр. спор: обезщетението за неимущ. вреди се определя от съда по справедливост – т.к. тези вреди не подлежат на точна прарична оценка поради естеството си, съдията тр. да прецени размера им с оглед на конкр. обстоятелства и по свое усмотрение,, но в съответствие с принципите на обект. право и с указаниеята на общите актове на ВКС.
NB! В търг. П справедливостта не е изт. на П!

6.* Пр. значение на съд. актове в ГП.
6.1. Съдебната практика като съвк. от отделни съд. решения не е изт. на ГП: тълкуването, к. даден съд дава на съотв. пр. Н не обвързва другите съдилища да я тълкуват по същия начин.
        ** чл.20а ЗЗД – поставя в-са дали договорът не е изт. на П? – не е!
6.2. Постоянната съд. практика по тълк. и прил. на дадена разпоредба: не е изт. на П във формалния смисъл, но де факто е.
6.3. При противоречива съд. практика на ВАС и ВКС: чл.41 ЗСВ: могат да се издадат тълкувателни постановления, приети на съвместни заседания на пленумите на ВАС и ВКС.
6.4. При неправилна (противоречива) съд. практика: т.е. при различия в тълк. и прилагането на едни и същи разпоредби – чл. 84, т.2 ЗСВ: ВКС има за задаза да установи единство в практиката.
6.2..* Общи актове на ВКС.
а) Задача на ВКС е да упражни върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на закона. => При наличие на неправилна или противоречива практика: ОСГК на ВКС постановява ТР, с к. се дават указание за отстраняване на ггрешките.
б) Предложение за изд. на ТР м. да правят: чл86, ал.1 ЗСВ: Председателя на ВКС, М-рП и гл. прокурор
в) ТР на ОСГК на ВКС са задължителни зза органите на съдебната и изпълнителната власт (чл.86, ал.2 ЗСВ) => косвено те са задължителни и за субектите на ЧП
=> Общите актове на върх. съдилища не са НА във формален смисъл (т.к. върх. съдилища нямат нормотворческа компетентност)к, но те съд. общи тълкувателни правила и доколкото те засягат ГП-Н те следвва да се признаят за изт. на ГП поради задължителното единство м/у тълкувана Н и задължително тълкувателно правило.

IV.

б) Гражданскоправни норми – видове.

I.Повелителни и диспозитивни Н
Критерий: в чий интерес са предвидените в съотв. пр. Н последици: ако пр. субекти, отклонявайки се от диспозитива на пр. Н не биха засегнали обществен интерес, тогава става в-с за диспозитивна Н и пр. субекти м. да уговорят пр. последици, различни от предвидените в нея

1.Повелителни Н: т.нар. „Н от публичен ред“: такива са голяма част от Н на ПП (поради х-ра на неговите отрасли, регламентиращи орг-ията и дейността на д. институции, местното самоуправление и защитата на установения пр. ред).
а) ГП си служи с такива Н, когато установява пр. последици, к. засягат общонационални интереси
б) Характерен белег: адресатите им са обвързани да ги съблюдават, без да имат възм-ст да допускат никакви отклонения
в) В ГП такива са: Н, к. уреждат видовете ГП-субекти, тяхната правосп. и деесп. и останалите елементи от пр. статут на ГП-субекти, реда за възн., преобраз. и прекратяване на ЮЛ на ГП, формата на сделките, предвидена като условие за тяхната действителност, режима на недействителност на сделките, погасит. давност, преклузивните срокове и др.
г) отклонение от имп.Н: води до недействителност на пр. действие и непораждане на желаните пр. последици.

2.Диспозитивни:
а) Чрез тях се прояв. един от осн. принципи на ГП: самост. и свобода на ГП-субекти
б) Те също са задължителни правила за поведение
в) Х-рна особеност: пр. субекти м. да се отклонят от предписанието, съдържащо се в тяхната диспозиция, и да уговорят пораждането на др. пр. последици от съотв. ЮФ. Ако те не се възползват от тази възможност, дисп. Н урежда техните ПО
NB! Страните не м. да се отклонят от хипотезиса, защото това би означавало неприлагане на пр. Н
г) Диспозитивен х-р имат Н, к.: уреждат пр. последици, засягащи интересите на отделни пр. субекти, а не обществени интереси. Такива са голяма част от Н, уреждащи дог. отн. м/у пр. субекти
2А.) С/д ф-ията, к. изпълняват, диспозитивните Н биват:
а) тълкувателни: .рез тях се изяснява воляизявлението или съгласието на субектите, когато не е достатъчно ясно – напр. чл.72 ЗЗД (сроковете)
б) допълващи: те се прилагат, ако страните не са уговорили друго.

2Б.) С/д това дали ограничават възм-стта на страните да се оклоняват от предписанието:
а) Н със задължителна долна граница
б) Н със задължителна горна граница
в) Н с минимална и макс. граница
г) Н без опред. граница за свободата на страните да се отклоняват от предписанието им

II.Класификация с оглед приложното поле:
А. В зав-ст дали се прилагат за всички случаи от даден род:
1.Общи Н: те пораждат действие за всички случаи, к. имат дадени родови белези
2.Специални Н:те се прилагат само за тези сл. от рода, к. имат определени видови белези и установяват различия в пр. режим в срв. с общите Н
NB!  При едновременно действие спец. Н дерогира общата
Б. с/д действието им спрямо лицата
1.Общи: те се прил. за всички ГП-субекти
2.Особени: тесе отнасят до опред групи пр. субекти: ЗПП
В. С/д действието им по място:
1.Общи: действат на терит. на цялата Д
2.Местни (локални): Н, чието действие е ограничено до част от терит. на страната (опред. област, община, безмитна зона и др.)

III.Класификация с/д съдържанието:
А. В зав-ст от връзката пом/у им: условна класификация!
1.Самостоятелни: Н, чието действие не е св. по необходимост с наличието на др. Н
2.Несамостоятелни: те м. да намерят приложение само във вр. с др. пр. Н:
а) Н с отменително действие: пораждат действие само във вр. с тези Н, к. отменят
б) препращащи Н: с тях з-лят разпростира действието на една Н в/у случаите, за к. следва да се прил. друга Н (???) Препращането бива:
пряко: когато въз основа на препращането се прил. друга Н без да е необходимо тя да се приспособява към специф. особености на случаите, за к. се прилага: напр. чл. 240 ЗЗД
съответно: когато се налага посочената Н да се съобрази със специфичните особености на случаите, посочени в препращащата Н: напр. чл.44 ЗЗД
в) Пр. разпоредби, к. определят предмета на пр. уредба на НА, целите и задачите на НА, основните принципи, възприети в него, или легални определяния на понятия: напр. чл. 8, ал.1 ЗЗД, чл. 70 ЗС, чл. 110 ЗС (“недв. вещи” и “дв. вещи”)
г) тълкувателни пр. Н: те имат за предназначение да определят смисъла, в к. тълкуваната Н тр. да се прилага. NB! Дори да са приети по-късно, те влизат в сила към деня на влизане в сила на тълкуваната Н
Б. С/д това дали предписват определено поведение и какво е то: условно деление – всяка Н, к. задължава към активно поведение, съшевременно косвено забранява бездействието и обр.
1.заповядващи: пр. Н, к. обвързват адресатите с определено поведение – действие или бездействие – напр. чл.45, ал.1 ЗЗД, чл. 200, ал.1 ЗЗД
2.забраняващи: Н, к. съдържат забрана за определено поведение: чл233 ЗЗД
3.овластяващи: те не пораждат зад-ия с определено съд-ие, а уреждат възможността на адресата да има опред. поведение за задоволяване на неговите интереси: те пораждат възм-ст за придоб., упражн. на права или за внасяна на промени в съществуващи ПО: напр. чл.87 ЗЗД
В. В зависимост дали съд-ието на пр. Н позволява на правоприложителя да я доразвива като съобрази конкретните обстоятелства на случая:
1.Абсолютно определени: формулирани с понятия, к. не се поддават на по-нататъшна конкретизация – правоприложителя следва да ги приложи напр. чл. 2,3,4 ЗЛС (действията, к. могат да извършват пълнолетни, непълнолетни и малолетни); чл.18 ЗЗД,…
2.Относително определени: формулирани ч/з общи понятия, к. при прилагането им налагат да се отчетат конкретни обстоятелства или в съд-ието им изрично се изтъква необходимостта от конкретен подход: напр.: чл.16, ал.2 ЗЗД – “достатъчен срок”, чл.63 ал.2 ЗЗД – “грижа на добър стопанин”
IV.Материални и процесуални норми.

Материални Н
Процесуални Н
съд-ие
отнасят се до прид., упражн. и прекрат. на суб. права и съд-иетона защитата им при нарушение
регламентират реда и процес. ср-ва за защита на суб. права. Повечето са императивни
отн. м/у субектите
отн. м/у равнопоставени субекти
отн. са властнически: уч. правозащитните органи
прилагане
в определени сл. м. да б. приложени и от чуждестр. съдилища
недопустимо е прил. им от чуждестр. съдилища
обр. сила
обр. сила м. да им се придаде само с изрична разпоредба и при наличие на сериозно основание
за обр. сила важи същото
Особеност: прилагат се и спрямо заварените (висящи) процес. ПО

V.Презумпции
1.Понятие: предположения за неустановени факти, въз основа на вече установени факти, като се има предвид това, к. обикновено става при наличието на тези факти, се прави заключение за неустановени факти.
2.Определение: Формулирани в нормативни текстове заключения за наличието на неизвестни факти, като се изхожда от установени факти. Предположенията се основават на онези връзки и взаимоотношения м/у фактите в действителноста, к. обикновено, нормално съществуват.
3.Видове законни презумпции:
а) Оборими: при тях з-лят изрично предвижда възможност да бъдат опровергани, като се докаже, че макар даден факт да е установен, фактът, за к. е установена презумпцията не е възникнал.
Напр.: чл. 45, ал.2 ЗЗД – при непозв. увреждане вината се предполага до доказване на противното
чл.135, ал.2 ЗЗД: Предполагане на знание до доказване на противното ако 3тото л. е съпруг,…
б) Необорими: изп. се рядко: при наличието на опр. факти, настъпват материалноправни последици, к. не могат да се оборват.
Напр.: чл.109 ЗЗД: при доброволно върнат на дл-ка документ, зад-ието се смята погасено

VI.Фикции:
Приемат за съществуващ факт, к. не се е осъществил. При пр. фикция з-лят свързва с един неосъществен ЮФ, пр. последици, к. нормално могат да се породят само от друг факт, който в случая не се изисква да съществува.
Установяването на пр. фикция се прави само когато има достатъчно основания, наложениот изисквания за справедливост и соц. целесъобразност
Разлика м/у фикции и презумпции: при фикциите не се изхожда от типичните връзки м/у фактите в действителността, напротив –установяват се последици, к. нормално не биха могли да настъпят.
Напр. чл. 2, ал.1, б.”а” ЗН – заченатия се смята за роден; чл. 25, изр.2 ЗЗД: ако страната, к. е имала интерес от несбъдването на условието недобросъвестно попречи то да настъпи, условието се смята за сбъднало се, чл. 51 ГПК – при неизпълнение на зад-ие за увед. на съда при промяна на адреса, призовката се смята за връчена

в) Действие на гражданскоправните норми:
правните норми които регл. действието на ГП-Н биват: общи – чл.5 КРБ, чл.11, 13, 14, 15, 34-45 ЗНА, и специални – те се съд. в самите ГЗ, най-често в преходните и заключителните им разпоредби.
А) Действие на ГП-Н по време.
I.Влизане в сила на гражданския закон: действието на ГЗ започва от момента на влизането му в сила.
1.Публикуване в ДВ: задължителна предпоставка за влизането в сила: чл.5, ал.5 КРБ
То създава обектвина възможност за узнаване на съд-ието на зкаона от неговите адресати Задължителната сила на ГЗ се проявява независимо дали ГП-субектите са узнали за съществуването му или не: “ignoratio iuris neminem excusat”
2.Vacatio legis: срок, к. изтича от обн. на НА до влизането му в сила.  – с/д чл.5, ал.5 КРБ: 3 дни, освен ако в съответния НА не е предвиден друг срок.
Този срок е предназначе за запознаване със съд-ието на закона.

I.Отмяна и спиране действието на гражданския закон
Отмяна: преустановява действието на ГЗ за в бъдеще.
Отмяна≠неприлагане: при него законът не е лишен от задължителната му сила. Неприлагането може да настъпи вследствие от промени в соц. икон. отн., к. са довели до загубване на практич. значение на НА, но това служи на з-ля като основание да го отмени.
Отпадането на повода или мотива з аизд. на ГЗ също не води автоматически до отмяната му.
1.Срок на действие или определена цел, к. се съд. в самия НА – ммогат да са основание за отм. му – ако липсват такива основания, отм. може да се предизвика само с по-нов НА от същия или по-висок ранг!
“По-нов НА”? –
А.: Фаденхехт: решаваща е датата на подписване на указа от д. глава за промулгиране на закона
Б.: Таджер: решаваща е датата на обнародване в ДВ
В.: Павлова: нито А. нито Б. пораждат пр. дейсвие на НА => решаваща е само датата на влизане в сила на НА!
2.Отмяна с по-нов НА: по-новият НА тр. да има същата или по-висока степен от отменения.
а) Изрична отмяна: когато в отменящия НА изрично се изброяват НА ил пр. Н, к. изгубват силата си.
б) Мълчалива отмяна: в по-новия НА, без да се указват изрично кои пр.. Н се отменяят, се включват правила, к. уреждат по различен начин случаи, уредени в по-стар закон. Но трябва и двата закона да са общи или и двата да са специални:
по-нов общ закон не отменя заварен специален закон;
по-новият специален з-н не отменя изцяло заварения общ з-н, а само ограничава нег. прил. поле.
МД, ратифициран от НС, публикуван и влязъл в сила, може да отм. бълг. ГЗ, който му против.
Отмяната≠суспендиране действието на ГЗ: то означава непораждане на пр. действие от НА, к. не е отм. – напр. §3 ПЗР КРБ: заварените закони се прилагат само доколкото не против. на КРБ
Суспендиране на пр. Н от заварени закони се налага при приемане на нови принципи в зак-вото, к. не могат бързо да се развият в нови пр. режими, к.. да заместят остарелите НА
Мораториум: спиране на действието на ГЗ, к. се постановява се с НА при настъпване на изключителни обстоятелства като прир. бедствия, военни действия и др. под., к. представляват пречка за изп-ие на пр. задължения и упражн. на суб. права.
Спирането на действието може да важи за цялата страна или за отделни нейни части.
NB! чл.11, ал.3 ЗНА – дава предпочитание на изричната отмяна.

III.Обратно действие спрямо заварени ПО на ГЗ.
1.    Принципът: действие на ГЗ ex nunc: спрямо ЮФ, кк. са се проявили след влиз. му в сила, както и заварените висящи ГПО за в бъдеще. – чл.14
2.    Изключение: обратна сила.
2.1.    Понятието “обратна сила”:
А) Й.Фаденхехт: когато под нормите на един закон тр. да се подведат факти, извършени или настъпили преди влизането му в сила, за да добият от него своята нова пр. оценка, като се обезсилва или изменя пр. преценка, която тия факти са добили от закона, при чието формално действие те са възникнали. – т.е. с/д него става в-с за “нова юр. преценка на минали факти” – т.е. ЮФ или състояния от миналото, осъществени преди влизане в сила на новия ГЗ се подлагат на пр. квалификация с/д съдържанието на неговите пр. Н и търпят в зависимост от това и промени в правните си последици.
В този случай неминуемо се засягат интересите на ГП-субекти и => необходимо е да се изхожда от сериозни основания при придаване на обратна сила. Такива могат да са:
радикална смяна на х-ра на Д-та влседсквие от к. настъпват коренни промени в зак-вото
по съображения за справедливост или соц. целесъобразност.
Насоки на обр. действие на ГЗ:
а) Факти, к. при действащия ГЗ са били нищожни поради липса на форма, по съображения за сигурност да бъдат признати за действителни (напр. продажби на имоти)
б) превръщането на ЮФ от действителни при стария закон в недействиетелни – отново по съображения за стоп. целесъобразност: напр. ЗППДОбП: обявява за унищожаеми сделките на разпореждане с държ. и общинско имущ., сключени при явно неизгодни условия след. 1.1.1990
в) прил. на новия ГЗ към минали ЮФ, при което това довежда до съществена промяна в пр. последици на тези факти: Напр. §4 ПЗР на СК: въвеждането на общност в имущ. права на съпрузите, придобити по време на брака, се прил. и спрямо имущ. права по заварени бракове.
С/д Фаденхехт действието на ГЗ от минал момент е пр. фикция и законодателят си служи с нея само ако има достатъчно сериозни основания.
С/д Фаденхехт това, к. разграничава обр. действие на закона от действието му спрямо заварени ПОия са основанията, к. мотивират з-ля да преуреди минали ЮФ:
    а) ако преоценката на такива факти се дължи на качествени промени в пр. възгледи, от к. изхожад з-лят ще бъдем изправени пред обр. действие, въпреки че пр. последици настъпват ex nunc
    б) при текущо усъвършенстване на зак-вото, к. налага в бъдеще да се внеат промени в заварени ГПО, няма да има обр. действие, а законът ще действа съобразно правилото.
тълк. пр. Н: действат поправило с обратна сила от момента на влизане в сила на тълкуваната пр. Н с цел да се осигури еднаквото и прилагане спрямо всички правни субекти
ГПП-Н не спадат към това изключение – за тях е характерно че се прилагат спрямо заварените висящи процес. ПОия, а не с обр. сила.
Б) В. Таджер: С/д него обр. действие на закона дава освен нова пр. ооценка на минали ЮФ, и дейстие на ЮФ от един минал момент, предхождаю влизането в сила на новия закон – това действие на новия закон е “ex tunc” – когато ГЗ има обр. действие той се връща във времето и порежда пр. последици преди влизането си в сила.
Проф. Таджер смята, че прилагането на ГЗ към заварени факти и ПО но за бъдеще не е обратно действие на закона, ине е изключение от правилото за действие на закона по време.
2.2.    “Преживяване” на отменен ГЗ. Това са случаите, в които спрямо факти, осъществени след влизане в сила на ГЗ се прилагат Н на отменен з-н. Напр. §2, ал.9 ПЗР  на ЗП: правата на авторите на признати и внедрени изобретения, рационализации, открития се уреждат по отменените закони:- ЗИР и ЗОИРП
2.3.    Срокове: ако са започнали да текат при един ГЗ, отменен предиизтичането им от нов закон,:
§7 Преходни правила към ЗЗД: “Правилата за продължителността на давността и другите срокове, предвидени в настоящия закон, е могат да се прилагат към давностите и сроковете, които са започнали да текат при действието на стария закон, освен ако за завършването им по стария заккон изисква по-дълъг срок от оня който е предвиден в настоящия закон.
правилата на новия закон се прилагат само ако остатъкът от срока, к.следва да изтече според стария закон е по-дълъг от цялата продължителност на срока по новия закон – т.е. ако остатъкът на срока по стария закон е по-кратък, продължителността на срока се се определя от отменения закон

Б) Действие на ГП-Н по място
1.Принципът: ако в ГЗ няма изрично предвидени ограничения: територията в/у к. той действа е територията в/у к. се разпростира суверенитета на РБ
2.Извън територията на РБ: пр. Н на бълг. ГЗ могат да действат само въз основа на:
а) Н на МЧП
    б) М/у държавни актове
    в) по споразумение м/у засегнатите пр. субекти вс рамките на предоставената им автономия от правните порядъци, на к. са подчинени.
3.Ограничение на действието по място:
понястоящем: могат да са само:
ПМС, к. съдържат и ГП-Н, к. могат да имат огранич. действие само за определени области
актовете на общинските съвети: действат само на терит. на съотв. община.
4.Чуждестранни ГЗ, к. действат на терит. на РБ:  съгласно:
а) Н на МЧП
б) м/удърж. актове
в) по споразумение на заинт. страни, ако това не противоречи на повелителните Н на бълг. зак-во.

В) Действие на ГП-Н по отношение на лицата.
1.Принципът: ГП-Н се прил. спрямо всички ГП-субекти, освен ако от съд-ието им не следва друго
NB! Притежанието на бълг. гражданство не е условие за прилагането на бълг. ГЗ! – бълг. ГЗ намират приложение и за чужди граждани, лица без гражданство и с двойно гражданство.
2.Закони , к. се прилагат само спрямо определен вид ГП-субекти или определени групи субекти: Това са особени ГЗ, чието предназначение е да приспособяват пр. режим към вида на пр. субекти:
а) само за ФЛ: СК, ЗГР
б) само за опред вид лица: ЗЮЛНЦ (за ЮЛНЦ), ЗПП (за пол.партии)

3.Чужди ГЗ: могат да бъдат прилагани и спрямо бълг. граждани: според МЧП-Н и с/д чуждестр. зак-ва
4.Действие на ГЗ по място и спрямо лицата в Д с федеративно устройство.

към кой в-с?

Тълкуване на ГП-Н.
I.Необходимост от тълкуване
1.за да могат пр. Н да се приложат точно: правоприлагането винаги се предшества от тълкуване, т.к. невинаги може с туми точно да се предаде мисълта и волята на автора на НА
2.за да не се допускат несъответствия и противоречия: т.к. ГП-Н представляват логическо единство от правила за поведение – м/у отделните разпоредби в НА неизменно същ. връзки, по-късно издадени и влезли в сила пр. Н въздействат в/у прил. поле и съд-ието на заварените Н
3.с цел съобразяване на промените в соц.-икон. отн. с целите и съд-ието на Н: т.к. от издаването на НА неизбежно са настъпили промени

II.Понятие за тълкуване.
1.Тълкуването има производен х-р: тълкувателят е обвързан от:
а) нормативните текстове
б) правните принципи
в) мотивите на зак-ля и
г) всички обективирани данни, в к. пряко или косвено е изрразен мисълта и волята на нормотворческия орган
Тълкувателят не може да напуска тези граници.
чл.46, ал.1 ЗНА:
Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт, на основните начала на правото на Народна република България и на правилата на социалистическия морал.
2.Изводи от чл.46, ал.1 ЗНА:
а) правните норми са тези задължителни правила, които следва да се прилагат с/д точния им смисъл
б) до този смисъл може да се стигне само ч/з тълкуване => тълкуват се не само неясните разпоредби, а всяк нормативна разпоредба подлежи на тълкуване – преди да се разтълкува тази разпоредба не м. да се прецени дали е ясна
3.Критерии за изясняване на разпоредбата, посочени от чл.46, ал.1 ЗНА:
а) съобразяване с другите разпоредби, които се намират в определени връзки с тълкуваната – те също са обект на тълкуване;
б) целта на тълкувания НА: ако не са пряко формулирани следва да се извлекат в процеса на тълк.
в) основните начала на П-то на РБ: съшо са етап от тълкуването, до к. се стига ч/з тълкувателни методи
г) правилата на морала: само ако ч/з горните три не може да се изясни съд-ието на пр. Н.

III.Предмет и цел на тълкуването.
1.Обект на тълк.: текстовете на НА – нормативните разпоредби.
Обект на тълкуване е не само текстът, в к. пряко е формулирана пр. Н, а и всички нормативни текстове, к. имат отн. към него, поради това, че определят понятия к. са използвани в него, или ограничават прил. поле на нормата и др.
2.Цел на тълк.: от нормативната разпоредба да се изведе точното съд-ие на правната норма

IV.Становища в правната доктрина относно целта на тълкуването:
1.субективна теория: приема, че тълк. тр. да установи волята на зак-ля така, както тя е била изразена по времето на издаване на закона. Тълкувателя тр. да разкрие намеренията на зак-ля, като изхожда от:
а) нормативния текст;
б) мотивите към него
в) разискванията при обсъждането за приемането му;
г) повода за приемането му.
2.обективна теория (Теория на актуалния законодател): приема, че целта на тълк. е да се разкрие смисълът на закона като обективирана и изразена воля без оглед на намеренията на законодателя, запото когато НА се публикува и влезе в сила, той се отделя от своя автор, превръща се в една обективна даденост, от к. тр. да се изхожда при изясняване съд-ието на правната норма
NB! Двете теории не тр. да се противопоставят, а от всяка да се извличат рационалните идеи: при тълк. тр. да се държи сметка и за нуждите и духа на времето, когато се прилага пр. Н, защото тълк. се използва за доразвитие на правото.
3.Еволюитивен възглед за тълкуването: преобладаващ днес: с/д него законът следва да се схваща в онзи смисъл, к. най-добре отговаря на соц. му предназначение в момента, когато се прилага.
V.Видове тълкуване.
1.С/д това кой го извършва и дали тълкувателният акт е задължителен:
а) неофициално (доктринерно): може да се изв. от лица, к. не са носители на властн. правомощия; няма задължителна сила
б) официално: то се изв. от специално оправомощени от закона длъжн. лица. Те действат по своя иниц. или след сезирране от опред. органи/лица. Актовете, в к. се обективира резултата от тълкуването могат да са а) задължителни за всички или б) задължителни за определен кръг лица.
Офиц. тълк. може да бъде:
нормативно (легално): когато се извършва от орган с нормотворческа компетентност
* ако тълкувателният акт, изхожда от органа, издал тълкувания акт, тълкуването е автентично
офиц. тълкуване без нормативен х-р: ако тълкувателният акт не е норамтивен: напр. ТР на ОСГК на ВКС.
2.С/д това дали тълкуването се дава с оглед на конкретен случай или без да се съобразяват конкретните хипотези:
а) казуално: в мотивите на съд. реш. по гражд. дела
б) общо: в ТР на ОСГК на ВКС
3.С/д методите и средствата, к. се използват при тълкуване:
а) Първи етап: граматическо, езиково (буквално) тълкуване: то е св. с изясн. смисъла на езиковите термини, к. са използвани. при него се изхожда от правилата на науките за езика за да се изясни чрез значението на думите и връзките м/у тях смисълът на разпоредбата.
Правила за тълкуване на думите, употребени в пр. Н:
Обикновеното пред особеното значение на думата
Техническото пред обикновеното значение
По-широкото пред по-тясното значение
б) Втори етап: логическо (реално) тълкуване: към него се пристъпва, ако езиковото тълк. не може да разкрие смисъла на нормат. разпоредба. Намират приложение правилата на формалната и правната логика: законите за тъждеството и за изключеното трето, индукцията, довеждане до абсурд
Логическото тълкуване изисква и систематично тълкуване: тр. да се държи сметка за връзките на тълкуваната разпоредба с други текстове от същия НА, както и разп. от другги отрасли на обект. П.
При логическото тълк. се съобразяват и по-общите пр. принципи, под к. може да се подведе тълкуваната разпоредба
В логическото тълк. се включва и телеологичното тълкуване: при него смисълът на разпоредбата сеизяснява във вр. с целите на НА и на кконкретната разп.
То обхваща и съобразяване на ист. момент и соц.-икон. условия, при к. е била приета разпоредбата
ако е използвано чуждо зак-во: дали са допуснати отклонения от първоизточника
конкретният повод за изд. на НА
сравнителноправният метод: когато се сравн. близки по съд-ие Н от разл. пр. с-ми това помага да се вникне по-дълбоко в смисъла на тълкуваната разпоредба.
4.С/д резултатите от тълкуването:
а) потвърдително: когато се достига до един и същ смисъл на пр. Н в рез. и на езическото и на логическото тълк.: буквата съответства на духа на закона.
NB! При несъответствие м/у буквата и духа на закона предпочитание се дава на рез. от логическото тълк.
Когато логич. тълкуване коригира в количествено отношение резултата от езиковото тълк.:
б) ограничително: когато от логич. тълк. следва смисъл, к. е по-тесен от езиковата редакция на разпоредбата
в) разширително: когато буквата на разпоредбата е по-тясна от нейния смисъл
NB! Това тълкуване не е средство за разш. на прил. поле на тълкуваната разпоредба – ч/з него се изяснява смисълът на разпоредбата!!
Разлика м/у разширително тълкуване и аналогия на закона: при аналогия на закона правоприложителят извежда от закона правило, к. не е изрично установено в пр. Н, която се прилага по аналогия, а разш. тълк. може да бъде само в границите установени от пр. Н
когато несъответствието м/у буквата и духа на закона е пълно (т.е. иа качествено, а не количествено отн.):
в) поправително тълкуване:  ч/з логическо тълкуване следва да се установи смисълът на разпоредбата, ако това е възможно: грешките и неточностите се коригират ч/з логическо тълкуване.
г) отменително тълкуване: ако в рез. от тълк. се установи, че в гражд. зак-во има 2 разпоредби с противоположен смисъл и те са от еднаква степен (ранг), те взаимно се обезсилват.
ако ч/з логич. тълк. в словесната редакция на разпоредбата не може да се вложи разумен смисъл, следва да се приеме, че липсва правна норма.

VI.Критика на Гражд. закон:
1.Низша критика: преценява се кой е автентичния текст от закона: публикувания в ДВ
а) при несъответствия м/у изпратения за публикуване/или приетия/ текст и публикацията: само чрез нова публикация могат да се поправят
б) при грешки, допуснати от зак-ля при формулиране на НА: могат да се поправят само ч/з нов НА или поправително тълкуване
NB! Публикацията в ДВ поражда оборима презумпция, че НА изхожда от посочения в публикацията орган и при издаването му е спазен предписаният в зак-вото ред!
2.Висша критика: да се определи дали ГЗ е действителен (валиден) и дали поражда действие: преценява се дали:
а) НА е издаден от компетентен орган
б) дали органът, посочен в НА го е издал;
в) дали са спазени формалните изисквания по издаването на НА
г) дали ГЗ не е отменен или суспендиран
д) дали ГЗ не противоречи на НА от по-висш ранг
При противоконституционност: ако не е обявена от КС, з-нът се прилага, но съдът може да сигнализира органите, к. с/д КРБ са оправомощени да сезират КС
При подзаконови актове, к. противоречат на закон: съдът може да упражни контрол: ако констатира противоречие, той може да откаже да приложе подзаконовия НА и да се съобрази с по-висшия по ранг НА, НО съдът не е компетентен да отмени подз. НА, а може само да сезира органа, к. има такава компетентност!
VII.Конкуренция на граждански закони.
Когато един и същ факти или ФС може да бъде подведен под хипотезиса на 2 или повече пр. Н.
1.Едновременно (кумулативно приложение на ГЗ-ни. когато се прилагат пр. последици на всички ГП-Н, к. съдържат в своите хипотезиси даден ЮФ или ФС: възможно е само когато отделните пр. Н не целят задоволяване на един и същ интерес на пр. субекти, а има разлика в конкретните цели, к. преследват. Напр.: при забава на изпълнението на облиг. зад-ие, може да се търси реално изпълнение по чл.79 ЗЗД и обезщетение за мораторните вреди по чл.82 ЗЗД.
2.Алтернативно приложение на ГЗ-ни: когато може да се приложат пр. последици само на една от правните норми, к. вкл. в хипотезиса си ЮФ или ФС и това се определя по избор на заинт. пр. субект или на трето лице. Когато правните норми преследват сходни цели и защитават един и същ интерес на пр. субекти, те могат да се прилагат само алтернативно. Напр.: връщане на неправомерно задържана вещ, предмет на дог. за наем, може да се иска от наемодателя-соб-к или въз основа на чл.233 ЗЗД или с иск по чл.108 ЗС – по избор на правоимащия, но тя може да се получи обратно само веднъж!
3.Евентуално (субсидиарно) приложение: когато една от правните Н се прилага напълно със своитепр. последици, а прилож. на друга пр. Н за същия ЮФ зависи от това дали се налага, за да се защити пълно правният интерес на даден правен субект – тогава приложението на втората Н е субсидиарно.
Напр.: ако неустойката за неточното изп-ие на облиг. зад-ие не покрива напълно вредите, обезщетение по чл.82 ЗЗД може да се търси само за разликата до пълния размер на вредите.

Аналогия на ГП-Н.
I.Понятие за празнини в правото.
1.Наличие на празнини в П-то: когато липсва изрична пр. Н, к. урежда съд-ието на възникнали ГПО.
* На липса се приравняват и случаите, когато пр. разпоредба е неясна и ч/з тълк. не може да се изпълни с разумно съд-ие или има 2 разп. с едно и също прил. поле, но с противоположно съд-ие, поради което те взаимно се изключват.
Напр.: когато въз основа на чл.9 ЗЗД е сключен договор, к. не е изрично уреден в ГЗ-ни.
2.Преодоляване на празнините: дейност, ч/з к. се извежда правило за реш. на конкретен случай, без да се създава нова пр. Н. Празнината в зак-вото остава и тя м. да бъде запълнена само по нормативен път. Преодоляването на празнините е дейност по правоприлагане, а не вид тълк. на закона!
II.Правоприлагане по аналогия на закона.
Тя се прилага когато от една изрично формулирана пр. Н по логичен път се изведе правило с по-широко прил. поле, к. обхваща и неуредени изрично ЮФ
1.Предпоставки: чл.46, ал.2 ЗНА
а) да се установи,че има празнина в зак-вото
б) да има пр. Н. к. да отговаря кумулативно на 2 изисквания:
да се отнася до факти, притежаващи общи белези с неуредените изрично ЮФ
при вникване в смисъла на тази Н да се уст., че именно тези общи белези са изиграли решаваща роля при определянетто на пр. последици.
В този случай може да се направи извод, че в тази Н мълчаливо е заложено правило с по-широко приложение, к. обхваща в своя хипотезис и случаи, к.имат общите признаци, макар и да се различават от изрично уредените факти и отн.
в) Прилагането на дадена Н към изрично неуредени случаи тр. да съответства на целта на НА
г) Правоприлагането по аналогия тр. да не противоречи на морала: т.е. да е оправдано и от нравствено-етична гледна точка.
2.При правоприл. по аналгогия е допустимо известно приспособ. на пр. последици към особ-стите на неуредените случаи, но: чл.46, ал.3 ЗНА:
а) не могат да се обосновават ч/з аналогия наказателна, адм. и дисц. отг-ст.
б) не подлежат на аналогия и норми, к. уреждат само изчерпателно изброени случаи.

III.Аналогия на правото.
1.Прил. поле: ако липсва Н, к. да урежда близък до неуредения случай.
2.Основава се на: основните начала на правото и правилата на морала
3.Дейността на правоприложителя в този сл. включва:
а) извеждане на пр. принцип, от к. би могло да се изведе правило, приложимо за неуредените случаи. При липса на изр. разпоредби, к. формулират пр. принцип, правоприложителят следва да го изведе ч/з индукция от отделни пр. Н
б) от изведения принцип чрез дедукция следва да се изведе и приложи правилото, с помощта на к.  може да се преодолее празнината ида се даде защита на неуредения случай.
Напр.: чл.46, ал.2 ЗЗД не казва кой дължи обещетение за вредите, причинени при крайна необходимост.  Тази непълнота се преодолява като се изхожда от принципа “комуто изгодите от дадена дейност, нему и неблагоприятните последици”
IV.Правоприлагане с аргумент от противното.
1.Допустимо е само спрямо: пр. Н, к. уреждат изчерпателно изключенията от дадено общо правило
2.За всички случаи, к. не са уредени изрично действа правилото, к. е в противоположен смисъл на изключителната пр. Н
V.Правоприлагане с аргумент за по-силното основание.
Прилага се само за Н, к. уреждат пр. последици, съотносими по своя обем с пр. последици на изрично неуредените случаи. Правила:
1.Който има П да извърши по-голямото по обем и количество, по-тежкото, той има П/е задължен да извърши и по-малкото, по-ограниченото, к. не е уредено в закона.
2.На когото е забранено по-малкото, по-лекото, по-ограниченото, на него е забранено и по-голямото, по-тежкото, цялото, макар да не е уредено изрично
3.Условията, к. законът поставя за упражн. на по-ограниченото П, на по-силно основание е необходимо да се съблюдават и при упражн. на по-широкото по обем.
3. Правоотношения в ГП
а) Понятие. Видове.
б) Вещноправни отношения.
в) Облигационни отношения.
г) Семейноправни отношения.
д) Наследственоправни отношения.
е) Правоотношения в търговското право.

а) Понятие. Видове.
I.Понятието “ПО”. Различните ПО са конкретизация на правните норми.
1.Връзка с обект. П:
а) ПО възн. и същ. само доколкото пр. Н определят ЮФ, к. ги пораждат;
б) пр. Н определят съд-ието на ПО
2.ПО е легално понятие: зак-лят си служи с него, но не го определя, ПО е създадена от теорията научна абстракция
3.Определение: ПО е връзка, к. възниква въз основа на правните Н м/у лица, признати от тези Н за пр. субекти, която връзка се състои от права и задължения.
II.Понятието “ГПО”.
1.Връзка на ГПО с обект. П:
а) не е толкова непосредствена, че да е необходимо ЮФ, к. поражда ГПО да е предвиден в хипотезиса на конкретната пр. Н: въз основа на чл.9 ЗЗД субектите могат свободно да определят вида и съд-ието на договора, к. сключват, стига да не нарушават повелит. пр. Н и добрите нрави.
б) ЮФ, въз основа на к. възн. ГПО не е необходимо да са ЮФ на ГП – може и да са властнески волеизявления (АА, съд.реш.)
2.Видови белези, к. отличават ГПО от останалите ПО:
а) качеството на правните субекти, страни по ГПО: те са равнопоставени.
* Органите на някои от субектите на ГП имат двойствено пр. положение, защото същевременно са и д. органи – това са органите на Д и ПП-ЮЛ като субекти на ГП – те участват в ГПО не като носители на властнически правомощия, а като равнопоставени субекти.
б) ГПО се състоят от субективни гражд. права и зад-ия
3.Определение за ГПО: Това е възникнала въз основа на правните Н от конкретен ЮФ връзка м/у равнопоставени пр. субекти (ФЛ, ЮЛ и Д), к. се състои от субективни гражд. права и пр. зад-ия.
4.Връзка м/у субект. П и пр. зад-ие в ГПО: генетична и функционална връзка: пр. зад-ие възниква, за да може да се осъществи субективното П, а суб. право в повечето случаи може да се осъществи само ако се изпълни правното зад-ие.
5.ГПО има две страни: носител на субект. П и носител на пр. зад-ие. Всяка от тях може да включва един или повече субекти
6.ГПО и правен институт:
Пр. институт: това е съвк. от правни Н, к. уреждат определена категория ПОия. Тази съвк. от пр. Н представлява логическо единство, като връзката м/у тях може да се осъществява от:
а) един общ ЮФ, к. поражда регламентираните от тези Н ПОия
б) или връзката да е видът на суб. П, к. участва като елемент в регулираните от нормите на института отношения.
III.Х-ка на ГПО.
1.Съд-ие на ГПО: то се състои от 1 или > субективни права и 1 или > правни зад-ия.
2.Страни на ГПО: правните субекти, с к. е свързано съд-ието на ПОто
3.Предмет на ГПО: с него са свързани субективните права и правни зад-ия: може да са: предмети, вещи, човешко поведение, матер. блага, съвкупности от П/З или отделни права.
NB! ЮФ са предпоставка за възн. на ПО, но те не се включват в неговото съд-ие!
IV.Видове ГПО с/д броя на субективните права и пр. зад-ия, к. се включват в ГПО:
1.прости: те включват само едно суб. П и съответстващото му правно зад-ие. Простите ГПО са едностранни: едната страна има само субект. П а другата – само пр.. зад—ие.
2.сложни: при тях от един ЮФ, м/у едни и същи страни възн. 2 или > суб. права и пр. зад-ия.. Повечето от уредените в ЗЗД договорни и извъндоговорни отн. са сложни. Те биват:
а) едностранни: ако едната страна по тях е носител само на суб. права, а другата – на пр. зад-ия
б) двустранни: такива са повечето: всяка от страните притежава субект. права, но заедно с това поема и пр. зад-ия
в*) комплексни: те включват субект. права с разл. обекти и от разл. вид, к. се уреждат от разл. дялове на ГП или дори от други отрасли на ЧП. Напр.: членствено ПО на участник в сдружение с ид. цел може да включва и трудови или гражд. ПО по събиране на вноските на остан. членове.

б) Вещноправни отношения.
вж. Таджер част I

в) Облигационни отношения
I.Понятие. В Юстинияновата кодификация: "Облигация е правна връзка , чрез която сме обвързани по необходимост да извършим нещо според правото на нашата държава." няма лег. деф. в бълг. П
1.Определение: Обл.отн. е връзка м/у 2 лица – кредитор и длъжник, по силата на к. кредиторът има П да иска, а дл-кът е длъжен да престира нещо. Съд-ието на тази връзка включва субективното право на кредитора (вземане) да иска и получи от длъжника една престация и зад-ието на дл-ка да осъществи тази престация.
Кожухаров: Обл. отн. е ПО м/у 2 лица, по силата на к. едното – кредитор, има П да иска от другото – длъжник, една престация – осъществяване на определен резултат.
Конов: Правото на К едно субективно право, право на вземане. По силата на това имуществено субективно право К може да иска от определено друго лице осъществяването на един резултат, чрез който се задоволява негов признат правен интерес. В случай че този резултат не се осъществи – неизпълнение
Според някои автори в общия случай Д дължи резултат. Обаче има случаи, в к. той дължи поведение, а поведението се различава от резултата, напр. задължението на лекаря или на частния учител. Интересът на кредитора е:
а) легитимен кредиторов интерес: интерес, к. длъжникът е длъжен да удовлетвори - това, к. се дължи; Д никога не дължи удовлетворяване на целия К интерес.
б) общ кредиторов интерес: той се простира и в/у промените, к. следват изп-ието
!В случаите, в к. длъжникът дължи поведение,а не резултат, тогава дл-кът също дължи резултат,к. се осъществява ч/з самото му поведение
Длъжникът винаги дължи резултат и той бива:
1)първата последица от обективното изп-ие на дл-ка
2)самото поведение на дл-ка

Състав на облиг. ПО:
1. Правото на К да иска осъществяването на един резултат от Д.
2. Задъжението на Д да го извърши.

II.Относителност на обл.отн.
1.Обл. отн. е относително ПО: в него уч. определени лица: кредитор и длъжник:
чл.21,ал.1 ЗЗД:
Договорът поражда действие само м/у страните, а спрямо трети лица – само в предвидените от закона случаи.
2.Значение на делението на правата на абсолютни и относителни:
а) критерий за разграничаване: кръга на задължените лица
б) относителнителния х-р на обл. отн.: задължено е само лицето, к. се е задължило (защото обл. отн. създава едно ново положение, неговата цел не е да запази съществуващото). Обл. отн. обслужват придобиванет, движението, динамиката на материалните блага.
в) при вещните права (абсолютни): целта е да се запази съществуващото положение: вещните права уреждат статиката на материалните блага и тяхното ползване.
3.Обл. отн. е “относително относително”: в известен смисъл и облигационните права са до определена степен абсолютни: вътрешното съд-ие на обл. отн. е връзката м/у кредитора и дл-ка, а тази връзка също тр. да бъде защитена от 3ти лица – те са задължени да уважават това ПО по начин, подобен на начина, по к. са задължени да уважават и вещните права: да не пречат за осъществяването му –
чл.21, ал.2 ЗЗД:
“Трети лица, к. недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение”
4.NB! но обл. отн. не е абсолютно – защитата на обл. отн. е относителна: т.е.само с/у някои вмешателства, а не с/у всички: тя е защита само с/у този, к. недобросъвестно се намесва в него, за разлика от вещното право, к. е защитено с/у този, к. отнема фактическата власт – независимо дали е добросъвестно или не.
III.Облигационно отношение в широк и в тесен смисъл.
1.В тесен смисъл: отелното вземане; конкретното вземане на кредитора, на к. съответства едно зад-ие на дл-ка. НО такова изолирано обл. отн. се среща изключително рядко, а житейски – никога. Съдържанието на облиг. ПО се изчерпва с неговата претенция.
2.В широк смисъл: всички неща, които следват от правоотношението. Обл. отн., к. се състои от няколко права и зад-ия. Напр. наемателят може да пренаеме наетата вещ, да посреща дребните поправки - все права и възможности, които не са се родили заедно с основното субективно право, но са в тясна връзка с него.
Кожухаров: в този случаи изразът “ПО” обхваща и цяла серия странични права, зад-ия и възм-сти, к. възникват в полза на кредитора или на дл-ка в/у основата на установената вече м/у тях пр. връзка и к. се намират в пряка зависимост от нея.
Конов: това е делението на Таджер на прости и сложни ПОия: обл. отн. в тесен смисъл е една абстракция – има се предвид едно конкретно вземане, на к. във всички случаи съответства едно зад-ие, но по принцип “обл. отн.” се използва в широкк смисъл.
IV.Претенция-същност.
1.Понятие: претенцията е средство за защита на едно нарущено субективно П: тя възниква когато е нарушено сП => претенцията е винаги относителна, вкл. и при абсолютните права – възниква с/у конкретното лице, к. е нарушило съответното сП.
2.Вземане=претенция?
А.) Кожухаров (Виндшайд): кредиторовото П на вземане и неговата претенция са идентични неща. В този смисъл чл.118 ЗЗД не е основание за разграничение м/у двете понятия – с възражението за изтекла давност претенцията не се погасява, а само бива парализирана – не може да бъде осъществена по принудителен ред, а самата претенция остава.
Конов: П на иск в процесуален смисъл има всеки, к. твърди, че се нуждае от официална защита, но дали това П ще бъде уважено, зависи от това, дали ищеца има материално П  и дали то е снабдено с претенция => П на иск се разглежда като
а) процесуално действие на ищеца и
б) като материалноправна възм-ст
Б) Материално обясняние на претенцията (М.Павлова): счита, че претенцията е едно особено състояние на П-то, к. възниква в даден момент – тогава сП е в състояние на притезание, претенция или “П на иск в материален смисъл” – до този момент, сП включва в съд-ието си само латентна възм-ст спрямо задълженото лице да му бъде наложено принудително осъществяване на дължимото.
В) Процесуално обяснение на претенцията (Таджер, Сталев): претенция в материален смисъл не същ. – с/д тях претенцията е чисто процесуално явление: П на иск в процесуален смисъл е потестативното право да се защити нарушеното П в съда.
3.Кога възниква претенцията при вземане с уговорен падеж (отложено вземане)?
а) иск предявен в съда преди настъпване на срока ще бъде отхвърлен, защото няма претенция: кредиторът до падежа има вземане, той може да се разпореди с него, може и да поиска това вземане от дл-ка и дл-ка може и да го плати, но дл-ка може да се позове на срока и да откаже да плати – тогава искът, предявен в съда ще бъде отхвърлен. (възражение за предварително предявен иск – дилаторно възражение)
б) неизискуеми вземания: те не м. да бъдат принудително осъществени, но при доброволно плащане, даденото може да се задържи, защото не е дадено без основание. (арг: чл.118 ЗЗД)
Такива са:
вземания с ненастъпил падеж
погасени по давност вземания
естествените права (“зад-ия от бас”)
4.=> Претенцията е материалноправната годност на 1 сП да бъде принудително осъществено: тя се различава от процесуалното П на иск, ч/з к. се осъществява претенцията (то е средството)
5.NB! ако страната не предяви възражението си – тя м. да б. осъдена: съдът не съобразява служебно.
Т.е. в общия случай претенцията е иманентно присъща на облигационното вземане, но в редица сл. тя е парирана от възражения
V.Дълг и отговорност.
1.Дълг: това е зад-ието на дл-ка, к. съответства на вземането – обвързаността на дл-ка да осъществи изискуемия резултат.
2.Отговорност: многозначен термин:
а) гражданска отговорност: при неизп-ие на зад-ие, с к. на кредитора са причинени вреди, възниква зад-ие за обезщетение; гражд. отг-ст е зад-ието за обезщетение на вредите от гражд. правонарушение – дл-кът отговаря за последиците от виновното си поведение, а понякога и за невиновни действия и за чужди действия. “Отговорност” като едно вторично зад-ие за поправяне на вреди, к. възниква за длъжника ако не е изпълнил едно свое “първично” зад-ие. Бива:
договорна отговорност:
деликтна отговорност: ако дл-ка не е изпълнил общото зад-ие да не се вреди другиму
Дл-кът отговаря за дълга си – за неговото изп-ие и за последиците от неизп-ието му
б) “отговорност за евикция”:
в) застрахователят отговаря при настъпило застрахователно събитие за заплащането на обезщетението.
г)  ОблП се интересува от имуществената длъжникова отговорност: ако дългът не бъде изпълнен от дл-ка, кредиторът добива П да иска да бъдат поставени в действие установените от Д-та съдебноизпълнителни мерки с/у длъжниковото имущество – това е редът, по к. кредиторът посяга в/у това имущество и реализира имущ. отг-ст на дл-ка си.
Чл.133 ЗЗД:
“Цялото имущество на дл-ка служи за общо обезпечение на нег. кредитори, к. имат еднакво П да се удовлетворяват от него, ако няма законни основания за предпочитане.”
3.Съотношение м/у дълг и отговорност:
Кожухаров: кредиторовата претенция е “личния” елемент на облиг. отн., а “имуществения” елемент е длъжниковата имущ. отговорност:
а) ако се дължат вещи или пари: кредиторът има П да иска един дължим резултат, за целта той има пртенция с/у дл-ка, к. дължи този резултат. Ако дл-кът не го осъществи дори след като е бил осъден с влязло в сила съд. решение, което го задължава да изпълни, тогава кред. се насочва с/у имуществото на дл-ка и го използва за удовлетворяване на вземането си – започва изпълнителен п-с при който съдия-изпълнителя след покана за доброволно изп-ие насочва изп-ието към имуществото на дл-ка.
б) ако зад-ието е свързано с личността на дл-ка:
ако е заместимо: тогава зад-ието се замества с неговото парично изражение
* чл.80 ЗЗД: кредиторът има П и да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на дл-ка.
ако зад-ието е intuito personae или е зад-ие за бездействие: то м. да бъде изпълнено само доброволно от дл-ка – ср/ва за осъществяването му: глоба като стимул за изп-ие – чл. 421 и 422 ГПК
В англосакс. П: дл-кът се осъбда на реално изп-ие, в този сл. ако той пак не изпълни м. да бъде осъден за неуважение към съда.
чл.79 ЗЗД:
1)Ако длкъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
2)Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.
=> Длъжниковата отговорност е подчиненост на претенцията на кредитора.
4.Дълг без отговорност: т.нар. “несъвършено зад-ие” – такива са погасените по давност, и естествените зад-ия: в тези случаи длъжникът остава длъжник, но не е отговорен за дълга – принуд. изп-ие в/у имуществото му не се допуска, но изпълнието направено от длъжник ще е изпълнение, а не недължимо платено =>  то няма да може да се иска обратно.
5.Отговорност без дълг: когато нечие имущество е подчинено на претенцията на кредитора, но лицето не е длъжник напр.: лица к. са дали обезпечение на чужд дълг (реални обезпечения, поръчителство) NB! с оглед солидарната отговорност на поръчителя с длъжника, някои приемат, че и поръчителя е лично задължен.
VI.Интересът на кредитора
1.Постигане на дължимия резултат: така се задоволява интересът на кредитора от облиг. отн. – този интерес, к. го е движил да встъпи в облигац. връзка. Този интерес не е елемент на обл. отн., но осмисля и оправдава съществуването му – той е негова цел.
облигационното отношение е ср-во за задоволяване на интереса
2.Неимущественият интерес:
а) Теория за имуществеия интерес: счита, че обл. отн. предполага наличността на парично оценим интерес от изп-ието – аргументи:
имущ. интерес на кред. е разграничителен крит. м/у правни и етични зад-ия – ако се прибегне към ср-ва за принуда при етичните зад-ия ще се ограничи свободата на личността
ОблП е имущ. П, а имущ. П без имущ. съд-ие е вътрешно противоречие
С/д тази теория отношения, при к. кред. няма имущ. интерес не м. да се считат за обл. отн.
б) но неимущ. интереси също се нуждаят от защита => Кожухаров: тр. да се признае правна валидност на отношения с неим. интерес за кредитора, стига дължимия резултат да е правомерен и интересът да е достоен за защита.
3.Не обектът на престацията определя правната релевантност на обл. отн., а интересът на кредитора! и не е от значение дали този интерес е имуществен или не, а дали е достоен за защита.

г) Семейноправни отношения.
I.Понятие. СПО са предмет на регулиране от СемП
II.Определение: чл.1, СК: това са отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, настойничество и попечителство
III.Х-ка.
1.страни по СПО: могат да бъдат само ФЛ, не и ЮЛ
2.ЮФ: с/д чл.1 СК, СК урежда отношения, основани на брак, родство и осиновяване.
Бракът сделка ли е?
ФС на сделката
ФС на брака
1. волеизявление
1. осн. част на ФС на брака е волеизявлението на мъж и жена за встъпване в брак
2. насочено е към пораждане на пр. последици м/у равнопоставени лица
2. волеизявлението се прави с цел възн. на пр. последици
3. съд-ието на пр. последици се определя преимуществено от волеизявлението
3. По действащия СК встъпващите в брак не м. да определят съд-ието на брачното ПО – те са императивно посочени в закона
=> Бракът е еднороден с правната сделка (правомерно юр. действие), но има определени специфики като ЮФ. Проектът за нов СК предвижда въвеждане на брачен договор, с к. м. да се определят имущ. отн. на съпрузите по време на брака и след евентуалното му прекратяване. След приемане на новия СК, съотношението брак-сделка ще се проммени, а спецификите на брака ще б. редуцирани.
IV.Съд-ие на СПО.
1.В СК превес има уредбата на неимущ. отношения. основни неимущ. отн. са:
а) отношенията м/у съпрузи: чл.15 предписва, че те следва да се основават на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност
това е нравствено правило за поведение, пр. Н ли е то?
за да има х-р на пр. Н тр. да е предвидена санкция при неизп-ие и/или възм-ст за принудително изп-ие по предвидения в з-на ред – В СК и ГПК такава възм-ст не е предвидена, но  е възможно да се приложи.
неимуществените задд-ия са мислими само като доброволно изпълняеми, принудителното изп-ие не изглежда приложимо
Прилагането на пр. санкция е възможно, но не е предвидено във всички случаи – санкциите могат да настъпят само при развод, по исков ред, с произнасяне на съда за вината – тогава за виновния съпруг настъпват опр. пр. последици.
=>Уредените в СК неимущ. отн. могат да се разглеждат предимно като нравствени норми, к. в определени случаи придобиват правен х-р.
б) отношенията м/у родители и деца
2.СК урежда и правни институти, нетипични за ГП:
а) СИО: възниква само при скл. на брак и има х-р на особен вид съсоб-ст
б) издръжка: институт, при к. има едностранно, безвъзмездно зад-ие на един член от семейството да предоставя пари за издръжда на друг член на семейството.
в) деюридизация на опред. отн. в семейството: отпада идеята за правния х-р на определени услуги, к. се дават в семейството
3.Имуществени отн.

V.ГП и СП. СП част ли е от ГП или самост. отрасъл? спорът е чисто теоретически.
1.за неуредени в СК в-си приложение м. да намерят правилата на ГЗ: §1 ДР на СК
НО това важи само доколкото приложението им не противоречи на началата на СПО, защото СП има собствени, специфични принципи, к. не съвпадат напълно с принципите на ГП
2.С/д социалист. теория СП е част от ГП
3.Таджер, Цанка: Извън социалист. общество СП е част от ГП, но то има своите особености.
4.Практическо значение на този в-с: във връзка с институтите на настойнич-во и попечит-во
а) те на практика са упражн. на родителски П/З => част от СП
б) но става дума за участие на тези лица в гражд. оборот => част от ГП
Сега действащият СК ги посочва в чл.1, но ги отграничава от онези същински сем. отн., к. се основават на брака и родството
=> това са комплексни институти – те вкл. и ГПО и АПО и СПО и др.

VI.Особености на СПО.
1.Субекти: м. да са само ФЛ качеството им на съпрузи, родители и деца, роднини по произход и осиновяване.
2.Съдържание на СПО: П/З по тях имат особена х-ка: личен, поверителен елемент, интимен момент – той се проявява дори в имущ. отн. м/у членовете на семейството и придава специфичен облик на сем. отн.
3.СПО имат траен, продължителен характер: в съд-ието на това ПО има множ. разнообразни правом. от личен х-р – те непрекъснато се осъщ.; те се изпълняват така, че съд-ието на СПО не м. да се изчерпа – те се възпроизвеждат (т.е. изчерпването им също води до прил. на СП – напр. при развод)
* отн. м/у родителии и деца: ПО не се прекратява, но м. да се породи санкция – отг-ст на родителите, отнемане на родителски права
4.Правата не м. да се разделят на абсолютни и относителни.
изживяно е виждането, че детето е обект на родителската власт
вече се говори за “отговорност на родителя” за отглеждане и възпитание на децата
това, че децата не са навършили пълнолетие, е основание за осъщ. на допълнителни правом. и закрила на децата
5.Правомощията са св. с носителя: носят се само от лица, к. имат съответното качество на съпруг, родител и не могат да се прехвърлят на друго лице!
6.Особености във вр. с прекратяването: те не се прекратяват с изп-ие, основанията за прекрат. им са посочени в закона

д) Наследственоправни отношения
I.Понятие.
Това са ПО, настъпващи по повод смъртта на едно лице и уреждащи преминаването на имущ. на това лице към имуществата на други лица
II.Характеристика.
1.Субекти: всички познати ГП-субекти: ФЛ, ЮЛ и Д
* общината? – с/д изменения през ‘99г. чл.11 от ЗН: когато няма наследници, или всички наследници се откажат от наследството, наследството се получава от държавата, с изключение на дв. вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство – те стават соб-т на общината, на чиято територия се намират.
Въпреки това е спорно дали общината е м/у субектите на НПО.
2.ЮФ, к. пораждат НаслПО: ЮФ или част от ФС заедно с други ЮФ винаги е смъртта на едно лице.
3.Съд-ието на НаслПО: НаслПО са различни, но общо правило е, че във всяко едно НаслПО като елемент от съд-ието му присъства субективно право на наследяване
III.Субективно право на наследяване. (По Станева)
1.Понятие: призната и гарантирана от з-на възможност на едно лице да придобие имуществото на друго починало лице, т.е. да придобие едно наследство. То възниква в момента на настъпване на смъртта на наследодателя, но наследниците по закон или по завещание могат да изберат:
да изявят воля за придобиване на наследството като го приемат и станат титуляри на включените в него П/З
или да се откажат от наследството, с к. губят П си на наследяване и възм-стта да прид. включените в наследството П/З
2.Всички потенциални наследници придобиват П на наследяване, но само тези от наи-близкия ред го придобиват незабавно/безусловно и могат веднага да го упражнят – останалите наследници  от следващите редове имат П на наследяване, но то е под отлагателно условие – едно очакване на бъдещо несигурно събитие: отказ на наследник от предходния ред или недостойнство да наследява за наследник от предходния ред
3.Характеристика:
а) непритезателно П: титулярът на правото може сам да осъществи действията, св. с упражн. на правото и сам чрез своето поведение да задоволи признатия му от закона интерес без да е необходимо поведение на други лица (т.е. за осъществяването му не е необходимо поведение на насрещните задължени лица)
б) абсолютно право: Неограничен кръг на насрещно задължени лица: те дължат единствено бездействие и следва да не пречат на титуляра
в) преобразуващо потестативо право: то се упражнява ч/з едностранно волеизявление на титуляра, ч/з к. се предизвиква пр. промяна не само в собствената правна сфера, но и в чужда правна сфера (след като приемат наследството, правото на наследяване за наследниците от следващия ред се погасява)
г) наследството, като съвкупност от права и задължения, е специфичен обект на правоотношение.

е) Правоотношения в търговското право.

I.Понятие. Това са отношения при кръгооборота на стоки и капитали.
II.Понятие за “търговия”:
1.това е процес на преминаване на стоките от сферата на производството в сферата на потреблението – стопанска дейност, насочена към обмена на благата.
2.ТъргП опосредява този обмен на блага.
III.Видове търг. ПО:
1.ЧП-отношения на равнопоставеност: развиват се м/у търговци или м/у търговец и нетърговец
2.отношения по вертикала (подчиненост): м/у търговеца и Д-та  в лицето на нейните органи
IV.Х-ка на ТъргПО
1.Съд-ие на ТъргПО: търговски П/З – те биват:
гражданскоправни – голяма част от тях
модификация на ГПО: фирма – име, местожителство – седалище
специфично търговски: несъстоятелност
2.Обекти на ТъргПО: познатите от ГП обекти: вещи, действия, имущество, нематериални блага. Специфично търговски обект на ПО е търговското предприятие



4. Физически лица
а) Режим на правоспособността в ГП, ТъргП и ТрудП
б) Дееспособност. Степени, ограничаване и отнемане
в) Поставяне под запрещение
г) Настойничество и попечителство

а) Режим на правоспособността в ГП, ТъргП и ТрудП
I.Понятие за субект на правото: общото за всички субекит на ГП е, че обект. П им признава способността да бъдат носители на П/З
II.Пр. същност на правоспособността: това е абстрактната възм-ст на едно лице да бъде носител на П/З, к. могат да се породят въз основа на обек. право
III.Правоспособност на ФЛ в ГП.
1.Понятие:
чл.1 ЗЛС:
“Всяко лице, от момента на раждането, си придобива способността да бъде носител на П/З.”
а) “всяко лице”: има се предвид живо човешко същество
б) “способност”:
Таджер, В. Ганев: способност е синоним на “възможност”
М. Павлова: не е “възможност”, защото не зависи от волята на носителя, а това е качество.
2.Определение за гражд. правоспособност: признато и гарантирано от ГЗ качество, годност на всяко живо човешко същество да бъде ностиел на гражд. права и ГП-задължения
3.Начало на правоспособността на ФЛ: момента на раждането – т.е. отделянето на плода от тялото на майката.
а) важно изискване е плодът да е роден жив: т.е. детето да е поело въздух в белите си дробове.
NB! ЗЛС не изисква живороденото лице да е жиснеспособно (това качество се изисква за насл. правоспособност по чл.2 ЗН)
б) заченатият: с/д нашето зак-во той не се счита за правен субект, НО чл.2 ЗН уст. пр. фикция, по силата на к. заченатият се смята за роден, когато това се отнася до придобиването от него на насл. права.
4.Край на правоспособността на ФЛ: настъпва със смъртта на ФЛ
5.Съд-ие на гражд. правоспособност: обхваща всички субект. права и пр. зад-ия, к. могат да се породят въз основа на гражд. зак-во
6.правоспособност ≠ притежание на СП:
притежанието на сП е рез. от конкретни ЮФ или ФС, к. гражд. зак-во урежда като основания за придобиване на права
придобиването на права м. да настъпи само в полза на правоспособни лица
равна е правоспособността на всички ФЛ, но не и притежаваните от тях права
7.Правоспособност и дееспособност:
а)  деееспособността е възможността на ФЛ със свои лични правни действия да пораждат пр. последици;
б) правоспособността съпътства ФЛ през целия му живот, а дееспособността възн. тогава, когато то ФЛ стане способно деа извършва разумни пр. действия – с навършване на пълнолетие.
8.* Ограничаване на гражд. правоспособност на ФЛ (М.Павлова):
отнемането на гражд. правосп. на ФЛ е невъзможно, но с/д проф. Павлова е възможно тя да бъде ограничена – по изключение ит само в изрично уредени от закона случаи (но не и въз основа на волеизявл. на ЧП-субекти) – защото тя е уредена в обществен интерес с повелит. пр. Н. Хипотези:
а) ограничаване на правоспособността като санкция за извършени тежки престъпления: налага се само когато са предвидени като вид нак-ие в съотв. с-ви на НК:
гаранция с/у злоупотреби при налагането им: м. да се налагат само от нак. съдилища с присъда
тези ограничения по правило действат само временно
такива ограничения са: лишаване от възможност за свободно придвижване, за свободен избор на местожителство, и за упражняване на опред. профес. дейност
б) чл 73, ал.3 СК: Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди зад-ия чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни.

IV.Дееспособност на ФЛ в ГП. Обща х-ка.
1.Необходимост:
а) за да могат пр. субекти пълноценно да участват в пр.живот те тр. да могат да осъзнават съд-ието на пр. Н и разумно да насочват поведението си към едни или други пр. действия. Когато пр. субекти достигнат до интелектуално и волево състояние, к. им позволява да разбират пр. предписания и да формират и изразяват воля, к. може да предизвика пр. последици, обект. П им признава наред с правоспособността и възм-стта да участват с лични действия в пр. живот, наречено “дееспособност”.
б) Изискването за дееспособност е предвидено в обществен интерес – защото извършването на пр. действия от лица, к. не могат да осъзнаят техните пр. последици и разумно да насочват волята си, може да увреди техните интереси, и да създаде несигурност в правния живот.
2.Пр. уредба: чл.2-4 ЗЛС
3.Определение: С/д чл.2 ЗЛС това е възможността на едно лице чрез своите действия да придобива права и да се задължава
С/д М.Павлова: това е неоправдано тясна и неточна редакция, т.к. с оглед на чл.3 и 4 ЗЛС става въпрос за годност на едно лице да извършва пр. действия. Правни действия ще са волеви актове на ФЛ, съотбразени с правните предписания и с чието осъществяване правните норми свързват определени правни последици – тези правни последици могат да се състоят не само в придобиване на права и поемане на зад-ия, но и в внасянето на промени в съществуващи ПО (като изм., погас. или прекратяване на ПО)
=> С/д М. Павлова дееспособността е признатото и гарантирано от гражд.. закон правно качество на ФЛ със свои правомерни действия да пораждат пр. последици, к. могат да бъдат възникване, съхраняване, изменение, погасяване или прекратяване на субект. гражд. права и ГП-задължения.
4.Начало на дееспособността: чл.2 ЗЛС: “С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.”
тр. да е в момент от развитието на човека, в к. той е достигнал необходимата психо-физическа и интелектуална зрялост.
Нашето зак-во е избрало абстрактния подход: с навършването на определена възраст (а не конкретен  подход, с/д к. се приема, че деесп. настъпва в разл. моменти от живота на лицата – създава несигурност в пр. живот!).
5.Взаимоотношение м/у правосп. и деесп.:
а) дееспособност може да възникне само за правоспособни лица
б) М.Павлова: дееспособността се упражнява само в границите на правоспособността.
в) след като е възникнала, деесп. може да бъде напълно отнета при определени предпоставки - тогата П/З на лицето ще се упражняват ч/з действията на други ФЛ.
6.Пр. значение на деесп.: проявява се главно при скл. на пр. сделки и извършването на други правомерни действия.
7.Дееспособност и деликтоспособност. Понятие за деликтоспособност.
а) деликтоспособността е предпоставка за гражд. отг-ст при непозволено увреждане
б) при преценка на деликтоспос. е възприет неформален, конкретен подход:
чл. 47, ал.1 ЗЗД: Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, к. е причинил в това състояние, освен ако неспособноста е причинена виновно от самия него.
в) С/д съд. практика: Постановление на Пленума на ВС 7/1959г.
лицата под 14г. са деликтонеспособни, а
лицата 14-18г. са деликтоспособни поправило, осен когато не са разбирали значението на постъпките си или не са могли да ги ръководят
=> Деликтоспособността зависи от интелектуалните и волеви качества на конкретното лице и проявява своето пр. значение при извършванетона неправомерни юр. действия.

V.Степени на дееспособността.
У нас е възприет подход, с/д който дееспособността възниква постепенно – различават се три степени в нейното развитие: малолетие, непълнолетие, и гражданско пълнолетие. (М.Павлова)
С/д М.Павлова този режим е различен от възприетия в Германия, с/д който има ограничена и пълна дееспособност.
NB! Следва да се има предвид, че режимът на дееспособността е диференциран с оглед особеностите при извършването на пр. действия в отделните клонове на ГП – СП, НаслП, ОблП.
1.Гражданско пълнолетие: настъпва с навършв. на 18г. – от този момент ФЛ е способно да извършва всякакви правомерни действия, к. пораждат пр. последици.
а) Тази дееспособност може да се ограничава само по предвидения в закона ред за поставяне под запрещение. Дееспособността настъпва автоматично с навършв. на съотв. възраст и спрямо лица, к. не разбират значението на постъпките си или не могаат да ги ръководят.
б) По правило гражд. пълнолетие важи за всички клонове на ГП, както и за остан. отрасли на ЧП
в) Изключения:
Еманципиране на непълнолетни: чл.12, ал.2 СК: лица навършили 16г. могат да сключат брак ако важни причини налагат това – с разрешение на председателя на РС по местожителство на лицето след изслушване на непълнолетния, неговите родители или неговия попечител.
в този случай лицето става дееспособно преди навършване на пълнолетие (чл.12, ал.3 СК)
за еманципирания непълнолетен важи само 1 ограничение: той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на РС по местоживеенето му.
В определени от закона сл. е възможно волеизявленията на непълнолетни лица да пораждат пр. последици – хипотези:
за осиновяване на навършило 14г. дете се изисква нег. съгласие: чл.54, ал.1, т.4 СК
за изменение на собственото име на осиновено лице, навършило 14г. също се изисква неговата воля – чл.18, ал.1 ЗГР
дееспособност за членство в кооперация: 16г. – чл.7, ЗК
трудова дееспособност: настъпва на 16г. (чл.301, ал.1 КТ) – но до навършв. на 18 г. тези лица не могат да извършват тежки, вредни и опасни работи – необходимо е медиц. заключение и разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, забранено им е да извършват определени работи, избр. в чол.304, ал.1 КТ
по изключение и за определени длъжности могат да се приемат и
лица от 15 до 16г. – за извършване на работи, к. са леки и не са опасни или вредни за здравето и за правилното физическо и умствено развитие на лицето (необходим е 1. обстоен медиц. преглед и медицинско заключение, че са годни да извършват съответната работа и че тя няма да увреди здравето им или да попречи на развитието им и 2. разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай)
на ученически длъжности в цирковете: може да се приемат момичета, навършили 14г. и момчета, навършили 13г. вж. по-долу: “трудова дееспособност”
! Гражданската дееспособност се прекратява със смъртта или с поставяне на лицето под пълно запрещение.
2.Непълнолетни: лицата от 14 до 18г. възраст (чл.4 ЗЛС): те са ограничено дееспособни
Те могат лично да извършват правни действия, но за някои пр. действия се изисква попечителско съдействие и/или разрешение на РС. Цел: да се избегне увреждане на техните интереси поради недостатъчната им зрялост и опитност. Режимът обхваща 3 групи сделки:
а) Непълнолетните са напълно дееспособни, когато извършват сделките по чл.4,ал.2 ЗЛС:
да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди.
за тези сделки се изразходват незначителни средства
х-рно за тях е, че още със сключването им те се прекратяват
при преценка дали сделката е обикновена и дребна се съобразяват обстоятелствата на конкретния случай
да разполагат с това, което са придобили със своя труд
НО със такива средства непълнолетният не може да извършва сделките по чл.73, ал.3 СК –ако го направи тези сделки ще са нищожни
С/д М. Павлова: непълнолетният може да се разпорежда само с непосредствено придобитото от труда си => ако с тези ср-ва той е придобил вече някакво благо, разпореждането с него не се обхваща от чл.4,ал.2 ЗЛС
б) Сделките на разпореждане, к. непълнолетните м. да сключват са подложени на спец. режим:
необходимо е съгласие на родителите/попечителите
за отчуждаване на недв. и дв. вещи с изключение на плодовете и вещите, к. подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, к. се отнасят до имуществото на ненавършили пълнолетие деца, се допуска само с разрешение на РС по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза (чл.73, ал.2 СК)
“действия на разпореждане” – изброяването е примерно – става въпрос за пр. действия, к.  имат за последица загубване на сП или внасяне на качествени промени в него –
с/д практиката на ВС – Реш. Но. 91/1974 на ОСГК на ВС: “Разпореждането е такъв правен акт, с к. носителят на едно вещно право внася някаква промяна в него, като го прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява.”
“Действия, к. са насочени към запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи, използване, изплащане на зад-ия, сключване на договори за наем до 3г. и др. такива са действия на обикновено управление.”
в) Сделки на управление (с/д М. Павлова: “и сделки ч/з к. се извършват разпореждания в полза на непълнолетни лица”): те се извършват от непълнолетните с попечителско съдействие на родител или попечител:
С/д Р91/1974: “действия на обикновено управление” са действия, насочени къкм запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи, използване, изплащане на зад-ия, сключване на договори за наем до 3г. и др. под.
родител/попечител извършва одобрение на сделката само когато прецени, че тя е в интерес на непълнолетния
СК не поставя изискване кога тр. да се изв. волеиз. на родителя/попечителя => може да е преди или след скл. на сделката.
Не се изисква и определена форма за действителност на волеизявл. на родителя/попечителя, М. Павлова: дори ако сделката е формална
!!! Сделките, сключени от непълнолетни при несъблюдаване на изискванията по чл.73, ал.1 и 2 СК са унищожаеми по чл.27 ЗЗД
г) Нищожни са сделките, изброени в чл.73, ал.3 СК ако бъдат извършени от ненавършили пълнолетие лица:
такива са:дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди зад-ия ч/з залог, ипотека илли поръчителство
това не се отнася за сделките на встъпил в брак непълнолетен – за тях важи само ограничението по чл.12, ал.3 СК (за разпореждане с недвижим имот е необходимо разрешение на РС по местоживеенето му)
3.Малолетни: лицата ненавършили 14г. (чл.3 ЗЛС) Те са напълно недееспособни:
а) вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници
б) М.Павлова:  за действия на разпореждане с права на малолетни важат ограниченията по чл.73, ал.2 СК

VI.Режим на правоспособността в ТрудП (По Средкова):
A)Трудова дееспособност.
1.Понятие: това е призната от закона възможност на 1 ФЛ да поема П/З свързани с полагане на зависим труд и да ги упражнява лично.
2.Предпоставки за възникване на трудова дееспособност:
а) достигане на определена възраст:
обща (единна) мин. възраст в трудП: 16г.-чл. 301 КГ - ! изискването е императивно – нарушаването му води до нощожност на ТрПО
увеличена мин. възраст: чл.303, ал.1 КТ: 18г.: изисква се за постъпване на тежки, вредни или опасни работи, посочени в списък, издаден от МТСП
занижена мин. раб. възраст: допустима по изкл. в случаи, изрично посочени в закона:
15-16г. – за работи, к. са леки, не са опасни или вредни за развитието на лицата (кумулат.!)
лица под 15г.:
ученически длъжности в цирковете: навършване на 13/14г.
епизодични дейности в областта на изкуствата: няма долна възрастова граница
б) подходящо здравословно състояние: установява се с медиц. заключение – то уст. дали ФЛ е годно се определя от конкретната работа
в*) специални изисквания за замена на опр. длъжности (това не е “спец. трудоспособност”!): по ЗСВ, ЗНЗ и др.
г*) допълнителни изисквания, уст. от Р-ля: те тр. да са в съответствие с основните ПГ и със забраната за пряка и косвена дискриминация, уст. в КТ (чл8, ал.2) – м. да са: образователен ценз, професионална квалификация, трудов стаж, бълг. гражданство (за опр. длъжности), липса на съдимост,…
B)Работодателска дееспособност: определя се от 2 изисквания, к. се извличат от §1, т.1 КТ:
I.Р-л м. да е ФЛ, ЮЛ или неперсонифицирано образувание:
1.ФЛ: тр. да е граждански дееспособно по см. на ЗЛС – т.е. пълнолетно
2.ЮЛ: тр. да е създ. по установения в закона ред, к. е различен за различните категории ЮЛ
3.Неперсонифицирано образувание: то тр. да отговаря на 3 изисквания:
а) да има особен предмет на дейност: самостоятелно да наема Р/С по трудово ПО
б) да има самост. организационна стр-ра: т.е. да има свои органи
в) финансова самостоятелност: да разпологага с обособена разплащателна сметка
II.Р-ля тр. да има интерес от използването на чужда раб. сила и да има възм-ст за насрещна престация с/у използването и:
1.Да разполага с веществените елементи на трудовия п-с
2.да има производствена нужда от раб. сила с опр. колич. и кач.: най-често се изразява с щатни разписания¨вътрешен акт, с к. се определя необх-стта от опр. колич. и кач. раб. сила, както и мин. изисквания за съотв. длъжност
3.да има възможност за наср. престация: най-често ч/з обос. на фонд “раб. заплата” но ако е ФЛ или домакинство е достатъчно да има ср-ва за с к. да се разплаща

VII.Режим на правоспособността в търгП:
1.Понятие за търговец: такъв е всеки, к. по занятие извършва търговска дейност.
2.Признаци на търговеца по чл.1, ал.1 ТЗ: кумулативно!
а) Дееспособни ФЛ, ЮЛ или Д-та – т.е. субект на ГП
б) извършване на търг. дейност: някоя от изрично изброениете в закона сделки
Предполага се, че дейността се извършва от или за търговеца – т.е. той тр. да става носител на П/З по сключената сделка
Представител/търговски посредник: те също имат търговско качество, макар че извършват тези сделки от чуждо име а не за себе си
Не са търговци: прокуристът, търг. пълномощник, ликвидатор, акционер, ограничено отг. съдружник в КД и КДА, съдружник в ООД
в) извършване на търговска дейност по занятие: т.е. тя да няма случаен характер – това предполага, че лицето има намерение да превърне търг. дейност в източник на постоянен доход.
NB! продължителното прекъсване на търг. дейност няма погасителен ефект в/у качеството “търговец” – лицето престава да носи това качество едва след заличаването му от търговските регистри!
3.Дружеството като търговец: при тях е достатъчна самата правноорганизационна форма, за да бъдат признати от закона като търговци
а) Лег. деф. за дружество – чл. 63, ал.1 ТЗ: “Търговското дружество е обединяване на 2 или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства.” => още по формата си ТД отговаря на 2 от изискванията за търговец – ЮЛ, обединение за изв. на търг. дейност.
б) допълнително изискване за конституиране на ТД: вписване в търговския регистър (за разлика от ЕТ) – ТД възниква от деня на вписване!
4.Лица, к. не са търговци: чл.2 ТЗ: разграничението е с оглед вида на извършваната дейност, отказът засяга само ФЛ:
а) лица, к. се занимават със селскостопанска дейност – тя не се признава за търговска.
NB! това не означава че те не могат да придобият търг. качество – като образуват кооперация или при усл. на чл.1, ал.3 ТЗ: “За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, к. по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал.1.”
б) занаятчии, лица, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако дейността им може да се определи като предприятие по см. на чл.1, ал.3
в) лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища – пр. форма е дог. за наем – той е ГП-дог., а не търговски дог.
* Има допълнителни ограничения по чл..57 ТЗ – забрана за регистрация на ЕТ – не може да бъде ЕТ, лице, к.:
е в пр-во за обявяване в несъстоятелност
е невъзстановен в правата си несъстоятелен
е осъдено за банкрут

в) Поставяне под запрещение.

I.Необходимост.
С оглед формалния и автоматично действащ критерий за придобиване на дееспособност, при к. с навършването на определена възраст дееспособни стават и тези ФЛ, к. не са способни да извършват зряло и разумно правни действия.
II.Значение:
1.В интерес на самото лице
2.За осигуряване на сигурност и стабилност в пр. живот

III.Условия за поставяне под запрещение на непълнол. и пълнол. ФЛ: чл. 5 ЗЛС:
1.Наличие на болестно състояние на лицето:
а) слабоумие: недоразвитие по рождение; степените са различни: идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения
б) душевна болест: разстройство на психиката на умствено нормално развити лица: шизофрения, епилепсия, циклофрения и др.
* Алкохолизъм и наркомании: могат да са основание, само ако са причинили душевни болести
2.Болестното състояние да е причинило неспособност на лицето да се грижи за своите работи или да е намалило възможностите му за това. От значение е как се отразява това състояние в/у възм-стта на лицето за съзнателни действия и насочване на волята. Тази предпоставка е налице, когато:
а) лицето не може да възприема съд-ието на правните норми, значението на постъпките си и тези на други лица;
б) не може съзнателно да насочва волята си или да я управлява за постигане на опред. цели.
3.Болестното състояние и последиците от него да не са краткотрайни: т.е. да няма изгледи да преминат сравнително бързо.
IV.Лица, к. могат да бъдат поставени под запрещение (ако 3. е (+)):
1.пълнолетни/еманципирани непълнолетни: те могат да бъдат поставени под пълно или под ограничено запрещение
2.непълнолетни лица: те могат да бъдат поставени само под пълно запрещение

V.Ред за поставяне под запрещение: чл.275-277 ГПК
1.Иск за поставяне под запрещение: пред ОкрС по местожит-во на засегнатото лице
Искът може да се предяви от: съпруг, близки роднини, прок-ра и всеки, к. има пр. интерес от това
ответник по иска е засегнатото лице
2.Гаранции с/у злоупотреба на недобросъвестни лица:
а) участието на прокурор е задължително – независимо кой е предявил иска, той може да обжалва решението на първоинстанционния съд
б) лицето, чието запрещение се иска тр. да бъде разпитано лично от съда – при нужда се довежда принудително, ако се намира в болнично заведение и състоянието му не допуска да се доведе – съдът тр. да отиде при него за да го разпита.
в) ако след разпита съдът намери за необходимо той може да му назначи временен попечител, к. следва да се грижи за личните му и имущ. интерси до назнач. на настойник/попечител;
г) съдът преценява дали се налага назнач. на вещо лице
NB! медиц. заключение на експерта не обвързва съда, но ако той го отхвърли, следва да изложи мотиви за това
3.Съдът не е обвързан с вида на запрещението претендиран в исковата молба – той определя степента на ограничението въз основа на събраните док-ва
4.Решение на съда:
а) с което се уважава искът: има конститутивно действие –
при пълно запрещение: отнема се гражд. деесп. на лицето и то се приравнява на режима на малолетните
при ограничено запрещение: лицето се приравнява на режима, к. важи за непълнолетните лица
б) с к. се отхвърля искът: не засяга деесп. на лицето и няма конститутивно действие
5.Настойници и попечители по право (чл.128 СК):
а) дееспособният съпруг – при липса на такъв: родителите
б) ако запретеното лице е настанено в общинско заведение: управителя на това заведение
При а) и б) не се образува дело по настойничество и попечителство в общината
в)  във всички останали случаи: След като влезе ви сила решението, с к. лицето се поставя под пълно запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество, за да се учреди настойничество, за да се учреди настойничество или попечителство
6.Промяна на вида на запрещението или отмяна: когато има основания за това:
а) съдът може да бъде сезиран освен от лицата, к. могат да искат поставяне под запрещение и от органа по настойничество или настойника
б) производство: същото като при допускане на запрещението

г) Настойничество и попечителство.
I.Обща х-ка.
1.Разв. на зак-вото:
Сега: уредбата е единна: Глава Х на СК
До ‘85г.: диференцирана уредба:
за малолетни и непълнолетни – в СК
за запретени: в ЗЛС
2.Естество на отношенията, к. се вкл. в този институт:
а) м/у настойника и органа по настойничество: административни
б) М/у настойник/попечител и лицето под настойничество/попечителство: подобие на сем. отн.
3.Орган по настойничество и по попечителство: това е кметът на общината или определено от него длъжн. лице. Ф-ии и правомощия:
а) описва имуществото на недееспособното лице
б) назначава:
настойнически съвет (настойник+заместник+2 съветници)
настойник/попечител
в) упражнява надзор в/у настойника/попечителя:
може да спира действията на настойника и да предписва извършването на действия, след като вземе мнението на настойническия съвет
пред него се представя ежегодния отчет на настойника/по негово искане попечителят дава обяснения за своята дейност – при констатирани нередовности ОНП иска отстраняването им
II.Настойничество.
1.    Условия за учредяване:
1.1.    настойничество се учредява над:
а) малолетни лица, родителите на които са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права
б) лица, поставени под пълно запрещение: лица, к. немогат да се грижат за своите работи поради слабоумие или душевна болест. В този случай допълнителни предпоставки са:
искане за поставяне под запрещение: съпруг, близки роднини, прокурор, лица с пр. интерес NB! зад-ие на дл.лица, общ. орг-ии и гражд. на к. е известно, че е необходимо учред. на Н/П да съобщят незабавно на общинския съвет (???)
решение на съда за поставяне под запрещение
2.    Назначаване на настойник/попечител:
А) В случаите по чл 128 СК:
а) Настойник/попечител на малолетен/непълнолетен с неизвестни родители е управителят на специализираната институция, в к. е настанен малолетния
б) настойник на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запещение е неговият дееспособен съпруг – ако няма такъв – родителите.
В случаите по а) и б) не се назначава настойнически съвет и заместник попечител и не се образуват настойнически дела
в) извън случаите по чл. 128 СК: ОНП образува:
дела за назначаване на настойнически съвет на поставените под пълно запрещение
дела за назначаване на попечител и зам.-попечител на пост. под огр. запрещение
3.    До назначаване на настойник или попечител (в случаите в)):  ОНП извършва опис на имуществото на запретения и предпирма други охранителни мерки за личността и имуществото на последния. При нужда той може да възложи на опр. лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции.
4.    Формиране на настойнически съвет.
а) назначава се от ОНП
б) състои се от: настойник, зам.-настойник и двама съветници
в) длъжността е почетна
г) не се иска съгласие от настойниците/попечителите
д) подбор на лицата: желателно е да са роднини или близки, ако няма – лица с определени лични качества, които ще се грижат най-добре за интересите на…, желателно е да има лице с педагогическа подготовка.
5.    Непригодни лица: лица, к. не могат да бъдат членове на наст. съвет или попечители:
а) липса на юрид. годност: недееспособни, лишени от родит. права, осъдени за тежки ум. прест.
б) лица, к. не м. да са Н/П поради нецелесъобразност: лица к. поради болест, алкохолизъм, неморален живот, користно поведение, противоречие с интересите на поставения под запрещение или по други причини не са в състояние да изпълняват наст. или попеч. функции
6.    Настойник – зад-ия:
а) да се грижи за личността на поднастойния му, вкл. и за отглеждането, възпитанието и образованието на малолетния
б) да управлява имуществото му
тр. да уведоми ОНП в 1мес. срок за придобитото след учредяване на настойничеството имущ. на значителна стойност, к. се вписва в описа.
разпоредителни действия: съответно се прилага чл.73, ал.2 и 3 СК, разрешение на РС се изисква и за теглене на суми от влоговете на лицето
в) да го представлява пред 3ти лица
г) длъжен да внася паричните ср-ва на лицето под наст-во на негово име в банка – за несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва.
* местоживеене на поднастойния: при настойника, освен ако важни причини налагат да живее другаде. Ако местоживеенето бъде променено без съгласието на настойника, той може да иска от РС да издаде заповед за връщане на поднастойния му в определеното място за живеене.
7.    Надзор от органа по настойничество и попечителство. Правомощия:
а) той може да спира действията на настойника
б) да дава задължителни предписания
в) да постановява зам.-настойника да замести настойника в определени случаи
г) да прави промени в настойн. съвет
! Ако настойникът е извършил нарушение (неотчетени суми) ОНП м. да иска от РС да издаде изп. лист с/у него
8.    Отчет на настойника пред ОНП:
ежегодно
при освобождаване от длъжност
при поискване
Ако настойникът не се яви за отчет – глоба (0,20 лв….) и то от “председателя на окр. народен съвет”…
9.    Заместник-настойник: той замества настойника когато:
а) настойника е възпрепятстван да изпълнява зад-ията си или
б) ако възникне противоречие м/у неговите интереси и интересите на поставения под наст-во
В тези сл. ОНП може да назначи особен представител.
10.    Прекратяване на настойничеството: с отпадане на усл. за настойничество: навършване на 14г. или отпадане на пълното запрещение
III.Попечителство.
1.Условия за учредяване: назначава се за:
а) лица над 14г. но ненавършило пълнолетие, к. не е еманципирано
б) ограничено запретени
2.Сигнална ф-ия и охранителни мерки: като при настойничеството
3.Учредяване: от ОНП, назн. се попечител и зам.-попечител, подбор и непригодни лица: като при наст-вото
4.Попечител – П/З:
грижи за личността на подопечния
запазване на интересите му – имущ. и неимуущ. (попечителят дава мнение при осинов.)
дава съгласие за изв. на действия от подопечния:
за управителни действия: необх. е само неговото съгласие
за разпоредителни действия+ теглене на влог: необх. е разреш. на РС
5.Местоживеене на подопечния/надзор в/у попечителя: като при наст-вото
6.Няма отчет, но има обяснения на попечителя пред ОНП: при поискване от ОНП
При констатиране на нередовности, ОНП може да изисква отстраняването им.
7.Прекратяване на попечителството:
смърт
навършване на 18г.
освобождаване от ограниченото запрещение
встъпване в брак на непълнолетен
когато лицето престане да бъде без родители, к. са негодни да упражняват родит. права
IV.Преминаване на настойничество към попечителство:
1.навършване на 14г.: детето се освобождава по право от настойничество и ОНП му назначава попечител и зам.-попечител. До назн. им дейността се изпълнява от настойника
2.При преминаване от пълно към огран. запрещение: до назн. на попечител дейността се изпълнява от настойника.
5. Юридически лица
а) Понятие
б) Видове
в) Системи за образуване
г) Сдружения с нестопанска цел. Фондации.
д) Преобразуване, прекратяване и ликвидация на ЮЛ
е) Контрол за законност върху актовете на ЮЛ

а) Понятие за ЮЛ
I.Предимства на правната конструкция “ЮЛ”:
1.Това е правноорганизационна ф-ма, к. позволява да се обединят личните усилия на повече лица
2.Дава възм-ст за рационално използване на материалните ср-ва – ч/з разделянето на притежанието на ср-вата от управлението им от добре подготвени професионално лица
3.Може да се използва за ограничаване на отг-стта на пр. субекти, к. създават ЮЛ – защото ЮЛ е самостоятелен субект, със свое имущество и отговорност. Така едно лице се отделя като ФЛ и като търговец
II.Понятие за ЮЛ. Определение.
Липсва законово определение за ЮЛ. От уредбата му се извеждат отделни негови признаци:
1.То е създадено по силата на пр. Н: з/нът опрееля кой и кога може да има кач-вото ЮЛ – ЮЛ възниква и съществува само въз основа на закона. Кога едно образувание е ЮЛ:
а) ако изрично е признато от закона за такова
б) косвено: ч/з подчиняването му на режим, к. допуска да е страна по ПОия
2.ЮЛ е обособен правен субект, различен от ФЛ, к. го създават: ЮЛ се създава, за да бъде носител на гражд. П/З
3.ЮЛ може самостоятелно да придобива и упражнява П/З – така то се отделя от лицата, к. го образуват или участват в него при осъществяване на дейността му и се проявава като отделен ГП-субект.
4.ЮЛ отговаря самостоятелно за своите задължения
С/д Павлова: признаци на ЮЛ са и:
5.* ЮЛ има определено организационно устройство
6.* ЮЛ има свое имущество
=> Определeние въз основа на тези признаци: ЮЛ е субект на ГП, к. се създава по определен от закона ред, за да може самостоятелно да придобива и упражн. права и зад-ия (ч/з своите органи) и да отговаря по тях.

III.Съд-ие (субстрат) на ЮЛ.
1.материално съд-ие (субстрат, състав): това е имуществото на ЮЛ
2.лично (персонално) съд-ие: това са пр. субекти, к. образуват ЮЛ или формират и изявяват неговата воля.
IV.Отграничения.
1.ЮЛ≠ФЛ, к. са го образували: членствения с-в се мени, а ЮЛ остава непроменен независимо от измененията в персоналния състав
2.Не всеки колектив е ЮЛ – а само признатият от закона за ЮЛ
3.ДО не винаги е ЮЛ: много държ. органи не могат да бъдат ЮЛ (м-р, прокурор,…)
4.ФЛ могат да извършват съвм. стоп. дейност, без да образуват ЮЛ: напр. ч/з договор за дружество по чл.357 ЗЗД – уч-ците в него само поемат П/З и отговарят за тях.
V.Пр. теории за същността на ЮЛ.
1.Фикционни теории: първите теории (папа Инокентий IV, Савини):
ЮЛ има само идейно битие – то е пр. конструкция, въздигната в пр. субектпо волята на зак-ля, в рез. на пр. фикция, ЮЛ нямат воля и => са недееспособни;
* Йеринг: привърженик на тази теория, но я доразвива: ЮЛ е ср-во за задоволяване на потребностите на лицата, к. го образуват – ЮЛ е инструмент за по-лесно стопанисване на имуществата и постигане на общи цели;
2.Органични теории (Ото фон Гирке): ЮЛ е реално като ФЛ – то е е социален организъм, а не фикция. ЮЛ е жив организъм, който подобно на човешкия има тяло (членовете), глава (върховният орган) и крайници (изпълнителните органи).
(-) тази Т не може да намери приложение при ЮЛ от типа на учрежденията, при к. няма членове, чрез нея не могат да се обяснят и фондациите, нито т.нар. “one-man-company”
3.Реалистични теории (Фр.): ЮЛ като колектив от ФЛ е реалност, к. има своя воля, интереси и цел, различни от лицата, к. го образуват.
4.Безсубектни Т (Т на целевото имущество – “Zweckvermögen”): : приемат, че могат да съществуват суб. права и зад-ия, к. не са свързани по необходимост с пр. субекти и => ЮЛ е имущество, к. служи за определена цел, то няма опр. ностиел, но има ФЛ, к. упр. правата и изп. зад-ията за да се постигнат тези цели.
(-) тази Т е против закона, тя отрича правния субект, същ-то на който се признава от закона
5.Отрицателни Т: с/д тях не е необходимо да се дава обяснение на ЮЛ, достатъчно е да се приеме съществуването на ЮЛ, не се налага да се разкрива същността му.
6.Еклектични Т
* чиста Т на правото (Х.Келзен): ЮЛ е “персонификация на правните Н”
Макар и изкуствено създадено въз основа на закона, ЮЛ е реално съществуващ пр. субект, к. ч/з своята дейност задоволява опр. нужди в обществото. ЮЛ е правна форма, к. позволява да се ообособява имущество, к. ч/з дейността на ФЛ, к. формират органите му да се изп. за задоволяване интересите на уч-ците в него и/или интереса на цялото общество.
б) видове ЮЛ
I. В зав-ст от това как се създ. и дали осъщ. държ. ф-ии или такива на местно самоупр.:
1.ЮЛ на публ.П:
а) създ. се въз основа на властн. актове
б) дейност: обслужват общонац. интереси или интереси на общности, обитаващи отделни общини: те осъщ, ф-ии в обл. на упр-ието или местното самоупр., съд.власт, здравеоп., образованието
напр.: д.учреждения, общини, БНБ
в) особеност: те имат двойствено пр.положение: подчинени са на ПП във вр. с осъщ.на д. ф-ии, а като носители на сП и пЗ имат и ЧП-режим
2.ЮЛ на ЧП:
а) създ. се по иниц. на субекти на ЧП
б) дейност: в интерес на своите членове илли в интерес на по-широка общност от хора без това да е възложено като зад-ие от Д или др. ПП-институции
в) пр. режим: преобладават Н от ГП и ТъргП
II. В зав-ст от дейността, к. осъщ. и отраслевата принадлежност на пр. им уредби:
1.ЮЛ на търг.П: техен предмет са дейности, изброени в чл.1,ал.1 ТЗ, насочени към реализ. на доходи, или използващи правнооорганизационната форма на търг. дружество или кооперация (без ЖСК), уредени в търгП (субсидиарно се прил. ГП)
2.ЮЛ на ГП: техен предмет са нестоп. цели, но те м. да развиват и стоп. дейност в огран. размери, когато това се налага за реализ.. на доходи за осн. им дейност (ПП, синд, орг-ии, ЖСК и др.)
III. В зав. от това дали имат членствен състав:
1.корпорации (корпоративно устроени ЮЛ): имат членове: само ФЛ или ФЛ и ЮЛ, к. се намират в членствени ПОия
2.Учреждения:  те нямат членствен състав
Пр. значение на това деление: има различия м/у 1. и 2. в:
а) реда на възникване: 1.: по контр. и разреш. с-ма, 2. – по разпоредителната с-ма
б) формирането на имущ. им: 1. – ч/з имущ. вноски на учредителите, 2. – ч/з предост. от друг пр. субект, к. създава ЮЛ
в) формиране на органите и упр-ието: 1. – на принцип на вътрешнокорп. демокрация, 2. – на принцип на единоначалието.
IV. В зав. от вида на П на соб-ст в/у вещите, к. притежават: значение: има различия в режима на 3те осн. видове ПС:
1.Държавни
2.Общински
3.Частни
V. В зав. от това дали се образуват от Д/гражд. или от други ЮЛ:
1.Първични
2.Производни

в) Системи за образуване на ЮЛ
Разпоредителна
Разрешителна (концесионна)
Нормативна
Заявително-нормативна (у нас: нормативно-контролна)
Заявителна (регистрационна)
I.Нормативно-контролна с-ма. най-широко разпространена у нас, ФС – елементи:
1.Учредителен акт: обхваща волеизявленията на учредителите: пр. субекти, к. желаят станат членове на бъдещото ЮЛ
а) възм. е з-нът да изисква мин. брой учредители
б) съд-ие на тези волеиз.: отнася се до: вида на ЮЛ, с-ва на първите му органи, проектоустава (ако з-нът изисква такъв) – за някои ЮЛ се изисква устав, съд-ието му зависи от вида на ЮЛ
в) пр. същност на това волеиз.: многостранна сделка, насочена към обща цел: създ. на нов пр. субект с опред. предмет на дейност, цели и задачи
NB! Учредителното събрание е технич. ср-во за осъщ. на тази сд., а не орган на бъдещото ЮЛ
2.Охранително пр-во за регистрация на ЮЛ:
а) открива се по искане на лицата, посочени в предст. органи на бъдещото ЮЛ, като се прилагат писм. док-ва, че са спазени з-нните изисквания за учред. на ЮЛ
б) искането се разглежда от 3чл. с-в на ОкрС по седалището на бъдещото ЮЛ
в) при уважаване на искането, въз осн. на съд. реш. ЮЛ се вписва във фирмения регистър при същия съд – то възниква от момента на вписването (освен ако не се предвижда обн. на регистрацията в ДВ – за АД?)
г) по тази с-ма възникват: търг. друж., сдруж. с нестоп. цел, кооперации
II.Разрешителна с-ма. ФС на учредяването:
1.волеизявление на учредителите.
2.изискване за разрешение от орган на изп. власт: компетентният орган прец. целесъобразността на учредяването, дали учредителите са създали усл. за осъщ. на дейността му (днес по тази с-ма се образ.??? – преди - фондациите)
3.Регистрация: има конститутивно значение за възн. на ЮЛ
III.Разпоредителна система.
У нас по нея възн. държ. ЮЛ – с властн. акт на орган на изп. власт (или въз основа на закона?)
NB! За тези ЮЛ, к. развиват стоп. дейност се изисква регистрация във фирмения регистър при ОС – тази регистрация има конститутивно действие

IV.Нормативна с-ма.:
само по съгласие на учредителите, когато НА определят изискванията, изп-ието на к. е достатъчно за възникване на новия пр. субект.
В този случай предварително – при приемане на НА – се прец. целесъобразността на образуванетона такива ЮЛ.
Върху образуваните по този метод ЮЛ се упражн. само к-л за законосъобразност: дали учредителите са спазили зконните изисквания

Белези, ч/з к. се индивидуализира ЮЛ:
1.Наименование (“фирма” за търг. дружества):
а) понятие: словесното обозначение на ЮЛ, под к. то участва в пр. живот, извършва пр. действия и участва като страна по ПО
б) задължителни реквизити – предв. в спец. пр.. Н за отделните видове ЮЛ
в) определяне:
принцип за изключителност: наим. тр. да е годно да отлич. ЮЛ от други пр.. субекти от същия вид
принцип за истинност: в наимен. да не се вкл. елементи, ч/з к. 3тите лица да бъдат въведени в заблуждение относно вида, предмета на дейност или целите на ЮЛ
принцип за предметност на наименованието: необходимост наим. на ЮЛ да включва указания за вида на ЮЛ и естествотон на нег. дейност
г) наименованието се вписва в акта за създ. на ЮЛ и може да се изменя смао с акт на органа, к.  според пр. уредба и вътрешноустр. акт на ЮЛ може да преобразува ЮЛ
2.Седалище: пространствената връзка на ЮЛ с нас. място, в к. се намира неговото управление; вписва се в учред. акт, изменя се с акт на органа, к. м. да преобразува ЮЛ
3.предмет на дейност: с/д действащото зак-во ч/з него се инд. ЮЛ, к. осъщ. стоп. дейност
NB! понастоящем той не ограничава правосубектността на ЮЛ
4.Цели на дейността: з-нът изисква те да се посочват в уставите на ЮЛНЦ и да се регистрират
5.Вътрешноустройствени актове:
а) приемат се от органи на ЮЛ,
* ЮЛ-учреждения – ако зак-вото им предоставя автономия при упр-ието им те приемат прав-ци за устройството и дейността си (ВУЗове) – тези прав-ци имат х-р на задължителни общи правила, к. важа за отн. м/у ЮЛ и нег. членове или лица, к. са в труд.ПО с него, а неизп-ието им се санкц. с небл. посл.
б) в тях се определят: органите и взаимоотн. м/у тях, стр-рата нан ЮЛ, съд-ие на чл.П/З и др.
6.Гражданство: то е българско за всички ЮЛ, създадени на терит. на РБ
значение: от гл. т. на пр. режим на к. е подложено ЮЛ
за чуждестр. ЮЛ зак-вото предвижда някои допълн. изискв. при създ. на техни филиали в РБ
Бълг. ЮЛ,к. извършват дейност в чужбина: подлежат на закрила от бълг. Д
7.Вписване на ЮЛ във фирмения регистър към ОС: така се дава гласност на ЮЛ, дав се възм-ст да се черпи инф. за него, значение спрямо добросъвестни лица – за тях вписаните обст. съществуват, а невписаните – не.
г) Сдружения с нестопанска цел. Фондации.
I.ЮЛ с нестопанска цел.
1.Понятие: това са ЮЛ, чиято дейност не е насочена към реализиране на доходи и к. се създават доброволно от ФЛ или ЮЛ
2.Видове:
а) корпоративни: „сдружения“
б) некорпоративни (М.Павлова: „ЮЛ-учреждения“): фондации
3.Определяне на дейността: ЮЛНЦ свободно определят целите си с устава, учредителния акт или изменения в тях. Те могат да се самоопределят като:
а ) организации за осъществяване на дейност в обществена полза: за тях има спец. правила в Гл.3
определянето им за осъществяване на общественопол. дейност е неотменяемо след вписването на това обст. в регистъа за ЮЛ в района на ОС по седалището
те подлежат на вписване в нарочен централен регистър при МП
б) организации за осъщ. на дейност в частна полза: за тях не се прилага Гл.3
4.
II.Сдружения с нестопанска цел.
1.Те са израз на:
а) П на сдружаване по чл.44 КРБ
б) автономията на ГП-субекти в ЧП-сфера: те имат свобода да избират правната форма на обединенията, к. създават, дейността, к. ще осъществяват, целите, към к. се насочват и чии неимущ. интереси ще задоволяват. Автономията им се проявява и при уст. на правилата за вътр. отн. в сдруженията ч/з устава
2.Определение: чл.19 ЗЮЛНЦ: доброволни обединения на ФЛ или ЮЛ за осъществяване на дейност с нестопанска цел, к. притежават гражд. правосубектност (чл.6) и членствен състав.
3.Пр. уредба:
а) общи правила:ЗЮЛНЦ
б) специални правила: ЗПП и др. под. (?)
4.Ограничения на правото на сдружаване: чл.44, ал.2 КРБ: устан. забрана за сдружения, к. преследват цели накърняващи общонационални интереси или интереси на отделни пр. субекти.
5.Ред за създаване: по принцип по нормативно-контролната система. ФС:
а) волеизявление на ФЛ и/или ЮЛ за съдаване на конкретно сдружение:
то включва:
вземане на решение за създ. на сдружението
приемане на устава: реквизити: чл.20
избор на органите
това е многостранна пр. сделка
мин. изисквания за броя или качествата на членовете: в спец. закони
с/д ЗЮЛНЦ: мин. 3 лица, а за сдружение, определено за изв. на общественополезна дейност: мин. 7 дееспособни ФЛ или 3 ЮЛ.
б) допълнителни изисквания:предвидени в особ. закони:
предварителен контрол от изп. власт (?) при учред. на ЮЛ, к. извършват дейност присъща на вероизповедание – чл.16 Закон за вероизповеданията?? – СГС м. да изисска експертно становище във връзка с регистрацията на религиозните общности от Дирекция „Вероизповедания“ на МС
изискване за обнародване на реш. за регистрация на ПП в ДВ: чл.10 ЗПП: ПП придобива кач-вото ЮЛ от деня на обнародването
в) регистрация: чл.6 ЗЮЛНЦ: ЮЛ на организацията с нестопанска цел възниква с вписването му в регистъра за ЮЛНЦ в района на ОС по седалището на ЮЛ.
Действията на учредителите, извършени от името на учредяваното ЮЛ до деня на вписването пораждат П/З за лицата, к. са ги извършили и преминават по право в/у ЮЛНЦ от момента на възникването му. При извършването на тези сделки се указва, че ЮЛ е в п-с на учредяване.
6.Преобразуване: чл.12: ЮЛНЦ могат да се преобразуват в друг вид ЮЛНЦ, да се вливат, сливат, отделят и разделят
След отделяне или разделяне ЮЛНЦ отговарят солидарно за зад-ията, възникнали до преобраз. им
Членовете на ЮЛНЦ, к. са се слели или влели: стават членове на новото ЮЛНЦ
Членове на ЮЛНЦ, к. се е разделило: стават членове на новообразуваните ЮЛ по техен избор
7.Членствено ПО в сдружението: членството в сдружението е доброволно
а) възниква: с участие в учредяването му, или с последващо приемане – въз основа на молба + реш. на органа, к. с/д устава е компетентен
б) осн. имущ. зад-ия: да прави имуществени вноски, когато това е предвидено в устава
в) осн. права: П да участва в упр-ието на сдружението, да бъде информиран за неговата дейност, да се ползва от имуществото му и от резултатите от дейността му по реда, предвиден в устава
г) членските П/З, с изключение на имуществените, са непрехвърлими и не преминават в/у други лица при смърт/прекратяване НО те могат да бъдат предоставени другиму ако е предв. в устава.
д) прекратяване на членството:
с едностранно волеизявл. до сдружението
със смъртта или пост. под пълно запрещение
с изключването: ако уставът не предвижда друго, реш. се взема от общото събр.
с прекратяване на ЮЛНЦ
при отпадане: поради невнасяне на установените имущ. вноски и системно неучастие в дейността – констатира се по документи по ред, предвиден в устава
8.Имущество на сдружението:
а) чл.3, ал.1: ЮЛНЦ определят свободно ср-вата за постигане на техните цели
б) ограничения в дейността и ср-вата за постигане целите на ЮЛНЦ могат да се определят само със законИ – такива има за полит. партии:чл. 22 ЗПП: ПП не могат да получават:
анонимни дарения над определен размер
дарения от едно и също ФЛ или ЮЛ над определен размер…
в) ЮЛНЦ могат да извършват допълнителна стоп. дейност само ак ое свързана с предмена на основната дейност, за к. са регистрирани, и като използват прихода за постигане на оопределените в устава или учредителния акт цели.
9.Органи на сдружението съгл. ЗЮЛНЦ:
а) общо събрание: върховен орган, състои се от всички членове на сдружението
б) управителен съвет: управителен орган, състои се от мин. 3 лица, к. се избират за срок 3-5г., по решение на ОС ф-иите на УС могат да се изп. и от 1 лице – управител…
10.Прекратяване на ЮЛНЦ:
изтичане на срока, за к. е учредено
решение на върховния орган
решение на ОС по седалището на ЮЛНЦ когато:
не е учредено по законния ред
извършва дейност, к. противоречи на закона или е противна на обществения ред или на добрите нрави
е обявено в несъстоятелност
При прекратяване на ЮЛНЦ се извършва ликвидация от управителния орган или опр. от него лице
Имущество след ликвидация:
разпределянето му се решава от устава, учр. акт или върховния орган на ЮЛНЦ доколкото в закона не е предвидено друго
ако решение не е било взето до прекратяването – то се взема от ликвидатора
ако няма лица които да вземат такова решение – имуществото преминава в/у общината по седалището на ЮЛНЦ и тя е длъжна да го използва за дейност, възможно най-близка до целта на прекратеното ЮЛНЦ
11. Заличаване на ЮЛНЦ: след разпределяне на имуществото ликвидаторът е длъжен да поиска заличаване на вписването от ОС
III.Фондации.
1.Понятие: чл.33: „Фондация се учредява приживе или оп случай на смърт с едностранен учредителен акт, с к. безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел.“
М.Павлова: Това е ЮЛНЦ, което няма членствен състав. То се образува доброволно от ГП-субекти, к. не са негови членове – те предоставят имущ. ср-ва за дейността му, определят целите, към к. тя тр. да бъде насочена и органите, к. да я осъществяват
С/д други: това е ЮЛ без членове, к. се х-ризира чрез имущество, предназначено за определена цел и предоставено му от ГП-субекти, к. го създават. Тези субекти определят нестоп. цели, за к. то тр. да се използва и органите за това.
Таджер: Фондацията е персонифицирано имущество, посветено с едностранна сделка за определена от учредителя цел.
2.Разграничение на фондацията от фондове и др. целеви имущества:
общи черти: безвъзмездно предоставяне на имущество
разликата: фондациите са ЮЛ, а фондовете не са отделни пр. субекти, а част от имуществото на опр. лица. Те представляват целево предназначение на опр. имущество.
поначало с целеви имущества се преследват преходни и краткотрайни цели (но не е задълж.)
3.Разграничение от договор за спонсорство:
спонсорство: договор на търг.П, той е възмезден и представлява предоставяне на имущество от 1 лице на друго с цел подпомагане на неговата дейност като облагодетелстваната страна се задължава да афишира по опр. начин спонсора си.
а фондацията възн. с едностранен дарителен акт
4.Учредяване на фондация. ФС:
а) акт на предоставяне на имуществото – „учредителен акт“
пр. същност: едностранна пр. сделка на ГП-субект: едностранно волеизявление за безвъзмездно предоставяне на имущ. средства
за учред. на фондацията приживе актът тр. да е с нотариално заверени подписи
когато се прехвърлят ВП в/у недв. имот, учредителният акт се вписва от  съдията по вписванията при РС по местонахождение на имота
съд-ие на учредителния акт: посочено в чл.34
!! Имуществото предоставено с учредителния акт, се счита за имущество на фондацията от:
от датата на извършване на учредителния акт приживе
от датата на откриване на наследството в случай на смърт
б) съдебно пр-во по регистрация:
искане за вписване: прави се от учредителя или овластено от него лице или орган, изпълнителя на завещанието, наследника или някое от лицата, които биха се ползвали от дейноста на фондацията съобразно учредителния акт
вписване: в регистъра за ЮЛНЦ в района на ОС по седалището му: от този момент възн. като ЮЛ
5.Прекратяване на фондацията:
а) на основание, предвидено в учредителния и акт: срок, постигане на целта, неосъществимост на целта и др.
б) общите основания за прекратяване на ЮЛНЦ, изброени по-горе с едно изключение: фондацията не може да се прекратява с решение на върховния и орган, освен ако е изрично предвидено в устава

IV.* ЮЛНЦ за общественополезна дейност. Особени правила.
1.Съдебните и адм. органи по регистрацията на тези ЮЛ отказват вписването им когато разп. на устава или учредителният им акт противоречат на разп. на Гл.3 ЗЮЛНЦ
2.Те могат да изразходват имуществото си само за изрично изброени в чл.38 дейности
3.Тр. да се заявят за вписване в Централен регистър към МП:
а) вписването им се отказва ако:
ЮЛНЦ не е вписано от комп. съд като ЮЛНЦ за извършване на общественополезна дейност
ако неговата дейност противоречи на закона
б) от дата на вписване в централния регистър за тях възникват правата да ползват облекчения по ЗЮЛНЦ
4.Те не могат да се преобразуват в ЮЛНЦ за осъществяване на дейност в частна полза
5.Над тях се осъществява ежегоден и текущ контрол:
а) ежегоден контрол: те са длъжни да представят до 31.май всяка година ифнромация за дейността си през предходната година на пред централния регистър
б) текущ контрол: МП има право да изисква текуща инф. за обстоятелствата, подлежащи на вписв.

д) Преобразуване, прекратяване и ликвидация на ЮЛ
I.Преобразуване на ЮЛ.
Понятие: внасяне на промени в пр. му положение, при к. дейността му се запазва
Преобразуването е рез. от опр. ЮФ: при корпоративно устроените ФЛ: реш. на органа, к. е компетентен с/д закона/устава, при ЮЛ-учреждения: оганиът, к. е компетентен да ги учреди е комп. и да ги преобразува.
Преобразуването на ЮЛ е реорганизация, при к. настъпват промени в правосубектността на ЮЛ, но тяхната дейност продължава да съществува, като се порема от новъзникнали пр. субекти или вече съществуващи такива. Формите са 4.
Преобразуване на държ. ЮЛ в еднолични търг. друж.: ООД или АД:
при него настъпва едновременно промяна в:
правноорганизационната форма
вида на соб-стта
компетентни да вземат реш. за това преобраз.: ДО: МС, м-ри и рък-ли на ведомства съгл. з-на
1.Сливане: м/у 2 или повече ЮЛ, к. загубват кач-вото си на пр. субекти и възниква едно ново ЮЛ, к. е универсален правоприемник на слелите се ЮЛ
2. Вливане: 1 ЮЛ поема дейността и правата на друго ЮЛ, к. прекратява съществуването си като отд. пр. субект. Поемащото ЮЛ е унив. правоприемник на влелите се в него
3.Разделяне: преобразуване, при к. ЮЛ престава да съществува и нег. дейност се разпр. м/у 2 или повече ЮЛ, к. възникват в рез. от разделянето
С акта на разделянето се определя кои П/З и към коя дата преминават към всеки от нобообразуваните пр. субекти
нововъзникналите ЮЛ отговарят солидарно за зад-ията на прекратеното – уредба? цел: защита на кредиторите
4.Отделяне: възн. на 1 или повече нови ЮЛ, к. поемат част от дейността и имуществото на съществуващото ЮЛ:
вече съществуващото ЮЛ не се прекратява, а продължава да съществува заедно с нововъзникналите, к. са частни правоприемници на част от имуществото на съществуващото ЮЛ
нововъзникналите ЮЛ отговарят солидарно с праводателя си за зад-ия, възникнали преди отделянето
II.Таджер: Има и реорганизация на ЮЛ, при к. не се засяга правосубектността: такива са:
1.изменяне на предмета на дейност на ЮЛ: той се разширява или стеснява като се прехвърли част от дейността на едно ЮЛ в/у друго ЮЛ, когато се изменят целите и задачите на ЮЛ. В тези сл. промяната засяга дейността на ЮЛ, нотя се отразява на правоспособността и на режима на ЮЛ
2.Промяна на соб-ка на средствата на ЮЛ: в тези сл. дейността продължава да се осъществява и външно погледнато не се изменя, се изменя видът на соб-стта или соб-ка.
III.Прекратяване и ликвидация на ЮЛ
1.Понятие: то означава преустановяване на дейността.
а) Формално погледнато, прекратяване е налице и при реорганизациите, при к. дадено ЮЛ престава да съществува, но дейността му преминава в/у друго ЮЛ
б) но строго погледнато, под “прекратяване” се разбира слагане на край на самата дейност и поради това и закриване на ЮЛ
в) прекратяването се изв. по същия начин, по к. става и образуването на ЮЛ, но то м. да настъпи и в някои др. случаи, като например: изтичане на срока, за к. е образувано ЮЛ, постигане на целта му.
2.При прекратяването на ЮЛ се извършва ликвидация: тя представлява правно уредено пр-во по преустановяване на дейността, изп-ие на зад-ията, събиране на вземанията, превръщане на наличното имущество в пари и връщане на остатъка на членовете, к. участват в ЮЛ, респ. на Д-та.
е) Контрол за законност върху актовете на ЮЛ ???
I.ЮЛНЦ: чл.13, ал.1 т.3, ал.2-4
II.ТД – чл.70 и 74 ТЗ – вж. съотв. в-с - #18 ТъргП
III.Кооперации: чл.9, ал.1, т.5 ЗК – по-широко от П по чл.74 ТЗ

* Правоспособност на ЮЛ.
1.Приликата м/у ЮЛ и ФЛ: изчерпва се с това, че правоспособност се нарича способността им да имат П/З. Правоспособност имат всички ФЛ, не могат да съществуват и неправосп. ЮЛ
2.ЮЛ стават едновременно право- и дееспособни – от момента на възн. си:
при тях няма нужда от период от време, за да узреят волята и съзнанието – лицата, к. действат от името на ЮЛ тр. да бъдат дееспособни
3.“Ограничена”/”специална” правоспособност на ЮЛ: за тези ЮЛ, к. не развиват стоп. дейност (ЮЛНЦ): те могат да придобиват и поемат само такива права и зад-ия, к. са свързани с предмета на дейността им.
Такива са ЮЛ на ГП: те се създават за осъществ. на определени ф-ии (така е за д. учрежд.) или за постиг. на опред. дели (ЮЛНЦ)
Те нямат забрана да осъщ. стоп. дейност в ограничени р-ри, но само с цел набавяне на ср-ва за осн. им дейност
М. Павлова: Пр. действия, извършение от органите на ЮЛ, к. не са св. с дейността му са недействителни!
4.Обща (универсална) правоспособност: възприета е за ЮЛ на ТъргП:
те могат да бъдат носители на всякакви П/З с изключение само на тези, зак се изисква субектът да е чов. същество.
предмета на дейността им м. да се разш. по решение на комп. им орган, след к. тр. да се регистрира, но дори да не е променен предмета, правните действия, к. не са св. с него са действителни и обвързват ЮЛ
** Управление на ЮЛ
1.Осъщ. се от органите на ЮЛ
2.Същност:
М.Павлова: управлението се състои в:
вземане на реш. за орг-ията и рък-вото на дейността на ЮЛ
действия по осъществяване на тези реш.
контрол и санкции за нарушителите
дейност по формиране на волята на ЮЛ във вр. с извършването на пр. действия спрямо др. пр. субекти
Таджер: това е дейност, свързана с вътр. орг-ия на ЮЛ (тук не се включва представителството)
Русчев: това е процеса на вземане на решения за у-вото и дейността на ЮЛ (не се включват представителството и привеждането на решенията в изпълнение)
3.Органи на ЮЛ.
М.Павлова: това е едно или повече ФЛ к. са овластени и обвързани с/д закоа и вътрешноустройствения акт да извършват определени действия на управление от името на ЮЛ. С/д нея органът не е отделен пр. субект от ЮЛ, а е част от него и => не може да влиза в ПО с него
С/д други: има вътрешни ПО и м/у отделните органи винаги има някакъв тип субординация – т.е. разпределение на компетентност м/у тях.
4.Структура на ЮЛ с/д органите им:
а) едностепенна: АД със съвет на директорите
б) двустепенна: АД с надзорен и управителен съвет
в) многостепенна (М. Павлова) - ? – при кооперациите
5.Видове органи с/д броя на ФЛ:
а) еднолични
б) колегиални
6.Видове органи с/д начина на формирането им:
а) изборни
б) назначаеми
7.Видове органи с/д естеството на ф-иите им: (По М. Павлова)
а) Върховни органи с ръководни ф-ии: те вземат решения по най-важните в-си, засягащи стр-рата и дейността на ЮЛ (ОС или едноличният соб-к на капитала)
б) управителни и изпълнителни органи: те изпълняват решенията на върховните ръководни органи, но често имат и ръководни ф-ии. Биват:
упр. съвети: кооп., търг.друж., ЮЛНЦ(?)
съвет на директорите: при АД с едностепенна стр-ра
управител/и: при ООД и еднол. търг. друж.
в) контролни органи: ф-ията им е да контролират дали дейността на останалите о-ни противоречи на закона или на вътрешноустройствения акт и да сигнализират ръков. органи като предлагат санкции за нарушителите. Биват:
контролни или надзорни съвети: кооп. и търг. друж.
ревизионни комисии – при ЮЛНЦ (?)
контрольори – при еднолични търг. друж. (?)
в) представителни органи: те са овластени да действат от името на ЮЛ и да пораждат пр. последици за него. Могат да са еднолични или колегиални. Имат представителна власт в рамките на правоспособността на ЮЛ, к. не може да се ограничава с актове на органите на ЮЛ (тези ограничения биха имали значение само в отн. м/у самото ЮЛ и представителния орган, но не могат да се противопоставят на 3ти лица)

6. Събирателно и командитно дружество
а) Учредяване и обща х-ка
б) Вътрешни отношения: П/З на съдружниците
в) Управление и представителство. Отговорност

а) Учредяване и обща х-ка.
I.Обща х-ка.
1.най-типичното персонално дружество: осн. роля играе зад-ието на съдр-ците за лично съдействие, членствените ПО са непрехвърлими, при напускане на съдр-к по принцип дружеството се прекратява, отг-сттта на съдр-ците е лична и неограничена
2.Определение: чл.76: “Събирателно е дружеството, образувано от 2 или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено.” => СД е ЮЛ и е търговец (чл.63, ал.3 – “Търговските дружества са ЮЛ.”)
3.В основата на СД стои учредителния договор за СД:
а) за учр. му са необх. мин. 2 учредители
б) учр-ли могат да бъдат и ЮЛ: Герджиков: в този случай ефектът на неогр. отговорност се изгубва, но остава смисъла на гаранционната отговорност, т.к. СД ще отговаря за зад-ията си освен със соб. си имущ. и с имуществото на своите съдр-ци – съответните ТД.
в) При липса на дог. за СД няма СД – вкл. и когао търговец привлече близките си да му помагат при извършване на търг. дейност
4.Съгласието тр. да е дадено за задружно упражн. на търг. дейност: не е налице СД ако 2 лица се споразумеят да извършват дейност извън посочената в чл.1, ал.1, освен ако обмеът на предприятието изисква делата му да се водят по търговски начин (тогава ще е СД по чл.1, ал.3)
5.Фирма на СД.
а) спец. изисквания: чл.77: да се състои от фам. имена или фирмите на 1 или повече съдр-ци + указанието “СД”, или “съдружие” (“с-ие”)
б) тр. да отговаря на общите изисквания: истинност, изключителност, изписана на бълг., …
6.Отговорност на съдр-ците: лична, неограничена, солидарна
а) за учред. на СД не се изисква обяв. на минимален дружествен капитал: т.к. членовете му гарантират зад-ията на дружеството със собственото си имущество
б) отг. им е неограничена: т.е. те отговарт с цялото си имущ. (без несеквестируемото)
в) те отг. солидарно: наред с дружеството за зад-ията му отговаря всеки съдр-к поотделно и всички заедно – вски съдр-к поотделно отговаря за целия дълг на дружеството в пълен размер
г) солид. отг-ст на съдр-ка е лична: т.е. нег. наследници отг. за нег. зад-ия разделно – всеки за своята част съобразно насл. си дял
д) отг-стта е ex tunc: т.е. съдр-кът отг. за всички зад-ия на дружеството, независимо дали са възн. след или преди той да стане съдр-к – той отговаря и за старите зад-ия на дружеството (чл.92)
е) тази отг-ст трае докато съществува СД+в рамките на давностния срок след прекр. му: всеки опит за изключване на тази отг-ст няма сила за 3ти лица
ж) все пак тази отг-ст на съдр-ците е субсидиарна: т.е. изп-ие с/у личното им имущество е възм. само след като дружественото имущ. не е достатъчно за удовлетворяване на кредитора – чл.88

II.Учредяване на СД – ФС:
1.Съставяне и подписване на учредителния/дружествен договор:
а) квалифицирана форма за действителност: писмена с нот. заверка на подписите на съдр-ците
б) реквизити: чл.78:
правноиндивидуализиращи белези на съдр-ците
фирма и седалище на СД като негови инд-щи белези
вид и размер на всноските на всеки съдружник NB! това не се вп в ТР, но е от значение за вътр. отн. м/у съдр-ците; непар. вноски се оценяват по чл.72, ал.2
начин за разпред. на печалбите и загубите: липсват дисп. Н относно критериите
начин на упр-ие и представляване на СД: ако нищо не е указано се прил. з-нът – чл.84 и чл.89 – всеки от съдр-ците има П да управлява дружеството и може да го представлява
2.Вписване в ТР: то има конститутивен х-р
а) изв. се въз осн. на заявление, подписано от всички съдр-ци, към к. се прил. сключения учр.дог.
б) СД се вписва в ОС по седалището на СД
в) в ТР се вп. част от задължителните реквизити на учред. договор: данни за съдр-ците, инд. белези на СД + начина на упр-ие и предст-во на дружеството – лицата, к. го представляват тр. да представят образци от подписите си (тук з-нът не изисква нотар. заверка на подписите –проблем?)
не се предвижда обн.
б) вътрешни отношения – права и зад-ия на съдр-ците
I.Вътрешни отн. м/у съдр-ците. Уреждат се от:
1.дружествения договор: но в него страните не могат да се отклоняват от:
2.имп. Н на ТЗ: ограничават свободата на съдр-ците да уреждат отн. си – напр. вски съдр-к има П на 1 глас (чл.80 във вр. с чл.87)
3.диспозит. Н на ТЗ – само ако в дружествения договор не е предвидено друго (субс. приложение на Н, к. уреждат вътр. отн. м/у съдр-ците)
=> Принципът е, че пр. Н, к. уреждат вътр. ПО са диспозитивни (съдр-ците м. да се отклоняват от тях в друж. дог.) с изкл. на чл. 87.
NB! Калайджиев: под “вътр. отн.” следва да се разбират отношенията м/у дружеството и съдр-ците!!! – т.е. членствените ПО и в този смисъл наименованието на Раздел II е неправилно! т.к. отношенията “м/у съдружниците” не са проблем на търговското право (загл. е заимствано от старата конц. с/д к. СД не е ЮЛ!)

II.Права на съдр-ците в СД.
А) Имуществени
1.П на част от печалбата
а) неотнимаемо: забрана за лъвско дружество (уговорка, че някой от съдр-ците няма да уч. в печалбите или загубите);
б) по принцип тази част се определя с/д неговия дял (а той се формира на базата на вноската), но е възможно частта му да е > или < от неговия дял, или да се разпределя поравно,- с/д друж.дог.
2.П на обезщетение: съдружникът го има в 2 хипотези:
а) обезщ. за необходимите разноски, к. е направил във вр. с друж. работи: въз основа на принципа за неосноват. обогатяване; кои разноски са “необх.”-фактически в-с, реш. се от съда
б) обезщ. за вредите, к. е понесъл във вр. с друж. работи: дружеството носи отг-ст за вредите, к. са пряка и непоср. последица от действие по упр-ие на друж. работи (необх. е прич. връзка) – такова П има само съдружникът – ако 3то лице бъде упълномощено да върши същата работа, то няма П на такова обезщетение (?)
3.П на лихва в/у разноските и вредите: чл.81, ал.2: “За направените разноски или претърпените вреди дружеството дължи на съдр-ка законната лихва.”
NB! става в-с за “законна” лихва, а не мораторна (Калайджиев: защото не е необходимо дружеството да изпадне в забава) => лихвата е изискуема от деня на падежа на основното зад-ие:
падежът на обезщетение за разноски е деня, в к. са били направени
падежът на обезщ. за вреди: денят, в к. са били претърпени
4.П на ликвидационен дял: по принцип е парично вземане; това П същ. в латентна форма и възниква след осреббр. на имуществото на СД в рез. на ликвидация, в случай, че след удовл. на кредиторите е останало имущество

Б) Неимуществени права на съдр-ците в СД:
NB! Тези права са непрехвърляеми, НО паричните вземания, к. възн. във връзка с тези права м. да б. прехвърляни!
1.П на управление:комплексно право, к. вкл. в съд-ието си различни правомощия/права
NB! Това П произтича от кач-вото на съдр-к и не е ф-ия от някакво решение на съдр-ците
а) всееки съдр-к има еднакво П да управлява дружеството: защото при СД всеки от съдр-ците отговаря за дружествените зад-ия
б) всеки съдр-к има неотнимаемо П на глас, когато с/д учр. дог. решенията на дружеството тр. да се вземат с мнозинство: съдр-к не м. да се откаже от него или да бъде лишен от него – чл.87 е имп. Н
Има определ. категории сделки, за к. е необходимо съгласието на всички съдр-ци: чл.84, ал.2:
за придоб. и разпореждане с ВП в/у недв.имоти,
за назнач. на управител, к. не е съдружник
за скл. на договор за паричен заем в размер, по-голям от определения в учредит. договор
С/д Герджиков: това изброяване е изглежда изчерпателно, но то крие една по-обща идея: да се иска общо съгласие за всички действия, к.. са извън обикновената дружествена дейност (все пак няма законова опора за това)
в) по принцип всеки съдр-к може сам да управлява дружествените работи: но това е дисп. правило – друж. договор може да предвиди и друго: хипотези:
ако упр-ието се предостави само на един от съдр-ците: тогава обаче то ще се отнася само до обикновените друж. сделки и няма да важи за изброените в чл.84, ал.2
възможно е упр-ието да бъде предоставено на 3то лице – несъдружник: но за назначаването му ще е необх. съгласието на всички съдр-ци (чл.84, ал.2)
NB! Тогава останалите съдр-ци не губят П си на вето: те губят само възм-стта с лични действия да упражнят управит. правомощия, т.е. осв. се от зад-ието си да упражн.управит. ф-ии
възможно е да се уговори колективно упр-ие: но то не се предполага, а тр. да бъде изрично уговорено
В случай,че упр-ието е предоставено на 1 или > съдр-ци, това възлагане може да бъде оттеглено: на какво основание? зависи от предвиденото в друж. договор!
ако няма необходимото мноз. м/у съдр-ците за оттегляне на това възлагане, то може да бъде оттеглено по исков път: чл.85: от ОС по седалището на дружеството:
ищец: всеки съдр-к
ответник: дружеството и управителя
основания за уважаване на този иск: управителят да е нарушил зад-ията си (прец. се от съда)  или други основания, предвидени в друж. договор (тогава съдът не прец., а само уст. фактите)
Реш. на съда се вп. служебно от регистърния съд (арг.: обикновено пр-вото по вп. се задвижва от самия упр-л, а в случая той бива сменян)
Искът е конститутивен
г) Упр-ието е не само П на всеки съдр-к, то може да се разглежда и като зад-ие: т.к. СД е персонално дружество, в к. всеки съдр-к има зад-ие за лично съдействие
Отказът да уч. в упр-ието на дружеството е действие п/в интересите на дружеството => неизп-ието на това зад-ие е основание за прекратяване на членството на този съдр-к или за прекр. на дружеството: чл.95, ал.1 и 2
2.П на контрол: второто управително П на всеки съдр-к: чл.86
Простира се в/у всички дружествени работи
а) съд-ие на това П: възм-ст съдр-кът да се осведомява лично за работите на дружеството, да преглежда търговските книги, дружествените  и другите книжа и да иска обяснения от упр-ля
б) отказът да се даде достъп до инф. м. да се атакува по съд. ред: арг.: на това П на к-л съответства зад-ието на тези, к. управляват дружеството да дават пълни сведения за търг. работи на дружеството
в) това е лично П: т.е. то не м. да б. прехвърлено, но носителят му м. да се ползва от 3ти лица – експерти при упражн. му
г) това П трае докато трае дружеството.
III.Задължения на съдр-ците:
А) Имуществени:
1.Задължение за вноски (парични или непарични):
а) не е предвиден срок за внасянето и: защото при перс. дружества вноската не е решаваща => съдр-ците са свободни да определят такъв в друж. договор (иначе ще важат общите правила)
б) изменение на размера на вноската: само със съгл. на всички съдр-ци! – ч/з промяна на друж. дог.
2.Зад-ие за лихви: чл.82 ТЗ
а) това е мораторна лихва по смисъла на чл.86 ЗЗД!
б) това зад-ия възн. в 2 хипотези:
съдр-кът допусне забава в плащането на паричните вноски
ако съдр-кът получи пари от името на дружеството за себе си или вземе такива пари, без да има П: ще е налице неосн. обогатяване по ЗЗД
Б) Неимуществени зад-ия на съдр-ците в СД.
1.Зад-ие за съдействие: не е изр. уредено, но произтича от пр. природа на СД като персонално дружество, к. предполага личен труд и лична грижа за друж. работи
При неизп-ие на това зад-ие: с/д Калайджиев: общите последици, вкл. и иск за реално изп-ие
2.Зад-ие да се въздържат от конкурентна дейност: чл.83
а) хипотези, в к. съдр-кът е ограничен в дейността си:
да уч. в друго дружество
да скл. сд., к. се отнасят до предмета на дейност на дружеството за своя или за чужда сметка
б) това зад-ие се отнася до всички съдр-ци
в) то трае, докато трае дружеството и докато съдр-кът е в чл.ПО с дружеството:
Герджиков: конкурентна дейност може да се развива дор през време на ликвидационното пр-во – докато то трае дружеството de jure все оше е пр. субект => вътр. отн. още не са се погасили, НО дружеството вече няма търг. интерес, к. да б. нарушен
г) забраната не е абсолютна!: съдр-кът може да изв. такава дейност, ако има съгласието на останалите съдр-ци – ако няма такова, ще е налице неизп-ие на това зад-ие;
д) при неизп-ие на това зад-ие: чл.83, ал.2
П на обезщетение на дружеството за причинените вреди:
NB!! Има спец. давностен срок: 3 мес. от узнаването и не >3г. ако не са узнали
Преобразуващо П на дружеството да заяви, че встъпва в П/З по посочените сделки:
форма на това заявление: писмена
отправя се до съдр-ка + 3тото лице
срок: 1месец след узн. за сделката но не >1г. от извършването и – преклузивен!
в) Управление и представителство. Отговорност.
I.Външни отношения на СД. Обща х-ка.
1.По правило те са уредени с имп. Н: => съдр-ците не м. да се отклонят от предписанията им дори по единодушие
2.Външни отн. са:
а) представителство на дружеството
б) отг-ст на дружеството и нег. членове

II.Представителство на СД.
1.Предст-во ≠ управление: представителството засята отн. м/у друж. и 3ти лица, а упр-ието – вътр. отн. (м/у съдр-ците и дружеството или м/у съдр-ците???)
2.Уредба: чл.89, 90 – имп. Н!
3.Представители на СД: това са лицата, к. (формират и?) изявяват нег. воля пред външния свят и действат от името на дружеството и за нег. сметка. Представители са:
а) общо правило: всеки съдр-к може да представлява дружеството, ако с друж. договор не е предвидено друго
б) възм. е в друж. дог. да се предвиди, че предст. власт да принадлежи само на 1 или няколко от съдр-ците: това не ги лишава от управит. правомощия
в) колективно предст-во: когато действията м. да б. извършени само съвместно от всички овластени – тр. да е изрично уговорено
NB!!! В хипотезите на б) и в) ограниченията имат действие за 3ти лица, само ако са вп. в ТР!
4.Обем на предст. власт:
а) по правило: неограничена
б) възможно е да бъде ограничена, НО това огр. ще има сила за 3ти лица само ако е вп. в ТР
в) ако друж. се управлява от прокурист (той тр. да е избран с единод.) – нег. представителна власт е по-тясна: той не м. да отчужд. и обременява с ВП недв. имоти освен ако не е изр. упълномощен за това (ако е съдр-к – той тр. да има съгласието на всички съдр-ци, без да е необх. упълн.)
5.При изв. на пр. действия от името на друж. съдр-кът тр. да подписва не себе си, а дружеството, к. представлява: защото ако няма указания, че действа за другиго се смята, че сделката е сключена от името на лицето, к. е подписало
6.Отнемане на предст. власт на съдр-к: чл.90 – само при усл. и по реда на чл.85: от съда по искане на накои от съдр-ците, ако представителят е нарушил зад-ията си и на др. основания предв. в друж.дог.(реш. на съда се вп. служебно)
III.Отговорност на съдр-ците към 3ти лица: вж. по-горе: неограничена, солидарна, ex tunc
1.Субсидиарна: принуд. изп-ие първо се насочва с/у дружеството, и само при неудовл. – с/у съдр-ците
2.Докога отговаря съдр-ка? по принцип:докато трае чл. ПО, НО и 5г. след прекратяването му: чл.98 – 5г. давност за искове с/у съдр-ка, осен ако искът с/у дружеството не подлежи на по-кратка давност.
Този срок тече от вписване на прекрат. на дружеството/напускане на съдр-ка
3.Това е отговорност за зад-ия, поети по търг. сд.: а не напр. за деликтни зад-ия, за к. СД ще отговаря по чл. 49 ЗЗД
4.Тази отговорност е тежка: чл.610 ТЗ: Едновременно с окриване на пр-вото по несъстоятелност на ТД се смята за открито и пр-вото за нес-ст за неограничено отговорен съдружник.
5.Права, к. облекчават тази отговорност: чл.91: “Съдружникът може да прави с/у кредиторите на дружеството освен възраженията на дружеството и свои лични възражения.
IV.Хипотеза, в к. СД отговаря за зад-ията на съдр-ците: в известен смисъл е така при хипотезата на чл.96 – “Прекратяване с предизвестие от личен кредитор на съдружник”
1.По принцип същ. разделност м/у имущ. на дружеството и имущ. на неговите членове: т.е. след учредяване на СД внесеното от съдр-ците става дружествена соб-ст
2.Дружествените кредитори нямат привилегия пред кред. на отделния съдр-к.
3.Но ако частен кред. на съдр-к в 6-мес. срок не м. да се удовл. от движ. имущ. на дл-ка си: тогава той може да наложи запор въ/у ликвидационния дял на съдр-ка-длъжник и да иска прекратяване на дружеството с писмено предизвестие, като се спазва редът на чл.94: 6мес. предизвестие до всички съдр-ци
4.Последици: има 2 варианта:
а) дружеството или останалите съдр-ци да изплатят дълга след налагане на запора: тогава се прекр. само участието на съдр-ка в дружеството (освен ако съдр-ците решат друго)
б) ако те не платят: започва ликвидационно пр-во в рез. от к. се определя ликв. дялна съдр-ка –длъжник и в/у него ще се насочи принудит. изп-ие от кредитора му.
V.Усложнения във връзка с представляването. Съдружникът като 3то лице.
1.Договаряне сам със себе си: когато съдр-кът е в двойно кач-во: като представител на СД и като страна по дог. със СД – ТЗ мълчи => ще се приложи чл.38 ЗЗД: ще е необх. съгласието на останалите съдр-ци (съгласие на “представлявания”)
2.Ако съдружникът е кредитор на СД: как ще се определя отговорността му?
а) от гл. т. на вътр. му отн. с останалите съдр-ци ще тр. да се приспадне неговия дял от вземането
б) след изчерпване на друж. имущ. изп-ието ще се насочи в/у имущ. на останалите съдр-ци
VI.Прекратяване на СД.
Прекратяване на дружеството е момента, в к. то преустановява търг. си дейност, но дружеството продължава съществуването си – за да се стигне до прекрат. на дружеството и като пр. субект е необходимо то да б. заличено в ТР, а това м. да се направи само след като е изв. ликвидация. Основания:
А) Прекр. на СД с наст. на опр. ЮФ без да е необх. да се израз. воля от кредитор или съдр-к:
1.Изтичане на срок/настъпване на прекр. условие ако такива са били предвидени в друж. дог.: но съдр-ците м. да решат да подновят дружеството като продължат срока на дог. или го превърнат в безсрочен докато не е започнало разпределението на имущ. му в рамките на ликвидационното пр-во.
2.Смърт на съдружник-ФЛ/ прекрат. на съдружник-ЮЛ: води до прекрат. на СД т.к. то е създадено с оглед личността на всеки от съдр-ците => има оборима презумпция, че останалите съдр-ци не желаят да го продължат, но те м. да уговорят друго – тогава ще е налице промяна в членствения с-в на СД, к. подлежи на вп. в ТР
3.Поставяне на съдр-к –ФЛ под пълно запрещение: той не може да формира правновалидна воля и не м. да уч. в търг. дейност => от деня на вл. в сила на реш. к. постановява запрещение СД би следвало да се счита за прекратено, освен ако съдр-ците уговорят друго.
4.При обявяване в несъстоятелност:
а) на СД: тогава прекрат. се обявява от съда
б) на съдружник: обявеният в несъст-ст е лишен от възм-ст да се разпорежда с имущ. си и не м. да изпълнява ф-иите, присъщи на съдружник в СД Калайджиев: това основание ще е налице още с откриванетона пр-вото по несъст-ст на съдр-к.
Б) Хипотези, в к. СД се прекратява ч/з волеизявление:
1.По решение на съдр-ците: няма ограничения
2.С едностр. волеиз. на съдр-к: чл.94: т.к. дружеството е intuito personae. Това е потестативно П, което принадлежи на всеки съдр-к
Необходимо е писмено предизвестие до всички съдр-ци с мин. 6 мес. срок
Възможно е останалите съдр-ци да решат да продължат дружеството без този съдружник
3.Със съд. реш. в предвидени от закона случаи: чл.95: хипотези:
а) когато съдружник умишл. или с груба небрежност не изпълнява свое зад-ие по учред. дог.
б) когато изп-ието на зад-ието на съдр-к по учред. дог. е станало невъзможно
в) ако съдружникът е виновно е действал п/в интересите на дружеството – пи искане на съдружник съдът може, вместо да прекрати дружеството, да изклюи виновния съдружник.
4.Прекратяване на дружеството от кредитор на съдружник по чл.96 (вж. по-горе)
NB! Това прекратяване не е следствие от исково пр-во, а след изтичане на 6мес. срок дружеството се прекратява
Калайджиев: дори не е необходимо да се спази поредността 1. запор, 2. предизвестие
В) Прекратяване на дружеството при преобразуване

VII.Прекратяване на членството в СД. Основания:
А) Обективни основания:
1.смърт на съдружник-ФЛ/прекрат. на съдружник-ЮЛ
2.пост. под запрещение
3.откриване на пр-во по несъстоятелност за съдружник
Б) Основания, за к. е необходимо волеизявление:
1.Изключване на съдружник: възможно е само по съд. ред – с иск по чл. 95
2.Прекратяване на членството пи искане на кредитор: чл.96
3.Оттегляне на членството: чл.94: предпост.: писмено 6-месечно предизвестие до вс. съдр-ци
VIII.Последици от прекратяване на членството.чл.97
1.П на напусналия/изключен съдружник да получи дела си
2.Ако членст. ПО е прекратено поради смърт на съдружник: нег. наследници имат П да встъпят в дружеството: те тр. да го заяват в 3мес. преклузивен срок от откр. на наследството:
ако наследниците са >1: те съвместно упражняват П си на глас
ако не желаят да встъпят в чл.ПО с дружеството: изплаща им се стойността на дяла на Ндля + дела му от годишната печалба за времето до смъртта му.

Командитно дружество.

I.Обща х-ка.
1.Лег. определение: чл.99, ал.1: Това е дружество, образувано с договор м/у 2 или > лица за извършване на търг. дейност под обща фирма, като един или > от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на сдружението, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.
2.Признаци на КД:
а) то е вид ТД
б) корпоративно ЮЛ
в) персонално дружество
г) в него има 2 вида съдружници:    
комплементари: отговарят неограничено
командитисти: отговарят ограничено – до р-ра на уговорената вноска
3.За КД съответно се прилагат Н за СД – доколкото в главата за КД не е предвидено друго
4.Фирма на КД:
а) задължително тр. да съд. обозначението “КД”
б) тр. да съд. името на поне един от неограничено отговорните съдр-ци
в) орг. отговорните не се вписват, но ако името на ограничено отговорен съдружник фигурира във фирмата той се смята за неогр. отговорен по отн. на кредиторите на дружеството: чл.101, ал.2
NB! това не превръща командита в комплементар!
II.Учредяване на КД. – като СД:
1.Съставяне на учредителен договор:
а) мин. необх. съд-ие: чл.102
б) квалифицирана форма: писм. с нот. заверка на подписите: чл.100
2.Регистрация на ТД: вп. в ТР – конститутивен характер, не се обн., обст., к. подлежат на вписване не са посочени изрично => важат същите като за СД
III.Вътр. отношения: м/у съдружниците и дружеството:
1.по принцип се уреждат с дисп. Н, но важи ограничението на чл.87
2.Ограничено отговорните съдружници не участват в управлението! => П на глас имат само неограничено отговорните съдружници!
А) П/З на комплементарите: като в СД
1.Права на комплементарите:
а) имущ.: П на част от печалбата, П на обезщ., П на лихва и на ликв. дял
б) неимущ.: П на упр-ие, П на контрол + П на вето
2.Зад-ия:
а) имущ.: да направи вноска и да плати лихви в опр. от закона случаи
б) неимущ.: въздържане от конкурентна дейност, зад-ие за съдействие
Б) П/З на командитистите:
1.Права на командитистите:
а) П на участие в печалбата: те не м. да б. лишени от него, но то се определя на основание вноската в дружеството – в случаи че това зад-ие не е изпълнено  изцяло или отчасти – то ще се прихване от печалбата му.
NB! Няма П на обезщ. за разноски и вреди по чл.81 – т.к. не е поел ангажимент за упр-ието на друж.
б) П на контрол в/у дружествените работи
в) П на ликв. дял: като на комплементарите – съобразно вноската
NB! Нямат П на управление и не м. да спират реш. на дружеството
С/д Герджиков: чл.84, ал.2 би следвало да се прилага и за командитисти – да се изисква и тяхното съгласие за тези решения
чл.106: ако командитист извърши сделки от името и за сметка на дружеството, без да е негов управител или пълномощник, той отговаря лично, освен ако дружеството потвърди сделката.
2.Задължения на командитистите:
а) да направи вноската в уговорения срок – може и да е непарична, тогава се прил. чл. 72 и 73
б) ако не направи вноската – последици:
текат лихви – мораторни по чл.86 ЗЗД
основание за изкл. му
чл.109 зад-ието му за вноска м. да се прихване с вземането му за част от печалбата
В) Участие на съдружниците в разпределението на печалби и загуби
1.Забрана на лъвското дружество
2.Командитиста участва в загуби до размера на предвидената вноска – т.е. ако КД има загуби той не е длъжен да прави допълнителни вноски, но з-нът предвижда, че в този сл. не се разпределят печалби до попълване на загубите.
IV.Външни отношения
1.Представителство: от комплементарите!
* Ако командитист извърши сделка без предст. власт:
чл.106 – той отговаря лично, освен ако дружеството потвърди сделката
той ще отговаря неограничено ако кредиторът не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник – чл.112 !!! лошо формулирано: става в-с за хипотезата преди учред. на КД (??? – з/нът казва “и след”???)
2.Отговорност пред кредиторите:
а) комплементари: те отг. неограничено: отг-стта им е субс., неограничена, солидарна, ex tunc
б) командитисти:
принцип: те отговарят ограничено:
ако са направили вноската си: кредиторите нямат пряк иск с/у тях
ако не са направили вноската си – кред. имат пряк иск с/у тях: чл.111
те отговарят неограничено в 3 хипотези:
името им е вп. във фирмата
действия без предст. влат по чл.106 и 112
V.Прекратяване на КД: з-нът не съд. специални правила => прилагат се тези за СД
VI.Прекратяване на членството: като за СД. Особености:
1.Командитист не може да б. изключен на др. основание освен неизп-ие на зад-ието му за вноска - той няма друго зад-ие 
2.Ако командитист не изпълни зад-ието за вноска и в дадения му допълнит. срок м. да се иска изкл. му по съд. ред
3.Прекратяването на ЧПО тр. да б. вп. в ТР

7. ООД
а) Учредяване и обща х-ка
б) Капитал – понятие и изменение
в) Членство – съдържание. Придобиване, прехвърляне и прекратяване на членството
г) Управление
д) ЕООД
8. Акционерно дружество и командитно дружество с акции.
а) Понятие и системи на учредяване.
б) Капитал.. Акции – понятие, видове и сделки с акции.
в) Права и задължения на съдружниците и акционерите
г) Облигации – понятие и видове. Права на облигационерите. Конвертиране на облигациите в акции.
д) Управление.
е) Еднолично акционерно дружество.
ж) Отграничение от холдинга.
9. Кооперации.
а) Понятие и видове.
б) Учредяване.
в) Имущество. Източници.
г) Членствено правоотношение. Възникване, съдържание и прекратяване..
д) Управление. Органи. Понятие, видове и компетентност.
ЖСК???
10. Обекти на правоотношенията.
а) Понятие и видове.
б) Нематериални блага. Пари и ценни книжа.
в) Търговско предприятие.
г) Наследство.
д) Работна сила.
а) Понятие и видове обекти на ПО.
I.Понятие за обект на ПО.
Таджер: обект на ГПО е благото, спрямо, к. ностиелят на субект. П може да упражнява признатото му и гарантирано от закона поведение за задоволяване на съответен интерес. Този обект може да е материален или не.
Русчев: обект≠ предмет: 1 обект може да има различни предмети:
предмета е материалната или духовна ценност, насочена към задоволяване на пр. потребности
Обект е това, във вр. с к. и по повод на което страните си дължат поведение
Павлова: това е определена ценност, благо, с к. е свързано съд-ието както на сП, така и на пЗ. Но отношението на двете страни по ПО към тази ценност е различно: ностилят се ползва от нея, докато зад. лице е обвързано или да съдейства за реализацията и или да не я накърнява
С/д т.нар. “монистично виждане” за обекта на ПО: обект е поведението, за к. е обвързано задълженото лице – от тази гл. т. обектът се определя без оглед на вида и съд-ието на ПО и винаги представлява човешко поведение – действие или бездействие. НО това е съд-ието на пЗ – ако приемем че това е обект на ПО няма да има смисъл от понятието “пЗ”. Тоз подход не дава възможност и да се разграничат отделните ПО ч/з техните материални или нематериални предмети!
II.Видове обекти. (по Таджер):
1.Вещи
2.Нематериални блага
3.Действия
4.Имущество
* Спорно: дали действията на човека могато да бъдат обект на ГПО
**С/д някои автори: обект на ПО е и личността на човека, к. се ползва от пр. защита, а също така и др. лица: напр. дете, спрямо к. родителите имат опр. права
III.Вещи:
1.понятие: обособени, самостоятелно съществуващи материални права.
за ГП вещи са само тези тела, к. се намират във властта на хората – к. могат да бъдат и са правно уредени (не е такова космическото простр-во – все още..)
Вещи са не само твърдите, но и течните и въздухообразните тела, доколкото са отделени в съд, ако са обособени спрямо останалите вещи
2. Не са вещи:
а) живите хора: но части от чов. тяло м. да се разглеждат като вещи и имат знач. във р. с трансплантации, кръвопреливания и др.
б) енергията – защото няма телесен характер НО чл.110, ал.2 ЗС я приравнява на движ. вещ
в) всичко, к. не притежава признака материалност: напр.: личните нематериални блага: име, интелект. блага, …
г) не са вещи и съвкупностите от вещи: тя е множество от отд. вещи и всяка една от тях м. да б. отделен обект на гражд. оборот => продажба на съвкупност е продажба на множ. отд. вещи
д) не е вещ и отделното сП или пЗ, както и имуществото
3. Вещта има важно значение за ВП: защото те могат да имат за обект само вещи
Но от друга страна самите вещи могат да са обект не само на ВПО, но и на облиг., сем., насл ПО…
4.Видове вещи:
а) С/д участието в гражданския оборот:
вещи, к. могат да бъдат предмет на сделки
вещи, к. не м. да б. предмет на сделки: те могат да се притежават, но с тях не могат да се извършват действия на разпореждане от соб-ка им
б) С/д делимостта им:
делими: к. поради естеството си и съгласно закона могат да се разделят на части без да губят значителна част от стойността си
неделими: по естеството си (кон) или по закон (парцелът)
Значение на това деление: при делба: дали следва да се поделят реално, или да се продадат и да се подели само тяхната равностойност
в) С/д това дали м. да се движат:
движими: вещи, к. изменят положението си в пространоството
недвижими: чл. 110 ЗС: това са тези вещи, к. по естествен начин или от действието на човека са прикрепени трайно към земята или постройката
Значение: с оглед реда за придобиване, придоб. давност, владелческа защита, обезп. и др.
г) С/д това дали се преценяват с оглед на родовите им признаци или на единичните им признаци:
родово определени
индивидуално определени
Практич. значение: момента на преминаване на правото на соб-ст: при родово опр. вещи – с инд-ията им, а при индивидуално определените – с постигане на съгласие.
д) С/д това дали запазват целостта си при използването и, или използването им се извършва ч/з унищожаване (консумиране, видоизменение):
потребими
непотребими: те също се похабяват, но постепенно, след продължително ползване
Практич. значение: вещното П на ползване м. да същ. само в/у непотребими вещи
е) С/д това дали вещта се състои от една или от няколко вещи, обединени в една:
прости: вещ, к. се състои само от една отделна и самостоятелна вещ
сложни: вещ, к. се състои от много отделни и самостоятелни вещи, обединени в една нова вещ и изгубили своята самостоятелност (къща, лека кола)
Практич. значение: при придобиване на соб-ст ч/з преработване и др.
ж) С/д значението на вещите в отношението им една към друга:
главна вещ
принадлежност: тя обслужва използването на главната вещ, но гл. вещ м. да бъде използвана и без принадлежността си.
Практич. значение: принадлежността следва съдбата на главната вещ, освен ако е опостановено или угов. друго – чл.98 ЗС
5.Доходи, плодове:
а) Доход: всичко онова, к. може да се получи от или по повод на една вещ, без да се засегне нейната цялост – ЗС говори за “добив” – добивите биват няколко вида: прираст, наем и др.
б) Плодове: с/д ЗС това са тези доходи, к. се състоят във вещ, отделена от една друга вещ като нова, без последната да се изменя съществено.
Плодовете са винаги движими вещи.
Те винаги предполагат една вещ “майка”, от к. да се отделят.
Плодове м. да дава както движ., така и недв. вещ. С/д произхода си те биват:
органически произведения: когато се получ. от дв. или недв. вещ в рез. на  биологическо развитие (влод от животни, реколта от раститет. плодове,…)
неорганични произведения: когато се получават ч/з експлоатация на недв. имот (руди, и др. пол. изк.)
в) Прираст: доход, к. една вещ м. да даде вследствие на извършването на опр. биолог. п-си в нея, увеличаващи стойността и: напр. в тегло на животно
г) Приращение: всичко, к. увеличава стойността на една вещ, вследствие на действияна човека, или биолог. п-си (срв. чл.92 ЗС)
д) Наем: доход, к. м. да се получи от една вещ всл. на установяването на обл. отн. по използването и – наричан още “граждански плод” – сходно положение има и лихвата, к. се заплаща за ползването на една парична сума
б) Нематериални блага. Пари и ценни книжа.
I.Нематериални блага.
1. Понятие: те представляват обективирана интелектуална дейност, в/у к. се признават субективни права. Тези блага нямат имущ., телесен х-р, но имат реално същ-не и тр. да са обективирани по начин по к. да б. възприети от чов. сетива. Те съд. винаги:
творчески елемент
нещо ново, к. ги прави ценни и годни да бъдат поети под закрилата на закона
2.≠ мисли, идеи: те не са получили външен израз
3.≠ вещите, , в к. те могат да са материализирани: тези вещи съд. в себе си нематериалното П, но не сса самото то – това са обикновени вещи, к. м. да бъдат обект на ВП
4.Видове: те м. да се разделят на 3 групи с/д тяхното съд-ие, предназн. и пр. уредба:
а) обекти на авт. П: произведения на л-рата, изк. и науката: ЗАвтПСП: това са уникални съчетания на идейно съд-ие и форма, в к. то е изразено; тук и сродни на авторските творби обекти; изп-ия на артисти, звукозаписи на продуценти, прогами за радио и ТВ
б) патентоспособни изобретения и полезни модели (ЗПат): това са идеи, рез. на техниката и естетическо творчество, к. могат да намерят прилож. при пр-вото на стоки и изв. на услуги, предназн. за пазара – те тр. да са 1. нови и 2. промишлено приложими
в) пром. дизайн (ЗПД): това е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особ-стите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.
г) Марки: ЗМГО: марката е знак, к. е способен да отличава стоките или услугите на 1 лице, от тези на др. лица и м. да бъде представен графично – такива знаци м. да бъдат думи, вкл. имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или нейната опак.,…
Марките биват:
търг. марка: водово онтие,свпада с понятието “марка”
марка за услуги:
колект. марка: тя се притеж. от сдружения от производители - ЮЛ
сертификатна марка: тя се изд. от лицето, притежател на търг. марка, с к. той гарантира кач-вото или начина на изработване на произведението, к. се защитава с тази марка, но се произвежда о 3то лице – лицензиант, а търговеца се явява гарант за кач-вото
д) Геогр. означения (ЗМГО) – под геогр. означение се разбира:
наименование за произход: наим. на страна, район или опр. местност в тази страна, служещо за означаване на стока, к. произхожда оттам и чието качество или св-ва се дължат предимно или изключително на тази геогр. среда, включваща прир. и чов. фактори
геогр. указание: наим. на страна, район или опр. местност в тази страна, служещо за озн. на стока, к. произхожда оттам и притеж. кач-во, известност или др. х-ка, к. могат да се отдадат на този геогр. произход
е) Топологии на интегр. схеми (ЗТИС): тримерно разполагане на елементи и връзките м/у тях в интегр. схема: тр. да е рез. от собствените интелект. усилия на създ. и и да не е известна сред създателите на топологии и производ. на интегрални схеми по време на създ. и; те се вписват в д. регистър към Пат. вед-во
5.Обекти на инд. соб-ст и на интелектуална соб-ст
а) обекти на индустр. соб-ст: изобр., полезните образци, пром. дизайни, марките и геогр. означения. Нематериални блага, св. с масовото пр-во (индустрията).
Опр. е в Парижката конвенция за закрила на инд. соб-ст
б) обекти на интелект. соб-ст: по-широко понятие: то вкл. обектите на индустр. соб-ст + обектите на артистична соб-ст (авт. права и сродните им) (Стокхолмска конвенция о ‘67г?)
6.Режим на нематериалните блага:
а) Принцип: съотв. немат. блага възн. от момента на обективирането им
б) производство регистрациа: повечето обекти на инд. соб-ст възн. едва след пр-во по регистр. им
7.Х-ка на правата в/у нематериални блага:
а) абсолютни: повечето от тях
б) срочни: ч/з огранич. им във времето се цели да не се монополизира прекалено дълго използването на немат. блага (авт. П трае докато авторът е жив + 70г. след смъртта му, а пат. П: 20г. от датата на подаване на заявката)
в) правом., к. се вкл. в тях: неимущ. (да реши дали произв.да бъде разгласено и кога, как и къде, кому да предост. П  на тиражиране,…) и имущ. (да ползва произвед., да разреш. ползването му от др. лица,…)
8.Има и немат. блага, к. не се ползват с пр. закрила: напр. ноу-хау – това е фактически монопол в/у произв. опит, тайни на пр-вото и техн. инф., к. магт да намерят приложение в пр-вото или търговията и да донесат доход на лицата, к. ги използват
II.Ценни книги.
1.Понятие: за ЦК: писмен акт, к. материализира права, чието упражняване става ч/з предявяване на акта. В самия акт се опр. съд-ието на тези права =>
ЦК е вещ, к. м. да бъде обект на ВП
но едновр. с това тя материализира в себе си и др. права (напр. П на вземане за пар. сума) – т.е. във вр. с ЦК винаги същ. едно облиг. ПО, правата по к. се осъщ. с представянето и
2.ЦК≠обикновения писмен документ: тя не служи за установяване сключването на сделка, а предявяването и е достатъчно за да се осъщ. означените на нея права
3.Примери за ЦК: билет от лотария, фиш от тотото, облигации, акция, чек, запис на заповед…
4.Видове ЦК:
a)С/д правата, к. материализират: за лихви (напр. купони към акции или облигации), за печалби (билети от лотария), за парична сума (облигации), за стока (коносамент) , за членство в АД част от капитала (акция) и др.
б) В зависимост от начина на определяне на оправомощеното лице:
на приносител: правата м. да се упражняват от приносителя на ЦК – той се смята за носител на сП, к. е материализ. в нея; в тях не се посочва име – предполага се, че приносителят е соб-к; разпореждането с нея се изв. ч/з просто предаване – приобретателят м. да стане соб-к макар и да е придобил от несоб-к по чл. 78 ЗС; Прехвърлят се ч/з предаване
Поименна: ЦК, в к. е посочено името на лицето к. м. да упражн правата по нея (чек, А) – прехв. се ч/з цесия, а при акциите е необх. и регистриране на прехвърлянето
заповедна: ЦК, в к.се посочва първият носител на П на соб-ст в/у нея и се добавя, че по “по негова заповед” тя може да се притежава от др. лица; прехв. се ч/з джиро (индосамент) , като джирото м. да бъде поименно или бланково
в) С/д значението, к. има съставянето на документа за възн. на П-то ЦК биват:
учредителни (конститутивни):ЦК, при к.съставянето на документа е усл. за да възн. П-то, ик. е материализирано в него (чек, менителница, запис на заповед)
легитимационно-разпоредителни: ЦК, к. документират едно П, к. може да е възникнало и преди изд. на документа, но след изд. му това П м. да се упражн. само ч/з предявяване на документа (акция, облигация, коносамент)
III.Пари.
1.Понятие. Те са вещи – ЦК на приносител.
2.Като вид ЦК те имат следните особ-сти:
а) Те са ЦК, к. се изд. от Д или опр. от нея емисионна институция – БНБ
б) Те са всеобщ еквивалент, законно платежно ср-во
3.родово опред., заместими вещи: те принадлежат към род, к. не погива
* НО те м. да се инд. и да се прев. в опр. вещи ч/з посочване на серията, номера и год. на изд.
4. делими: т.е.могат да се разменят за купюри или монети, к. са в обръщение
5.Стойност:
а) на материала от к. са напр. (не е от знач.)
б) номинална стойност: тя се определя от броя на паричните единици, отбелязани в/у банкнотата или монетата
в) нумизматична стойност: в колекции от монети парите уч. като инд. определени вещи
NB! Те са особени ЦК само когато са в наличност! ако се вложат или се дадат на заем се превр. във вземане за пари! – предмет на ОблП
IV.Имущество.
1.Понятие. То се изп. от зак-ля, но с разл. съд-ие:
а) широко съд-ие: като правнотехн термин имущ. е един комплекс, съвк-ст от П/З на едно лице
б) като съвкупност само от права, без зад-ията (universitas iuris) – в този см. чл.133 ЗЗД: Цялото “имущ.” на дл-ка служи за обезп. на нег. кредитори
в) като синоним на имот: напр. в чл.401 ТЗ се говори за прехвърляне на “застрахованото имущ.”
2.Имуществото е съвк. от права или права и задължения.
а) отгр. от вещите: имущ. няма телесен, веществен х-р
б) имущ. тр. да се отгранич. и от стойностния му израз: той се получава ч/з парична оценка на правата или ч/з изваждане на стойността на зад-ията от правата
в) имущество ≠ правна сфера на едно лице: пр. сфера е по-широко понятие и обхваща освен имущ. и всички други фактически състояния, правни очаквания, правни надежди и интереси на едно лице, вкл. и правата, к. нямат стойностен израз като П на име, чест, достойнство,…
3.Всяко лице има имущество – но и няма и имущ. без носител
4.Съдържание:
А) имущ. се състои само от такива П/З, к. имат стойност – в него влизат:
а) всякакъв вид сП със стойностен х-р: вещни, облиг., авторски, изобретателски, наследствени
б) членствени права (акции, дялово участие), ЦК
в) преобразуващи права, св. с упражн. на права, к. имат имущ. основа (“имущ. потест. права”)
Таджер: приема, че владението също влиза в имущ.
г) висящи права, правни очаквания – права, чието настъпване е обусловено от условие или срок
NB! В имущ. не се вкл. лични права
Б) Към имущ. принадлежат и различните зад-ия: облиг., вещнни тежести, обезпечения + зад-ия към Д
5.Имущ. се разпада на 2 части:
а) актив – обхваща съвк-стта от права и е техен стойностен израз
б) пасив: той е стойностен израз на зад-ията, тежестите, обезпеченията
несъстоятелност: когато в имущ. на даден субект стойността на зад-ията е > от актива
неплатежоспособност: когато длъжникът не е в състояние да изпълни свои изискуеми и ликвидни парични зад-ия поради липса в определен момент на парични средства. Неплатежоспособност не винаги означава несъстоятелност – зависи какво е несеквестируемото имущ. на лицето. Но неплатежоспособността дава П да се иска предсрочно изп-ие на срочни зад-ия – чл. 71 ЗЗД
6.Общо и обособено имущество:
а) общо имущество: пр. субект не м. да се разпорежда с цялото си имущество приживе, а само с отделни сП, пЗ или съвк-сти от права и зад-ия
б) обособено имущ.,посветено на опр. цели: напр. целеви фондове в имущ. на някои ЮЛ, търг. предприятие и др. – те не са отделни имущества, а са част от имуществото и пр. субект отг. и с тях за други свои зад-ия
7.Съвк-сти от П/З подложени на спец. режим:
такава съвк. е налице напр. когато наследник е приел наследството по опис: той ще отг. за зад-ията на наследодателя само до размера на придобитите по наследството от същия наследодател права.
отделяне на имущ. на наследод. от имущ. на наследник по чл.67 ЗН: може да се поиска от кредиторите на наследодателя и заветниците когато имущ. на наследника е обременено с дългове – изв. се ч/з вписванев съотв. партиди – тогава кредиторите и заветниците поискали това удовлетв. могат да се удовл. по предпочитание пред останалите кредитори
Продажба на имущ. като нещо обособено: напр. продажба на наследство по чл.212 ЗЗД – продажба на наследството като съвк-ст: ако насл-ка е отчуждил някаква част от наследството преди скл. на договора той ще дължи на купувача това к. е получил – чл.213
8.Правно положение на имуществото. то се проявява в 2 случая:
а) с оглед на отговорността: чл.133 ЗЗД: дл-кът отг. с цялото си имущ., а ГПК уточнява с коя част от активното си имущ. дл-кът отговаря
б) с оглед на правоприемството: при смърт на ФЛ или прекрат. на ЮЛ – принципът е че имущ. се запазва като преминава като цяло в/у правоприемниците им (прекратяване на имущ. на ЮЛ – само при ликвидацията му)
* По принцип разпореждане с имущ. като цяло е недопустимо с едно изкл. – ФЛ м. да се разпореждат с наследството като имущ. комплекс като са длъжни да обезпечат само кач-вото си на наследник по чл.212 ЗЗД

в) Търговско предприятие
I.Понятие за търговско предприятие.
Това е осъществяваната от търговеца дейност – от юр. гл. т. то м. да се разгл. като:
1.Обект на ПО-то: традиц. концепция за предпр. – с/д нея предприятието е съвкупност от права, зад-ия и фактически отношения – т.е. то е подчинен на търговеца комплекс от елементи, к. служат на дейността му – възприето в чл.15, ал.1 ТЗ
2.Субект на ПО-то: такава е съвр. концепция за същността на предпр. – ФП разгл. предприятието като субект с оглед фискалния интерес на Д
II.Съд-ие на предприятието в качеството му на обект на ПО:
1.Съвк-ст от права:
а) имущ. права: к. имат парична оценка
б) неимущ. права: основно правото на фирма
2.Задълженията (пасива на имущ.): паричните зад-ия по взети кредити и по отн. на др. кредитори, к. подлежат на изпълнение
3.Фактически отношения: такива са: създадената търг. организация, каналите за пласиране на продукцията, клиентела и др. (т.нар. goodwill)
!!! Тези елементи в своята съвк. се третират от ТЗ като обособено имущ., к. е обект на П на собственост и като такъв м. да б. предмет на правни сделки в своята цялост.
III.Сделки с търг. предприятие. ТЗ урежда само транслативни сделки
Това може би е към #11??
NB!! отчуждителните сд. с предпр. не са търговски по см. на чл.1 ТЗ!!
А) Продажба на предприятие.
1.Комплексен дог.: обхваща редица единични сд., к. нямат самост. значение
2.Предмет на продажбата: Ако не е уг. друго се смята, че е цялата пр. и фактическа съвкупност към момента на скл. на договора, но няма пречка страните да уговорят конкретно кои елементи влизат в предмета.
3.Особена форма за действит. на дог.: писмена с нот. заверка на подписите
4.Сд. се вписва в ТР по партидата на прехвърлителя и на приобретателя и се обн. в ДВ
а) ако са вкл. и недв. имоти или ВП в/у тях: с оглед противопоставимостта на 3ти лица продажбата тр. да б. вписана и в службите по вписванията, НО не е необх. извършването на нотариален акт.
б) прехвърляне на правата: по правилата за цесията (чл.99, 100 ЗЗД) – в рез. на цесията П преминава от продавача в/у купувача в такъв обем в какъвто го е притежавал и продавачът. Но за да се консолидира П на купувача е необх. уведомяване на длъжника за новия му кредитор – иначе той може валидно да изпълни на стария си кредитор.
в) прехвърляне на зад-ия: особености:
с/д ЗЗД е необх. съгласието на кред., но тук е достатъчно увед. му!
солидарна отг-ст м/у продавача и купувача на предпр. спрямо кредиторите на търговеца-продавач NB! това е диспозитивно правило дотолкова доколкото е възм. да се уговори друго с кредиторите!
откл. от режима на сол.отг. по ЗЗД: кредиторите на търсими (т.е.непарични) зад-ия тр. да се обърнат първо към отчуждителя (продавача) – т.е. солид. отг-ст на купувача е субсид.!
давност за зад-ията к. се прехв.заедно с предпр.:
по отн. на продавача: общата 5год. – тече от: за зад-ия к. към този момент са били изискуеми: от вп. на сделката, с к. се прехвърля предпр., а за зад—ия, чиято изискуемост настъпва след прехвърлянето – меродавен е падежът!
по отн. на приобретателя: нито ТЗ нито ГЗ предвиждат възобн. на давностния срок при правоприемство => изтеклата преди прехвърлянето давност ще ползва купувача
Б) Залог на търговско предприятие по ЗОЗ: чл21 ЗОЗ
1.Форма за действителност: писмена с нот. заверка на подписите
2.Вписване в ТР по партидата на залогодателя: с оглед Противопоставимост на 3ти лица!
3.Индивидуализиране на отд. елементи на предприятието при учр.на залога: за да може залогът да се противопостави на последващи заложни кредитори на отд. елементи на предприятието
4.Конкуренция м/у залог на предпр. и последващи права в/у елементи от предпр. (не залози и ипотеки а вещни и облиг. права):
а) по принцип: залогодателят м. да се разпорежда с отделни елементи на предпр. и 3тите лица ще ги придобият свободни от залог НО
б) за да м. залогът на предпр. да се противопост. той се вписва освен в ТР и в Централния регистър по особените залози
5.До момента в к. заложният кред. пристъпи към прин. изп-ие в/у заложеното имущ. то ще е динамична съвк-ст! от този момент нататък то е статична съвкупност – т.е. залогодателят вече не може да се разпорежда с отд. елементи
6.Удовл. на зал. кред. от заложеното търг.предпр.: чл.46 ЗОЗ – той може да реши:
а) да се удовлетвори от отд. елементи на търг. предпр.
б) да се удовлетвори от търг. предпр. като съвкупност: тогава той м. да назначи управител на предприятието и след вп. на този управител в ТР търговецът не м. да упражнява правата си в/у търг. предприятие.
В) Други сделки с предприятия (Герджиков):
1.Замяна: рядко, но е възможно – страните се зад. взаимно да си прехв. соб-стта в/у вещи или др. права: всяка от страните е продавач на това к. дава и купувач на това к. получава – съотв. се прил. правилата за продажбата (чл.223 ЗЗД)
2.Апортиране на търг.предприятие в търг. дружество: съгласно режима на непаричните вноски: чл.72 и 73 ТЗ
3.Безвъзмездно отчуждаване на търг. предпр.:
а) inter vivos – ч/з дарение: Герджиков: възможно е, но как се даряват задължения?
б) mortis causa – ч/з завещание: ще тр. да се спази формата по ЗН, т.к. той е специален спрямо ТЗ
4.Други – наем, лизинг и пр.: Герджиков: допустими са, Калайджиев: да, но липсва уредба, а те са много сложни => доста спорно..
г) Наследство
I.Същност:
1.То е съвк-ст от прехвърлими имущ. П/З, к. Н-дателят е притежавал към момента на смъртта си.
2.Неимущ. П/З: по п-т се погасяват със смъртта на Н-дателя, но някои от тях са обект на наследяване:
1)П на публикуване, възпроизв. и разпространение на авт. произведение: П на авторскко име е ненаследимо
2)Членствените П/З ка кооператор: наследяват се по особен начин от членовете на сем. му-?
3)П на членство в ЖСК не е имущ. П: ако починалия кооператор е завещал правата в ЖСК, заветникът не м. да заема мястото на починалия, а м. само да получи направените имущ. вноски
3.Непрехвърлими имуществ. права:
1)По закон: ВП на ползване: чл.56 ЗС
2)По естество: П и зад-ие за издръжка, П на пенсия – т.е. кач-вото на пенсионер за в бъдеще (иначе ако лицето не си е взело пенсии – те се наследяват)
* Наследствена пенсия: лицето я получава по повод смъртта на негов близък, к. го е издържал приживе, дори и Н-дателя приживе да не е получавал пенсия
3)По волята на страните: ако е скл. договор intuito personae
4.То вкл. имущ. на Н-дателя към момента на смъртта му:
а) чл.57 ЗН: наследствена трансмисия: наследяване на П-то на наследяване
б) застрахователно обезщетение по застраховка “живот” – то наследство ли е?
не е наследство – защото Н-дателят не е имал приживе П да получи застраховат. обезщетение
Но с/д ЗМТА: то се облага като наследство (?check?
II.Наследство и имущество.
1.Наследството е по-тясно понятие:
Наследство
Имущество
то вкл. само прехвърлими П/З
то вкл. всички имущ. П/З
то е фикс. към опр. момент и не се променя
пирнадлежи на лицето цял живот и се променя
2.Особ-сти на наследяването при авторско право:
а) АвтП е сП, к. обхваща множество различни правни възм-сти:
строго лични: П на авторско име-личен елемент: непрехвърлимо и ненаследимо
имуществени: П на авт.възнагр.: ако е публикувал, но още не е реализирал ПАВ то се наслед.
б) Особености:
еднократност на наследяване на АП – чл.33 ЗАПСП: ако в рамките на 70-год. срок (??защо навсякъде пише 50г. – а чл.27 ЗАПСП?) и наследникът почине – би тр. правата да преминат към насл-ците на Н-ка – но с/д чл33 ЗАПСП те прем. към Д-та
ако авторът почине – АП премин. към наследниците
3.Наследяване на членствено право:
а) лични елементи: П на участие в упр-ието и вземане на реш
б) имущ. елементи: П да се получи част от печалбата, П на ликв. дял – те се наследяват
Проблем: наследяват ли се личните елементи: на място на починалия член/съдр-к м. да встъпи нег. наследник – но принципен отговор е трудно да се даде: наследникът има П да встъпи в дружеството – но той има възм-ст да реши!
4.При събирателно дружество: то е персонално – с оглед личността на съдр-ците. Чл.97 ТЗ
а) ако съдр-к почине – то се прекратява НО в ДД м. да се предвиди друго
б) наследява се само П на ликв. дял (имущ.П)
5.ООД: чл.129 ТЗ: друж. дял м. да се прехвърли и да се наследява – при наслед. по реда за приемане на нов съдр-к – насл-кът би тр. да изяви желание да встъпи в друж. а ОС –да го приеме
6.АД: чисто капиталово дружество: ако лице получи А по наследство то автоматично става член на АД – без приемане без изявяване на воля
7.Кооперации. Уредба само в ЗЖСК – чл.23(??? има и в ЗК?) – възм-ст за опр. категория насл-ци ако пожелаят и в опр. срок да изявят желание да заместят починалия съкооператор – няма автомат. преминаване

д) Работна сила
1. Понятие: това е съвкупност от физ. и псих. способности за труд. Това качество е присъщо само на ФЛ, при това на всяко конкретно ФЛ, защото всеки човек свободно избира работа според способностите си. Неотделима от своя носител. За първи път във ВДЗПЧ от 1789 работната сила е приравнена на стока, която трябва да се реализира.
2.Отдаване под наем на раб. сила: Обект на трудовото правоотношение е предоставяне на работна сила за временно ползване от др. лице - чл.1 ал.2 КТ. Работната сила е едно благо на р/с. Чрез размяна на това благо получава други. Срещу полагане на зависим труд се  получава нещо насреща, възнаграждение - по това зависимият труд се различава от домакинската работа вкъщи. Трудовите отношения се създават при престиране на живия човешки труд, а не на резултата от него.

11. Придобиване и изгубване на права. Правоприемство.
а) Първично и производно придобиване
б) Правоприемство – понятие и видове
в) Правоприемство в трудовото П
г) Изгубване на права

а) Първично и производно придобиване на права.
I.Придобивни основания са. Това с ЮФ и ФС, к. имат за последица пораждане на сП в имуществото на ГП-субектите
1.договори
2.едностр. сделки
3.изп-ие на зад-ие за вноска (апорт) на имущ. права в търг.дружества
4.юрид постъпки: ЗС предвижда:
а) пр-во на нова вещ ч/з преработване на чужди материали: чл.94 ЗС
б) трайно прикрепване на движ. вещи към недв. имот
в) присъед. на принадлежност към главната вещ
5.Юрид. давност и наследяване: ФС, к. довеждат до прид. ако заинт. лица изявят воля за това: владелецът – да се ползва от прид. давност, насл-кът: да приеме Н-вото
6.Инд. АА: само в изр. уред. от з-на случаи те м. да са основ. за прид. на ВП
7.Конститутивни съд. реш.: те са основа за прид. на сП в л. на:
чл. 33,ал. 2 ЗС: иск на съсоб-ка за изкупуване от 3то лице на ид. част к. му е била продадена от друг съсоб-к бе за бъде първо предложена на съсоб-ка
чл.19, ал.3 ЗЗД: при упражн. на потест. П на страните по предв. договор за скл. на оконч. дог.
чл.288, ал.2 ГПК: ако неподеляемият имот е жилище, а преживелият/бивш съшург на к. са предост. родит. права няма собств. жилище: съдът по нег. искане м. да го постави в дял като изравни дяловете на ост. съделители с др. имоти или пари

II.Видове придобиване на права.
А. В зав-ст от начина на придобиване:
1.Пряко по силата на з-нни разпоредби при осъщ. на опр.ЮФ: напр. сем. права: роденото дете има П на издръжка спрямо родителите си. С/д Таджер тук се вкл. и примера за скл.на брак от к. “автоматично произт. П/З на съпрузите”(но и тук има волеиз.!)
2.По силата на волята на ГП-субект: при сделки НО тези сд. са уред. в ГП-Н!
Б. С/д това какво тр. да б. съд-ието на ЮФ, за да може въз осн. на него да се прид. сП:
М.Павлова: тук крит. е: в зав-ст от това дали прид. от тези ЮФ зависи от притежанието на сП от др. правен субект
1.Първично (оригинерно): придобиване, при к. ФС не вкл. съществуването на прид. П у друго лице: сП се пиридобива независимо от това дали някой го е притежавал. Примери:
придобивна давност
придоб. соб-ст в/у безстоп. вещ (от Д?)
придоб. плодове от добросъвестен владелец
придобиване на П на вземане от едно ново зад-ие
2.Производно (деривативно) прид.:
Таджер: ФС включва съществуването на сП у лице, от к. то преминава в/у новия носител.
М.Павлова: това е неточно: изискването придобиваното П да принадлежи на предш носител т.к. зак-вото не изисква правата на праводателя и правоприемника да се покриват по вид и съд-ие => с/д М.Павлова: При него едно сП, к. е било притежавано от един субект а) преминава изцяло в имущ. на друг или б) от него се извежда друго сП, по-тясно по съд-ие, в полза на друг субект.Примери:
продажба
дарение
наследяване
прехвърляне на вземане
реорганизация на ЮЛ и др.
Тук има прехвърляне на съществуващи права => налице е правоприемство.
б) Правоприемство – понятие и видове.
I.Правоприемство – същност.
1.То възн. при всяко производно основание
2.ПО, к. възн. при правопр-во: то е м/у праводател иправоприемник (приобретател)
3.Правоприемството настъпва от:
а) волеизявление на страните: главно на праводателя
б) други ЮФ – напр. при наследяване (без волеизявление), от съд. акт, ИАА и др.
4.Когато производното основание загуби действието си с обр. сила: тогава правоприемство не настъпва: Пто се връща в патримониума на праводатела/отпада с обр. сила респ. П-то на праводателя възстановява предишното си положение
II.Видове правоприемство.
А. В зав-ст дали се прехвърля притежавано от правод-ля  П или въз осн. на него се прехв. и учр. друго П
(Таджер: в зав-ст дали правата същ. вече обособени у праводателя):
1.Прехвърлително правоприемство (транслативна сукцесия):
когато праводателят прехвърля изцяло едно сП, к. притежава, в този вид и съд-ие, в к. го притежава напр.: прехвърляне на П на вземане заедно с обезпеченията.
С прехвърлянето праводателят изгубва П си.
2.Учредително правоприемство (конститутивна сукцесия):
Предполага създаване от праводателя на едно сП въз основа на негово сП – т.е. новото сП е с по-тясно съд-ие от притежаваното П, а праводателят на сП запазва останалата част от старото си сП
Напр.: носителят на П на вземане прехв. само част от него, или соб-кът м. да прехв. П на ползване или П на строеж в/у недв. имот
Б. В зав. от това колко П/З преминават към правоприемника
(Таджер: “колко право” прехвърля праводателят)
1.общо (универсално) правоприемство: когато всички П/З преминават в/у правоприемниците
а) тук е наилце една съвкупност от П/З която след наст. на ЮФ преминава като съвк-ст – не са необходими отделни ЮФ за всяко П и З
б) предмет на общото правоприемство м. да бъде както цялото имущ., така и част от него, к. не е индивидуализирана, а само е уточнена като дял – напр. ½, 1/3 и др. под.
в) ЮФ, въз осн. на к. може да настъпи: най-често смърт на ФЛ и реорганизация на ЮЛ, или с договор – чл.212 ЗЗД
2.Частно (сингуларно) правоприемство: когато се прехвърлят само отделни права, евт. и зад-ия,към правоприемника.
В. Приемство в задълженията – чл.102 ЗЗД (“заместване в дълг”): допустимо е но само със съгласие на кредитора. Следва да се различава от “встъпване в дълг” при к. едно лице приема да отговаря за чуждо зад-ие заедно с длъжника
Г. Заместване на страна по даде договор: за целта е необходимо едновр. да се прехвърлят вземанията и поемат задълженията (ако договорът е двустранен)
III.Правила, к. се прилагат при правоприемство.
1.Никой не м. да прехвърли права, к. сам не притежава – “nemo dat quod non habet”:
2.С отпадане на правата на праводателя, отпадат и правата на правоприемника
3.Изключения: установени в полза на 3ти лица, к. добросъвестно са придобили от несоб-к:
а) чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД: симулативният купувач не придобива П, к. е предмет на привидната продажба, но ако го прехвърли на 3ти лица – те го придобиват * ако става в-с за недв. имот: при придоб. от 3тото лице тр. да е вписано в нотар. книги преди вписването на исковата молба за уст-не на привидността
б) кредиторите на симулативният приобретател, ако са добросъвестни, също могат да сеудовлетворят от имущ. право, обект на симулат. сделка -* при недв. имоти: възбраната тр. да е вписана в нотар. книги преди вписване на исковата молба за уст. на привидността (??)
в) чл.78, ал.1 ЗС: прид. на ВП в/у дв. вещи и ЦК на приносител ч/з добросъвестно владение, основаон на възмездно пр. основание от несоб-к
г) чл.135 ЗЗД: Павлов иск: ако кредиторът поиска да бъдат обявени спрямо него за недействителни действията с к. длъжникът го уврежда, тогава тази недействителност не засяга правата, к. 3ти добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността
NB!!! При придобиване въз основа на тези изключения от несоб-к става в-с за придобиване по първичен начин въз основа на закона! – т.е. при осъщ. на предвидените в пр. Н ЮФ сП се придобива независимо, че прехвърлителните актове не м. да породят своя пр. ефект като производни придобивни основания.
IV.Изменение на сП
1.Понятие: става в-с за наст. на ЮФ, к. водят до запазв. на сП, но промяна в неговото съд-ие
При изменението се запазва предметът на сП – неговата пр. същност остава, но се изменя съд-ието му – ако се измени предметът, ще има прекратяване на правото и възн. на ново право – напр. при подновяване (чл.107 ЗЗД, преситране вместо изп-ие – чл.65, ал.2 ЗЗД) и др.
2.То може да е резултат от:
а) последващо споразумение м/у страните по ПО
б) ако м/у тях им постигнато съгласие едната страна да има П едностранно или при опр. предпоставки да променя съд-ието на П или да иска от съда да внася такива промени:
напр. c.r.s.s. (clausula rebus sic stantibus) –клаузи, по силата на к.:
страните се задължават да внесат промени в сд. или да развалят дог. или да позволят на съд или добро. арбитраж да постнови изм. или прекр. на сделката
ако поради изм. на икон. усл. изпълнението е станало стопански непосилно за едната или и за двете страни
в) въз основа на НА: ? с/д Павлова тук пример е чл.266, ал.2 ЗЗД – ако по време на изп. на дог. цените на материалите или на раб. ръка се изменят, възнагр. на изп-ля също се изменя, дори да е уговорено изцяло? – но тук ЮФ не е НА, а е изменението на цените (б.а.) - ?
г) превръщане на алтернативни зад-ия в прости зад-ия: в рез. на П на избор, к. м. да принадлежи на страна по сд. или на трето лице – чл.130 и сл. ЗЗД
V.Изгубване на права.
1.Същност: то представлява лишаване на пр. субект за в бъдеще от Пто или отпадането му с обр. сила. То м. да настъпи само при опр. ЮФ – те м. да вкл. или да не вкл. в съд-ието си волеиз. на носителя на П-то:
а) без волеизявление на носителя П се изгубва при: смърт на носителя, погиване на предмета на П-то, изтичане на срока, за к. П е учредено, постигане на целта, с оглед на к. П-то е установено
б) въз осн. на волеиз. на носителя му: става в-с за разпореждане с П-то – волеиз. с к. правните Н свързват прекратяване на сП.
Таджер: разпореждане със сП е волеиз. на носителя на сП, с к. веднага и непоср. то се прекр.
2.С/д това дали това волеиз. тр. да се приеме от друго лице различаваме:
а) “отказ” от П: ако з-нът не изисква приемане на вовлеиз. и П-то се изгубва с извършването му – напр. отказ от П на собственост – чл.99 и 100 ЗС: “изгубване на П на соб-ст”
винаги има действие от момента на изв. му и намира приложение главно при вещните права
в някои сл. з-нът забр. извършването на откази: напр.:
недействителен е отказ от погасит. давност преди тя да е изтекла – чл.113 ЗЗД
недействителен е и отказ от прид. давност преди да е изтекла – чл.84 ЗС
от редица др. права също не м. да има отказ – напр. родит. права
б) “отчуждаване” на П: ако разпореждането изисква волеиз. за приемането му от др. лице след к. настъпва прекрат. на П-то: обхваща вс. случаи на прекрат. на сП вследствие разореждане на праводателя –отчуждител (продажба, дарение, замяна, прехв. на имот с/у зад-ие за ИздГлед и др.)
3.Следва да се различава м/у:
а) прекратяване на ПО
б) Прекратяване на правата:
При абсолютните права: заедно с прекратяване на ПО се прекратява и правото
Но при облиг. отн.: възможно е да се изгуби отделно право, без да се прекрати цялото обл.отн., но прекратяването на цялото обл. отн. е развнозначно на прекрат. на всички права, к. са включени в него
4.Изисквания, к. тр. да са спазени при изгубване на права:
а) дееспособност
б) ако се изв. от пълномощник: той тр. да е изрично упълн. за това
5.разпореждането м. да бъде ограничено от закона: напр. имоти, извадени от гражд. оборот, не м. да б. предмет на разпореждане

в) Правоприемство в трудовото право.
I.Принцип за стабилност на ТрПО: негов израз е обст. че с/д закона
1.ТрПО м. да се измени само на уст. в закона основания или по вз. съгласие на страните
2.Забрана за едностр. изменение на ТрПО: (чл. 118 КТ) страните не м. едностранно и по своя воля да променят съд-ието на ТрПО, освен по изкл. – в сл. и по ред, предвидени в закона
II.Промени в работодателя при запазване на ТрПО. Основания
Същност: става в-с за хипотези, в к. Р-лят търпи промени след като е встъпил в ТрПО – най-често те засягат организацията на нег. дейност, ч/з к. се търси по-ефективното и осъщ-не.
А) Промени в организацията  и управлението на дейността на предприятието.
1.Свързани с организационно преустройство: чл..123, ал.1, т.1-4 КТ:
а) израз. се в структурни промени в организацията на пр-вото и дейността при запазване на предмета на дейност
NB! Тук не се вкл. промени в наименованието
б) форми на това преустройство:
сливане: 2 или > отделни предпр. се обед. и създ. едно предпр., к. продължава да изпълнява за в бъдеще обединения предмет на дейност
вливане: в 1 предприятие се влива друго, к. престава да същ. като ЮЛ
отделяне на част от предпр. и преминаването и към друго -
разпределяне на дейността на 1 предпр. м/у няколко предприятия: обратно на сливане: всяко от новосъздадените предпр. осъщ. част от дейността на досег. предприятия
Б) Промени, к. засягат веществените усл. на пр-во: соб-стта:
1.Свързани с промяна в начина на използване на соб-стта в/у предприятието:
а) хипотези: отдаване на предпр. под наем, под аренда или на концесия
б) последици: Р-л тава наемателят, арендаторът, концесионерът
2.Св. с проямна на соб-стта в/у предприятието: чл.123, ал.1, т.5 КТ – ч/з преобразуване, приватизация, продажба
III.Последици от тези промени в ТрПО
1.ТрПО на Р/С се запазват: т.е. промените в Р-ля не са основание за прекр. на ТрПО: техните ПО преминават заедно с дейността, к. продължава да се осъществява от работодателя
2.Р-л е правният субект, към к. е преминала обособената дейност, в к. са заети Р/С – промяната на Р-ля настъпва ex lege: чл.123, ал.2 КТ
3.Задължения на досегашния работодател:
а) Да уведоми Р/С и техните представители за предстоящите промени: чл.123, ал.4 и 5
Той е длъжен да ги уведоми за:
предвижданата промяна и датата на извършването и
причините за промяната
възможните пр., икон. и соц. последици от промяната за работниците и служителите
предвижданите мерки по отн. на Р/С, вкл. и за зад-ията на Р-ля към тях
Увед. се изв. в срок min. 2 месеца преди настъпването на посл. за трудовата заетост и условията на труд на Р/С
б) да проведе предварителни консултации с представителите на Р/С: когато във вр. с промените се предвиждат мерки по отн. на Р/С – още преди уведомяването им по а)
4.Отговорност за зад-ията, възникнали към Р/С преди промените в Р-ля: чл.123, ал.3 КТ
NB! уредбата е диспозитивна – доколкото не е уговорено друго м/у стария и новия Р-л:
а) при сливане и вливане: за тях отговаря новия Р-л
б) във всички останали сл.: солид. отговорност на предишния и новия Р-л
г) Изгубване на права.
??? вж. по-горе за изгубване на ПС, друго - ?

12. Правни сделки.
а) Понятие. Отлика от други ЮФ. Видове сделки.
б) Съдържание и форма на сделките. Тълкуване
в) Търговски сделки – понятие и видове.

а) Понятие за сделка. Отлика от други ЮФ. Видове сделки.
I.Понятие за сделка.
1.Пр. уредба на сделките: няма общи правила за всички видове сделки
а) общ режим на договора: ЗЗД – чл.8-44
б) за всички останали видове сделки: няма обща уредба, прил. се по аналогия правилата за волеизявлението като съществена част на всички сделки
2.Понятие за договор: чл.8, ал.1 ЗЗД: “Договорът е съглашение м/у 2 или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка м/у тях.”
3.Сделка-определение: Таджер: Сделката е ЮФ, к. има за съществена съставна част волеизявление на едно или повече лица, и поражда ГП-действие, определено по начало от съд-ието на волеизявлението. В този смисъл съществените признаци на сделката са:
а) ЮФ – родовото понятие
б) волеизявление: съществената съставна част
в) ГП-действие, определено по начало от съд-ието на волеизявлението.
Изводи:
1)ФС на сделката м. да вкл. и др. елементи освен волеизявление, но сд. без волеиз. няма
2)пр. действие на сд. по начало се опр. от съд-ието на волеиз., но не се изчерпва с него – сделката м. да породи и др. действие, к. страните не са имали предвид, но това действие не е и не може да бъде главно за страните – те скл. сделката за да постигнат желаното от тях пр. действие
3)В определението няма позоваване на пр. Н, въз осн. на к. сделката произвежда пр. действие, но тя се съд. мълчаливо в термина ЮФ: зак-вото я допуска и урежда начина на скл.и съд-ието и.
4)Всяка сделка е ЮФ (род) и има специфични признаци на вида – те са два:
волеизявлението като съществен и необходим елемент
ГП-действие.
5)
II.Волеизявление. Понятие и същност.
1.Понятие: волеиз. от юр. гл.т. се състои от 2 части:
а) воля: вътрешното психическо преживяване.
Тя се заражда в рез. на някаква потребност (матер. или духовна).
Стремежът да се задоволи потребността е осъзнат или неосъзнат – само осъзнатият стремеж м. да постави в действие волята на човека: това к. подбужда човека към действие се нар. мотив
Мисълта за всяко действие е св. с опр. цел, заради к. то се извършва
Волеобразуване: психически п-с, к. се влияе от много фактори, но в дъното на к. винаги има потребност, мотиви и цел.
Вътрешното формиране на волята прикл. с вземане на вътр. решение за изв. на действието
б) изявление: обективираната воля
Отношение м/у двата елемента: изявлението е причинно обусловено от волята
2.Определение: волеизявлението е такова външно поведение на едно лице, от к. м. да се съди за наличност у него на опр. воля, насочена към пр. резултат. Външното поведение тр. да бъде несъмнено и от него тр. да м. да се разбере ясно волята на лицата и към какво е насочена тя.
3.Пр. значение на вътр. воля и на изявлението:
В по-старата Т е имало спор на кой от двата елемента тр. да се даде предпочитание:
а) Волева Т (Савини – ист. школа): меродавна е волята и при липсата и изявлението е недействит.
(-) несигурност за оборота и опасност за 3тите лица
б) Теория на изявлението (позитивисти): огранич се само с изявлението, без да се интерес. от волята на лицата.
в) Днес: волеизявление: компромис:
меродавна е изявената воля:
ако липсва вътр. воля, но изявлението е извършено при съблюд. на законните изисквания и без да е изразено по някакъв начин нежеланието да се породят пр. последици – reservatio mentalis – те ще възникнат
ако вътр. воля не е била адекватно изразена ч/з изявлението и наср. страна го е възприела в онзи смисъл, к. следва обективно от казаното/написаното – пр.. последици се опр. съгласно изявлението на оферента, а не с/д неговата вола (Empfängerhorizont)
Значение на вътр.воля: когато изявената воля не съответства на истинската воля, з-нът допуска заличаване на волеизявлението – защото то е опорочено
За да има действително волеизявление, то тр. да е направено съзнателно.
III.Видове волеизявления
А) С/д това дали те тр. да имат адресат:
1.Адресирани: те пораждат пр. действие само ако са изразени по начин, по к. да достигнат до знанието на опр. лица – нар. още “нуждаещи се от получаване”
Напр.: предложение за скл. на дог., приемането му, разв. на двустр. дог. по чл.87 ЗЗД и др.
Тези волеиз. м. да се направят:
а) пряко (непосредствено): пред лицето, към к. са насочени: предложение на присъстващ/по тел.
б) посредствено: ч//з използване на тех. ср-ва или лице-пратеник, к. лично да предаде изявлението на адресата – предложение отправено до неприсъстващ:
то губи силата си след изтичане на толкова време, колкото обикновено е нужно, за да пристигне приемането. (чл13, ал.3)
ако при използването на 3ти лица волеиз. не е предадено точно и то е прието – няма съгласие, а 3тото лице отг. за причинените вреди
Значение на това деление: с оглед момента, в к. се поражда обвързващата сила на офертата и приемането: чл 13 и 14 ЗЗД
2.Волеиз., к. произвеждат пр. действие без да имат адресат – достатъчно е само да са извършени – пораждат пр. последици независимо дали са доведени дознанието на др. лица или не
Напр.: приемане на наследство, отм. на саморъчно завещание ч/з унищ. на документа, отказ от владение и др.
Значение на тази класиф.: изискванията за валидното изв. на волеизявленията, усл. за оспорването и тълк. им:
волеиз. с адресат се смята за изв. само ако авторът му е направил необходимото за да достигне то до знанието на адресата – предложението да б. изпратено на лицето по начин к. гарант. получ. му
Б)
1.Главни волеиз.: такова е волеиз. на непълнолетен, к. скл. сделка за валидността на к. е необходимо волеиз. на родителя му – то е добавъчно
2.Добавъчни:
В сделкиите трябва да има главни волеиз., а може да има добавъчно – нег. знач. се опр. от з-на
IV.ГП-действие на сделката.
1.Понятие. Таджер:то се състои в поражд., изм. или прекратяване на гражд. П/З, създ. на ЮЛ, реорганизирането му и уст. или изменението на опр. пр. качества.
2.То е “ГП-но”: защото волеиз. се извършва от ГП-субекти, намиращи се в отн. на равнопоставеност. В този смисъл тр. да се подчертае, че:
а) това дейстие е желано от самото волеизявление
б) съд-ието му се опр. от волеизявлението: волеиз. е насочено към пр. действие, к. носителят му си е избрал.
V.Други елементи на сделката.
NB! Волеизявл. е минимално необходимият и задължителен елемент на ФС на сделката. Може да има сделки, к. се състоят само от едно, 2 или повече волеиз. В някои сл. обаче ФС изисква проявлението и на др. елементи, к. водят до желаното пр. действие:
1.Определени действия: напр.: предаване на документ и др., к. могат да се изв. едновр. с волеиз. или по различно време – пр. Н м. да установи поредност
2.Условие или срок: т.е. изтичането на опр. период от време или сбъдването на бъдещо и несигурно събитие
3.Действие на ДО,
а) за да удостовери волеизявленията за да произведат те юрид. последици: напр.: при нотариалната продажба, при скл. на брак и др.
б) или за да определи някои елементи на самата сделка: при смесените ФС (?)
В тази връзка – що е ФС на сделката и какво е значението на елементите, к. не са волеизявления?
а) В строгия смисъл на думата: ФС на сделката са волеиз. и всички др. елементи, к. определят пр. последици и показват какво пр. действие се желае.
б) обуславящи действието и елементи: Всички др. елементи, проявлението на к. е необходимо за да се осъщ. пр. дейсвие, но не влияят на съд-ието на пр. последици, а само обуславят тяхното проявление: Условия – condicio iuris
Таджер: а) + б) – условно м. да се разглеждат като ФС на сделката в широк смисъл

VI.Отграничения на сделката от други ЮФ.
1.Сделка ≠ обещание на опр. поведение под “честна дума”: то няма пр. х-р – намерението на лицето, к. дава такова обещание не е да поеме пЗ (липсва пр. воля) => при неизп-ието му не м. да се приложат юрид. санкции
2.Сделка≠властнич. волеиз. на ДО с ГП-последици: те м. да се издават и против волята на ГП-субекти, при което пр. им послеици не са желани от тях – чл.19, ал.3 ЗЗД, разв. на дог., АА за отчужд. на имот и др.
3.Сделка ≠ волеиз. на ФЛ или ЮЛ, отправено до ДО с к. се иска опр. съдействие: това волеиз. само сезира комп. орган да издаде властн. акт, к поражда последици в ЧП-област. Тук няма отн. на равнопоставеност!
4.Юрид. постъпки: наречени още “юрид. действия в тесен смисъл” (Л.Василев)
Понятие: те също са волеви човешки действия, к. пораждат пр. последици. Те са правомерни юридич. действия но пр. им последици настъпват по силата на з-на, к. опр. и съд-ието им:
те не се предприемат с цел да се породят тези последици
последиците им настъпват по силата на пр. Н, в к. те са предвидени, независимо от волята на лицата, к. ги извършват – т.е. не необходимо пр. последици да са обхванати от волеизявлението
съд-ието на тези последици също се опр. в правните Н
Те биват:
а) Резултативни актове:осъщ. им води до опр. резултат – създ. на ново фактическо или пр. състояние. Правомерни действия, но не е необходимо резултатът да е желан
Напр.: владение (чл.68 ЗС), създ. на авторска творба, създ. на нова вещ ч/з смесване, присъед.,…
б) юр. постъпки, за к. поначало е необх. дееспособност: те са по-близко до сделките, но и при тях авторът им не изявява воля, за да породи пр. действие:
признанието на дълг прекъсва пог. давност,но този рез. наст. ex lege, а не защото е желан
предав. на род. опр. вещи съгл.чл24,ал.2 ЗЗД води до инд-ията им незав. от волята на предаващия
вършене на чужда работа без пълномощие: чл. 60 ЗЗД и др.
VII.Значение и прил. поле на сделката – голямо:
1.Възм-ст на ГП-субекти да уредят отн. пом/у си съобразно с волята си – Принцип на автономия на волята – чл.9 във вр. с чл.44 ЗЗД
2.Сделката е институт на ГП-обща част: => тя намира приложение във всички дялове на ГП
VIII.Видове сделки.
А) С/д това колко волеизявл. са необходими:
1.    Едностранни сд.:
а) същност: те се състоят от волеиз. само на едната страна по ПО-то к. пораждат. При тях едната страна на ПО-то с волеиз. си предизвиква поражд. му и определя въз осн. на з-на нег. съд-ие.
чл.44 ЗЗД: “Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеиз. в случаите, в к. з-нът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват П/З.”
б) към тях съответно се прил. правилата за договорите
в) те пораждат пр. последици само когато пр. Н допускат това
1.1.    едностранни сделки, к. се нуждаят от получаване: за да породят пр. действие лицето тр. да направи необходимото за да достигне волеиз. до опр. адресат (пълномощно, разв. на двустр. дог. по чл. 87 ЗЗД, приемане и отказ от насл-во)
1.2.    Едностр. пр. сд., к. не се нуждаят от приемане: валидни с изв. им. Те не засягат опр. адресат, а неогр. брой лица. Обикновенон зак-лят предвижда опр. форма за изв. им
Напр.: завещание
1.3.    Едностр. пр.сд., к. задължит. тр. да б. извърш. пред ДО за да породят пр. посл.:
Напр.: отказ от ПС в/у недв. имот (вп. се в нот. книги), отказ от насл-во (вп. се в РС в спец. книга?), припознаване на дете – изв. се пред ДЛ по ГС
2.    Двустранни (взаимни) сделки: такъв е договорът:
а) Лег. деф.: чл.8, ал.1 ЗЗД: “Дог. е съглашение м/у 2 или >лица за да се създаде, уреди или унищожи една пр. връзка м/у тях” – родово понятие за дог.
Таджер: при договора има съгласие на 2те страни, състоящо се в съгласуване на волеизявления, к. са противоположни по насоченост. Тези 2 волеиз. са: предложение и приемане –
те се следват едно друго по време,
всяко от тях е адресирано до др. страна и
тр. да съвпадат
б) видове договори:
едностранни договори: те пораждат зад-ие само за едната страна по ПО-то, а за другата – само сП
несъвършени двустр. договори: едностранни дог., к. по изкл. се пораждат зад-ия и за страната, к. обикновено черпи само права от тях (напр. влог)
двустранни дог.: те пораждат както сП, така и пЗ и з двете страни
3.    Съвместни сделки:
Павлова: едностр. или двустр. сд., к. включват 2 или > лица на едната от страните по ПО-то
Таджер: когато волеиз. на едната страна, състояща се от повече от едно лице, се правят едновременно за да породят желаните общо от тях пр. последици. Когато са нужни волеиз. на 2 или повече лица, к. заедно са в състояние да породят пр. действие:  напр.: оттегляне на пълномощие от >1 лице, разпореждане с общи вещи от съпрузите, …
4.    Многостранни (организационни) договори:
Те се скл. м/у няколко лица, но не с противоположни интереси и за да породят насрещни П/З.
Волеиз. на уч-ците по тези дог. са еднакви по съд-ие и са насочени към една обща цел – създ. на ЮЛ или дружествена общност.
Със скл. им всяка страна поема П/З, но не към останалите страни, а към учредената общност.
5.    Спорно дали са сд.: Решения: вид сделки, к. се отлич. с начина на скл. им и с прил. им поле
представляват правомерни пр. актове, състоящи се във волеиз. на о-ни на ЮЛ – 1 или > волеиз. направени от пр. субекти, к. са оправомощени да пораждат пр. последици за всички или част от лицата в дадена общност.
Предпоставки за валидното им постановяване обикн. са: кворум+мнозинство(принцип на вишегласието) или принцип на единодушие
Пр. им последици са главно за членовете на общността в техните вътр. отн., а в предвид. от з-на случаи те м. да породят пр. посл. и за 3ти лица, к. не са уч. в постановяването им.
Б) Сделки м/у живи и с оглед на смърт.
1.    Сделки м/у живи: повечето – това са сд., чиито пр. последици не зависят от смъртта на страна по тях.
2.    Сделки с оглед на смърт (mortis causa): по действ. П такива са само завещанията
Пораждат пр. последици след смъртта на лицето, к. е извършило волеизявлението и само ако лицето в полза на което се предвижда да се породят права надживее автора на сд.
Формални
Пораждат ПО м/у ползващото се лице и правоприемниците на починалия и нег. кредитори
Значение на тази класиф.: с оглед изискването за форма, с/д това кога пораждат действие
В) В зав-ст от това дали предоставят имотна облага:
1.    Сд., чиито пр. последици не са св. с имущ. блага: сделки, непредоставящи имотна облага
Напр.: упълномощаване, припознаване, отмяна на завещание, отказ от права,…
2.    Сд., предоставящи имотна облага: те пораждат поне едно зад-ие да се извърши или да се даде нещо, к. има икон. стойност – достатъчно е за едната страна да възн. такова зад-ие. Биват:
С/д това дали въз осн. на сделката тр. да получат и двете страни или само едната:
2.1.    Възмездни: при тях всяка от страните поема зад-ие за осъщ. на имущ. престация, защото насрещната страна и дължи имотна облага. При тях страните третират взаимно дължимите престации като еквивалентни, но не е необх. те да са обективно равностойни
2.2.    Безвъзмездни: Едната страна дава или се обвързва да направи нещо с икон. стойност, като знае, че няма да получи нищо от наср. страна. Такива са едностр. сделки и някои двустр сделки (едностранните договори): дарение, дог. за поръчка, заем за послужване
Значение на делението: различия в режима: при безвъзм. сделки интересите на страната, к. получава нещо даром са по-слабо защитени:
не се носи отг-ст за недостатъци и евикция
лицето, чиито права са засегнати от тях м. по-лесно да ги отмени
по-леки изискв. за вината на лицето, к. се е задължило безвъзмездно и др.
2.3.* Павлова: смесени: сд., при к. дължимата от едната страна имотна облага се равнява само на част от получената от нея престация по същата сделка.
Г) В зав-ст от това дали се изисква основание за действителността им:
1.    Каузални: повечето сд. к. са насочени към предост. на имотна облага – те са действителни само ако имат основание (causa)
а) основание на сделката: това е типичната и непосредствена пр. цел, к. се преследва с предоставянето на имущ. облага с тази каузална сделка – непоср. пр. цел към к. са насочени – тя обяснява защо А плаща цена и какво иска да получи с/у нея.
Различава се от мотива на сделката – той е чисто субективен и не влиза в нея!
acquirendi causa: да се придобие едно право: х-рна за сделки, въз осн. на к. се придобива П с/у поемане на зад-ие за имущ. престация.
* Частен случай: credendi causa: да се придобие едно облиг. П
donandi causa: дарствено намерение на страната, к. прехвърля свое имущ.П
solvendi causa: да се погаси едно съществувашо пЗ (напр. даване вместо изп-ие)
б) основанията не са формулирани изрично а се изв. от вида и съд. на сделката
в) Пр. значение на основанието на пр. сделка:
ако то липсва ще имаме дадено без основание и то ще може да се иска обратно! защото ще е налице неоснователно обогатяване – по чл.55-59 ЗЗД
с оглед действителността на тези сделки: чл.26, ал.2 ЗЗД
2.    Абстрактни сделки: з-нът не поставя изискване за основание при тях – нее важно защо се предоставя имущ. облага
Таджер: при тях не м. да има неоснователно обогатяване – даденото се смята винаги за редовно дадено. НО това не означава, че за зад абстрактната сделка не може да стои една каузална сделка – но тази каузална сделка е без значение за абстрактната сделка (Abstraktionsprinzip)
Примери за абстр. сд.: чек, запис на заповед, менителница
С/д Павлова такива са и дог. за цесия и заместване в дълг – защото з-нът не из. от тях да личи какво е конкретното им основание.
Д.) Формални и неформални – с/д това дали з-нът изисква форма за действителност за валидното им скл.
Е.) Консенсуални и реални: с/д това дали ФС на сд. се състои само от волеиз. или вкл. и извършването на действия като предаване на вещ и др. под.
1.Консенсуални: продажба, изработка, наем
2.Реални: залог, заем, влог, превоз и др. – съгласието не е достатъчно необх. е и предаване на опр. вещ
NB! При продажба при к. е уговорено цената да се заплаща едновр. със скл. и – прод. остава конс. дог. – защото предаванто на вещта и плащането на цената са изп-ие на сключената сделка
Ж.) Основни и допълнителни:
1.Основна: сделка, к. има самостоятелно действие, но само след проявлението на допълнителната
2.Допълнителна: сделка, к. проявява действието си само във вр. с друга сделка – напр.последващо уговаряне на някои елементи от една продажба.
при тях стои в-сът от кой момент пораждат действие – от мом. на скл. на основната или на допълнителната сделка, как тр. да се тълк.  др. под.
З.) Главни и зависими (добавъчни, акцесорни)
Разлика от предходното деление: при Ж) става в-с за сделки, к. са така свързани, че основната не м. да прояви действието си без допълнителната.
Зависими сд:
Св. с главната, но тя може да прояви действието си и самостоятелно, без зависимата сделка. Зависими са обезпечителните сд. (залог,ипотека, поръчителство)
Зависимите сд. са самостоятелни и се скл. по ред, к. м. и да е различен от този за гл. сделка
И.) Сделки на управление и на разпореждане: въз осн. на правния рез., к. се желае от страните. (вж. по-горе за определенията на съд. практика)
1.Сделки на управление: те вкл. действия по поддържане на имущ.,събиране на доходи, изплащане на зад-ия, използване на имущ.
2.Сделки на разпореждане: при тях има изгубване на сП или обременяването му
Пр. значение на това деление: в личното П и в СемП във вр. с дееспособността

К.) Фидуциарни сделки. Понятие
Сделки при к. се прехв. едно сП с/у зад-ие да се върне при опред. обстоятелства
Това са сделки на доверие
Страни: фидуциант: този, к. прехвърля правото и фидуциар: този к. го придобива –
За 3тите лица фидуциарят е носител на П
Но във вътр. отн. м/у страните фидуциарят тр. да бъде само управител защото правото му се предоставя на доверие
Отграничение от привидните сделки: и при двата вида се скл. сделка без да се желае резултата и, но при привидните сделки действително не се желае резултата им, при фидуциарните, резултата се желае, но само временно и условно
б) Съдържание и форма на сделките. Тълкуване.
I.Сключване на сд. Понятие.
Павлова: това е извършване на 1 или > волеиз., насочени към пораждане на пр. последици. Понятието е св. с волевите актове на едната или и на двете страни по ПО-та, к. се пор. от сд.
Когато е уст. изискване за форма на волеиз. като усл. за действителност – тогава в действията по скл. на сделката ще се вкл. и волеизявленията на ДО, ч/з к. се спазва изискването за форма.
Таджер: (по-широко разбиране): Под “скл.” се разбира начинът, по к. тр. да се осъществи ФС, за да могат да въникнат желаните пр. последици – т.е. това е осъщ-то на ФС на сделката. ФС на сделкат се състои от 1 или > волеиз. и евент. други елементи.
II.Изявяване на волята
Понятие: това е външно изразяване на вътрешно взетото решение за опр. поведение:
а) изрично: когато по несъмнен начин с обективни изразни ср-ва се изразява опр. воля
б) ч/з конклудентни действия (мълчаливо, косвено волеиз.): за изявата на волята тр. да се съди косвено, въз осн. на опр. индиции
III.Значение на мълчанието в ГП.
1.Принципът: в ГП мълчанието е развнозначно на липса на волеиз.
2.Но с НА: приеме, че мълч. ще е равнозн. на съгл-ие. Но тези изкл. тр. да се тълк. ограничит.!:
а) чл.16, ал. 3 ЗЗД: при договори с продължително изп-ие: изменяването или заменяването на общите усл. има сила за наср. страна по заварен дог., само акои е било съобщено и ако тя не е заявила  в дадения и писмено достатъчен срок, че го отхвърля.
б) чл.204, ал.3 ЗЗД: При продажба под уговорка за опитване или преглеждане, вещта се счита одобрена, ако е била предадена на купувача и той не се произнесе до изтичането на уговорения срок или ако няма такъв – веднага след като бъде поканен за това от купувача
3.Ако страните предварително се уговорят, че всяка от тях при опр. обст., ако изрично не отговори, ще се счита, че приема адресираното до нея пр. действие
NB! Само мълч. на дееспособни пр. субекти м. да се третира като волеиз.!
IV.Протест и резерви при преговори за скл. на сделка.
1.Заявяване на протест: лицето к. го прави предупреждава, че не желае изявл. му да се схващат като предложение или приемане на предложение за скл. на сделката – че счита изявленията си за правно ирелевантни
2.Резерви: волеиз. на едно лице, с к. то предупреждава, че нег. изявления не следва да се схващат като отказ от суб. права.
V.Допълнителни волеиз. при сделката: т.нар. неглавни ЮФ
1.Изд. на властн. актове от ДЛ: с цел да се упр. к-л за законосъобр. или целесъобр. на сд.
2.Волеиз. на ЧП-субекти – разрешение и одобрение на сделката.
а) волеиз. на родител или попечител за сд. на непълнолетен –необх. за всички сд., освен тези по чл.4, ал.2 ЗЛС
б) потвърждаване на сделката от мнимо представлявания – чл.42, ал.2 ЗЗД
Таджер: това е едностр. волеиз. к. се нуждае от получаване. То не е част от ФС на сделката, а вилиза в изискванията, к. обуславят действителността на съотвеното волеиз.
3.С/д това кога се извършва:
а) разрешение: ако предхожда сделката
б) одобрение: ако следва сделката
НА м. да определят дали се прави преди или след основното, а когато това не следва от обст., налице е свобода за страните

VI.Форма на сделките. Обща х-ка.
1.Понятие: тя представлява спец. изисквания, к. зак-лят поставя за начина на изв. на волеиз. и на съблюдаването на които той отдава опр. пр. значение. С/д това дали се изисква спазванетона някаква форма за сделките те се делят на формални и неформални
2.Видове форми на сделката в ГП.
а) форма за действителност: (материалнопр. форма) – ad substantiam, ad solemnitatem: когато изискването за форма е елемент от ФС на сделката. Тази форма има конститутивно действие – тя е усл. за действителнос на сделката.
б) докатазтелствена форма (ур. се в процес. П) – ad probationem: Тя не е от значение за пр. последици (дори и да не е спазена, сд. ще е действителна!), а само с оглед на това с какви доказат. ср-ва тези сделки могат да бъдат доказвани прии спор (чл.133, 134 ГПК)
3.Значение на формата:
а) предимства:
осигурява защита с/у прибързаност
осиг. възм-ст за точно определяне на момента на скл. на сделката
гарантира ясно и пълно изразяване на волята
дава възм-ст на 3тите лица да узнаят за скл. на сделката
ясно отгр. действията, к. предхождат скл. на сделката от самата сделка
когато уч. ДО: гарантира се з-нността и достоверността на съд-ието, подписите и датата
б) недостатъци:
забавяне на сключването
внася елемент на недоверие, особено когато интересът е незначителен
уч-ците в оборота тр. да познават добре изискването за форма, защото при доопускане на грешки и непълнот последицата е недействителност!
допълнителни разходи и време
С оглед практич. и неудобства, не е оправдано формата да се уст. като правило за вс. сделки
Тя се предв. със спец. пр. Н само когато опр. интерес го налага: от изисквания за пр. сигурност или за целесъобразност (вп. на опр. сделки с цел да м. да се черпи инф. за тях)
4.Прил. поле: в ЧП формата е предвидена като изключение
В ТъргП тя има ограничено прил. поле
VII.Писмена форма на сделките.
при всяка от предвидените форми се съставя писмен документ, в к. се обективират волеиз. на участниците в сделката => общите изискв. за писмената форма тр. да се съблюдават при всички видове форма
1.Тя се свежда до съставянетона документ: в к. писмето и с думи се изразява волята на страните по сделката
а) в документа се записват съществените части на сделката, пр. резултат, к. страните искат да постигнат. Изразяването на мотивите е без значение (освен ако сд. не е завещание - ?)
б) без значение е как е написан документа-на ръка или по др. начин (изкл.: саморъчно завещание)
2.Значение на подписа:
той удостоверява, че направеното волеизявление принадл. на лицето, к. го е подписало – без подпис документът е само проект
начинът на поставянето му е без значение- език, параф, …
за неграмотни ГПК предвижда спец. ред: чл.151 ГПК
не се смята за подпис написването на името на автора на волеиз. от друго лице, написването му на машина или слагането на печат
ако подписът се полага по упълномощаване е необх. означение, че се действа въз осн. на упълномощаване
3.Видове писмена форма.
а) частна писмена форма: при нея докум. се подписва само от лицата, чиито волеиз. са изразени в него
б) писмена форма с нотариална заверка на подписите: ФС на сд. обхваща освен волеиз. на страните по нея и:
удостоверително волеиз. на нотариус за това, че подписите са положени от лицата, к. са извършили волеизявленията
достоверна дата уст. ч/з волеиз. на ДЛ
Предвидена е за: продажба на насл-во (чл.212, ал.2) и др.
в) писмена форма с нотариална заверка на датата: при нея удостоверителното изявление на ДЛ се отнася до датата, на к. документът е представен пред него. Вследствие на заверката:
документът придобива достоверна дата
значение: с оглед противопоставимостта на 3ти лица
г) нотариален акт: изисква се за прехв. или учред. на ВП в/у недв. имоти и при нотар. завещания
При него нотариусът по реда на спец. пр-во извършва проверка дали са налице з-нните изисквания за скл. на сделката и дали праводателят притежава вещното П, с к. се разпорежда
д) съдебна форма: когато скл. сделка тр. да се одобри от съд. о-н за да породи пр. си последици
Напр.: при съд. спогодба, с к. страните по едно висящо пр-во ч/з взаимни отстъпки уреждат отн. си
NB! Правилата за формата като усл. за действителност са императивни и стр. не м. да се отклоняват от тях!
4.Договорноопределена форма: когато стрните по бъдеща сд. уговорят форма като усл. за пораждане на действието на сделката – допустимо е (договорна автономия на ЧП-субектите)
Няма пречка да се угов. и непредвидени в з-на формални изисквания – ще е налице усл. или срок
Ако договорноопр. форма не се спази: сд. ще е действителна, защото чл.26, ал.2 ЗЗД говори за “предписана от закона форма”
VIII.Съдържание на сделката.
1.Понятие: Главният елемент от съд-ието на сделката е волеизявлението – тук то ни интересува какво трябва да е неговото съд-ие и обхват.
Павлова: Става в-с какво могат и какво тр. да уговарят страните – това са пр. последици към к. е насочена сд. и др. уговорки, свързани с последиците и.
Съществени признаци на сделката: това, за к. трябва да има волеиз. на страните по нея
2. Видове съдържание на сделките:
а) съществено съд-ие (essentialia negotii): това, по к. страните тр. да се съгласят – то индивидуализира и типизира сделката
Павлова: такива са предметът на сделката, а при кауз. сделки – и основанието на сд.
б) несъществено съд-ие на сделката (accidentialia negotii): това, к. се уговаря от страните в отклонение от обикновените последици, к. произтичат от съществените елементи на сделката
в) естествено съд-ие на сделката (naturalia negotii): това са пр. посл., к. настъпват въз осн. на закона без да е необх. да бъдат уговорени от страните (напр. отг-ст за недостатъци при прод.)
С/д Таджер: те не спадат към съд-ието на сделката – това са П/З, к. следват по силата на закона без деа е необх. някакво специално изявление за тях. Те не са част от волеиз. а част от пр. последици
2.Не спадат към съд-ието на сделката:
дееспособност: тя е предп. за действителност на сд., а не елемент от съд-ието и
Павлова: самото волеизявление: то определя съд-ието на сд., а не е елемент от него
формата: тя е условие за настъпване на пр. последици, но сама по себе си не е част от тях
3.Начини за опред. на съд-ието на сделката.
съд-ието на волеиз. се изразява в отделни уговорки (клаузи)
п-п на договорната автономия – чл.9 ЗЗД – ограничения: уговорките не м. да противоречат на:
повелителните пр. Н на закона
добрите нрави
при едностр. сделки в-сите, по к. тр. да се изяви воля се нар. реквизити
а) Ч/з договаряне от страните в рамките на договорната автономия
редица дисп. пр. Н уреждат пр. посл на сделките коагто страните по тях не са се възползвали от възм-стта да се отклонят от предписанията им и сами да опр. действието на сделката
Има редица ср-ва, ч/з к. може да се ускори определянето на съд-ието на сделките:
б) Ч/з договори – образци, типови-сделки: писмени образци, к. се съставят от специалисти за отд. видове сделки, отпечатват се бланково и м. да се ползват от желаещите, като конкретиризират и допълват на оставените празни места инд. белези на конкретната сделка
в) Общи условия: отнапред уст. предложения, к. съд. подр. уговорки по всички в-си на даден дог.
За да станат задължителни за др. страна е необх. писм. им приемане – ур. в чл.16 ЗЗД
Те улесняват и ускоряват договарянето като заменят инд. договорни уговорки с типизирани, но предварително формулирани от едната страна
Възм. е по искане на наср. страна да се вкл. уговорки, к. противоречат на общите усл.: с/д чл..16, ал.2 ЗЗД: при несъответствие имат сила допълнително вписаните уговорки, макар и общите усл. к. им противоречат да не са заличени.
С/д М.Павлова тук се вкл. и:
г*) опред. на съд-ието от съда: (рядко) – когато е уговорено че дл-кът ще изпълни когатои ма възм-ст, кредиторът м. да поиска от съда да му определели подходящ срок след изтич. на к. ако дл-кът не изпълни той ще изпадне в забава
д*) опред. на съд-ието от 3ти лица: при зад-ия с П на избор: ако изборът е предоставен на 3то лице – то ще определеи коя да е дължимата престация
е*) инд АА или реш. на арбитраж: действащото зак-во НЕ допуска ч/з тях да се опр. съд-ието на сд., независимо от волята на стр. по тях
IX.Тълкуване на сделките.
1.Цел: определяне на съд-ието на сделката е възм. само след изясн. на смисъла на волеиз. ч/з тълкуване
2.Понятие: това е определяне на съд-ието на сделките ч/з изясняване на смисъла на волеизявленията. То има за предмет самата сд. и цели да установи действителното и съд-ие
3.Пр. уредба: чл.20 ЗЗД – за договора, но с оглед чл.44 се прилага и за едностр. сделки
4.Сравнение с тълк. на пр. Н:
а) сходни черти:
мисловна дейност, насичена към разкриване смисъла на обективирана мисъл и воля
вторичен и зависим х-р
при тълк. не м. да се внасят промени във вече съществуващи волеви актове
граматич. и логич. тълкуване се прил и при сделките
б) особ-сти на тълк. на пр. сд.
обекта на тълк.: конкретни волеиз. на опр. лица
държи се сметка за някои субективни моменти – вътр. воля на тези лица
при спор пред съд: тълкуването се предхожда от дейност по доказване на ФС на сделката
5.Тълк.≠прави изводи от установеното вече съд-ие на сделката – това е в-с на правна квалификация
6.Таджер: на тълкуване не подлежат всички сделки, а само неясните, непрецизните и непълните (М.Павлова: беше казала обратното по повод на НА – че за да се разбере дали са ясно тр. първо да се тълк. => тълкуват се всички)
7.Процесуално значение на тълк.: който твърди, че волеиз. има различен х-р от това, к. нормално следва от него, тр. да установи това – в/у него е тежестта да докаже особеното значение на употребените думи и изрази
8.Изисквания за тълкуването: чл.20 ЗЗД: при тълк. тр.да се търси действителната обща воля на страните =>
букв. тълкуване на сд. не е достатъчно!
необх. е да се стигне до вътрешната воля
но вътр. воля не измества волеизявлението – тя сетърси за да се разбере точно волеизявлението, но меродавно за тълкуването е волеизявлениетои то не м. да бъде изместено от вътр. воля
ако в рез. на тълк. се установи, че действителната воля не се покрива с изявлението тр. да се даде предимство на изразената воля – в тези сл. авторът на волеиз. м. да поиска унищ. на сд., ако волята му е била опорочена поради грешка или измама
9.Правила за тълкуване на сделките: (чл.20 ЗЗД) – те не изчерпват ср-вата за тълк. а само дават основните насоки за тълк.:
а) уговорките във волеиз. тр. да се тълкуват във връзка едни с други: предполага се, че те са части на едно единно волеизявление, к. пък е израз на единна вътр. воля
б) Всяка уговорка тр. да се схваща в смисъла, к. произтича от целия договор: продължение на предишното правило – защото всяка уговорка е част от едно цяло и всички отделни части тр. да бъдат подчинение на единния смисъл, к. имат волята и волеизявлението
в) Уговорките да се тълкуват с оглед целта на дог., обичаите в практиката и добросъвестността:
NB! Това са обективни критерии, ч/з к. тр. да се преценява волеизявлението, за да се разкрие действителната воля и по този начин да се постигне целта на тълкуването на сделката
обичаи в практиката: това не са пр. обичаи, нито правила за поведение, а факти, к. тр. да се установят от страната, к. се позовава на тях.
Павлова: това е онова повтарящо се поведение при скл. на сд. от даден вид, и онзи смисъл, к. обикновено се влага в тях в мястото където е скл. сделката.
Добросъвестността като крит. за тълкуването: тр. да се схваща широко: като коректност и честност, поведение, к. тр. да се ползва с доверие и да съдейства за създ. на сигурност и стабилност в гражд. обмен (т.е. при съмнение волеиз. следва да се схваща в смисъл, к. следва от едно почтено поведение – а не от стремежа да се увреди или измами наср. страна)
10.М.Павлова: Правила за тълкуване: с/д нея се прил. правилата на отменения чл. 20 ЗЗД, т.к. новия не ги урежда:
предпочита се смисъла, в к. уговорката би имала пр. последици
при двусмислие отд. уговорка се схваща в смисъла, к. най-много отговаря на предмета на сд.
при съмнение относно смисъла на уговорката тя се схваща против този, к. я е предложил и в полза на страната за к. се поражда зад-ие от нея
при употреба на общи изрази, пр. последици се изясн. като се има предвид предмета за к. е постигнато съгласие
ако е сд. е посочен като пример 1 случай това не изкл. действието и спрямо непосочени сл. ако има основание пр. последици да се разпространят и спрямо тях.
при диалектни и жаргонни изрази следва да се изясни вложения в тях смисъл
11.Ако в рез. от тълкуването се стигне до извод, че:
а) че съгласие липсва – тогава липсва договор
б) ако има разлика м/у обективираната и действителната воля: дава се предимство на изявлението, като то се тълкува в смисъла, к. обектвино следва от него, т.е. сисъла к. следва от външно обективираното поведение на страните за един нормален човек

в) Търговски сделки – понятие и видове.
I.Понятие за търговска сделка.
Това е вид сделка. Носи всички х-рни белези на сделката. Нейнните специфики се разкриват при класификацията на сделките:
II.Класификация на търговските сделки по икономически критерии
1.сделки обслужващи непосредствено процеса на обмен: “търговски” в икон.смисъл
2.сделки обслужващи п-са на обръщение: “търг. сделки по припращение” – напр. застр. сд.
3.сделки, извършвани в п-са на пр-вото

III.Класификации по юрид. критерии: тези крит. са свързани от една страна с особеностите на самите сделки, а от друга – с качествата на лицата, к. ги извършват.
1.    Абсолютни (обективни, основни) търговски сделки: с/д чл.286, ал.2 - сд. по чл.1, ал.1
те са винаги търговски, независимо кой ги извършва и независимо дали се скл. по занятие или единично (с оглед силно изразения им предприемачески х-р).
Те се обос. в няколко групи.
Изброяването в чл.1, ал.1 е изчерпателно.
1.1.    Търговска продажба: 4 вида:
а) покупка на стоки или др. вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид – т.нар. спекулативна покупка, тя поначало има за предмет дв. вещи
б) продажба на стоки от собствено пр-во
в) покупка на ЦК с цел продажба – спекулативна цел
г) прокупка, строеж или обзавеждане на недв. имоти с цел продажба
1.2.    Мандатни сделки: те обхващат:
комисионен и спедиционен договор
търговско представителство и посредничество
застрахователни сделки
лизинг
1.3.    Банкови и валутни сделки
1.4.    Сделки по услуги: хотелиерски, складови, рекламни услуги, стоков к-л, превозни сделки
* Някои автори вкл. превозните сделки при мандатните сд. – с/д Калайдж. това не е правилно, защото те възн. на базата на дог. за изработка
* този списък не е изчерпателен, защото самият з-н в чл.1, ал.1, т.13 казва “и др. услуги”
1.5.    Сделки с интелектуална соб-ст
1.6.    Запис на заповед, менителница, чекове
!!! Когато абсолютните търговски сделки се извършват по занятие, това предполага придобиване на търговско качество!!!
2.    Допълнителни (акцесорни, вторични, производни) търг. сделки – чл.286, ал.1
Нямат силно изразен търговски характер
Това са всички сд., скл. от търговец, к. са св. с упражняване на занятието на търговеца
Те са търговски, защото ги извършва търговец
3.    Презумптивни търговски сделки –
Презумпция: чл.286, ал.3: “При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.”
презумпцията е оборима: доказат. тежест е в/у лицето, к. твърди обратното
класически примери за презумпт. търг. сделка: закупуване на апартамент от ЕТ – през. е че този апартамент е за офис, но м. да се докаже и че е за жилищни нужди

IV.Класификация на търг. сделки в зав-ст от страните.
1.Двустранна търг. сделка: ако и 2-те страни са търговци
2.Едностранна търг. сделка: ако за една от страните сделката не е търговска
Това деление няма голямо значение – чл.287: “Разпоредбите за търг. сделки се прилагат и за 2-те страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон
V.С/д Герджиков: критериите за видовете ГП-сделки се прил и за търговските.
Такова деление може да се направи, но то не е определящо за х-ра на сделките като търговски
1.едностранни и двустранни
2.формални и неформални
режимът на формалните сделки оп ТЗ е различен от този в ГП:
в ГП формална е сделка за к. з-нът изисква форма, а с/д чл 293, ал.2 ТЗ – волеизявлението е нищожно, ако не е направено в установената от закон или от страните форма
различни са последиците от неспазв. на формата: В ГП-нищожност, а в ТъргП: чл.293, ал.3: “Страната не м. да се позовава на нищожност, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.”
3.каузални и абстрактни
????
VI. Източници на търговските сделки
Уредени са в чл.288
1.С/д чл.288 те имат следната градация:
1)ТЗ
2)Гражд. з-н: прил. се субсидиарно към търг.ПО – при празнина в ТЗ
3)Търг. обичай – става дума за обичаи като пр. Н, а не за обичаи в практиката
ако има разлика в обичаите по местоскл. и местоизп-ие – прил. се тези на местоизп.
в ГП обичаят е изт. доколкото з-нът препраща към него, а в ТЗ той е признат за изт. с обща клауза – т.е. не е необх. специално препращане (но има и такива хипотези)
2.Герджиков: тази разпоредба определя източниците на ТъргП.
В този смисъл като изт-ци на търгП следва да се разглеждат и:
м/ун. актове – Кал.:те са м/ун. само по произход, а след ратиф. им те стават част от вътр. П. От значение е ВК за м/ун. продажба на стоки
справедливостта (чл.307) – ТЗ препраща към нея при стопанската непоносимост, но (Кал.:)тя е и изт. с/д гражд. закони и при субс. им прилагане също м. да е изт.
ТР на ВКС имат препоръчително значение. Кал.: те в много редки случаи засягат ТъргПО – но тогава са изт. на П и са задължителни за всички т.к. са задължителни за о-ните на съд. и изп. власт, а това индиректно обвързва и търговците в п-са на правоприлагането
NB! Морал и добрите нрави – те не са юрид. изт., а основно са крит. за тълк. на Н и за оценка на повед. на пр. субекти.
3.ТЗ урежда само тези правила, к. съд. отклонение от ГП-режим.
Кацарски: всъщност отклоненията са най-вече от облиг. П
При уредбата на отделните търг. сделки има 2 подхода:
а) за сд., к. имат аналог в ГП – няма пълен режим а само спец. правила (напр. продажба)
б) за сделки, к. същ. само в търговското П: има детайлна уредба
VI.Кацарски: Има деление на изт-ците с/д вида търговски сделки:
1.При абсолютните търг. сделки последователността на изт-ците е:
1)Специални правила на ТЗ
2)Общи правила на ТЗ
3)Специална част на ЗЗД (при съответно препращане)
4)Обща част на ЗЗД (при директно препращане)
2.При допълнителните търг. сделки (т.к.. за тях няма уредба в ТЗ) послед. е:
1)Общи правила на ТЗ
2)Специална част на ЗЗД
3)Обща част на ЗЗД
Т.е. при тях общите правила на ТЗ, където са уред. търг. сд. изместват спец. част на ЗЗД, к. урежда видовете гражд. сделки
VII.Злоупотреба с П: чл.289.
1.Тук е уредена немската доктрина за злопотр. с П – застъпено е субективното начало: “…ако се извършва само с намерение да се увреди др. страна.”
- това силно стеснява възм-стта му за прилагане – защото намерението за увреждане не се предполага, а тр. да се докаже, а това е доста трудно
2.За разлика от системата възприета от ГП – обективната система – чл 8, ал.2 ЗЗД – обща граница заа упражн. на сП са правата и з-нните интереси на другите пр. субекти, като няма изискване за намерение а увреждане.
VIII.Сключване на търг. сделки. (???!!! към #22 б) !!!!)
А) Обща х-ка
1.Понятие за скл. на сделка:
а) като волеиз. на 1 или > лица, страни по сделката, ч/з к. те определят съд-ието на пр. посл.
б) като начинът по к. тр. да се осъщ. ФС за да настъпят исканите последици
2.Скл. на търг. сделки се подч. на общия ГП-режим: чл.13 и 14 ЗЗД-необх. дей. за скл. са:
а) предложение (оферта) покана за скл. на дог. к . обвързва предложителя (оферент) ако е отправена до друг субект и съд. съществените елементи на проектирания дог.
б) приемане на предложението: ако бъде прието волеиз. съвпадат => в общия сл. дог. е сключен
Б) Особени правила на ТЗ за скл. на търг. сд.:
1.Публична покана: чл.290:
а) такива са: каталози, ценоразписи и др., както и съобщ. ч/з ср-вата за масово освед. или отправени по друг начин до неопр. кръг лица – такова е всяко изявление, к. съд. 2-та елемента на офертата – намерение за скл. на дог. + съществените елементи на дог.
б) такава покана има действие само на покана за отправяне на наср. предложение при условията на поканата
в) ако адресат на поканата направи предложение и то не бъде прието без основателни причини: отправилият поканата ще отг. за вреди, претърпение от предложителя
Бузева и Герджиков: това е особена форма на преддог. отг-ст: публ. покана създ. за този к. я прави, преддог. зад-ие да приеме направената му в съотв. с нея оферта
г) чл.290, ал.2: оборима през., че лицето, к. не е приело оферта, нправена при условията на поканата е действало без основателна причина => тежестта на доказване на “основат. причина” е в/у лицето к. не е приело оферта направена при усл. на поканата
2.Публично предложение за скл. на дог. – чл. 291 ТЗ – т.нар. “публична оферта” – до неогр. кръг лица
а) тя има обвързваща сила ако съд. 2 задължителни елемента:
общо количество
срок за приемане
б) има обвързваща сила само в определения срок и до изчерпване на количествата
3.Значение на мълчанието: за ≠ от ГП където то е липса на волеиз., чл. 292 го приравнява на съгласие при опр. условия
а) предложението да е направено до търговец
б) м/у оферент и получател да са налице трайни търг. отн.: това се прец. от съда
С/д Антонова крит. за прец. са:
еднородни търг. сд.
к. се скл. при еднакви усл. като м. да има малки откл. в цената
в) предложението да се отнася до предмета на трайните отн.
г) адресатът да не отхв. веднага предложението
ако предпоставките са (+) съгласието се презюмира!!
4.Формата на сделките – чл.293
а) както и в ГП липсата на форма за действителност е основание за нищожност
б) тук се прил. не само нормат. уст. но и уговорена от страните форма – ако тя не се спази:
А) нищожност
Б) променена е договореността
в) най-тежката форма в ТъргП е нотариалната заверка на подписи (възм. е те да са на два различни документа!)
г) Ако не е спазена уговорената от страните форма това също ще е основание за нищожност поради липса на съгласие!! за разлика от ГП – където има само неспазв. на законоуст. форма и тогава дог. ще е нищ. поради неспазване на формата)
д) страната не . да се позовава на нищожността ако от повед. и м. да се заключи, че не е оспорвала действителността на сделката
б) В търг. П формата се счита за спазена и когато изявл. е написано технически по начин, к. дава възм-ст да бъде възпроизведено (писм. форма означава създ. на документ) – чл.293, ал.5 – НО усл. е: документите, к. отразяват работата на тези апарати да изкл. неточно възпроизвежане на изявлението.