Съдебно обжалване на ревизионни актове пред окръжния съд
Съгласно чл.156, ал.1 от Данъчния осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) ревизионния акт може да се обжалва, в частта, в която не е отменен с решението на решаващия орган, в 14 дневен срок от получаването на последното пред окръжния съд по местонахождението на решаващия орган. Решаващият орган това е директорът на дирекция “обжалване и управление на изпълнението” при централно управление на Националната агенция по приходите /чл.152, ал.2 от ДОПК/. Със заповед № 7 от 05.01.2006 г., обн. в ДВ, бр. 4 от 04.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г. изпълнителния директор на Националната агенция по приходите е определил, местонахождението и териториалната компетентност на дирекциите “Обжалване и управление на изпълнението”. Създадени са 5 дирекции, със следния териториален обхват: -
1. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас, с местонахождение гр. Бургас и териториална компетентност: област Бургас, област Ямбол и област Сливен; -
2. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, с местонахождение гр. Варна и териториална компетентност: област Варна, област Русе, област Шумен, област Разград, област Добрич, област Силистра и област Търговище; -
3. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново, с местонахождение гр. Велико Търново и териториална компетентност: област Велико Търново, област Габрово, област Ловеч, област Плевен, област Видин, област Враца и област Монтана; -
4. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, с местонахождение гр. Пловдив и териториална компетентност: област Пловдив, област Пазарджик, област Смолян, област Хасково, област Кърджали и област Стара Загора; -
5. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, с местонахождение гр. София и териториална компетентност: София-град, област София, област Перник, област Кюстендил и област Благоевград.
Следва да се има в предвид, че пред окръжния съд по местонахождението на директора “Обжалване и управление на изпълнението”, не се обжалва решението на решаващия орган, а ревизионния акт. В частта, в която ревизионния акт не е обжалван по административен ред, съдебното му обжалване е недопустимо. Следователно подаването на жалба по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по административен ред /чл.156, ал.2 от ДОПК/. Ревизионният акт не подлежи на обжалване по съдебен ред, в случаите когато жалбата е изцяло уважена с решението на директора “дирекция обжалване и управление на изпълнението”. Това е така, тъй като за жалбоподателя ще липсва правен интерес от съдебно обжалване. Такива са случаите, когато решаващият орган отмени частично ревизионния акт, по отношение на уважената част, вкл. и в хипотезата на връщане за нова ревизия. В частта, в която оплакванията на жалбоподателя са уважени с решението и в частта, в която ревизионният акт не е обжалван, актът влиза в сила.
Интересен е въпросът, може ли директора “обжалване и управление на изпълнението” да отмени ревизионния акт с решението си и в необжалваната част ? В този случай, с решението си решаващият орган би излязъл извън пределите си на предоставената му от закона компетентност, като ще е налице произнасяне по непредявен пред него правен спор. Правомощието на решаващия орган по чл. 155, ал.1 от ДОПК се отнася до обжалвания ревизионен акт, респективно до обжалваните му части и не може да се упражнява по начин, влошаващ положението на жалбоподателя. Поради гореизложеното, произнасянето на решаващия орган и в необжалваните части, ще бъде обект на съдебен контрол, като производството по отношение на тях следва да бъде прекратено поради неговата недопустимост.
Не е необходимо изрично произнасяне на директора “дирекция обжалване и управление на изпълнението” за да възникне и да се упражни правото на жалба. Непроизнасянето на решаващия орган в 45 дневен срок от постъпване на жалбата се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. В този случай сме изправени пред хипотезата на мълчалив отказ, установена в чл.156, ал.4 от ДОПК. За разлика от отменения ДПК, в ДОПК е предвиден 30 дневен срок за обжалване непроизнасянето на решаващия орган. Правото на жалбата, възниква от изтичане на срока за произнасяне на решаващия орган /чл.156, ал.5 от ДОПК/. Решаващият орган е длъжен, съобразно чл.150, ал.1 от ДОПК в 7 дневен срок от получаването на жалбата да комплектова преписката и да я изпрати на компетентния окръжен съд. В този 7 дневен срок решаващия орган, независимо, че има подадена жалба, може да постанови решение /чл.156, ал.6 от ДОПК/. Това означава, че крайният срок за произнасяне на решаващия орган в хипотезата на непроизнасяне в срок се удължава.
Нормата на чл.156, ал.6 от ДОПК, представлява право на решаващия орган да постанови решение, независимо, че има подадена жалба до съда. Крайният срок за произнасяне за което е изтичането на срока за изпращане на преписката на съда. Интересен е въпросът дали при подадена жалба, в хипотезата на непроизнасяне в срок и при решение на директора “обжалване и управление на изпълнението, постановено до изтичане на срока за изпращане на преписката в съда, с което се потвърждава акта, жалбоподателя, следва да подаде нова жалба ? Тъй като на съдебен контрол, подлежи ревизионният акт, а не решението на решаващия орган, произнасянето на последния с потвърждаващо решение не влече след себе си задължение за жалбоподателя да подава нова жалба. Това е така, тъй като непроизнасянето в срок в кодекса е презюмирано за потвърждение на ревизионния акт и последващото му потвърждение с решението на решаващия орган, не влече след себе си задължение за ново обжалване на акта. На съдебен контрол по смисъла на чл.156, ал.1 от ДОПК подлежи, решението по чл.155 от ДОПК, а в тази хипотеза не е включено произнасянето по чл.156, ал.6. В случай, че с решението си решаващият орган отмени частично ревизионния акт, в тази му част, съдът следва да прекрати производството с определение, поради недопустимост на жалбата.
Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган до 3 месеца. В споразумението за удължаване на срока, задължително се посочва срока за произнасяне на решаващия орган. Непроизнасянето в срока на споразумението, води след себе си прилагане на нормите на чл.155, ал.4 и 5 от ДОПК.
Съдържанието на жалбата срещу ревизионния акт, при негово обжалване е посочено в чл.149, ал.1 във връзка с чл.145, ал.1 от ДОПК, като същата трябва да е написана на български език и задължително съдържа:
1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
2. посочване на акта или действието, против които се подава;
3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
4. в какво се състои искането;
5. подпис на подателя. Към жалбата се прилагат пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, писмени доказателства и документ за платени държавни такси. Жалбата срещу ревизионен акт, подадена след изтичане на 14 дневния срок по силата на чл.156, ал.1 от ДОПК е просрочена, като производството се прекратява от съда с определение. Когато жалбата не е подписана, не е посочен актът, срещу който се подава или не е приложено пълномощно, окръжния съд уведомява жалбоподателя да отстрани нередовностите в 7 дневен срок /чл. 151, ал.2 от ДОПК/. В случай, че жалбоподателят не отстрани нередовностите в срок, производството се прекратява с определение. Определението за прекратяване на производството пред съда може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, които също се произнася с определение.
Съдебният контрол върху ревизионния акт е за законосъобразност и обоснованост на същия, като съдът преценява дали актът е издаден от компетентен орган в съответната форма, както и спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му /чл160, ал.2 от ДОПК/. Контролът за законосъобразност е посочен в Глава деветнадесета- Съдебно обжалване на ревизионния акт, чл.160, ал.2 от ДОПК.
Жалбата срещу ревизионния акт по съдебен ред няма суспенсивен ефект, т.е. не спира неговото изпълнение. Това е така, защото след изтичане на 14 дни от връчване на акта, същият подлежи на принудително изпълнение, независимо от неговото обжалване /чл.127, чл.157, ал.1 от ДОПК/.
Изпълнението на ревизионния акт, може да се спре по искане на жалбоподателя, само по отношение на обжалваната му част. Искането за спиране се прави направо пред съда /чл.157, ал.3 във връзка с чл.153, ал.3 от ДОПК/, като към него се прилагат доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение /чл.157, ал.3 от ДОПК/. Съдът се произнася по искането за спиране 14 дневен срок от подаването му, с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Когато жалбоподателят представи обезпечение, пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и същото е в размера на задължението, окръжният съд спира изпълнението на ревизионния акт. В останалите случай, окръжният съд спира изпълнението по своя преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение. В случай, че спре изпълнението, той задължава публичния изпълнител да наложи обезпечителни мерки върху имуществото на жалбоподателя. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител. Отказът на съда да се спре изпълнението може да се обжалва пред Върховния административен съд. Съдът се произнася по жалбата с определение.
Пред окръжния съд могат да се представят всякакви доказателства, допустими по глава осма от ДОПК. Не подлежат на доказване общоизвестните факти и обстоятелства и служебно известните, за които той е длъжен да съобщи на страните. В случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да се представят в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. Изключение за представяне на доказателства, без заплащане на разноските по производството е предвидено, когато: -
решаващият орган е събрал нови доказателства -
когато ревизионният акт е отменен изцяло или отчасти и преписката е върната за нова ревизия /чл.161, ал.3 от ДОПК/. Интересна ситуация във връзка с прилагането на чл.161, ал.3 от ДОПК би се получила, ако всяка от страните представи доказателства. В този случаи, коя от страните ще поеме разноските по делото, независимо от неговия изход ? Въпрос, на който трудно някой би могъл да отговори.
Окръжният съд служебно следи, за представянето на доказателства, по които е постигнато споразумение, между решаващия орган и ревизирания субект. В подадената по административен ред жалба, ДОПК допуска да се посочат изрично доказателства, за който се предлага споразумение /чл.152, ал.4/. Споразумението, представлява писмен акт, по силата на който между органа по приходите, издал обжалвания акт и ревизирания субект се постига съгласие, че определени доказателства, събрани в хода на производството по установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски ще се смятат за безспорни. Безспорността на доказателствата означава, че не се допускат нови доказателства за опровергаването или потвърждаването им в производството по административно и съдебно обжалване.
При действието на ДПК бяха недопустими свидетелски показания. Сега същите по силата на чл.158, ал.1 от ДОПК се допускат. Със свидетелски показания се установяват факти от значение за ревизията възприети от трето лице. Тези факти и оттам допускането на свидетелски показания е възможно само за установяване: -
достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи -
обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или трето лице, както и за установяване на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ. -
фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства. Следва да се има в предвид, че свидетелски показания са допустими, както в случая, когато трети лица са дали писмени обяснения за факти от значение за ревизията, така и в случаите на липса на писмени обяснения.Призоваването като свидетел, може да бъде поискано както от жалбоподателя, така и от директора “обжалване и управление на изпълнението”
При условията на чл.114 от ГПК, може да бъде призовано ревизираното лице, както и лицата, които го представляват, относно фактите и обстоятелствата от значение за ревизионното производство. Окръжният съд може да приеме за доказани фактите, за изясняване на които лицето не се явило, или е отказало да отговори.
По инициатива на съда или по искане на страните, съдът може да обедини две или повече дела за общо разглеждане и решаване, когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с ревизионния акт.
Съдът решава делото по същество с участие на страните, като прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо в защита на държавен или обществен интерес. Съдът може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Решението на съда не може да изменя акта във вреда на жалбоподателя. Това означава, забрана за съда да променя размера на задължението за данъци и задължителни осигурителни вноски в повече от установеното в ревизионния акт.
С § 9 от Административно-процесуалния кодекс /ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г./ е предвидено, че считано от 01.03.2007 г. ревизионните актове ще се разглеждат от административния съд по местонахождението на решаващия орган. Административните съдилища започват да образуват дела от 01.03.2007 г. Те са със седалище и съдебни райони, който съвпадат със седалищата и съдебните райони на всеки от окръжните съдилища.