В.56: ПРАВЕН РЕЖИМ НА ДОД и ДАНЪКА в/у ПЕЧАЛБАТА (по ЗКПО)

І. ПРАВЕН РЕЖИМ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД

Облагането на доходите на ФЛ е уредено в ЗДДФЛ, който е в сила от 01.01.2007г. – даден е режима на облагане на доходите на местни и чуждестранни ФЛ, включително и от дейността и като ЕТ. Към облагането на доходите имат отношение и СИДДО, такава е възможна при колизия между вътрешното законодателство и режима по спогодбата, когато е налице такова противоречие приоритет има и се прилага СИДДО чл.5 ал.4 КРБ. Когато не е налице СИДДО и става дума за облагане на световен доход, с цел да бъде избегнато двойното данъчно облагане, се използва механизма на т.нар. данъчен кредит (! Понятието данъчен кредит в ЗДДС има коренно различно съдържание!).
1. Правна характеристика.
ДОД е пряк, подоходен, прогресивен, годишен и по принцип републикански данък (по принцип, защото всяка година със ЗДБ част от приходите от този данък се привеждат към общинските бюджети).
От гледна точка на мястото на този данък като приход в държавния бюджет за 2007г. се очакват 1 446 045 600лв., 11%, 3-то място като приходоизточник; на 1-во място с 6 300 млрд. лв. е ДДС; на 2-ро място са акцизите с 25%; на 4-то място са корпоративните данъци; 75% от приходната част са от косвените данъци.
2. Субекти и данъчно задължени лица.
2.1. Субекти в правоотношението по плащане и удържане на данъци държавата е активен субект, а пасивен субект са няколко групи лица
а) местни ФЛ
б) чуждестранни ФЛ
в) лицата, които подлежат на облагане с окончателен годишен патентен данък – ФЛ или ЕТ, които трябва да отговарят на три кумулативно дадени критерии:
- да извършват дейност, посочена в приложението Патентни дейности към закона
- оборота на това лице за предходната година да не превишава 50 хил.лв.
- лицето да не е регистрирано по ЗДДС – изключение, когато става въпрос за вътрешнообщностни стоки
2.2. ДЗЛ – по-широко понятие, в съдържанието му се включват не само местните, а и чуждите лица, които имат задължение по удържане или внасяне на данъците по този закон – счетоводители, касиери и т.н.
2.3. При определяне на лицата на местни и чужди критерият гражданство няма значение.
а) местно ФЛ е лицето, което има постоянен адрес в РБ или такова, което пребивава на територията на РБ повече от 183 дни през всеки 12 месечен период. Местно лице остава и лицето, изпратено в чужбина от българско държавно предприятие, както и членовете на семейството на такова лице, и най-накрая местно лице е лицето, чийто център на жизнени интереси се намира в РБ. Чл.4 ал.4 – жизнени интереси, когато интересите на лицето са свързани със страната, взимат се предвид – семейство, собственост, място на осъществяване на трудова, професионална, стопанска дейност и т.н. в този смисъл.
Не е местно ФЛ това, което пребивава в страната единствено с цел обучение или лечение, както и лице, което има постоянен адрес в РБ, но центъра на жизнените му интереси не се намира в страната.
б) чужди лица – чл.5 – тези, които не са местни;
Разграничението между местни и чужди лица е от значение за дан.облагане, тъй като за различни категории лица важи различен принцип на облагане. Местните се облагат на принципа на световния доход, което означава, че са задължени за доходите, придобити на територията на страната и чужбина, докато чуждите лица се облагат на териториален принцип, т.е. данъчно задължени са за доходите от източници в РБ.
Определянето на лицата на местни и чужди и принципите за облагане са в тясна връзка със самото облагане на лицата. Данъчният кредит служи като коректив на тези два принципа (най-вече на облагане на световния доход). Чрез този метод се избягва двойното данъчно облагане. Дан.кредит представлява разрешение на лицето да приспадне сумата на дължимия данък. Той приспада платеният в чужбина данък. Този метод е приложим само при липсата на СИДДО.
3. Обект на облагане – доходите от трудовоправни и извън трудовоправни отношения на местно и чуждо ФЛ. Облагаем е общият доход, т.е. доходът, получен през целия данъчен период.
В зависимост от видовете доходи:
- от трудови правоотношения
- от стопанска дейност като ЕТ
- от друга стопанска дейност
- от наем
- от прехвърляне на права и имущество
- от лихви, дивиденти, интелектуална собственост и такива, които не са обложени с окончателни данъци;
Доходите могат да бъдат парични и не – трябва да бъдат трансформирани в тяхната левова равностойност, а валутата се преизчислява в български левове по курса на БНБ към момента на придобиване на валутата.
4. Облагаеми и необлагаеми доходи.
Чл.12 установява доходите, които се считат за облагаеми като законодателят не е ограничил приходоизточниците. Необлагаемите доходи са изброени изчерпателно:
- покупко-продажби на недвижимо имущество, като те имат определени условия
- сделки с акции на публични дружества
- замяна на имущество
- разпределение на дялове и акции
- доходи от задължителното и доброволното обществено осигуряване
- обезщетения за неработоспособност, за принудително отчуждаване, неимуществени вреди
- застраховки, стипендии, издръжки
- парично-предметни печалби
- доходите от рента и аренда
- не се смятат за доходи имуществото, което е получено по наследство, реституция, дарение
- не се облагат непаричните, апортни вноски в търговски дружества
- дейността на тютюнопроизводителите

5. Определяне на данъчната основа от доходи от трудови правоотношения, доходи от стопанска дейност, доходи от продажба и замяна на недвижимо и движимо имущество, доходи от наем, рента и аренда.
ЗДДФЛ въвежда еднакво третиране на всички доходи, независимо от техния източник, това се постига чрез въведеното годишно данъчно облагане на всички доходи.
5.1. Понятия.
а) чл.8 посочва случаите, при които се счита, че един доход е придобит на територията на страната. §1 т.1 ДР ЗДДФЛ – България – географски смисъл – територията, на която упражнява териториален суверенитет.
б) налице е стопанска дейност, когато едно лице има място на стопанска дейност или е определена база на територията на РБ §1 т.3, т.4 съдържат понятие за място и база.
в) трудов доход – счита се доходът с източник в страната, когато трудът е положен в РБ, същото важи и за услугите – когато са предоставени на територията на РБ, се счита,че са местен източник.
г) облагаем доход – сбор от всички парични и левовата равностойност на непаричните доходи, получени през данъчната година, като този облагаем годишен доход се намалява с необлагаемите доходи, с освободените от облагане доходи, без доходите, от дейности, обложени с окончателен годишен патентен данък, както и доходите, обложени с окончателен данък.
д) данъчна основа е облагаемият доход за съответната данъчна (календарна) година чл.15. Тя се намалява с нормативно признатите разходи и предвидените облекчения. Тя е сбор от данъчните основи, определени по отделно за всеки източник на доход, т.е. всеки едни доход се определя по реда, установен за него, след което всички доходи се сумират и се облагат като едно цяло. Общата годишна дан.основа е сумата от годишните дан.основи за всеки вид доход; това е сбор от всички парични и непарични доходи, получени от ДЗЛ през дан.година (от нея се вадят семейните подоходни облекчения).
5.2. Доходи от трудови правоотношения.
а) дефиниция в §1 т.26 – посочени са кои правоотношения се приемат за трудови или приравнени на тях. Най-общо това са правоотношенията с работниците и служителите по КТ, с държавните служители, правоотношенията между Министъра на отбраната и Министъра на вътрешните работи и служещите в тези министерства; с ВСС, с КС, съдии, прокурори, следователи и т.н.; правоотношения, възникнали по силата на избор.
б) доходите от труд.правоотношения включват всички плащания, направени от работодателя, включително и нетрудови в пари и натура за негова сметка. Тук не се включват средствата, дадени за охрана на труда, предпазни храни, работно облекло и т.н. Приспадат се обезщетенията, изплатени по КТ и ЗДСл, направените вноски за обществено и здравно осигуряване, лични застраховки и т.н. чл.24
в) така формираната месечна дан.основа се облага ежемесечно по таблицата по чл.42 ал.3 (по чл.48 – годишна таблица). Облагането е прогресивно с етажна прогресия с коригиращ коефициент. Сумираните месечни дан.основи образуват годишната дан.основа.
г) като годишната дан основа за доходите от труд.правоотношения се определя като от облагаемия доход се намаляват удръжките, извършени от работодателя по задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на ФЛ. Така определената годишна дан.основа се намалява с дан.облекчения – такива има в няколко насоки:
- за лица с намалена работоспособност над 50% чл.18
- с личните вноски за доброволно осигуряване и застраховки
- с личните вноски за осигурителен стаж при пенсиониране
- дан.облекчения за деца + условия за доказване
- дарение – трябва да е в пола на посочените в закона лица (от 30.ХІ-31.ХІІ трябва да даде на работодателя информация)
д) финансов автоматизъм – работодателят по основното правоотношение е длъжен да определи облагаемата основа, да изчисли какво се следва, да удържи данъците и да направи съответните вноски и да даде нетната сума. Работодателят прави това по силата на закона, натоварен е от него.
Изравняването се извършва по годишната таблица – може да се получи данък за възстановяване или за удържане; разлики при допълнителен трудов договор.
5.3. При стопанска дейност като ЕТ.
а) дан.основа се формира по реда на ЗКПО; от печалбата се изважда обложеното с алтернативните данъци по ЗКПО, обложеното с окончателен годишен патентен данък, както и обложеното, ако има доход като регистриран тютюнопроизводител и земеделски производител. Ако има загуби от стопанската дейност като ЕТ, може да се пренасят в годишните и да се прихванат от печалбите.
б) от облагаемия доход се приспадат вноските, които лицето е длъжно да прави за своя сметка по КСО и ЗЗО; така се образува годишната дан.основа;
5.4. От друга стопанска дейност.
а) годишната дан.основа се определя като облагаемия доход се намалява с т.нар. нормативно признати разходи (тази дейност е структурирана в групи като за всяка група има нормативно признати разходи); тук трябва да се извадят пенсионните вноски, задължителни и доброволни, застраховките живот, те не се доказват.
5.5. Доходи от замяна, прехвърляне на движимо и недвижимо имущество.
а) те се образуват от положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване, като прехвърлянето на имущество се приема за доход и се облага с данък
б) облагаемият доход за годината се намалява с 10% разходи – не се смесва с този данък, който се дължи по ЗМДТ при прехвърляне
5.6. От наем.
а) облагаемият доход се намалява с 20% нормативно признати разходи и вноските по договор за лизинг без прехвърляне на собственост, франчайзинг, факторинг; изваждат се разходите по ЗЗО.
5.7. От други източници – чл.35-36 – награди, обезщетения, дивиденти, лихви и т.н. + не изрично посочени за облагане с окончателен данък (не се облагат по друг ред).

6. Изчисляване и удържане на ДОД.
6.1. Размерът на ДОД за съответната календарна година се изчислява според дан.основа по таблицата на чл.48 (тук за основен работодател, патентен данък). Таблицата съдържа етажна прогресия с коефициент за коригиране:
- 1-ви етаж – необлагаем минимум
- 2-ри етаж – започва от определена сума
- 3-ти етаж
- 4-ти етаж – над определена сума
Всеки един от етажите има под и таван, за пода данъкът е определен в твърда сума, а за разликата от пода до тавана има определен процент.
6.2. Авансови вноски.
Всички лица, които упражняват свободна професия, реализирали доходи от наем, други правоотношения, дължат авансови вноски в размер на 15% от данъка, който става изискуем, дължим след като лицето превиши размера на необлагаемата годишна дан.основа, като от нея се извадят нормативно признатите разходи, както и съответните разходи за задължително и доброволно пенсионно и здравно осигуряване. Тук няма кумулиране на доходи. Това, което остава се умножава по 15%.
Авансовата вноска се дължи на тримесечие и се плаща на 15-то число на месеца, който следва съответното тримесечие. Следващото тримесечие се заплаща авансова вноска за размера над този, за който е платена авансова вноска предишното тримесечие. Четвъртото тримесечие авансова вноска не се внася.
6.3 Деклариране на дохода. Внасяне на данъка.
Декларацията се подава до 30.ІV. на годината, следваща годината, за която е получен дохода. Който внесе и плати до 10.ІІ. ползва 5% отстъпка от внесената част от данъка (не от целия). Ако декларацията е подадена по електронен път до 30.ІV. и в този срок се платят – 5%. (лихви върху авансови вноски само, ако не са внесени). Декларация може да се подаде чрез пълномощник до ТД на НАП по постоянния адрес на ДЗЛ като декларацията трябва да се подаде, независимо от това дали дохода е под или над облагаемия минимум. Декларация не се подава само ако има доходи само от труд.правоотношения или по чл.13 – не се водят доходи.
Неплащането на данъци не е престъпление.

______________________________________________________________________________________

II. ПРАВЕН РЕЖИМ НА ДАНЪКА в/у ПЕЧАЛБАТА

1. Обща характеристика.
1.1. ЗКПО е в сила от 01.01.2007г. Урежда облагането на печалбата и доходите на корпоративните образувания, т.е. ЮЛ и неперсонифицирани дружества. Говори се общо за корпоративно облагане, а иначе закона урежда облагането с корпоративен данък. Други доходи се облагат с данък, удържан от източника. Законът урежда и данъци върху някои разходи, както и облагането с алтернативен данък на организаторите на хазартни игри, на бюджетните предприятия за търговски сделки и отдаване под наем на имущество и дейността от опериране на кораби, т.е. в закона се уреждат няколко вида данъци – тези трите са алтернативни данъци.
1.2. Обща характеристика на данъците – преки, подоходни. Другата особеност е, че за целите на прилагане на закона се очертава и собствена правосубектност като неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на ЮЛ и е предвиден специален ред за облагане на някои субекти.
Определено е понятието място на стопанска дейност на чуждестранното лице, което също се характеризира с особена данъчна правосубектност. За понятието се препраща към §1 т.5 ДР ДОПК.
1.3. Принципно, за да се разбере механизма на корпоративния данък, счетоводния финансов резултат се преобразува в посока на увеличаване или намаляване, за да се стигне до дан.печалба (дан.основа).
Легално се въвеждат понятията „постоянна разлика” и „временна разлика”. Когато се говори за данъчна постоянна разлика се има предвид счетоводния приход или разход, който не признат за дан.цели през текущия или следващия периоди, когато говорим за дан.временна разлика, тя ще възникне, когато прихода или разхода е признат за дан.цели в годината, различна от годината на счетоводното му отчитане (за счетоводни цели се отчита един приход и един разход, но за дан.цели може да не се признаят някои разходи или приходи, затова се преобразува счетоводния резултат, за да се види дали има дан.загуби или печалби като дан.основа, за да се определи дан.ставка).
1.4. Нови моменти и акценти.
Дивиденти, изплащани в рамките на ЕС – Директива 90435, те са освободени, когато са между дружества със седалище в ЕС, като затова има и определени условия. Също по отношение на дан.сфера при преобразуване на дружества е съобразена Директива 90434, като между дружества със седалище в общността не следва да се образува дан.ефект при преобразуване в широк смисъл.
Принципно се запазва правото да се пренасят загуби в рамките на следващите пет години.
Предвижда се и облагането на някои вида разходи – социални разходи, разходи за използване на автомобил за управленски цели, също така и представителни разходи.
По отношение на данъците, удържани върху източника на доходи, изплащани на чуждестранни лица, дан.ставка е намалена на 10 на 100, като тук трябва да се имат предвид и сключените с РБ СИДДО.
Облагането на хазартната дейност е с единен данък 10/100.
Подробно е уредено преотстъпването на данък като вид дан.облекчение в широк смисъл.
Най-важната промяна е предвиденото всички ЮЛ да се облагат с корпоративен данък без тези, които се облагат с алтернативни данъци, като по този начин се преодолява съществуващата възможност ЮЛ да бъдат облагани и с патентен данък – отлика от досегашния режим

2. Обекти на облагане.
2.1. Като обекти на облагане законът е предвидил облагане на печалбата на ЮЛ, като под ЮЛ се разбират различни образувания на правото. Обхваща се печалбата и на ЮЛ не търговци, ако те извършват сделки по чл.1 ТЗ или отдават под наем движимо или недвижимо имущество.
2.2. Облага се и печалбата на мястото на стопанска дейност /МСД/ на чуждестранни лица в страната.
2.3. Обект на облагане са и разходите, посочени в част ІV, като са предвидени специфични обекти на облагане:
- за дейността на организаторите на хазартни игри (приходи от съответните залози, не печалбата);
- при бюджетните организации обект на облагане са приходите от сделки по ТЗ и отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
- при опериране на кораби за обект на облагане е избран нетния тонаж на кораба;
(чуждестранни лица: МСД за целите на корпоративното облагане се различава от дивиденти, лихви, възнаграждения, които са доходи, които се облагат с данък от източника)
Размерът на данъка се определя като получената по реда определен в закона данъчна основа се умножи по дан.ставка. Данъкът е републикански, а за невнесените в срок данъци се дължат лихви, но не само за невнесените данъци, а и за новите авансови вноски, когато това е предвидено.

3. Субекти и данъчно задължени лица. Териториален обхват на закона.

3.1.Не са ясно разграничени субектите и ДЗЛ в тази уредба, затова се извеждат от тълкуването на чл.1, чл.2 – така се определят адресатите на закона, като понятието ДЗЛ е по-широко и обхваща всички други лица, за които са предвидени други задължения, свързани с облагането !изрично чл.2 ал.2 приравнява неперсонифицираните образувания и осигурителните каси на ЮЛ.
3.2. Субекти на облагане са местните ЮЛ и чуждестранните ЮЛ, като под ЮЛ се разбират кооперациите, търговските дружества, включително и ЮЛ не търговци, ако извършват търговска дейност или отдават под наем имущество.
3.3. Чл.2 като ДЗЛ са посочени и ЕТ за данъци, удържани от източника, както и работодателите, определени от КТ, за данъците върху социалните разходи, т.е. по-широк кръг лица.
3.4. Понятието място на стопанска дейност е създадено за целите на облагането на печалбата, за целите на облагане с корпоративен данък. Целта е да се създаде правна конструкция, чрез която дейността да се обложи в страната. Същото понятие се съдържа и в сключените от РБ СИДДО, като в определението, съдържащо се в ДОПК се изхожда от два критерия §1 т.5, за да се свърже дейността с държавата източник:
а) предметен критерий – когато чуждестранното предприятие разполага с определено в пространството място, чрез което извършва дейността си;
б) лична субективна връзка – когато предприятието разполага с т.нар. представител със зависим статут (т.е.е изцяло подчинен на указанията на представлявания).
Изхожда се от конкретната фактическа обстановка, като е възможно едно чуждестранно лице да има МСД и да получава други доходи.
3.5. Законът определя лицата като местни и чуждестранни, не местни. Критерият е дали са учредени съгласно българското законодателство или дружеството е учредено по регламентите на ЕС; връзка с чл.282 ТЗ, който определя като приложим закона по регистрация (да не се бърка с МЧП, в дан.право е недопустимо чужд приложим закон).
Местните лица се облагат за печалбите и доходите си от всички източници в РБ и чужбина – универсален принцип, принцип на облагане на световния доход, докато чуждестранните лице се облагат с данък върху доходите от източници в страната, източникът на доход трябва да е в страната. Това е и териториалното действие на закона. В ДР §1. т.1 е дадено легална дефиниция на понятието „страна” – териториален обхват на приложение на дан.право.


4. Облагаема печалба.

4.1. Общи и специфични правила за определяне размера на облагаемата печалба.
a./ По различен начин за отделните видове данъци се определя дан.основа. за целите на корпоративното облагане на печалбата боравим с понятието дан.финансов резултат, който е счетоводния финансов резултат, преобразуван по реда на чл.2 и в следствие на това преобразуване може да бъде определен дан.финансовия резултат – дан.печалба или дан.загуба. Така данъчната основа (10/100) за корпоративния данък ще бъде дан.печалба.
b./. Дан.период е календарната година чл.18-21, за да се определи дан.фин.резултат и да се стигне до дан.печалба или загуба, счетоводния фин.резултат (изразен в отчета за приходите и разходите) е преобразува с дан.постоянни разлики (чл.23,чл.26), дан.временни разлики(чл.23,чл.34) и други суми, предвидени в чл.2.

Пример – дан.постоянна разлика:
- от чл.26 за данъчни цели например не се признават разходи не свързани с дейността; разходи, които не са документално обосновани, като чл.10 извежда принципа за документална обоснованост на разходите за дан.цели;
- разходите за начислени глоби и други санкции за нарушения; т.1, 6, 7 за дарение, т.8 и лихви за просрочване; ЮЛ – наложена имуществена санкция – втори път няма да му бъде признаа за разход, а ще дойде в увеличение на финансовия резултат; т.8 – счетоводно е данък при източника;
- чл.27 говори за непризнати приходи за дан.цели – т.1, т.2, т.3 (ЮЛ е платило данък на печалбата и ако обложим и дивидента ще стане двойно данъчно облагане)
- не се признават разходите от липси и брак, освен ако става въпрос за непреодолима сила (да не се увеличават разходите на ЮЛ и по този начин да му се намали печалбата чл.28)
- в чл.31 са уредени даренията, като са изброени за кои цели следва да са направени, като даренията могат да бъдат до 10% о положителния счетоводен фин.резултат (т.е. от счетоводната печалба, а не от данъчната); извън целите и над процента не се признава за разход

Същото е при дан.временна разлика – обикновено се взема предвид, преценяват се приходи и разходи от последващи оценки на активи, пасиви, вземания.

Третата категория регулация на ФЛ, сумите предвидени в тази част по смисъла на чл.22 т.3. Тук се имат предвид суми, получени от ценни книжа, търгувани на регулиран български пазар, а също така и зачитането на амортизациите за дан.цели. от организационна гледна точка предприятието може да избира различна амортизационна политика,но за определяне на дан.фин.резултат се признават годишните дан.амортизации, така както предвижда гл.Х, т.е. счетоводните амортизации не се признават чл.44. Чл.48 определя дан.амортизируеми  активи като всяко предприятие е задължено да има дан.амортизационен план чл.52. В чл.55 се определени седем категории активи (дан. амортизируеми) като в ал.2 е посочена годишната дан.амортизационна норма, т.е. максималния размер на годишната дан.амортизационна норма.
Така чрез тези корекции на фин.резултат се стига до определянето на дан.печалба и от там чрез налагането на ставката, което е и данъчната основа и от там до изчисляването в последствие на данъка.

4.2 Данъчни размери.
1) При бюджетните предприятия, като специфични субекти дан.основа е размера на приходите от търговските сделки или от даденото под наем имущество, като ставката е 3%, а за общините 2%.
2) При доходите от хазартни игри дан.основа е стойността на залозите за всяка игра а данъка е 10/100. тук особеното е, че не се трансформират приходите.
3) Основа за облагане доходите от опериране на кораб е нетния тонаж - като определена абсолютна стойност за всяка от групите, на които е определен тонажа. Дан.ставка е 10%.
4) Основа за облагане на доходите от дивиденти, изплатени на местни и чужди лица е брутната сума на дивидента. Чл.100 и следващи уреждат специален режим на дивидентите, изплатени в рамките на ЕС като се преповтаря принципа, че тези дивиденти не подлежат на облагане при условията определени в тази глава.
Освен това с данък от източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, изплатени на чуждестранни лица на трета държава и местни ЮЛ, които не са търговци. Данъчната основа е брутния размер на дивидентите, като в този случай данъка е 7% и този данък е окончателен (аз не съм търговец, получавам дивидент от ЮЛ, плащам 7%). Чл.12 изброява  други категории доходи, които чуждо лице може да получи с източник от РБ. Основа за тяхното облагане също е брутния размер на тези доходи с отклонение за някои видове доходи чл.199.

4.3.Данъци върху разходи
Облагат се представителните разходи, свързани с дейността, социалните разходи представени в натура на работниците и служителите, разходите за доброволно пенсиониране и здравно осигуряване и застраховане (те са към социалните разходи) и разходите, свързани с експлоатация на превозни средства (три категории) чл.204.
Данъкът е окончателен, като самия данък е разход за предприятието. Тук ДЗЛ са всички лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък, т.е. специфичните субекти няма да бъда задължени за тях; а за социалните разходи всички работодатели.
Предвидени са освобождавания като дан.основа за разходите за представителни цели е размера на разходите за съответната година чл.211. Дан.основа за социалните разходи е размера на разходите, като може да се трансформира чл.212-214, а за разходите за превозни средства е определена в чл.215, като се вземат предвид и приходите от застрахователни обезщетения. Когато с тях се осъществява управленска дейност, тогава се облагат – 10%, не е диференциран.


5.Внасяне на данъка върху печалбата. Авансови вноски. Срокове за деклариране

5.1. Данъкът се внася до 15 число на месеца следващ месеца, в който е начислен чл.217. пренасянето на загуби е уредено в гл.ХІ, като се запазва възможността да се пренасят дан.загуби последователно до изчерпването им през следващите 5 години чл.70. Уреждат се и загубите от източници в чужбина.

5.2. Макар че корпоративния данък е годишен, ДЗЛ прави месечни или тримесечни авансови вноски. Месечните авансови вноски се правят, ако ДЗЛ за предходната година има дан.печалба чл.83 и следващи, по аргумент на противното тримесечни авансови вноски се правят от новообразуваните или тези които са били на дан.загуба за предходната година.
Особеност – месечните авансови вноски за периода от 01.01-31.03 се правят на база данъчната печалба, по предходната година, съобразена с коефициент, определен със ЗДБ, а ставката е 10%, тъй като тогава още няма база, на която да се определи.
Чл.88 допуска намаляване на авансовите вноски в случай, че те ще надвишат дължимия годишен данък след подаване на декларация. Срокът за внасяне е до 15 число на следващия месец чл.90.

5.3. За деклариране на корпоративния данък се подава годишна дан.деклараця до 31.03 на следващата година като до 31.03 се внася и данъка след приспадане на внесените авансови вноски. Надвнесеният корпоративен данък се приспада от следващите авансови годишни вноски за същия данък за следващата година – специален ред за прихващане, а не по ДОПК.
Данъците върху доходите на чуждестранните лица и върху дивидентите се декларират от лицата, удържали и внесли данъка. По изключение от получателя. Платците на доходи, удържащи тези видове данъци ги внасят в тримесечен срок от началото на месеца следващ месеца на начислението, а за дивидентите на края на месеца, за който е взето решение за разпределение. Чл.202-203 предвиждат солидарна отговорност между платеца на доходи и получателя за дан.задължение.
Данък върху разходите се внася до 15 число на месеца следващ месеца чл.217
Данък върху хазартната дейност се декларира ежемесечно до 10 число на следващия месец с декларация по образец. Данъкът се внася преди получаване на документите за организиране на съответната игра.
Бюджетни предприятия – подават годишна дан.декларация по образец до 31.03 като месечните вноски са до 15 число на месеца следващ месеца на начисляване на прихода, а годишния данък също се внася до 31.03.

В.57: ПРАВЕН РЕЖИМ НА ДДС и АКЦИЗИТЕ

I. ПРАВЕН РЕЖИМ НА ДДС

1.    Обща х-ка

1.1. понятие -  ДДС е данък, с който се облага новосъздадена стойност, създадена в процеса на реализация на една стока или услуга. Данъкът облага потреблението и е от групата на оборотните данъци. Моделът на ДДС следва възприетия от общата система на ДДС в рамките на ЕС модел, при който личните разходи се облагат чрез прилагането на кредитния (фактурен) метод. При този метод на всеки етап от производството на една стока или услуга и реализацията й до крайно потребление се начислява ДДС върху цялата стойност на доставката, като чрез механизма на данъчния кредит крайната цена на стоката или услугата има включен еднократно начислен ДДС в размер на съответната данъчна ставка.
    Дължи се за 1) всички възмездни доставки на стоки или услуги, 2) за всяко възмездно вътреобщностно придобиване (Вътреобщностно придобиване = внос от ДЧ) с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано лице, както и 3) при внос на стоки.
    
1.2. нормативна уредба     
А./ Обща система на ДДС на ЕС: най-важно значение има Директива 2006/112 – в нея са инкорпорирани 1,2,6-та Директиви с всички изменения и допълнения на тези директиви до 2006 г.

Б./ Вътрешно право: ЗДДС от 01.01.2007 г. – последните изменения са в сила от 2008 г.

1.3. Характеристики на данъка:
1.    републикански: в зависимост от това в кой бюджет постъпват приходите на данъка. Част от ДДС на всяка ДЧ е собствен приход за бюджета на ЕС, отделно от другите вноски и плащания, които правят ДЧ – размерът е 0,5%.
2.    всеобщ: с него се облага потреблението на всички стоки и услуги („всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга”, чл.2, т.1). За разлика от акцизите, които са специфичен косвен данък, тъй като при тях принципът на облагане е обърнат. С акцизи се облагат само много тесен кръг стоки, изчерпателно изброени в ЗАДС. Поради това ДДС е определен като всеобщ, а акцизите – като специфичен данък.
3.    косвен: има разлика между фактическия и юридическия платец.
4.    многофазен: само косвените данъци бива многофазни и еднофазни. ДДС е многофазен, а акцизите са еднофазни. Това е така, тъй като е налице верига от сделки по реализацията на стоката; тази поредица от сделки представлява за данъчния закон верига от доставки от производителя или вносителя на стоката до крайното потребление. При всяка една сделка данъкът се начислява върху цялата стойност (цена). Това прави данъкът многофазен.
5.    некумулативен: косвеният многофазен данък може да бъде кумулативен и некумулативен. ДДС е некумулативен и това се постига чрез механизма на данъчния кредит.
6.    пропорционален: от гледна точка на системата на определяне на размера. Стандартната данъчна ставка е 20% (не се влияе от размера на данъчната основа). Съществуват намалени данъчни ставки (7% за туристически услуги; нулева данъчна ставка).
7.    месечен: в края на всеки данъчен период, който към настоящия момент съвпада с календарния месец, се определя размерът на задълженията за ДДС към бюджета, като технически е възможно да се определи окончателният размер.

1.4. Субекти на данъка:

1. ДЗЛ (не фактическите платци). Това са юридическите платци на данъка, които го администрират – начисляват и събират и чрез включването му в цената го прехвърлят на потребителите на стоки и услуги. Крайните потребители са фактическите платци на данъка, които понасят дан.тежест.
2. ДЗЛ е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл.3 ал.2 ЗДДС, без значение от целите и резултатите от нея. Както и всяко лице, което инцидентно извършва вътреобщностна доставка /ВОД/ на ново превозно средство. Не е независима икономическа дейност, дейността по трудово правоотношение, по управление и контрол на ЮЛ, доходите от тези дейност не са облагаем оборот, не могат да формират такъв и да го регистрират.
4. Не са ДЗЛ – държавата, държавните и местните органи, за извършените от тях дейности в качеството им на органи на държавна или местна власт, с изключение на дейностите, изброени в чл.3 ал.5 т.1 и с изключение на доставките, които ще доведат до значително нарушаване на правилата на конкуренцията – тогава са ДЗЛ.
5. Лицата, които не могат да бъдат определени като ДЗЛ или извършват инцидентно такава дейност, когато извършват вътреобщностно придобиване /ВОП/ на стоки също са част от механизма на ДДС и в закона са определени като дан.незадължени ЮЛ.

1.5. Регистрация по ДДС

    За да бъде едно ДЗЛ част от механизма на данъка, то трябва да бъде регистрирано за целите на ДДС. Регистрацията по ДДС и нейното прекратяване са уредени в чл.94-111, както и в чл.132-135. Регистрацията е част от общата данъчна регистрация по ДОПК, една от двете специфични регистрации, която няма само информативно значение, а и конститутивен ефект. До регистрацията си едно ДЗЛ няма правата и задълженията по ЗДДС.
    Регистрацията по ДДС бива задължителна, по избор и по инициатива на приходната администрация, като в закона са установени някои хипотези на специфична регистрация и дерегистрация.
    
А./ Задължителната регистрация е уредена в чл.96 и се предвижда за всички ДЗЛ с облагаем оборот 50 хил.лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия (този, през който е възникнало задължението за регистрация). Това лице е задължено да подаде заявление за регистрация в срок от 14 дни след изтичане на периода на достигане на регистрационния праг „всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон”.
    Облагаем оборот: в него се включва стойността на данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително тези с нулева данъчна ставка, доставките на финансови услуги по чл.46 и застрахователните доставки по чл.47 – чл.96, ал.2 „облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46; 3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47”. В облагаемия оборот се включват и получените аванси, с изключение на тези във връзка с вътрешнообщностна доставка, чл.96, ал.4 „в облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по доставки по ал. 2, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1”. Независимо че отговарят на всички тези условия, ДЗЛ не подлежат на задължителна регистрация, когато за тях са налице едновременно следните условия: извършват услуги по електронен път с получатели данъчно-незадължени лица, които са установени в страната, които не са установени на територията на общността, и които са регистрирани за целите на данъка в друга ДЧ за дейността по предоставяне на услуги по електронен път (чл.96, ал.7). Също така не може да се регистрира лице, когато приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл.176 ЗДДС до отпадане на основанието на отказа или до изтичане на 24 месеца то началото на месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация (чл.96, ал.8).

Б./ Регистрацията по избор е предвидена в чл.100 за всяко ДЗЛ, за което не са налице основанията за задължителна регистрация, и има желание да се регистрира „всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон”.

В./ Регистрация по инициатива на приходната администрация: чл.102, във всички случаи, когато приходният орган установи, че са налице условията за регистрация, а такава не е направена, органът може да регистрира лицето служебно „когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице”.

Г./ Специфични случаи на регистрация:

1) Задължение за регистрация при дистанционни продажби на стоки по чл.98. Регистрацията по този специфичен ред се прави, когато стойността на дистанционната продажба надхвърля 70 хил.лв. „на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 20 при условията на дистанционна продажба по чл. 14”.
    
2) Друга специфична регистрация е тази по чл.99 – регистрация при вътрешонообщностно придобиване. Когато не е регистрирано на друго основание, всяко ДЗЛ, което извършва вътрешнообщностно придобиване на стойност над 20 хил.лв., е длъжно да се регистрира „на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки”; ал.2 „алинея 1 не се прилага, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 20 000 лв.”.

3) Друга специфична задължителна регистрация е тази в резултат на преобразуване по реда на чл.132 „задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице”. Чл.10, ал. 1 и 2 „не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на: 1. преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон; 2. прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон; 3. извършване на непарична вноска в търговско дружество.
ал.2 „в случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит”.

4) Регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната, но има обект на територията й, който извършва икономическа дейност и отговаря на условията за задължителна регистрация. Такова лице може да се регистрира чрез акредитиран представител – такъв може да бъде само българско дееспособно ФЛ с постоянно местоживеене в страната или местно ЮЛ, което отговаря на изискванията на чл.135, ал.1 „акредитиран представител на чуждестранно лице може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес или постоянно пребиваващо в страната или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите”. Акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията на чуждестранното лице по ЗДДС.

Прекратяване на регистрацията: също бива по инициатива на орган по приходите или по избор. Основанията за задължителна дерегистрация се съдържат в чл.107, а основанията за дерегистрация по избор - в чл.108.

1.6. Обекти на облагане с ДДС: обекти на облагане са доставките на стоки или услуги; вътреобщностното придобиване; вносът на стоки.
1. всяка възмездна облагаема доставка на стоки или услуги: легална дефиниция на стока се съдържа в чл.5 („стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер”), а на услуга – в чл.8 („услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство”). Доставка на стока е дефинирано в чл.6 („доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката”), а на услуга – в чл.9 („доставка на услуга е всяко извършване на услуга”). Доставката на стоката или услугата трябва да е възмездна и облагаема. Приравнени на възмездна доставка на стоки или услуги са отделянето или предоставянето на стока или услуга за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица, при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит; приравнено е и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
    Облагаема е доставката, когато е извършена от ДЗЛ и е с място на изпълнение на територията на страната, както и облагаемата с нулева данъчна ставка доставка, освен ако в закона не е предвидено друго (чл.38-50 изчерпателно са изброени освободените доставки). Необлагаеми са доставките, за които липсва някой от елементите на състава за облагаемост, за разлика от освободените доставки, които са тези, посочени в чл.38-50.
2. вътреобщностно придобиване (ВОП): придобиване на право на собственост върху стока, както и фактическо получаване на стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга ДЧ, когато доставчик е ДЗЛ, което е регистрирано за целите на ДДС в друга ДЧ. Не са случаи на вътреобщностно придобиване изброените в чл.13, ал.4 случаи.
3. внос на стоки: въвеждането на необщностни стоки - внос на стоки, както и поставяне на стоки в режим на свободно обръщение след режим на пасивно усъвършенстване. За внос на стоки се приема и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.

ІI. Механизъм на ДДС

1. Това, че ДДС е многофазен, некумулативен, косвен данък определя и специфичния механизъм на облагане с ДДС, при който специфичен механизъм веригата по реализация на една стока и услуга предполага повече от една сделки от момента на нейния внос или производство до крайното потребление. На всеки етап от реализацията на стоката, или от веригата по реализация се начислява ДДС върху пълната стойност на стоката или услугата. При некумулативните данъци, независимо колко пъти е начислен ДДС, ако във веригата участват само регистрирани лица и правоотношенията се развиват законосъобразно от гледна точка на начисляване и упражняване правото на приспадане на дан.кредит, в крайната цена на стоката или услугата е включен еднократно начислен ДДС.

2. Начисляването на данъка може да се разгледа в процесуален и материално правен аспект:

а) от гледна точка на процедурата – лицето, за което ДДС е станал изискуем е длъжен да го начисли като първо определи размера на дан.основа и я умножи по съответния дан.процент, за да получи размера на дължимия данък. На второ място (втори етап от процедурата по начисляване) така определения данък следва да се отрази във фактурата или друг дан.документ, който се издава по повод на извършването на доставката (протокол) и в края на дан.период да включи данъка в справката-декларация по чл.25 ЗДДС, която справка лицето подава пред дан.власти.

б) в материално правен аспект – след начисляването данъкът става дължим, но за двете страни в правоотношението (получател и доставчик); дължимостта настъпва в различни моменти. ДДС става дължим за получателя по доставката към доставчика от момента на издаване на дан.документи. Дължимостта на доставчика към бюджета настъпва след приключване на процедурата по начисляване, т.е. в края на дан.период. ДДС става дължим към бюджета с включването му в справката-декларация, която доставчика подава в края на съответния дан.период.

3. Друг важен правен аспект на дължимостта на данъка, която настъпва след начисляването е възможността да се пристъпи към изпълнение срещу доставчика по доставката, когато той не е платил доброволно в срок задължението. Особено важно е, че се начислява ДДС, който е станал изискуем! (данъка трябва да стане изискуем, след това се начислява, след това става дължим).
4. Изискуемостта на данъка се свързва с възникването на дан.събитие. Дан.събитие по смисъла на закона е доставката на стоки или услуги, извършена от ДЗЛ; ВОП, както и вноса на стоки, т.е. винаги когато има обект на облагане (износ – като дан.събитие се замества – доставка с нулева дан.ставка).

Дан.събитие възниква (датата) когато се прехвърля собствеността или се извършва услугата, а при доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, всеки период, за който е уговорено плащане се смята за отделна доставка и дан.събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.;когато преди да е възникнало дан.събитие се извърши плащане на доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането, ерго доставчика веднага трябва да го начисли, независимо че още не е прехвърлена собствеността, с изключение на ВОД (общия принцип – дан.събитие настъпва, когато се прехвърли собствеността или извърши услугата).
На датата на възникване на данъчното събитие възникват две важни събития, датата има две важни последици:
а) ДДС става изискуем
б) възниква задължение за начисляване на ДДС или възниква основание за освобождаване от начисляване, ако доставката е освободена или необлагаема.

ІІI. Начисляване на данъка - Не се начислява данък при извършване на освободени доставки, освободени ВОП, както и при изпълнение на доставки с място на изпълнение извън територията на страната.

Кога се начислява данък при различните дан.събития.

1. Начисляване на ДДС при облагане на доставка на стоки или услуги.

1.1. Правилото е, че начисляването се извършва от доставчика, който е регистрирано лице, когато доставката е облагаема и е с място на изпълнение на територията на страната.
Законът определя за различните обекти на облагане къде е мястото на изпълнение, така например мястото на изпълнение на доставка на стока е определено в чл.17. Законът също така въвежда правила за определяне мястото на изпълнение на услуга – общо правило: Място на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, а когато няма такава, мястото на неговото обичайно или постоянно пребиваване. Отклонения от тази обща хипотеза се допускат в следните специални хипотези:
- чл.21 ал.2 т.1, когато услугата е свързана с недвижими имоти
- чл.22 – когато услугата е по транспорт на стоки в рамките на Общността
- чл.24 – с получател, регистриран на територията на друга държава-членка
Важно е да се определи мястото, за да се определи облагаема ли е доставката или не.

1.2. По смисъла на чл.86 ал.1 начисляването е фактически състав, елементите, на който трябва да са кумулативно налице, за да се приеме, че ДДС е начислен:
а) регистрираното лице да издаде документ, в който ДДС да бъде посочен на отделен ред, – това може да бъде един от документите по чл.122
б) да включи размера на данъка при определяне на резултата по ЗДДС за съответния дан.период. Отразяването изисква той да го включи в дневника за продажбите за дан.период, през който са издадени съставените документи.
в) включването на данъка, респективно издаването на дан.документи в справката-декларация за съответния дан.период
1.3. Данъкът за една облагаема доставка може да се начисли от доставчика или от получателя по нея. По-често от доставчика. Законът съдържа легални дефиниции за понятията доставчик и получател чл.11.

1.4. За да се определи размера на данъка по конкретната доставка, регистрираното лице следва да определи размера на дан.основа и на дан.ставка, с която ще се умножи дан.основа, за да се получи размера на данъка.
а) дан.основа при доставка на територията на страната е стойността, върху която се начислява (или не се начислява при освободените доставки) ДДС и в това се включва всичко дължимо по повод на доставката, освен възнаграждението, всички други данъци и такси дължими за доставката, съпътстващи разходи се включват (първо се изчисляват другите данъци, застраховки, комисионни, мита и след това се прибавят и върху тази увеличена дан.основа са изчислява ДДС) с изключение на стойността на обичайните разходи за опаковъчни материали, търговска отстъпка и други разходи по чл.25
б) за да определи данъка – дан.ставка – 20% за всички облагаеми доставки без облагаемите с нулева дан.ставка и 7%, с която се облагат услугите по настаняване, предоставяни от хотелиери, когато е част от организирано пътуване

1.5. Облагаемите доставки с нулева дан.ставка са изброени в гл.ІІІ, както и ВОД. От фискална гледна точка няма разлика между освободените от облагане и облагаемите с нулева ставка, тъй като и в двата случая не възниква дан.задължение. Разликата се проявява при упражняване правото на дан.кредит – за тези с нулева дан.ставка доставчика ще може да ползва дан.кредит, имат право на приспадане на дан.кредит за начисления им данък, затова имат ДДС за възстановяване; по облагаемите с нулева дан.ставка не възниква дан.задължение в следствие начисляването, защото всичко умножено по нула е равно на нула. При освободените доставки отново не възниква дан.задължение, защото тук задълженото лице изобщо няма задължение да начислява данък, но то не може да ползва дан.кредит за начисления му данък.


2. Начисляване на ДДС при облагане на внос
2.1. Дан.събитие при внос възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за плащане на вносните митнически сборове или на датата, на която приключат митническите формалности.
2.2. Дан.основа при внос е митническата облагаема стойност увеличена с всички други публични държавни вземания, дължими за вноса с присъщите на вноса разходи, изброени в чл.55 ЗДДС.
2.3. ДДС при внос се начислява от митническите органи, а при специална хипотеза законът допуска възможността ДДС при внос да се начисли от вносителя, когато той е получил разрешение за прилагане на специалния ред за начисляване при внос, установен за инвестиционни проекти по смисъла на чл.164 и следващи ЗДДС. Такова разрешение се издава на лица, които отговарят на изискванията по чл.166 ал.1.

3. Начисляване и облагане при ВОП.
3.1. Нов обект на облагане с ДДС за данъчната ни система след присъединяването ни към Вътрешния пазар. (различни дан.ставки, следователно е необходимо разграничаване на мястото на потребление и в същото време да улесни свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар, което налага въвеждането му). Затова за място на изпълнение на ВОП законът определя територията на страната, където завършва превоза на стоките или където те пристигат или където ДЗЛ е регистрирано и е осъществило придобиването ми под идентификационния номер на съответната страна.
3.2. Дан.събитие възниква на датата, на която то би възникнало при доставка на стоки или услуги на територията на страната. Особеността на ВОП е, че ДДС при него ства изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало дан.събитие (няма да включи в справката-декларация за месеца, а на следващия). Ако преди да е станал изискуем е издадена фактура (т.е. начислен е преди това), той става изискуем на датата на издаването на фактурата (трябва да се начисли, да се включи и т.н.) - (събитие, дата, място, основа, ставка!!!)


IV. ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ДДС

1. Данъчен кредит - Дефиницията за данъчния кредит се съдържа в чл. 68 от законо.

Едно регистрирано лице („Пръч” АД)  извършва доставка на друго регистрирано лице („Баба Цона” ООД). Доставката на „Пръч” е за 100лв. и той е доставчик. Начислява 20 % ДДС и общо на „Баба Цона” доставката й струва 120 лв. „Баба Цона” обаче нещо там преработва стоката и в качеството на доставчик я доставя на ЕТ „Хотел Цура”, прибавя й стойност 80 лева и начислява върху цялата сума 120 + 80 = 200, 20 % ДДС в размер на 40 лева. Така доставката струва на „Хотел Цура” 240лева. ДДС се начислява върху пълната стойност на доставката. В справката-декларация „Баба Цона” посочва отлево данъчен кредит 20 лева – това, което й е начислено от „Пръч”, а отдесно – 40 лева – това, което е начислила и получила от „Хотел Цура”. Дължимото е равно на разликата между данъчния кредит и начисления данък. Ако данъчният кредит е по-голям от начисления и изискуем данък ще трябва да се върнат кинти на „Баба Цона”, ще е налице данък за възстановяване. Данъкът за възстановяване не е данъчен кредит. Ако данъчният кредит е по-малък от начисления и изискуем данък – ще трябва да внесе данък у бюджета, в случая – 20 лева.
Предпоставките за упражняване на правото за приспадане на данъчния кредит са в чл. 71 ЗДДС, а ограниченията на правото – в чл. 70.  За да бъде една сума на платен от едно регистрирано лице данък и за да може да се приспадне този данък е нужно да са налице положителните предпоставки по чл. 71.

2. Данъчен период
1.1. Дефиниран е в чл. 87 ЗДДС като период от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка декларация с резултата за този период. Справката-декларация, с която завършва всеки един период е описана в чл. 125.
Данъчният период е едномесечен за всички лица и съвпада с календарния месец.

1.2.Резултатът за един дан.период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем, начислен от лицето и общата сума на дан.кредит начислен на лицето, който резултат може да бъде в три варианта:

а) ако двете суми са равни – не възниква задължение и право на приспадане;
б) ако сумата на дан.кредит надвишава изискуемия от лицето данък – възниква ДДС за възстановяване – резултатът от дан.период е ДДС за възстановяване;
в) когато сумата на изискуемия данък е по-голяма от дан.кредит, тогава възниква ДДС за внасяне;

3. ДДС за внасяне. ДДС за възстановяване.
3.1. Когато резулататът за дан.период е ДДС за възстановяване (при износителите се случва често, при големи инвестиции – голяма стойност на активи, не може да се компенсира за този период) в този случай правилата на чл.92 указват как става възстановяването. Данъкът за възстановяване се прихваща с други изискуеми и неплатени дан.задължения и задължения за осигурителни вноски (ако има такива се прави прихващане с тези изискуеми, непогасени публични държавни вземания). Ако няма такива или са по-малко, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване от дължимия данък за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в следващите три поредни дан.периода (няма необходимост от съгласие, регистрираното лице само прави това прихващане). Ако след това приспадане, което регистрираното лице само прави през следващите три периода, остане данък за възстановяване, отново се прави прихващане, ако междувременно са възникнали публични задължения, а ако няма такива приходните органи го възстановяват в 45 дневен срок от подаването на последната справка-декларация. Чл.93 ал.1 предвижда случаите, при които този срок спира и една от тези хипотези е при започната ревизия до нейното приключване.
Чл.92 ал.3 регламентира случаите когато регистрираното лице за 12 месеца преди месеца, за който е възникнал данъка за възстановяване е извършило облагаеми доставки за процент от общите доставки – 30% (0 – за прихода) има право да му бъде възстановен в рамките на 30 дни след подаване на справката-декларация с този резултат; и този срок спира.

3.2. Тогава когато резултатът за дан.период е ДДС за внасяне, т.е. изискуемият е по-голям от дан.кредит, регистрираното лице е длъжно да го внесе в републиканския бюджет по сметка на съответната ТД на НАП до 14 дни след изтичането на дан.период.
!Данъкът се счита внесен при постъпването на сумата по сметката (наредена/постъпила).

3.3. При внос на стоки данъкът се дължи и следва да бъде внесен по сметката на съответното митническо учреждение като е важно, че този данък не може да се прихваща с други задължения

4. Документация и отчетност
Данъчните документи, които се издават по повод начисляването на данъка са регламентирани в чл.112 ал.2 (отпада опростената фактура; реквизитите са задължителни като вид, а не като оформление; www.nap.bg).

1. Когато трябва да се коригира дан.основа, върху която е начислен данък (не се коригира вече издадената фактура) в този случай се издава дан.кредитно известие, когато се намалява дан.основа; а когато се увеличава, за увеличението се издава дан.дебитно известие като известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникването на обстоятелството.
2. Протокол – трети вид документ по повод начисляването; чл.117 – когато задължително се издава протокол.
3. Вторични счетоводни документи (горните са първични – когато за първи път се регистрира определена счетоводна операция).

а) отчетни регистри, които се съставят по повод ДДС чл.124
б) дневник за покупките – в него се отразяват всички доставки, по които регистрираното лице е получател
в) дневник за продажбите – в него се отразяват всички досавки, по които регистрираното лице е доставчик
д) справка-декларация – която се подава в края на всеки дан.период, в която се посочва резултата от него;
е) нов – VIES декларация – регистрираните лица, които извършват ВОД или действат като доставчици по тристранни операции чл.15
___________________________________________________________________________
V. ПРАВЕН РЕЖИМ НА АКЦИЗИТЕ

1. Обща характеристика
Освен общите белези на понятието за данъци, акцизният данък има и специфични. Той е:
а) косвен
б) специфичен – налага се и се дължи само за някои стоки и услуги, изчерпателно посочени в ЗАДС – алкохолни напитки, енергийни продукти и електрическа енергия, кафе, автомобили, тютюневи изделия (луксозни и вредни за здравето стоки);
в) еднофазен
г) републикански
д) от гледна точка на системата за определяне на неговия размер не е нито прогресивен, нито пропорционален. Смесена система. В някои случаи е процент от някаква единица (например 1000 литра), наречена акцизна ставка. Например на цигарите чл.39 е комбинация от процент от дан.основа (както е системата за определяне на адвалорните данъци), а от друга страна е твърда сума за една данъчна единица. За всяка една акцизна стока има различна ставка и различно определен размер на акциза.

2. Източниците са Закона за акцизите и данъчните складове и Правилник за приложение ЗАДС.

3. Субекти на данъка

ДЗЛ според чл.3 са:
1. Лицензираните складодържатели и регистрираните по този закон лица.
2. Тези, за които е възникнало задължение по митническото законодателство по отношение на акцизните стоки.
3. Лицата, които в нарушение на тези закони са произвели акцизни стоки извън дан.складове или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз
4. Дан.представители на лицата, регистрирани по ДДС в друга държава-членка, които извършват доставка на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на ЗДДС.
5. Които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава-членка.

4. Данъчна регистрация
Една от двете специфични дан.регистрации, предвидени в дан.закони и е част от общата регистрация по ДОПК, предвидена за всички дан.субекти. На задължителна регистрация по този закон подлежат:
1. Малки обекти за дестилиране и обекти за винопроизводство на малки винопроизводители по реда, предвиден в чл.56
2. Лицата, които проивеждат, внасят на територията на страната кокси въглища или извършват сделки с тях.
3. Лицата получили лиценз по Закона за енергетиката.
4. Регистрираните за целите на ДДС в друга държава-членка, които внасят акцизни стоки или извършват доставки при условията на дистанционна продажба по смисъла на ЗДДС чл.57а. За тези лица Агенция Митници води специален регистър.
Право да се регистрира като регистриран търговец имат лицата посочени в чл.57в.
За да се извърши някаква икономическа дейност с акцизни стоки, което включва – производство, внос, продажба на територията на страната, а при случаите по-горе и в рамките на общността, лицата следва да бъдат регистрирани или да получат съответния лиценз за извършване на тази дейност по реда, който е указан в ЗАДС. В противен случай извършването на дейността без такава регистрация е съставомерно (за адм.нарушение).
5. Обект на облагане
Посочени в чл.2 обекти, които при производство, внос и търговия пораждат дан.задължение за акциз:
- алкохол и алкохолни напитки, така както те са определени в чл.5-9 – легална дефиниция на всеки отделен вид алкохол, който подлежи на облагане с акциз;
- тютюневи изделия чл.10-12
- енергийни продукти и енергия чл.13-14
- кафе чл.15-17
- автомобили

При тези стоки възниква задължение за плащане на акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз, а той е уреден в гл.ІV от закона.

Подлежат на облагане с акциз при:
а) производството им на територията на страната
б) при тяхното въвеждане на територията на страната от друга държава-членка
в) при внасяне от друга държава (въвеждане на не общностни стоки)
Задължението за плащане на акциз в този случай възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление (например освободени от митнически контрол, ако са предмет на внос).

Освободени от плащане на акциз – случаите, при които акцизните стоки са освободени от облагане, посочени са в чл.21 ал.1, чл.22-23.

Възстановяване на платен акциз чл.24а-27, например при унищожаване на акцизни стоки.

6. Данъчна основа и данъчни ставки
Механизъм за облагане с акциз:
1. Дан.основа чл.28-30. Това са различни дан.единици, които в зависимост от различните обекти на облагане са определени по различен начин (например за употребяваните автомобили е киловат).
2. Ставката се определя по различен начин:
- процент спрямо дан.основа
- като абсолютна сума за една дан.единица (за къс цигари) чл.31-40.

7. Внасяне на данъка. Специфични разпоредби. Документация и отчетност.

7.1. Акцизите се изчисляват или от митническите органи или от лицензираните складодържатели или от регистрирани лица по правилата на регистрацията по чл.57а, чл.57в. Изчисленият дължим акциз се внася в републиканския бюджет по сметката на съответната митница или компетентно митническо учреждение, като може да бъде заплатен от всяко трето лице, различно от ДЗЛ, ако има писмено съгласие на ДЗЛ, че чуждо лице ще погаси задълженията му.
Акцизът се счита платен на датата на постъпване в републиканския бюджет, а не, когато е платен (като ДДС – по сметка).
7.2. Специфични разпоредби – режим на отложено плащане на акциз. Чл.46 ал.2 (три хипотези). При приложението на този специален режим в закона е установено задължението за обезпечение чл.77-83и.
7.3. Данъчните документи, които се издават са:
- акцизен дан.документ
- известие към акцизния дан.документ
- акцизни декларации
Образците, формите и реквизитите им се определят с ППЗАДС.

В.58: Данъчно производство. Издаване, обжалване и изпълнение на данъчните облагателни актове. Санкции за извършени нарушения и престъпления

І. ДАНЪЧЕН ПРОЦЕС.

1.Обща характеристика.
Данъчната дейност се осъществява въз основа на определени от закона процесуални правила, съвкупността, от които образува дан.процес. Това са норми, създаващи се в ДОПК, АПК (който се прилага субсидиарно), Закон за събиране на държавните вземания. Данъчният процес е специфичен особен вид административен процес.
1. В широк смисъл понятието включва различни производства:
- производство по данъчна регистрация;
- производство по извършване на данъчна ревизия и проверки;
- производство по издаване на данъчен акт и обжалването им;
- производство по изпълнение на данъчните актове в двата му вида;
- производство по налагане на обезпечителни мерки;
- производство по установяване на данъчни нарушения и налагане на санкции;
2. В тесен смисъл данъчният процес е административното производство по данъчни спорове.
§2 ПЗР ДОПК препраща към АПК и ГПК; чл.279 ал.3 препраща към ЗАНН. И материалните дан.закони по отношение на установяване на нарушенията и издаване на наказателни постановления препращат към ЗАНН.

2. Принципи на дан.процес – изброени в гл.І ДОПК.
2.1. Законност – следва от чл.4 КРБ. Този принцип изисква всяко процесуално действие да е съобразено със закона.
2.2. Обективност – означава, че чрез активни действия ОП е длъжен да установи обстоятелствата от значение за дан.облагане и да ги обезпечи със съответните доказателства. Той се допълва от принципа на служебното начало чл.5, който задължава ОП и ПИ служебно да осигурят движението на процеса и да изясняват всички факти и обстоятелства, включително и тези водещи до дан.облекчение.
2.3. Самостоятелност и независимост на държавните органи /ОП и ПИ/ чл.4, свързан с чл.7 ал.3, а именно сегашната уредба не позволява изземването на компетентност, а чл.76 урежда основанията за отвод и самоотвод.
2.4. Принцип на добросъвестност и право на защита – изразява се в предоставяне на процесуална възможност на страните да сочат доказателства, да правят възражения, да обжалват актовете и действията на данъчните органи. Този принцип е свързан с:
2.5. Принцип на бързина и процесуална икономия. Относно сроковете, чл.22 урежда начина на броене; чл.27 допуска да не се счита за просрочено, ако органът е определил по-дълъг срок, а ако по-къс – се счита този на закона.

3. Участници, субекти и страни в процеса. От теорията на административното право се извеждат понятията за участници, субекти и страни в дан.процес. Уредба чл.9-13 ДОПК.

3.1. Участник – понятието е най-широко и включва в себе си субектите и страните. Всички субекти, които имат някаква процесуална роля, имат права и задължения в процеса – субекти, вещи лица, свидетели, ако са допустими.
3.2. Субекти – тези, които имат право да извършват процесуални действия във връзка с развитието на процеса, могат да влияят върху процеса. Това са решаващия спора орган и страните. В различните фази на процеса качеството на административните органи може да е различно – като решаващ орган, като страна.
3.3. Страни – тези субекти, които участват в процесуалните отношения и спрямо които издаваните актове имат сила. Това са субектите, чиито права и интереси са засегнати, т.е. субектите без решаващия орган.
______________________________________________________________________________________
II. ИЗДАВАНЕ НА РЕВИЗИОНЕН АКТ

1. Данъчна ревизия. Понятието ревизия е форма на дан.контрол относно точното изпълнение на дан.правни норми.
1.1. Дан.ревизия е съвкупност от процесуални действия, осъществени от ОП за установяване на факти и обстоятелства, които имат значение за определяне на дан.задължения на субекта (Чл.110 ал.2). Ал.3 дава определение за дан.проверка. Съществената разлика помежду им е, че с проверката не се установяват задължения за данъци. Тя приключва с протокол, ако не е предвиден друг акт. За нея не необходимо изрично писмено възлагане и е възможно да се извършва от ОП на територията на страната (свързани по-скоро с установяване на нарушение и въз основа на тях се съставят актове и наказателни постановления).
1.2. Извършване на ревизията
Съставянето на РА се предхожда от множество проверовъчни действия като ДОПК урежда условията за тяхната валидност, правното им значение и последици. За да имат съставените актове доказателствена сила, контролният орган трябва да провери фактическото положение на обекта, да го съпостави с действащото законодателство и да събере съответните доказателства за направените от него констатации.
Ревизията се прави за изтекъл отчетен период за установяване на отделни видове данъчни задължения и е форма на последващ контрол. Тя започва с издаване на заповед за нейното възлагане, изготвянето на ревизионен доклад и приключва със съставянето на РА.

А./ В чл.112 е посочен органът, който издава заповедта за възлагане на ревизия, това е териториалния директор, който упълномощава за това орган по приходите - ОП (не може да делегира това свое правомощие, но може да е бил заместван), а за цялата страна компетентен е изпълнителният директор на НАП. Заповедта за възлагане има реквизити, посочени в чл.113 ал.1 и трябва де бъде в писмена форма – кого, срок, вид, къде ще я извърши. Уведомяването за ревизията се извършва при започването й чрез връчване на заповедта.
Чл.114 определя сроковете за извършване, а в ал.2, ал.3 се съдържа регламентация за възможност за удължаване; изтекъл срок не се удължава. Чл.115 урежда място на провеждане на ревизия – принципно при ревизираното лице.
При извършване на ревизията ОП има правомощията по чл.12 като при всеки контролен орган (достъп, такива свързани с обезпечаването на доказателствата за твърдените от тях факти), а задълженото лице тези по чл.13. Последното има общото задължение да съдейства, но винаги само във връзка с проверовъчната дейност, по повод конкретната ревизия и данъчното облагане, като ОП трябва да обоснове необходимостта от съдействие.
Б./ Ревизионен доклад.
В ДОПК е предвидено, че не по-късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията се съставя ревизионен доклад. Чл.117 описва реквизитите му. Докладът се връчва за възражение в срок от 14 дни, но може да бъде удължен по искане на лицето до 1 месец ал.5.Този акт е констативен по своя характер и с него не се създава дан.задължение, по аргумент за противното от чл.118/1 и чл.108.


В./ Ревизионни актове /РА/. Обща характеристика. Издаване.

1. Кой издава РА – орган по приходите по чл.7,ал.1,т.4 от ЗНАП След като се изготви доклада, органите, участващи в ревизията, извършили ревизията, т.е. всички уведомяват органа, който я е възложил и той издава нова заповед и посочва кой точно да издаде акта. Ревизионният акт създава задължения. Този, който ще издаде акта има две възможности:
а) издава РА
б) прекратява производството
2. чл.120 предвижда писмена форма на РА, трябва да има самостоятелни мотиви, различни от доклада. ДОПК не сочи понятие за РА. РА са ИАА.

3. Условия за действителност.
3.1. В чл.160 ал.2 са уредени основанията за законосъобразност на този акт, които съвпадат с тези на административните актове. РА са декларативни актове като с тях се признава едно съществуващо право (право на прихващане или др.).
а) затова се изследва компетентността на органите в всичките й форми – материална, териториална, персонална и по време;
б) писмена форма с определените в чл.120 ал.3 реквизити;
в) спазването на процесуалните изисквания – особеното по дан.право е, че се изследват всички срокове за законосъобразното събиране на доказателства;
г) най-честото основание е несъответствие с материално правните изисквания, т.е. РА трябва да бъде издаден в съответствие със законовите нормативни актове – това е въпрос на тълкуване на материалните закони, дали правилно е приложена нормата;
3.2. Преценката за законосъобразност по същество на акта, актът се разглежда в две насоки:
а) дали при изясняване на фактическата обстановка органа правилно е тълкувал нормата
б) или са установени или са доказани други факти, които биха довели до друго тълкуване

_____________________________________________________________________________________

ІІІ. ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИТЕ АКТОВЕ

1.по административен ред.
Когато има издаден РА, той трябва да се обжалва по административен ред, това е задължителна фаза(за разлика от ИАА по АПК), уредена в чл.152-155 ДОПК.
1.1. Компетентен орган, решаващ орган е Директорът на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при Централното управление на НАП. Той трябва да бъде сезиран от лице с правен интерес, като интересът е налице, ако актът води до неблагоприятни правни последици за лицето, изразяващи се в създаването на задължение. Правният интерес се преценява с оглед разпоредителната част на акта, мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване. Интересът трябва да е пряк, в смисъл да не е необходимо издаването на друг акт. Могат да обжалват и правоприемниците.
1.2. Жалбата има девулативен ефект, т.е. образува производство, обаче не спира изпълнението. Чл.153 урежда хипотезите на спиране на изпълнението.
1.3. Актът се обжалва само за законосъобразност.
1.4. Срокът е 14 дни и е преклузивен. Подадената след срока жалба се оставя без разглеждане от решаващия орган с Решение, но това подлежи на обжалване пред ОС, който се произнася с Определение чл.147. Може да се иска и възстановяване на срока, като чл.26 ДОПК препраща към АПК.
1.5. Жалбата се подава чрез началника на териториалната дирекция и трябва да съдържа реквизитите и приложенията (документи, които подкрепят възражението) по чл.145. (възраженията срещу ревизионния доклад – до тези, които правят ревизията). Не се жали решението на решаващия орган, а РА!!! (първоначалният акт).

Принципно възможни са две искания:
- да се отмени изцяло акта или в отделни негови части
- да се намали размера на определения данък
1.6. Решаващият орган се произнася с мотивирано решение в 45 дневен срок от постъпването на жалбата в органа, чрез който се подава чл.155. От значение е разпоредбата на чл.156 ал.4, която предвижда, че ако решаващия орган не се произнесе в 45 дневния срок, това се смята за потвърждаване на РА и от тогава започва да тече 30 дневен срок за обжалване пред съда
Той може да:
- потвърди
- измени
- отмени изцяло или от части РА в обжалваната част чл.155 ал.2
- събира нови доказателства
Той проверява законосъобразността на акта изцяло, без да се ограничава от основанията, посочени в жалбата.
Чл.155 ал.8 изрично е предвидил, че актът не може да се изменя във вреда на жалбоподателя, т.е. не може да му се утежни положението.
Това решение се съобщава на жалбоподателя и с това приключва административният ред.

2. Обжалване на данъчните ревизионни актове по съдебен ред.
Съдът е втората контролна инстанция. Касае се за пряк принудителен контрол върху ИАА, каквито са и РА. Установеното в ДОПК субективно право за съдебно обжалване на актове, издадени от ПО е правна гаранция, даваща възможност за защита на законните интереси на дан.субекти чрез осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на актовете, издадени от ПО.
2.1. доколкото в ДОПК не е предвидено друго за това кой може да обжалва, и в тези случаи право да обжалват имат същите лица, тези които притежават дан.правосубектност и имат правен интерес, това е необходима процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Интересът трябва да е личен и да съществува към момента на гледане на делото. Правен интерес е налице и когато дан.задължение е заплатено; принудителното изпълнение също не обуславя липса на правен интерес. Липсва обаче правен интерес, ако разпоредителната част на акта не уврежда жалбоподателя.
2.2. Кои актове подлежат на обжалване – само незаконосъобразните РА, което означава, че съдът проверява дали са спазени изискванията за законосъобразност на един акт, посочени в чл.160 ал.2. Задължен е да провери законността на РА, без да се ограничава от основанията и доводите в жалбата и трябва да отмени акта и на не посочен в основанията порок, ако констатира такъв. Законосъобразността се преценява към момента на постановяване на решението като се вземат предвид всички факти, настъпили след издаването на акта.
2.3. Жалбата до съда може да се подаде само след като е изчерпана възможността за обжалване по административен ред чл.156 ал.2. Срок за подаване на жалбата - Подава се чрез решаващия орган до Адм.съд по местонахождение в 14 дневен срок от получаването на решението, а при непроизнасяне на решаващия орган в срока по чл.155 ал.1 се смята за потвърждение на РА в обжалваната част, при което срокът е  30 дневен от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред АС по местонахождение.
2.4. Жалбата срещу акта трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл.145-149, ако не отговаря на жалбоподателя се изпраща съобщение да отстрани допуснатите нередности в7 дневен срок.. Жалбата е в писмена форма с препис за ПО. Към нея могат да се прилагат и писмени доказателства.
Жалбата няма суспенсивен ефект, т.е. актът подлежи на незабавно изпълнение в това число и на принудително изпълнение. При определените в закона условия съдът може да спре изпълнението, компетентен да се произнесе е Адм.С, на който е подадена жалбата чл.157. Искане за спиране може да е прави само за частта на РА, която е обжалвана пред съда. Към искането се правят доказателства за направените обезпечения в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на чл.153, съдът се произнася в 14 дневен срок, който решение подлежи на обжалване пред ВАС.
2.5. По делото се призовава жалбоподателя и изпълнителния директор на НАП като той се представлява от упълномощено от него лице. Съдът разглежда делото в състав един съдия. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо в защита на държавен или обществен интерес. Разглеждането на спора става с участието на страните и при следване на състезателното производство. Пред съда са допустими всички доказателства, включително свидетелски показания, но само в случаите на чл.57 ал.2. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди доводите в жалбата, защото в противен случай постановеното решение ще бъде без мотиви. Съдът е свободен да отмени акта и на непредявено основание, не посочен порок на акта, както и по съображения и доводи, каквито не се изтъкват от жалбоподателя.
2.6.!!! С оглед правомощията на съда в това производство възниква въпроса това процес за отмяна ли е (контролно отменителен) или е по същество? Утвърденият отговор е, че това е производство по същество, защото само в ал.3 чл.160 са посочени случаите когато съдът отменя акта и изпраща преписката със задължителни указания на компетентния орган. С оглед основателността на жалбата, съдът 1) отменя изцяло или частично РА, 2) изменя го или 3) отхвърля жалбата. Със съдебното решение съдът се произнася и по въпроса за направените по делото разноски, ако има искане за това. Разноските се присъждат съгласно чл.161.  

3. Касационно обжалване – същото е като въпросът за касационното обжалване на ИАА по АПК
В чл.160 ал.6 ДОПК е установено, че решението на Адм.С подлежи на касационно обжалване по реда на АПК. Прилагат се разпоредбите на гл.ХІІ АПК чл.208-228, а съгласно чл.144 субсидиарно се прилага ГПК.
3.1. На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационната жалба или касационен протест се подава на познатите основания -  когато решението е нищожно, недопустимо, неправилно  (поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост).
3.2. Право на касационно оспорване имат:
- страните по делото – дан.правосубектност и има правен интерес; за който акта е неблагоприятен;
- главен прокурор или заместник при ВАП;

3.3.Жалбата се подава чрез съда, постановил решението в 14 дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. Главният прокурор или заместник при ВАП може да подава протест до ВАС чрез съда, постановил решението в едномесечен срок от постановяването му. Жалбата и протеста трябва да отговарят на изискванията на чл.212-213 АПК. След като приеме касационната жалба и протест ВАС следва да провери дали отговарят на изискванията на закона и дали са допустими. ВАС оставя жалбата без разглеждане и движение на принципно същите основания както това се върши от първоинстанционния съд. Делото се разглежда от тричленен състав на ВАС в открито заседание с участието на прокурор. Разглежда и обсъжда само посочените в жалбата и протеста пороци на решението. За валидност, допустимост и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В касационното производство се допускат само писмени доказателства. Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, не свързани с касационните основания. ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на факти, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
ВАС се произнася с решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. С решението си:
- оставя в сила или отменя в оспорваната му част, ако е неправилно;
Правомощията на ВАС при отмяна на решението:
а) когато отмени решението, ВАС решава делото по същество;
б) връща делото за ново разглеждане в друг състав на първоинстанционния съд, когато:
1) установи факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно
2) установи съществени нарушения на съдопроизводствените правила;

- когато е недопустимо, го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган;
- когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акт, чието издаване е отказано, ВАС обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото;
- когато решението е нищожно, ВАС я обявява изцяло или като делото не подлежи на прекратяване го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение;
Касационното решение е окончателно.
Жалбата и протестът срещу повторно постановеното решение се разглеждат от друг състав на ВАС.

Когато решението на първоинстанционния съд бъде повторно отменено, ВАС решава делото по същество – чл.227,ал.1 АПК

_____________________________________________________________________________________

IV. ИЗПЪЛНЕНИЕ

1.    Доброволно изпълнение.

1.1. Предпоставка за доброволно изпълнение е наличието на изпълняемо право на вземане, което е ликвидно и изискуемо.За дан.задължения не е нужно вземането да е безспорно, защото обжалването на дан.актове не спира изпълнението им, т.е. първо се плаща или обезпечава задължението.
1.2. Чл.169 урежда реда за погасяване на публичните вземания, като той вече е главница, лихви, разноски.Законната лихва за граждански и публични вземания е една и съща!
1.3. Доколкото става въпрос за паричен характер на дан.задължения, изпълнението им се извършва чрез плащане, като начина за изпълнение е определен в чл.178, а именно безкасово по съответната сметка за публични задължения. Това не касае местните данъци и такси, които могат да се изплащат в брой.

2.    Принудително изпълнение

2.1. Обща характеристика. При това изпълнение постъпленията в бюджета се осъществяват следствие на държавната принуда. Правната уредба се съдържа в гл.ХХV, ХХVІ, ХХVІІ ДОПК, Закона за събиране на държавните вземания урежда структурата на АДВ и правомощията на органите.

Принципи:
а) законност - действията на органите и лицата трябва да са според предписаното в закона;
б) служебно начало – в смисъл, че при наличие на предпоставки при изпълнението трябва да се направи всичко необходимо, за да се събере задължението;
в) писмено начало – отразяване на действията в документи;
г) бързина – за да се запазят интересите на длъжника и държавата;

2.2. Органи.
1) Компетентният орган е ПИ. Разграничават се два вида – при НАП и при АДВ. Тези при НАП събират установяваните от НАП вземания на държавата, а тези при АДВ – всички държавни вземания. Уредбата е в ДОПК.
Според чл.177 органите при НАП използват само два способа:
а) изпълнение върху парични вземания на длъжника в банки
б) вземания от трети лица;
като е предвиден и срок, в който трябва да се задвижи тази процедура и да постъпят средствата. Ако не постъпят средства, преписката се препраща към АДВ.

2) Страни в принудителното изпълнение чл.210 са:
а) задължителни:
- публичен изпълнител
- публичен взискател – министър на финансите
- длъжник или правоприемниците му
б) незадължителни – трети лица с право върху обезпечени вземания и обезпечени кредити, ако има такива;
Действието на принудителното изпълнение се развива между органа на принудително изпълнение и длъжника. Като той също издава постановление и разпореждане, а за всяко действие се съставя протокол.

2.3. Предпоставки.
Принудителното изпълнение е вид изпълнение следователно предпоставките за започване са идентични с тези на доброволното.
1) В чл.209 са изброени изпълнителните титули – документ, въз основа на който започва:
- РА, независимо дали е обжалван, защото обжалването не спира изпълнението;
- самата декларация – неплатена в срок;
- акт по чл.106, чл.107 и т.н.
2) Вземането трябва да е ликвидно, изискуемо, но не и безспорно. Длъжникът трябва да е изпаднал в забава, като не трябва да е налице отсрочване или разсрочване или да е спряно изпълнението.
а) в чл.222 са уредени основанията за спиране. Чл.222 предвижда, че при спирането не се начислява лихва за срока на спирането.
б) в чл.225 са уредени основанията за прекратяване. При прекратяването се обезсилват всички извършени до тогава действия и се вдигат служебно обезпеченията
!!! В чл.213 се въвежда принципа, че принудителното изпълнение е насочено към цялото имущество на длъжника и е изброено несеквестируемото имущество (става въпрос за задължение на ФЛ).
3) При започване на принудителното изпълнение важна предпоставка е изпращането на покана чл.182 ал.1, като по този ред се изпраща покана от органа, установил вземането или ПИ при НАП, като заедно с поканата е възможно и налагане на принудителни административни мерки. Чл.221 предвижда още една покана.

2.4. Способите за принудително изпълнение са изброени в чл.215:
- върху вземания и парични средства в банките;
- вземания и парични средства на длъжника;
- изпълнение върху движими и недвижими вещи;
Може да се използва всеки един от способите. Чл.214 – длъжникът има право на избор. Отказът да се уважи избора може да се обжалва. В чл.219 е уредена конкуренцията между публичните вземания във фазата на принудителното изпълнение (тук е фиксиран реда – длъжника не посочва).

Способите са уредени подробно в закона:
- чл.228 урежда изпълнението върху вземанията на длъжника;
- чл.230 – изпълнение от трети лица, които не са банки;
- чл.231 - изпълнение върху дялове;
- чл.232 – върху ценни книги;
- чл.233 – чрез опис, който се последва от публична продан в двата й вида – търг и публична продажба; гл.ХХVІ.

2.5. Защита срещу принудително изпълнение – гл.ХХVІІ. Два вида:
1) Срещу незаконосъобразни действия на органа по принудително изпълнение. Обжалват се действията, а не актовете, с които се установява задължението (по ДОПК, ЗМ). Могат да обжалват както длъжниците, така и трети лица с правен интерес (съпруг, съдлъжници, съдружници, кредитори). Жалбата не спира изпълнението, като обжалването е по административен ред пред директора на агенцията или съответния териториален директор на НАП, където е ПИ. Следващата фаза е съдебен ред на обжалване.
2) По исков ред чл.269 – използва се от трето лице, не и от длъжника, което претендира, че има права върху вещта, че е собственик на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Завежда се иск, като се спира изпълнението до изясняване на правото, което третото лице има върху вещта; и може да се премине към друг способ на изпълнение.

V. САНКЦИИ ЗА ИЗВЪРШЕНИ НАРУШЕНИЯ и ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

1. Данъчни нарушения и наказания.
Не винаги дан.задължения се изпълняват доброволно, което създава опасност установените данъци да не бъдат събрани изцяло и в срок.
1.1. Наказателно правната теория прави разграничение между дан.престъпление и престъпление против дан.система. Първото понятие е по-широко като включва освен престъпления по гл.VІІ чл.255 и следващи от НК, така и останалите престъпления, свързани с нарушение на дан.правните норми чл.313 НК. Когато става въпрос за дан.нарушение подобно разграничение не се прави. Понятията дан.нарушение и нарушение против дан.система са синоними.
1.2. Дан.нарушения са уредени в множество данъчни нормативни актове без систематизация. Обобщено всяко едно дан.нарушение има за непосредствен обект за посегателство някакви дан.правоотношения. Дан.нарушения са административни нарушения по смисъла на чл.6 ЗАНН.
Особеността на дан.нарушение е неговата насоченост против реда, установен в държавното управление, което на практика се изразява във виновното неизпълнение на едно дан.задължение.

1.3. ФС на данъчното нарушение. Като всяко едно адм.нарушение и данъчното има две страни – обективна и субективна.
а) обективната обхваща деянието, неговата противоправност, насоченост срещу установения данъчен режим, наказуемост и ред, по който се налага санкцията;
б) субективната се изразява във вината на дееца, проявява се в една от двете форми – умисъл и непредпазливост и е обусловена то състоянието на вменяемост. Към субективната страна се отнасят и мотивите и целите на дан.нарушение.

а.1.Деянието може да бъде само човешко поведение, проявено под формата на действие или бездействие. В дан.право извършители на нарушения могат да бъдат ЮЛ – всяко лице в качеството на дан.субект, включително и социално образувание. ЮЛ не може да формира вина, но може да осъществи наказателен фактически състав чрез своята дейност.
А.2.Противоправността е външен признак, свързан с нарушаване на дан.закони. Противоправността на дан.нарушение се свързва с определена степен на обществена опасност, която следва от  противоречие между установеното в дан.правните норми правило за поведение и извършеното деяние.

А.3.Насочеността на дан.нарушение се свързва с неспазване на установения в страната дан.правен режим. Достатъчно е наличие на заплаха за този режим, за да е налице дан.нарушение, т.е. не е необходимо реалното настъпване на увреждане, поради това част от нарушенията са формални деликти без видим вредоносен резултат (не се регистрира в срок). На това основание следва да се разграничават резултатни и формални нарушения.
А.4. Наказуемост – както нарушението, така и следващата се санкция трябва да бъдат установени в закона.
А.5. Последният елемент – особен административен ред, по който се преследва дан.нарушение, установен в ЗАНН.
Б.1. Субективната страна се изразява основно във вината на субекта – умисъл и непредпазливост, имат съществено значение, както и при останалите нарушения. Спазва се установения в адм.право принцип чл.7 ал.2, че се наказват и умишлените и непредпазливите деяния. Целите и мотивите са свързани с индивидуализацията на наказанието.
В поведението на всеки дан.нарушител се наблюдава два момента:
- воля за неизпълнение на предписанията на дан.закони
- намерение за извличане на облага чрез неплащане на дан.задължение
Тези два момента могат да се проявят заедно (например при укриване на доход), но е възможно единия от тях да се наблюдава самостоятелно (неподаване на дан.декларация за доход под облагаемия минимум).
За да е налице дан.нарушение трябва да присъстват кумулативно всички елементи от обективната и субективната страна.


Законодателят е предвидил обстоятелства, които изключват отговорността чл.8 ЗАНН – неизбежна отбрана, крайна необходимост, чл.11 препраща към НК за неуредените понятия. В дан.право тези обстоятелства имат ограничено приложение, тъй като малозначителност на деянието не е основание за отпадане на адм.наказателната отговорност.
Приготовлението и опита са деяния насочени към финализиране на непосредствения резултат от дан.нарушение. Съгласно чл.9 ал.1 приготовлението не се наказва, опит може да има само при умишлените нарушения, свързани с настъпването на определен резултат, поради това не е възможен опита при непредпазливите и формални дан.нарушения. По същия начин в чл.10 ЗАНН са регламентирани подбудителството и помагачеството като форми на съучастие при извършване на дан.нарушения.

2. Видове дан.нарушения.
2.1. По подобие на престъпленията и дан.нарушения мога да се обособят в две основни групи в зависимост от това дали е избегнато плащането. Данъкът е посочен като признак на съответния състав. Неплащането може да бъде както цел на дееца, така и резултат от деянието.
а) в първия случай неплащането е признак от състава на нарушението като това може да бъде посочено по различни начини (хазартни игри без акциз, неоснователно ползване на дан.облекчения). Тези дан.нарушения могат да се определят като същински;
б) втория случай – нарушението е свързано с дан.система, но не се цели прякото избягване на плащането на данък (възпрепятстване на дан.органи при проверка и ревизия) – несъщински;
2.2. С оглед нарушителя дан.нарушения могат да се класифицирани така:
- от ДЗЛ
- от дан.орган                         
- от трети лица
В дан.законодателство липсва систематика на видовете дан.нарушения. Обикновено във всички материални дан.закони има адм.разпоредби.
Типични нарушения са: нерегистриране на дан.субекти; неподаване на дан.декларация в срок; невнасяне на данъци в срок.

3. Производство по установяване на дан.нарушения и налагане на наказанията. Производството се задвижва от ОП, прилага се гл.ХХІХ чл.279-280 ДОПК.

3.1. Дан.наказателен процес е част от единния дан.процес и се развива въз основа на същите принципи. Специфични:
а) законоустановеност на фактическите състави и наказания
б) справедливост на дан.наказания
в) съответствие на наказанията със степента на обществена опасност
г) недопустимо е повторно наказание за едно и също деяние
д) принципът за вината – адм.наказание се налага само при наличието на вина
е) зачитане личността на нарушителя – установените му в закона права
ж) забрана за обратното действие и приложение по аналогия

3.2. РЕД: Актове се издават от ОП, ПИ, а наказателните постановленията от изпълнителния директор на НАП. Реда за постановяване, издаване и обжалване е по ЗАНН чл.63. Решението на РС се обжалва на основанията, предвидени и по реда в гл.ХІІ АПК.

1. Основния вид наказание е глобата – налага се на вменяемо ФЛ; чл.24 ал.2 ЗАНН, чл.83 – ЮЛ имуществена санкция. Глобата е бюджетен приход, тенденцията е размерът да зависи от материалната изгода, която нарушението е реализирало.

3.    Отнемане на лицензии.

Процедурата е изцяло по ЗАНН

В.59: Международно данъчно облагане. Способи за избягване на двойното данъчно облагане. Правен режим на свободните безмитни зони.

І. Международно двойно данъчно облагане.
Произходът на МДДО се свързва с начина, по който държавите организират дан.си системи. За местните си за дан.цели лица държавите предвиждат т.нар. универсален принцип (световен доход и имущество), като обхващат на облагане всички техни доходи или имущества, независимо от това къде се намират, а за чуждестранните лица се предвижда териториален принцип, като се обхващат имуществата и доходите с източник от съответната държава или това е проблем свързан с действието на дан.норми в пространството по място и спрямо лицата.
Изхождайки от тези два принципа е възможно едно лице да бъде обложено с подобни по вид данъци в две или повече държави. Това е нежелан ефект, възпрепятстващ стопанския обмен и държавите предвиждат мерки за преодоляването му.
1)    От юридическа гледна точка МДДО ще възникне, когато един и същ субект на облагане по повод на един и същ обект на облагане за един и същ период на облагане е дан.задължен в две или повече държави за подобни по вид данъци (подобни, защото организацията не може да бъде напълно идентична).
2)    От икономическа гледна точка МДДО ще възникне, когато общия размер на дан.задължение платен и в двете държави ще превиши по размер по-високия данък, установен в държавата с по-високо ниво на облагане (100 единици – 20 в Австрия, 80 в България).
Именно към преодоляване на двойното данъчно облагане в икономическия смисъл са насочени мерките на държавите. Говорим за МДДО при преките данъци, тъй като при косвените данъци с възприемането на принципа, че данъкът се дължи в държавата на потребление на стоките се счита, че проблема е преодолян.

ІІ. Способи за избягване на двойното данъчно облагане – ДДО.

Възможни са два вида мерки за преодоляването на проблема:

1. мерки на национално ниво - В нашия ЗКПО проблемът е уреден в чл.14 като за тези случаи е предвиден метода на данъчния кредит (да не се бърка с дан.резултат).
1.1. Кредитният метод се състои в това, че при определяне на данъците на местните лица, те ще ползват дан.кредит
1.2. освобождаване с прогресия – При освобождаването с прогресия доходът от чужбина се събира с дохода то страната и се вижда размера му. Този доход се облага според таблицата за прогресивно облагане в държавата, където лицето е местно. Оттук се получава и съответната данъчно ставка. След това доходът от чужбина се изважда от данъчната основа, а получената по-висока ставка се прилага за доходите от страната.
Това са 2-те възможности на метода в националното законодателство и при което нямаме сключена спогодба за избягване на ДДО. Всички държави в националното си законодателство имат предвидени такива методи за случаите, когато това не е уговорено със СИДДО.
 
2. мерки на международно ниво - Друг способ е сключването на международни договори, които се наричат СИДДО(спогодби за избягване на двойното данъчно облагане). Това са международни договори по смисъла на КРБ чл.5 ал.4. Спрямо тях се прилагат правилата на Виенската конвенция за правото на договорите и тъй като засяга финансовия суверенитет на държавата се ратифицира от НС. Като образци за такива договори са утвърдени модели на организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на ООН.
Договорите могат да бъдат двустранни или многостранни. РБ има сключени над 50. В договорите се предвижда, че едната или другата държава запазва, ограничава или се отказва от правомощията си по облагане на определени доходи или имущество. Принципът е, че чрез договорите не се създава ново дан.право, а само се отграничават, разграничават действията в пространството (по лица и място) на националните дан.законодателства.
2.1. Обща характеристика.
От гледна точка на общото им съдържание в договорите се разграничават няколко групи от норми.
a./ На първо място се определят адресатите им. Това са местни лица на едната или на двете договарящи държави, като е важно да се подчертае, че се има предвид дан.правосубектност на лицата, а не гражданската или търговската. В самостоятелен текст е определено понятието за местно лице, като ако според националното право лицето се окаже местно и за двете държави с допълнителен критерий за целите на договора, то се определя като местно за едната държава (обичайно местопребиваване, гражданство, център на жизнени интереси). Това са адресатите.
b./ Следващата група от норми е свързана с тълкуването. Прилагат се принципите за тълкуване на Виенската конвенция като се изхожда от това, че нормите на договорите се тълкуват като самостоятелен правен кръг, а когато се препраща към националното законодателство това означава, че държавите са се съгласили със съдържанието на понятието в националното законодателство.
c./ Чрез други норми се определя териториалния и предметен обхват на договорите. Като меродавен е териториалният обхват на действащото дан.право и така се определя обхвата на държавата източник на дохода, а предметният обхват включва данъците събирани към момента на сключване на договорите като има специална клауза, която предвижда, че те ще се прилагат за подобни по вид данъци, въведени в последствие.
d./ Най-съществената група от норми са т.нар. разпределителни норми, чието предназначение е именно да разграничи правомощията на държавите за облагане на съответните категории доходи или имущества. Изброени са около 15 категории доходи, като например доходи от стопанска дейност, от международен транспорт, от лихви, дивидент, авторски права, лицензи, възнаграждения, от търговска дейност, от свободни професии и други не изрично посочени.

Във всички тези разпоредби е определено как държавите ще разпределят правомощията си по облагането. Възможни са няколко варианта:
а) принципно облагането да се предоставя на държавата, за която получателя е местно лице;
б) най-често срещаният вариант е облагането да се запази в двете държави, като е възможно да се предвиди и редуцирана дан.ставка в държавата източник (тук е 10, а по договора 5);
в) третият случай е облагането да се предостави само на държавата, която е източник.
При хипотезата, когато облагането се запазва и двете държави, държавата, за която получателят е местно лице ще приложи методите за избягване на ДДО, за да се предотврати.
Изразният език на договорите е особен и затова когато се казва, че доходът може да се обложи в една от договарящите се държави, това не изключва облагането в другата договаряща държава. Единствено, когато изрично е посочено, че доходът се облага в една от държавите или само в една от държавите се изключва облагането в другата държава.

e./ Има и друга група норми
а) споразумително производство, което дава възможност засегнатото лице, независимо от процедурата по ДОПК или съответното национално законодателство да иска от държавите да се споразумеят, ако неправилно според него са приложени разпоредбите на договора. Недостатъци – държавите не са длъжни винаги да стигнат до споразумение.
б) друга клауза е антидискриминационната, която най-общо забранява по-неблагоприятно дан.третиране в държавата източник на доходи на граждани местни лица на другата държава.
в) трета клауза, която се използва от дан.органи, ОП е тази за обмен на информация, който може да бъде:
- инцидентен, по повод конкретен случай;
- регулярен, във връзка с прилагането на данъците, предмет на спогодбата

2.2 В ДОПК има специална процедура, която се следва, за да могат да се приложат нормите на спогодбите. Трябва да се докажат предпоставките за прилагането им, те са следните:
- трябва да се докаже, че лицето, което иска да ползва договора е местно лице за съответната държава. Това се удостоверява от чуждестранната дан.администрация (а не от търговско представителство).
- лицето трябва да декларира, че е действителен ползвател на доходите си, като най-често това е свързано с ползването на редуцирана дан.ставка (че пряко е получил доходите и няма посредник)
- лицето да няма МСД в страната
Представят се и други доказателства, като сключени договори, за да може да се направи правна квалификация на съответния доход.
Въз основа на тези писмени доказателства НАП дава становище за приложимостта на СИДДО като има изготвен специален образец, в който се удостоверяват тези данни. Това е механизмът и едва тогава се прилага спогодбата.

В.60 Правен режим на митните сборове

I. Митните сборове
 е понятие, което се употребява в действащото законодателство в Европейския съюз, а също така и в българското законодателство. Българските митнически органи прилагат действащото европейско законодателство след приемането на държавата ни в Европейската общност. Понятието за митни сборове включва в себе си митата и таксите, които събират митническите органи за стоки, които подлежат на облагане. В зависимост от това дали митническите сборове са при внос или износ те се делят на вносни и износни. Понятието митнически сборове има два основни елемента:

1.1. мита

а./ понятие и х-ка: Мито е публично държавно вземане, което се заплаща във връзка с внасянето/изнасянето на стоки на/от територията на страната, респективно общността, за стоки, които подлежат на облагане. По правната си характеристика митата стоят най-близо до данъците:
1) митата се установяват едностранно от държавата
2) имат паричен и безвъзмезден характер
3) чрез тях се изземва част от дохода на лицата, които внасят/изнасят стоки
4) митата са пропорционални вземания – ставката е твърда величина

б./ функции: Митата имат фискална (чрез тях се осигуряват регуларни постъпления в бюджета) и защитна функция (насочена към предпазване на вътрешните производители от вноса на чуждестранни стоки със субсидирани и дъмпингови цени).

в./ Видове мита:

>> вносни
>> износни – заплащането им е рядко (само в случаите когато има забрана за износ на стоки поради липса на вътрешните пазари или когато се изнасят субсидирани стоки – тогава митото е до размера на субсидиите)
>> адвалорни – процент от митническата стойност  
>> изчислява се на база теглото на стоката (% алкохол)
>> комбинирани
>> независими – тези, които държавата самостоятелно определя
>> договорни – мита, които са постигнати като резултат от международните договорености
>> антидъмпингови
>> изравнителни – въвеждат се с цел защита на вътрешния производител от субсидиран внос на стоки
>> ответни – тези, които се въвеждат като ответна мярка на дискриминационна митническа политика на друга държава

1.2. такси с равностоен ефект

Митническата политика на всяка държава е свързана с определянето на това колко и какви видове мита да бъдат въвеждани, прилагани, какъв размер да имат, подхода, който се предприема относно държавната политика. Създаването на общностен пазар има за цел премахването изцяло на облагането с мита на стоките. Основната цел е да има свободен достъп на всяка стока до световния пазар и митата да не бъдат използвани за инструмент за влияние върху търговията.


Агенция митници към министерството на финансите е на бюджетна издръжка със седалище София. Централното митническо управление и Регионалните митнически дирекции са митническата администрация. Централното митническо управление регулира и координира дейността на цялата страна. Агенция митници се представлява от директор, назначен от министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя. Общото ръководство се упражнява от министъра на финансите


II. Актове на митническите органи

Във връзка с приложението на митническото законодателство се издават следните актове:

1. решение – индивидуален административен акт, който се издава в писмена форма и отговаря на изискванията за законосъобразност. Издават се от митническите органи, пред които е възникнал въпрос. Обжалват се по АПК.

2. решения за обвързваща информация – по искане на заинтересовани лице митническите органи могат да издадат индивидуален административен акт, в който се посочва по какъв начин, с какви мита и размер се облагат определени стоки. Предназначението на тези решения е да освободи от отговорност лицата, деклариращи определена стока в случай на неправилно тарифно класиране, неправилен размер.
 
3. постановления за принудително събиране на публични държавни вземания – издават се от началника на митницата, в чийто район е възникнало неплатеното в срок задължение. С издаването на това постановление възниква митническо задължение. Това е индивидуален административен акт в писмена форма, който се издава само за принудително събиране на отчетно задължение. Постановлението се издава в 4 оригинални екземпляра – за длъжника, митницата, Агенцията за държавни вземания, НАП. Обжалването става пред две контролни инстанции:
1) по административен ред пред Директора на съответната регионална митническа дирекция. Директорът осъществява административен контрол за законосъобразността. При издаване на постановлението началникът на митницата действа в условията на обвързана компетентност. Тук обжалването се извършва по самостоятелна процедура от Закон за митниците и която е независима от обжалването по АПК и ДОПК. Жалбата се подава от засегнатото лице в 14-дневен срок от датата на връчването на постановлението. Тя няма суспензивен ефект. Директорът на Регионалната митническа дирекция се произнася по жалбата с решение, като го потвърждава отменя изцяло или отчасти.
и
2) по съдебен ред пред Административен съд – обжалва се постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания, а не решението на митническите органи (горепосоченото). За производството се препраща към ДОПК, компетентният съд е Административният. В това производство не може да се сключи споразумение между административния орган и адресата на акта, тъй като става дума за публично вземане, задължението е възникнало по силата на закона и органите, които издават тези актове действат при условията на обвързана компетентност, което изключва преценка за размера на задължението.

4. наказателни постановления за извършени административни нарушения на правни норми от митническото право. Митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушение на митническото законодателство. Установяването на нарушенията се извършва с акт за констатирането им въз основа на който може да се стигне до издаването на наказателното постановление. Административно-наказателно отговорни лица са тези, които са извършили митнически нарушения на митническата територия на страната, както и за подбудителите, помагачите и укривателите. Отговорността е солидарна

Наказанията са:
1) глоба за физическите лица
2) имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 200% върху митническата облагаема стойност на стоката
3) временно лишаване от правото на внос/износ на стоки за юридическите лица и етноличните търговци
4) митническите органи могат да изземат стоките и превозните средства и да ги отнемат в полза на държавата

До издаването на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от установителния акт за митническо нарушение, между митническия орган и нарушителя може да се сключи споразумение за прекратяване на производството, с което се договаря размерът на санкцията. Постигнатото споразумение подлежи на одобряване с решение на директора на Агенция митници.

III. Изпълнение на митнически задължения

1. понятие - Митническите задължения представляват задължение на лицето да заплати вносни/износни митнически сборове. В Митническия кодекс на ЕС няма внос на стоки, а допускане на стоките за свободно обръщение. Лицата представят стоката на митническите органи с искане за митническо направление, след това възниква задължение за плащане на мита. Всяка стока се намира под митнически надзор от момента на въвеждането й в ЕС, независимо дали е била представена пред митнически органи.
Вносното митническо задължение възниква към момента на приемане на митническа декларация като резултат от осъществяване на правомерен юридически факт-действие или към момента на осъществяване на неправомерен такъв – отклонение от изискванията към стоката. Длъжник за плащане е деклараторът или лицето, осъществяващо косвено представителство (то е солидарно отговорно). Местоположението на митническите задължения е където са възникнали.

2. Обезпечението на задължението е в пари под формата на банкова гаранция или ценни книжа. То трябва да покрива пълния размер на митническите задължения. Обезпечението трябва да бъде учредено от лицето-длъжник, а с разрешение от митническите органи може и от друго лице. Обезпечението се представя към момента на възникване на задължението, както и във всеки последващ момент, когато митническите органи установят, че плащането на задължението не е извършено в срок или представеното обезпечение не покрива изцяло размера на задължението. Банковата гаранция е договор между банката и митническото учреждение, пред което гаранцията трябва да бъде представена. Митническите органи могат да откажат да приемат обезпечението, при което лицето трябва да представи друго такова. Отказът да бъде прието обезпечението трябва да бъде съпътствано от писмено мотивирано решение на митническите органи. Това е индивидуален административен акт, който се обжалва по АПК.
Представеното обезпечение може да бъде:
>> общо – покриващо няколко последователни вноса на задълженото лице
>> индивидуално – за всяко задължение
>> допълнително – изисква се от митническите органи, ако сумата на основното обезпечение не е достатъчна, по тяхна преценка

При липса на учредено обезпечение митническите органи могат да налагат:
>> запор върху движимите вещи, вземания и парични суми на длъжника
>> възбрана върху недвижими имоти

3. Плащането на размера на митническото задължение се извършва не по-късно от 10 дни от датата на уведомяването на длъжника и не по-късно от вдигането/освобождаването на стоките. Задължението може да бъде платено и от трето лице.
Освен чрез плащане митническото задължение може да се погаси чрез опрощаване.

В.61 ПРАВЕН РЕЖИМ НА БАНКИТЕ. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ НА БАНКОВОТО ПРАВО

I. ПРАВЕН РЕЖИМ НА БАНКИТЕ

1. Банковото право:

1) е съвкупност от правни норми, уреждащи определен кръг обществени отношения, т.е. само в обективен смисъл, няма субективно банково право
2) не е самостоятелен правен отрасъл
3) съдържа публичноправна (характеризираща се с властнически метод на правно регулиране; обхваща дейността на Централната банка, банковия надзор на БНБ) и частноправна материя (банкови сделки)


2. В основата на банковото право стои понятието БАНКА

2.1. история -  води началото си от Древен Рим, където търговци сарафи са изнасяли монети за размяна на маси, наречени „банки”. Необходимостта от банките се обуславя от функция на парите, които са всеобщ еквивалент на стойността, поради което е необходима институция, която да ги създава (дейност на Централната банка), институция, която да съхранява парите и където те да се натрупват, както и институции за стимулиране на стопанската и търговската дейност с помощта на кредитирането. В една стабилна икономически страна започването на бизнес става с кредити, които са обезпечени с ниски лихвени проценти. Банките вършат множество услуги, с които улесняват търговския обмен.
За поява на банковата дейност може да се говори от момента, в който едно лице привлича чужди средства и същите отдава на кредит на 3-то лице. Ако едно лице дава свои средства в кредит, това е лихварство..
Първи банки – Италия, Германия, Холандия.
В България – 1864г. В Русе по време на Мидхад паша е създадена взаимно спомагателна (спестовна) каса. БНБ – 1879г. След това много частни банки. През 1947г. – монопол върху банковото дело, който постепенно се разчупва от 1987г. и с Конституцията на 1991г. не съществува.

2.2. За да съществуват банки, трябва да са налице поне 2 вида дейности – влогонабиране и кредитиране (икономически понятия), т.е. договор за влог и договор за заем/кредит (юридически понятия)

А./ В основата на банковата дейност стои т.нар. неправилен (банков) влог. Има различия с обикновения влог. При обикновения влог се дава индивидуализирана вещ и се връща същата вещ. През това време влогодателят остава собственик на вещта и при погиването й, това е за сметка на собственика. Влогоприемателят полага грижа на добър стопанин и му се плаща за това от влогодателят.
При банковия влог се дават заместими вещи – пари, а не индивидуализирани. Влогоприемателят не е длъжен да върне същите банкноти, а техния номинал. Когато се сключва договор за влог, банката става собственик на парите, а влогодателят губи това си качество като се трансформира в кредитор и има вземане по отношения на банката. За това, че използва средствата, влогодателят получава възнаграждение под формата на лихви. Те идват от получените лихви от кредити, които винаги са по-високи.

Б./ Щом банката е собственик на парите, тя може да се разпорежда с тях и може да отдава същите пари на кредит на 3-ти лица. При кредитирането банката има вземане по отношение на кредитополучателя и е активен субект

2.3. Банкова система – начело стои БНБ, която регулира и контролира банковата дейност на субектите на банковото право. На второ място стоят банковите финансови институции - Чл. 3 Закона за кредитните институции – понятие за „финансова институция” – това е лице, различно от кредитна институция (банка / дружество за електронни пари), което извършва само част от дейностите по член 2 ал.2 т. 5 – 14, както и отпускане на заеми със заеми, които не са набрани чрез публично набиране на влогове или други възстановими средства. Това са търговските банки и клоновете на чуждестранни банки. Доколкото банки се създават в услуга на лицензионен режим, финансовият иск се регистрира в БНБ, освен ако друг закон не изисква наличие на разрешително за дейността им. Съществуват също и небанкови финансови институции (финансови къщи, обменни бюра, брокери и инвестиционни посредници.

2.4. Видове банки
1) С оглед на това дали банката е преимуществено държавен орган или само гражданско правен субект, разграничаваме търговски и централни банки. Централната банка е една в държавата и освен, че е гражданско правен субект има и правомощия на държавен орган.
2) С оглед националната принадлежност – български и чужди банки, като чуждите могат да предоставят услуги в България директно или чрез клон.


II. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В БАНКОВОТО ПРАВО

1. банков капитал - Когато говорим за банков капитал, имаме предвид съвкупността от много парични средства, с които разполага една банка и които имат за предназначение да носят печалби като резултат от осъществената банкова дейност. Особеното е, че той е основно паричен, тъй като в основата на банковата дейност стоят парите. Втората особеност на банковия капитал е, че разделя се на две части - собствен (от вноски на акционери и придобит от банката) и чужд (привлечен) капитал – идва от влогонабиране и от ралични банкови сметки и е многократно по - голям от собствения.

2. банкова печалба - Банковата печалба е положителният финансов резултат на банката за една година, т.е. разликата между приходи и разходи. Основните приходи за една банка идват от лихвите по кредити и различни комисионни - такси за оказани от банката услуги. Основните разходи са лихви, административно-стопански разходи и покриване на несъбираеми вземания. Печалбата се разпределя според изискванията на банковото законодателство и устава на банката.

3. банкови гаранции

↔ същинска банкова гаранция – услуга, която банката извършва, когато става гарант. Тя се намесва в търговското правоотношение. Има кредитор и длъжник. Кредиторът иска от едно лице гаранция, че ако длъжникът не изпълни задължението си, ще плати третото лице (банката). Банката става гарант като сключва два договора – гаранционен договор (банката дава гаранция на кредитора, че при определени условия ще плати тя) и договор с длъжника (ако се наложи да плати, банката трябва да е сигурна, че ще си възстанови парите и сключва договор с длъжника, който гарантира с имущество, стоки, ценни книжа и валута).

↔ житейска банкова гаранция – има се предвид обезпечението, което дава кредитополучателя на банката, която му отпуска кредит – чрез залог, ипотека, поръчителство.

4. банков контрол - Банковият контрол е вид финансов контрол. Той може да се раздели на две части - осъществяван от БНБ по отношение на търговските банки - гл. 11 ЗКИ, като обхваща и контрол върху други предприятия, за които се предполага, че осъществяват финансова дейност; вътрешен банков контрол – самоконтрол на търговските банки по отношение на служителите и т.нар. кредитни инспектори - чл. 74 ЗКИ. Организацията му е елемент, задължителен от устава на банката.

5. банкова тайна - Чл. 62 ЗКИ – свързва се с неразпространяването на данни относно авоарите по сметки и сделките по тях. Обхваща действащи и закрити сметки и всички операции със сумите в тях. Това е вид служебна тайна и неправомерното й разкриване е скрепено със санкция. Отнася се до служители на банката и други лица, на които данните са станали известни. Неправомерното й разкриване е уредено в чл.62 ЗКИ.
 
6.банкова ликвидация – преустановяване дейността на банката без да е неплатежоспособна. Бива доброволна или принудителна (отнемане на лицензията), като се иска и разрешението на БНБ. При банковата несъстоятелност, банката преустановява дейността си на основание неплатежоспособност

В. 62 ПРАВЕН РЕЖИМ НА БНБ. МЯСТО НА БНБ В БАНКОВАТА СИСТЕМА. УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА БНБ

1. Правен статус

1.1. БНБ е създадена на 25.01.1879 г. със закон като държавата й предоставя 2 млн лева първоначален капитал. През 1885 г. БНБ получава разрешение да емитира парични знаци - става емитационен център на държавата. Това си право банката запазва и до днес като промените в статута са свързани с това дали действа само като емисионна или и като търговска банка. В момента основният капитал на БНБ е 20 млн лева.
ЗБНБ - водещ нормативен акт, но има и разпоредби в други източници на банковото право.

1.2. БНБ е юридическо лице със седалище София. Тя е централна банка на РБ и с оглед на мястото й в банковата система, притежава правомощия, неприсъщи за търговските банки. Тя има надмощно положение спрямо тях - издава разрешително за създаването им и упражнява контрол върху дейността им. Основната задача на всяка централна банка е да провежда паричната и кредитната политика на държавата и на тази база да въздейства на вътрешната и външната стабилност на националната валута. Именно заради това БНБ е независима от указанията на МС и другите държавни органи при изпълнението на дейността си.. Именно в тази връзка могат да възникнат противоречия между изпълнителната власт и централната банка и затова паричната и кредитна политика се водят съгласувано. БНБ е зависима от НС без да става дума за същинска подчиненост, доколкото управителят и тримата подуправители се избират от него и то приема годишният отчет за дейността й.

2. Правомощията на БНБ като:
 
2.1. емисионен център - чл.2(5) ЗБНБ и доразвити в чл. 25-27. БНБ има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната и това право не може да се делегира на друг държавен орган или банка. Издадените от БНБ банкноти и монети са законно платежно средство и задължително се приемат при плащане. БНБ е автономна и независима при пускане и изваждане от обращение на пари. Всяко решение, взето от БНБ във връзка с емисионната дейност се обнародва в ДВ.

2.2. БНБ е държавен орган в сферата на банковата система. Тя е специализиран финансов орган и има съществени и много на брой на брой правомощия:
 
1) БНБ провежда паричната и кредитна политика в държавата, която е задължителна за всички и регулира паричното обръщение. Издава подзаконови нормативни актове и индивидуални финансови актове. Централната банка издава и отнема разрешения за банковата дейност, доколкото банковата дейност започва с разрешителен режим.

2) БНБ определя лихвената политика чрез основния лихвен процент, като методиката е свързана с доходността на държавните ценни книжа.
 

3) БНБ упражнява надзор върху банковата дейност. Притежава санкционни правомощия спрямо търговските банки – чл. 102 ЗКИ.

4) БНБ притежава и правомощия с реализиране на административно-наказателна отговорност – чл. 152 ЗКИ. Тя е и касиер на държавата. Чрез нея се осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет, а информация за изпълнението се предоставя на Министерство на финансите. Тя прави това чрез търговските банки, които обслужват проходите и разходите по бюджета.

5) БНБ организира задължително фонд резервен, който се попълва с отчисления на годишното превишаване на приходите над разходите и се ползва за покриване на разходите. След като се заделят и суми за други фондове, остатъкът се внася в държавния бюджет. Затова БНБ има специфичен финансов режим.

2.3. По изключение БНБ влиза в правомощия като гражданско правен субект. Централната банка може да участва в правоотношения и в качеството си на търговец, както останалите банки, но в тези случаи тя участва като равноправен субект.

2.4. В България БНБ действа и като паричен съвет. Той представлява парична система, при която емисията на националната валута (монетарните пасиви на БНБ) е покрита с чуждестранна резервна валута. До валутен борд се стига, когато традиционните финансови институции не са в състояние да провеждат стабилна финансова политика. Възможно е функциите на валутния борд да се възложат на специален орган или на Централната банка – в България това е БНБ. Основни проявления на валутния борд:

1) Паричната маса, която ще бъде в обращение трябва да съответства на конвертируемата валута, към която е прикрепена националната. Така се ограничават емисионните функции на БНБ.

2) Забрана за кредитиране на бюджета с цел да се ограничава инфлацията.

3) Спиране на рефинансиране на търговски банки, освен при опасност от ликвиден риск за цялата банкова система.

3. Сруктура на БНБ - юридическо лице, но има и клонове в страната. Органи:

3.1. управителен съвет, състоящ се от управител, 3-ма подуправители, ръководещи 3-те основни управления – емисионно, банково и банков надзор, назначени от НС и 3-ма членове, назначени от президента. В закона има изисквания спрямо членовете на управителния съвет. Управителният съвет е колективен орган, който притежава най-големи правомощия, включително и да приема нормативни актове за регулиране на банковата дейност. Властнически и санкционни правомощия спрямо търговските банки.

3.2. Управител  на БНБ се избира от НС. Той е едноличен орган на управление. Заедно с представителните функции има и собствени правомощия. Особеното е, че подуправителите не са само заместници, а имат и собствени правомощия и са самостоятелни органи на управление. Те оглавяват 3-те управления:

а) Емисионно
б) Банково – следи за стабилността на банковата система
в) Банков надзор – чрез него се осъществява контрол върху банковата система.

3.3. Самостоятелен орган е вътрешният одитор(главен ревизор) като той е контролен орган, който се избира от управителния съвет, но се одобрява от Сметната палата. Чрез него се осъществява вътрешен контрол в банката

В.63 БАНКОВ НАДЗОР. АКТОВЕ, ИЗДАВАНИ ОТ БНБ. КОНТРОЛНИ И САНКЦИОННИ ПРАВОМОЩИЯ НА БНБ. ВЪТРЕШНОБАНКОВ КОНТРОЛ. КОНТРОЛ ВЪРХУ ГОЛЕМИТЕ И ВЪТРЕШНИТЕ КРЕДИТИ. КРЕДИТНИ ОГРАНИЧЕНИЯ.

1. Банков надзор

1.1. Обща х-ка - Осъществяването на банков надзор е необходимо, т.к. банковата дейност е рискова и могат да се накърнят интересите на много лица. Най- общо рискът в банковата дейност се състои в принудителната предсрочна изискуемост на влоговете и принципната предсрочна неизискуемост на кредитите. Банковият надзор е част от публично правния режим на банковото право. Става дума за надзорна дейност на БНБ по отношение на търговските банки и клоновете на чуждестранни банки у нас. Става дума за външен контрол, упражняван от държавен орган, за разлика от вътрешния контрол в рамките на търговските банки, който се извършва от нейните органи. Както всяка контролна дейност и тази има 2 страни – 1) установяване на определени факти и 2) предприемане на мерки за въздействие с оглед направените констатации.

Видове:

а./ Предварителен надзор още при учредяване на търговските банки чрез издаване на лицензия или други разрешения – напр. ликвидация.

б./Текущ контрол – по време на извършването на банковата дейност чрез отчетите, които търговските банки представят в БНБ.

в./Последващ контрол – върху дейността на търговските банки.
Надзорът обхваща най-общо състояние на капитала на банката, кредитната дейност, спазване на лицензията. Нормативната уредба е в чл. 2 (6) ЗБНБ и чл. 4 (1) ЗБНБ. ЗКИ – чл. 79 – 103 и няколко подзаконови нормативни акта на БНБ – Наредба за капиталовата адекватност. Основна цел е поддържането на стабилността на банковата система и сигурността на вложителите. Тъй като банковата дейност се осъществява в условията на разрешителен режим, други субекти не могат да извършват такава дейност.

2. Актове на БНБ – наредби, решения, издава и отнема лицензии – нищо никъде не пише!!!

3. Контролни и санкционни правомощия на БНБ

3.1. Тъй като става дума за контрол, по време на извършването му БНБ има правомощия, подобни на всеки контролен орган, като например 1)право на достъп до служебни помещения, 2) право да изисква информация, 3) да се присъства на заседания на управителните органи, 4) да се извършват насрещни проверки (чл.80 ЗКИ).

3.2. В резултат на упражнения надзор, при констатиране на нарушения контролните органи имат възможност за налагане на принудителни административни мерки и други санкционни правомощия. Важно значение има чл.103, тъй като в ал.1 са посочени нарушенията, а в ал.2 са описани 21 принудителни административни мерки. Нарушенията се свързват с нарушаване на банковото законодателство, условията на издадената лицензия, извършване на сделки, застрашаващи финансовата стабилност на банката. Най – тежката мярка е отнемането на лицензия. Особеното в случая е, че не се прилагат нормите на АПК относно обясненията и възраженията на засегнатите лица и актовете по прилагането на мерките подлежат на незабавно изпълнение. За разлика от стария режим, по ЗКИ (чл.151) е уреден редът за обжалване на административните актове, като е предвидено, че актовете на БНБ по чл.103(2) се обжалват пред ВАС относно тяхната законосъобразност без съдът да може да спре изпълнението на акта. Освен принудителни административни мерки, БНБ има и санкционни правомощия, като са предвидени глоби за извършване на нарушения на банковото законодателство (чл.152,153), като наказателните постановления се издават от подуправителя, ръководещ управление Банков надзор.

4. Вътрешнобанков контрол

За разлика от банковия надзор, вътрешният банков контрол се осъществява в рамките на търговската банка от нейни органи и затова той не е държавен контрол. Чл.9 ЗКИ задължава банките да създадат специализирана служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира от общото събрание на акционерите. Уставът трябва да съдържа данни за вътрешния контрол. Тъй като не става дума за държавни органи, органите за вътрешен контрол не могат да съставят властнически актове, нито да налагат санкции. Те информират управителните органи или БНБ за установените нарушения, а те от своя страна могат да предприемат съответните мерки за въздействие.

5. Контрол върху големите и вътрешните експозиции

Пряко свързан със стабилността на банката е контролът върху големите експозиции и вътрешните експозиции.

5.1. Нормативната уредба на изискванията спрямо големите експозиции е в чл.44 ЗКИ и Наредбата за големите експозиции. Под експозиции разбираме вземанията на банката, включително и по кредитите. Експозицията към едно лице или към свърани лица е голяма, когато е по – голяма или равна на 10% от собствения капитал на банката. Експозицията към едно лице не може да надвишава 25% от собствения капитал, а общият размер на всички големи експозиции не може да е по – голям от 8 пъти капитала. Особен е начинът на вземане на решения. За тях е предвидено решение на УС като икономическата логика е банката да не концентрира вземанията си спрямо ограничен кръг лица.

5.2. Под вътрешни експозиции (чл.45) се имат предвид вземания на банката към нейни администратори, акционери, органи на управление. Тук има две ограничения – единодушно решение на колективния орган на управление и да не се предоставят по – облагодетелстващи условия. За формираните експозиции банките уведомяват централната банка, а когато са нарушени тези две разпоредби, администраторите носят солидарно отговорност за предоставените суми, заедно с техния получател.

5.3. Тъй като банковата дейност е рискова, са въведени и други ограничения:

1) общият размер на дяловите участия в дружества , които не са банки, не може да надвишава 50% от собствения капитал, а заедно с вложенията в недвижими имоти – собствения капитал.
2) Също така банката не може да бъде неограничено отговорен съдружник в търговско дружество. Ограниченията са въведени, защото банката е АД, в основата на което стои паричен капитал и могат да настъпят неблагоприятни последици за широк кръг лица.
3) Също така в чл.41 е предвидено задължението да се заделят средства за фонд Резервен преди изплащането на дивидента. Всички тези ограничения са предмет на банков надзор

В. 64 ПРАВЕН РЕЖИМ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ. УЧРЕДЯВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ. СОБСТВЕН КАПИТАЛ И РЕЗЕРВИ

Банковата дейност се извършва основно в търговските банки, докато централната банка действа предимно като държавен орган.

1. Правен режим

1.1. Банките са търговци, независимо от наименованието си, не защото са свързани с отрасъла търговия, а защото са търговци по смисъла на чл.1 ТЗ (1)Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
7. (изм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) банкови и валутни сделки;
(2) Търговци са:
1. търговските дружества – банките са винаги АД

1.2. Търговските банки са гражданскоправни субекти и участват в правоотношенията като равнопоставени субекти.
1.3. Основната нормативна уредба е в ЗКИ, като се имат предвид и другите посочени източници, включително и Валутния закон. ЗКИ е водещ закон. Той е специален спрямо ТЗ, който се явява общ и се прилага за неуредените в специалния закон случаи. В същото време в рамките на банковото право ЗКИ е общ, доколкото разпоредбите му се прилагат и за банки, създадени със специален закон, ако в този специален закон не е предвидено нещо друго.
Друг източник на уредбата на търговските банки са уставите на съответните търговски банки. Това са вътрешни актове като при учредяването на всяка банка трябва да е изработен устав преди издаването на лицензията. Принципно приемането на уставите е по волята на учредителите, но съдържанието им не може да противоречи на императивните норми, съдържащи се в банковото законодателство. Без наличието на задължителното съдържание, БНБ няма да издаде лицензия и така акционерното дружество няма да бъде вписано в търговския регистър към АВ.

1.4. Легалното определение за банка се извежда от чл.2 и чл.7 ЗКИ - банка е АД, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити, за инвестиции и други предвидени в закона дейности за своя сметка и на собствен риск. Понятието “публично привличане на влогове” е определено в §1 т.3 от допълнителните разпоредби като критерият е да се привлекат влогове от повече от 30 лица, които на са банки или институционални инвеститори.

2. Учредяване и управление

2.1. учредяване - като АД има някои важни особености.
1) Внесеният капитал трябва да е не по – малък от 10 млн. лв.
2) Вноските са само парични.
3) Акциите са само безналични като всяка акция дава право на един глас.
4) Чл.9 има важно значение в това отношение – съдържа задължителното съдържание на устава на банката. Освен данните, предвидени за акционерните дружества в ТЗ, трябва да се посочат сделките, които банката ще извършва, представителството на банката и данни за вътрешния контрол.

5) Освен че е създадено АД, трябва да се получи писмено разрешение за осъществяване на банкова дейност. Това означава, че банките се създават по разрешителния режим, а не по регистрационния и това се определя от рисковия характер на банковата дейност и защитата на вложителите. Разрешението се издава от централната банка и се нарича лицензия, като режимът се съдържа в гл.3 ЗКИ и Наредба № 2 за лицензиите. Освен устава и другите учредителни актове, се изискват и други документи (данни за квалификацията и професионалния опит на лицата, които ще управляват банката, план за деловата дейност и др.). В чл.14(3) кумулативно са описани 15 условия, от наличието на които зависи издаването на лицензия. В 3месечен срок БНБ вема решение за издаване на лицензия, след което тече още един 3месечен срок, в който се изпълняват други условия (като внасяне на капитал, получаване на сертификати за управителните органи, осигуряване на сгради) и едва когато са изпълнени те, се издава лицензия. Тя се вписва в регистър, воден от БНБ. В противен случай се отказва. Особеното в случая е, че според чл.151(5), ако БНБ не се произнесе в определените срокове (6 месеца), се смята, че е налице мълчалив отказ, който може да се обжалва пред ВАС. Въз основа на издадения лиценз банката се регистрира в търговския регистър към АВ.

Лицензията може да бъде пълна – за всички видове дейности (чл.2(2)), частична – за част от дейностите и под условие.

В чл.36 са уредени две хипотези за отнемането на лицензията. При първата (по ал.1) БНБ може да я отнеме (при незапочване на дейността и при нарушения на чл.103(1) ), а във втората хипотеза (чл.36(2)) са уредени случаите, когато задължително се отнема (ако банката не изпълни свое изискуемо парично задължение повече от седем дни или когато собственият капитал е отрицателна величина) – смята се, че банката е неплатежоспособна. Актът за отнемане на лицензията подлежи на обжалване – чл.151(1).

2.2. Управление - Търговските банки са търговци под формата на АД. Редът за тяхното управление е изцяло този, който е предвиден в ТЗ. Според чл.213 ТЗ органи на АД са ОС на акционерите и съвет на директорите при едностепенната система и надзорен и управителен съвет при двустепенната система. Съществува обаче една важна особеност – чл.10 ЗКИ – банката се представлява и управлява съвместно най – малко от две лица, т.е. може и повече, като те не могат да възлагат цялостното управление и представителство на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на определени действия. Юридическо лице не може да бъде член на управителния орган на банката. Наличието на квалификация на управляващите банката се удостоверява със сертификат от БНБ, за който също има наредба

3. Собствен капитал и резерви

3.1. чл.39 и чл.40 ЗКИ – предвидени са изисквания спрямо собствения капитал на банката. Банките освен със собствен капитал, работят и с привлечени средства. Говори се за капиталова адекватност, която най – общо означава съотношението между собствения капитал на банката и вземанията. За структурата и елементите на собствения капитал и за изискванията за капиталова адекватност е издадена специална Наредба за капиталовата адекватност. Капиталовата адекватност също е предмет на текущ банков надзор.
ликвидността на банката – чл.42 изисква така да се управлява имуществото на банката, че по всяко време тя да може да изпълни изискуемите си задължения без забава.

3.2. друг важен момент са резервите, които банките заделят. Освен вноските, които се правят във фонд Резервен, чл.43 задължава банките периодично да оценяват кредитите си и другите рискови експозиции и да формират провизии (резерви) при загуби от обезценка на тези кредити. Банките заделят и задължителни минимални резерви в централната банка, които имат две функции – чрез тях се гарантира дейността на банката и са регулатор от страна на централната банка на паричната политика.


В. 65 ВАЛУТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. ВАЛУТЕН РЕЖИМ. ВАЛУТНИ ЦЕННОСТИ. МЕСТНИ И ЧУЖДЕСТРАННИ ЛИЦА. ПРАВЕН РЕЖИМ НА СДЕЛКИТЕ С ВАЛУТНИ ЦЕННОСТИ. ВАЛУТЕН КОНТРОЛ


1. Всяка държава въз основа на суверенитета си може да установи специален режим за сделки и действия, които имат за предмет чуждестранна валута или благородни метали. Целта е защита на националната парична единица. Съвкупността от нормативни актове, които регулират валутния режим, се обозначава като валутно законодателство. Водещият акт е Валутният закон (ВЗ), но има и издадени въз основа на него подзаконови актове – наредби (например Наредба за добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни). Разбира се норми относно валутния режим се съдържат и в други закони – ЗМ, ЗКИ. Предмет и обхват на ВЗ – чл.1 ВЗ. Става дума за отношения на гражданския обмен, сделки и свързаните с тях плащания, които са поставени във валутен режим или пк е предвидена забрана за тях.

2.  Друга характеристика на тези отношения е, че при някои от тях страни са местни и чуждесртанни лица т.е. валутният режим има свои адресати, наречени местни и чуждестранни лица, като определенията за тези понятия са дадени в ДР на ВЗ. Важното е, че за местните физическите лица от значение е постоянното пребиваване в страната, а за местните юридическите – седалището, като остават местни лица и българските дипломати и други представители, както и българските граждани, пребиваващи в чужбина за обучение или лечение. Всички други лица са чуждестранни. Белезите на понятията местни и чуждестранни лица са различни от белезите им в данъчното право.

3. Отношенията, които се обхващат от валутния режим са няколко групи:

3.1. сделки, характеризиращи се със страните по тях или с техния обект. Тук се включват например сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица, презграничните преводи и плащания, сделките с благородни метали и скъпоценни камъни, тяхната преработка, внос и износ, сделките с чуждестранна валута по занятие.
Принципът, установен в чл.2 ВЗ е за свободно извършване на сделките, действията и плащанията, доколкото в самия закон не е установен регистрационен, разрешителен или забранителен режим. На разрешителен режим е поставена дейността за извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин на финансовите къщи. Дейността на обменните бюра за извършване на сделки с валута в наличност е на регистрационен режим. Законът предвижда и други регистрационни режими – добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни (има наредба). Регистрацията става в министерство на финансите. Във връзка с преводите и плащанията в чужбина се изисква деклариране на основанието за превода, а за над определени суми – и допълнителни сведения, пак определени в наредба на БНБ.
За нуждите на статистическия баланс се водят регистри за сделките между местни и чуждестранни лица и за презгранични преводи и плащания. Такива регистри се водят от търговските банки, инвестиционни посредници, нотариуси, застрахователи.

3.2. отношения, свързани с вноса и износа на левове и чуждестранна валута в наличност. Отделен режим е режимът за внос и износ. В чл.11 ВЗ са определени границите или размерът на внасяната валута или левове, за които не се изисква деклариране или допълнително се декларира произходът на средствата. И за това съществува наредба.
Като пример за забранителния режим е забраната за износ и внос на левове и чуждестранна валута, както и на благородни метали и скъпоценни камъни чрез пощенските служби

3.3. организацията на валутния контрол
В ДР на ВЗ са дадени и други определения, които са от значение за прилагането на ВЗ.


4. Валутен контрол

За всички тези режими законът установява валутен контрол. Валутният контрол е вид финансов контрол и е контрол върху изпълнението на нормативните актове – в случая тези, които уреждат валутния режим.

4.1. От гледна точка на видовете контрол и той може да бъде 1) предварителен, 2) текущ и 3) последващ – чрез извършване на проверки и ревизии.
Контролът се характеризира в две посоки – обектите на контрола, сделките и действията посочени в чл.1 ВЗ и адресатите – местни и чуждестранни лица.

4.2. В чл.15 ВЗ са посочени органите, които упражняват валутния контрол – министъра на финансите, БНБ и естествено пощенските служби;

А./ В Министерство на финансите – органите на митническата администрация, дирекция Външни финанси. Всеки един от тези органи има различни правомощия. Така министърът на финансите според чл.17 може да издава писмени предписания за отстраняване на нарушения, да запечатва търговски обекти, да отнема удостоверения за регистрация.
Б./ БНБ упражнява контрол върху търговските банки, финансовите къщи, като може да регистрация или издаване на разрешение, да издава указания и да прилага мерките по ЗКИ.

4.3. Във връзка с упражнения валутен контрол законът предвижда глоби за физическите лица и имуществени санкции за юридическите лица. Редът за установяване на нарушенията и наказанията – ЗАНН. Глобите варират между 1000 и 5000 лв, включително и имуществените санкции. Предметът на нарушението се отнема в полза на държавата. Във връзка с нарушаването на валутния режим може да възникне и наказателна отговорност, когато стойността на предмета на деянието е особено голяма. (чл.251 НК). Възможно е също така, ако спазването на валутния режим е част от трудовите задължения, да възникне и дисциплинарна отговорност